The Talented Mr. Ripley (1999) (The Talented Mr. Ripley - CD2.sub) Свали субтитрите
Благодаря. Проверявам.
Проверявам.
- Сеньор Рипли ?
- Аз съм.
Сеньор Грийнлийф.
Разбира се. Добре дошли отново.
Благодаря.
Ало ?
Да, бих искал да се обадя в хотел "Голдони".
- Да, сеньор.
- Искам да говоря с Томас Рипли.
- Рипли ? Веднага.
- Да. Благодаря.
- Ало.
Сеньор Грийнлийф, сеньор Рипли не е там.
- Не е там ?
- Не, сеньор.
Бих искал да му оставя съобщение.
- Не е ли там ? Нещо да му предам.
- Не, сеньор.
- Получих съобщението ти.
- Получих съобщението ти.
- Вечеря тази нощ...
- Вечеря тази нощ...
- звучи отлично.
- звучи отлично.
- Рипли. Рипли.
- Рипли.
- Дики Грийнлийф.
- Дики Грийнлийф.
- Да. Грийнлийф.
- Грийнлийф.
В Гранд хотел.
И бих искал да щамповате този портфейл.
Не знам нито дума италиански.
Щампован. Разбира се, сеньор Грийнлийф.
Благодаря.
Дики ! Та това е...
- О, я виж ти.
- Мередит.
- Чао !
- Чао. Влез. Влез.
Ще ходиш на ски с тези янки, нали ?
- Какво ?
- На Коледа. В Кортина.
- С Фреди Майлс.
- Откъде знаеш за това ?
О ! Всеки познава Фреди Майлс.
Фреди в Рим ли е ?
- Сега ?
- Да.
О, Не мисля.
Но аз-- Аз го срещнах, разбира се, и си бъбрихме.
И аз зная за теб...
и Мардж в Монджи.
Какъв ненадежден плъх си.
Ами, Фреди каза, че си плъх.
И аз си помислих,
"Аха, сега вече зная защо пътува с псевдоним 'Р.'"
Напуснах Мардж, Мередит.
И Монджи.
- Значи плъхът сега е в Рим.
- О, съжалявам.
О, не съжалявай, недей. Никога не съм бил по-щастлив.
Аз-- Чувствам се така, като че започвам нов живот.
Истината е, че ако си имал пари през целия си живот,
който и да си, ги презираш, което и правим... съгласен ли си ?
Ти си единственият наистина охолен между хората наоколо...
който ги има и ги презира.
Зная.
Никога на съм позволявал това на никого.
Защото приятелят ми г-н Грийнлийф, сеньор Грийнлийф и аз,
сме на малък разточителен гуляй.
- Разбирам.
- Нашето поведение е много лошо.
О, аз обичам италианските банкноти. Толкова са загадъчни. Не те ли карат да се чувстваш виновен.
- Благо-д-даря.
- Благодаря.
Не искам твърде големи банкноти. Никой няма да ми ги развали.
Всичко е както трябва, сеньор Грийнлийф.
- Аз също харесвам това, наистина.
- Утре.
- Довиждане.
- Довиждане.
- Чао.
- Чао.
Зная, че сте джаз маниак, но безусловно ли мразите операта ?
Аз... Аз...
се опитвах да подаря билетите си.
Представлението е утре. Но ако сте готов да бъдете влачен...
Можете да завлечете мен.
Фьодор Шаляпин. Най-големият руски баритон.
Много Ви благодаря, че ме поканихте тази вечер.
Ще го потвърдите ли ? Чухме, че сте приятел на Фреди.
Той има татуирано "Мразя операта" на гърдите си.
На гърдите на Фреди има място за цяло либрето.
Сигурен съм, че сме се срещали преди.
Бях сигурен, че сме се срещали преди. Нали, Тед ?
Дик е син на Хърбърт Грийлийф.
- Зная
- Да, мисля, че сме се срещали.
За минута се вдетинявате, а в следващата се татуирате.
- Наздраве.
- Наздраве.
Наздраве.
- Извинете ме.
- Моля.
О ! Извинете ме.
- Здравей.
- Здравей.
- Том !
- Мардж !
Как си ? Какво правиш в Рим ?
- Той тук ли е ? С Дики ли си ?
- Не. Ъ-ъ, не.
Ъ-ъ, здравейте. Ъ-ъ, аз съм Том Рипли.
Питър Смит-Кингсли. Знам всичко за Вас от Мардж и Дики.
- Дито.
- Не-Не в чаши.
Е, къде го криете ? Той е невъзможен, нали ?
Наистина ли не е тук ?
Мардж, нали знаеш, че Дики има татуирано "Мразя операта" на гърдите си.
- Мислех, че ще отидете във Венеция.
- Да, какво стана с тези намерения ?
Чух, че е безразсъдно да идваш.
По-скоро те търсех наоколо, за да те нахокам.
- Ето ме. Наистина съм аз.
Пътешествах, и просто не си представях, че съм стигнал толкова далеч на север.
Е, трябва да побързаш, преди да сме потънали.
Виж, нека ти дам телефонния си номер.
Ето. О, виж. Това е Мередит.
Мередит. Какво име носи, Мардж ? Производители на текстил.
Хайде, стига. Някои от нас прекараха Коледа в нейната къща.
Не я познавам.
Тя не е от тези които ги посещават. По-скоро й пишат.
Онези кодирани бележки, нали ги знаеш ?
- Просто не подценявай хората.
Виж, ще се видим ли по-късно, или си с някого тук ?
- Ох, по-късно не мога.
- Добре, какво ще кажеш за утре ?
Да, сутринта може би ?
Знаеш ли кафе "Динели" на площад "Испания" ?
- Познавам площада. В колко часа ?
- 10:30 ?
- Ще бъда там.
- Окей.
Е, утре сутрин ще те видя, Мардж ?
10.30 ? Радвам се, че се срещнахме.
И аз.
Хайде.
Хайде. Да се прибираме.
Не разбирам, защо Том е още в Рим.
- Да си вървим.
- Мислех, че се наслаждаваш на себе си.
Да вземем кола и да погледаме луната.
Луд ли си ? Ще замръзнем навън.
Хайде. Трябва да поговорим. Само двамата.
Окей.
Моля те, не се тревожи.
Не се тревожи.
Ти си приятел, с който се разбирам. Аз...
Все едно, че Мардж е тук при мен. Гледам те,
и виждам лицето й.
И не мога... Няма значение какво изпитвам към теб...
Не. Аз абсолютно ... те разбирам. Разбира се...
В противен случай, трябва да се пребориш с мен.
Да те надвия.
Но ще се видим утре ?
Просто за да си кажем както трябва сбогом, нали знаеш, на дневна светлина,
така че това просто не е така.
Разбира се. Мередит, съжалявам. Разбира се ще се видим.
Болката винаги се съхранява на дневна светлина.
Защо да не пием кафе сутринта в "Динели" ?
Да, при испанските стъпки.
Точно така. 10:30 ?
- 10:15.
- Окей.
Окей.
- Благодаря.
- Питър ?
Здравей. Това е Мередит Лог.
Разбира се, че е. Мередит, здравей. Извинявай.
- Бях почти заспал. Как си ?
- Ти как си ?
Това е Мардж Шерууд. Мередит Лог.
Здравейте ?
Ще се присъедините към нас, нали ? Чакаме един приятел.
Аз... Аз не мога, всъщност. Мисля, че тук...
- Не се ли видяхме в операта миналата нощ ?
- Ами--
Дики ли чакате ?
Дики ? Вие-- Вие-- Познавате ли Дики ?
Вие бяхте в операта. О, това обяснява... Да, бях там.
Бях там с Дики.
Знаех това.
Казах ти.
Мардж, не те познавам, така че нямам право да...
Дики те обича. Той е... Ами...
Мисля, че ще разбереш, че е на път за в къщи при теб.
Добре, как би могла да знаеш това ?
Той... ми разказа всичко.
Не, предполагах, че ще го срещна преди 15 минути, така че, хм,
Тогава смятам, че трябва да вървя.
Докато Господ не реши да ни срещне.
Това беше малко жестоко, не е ли така ?
Не, не, имаме среща с друг приятел.
- Том Рипли.
- Познаваш ли Том Рипли ?
Не, не. Слушал съм за него, разбира се, но не сме се срещали, не.
- За мен не. Не, благодаря.
Надявам се, че не усложнявам нещата.
Боже, нищо, нищо... неприятно не се е случило.
Не, нищо друго не може да те предпази от неговото завръщане,
освен да се омъжиш за него.
Довиждане. Щастлив съм, че мога да поставя лице пред името.
Довиждане, Питър. Моля, не ставай.
Не знам какво да мисля сега. Смяташ ли, че ще се върне ?
Съжалявам. Съжалявам. Трябва да се сменя документите.
Никога не тропай с крак когато могат да те строят в три редици.
- Дълго ли чака ?
- Съвсем не.
- Добро утро, Том.
- Здравей. Съжалявам.
Добре ли си ? Изглеждаш така, като че ли си видял призрак.
Дики беше в операта миналата вечер.
Не вярвам. Ами... Никой не може да замъкне Дики...
Ами, той беше там с някого, когото познаваш,
така че, предполагам, тя би трябвало да го е замъкнала.
Това не е честно.
Смятам да се върна в Монджи. Мисля, че Дики ще се върне в къщи.
Така ли ? Аз... Добре, това е просто предразсъдък.
Не, знаеш ли, ти си доста по-напред от мен. Страхотно.
Беше доста вълнуващо когато научих... Извинявай.
Мередит е американката, което видях в операта миналата вечер.
- Тя се грижеше за Дики.
- О, Боже господи.
Но проблемът е Дики... и ние всички знаем това.
Дики обича Мардж. И тя му липсва.
Чувствам се виновен. Мардж не разбира това,
но когато Дики направи нещо, аз се чувствам виновен.
Като че ли това има някакво значение.
Дики.
- Хайде, Дики. Аз съм.
Фреди е. Пусни ме да вляза.
Дики.
Здравей, Фреди. Том е.
А къде е Дики ?
Как си ?
Добре съм. Уф, да, благодаря. Той излезе. Отиде да вечеря.
- Той е в "Отело". Знаеш ли "Отело" ?
- Не, не, не.
Аз-аз не мисля, че може да е на вечеря в 18.30.
Ако беше казал, че още обядва, може би щях да ти повярвам.
Знаеш ли ? Невероятно.
Искам да кажа, той просто, ти знаеш, изчезна от лицето на земята.
Предполагам
Хазайката, доколкото разбрах от нея...
Хазайката каза, че ей-сега е бил тук.
Претърси стаята.
Аз-аз просто не... Аз просто не знам защо си мислиш, че Дики би се крил от теб.
Защото се е скрил от мен.
- Какво се случи на Коледа ?
- Какво за Коледа ?
Той трябваше да дойде на ски. Не получих телеграма...
или обаждане, или бележка, или...
- Признавам си, пръднах.
Ами, той е много увлечен по неговата музика.
Хм, мисля, че неговата теория... е...
че ти трябва да минеш през стадия на какавидата, хм, преди да станеш пеперуда.
Което е конска фъшкия.
Чувал си го да свири това нещо ? Е добре, той не може.
Как го откри ?
Това e един безпътен апартмент. Да ти налея ли едно питие ?
Не, благодаря. В Американ Експрес.
Някакво хлапе.
Тук ли живееш ?
Не, не. Ще остана няколко дни.
- Но...
Това е ново пиано. Вероятно не би трябвало...
- Вероятно не би трябвало...
Тази квартира беше ли обзаведена ?
Не прилича на квартира на Дики, хм...
Наистина е ужасно, нали ?
Толкова е, хм, еснафско.
О, това..., хм, Би трябвало... Виж това.
Извини... Извини ме.
Извини ме.
Всъщност, единственото нещо, което би могло да е свързано с Дики... си ти.
- Едва ли.
- Хм.
Правил ли си нещо с прическата си ?
Има ли нещо, което би искал да кажеш, Фреди ?
- Какво ?
- Има нещо, което би искал да ми кажеш ?
Мисля, че го казвам
Нещо става.
Или той се върнал в правата вяра,
или тук има нещо друго.
Е добре, бих ти предложил сам да питаш Дики.
"Отело" е на Делла Кроче, точно на Ларгото.
На Делла Кроче, точно на Ларгото ?
Да. Бързо усвояваш, нали ?
Миналият път не можеше да различиш задника от лакътя си.
А сега вече ми нареждаш.
Това не е честно. Може би ти не можеш да различиш задника от лакътя си.
Пак ще се видим.
Не Дики Грийнлийф. Томас Рипли.
Да.
Чао, Дики.
Дики не свири на пиано.
Томи.
Томи!
Томи!
О ! Разсмиваш ме.
Не. Ти просто си пиян. Ох. Ти просто си...
Какво можеш да правиш, а ? Да можеше да видиш другите ми приятели.
- Какво умееш ?
Да. Каква свиня.
Хей, ако аз съм пиян, помисли си какво казва съпругът й.
- Полиция.
- Дики Грийнлийф?
- Да.
- Инспектор Роверини.
- Може ли да влезем ?
- Моля.
Това е ужасен шок, а ?
В к-колко часа си отиде сеньор Майлс вчера ?
О, ами, не съм съвсем сигурен. Аз...
8:00, 9:00.
Ние и двамата обърнахме, ох, доста много питиета.
Но беше тъмно. Със сигурност беше тъмно когато аз... го изпратих до колата му.
Значи той замина и, хм, ти какво направи ?
- Легнах си.
Фреди е едър мъж, но аз изпитвам затруднение след няколко питиета.
Аз страдах през целия...
Кой го намери ?
Вие разбирате, трябва да Ви помоля...
да не напускате Рим, сеньор Грийнлийф.
Да, ако това ще помогне, естествено.
Значи, докторът е трябвало да направи, хм...
- Постмортем.
- Да, точно така.
Но, нали знаете, неговото първо заключение...
беше, че г-н Майлс е бил убит не по-късно от 7 часа вчера вечерта.
Ами, той определено не беше мъртъв когато си тръгна с колата си.
Не.
Добре.
- Окей ?
- Да, да.
- Той ли е убил Фреди ?
- Мардж. Кога пристигна ?
Кажи ми истината. Той ли е убил Фреди ?
Мога да се закълна, че не е. Разбира се, че не е.
Опитах отново. Чакайки тук, очаквайки го.
Вместо това, се появи ти. Винаги когато търся Дики, откривам теб.
Какво ти е на лицето ?
Дики... Дики го направи.
- Дики ?
- Лицето ми. Беше аргумент.
Аз... Аз казах някои неща, които не би трябвало да казвам и...
За теб. За ужасния начин, по който се държиш с нея, с всички нас.
И другото, което знам, е че той сам се е лансирал пред мен.
- Качваш ли се ?
- Моля ?
Качи се. Ще те закарам при него.
- Къде живее той ?
- Преди няколко къщи, които подминахме.
Там където е полицията. Палацо Джойя.
Виж, те дори не знаят, че съм в Рим и аз нямам намерение да обвинявам Дики.
Ами, тогава и аз не би трябвало да отивам.
Не. Всъщност, иди ако искаш, но не казвай на полицаите за мен.
Ако те знаят, че ме е ударил и неговия нрав, тогава той би могъл да е ударил Фреди.
Ще се видим по-късно.
Сеньор Грийнлийф !
Това е сеньор Грийнлийф ! Бързо, бързо !
Отворете вратата !
Отворете !
- Аз живея тук !
Г-н Грийнлийф !
Може ли да влезем ! Имате ли нещо против !
Не, разбира се ! Какво е станало с лицето Ви ?
От скутера е. Паднах, докато се спасявах от фотографите.
Телефонът, пресата, бях... чувствам се преследван.
Смятате ли, че е възможно да не съобщавате адреса ми ?
Няма. Имахме много настоявания, но казваме "не", дори и на годеницата Ви.
Наистина не искам да виждам никого.
- Дори годеницата си ?
- Дори нея.
- Какво за Томас Рипли ?
- Какво за Том Рипли ?
Вие с г-н Рипли заминахте за Сан Ремо. Така ли е ?
Да, ние... Ние заминахме за Сан Ремо. Това беше преди няколко месеца.
През ноември, мисля. Така ли беше ?
- Говорихте ли с Том ?
- На 7 ноември според моята информация.
Не помня точната дата.
- Кога за последен път видяхте г-н Рипли ?
- Преди няколко дни.
- Заедно ли сте отседнали тук ?
- Не.
Не.
Ето какъв е модела. От два дни,
Фреди Майлс е мъртъв, хм ?
Той излиза от апартамента си,
и е убит.
Вчера в Сан Ремо е намерена малка лодка, пълна с камъни.
И собственикът разказал на полицията, че е била открадната на 7 ноември.
Проверихме в хотелската книга
и установихме...
Дики Грийнлийф е отседнал в Сан Ремо.
И тогава човекът, който дава лодките под наем, си спомни, за двама американци, наели лодка.
Това не е мотив. Това е съвпадение.
В Сан Рамо сигурно има 50 хотела.
Вероятно стотина души са наели лодка този ден.
Тридесет и един човека.
Тридесет и един човека.
Тридесет и един, да.
- Мардж Шерууд.
- Сега е мис Шерууд.
Пуснете я.
Пуснете я. Каква е разликата ? Пуснете я.
Не ! Всъщност... Всъщност, не.
Аз бих... Наистина бих го оценил...
ако помолите мис Шерууд да се върне по-късно.
Благодаря.
Мога ли да Ви помоля...
Защо искате да говорите с приятеля си, а не с годеницата си ?
Ами, аз... Мисля, че току-що го казах.
Хм, г-н Рипли вършеше някои неща за мен.
Дори г-н Рипли искаше да се оженим...
и всеки ден ме питаше дали ще се омъжа за него и кога.
Имате ли снимка на г-н Рипли ?
Нямам навика да нося със себе си снимки на моите приятели мъже.
Сега мисля че Ви разстроих.
Съжалявам. Може би моят английски е доста недодялан.
Малко е недодялан, да.
Съжалявам.
Но Вие... Никой не е виждал г-н Рипли след Сан Ремо.
- Аз го виждах.
- Вие, да.
А също г-ца Шерууд. Попитайте я. И, хм,
ако мога да си спомня името на хотела, в който беше отседнал...
Хм, "Голдони". Том беше отседнал в "Голдони".
"Голдони". "Голдони". Добре, добре, но...
Да, имате право.
Имате право. Съвпадение.
Ще очаквам нашата следваща среща.
Хм ? Когато ще бъда по-внимателен с моя английски.
А. Имам свидетелка, която смята, че е видяла двама мъже...
да се качват в колата на г-м Майлс.
И тя иска очна ставка с Вас.
Съгласен съм. Значи утре ?
Да, утре.
- Добър ден, г-це Шерууд.
- Добър ден.
Той е вътре, но мисля, че наистина не иска да види никого.
Дик ?
Дики ?
Знам, че ме чуваш.
Възнамерявах да кажа, че ще броя до три и ако не отвориш вратата...
Но вече не искам да разчитам.
На теб.
Не искам да разчитам повече на теб.
Каквото и да си направил или да се е случило,
ти разби сърцето ми.
Това е нещо, за което зная, че си виновен.
И аз не зная защо.
Не зная защо. Просто не зная защо.
Скъпи Том.
Излизам от всичко това.
Смъртта на Фреди. Силвана.
Мислех да отида в полицията, но не мога да го направя.
Не мога да го понеса.
Не мога да понасям вече нищо.
Не мога да понасям вече нищо.
Бих искала да мога да ти дам живота, който приех като даденост.
Ти винаги си разбирал какво съм чувствал в сърцето си, Том.
Мардж никога не можа.
Предполагам затова ти пиша това на теб,
братът, който никога не съм имал.
Единственият истински приятел, който съм имал.
Във всяко едно отношение,
ти много повече приличаш на сина, който баща ми искаше.
Аз осъзнах, че можеш да промениш хората,
да промениш природата,
но не можеш да промениш своето отвратително аз.
Сега не мога да мисля какво да правя и къде да отида.
Обсебена съм от всичко, което направих и не мога да го залича.
Съжалявам.
Забърках каша като се превърнах в Дики Грийнлийф, нали ?
Том !
Ще се видим там !
Съжалявам, че те забърках във всичко това, Питър.
Просто не мога да понеса да отида сам в полицията, когато италианците са толкова лоши.
Не се побърквай толкова. Всичко е наред.
Възхитен съм, че най-после го направи във Венеция.
Възхитен съм, противно на слуховете, че ти си още цял-целеничък.
- Какви слухове ?
- О, нали знаеш.
Че Дики те е убил и пътува с твоя паспорт.
Зная. Това е смехотворно.
Добре дошъл във Венеция.
Боже, това място смърди, нали ? Подушваш ли ?
Както и да е, най-после аз стигнах да края на възможното отлагане.
Очакваме някого от Рим.
Какво искаш да кажеш ? Изпратили са за някого от Рим ?
- Ами, да. Това е добре, нали ?
- Не, аз мислех...
че не се е случило в Италия, че всяка област е самостоятелна.
Бях сигурен, че... Четох, че...
Чел си вестниците. Знаеш каква голяма новина е това.
- Американски турист убит.
- Всъщност, може ли да не го правим сега ?
- Смрадта наистина е...
Той е поел случая, 'защото те са раздразнени, че предишния човек...
е позволил на Дики да изчезне, когато той е бил, хм,
единственият заподозрян в убийството на Фреди.
В Рим, преди три седмици.
Аз знаех това.
Хм...
Хомосексуалист ли си ? Интересувам се неофициално.
Не.
- Не.
- О.
Между впрочем, хм, официално, в Италия няма хомосексуалисти.
Което прави Микеланджело и Леонардо много неудобни
Ха-ха ?
Кажи му... Аз имам годеница.
И Дики има годеница.
И този, Фреди Майлс, вероятно е имал нещо такова.
Мамма миа.
- Какво каза той ?
- Той каза твърде много "годеници"
Той попита... дали ти... си убил Фреди Майлс.
а после и Дики Грийнлийф.
Не ! Не, не съм убил Фреди Майлс и после и Дики Грийнлийф.
Той обвинява ли ме ? Попитай го дали ме обвинява.
Начинът, по който се работи тук предполага да си по-открит.
- Но това е абсурд !
Открили са това в квартирата на Дики в Рим.
- Отварял ли си го ?
- Разбира се.
Това е предсмъртно писмо.
Питаше ме за всичко това след като вече си прочел това предсмъртно писмо ?
Не вярвам на това писмо. А ти ?
Писмото на Дики. Вярваш ли му ?
Не знам на какво да вярвам.
Можеш ли, обаче, да си представиш, какво би било, ако той е убил Фреди.
Просто да се събужда всяка сутрин. Искам да кажа, как би могъл ?
Просто да се събужда и да бъде личност ? Изпий си кафето.
Добре, каквото и да направиш, колкото и да е ужасно, колкото и да болезнено,
всичко това го осмисляш, нали, в главата си.
Никога няма да срещнеш някого, който мисли, че те са лоши хора.
Не, знам това, но ти още се измъчваш. Би трябвало. Убил си човек.
Можеш ли просто да вземеш миналото и да го захвърлиш в стая в мазето,
да заключиш вратата и никога да не влизаш там ?
- Това е, което аз правя.
- О, Боже, да.
Но, разбира се, в моя случай, това вероятно е цяла къща.
- И после срещаш някой специален,
и всичко, което искаш да направиш, е да му подхвърлиш ключа.
Казваш "Отвори. Влез вътре."
Но ти не можеш...
- защото е тъмно...
и има демони.
И ако някой види колко отвратително е това...
Сега, когато музиката говори.
По-трудно е да бъдеш безрадостен, ако свириш "Knees Up, Mother Brown."
Все още искам да правя това.
Хоп... вратата се отваря.
Просто пусни светлината вътре и изчисти всичко.
Ако можех да взема огромна гума и да изтрия всичко,
започвайки със себе си...
Проблемът, Питър, е, че...
- Хм ?
- Че...
Че...
Няма няма ключ, а ?
- Мардж.
- Питър.
- Толкова е хубаво да те видя.
- Здравей, Мардж.
Том.
- Виждам, че си открил Питър.
- Мисля, че като че ли взаимно се открихме.
- Къде е бащата на Дики ?
- Няма да дойде до сутринта.
Очевидно стомахът му. Не мисля, че храната тук му допада.
О, аз исках да се видя с него.
Дики не се е самоубил. Сигурна съм в това.
Вече е нает частен детектив по случая.
Бащата на Дики е наел някой си г-н МакКарън.
- Това е страхотна идея.
- Той е американец.
Вече е открил, че Дики е осребрил чек за 1,000 долара...
в деня, преди да изчезне.
Госпожо.
Това ли правите, преди да скочите в Тибър.
Не мисля така.
- Ваши ли са ?
- Не, на Том.
Великолепно, а ?
Така значи! Кой плаща за това ?
Питър го намери за мен.
Мога да си го позволя, защото е влажно и... пада.
- Том го преработи.
- Това е грандиозно.
Затова Том искаше да останеш.
Така е по-добре, отколкото да се опитвам да се промуша в стаята си.
Освен това знам колко мразиш хотелите.
В хотел бих се чувствул добре.
Ще трябва да съобщим на г-н Грийнлийф докъде се простират доларите му.
- Какво му е забавното ?
Тъкмо си мислех за времето, когато Том дойде да пръв път в Монджибелло.
- Ако можеше да се видиш сега ?
- Да видя какво ?
Израза на лицето си.
Г-н Грийнлийф ?
Г-н Грийнлийф ?
Том. Как си ? Изглеждаш добре.
- Благодаря, сър. Добре съм.
- Далеч от Ню Йорк.
- Да, така е.
- Мардж.
Добро утро. Необичайно време.
- Много.
- А Вие, сър. По-добре ли сте ?
По-добре съм. Свиквам с горещата вода.
- Къде е г-н МакКарън ?
- В Сан Ремо.
В полицията са аматьори.
Е, момчето ми, това води до доста пропуски, нали ?
Какво се надява да открие детектива в Сан Ремо ?
Той е бил съвършен. Научавам го за сина си, Том.
Сега, когато ми липсва, аз узнавам страхотни неща за него,
и вярвам, че ти можеш да допълниш някои липсващи неща за мен.
Мардж беше така добра да го направи за времето в Монджибелло.
Ще направя всичко възможно. Всъщност, ще направя всичко, за да помогна на Дики.
- Добре. Тази теория,
писмото, което остави за теб.
Полицията смята, че това е ясно указание...
че той е планирал да направи нещо, на себе си.
Аз просто не вярвам в това.
Защото не го искаш, скъпа.
Бих искал да говоря с Том насаме.
Може би днес следобяд. Имате ли нещо напротив ?
Мардж, какво би могъл да каже човек на своята любимата...
и какво тя ще приеме от друго момче...
Например ?
Какво прахосване на време и благоприятни възможности.
Бих платил веднага сто долара на това момче за да млъкне !
Не, Мардж не знае половината от това.
И снимката от паспорта й.
Чу ли ? Да издраска така нейното собствено лице ?
Можеш ли да си представиш ?
Трябва да е бил в особено настроение ?
"Мина ми мисълта да отида в полицията, но не мога да издържа това.
Не мога вече нищо да издържам."
Чувствам се виновен. Чувствам се като че ли съм го отблъснал.
Чувствам се сякаш аз говорех, а той чуваше теб.
Е, добре,
ако всички ние сме го отблъснали, какво ако и той ни е отблъснал ?
Вие бяхте голям приятел на сина ми.
Всичко е по вина на някой друг.
Всички искаме да се налудуваме на младини,
но някой трябваше да... трябваше да...
Каква е точната дума ?
Знаеш ли, в момента, в който някой се изправи срещу него,
той започва да хвърля къч.
Винаги го е правил.
Знаеш ли, хората казват, че човек не може да избира родителите си,
но всъщност не можеш да избираш децата си.
- Дики.
Ти можеш да бъдеш лепка. Можеш да си много досаден.
- Спри !
- Това е досадно.
Стоп, стоп, стоп !
- Стоп, стоп, стоп !
- Томи, Томи.
Като малко момиченце.
- Като малко момиченце.
- Идвам.
- Извинете. Бях задрямал.
- Най-после.
- Трябва да съм заспал.
- Замина ли си бащата на Дики ?
Изглеждаш ужасно, Том. Да не си сънувал кошмари ?
- Имал е тежка нощ.
- О, горкият човек.
Знаеш ли, ние захлопнахме тази врата завинаги.
О-хо.
- Мисля, че си скъсах каишката.
- Не си виновна ти.
- Ще пийна няколко питиета.
А ! Вие бяхте във Венеция.
Добре ли сте ?
Добре съм.
- Ще Ви преча ли, ако се навъртам наоколо ?
- Не, няма нищо.
Мога да се върна.
Ключът Ви.
- Том ?
Мардж, в банята съм. Скоро ще изляза.
Том, трябва да говоря с теб. Спешно е.
Идвам.
- Намерих пръстените на Дики.
- Какво ?
Намерил си пръстените на Дики.
Мога да обясня.
Дики ми обеща никога да не сваля този пръстен.
Нека си наметна нещо и ще говорим за това.
- Трябва да кажа на г-н Грийнлийф.
- Мардж, ставаш истеричка.
Той ми обеща,"Кълна се, никога да не свалям този пръстен, докато не се..."
- Млъкни !
Мокър съм, Мардж. Изпуснах си хавлията.
И наистина бих искал да си облека някаква дреха.
Върви и ни налей по едно питие.
Налей по едно питие.
Мардж ?
Къде отиваш ?
Не съм надничала. Аз просто...
Търсех игла и конец, за да закърпя сутиена си.
Такова ухание се носи от теб.
Купих го заради теб.
Искам да ти кажа нещо за Дики...
Има толкова много неща.
В деня, когато той се върна късно от Рим,
аз се опитах да ти го кажа.
Той беше с друго момиче. Нямам предвид Мередит.
Друго момиче, което срещнахме в един бар.
Той не може да бъде верен дори за пет минути.
И когато той обещава,
това не е всъщност онова, което означава ти да обещаеш...
или аз да обещая.
Дики има толкова много същности и вярва на всяка от тях.
Той лъже. Той лъже.
И този негов... Половината време той дори не осъзнава, че го прави.
И днес,
аз наистина започвам да се питам, дали той може да е убил Фреди.
Той би могъл да се развилнее, ако някой му противоречи.
Е, ти го знаеш. Знаеш го.
Знаеш го.
И това е иронията, Мардж.
Аз те обичах.
Ти може би също го знаеше, Мардж. Обичах те.
Не знам, може би е гротескно от моя страна да казвам това сега,
така че... запиши го на лист хартия или на нещо друго...
и го пъхни в портмонето си в случай на нужда.
"Том ме обича. Том ме обича."
- Защо пръстените на Дики са у теб ?
- Казах ти.
- Той ми ги даде.
- Защо ? Кога ?
Чувствам се така, сякаш не си чул нито дума от това, което ти казвам.
Не ти вярвам. Не ти вярвам.
- Всичко е истина.
- Не вярвам...
на нито една твоя дума.
Ти трепериш, Мардж. Погледни се.
Мардж, мога ли да те прегърна ?
Ще ми позволиш ли да те прегърна ?
- Мардж ?
- Питър ! Благодаря на Бога, че си тук.
- Какво става ?
Изведи ме от тук. Изведи ме от тук. Моля те!
- Том, добре ли си ?
Ти опитай. Опитай да поговориш с нея.
- Том ?
- Предавам се.
Кажи ми какво става. Том !
- Какво съм й направил когато и да било ?
- Виж...
Казвала ли е едно нещо, което съм й направил някога.
Не можеш да й се сърдиш.
Тя е объркана и й е нужно да стовари вината върху някого.
И тя обвинява теб.
Ще се върна в къщи и ще говоря с нея.
Колкото до теб,
или си купи самобръсначка, или си пусни брада.
- Тук ли е г-н Грийнлийф ?
- Г-н Рипли ?
- Да.
- Аз съм Алвин МакКарън.
Не знам, не знам. Просто си го знам.
Мардж, има женска интуиция, а освен това има факти.
- Том.
- Сър.
Мардж, трябва да почакаш. Аз не...
Питър не каза ли, че минах да те взема ?
Мардж ни разказваше за пръстените.
Да, чувствам се нелепо, че не споменах вчера за тях.
Съвсем забравих. Абсурдно.
Може би не си ги споменал, защото може да се извади едно единствено заключение.
Смятам да изляза с Мардж на разходка. Том, г-н МакКарън иска да говори с теб.
Няма нужда. Можем да отидем в бара. Няма нужда.
Не, не.
Мисля, че трябва да останеш тук.
Вероятно мога да видя моята стая от тук.
Виждам дома си.
Когато гледаш жилището си от разстояние, то е като на сън, нали ?
Не ми пука за Б.С.
Не искам да я чувам. Не искам да говоря с нея.
- Окей.
- Знаете ли, че в Принстън...
Дики Грийнлийф е пребил до смърт едно момче ?
На едно парти пред няколко момичета.
Ритнал момчето няколко пъти в главата, после го закарали в болница.
Челюстта на момчето била закрепена с пластина, частично загубило слуха си.
Защо мислиш бащата на Дики го изпрати най-напред в Европа.
Римската полиция не смята да разпитва г-н Грийнлийф.
дали Томас Рипли...
е бил някога студент в университета в Принстън.
О, говорех за Том Рипли...
който е бил акордьор на пиано във факултета за музика.
Виждаш ли, в Америка,
ние сме научени да проверяваме фактите, преди да се превърнат във факти.
Научени сме да душим наоколо.
Когато едно момиче се удави,
проверяваме дали това момиче е бременно.
Открий дали Дики е имал затруднения тук.
Г-н Грийнлийф цени вашата лоялност. Наистина.
Мардж... Тя има сто теории.
Има няколко неща, които тя не знае.
Надяваме се никога да не ги научи.
Надявам се никога да не ги научи.
Трима различни човека...
забелязали Дики да се качва в колата на Фреди.
Един мъж, който няма да даде показания...
защото в този момент се е нахвърлил върху жената на някого,
видял Дики да сваля регистрационни номера от червена спортна кола.
Полицията знае за този човек, защото по една случайност той е полицай.
Намерих ги в мазето на апартамента на Дики.
Те са от колата на Фреди.
Г-н Грийнлийф ме помоли...
да ги хвърля в канала тази вечер.
Г-н Грийнлийф чувства, че е имало мълчаливо обещание...
в писмото на Дики до теб, което той ти посвещава.
Той възнамерява също да прехвърли един добър дял...
от доходите на Дики от неговия тръст на твое име.
Той не възнамерява...
да даде на италианците каквато и да е информация относно миналото на Дики.
Той по-скоро вярва, че... ти ще почувстваш същото.
- Много ти благодаря, Том.
- Сър.
Довиждане.
Мардж, чувствам, че никога не би трябвало да ти казвам онези неща онази вечер.
Бях много развълнуван, и пръстените... А и ти изглеждаше толкова...
Не зная.
Но вярвам, че писъмце пътува към Ню Йорк в твоето портмоне
за черни дни.
- Какво ще правиш сега, Том ?
- Не зная.
Питър има концерт в Атина следващия месец
и ме помоли да дойда с него да му помогна.
Той каза сбогом.
Между другото, той беше в репетиционната, така че ни би могъл...
Защо си мисля, че никога не е имало черни дни за Рипли ?
Какво ?
Знам, че си бил ти ! Знам, че си бил ти !
Знам, че си бил ти ! Знам, че си бил ти !
- Мардж, Мардж. Моля те !
- Зная, че ти си убил Дики !
- Мардж !
- Аз зная ! Не !
Знам, че си бил ти !
Мардж. Мардж, моля те.
Не е бил Том. Наистина.
/Наричат ни гондолиери/
/Но това е каприз То е напълно естествено/
Попитай ме какво искам да променя в този момент.
Не знам. Какво искаш да промениш в този момент ?
Нищо.
Замръзнах. Слизаш ли ?
По-късно. Искам да хвана залеза.
- Ти си луд.
- Луд съм.
Дики ?
Дики ?
Дики !
О, Боже.
Здравей, Мередит.
Търсех те.
Дрехите ти. Не можах да те позная.
Е, ти ме разкри, значи ти получаваш наградата.
- Моля ?
- Просто се шегувам.
- Сама ли си ?
- О.
Да не повярваш. Не бих могла да съм по-самотна.
- Леля Джоан.
- И компания.
Голяма компания.
О, Боже.
Знаеш ли, като те виждам отново, аз...
Мислех за теб...
толкова много.
И аз си мислех за теб.
Да, обаче когато си мислех за теб, най-много те мразех.
Къде се укриваше ?
Не съм се укривал.
Бях задържан от полицията.
Те се опитваха да изкарат от скривалището му убиеца на Фреди.
- Шегуваш се.
- Те ми дадоха тази отпуска,
откъдето е и облеклото.
И поради което не съм ти писал.
Знаеш ли, всички смятат, че ти си убил Фреди.
- О ! Това е ужасно.
- Знам.
Виж, не мога да говоря сега. Хм, по-късно ?
По-късно ? По-късно ?
Тогава...
Ти ли пътуваш с монограм "Р".
Знаеш ли какво ? Аз пътувам.
Дики, Питър Смит-Кингсли с теб ли е? Обзалагам се, че е с теб.
Леля ми мисли, че го е видяла.
Питър Смит Кингсли ? Не, аз...
Не съм го виждал от месеци.
Не, сам съм.
Здравей.
- Как беше?
- Добре.
Но аз ще ти кажа нещо.
Искам да останем тук вътре до края на пътуването.
Това Мередит ли беше ?
Коя Мередит.
Мередит Лог. Ти се целуваше с някаква жена. Изглеждаше като Мередит.
Излязох да те търся.
О, едва ли е било целуване.
- Изпращане.
- Не изглеждаше така.
Как разбра ? От разстояние ?
Аз я... излъгах.
Тя мислеше, че те е виждала.
Защо излъга ?
Дики и Питър заедно. Това е просто много добра клюка.
Или дори Том и Питър.
Това би била дори по-добра клюка.
Така ли ? Защо ?
Аз-аз, хм... Аз съм съвсем отчаян.
Знам това.
Съжалявам, Питър.
Отчаян съм.
Ще бъда напъхан в мазето, нали ?
Нали ?
То е мое...
Ужасно...
и самотно...
и тъмно.
И аз излъгах...
за това кой съм...
и къде съм.
Сега никой никога няма да ме открие.
Какво означава това: излъгах кой съм ?
Винаги съм мислел, че би било по-добре...
да бъда някой друг...
отколкото никой.
Какво говориш ? Ти не си никой.
Това е последното нещо, което си ти.
Питър.
Кажи ми нещо хубаво за Том Рипли.
Не, не ставай. Не ставай. Не ставай.
Просто...
Просто ми кажи нещо хубаво... за Том Рипли.
"Хубави неща за Том Рипли."
Това би ми отнело известно време.
Том е талантлив. Том е нежен.
Том е красив.
Какъв лъжец си.
Том е-- Том е загадка.
Том не е никой.
Том има тайни, които не иска да ми каже.
а аз искам да можеше.
Том има кошмари.
Това не е добре.
Том си има някой, който го обича.
Това е хубаво нещо.
Мм. Том ме съкрушава.
Том ме съкрушава.
- Том. Том, ти ме съкруши...
- О, Боже!
О, Боже!
- О, Боже!
- О, Боже! Питър.
Subtitles by BOBBYBEST Edit chochosis