The Talented Mr. Ripley (1999) (The Talented Mr. Ripley - CD1.sub) Свали субтитрите
Гуинет Полтроу
Джъд Лоу
ТАЛАНТЛИВИЯТ Г-Н РИПЛИ
Ако можех просто да се върна.
Ако можех да залича всичко,
започвайки със себе си.
Започвайки със заемането на сакото.
- Франсис, чудесно беше.
- Толкова се радвам. Благодаря ти.
Поздравления.
Великолепно. Много приятно.
Хърбърт Грийнлийф. Жена ми, Емили.
Благодаря. Том Рипли.
- Как сте?
- Бяхте в Принстън.
Вероятно се познавате със сина ни... Дик. Дики Грийнлийф.
Бихте ли ми помогнали да видя сакото Ви?
Да.
Випуск 56-та.
Как е Дики?
Радваме се, че се запознахме.
Надявам се да дойдете да ни видите.
- Благодаря. Много мило.
- И на двамата.
- Хърбърт ?
- Да, да. Много се надявам.
Разбира се, разбирането на Дики за музиката е джаза.
- О, скъпа.
- Той има саксофон.
За моите уши джазът е просто шум.
Просто един досаден шум.
- Беше ми приятно да се запознаем.
- И на мен.
- Сър.
- Ще се срещнем в корабостроителницата.
- Надявам се.
- Добре.
Трябва да бягам ! Много закъснях !
- Бяхте страхотен !
- Вие бяхте страхотни.
Чудесна двойка, нали ?
Да. Изключителен младеж.
- Много благодаря за сакото.
- Благодаря, че го преправихте за мен.
Обърни внимание на китката си. Чао, Фран.
Вярвай ми. Купи Ай Би Ем сега, преди разделянето.
Ще направиш състояние.
Така ли смяташ ?
Извинете. Извинете.
Извинете.
Вероятно сте чули, че Дики живее в Италия
Монджибело. На юг от Неапол.
Никакво място.
- Добро утро, сър.
- Франк.
Мардж, неговата приятелка,
по всеобщо мнение пише някаква книга.
Един господ знае какво прави той.
По думите на всички, те прекарват цялото си време на плажа или на яхтата.
Това е таланта на сина ми - да харчи отпусканите му суми.
Възнамерявате ли някога да отидете до Италия, Том ?
Да убедите сина ми да се върне в къщи ?
Ще Ви платя...
хиляда долара.
Всъщност, винаги съм искал да посетя Европа, сър, но...
Добре. Сега имате причина да отидете.
Каунт Бейзи.
Дюк Елингтън ? Не знам.
Не знам.
Не знам.
Дизи Гилеспи.
Моята прекрасна Валентайн.
Дори не знам дали това е мъж или жена.
Чарли Паркър ?
Чарли Паркър. Знам го. Той е Пилето.
Да !
- Уф.
- Ето. Ще го взема.
- Благодаря.
Тези хиляда долара ще Ви дойдат добре.
- Да, сър.
- Оставете на мен.
- Благодаря.
- Сър. Желая Ви страхотно пътуване.
Г-н Грийнлийф е личен приятел с хората на Кунард.
Мога да ти кажа, че името Грийнлийф отваря много врати.
- Говорите ли английски ?
- Как се казвате, моля ?
- Рипли.
- Последвайте ме. Няма проблем.
- Ето, сеньор Рипли.
- Окей.
Уф, ето там. Онова.
- Това.
- Момент, това ли е всичко? Пребройте ги.
Внимание. Само един куфар, сеньор Рипли ?
- Да.
- Внимание.
- Каква е Вашата тайна ?
- Извинете ?
Не, това е просто... Вие сте американец, нали ?
Не, това е просто...
Аз имам толкова много багаж, а Вие сте, толкова добре организиран.
Това е, знаете ли, унизително.
Между впрочем, аз съм Мередит.
- Здравейте, аз съм Дики.
- Мередит Рандал.
- Мм, Дики Грийнлийф.
- Здравейте.
Вие не сте корабостроителници Грийнлийфс.
О, опитвам се да не бъда.
Опитвам се да прескоча корабите.
Значи, хм, поставили са вашият случай в погрешния куп ?
Значи просто, хм, стe били в позиция "Р".
Мисля, че Ви видях там.
Баща ми иска да се върна в Ню Йорк.
Той строи кораби. Аз предпочитам да пътувам с тях.
Така че пътувах с майчиното си име.
- Което е...
- Емили.
Просто се шегувам.
Знаете ли, забавното е, че...
Аз дори не съм Рандал.
Аз съм Логе.
- Като...
- Като платовете Логе.
Опитвам се да се оттърся от униформата.
- Аз също пътувам под майчиното си име.
- Рандал.
Да.
- Значи, Рим, Рим, Рим.
- О!
- Ние сме партньори по маскировка. Чао.
- Чао.
"Годеницата има лице".
Пилето.
"Това е моето лице".
Предполагам, че не си прегледал новата глава на книгата ми.
Ще я прегледам, Мардж. Обещавам.
Просто беше много горещо.
Ако приготвя вечеря в къщи тази вечер, може би тогава ще я погледнеш.
Дики Грийнлийф ?
- Кой сте Вие ?
- Аз съм Том. Том Рипли.
Том Рипли ?
- Бяхме заедно в Принстън.
- Така ли.
Познаваме ли се ?
Здравейте. Ами, аз Ви познавам, та...
Предполагам, че би трябвало да ме познаваш.
Принстън е като мъгла.
Америка е като мъгла.
Това е Мардж Шерууд. Том... извинявай, как беше ?
- Рипли.
- Приятно ми е.
Мардж. Здравейте, Мардж ?
- Какво правите в Монджи ?
- Нищо.
Нищо особено.
Просто минавам оттук.
- Минавате оттук ?
- Да.
Толкова си бял.
Виждала ли си толкова бял мъж, Мардж ?
Всъщност сив.
Това е просто жакет.
- Я повтори ?
- Нали знаеш, начинаещ.
Това е забавно.
Мардж харесва това защото също е много бяла.
Да, така е, но ти не си забавен.
Трябва да дойдеш да обядваш с нас преди да си тръгнеш.
- Да, Дики ?
- Разбира се, винаги.
Ами,
случайно съвпадение.
Не го помня.
Това е толкова странно.
Силвана ! Хей !
Навсякъде те търсих.
Къде се беше скрила ?
Днес ме търсиш. Къде беше през другите дни на седмицата ?
Ти си винаги на работа. Ела. Качи се.
При американката ?
- Дръж се за мен.
- Мразя те.
- Ами ?
- Мразя те !
Да не си забравил къде живееш ?
Зная. Закъснял съм. Аз съм свиня.
- Четири часа е.
- Току-що станах.
- О-о.
- Съжалявам. Съжалявам.
- Току що си станал.
- Фаусто и аз изкарахме яхтата.
Отидохме за риба, после се стъмни и не хванахме абсолютно нищо.
Мм, да, ами, ние изядохме всичко без теб.
- Ние ?
- Да.
- Том Рипли е.
- Кой ?
- Том. Здравей.
- Здрасти.
- Здравей.
- Как си ? Мислех, че си изчезнал.
- Щяхме да те дадем за издирване.
- Не.
- Не, още съм тук.
- Том ми разказа за пътуването си.
Толкова силно ме разсмя, че едва не ми потече кръв от носа.
- Това добре ли е ?
- Млъкни.
Съжалявам. Съжалявам.
Аз съм жалък. Но те обичам.
- Обичаш ли ме ? Обичаш ли ме ?
- Натрапвам се.
Можеш ли да приготвиш мартини ?
- Разбира се.
- Аз ще го направя.
- О.
- Правя вълшебно мартини.
Всеки трябва да има някакъв талант. Твоят какъв е ?
Да фалшифицирам подписи,
да лъжа, да се превъплащавам практически във всеки.
Това са три. Никой не трябва да има повече от един талант.
Окей, направи едно превъплъщение.
- Сега ?
- Да.
Единственият талант на моят син...
е да харчи издръжката си.
- Какво ?
- О, аз обичам да плавам.
Повярвай ми, обичам да плавам.
- Вместо това, правя кораби.
- Спри !
- Други хора пътуват с тях.
- Това е вече много !
Ти караш всичките косми на врата ми да настръхват.
О, да. Джаз. О, джаз. Нека го чуем.
Той е просто... Той е просто досаден шум.
Имам чувството, че той е тук.
- Ужасно, като че ли старият мръсник е тук.
- Браво.
Великолепно беше.
Великолепно ! Откъде го познаваш ?
О, срещнах го в Ню Йорк.
Мардж ! Мардж, това е плашещо.
Трябваше да чуеш това. Запознай се с баща ми,
Хърбърт Ричард Грийнлийф И.
Приятно ми е да се запознаем. Дики си прави страхотни шеги.
- Странно !
- Зная, че Емили мисли така.
- Не разбирам.
- Това е необичайно.
Възнамерявал ли си някога да отидеш до Италия, Том,
и, хм, да го доведеш обратно ?
- Какво ?
- Ще ти платя.
Ако би отишъл до Италия,
да убедиш сина ми да се върне в къщи, ще ти платя хиляда долара.
Никога няма да се върна обратно.
Да наемеш действително някого да дойде чак тук...
да ме завлече обратно в къщи...
Трябва да е малко луд, нали ?
- Чао, Фаусто.
- Това е Том.
- Чао, Том.
- Никога няма да се върна.
- Не, аз смятам...
Майка ти, нейната болест, Мисля, че...
Нищо не може да се направи за майка ми.
Тя има левкемия... Това е, което не ми дава покой.
Той иска да се върна. Той иска да се върна.
- Нищо не може да се направи за майка ми.
- Виж, не знам...
Върни се. Върни се в Ню Йорк.
Или му позвъни, ако можеш да намериш работещ телефон,
и му кажи, че нищо не би могло да ме върне обратно при него в корабостроителницата.
- Здравей, Том.
- Здравей.
Мардж, Том се сбогува.
О, ще сляза долу.
E, говори ли с баща ми ?
О, ти беше прав... за телефоните.
- Казах ти.
- Тук няма телефонни линии.
- Има някои проблеми.
- Това е Италия.
Том. Приключи ли ? Какви са плановете ти ?
О, да се върна, предполагам, колкото се може по-късно !
Тази чанта !
Хей. Ти слушаш джаз.
Обичам джаз.
Това е най-доброто.
Бейкър, Ролинс.
Мардж казва, че харесва джаз, но има предвид джаза на Глен Милър.
- Никога не съм казвал това !
- Пилето.
Това е джаз.
Пилето ? Попитай ме за името на моята яхта.
Не го зная. Какво е името на твоята яхта ?
Погледни ! Виж ! Пилето !
Това е смешно. Лодките са от женски род.
Всеки знае, че не можеш да кръщаваш лодка с мъжко име.
- Той не е мъж. Той е Бог.
- Окей, отиваме до Неапол.
Има един клуб... Не е клуб, това е мазе.
- Това е зимник.
-Да, това е зимник. Можеш да не идваш.
Страхотно. Това е... Това е страхотно. Ще ти хареса.
Здравейте.
О-о!
Би било готино. Доведи го.
Том Рипли !
Ела ! Качи се тук !
- Да !
Ще ти кажа кога да се присъединиш към хора.
Сега.
Окей. Заедно !
Сблъсках се с един стар приятел от Принстън -
- казва се Том Рипли.
Той каза, че ще ме преследва докато се съглася...
да се върна в Ню Йорк...
с него.
Добър ден.
Колко е часа ?
- О, Господи.
- "Върни се в Ню Йорк с него."
- Ето...
- Винаги ли пишеш писмата си на машина ?
- Това би трябвало да е с двойно "Т".
- Не мога да пиша и не проверявам за грешки.
Това е предимството на първокласното образование.
Вашите стаи са отзад по стълбите.
Мисля, че Ермалинда е приготвила леглата. Ермалинда !
- Много мило от твоя страна.
- Не го казвай отново.
Сега, след като си станал двоен агент и ще мамим баща ми,
какво ще кажеш да купим кола с твоите пари за разноски ?
- Окей.
- Страхотно.
- Здравей, Том.
- Здравей.
Мардж, Мардж, какво мислиш ?
Малък Фиат 500 с парите на баща ми ?
О, моля те, Дики. Та ти дори не можеш да караш кола.
- Дори не можеш да караш кола.
- Това, от което спешно се нуждаем, е хладилник.
Какво мислиш ? Съгласи се с мен и ще бъда твой приятелка до гроб.
- Абсолютно съм съгласен с Мардж.
- Хм.
Хладилник. Хладилник.
Е, какво, той ще дойде ли при теб ?
Ще бъде само за малко. Той ме... Той ме развеселява.
- Окей, скъпи.
- Обещаваш ли да му кажеш ?
- Не, аз го харесвам.
- Мардж, ти харесваш всеки.
Не съм като теб.
Тогава аз ще отида в квартирата ти, а ти можеш да се преместиш при Том.
Харесвам го.
Мардж, ти харесваш всеки.
Не, харесвам него.
Мардж, ти харесваш всеки.
Сега ще разбереш защо г-ца Шерууд винаги се появява на закуска.
Това не е любов. Това е моята машина за кафе.
Откакто Ермалдина му показа как да си прави еспресо,
той се чувства съвсем възмъжал.
- Аз купих кафе машината.
- О, скъпи, това за мен ли е ?
Това е за Том, защото не се оплаква.
Този пръстен е прекрасен.
О, Том. Обичам те. Виждаш ли ?
О-о! Трябваше да обещая, главно "П", никога да не го сваляш.
- В противен случай бих ти го дала на теб.
- Не е ли страхотен ? Открих го в Неапол.
Трябваше да се пазаря за него почти две седмици.
Надявам се, че не е бил евтин, Мардж.
- О, беше.
Трябва да купя подарък за рождения ден на Франсис, така че можеш да ми помогнеш.
- Коя е Франсис ?
- Годеницата ми.
Ти си сгоден ? Ти си непредсказуем, Рипли.
- Коя е тя ?
- Родителите ти са я срещнали.
О, Боже. О, мога само да си представя.
"Ако Дики можеше да улегне.
Нима всеки родител не заслужава едно пораснало дете ?"
О, Боже. Никога. Никога.
Кълна се в пръстена ти, Мардж. Никога няма да се върна обратно.
- Кажи кога да дръпна.
- Дръпни сега. Дърпай.
Това не е дърпане. Не го направих както трябва.
- Сега по-добре ли е, а ?
- Окей, окей, окей.
Ще направим от теб моряк.
Наистина добре се справяш.
- Добре. Барът е отворен.
- Да, моля.
- Ей, можем ли да отидем до Венеция ?
- Разбира се. Обичам Венеция.
"Виж Венеция и умри." Така ли е ? Или беше Рим ?
- Рим ли беше ?
- Трябва да видя Венеция.
Правиш нещо и умираш, нали така ? Окей. Отиваме във Венеция.
И Рим.
Караш ли ски ?
О, не, не. Не думай.
Ти си кауза пердута. Това е следващото, с което ще се заема.
По Коледа планираме скиорска ваканция до Кортина.
- Великолепна ваканция. Страхотна. Мардж ?
- Да ?
Невероятно. Том дори не може да кара ски.
- Ще трябва да го научим и на това.
- Благодаря.
Какво ниска класа, Мардж. Дали това момче умее нещо ?
Добре е, че няма да се женим скоро.
Иначе трябваше да поканим Том на нашето сватбено пътешествие.
Ох, мразя Ню Йорк. И тълпите на Парк Авеню.
Затова избягах в Париж, за да работя над книгата си.
И аз винаги ходя в онова кафе в Монмартр...
с Жан-Жак.
И Дики ще свири "Моя прекрасна Валънтайн."
Беше малко след като разбрах, че той знае само около шест песни.
Както и да е, мисля, че очаквах с нетърпение да го видя.
Хей, хей, г-н Грийнлийф !
Няма Ви от 7.00 часа, Том и аз се съсипахме да Ви търсим.
- Окей, добре.
- О, Дики !
Ох, дръж се. Дръж се.
Трябва да говоря с теб.
- Счупи ми ребрата !
- Какво ?
Счупи ми ребрата !
Ох !
Бих се чукал с този хладилник. Толкова го обичам.
Всъщност, какво точно правеше в Ню Йорк ?
Свирех на пиано на няколко места. Казах ти.
Добре, това е едната работа. Ти ми каза че работиш и друго.
На няколко места. Това са няколко работи.
Тайнствения г-н Рипли.
Мардж и аз прекарвахме часове в размишления.
Както и да е, дори не искам да мисля за Ню Йорк.
Готов ли си ?
- Студена бира. Бладаря, татенце!
- Окей.
Препиши от тук нататък.
- Носиш това със себе си в Европа ?
- Ще напишеш ли нещо ?
Харесва ми това, че си взел Шекспир със себе си, а не си взел дрехи.
Ермалинда каза, че переш ризата си всяка вечер. Вярно ли е ?
Не. Имам повече от една риза.
Тя може да го прави вместо теб.
Както и да е, просто вземи някои от моите неща.
Вземи каквото поискаш. Повече от тях са антични.
Сега се подпиши.
Не Дики. Подпиши се.
Без очила, ти дори не си грозен.
Нямам нужда от тях, тъй като никога не чета.
- Как изглеждам ?
- Като Кларк Кент.
- А сега Супермен.
- Супермен.
- Окей.
- Зная.
Това е като детски почерк. Виж тези "S" и "T" ? Изящни, уязвими.
Това е болка. Това е скрита болка.
Е, това трябва да е много голяма тайна, защото аз не зная нищо за нея.
Х-м. Няма нищо по-разкриващо от твоя почерк.
Виждаш ли как почти не докосва линията ?
- Това е суета.
- Е, ние със сигурност знаем, че това е истина.
Имаш ли братя ?
Не.
Нито братя, нито сестри.
И аз нямам.
И Мардж няма.
Еднички деца.
Какво означава това ?
Означава, че не сме делили с никого ваната си.
Студено ми е. Може ли да вляза ?
Не.
Нямах предвид във ваната с теб.
Окей.
Влизай. И без това съм посинял от студ.
Такъв съм. Една стара картина.
Все едно и също ! "Това ти ли си ? Като че не си ти."
Господи !
Писма... Грийнлийф и за Рипли.
О-о. Фран. "Липсваше ми. Кога ще се върнеш у дома ?
Престани да ми разправяш колко невероятно си прекарваш.
- Колко много обичаш Дики.
- У-ха !
И Мардж и Монджибелло."
И това, мисля, че е от баща ти.
- Дай да го видя. Какво казва ?
- Става нетърпелив.
Той иска да го уверя, че ще си бъдеш в къщи за Деня на благодарността.
Би трябвало да си купиш ново сако. Наистина.
Сигурно ти е писнало да носиш едни и същи дрехи.
Не мога. Не мога да продължа да харча парите на баща ти.
Харесва ми колко си отговорен.
Баща ми би трябвало да те направи главен счетоводител или нещо подобно.
Или пък аз, когато стана шеф, т.е. никога.
Окей. Когато станеш шеф, т.е никога, ще приема.
Нека ти купя сако. Като отидем в Рим има едно страхотно място...
- Батистони.
- Батистони.
Добър ден. Хубаво маце.
Откъде можем да вземем кола за Форума ?
- Можем ли да наемем някоя от тези ?
- Отдъхни.
Отдъхни !
Толкова много неща има за правене само за един ден.
Най-важният въпрос е къде ще ядем. Надявам се Фреди да е направил резервация.
Фреди ?
Фреди Фреди Майлс.
Фреди организира ски екскурзиите в Кортина.
О!
А, ето го и него.
- Фредерико !
- Как си ?
О, Боже, не ти ли се иска да чукаш всяка жена, която видиш само веднъж ?
- Само веднъж ?
- Абсолютно. Веднъж. Чао.
- Том Рипли, Фреди Майлс.
- Том.
Искам да кажа, хей, ако съм закъснял, помисли си какво казва съпругът й.
- Изглеждаш страхотно.
- Както винаги.
Е, ще обядваме ли.
Да. Запазих маса отсреща у Фабрицио. Томи.
Чудесно. Казвам ти.
- Толкова съм се побъркала от Монджи.
- Знам. Бях там.
Виж, Том, трябва да отидем до клуба и да се видим с едни приятели на Фреди.
Най-доброто, ако искаш да си турист, сега е, да хванеш кола
и да се срещнем на гарата.
Кой клуб ?
Фреди го е организирал с няколко души от скиорската група.
Ела, ако искаш, но мислех, че искаш да разгледаш забележителностите.
Искам, а после може да си купя сако и каквото имаш да правиш.
Дик ! Трябва да чуеш това.
Виж, просто вземи една от моите, когато се върнем.
Не се безпокой за това.
Хайде !
Чао. Приятно прекарване, окей ?
Каза да се уверя, че няма да изпуснеш влака. Тръгва в 8:00.
Приятно прекарване.
Чао, Томи.
- Какво правиш ?
О. Просто се забавлявах.
- Извинявай.
- Искам да съблечеш дрехите ми.
- Обул ли си и обувките ми ?
- Ти каза, че мога да взема някое твое сако...
В твоята стая ли се съблече ?
Мислех, че си изпуснал влака.
Фреди ме докара с колата си.
- Фреди тук ли е ?
- Долу е.
Просто се мотаех.
Не казвай нищо. Просто се мотаех.
Съжалявам.
Боже. Кадифено сако в Италия.
- Добро утро, Том.
- Добро утро.
- Хайде с нас.
Хей. Искам да имам твоята работа, Томи.
Тъкмо казвах - живееш си в Италия,
отседнал си в къщата на Дики, ядеш храната на Дики,
носиш дрехите му, а баща му получава информация.
Ако ти е станало скучно,
кажи да се сменим.
- Ще го направя.
- На континента!
Наистина би трябвало. Това е чудесно.
Съгласен съм.
Добре ли си ?
Разбира се.
Онова нещо с Дики...
То е като слънчеви лъчи върху теб и е великолепно.
А после той те забравя и ти става много, много студено!
Така че, аз се уча.
Когато имаш неговото внимание, чувстваш, че си единствен в света.
Затова всички го обичат.
Винаги е едно и също. Когато някой новодошъл се появи в живота му...
Фреди, Фаусто, Питър Смит-Кингсли.
Той е прекрасен. Познаваш ли го?
Особено ти.
И това са просто момчета.
Ела го вземи ! Ела го вземи !
Кажи ми, защо когато мъжете играят,
те винаги играят на живот и смърт ?
Той ме дави ! Той ме дави !
- Съжалявам за Кортина, между впрочем.
- Какво за Кортина ?
Не ти ли... Не ти ли.. Не ти ли каза Дики ?
Той говори с Фреди и както изглежда...
работата няма да стане.
Това е, защото всеки друг може да кара ски,
и това влияе на престоя ти, и...
Хайде, Фреди.
Поне ще присъствам на фестивала на Мадона.
- Целият град ще е навън--
- Не мисля така.
Аз си имам моя Мадона в Рим. Защо не се върнеш с мен ?
Много жени. Охо.
- О, Боже.
- Искаш да е твоето ?
Да, разбира се.
Просто й покажи Капри. Избягвайте скалите.
Какво правиш ?
Обслужвам Мардж.
А-ха.
Недей.
- Дики--
Томи. Как върви шпиониронето ?
Томи, как върви шпионирането ?
Томи, Томи, Томи, Томи, Томи.
Някой викал ли е линейка ?
- Някой викал ли е линейка ?
За какво е боят ? Това е неговата годеница, нали ?
- Не зная. Защо ме питаш ?
- Те обвиняват ли го ?
Как може цял час да няма линейка ?
Тя беше вече мъртва, скъпа, нали ? Така че, предполагам...
Не знам защо хората наричат тази страна цивилизована.
- Дики !
- Тя не е такава. Адски първобитна е.
Ще ида да видя какво става.
Аз ще отида.
Знам защо си разстроен.
Знам за Силвана, Дики.
Знам за теб и Силвана.
Какво за нас ?
Не трябва да чистиш ! Наистина !
- Например ?
- Забрави.
Тя беше бременна. Знаеше ли това ?
Силвана беше бременна.
Знаеш ли какво означава това в такова градче ?
Готов съм да приема обвинението.
- За какво говориш ?
- Ти беше толкова добър към мен.
Ти си братът, който никога не съм имал. Аз съм братът, който никога ни си имал.
Бих направил всичко за теб, Дики.
Тя дойде при мен за помощ.
Нуждаеше се от пари.
Аз не й помогнах. Аз не й помогнах.
Сега тя се е удавила и това е заради мен.
Не възнамерявам да кажа нищо...
на Мардж, на полицията или на който и да било.
Това е наша тайна, Дики.
И аз ще я пазя.
"Скъпи Том. Предвид на факта, че Дики не показва...
повече признаци да се върне у дома от времето, когато ти замина...", бла, бла, бла,
Хм...
"Вярвам, че пътуването ти е доставило удоволствие...
въпреки неуспеха на основната му цел.
Вече не трябва да се смяташ задължен към нас по никакъв начин."
Не мога да го виня.
Едва ли си очаквал това да трае вечно, Том.
Е, можеш да пишеш отново.
- Особено сега, когато сме братя.
- Не мога.
Как бих могъл, при цялото си благоприличие.
Каза го сам на себе си. Това са пари на баща ми, които харчиш.
Обаче имахме голям успех, нали ?
Ами, ще отидем все пак до Венеция. Да се придържаме към този план.
Не мисля така, Том.
Сам не можеш да си платиш пътя, нали ?
Време е всички да заминем.
Писна ми от Монджи. Особено сега, със всичко това...
Наистина искам да замина на север.
Трябва да прескоча до Сан Ремо следващата седмица.
Намери ново място за лодката.
Би било страхотно, все пак, ако дойдеш с мен до Сан Ремо.
Има голям джаз фестивал. Можем стилно да се сбогуваме.
За какво мислиш ?
Последното ни пътуване !
Да.
Защо правиш така със шията си ?
Как ?
Винаги правиш така във влаковете.
Неспокоен.
Неспок-- к-к-- к-к-- к-к--
Неспокоен.
Ох !
Не ти ли казах, че Сан Ремо е лудница ?
Даже повече ! Хайде !
Благодаря.
За Монджибелло и най-щастливите дни от моя живот.
За Монджи. Радостен си тази вечер.
Неочаквано съм много щастлив, че съм се върнал.
Познавах ли те в Принстън, Том ?
Мисля, че не те познавах, нали ?
- Защо питаш за всичко това така изведнъж ?
- Без причина.
Защото си заминаваш, предполагам. Не мисля, чи си бил там.
- Защо ?
- Казвам го като комплимент.
Имаше такъв страхотен вкус.
Повечето от главорезите в Принстън бяха опитвали всичко и нямаха вкус.
Обичах да казвам: "каймакът на Америка: богат и дебел."
Фреди е съвършеният пример.
Тогава ще го приема като комплимент.
Знаех си ! Знаех си.
Мардж и аз се обзаложихме.
Дали въобще харесваш джаз,
или всичко това беше заради мен ?
- Трябваше да го харесвам.
- О, да !
Трябваше да харесвам всичко, свързано с начина ти на живот.
Това е една голяма любов.
Ако знаеше само какъв е животът ми в Ню Йорк...
Мисля да зарежа саксофона.
Какво мислиш за барабаните ?
- Какво ?
- Толкова са готини.
Утре ще наема лодка, огледай се наоколо.
Така открих и квартирата си в Монджи.
Изкарвах лодката...
около залива,
първото нещо, което харесах.
Взех го.
- О-о !
- Хайде, Дики. Не се побърквай.
- Дики. Намали !
- Спри.
Спри за момент ! Ще се преобърнем ! О, Боже !
Спри ! Помощ ! Помощ ! Спри !
О, прекрасно е тук !
Прекрасно е тук ! Ще дойда да живея тук !
Прекрасно е.
Искам да ти разкажа моя план.
- Разкажи ми.
- Ами, смятам...
През новата година бих искал да се върна към моя начин на живот.
- Наистина ? В Италия ?
- Разбира се.
И си представих, просто като аргумент,
да казвам: намерих своето място.
Или да казвам, ще си разделим наема за къщата.
Мога да започна работа, или, още по-добре,
да наема квартира в Рим, и когато сме в Рим,
бихме могли да живеем там, а когато сме тук, ще живеем тук.
- Не мисля така.
- Особено заради проблема с Мардж.
Ти просто ме обвиняваш.
- Аз и Мардж ще се женим.
- Какво ?
- Какво ?
- Вчера ти така влюбено гледаше момичетата.
А днес ще се жениш ? Това е абсурдно.
- Обичам Мардж.
- Ти обичаш мен. Няма да се жениш за мен.
- Том, аз не те обичам.
- Не, не го казвам като заплаха.
Честно казано аз съм малко облекчен от твоят подход.
Мисля че напоследък добре се опознахме един друг.
- Какво ?
- Можеш да бъдеш като пиявица !
Ти знаеш това !
И... това е досадно.
Можеш да бъдеш много досаден.
Забавното е, че нямам претенции...
да се представям за някой друг, а ти имаш такива.
- Скучно.
- Бях абсолютно честен с теб...
относно чувствата ми.
- Скучно.
- Но ти... - Преди всичко,
аз знам че има нещо.
Онази вечер, когато играхме шах, например, то беше очевидно.
- Коя вечер ?
- Много опасно е за теб да се разчувстваш.
О, не, не. Ние сме братя.
Ей. И тогава ти направи това подло нещо с Мардж-- да я чукаш...
в лодката, докато всички ние трябваше да слушаме,
което беше ужасно смешно.
А ти следваше кура си като... И сега ще се жените.
Не, аз съм объркан. Прости ми.
Ти излъга Мардж и тогава, че ще се ожениш за нея.
Те умори Силвана, съсипа всички... Искаш да свириш на саксофон.
Искаш да свириш на барабани. Какво искаш, Дики ? Кой си ти всъщност...
Кой си ти ? А ? Накакъв третокласен лентяй ? Кой си ти ?
Кой си ти да ми казваш каквото и да било ?
Кой си ти да ми казваш каквото и да било ?
Всъщност, аз наистина, наистина не искам да съм в тази лодка с теб.
- Не мога де се преместя, без ти да станеш.
- Млъкни. Млъкни.
Полазват ме тръпки. От теб ме полазват тръпки.
- Млъкни.
- Не мога да мръдна без "Дики, Дики,"
като малко момиченце, по всяко време.
Млъкни !
О, Боже, Дики.
- За Бога.
- О-- О, Боже !
Окей. Окей.
Трябва да се разкараш-- Окей--
Ще те убия ! Ще те убия !
Мъртъв си !
Спри ! Спри ! Моля те ! Моля те !
- Спри ! Спри !
- Дики, да вървим !
- Ще те убия !
Спри ! Спри ! Спри !
Спри ! Спри ! Спри !
Здравейте. Може ли да ми дадете ключа, моля ?
Разбира се.
Сигурно много сте настинали. Ъ, Сеньор Грийнлийф, нали ?
Не. Аз съм--
- Здравей, Мардж.
Том !
Стресна ме !
- Извинявай. Как си ?
- Ти се върна !
- Добре ли върви книгата ти ?
- Да.
Писането ми върви, благодаря.
Аз просто... те гледах. Толкова си спокойна.
Къде е Дики ?
Мисля, че планира да остане в Рим още няколко дни.
Рим ? А-ха. Каза ли защо ?
Не мога да разбера Дики. Твоята догадка е като моята.
Какво значи това ?
О, един ден съм поканена на ски, на другия ден не съм.
Един ден сме семейство, на следващия той иска да бъде сам.
Ти ми кажи.
Това ли казва той ? Иска да бъде сам ?
Той мислеше за теб. Помоли ме да ти донеса това.
Благодаря.
Той знае, че обичам това.
- Но защо да не може да изчака. Аз--
- Поръчка номер едно.
предай парфюма на Мардж.
Поръчка номер две:
опаковай малко дрехи и неговия скъпоценен саксофон.
Колко дълго смята да остане ?
Потърси ме. Предполагам, че сме разделени.
По дяволите !
Добре ли си ?
Вътре при парфюма имаше писмо от Дики.
Разбираш, че е повече от просто няколко дни.
Той мисли да се премести в Рим.
Работата е там,
че през нощта, преди да замине, ние...
говорихме как ще се преместим заедно...
някъде на север, и аз предполагам, че...
съм му оказала известен натиск относно сватбата ни.
Аз просто--
Може просто да съм го уплашила.
Това е въпрос за него...
когато главите ни са върху възглавницата...
Не познавам друг, който да е толкова деликатен.
Мисля, че трябва да дойда с теб в Рим и да се срещна с него.
Той мрази да се конфронтира.