Titanic (1997) (Titanic - CD2.sub) Свали субтитрите

Titanic (1997) (Titanic - CD2.sub)
Джей Джей, Маделин, да ви представя Джак Доусън.
Как сте?
- Благодаря, добре.
Здравейте Джак. Вие от Бостънския род Доусън ли сте?
Не, Доусън от Чипуа Фолс.
Разбирам.
Сигурно се е притеснявал, но дори не трепна.
Те го помислиха за един от тях...
Вероятно наследил богатство от железниците.
Явно новобогаташ, но все пак член на клуба.
Майка ми, разбира се, побърза да го издаде.
Разкажете ни за третокласните каюти.
Чувам, че са доста добри.
Най-добрите, които съм виждал. Почти няма плъхове.
Г-н Доусън пътува в трета класа.
Снощи помогна на годеницата ми.
Оказа се, че г-н Доусън е много добър художник.
Показа ми свои рисунки.
Роуз и аз имаме различни разбирания за това, какво е изкуство.
Без да се обиждате...
Корабът, може да е идея написана върху хартия
но в очите на бог, кораба принадлежи на Томас Андрюс.
Всички ли са за мен?
Карай от външните навътре.
Той познава всяко болтче в него, нали Томас?
Корабът ви е чудо, г-н Андрюс.
- Благодаря ви, Роуз.
Как ще желаете хайвера, сър?
- За мен не, благодаря.
Никога не съм го харесвал.
Къде точно живеете, г-н Доусън?
Сега адресът ми е "Титаник".
А после - каквото Бог ми отреди.
А пари за пътешествията?
Хващам се на работа тук и там.
Качвам се на случайни кораби.
Но билета за "Титаник"
имах късмет да спечеля на покер.
Наистина голям късмет.
Целият живот е игра на късмет.
Истинският мъж сам постига късмета си.
Нали, Доусън?
И подобно вятърничиво съществуване ви допада?
Да, г-жо, допада ми.
Всичко от което имам нужда, е тук с мен.
Имам въздуха в дробовете си и чисти листи хартия.
Харесва ми да се събуждам, без да знам какво ще ми се случи
с кога ще се срещна или къде ще се озова.
Една нощ спя под някой мост, а на другата съм на най-големия
кораб, в това изискано общество.
Ще си взема още малко от това.
Животът е дар. Нямам намерение да го пропилявам.
Никога не знаеш каква ръка ще ти се попадне.
Трябва да вземеш онова, което ти се дава. Заповядай, Кал.
Да осмисляш всеки свой ден.
Добре казано, Джак.
За осмислените дни.
За осмислените дни!
- Браво!
Но г-н Браун не знаеше, че съм скрила парите в печката.
Прибра се пиян като свиня и запали огъня.
Следва бренди в пушалнята.
По едно бренди, господа?
Сега ще идат да се поздравяват,
че са господарите на света.
Дами, благодарим ви за компанията.
Роуз, да те придружа до каютата?
Не ще остана тук.
- Благодаря, Моли.
Идвате ли с нас, Доусън?
Едва ли искате да останете при жените!
Не, благодаря. Трябва вече да си ходя.
Да, ще говорим за бизнес и политика,
няма да ви е интересно.
Но, Доусън... Радвам се, че дойдохте.
Трябва ли да тръгвате?
Отивам да греба с другите роби.
Лека нощ, Роуз.
ОСМИСЛИ ДНИТЕ СИ ЕЛА ПРИ ЧАСОВНИКА
Искаш ли да идеш на истинска забава?
Може ли да си сложа ръката тук?
Тиала фрикенсвенска?
- Какво?
Не ви разбирам!
Браво, браво!
Благодаря. Хайде момчета.
- Пускайте се!
Сега, аз ще танцувам с нея.
Ела.
- Какво?
Хайде, ела с мен!
- Джак, чакай!
Не мога да го направя.
Трябва да сме по-близо,
ето така.
Все още си ми любимка, Кора!
Не зная стъпките.
- И аз.
Следвай ритъма. Не мисли!
Чакай, Джак! Спри се!
Чакай!
Джак, недей!
...под юрисдикцията на акта "Шърман".
И Рокфелер каза същото - Върховният съд не го прие.
Какво? Мислиш, че момиче от първа класа не може да пие?
Разкарай се!
Добре ли си?
Нищо ми няма!
Добре, две от три!
Значи...
се мислите за големи мъже?
Я да видим можете ли така?
Подръж това, Джак. Вдигни го.
Добре ли си?
Не съм го правила от години.
Хайде, момчета! Дайте всичко от себе си!
Кафе, сър?
Снощи не дойде при мен.
Бях уморена.
Явно буйствата ти на долната палуба са били изтощителни.
Накарал си гробовния си прислужник да ме проследи.
Никога повече няма да се държиш така!
Не съм твой служител, та да ме командваш.
Аз съм ти годеница.
Моя годеница...
Годеница! Да, така е! И моя съпруга!
По закон още не, но в леглото - да, затова ще ме почиташ!
Както една съпруга почита мъжа си!
Няма да позволя да ме правиш на глупак!
Нещо да не ти е ясно?
Не.
- Чудесно!
Извини ме.
О, госпожице Роуз...
Малък инцидент, съжалявам.
- Няма нищо, г-це Роуз.
Всичко е наред.
- Съжалявам, Труди.
Дай да ти помогна... Оставете на мен, г-це.
Оставете на мен, г-це.
Труди, донеси чай.
Повече няма да се виждаш с онова момче. Разбра ли?
Роуз, забранявам ти!
- Престани, мамо!
Ще ти потече кръв от носа!
Това не е игра!
Положението ни е несигурно. Знаеш, че вече нямаме пари.
Разбира се, че знам!
Нали ми го напомняш ежедневно!
Баща ти ни остави само дългове, прикрити под доброто му име.
Сега това име е единственият ни коз.
Не те разбирам. Хокли е добра партия.
Ще осигури живота ни.
- Защо ме зароби така?
Защо си такава егоистка?
- Аз ли съм егоистка?!
Искаш да работя като шивачка ли?
Това ли искаш?
Да разпродадат имуществото ни на търг?
Реликвите ни да се пръснат?
Толкова е несправедливо!
Разбира се, че е несправедливо.
Ние сме жени.
Нашата участ никога не е лека.
Здравейте, г-н Андрюс.
- Здравей, Джак.
Сър.
- Трябва да говоря с ...
Мястото ви не е тук!
Бях тук снощи, не помните ли?
Не. Моля, вървете си.
Той ще ви каже! Трябва да говоря с...
Г-н Хокли и г-жа Деуит Бюкейтър
все още са ви благодарни за стореното.
Помолиха ме да ви предам това за благодарност...
Не искам парите ви!
- ...и да ви напомня,
че пътувате в трета класа
и присъствието ви тук вече не е желателно.
Искам да говора с Роуз...
Г-да, погрижете се г-н Доусън да се върне където му е мястото
и да остане там.
Хайде, тръгвай!
Защо има два руля?
Те се използват в близост до брега.
Извинете, сър. Още едно предупреждение за лед по пътя.
Благодаря, Спаркс.
Не се безпокойте. Напълно обичайно за този сезон.
Дори ще увеличим скоростта.
Наредих да запалят всички котли.
Г-н Андрюс, извинете... направих
някои изчисления на ум. Броят на лодките,
умножен по капацитета им...
Простете, но няма достатъчно места за всички пасажери.
Всъщност, има за половината.
Роуз, нищо не пропускате. Всъщност, бях поставил лодбалки, от нов тип
на които да закрепим още един ред лодки, върху този.
Но сметнаха, че палубата щяла да изглежда твърде претъпкана.
Тъй че отмениха решението ми.
Заемат излишно място - този кораб е непотопяем!
Спете спокойно, Роуз. Построил съм надежден кораб.
Той е най-добрата спасителна лодка.
Продължете напред. Следваща спирка - машинното.
Следвайте ме.
Джак, това е невъзможно. Не бива да се виждам с теб.
Трябва да поговорим!
- Не, Джак!
Джак, аз съм сгодена.
Ще се омъжа за Кал. Обичам го.
Роуз, никак не си лесна.
Дори може да се каже, че си едно разглезено момиченце.
Но под тази външност се крие най-удивителното..., възхитително...,
прекрасно момиче... жена, която съм срещал.
Джак, аз...
- Остави ме да ти го кажа.
Ти си просто...
Не съм идиот. Знам как е устроен светът.
Имам 10 долара в джоба,
нямам какво да ти предложа.
Разбирам това. Но вече съм прекалено хлътнал.
Ако скочиш ти, скачам и аз - нали помниш?
Не мога да си замина, без да знам дали си добре.
Само това искам.
Е, аз съм добре.
Ще се оправя. Наистина.
Наистина ли?
Не мисля така. Те те държат в клетка!
Ще умреш, ако не се освободиш!
Може би не веднага, защото си силна,
но рано или късно този пламък, в който се влюбих...
Този пламък ще угасне.
Ти не можеш да ме спасиш.
Права си. Единствено ти можеш да го направиш.
Отивам си. Остави ме!
Кажете на Лусил за проблема с печатарите.
Трябваше да върнем поканите за преработка.
О, скъпа!
- А и ужасните рокли на шаферките...
Какъв кошмар бяха само!
Роуз искаше да са лилави.
Знае, че не понасям този цвят. Направи го, за да ме дразни.
Ако бяхте дошли при мен по-рано...
Рут видяла моделите ми в "Илюстрирана мода"
за сватбената рокля на дъщерята на графиня Марлборо.
Мисля, ще се съгласите, че ние
възкресихме феникса от пепелта!
Здравей, Джак.
Промених решението си.
Казаха ми, че си тук...
Дай ми ръката си.
Затвори си очите.
Хайде!
А сега пристъпи.
Дръж се за перилата.
Очите затворени. Не надничай.
- Не надничам.
А сега се качи на перилата.
Хвани сe. Не отваряй очи!
Вярваш ли ми?
Вярвам ти.
Хайде, отвори очи.
Аз летя! Джак!
** Ела, Жозефина, в летящата ми машина! **
** Тя се издига **
** нагоре и нагоре... **
Това бяха последните слънчеви лъчи, огрели "Титаник".
Стигнахме до здрачаването в нощта на потъването.
Остават 6 часа.
- Невероятно!
Смит държи шибаното предупреждение за ледове...
Извинете... И нарежда да увеличат скоростта!
26-годишният му опит работи против самия него.
Мисли, че огромна маса като
айсберга ще се вижда от далеч.
Но кормилното устройство на кораба е несравнимо малко с размера на кораба.
Корабите не завиват рязко!
Опита му, го подвежда.
Удобно е, уверявам те.
Това е всекидневната.
Тази светлина ще стигне ли?
- Какво?
Нали художниците изискват светлина?
Вярно е,
но не съм свикнал да работя в такива ужасни условия!
Моне!
Познаваш творбите му?
- Разбира се!
Виж какви цветове е използвал.
Знам. Възхитителни са.
Кал настоява да влачим това ужасно нещо навсякъде.
Той няма ли да се върне скоро?
Не и преди да свършат пурите и брендито.
Хубав е. Сапфир ли е?
Диамант. Много рядък диамант.
Джак, нарисувай ме като френските си момичета. Ще си сложа това.
Добре.
И нищо друго.
Нямам нужда от поредна рисунка, на която изглеждам
като порцеланова кукла.
Аз си плащам...
и очаквам да получа каквото искам.
Иди на леглото... тоест, на дивана.
Легни.
Кажи ми каква поза да заема.
- Остави ръката си както беше.
Така.
Другата вдигни нагоре, с длан до лицето.
Така.
Главата леко на долу.
Гледай към мен. Не сваляй поглед от мен.
И се опитай да не мърдаш.
Толкова си сериозен.
Май се изчервихте, велики художнико?
Мосю Моне едва ли би се изчервил.
Той рисува пейзажи. Отпусни лицето си.
Извинявай.
- И не се смей.
Сърцето ми биеше лудо през цялото време.
Това бе най-еротичният момент в живота ми...
Поне дотогава.
И какво стана после?
- Питате, дали го направихме?
Ще ви разочаровам, г-н Бодийн.
Джак бе истински професионалист.
Благодаря ти.
Какво правиш?
Ще го прибереш ли в сейфа?
Господа, извинете ме.
Никой от стюардите не я е виждал.
Това е абсурдно! На кораб сме! Къде може да се скрие?
Лавджой, намерете я!
Ясно е.
- Да.
Никога преди не съм виждал такова спокойно море.
Като езеро. Дори ветрец не полъхва.
Ще бъде по-трудно да забележим
айсбергите без вълни в основата им.
Е, аз ще си лягам. Поддържайте скоростта и курса, г-н Лайтолър.
Да, сър.
Става студено. Много си хубава.
Г-це Роуз!
Рисунките ми!
Бързо!
Не, почакай!
- Почакай, почакай!
Давай, давай! Наведи се!
Бързо, бързо!
Чао.
Съжалявам!
Всичко е наред!
Този е много е суров за прислужник.
Повече прилича на полицай.
- Мисля, че е бил.
Проклятие!
Насам!
Бързо!
А сега какво?
- Моля?
Още въглища за номер едно! - Хей, вие двамата, какво търсите тук долу?
Нямате работа тук! Опасно е!
Продължавайте! Не ни обръщайте внимание!
Справяте се чудесно!
Я виж какво имало тук!
Благодаря.
Накъде, госпожице?
Към звездите!
Притесняваш ли се?
Не.
Докосни ме, Джак.
Ужасен студ!
Надушвам леда, когато е наблизо.
Глупости!
- Така е, надушвам го!
Намерихте ли бинокъла за вахтата?
Не съм го виждал от Саутхамптън.
Е, аз тръгвам на обиколка.
Трепериш.
Не се безпокой. Нищо ми няма.
Изтичаха натам.
Липсва ли нещо?
СКЪПИ, СЕГА МОЖЕШ ДА ДЪРЖИШ И ДВАМА НИ ЗАКЛЮЧЕНИ В СЕЙФА СИ.
Имам по-добра идея.
Пипнах ви!
Видя ли им физиономиите?
Видя ли ...
Когато корабът пристигне...
ще сляза на брега с теб.
Това е лудост.
Знам. Абсолютно неразумно.
Точно затова ще го направя.
Хей, я погледни!
Виж ги тези двамата!
На тях им е по-топло.
- Ако с теб трябва
да се топлим така, аз съм пас!
Проклет да съм!
Вдигнете, копелета!
Няма ли никой?!
- Какво видяхте?
Айсберг, право пред нас!
- Благодаря.
Айсберг отпред!
- Дясно на борд!
Дясно на борд!
Завърти го докрая!
Пълен назад!
Завъртян е докрая!
- Рулят е докрая, сър.
Давайте, момчета!
Затворете всички клапи!
Задръжте!
Задръжте!
Включете на заден ход!
Защо не завиват?!
Рулят докрая ли е?!
- Тъй вярно, сър, докрая!
Хайде, хайде!
Завий!
Да.
Ще се ударим!
Боже Господи.
Господи.
- Ляво на борд!
Ляво на борд!
Назад!
Да се махаме!
Хайде! Затварят шлюзовете! Измъквайте се!
Измъквайте се! Измъквайте се!
Затварят шлюзовете! Излизайте!
Бързо! Хайде, момчета!
Излизайте!
ВОДОНЕПРОНИЦАЕМИ ПРЕГРАДИ
Господи боже! Съвсем на косъм бяхме.
Значи надушваш леда, а? Надушваш го друг път!
Отбележете времето. Впишете го в корабния дневник.
Какво беше това, г-н Мърдок?
Айсберг, сър. Завъртяхме руля докрай,
и дадохме пълен назад но беше твърде близо.
Опитахме да го заобиколим, но...
Затворете водните прегради.
- Затворени са, сър.
Стоп машини!
Нека дърводелецът да огледа кораба.
Разбрано, сър!
Хайде, да се махаме от тук!
Извинете. Защо спряха машините? Почувствах трус.
Нищо страшно, счупи се лопатка на едно от витлата.
От това е бил трусът. Имате ли нужда от нещо?
Не, благодаря.
Видя ли нещо?
Аз не виждам нищо. А вие?
Щом плъховете хукнаха нататък, тръгвам след тях!
Моля Ви, сър. Всичко е наред.
Ей, ти!
- Няма нищо...
Има! Ограбиха ме!
- Доведете дисциплинарния офицер.
Веднага, глупако!
- Да, господине.
Изпуснах ли интересното? Видя ли какво стана?
Не. Май се ударихме.
В котелно No.6 водата е 2 метра,
а пощенският трюм е още по-зле.
Можете ли да запушите дупките?
- Ако помпите ускорят...
Видяхте ли пощенския трюм?
Вече е под водата.
- Лоша работа.
Трябва да кажем на мама и Кал.
Много добри рисунки, сър.
Не пипайте нищо! Искам стаята да се фотографира!
Просто не ме изпускай!
Търсихме ви, госпожице.
Е, ето ни.
Случи се нещо сериозно.
Да, така е.
Тази вечер, изчезнаха две скъпи за мен неща.
Едното е вече тук, а другото знам къде е.
Претърсете го!
- Свали си палтото!
Сега пък какво?
- Хайде.
Кал, какво правиш? Претърпяхме авария!
Това ли е?
- Да, това е.
Глупости!
Не им вярвай, Роуз!
- Не може да го е взел.
Разбира се, че може.
- Достатъчно лесно е за професионалист!
Аз бях с него през цялото време.
Направил го е, докато си се обличала, скъпа.
Много ловко, Кал. Роуз, сложили са го в джоба ми...
Млъкни!
- Дори джобът не е твой!
Собственост е на А. Райърсън.
Съобщиха, че е откраднато.
- Взех го на заем!
Щях да го върна.
- Виж ти, честен крадец!
Знаеш, че не съм го направил, Роуз! Знаеш го!
Не им вярвай! Знаеш, че не съм го направил!
Хайде, синко.
- Знаеш, че не съм! Роуз!
Хайде, бъди послушен!
Хайде!
- Не съм го направил! Познаваш ме!
Какво нещастие, капитане!
4 метра вода над кила за 10 минути -
в носовата част, трите трюма и котелно номер 6.
Точно така, сър.
- Кога можем да тръгнем?
Това са 5 отделения!
Корабът може да плава с 4 наводнени отделения
но не и с 5... ...не и с 5.
Докато носът потъва, водата
ще залее преградите на палуба Е, една след друга,
все по-назад и по-назад. Нищо не може да я спре!
Помпите?
Ще я забавят с няколко минути!
От тук нататък каквото и да правим,
"Титаник" ще потъне!
Но този кораб не може да потъне!
Корабът е направен от желязо. Уверявам ви, може...
и ще потъне!
Това е математически неизбежно!
Колко време ни остава?
Един час. Най-много два.
Колко пасажери има на борда, г-н Мърдок?
2 200 души, сър!
Май все пак ще влезете в заглавията на вестниците, г-н Исмей.
Ти си една малка мръсница! Гледай ме в очите, когато ти говоря!
Г-н Хокли!
- Не сега, заети сме!
Трябва да сложите спасителните жилетки и да отидете на палубата.
Казах, не сега!
Съжалявам, заповед на капитана.
Облечете се топло. Навън е доста студено.
Мога ли да предложа палта и шапки?
Това е нелепо!
- Не се безпокойте, госпожице,
сигурно е само предпазна мярка.
Ставайте всички! Слагайте спасителните жилетките!
Какви ги разправя?
Ставайте всички! Слагайте спасителните жилетките!
Какво става?
- Просто си сложете спасителните жилетките!
Сигнал за помощ?
Сър?
Точно така, сигнал за помощ.
Това са координатите ни.
Съобщете, че потъваме
и се нуждаем от незабавна помощ.
Дявол да го вземе!
Освободете въжетата! Свалете покривалото! Бързо!
Г-н Уилд! Г-н Уилд, Къде са пасажерите?
Влязоха вътре. Прекалено студено и шумно им било.
Вие там!
Елате тук и помогнете за въжетата.
Желаете ли питие, сър?
Моля, сложете си жилетките.
- Синко, какво става?
Сложихме жилетките, а сега киснем тук!
Извинете, сега ще разбера!
Май никой не знае какво става!
Типично за проклетите англичани - правят всичко като по учебник!
Няма нужда от резки думи, г-н Хокли.
Върнете се и включете отоплението в стаите.
Искам чай, щом се върна.
Да, г-жо.
Г-н Андрюс!
Видях айсберга. Виждам и уплахата в очите ви.
Моля ви, кажете ми истината.
Корабът ще потъне.
Сигурен ли сте?
- След малко повече от час, всичко
това ще е на дъното на океана!
Какво?
- Кажете само на близките си.
Не искам да всяваме паника.
И бързо се доберете до лодка. Не чакайте последния момент!
Помните ли, какво ви казах за лодките?
Да.
Разбрах ви.
Ето тук, сър.
Сър, има нужда от присъствието ви, събрала се е тълпа
пред офиса на ковчежника.
- Вървете, аз ще го пазя.
Добре.
Сър! "Карпатия" се движи със 17 възела!
Повече не могат!
Само те ли отговориха?
Те са най-наблизо.
- Ще бъдат тук след 4 часа.
Четири часа?!
Благодаря ви, Брайд.
Боже мой!
Сър! Лодките са готови за спускане!
Не е ли най-добре първо да настаним жените и децата?
Да, така е.
- Сър?
Първо жените и децата!
Слушам, сър!
Дами и господа, моля за внимание!
Пристъпете насам! Точно така,
приближете се към мен.
Благодаря. Добре.
Засега ще помоля да дойдат само жените и децата.
Ето тук.
Добре момчета, както каза капитанът,
леко и весело, за да няма паника.
"Сватбеният танц".
Сложете си спасителните жилетки!
Сложете си спасителните жилетки!
Още не е време за лодките!
Моля ви, запазете спокойствие!
Сложете си спасителните жилетките,
жените и децата да излязат отпред!
Какво ще правим, мамо?
- Ще чакаме, скъпа.
Щом хората от първа класа се качат в лодките,
ще пуснат и нас, затова трябва да сме готови.
Като се блъскате, няма да стигнете по-бързо!
Спускайте и двете страни едновременно!
Внимателно! Двете страни едновременно!
Внимателно! Внимателно!
Внимателно!
Спрете, спрете!
Задръж левия! Спускай само десния край!
Спускай десния! Спускай десния!
Задръж левия край! Спускай десния край!
Сега спускай заедно!
Полека, момчета!
Знаеш ли, аз мисля, че този кораб може да потъне.
Помолиха ме да ти предам
този малък израз на благодарност.
С комплиментите на г-н Калдън Хокли!
Чухте какво казаха, сестро! Влизайте в лодката!
Място за един джентълмен?
Сега са само жените и децата!
Местата в лодките според класата ли са?
Дано не са много претъпкани.
Мамо, престани!
Нима не разбираш? Водата е ледена, а няма достатъчно лодки!
Едва ще стигнат за половината! Другата половина ще загинат!
Но не и по-добрата половина.
Хайде, Рут, влизай! Местата първа класа са тук.
Защо ли не запазих рисунката?
До утре ще струва много повече!
Ах, ти, противен негоднико!
Хайде, Роуз! Има много място!
Ти си следващата, миличка!
Качвай се, Роуз.
Идвай.
- Роуз, Влизай в лодката!
Роуз.
Сбогом, майко.
Роуз! Роуз, върни се тук!
Къде отиваш? При него?!
Да бъдеш любовница на канален плъх!
По-добре негова любовница, отколкото твоя съпруга!
Не. Не!
Казах, не!
Роуз! Моля те, спри!
Спускайте!
Роуз!
- Човек при кормилото!
Не, чакайте!
- Спускайте!
Роуз!
- Спускайте едновременно!
Помощ!
Чува ли ме някой?
Помогнете ми!
Чува ли ме някой?
Помогнете ми, моля ви!
Г-н Андрюс?!
Проверете десния коридор!
- Да, Г-н Андрюс.
Мадам, сложете си жилетка и тръгвайте!
Люси, за Бога, сложи си жилетката!
Трябва да сте за пример.
- Да, сър.
Има ли някой тук?
- Г-н Андрюс! Слава богу!
Къде отвеждат арестуваните?
Какво? Трябва да се качите на лодка! Веднага!
Ще го направя, със или без ваша помощ! Но без вас ще е по-бавно.
Слезте с асансьора долу. Минете по коридора на екипажа.
Завий на дясно, после наляво при стълбите. Там има дълъг коридор.
Става лошо!
По дяволите!
Извинете ме, благодаря.
- Асансьорите са затворени.
Не ме интересува...
- Асансьорите са...
Съжалявам г-це, асансьорите са затворени!
Писна ми да бъда учтива! Свалете ме долу!
Палуба Е!
Хайде.
Качвам се горе!
- Не!
Не! Не!
Върнете се! Аз се качвам!
Аз се качвам!
Коридорът на екипажа...
Коридорът на екипажа...
Джак?
Джак?
Джак?!
Джак?
- Роуз!
Джак?!
Роуз! Тук съм!
Джак?!
- Тук съм.
Джак?!
- Роуз!
Джак! Съжалявам!
Толкова много съжалявам!
Лавджой го е сложил в джоба ми.
- Знам. Знам.
Чуй ме Роуз, трябва да намериш резервния ключ!
Виж в онзи шкаф!
Мъничък сребрист ключ!
Сребърен.
Тук всички са медни!
- Погледни в чекмеджетата!
Роуз...
как разбра, че не съм аз?
Осъзнах, че винаги съм знаела!
Продължавай да търсиш!
Няма! Няма ключ!
Добре, Роуз, чуй ме! Трябва да намериш помощ.
Всичко ще се оправи.
Веднага се връщам!
Аз ще чакам тук!
Има ли някой тук?
Има ли някой?
Трябва ни помощ!
Проклятие!
Никой ли не ме чува?!
О, слава Богу! Помогнете!
Там долу има човек... Чакайте!
Eй?
- Г-це, какво правите тук?
Моля ви, помогнете ми.
- От тук, бързо.
Тук долу има заключен човек! Моля ви.
Не се плашете!
- Не съм уплашена!
Не натам!
Пуснете ме и ме изслушайте!
Върви по дяволите!
Джак!
- Роуз!
С това ще стане ли?
- Сега ще разберем.
Ела!
Чакай!Чакай! Упражни няколко удара ей там!
Добре!
Добре! Сега опитай да удариш на същото място!
Можеш.
Стига толкова упражнения!
Хайде! Ще се справиш!
Удари много силно и бързо!
Чакай! Раздалечи ръцете малко повече.
Така ли?
- Да.
Роуз, аз ти вярвам!
Давай!
Ти успя! Да се махаме!
По дяволите, това е то студ! По дяволите!
По дяволите!
Това беше изходът!
- Ще трябва да намерим друг!
Ето нещо, което не се вижда всеки ден.
Какъв е този багаж?!
Махнете го! Няма място!
Запазете спокойствие!
Не!
Няма я и на десния борд.
Нямаме много време, а този надут
сухар не пуска мъже.
Онзи на другия борд пуска.
Тогава отиваме там. Трябва да се подсигурим. Хайде.
От тук.
Това е изхода.
Какво си мислите, че правите?
Ще трябва да го платите! Това е собственост на "Уайт Стар"...
Млъкни!
Задръжте лодката! Трябва да се върна за...
Сядай! Тя е последната! Готови за спускане!
Г-н. Лайтолър, защо лодките са наполовина празни?!
Не са, г-н Андрюс.
- Вижте! 20 човека в лодка за 65!
А в една видях само 12 души!
Не сме сигурни каква тежест издържат. Може да се обърнат!
Глупости! Изпробвани са със 70 човека!
За бога, г-н Лайтолър, напълнете тези лодки!
Моля, още жени и деца!