Reservoir Dogs (1992) Свали субтитрите
историята е за една кифла дето си търси пич с голям чеп.
Цялата песен е една метафора за големите курове.
Не бе, не е така.
В тая песен се пее за едно момиче, което е лесно ранимо.
Поебнала се е няколко пъти, да усети какво е, и хоп - запознава се с един пич, много нежен.
Охооо. Тайм-аут. Тия глупости можеш да ги разказваш на някой невежа.
Тоби? Коя беше тая Тоби бе, да еба?
"Like A Virgin" не е за някаква лигла дето среща свестен тип.
За това безспорно се пее в "True Blue".
- К'во е това "True Blue", бе?
- Това беше един от големите хитове на Мадона.
Не следя редовно тия поп бози, но съм чул за "True Blue."
Не казах, че не съм я слушал тази песен. Питах ви за какво се разказва в нея?
Простете ме, но не съм най-големия фен на Мадона.
Честно казано, мога и да не я слушам.
Харесваха ми, ранните и песни, "Borderline"...
ама като почна с това "Papa, Don't Preach" заебах да я слушам.
Хей, карате ме да загубя връзка с мислите си, тука.
Та...за какво ви говорех?
O, да бе Тоби... оная малката китайка...
- Леле, как и беше фамилията...?
- Какво е това бе?
Старото ми тефтерче, дето си го нося в едно яке, което не съм обличал от 100 години.
- Бе как се казваше тая?
- За какво ви говорех бе, да еба?
Каза, че "True Blue" е от тоя тип--
нежна девойка, която среща фин тип...
ала все едно, "Like A Virgin" е метафора за големите чепове.
Чакай да ти кажа сега за какво се пее в "Like A Virgin".
За една мадама, която направо си е машина за ебане.
Значи сутрин, обед и вечер само се праска където свари...
и курове, курове, курове ... направо си е ебало майката!
- Чакай сега, колко станаха куровете?
- Мнооого.
И тогава значи, един прекрасен ден, тая мадама среща големия ебач Джон Холмс.
И тоя е... майката си трака... Като Чарлз Бронсън е в "The Great Escape."
Копае тунели с оная си работа. И сега на наш'та мадама и светва що е то кур.
Усеща нещо, което не е чувствала ототдавна: болка, болка, болка.
Чу? Тоби Чу ли се казваше тая?
Боли я, яко я боли.
Не би трябвало да я боли, защото путката и е станала със слонски размер.
Обаче оня, като и го начука, я боли.
Боли я, все едно и е за първи път.
Скиваш ли, болката е накарала тая машина за ебане...
да се почувства така, все едно е девица.
Уонг.
-Дай ми тая хуйня.
-Ма какво мислиш да правиш с нея?
Мъка ми е да те слушам, Джо. Ще ти я дам като тръгнем.
И кога мислиш, че ще тръгнем? Дай ми тефтерчето веднага!
Човече, от 15 минути не си се спрял да мърмориш някакви имена.
Тоби. Тоби?
Тоби? Тоби Уонг.
Тоби Уонг? Тоби Уонг.
Тоби Чунг бе да еба, тоя Чарли Чан все ми е в главата...
Големия хуй на Мадона ми излиза вече през лявото ухо...
а Тоби не знам коя си-- д'еба тия японци-- от дясното.
Дай ми това тефтерче.
Ако ти го върна, ще спреш ли да се дзвериш в него и да мърмориш?
Ще правя, каквото си искам, да го еба.
Е... па, боя се, че тогава няма да ти го дам.
Хей, Джо, да взема да го гръмна тоя, а?
Мамка му.
Може да ме гръмнеш само в сънищата си, а след това да се събудиш и да ми се извиниш.
Ама вие слушате ли предаването на K-BILLY's "Супер Звуци от 70-те"?
Да. Много е добро да го еба.
- Можеш ли да познаеш, коя песен пуснаха?
- Знаеш ли какво чух преди няколко дни?
"Heartbeat, Lovebeat" от оня малък сладур Тони ДеФранко и фамилия.
Не съм слушал това парче, откогото бях в пети клас, да го еба.
Като идвах насам вървеше, "The Night the Lights Went Out in Georgia" .
Не бях чувал тази песен, откогато беше хит.
Но пък, като беше хит я слушах повече от милион-трилион шибани пъти.
Но чак сега като я чух, ми светна...
че момичето, дето я пее е претрепала Анди.
Ма не си ли знаел, че Вики Лорънс е гръмнала Анди?
- Мислех си, че невярната му жена го е освяткала...
- Да, ама не е така, тя затова пее в края на песента.
Знам бе, да ти еба майката. Сега го чух. Нали затова ти говоря.
Явно съм се отнесъл някъде та не съм чул втората част.
Добре де, аз ще платя сметката.
Добре де, аз ще платя сметката.
Вие ще платите бакшиша.
По долар на човек.
А от теб искам, да ми върнеш тефтерчето като се върна.
Съжалявам. Но тефтерчето си е мое сега.
Хей, размислих. Я вземи го гръмни това лайно, искаш ли?
Айде де, дайте малко зелено за младата дама.
Дай долар де.
Не давам бакшиши.
- Не даваш бакшиш?
- Не вярвам в ползата от тях.
В какво не вярваш бе да еба, в даването на бакшиши ли?
Знаеш ли колко изкарват тия хора тук? Заплащането им е трагично.
Е, ако и e малка заплатата да ходи на друго място.
Мамка му, не познавам по-стиснат евреин от теб.
Чакай сега, да си изясня нещо. Не даваш никога бакшиш, така ли?
Не давам, когато ме карат и ми казват, че било редно.
Ако наистина, сервитьорите се стараят им давам малко отгоре.
Но не давам бакшиш на всеки срещнат, това го правят само глупаците.
Хората трябва просто да си вършат работата.
- И момичето си я върши добре.
- Да, наистина, О.К. беше.
- Бе не беше нищо специално.
- Е какво специално искаш бе?
Да те заведе отзад и да ти направи свирка ли?
Да..иска му се ...
Гледай сега, поръчах си кафе, нали така? А тая ми долива чашата само 3 пъти.
Искам да ми я пълни поне 6.
6 пъти? Ами ако точно в този момент е шибано заета с нещо друго?
Виж сега, израза "шибано заета" не трябва да присъства в речника и.
Извинете ме, г-н Розов, но това което само ви трябва е...
да ви долеят още един път кафе.
Тия мадами тук не умират от глад. Имат си минимална заплата.
Работил съм на минимална разкладка и тогава наистина...
нямах този късмет да работя нещо, за което компанията тук би дала бакшиш.
Какво ти пука за тия, които разчитат на твоя бакшиш за да преживеят?
Знаеш ли какво е това?
Най-малката цигулка на света, създадена да свири само за келнери.
Нямаш си и най-малка представа за какво говориш.
Тия хора едвам се държат на краката си. Тая работа е тежка.
И на служителите в МакДоналдс им е тежко, но там някак си, нямаш усещането, че трябва да им дадеш бакшиш.
И там сервират храна, но вие тук казвате...
"На ония не давай бакшиш, а давай само на тия." Това са пълни глупости.
Сервитьорка - това е професия №1...
за всички жени, незавършили колеж в тая страна.
Това е единствената професия, от която една жена може честно да си изкарва хляба.
И причината се крие в бакшиша.
Майната му на всичко това.
Жал ми е че властите в тази страна не поощряват бакшиша.
Това е гнусно, да го еба. Но вината не е моя.
Изглежда сервитьорите са една от многото групи...
на които държавата го начуква на общо основание.
Добре де, покажи ми документ на който да пише че държавата не трябва да прави така и ще го подпиша.
Ще гласувам за това. Иначе не учствам в тая игра.
А на оплакванията, че колежите били скъпи и прочее, искам да отвърна: "Научете се да зубрите да го еба!"
Ако очаквате от мен да помагам на кьораво и сакато, дълбоко се заблуждавате.
Е, мен ме убеди. Върнете ми долара.
Хей. Остави парите.
Добре бе, киеци, хайде да тръгваме.
Чакай малко. Кой не е дал пари?
- Г-н Розов.
- Г-н Розов?
- И защо?
- Ми... не давал бакшиш.
Не дава бакшиш?
- И защо не даваш?
- Не вярва в това.
Чакай, как така не вярваш в това?
Вади си портфейла шибана скръндзо. Платил съм ти скапаното ядене.
За това, че си го платил, ще ти дам. Макар и обикновено да не бих направил такова нещо.
Въобще не ми пука какво правиш "обикновено".
Давай проклетия долар като всички останали. Благодаря ти.
Това беше"Doesn't Somebody Want To Be Wanted?" на Партридж Фемили...
следва го парчето на Едисън Лайтхаус...
"Love Grows Where My Rosemary Goes"...
а това е уикенда посветен на музиката от 70-те години на K-BILLY...
Ще пукна.
Умирам!
Дръж се, приятелю!
Умирам!
- Съжалявам!
- Дай си ръката.
Не мога да повярвам, че тая ме гръмна, човече! То и на кой му е минавало през ума?
Хей, престанете с тия простотии веднага!
Ранен си. Ранен си шибано лошо, но това не означава, че ще пукнеш!
Цялата тая кръв ме плаши, Лари!
Ще умра! Знам си аз!
Извини ме, ама наистина не знаех, че имаш медицинска диплома.
Значи си лекар така ли?
Значи си лекар така ли?
Отговори ми, моля те! Доктор ли си?
Не, не съм. Не съм.
Признаваш си значи, че не знаеш за какво говориш.
Та ако си приключил с аматьорските си доводи и мислене, моля те млъкни.
Отиваме на мястото на срещата, Джо ще доведе доктор...
доктора ще те оправи...
и ще бъдеш добре.
Сега го кажи! Ще се оправя!
Кажи го!
Ще се оправя!
Кажи проклетите думи! Ще се оправя!
O, Боже!
Кажи проклегиге шибани думички!
Казвай ги!
Ok, Лари.
Точно! Точно!
Добре съм.
Виж къде сме сега.
Виж къде сме сега.
Тая имаше бебе, човече. С дете беше!
Вече сме при складовете.
Кой е железен пич? Кой е железения?
Хайде, кажи ми, кой е яко копеле?
А? Кой е железния пич тука? Ти си.
Ти си най-шибаното железно копеле.
В склада сме вече. Погледни само къде сме.
Успяхме. Успяхме.
Успяхме да го еба.
В склада сме. Виж само.
Погледни само къде сме.
Потърпи само още малко.
- Мамка му!
- Престани да си блъскаш главата.
Ще пробиеш шибана дупка в пода.
Нали не искаш да преебеш пода, нали?
Сега, не мога да направя нищо повече за теб.
Но като дойде доктора...
което ще стане съвсем скоро...
той ще ти помогне, ще се погрижи за теб.
Хайде да се успокоим и да изчакаме Джо да дойде.
- Значи, к'во чакаме сега?
- Джо.
Лари, страх ме е, човече.
Искаш ли да ме прегърнеш?
Да, разбира се.
Само не се плаши.
Прояви доста храброст днес.
Искам сега да се отпуснеш, снава ли?
Няма да умреш. Ще бъдеш добре.
Като дойде Джо, ще те оправим.
Ранен ли съм? Ранен съм и то тежко, Лари.
Не е добре, не.
Хей, Лари...
благословен да си за това което правиш.
На моменти изпадах в голяма паника.
Но сега се успокоих.
Ситуацията е следната, гръмнали са ме в стомаха.
Без лекарска помощ, ще умра.
- Не мога да те заведа в болница.
- Оттам директно ще идем в затвора, човече!
Ами ти не ме води. Остави ме пред болницата, човече.
Остави ме на тротоара. От там ще мога сам да се оправя.
Няма да им казвам нищо. Нищо няма да им кажа.
Кълна се в шибания Господ.
Погледни ме в очите, Лари. Погледни ме.
Нищо няма да им кажа.
Можеш да бъдеш сигурен в това.
Няма да умреш. Ясно ли ти е?
Чуй ме сега. Ще се оправиш.
След коляното...
стомаха е най болезненото място в което човек може да бъде прострелян.
Не говори глупости!
Но от това се умира дълго.
Това е голата истина.
Иска ти се да си мъртъв, но ще са ти нужни дни за да умреш от рана в стомаха.
Времето е на твоя страна.
Дали всичко това не е било предварително нагласено?
Мамка му. Оранжавият къде е?
Гръмнаха го.
Проклятие. А г-н Кафяв?
Мъртъв.
Как умря?
А ти как мислиш? Ченгетата го застреляха.
Това е лошо.
Това е страшно лошо, да го еба. Дали е лошо?
Да, лошо, като противоположността на доброто?
Човече, това е шибано.
Това е много шибано.
Някой много лошо ни изеба.
- Наистина ли мислиш, че всичко е било нагласено?
- А ти, съмняваш ли се?
Даже не мисля, а съм сигурен. Откъде изведнъж, се пръкнаха толкова ченгета?
Една минута ги няма, а на следващата са тук.
Не чух сирени. Алармата беше изключена, нали така?
Когато една аларма се задейства, имаш 4 минути да реагираш.
Освен ако няма полицейски патрул на същата улица...
разполагаш с 4 минути за да избягаш.
А там за 1 минута се появиха 17 ченгета...
Които много добре знаеха какво да правят!
Спомняш ли си и патрулките, които дойдоха след това?
Е, те именно са реагирали на алармения сигнал, но тия първите ебачи...
са си били там и са ни чакали.
Не си ли се замислял за това?
Нямах възможността да мисля.
Първото нещо, което направих, бе да офейкам оттам.
А откакто избягахме, се грижа за него.
Е, започни да мислиш сега, затова как и защо ни прецакаха, защото не искам да мисля само аз.
Не исках да идвам на това място. Исках само да се махнем оттам...
защото този от нас, който ни е предал знае и за това място.
Може ченгетата да ни чакат вече! А може и сега да дойдат направо!
Да идем в другата стая. Хайде. Влизай.
Лари, не ме оставяй.
Ще бъда в другата стая, става ли? Ще съм там и ще те пазя.
Тук съм и те гледам, О.К.?
Тук съм.
Лари...
Ще умра.
Лари.
Какво ли всъщност, правя тук да го еба?
Чувствам се комично в цялата тази работа.
Още щом се усетих, трябваше да кажа:"Не, благодаря," ама никога не ми увира главата.
Същото е както и всеки път, като ме хванат да купувам трева.
Не му вярвах на тоя, ама ми се искаше да му повярвам.
Винаги е така - щом не лъже и е пич, значи супер е.
Все си приказвам, че ако усетя нещо гнило се махам.
И пак не се махнах. И всичко заради шибаните пари!
Каквото било, било. Трябва да се стегнеш сега.
Успокои ли се?
Да.
Измий се.
Отдъхни.
Отпусни се. Запали една цигара.
Отказах ги.
-Това е добре... Абе не е ...я дай една....
Да видим сега, какво точно се случи.
Значи, бяхме там и всичко вървеше гладко.
След това се включи алармата.
Обръщаме се, и виждаме ченгетата отвън.
Точно така. Беше като, бум, премигнах и бяха там.
И всички полудяха. Тогава г-н Рус започна да стреля--
- Не беше точно така.
- Кое точно?
Ченгетата не се появиха след алармата.
Ченгетата ги нямаше, докато г-н Рус не започна да стреля.
- Щом чух алармата видях и ченгетата.
- Не беше толкова бързо.
Не забелязах присъствието им преди г-н Рус да полудее.
Не твърдя, че не са били там. Били са.
Но не реагираха, до момента когато г-н Рус започна да стреля безразборно.
Искам дакажа, че така се усетих, че всичко е било нагласено.
- Г-н Бял, виж сега--
- Стига с тая "г-н Бял" глупост.
Чакай! Не ми казвай шибаното си име! Не искам да го зная!
За Бога, стегни се!
Прав си. Размекнал съм се... Това не е добре.
- Как се измъкна?
- Пробих си път през тълпата.
Всички започнаха да стрелят, стрелях и аз за да се измъкна.
Пази се! Пази се!
Разкарай се!
Разкарай се!
Исусе Христе! Какъв ти е проблема бе?
- Шибан кретен!
- Начукай си го!
Пази се!
Исусе!
Излизай от колата! Излизай от шибаната кола!
Отбий! Отбий от пътя!
Гръмнах няколко ченгета.
Уби ли някой?
- Няколко ченгета.
- Без цивилни?
Само ченгета.
Е как може да му имаш вяра на г-н Рус?
Това беше най лудото, шибано нещо, което съм виждал през живота си.
Защо Джо, да го еба, е трябвало да наема такъв тип?
Не исках никого да убивам.
Но, ако ми се налага да изляза през една врата, а ти ми препречваш пътя...
по един или друг начин, ще те накарам да се махнеш от пътя ми.
Така го разбирам аз.
Или влизаш в панделата за 10 години...
или очистваш няколко шибаняка...
А ти не си имал голям избор...
Абе, по принцип, не съм толкова откачен...
Но пък, за какво ли си е мислил Джо като го е наемал тоя Рус? Невъзможно е да се работи с такъв тип.
Явно сме извадили голям късмет щом тоя не ни застреля и нас.
Абе за малко аз щях да го гръмна тоя.
Да, всеки може да изпадне в паника. Всеки.
Става напечено и ... Това си е човешката природа.
Паникьосваш се. Няма значение кой си, не можеш да се противопоставиш на усещането.
Мамка му, човече, вътрешно се паникьосваш, разбираш ли?
Даваш си няколоко секунди да се пребориш с това.
Но не започваш да стреляш и да убиваш хора.
Това, което би трябвало да направи, е да се държи като професионалист.
А един психопат не може да бъде професионалист. Не можеш да работиш с психопат.
Никога не знаеш какво може да стори в следващия момент един болен човек.
Искам да кажа, Исусе, на колко години мислиш, че беше онова черно момиче? 20?
- Или на 21?
- И на толкова да е била.
Дали успя да видиш какво стана с останалите?
Аз и Оранжавия скочихме в колата, Кафявия го гръмнаха.
След това не знам какво е станало.
Всеки се спасяваше поединично.
Що се отнася до г-н Син и г-н Рус, за тях нищо не знам...
Щом се измъкнах, побягнах без да се обръщам назад.
И какво мислиш е станало?
Какво да мисля? Ченгетата или са ги хванали или убили.
Сигурен ли си, че не са си пробили път? Все пак, ти си намерил пролука.
Да, наистина, това си беше шибано чудо.
Даже и да са се измъкнали къде са сега, да ги еба?
А мислиш ли, че е невъзможно някой от тях да е прибрал диамантите--
- Не, няма шанс.
- И как може да си толкова сигурен?
Диамантите бяха у мен.
Евала, мой човек.
- И къде са?
- Скрих ги на едно място.
Ако искаш да идем с теб, давай, да тръгваме на секундата, да ги вземем.
Трябва да сме луди, ако останем тук.
Това беше плана. Срещата ни е тук.
Къде, по дяволите, са другите?
Плана пропадна, в момента, в който се натъкнахме на ченгетата.
Нямаме представа какво се е случило с г-н Син и г-н Рус.
Сигурно вече и двамата са мъртви или заключени.
Може вече да ги разпитват в участъка.
Те не знаят имената ни, но могат да ни изпеят за това място.
О, Боже...имам чувството, че някакво проклятие тегне над мен...
Какво?
По-предишния ни удар.... ...беше работа за четирима...
Открихме обаче, че един от нас е ченге под прикритие.
Не се занасяй...Верно?
Слава Богу, че го открихме навреме.
Отказахме се от удара...
Добре де, а сега кой е ченгето?
г-н Рус?
Г-н Кафяв?
Джо? Джо подготви цялата работа. Може пък, всичко да е било нарочно.
Не ми се вярва. С Джо се знаем ототдавна.
Казвам ти със сигурност, Джо нищо не е знаел.
Познавам Джо, и твърдя, че не може да има нищо общо с това.
Твърдя също, че и аз не съм, тъй като поне знам какво съм извършил и какво не.
Ала не мога да твърдя това и за другите.
Що се отнася до мен, мисля, че онова хлапе там е ченгето.
Да, бе точно! Не хлапето, а ти си шибаното ченге!
А стига си полудявал бе, деба!
Казах, че само предполагам, че тоя е ченге.
Абе, това хлапе умира там, от раните си, лично видях как го гръмнаха...
така че, недей да го наричаш ченге!
Виж ме сега, аз не съм, нали?
Някой е шибано ченге.
Къде има мивка в тая тъмница? Искам да се освежа...
По коридора, завиваш наляво и се качваш по стълбите...
и след това надясно.
- Междувпрочем, как е Алабама?
- Алабама ли?
Не съм я виждал от година и половина.
Мислех си, че работите заедно с нея.
Така беше, но за кратко.
Направихме 4 удара и решихме да се разделим.
И защо?
Личните ни отношения, пречеха на работата.
И какво прави тя сега?
Хвана се с Франк МакГар. Направиха няколко удара заедно...
Ехх...жена и половина. Страхотна малка крадла.
- Я обясни сега за какво става дума.
- Работата е за петима.
Нападение на магазин за диаманти.
Дали ще можем след това да ги продадем? Аз поне, нямам такива познати.
Няма проблеми. Имаме клиенти които чакат.
Какво стана с Марселъс Спайви? Нали той се занимаваше с тия работи?
Излежава 20 години в Сънсвил.
20 години? Боже. И за какво?
Лош късмет.
Можеш да го кажеш отново.
Колко дълго ще сме изложени на опасност?
2 минути, най-много. Но ще са тежки тия 2 минути.
През деня ще е... през работно време... ще има много народ.
Ще имаш двама човека да се справят с тълпата.
- Колко човека работят там?
- Около 20.
Охраната им е елментарна.
Обикновено си опаковат и продават стоката в кутийки.
Нали разбираш, необработени камъни.
Но тоя път, им дойде пратка обработени диаманти от Израел.
Те се явяват като разпределителна станция, разбираш ли?
- Обикновено ги разпределят и пращат във Върмонт...
- Но този път няма да успеят...
Колко ще е дела на всеки?
Голям ще е. Много голям.
Виж, човече, прави каквото искаш.
Аз се махам оттук. Ще съм в мотела следващите няколко дни.
Нали схващаш, покривам се и ще търся Джо--
Мамка му. Дали Джо би си жертвал кожата за нас?
А? Мъртъв ли е?
- Не е.
- И какво му е тогава?
Мисля, че само е припаднал.
Изкара ми акъла. Помислих, че е умрял.
Без лекарска намеса, ще умре обаче със сигурност.
И какво ще правим сега? Не може да го закараме в болницата.
Без лекарско намеса, няма да преживее нощта.
Аз съм виновен, че го думнаха в стомаха.
На теб сигурно не ти пука, но с мен не е така.
Чакай сега, едно по едно, става ли? Да оставаме повече тук хич не е добре.
И какво предлагаш да правим? Да отидем в някой хотел?
Имаме с нас момче, което е ударено лошо в стомаха, не може да ходи и кърви като прасе.
И щом дойде в съзнанние, крещи от болка.
Имам една идея.
Джо може да ни помогне.
Ако успеем да се свържем с него, Джо ще намери доктор.
Джо би довел доктор да го прегледа поне.
Добре, да предположим, че Джо ще помогне, но как да се свържем с него сега?
Трябваше да е тук ототдавна, а го няма, което ме изнервя страшно.
Даже и да беше тук, мисля че нямаше много много да ни се израдва.
Беше планирал грабеж, а се получи касапница.
И сега има и мъртви ченгета, и мъртви крадци, и мъртви цивилни.
Мисля, че едва ли ще ни влезе в положението.
Ако бях на негово място, щях да се дистанцирам от тая каша.
Преди да дойдеш, г-н Оранжав...
ме молеше да го водя в болницата.
Не ми допада идеята да се предаде на ченгетата...
но ако не направим това, ще умре.
Молеше ме да го направя.
Е ... добре. Хайде да го водим в болницата.
Щом така е казал, да вървим.
Щом не знае нищо за нас, решението си е негово тогава.
Е, знае нещо малко за мен...
Какво? Я чакай малко. Да не би да си му казал името си?
Казах му, как се казвам и откъде съм.
Защо?
Казах му откъде съм още преди няколко дни.
Беше си обикновен разговор.
Защо си му казал името си след като се разбрахме да не правим това?
Попита ме.
Точно като ни подгониха ченгетата. Тогава го и гръмнаха.
Моя беше вината, че го уцелиха.
Много кървеше.
И крещеше.
Кълна се в Бога, помислих че там ще умре.
Опитвах се да го успокоя, говорех му да не се притеснява...
че всичко ще се оправи, че ще се погрижа за него.
И тогава ме попита как се казвам.
Човека ми умираше в ръцете. Какво по дяволите можех да направя?
Да му кажа "Съжалявам, но не мога да ти кажа кой съм"?
Това е в разрез с правилата?
Не мога да ти се доверя?
Може и така да е трябвало, но не можах да го сторя.
Майната ти! Майната му и на Джо!
- Щом казваш ...
- Недей да ме занасяш!
Имам само един въпрос. Имаш ли досие в полицията?
- Да!
- Е, това е то.
Значи знае първо-твоето име, второ-лицето ти, трето-откъде си, и накрая-специалността ти.
Няма да се наложи да му показват много снимки, преди да стигнат до теб!
Нищо друго не искам да кажа, но...
Ако ти кажа да престанеш, ще започнем пак отначало ...
Не, ще го заведем в болницата.
Ако не направим това, ще умре.
Съжалявам наистина, но някои са късметлии, а други не са.
Не ме блъскай, бе!
Сега ще ти покажа с кого се ебаваш!
Да ме гръмнеш ли искаш а, а това ли искаш, лайно нещастно?
Не съм създал аз тази ситуация, за да я решавам!
Държиш се като крадец-джентълмен! А аз се държа като професионалист!
Ако го хванат, ще се доберат и до теб, а след това ще стигнат и до мен...
а това не трябва да се случи!
И не ме гледай, все едно аз съм виновен за това! Аз не съм му казвал името си!
Не съм му казвал откъде съм!
По дяволите! Та преди 15 мин. замалко щеще да кажеш името си и на мен!
Оплел си се в собствената си мрежа от глупави постъпки!
Деца....Недейте така грубо да си играете...
Ще разплачете някой накрая....
Г-н Рус.
По дяволите.
Как се добра дотук? Мислехме, че си мъртъв
Добре ли си?
Видя ли какво стана със Синия?
И с теб не знаехме какво се е случило. Тъкмо за това си говорихме.
Ето виж, г-н Кафяв е мъртъв, Оранжавия е ранен в стомаха.
Стига толкова!
По добре започни да говориш, глупако.
Защото ще се наложи да се измъкваме от тая каша.
Превъртяхме вече от чакане.
А точно сега не е нужно да вършим глупости.
Добре, да поговорим.
Струва ни се, че има ченге всред нас.
Гарантирам ти, че някой от нас е ченге.
И защо така мислите?
Не виждам нищо смешно в това ...
Виж сега, мисля че не сме в безопасност тук.
Или поне вече не сме. Тръгваме си оттук и ти идваш с нас.
Никой никъде няма да ходи.
Абе я ходи ...
- Хайде да тръгваме.
- Не ми пречете, г-н Бял.
Гледай си работата, маняк такъв!
Заради теб го закъсахме така!
Какъв ти е проблема, бе?
Какъв ми е проблема ли? Да, наистина имам един проблем!
Имам един огромен проблем...
с един ненормалник, който замалко не ме застреля!
- За какво говориш?
- За оная престрелка!
В магазина! Сещаш ли се?
O, майната им. Те пуснаха алармата. Получиха си заслуженото.
Замалко да ме убиеш, бе!
Идиот такъв!
Ако знаех що за стока си, никога нямаше да се хвана да работя с теб.
Цял ден ли ще лаеш бе, куче мръсно...
или ще започнеш и да хапеш?
Какво каза?
Извини ме, не те чух. Би ли повторил?
Цял ден ли ще лаеш бе, куче мръсно...
или ще започнеш и да хапеш?
Ей вие, двамата кретени, я млъквайте веднага! Хей, хайде!
Какво сега, да не сте на мач? Само аз ли съм професионалиста тук?
Държите се като шибани чернилки!
Работил ли си някога с чернокожи? Винаги се дърлят и искат да се претрепат взаимно.
Сам каза преди малко, че си си мислил да го гръмнеш.
- Това ли си казал?
- Да така беше.
Но това беше преди малко. Сега, само на него му имам вяра.
-Твърде много хора претрепа за да е ченге.
-И сега си на негова страна?
Грешиш, човече, зарежи тия страни! Трябва да сме солидарни!
Някой ни изигра и предаде, и аз искам да знам кой е.
Мамка му, виж сега човече, знам само, че не съм аз.
Убеден съм че и ти не си и съм сигурен и за теб.
Затова нека да помислим кой е тогава, става ли?
Оха-а, това беше вълнуващо.
Обзалагам се, че си голям фен на Лий Марвин.
Да и аз също. Харесвам го тоя тип.
Леле, сърцето ми така се разхлопа, че ще взема да си докарам някой инфаркт.
Искам да ви покажа нещо, отвън е... Последвайте ме.
Да те последваме? До къде?
До колата ми.
Да не си забравил там нещо за хапване?
Не. Но имам нещо друго, което ще ви хареса.
- Какво?
- О..това е голяма изненада.
Убеден съм, че ще ви хареса. Хайде, елате.
Трябва да се махаме оттук разбираш ли?
Не. Оставаме тук и ще чакаме...
- И кого? Ченгетата ли?
- Не. Готиният Пич Еди.
Готиният Пич Еди ли? Откъде мислиш, че не е вече в някой самолет на половината път за Коста Рика?
Защото се чух преди малко с него и той каза че идва насам.
Чул си се с Готиният Пич Еди? Защо не ни го каза досега?
Защото не сте ме питали.
- И какво каза?
- Да не мърдаме оттук.
А през това време...
аз ще ви покажа нещо.
Исусе.
Може това ченге да ни каже...
кой ни е предал.
Голяма работа си, приятелче.
Дай да го преместим оттук.
Хей, Сид, искаш ли да се отпуснеш?
Познаваме се ототдавна. Знаеш, че не си падам...
Знам, че ще ми ги върнеш...
Не ми казвай това, което зная. Не ме занасяй.
Имал си няколко лоши месеца. Работиш това, което и останалите.
Не ме интересува ако ще това да е J.P. Morgan или шивача Ървин.
- Вик Вега е отвън.
- Чакай.
- Кой?
- Вик Вега.
Кажи му да влиза. Трябва да тръгвам.
- Влизай.
- Приятеля ми е отвън.
Ще говорим с теб по-късно.... Не се безпокой....
Хей, добре дошъл у дома, Вик.
Как е на свобода, а?
- Различно.
- Мда-а не е ли това тъжна истина...
Сядай, разхвърляй се, настанявай се.
- Нещо зо пиене?
- Да.
Малко Remy Martin?
Разбира се.
Кой ти назначиха за надзорник?
Сеймор Сканети.
И как е?
Тоя е шибан глупак.
Не ме пуска да измина и половината път до дома си.
И постоянно ми издава все нови и нови забрани.
Някоя шибана чернилка, ако пререже гърлото на жена си за 25 цента...
я пускат условно под надзор на Дорис Дей.
А на добрите момчета като теб лепват някой глупак.
Искам да знаеш, че съм ти страшно признателен за колетите които ми пращаше.
А какво, според теб трябваше да направя?
Да те забравя?
Виж, искам да знаеш, че този твой жест означава много за мен.
Това беше най-малкото, което можех да сторя. Бих искал да можех да направя повече.
Много ти благодаря, Джо.
Ех, Вик.
Добрия ми стар Вик...
Кажи ми как си, какви са ти плановете?
Кучи син. Направо не мога да повярвам, че те виждам.
- Как си?
- Хей, Еди.
Опа, извинявай. Аз трябваше да почерпя.
Съвсем съм се-- Охх тая седмица съм се омотал напълно.
Мисля със задника си....
Много смешно, наистина... тъкмо за това си говорехме с баща ти...
За кое? За това, че трябва да те черпя?
Не, затова че мислиш с гъза си.
Тъкмо влизам и той ми казва: "Вик, Вик...
радвам се че се появи някой, който да си разбира от работата.
Сина ми, Еди е пълен кретен.
Той сега ръководи бизнеса.
Искам да кажа, добро момче е, но с каквото се хване го осира."
Нали така ми каза, Джо? Кажи му...
Еди, съжалявам...
но Вик ме питаше как върви бизнеса...
Не мога да излъжа човек излязъл току що след 4 години от затвора.
Това е истината.
Добре де, стига сте се дърпали!
Хайде стига, не сте на мач!
Ако искате да се въргаляте по пода, правете го в офиса на Еди, не в моя.
- Тате, видя ли го?
- Кое?
Тоя ме просна на земята, и се опита да ме изчука.
- Ами явно иска ми се...
- Ти наистина си болно копеле, Вик.
Опита се да ме наебеш в офиса на собствения ми баща.
Виж сега, Вик, прави каквото искаш, но у дома си...
...там прави каквото ти скимне, ама тук поне не се опитвай да ми го слагаш.
Нямах такова намерение...
Наистина си ми симпатичен, ама пък чак толкова...
Гледай сега, даже и да си падах по педалите, на тебе не бих ти обърнал внимание никога.
О да ... вярвай си ... Би ме задържал за себе си само.
Даа... ето какво е... четири години да ти го слагат.
Ако беше с мен в панделата сладурче, щеше да си моята курва...
Не е ли наистина тъжно това, тате?
Човека влиза в затвора като бял, излиза и говори като шибана чернилка.
И знаеш ли какво? Мисля че това се дължи на черното семе...
с което са му напълнили задника та чак са му задръстили мозъка с него...
и вече му излиза през устата!
Еди, ако продължаваш да говориш като курва, ще се оправям с теб като с курва.
А стига толкова! Писна ми от вас!
Сядайте и двамата!
Виж сега, Еди...
когато влезе тук, си говорехме за сериозни неща.
Вик има проблеми с условното си освобождаване.
- Кой му е надзорника?
- Сеймор Сканети.
Сканети. Мамка му.
- Чул съм че е голям боклук.
- O, да спор няма...
Не ме пуска да изляза от къщи ако не си намеря някаква скапана работа.
И се връщаш да работиш пак за нас, така ли?
Да.
Но първо трябва да докажа на тоя кретен...
че мога да си намеря "нормална работа"...
за да мога да се движа свободно.
Не става да работя за вас при условие че ...
тоя тип ме проверява...
всеки ден.
Мисля, ме можем да го уредим, нали, Еди?
Няма да е трудно.
Можеме да ти намериме легална работа.
Ще те уредя в Лонг Бийч като докер.
Не искам да мъкна шибани кашони, Еди.
Нищо няма да мъкнеш. Няма да работиш даже там.
Но ще се водиш на работа там по документи.
Ще извикам Матюс и ще му кажа, че си има ново момче на работа при него.
Ще си получиш и необходимите документи и фишове за работа.
В края на всяка седмица ще получаваш заплата. Докерската заплата хич не е малка ...
Ще си наемеш свястна квартира и Сканети няма да те пита...
"Откъде са тия пари?"
А ако реши да те проверява...
то винаги ще се оказва, че сме те пратили...
някъде по важна работа. Направо му казваме:"Ех, Сеймор...
Разминахте се за малко...
Изпратихме го до летището в Тафт, дето е на пет часа оттук.
Имаме голяма пратка там, която той трябва да натовари и донесе."
Твоята работа е да пътуваш до различни места. Това е.
А ние имаме места за работа навсякъде.
Ето виждаш ли, Вик? Нали ти казвах да не се притесняваш?
- Не се коси Вик.
- Утре ще те закарам до Лонг Биийч.
Ще се срещнем с Матюс, ще му обясним за какво става дума...
Виж, наистина оценявам всичко, което правите за мен...
но бих искал да зная дали ще мога да ви се отплатя...
работейки законна работа.
Е трудно е да се каже...
Странни времена настанаха...
Нещата--
Малко се попреебаха, ...това е истината.
Готвим се за една голама работа във Вегас...
Но нека, засега, Еди те уреди в Лонг Бийч.
Да имаш работа, да изкараш малко пари...
а и Сканети да ти се махне от главата...
пък след това ще поговорим и за други неща, става ли?
А?
Тате, хрумна ми нещо.
Изслушай ме.
Знам че не обичаш да използваш наши момчета за такива работи...
но пък Вик, винаги ни е носил късмет.
Момчето просто е кадемлия.
Иска ми се да е с нас.
Мисля че ще може да се оправи, а и може да му се доверим.
Добре..., Вик...
какво ще кажеш за една работа с още петима...
Супер, става.
Предаването на K-BILLY с музика от 70-те продължава...
Всеки 12, който ни позвъни...
ще получи 2 безплатни билета за ралито с камиони...
тази вечер в на пистата в Карсън...
с учстиетто на Биг Деди Дон Бодин, и неговият камион"Бегемот."
И така... всеки 12 слушател, обадил ни се печели от станцията на която оживяват 70-те...
Хей Дав, закъсахме го.
Знам че знаеш... Искам да говоря с баща ми!
Всичко което знам е това, което Вик ми разказа. Мястото се е превърнало във фестивал на куршумите.
Успял е да хване едно ченге за заложник и е избягал.
Чакай! Чакай!
Наистина ли си мислиш, че се ебавам?
Тия се разкарват някъде с ченге в багажника, бе!
Не знам кой се е издънил!
Не знам кого са пленили. Не знам дали въобще е истина!
Не знам кой е мъртъв, кой е жив, кого са хванали и кого - не.
Ще разбера. Почти съм там.
Какво да кажа на момчетата, татко какво каза...?
Добре. Сигурен си, че това е казал, нали?
Добре, ще им предам.
А? Ах твойта мама!
Искаш да бъдеш герой, а? Харесва ти да се правиш на шибан герой, а?
Харесва ти да си шибания герой?
Ще го отнесеш, без да имаш вина, приятелче...
Чуваш ли ме? Трябва да проговориш!
- Нищо не знам, да го еба!
- Знаеш, знаеш да го еба...
Знаеш. Погледни ме в очите! Знаеш...
Какво става тука бе?
- Готин Пич, хванали сме си едно ченге.
- Къде е Джо бе, неговата мамка?
Проклятие. Оранжавия е мъртъв.
Не е още, но ще умре, ако не се погрижим за него.
Някой ни е предал. Ченгетата бяха там и ни чакаха.
Какво? Никой никого не е предавал.
Ченгетата бяха там и ни чакаха.
- Глупости.
- Начукай си го, човече!
Не беше ти там, а ние, и видяхме засадата...
Добре де, г-н Шибан Дететктив, щом си толкова умен...
- Кой ни е предал тогава?
- Е това се питаме и ние!
И докъде стигнахте? Аз ли мислиш, че съм ви предал?
Не знам ... все някой го е направил...
Никой не е! Вие, шибани кретени, просто сте осрали работата в магазина--
- Не ме наричай кретен!
- Шибан идиот!
Тръгнали сте да крадете диаманти като шибани каубои в дивият запад...
гърмяли сте като идиоти и още се чудите защо са се появили ченгетата?
Къде е Джоузеф?
Не знам. Не съм се чувал с него.
Говорих с Дав. Каза, че татко идва насам и е бесен.
Бесен, а? Казах ти, че ще побеснее...
Какво е казал Джо?
Казах вече, че не съм говорил с него!
- Всичко което знам е, че е бесен!
- Какво ще правим с него?
Чакай да си поема дъх. И аз имам някои въпроси...
Ти няма да умреш. Обаче той е на път...
Добре де, г-н Шибано Милосърдие, ще се обадя на някой...
На кого?
На някой шибан дресьор на змии! Как ти се струва а? Ще повикам доктор, разбира се!
Ще се погрижат за него. А какво стана със Синия и Кафявия?
Кафявия е мъртъв. Не знам какво се е случило със Синия.
Кафявия е мъртъв? Сигурен ли си?
Да, простреляха го в главата.
И никой не знае какво е станало със Синия?
Или е жив, или е мъртъв...
или са го хванали ченгетата или не са.
Е това е копелето за което ти говорих...
Защо го биеш?
Може пък да знае кой ни е предал.
Стига си го бил, ако продължаваш така, ще си признае че е подпалил и Чикагския пожар.
Той просто не знае нещо!
Хайде, помисли, човече!
Добре, всичко по реда си.
У кого са диамантите? Моля ви, няма ли поне някой да каже поне една добра шибана новина днес.
При мен в един сак са.
Скрих ги на едно място защото не бях сигурен, че и тук нямя да ни чакат ченгета.
Това е добре. Да идем сега да я вземем.
Трябва първо да се оттървем от колата. Изглеждаме адски подозрително с нея.
Добре.
Рус, стой тук и ги наглеждай тия двамата.
Бял и Оранжав, тръгвайте към колата.
Аз ще ви следвам.
Като тръгнем ще потърся и лекар за момчето.
Ама не може така да ги оставим с тоя...
- И защо?
- Защото е шибан психопат.
Нямаш си представа...
какво чудо беше тук преди малко...
за малко да се изпотрепем с тоя идиот.
Ето виж, Еди какво ми се наложи да изтърпя...
Идвам значи аз, говоря си с момчетата...
Г-н Бял вади пистолета си и ми го натиква в лицето...
Нарича ме кретен, казва че ще ме очисти...
и бла бла бла...
Заради него започна стрелбата в магазина.
А ти какво мълчиш, бе? Да не си му адвокат?
Кажи му!
Да, в магазина, като че ли беше превъртял, сега се е поуспокоил.
Ето това правеше: бум, бум...
бум, бум.
Да, бум, бум, бум, бум, бум.
Казах им да не докосват алармата, а те я пуснаха.
Ако ме бяха послушали щяха да са живи сега.
Ох-х милият ми шибан герой...
Благодаря.
И това беше причината да полудееш и да започнех да избиваш всички наред?
Не обичам алармите, г-н Бял.
Какво значение има кой ще остане с ченгето?
И без това ще го гръмнем. Видя твърде много.
Не съм ви гледал.
Млъквай, човече!
Не е трябвало да го вадите от багажника.
- Искахме да разберем нещо повече за засадата.
- Абе не е имало никаква шибана засада, бе!
Не е вярно!
Рус, наглеждай ги!
Хайде, вие идвайте с мен, че ако Джо дойде...
и види тия надупчени коли отпред...
кълна се, ще го отнесем всички...
Добре. Да вървим.
Така...да започнем с теб...
Я да видим....
Мисля че си паркирал в червената зона.
Така-а, докъде бяхме стигнали?
Казах ти вече, че не зная за никаква засада.
В полицията съм само от 8 месеца.
Не ми казват нищо.
Никой не ще да говори с мен. Можеш да ме измъчваш колкото си искаш още...
Да те измъчвам, а? Добре--
Това наистина е добра идея. Допада ми м-да-а.
Ама даже и шефа ти каза, че не е имало засада.
- Моят какво?
- Твоят шеф.
Извинявай приятелче...
Искам да знаеш едно нещо: Аз нямам шефове.
Никой не ми нарежда какво да правя. Разбираш ли ме?
Чу ли ме какво ти казах бе, кучи сине?
Добре, добре, добре, нямаш шефове.
А така! Не говори повече глупости...
Виж, не те лъжа, разбираш ли?
Не ми пука дали знаеш нещо или не...
все едно ще те мъча...
това е.
Не за да изтръгна някаква информация...
Просто... много ми е забавно...
да измъчвам ченгета.
Можеш да приказваш каквото си искаш всичко това съм го чувал и преди...
Всичко което можеш да направиш в момента...
е да започнеш да се молиш за бърза смърт...
която обаче...
няма да получиш.
O, Боже.
Слушал ли си някога предаванията на K-BILLY "Супер Звуци от 70-те"?
Любимо ми е...
Джо Игън и Джери Рафърти, познати като дуета Stealer Wheel...
когато записаха Dylanesque,...
през Април 1974.
И така стигнахме до номер 5...
предаването на K-BILLY "Супер Звуци от 70-те" продължава...
Стой мирно бе...
Стой мирен бе да го еба...
Гот ли ти е, а?
Хей, какво става?
Чу ли това?
Недей да ходиш никъде. Веднага се връщам.
Недей! Спри се! Не!
- Какво? Какво има?
- Недей да правиш това.
Що бе, малко ще те опека само...
Недей!
Моля те!
Спри се, човече.
Искам да поговорим. Не го прави. Моля те.
Недей да ме палиш, моля те.
Нищо не знам за вас.
На никой нищо няма да кажа.
Недей! Моля те, недей.
- Свърши ли вече?
- Стой, недей!
Това ли само имаш да ми кажеш?
Моля те. Имам малко дете.
Свърши ли?
- Недей!
- Ето ти огънче...
Oх, мамка му...
Хей, ти...
Как ти е името?
Марвин.
Марвин чий?
Марвин Неш.
Чуй ме, Марвин. Аз съм--
Чуй ме сега, Марвин Неш. Аз съм ченге...
Да, знам.
Знаеш?
Да. Казваш си Фреди как беше...
Нюъндайк.
Фреди Нюъндайк.
Франки Франчети...
ни запозна преди пет месеца.
Въобще не си спомням...
Е, аз помня.
Фреди.
Как изглеждам?
Какво?
Не знам какво да ти кажа, Марвин.
Ах тоя скот.
Тоя болен изверг!
Това шибано копеле!
Овладей се, Марвин.
Колегите са на две преки оттук.
Ама какво още се туткат? Какво чакат!?!
Тоя изрод тука да ми нареже лицето...
и да ми отреже и ухото ли!?!
Обезобразен съм!
Абе я си го начукай!
Аз умирам тука бе!
Умирам бе да го еба!
Нашите хора няма да помръднат докато не се появи Джо Кабът.
Мен ме внедриха специално за тази цел.
Разбра ли сега?
Ама ти ги чу. Казаха, че тоя идва насам.
Недей да ми цивриш, Марвин.
Ще си седим тук и ще кървим...
докато Джо Кабът не влезе през тази врата.
Видях го тоя мръсник вчера... И сина му е в играта...
Но старият Кабът ръководи всичко. Вчера поиска и мен да включи за постоянно.
Дано да е насериозно.
Съвсем сериозно ти казвам. Влезнах му под кожата.
Готиния Пич Еди ми каза, че Джо иска лично да си запознае с мен.
Каза ми, да чакам да ми се обади.
След 3 дни чакане ми се обади и ми каза, че Джо е готов да се срещнем.
- Щял да ме вземе след 15 мин.
- Кой да те вземе?
- Готиният Пич. Отидохме в един бар.
- Кой бар?
"Опушения Пит" в Гардена.
Та отидохме дотам...
и се запознах с Джо и г-н Бял.
Работехме с псевдоними. Моя беше г-н Оранжав.
- Г-н Оранжав?
- Да, г-н Оранжав.
Добре, г-н Оранжав.
- Виждал ли беше някога преди това тоя кретен?
- Кой? Г-н Бял ли?
Да. Г-н Бял.
Не. Той не е от хората на Кабът. Той не е от тоя град.
- Но Джо го познава добре.
- Как разбра?
Начина по който разговаряха. Личеше си, че се познават.
- Говорихте ли?
- С Джо?
Не, с г-н Бял.
- Малко.
- За какво?
За Елените.
Милуоки Бъкс?
Бяха победили предишната вечер. А той заложил на тях и спечелил.
Така... Ако тоя изрод е фен на Бъкс, значи би трябвало да е някъде от Уисконсин...
Готов съм да се обзаложа...
че в Милуоки имат досие за г-н Бял.
Искам да провериш в Милоуки всяко едно дело...
свързано с въоръжен грабеж.
- Добра работа, Фреди.
- Благодаря ти, човече.
- Как е Майк от Лонг Бийч?
- Добре е.
Прикриваше ме доста време. Казах им, че играем покер заедно...
Готиният Пич го провери и каза, че всичко е наред.
А...казали са му, че съм добър в занаята, отнасям се сериозно към работата...
и съм готов за удар.
Свестно момче е. Нямаше да мога да се внедря без него.
Майк от Лонг Бийч не ти е никакъв приятел.
Майк от Лонг Бийч е един шибан доносник.
Може да се продаде на всеки.
Много е хитър...
Добре, аз ще се погрижа за него...
а ти се вземи в ръце и се хвани да свършиш малко работа.
Добре, тръгвам.
Пробутай им номера на нощния надзирател...
- Какво? Каква е тая история?
- Сцена от филм е.
- Какво?
- Един полицай под прикритие трябва да играе като Брандо в тази сцена.
Трябва ти много актьорски талант, за да не се издъниш.
Трябва да си естествен в ролята си, това имах впридвид.
Ако си лош актьор- осираш цялата работа.
А това какво е?
О...занимателна история за търговия с наркотици.
Абе ти ...май нещо си се повредил...
Как да запомня всичко това? Та това са четири страници глупости.
Мисли си за тая история като за виц.
Запомни само същественото. Останалото можеш да си го измислиш.
Нали можеш да разказваш вицове?
Така че, преструвай се, че си Дон Рикълс...
и им разкажи този виц.
Това, което трябва да помниш са детайлите.
Детайлите правят твоят разказ истински.
Случката се разиграва в мъжката тоалетна на гарата.
Трябва да знаеш всички детайли--
дали е имало салфетки или сешоари над умивалниците.
Да знаеш дали е имало прегради между писоарите.
Да знаеш имало ли е течен сапун или са ползвали от ония розови гранулирани лайна...
дето ги използват по училищата.
Трябва да знаеш имало ли е топла вода, или не...
дали някой нещастник не е оставил...
мокри стъпки по пода.
Просто всеки детайл трябва да ти е ясен.
Това, което трябва да сториш, е да превърнеш тези детайли в свой разказ.
И докато го правиш, представи си, че в тази история участваш ти...
как би се държал ти в такава ситуация... това искам да си представиш.
И единствения начин да направиш това е...
да не преставаш да говориш...
и си говориш и си говориш...
Тая работа стана по време на голямата акция срещу марихуаната, през 1986.
Все още си имах доставчик, което си беше чиста лудост щото...
човек се набива яко на очи когат нема трева никъде и само той продава.
Все едно, връзката ми беше едно хипарливо пиче от Санта Круз...
и всичките ми приятели знаеха за това.
Викат ми: "Здрасти, Фреди--"
"Здравейте, пичове", им отговарям аз.
"Имаш ли нещо за даване? Можеш ли да ни уредиш?"
Знаеха че саскам и аз и искаха да ги уредя и тях.
И така работата тръгна--
Всеки път като ходих при доставчика купувах трева за 4 или 5 човека.
Накрая си казах:"Я заеби!". Та аз направих тая кучка богата!
На нея даже не и се налагаше да се среща с всичките тия хора.
Цялата работа я върша аз!
А това си е голем кур, да ти висят постоянно хора на главата.
Една касета от видеотеката не мога да взема без да ме заприказват поне 6-има...
"Кога ще имаш пак стока?"
"Абе да ти еба майката, остави ме на мира искам да взема и да гледам "Изгубените момчета".
Като взема, ще ти се обадя."
Тогава се довлякоха и ония свирчовци...
Нали са ми приятели и всичко останало, ама--
Купувах опаковки за по 60$, а на тия киеци даже дрехите не струваха толкова.
Искаха си пакети за по 10 долара, а разделянето на бала за 60$ не е лесна работа.
Че аз даже не знаех колко трева да им отсипя за 10 долара.
Да... наистина мрачна ситуация беше...
Само като се върна назад в '86...
точно по времето на шибаните хайки за трева.
Никой не смееше да продава нищо.
Хората от недоимък пушеха коркови тапи...
А това пиленце имаше цяла плантация и ме молеше да и помогна да я продаде.
Та и казах, че вече няма да съм Петко раздавача...
а искам да взимам от нея малко повече за да продавам на приятели.
Тя се нави като запазихме и старата си уговорка--
10% и безплатна трева за мен...
но при условие, че свърша една работа за нея през уикенда.
Трябваше да продаде една бала трева но не искаше да ходи сама.
Обикновено брат и идвал с нея, но го прибрали в районното.
И за какво?
За неплатени глоби.
Спряли го, намерили една камара неплатени фишове и го заключили за 1 седмица.
Та на мадамата не и се ходеше сама с цяла бала трева.
Аз обаче не се навивах. Имах кофти предчувствие нещо за тая работа.
А тя продължаваше и продължаваше да ме моли.
Накрая ми писна и се съгласих...
- Та отидохме значи ние до гарата--
- Чакай малко.
Ти си отишъл на гарата заедно с цяла бала трева?
Да бе, човека си искаше стоката на място.
Както и да е, отиваме значи на гарата...
и чакаме оня да дойде.
Аз нося тревата в една раница.
Трябваше да пусна е дна вода и казах на мадамата, че отивам до кенефа.
И влизам си аз значи в тоалетната и какво да видя?
Четири пътни ченгета си стоят там с една немска овчарка.
- Ма тебе са те чакали там ли?
- Не, просто си висяха там и си лафеха.
И щом влязох, престанаха да говорят...
и се зазяпаха в мен.
Леле много гадно. Страшно шибано положение.
Немската овчарка започна да лае.
Да! Започна да лае по мен!
Искам да кажа, очевидно беше, че лае по мен.
Всяко едно нервно окончание, всяко едно мое сетиво, кръвта във вените ми, все едно изкрещяха:
"Бягай човече! Омитай се оттук!"
Паниката ме облада, заля ме като кофа със студена вода.
Бам! Ей така, право в лицето.
Обзет съм от паника и ченгетата го знаят.
Могат да го подушат и те и шибаното им куче.
Надушили са ме, разбираш ли?
Млъквай.
Та, както и да е, вадя си аз пистолета...
Насочвам го срещу мръсника и му казвам...
"Стой! Не мърдай!"
А тоя малък идиот ме гледа в очите и ми казва...
"Да, да разбирам те..."
Но както ми говори така ръката му бавно се плъзва към жабката на колата.
Аз му крещя, "Ей, изрод! Ще ти пръсна черепа, бе!
Сложи си ръцете на таблото."
А той продължава да ме гледа, и да ми кима одобрително.
"Зная да, приятелче, зная..."
А ръката му продължава да се спуска към жабката.
Аз пак му викам...
"Пич, ще ти отнеса лицето бе...
ако не си сложиш ръцете на таблото на шибаната кола."
Тогава гаджето на тоя тип, една страшно секси ориенталска кучка...
започва да му крещи: "Чък, какво правиш, бе?
Послушай офицера! Сложи ръцете на таблото!"
И чак тогава оня зацепва и си слага ръцете на таблото.
И защо се е опъвал?
Искал е да ми покаже шофьорската си книжка.
- Ти се шегуваш.
- Не, човече!
Тъпака просто не можеше да проумее колко близко е бил от това да му пръсна черепа.
Ей за толкова му се размина.
Знаеш как да се оправяш в напечени ситуации.
Насираш се, а след това се гмурваш в лайната си и се скриваш.
Разкажи ми нещо повече за Кабът.
Ми... не знам какво.
Свестен пич е.
Забавен е. Да, забавен е.
Сещаш ли се за сериала "Фантастичната Четворка"?
Да бе, с оная невидимата..
дето все вика "Дай газ" и прочее простотии ръси, нали?
Тинг се казваше.
Шибаняк...
Е Кабът е точно като Тинг.
Хей! Време е за шоу!
Взимай си якето. Паркирал съм отвън.
Ей сега слизам.
Сега слизал.
Не ми се шубелисвай сега.
Тия нищо не знаят.
Нищичко!
Ще отървеш кожата. Нали си ми железен.
Те вярват на всяка твоя дума 'щот си супер готин.
Ей го и нашето момче.
Пича явно не е наред щом се е навил
да работи под прикритие при тия главорези.
- Искаш ли поничка?
- Да, дай ми една.
Знам за какво говориш.
Черните мадами не са като белите.
Има си една малка разлика.
Много смешно. Знаеш какво имам впредвид.
Една бяла пичка можеш да я забаламосаш, докато черната ще те отсвири веднага.
Ако действаш грубо с тях, нямаш никакви шансове - мъртъв си.
Дълго трябваше да обяснявам на Розовия това...
Добре значи г-н Многознайко, ако това което твърдиш е вярно...
защо всеки шибан негър, когото познавам се отнася с жена си като с пълен боклук?
Обзалагам се, че тия чернилки дето трепят жените си по улиците...
омекват като агънца щом се приберат вкъщи.
- А... не и тия.
- Не си прав. Всички са еднакви.
Пичове, ще ви разкажа една история.
В един от клубовете на татко има една сервитьорка, Илоиз се казва.
- Илоиз?
- Да, И-ло-из.
Викахме и лейди И.
И откъде беше тая? От Комптън ли?
Не, от Ладора Хайс.
Ладора Хайс. Бевърли Хилс-а на чернилките.
Е, не точно Бевърли Хилс.
По-скоро Палос Вердес на чернилките.
Все едно...
Та тая лейди И беше направо убиец мадама. Невероятна просто.
Нямаше мъж който като я погледне да не падне в краката и.
Знаеш ли на кой много приличаше тая мадама? На Кристи Лав.
Сещаш ли се за оня сериал "Заловете Кристи Лав"...
за черната полицайка?
Дето все казваше: "Арестуван си, сладурче! "
- Да бе, кой играеше Кристи Лав?
- Пам Гриър.
Не бре, не беше Пам Гриър, друга беше.
Все едно, филма го правеше Пам Гриър.
Кристи Лав предизвикваше същата тръпка като ТВ шоуто на Пам Гриър.
- Чакай сега, кой играеше ролята на Кристи Лав?
- Откъде да знам?
Е браво! Ти ми еба майката!
Та която и да играеше в тая серия, изглеждаше точно като Илоиз.
Май Ан Франсиз беше.
Не. Хъни Уест беше.
Ан Франсиз е бяла бе.
Ей, опитвам се просто да ви разкажа историята. Казвам ви, че Илоиз беше като Кристи Лав.
Та значи, идваме ние в клуба една вечер...
и гледаме Карлос, бармана, седи си самичък и тъжен.
Той е шеф на мокрия бар, приятелче ми е.
Та му викам: "Ей, Карлос къде е лейди И?"
Оказва се че лейди И...
се е омъжила на бърза ръка за един пълен боклук, истинско животно.
И той започнал да се отнася ужасно с нея...
Ама какво и е правил?
Биел ли я?
Не знам точно...
Както и да е, една нощ обаче тя му скроила страхотен номер.
Изчакала го да се напие...
И така той заспал на дивана...
Тя се прокраднала тихо и му намазала хуя с хирургическо лепило...
и го залепила за корема му.
Исусе Христе!
Съвсем сериозно, човече. Сериозно ти говоря.
Трябвало да викат бърза помощ та да му отлепят кура.
Е не е ли бил бесен тоя след това?
Как би се чувствал ти, ако ти се наложеше да направиш челна стойка за да се изпикаеш?
Абе, момчета, много ви е гот явно да се майтапите и хилите, а ?
Хилите се като ученички в голямото междучасие.
Нека аз сега ви разкажа една история.
Седят си петима пича в килията...
на затвора Сан Куентин...
и се чудят, как да еба, са се оказали тук.
"Къде сгрешихме? Какво не трябваше да правим?
ти се виновен, не той е виновен--"
И такива ми ти работи си говорят.
Най-накрая някой казва...
"Я чакайте малко.
Докато планирахме тоя удар...
ние седяхме и си разказвахме тъпи шегички."
Разбрахте ли ме?
Не, не искам да ви се карам или да ви упреквам в нещо.
Когато направим удара, който съм сигурен, ще е успешен...
ще идем на Хаваите, и там ще се посмеем всички от сърце.
Там ще ме видите в съвсем друга светлина.
А в момента, трябва да го караме делово.
Като изключим мен и Еди...
тъй като всички тук ни познавате...
за останалите от вас ще използваме псевдоними за тая работа.
При никакви обстоятелства...
не трябва да се обръщате или казвате един на друг...
истинските си имена.
Както не искам никой от вас да говори за личния си живот и минало.
Това включва къде сте били до сега, какво е името на жена ви...
какво сте направили преди време...
или коя банка може би сте обрали в Санкт Петербург.
Всичко, което искам от вас е да говорите помежду си само...
по работа.
Това е.
Ето ги и вашите имена--
Г-н Кафяв, Г-н Бял...
Г-н Рус, Г-н Син...
Г-н Оранжав и Г-н Розов.
- Ма защо аз да съм г-н Розов?
- 'Щот си педал бе! Ясно ли ти е сега?
- Ама защо ние не можем да си изберем цветовете?
- Не може!
Не става. Пробвахме един път така. Не се получи.
И четиримата от групата се сбиха, защото всеки искаше да е г-н Черен.
Не се познаваха и никой не искаше да отстъпи този цвят на другия.
Така че, сега аз разпределям цветовете. Ти ще си г-н Розов.
И се благодари, че не си г-н Жълт.
Но г-н Кафяв, ми звучи адски лайняно.
А г-н Розов ми звучи като г-н Женчо.
Добре де, какво ще кажеш за г-н Лилав?
О, това вече звучи добре. Аз ще съм г-н Лилав.
Ей! Не си никакъв г-н Лилав!
Това име съм го дал на едно друго момче. Ти си си г-н Розов!
На кой му пука как се казваш?
Лесно ти е на теб. Ти си г-н Бял. Името ти звучи гот.
Щом на теб не ти пука с какво име ще си, да си разменим имената, а?
Никой с никого няма да си сменя името.
Това тука не ви е заседание на някаква благотворителна организация, бе да го еба!
Сега ме чуй г-н Розов.
Избора е твой--
или ме слушаш, или хващаш пътя.
Та... какво избираш, г-н Розов?
За Бога, Джо. Няма проблеми.
Да бъдем над тия неща. Аз съм г-н Розов. Да продължим с разбора...
Ще продължим, когато реша аз!
Разбрахте ли ме сега?
Писна ми от вашите лигавщини така че си опичайте акъла.
А сега, на работа.
Да преповторим. Къде ще е твоята позиция?
Аз съм отвън и пазя вратата. Не пускам никой да влиза или излиза.
- Г-н Кафяв.
- Той чака в колата.
Когато му дам знак, докарва колата пред входа.
Г-н Рус и г-н Син.
Оправят се с тълпата. Държат на мушка клиентите и служителите.
- А ако има някое готино пиче?
- Слагам го на кура си, разбира се...
Аз и г-н Розов?
Вие двамата хващате управителя и го заставяте да ви даде диамантите.
Там сме само за диамантите нищо друго не трябва да се пипа!
Пипането на изложената стока по витрините, ще задейства алармата.
Ще сме вътре само 2 минути и нито секунда повече.
Чакай, ами ако управителят откаже да даде диамантите?
Магазин като този е застрахован солидно, така че това няма да е проблем.
А и се очаква, че няма да срещнете никаква съпротива.
Все пак, ако някой тръгне да се прави на много печен...
можеш да му разбиеш физиономията.
Шибвш му един с дръжката на пистолета си.
Той пада на пода, от носа му шурти кръв.
Това ще сплаши всички. И никой повече няма да обели дума.
Някоя от служителките може да се заяде с вас.
Дайте и знак само, че тя ще е следващата и я вижте как ще млъкне веднага.
Е, ако това е управителят, ще е различно.
Управителите знаят как да се държат...
но ако този нещо тръгне да ви изнервя ...
явно ще да си е втълпил че е най-големия каубой, затова можете да го поступате и него.
Ако ви се дърпа още след това, можете да му отрежете някой пръст.
Първо му резвате кутрето. И му казвате, че следва показалеца...
Така ще ви изпее и майчиното си мляко.
Гладен съм. Да идем да хапнем...
Мамка му.
Исусе.
Ослепях, човече. Сляп съм да го еба!
Не бе, само малко кръв ти е влезла в очите.
Тоя мъртъв ли е?
Ама умря ли или не?
Да вървим.
Стой! Излизай!
Махай се от шибаната кола, бе!
Прости ми, Лари.
Не мога да повярвам, че тая ме гръмна.
На кой би му минало през ума?
Хей, а спри с тия глупости веднага!
Ранен си. Ранен си наистина лошо.
Но няма да умреш.
Цялата тая кръв жестоко ме плаши, Лари.
Ще пукна. Знам си го.
Какво е станало тук, бе да еба?
Тоя наряза лицето на ченгето, отряза му ухото и се готвеше да го изгори жив.
Какво? Нещо не те чух.
Казвам че...
Г-н Рус откачи.
Наряза лицето на ченгето, отряза му ухото и се готвеше да го изгори жив.
На това ченге ли?
Откачил е? Както аз ли откачам сега?
Или по-зле?
Еди, тоя щеше да подпали всичко тука.
Щеше да убие и ченгето и мен.
А когато след това дойдехте и вие, момчета, щеше да ви убие и вас и да избяга с диамантите.
Нали ти казах?
Тоя боклук е пълен психопат.
Трябваше да питаш и ченгето, ама ти го застреля.
Разказваше му всичко това докато го режеше.
Не ти вярвам.
Някак си не се връзва...
Е за мен пък сега, всичко придобива пълен смисъл.
Просто не можа да го видиш как се държеше по време на удара. А ние го видяхме.
Прав е. Ухото му е отрязано.
Нека го кажа силно и ясно, защото искам да изясня нещата.
Твърдиш че г-н Рус...
е щял да те убие...
а щом се върнем да убие и нас...
и да офейка с диамантите.
Прав ли съм? Това ли е твоята версия?
Кълна се в паметта на майка ми...
че така беше.
Човека който си убил беше излязъл току-що от затвора.
Бяха го хванали в един склад с крадени вещи.
Могъл е да отърве панделата на момента.
Всичко което е трябвало да стори е да издаде баща ми, но не го е направил.
Излежа си присъдата като мъж.
Изтърпя 4 години заради нас.
Затова, г-н Оранжав...
когато ми казваш, че този мой приятел...
който излежа 4 години заради баща ми...
и който не се разприказва цели 4 години...
та ти ми казваш сега, че когато той е на свобода...
и когато ние щедро му се отблагодаряваме за услугата...
е решил в пристъп на умопомрачение...
да се оттърве от нас?
Защо не ми кажеш какво се е случило наистина?
И какво да ти каже?
Още глупости ли?
Тоя човек ни е предал.
Тате, извинявай, ама наистина не разбирам какво става.
- Няма проблеми. На мен всичко ми е ясно.
- За какво говориш?
Тоя боклук работи със ченгетата.
Ама наистина нямам и най-малка представа...
за какво говорите.
Джо, не зная какво мислиш ти но аз мисля че грешиш.
О да, разбира се.
Повярвай ми. Грешиш.
Хлапето е свестно.
Разбирам те, че си адски бесен.
Всички доста се поизнервихме вече...
Но тоя път грешиш. Познавам го това хлапе. Не е той...
Нищо не знаеш!
Аз знам само.
Тоя чекиджия ни е изпял на ченгетата...
и заради него сега г-н Син и г-н Кафяв са мъртви.
- Г-н Син е мъртъв?
- Да.
И как разбра за всичко това?
Той беше единствения в когото не бях 100% сигурен.
Да, наистина трябва да съм откачил да върша работа с хора в които не съм сигурен.
- И сега какво имаш срещу хлапето?
- Инстинкта ми - той никога не греши.
Един път го пренебрегнах, но повече няма да направя тази грешка.
Ама ти да не си си изгубил ума, бе?
Няма да ти позволя да направиш тази ужасна грешка.
Стига бе, момчета. Никой не иска да стане така.
Трябва да се държим като професионалисти.
Виж сега, Лари...
заедно сме от доста време.
Доста работа свършихме заедно.
Няма нужда от това, човече.
Да свалим оръжията...
и да се разберем...
като нормални хора.
Джо, ако убиеш този човек, умираш веднага след него.
Повтарям: убиваш го, умираш и ти.
Ех Лари, а бяхме приятели.
Знам че уважаваш баща ми и аз те уважавам...
но ще трябва да те напълня с олово.
Свали шибаният пистолет веднага, бе.
Проклет да си, Джо...
не ме карай да го правя.
Лари, престани да насочваш шибаният пистолет към баща ми!
Съжалявам, хлапе.
Изглежда май ще трябва...
да полежим известно време.
Аз съм ченге.
Лари...
Извинявай.
Много...
съжалявам.
Аз съм ченге.
Толкова съжалявам.
Много съжалявам.
Тол...
съжал--
Не мърдай!
Пусни пистолета, приятелче!
- Веднага!
- Хвърли пистолета!
- Не го прави!
- Хвърли оръжието, човече!
- Хвърли шибаният пищов!
- Ще стреляме!