BBC Walking With Beasts (2001) (Walking With Beasts - Part 6 - Mammoth Journey.sub) Свали субтитрите
все по-студен.
Но нещо друго помогнало това да се случва по-бързо.
Промяна в орбитата е отдалечило Земята от Слънцето.
Това е довело до Ледниковия период.
Условията за живот станали изключително тежки,
даже за могъщите мамути.
Ранният есенен сняг е покрил замръзналото езеро.
Тази млада женска е пропаднала в леда и е хваната в капан.
Връзката между мамутите в стадото е такава, че
те не оставят заседналата си сестра.
Те стоят наблизо, отчаяни, но безсилни да направят нещо освен да я успокоят.
Доста преди това, мършоядите са започнали да се събират.
Може да отнеме дни преди женската да умре, а стадото не може
да си позволи да чака.
В края на краищата те трябва да я изоставят.
Те трябва да продължат да се движат, за да избегнат идващата ледена зима.
За малкото летни месеци лесно може да се предположи,
че света е по средата на Ледниковия период.
Безкрайната шир от трева и цветя поддържа голямо разнообразие от животни.
Но само няколко метра надолу, почвата е замръзнала през цялата година.
На полюсите има толкова много замръзнала вода, че морското ниво
е спаднало драстично.
Ако това не беше Ледниковия период, тази равнина щеше да бъде дъното
на Северно Море.
Но сега, тя е като магнит за милиони пасищни животни през лятото.
Най-големите тревопасни от всички тях са мамутите.
В този епизод ще проследим едно стадо в тяхната битка
срещу природните стихии.
Както всички стада мамути, и това е съставено повече от женски, след като мъжките
го напускат след юношеството си.
Тук са 5 възрастни женски, 10-годишен стар мъжки и
най-малкото от всички мъжко, на възраст само 6 месеца.
Родено през пролетта, той тепърва ще разбере колко лоша може да е зимата.
Най-възрастния член е главата на семейството.
Тя е ветеран от 40 зими и единствено опитът й е този,
заради който стадото е оцеляло през тях.
Мамутите са само един вид от многото, които се наслаждават на лятното изобилие.
Те всички са животни, преминали през студовете. Мамутите и
бизоните имат характерна рунтава козина, докато антилопите
от сайгата са се адаптирали по друг начин.
Широките носове им помагат да затоплят въздуха преди да го вдишат.
С толкова много дивеч наоколо, не е изненада, че има и хищници.
Хората ловуват из тези равнини през лятото.
Те нямат физическо приспособяване да се борят със студа, но вместо това
носят животински кожи и плетени дрехи, за да се защитават от студа.
Тези хищници са се специализирали в лова на малка плячка и рядко ловят нещо толкова
голямо и опасно като мамутите.
Но мамутите въпреки това са много важни за тях.
С толкова малко дърва в равнината, те събират
бивните от мъртвите животни, за да правят колиби и даже използват
костите за огниво.
Най-изобретателните създания могат да извлекат полза от
всеки наличен ресурс.
От всички посетители през лятото, най-многобройни са мухите,
които са постоянен източник на раздразнение в мамутите.
Хората, въпреки това са се научили да се справят с тях.
Те разбъркват смес от минерал наречен охра, който
им помага да държат насекомите настрана.
С идването на есента, тази равнина ще замръзне и затова
мамутите използват всичко, което могат през лятото.
Те ядат до 180 кг трева на ден, а мъжките се чифтосват
с колкото се може повече женски.
Ранна есен е и голямото замръзване е започнало.
Мамутите все още са в северните равнини.
Тези създания са еволюирали от обикновени слонове в Африка,
но са се превърнали в истински крепости срещу студа.
Под кожата си, те имат 10 см слой от мазнина
за изолация.
Те имат малки уши и къси опашки, което ги предпазва
от губенето на прекалено много топлина.
На всичко отгоре, те имат характерния си килим от козина,
който е около метър на дължина и предпазва телата им
от падането на температурите.
С течение на седмици, истинската свирепост на климата започва да си личи.
Хората вече са напуснали равнините в търсене на подслон
и по-меко време на юг.
Скоро и мамутите ще сторят същото.
С малкото останала трева и без защита от ледения вятър,
със средни температури около -50 градуса по Целзий, даже те ще трябва
да се преместят на юг.
Този Ледников период всъщност е един от многото.
Преди два и половина милиона години климата на Земята започнал периодично
да сменя горещи и студени периоди.
Минали са почти 50 Ледникови периода досега,
но този е най-студения от всички.
Главата на групата решава, че е време да се отправят към по-малко
откритите равнини в Алпите.
Това е 400км пътешествие, на което те се отправят всяка година.
За Мегалоцерите, есента не е време за пътуване,
а за разгонване.
Тези мъжки се бият за харема от женски наблизо.
Победителя взема всичко.
Мегалоцерите са гигантска форма на елен и мъжките са накичени
с впечатляващи рога.
Всеки един е голям колкото човек.
Чудно е как изобщо успяват да си държат главите изправени.
Изтощени от битката, нито един от тях не забелязва,
че са в капан.
Хората са хищници, като никои досега. Те не използват сила, а стратегия,
избутвайки Мегалоцерите към дърветата, където техните рога
им пречат за бягство.
Само един от тях има силата да избяга.
Хората ще трябва да вземат това, което искат колкото се може по-бързо
преди мършоядите от Ледниковия период като вълците, лъвовете и хиените да направят
това място опасно.
На половината път от тяхното пътешествие, мамутите напредват добре.
Но за един член от стадото, това е постоянна борба -
за най-младия.
Това е първата му зима.
Много младоци не доживяват до втора.
Скоро те ще настигнат други мигриращи животни.
Хората също са се запътили към Алпите, където големи мрежи от пещери
са идеални за зимното усамотение.
Главата на стадото ги държи под око и хората знаят, че не
трябва да се доближават много близо.
Дните минават и малкото започва да е в беда.
Той среща доста трудности в опитите си да продължи.
Майка му е с него, но стадото не може да чака
и двойката започва да изостава.
На този снежен пейзаж лъвът може да не изглежда на място, но те са разпространени
в Европа по това време, a бебето мамут в беда е една
от причините накарали този пещерен лъв да излезе от леговището си.
Защитено от възрастен бебето е в относителна безопасност.
Но лъвът продължава да дебне надявайки се майката-пазач да се подхлъзне.
Двойката вече напълно е загубила стадото.
През този пейзаж други мамути са на същото пътешествие.
Това е възрастен мъжки и той пътува сам.
На пътя му има лъвове, които се наслаждаватт на един скитник,
но в този случай не на малък мамут, а на човек.
Този път лъвовете ще трябва да го пуснат да премине.
Нищо не може да застане на пътя на миграцията на мамутите.
Мамутите са общителни животни, тъй като горите около тях ставали
все по-гъсти и малки стада се присъединявали едно с друго.
Скоро стотици мамути си проправят път през мразовитите
низини на Европа.
След наближаването на региона Алсаче от мамутите, терена се променил значително
Равнините отстъпили пред хълмовете и долините.
Точно тук живеят други видове хора - Неандренталците.
Те са по-ниски от другите хора и,
като други животни от Ледниковия период имат големи носове, за да
затоплят въздуха, който дишат.
Вместо да мигрират, те остават в долините през цялата година,
прекарвайки най-лошата част от зимата в малки пещери.
Но през последния Ледников период техния брой рязко е намалял.
Това сега е застрашен вид.
Друго животно, което не пътува на юг през зимата е вълнестия носорог.
Те имат много късо зрение и този голям мъжкар даже не е забелязал
Неандренталеца на 50 метра от него.
За момент и Неандренталеца не забелязва носорога.
Вълнестите носорози са много плашливи и ще атакуват всичко,
което ги изненада.
Даже от това разстояние той не може да види Неандренталеца, но неговия
нюх е много по-добър от зрението му.
Носорога е усетил миризмата.
Щастие е за Неандренталеца, че неговия вид е по-силен
и здрав от другите хора.
Дебелите кости и големия гръден кош му помагат да се справи с тежкия начин на живот.
Изминало почти 400км за две седмици, стадото най-накрая стига до
подножието на Алпите.
Тук, в защитените гори и равнини,
те ще прекарат зимата.
Тук има защита от вятъра, както и храна.
Благодарение на гъвкавите си хоботи, тези тревопасни животни
могат да се хранят от дърветата, като този смърч,
когато тяхната обичайна храна е дълбоко под дебелия сняг.
Седмица по-късно главата на групата чува познат зов.
Малкото и майка му, най-сетне са настигнали другите от стадото.
Докосвайки се един друг с хоботите си, членовете на стадото възобновяват
връзката си с двойката. Най-опасната част от зимата вече е отминала
и малкото е оцеляло.
През Ледниковия период пролетта идва късно. Чак през май времето се затопля
достатъчно, за да разтопи снега и да разтеле килим от цветя.
С повишаването на температурата вълнестите носорози си сменят козината
и вече не са толкова вълнести както преди.
Мамутите отдавна са си сменили техните дълги, зимни палта
и са оставили козина дълга само няколко сантиметра.
Малкото е преживяло зимата в добро здраве,
и вече отбито, прекарва повече време далеч от майка си.
Той вече не е най-младият. Стадото се е сдобило с нов член
само преди няколко седмици.
Това е малка женска.
Носорозите, междувременно, са започнали да стават озлобени отново.
Тези два мъжки се бият за територия.
Но тези конфликти не винаги са свирепи.
Те стържат рогата си в земята докато единия от тях се откаже
и не остави областта на победителя.
Но докато тук зимата вече е свършила на север равнините все още
са замръзнали и затова стадото ще прекара още няколко седмици в долините.
Това дава на най-малкия повече време да набере сили и да се изправи на
краката си преди пътуването обратно на север.
Топлото време има и лоша страна
- насекомите
отново са станали проблем.
Но където има кал - има и начин за спасение.
Една добра вана от кал може да помогне срещу хапещите насекоми.
Или може би мамутите правят това само за забавление.
Отново през есента, великият керван от мамути пак
се сформира, за да се отправи на север.
Скоро планините са зад тях, но те навлизат
в опасна територия.
Неандренталците ги чакат.
За тях, миграцията на мамутите на север е един от най-важните
моменти през годината.
Те рискуват живота си, за да ги ловят.
За да хванат мамут, те се нуждаят от всяко преимущество, което имат.
Те чакат залеза, когато в урвата ще станат по-трудно забележими
и ще използват най-тайното си оръжие - огънят.
Неандренталците се спускат до дъното на урвата, за да заколят
жертвите си.
Един от мамутите все още е жив.
Неандренталците са страхотни ловци, и точно затова за оцелели
над 260 000 години.
Но те имат и слабост - не се адаптират добре към промените.
Като резултат от жестокия климат и от идването на други хора,
Неандренталците бързо изчезват.
След 2000 години те всички ще изчезнат.
Стадото най-накрая пристига в северните равнини.
За щастие, и двете малки са оцелели по време на пътуването.
Стадото, въпреки това, е претърпяло голяма загуба.
Главата на стадото е изчезнала.
Убита при атаката на Неандренталците.
Сега сестра й води стадото към неговото бъдеще.
Мамутите ще оцелеят още 24 000 години.
Те идеално са се адаптирали към този студен свят.
Но когато отното стане горещо тревните равнини, на които разчитат ще изчезнат.
Хората имат различно бъдеще пред себе си.
Когато промените настъпят, те ще могат да се справят с тях, защото
могат да се адаптират и имат способността да променят света около тях.
Един ден те ще си спомнят за всичко това.
Оттогава ние сме изградили музеи за прославяне на миналите десетилетия
и за изучаване на праисторическия живот.
И ако всичко това ни е научило на нещо, то това е, че никой не е вечен.
Превод: Spark spark@bgbest.net