The Sandpiper (1965) Свали субтитрите
РИЧАРД БЪРТЪН
ЕВА МАРИ СЕЙНТ
във филма:
БЕКАСЪТ
Участват още: ЧАРЛС БРОНСЪН, РОБЪРТ УЕБЪР
ТОРИН ТАЧЪР, МОРГАН МЕЙСЪН и др.
Музика: ДЖОН МАНДЪЛ
Оператор: МИЛТЪН КРАСНЪР
Сценарий: ДАЛТЪН ТРЪМБО, МАЙКЪЛ УИЛСЪН и МАРТИН РАНСОХОФ
Адаптация: ИРЕНЕ КАМП и ЛУИС КАМП
Режисьор: ВИНСЕНТЕ МИНЕЛИ
Щом не си искал, защо го направи?
Исках да разбера какво е удоволствието.
Удоволствие ли?
- Мама казва, че човекът
е единственото животно, което убива за удоволствие.
Дани, би ли изчакал отвън?
С майка ти трябва да поговорим.
Няма да се бавим.
Защо си изключила момчето от училище?
- Защото учителят му е глупак.
Аз го обучавам по-добре, отколкото в училището.
По време на обучението му научи ли го да зачита закона?
Той расте и ще научи кое е добро и кое лошо.
Ще уважава доброто.
- А ще отхвърля ли лошото?
Надявам се, че да.
- Това е само твоята лична преценка.
Не можете да различавате доброто от лошото, ако броите населението.
Вие решавате дали ще зачитате закона като надежда за справедливост.
Защо млада жена като теб живее сама в барака на безлюден плаж?
Не съм сама, а със сина си.
Живея там, защото обожавам мястото.
Обожавам всеки ден и всяка нощ, прекарани там.
Обичам морето и планините, небето и птиците, и всичко останало.
Имам чувството, че си избягала
от покварата и принципите на модерния свят
и водиш спокоен живот,
защото също като Торо, живееш в хармония с природата.
Но той не е живял в Уолдън Понд с 9-годишно момче.
Какво се опитваш да отгледаш, "благороден дивак"?
Вие как мислите?
Че ще изработва ветропоказатели?
- Моля?
Ще ходи там, накъдето го духне вятъра.
Да, разбира се.
Разбирам.
Да видим, ти и Дани идвате за трети или четвърти път при мен?
За трети.
- Първият път беше...
Малкото момиченце.
Да, разбира се.
Тя си играела, полата й се изхлузила, а Дани я докоснал за бедрото.
И?
- Детето се изплашило.
Я стига! Харесало й е.
Майка й с нечестивите си помисли направи скандал.
После двата коня, които Дани отвърза, и накрая сърнето.
Това са три нарушения, заради които ще го изключа.
Чувала ли си за училището Сан Симиън?
Религиозното училище?
- Епископално. Директорът ми е приятел.
Ще го помоля да запише сина ти там.
- Недейте!
Не и синът ми. Проклета да съм, ако...
- Или това, или поправително училище.
Ако пак ме ядосаш, ще ти го отнема изцяло.
Ще ти уредя среща с преподобния доктор Хюит.
И те съветвам да отидеш.
Това са Кос и Лари. Здравейте!
- Какво правите на пътя?
Отбихме се у вас, но нямаше никого.
- Защото сме тук.
Къде отивате?
- Сан Симиън. Далече ли е?
На около 15 километра.
Сан Симиън и добри хора като вас? Какво е провинението?
Английският език има дълга история. Доволен съм
от влечението ви към такива пламенни думи.
Тъжно е, че тези древни изрази са принизени до стените на клозета.
Ще изчистите и него.
После ще научите подобни думи на немски, френски и латински,
ще научите и произношението им и ще спрегнете всеки глагол във всяко време,
в това число и подчинителните. Благодаря, и ви желая приятен ден.
Едуард, може ли за малко?
- Разбира се.
Обади се Уорд Хендрикс.
Каза, че понеже благодарение на теб управлява Билдинг Фънд,
се надява да не скъсаш на изпита момчето на Роджърс.
В параклиса след 15 минути, сър.
- Благодаря, Томи.
Какво трябва да направя за Хендрикс?
Джак Роджърс желае да направи голямо дарение на фонда,
ако синът му остане в училището. Уорд иска твоето мнение.
Ти какво би направила на мое място?
- Бих се съгласила.
Отлично. Ако приносът на Джак Роджърс
бъде в порядъка на 2000 долара,
милостта, която тече във вените ми, щом стане дума за пари,
ще бъде дадена още веднъж на сина на Джак Роджърс.
Ако не се лъжа, за трети път.
Д-р Хюит. Момчето, което съдия Томпсън изпрати, е тук с майка си.
Томпсън? А да. Покани майката.
Името й е Рейнолдс.
- Благодаря.
Вие сте г-жа Рейнолдс. Аз съм д-р Хюит.
Седнете, моля.
Казаха ми, че сте довели младеж.
Наредено ми бе да го доведа.
Надявам се, че ще можем да му помогнем.
Според мен той не се нуждае от помощ.
Разбирам. Съдия Томпсън ме уведоми,
но искам повече подробности.
Например, колко е основният ви доход?
- Аз съм художничка.
Рисувам. Но никой не купува.
За да се прехранваме, правя акварели.
Каква религия изповядвате?
Разбира се. Натуралистка съм.
- Моля?
Вярваме, че човекът е обречен, докато живее в измислици.
И че по света няма да има мир, ако не захвърлим
вярванията си към свръхестественото.
- Ясно. Много интересно, продължете.
Това е. Ние сме малка секта.
С членове от един човек?
Точно така. Разбира се, Дани я ръководи.
Не възразявам относно липсата ви на религия.
Но тук тя е задължителна, нали?
Само богослужението. Никога не съм насилвал момче да се моли.
Тези неща не стават така.
- Но може да се опита.
Г-жо Рейнолдс, Сан Симиън не е затвор.
Учащите не идват тук за наказание, а за да се обучават.
Нямаме много деца от изоставени семейства, но...
Синът ми не е от изоставено семейство.
Простете ми. Останах с впечатлението, че сте разведена.
Никога не съм била омъжена.
Разбирам. Това променя нещата.
Бащата ви е изоставил...
- Не сме изоставени от бащата.
Аз го изоставих.
Госпожице Рейнолдс, да ме впечатлите ли се опитвате?
Ако желаете, можете да ме наричате госпожа Рейнолдс.
Дори и да бяхте, няма значение.
- Попитахте ме нещо.
Вие сте директор и не бихте искали да ви лъжа.
Не бих искал да ме лъжете дори и да бях шофьор на камион.
Попитах ви, защото това ми е работата.
Синът ви е умствено неуравновесен...
- Синът ми изобщо не е ненормален.
Той е напълно нормален, защото още не сте му промили мозъка!
И държа да си остане такъв.
Какво стана?
- И аз не съм сигурен.
У нея нямаше недоверие.
Очевидно ме е сметнала за надут идиот.
А така ли е?
Вероятно.
Внимавай със скалите, лесно се отчупват.
Пресечи му пътя. Ако стигне върха, ще избяга.
Дани, искат да те хванат. Бягай! Бягай!
Г-жо, той отива на училище, не в затвора.
Училище!
Само 10 минути и щяхме да сме си тръгнали.
Възмутително е да водите 9-годишно момче в Сан Симиън под конвой!
А вие как бихте го довели?
- Нима мислите, че едно дете
ще окаже съпротива на полицията?
- Точно така стана, Ед.
Ако не бяхте изплашили майката, това нямаше да се случи.
Затова ще се справим с него по този начин.
Ще вземете ли момчето или не?
- Разбира се.
Но след случилото се, ще бъде трудно да му докажа, че не сме концлагер.
Аз самият имам съмнения. Викат ме. Дочуване, Ед.
Едно от децата е колкото теб. Другите две са по-големи.
Не ги ли обичат родителите им?
- В какъв смисъл?
Пращат ги на далечно място.
- Разбира се, че ги обичат.
Майка ми не би ме пратила никъде. Тя обожава да съм до нея.
Всички родители обичат рожбите си, но...
Разкажи ми за майка си. Как прекарвате времето заедно?
Ходим за риба, тя рисува.
Аз ловувам и цепя дърва за огрев. Плуваме, слушаме музика.
Тя ми преподава.
Учим поезия наизуст.
- Каква поезия?
Последното беше "Кентърбърийски разкази". Не можахме да я довършим.
Научил си наизуст "Кентърбърийски разкази"?
Да, от Чосър.
Преди много време.
"Когато с благи дъждове април
бе мартенската жажда утолил
и беше влял във всяка суха жила
на пролетта живителната сила..."
Знаете ли го?
Кое е моето легло?
Това.
Това е бюрото ти. А тук ще си оставяш дрехите.
Не си нося дрехи.
- Ние ще ти ги донесем.
Това е училищният ти комплект, ето как се отваря.
Разгледай го, докато донеса завивките. Банята е зад теб.
Връщам се след малко.
Все още не знам подробности. Но това, което знам не ми харесва.
Съветвам те да го държиш изкъсо.
Видях те през прозореца и реших да не ви прекъсвам.
Детето рецитира "Кентърбърийски разкази", и то на староанглийски.
Не говориш сериозно.
- Говоря съвсем сериозно.
Майка му го е научила. Произношението му е перфектно.
Ето го и проблемът.
- Бих казал, че е различен от другите.
Все едно да опитомяваш птица. По-точно две птици.
Защо две?
- Майката също се нуждае от помощ.
И още нещо. Ще му трябват дрехи.
Да. Ще уредиш ли този въпрос?
Ти го уреди. Добра възможност да видиш къде е отгледано момчето.
Добра възможност майка му да ме наругае.
Има ли някой?
Извинете. Почуках.
Вратата беше отворена. Реших да почакам.
Това е бебе бекас. Крилото му е счупено.
Запалете лампата? Кибритът е там.
- Разбира се.
Трябва да направя шина.
Защо правите това?
- Хипнотизирам го.
Ето тук е счупено.
Здраво ли е?
- Би трябвало. Надявам се.
Бихте ли скъсали малко от това?
Малкото ми.
Сега го поставете на тази част от крилото? Внимателно.
Почакайте. Ето.
Ще му трябва клетка, докато оздравее.
Тя само ще обърка нещата.
- То е диво.
Точно за това не му трябва клетка.
Единственият начин да опитомиш птица е да я пуснеш на свобода,
стига да може да лети, разбира се. Всичко се опитомява по този начин.
Ела, малка птичке.
Нямате яка.
Не винаги я нося, не влиза в задълженията на професията ми.
Защо дойдохте?
- Исках да знаете,
че Дани е в добри ръце. Жена ми беше с него почти целия ден.
Каза, че е чудесно момче.
- Жена ви?
Господи, той е мой син, не нейн.
Огледайте се.
Тук е чисто, сухо и топло.
Имаме храна. Музика, книги, които четем.
Картини. Имаме дори глина за съдове.
Какво не е наред?
Кой би извършил такова долно нещо да изпрати детето си в далечно училище?
Трудно ви е да повярвате, г-це Рейнолдс,
но момчетата са като малки дечица. Трябва да се научат на ред.
Дани се нуждае от време и ще се приспособи.
Към какво?
- Към себе си, другите, обществото...
Само това. Аз не искам да го приспособявам към обществото.
Ако искате Дани да бъде свободомислещ, Сан Симиън е най-доброто място за него.
Ще получи набор от ценности, срещу които по-късно ще негодува.
Иначе ще негодува срещу вашите.
Ясно.
Значи учите децата на лошо,
за да негодуват срещу него, когато пораснат и ще станат добри.
Знаете, че нямам това предвид.
Съдът разпореди да приемем момчето, моля ви да не бъдете толкова скептична.
Май нямам избор.
Вече му приготвих багажа.
Канехме се да бягаме за Невада, когато ченгетата дойдоха.
Само това е.
Можете да го вземете.
Ние не ядем хора, г-це Рейнолдс.
Имате грешна представа.
В Сан Симиън не сме лъвове, а християни.
Довиждане.
Ето ги.
Не мога да повярвам, че сме го накарали да бъде нещастен.
Как е с другите предмети?
Изостава с тези, които харесва. Особено с английския.
Опита ли да го лишиш от права?
- Мисля, че това няма да помогне.
Тогава?
- Искам да направим един опит.
Да го преместим в друг клас, без значение възрастта на другите деца,
и да видим с кое ще се сприятели.
- Не. Не съм съгласен с това.
А и не искам да правя изключения.
- Момчето само по себе си е изключение.
Дори и да е така, не искам хората да мислят,
че методите ни са радикални.
- Никой не би повярвал.
Здравей, Уолтър!
Уорд Хендрикс се обади от Сан Франциско. Тръгнал е следобед.
Иска да знае дали ще играете голф.
Между другото, Джим Харолд и Фил Сътклиф ще бъдат тук.
Дошли са пари в града.
Чудесно. Кажи им, че ще им се обадя. И да си носят чековите книжки.
Сериозно ли, Фил?
- Разбира се.
Ако уцелиш зелената, ще даря 3 бона на параклиса ти.
Ако пропуснеш, няма да видиш и стотинка.
Добре.
Понякога печелиш, понякога губиш.
Не споменавай напразно името Божие.
Какво ще правиш с трите аса?
Успя ли да пречупиш момчето на Рейнолдс?
Мисля, че започва да омеква.
Жребчето е било твърде дълго с кобилата.
Бих ти препоръчал да я предразположиш преди да се справиш с него.
Жена художник - ще бъде забавно.
Съдия Томпсън, намерих от любимите ви пури.
Рейнолдс ли каза?
Да. Новото момче в училището.
Лора Рейнолдс ли е жената?
Познаваш ли я?
- Бегло.
Наблизо ли живее?
- В една барака на брега на Биг Сур.
Така ли?
Ти я познаваш?
Трудно е да се каже. Не мисля, че някой я познава.
Не е лъжица за твоята уста.
Ако питаш за сина й, той е незаконен. Майката ми каза.
Не ме гледай така. Не съм аз бащата.
- Не се меся в личния ти живот,
но момчето има проблеми в училище.
Би ми помогнало, ако знаех повече за нея.
Само между нас ли?
- Разбира се.
Чарли. Налей ми още едно.
- Веднага, г-н Уорд.
Ако ми е казала истината, както обикновено прави,
значи е нещо такова.
Тя е от добро и уважавано семейство от Индианаполис.
Женихът й също, но богат.
Той на 19, тя на 17. Забременява. Той искал да се ожени за нея,
а тя нямала думата.
Баща й урежда аборт. Тя отново няма думата.
Затова изчезва от вкъщи, идва в Калифорния, ражда бебето
и остава тук.
Благодаря, Чарли.
Кой плаща обучението на момчето?
Преговарям с неколцина попечители.
Включително и с теб.
Добре де, така е справедливо.
Не искаш ли да останеш за вечеря?
Не, благодаря.
Заповядайте.
Извинете, търся г-ца Рейнолдс.
Ей там е.
Г-це Рейнолдс?
Д-р Хюит, запознайте се е Кос Ериксон.
Той е хипи.
Здравейте?
Радвам се да се запознаем, преподобни.
Защо не седнете?
Благодаря.
Идвах от Монтерей и забелязах пощенската ви кутия.
Лора, завърти се леко към мен.
Така добре ли е?
- Да.
Какво казахте, д-р Хюит?
Че обикалял наоколо в тъмното
и забелязал пощенската ти кутия.
- Реших, че трябва да знаете,
че храним големи надежди относно развитието на Дани.
В каква насока, д-р Хюит?
- Възнамеряваме
да разменим определени учебни предмети.
Това е добре. Кои?
Английски и история.
Така си и мислех. Беше отличник по тези предмети,
преди да ми го отнемете. Аз го учих.
Зная.
Виждам, че бекасът оздравява.
Да, скоро ще може да лети.
Кос, може ли да спрем за малко? Бих искала да се облека.
Добре.
След като не ти плащам.
- Благодаря.
Преподобни, интересувате ли се от изкуство?
"Преподобен" не е титла, а прилагателно, което я окачествява.
По-правилно е да се обръщате към мен с "доктор" или "господин".
Извинете ме.
- Няма нищо. Често срещана грешка.
На въпроса ви, интересувам се от изкуство.
Вероятно колкото и аз от религия.
- Съмнявам се.
Преподобни, винаги съм искал да задам няколко въпроса на човек като вас
относно как е родила Дева Мария.
- Щом имате такава жажда за знания,
е трябвало да се поинтересувате преди години. Питайте.
Знаете ли, имам теория, според която необразован свещеник
може да повярва на голяма част от християнските догми,
които в наши дни...
- Кос, не се заяждай с д-р Хюит.
"Заяждам..."
Той се заяжда с мен!
Кос трябва да си тръгва.
Вие, докторе, ще останете ли за няколко минути?
Да.
Ще те изпратя.
Приятна вечер, преподобни.
- Приятна вечер... синко.
Държа се отвратително. Приличаше на селски атеист.
Нима? Това съм аз - селски атеист.
Ще го съблазниш ли?
Може би. Не знам.
Би могло да свърши работа.
Не, Кос, няма да го съблазня.
Сигурна ли си?
- Напълно.
Няма да му доставя удоволствието да ме обвинява после.
Нито пък на теб.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Какво ще кажете?
- Почтителни са.
Шегувате се.
Да не би да ви обидих?
От тях струи благоговеене, без което религията би означавала нищо.
Не знаех.
Да ви предложа чай?
Или предпочитате ракия?
- Ракия, ако обичате.
Добре.
Днес разговарях с ваш приятел,
с г-н Уорд Хендрикс.
Той не ми е приятел.
Останах с впечатлението, че ви познава доста добре.
Само в библейския смисъл.
Имаше плътски желания към мен.
Отговорих ли на въпроса ви?
Не съм ви питал нищо.
Запознах се с него в Сан Франциско.
Дани беше бебе, а аз бях съсипана.
Осигури ми жилище и две години в художествена школа.
Когато я завърших, приключих и с него.
Знаете ли, че и такива неща стават?
Спомена нещо за вашето минало.
Не се и съмнявам.
И къде си говорихте за това?
Край басейна или съблекалнята?
- Всъщност в съблекалнята.
Там, където мъжката гордост се размеква, нали?
Съжалявам, не трябваше да го казвам. Извинявам се. Не исках да...
Да надникнете в сексуалния ми живот? Разбира се, че искате.
Умирате от желание.
Когато видяхте да позирам на Кос Ериксон, искате да знаете и за него.
Не ме интересуват мъжете в живота ви, а само становището ви относно брака.
Добре. Питайте и ще ви кажа.
Разбрах, че бащата на Дани е искал да се ожени за вас?
Правилно. Но не го обичах.
Но някога сте го обичала.
- Това...
Само бях влюбена в него, или поне така мислех.
Има разлика в това да си влюбен, да обичаш и да харесваш.
А и не исках 50 години всяка сутрин да се будя
и да му виждам лицето до моето.
Как реагираха родителите ми?
- Много добре.
Предложиха ми да направя аборт.
Когато отказах, казаха, че мога да си остана у дома и да задържа бебето.
Защо не останахте?
- Опитваха се да бъдат мили,
но се срамуваха от мен.
Разбрах как се чувстват, когато ми предложиха да абортирам.
Едно дете не може просто да бъде отгледано. Трябва да бъде обичано.
Затова заминах и отгледах Дани сама.
Все още не разбирам становището ви относно брака.
Няма да коментирам, докато не чуя и друго.
Например вашето?
Задоволително, както казват.
- Дори повече. Добро е.
Браво на вас.
Нека я покрия.
Бракът ви благословен ли е с деца?
Да, близнаци, сега са в подготвително училище.
Учат се да се приспособяват? Или вече бяха приспособени?
По-добре да тръгвам, преди да ви отговоря. Повече няма да ви безпокоя.
Ще получавате писмени доклади за развитието на Дани.
Доктор Хюит,
не си придавайте важности.
Разрешавате ли посещения?
- Да.
Следващият път аз ще ви посетя.
Добре.
- Приятна вечер.
Искам новият параклис
да придава усещане за благоприличие и чистота, без значение големината му.
Знаете ли църквата Санта Мария дела Паче в Рим?
Да.
- Ето за това ви говоря.
Не блести с изящество, но...
- Извинете ме.
Добро утро.
Добро утро.
Радвам се да ви видя.
Искам да ви покажа нещо.
Това е образец на час по литература. Съответства на 8-ми клас.
Оставихме го сам да си избере паралелка и ето го резултатът.
Видяха ни.
Както виждате първият му досег с християнството не е катастрофа.
Виждам. Много съм ви признателна.
А между другото... О, седнете, моля.
Споменах на архитекта за вас.
Става дума за новата ни църква. Тази, която ще построим.
Той поиска два стъклописа и си помислих,
че можем да направим нещо характерно за тази област.
Например планини, море...
Нещо уникално за този район.
Работата изисква някой местен художник и аз се сетих за вас.
Но аз съм атеистка.
Не бих могла да нарисувам нещо, което прославя вярата, ако не вярвам в него.
Нима Ороско е вярвал в християнството? Или пък Ривера, Портинари и Шагал?
Най-добрите им творби са в църквите. Не е необичайно да открием
чисто религиозни виждания не само в светци, а и в невярващите.
Защо казвате това?
- Светците са склонни към невежество,
докато атеистите са почти винаги чисти.
А тази църква се нуждае от чистота.
Нищо ли не продаде?
Повярвай, скъпа, правя каквото трябва.
Но още не си готова.
Цената няма значение...
- Не искам евтини картини.
Искам скъпи.
За да си плащам наема.
Ели, ти си най-голямата измамница в Монтерей.
Фил Сътклиф ми каза колко плащаш за мястото, а това е позорно.
Тази.
След като не можеш да се справиш, ще говоря направо с художника.
Колко?
- Спокойно, скъпа. Действай спокойно.
Сто.
- Продадена.
Ели, ще я сложиш ли в рамка?
Благодаря.
- Ама вие сериозно ли?
Говорех сериозно и за стъклописите на църквата, приемате ли?
Разбира се, че приема. Скъпа, щом имаш покровител свещеник,
ще успееш. Само помисли за ренесансовите котки.
Какво ще кажете?
- Да. Направих няколко скици.
Опитвам се да намеря подход.
Кога мога да ги видя?
- Довечера, когато се прибирате.
Може да се отбиете за вечеря.
Ти свободен ли си?
- Не, не.
Довечера съм на ресторант.
- Ще дойдете ли?
Бих искал, но...
Имам доста ангажименти и не знам кога ще приключа.
Щом не зависи от вас.
Заповядайте след осем, когато сте свободен.
Ще опитам. Благодаря. Довиждане.
Не ви харесват.
- Напротив, много ми харесват.
Притежават обаяние от детска гледна точка.
Но липсва едно нещо.
Бог?
- Не, човекът.
Не го нарисувах.
- Защо?
Исках да покажа, че светът е по-чист без човека.
Вселената е съществувала и преди човека.
Човекът е във всяка представа за нея.
Без него тя няма да бъде възприемана.
Това е чудото на човека. Той може да си представи страха
от безкрайната вселена и да не бъде изплашен от нея.
Изследва тайните на времето и непреклонността на смъртта,
и в същото време и се присмива, твори, създава...
И може да обича.
Браво на него. Тогава нека някой друг го рисува.
Кажете ми нещо.
Живеете в уединение, за да държите настрана от мъжете в живота си,
така както не нарисувахте човека във вашите скици, нали?
Да.
В известен смисъл.
Защо?
- Знаете ли,
винаги съм представлявала интерес за мъжете
откакто станах на 12.
Винаги са търсили удобен случай,
за да осъществят контакт с мен.
Понякога това чувство ме задушава.
И се виждам...
...може би утре, или след година...
...да ме подхвърлят от мъж на мъж
като че ли съм играчка,
която искат само да притежават, без да обичат.
И така, дойдох тук, а вие не повярвахте на нито една моя дума.
Всъщност ви повярвах.
Вместо да избягвате мъжете в живота си,
защо не разрешите проблема като откриете мъж,
който наистина да ви обича?
- Мисля, че е невъзможно
един мъж да обича жена като мен.
Той просто иска да ме притежава.
Колко ще струва тази църква?
Около 100,000 долара.
- И само за да има къде да се молите?
Не е толкова незначително, колкото си мислите.
Можете да се молите където си искате.
Щом човек е толкова важен, защо не ги похарчите за него?
Колко бедни деца ще изучите за 100,000 долара?
Не го правете.
Да унищожавате така труда си е... като самоубийство.
Не, това е въпрос на дисциплина.
Винаги съм била твърде жадна за признания.
За слава.
Защо трябва да правя скици
за църква, в която не вярвам?
Исках вашата оценка.
Смятате, че като оценя работата ви ще ви накарам да ме харесвате?
Предполагам, че не.
Но това постигнахте.
Жена ви знае ли, че сте тук?
- Не.
Защо не й казахте?
Често имам ангажименти без да се налага да й казвам.
Разбира се.
Харесва ли ви?
Да. Но не харесвам него.
Кос е добър.
- Щом казвате.
По-добре да тръгвам.
- Защо?
Мога да говоря, докато рисувам.
Желая те, Лора. Желая те.
О, Господи.
Дай ми знак.
Дай ми сила.
Дай ми...
...безчувственост.
Влез.
Кой ти каза къде живея?
- Ед Хюит.
Ясно. Разговорът в съблекалнята.
Говорили сте си за мен, а?
Да, и явно е приел разговора сериозно.
Дори не ми е казвал, че се виждате.
Не се виждаме.
- Снощи се отбих да те видя.
Колата на Ед беше спряна отпред, затова отпраших към Непент.
Докладваше ми за уроците на Дани.
- Докладът е бил доста дълъг.
В един през нощта се върнах, а колата му бе още тук.
Какво искаш, Уорд?
- Искам да ти помогна.
Твърде умна си, за да се занасяш по този начин.
Ед е женен. Има жена и две деца.
Няма да ги остави заради теб.
Нямаш бъдеще с него, скъпа.
Също както и с теб ли?
- Ти мислеше, че имаме бъдеще.
Каза, че искаш да си художничка и аз ти уредих училище,
за да учиш. Получи каквото искаше.
- А ти не получи ли?
Разбира се, че получих.
Извинявай, Уорд. Прозвучах толкова грубо.
Даде ми каквото исках, никога не ме удари или излъга.
Защо не седнеш? Искаш ли кафе?
Не сега.
Продаваш ли коли?
- Да.
Аз съм богат.
Никога не съм бил беден. Но сега съм богат.
Кой направи това?
- Един приятел.
Как е семейството ти?
- С Пеги се развеждаме.
Окончателно след три месеца.
Какво стана?
Тя ми сложи рога.
Значи този път не си бил ти?
Точно така. Беше Пеги.
Гола-голеничка.
С друг мъж.
Хванал си ги?
Наел си детектив?
- Да, до някъде.
Децата останаха при мен.
Вече съм волна птица.
Как се чувстваш?
Самотен.
Чувствам се самотен, откакто ти ме напусна.
Лора, скъпа, ако все още чувстваш искрата между нас,
този път ще се оженя за теб. Честно.
- Не ставай глупав, Уорд.
Не искам да спя с теб.
Определено не бих се омъжила за теб.
- Няма да се омъжиш за мен, а?
Точно така.
Правилно ме разбра.
- И защо не?
Защото си отрепка, Уорд.
Не мога да ти помогна, ти си отрепка.
Долна отрепка.
Заради връзката си с преподобния, не си в позиция да ме пренебрегваш.
За какво говориш?
Казвам, че ако те желаех още сега,
няма начин да ме спреш.
Добре де, кротко.
- Само посмей и ще те убия!
Както кажеш, скъпа.
Само помни, че когато пиленцата си легнат, аз ще бъда тук.
Искам пръстен.
Пратих ги преди две седмици. Защо не ги е подписала?
Вината е моя, Фред. Бях доста зает и отложих нещата...
Повече не отлагай.
Заповедта ми изтече преди седмица.
Официално това дете вече е в затвора. Що за място е това за 9-годишно момче?
Подписвай документите и се сбогувай.
- Дочуване.
В другия смисъл, изкушението на Исус в пустинята
е най-срещаната случка в цялото човечество.
Свети Матей много ясно е изяснил причината.
Цитирам: "Тогава Исус бе заведен в пустинята,
за да бъде изкушаван..."
Заслужавам медал.
Прекарах два часа с г-жа Ричардс
и всичко, което дари на църквата са 100 долара.
Добре.
- Какво искаше съдия Томпсън?
Изпратил ми е едни документи, които г-ца Рейнолдс трябва да подпише.
Трябва да се отбия довечера. Искаш ли да дойдеш?
Искам само горещ душ и да си легна.
Трябва да напиша писмо на момчетата.
- Аз също.
Не ти ли харесва?
- Напротив.
Радвам се, че си намерил начин да й помогнеш.
Купих я, защото мисля, че е хубава.
Ела да обядваме.
"За всеки, който проявява интерес. Аз съм в Непент. Подпис: Л. Р."
Цяла нощ чаках за това. Донеси още една бутилка.
Благодаря.
- Това ще те окуражи малко.
Знам.
Ето го и преподобния ти приятел.
Здравейте.
- Може ли да говоря с вас за момент?
Чуйте всички, това е д-р Хюит.
Добре дошли в клуб "Непент", докторе. Заповядайте при нас.
Аз всъщност...
- Моля ви, седнете.
Тъкмо обсъждахме думата "непент".
Хауърд казва, че означава същото като "нирвана".
А Кос твърди, че е "пропъждане на болката и мъката".
Не съм такъв познавач,
но мисля, че по-точно е да се каже "забвение".
Древните гърци са смятали Непент
за наркотик, стимулиращ мозъка,
вероятно хашиш.
Знаете ли, преподобни,
имам приятел,
който твърди, че е получил загадъчен ритник от Х.
Х ли?
- Да.
Как ще обясните това?
Мислите ли, че ще откриете Бог на върха на подкожната игла?
Кос, престани.
По време на войната служих в Медицинския корпус,
и не мога да ви кажа колко умиращи и ранени мъже
откриха Божията милост
на върха на иглата, за която споменахте.
Кос току-що те отрязаха.
Съдия Томпсън иска да подпишете едни документи.
Какви документи?
- Свързани с попечителството на Дани.
Преподобни, какво ще кажете за това?
- Стига, Кос.
Имат право. Но всичко е наред, нали? Съжалявам.
Тези документи относно Дани какво означават?
По-добре е да ги прочетете и ще ви обясня, което не разбирате.
Ей, преподобни?
Тук не става. Нека да излезем.
Какво става? Почакайте. Нещо лошо ли казах?
Това, което става... си е моя работа.
Почакайте. Нека преподобният ни изясни въпроса с ангелите.
Какво?
- Ангелите.
Разбрахте ли?
- Да.
Въпросът е полов.
Катрин казва, че ангелите са безполови, като мулетата.
А Оувъртън чела някъде, че били точно като хората.
Мъжки ангел и женски ангел, неща от този сорт.
Е и?
- Това е. Какъв е отговорът?
Може би ще го откриете в Библейските притчи.
Глава 16, стих 22.
"Разумът е извор на живот за притежателя му.
A глупостта е наказанието на безумните."
Кос, отивай в ъгъла.
Според този документ вие сте настойник на Дани.
Каквото и да стане, не мога да го отпиша от Сан Симиън, така ли?
Не и през този срок.
Тогава няма да подпиша.
Все още не съм сигурна, че Сан Симиън е най-доброто решение.
Съгласен съм с вас. Ще поговоря със съдия Томпсън.
Значи не е толкова спешно.
Подписът ми не ви трябва за тази вечер.
Можеше да почака.
Аз не можех да чакам.
Не мога да те изгоня от мислите си.
В един момент си заспал, а в следващия се събуждам и теб те няма.
Не исках да те будя.
- Трябва да ставаш и да си вървиш.
А и мъглата и мрака по това време.
Вратовръзката ти е накриво.
Чувам сърцето ти.
Чуваш ли моето?
Чувстваш ли се добре с мен, както аз с теб?
Трябва да тръгвам.
Прости ми, трябва да вървя.
- Защо?
Не ми задавай такъв въпрос. Знаеш защо.
Не знам.
Ти просто направи това, което искаше от момента, в който ме видя.
Щом е толкова трагично, защо не го направи тогава, а чак сега?
Нямам оправдание.
Не изпитвам съчувствие.
- Съчувствие?
Точно така. Аз служа на християнската религия.
Щом знаеш, че тя е всичко за мен,
как очакваш да се чувствам в този момент?
Зависи какво чувстваш към мен.
Дали ме приемаш като жена или като курва.
Божичко, аз...
Защото ако ме бе приел като жена, щеше да се чувстваш като мен.
В хармония със себе си.
Невинна и доволна.
Без чувство за вина.
Ти си безукорна и невинна. Добра.
Пламенна жена.
Не одобрявам убежденията ти, но поне оставаш вярна на тях и на себе си.
А аз съм просто един лицемер.
Моля те, не искам да се чувстваш така.
Не прави така.
Нека да направя кафе и ще поговорим.
Трябва да тръгвам.
Не разбираш ли, че това, което се случи между нас е хубаво?
Не виждаш ли?
Едуард?
Едуард, тук ли си?
Още си будна?
Дано не си се притеснила за мен.
Сънувах те в мъглата над някакви скали.
Какво стана?
Дръпнах колата встрани и чаках да я вдигнат.
Но не я вдигнаха и съм заспал.
Горкичкият.
Да не би да се молеше?
- Не.
Не знам, мислех си.
Мисленето е един вид молитва.
Радвам се, че си жив.
Обичам те, Едуард.
По дяволите.
Опитах да се моля, но не можах.
Защото знаех, че за каквото и да се моля
то е не за да те забравя,
а за да те имам.
Почувствал си, че Бог няма пръст в това.
Нещо като изпитание?
- Да.
Изгубих чувството си за грях.
Това е най-хубавото нещо, което човек може да изгуби.
Освен това се превърнах в най-големия лъжец на света.
Имаш голяма конкуренция.
Знаеш ли какво казах на жена си?
Че съм за 3 дни до Сан Франциско, за да набирам помощи за фонда.
Нямам намерение да ходя там.
Освен ако не ме изгониш.
Няма да те изгоня. Ще се страхувам да го направя.
Защото можеш да вземеш заповед от съдия Томпсън.
Да речем за конфискуване на имуществото?
Не. Призовка за явяване.
Трябва ли да се явя?
- Разбира се.
По-скоро ще те видя в ада.
Рано или късно - ще ме видиш.
Започна да става досаден.
Беше права да го пуснеш на свобода. Как се досети?
Животът винаги търси живот, освен ако е затворен.
През деня го оставях на верандата, а той гледаше океана... Птиците...
Знаел е, че един ден ще полети.
- И ще те напусне.
Както и ти, любими.
Мисля, че е готов за външния свят.
Имаше достатъчно време, за да научи пътя, ако случайно се уплаши.
Почакай.
Хайде, птиченце.
Не се страхувай.
Можеш да минеш през прага.
Връща се обратно.
Виж!
Наблюдават ни.
И не ни харесват. Ние сме натрапници. Никой не идва тук.
Затова предпочитат това място.
Единственият път е през протока.
Тук се чувствам самотна като Робинзон Крузо.
Дори и с мъжа до мен.
Лора, винаги трябва да имаш мъж до себе си.
Откъде знаеш, че не съм имала?
- Защото се страхуваш от тях.
Още вино?
- Не, благодаря.
Но не се страхувам, както си мислиш.
Не си ли мислила, че някой ден Дани ще разбере, че си го лишила от баща?
Ще трябва да рискувам.
Знаеш ли?
Ако бях вярна вдовица, а бащата на Дани беше загинал герой от войната,
щеше ли да се заяждаш дали бих сменила мъртвия баща за друг?
Предавам се.
- Наздраве. Продължавай.
Не се заяждам. Искам само да разбера какво искаш от живота.
Като оставим Дани настрана
най-вече искам да се опозная, да бъда себе си.
Нямаше да имам възможност, ако бях обвързана с брак,
предначертан преди още да се родя.
- Предначертан?
Разбира се, винаги е бил.
През първите 20 години тя ходи на училище, както другите,
посещава същите часове, живее в един свят с него.
Не може дори дъх да си поеме, защото не може да се равнява с мъжа.
Разбира се, че е.
- Почакай, докато се оженят.
Мъжът бива погълнат от кариерата си.
Жената се превръща в безплатна, домашна прислуга.
Къде е равенството?
Какво се случва с нея, освен да бъде нещастна.
Понякога, когато красотата избледнява,
съпругът търси по-млади жени.
Не говоря за теб
или за отделен човек.
Говоря за мъжете като цяло.
- Знам,
но повечето жени, които се превръщат в домакини, не са нещастни.
Не казвам, че са нещастни, а само, че са неудовлетворени.
Мъжът винаги е съпруг и баща, или нещо друго, например доктор.
А жената е съпруга и майка, и какво друго?
Едно нищо. А нищото я убива.
А на теб не ти пука. Искаш я точно такава.
Да ражда деца и да бъде неудовлетворена.
Кой иска това?
- Хора като теб и съдия Томпсън.
Докторите, президентът.
Цялото мъжко съсловие. Всички до един.
От теб това звучи като чудовищен заговор.
Разбира се, че е заговор.
Още откакто Адам е прегрешил с Ева.
По дяволите!
Недей.
- Заради теб го скъсах.
Понякога не можеш да прецениш кое е добро.
Какво е? Дай да видя!
- Това си ти.
Адам след като е прегрешил.
Къде е Ева?
- Зад дървото и гледа високомерно.
"Пред погибел гордост върви,
а пред падение...
...високомерие."
Дали е като брачната любов?
Нима очакваше, че ще има разлика?
- Да, а ти?
Не съм сигурен. Защо питаш?
Защото никога не съм се чувствала така, както се чувствам с теб.
Никога досега. Никога.
Питам се защо.
Като брачната любов ли е?
Трудно е да...
Не съм любопитна. Не искам да навлизам в тайни.
Просто... Начинът, по който се докосваме.
Чувствата, които изпитваме един към друг.
Насладата, която усещам, когато мисля за теб.
Това случва ли се с женените хора?
Да.
Господи, завиждам й.
Мразя я. Мразя я и й завиждам. Искам да бъда като нея.
Моля те, Лора.
Такъв ужасен капан.
Искам да бъда нея.
Но не сега.
В момента искам да бъда себе си.
Сама в целия свят.
Само аз.
Изплаши ме до смърт. Обадих се в Св. Франсис,
писарят каза, че не си бил там, дори не си направил резервация.
Писарят греши. Направих резервация. Тогава Фил Сътклиф ме повика в клуба.
Отмених резервацията. Бях решил да ти се обадя, но съм пропуснал.
На другия ден отидох при Уорд Хендрикс да го питам за теб.
Каза, че те е видял в Сан Франциско и всичко е наред.
Уорд Хендрикс е казал... Нима вече се е върнал в Кармел?
Как мина тържеството?
- Кое?
Сан Франциско, църквата?
- А, тържеството. Мина много добре.
Клеър, мисля да се откажа от идеята за църквата.
След всички обещания, които направи? Нали ще има събрание в Дел Монте?
Да.
- Тогава защо, Едуард?
Ако има проблем в църквата, за който не знам, ми кажи,
може би мога да ти помогна.
Клеър, не мога точно сега.
Не съм много сигурен в себе си.
Всъщност съм изморен. Нали мога да си легна?
Ще дойда с теб.
Дали данъчните ще го приемат?
С две сертифицирани оценки? И най-ниската ще издържи.
Спестявам 22,000 долара от данъци, а ще ми струва около 5,000.
Тогава какъв е проблемът?
- Искам да ги даря на Ед Хюит,
а той не ги иска.
- Защо?
Заради данъците.
Казва, че църквата няма да вземе петте хиляди от мен,
само защото аз ще взема 22,000 долара от държавата.
Щом държавата казва, че няма проблем, за какво се тревожи той?
Може би ще поговориш с него, Уорд. Да го вразумиш.
Ще се радвам да помогна. Може и аз да изпадна в твоето положение някога.
В такъв случай защо не поговориш с него още сега?
С кого?
- Седнал е отсреща.
Къде?
- До прозореца.
Виж кой бил тук.
Моите любими светци.
- Здравей, Уорд.
Прекарвате уикенда в Монтерей?
- Само този обед.
Ще ходя на срещата в Дел Монте. Ще направят почивка за вечеря.
Ако си в града, можем да излезем.
- Няма да съм тук.
Тогава друг път.
Трябва да поговорим.
Може и преди срещата на Съвета.
Днес съм зает.
- Какво ще кажеш в 5:00? Важно е.
А и ми дължиш услуга.
Не знам да дължа някому услуга, Уорд. Ще се видим в 5:00 в резиденцията.
Отлично.
Наздраве. Ще се видим по-късно.
Изглежда ще трябва да обясниш, старче.
Според плана църквата е 50 процента по-голяма,
в сравнение с миналогодишния план.
- Точно така.
Да предположим, че сегашният план е само бегъл поглед
към по-нататъшните грешки в изчисленията, притесняващи директора.
Стигнах до извода, че такава огромна сума би била някакси пропиляна.
Това, за което моля е църковният фонд
да бъде използван като център за свободни стипендии
за образованието на надарени, но необлагодетелствани момчета.
След като изложих темата, ще ви спестя по-нататъшни речи
и ще я оставя за общо обсъждане.
Какво означава това?
Прилича на нисък социален стандарт, който академичните трябва да следват.
Законът на Грешам в образованието.
Няма да приемаме деца, само защото са бедни,
а защото са умни и бедни по неволя.
Или ще отхвърлим начина, по който действаме,
или ще накърним съзнанието на децата с расистки понятия,
които нямат място в съвременния живот, нито пък и в християнската догма.
Oтклоняваш се от смисъла. Дарителите няма да дадат пари за стипендии,
а за по-красиви места, където децата им ще се молят.
Смятам, че сегашната ни църква е много красив място,
в което се четат молитви.
Дарителите ще си искат парите обратно.
- Знам. Задачата ни ще е да ги убедим.
Задачата ни? Говори само за себе си. Аз не събирам пари под фалшив претекст.
А преди час под фалшив претекст се опита да ме вкараш в плана си,
за да избегнеш данъците.
- Да избегна данъците?
Той отхвърли напълно законно дарение от минимум 3-4 хиляди долара.
Преди винаги си приемал такива суми. Ще отречеш ли?
Не отричам.
И се срамувам заради това.
- Трябва да сложа край на това.
От сега нататък Сан Симиън ще приема дарения само по ваше усмотрение.
Защо не престанеш? Какво е станало с теб?
Никога не си се държал така.
- Слушай, Уорд, твоите идеи...
Идеите ми не са съвършени, но са си мои.
А твоите откъде идват? От Лора Рейнолдс?
Не разбирам. Не очаквам и ти да разбереш.
Не разбирам себе си.
Правихме любов.
Дори и в мотелите, Господ да ми е на помощ.
Спри колата.
Защо?
Гади ми се.
Клеър.
- Остави ме!
Защо?
Клеър, нека да...
- Остави ме!
Клеър!
- Не!
Клеър, моля те...
- Остави ме. Ще вървя.
Не говори. Искам да остана сама.
Клеър!
- Върви при нея!
Не на мен, а на нея ще говориш. Остави ме сама!
Лора!
Лора!
Имам чудесна новина. Гордеем се с теб.
Ели Макайвър купи две твои картини.
- Триста долара всяка.
С разрешението на Бог.
- Плюс 25 долара за ядене и пиене!
И не само. Галерия "Едуард" в Сан Франциско иска да изложи картините ти.
Не мога да повярвам.
- Ще повярваш на парите.
Лора, това е твоята вечер.
Ако не ме бяхте похвалили пред Макайвър, това нямаше да се случи.
Я стига, говоря за твоя приятел.
Не ми ги разправяй тия. Бил е преподобният.
Кога ще свърши всичко това?
Не знам.
Навлизаш в опасна територия.
По-лошо е за него, отколкото за теб.
- Знам.
Опитвам се да намеря начин да...
Продължавам да мисля, че ще бъде само месец,
седмица,
или само още един ден.
Какво толкова има у преподобният?
Нещо, което не знаех, че съществува.
Хайде, изплюй камъчето.
Нежност.
Никога не съм виждала толкова силен мъж,
и в същото време толкова нежен.
- Така е дори по-лошо.
Скъпа, не се захващай с това. Няма да стане по-добре.
Грешиш. Аз го обичам.
Преди не знаех какво е любовта.
Сега вече знам какво искам от един мъж.
От един брак.
И някой ден ще я открия...
Божичко, Божичко..
- ...отново.
Знаеш ли какъв е проблемът с мен и алкохола?
Че като не пия толкова често, забравям как да пия.
Бедничкият Кос.
Да, бедничкият, дърт Кос.
Пиян, без късмет.
Изгубил младостта си,
изгубил момичето си,
изгубил...
- ...чувството си за хумор.
Сега по-добре ли се чувстваш?
Какво правиш тук? Искаш всички да разберат ли?
Трябва да поговорим.
Ела.
Кажи ми нещо. Някога да си чувал за почтен проповедник?
Само не се ядосвай, човече. Не се ядосвай.
Просто те попитах дали си чувал за почтен проповедник?
Кос, остави ги.
- Казал си й за мен?
Да.
И че сме правили любов?
- Да.
Как можа?
Как можа да кажеш на всички за мен?
Твърде интимно е.
Твърде интимно е, за да кажеш на всички.
Почувствах, че тя трябва да знае.
Любовните отношения между мъж и жена
не са ли поверителни, както тези между адвокат и клиент?
Доктор и пациент? Свещеник и изповядващ?
Мислех, че е свещено?
Така е, Лора. Кълна се, че е така.
Не и с теб.
Не и когато си с мен.
Лора.
- Не ме докосвай!
Махай се.
Връщай се при жена си.
Лора.
- Не. Остави ме.
Чу я какво каза. Остави я.
- Не ми се пречкай.
Познавам и други двулични свещеници, но ти държиш първенството.
Едуард, спри.
- Душиш наоколо като хрътка.
Това не е нужно, отче.
Защо не се върнеш да развращаваш малките си момченца?
Спри, ще го убиеш.
Спри се, Едуард.
Господи!
Нищо му няма. Само го зашлевих. Ще се свести след малко.
Какво става тук, Кос?
Всичко е наред.
- Добре ли си?
Едуард.
Исках да го убия.
Исках да го убия.
Едуард.
Помоли го да ми прости.
Едуард.
Добро утро.
- Добро утро.
Спа четири нощи в библиотеката.
Къде искаш да спя?
Отделно от мен. Не възразявам.
Мисля, че е време да поговорим.
Какво смяташ да правиш?
Не знам.
Ти нямаш вина за случилото се, нито пък Лора Рейнолдс.
Моята изневяра нарани и двама ни.
Една самоизмама, започнала преди години, почти без мое знание.
Знаеш ли, че се превърнах в безчестник?
В какъв смисъл?
Като се примирявах с безбройните малки интриги,
наречени дарения с цел облаги. Надзиравах момчета
и прибирах подкупи, наречени "помощи."
Налагах копнежа над дълга
и амбициите на достойнството.
Защо се самопрезираш?
За нещастие вече не мога да бъда човек на вярата, Клеър.
Станах крадец,
лозунгаджия, ковчежник.
Вече не съм възпитател.
Превърнах се в изпълнителен орган, който няма време
да опознае собствените си ученици.
Но това е разликата между
едно представително и едно посредствено училище.
Ти се справяше добре, и то на драго сърце.
Просто преди 20 години изборът не беше мой.
Не беше и на двама ни.
Помниш ли?
Как бих могла да забравя?
Бяхме Божи наивници.
Щяхме да служим на бедните.
Имахме си доверие.
Щяхме да поемем по стъпките
на благородния Франсис от Асизи.
Щяхме да го наречем...
Доста отдавна беше.
Щяхме да го наречем "Църквата на любовта."
А тя ти е припомнила
онези незрели, топли надежди...
...онези смели мечти.
Тъкмо започвам да разбирам...
Да осъзнавам...
Мислиш ли, че харесвам това, в което се превърнах?
Гледах как растяха децата и се чувствах ненужна.
През всичките тези нежелани години
вършех дребни задачи в еднообразното ежедневие.
Какво ще правиш, ако напуснеш училище?
Църквите постоянно търсят служители, които не се явяват.
Или кварталът е лош, или заплащането е нищожно,
или паството е с друга вяра.
А ако останеш тук?
- Зависи от Управителния съвет.
Не мисля, че ще ме искат след сблъсъка с Хендрикс.
Не говоря за Съвета. Говоря за онази жена.
Ти беше влюбен в нея. Още ли я обичаш?
Да. Страхувам се, че да.
Обичам я по начин, който не мога да обясня. Не очаквам да ме разбереш.
Но искам да разбереш нещо друго.
Защото ще спечеля презрението ти
като ти кажа, че обичам и теб.
Това не е възможно.
Преди 6 месеца и аз не мислех така. Но е истина.
Обещавам, че повече няма да се върна при нея.
И това е някакво извинение.
Достатъчно е, че ме виждаш през седмицата.
Виж. Това той ли е?
Забелязваш ли как едното му крило е по-ниско от другото?
Дали те познава?
Може би. Постоянно ни стрелка с поглед.
Харесва ни.
- Тогава защо е отлетял?
Защото оздравя и не се нуждаеше от нас.
Дани, имам изненада за теб. Става дума за училището.
За училището?
Картините ми започнаха да се продават. Не постоянно, но по малко...
Е, винаги мога да си намеря работа,
което значи, че можем да се махнем оттук, ако искаш.
Къде ще отидем?
В Сан Франциско или Монтерей.
Ще наема апартамент и ще ходиш в обществено училище. Ще бъдем заедно.
Тъкмо започнах да свиквам, а ти искаш да се местим.
Искаш да кажеш, че ти харесва в Сан Симиън?
Да, там имам приятели.
И няма да тъжиш за мен? Искам да кажа, че...
...не възразяваш да живееш без мен?
- Защо да възразявам?
Не можеш да живееш все с майка си.
- Разбира се, че не.
Всички искаме да бъдем свободни, нали?
Така да бъде.
Връщаш се в Сан Симиън, а аз оставам тук.
Оставаме и двамата... Ще се виждаме всяка седмица.
Ако остана и за другия срок, ще трябва да дойдеш за Харта Неделя.
Защо е толкова важна Харта Неделя?
Това е краят на годината и всички деца ще дойдат.
Родителите им също. Ще бъде необикновено.
Предполагам в църквата, ще има и проповед, нали?
Да, но не е толкова лошо. Ще бъде почтено.
Родителите на другите деца ще дойдат. Ще си помислят, че съм сираче.
Добре, Дани. Ще дойда.
Наистина ли? Ще бъде страхотно.
Когато се появиш всички ще видят колко си хубава.
Подобни постижения се нуждаят от нова програма.
А новите програми се учредяват с ново ръководство.
Като директор на Сан Симиън ви съобщавам, че подавам оставка,
изпълнен с тъга и размишления върху този дълъг
и значителен период от моя живот.
И тъгата ми се смесва с радост.
Гледам напред към началото на новия живот, за който искрено се надявам
да бъде по-пълноценен за мен и за другите,
отколкото за старите, чийто край наближава.
Открих, че Сан Симиън ме научи на изключително много,
повече отколкото аз научих другите.
Смирение и гордост. Невинност и вдъхновение.
Упорство и вяра.
И уважение.
Уважение към живота, без значение от формата му.
Уважение към всеки един от нас
и правото му да върви по пътя на просвещението
колкото му позволяват способностите.
Учих се не само от учениците, но и от родителите им.
Имах честта да се докосна до сърцата на младите поколения,
до техните нови идеи,
понякога различни и странни за някои от нас.
Научих, че пълното приспособяване към обществото
е толкова лошо, както и обратното.
Принципът на непокорството срещу този несправедлив закон е по-християнски,
по-миролюбив, отколкото безчестното отношение.
И само свободата може да смири дивото, туптящо, човешко сърце.
А не оковите.
Животът търси живот.
И любовта търси любовта.
В пълния блясък на пречистващата Божия светлина,
мъжът и жената са невинни,
с непорочна...
...красота.
Има и други, към които чувствата са дълбока признателност.
Твърде дълги за обяснение.
И твърде кратки дори за прошка.
Тези, които раждат смели мечти,
които държат високо потира на младостта и надеждата,
дали живото доказателство за разума и съществуванието
като форма на молитва.
Какво би казал човек, когато се изправи срещу такива дарове?
Ще благодари на Бог и ще помни.
Така както и аз Му благодаря за всички вас.
Благодаря и за посоката, която ръката Му ще ни покаже,
и ще помня.
Винаги ще помня.
Амин.
Моля те, мамо нека да отида при тях. Спалните са там. Само за малко.
Добре, Дани, но побързай.
Не искам да оставам тук.
- Добре.
Специално за мен ли са?
- Разбира се, г-н Хендрикс.
Не съм опитвал по хубави.
Едуард, наистина съм изненадан.
Ако знаех, че напускаш, нямаше да търча след стипендиите.
Духовниците винаги са били лукави.
- Какво ще правим сега?
Той е незаменим.
Нищо подобно. Наследникът ми вече е тук.
И доста млад.
Както бях и аз.
Извинете ме.
Кога заминаваш?
- След няколко дни.
Ще попътувам по крайбрежието. Може би до Байа Калифорния.
Вероятно сам.
Жена ми няма планове.
А след пътешествието?
Не знам. Не съм планувал нищо.
А ти?
Оставам тук.
Дани иска да учи в Сан Симиън догодина.
Не знам как ще се справя с парите.
- Всичко е уредено. Дори и стипендията.
Всичко.
Благодаря.
Сбогом.
Ще ти пиша от Ла Пас.
Пиши и на момчетата.
- Разбира се.
Може би през септември...
- Не мога да ти обещая за септември.
Трябва да премисля живота си...
Това са почти 21 години.
Не знам, Едуард. Ще почакаме и ще видим.
Така е.
Сбогом.
- Сбогом, Едуард.
Пет към едно, че мястото е твое.
- Благодарение на теб.
Не. Благодарение на съдия Томпсън. Той ще те наблюдава.
Сбогом.
- Сбогом.
Бъди благословен.
На добър път.
Превод и субтитри: fakelini /