BBC Walking With Beasts (2001) (Walking With Beasts - Part 5 - Sabre Tooth.sub) Свали субтитрите
от внушителна група от хищници.
Подходящо наречените птици на терора.
Но скоро всичко това се променило.
Появили се хищници от нов вид, достатъчно свирепи да тероризират
птиците на терора.
Смилодон, наречен съблезъб.
Най-могъщата и голяма котка за всички времена.
Няма такова нещо като съблезъб тигър.
Правилното име на тези зверове е съблезъби котки, а тук има
много такива разновидности.
Най-голямата, с тегло над 300 кг, е тази - Смилодон,
което означава 'зъби като нож'.
Произхождащи от Северна Америка, те дошли в Южна Америка
преди два милиона години.
Балансът на живота се променил след като те взели ролята
на върховни хищници.
Те живеят в силно задружни групи и това е историята за три драматични
месеца от живота на една такава група, водена от 7-годишен мъжкар
наречен Полузъб.
Още от самото начало Полузъб има проблеми.
Напоследък са се появили двойка мъжки съперници.
И те искат короната на Полузъб.
Територията на Полузъб обхваща няколкостотин квадратни километра
от пасища върху един от най-странните континенти на Земята.
След отделянето от Антарктика преди 30 милиона години,
Южна Америка е била изолирана от останалия свят и
като резултат, животните тук са уникални.
Тук живеят доста чудати животни, като Дедикъра,
бодлив и опашат роднина на броненосеца, но с големината на кола.
Даже и големите стада тревопасни са екзотични.
Тези Макраукени нямат роднински връзки с нито един сегашен бозайник.
И разбира се тук са и местните хищници -
земните птици на терора.
Тези са три метра високи и са наречени Форусрахос.
Но изолацията на тези животни приключва, когато движението
на Южна Америка довежда до сливането й със Северна Америка.
През земния мост идват нови групи бозайници колонизиращи
този екзотичен свят.
Животът тук никога няма да бъде същия.
Котките са сред тези колонизатори.
Нито една котка преди не е стъпвала в Южна Америка, но сега
съблезъбите владеят равнините.
Полузъб е начело на тази група от три години,
счупвайки един зъб през това време.
Групата сега се състои от четири възрастни женски
и техните малки.
Всичките малки са на Полузъб.
През царуването си, Полузъб е минал през много битки със съперниците си.
Но нито една не е била сериозна като тази.
Двама мъжки са навлезли дълбоко в територията на Полузъб.
Както обикновено, той бързо предприема действия.
Но тези са братя и действат заедно.
Даже по стандартите за Смилодона, Полузъб е много голям мъжки,
но никога преди това той не е срещал два опонента наведнъж.
Преимуществото този път не е на негова страна.
Женските усещат опасността и започват да отстъпват.
Тяхната единствена грижа сега е да защитят малките си.
Тези битки могат да са доста брутални и Полузъб е този, който
има какво да губи - не само контрола над групата, но вероятно и живота си.
В тази битка няма победител, а Полузъб бързо отстъпва.
Най-малкото той е избегнал сериозни нараняваня, но неговите проблеми едва
сега започват. Животът на самостоятелен мъжкар е сурова битка за оцеляване.
На Полузъб не му е било нужно сам да си набавя храна през последните три години,
защото женските от групата са тези, на които е бил поверен лова.
Прокуден от богатите равнини, сега контролирани от братята,
той се отправя към шубраците в гората, в края на неговата предишна територия,
където трябва да се научи да свързва двата края.
С многото създания наоколо, той няма голям шанс.
Дедикрите, например, не са само добре бронирани,
но и са огромни.
Тези древни родственици на броненосеца сега тежат
почти 300 пъти повече.
Техните опашки с шипове тежат около 40 кг, почти колкото
гюле за оръдие.
Въпреки страховитите защитни оръжия, мъжките най-често използват
опашките си един срещу друг,
удряйки съперниците си до отказване през пълните с хормони
битки за женската.
Губещия излиза от битката не само с накърнена гордост.
В групата напрежението расте. Женските не приемат братята,
докато все още имат малки.
Защитата на Полузъб беше само част от битката.
Ако братята искат да завземат територията на групата, те ще трябва
да убият малките.
Междувременно, Полузъб е избутан дълбоко в шубраците на гората
да търси храна.
Неговата задача става все по-трудна.
Гъстите шубраци са приютили друг колос - ленивец.
Но това не е обикновен ленивец.
Това е Мегатериум, гигантски земен ленивец.
Той има големи нокти, дълъг е 6 метра от носа до опашката
и тежи повече от слон.
Доста различаващ се от далечните си роднини,
нежни дървесни ленивци.
Полузъб минава предпазливо.
Ленивецът демонстрира внушителна защита.
Малките кости под кожата му играят ролята на ризница.
Възрастните са фактически непобедими.
Полузъб разумно ги оставя на спокойствие.
Минават седмици и влажния сезон е в разгара си.
Женските са сторили каквото могат, но само две от малките на Полузъб
са оцелели, а братята са постоянна заплаха.
Те прекарват повечето от времето си патрулирайки из новата си територия,
маркирайки границите й с миризма, като предупреждение към другите мъжкари.
Те няма да нападнат малките, докато майката е наоколо,
но тя трябва да ги изостави, за да ловува.
Това е времето, когато те се намират в най-голяма опасност и затова тази майка ги защитава
криейки ги в гъстите храсталаци.
Докато женските отсъстват, братята са в опасна близост
до скривалището.
Живота на малките виси на косъм.
Сега тяхната единствена надежда е да останат неподвижни.
Навън в равнината има големи стада Макраукени.
Уникални за Южна Америка, тези видове са последните от своя род.
Те са основната цел на Смилодона.
Макраукените са бързи, бдителни животни и за приближавaнето на разстояние
достатъчно за убиване се иска голямо търпение.
Женските ловуват заедно като глутница промъквайки се, за да направят капан.
Те се приближават към това стадо в продължение на два часа.
Постепенно те се разделят с главната женска местейки се встрани,
опитвайки се да заобградят плячката.
Смилодоните са могъщи убийци и могат да ускоряват много бързо,
но не могат да издържат големи разстояния.
Докато не се приближат достатъчно, те нямат шанс.
Едно погрешно движение и ще трябва да започнат всичко отначало.
Главната женска води стадото към другите женски.
Избрали вече жертвата си, котките вече са близо до нея.
Макраукените очевидно са доста маневрени.
Жертвата прави бързи маневри, напълно объркващи преследвача й.
Но ето защо Смилодоните ловуват в групи.
Втората котка я поваля.
Изненадващо, докато котките се борят да удържат жертвата,
те не използват техните известни зъби, за да не ги счупят.
В началото те действат заедно да повалят борещото се животно
под тежестта на телата си.
Само когато плячката е тотално сломена в употреба влизат и големите зъби.
Те са необикновено прецизни и точни пособия за убиване.
Техните зъби едновременно нараняват притока на кръв
и трахеята.
Едно ухапване и жертвата е мъртва.
Но това са оригиналните двуостри зъби.
Смъртоносните 20-сантиметрови зъби всъщност са доста чупливи.
Те не могат да хапят до кокал и затова Смилодонът може да яде
само плътта от трупа.
Това е много разточително.
Нещо, което не остава незабелязано от другите месоядни в равнината.
Пред птиците на терора се откриват големи възможности.
Те може да не са вече върховни хищници,
но бързо са намерили нови начини, за оцеляване благодарение на котките.
В края на краищата Смилодонът е изял само толкова,
колкото му позволяват зъбите.
Те оставят убитото животно на птиците.
Южна Америка не е единственото място, където птиците на терора се справят добре.
След като земния мост отворил пътя им към Северна Америка, те били
едни от малкото същества, които успешно се разпространили на север.
Докато тези птици на терора ядат останките от храната на Смилодона,
техните братовчеди живеят доста охолно в Тексас и Флорида.
Те измрели малко преди появата на сегашните хора.
След лова, майката се завръща до мястото, където е скрила малките,
както е правила доста пъти през последните няколко седмици.
Тя ги вика, но виковете й остават без отговор.
Полузъб скоро е забелязан наблизо скитайки се по края
на територия, която преди му е принадлежала.
Но където преди се е усещала неговата миризма, сега той ясно подушва миризмата
на братята.
Това не е единствения знак, който те са оставили.
Със смъртта на неговите малки, последната му връзка с групата
е била прекъсната.
Завладяването е приключило.
Зрението на Полузъб е започнало да се влошава и е далеч
от физическото състояние, в което той е преди бродил из гората.
Залез е, и Полузъб използва чувствителното си зрение за лов
в полумрака.
Мъжките Макраукени живеят отделно от стадото и често се скитат
в шубраците на гората за да пасат,
използвайки дългите си носове за късане на пресни листа.
Полузъб изчаква и позволява на Макраукения да се приближи
още по-близо.
Този път не трябва да има грешки.
Но гигантския земен ленивец е на път да развали всичко.
Проправяйки си път през шубраците, набелязаната жертва на Полузъб
започва да се отдалечава.
Сега или никога.
Полузъб е доста слаб, за да я последва.
Колкото повече продължава без жертва, толкова по-малък е шанса му
да хване нова.
Все по-отчаян, той все още патрулира из
същата област по късно сутринта.
Той забелязва майката Макраукени и малкото й близо до края на гората.
Те са се отдалечили от стадото.
Може би сега е времето.
Със светкавичен удар с големите си клюн и нокти,
една птица на терора изниква изневиделица и убива малкото.
Но не всичко е загубено за Полузъб. Той се възползва от шанса си.
Храненето с мърша сега е най-голямата му надежда.
Но след усвояването на това умение, Полузъб изчезва от гората.
Недалеч, братята напълно са узурпирали Полузъб.
Със смъртта на последното останало малко, групата ги е приела.
Останалите младоци са толерирани от братята, защото
те са женски и скоро ще бъдат на възраст за чифтосване.
И без малки за хранене, възрастните женски отново негодуват.
Убиването на малките на Полузъб не е само безсмислен акт на насилие.
Без малките, пътя на групата е да се концентрира в отглеждането
на малките на братята и преминаването на техните гени в следващото поколение.
В края на краищата, групата се завръща към нормалния си живот.
Младите женски упражняват своите ловни умения.
Въпреки Дедикъра, те използват малко от времето си
за игрички.
Дъждовния сезон е дошъл и си е отишъл, а Полузъб не се е появявал
от седмици.
Неговата стара група, прави голямо впечатление.
Те убиват на всеки няколко дни и днес
отново се хранят добре.
Както обикновено, птиците на терора не са далеч.
Но в този случай наблизо е и друг мършояд - Мегатериум.
Те може да са тревопасни, но понякога се хранят и с мърша
като добавка към храната си.
И тогава, никой не може да застане на пътя им.
Един от братята е бил убит.
Останалите Смилодони бързо изоставят плячката на гиганта.
За много кратко време Мегатериумът е променил всичко
в групата.
Сега има останал само един брат.
След няколко дни Полузъб внезапно се появява.
Той трябва отблизо да е наблюдавал старата си територия.
А обонянието му е толкова чувствително, че то може да каже на котките
самоличността и даже здравословното състояние на мъжкия, който е маркирал територията си.
В този случай маркировката лесно се разпознава - където преди е имало
двама мъжки, сега е само един.
В групата, нещата стават все по-лоши за останалия мъжки.
Той не е бил доминиращия от двамата братя и женските изглеждат
отново несигурни.
Но самотният брат не се притеснява от женските.
Въпрос на време е другите мъжки да му създадат неприятности.
Той продължава с патрулирането из територията си, но скоро ще има битка,
която брата очаква.
Полузъб се е завърнал и окуражен от знаците,
той не губи време, опитвайки се да си възвърне клана.
Прясната маркировка му показва пътя.
Три месеца след загубата от братята,
Полузъб отново се бие за тази територия.
Неравенство този път почти няма.
Битката е кратка и брутална, но Полузъб триумфира.
Братът е победен и смъртоносно ранен.
За разлика от Полузъб, тази котка няма да има втори шанс.
Краткото, насилствено царуване на братята е приключило.
Година по-късно Полузъб е обграден от новородени.
Той отново е крал на равнината.
Смилодоните са били много успешни хищници и са оцелели
до преди 10000 години.
Но в края на краищата света около тях се променил прекалено много.
Климата станал по-студен и сух, голямата плячка, в която те
се били специализирали изчезнала.
Света на съблезъбите бил към своя край.
В последния епизод положението ще стане
много по-студено, като посетим нашите предци в Ледниковия период преди 30000 години.
Това е било тежко време, в което са се появили
най-впечатляващите бозайници
- мамутите.
Превод: Spark spark@bgbest.net