BBC Walking With Beasts (2001) (Walking With Beasts - Part 3 - Land Of Giants.sub) Свали субтитрите
Тя е Индрикотер и скоро ще ражда.
Тя търси уединено място в каньон, където се надява,
че малкото й ще бъде защитено от хищници.
Малко преди зазоряване е и най-накрая двугодишната й бременност
вече е към своя край.
Малкото е мъжко и вече е в беда.
Шумът и миризмата от усилията на майката вече са привлекли
хищниците - Хиенодони.
Въпреки името си, те не са родственици на хиените.
Те са далеч по-опасни.
В сравнение с Индрикотера, те може да изглеждат малки, но тези месоядни са
големи колкото носорог и лесно могат да убият малкото,
ако се приближат зад майката.
Докато хищниците обикалят, тя отчаяно се опитва да държи бебето между краката си,
където може да го защитава със силни ритници.
Но Хиенодоните продължават да нападат.
Малкото ще е щастливо ако види първия си изгрев.
Това е период наречен Олигоцен.
Светът вече е преминал през години на катастрофални климатични промени,
които са довели до измирането на всяко пето живо същество.
Оттогава Земята се е възстановила, но процеса я е превърнал
в един променен свят - различно време, различни растения и различни животни.
Тук в Монголия някои животни са станали огромни.
В този епизод ще проследим съдбата на един от тези гиганти
- бебето Индрикотер.
През нощта този каньон беше сцена на драматично раджане,
но както изглежда майката прогони Хиенодоните.
Това е много щастливо малко.
Като новородено, то вече тежи близо четвърт тон.
Краката му още не са свикнали да носят тежестта и затова той ще прекара
остатъка от утрото учейки се да ходи.
Около него, другите обитатели на каньона са започнали да се раздвижват.
Странни зверове като Каликотерите.
Почти 3 метра високи, те ходят на ставите си, за да защитят
дългите си нокти.
Тези силни крайници са много ефективни като отбранителни оръжия.
Но по-често тези тревопасни ги използват, за да огъват клони и да достигат
до техните най-меки листа.
Те ходят като горили и ядат като панди, но техните най-близки
съвременни родственици са всъщност конете.
Новороденото също мисли за храна.
Това е началото на най-уязвимия период от неговия живот.
Той е тотално зависим от майка си за не по-малко от 3 години.
Той се нуждае от защитата й и през първата си година
разчита и на млякото й.
Това е удивително дълго задължение за всяка майка.
Но ако той може да оцелее толкова дълго, размерът му ще означава, че на Земята
няма да има хищник, който да го застраши.
През Олигоцена големи части от света са станали сезонни.
Тук в Монголия дългите, сухи сезони са прекъсвани
от къси, бурни и влажни сезони.
Климатът е оформил не само околната среда, но и животните.
Така оцеляват най-слабите.
А те не са много по-слаби от този гигантски Ентелодонт,
тиранинът на равнината.
Те са далечни родственици на прасето, 2 метра високи, агресивни
и здрави като танкове, но с мозък не по-голям от портокал.
Майката на кучето-мечка и малките отстъпват на по-безопасна дистанция, но
днес не е техния ден.
Въпреки, че тези родственици на кучето и мечката са зли
малки хищници, тук във водната дупка размера има значение.
Майката Индрикотер също е дошла тук, за да пие вода,
но малкото й не се вижда.
Втори мъжки Ентелодонт пристига при водната дупка.
През този сезон тези огромни мършояди стават много
агресивни един срещу друг опитвайки се да установят кой е водача.
Ентелодонтите са техните най-големи врагове.
Това е достатъчно да прогони даже Индрикотер.
Страховитите зъби на Ентелодонта са причинили дълбоки рани
на губещия.
Обратно в каньона, малкото лежи неподвижно.
Той се прави на мъртъв, колкото и смущаващо да е това.
Това е стратегията му за оцеляване.
В отсъствието на майката той инстинктивно лежи неподвижен,
за да избегне вниманието на хищниците.
Само когато тя евентуално се върне, той ще свали прикритието си.
Той остава в сравнителна безопасност между стените на каньона
за още една седмица.
Но неговата майка решава, че е време да напуснат.
Малкото е достатъчно силно и се държи стабилно, за да си позволи да
излезе в откритата равнина, където ще прекара остатъка от живота си.
След динозаврите природата никога не е била толкова голяма.
Индрикотерите са родственици на носорозите, но размерът им
е в друга категория.
Напълно израстнал мъжки е висок над 7 метра
и тежи около 15 тона.
Това се равнява на 8 днешни носорога.
Нито едно друго земно същество не може да се мери с него.
Големината не само ги защитава от хищници, но в тази суха земя
им позволява да ходят с дни без вода.
Малкото е нетърпеливо да изследва този нов и огромен свят.
Но неговия първи сблъсък е шок за него.
Агресивното куче-мечка няма време за неговото любопитство.
Вълчетата й са наблизо.
И за нея, непохватното малко е заплаха.
Не отне прекалено дълго да го изпрати бягайки обратно към майка си.
Още от самото начало, малкото се опитва да поддражава на майка си,
за да се учи как да се справя със света.
Затова, когато тя отиде в обичайната си област за хранене и подуши купчина тор -
той прави същото.
Един ден той ще разбере, че всеки Индрикотер има уникална миризма и
по този начин майка му разбира какви други животни има в околността.
Неговите уроци по оцеляване са започнали.
Наблизо е млад Индрикотер на възраст около 3 години.
Това не е странник, а предишното малко на майка му.
Въпреки това, тя няма време за него и яростно го отблъсква.
Той не знае, но нашето малко има собствено бъдеще.
Дългия, сух сезон вече е започнал.
Но наоколо все още има доста храна.
След някой друг месец ситуацията ще бъде много различна.
И затова животните се тъпчат с храна докато положението е добро.
Докато майката пасе, тя обира върховете на дърветата за себе си.
Това е още едно от преимуществата да си голям.
Само на 2 месеца, малкото няма нужда от храна.
То още преживява от млякото на майка си.
Но това не го спира да се опитва да я имитира.
Това е начина по който малките се учат кои разстения са безопасни за ядене.
Но това е неподходящо време за него да се скита сам.
Само на 20 метра от него дебне Хиенодон.
Челюстите на Хиенодона имат сила от над 1000 паунда
на квадратен инч.
Едно ухапване счупва врата на Каликотер.
Те са способни да изяждат всичко от трупа на жертвата, даже и зъбите.
Но днес той няма да има такъв шанс.
Местните тирани са дошли и той е в незавидно положение.
В напразен опит да скрие миризмата на трупа,
Хиенодонът хвърля изпражненията си върху него.
Но ще трябват доста повече усилия, за да разкара Ентелодонтите.
Лакомниците от ада спечелиха наградата си.
Сухия сезон е променил пейзажа.
Все едно всичкия живот е просмукан от равнината.
Ето какво означава сезоннен свят -
не е валяло от месеци, няма останала никаква зеленина за ядене
и има съвсем малко за пиене.
Тук в Монголия, бозайниците еволюирали, така че да се справят
даже с тези сурови условия.
Но по това време от годината те са подложени на най-голямото изпитание.
Майката Индрикотер не е намирала вода от няколко дни.
И в нейното дехидратирано състояние тя не произведжа мляко.
Малкото е на 9 месеца и това е първият му сблъсък с истинска трудност.
Въпреки постоянните му опити да суче, майката го отблъсква.
Заради размера си, възрастните могат да оцелеят без вода с дни.
Но то, бидейки малко има ограничени резерви, на които разчита
и става опасно слабо.
Нощите са по-хладни и са по-добро време да се придвижат наоколо.
Затова всяка вечер те се отправят в търсене на вода.
Други Индрикотери са на същото пътуване.
И през нощта, към двойката се присъединява възрастна женска.
Индрикотерите лесно доживяват до 80-те и това тяхно дълголетие
им дава уникални знания за околната им среда.
Ако наблизо има вода, много вероятно е възрастната женска
да знае къде точно.
Най-накрая те намериха кални остатъци oт езеро точно навреме,
защото малкото скоро щеше да колабира.
Той ще трябва да почака за млякото си, но най-сетне ще утоли жаждата си.
Това е първата нощ от известно време, в която тези гиганти
ще легнат да поспят.
Следващата сутрин майката получава ранно събуждане.
Малкото все още гладува.
Но този път тя откликва и то е наградено с мляко.
Когато евентуално завали, те ще слязат трудно.
От засъхнала равнина до опасно тресавище,
всичко се е променило.
Но внезапния порой носи беди за някои.
Бърлогата на кучето-мечка е подкопано от наводнението и се е срутила.
Разтревожената майка трябва да копае, за да намери малките си.
Тя намира само едно, а то вече е мъртво.
Сега тук има река, която преди не е съществувала.
В търсенето им на храна двойката трябва да я прекоси.
Това е ново изпитание за малкото и в началото то с голяма неохота
следва майка си към водата.
Накрая, то очевидно е по-улпашено от това, че ще бъде изоставено
отколкото от прекосяването на реката.
Това е първото му плуване в живота.
За нещастие, това се оказва лесната част.
Когато малкото се озовава на другата страна то все още трябва да се изкачи
на върха на отсрещния бряг.
Той е стръмен и хлъзгав, и за разлика от майка си
той няма да може да го изкачи с една стъпка.
Майка му по никакъв начин не може да му помогне.
Той трябва да разчита само на себе си, което хич не му харесва.
Това не е лесна задача за толкова тежко бебе.
Сушата може и да е била тежко време, но по много причини
идващите дъждове слагат края на добрия живот за малкото.
За него е време да започне да се храни само.
Малките Индрикотери се отбиват от майчиното мляко на възраст около година.
Но знаейки само за млякото и почти нищо друго през своя живот,
той се нуждае от доста убеждаване, за да се откаже.
Опитвайки се да се нахрани с любимото си питие,
той разбира, че майка му няма такова.
Той ще трябва да яде или зеленина или нищо.
След дългия, сух сезон цветовете бавно се завръщат в равнината
и цикъла на живота започва отново.
А за Индрикотерите е време за чифтосване.
Младото малко е усетило миризмата на отзивчива женска.
Майката на малкото отново е плодовита и е спряла
да го кърми.
Малкото си няма идея какво да прави с този приближаващ се гигант.
А и майка му до този момент не показва никакъв интерес.
Тогава втори, по-възрастен мъжкар се появява на сцената.
Той подчертава надмощието си поливайки земята щедро с урина.
Младият мъжкар не се плаши толкова лесно и двамата се съревновават по размер
преди започването на брутална битка.
Когато тежащи 30 тона Индрикотери се бият,
силите им могат да чупят кости.
Черепите на мъжките са специално изградени да издържат тези битки.
Отнема половин час борба преди възрастният мъжкар да отстъпи.
Но с края на битката, малкото е в сериозен риск.
Най-голямата заплаха за младия Индрикотер е възрастен мъжкар.
По време на чифтосването малките могат да бъдат смачкани до смърт.
Това е първият път, когато друг индивид е бил между него
и майка му.
За негова беда, той се опитва да застане на пътя между двамата,
за да спре чифтосването.
През следващите 36 часа мъжкарят ще се чифтосва още
няколко пъти с майката, пречейки на други мъжкари да правят същото.
Нашето малко се намира в трудно време.
Сега е началото на влажния сезон и Каликотерите
са започнали търсенето на нова реколта.
Майката Индрикотер е в очакване.
Само след няколко дни тя ще роди.
Стоейки до нея е малкото й, сега вече 3 годишно
и тежащо над тон.
То очевидно е научило много от триковете от живота на Индрикотерите
от майка си - като използването на дърветета за махане на паразитите от гърба си.
Както и да е, нищо от това което е научило досега няма да го подготви за
това, което предстои да се случи.
На сутринта малкото ще претърпи най-голямото безспокойство в живота си.
Майката се държи много странно с малкото си.
Но тя прави това, което трябва да прави.
Тя го гони.
За да даде на нейното неродено малко най-добрия шанс за живот,
тя трябва да отдели 3-годишното си малко, което има от мъжкаря.
За него е време да извърви собствен път в живота си.
Това е най-трудния урок от всички.
За известно време малкото изчезва, само за да се завърне след няколко седмици
само на брега на реката.
Причината за неговото накуцване е неясна, но най-вероятното обяснение е,
че той е имал схватка с млад порастнал Индрикотер,
едно от малкото създания, които могат да го застрашат.
И сега той се е запътил обратно към единственото безопасно място, което знае.
Неговата майка има ново малко след себе си и нейните майчински инстинкти
са се насочили към новороденото.
За нея, сега той е само заплаха.
Той никога вече няма да има защитата на майка си.
Остатъка от живота си ще прекара сам.
Един, два, три месеца са изминали и няма знак
от малкото.
Тогава внезапно, един ден то се появява обратно в старите си територии.
Раната му е излекувана и изглежда в добро здраве.
Но той е опасно близо до Ентелодонта.
Всички страхове за неговата безопасност изглеждат неуместни, защото
този Индрикотер сега е достатъчно голям да се грижи за себе си.
В следващия епизод ще се срещнете лице в лице с началото
на човешкия род.
Когато се върнем в Африка 3 милиона години назад ще срещнем
един вид маймуни, които са ходили изправени.
Нашите предшественици са живели в опасен свят.
За ралика от нас, те не са били хищници, а плячка.
Превод: Spark spark@bgbest.net