BBC Walking With Beasts (2001) (Walking With Beasts - Part 1 - New Dawn.sub) Свали субтитрите
докато живеейки в тяхната сянка
била група животни, които били доста по-различни.
Това били нашите предци
- малки пухести същества, наречени бозайници,
криещи се по всевъзможни безопасни места.
Но времето на бозайниците тепърва предстояло.
Преди 65 милиона години, вулканичната активност започнала да отравя атмосферата.
Последните динозаври вече живели на една болна планета,
когато възмездието дошло от Космоса.
Метеор с радиус 10 километра се сблъскал със Земята
и отбелязал края на ерата на динозаврите.
Този сериал е за това, което е станало след сблъсъка.
Оцелелите след бедствието имали една обща черта - размерът.
Почти всяко животно над 10 килограма било убито,
оставяйки света на малките създания.
Сред тях били и бозайниците.
В поредицата "Разходка с праисторическите зверове",
ще видите, как бозайниците надраснали дребното си начало
и завладели света.
В течение на 20 милиона години, бозайниците ставали все по-преуспяващи,
докато станали най-големите, най-страховитите
и най-красивите същества на планетата.
Във всеки климат и среда на живот, бозайниците успявали да преживяват.
Тяхната най-голяма сила била способността им за адаптация.
Те израстнали до огромни размери.
Еволюирали в могъщи убийци
като знаменития Съблезъб тигър.
Те дори се установили удобно и в океаните.
Тогава, преди около 4 милиона години, се появили първите предшественици на човека -
това били вид маймуни, които слезли от дъветата и започнали да ходят изправени.
Нашата история за тези епически времена завършва преди около 30 хиляди години,
със старта на ледниковата епоха, когато на планетата ни станало студено,
и нашите деди ловували в царството на мамутите.
Р А З Х О Д К А С П Р А И С Т О Р И Ч Е С К И Т Е З В Е Р О В Е
ПРЕДИ 49 МИЛИОНА ГОДИНИ
Това е времето наречено Еоцен,
Земята се е възстановила от удара, нанесен от метеорита.
Много са промените от времето на динозаврите.
Сега е далеч по-топло и пищната растителност на тропическите джунгли
покривала всеки континент от Арктика до Антарктика.
В този цветущ нов рай, метеорите не представлявали голяма опасност.
Под сянката на гората се срещат странни и прекрасни същества.
Тук господстващите люспести влечуги останали далеко в спомените.
Болшинството животни сега са покрити с козина или пера.
Бозайниците бързо се адаптирали към новия свят
и тяхното разнообразие било огромно, но те все още били малки,
и, както и преди, живели под сянката на по-големите и опасни животни.
Динозаврите отдавна били измрели,
но те оставили важно наследство.
Техни преки наследници са птиците.
За пръв и единствен път в историята си птиците владеели света.
НОВА ЗОРА
Това е история за 24 часа
в една част на загадъчнaта, световна гора в период наречен Зеоцен
в района, в който сега се намира Германия.
На зазоряване е, и в корените на смокиновото дърво
едно животно е преживяло първата си среща със смъртта.
Това е женски Лептидиктиум. Нейната дължина е около метър -
най-разпространената в гората преди 50 милиона години.
Животните от тази разновидност практически не се изменили след епохата на динозаврите.
Живота, нито повече, нито по-малко станал по-лек.
Светът бил пълен с опасности.
Животът й преди всичко, ще бъде кратък и тя вероятно ще умре млада.
Като типичен бозайник, тя се грижи за потомството си,
докато порастнат достатъчно, за да се защитават сами.
Но наблизо има много хищници.
Днес е лош ден за нея и е по-добре да не напуска гнездото.
Тя все пак трябва да се храни, независимо от риска.
Вероятността да намери храна не е голяма
и бързо намалява.
Прохладното утро е идеалното време
за лов на жаби, влечуги и насекоми, с които тя се храни.
Бидейки студенокръвен, той все още не се е загрял от слънцето и е още муден.
Тя е топлокръвно животно и може да се движи 24 часа в денонощието.
Това е едно от преимуществата на бозайниците.
За да й помогне при лова, природата я е дарила с остър слух
и нос със свръхчуствително обоняние,
което може да намери храна даже под листата.
Тя е достатъчно ловка, за да сграбчи дори летящо насекомо.
Най-добрия период за лов през утрото трае около час или два, а времето тече.
Тя трябва да продължи да се движи, за да намери още храна.
По това време в европейската история
Германия се явява център на голяма вулканична активност
и цели местности в гората са пронизани от природни горещи извори.
На някои места се срещат цели блата от сяра.
Кипящата вода, отровния газ и земетресенията -
са постоянна заплаха, с която животните се научили да живеят.
Но не всяка опастност тук може така лесно да се игнорира.
Слънцето изгрява и дневните същества започват своята активност.
И гората показва своята опасна страна...
...птиците.
Те са най-опасните хищници в тази странна гора.
Най-голямата сред тях е Гасторниса -
половин тон мускули и пера, с височината на възрастен човек.
Това е женска и през последните два месеца,
целият й живот се въртял около това единствено яйце в гнездото й,
от което след няколко часа, ще се излюпи малкото.
Тя свирепо брани територията си и
когато друга птица Гасторнис се доближи прекалено близо...
...тя се впуска да защитава своето гнездо.
След голямото измиране, птиците се развили така успешно, както и бозайниците,
но което е по-важно - те станали големи,
достатъчно големи, за да заемат трона на хищните динозаври.
Схватка между два великана.
Малките бозайници се разбягват.
Разнася се ехо на отминали епохи.
Лептиктидът се нуждае от много храна, за малкия си размер.
Както при всички бозайници, това е цената за топлата кръв и бързият обмен на веществата.
Обикновено в реката може да се намери доста храна,
но днешното утро носи само неприятности.
На брега на езерото има новодошъл.
В ранните лъчи на слънцето се припича Амбулацет -
странно същество, което е доплувало до брега от реката в подножието.
Той е хищник.
Ловът й отново е прекъснат.
Тя трябва да продължи, колкото се може по-бързо.
Триметровото месоядно с бавна стъпка се отправя към езерото.
Въпреки че неговите предци са ловували на сушата,
Амбулацетът се е развил така, че във водата се чувствал по-уютно.
Неговите потомци ще продължат в тази посока.
Вие виждате една от най-ранните форми на кита.
Амбулацет означава "ходещ кит".
Но в следващите 10 милиона години от еволюцията,
неговите крайници ще се превърнат в плавници, а опашката - в опашка-плавник.
Неговият стил на плуване е почти същия както при кита и делфина.
Тялото му се движи нагоре-надолу,
а не както при рибите или крокодилите, с които му се налага да дели водното пространство.
Той е най-силният хищник в езерото...
...но сега далеч не е в безопасност.
Тук има скрита заплаха.
Огромно количество вулканични газове са заключени в езерото, като в капан.
Ако достатъчно голямо количество газове се освободи наведнъж,
те ще задушат животните в радиус от няколко мили.
Езерото е бомба със закъснител.
Но Амбулацетът си мисли, че е намерил идеалното място
за практикуване на своя смъртоносен специалитет...
... устройването на засади.
Пропалеоптерият - далечен предшественик на коня,
е първата възможност за добър обяд.
Този път Амбулацетът претърпя неуспех,
но денят е дълъг и той ще опитва отново и отново.
За Лептидиктиума, гората става много опасна
и времето за лов е приключило.
Майката се завръща в своето гнездо.
Днешното утро беше неуспешно,
и затова е жизнено необходимо следващия лов да бъде по-успешен.
Тя отива да спи до вечерта, когато ловът ще е по-лесен
и тъмнината ще й позволи да се скрие от острия поглед на птиците.
Пладне е и температурата се повишава до над 30 градусa.
Единственото нещо, което помръдва е яйцето на Гасторниса -
малкото започва да се излюпва от яйцето.
Недалеко, семейството Лептидиктиуми са заспали в гнездото си.
Но докато спят, те са напълно беззащитни пред едни особени хищници.
Мравките...
... гигантски хищни мравки.
Това е най-голямата разновидност мравки за цялата история.
Те търсят плячка - всяко същество, което не успее да избяга навреме.
Това е една авангардна и зловеща машина за убиване.
Зад тях е армия от половин милион мравки,
маршируващи през гората, изяждаща своята плячка до кости.
Мравките намериха поредната си жертва.
По средата на деня Пропалеоптериите за заети,
с търсенето на грозде по земята.
По днешните стандарти, тези примитивни коне са малки,
но именно по този начин конете започнали своето развитие
- като малки горски животни.
По онова време, те били малко по-големи от котки,
и все още нямали копита, но имали четири твърди пръста.
В гората, където зад всяко дърво може да се крие хищник,
конете живели, като на ръба на нож, ослушвайки се при всеки подозрителен звук.
Слънцето започва да залязва,
и Лептиктидиума излиза от гнездото си.
Отново било време за лов.
Но преди всичко женската е длъжна да разчисти пътя за бягство в случай на отстъпление.
Тогава нейните шансове ще са по-големи от тези на който и да е хищник.
Малкият силно желае да се присъедини към майка си във вечерния лов.
До този момент, тя се е старала да държи своето потомство в гнездото, далеч от горските опасности,
хранейки ги от гръдта си.
Но както при всички бозайници, настъпва момент,
когато те не могат да се хранят само с млякото на майката.
Малкото е длъжно да започне да си набавя само храна,
и това може да стане само по примера на майката.
Това са важни уроци.
Подушвайки насекомото, което е хванала майката, те разбират, кое става за ядене.
Въпреки това, шансовете им за оцеляване са малки.
Повечето от тях няма да доживеят до зрелост.
Настъпва мрак, но хищници има все още доста.
Амбулацетът още никого не е убил,
и се готви за поредната си засада недалеко от брега на езерото.
Той няма уши, но слуша за минаваща наблизо плячка,
долепяйки челюстта си на земята и долавяйки вибрациите на почвата.
По този начин той слуша и под водата.
Докато някое животно не дойде достатъчно близo, той ще чака.
Пропалеоптериите се оказват по-невнимателни от обикновено.
В течение на целия ден, те са се хранили с грозде от земята.
Въпреки, че гроздето съдържа минимално количество алхохол,
то е достатъчно, за да притъпи острите им чувства.
Това е неподходящо време за разсейване.
Лептиктидиумите се спасяват чрез бягство...
Това е свят, в който птиците ядат коне.
В сумрака, Гасторниса се завръща в гнездото си.
И само сега разбира печалната съдба на своето отроче.
Най-големия хищник в гората, е победен от най-малкия.
Заради размера си тя е принудена да прави гнездата си на земята,
и ето цената която плаща за това
- месеци самоотверженост са отишли на вятъра.
Въпреки всичко, тази вечер потръгна добре за Лептиктидиума
и всичките малки излязоха на своя първи лов.
Нощта за тях обикновено е безопасно време.
Но днешната нощ ще бъде различна.
След дневната си дрямка се пробужда нощния обитател - Годинотът.
Това е разновидност на приматите,
нова група животни, която живее най-вече по дърветата.
Приматите имат остро зрение и развити крайници,
който не само им помагат за катеренето по дърветата,
но също така и за ловенето на насекоми,
даже и такива, които са скрити под кората на дърветата.
Те са находчиви и изобретателни животни
и въпреки тези самостоятелни Годиноти,
бъдещето на приматите е животът на стада.
Сред техните потомци след няколко милиона години
ще се появи нова разновидност маймуна, без козина, наречена човек.
На брега на езерото, Амбулацетът продължава засадата си,
чакайки плячка.
През нощта, на водопой идва съвършено друга група животни.
Най-накрая едно малко същество идва достатъчно близо до водата, за да пие.
Техниката на нападение при амбулацета е проста.
Челюстите подобни на преса, държат жертвата под вода докато тя се удави.
Тъмните часове минават бързо
и няколкото Годиноти престават да водят единичен живот.
Съвокупленията сред приматите
са част от обичайния ритъм на нощния живот.
Но това не е обичайна нощ.
Земетресение.
Това е нормално явление, но сега е по-силно от обикновено.
Газовете от езерото, неочаквано се оказват на свобода,
изпускайки смъртоносен въглероден двуокис.
Направляван от вятъра, газът се настанява в ниската част на гората,
убивайки всяко животно по своя път.
Денят измина пълния си жизнен цикъл.
Отровнят облак се разнесе, оставяйки следи във вид на трупове.
И все пак на Лептиктидиума му провървя.
Женската и малкото й потомство избегнаха смъртта
само заради това, че гнездото е достатъчно далеч от пътя на смъртоносния газ.
Но борбата за оцеляване при тях никога не престава.
Отново настъпва време за лов.
И отново Амбулацетът е преградил пътя,
но женската инстинктивно чувства, че той е мъртъв.
Днес Лептиктидиумът ще оживее,
но малко иронично, съдбата е приготовила друг изход за тези бозайници.
Лептиктидиумът и потомството й ще измрат
когато топлият, влажен свят ще се смени с по-студен и сух
и гората, покриваща Земята започне да изчезва.
Амбулацетът е този с голямо бъдеще.
Той е предшественик на китовете, най-величествената династия бозайници,
а именно бозайниците след време ще завладеят света.
В следващия епизод, ще се придвижим 15 милиона години напред,
когато потомците на Амбулацета
станат истинските господари на океана.
И на земята, бозайниците, независимо от малкия си размер
започват да се развиват в най-големите и свирепи животни на планетата.
Превод: Spark spark@bgbest.net