Apt Pupil (1998) Свали субтитрите
Проблемът икономически ли е бил, социален, или културен?
Или е било просто човешка природа?
Защо някои хора правят толкова а други нищо?
Добра работа, Г-н. Болден.
Хубаво е да видиш още няколко шестици. Включително и на Г-н. Болден, разбира се.
С това приключва нашата седмица върху холокоста.
Ако искате да знаета повече библиотеката е идеален източник.
ПОДХОДЯЩИЯ УЧЕНИК
Беки Траск те харесва.
- Знаеш за кого говоря?
- Аз знам коя е тя.
- Ще си помисля.
- Не, просто го направи.
- Ще ми дадеш ли твоите прилежни тетрадки?
- Знаех си че искаш нещо.
- Ще ги донеса утре.
- Покани Беки да излезете.
- Какво ще правиш след училище?
- Зает съм.
Добре, идвам.
Заради Господ.
Да?
Какво искаш?
- Продаваш ли нещо?
- Донесах Ви вестника.
- Нищо не продавам.
- Тогава какво искаш?
- Искам да говорим.
- Да говорим?
Аз нямам какво да ти кажа. Приятен ден.
Берген-Белсен, Януари '43 Юни '43.
Аушвиц, Юни '43 Юни '44.
След това сте отишли в Патин. След това, изчезвате.
Но през 1965 се появявате в Западен Берлин.
Виж,момче, Нямям време за такава игра.
- Върви си преди да съм се обадил в полицията.
- Обадете им се.
Сигурен съм, че ще се зарадват да Ви видят.
- Кой си ти?
- Казвам се Тод Болден.
Наистина искам да говоря с Вас. Ще ме пуснете ли за малко?
Моля Ви, Г-н. Дюсандър.
Това всичко е защото видя един стар човек с дъждобран и чадър?
не беше толкова лесно. Тези снимки са на 40 години поне.
но те изглеждат също като онези, които аз направих.
- Ти си ме снимал?
- Да, дори и тогава не бях сигурен.
Имам нужда от истинско доказателство. Тогава взех отпечатъци от вашата пощенска кутия.
По-трудно е отколкото хората си мислат. Трябват ти много неща.
- You were at the movies.
- Взел си отпечатъци от пощенската ми кутия.
Снимал си ме. Какво друго си правил?
Взех вашите отпечатъци от листа ви за издирване в Израел.
Всичко е в базата на университета.
Добре ли сте?
- Искаш ли нещо за пиене?
- Мляко?
- Казал ли си на родителите си?
- Да не мислите че съм луд?
Изискват се 8 "съвпадения" за да станат отпечатъците приемливи за съда.
Едно-две не е трудно да се намерят, но 8 е наистина трудно.
Всичко това звучи много вълнуващо, но цялата ти работа е била напразна.
Аз намерих 14 съвпадения.
Момче, какво си направил... Нека да Ви обясня.
- Това, което си направил е нарушение...
- Като експериментите с декомпресия?
- Това е нарушение.
- Ще се обадя в полицията.
Баща ти ще ти скъса задника.
- Той не вярва в насилието.
- Те трябва да започнат.
Казвам се Денкър.
Артър Денкър.
Американец съм. Имам гражданство от 1955.
Гласувам.
Ти нямаш право да дойдеш тук и да говориш такива лъжи за мен.
Имам вашите пръстови отпечатъци. Имам вашите снимки.
По един или друг начин, ще ги дам на когото трябва.
Това е невероятно.
Какво искаш? Кажи ми.
- Искам да разбера.
- Какво да разбереш?
Всичко.
Какво всичко?
Всичко, което се страхуват да ни покажат в училище.
Бил сте там. Вършил сте онези неща.
Никой неможе да разкаже по-добре от Вас. Това е всичко, което искам.
Сега ще Ви остава намира. Само знайте...
Всичко, което имам за Вас,
съвпаденията, листа за издирване, всички снимки,
са на сигурно място. Ако нещо се случи с мен, те ще бъдат намерени.
Защо трябва да се съглася?
Защото затворихте телефона.
Съдейки от резултатите от първия изпит,
- За повечето то вас, твърде бързо сме минали първа глава.
Колко от вас мислят, че знаят какво е социология?
Както предположих. Добре, отворете глава втора.
Веднъж те били в камерата, За колко време? Минута?
Не, за циановодородната киселина са необходими 15 минути.
Но при монооксида е необходим час, понякога и повече.
Какво се случва с тях ... по-точно?
Беше абсолютна лудница. Те губеха контрол над телата си.
Те се оповръщваха, опикаваха и се осираха.
Макар че газът идваше от отвори в тавана,
те се катереха един върху друг,
отчаяно търсейки чист въздух какъвто нямаше.
- Това бяха планини от тела.
- А децата?
Най отдолу.
Някой въобще спаси ли се?
Веднъж газът не проработи.
Имаше теч по тръбите, и кислородът се смаси с моноксида.
Беше ужасно. След час, те още мърдаха.
Препъваха се из стаята като пияни, очите им бяха като стъклени.
Какво направихте?
Подадох повече газ, но незнаехме за теча.
Скоро започнаха да се тресат, като че ли танцуваха.
Някои падаха на колене, смеейки се с пронизителни крясъци.
Дори и пазачите бяха уплашени.
Те не умряха. След 2 часа, аз изпратих 5 души с пушки.
Стъмнява се. Майка ти ще си притеснява.
По дяволите! Трябва да тръгвам. Утре, искам да чуя края.
Края?
Края.
Тод, станал ли си? Да тръгваме. Джо е отвън.
- Кажи му че идвам.
- Събудих те преди половин час.
- Тод?
- Трябва да съм заспал.
Трябва да се видя с един клиент тази вечер. Има пиле в хладилника.
- Ще ям у Г-н. Денкър.
- И какво друго ще правиш? Ще гледаш телевизия?
Аз му чета книги. Не се притеснявяй за него.
Покани го тук. Баща ти и аз все-още искаме да се запознаем с него.
Полицая каза:
"Г-н. Денкър, ако не виждате пътя, не трябва да шофирате.
"Колко са пръстите?
Казах, "Добре, нека да отгатна".
"Един?"
Това беше края на шофирането ми в Америка. Полвам автобус.
Сега съм в инвалидна количка,но зрението ми не е добро.
Това е бялоопашат самец.
- Свекнали сме да живеем в Каролина.
- Дик го отстреля преди 7 години.
Вашият внук не ми е казал че е от семейство на ловци.
- Тод никога не се е интересувал от оръжия.
- Не, той е добър в други неща.
- Бейзболът е играта на Тод.
- Артър, искаш ли цигара?
Ще си взема една от моите. Каде са?
Нека да Ви помогна.
Вашето великодушие ме притеснява. Благодаря за очарователната вечер.
Артър, мога ли да Ви задам един личен въпрос?
Какво сте правил по време на войната?
Аз бях в тила, както повечето млади мъже, Виктор.
Лошото ми зрение ме запази далеч от битките, благодаря на Бога.
Прекарах по-голямата част от войната перейки болнично бельо.
Много си тих тази вечер.
Съжалявам, това е защото съм чувал тази история преди.
- Тод!
- Момчето беше просто искрено.
Това е привилегия, от която човек понякога Трябва да се откаже.
Това ми напомня...
Трябва да беше първата ми година в университета...
Моят баща се въртеше и стреляше по тях, но те бяха толкова много.
По три тела бяха напъхани в пещ. Бяха превърнати в пепел.
Целият град беше заличен от лицето на земята.
Дори това не беше достатъчно за Химлер. Това беше черна година.
Той заповяда, всеки евреин в Киев да иде при равина Babi Jar.
Запомни, 20-те бяха отчаяно време за Германия.
Версайския договор ни оряза.
Те се бяха скрили.
Ние винаги ги намирахме. Ако не кучетата дима и огъня го правеха.
Обкръжавахме ги и насила ги откарвахме до голяма яма.
Тогава стелбата беше убиване.
Killing was no longer death.
Нямя никога да забравя звукът от тази нощ.
Толнова много хора един върху друг, така.
След няколко часа, те започнаха да се разлагат.
Една глава беше паднала.
Една ръка се беше откъснала.
Напомняше малко на звук от падащи листа.
Какво беше чувството?
Трябваше да бъде направено.
Вратата беше отворена и неможеше да се затвори. Това беше краят...
Ти не разбираш.
Ти си го правил милион пъти. Да вървим!
Добре, това е. Вземи си душ.
- Къде беше?
- Какво имаш предвид?
Опитах се да ти звънна. Ще има купон събота вечерта.
- Зает съм.
- Твърде зает за твоя най-добър приятел?
- Имам да уча много.
- Ти ще ходиш ли?
- Незнам, ако мога да взема кола.
- Знам някой, който ще те закара.
Приемам!
Ritzy Vista кънтри клуб. Амбицията на живота ми.
Полицай, можете ли да микажете кой автобус ходи до клуб Ritzy Vista?
Ето го.
- Да не подминеш кънтри клуба?
- Много смешно.
- Събуди се.
- Ще те убия!
Мислех, че си умрял.
Събота е. Ти откога идваш тук в съботните дни?
Донесъл съм ти нещо. Няма ли да го отвориш?
Почакай. Нека да пусна щорите.
- Това пък защо?
- За по-сигурно.
- По дяволите. Отвори го.
- Спокойно. Отвори го.
Виждам, че сам си го опаковал.
- Честита коледа.
- Честита божа майка!
- Къде го намери?
- Твърде истинско е.
"Е.Ф. Монтгомъри Къстъмс, Таппан Зее, Ню Джърси".
- Пробвай го.
- Побъркал ли си се?
- Защо трябва да го слагам?
- Мислех, че ще ти хареса.
Харесва ли ти? Ти си по-голям глупак отколкото мислех.
Може би ще го облека и ще отида на пазар, това ли искаш?
За тази обида, ще те смачкам.
Нищо не може да се сравни с това което израелците могат да ти направят.
Не мисли, че ще забравя това, което знам за теб.
Опитвам се да направя нещата по добрия начин, но добре, нека да бъде по трудния начин.
Ще облечеш това, защото искам да те видя с него. Давай!
- Виждам, че съм повишен.
- Да, само това имаха.
Но това е перфектна униформа.
- Адски сърби.
- Тихо.
- Сложи си шапката.
- Моля те!
Моля те, сложи си шапката.
Внимание.
Кое е толкова смешно?
Марширувай. Направи го.
Говоря Сериозно.
Не се ебавай. Марширувай!
Така. Марширувай.
Надясно.
Марширувай.
Надясно.
Марширувай.
Надясно. Марширувай.
Надясно. Марширувай!
Марширувай!
Достатъчно. Спри.
Спри!
Момче, внимавай. Играеш си с огъня.
Добре, I can tell you're not into this.
No, I am. Really. Ще ми отнеме малко време.
Харесваш ми. Ти си единствения който не се опита да ме заклейми.
- Мога ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Задавал ли си си някога въпроса защо хората правят такива неща?
Помисли си. Сериозно.
По-добре е да не мислиш. По-добре е да го направиш.
Кой си ти?
Става студено навън.
- Съжелявам.
- Можем да опитаме по-късно.
- Това никога не се е случвало преди.
- Няма проблем.
Можеш ли да го направиш по друг начин.
- Може би ти просто не ме харесваш.
- Не, всъщност, не.
- Наистина те харесвам.
- Може би ти просто не харесваш момичетата.
Писи-писи...
Сбогом.
Копеле!
Имате още 5 минути.
"Уважаеми Г-н и Г-жа Болден".
"Предлагам Ви да се срещнем и поговорим за оценките на Тод от първия семестър".
"заради предишните отлични работи,
предлагам проблема да бъде решен незабавно".
"Нека намерим време да се видим. С уважение, Едуард Френч".
- Какво смятяш да правиш?
- Проклет да съм ако знам.
- Какво?
- Казах, проклет да съм ако знам.
- Хвърлаш прекалено силно.
- Не ми трябва учетел.
Прецакан съм. Баща ми очакваше нещо нещо такова от мен, но ти..?
- Говориш на себе си.
- Прецакан съм. Ще се оправя.
Както кажеш.
Какво става с теб и Беки? Беки Траск, идиот.
Как ме нарече?
Станал си тъпо копеле, човече. Трябва да ходя да се упржнявам.
"Говориш на себе си?"
"Станал си тъпо копеле".
"Нека намерим време да се видим".
"С уважение, Едуард Френч".
Кой е този Едуард Френч? Директор?
- Ръководител съветник.
- Какво е това?
Той ръководи и съветва. Прочете писмото.
Какво смърди?
Обзалагам се, че е моят телевизионен обяд.
Имаме сериозен проблем.
- Не само аз съм в беда.
- Ще видим.
Не ме обвинявай. Не съм виновен аз.
Грешиш. Заради глупостите, които ми наговори, немога да спя по цяла нощ.
Заспивам в час.
Трябва ми молив. Имаш ли?
- Какво ще направят родителите ти?
- Те никога няма да видят това писмо.
Това не е малък неуспех. Родителите ми ще се побъркат.
Те ще искат да разберат какво става. Разбираш ли?
- Така мисля.
- По-добре бъди сигурен.
Ти ще лежиш в затвора не аз. Трябва ми молив.
Остър ако обичаш. Благодаря.
Този Едуард Френч познава ли родителите ти?
Те не се занимават с нещастници.
А професионално, говорили ли са някога с него?
Не, никога не се е налагало до сега.
- Не цапай хартията.
- Какво знаеш ти?
Подправял съм документи преди да са били родени родителите ти.
- Тод.
- Знаете ли за какво става въпрос?
Не, съжалявам.
Това е моят син, той винаги дъвче дъвка.
Той е всичко за мен.
- Седни Тод.
- Здравей.
Седни, няма проблем.
Говорихме си какво става. Искаш ли да ни кажеш?
- Не.
- Не се притеснявай.
Ти не си виновен. Ние и двамата искаме да ти помогнем да влезнеш в правия път.
И двамата?
Трябва да призная, че ситуацията в къщата на Ричард е ужасна.
Винаги съм вярвал, че един мъж трябва да поеме отговорността за семейството си.
Когато дойде при мен облян в сълзи и ме помоли да се намеся,
тогава осъзнах, че немога да остана равнодушен.
Ето защо поисках тази среща.
Ние оценяваме високо вашата загриженост.
Тод, видях досието ти, всички твои оценки се влошават.
Дори и любимия ти предмет, историята, е паднала от 6 на 4-.
По тригонометрия си паднал до 3.
Знаеш ли, че беше на път да завършиш с най-висок успех в класа?
Дядо ти и аз си поговорихме.
За проблемите на баща ти в работата му и за майка ти... че пие,
може би у дома не е най-доброто място за учене.
Той предложи да си учиш при него след училище.
- Мисля, че това е добра идея.
- Наистина ли?
Предложих да направя стъпка, но това означава, че ще трябва да направим сделка.
Каква сделка?
До края на този срок има 3 седмици и половина.
Ако изкараш шестици по всичко,
аз ще говоря с учителите ти и ще поправим оценките ти,
and let this quarter rest with the final exams. Петици или четворки няма да помогнат.
Но ако имаш само шестици това ще покаже на всички, че си сериозен.
- Можете ли да го направите?
- Да.
Но преди всичко, ти трябва да започнеш да бъдеш честен с мен.
Повече не фалшифицирай подписа на баща ти върху писмата ми.
Това е между нас тримата, ако ще направи нещата в къщи по-лесни.
Но ако се опиташ да ме изиграеш отново аз ще почукам на вратата ти. Ясно ли е?
- Той предлага да помогне.
- Това е твърде много работа за 3 седмици.
- А ако не го направя?
- Г-н Болден, трябва да Ви благодаря.
Ако сте съгласен, бих искал да говоря с Тод насаме.
Разбира се.
Дори и да не бяхте ме помолили, моето желане да запаля цигара щеше да го направи.
В подходящо време, аз ще кажа на Ричард за всичко това.
Той и Моника трябва да знаят какво става с техния син.
Очаквам те след училище.
- Той е много убедителен човек.
- Разкажете ми.
Виж, Тод, разбирам какво преживяваш в момента.
С жена ми скоро преживяхме ужасен развод.
Знам, че не е лесно Да бъдеш възрастен едва на 16 години.
Дядо ти мисли, че можеш да направиш това и аз съм сигурен, че е така.
Не искам да мислиш, че няма с кого да разговаряш.
Твоите родители, или проблеми с момичетата...
Ето ти моя телефон. Независимо за какво, обади ми се.
Обади ми се. Договорихме ли се?
Казвам ти, ако преодолееш това препятствие,
светът ще се отвори пред теб дори и да не вярваш в това.
Довиждане.
Да не си се побъркал? Дядо!
- Защо си толкова развълнуван?
- Проблем ли имаш?
- Добре го изигра.
- Можех още там да те изоблича.
Да, но не го направи. Защо?
Твоят Едуард Френч няма да ти създава повече проблеми.
Сега си разочарован защото трябва да се потрудиш.
Ти го накара да си помисли, че мога да направя нещо, което е невъзможно.
Можеш и ще го направиш.Просто трябва да се потрудиш. Престани вече.
- Престани да се шляеш.
- Не приемам заповеди от теб.
- Сега ще трябва.
- Мога просто да вдигна телефона.
И да направиш какво?
Мислиш ли, че можеш да ме въвлечеш в това без аз да замеся и теб?
Толкова си се надул, че си загубил представа за реалността.
90,000 умряха в Патин. За целия свят аз съм чудовище.
И ти си знаел за мен през цялата това време.
Ако ме хванат, когато репортерите започнат да ми навират микрофоните в лицето,
Аз ще повтарям твоето име. Тод Болден.
Тод Болден. Да, това беше неговото име. Почти от година той знаеше.
искаше да знае всичко. That was how he put it. Всичко.
- Те никога няма да ти повярват.
- Няма значение.
Ти ще бъдеш опозорен, момче.
Представяш ли си какъв скандал може да стане? Никога няма да бъде забравен.
Не и за теб. Не и за твоите родители.
Да попаднеш в ръцете на съдиите и репортерите не е толкова лесно, колкото си мислиш.
Трябва да будеш блестящ. Можеш ли да го направиш? За себе си съм сигурен.
Няма начин, аз трябва да прехвърля шестмесечен материал за три седмици.
- Това просто неможе да стане.
- Край на спора.
Ще се трудиш през останалото време от срока и през ваканцията.
Халторн е бил един от най-интересните автори на своето време...
Защо някои хора правят толкова, а други нищо?
С това приключва нашата седмица върху хорокоста.
Ти си чудовище.
- Това, което си направил е престъпление.
- Исках да знам повече.
Вратата беше отворена...
- Прецакан съм.
- Да лъжеш не е толкова лесно колкото си мислиш.
Внимавай. Играеш си с огъня.
Никога няма да бъде забравено.
Не и за теб.
- Какво ще кажеш за една мелба?
- Добе.
Очаквах да подскачаш от радост след толкова добри новини.
Но ти си толкова мълчалив.
Днес мисля да ти дам Свободен ден.
Какво ще кажеш?
Искаш ли вместо това да ти разкажа една от моите истории?
- Все-още имам няколко доста добри.
- Не ми пука.
Мога да ти разкажа за специалния сапун, който правехме.
Или пък за това как избягах от Берлин
след като по най-глупавия начин се върнах там. Това е една подобна история.
Не, нищо такова. Не мисля, че си в настроение.
Днес, ще ти разкажа една история
за един старец, който се страхува.
Той се страхува от едно момче
ноето беше по особен, начин негов приятел.
Момче, което е доказало, че е много добър ученик.
Но не точно по този начин, по който
неговата майка и учителите му гледат на него.
В началото, старецът не харесвал момчето много.
Но след това започнал да се радва на компанията му.
Разбера се, все-още имало голямо недоверие между тях.
Всеки знаел по нещо което другия искал да запази в тайна.
Накрая, старецът почувствал
че губи власт над момчето.
Той мислел, че е дошъл деня, в който момчето повече не се нуждаеро от него.
Тогава, в една безсънна нощ,старецът станал от леглото
и написал историята за неговото приятелство с момчето.
Всичко си спомнял.
Още от първия ден на запознанството им.
Написал как момчето влязло насилствено в къщата му.
Как изнудвал стареца да служи на болезнените му амбиции.
Когато оценките на момчето започнали да се влошават,
то обвинило старецът и му заповядало да се представи за негов дядо.
Въпреки, че ръцете му били сковани от артрит,
той се почувствал щастлив за пръв път от седмици.
Почувствал се в безопасност.
На следващата сутрин, старецът си облякъл най-хубавия костюм.
Отишъл в една от близките банки и си наел сейф.
Банковият служитер му казал,
че само той може да отвори сейфа с едно изключение:
изключението била смъртта на притежателя.
- И какво тогава?
- Банката може да отвори сейфа.
Вътрешните служби могат да проверят съдържанието на сейфа.
Но в тази кутия, те биха намерили само един документ от 12 станици.
Необлагаеми, Но твърде интересни.
- Не ти вярвам.
- Момчето ми...
- Това вече е направено.
- Погледни се!
- Можеш да си тръгнеш когато пожелаеш.
- Не бъди толкова драматичен.
Човек по-възрастен от мен с 5 години би се притеснявал повече за сърцето си
отколкото да не бъде изпратен в Израел.
И този ден ще дойде, ако аз живея достатъчно дълго,
Когато реша, че това, което знаеш вече няма значение.
Тогава и само тогава, ще унищожа документа.
Толкова много неща могат да се случат. Нещастен случай, болест...
- Можеш да заспиш под душа!
- Que sera sera...
това което трябва да се случи ще се случи
неможем да надникнем в бъдещето que sera sera...
Знам че го мислиш сега.
Виждам го в очите ти. Искаш да ме убиеш.
Да ме наръгаш с нож. Да ме бутнеш по стълбите.
Аз съм стар. Ти си силен и ядосан.
Добър повод да ме убиеш, но нещо липсва.
Да имаш някой, когото да контролираш.
Да ги накараш да мислят че те са живи
благодарение на това че ти не си решил обратното.
Имаш ли тази сила? Запитай се.
Това не е лесен въпрос. Мисля, че го знаеш.
Ти знаеш, че това означава, че сме приключили, Нали?
Ти не искаш да ме виждаш повече тук.
Предполагам, че не.
- Какво правиш?
- Това е краят.
Заповядай.
Пий. За нашият живот заедно. Набалото и края.
- Мисля, че ще се прецакаш
- Мое мило момче...
Не виждаш ли? Ние се прецакваме един друг.
Внимавайте.
Сър? Извинете...
Мога ли да ви помогна. Не се страхувайте.
- Нямям нужда от вашата помощ.
- Аз не съм лош човек.
- Просто искам...
- Какво? Защо ме притеснявате?
Ние всъщност сме съседи. Стоя тук почти всяка нощ.
Виждам как се разхождате по улицата. Само искам да ви помогна.
- Казват, че така е по съседски.
- Разкарай се.
Не е нужно да бъдете груб.
Знам нещо за вас.
Знам, че сте добър човек.
Аз също съм добър. Също като момчето.
Разбирам.
Не се срамувам да кажа, че бих пийнал нещо.
Но не бих приел благотворителност.
Ако ме поканите вътре като приятел можем да пийнем.
- Да пием?
- Да, това казах.
- Ти миришеш на кенеф.
- Може да използвам душа ви.
Но първо едно питие. След това ще направя каквото кажете.
I had him hooked up, rolling, 4 и половина... 3 минути.
Това беше най-доброто ми време.
Не бях видял кучето на задната седалка.
- Какво куче?
- Чух го да лае.
Чувам кучета да лаят непрекъснато, дори и когато ги няма.
I didn't pay no mind. Така, че ДОТ не искаха да ме наемат.
Както и да е... На кого му се говори за това?
Тъй че, бях... независим.
Това значеше, че можех да отида където си искам.
Мисля, че ни трябва още една бутилка.
Ако предложиш...
Няма проблем. Защо не вземеш моята?
Както казах, Работех като независим.
ДОТ, не искаха да ме наемат.
Можех да си ходя по целия град.
- Центъра, покрайнините...
- Къде ми е отварачката?
Стой си, стой си.
Тогава се преместих. Възвишенията на Вашингтон са винаги хубави.
Доминикаците там харесват...
Тогава те затрупаха онова ченге със сгурия и всички си побъркаха.
Но трябваше да се преместя за да не ме пипнат.
Пука ли ти?
Не, въобще.
Може би ще ми дадеш 10 долара утре сутринта.
Да, може би.
- Може би даже 20.
- Може би, ще видим.
- Отпусни се, правил съм го и преди.
- Няма проблем...
- Може ли...
- Нека да ида до тоалетната първо.
- Ти дори погледнала ли си това?
- Тази сметка беше у японеца.
- Цифрите бяха същите.
- Човекът не говореше английски.
- Гледай преди да плащаш сметките.
- Не разбрах какво каза той.
Ало... Да.
- Може би е говорил за йени.
- Може би.
Тод, Г-н. Денкър е. Звучи много обезпокоен.
- Защо ще се обажда по това време?
- Ела.
- Получих сърдечен удар.
- Имам да уча.
Разбирам, неможеш да говориш.
Немога да извикам линейка. Трябва ми помощ.
И това означава, че и ти имаш нужда от помощ.
- Казано по този начин.
- Кажи на родителите си че имам писмо.
- и трябва да ми го прочетеш.
- Разбира се, ей сега идвам.
Сега ще те видим колко струваш.
Какво е станало?
- От къде кървиш?
- Това не е моята кръв.
Беше самоотбрана.
- Какво?
- Млъкни!
Никой не е едвал тук преди теб направи това, което трябва.
Слез долу.
- Какво си направил?
- Слез долу.
Точно така.
Пусни ме да изляза
Ако не искаш да ми помогнеш, ще трябва да те накарам. Това е!
Ако смяташ да се държиш като някоя тъпа ученичка...
Ще разбия тъпата врата!
Не се страхувай, момче.
- Какво правиш?
- Ще счупя вратата.
Какво правиш? Няма смисъл.
Защо правиш това?
Обади се на бърза помощ.
Ключа.
Къде е ключа от банковия сейф?
Трябва ми доктор. Веднага.
Дай ми ключа.
Умирам.
Знам.
O, не... не така. Моля те.
Добре си направил сине.
Много добре си направил.
Добре е че си се обадил. Спасил си живота му.
Татко, нека да отидем и да се уверим, че е проверил всичко.
Не бива.
Това е от майка ми.
Казаха, че операцията е успешна.
И че имам още 20 години.
Живот на заем.
Погрижил съм се за всичко. Къде е ключа?
Няма сейф.
Никога не е имало. Аз излъгах.
Трябваше да се предпазя от теб.
Разбираш ли?
Предполагах, че няма повече да се видим.
- Не.
- Почакай.
Искам да те питам нещо.
Какво?
Как се почувства?
- По-добре да вървя.
- Почакай.
Може би трябва да те убедя да останеш.
Само докато заспя. Спи ми се от лекарството.
Моля те?
Ти си много добро момче дошло да види дядо си.
- Благодаря ти. Той е само приятел.
- Ти си много добър приятел.
Много ли е зле? Не говори много.
- Скоро ще го изпишем.
- Това са добри новини.
По акцента му предположих, че е немец.
- От юга мисля.
- Незнам.
Участвал ли е във войната?
- Никога не е споменавал.
- Мисля, че няма значение.
Беше много отдавна, войната. Скоро ще имаме президент,
роден след като е свършила. Какво мислиш за това?
- Сигурен съм, че сте прав.
- Той е много щастлив, че те има.
Един велик човек веднъж каза:
"No man is an island, entire of itself".
Джон Дон. Приятна вечер.
- Недей да говориш така.
- Какви са тези приказки?
Това е само предупреждение.
Ако си дошъл Флоранс да те нахрани, спукана ти е работата.
- Джени е бременната.
- Те имат да ни казват нещо.
Пак ще ставаме баба и дядо.
Нямам търпение да кажем на всички.
Какво има?
Събуди се.
- На мен ли говориш?
- Да, на теб.
Г-н Крамер се възстановява на друго място.
- Събуден ли си, Дюсандер?
- Да.
Май ме бъркате с някой друг.
Казвам се Денкър. Сбъркали сте стаята.
Казвам се Уеископф, и вие сте Курт Дюсандър.
Не познавам никого с такова име. Мога ли да повикам сестрата?
Бенджамин Крамер е бил в лагера Патин 10 месеца.
Вие сте отговорен за смъртта на жена му и дъщерите му.
Аз съм Артур Денкър. И съм американец.
Не се притеснявайте... Документите Ви няма да издържат сериозна проверка.
Имаме всичко, което ни трябва.
Аз съм Дан Рихлер. Това е детектив Гети от полицията.
Знаете за кого работя. Когато укрепнете ще бъдете преместен.
До тогава цялото отделение ще бъде охранявано.
Очаквайте в края на лятото да бъдете в Йерусалим.
- Къде искаш да седнем?
- Няма значение, само да е на по-преден ред.
Това е Карла.
- Здравей, Челси.
- Поздравления.
- Здравей Тод.
- Г-н. Френч.
Напрви го. Знаех, че можеш. Толкова се гордея с теб.
- Това сигурно са родителите ти.
- Дик Болден.
Вашият син много добре се справи. Трябва да бъдете много горди.
- Вие учител на Тод ли сте?
- Аз съм неговият ръководител съветник.
Много се надявах да видя дядо ти.
Много е далеч Чарлът. Той от години е в инвалидна количка.
Не излизат много. Обикновено за Деня на Блогодарността.
Съжелявам... Не разбирам.
- Това е за Вас.
- Това е за мен.
Приятно ми беше да се запознаем.
Не се чувствам много добре. Нека да си тръгнем по-рано.
- Добре ли си?
- Най-вероятно от нерви.
Нека видим как върви.
Всички вилики постижения водят началото си от недоволство.
Това е желанито да го направиш по-добре, да достигнеш по-високо,
това тласка цивилизацията към величие.
Всички ние сме чували историята за Икар.
Момчето, което взело крилата направени от баща му.
Крилата, които се предполагало, че ще го издигнат над океана - към свободата.
Но вместо това, той ги използвал за забавление.
За кратко Икар се почувствал като бог.
Да докосне слънцето. Да се извиси над обикновените хора.
И за да направи това той платил огромна цена.
Слез в мазето,няма да повярваш.
Като Икар, на нас също са ни дадени подаръци:
Знание, образование, опит.
И с тези подаръци идва и отговорността на избора.
Ние сами решаваме как нашите таланти да бъдат полезни на света.
Това е нашата съдба, и ние я държим в ръцете си.
При едно разследване на полицията и министерството на правосъдието,
е открито тяло в къщата на Артур Денкър,
човекът за когото се предполага, че е бил нацист.
Причината за смъртта не е известна.
Идентифицирането на тялото предстои в процеса на разследването.
Задържането на Дюсандър е плод на полицейско разследване
той е бил в неизвестност от 40 години и се е крил на 3 континента.
Сега аз ще се погрижа за теб.
Опитай се да се отпуснеш.
Аз съм Дан Рихлер, а това е Д-р Уейскопф.
Искам да знам за твоите отношения с Дюсандър.
Всъщност за теб Артър Денкър. Как се запозна с него?
- Чувстваш ли си готов за това.
- Да, Ще се справя.
Ето сасво...
Ти каза, че Денкър е получил инфаркт докато си му четял писмо.
- На английски ли беше или на немски?
- На немски.
- Ти говориш немски?
- Не.
- Нямаш ли представа какво пишеше?
- Не, но ми се струва, че той разбра.
Това, което не можем да открием е писмото, Тод.
- Знаеш ли къде е?
- Предполагам, че все-още е на масата.
Тогава, то още трябва да е там. Видяхте ли го Г-н Болден?
Не, аз не търсех писмо. Безпокоях се за Тод.
- Може би някой го е взел.
- Защо му е на някой да краде писмо?
Освен ако не са искали да го защитят. Някой друг беглец.
Знам, че това напомня за Робърт Лъдлъм,
но докато Дюсандър беше в болницата някой е задигнал писмото.
- Не ми се вярва да е така.
- Защо?
Ако има някой нацистки приятел в града, защо той не му е прочел писмото?
Може би той е сакат или сляп.
Слепите хора обикновено не крадат писма.
Той някога говорил ли е за миналото си?
Не.
- Какъв доктор сте вие?
- Аз съм учител.
Д-р. Веископф е професор в Еврейския Институт в Мюнхен.
Той помага на Израелското правителство по някои въпроси.
Ей, приятел добре ли си?
- Да, добре съм.
- Сигурен ли си?
Просто немога да повярвам. Дори и след като ми казаха.
Майка ти и аз се чувстваме сякаш сме те предали.
- Вината не е ваша.
- Трябва да говорим с адвокат.
Няма за какво да се притесняваш. Просто не се доверявам на тези ченгета.
Мисля, че това е добра идея.
Твоят старец е най-важен. Аз ще се погрижа за това.
Татко...
- Никога не съм знаел за това.
- Не съм и мислел, че знаеш.
- Знам.
- Ще се видим по-късно.
- Ще говориш ли отново с момчето?
- Не мисля.
Някак си той дори не...
Когато ти беше момче,как се забавляваше?
Ходех на кино.
- А ти какво правеше?
- Ходех на лов за момичета.
А сега аз улових един старец.
Това е болничния администратор и шефа на личния състав.
- Имаме ли план?
- Те са уредили изход за нас.
Г-н Френч, какво правите тук?
- Родителите ти вкъщи ли са?
- Не. Защо?
- Това е между мен и тях.
- А защо да не е между мен и вас?
Искаш ли да ми кажеш какво се случи?
Обърнете го на ляво.
- Незнам от къде да започна.
- Трябва да ми кажеш нещо.
Ще ви кажа, че ще е по-добре ако и двамата забравим за това.
Съжалявам, не мога да го направя.
Кажи на родителите си, че ще дойда по-късно да ги видя.
Г-н Френч...
Мислех, че имаме сделка. "Светът ще се отвори пред теб".
- Искаш да забравя за това?
- Искам да се справя с живота си.
Беше грешка да дойда. Ще го направя по телефона.
Ей, Ед? Мога ли да ти викам Ед, сега след като не съм в тъпото ти училище?
Някога получавало ли се е? Или аз съм първия?
Ако съм първи, поласкан съм, но не ми се вярва да е така.
Не след като Вие поправихте оценките ми. Дадохте ми телефона си.
Проблем ли имаш?!
Затова ли те напусна жена ти?
Ти наистина ли искаш да ми стиснеш ръката или нещо друго.
Ще кажеш ли на хората какво съм направил за теб?
Ще те повлека с мен.
- По-добър съм в това от теб.
- Аз се опитвам да ти помогна.
- Не искам да правя нищо.
- Смяташ да ме прецакаш ли?
Нещата, които ще кажа, няма да бъдат забравени.
Помисли за работата си. Мисли за сина си.
Каква е тази история Ед? Имаме ли сделка?
Не можеш да направиш това Тод.
Нямаш никаква представа какво мога да направя.