Cradle 2 The Grave (2003) Свали субтитрите
"От люлка до гроб"
Доставката пристигна!
Гледай каде ходиш!
Ето го отбелязаното място.
- Кристоф слуша.
- Какво става?
- Доставката е потвърдена?
- Ние сме си на мястото.
Успех!
Имаме един шанс, ако някой прецака работата, и камъните не са там, няма да е мой проблем.
Камъните са там. Не за дълго. До после.
Нека аз.
- Тук съм за приема.
- Името ви моля.
Анджи Роланс!
Може да се качите до горе с асансьора.
Благодаря!
- Къде са камъните?
- Кой по дяволите си ти?
- Кой ще ги открадне за теб?
- Върви по дяволите!
- Искам името и телефона му!
- Добре, ще ти кажа!
Знам!
- Мразя тези неща. А вие?
- Просто си върша работата.
Е и никога не знаеш, с кого можеш да се срещнеш.
Обзалагам се, че си по забавен от половината хора който са горе!
Найстина госпожо, имам да върша работа!
Е добре! Мисля, че трябва да отида горе да видя, какво продават!
Томи! Смяна на плана! Тоя е гей! Ти си на ход!
- В никакъв случай!
- Действай!
- Няма да стане!
- Добре Томи, ти си сега!
- Няма, по-дяволите!
- Това не е спор!
Направи го! И изглеждай добре!
картата.
Защо не ми подържиш чантата, няма да се бавя много!
- Алоха!
- Добър ден.
Надявам се, не се обиждате, но имам такава слабост към мъже в униформи.
Униформите, всеки път когато видя униформа, си казвам уу "морска храна".
- Найстина не трябва да приказвам по време на служба.
- Кой говори?
Скъпи, това си е флирт.
Освен ако тези големи красиви ръце, не ги похабяваш по жени.
Света е пълен с глупаци.
- Какво е положението?
- 6 секундно въртене.
- Томи. Но може да ми викаш Рейчъл.
- Дъглас.
- Надявам се, че не съм твърде "хубав" за теб.
- Имам си приятел.
Тази кучка!
Обичам, залези, плюшени кученца и големия ми в панталона....
Мога да го вържа на възел!
Да преместим масата.
Може би трябва да дойда да открадна нещо, а ти да ме хванеш.
Да се съпротивлявам, а ти да ме закопчаеш.
- Мога да бъда доста груб .
- Впечатли ме.
Съдба! Съдба!
Мамка му стара!
Земетресение! Но, се обзалагам, че ти можеш да ме растърсиш 10 по Рихтер, а Дъглас?
Да го направим!
Знаете какво да правите, да ги вземем всичките!
- 911, какво искате да съобщите?
- Искам да съобщя, че в момента се извършва обир.
Извършващ се обир? На кой адрес?
Обичам цветни камъни!
Този син диамант струва най-малко 2,5 милиона долара.
- Така ли? И чии неща крадем сега?
- Наркодилъри, перачи на пари...
Аз нямам нищо против...
Това. Това ще ми влезе в употреба.
T, виж това.
Това е за което дойдохме.
Да за това говоря. Джакпот!
Останалото е за нас.
- Да!
- Вътрешния ти човек те предаде, полицията е път.
- Остави камъните.
- Кой е на телефона?
- Разбираш, какво имам предвид.
- Няма да стане.
Прибирайте ги!
По-добре да ходя да си мрадна колата. Време е, трябва да тръгваме.
Време е да се изнасяме! Оставете останалото!
- Това вашата кола ли е?
- Да, моята е.
- Разкарай я от тук!
- Как да я мрадна като сте ме обградили?
- Аз ще мрадна дугите, ти мръдни твоята.
- Добре!
Спряли са метрото. Нямаме много време.
Дариа, идваш с мен.
Не мога да ти кажа как да се измъкнеш, но ти знаеш как.
- Съдба!
- Съдба!
Няма никой.
Стой!
Всичко е чисто.
Готино!
- Добре, може да тръгваш.
- Разбрано.
Камъните!
Внимавай!
Чантата!
По дяволите!
- Наслаждавате ли се на Калифорния?
- Не.
Мразя когато е горещо!
- Можр да имаме проблем.
- Камъните?
- Сейфа беше ограбен.
- Да се надяваме, че това е част от плана.
- Кой е началника?
- Кой пита?
Последвайте ме.
- Ванеса! Какво правиш толкова късно?
- Само още малко.
- "Само още малко?"
- Хайде скъпа утре си на училище.
Време за лягане.
- Станала си тежка!
- Не не съм!
Чакай малко! Има нещо зад ухото ти.
- Стига? Това е толкова аматьорско.
- Какво искаш да кажеш?
В ръката ти е. Тази ръка? Или тази ръка?
Гледай!
- Как го направи?
- Магия!
- За мен ли е?
- Разбира се, че е за теб.
Диамант за моята принцеса.
- Прекрасен е.
- Както и ти...
- Обичам те, татко.
- И аз те обичам.
Да кажем молитвата!
"Ангели от изтока, ангели от запада...
...севера и юга, пазете я, докато си почива.Амин!
- Дай ми малко любов.
- Добре.
- Може ли още една?
- Може.
Малката е в леглото. Ще спи до сутринта.
Напоследък не ме слуша. Само теб...
Ще говоря с нея на сутринта. Може да си лягаш, когато пожелаеш.
- Ще гледам телевизия, ако ти потрябвам.
- Добре, благодаря.
Ей какво стана?
Не трябва ли да мислим за дълга почивка в страна с топъл климат, където няма екстрадиране?
Този който се обади. Се интересуваше само от черните камъни.
- Кристоф ни е продал.
- Има нещо.
- За бога, успял си.
- Едвам си измъкнах черния задник.
Някакъв китайски пич ми срита гъза... счупи ми и слушлката...
И най-лошата част е, че задигна плячката.
Мисля, че е време да преусмислим политиката "не на оръжията"?
Няма ти нищо. Поне не трябваше да си играеш на "палавница" с полицая.
- Само това имаме.
- Какво ще правим сега?
- Чакайте ме тук.
- Къде отиваш?
Да получа малко отговори...
- Чакай ще ти пазя гърба.
- Не и този път.
- Но ак оми потрябваш ще ти звънна.
- Добре.
Внимавай.
Е, значи това е мистър Кристоф.
Очевидно, не сме първите му посетители днес.
- Моля ви, имайте милост!
- Каквото и да кажеш, гледай да е истина.
- Може да нямаш друга възможност.
- Ще ви кажа, каквото искате да знаете...
- Харесва ли ти?
- Става.
Искаш ли го? Ще ти го дам с отстъпка, с включени боеприпаси...
подсилена броня, 50 калиброва къртечница, с 7,62 mm M-60 къртечница, и това голямото 90 mm оръдие
Направо вдига всичко във въздуха, нали знаеш държи хлапетата от квартала "послушни".
- Ще пропусна.
- Добре какво ще кажеш за това?
- Пехотна нападателна машина на въздушна възглавница?
- Аз съм тук по друг бизнес.
Ей Арчи! Няма повече място в склада.
Добре, приберете ги в офиса ми, и внимавайте, че са скъпи.
- Слушай, няма шанс да си бил в долната част на града нали, Тони?
- Никак даже.
- Така си и мислех.
- Виждал ли си черен диамант?
Виждал съм бял, розов, жълт диамант, син диамант...
виждал съм и Нийл Даймън ще идва, в града и ще има концерт.
Никога не съм жидал черен диамант не като този.
Впечатли ме. Разбери кoлко струват.
- От колко време са твой.
- Вчера.
- Така си и мислех.
Ще дойда пак. Имам да връщам услуга, на приятел.
- На мен ми изглежда мъртъв.
- Явно, си стигнал до него първи.
Не съм аз. Не е в моя стил.
Ти си този който ми се обади, този дето преби Майлс. Кой по дяволите си ти?
- Името ми е СУ.
- Добре Су, аз съм Сали!
- Искам черните камъни.
- Направи ми предложение.
- Ще си излезеш от тук жив.
- Не става.
- Оставете съобщение.
- Мистър Фейт, знам че сте там, вдигнете телефона.
Трябва да поговорим, сега.
Кой по дяволите си ти?
Човекът чиито черни камъни мистър Кристоф трябваше да вкара в страната и да ги депозира в сейфа.
- Човекът който си ги иска обратно!
- Сега?
Добре, и колко? Може би не ме разбрахте. Камъните са си мой.
Май ти не ме разбра сега са мой, така че сложи парите на масата.
- Нямам време за това.
- Т'ва ли ти е последната оферта?
Мога да бъда много опасен човек мистър Фейт.
Не мога да разбера тия глупости. Някви хора ме гонят цяла нощ, но никой не предлага нищо.
Разбираш ли пич, няма никакво значение кой си. Нямам нищо за теб.
По дяволите!
По дяволите!
Носиш ли камъните!
Колко пъти трява да ви казвам бе пичове, аз съм бизнесмен, направете ми шибано предложение!
- Ето я твоята оферта.
- Няма да стане умнико, защото нямам камъните.
Ще ни кажеш къде са.
Anna tulla!
Колата!
Какво им е толкова на тия шибани камъни?
- Да.
- Арчи е.
Лоши новини. Имаме проблем.
Тъкмо бяь излязъл да събера, информация за камъните, по улиците
и Ву Танг Клан се появиха....
Три са нещата който трябва да забележите, първо аз съм сам, второ те са тежко въоръжени...
и трето всеки момент, ще ме бият като барабан.
Не мога да гледам, но нека само кажа, че...
- Спести ни останалото.
- Видя ли ми новите ДВД плеари?
Можех да се опъвам повече, но тогава можеха да ме пратят в кома, или да ме бият до смърт.
Но тогава как ще кажа на Тони, къде са камъните ако съм мъртъв, или на живото поддържащи системи?
- Нали така, затова хвърлих кърпата, заради теб!
- Добре, значи си се спасил, за да ми кажеш нещо?
- Правилно.
- Ми кажи де?
- Какво?
- Кои бяха?
- Незнам.
- Е какво ти казаха?
Ми казаха давай камъните, дебел шибан кракер и още някви такива неща!
- Това ли е?
- Ми това е доста лошо.
- Казаха ми "кракер" тва си малко расистко.
- Благодаря че, остана толкова време жив за да микажеш "нищо"?
- Обади ли се на полицията?
- Дали съм се обадил на полицията?
- Огледай се наоколо да не си луд.
- Въпроса сега - кой стой зад това?
Незнам, пичовете имаха супер пищови, дори аз не мога да намеря такива.
Само специалните служби имат такива?
- Чеймбърс!
- Ооо, Джънк Чймбърс.
- Кой е Джънк Чймбърс?
- Този тип знае всичко което става в този град.
Единствения който може да се докопа до такъв тип оръжия, а и има цяла шибана "армия".
Нататък си сам не ми трябват такива проблеми.
- И тъй като съм тотално преебан.
- Кой си ти, да имаш случайно документ?
- А да ако може да е със снимка
- Тва не ми говори нищо?
- Дай да видя.
Тайванско е. Централно разузнавателно бюро. Тайванското разузнаване.
- Знаеш тайвански?
- Не, но знам как е "ченге" на всички езици.
Кво ти да не си някъв кунг-фу Джеймс Бонд?
- Тези камъни пренадлежът на Тайланд.
- Сега са на Чеймбърс.
- Не мога да го понасям скапания телефон...
- Ще ти намеря нов.
- Да!
- Надявам се да си размислил.
О ти си лошия задник. Кво става глупако?
Правите всичко по трудния начин мистър Фейт. Нека ви улесня.
Нямам търпение да чуя.
Татко! Татко!
Много е красива в розова пижама. Нали, Ванеса?
- Кучи...
- Искам си камъните мистър Фейт.
Сега дайте ми да поговоря, с китайския джентълмен който е до вас.
- Да не си я пипнал шибаняко!
- Китайския джентълмен, моля!
Той държи дъщеря ми. Иска да говори с теб.
За бога, Тони!
Какво стана? Какво направи?
Казах му, камъните са у мен и няма да преговарям за момичето.
- Какво. Това е глупаво.
- Ако го объркаме, ще ни спечели време и ще задържи дъщеря ти жива.
За какво говориш. Това копеле държи моето бебче.
Виж познажам го. Аз искам камъните, а ти дъщеря ти.
Може да си помогнем взаймно.
Значи сега завися от теб?
Качвай се.
Трябва да се видим с Чеймбърс.
- Намерете място, да я затворите.
- Моя татко ще дойде и ще ви срита задниците.
Су каза, че държи камъните.
Но защо ми затвори? И не иска да преговаря за момичето, няма никакъв смисъл.
Купувачите идват утре, да има кажем ли, че се отлага?
Никога няма да спечелим доверието им, Имаме нужда от информация.
Намери нужните хора, плати каквото се налага.
Нещо не е наред. Нещо "става" с камъните.
А момичето?
Ще ни трябва. Да остане жива. Засега.
Да, да път съм да се видя с Чеймбърс.
Нямам избор, свържи се с неговите хора кажи им, че трябва да се видя с него.
Ще ти се обадя пак.
Съжелявам за дъщеря ти...
- На колко години е?
- Не е твоя работа!
На осем е. Септември ще навърши 9.
Моята е на 15.
- Гаджета?
- Никога. Ще ги избия.
Иска ти се...
- От колко време си "С.М.Д."?
- С.М.Д.?
Да - "Свали ме долу". За какво е всичко това?
- Камъните не са това което си мислиш.
- А стига бе?
А кой е този който, държи Ванеса?
Той е точно това което си мислиш. Убиец и крадец.
Супер. Супер шибано.
Ключовете...
- От къде взе този боклук?
- Нека кажа така, "баба и дядо имат дълъг път пеша".
- Сигурен ли си, че си го "изчистил"?
- Да, вече е "чист".
- Млъквай!
- Ти млъквай!
Лягай да спиш!
"Ангели от изтока, ангели от запада...
...севера и юга, пазете я, докато си почива.Амин!
Ето ги посетителите, Мистър Чеймбърс. И сутрешната поща.
- Ей ченге, ДВД-то ми се счупи.
- Веднага ще ви донеса ново мистър Чеймбърс.
Я, я Тони Фейт дойде да посетиш стария си приятел! Кой е приятелчето ти?
Китаец.
Ей, не с обувки по килима ми.
- Е как я караш, Джо?
- Не ми губи времето, негро.
- Виж имам проблем.
- Как е Дария?
- Да.
- Да,тя винаги е била добре.
От момента, в който я срещнах, до момента в който ми я отне.
- Проблем?
- Черните камъни.
Преди, тази кучка ми носеше много пари?
Но тя реши са спре. Ти реши тя да спре. Ти реши,
че е време да сложиш край на това.
- Черните камъни, какво?
- Трябват ми обратно.
Знаеш ли единствено умно нещо, беше че не и стана сводник защото на нея щеше да и "припари", а ти щеше да си мъртъв.
Но ти не си сводник нали, ти си просто крадец, който краде неща, които не му пренадлежът.
- Що не говори?
- Не говоря корейски.
Но аз говоря. Научи ме един кореец от края на града.
Soul Brothers 247365 Негър говорещ корейски.
Vendadel olid mollid nagu tьnnipхhjad ja kхik jхid, nagu sead koos paljaste naistega.
Ja see polnd mingi peldik, mu kabinet nдgi vдlja nagu parim Kabuki bordell.
Нали знаеш кво е тва?
- Минавай по често да пробваш храната.
- Малкото ми момиченце е въвлечено в това.
Ако не взема камъните обратно, ще я убият.
Какво искаш човече?
- Аз ти се моля!
- знаеш ли какво си мислех, това е висок залог.
Рискован залог.
И се питам какво би накрало човек, да си навлече такива проблеми.
Трябва да е нещо добро. Нещо ценно.
- Джо това е малкото ми момиченце.
- Направи си ново.
- Ти копе...
- Драма!
Приятеля ти не е глупав.
Всеки има по един неуспех в живота, той някаде го чака.
- Остави го на мен.
- Давай.
Поздрави Дария от мен. И не си забравяите скапаните обувки.
Женчо.
Преди се възхищавах на този. Исках да съм като него.
- В Тайван можех да го накрам да говори.
- Да, иска ми се да видя Тайван.
Единственото нещо което можем да направим, е да намерим къде са камъните и да ги вземем.
- Каза го така, все едно е най-лесното нещо на света.
- Няма да е.
- Какво?
- Те са в неговия клуб.
- Как разбра?
- Знам, просто го почувствах. Не ти ли се е случвало?
Не.
Мислех, че вие китаиците сте някакви мистици всичките.
Обичаме да залагаме. Не да налучкваме.
Не налучквам, но може и да греша.
Аз ще ударя клуба, ти отиди да видиш Арчи.
Защо?
- Трябва да си припомни нещо за тези който го обраха.
- А ако не може?
Нали си от Тайван, накарай го да си спомни.
- Ей разкрай се от тука.
- Какво правиш?
Спокойно, дойдох да видя дали ти трябва помощ.
Е не ми трябва помощ това е много деликатна апаратура.
Затова, стой настрана. Стой настрана от камиона!
- Какво?
- Стой настрана от шибания ми камион!
- Добре спрете!
- Ето отдръпвам се.
Отдръпвам се.
- Някой требва да сложи "професора" на място.
- Поне той си върши работата. За разлика от други.
Вържи я, и я накарай да млъкне.
Искам си татко!
Искам си татко!
Пусни ме! Млъквай!
Чуйме малък вредител, мога да се сетя за по-добър начин да те накарам да млъкнеш.
По дяволите! Взела е ключа!
Я Дария.
Отдавна не сме се виждали. Какво те води тук?
- Понякога трябва да видиш старите приятели.
- Да не би да имаш проблеми?
- Проблеми с голямо "П".
- Тони Фейт?
Мислех, че сте заедно, като Бони и Клайд.
Да, беше така, но напоследък не се грижи за мен.
- Това е всичко което искам. Какъв срам а?
- Какво мога да направя аз?
Незнам може би няма нещо което да не можеш да направиш за това... Това е лудост, незнам какво съм мислила, не трябва да съм тук, съжалявам.
- Не чакай!
- Момичета, оставете ни за минутка.
- Шампанско?
- Да
Дай на мен. И така работа ли търсиш?
- Трябва ми нещо.
- Какво ще кажеш за работа тук?
Как ще реагира Джънк като разбере, че съм се върнала?
Остави ме мен да се оправям с Джънк Чеймбърс!
А междувременно какво ще кажеш да се качим в моя офис и да обсъдим всичко това...
Не е точно бокс, използват колена, и лакти и са без ракавици, няма правила.
Въртят се много пари, и е много незаконно. Работят през деня, под носа на ченгетата.
Мъжа, който си видял, как знаеш, че ще е тук?
Не знам, но е едно от местата на Чеймбърс, та реших, че е добра идея да започнем от тук.
Пристигнахме.
- Ей това е частен клуб, не може да влезете!
- Ей това съм аз - Арчи! Всички ме харесват...
Ей тва е тоя задник Арчи, отново.
- Как ще го познаеш? Е не му видях лицето, но и без тва всички ми изглеждат еднакви ако се сещаш какво имам в предвид, като вас...
Не се обиждай! Не му видях лицето но, ще позная пръстена на котрето му защото беше,
поне 10 карата кафяв диамант добре обработен, споням си, че си мислех какви повреди ще ми нанесе ако ме фрасне по лицето с него.
- Трябва да съм сигурен, че мистър "пръстен" няма да ме познае затова се дегизирах.
- Как ще влезем?
Остави на мен. Аз ще се погрижа за всичко.
Хей приятел, как е?
Ей как е тоя брониран Линкълн който ти продадох?
- Ченгетата ме спряха.
- Става така по някой път.
Колата беше крадена, Арчи!
Да не съм я крал аз, ела в офиса утре сутринта, и ще оправим всичко.
Знаеш правила! Никакви гости!
- Той не е гост. Той е боец.
- Тоя? Добър ли е?
Майтапиш ли ме, ще срита всичките балъци там знае китайски номера, ще чупи зъби, ще фърчи кръв. Ще е страшно. Мръдни ся.
- Няма да стане Арчи, никакви услуги повече!
- Кво? Да не ме занасяш?
Добре, някой трябва да ме научи как се прави "бизнес" Сега извини ни.
Ти си номер 12, ходи да ти сритат задника.
- Не съм дошъл тук да се бия.
- О, няма да се биеш. Казах му това, само за да влезем.
- Знаеш ли в добри дни се правят около милион долара.
- Просто намери пръстена!
Знаеш...може да отнеме малко повече време.
Добре, да се захващаме.
Забави темпото.
Защо не пуснеш малко музика...
Бавна музика.
Просто се отпусни...и гледай.
Това изглежда добре.
Действаи. Вържи го за дъното! Томи, действаи!
Ето го обезпаразитителя.
- Извинете...
- Охо, кво става брато?
- Кво праиш бе?
- Обезпаразитяване!
- Не ми казвай, че не сте получили съобщението.
- Кво съобщение?
Е тва е тия ше ме довършат, един брат си изкарва честно прехраната и знаеш ли...
Добре, ако беше получил известието...
Щеше да знаеш, че има нова заповед, според която,
Трябва да мина и да напраскам за гадини във всеки офис в града
- За кво тва?
Що гадините разнасят некви гадости и то навсякаде.
И моята работа е да дойда тука да предодвратя заразяването и разпространението им.
Ние правим бизнес тука не мога да те пусна тука да влезеш и да почнеш да пръскаш с некав спрей за гадини.
Скивай ся пич, по добре ходи говори с шефа ти, щот тва ми е работата.
Шефа е зает.
Добре щом така казваш...
Но запомни първото нещо сутринта ще е да дойдат, и да поставят това място под карантина.
- Карантина?
- Да и те ще ви затворят!
Без да с езамислят.
Ей ей ей, чакай брато. Слез да поговорим за минута.
- Не се ебаваш с мен нали?
- Кво?
Виждаш ли тва там. Тва съм аз.
Тва съм аз. Аз съм лицензиран унищожител. Що да се ебавам с теб?
Знаеш ли кво, пусни ме в няква малка стая, някой малък офис, на последния етаж
далече от клиентите, да си пусна отровата за гадините, и ще се върна по късно да оправя останалото.
- Е добре, зимай си нещата и идвай.
- Е за тва говоря.
Наеш кво, не ти пожелавам да се занимаваш с тия гадини врата им е като на Опра.
- Аре тръгвай.
Някой гадини причиняват болести на хората.
Ей я скивай тва! Тва да не е офиса на Джеки Чан?
Леле! Човече имате си джакузи!
ИХА, скивай топката. Колко ли мадами сте опраили слагали сте ги на топката - "Давай бейби седни ми на топката".
Ей, Свършвай си работата и заминавай брато?
Добре дръж вратата затворена и не пускай хора да влизат един час.
Ебати!
Чисто е.
- Да действаме.
- добре.
- Ти си луд!
- Аз съм баща.
- Взриви го!
- Дария, приготви се да си тръгваш!
- Какво беше това?
- "По някога ти трябва стар приятел".
- Дойде от офиса!
- Наглеждай я, и не я пускай!
- Не са ли тук?
- Тук са, просто не са в сейфа.
- Какво говориш?
- Трябва да са тук някаде!
- Казвам ти тук са!
- Какво ще правиш, Тони?
Всички да се махат! А ти "Т"
-Трябва да спася Ванеса, трябва да ги намеря.
- Няма да те зарежа!
- Тръгвайте!
- Хайде "T.", всеки момент ще влязат да се махаме.
- Млъквай и се разкарай от тук.
- Знаеш ли, че имам "големия".
- Така ли?
- Да!
Дръж си го в панталоните.
Стойте!
Кво искаш?
Хубав пръстен, не е истински. Казах ти, че ще отнеме време.
Мислех си за тези диаманти и се обадих тук-там, моя позната в министерството на отбраната
ми каза за слуховете за тези камъни от Тайван, само че, не са слухове.
- Добре сте го пребили.
- Разкарайте го. Наслаждавай се на килията "секси личице".
11 победи 10! Следващия бой 8 срещу 12!
8 срещу 12!
Бойци елате в клетката!
- Още сме тук, T.!
- Има ли нещо което искаш да направим?
- Нищо още!
- Какво?
Нищо.
Къде е номер 12!
- Кой е номер 12!
- Ей ето го тук.
Не е ли малко дребен?
- Ела тук, страхливецо!
- Ти си страхливец приятелю!
- Няма да стане днес.
Слушай, знам че плана не беше такъв, но ако не влезеш вътре, ще ни изхвърлят и няма да намерим нашия човек.
- Съжалявам
- Просто намери пръстена!
- Ей 2000 на белия.
- Ok, Арчи.
Ти печелиш!
Ей жълтурко, закарай си задника обратно там!
Пусни ме на земята Брус, или ще ти сритам задника.
Аз не съм Брус.
Айде излизай навън! Сритайте му задника!
- Ok, закърпих го.
- Готови за действие!
- Айде да тръгваме.
Тръгнете с колата и стойте близо.
Ей, тоя ми взе четириколката!
ЩЕ го хвана това копеле!
Пет бона на китаеца! Той ми е приятел!
В този момент човек индифициран като Антъни Фейт.
Е гонен от полицията в Доунтаун Лос Анджелис.
Да той шофира високо проходима четириколка!
- Ей!
- Тук сме!
На горния етаж, на гаража в китайския, квартал, отидете до там.
Знам къде е това.
Ей, мерси човече!
- Харесва ли ти новия ми пръстен?
- Къдее той?
Е отвори вратата Добре, че си взех зашеметителя.
Добре брато, готов ли си за "токов удар"? Къде са камъните?
- Не продавам нищо, докато не съм сигурен какво е!
- Колко пари искаш?
- Къде ми е маслото кучко?
- Почти е готово.
Виждаш ли мразя загрявката, играча трябва да е готов, да стане от пейката, и да птбелязва точки.
Да влезе смело на игрището и да почне да вкарва.
Затова, дай да пропуснем глупостите и данаправим така, ти ми казваш цифра.
Висока цифра, виждаш ли толкова висока, че когато я чуя...ъъъ...да ме възбуди.
И тогава банг,претъркулваме се в леглото и си лягаме. Харесва ли ти?
По дяволите!
Добре! Добре!
И ето, явно в този гараж, ще свърши всичко полицията обгради гаража,
И започна да го претърсва, това беше едно екстремно преследване
- Незнам защо идиоти като този правят това?
- Те никога не се измъкват нали?
Да така е. Само застрашават невинните граждани.
Ето излиза още една кола, полицаят говори с шофьора, претърсва колата...
Полицията знаят, че той е вътре и те са добри в претърсването...
И няма да позволят на този да им се измъкне.
Мистър Чеймбърс си почива, каза да не го безпокоят.
И казваш, че камъните са вътре.
Е от начало беше твърд, но като стигнах до орехите, запя като Селин Дион.
Въпроса е как ще ги измъкнем от вътре. Това място е винаги пренаселено.
- Ей брато нещо не е наред.
- Имам същото чувство.
- Портиера?
- Къде е?
Стойте нащрек!
- Извинявай!
- Внимавай с мойте орехи!
- Добре-добре.
Няма хора на Чеймбърс! Нещо не е наред.
Тоя изглежда по добре като е умрял. Каза че, са тук във фонтана.
Къде са?
Тва не може да се случва, трябва да са тук.
- Това ли е един камък! Къде са останалите?
- Линг! У него са другите!
- От къде по дяволите знаеш?
- Знам!
Добре, камъните са си у него.
Тя не може да му навреди, тя е просто малко момиче.
Тя е само 8 годишна. Ще я пусне на свобода. Ще я пусне по дяволите!
- Какво да правя?
- Трябва да тръгваме.
Сега!
- Обратно в бизнеса сме.
- Добре, незнам колко щех да издържа да съм детегледачка.
- Мразя деца!
- Всичко друго готово ли е?
Само трябва да пробваме устройството.
Нарича се реактор...
...не тест. Настойки.
Готови сме да действаме.
Очила!
Заповядай човече!
Моля проработи!
Моля те татко, моля те!
Моля те отговори, моля те.
Да вдигна ли?
- Да.
- Татко?
- Ванеса?
- Татко моля те прибери ме, искам да се прибера у дома.
Успокой се скъпа. Къде си?
Аз съм в една каравана, в една сграда. Боядисаха прозорците, не мога да видя.
Трябва да ми помогнеш скъпа трябва да знам къде си.
Страх ме е.
Знам, стой спокойно и се концентрирай Огледай се какво виждаш?
Не знма не виждам нищо.
Трябва да опиташ скъпа, трябва да видиш нещо.
- Виждам столове
- и зелена светлина..
- От къде идва зелената светлина?
- Незнам, от една машина.
- Изглежда като лазерно шоу.
- Лазерно шоу?
- Успокой се скъпа, успокой се!
- Всичко ще е наред! Татко ще дойде.
- Татко?
- Ванеса?
- Татко!
- Ванеса!
Ванеса! Супер! По дяволите!
- Той ще го направи тук. Тази вечер
- Ще направи какво?
Ще продаде камъните. Зеления лазер е реактор.
Нужен му е, за да направи реакцията, за да покаже техните възможности.
- За какво говориш?
- Какви са тези камъни?
Те са нов вид синтетичен плутонии. Малки и лесно преносими, но свръх мощни. Прав ли съм?
Много интернационални отрепки биха платили луди пари да се докопат до тях.
И тогава, сбогом земя!
Стига с тези глупости. Как ще си върна дъщеря ми?
Готови сме.
Купувачите трябва да дойдат, и да си тръгнат бързо, някъде на сигурно
някъде където е възможно за кацане.
Ванеса каза, че е в голяма сграда може да е хангар?
Има около една дозина летища, мой човек.
- Няма да можем да отидем до всичките.
- Самолети!
Самолети, да самолети всеки самолет трябва.
Да съобщи в кулата, за контрол наполетите за да прелети...
иначе има голям шанс да бъде, свален от военните.
Затова ако вземем списъка, може да намерим къде ще е продажбата.
Дария, обади се на тези от контрола на полетите виж за всички пристигащи и заминаващи полети.
Майлс, забраната за оръжия отпада. Стана напечено.
Всички останали готови за действие! Томи, трябва ни отвличанена вниманието!
Имам точно това което ни трябва.
Летище "Уик".
5 хеликоптера, са престигнали в растояние на 5 минути.
- Звучи, като най-вероятното.
- Дано да е, заради живота на Ванеса.
Да вървим!
Вие сте 5 най-големи дилари на оръжие.
Знаете мощноста на оръжията.
А в него атомните бомби са върха.
Но материалите за тях са трудни за доставка, и съхранение.
Ами ако не са? Това е въпроса който ви доведе тук!
А това е...отговора.
Уникален елемент направен от хората. Състоянието му е синтетично.
Нулева радиация и нулева опасност.
Една малка, част е достатъчна за отделянето на голямо количество енергия.
По-силно от плутония, сто пъти колкото него.
Моля сложете очилата!
Какво общо има тайван с това?
Ние направихме камъните, те са наши.
Добре, а този който си след него. Как го познаваш толкова добре?
Израснахме заедно, и бяхме обучавани от правителство по едно и също време.
Чакай малко! Били сте на една страна?
Той ни предаде, уби другите от екипа опита се да убие и мен.
Ако ти не убиеш това копеле, аз ще го направя.
Първо камъните. След това и него
Създаваме силно реактивна среда, за разграждане на атомния строеж материала!
По принцип това става като се атакува с неутрони.
Тук използваме елктромагнитно разделяне, на протоните.
В процеса отделяната енергия се покачва експоненциално.
В момента достигаме енергията на портативна ракета, достатъчна да унищожи танк.
Ракета "Томахок". Достатъчна за унощожаването на сграда.
"Скъд". Достатъчна за унищожението на цял квартал.
Хирошима!
Две Хирошими!
Нов световен ред!
Целта на днешния търг е да проверим възможноста на пазара
и да определим цената. Има 50 камъка за продаване
и цената с която започваме е 200000$ за камък.
Предложенията моля!
1 за 5 камъка.
1,2 милиона за 5 камъка! 1,5 милиона за 5 камъка!
1,7 милиона за 5 камъка! 2 милиона за 3 камъка!
5 милиона за 6 камъка! 5.2 милиона за 6 камъка!
5.7 милиона за 6 камъка! Продадени!
7 милиона за 10 камъка! 8.5 милиона за 10 камъка!
- Майлс, какво виждаш?
- Има 5 хеликоптрера.
2 въоръжени пазачи. Проверявам околноста. Околноста е чиста. Вътре, все още се пазарят.
- Виждам и каравана, с боядисани прозорци,
- Ванеса каза, че в каравана, трябва да е вътре!
- Щом я измъкнем, вие двете изчезвайте!
- Ще се погрижа за нея.
8.7 милиона за 10 камъка! 9 милиона за 10 камъка!
9.8 милиона за 10 камъка! 10 милиона за 10 камъка!
Продадени! Останаха 37 камъка за продажба.
- 60 милиона!
- Майлс! Удари ги.
- Готово!
- Томи, наблюдавай караваната!
24.5 милиона за 15 камъка! 25 за 50 милиона!
- Останете на място, копелета!
- Знаех си.
Чухте човека, край на партито!
- Всички спокойно!
- Шибани аматьори.
Спокойно бе човек!
Казах не мърдай шибаняко!
Тя излиза! Излиза!
Време е за тръгване!
- Някакъв тип е след нея!
- Стой тук аз ще отида я взема.
- Мамка му стара!
- Елате при татко!
По дяволите, тоя скапаняк стреля по нас! Кво да правя?
- Застреляй го!
- Лесно ти е да го кажеш.
Давай ти!
- Не му позволявай да се измакне!
- По дяволите Арчи, Свърших патроните!
Давай с M-60-ката! Дай по близо!
Дай ми това!
Колко пъти трябва да те убием?
Хвани го. Аз ще се оправя с нея.
- Тръгвай!
- Добре.
- Какво стана?
- Незнам загубих баланс.
Прибери колесника! Сега!
- Свали го!
- Свърших патроните какво да правя?
- Свали го!
- Зареди оръдието
- Как ?
- Пъхни големия куршум в дупката!
По дяволите!
- Ето го ето го ще го хвана!
- Арчи, застреляй това гадно копеле!
Гръмна го в гъза!
Мамка му!
Време е да приключим това по моя начин.
- Пусни я!
- Пусни ме...татко, татко!
Татко! Татко!
По дяволите! Не мога да стрелям!
Извади късмет последния път.
Но няма да имаш сега.
Хайде скъпа, хайде!
Грешно дете! И определено грешния баща!
- Моето бебче!
- Татко, знаех, че ще ме намериш!
Толкова се радвам, че ангелите са те пазили.
- Още една?
- Разбира се!
Никога няма да те оставя! Никога!
Явно и двамата намерихме това, което търсихме.
- Какво ще стане с камъните сега?
- Ще бъдат унощожени.
Явно ще прекарам известно време в затвора.
Затвора ?
Стига бе човек, той току що спаси планетата, не може ли да е поне на изпитателен?
- Ще направя каквото мога.
- Благодаря.
- Това е добре,
понеже сме страшен екип, прав ли съм, освен теб защото си ченге.
Но останали трябва да останем заедно. И един бял понякога е полезен.
Ако искате да влезете в кънтри клуб или да си хванете такси...
Добре, за какъв процент говорим? Нула!
Значи толкова нисък а?
- Трябва да си оправя положението.
- Всички ние трябва, да го направим!
Аз съм с теб, T.!
Хайде бе пичове тъкмо стана забавно.
Е нямам предвит толкова забавано...
- Успех!
- Благодаря!
Съдба! Съдба!
Съдба! Съдба!
Съдба!
SUBS: L_Nikon - nikonbg@abv.bg -21.06.2003 icq: 110174634