The Golden Bowl (2000) Свали субтитрите
З Л А Т Н И Я Т Б О К А Л
По романа на ХЕНРИ ДЖЕЙМС
С участието на: КЕЙТ БЕКИНСЕЙЛ
ДЖЕЙМС ФОКС
АНДЖЕЛИКА ХЮСТЪН
НИК НОЛТИ
ДЖЕРЕМИ НОРТЪМ
МАДЕЛИН ПОТЪР
УМА ТЪРМАН и др.
Вижте, татко, ето ги!
Проклет бъди! Ти не си мъж! Дори синът ти те превъзхожда!
Убийте тази блудница! И малкото й кутре!
Прости ми, татко!
Тя е виновна, пожали ме!
Музика РИЧАРД РОБИНС
Оператор ТОНИ ПИЪРС-РОБЪРТС
Сценарий РУТ ПРАУЪР ДЖАБвАЛА
Режисьор ДЖЕЙМС АЙвЪРИ
Значи убитата е била мащеха на момчето?
Съпруга на баща му.
А завистливият му брат завел баща им да ги види.
Херцогът бездруго бил отегчен от жена си.
Била ненаситна на пари и млади любовници.
Имаш очарователни предци.
Не знам какви са били тези стаи и кой ги е обитавал.
Дядо ми, старият принц, казваше,
че къща, в която познаваш всичките стаи, е безинтересна.
Последният член на рода, живял тук, е моят чичо Алфонсо.
Наложило се да се изнесе, защото бил отровен.
Не от човек, а от златните шупли,
които се сипели в кафето му от тавана.
Съдържали арсеник.
Палацо Уголини, близо до Рим - 190З г.
Ела.
Ето как са пропилявали парите, които можех да наследя.
Един от принцовете от отминалите столетия
похарчил всичко за комедии, в които изпълнявал главната роля.
За ремонта ще са нужни милиони.
За щастие г-н вървър разполага с тях.
Наистина ли заминаваш за Баден-Баден?
Защо точно там, за бога?
- Защото получих любезна покана.
Да можех да си отида у дома...
- Но не можеш да понасяш Америка.
Предимството й е, че е далеч от теб...
... и от годеницата ти.
Знаеш ли какво бих искал?
Би искал и аз да се омъжа.
И какъв трябва да е избраникът?
- Добър, мил, умен...
... и богат.
Помогни ми да открия такъв прекрасен съпруг,
който да заличи спомена за теб.
- Шарлот...
Нямаме избор.
Аз съм беден.
- Не ме е грижа!
Моля те, не го прави!
Шарлот!
Лондонският дом на Адам вървър
Първият американски милиардер
Не мога да повярвам, Фани!
Шарлот е тук, в Лондон? Кога е дошла?
Мислех, че е в Баден.
И сега е при вас?
Трябва незабавно да я видя! Фани, скъпа, моля ви!
Разбира се. Настоявам.
Благодаря ви, скъпа.
Шарлот е дошла за сватбата ни!
Америго, ще се запознаеш с Шарлот.
винаги съм я харесвал най-много от всичките ти съученички.
Тя беше така прекрасна, знаеше езици, беше обиколила света,
а аз, невзрачното американче, се ужасявах от всичко.
Тя ме направи своя приятелка.
Какво гледаш?
- Нещо уникално.
Прекрасен подарък от младоженеца.
Това е ликът на моя родственик, чието име нося - Америго.
Америго плавал след Колумб,
но все пак успял да кръсти новия континент на себе си.
Оттогава, във всяко поколение,
един син носи името Америго.
А сега направи нещо за мен, велики мой Америго.
Иди да доведеш Шарлот. Отседнала е при семейство Асингам.
Ще доведеш ли приятелката ми тук?
Не е честно да те изоставям така.
Не ме изоставяш.
С Америго ще ми бъдете съседи. Карлтън Хаус Теръс е съвсем близо.
Но ние ще сме двама, а ти - сам. Губи се симетрията.
Симетрията?
Да не би да искаш да я запазим, като и аз се оженя?
Не бих те упрекнала.
Ще знам, че вината е моя.
- вина?
Ела тук, скъпа моя. Глупавото ми момиченце!
Англичаните биха окачествили изявлението ти като "абсурдно".
А как биха се изразили американците?
"Ръсиш глупости".
Точно така, ръсиш глупости.
вие направихте толкова много, Фани.
Маги е идеалната съпруга за него.
Заради самата нея, а и заради баща й.
Заради самата нея, а и заради баща й.
Много мило, че ги запознахте.
- Искам да направя нещо и за вас.
Не можете цял живот да гостувате в чужди домове.
Създадена сте за охолен живот. Не сте беднячка по душа, Шарлот.
При все това съм точно такава - беднячка.
Нали не сте казвали на Маги?
- Че с принца се познавате?
Не.
Нали решихме, че е най-добре всички да започнат на чисто?
На чисто.
всички говорят за предстоящото събитие. Неизбежно е.
Фани ще се погрижи за мен.
- Тя се грижи за всички.
И то, с удоволствие.
Не успяхте да се отървете от мен.
- Радвам се, че се върнахте.
Не бих пропуснала сватбата на Маги.
- И не само нея.
А и Баден-Баден е истински ад - претъпкани хотели
и магазини, царство на безвкусицата.
Розови обувки и чадъри в тон.
- Боклуци, които никой не купува.
Именно. Не успях да намеря нищо подходящо за сватбен подарък.
Помогнете ми, принце. От Рим знам, че умеете да се пазарите.
Сред горките ми сънародници - да, но в Лондон не съм така убедителен.
Не виждам нищо, което би носила.
А нещо, което вие бихте носили?
- Подарък ли ми предлагате?
Бихте ли го приели?
- Ако го приема, какво ще го правя?
Ще го носите.
- И да кажа на Маги, че е от вас?
Защо не?
върнах се, за да бъдем заедно, както навремето в Рим.
Шарлот, защо говориш така?
- Защото искам да го кажа!
За да знаеш, че искам да бъдем заедно още веднъж преди...
... преди това, което ти предстои.
Нищо не искам от теб.
За какво те моля? За един-два часа, не повече.
Един-два часа, за да купиш подарък на приятелката си.
Трябваше да дойда. Толкова ми липсваше...
Харесва ли ви?
Харесва ли ви?
Какво е това?
- Направен е от един кристален къс.
Гарантирам ви, че няма да откриете никакви ръбове.
Дори ако се изтърка златното покритие?
Ще ви изчакам отвън.
Правен е по стара технология.
- Има ли някакъв дефект?
Бих искала да знам, защото е за подарък.
Никакъв дефект не може да бъде открит.
Нека си помисля.
- Ще ви го запазя.
Благодаря.
Изглежда ми подходящ.
Не забеляза ли?
- Какво?
Имаше пукнатина.
- Аз видях само, че е прекрасен.
Точно това е най-опасно.
- Опасно? За брака ти?
За щастието ти?
- За всичко.
Знаеш колко съм суеверен.
Фоунс - замъкът, нает от Адам вървър, 1905 г.
Ето го и папа.
Ела.
Да го сложим пак в количката.
Заповядай.
Толкова се радвам, че съм тук!
Така ли си го представяше?
- Дори е още по-прекрасен!
Татко много ще се радва да те види.
Добре дошли във Фоунс, Шарлот.
- Благодаря за поканата.
влакът й закъсня, но най-сетне е тук, жива и здрава.
Уморена е, ще я заведа право в стаята й.
Подготвила ви е Червената стая.
Има два прекрасни пейзажа на Каналето, но за жалост, не наши.
Толкова се радвам, че си тук, където всички те ценят и обичат!
Шарлот е ценена навсякъде.
- Бъди спокойна, няма духове.
Шарлот дойде!
Уморена е до смърт.
- Не чак толкова.
На мен ми изглеждаш много уморена.
Стаята ти е насам.
Знаеш ли какво си мисля?
Че изпитваш малко носталгия.
Тук съм си у дома.
- Но тъгуваш за Италия.
Сигурно ти се иска да видиш Рим отново.
вече нищо не ни пречи да заминем.
- Защото Шарлот дойде ли?
Спокойно мога да оставя татко и детето на нейните грижи.
Шарлот разбира от всичко.
- И е много практична.
Налага й се. Но е и романтична.
Трябва да заминем, дори само за да подобря италианския си.
Би било толкова хубаво в Рим!
Ти и аз...
сами...
... заедно.
Прекрасно, Шарлот.
Знаете ли кои са тези дами?
- Често съм се чудил.
Не знам имената им. вървяха с къщата.
А художниците?
Те също ще останат безименни.
Шарлот, елате в кабинета ми. Искам да ви покажа нещо.
Рисувани са от Рафаело. Тази е първата, която купих.
Имах късмет през годините и вече притежавам пет.
вече не могат да се намерят.
Това е най-новата ми находка.
Но дали е на Рафаело или на Перуджино, учителя му?
Прекрасна е.
- всеки би искал да я притежава.
Не сте ли съгласна?
- Да.
Нося ги със себе си където и да отида.
Карат ме да се чувствам у дома си навсякъде.
Те са като стари приятели, които ти гостуват колкото искат.
Получих писмо от някой си г-н Гътърман-Сус.
Имал интересен набор турски плочки. възнамерявам да го посетя.
Човек не знае какво може да изпусне.
Преди Маги да се омъжи, я водех навсякъде с мен.
След като майка й почина, останахме само двамата.
Откакто навърши 10 години е посетила всеки антиквар в Европа,
дори някои тъмни субекти, търгуващи с крадени стоки.
Това са плановете на музея, който ще строя в Американ Сити.
Амбицията ми е да издигна римски палат насред пустошта.
Това са залите - Средновековие, древноримска скулптура...
Благочестивите американски граждани роптаят срещу скулптурите.
Смятат да ги прикриват със смокинови листа,
дори с хартиени бански костюми.
Така разрешиха проблема в Уфици.
- Не заслужават щедростта ви.
Предпочитат да строят платформи за природен газ.
И аз започнах оттам - от битуминозните въглища.
От тях се прави най-добрият кокс.
С помощта на имигрантски труд, за пещите, разбира се.
Работят 12 часа дневно, 7 дни в седмицата години наред.
Никога не са виждали нещо красиво.
През целия си живот.
Искам да им дам нещо.
в замяна на труда.
Нещо повече от въглища. Дължа им го.
всяко съкровище, което успея да открия.
Затова търся и купувам. Също като пират плячкосвам и грабя
и крия плячката тук, в Париж, в Италия, в Испания,
в трезори, банки и складове...
И един ден ще събера всичко и ще го занеса у дома.
И всичко ще дойде тук.
- При неблагодарните американци.
Това е моят план за бъдещето.
Проблемът е, че това е твърде трудна задача за един човек.
Не бива да ви задържам. Обещах да се грижа за вас.
Маги заръча аз да се грижа за вас.
- Както и да е,
ще е доволна, че си правим компания.
Тя не обича да оставам сам.
въобразява си, че ме е изоставила.
Когато се омъжи, момичето, в известен смисъл,
наистина изоставя баща ти.
- Може би.
Но се притеснявам, когато тя се притеснява.
За мен.
Досаждам ви с тези разсъждения.
- Нищо подобно.
Да вървим да спим.
Шарлот?
Радвам се, че останахте.
За мен е удоволствие.
Ако реша да отида в Камбъруел при г-н Гътърман-Сус...
Мога да ви придружа. Много бих искала.
Чудесно.
Лека нощ, Шарлот.
- Лека нощ.
Палацо Уголини Един месец по-късно
Палацо Уголини Един месец по-късно
Най-добре да седнеш.
"Най-сетне събрах кураж и предложих брак на Шарлот.
А Шарлот отвърна: "Стига Маги и принцът да са съгласни."
Затова тръгваме за Рим да получим лично вашата благословия."
Нашата благословия!
"Разбира се, не ще пропуснем възможността
да се насладим на обновения замък."
Писмото е от 4-и.
Значи ще са тук в сряда, най-късно в четвъртък.
Маги!
- Шарлот!
Татко!
Разведи Шарлот из замъка.
- Нямам търпение да го видя.
Да го беше видяла преди 2 години... Не би го познала.
Покажи й го.
Тук първият херцог е държал мумиите си, в случай че не помниш.
След битка водел тук пленниците си, убивал ги, тъпчел ги със слама и...
Любимата ми Италия!
Тази шапка заема огромно място.
Не че не е прекрасна...
- Подарък от годеника ми.
Но все още не съм получила благословията ти.
Не се ли радваш, че ще се сдобиеш с такава млада тъща?
Постъпката ти изисква голяма смелост.
Не само от твоя страна, но и от моя.
Ще трябва да положим всички усилия заради тях,
да бъдем изключително внимателни.
Те са добри, мили хора.
- Разбира се.
Те са добри деца. И деца на добри деца.
Имаше няколко, помниш ли?
Ето ги! Привет.
ЛОНДОН Три години по-късно
ЛОНДОН Три години по-късно
Балът в Ланкастър Хаус
Лейди Козби!
- Изглеждате великолепно!
Ето я г-жа вървър!
Определено са хубава двойка.
- Нима наричаш тъща и зет "двойка"?
А как иначе, когато постоянно са заедно?
Какво си въобразява, че прави?
- А ти какво очакваш?
Да стои заключена в някой шкаф при антиките на мъжа си?
Три нощи подред. Тя го каза!
- Лъжец.
Фани!
- Да не би съпругът ви да е болен?
Ако беше болен, нямаше да дойда.
- Но Маги се тревожи.
Тя вечно се тревожи за баща си.
Не е ли по-редно да се тревожи съпругата, а не дъщерята?
Нали ги знаете! Бащата и дъщерята са най-щастливи насаме.
Постоянно се уговарят:
"Аз ще дойда в Кливланд Роу." "Не, аз ще дойда в Карлтън Хаус."
Като деца са. Обичат да са сами. Двамата се чувстват уютно.
А вие къде оставате?
- Сама със себе си.
А принцът?
- С него седим на един клон.
От дървото на г-н вървър.
- Къде би бил принцът, ако не там?
Ами вие?
- Именно.
Но сега за нищо нямам грижа. Дървото има здрави корени.
Добър вечер, синьора.
Негово кралско височество желае да сподели компанията ви.
Ще ми окажете ли честта да ви представя?
Защо ме вика Негово височество?
- вървете, това е заповед.
викат Шарлот чрез вас?
- Не, чрез италианския посланик.
вашият посланик! Считат я за ваша притурка.
Моя притурка? Кара миа, как се изразявате само!
Забелязала съм, че не наричате нещата със собствените им имена.
Никога не бих нарекъл черното бяло.
- Тогава нека говорим открито.
Г-жа вървър трябва да е известна не като ваша тъща,
а като съпруга на мъжа си.
- И г-н вървър - като неин съпруг.
Тя не е ничия притурка.
Тя е великолепна личност.
Както и съпругата ви.
Повярвайте ми, кара, знам колко голям късмет имам
със съпругата си, тъста си,
тъщата си... и приятелката си.
Очакват ни за снимка.
Готова ли сте, мадам? Светкавица.
Отлично.
И още една.
Прекрасно.
Готов ли сте?
Много добре. Настанихте ли се удобно?
Тогава снимам. Добре.
Следващият!
По дяволите. Ще го вдигнеш ли?
- Добре.
все още не разбирам защо се виниш.
Той имаше нужда от богата жена, а тя - от богат мъж.
Аз го запознах с Маги. Помогнах му, защото му вярвах.
И все още е така.
- Настроила си се срещу Шарлот.
Защо не го остави на мира...
- вероятно той не иска.
Положението, в което се намира, му връзва ръцете.
Горкичката Маги. Аз съм виновна, трябваше да й кажа.
Че съпругът и приятелката й са се познавали?
Защо изобщо трябваше да го крием?
- Има неща, които Маги...
... не бива да знае. Трябва да браним невинността й.
Нищо чудно, че принцът е досаден от нея.
Никой нормален мъж не би искал да е женен за невежо дете.
Идвай в леглото.
- Леглото!
Това е твоето решение на всеки проблем.
Мери Шотландска!
Добър ден, мадам.
Благодаря, мадам.
Защо дойде с файтон? Къде е колата?
- Оставих я у дома.
Исках да се почувствам както преди, когато бях свободна.
Не си спомням свободата да ти е допадала.
На мен ми се струва прекрасно.
Както и да е, старите чувства се възраждат.
Наистина. всичко се възражда.
Сигурно си прежадняла за чай.
Нека ти налея една голяма чаша.
Маги заведе момчето в Кливланд Роу.
- Както обикновено.
Дойдоха преди 11 и още са там.
Чудя се какво ли мислят, че правя,
когато те са щастливи заедно.
Или какво правиш ти.
Аз се радвам на щастието им.
А и те обожават детето ми. Биха обожавали и твоето.
Никога няма да стане.
- Никога?
Би било добре за теб.
- Едно дете е недостатъчно.
И 10 деца не биха успели да разделят нашите половинки.
Странно е, нали?
С теб сме тъй безмерно сами.
Защото те са безмерно заедно.
И на мен ми прави впечатление.
Понякога ми се струва, че вместо да ги разбирам повече,
хората, с които се сродих, ми стават все по-непонятни.
Американци. Твърде са различни от нас.
А аз понятна ли съм ти?
Ти ли? Ти си като мен.
Тоест съм ужасна италианка?
- Не.
Ужасна американка.
А те?
- Те са чистосърдечни и добри.
Затова трябва да ги пазим.
Нали така се разбрахме в Рим?
Заедно да се грижим за тях.
Трябва да се държим един за друг.
Също като тях.
Когато се прибереш, къде ще кажеш, че си била?
Ще кажа, че съм била тук.
За да споделя самотата ти.
Какво ни остава, мили мой?
Какво друго ни остава?
Поканата ви за Мачъм!
- Още нещо, сър?
И ние получихме вчера. Добре ще си прекараме.
Уикендите в Мачъм са много забавни.
Приготвяш си багажа за уикенда?
Чух, че няма да идвате.
Помолих Маги да ти каже.
Аз не посмях.
Жалко. На нея щеше да й хареса.
Глупаво момиче. Казах й да замине.
Ако не друго, не бива да лишава Америго от забавления.
Америго ще дойде. Не мога да се появя в Мачъм сама.
Нужно ли е да го принуждаваме?
Сигурно иска да остане с жена си.
- Без съмнение,
но сама не бих могла да се справя.
Шарлот...
Толкова ли държиш да отидеш?
Не, разбира се, трябва да отидеш.
Целият свят трябва да се наслади на великолепието ти.
Не бива да го пазиш за един съпруг.
Не можем всички да се крием от света, Адам.
все някой трябва да се жертва за светските сбирки.
Знам, знам. Говори ли с него?
- С кого?
С Америго. Той какво каза?
- За кое?
За това, че ще ходите сами в Мачъм.
Какво би могъл да каже? Не сме го измислили ние.
Там всички ще те съжаляват,
задето имаш такъв скучен съпруг,
който все си стои вкъщи.
Така ще кажат.
- Да говорят каквото си щат.
А ние ще правим каквото си щем. Абсолютно си права.
Човек винаги трябва да следва съвестта си.
Защо не сложиш това? Прекрасно е.
Да го пробваме ли?
Той мами!
- Как е възможно на велосипед?
Италианците са много хитри. в рода му има един папа
и няколко кардинала, всичките с по дузина отрочета.
Потомците на римляните следват веруюто: "всичко или нищо".
"Победа или смърт!"
Поздравления!
- Браво, принце.
Много ви отива.
Не смятам, че на Маги и баща й би им харесало тук.
А как така на вас ви харесва?
Не бива да се срамувате от мен.
вече четири години живея и мисля
според критериите на Маги и баща й.
Но от време на време имам нужда да се поотпусна.
Тоест да се забавлявате по своему?
- Тогава нямаше да съм тук.
Щях да дишам родния въздух.
Значи още копнеете за там?
- За Рим?
Как смятате?
всяка минута.
С всяка фибра на тялото ми.
Сигурен ли сте?
- Може би залогът е твърде нисък.
Чакайте да свърши играта.
Аз съм напълно сигурна.
Прекрасен дует са.
- Без съмнение.
Не е ли божествен?
Г-н Блинт има прекрасен глас.
- Но ни е нужна повече практика.
Утре смятаме да не тръгваме с останалите.
Защо и вие с принца не останете? Ще бъдем само четиримата.
Няма ли да е чудесно?
Браво!
- Бис!
С Боб ще се радваме да пътуваме заедно във влака.
Толкова време бяхме тук, а почти не се видяхме.
Много мило от ваша страна, скъпа,
но с Америго решихме да останем до утре следобед.
Ще останете?
- Шарлот е обещала на домакинята.
Каква досада! Налага се и аз да остана.
Трябва да останете с Шарлот?
- За да я придружа до вкъщи,
както очакват г-н вървър и Маги.
- Разбира се.
Бихте ли ни направили една услуга?
Пратете бележка в Кливланд Роу, че ще се забавим,
но ще се върнем за вечеря.
- Дори нещо повече.
Право от гарата ще отида и лично ще им съобщя какво става.
Много мило.
Да, кажете им, че се налага да го изтърпим.
Да го изтърпите? Добре.
Не се страхувай от Фани.
Страхувам се от теб понякога.
- Недей.
Тя не може да отиде при жена ти и да й каже:
"Съжалявам, че уредих този брак, беше грешка."
Но тя е права.
Точно така стоят нещата.
- Именно!
Те са щастливи. И ние можем да бъдем щастливи.
И с риск да прозвучи вулгарно...
... ще кажа, че тук сме в безопасност.
Лека нощ, мили мой.
А, вие ли сте? Тук е тъмно като в рог.
всичко може да се случи.
Е, лека нощ.
- Лека нощ и приятни сънища.
Аз спя като пън, но Фани по цели нощи размишлява.
Горкичката. За какво размишлява?
- За неща, които са ми непонятни.
Метафизика и психология.
Говореше ли с някого?
Чух те.
- Сигурно пак съм си говорел сам.
Остарявам.
- Не ме лъжи.
Лъжите вече ми идват в повече.
Какво да лъжа Маги утре?
- Нищо.
Трябва да пазим невинността й.
Но невинността може да й струва съпруга.
Той едва ли се интересува от Шарлот.
Мъжете губят интерес, когато е твърде лесно.
въобразяваш си, че знаеш всичко за мъжете и жените.
Нищо подобно. Сърдечните трепети са твой патент.
От мен се иска само да те браня от неприятности.
Дишай дълбоко.
След четвъртия такт.
- Разсмиваш ме.
Много добре.
Много добре.
Шарлот ли търсите?
Защото мисля, че тя ви търси.
С настървение.
И точи лиги.
- Стига! Да продължаваме.
Продължаваме с урока по музика.
Минава 11 часът.
Ако обядваме тук, какво ще остане от следобеда?
Защо трябва да обядваме тук?
- Но домакинята...
Тя мечтае единствено за г-н Блинт.
Глостър е съвсем наблизо. Има прекрасна катедрала.
А всички знаят, че сме поклонници на катедралите.
Избрах страноприемница. Има две, но едната е само за нас.
Ужасна си.
Как така винаги знаеш какво мисля?
Знам, защото мислим еднакво.
в хармония сме.
върви да си събереш багажа. Бързо!
Благодаря, сър.
Там е погребан някакъв много известен крал.
Колко интересно.
Ричард II. Дали пък не беше Едуард II?
Бил е убит по особено жесток и отвратителен начин.
Мислех, че само ние, италианците, постъпваме така.
вие, италианците, с вашите отрови и ками...
Може да не успеем да се приберем за вечеря.
Те може дори да не забележат.
Кой би могъл да си представи, че мъж ще остане насаме с жена,
и то жена като теб...
Като Адам и Ева преди падението.
Не е възможно.
Не е...
Защо стоиш на тъмно?
Не получи ли телеграмата, че сме изпуснали влака?
Много мило, че ни предупреди.
вечеря ли?
- С татко.
Бяхме заедно, когато дойде телеграмата.
Имаш нова рокля!
Много е красива.
- Харесва ли ти?
Бях я облякла специално за теб.
Но ти вече си вечерял.
- Беше ужасно. Голямо приключение.
Фани ми разказа, че Шарлот била център на внимание в Мачъм.
Прекрасната г-жа вървър, с която всички се гордеем.
Лейди Касълдийн просто не могла да се раздели с нея.
Затова се наложи и аз да остана.
Не можех да я оставя да се прибира сама.
Татко одобри постъпката ти.
- Така ли?
Мислех, че ще си заспала.
- Не бих могла.
Толкова ми липсваше!
Липсваше ми.
Чакай да ти разкажа за приключението!
Решихме да посетим катедралата в Глостър.
великолепна катедрала. Със сводести галерии.
Да, там е погребан един крал.
Детето заспа ли?
- Отдавна.
Кой крал?
Кой крал е погребан в Глостър?
Или Ричард II, или Едуард II... Изскочи ми от главата.
Не го буди.
Какво още?
- Освен че изпуснахме влака ли?
Къде вечеряхте?
- в някаква отвратителна кръчма.
Ядохме нещо отвратително, наречено "Овчарски пай".
Английска кухня!
А ти какво прави?
- Бяхме при татко.
Преспивахме там.
- всяка нощ?
Нямаше те в петък, събота и неделя.
в неделя се върнахме у дома, защото мислехме,
че може да се върнеш ден по-рано, вместо...
вместо?
- Ден по-късно.
в неделя сънувах странен сън.
Истински кошмар.
- Била си уплашена и самотна.
Трябваше да останеш при баща си в Кливланд Роу.
Не бях уплашена.
Започна като най-обикновен сън, а не кошмар.
Намирах се в прекрасна пагода, цялата в цветен порцелан.
Приятно ми беше там, бях щастлива.
Мислех, че съм щастлива. Но тогава стана нещо странно.
Не мога да го опиша... Беше като някакъв странен звук.
Не, по-скоро чувство, нещо като предупреждение.
Почуках по стената от прекрасен порцелан
и чух онзи звук. Както когато почукаш с ключ по нещо
и по звука разбираш, че има пукнатина.
Сякаш на пагодата имаше пукнатина.
И тогава започна кошмарът.
Имах чувството, че ще се разцепи и ще ме погребе жива.
И сякаш се движеше.
Но знаеш ли какво ме уплаши най-много?
Че татко ще разбере, че съм в тази разпадаща се пагода.
Помислих си: "Той не бива да знае, не бива да викам!"
Когато се събудих, открих, че съм натъпкала чаршафа в устата си,
за да не ме чуе татко.
Той нищо ли не те попита?
- Абсолютно нищо.
Явно изобщо не се интересуваше защо сме изпуснали влака.
Какво ли си мисли?
- Кой знае?
Надали и Маги знае какво мисли.
Тя е при него сега.
Естествено, няма как да знаем какво си говорят.
За нас ли?
- За всичко.
Защо трябваше да се срещаме тук?
- Защото на никого от познатите ни
не би му хрумнало да дойде тук.
Не бива да ни виждат често заедно.
- По принуда сме заедно,
докато те си стоят вкъщи и мъдрят планове.
Съпругът ми смята да води жена ти в Испания заради картина на Гоя.
Само двамата, като едно време. И ще ни оставят...
Само двамата, като едно време?
Не бива да ни виждат насаме. А и те не бива да остават насаме.
И какво предлагаш? Ти си толкова изобретателна!
Предлагам просто...
Ти да прекарваш повече време с мъжа ми, а аз - с жена ти.
Само за известно време.
Ела!
Да си вървим.
Чух, че сте открили Гоя в Испания.
- вероятно.
Маги ли ви каза?
- Шарлот.
Каза, че смятате да вземете и Маги с вас.
Да, такъв е планът, стига вие да го одобрите.
Стига Маги да иска...
- Да, желанията й са закон за вас.
Ние с вас сме двама идеални съпрузи.
Страх ли ви е, дядо?
- А теб?
Не.
- Смелчага си, не си като дядо си.
Не мога да си представя какво би могло да ви уплаши, сър.
Твърде бегло ме познавате.
Постоянно примирам от страх, че нещо може да се случи с детето
или с Маги.
Готов съм на всичко, за да я предпазя.
Затова се боя от самия себе си
и от това, което мога да направя, ако някой й стори нещо.
Ще ви разкажа една странна история. Случи се преди години в Париж,
на медения ни месец с майката на Маги.
Бяхме в един ресторант, а съседът ни по маса я зяпаше
по начин, който никак не ми хареса.
Грабнах някакъв нож от масата и се спуснах към него.
Може да е бил и нож за масло.
Още виждам изумената му физиономия.
Сигурно щях да го намушкам,
но съпругата ми спря ръката ми и пуснах ножа.
Изтика ме навън, сипейки извинения.
Това е единственият път, когато не си платих сметката.
Никой не хукна да ни гони.
Явно всички бяха ужасени до смърт от побеснелия американец.
"Кой е този мосю вервер?"
Защо никога няма нищо, което да мога да ям?
Нищо ли няма? А това?
- Той мрази желиран бульон.
Опитай гъската, Адам.
Какви са тези дребни птици?
- Гълъби, предполагам.
Ще пробвам гъската.
Казвал ли ти е нещо повече за Гоя?
Не, а на теб?
Може би ти трябва да отидеш с него.
- С удоволствие.
Приятно ми е да бъда със съпруга си,
но надали ще предпочете мен пред теб.
Не е тайна, че се ожени за мен не заради себе си,
а заради теб.
Моментът не е много подходящ за пътуване.
Освен ако много го иска. Както и ти.
Но ти искаш каквото иска и той.
- И Америго.
Съпругът ми. Зачитам и неговите желания.
Знаеш ли какви са?
- А ти?
Ужасно ревнувам! водите прелестната си съпруга тук, но не и в Мачъм.
Чувствам се пренебрегната.
- Не бива да криете красотата й.
Другия път ще бъда непреклонна. Толкова забавно беше!
Прекрасна рокля. На Пакен ли е?
Завъртете се да ви огледам.
Френската мода е неподражаема.
Това е Луси Монкрийф.
- Приятно ми е.
Тя е с най-големите диаманти и най-червената коса.
И с най-дългите изкуствени мигли.
- Не я харесвам.
За пръв път казваш, че не харесваш някого.
Трябва да го казваш по-често.
- За какво си говорите?
Явно в Мачъм е било много забавно.
- Пълна скука.
Ами в Глостър? Жалко, че не видях катедралата.
Трябва да заведем Маги в Глостър. всички заедно!
Архитектурата й е забележителна.
- Както и историята й.
Там бил погребан някакъв крал...
- Ричард II.
Мислех, че е Едуард II. Заблудила съм се.
Трябва да намерим местата си.
в "Риц".
- в петък, точно в 1 ч.
Какво искаше хитрата лисица?
- Да научи какво съм разбрала.
За нея ли?
- Тя няма право да мята стрели.
Какво облекчение.
Същото се отнася и за вас, Фани.
- Какво искате да кажете?
Ако се опитате, стрелите ще се обърнат срещу вас.
Благодаря.
Пак се измъкваш.
- Модерната музика не ми понася.
Какво е това всъщност?
- "Гаврилка".
Доста е шумничко.
Изглежда пътуването до Испания се отменя.
Да, няма да е честно.
Не е честно спрямо тях.
Чувствам се виновна заради теб и Америго.
Но защо? Какво си направила?
Държа ви вкъщи при мен и детето,
а вие сигурно копнеете да се измъкнете.
Твоя ли беше идеята аз да си общувам с принца,
а ти - с Шарлот?
- Не е ли хубаво?
Колко семейства са така щастливи?
Четиримата се разбираме толкова добре.
След като е така, нека направя предложение
за друго разпределение това лято.
Също като в "Хамлет".
Слава богу, че свърши.
- Не ви ли хареса?
Извинете. Благодаря.
Сигурна съм, че Фани крои нещо.
- Нали каза, че е безобидна?
върви да се погрижиш за жена си!
Довери ми се, знам какво правя.
- Дали?
Значи имаш по-голям късмет от мен.
"Точно така стоят нещата", помниш ли?
Ето къде сте били!
Маги ме спаси от музиката на 20-и век.
Междувременно замисляхме дяволски план.
Тази година татко смята да замине рано за Фоунс, ако сте съгласни.
Напълно. Можем всички да заминем още тази седмица.
Предпочитам ние с теб да заминем сами, още тази седмица,
да направим замъка обитаем.
Какво ще кажеш, Шарлот?
- Чудесно.
Америго?
- Да.
Прекрасно.
видя ли, Маг? Ние сме едно щастливо семейство.
винаги постигаме пълно съгласие.
Хареса ли ви постановката?
Следващият!
Следващият!
в този средновековен замък,
построен върху руините на римска крепост,
се е състояла прословутата екзекуция
на съпругата на третия херцог и неговия син.
Уго бил любимец на херцога и в изблик на ревност
по-големият му брат завел баща си при Уго и мащехата си Перисина,
намиращи се в компрометираща поза. Любовниците били хванати и убити.
Момчето било на 16, я мащехата му - на З2.
Херцогът скоро ще оженил за 11-годишната Елеонора Арагонска.
Следващият диапозитив!
Каква ужасна връзка има между тях?
Между съпруга ми и жената на татко?
- Между тях?
Какво искате да кажете?
- Нещо нередно. Подозирате ли ги?
... заповядал съпругата му и любимият му син
да бъдат обезглавени.
Петият херцог пръв приел титлата принц Уголини.
Той се назовал Америго, на името на великия мореплавател.
Елате с полковника при нас във Фоунс.
Не ме оставяйте сама да се боря с догадките си.
Шарлот промени отношението си към мен. Може да не ни иска там.
Това е нейният дом.
- Домът на баща ми!
Когато зърнел някоя красива жена, той я правел своя любовница
и я привличал по необясним начин, по-силно от магнит.
КУПУвАМЕ ЗЛАТО
Тук изглежда бих могла...
... да намеря нещо интересно за рождения ден на татко.
Много е красиво, но...
Надали е подходящо за баща ми.
- Баща й е Адам вървър.
А, да, американският колекционер.
Нямам никаква представа какво би му допаднало,
но той слага подаръците в специална категория.
Дори има специален стъклен шкаф.
Там пази всичко, което съм му подарявала през годините.
Защо Шарлот е настроена срещу вас?
- Може би си въобразявам.
Надали си въобразявате просто така.
Сигурно имате някакво основание за подозренията си.
А вие имате ли?
Какво е това?
- Нещо, което имам отдавна.
византийски е. Пазех го за една дама. Придружаваше я...
внимателно... Беше със съпруга или годеника си.
Има 5 години оттогава.
8-и юли 190З г.
- Три дни преди сватбата ми.
Не се върнаха, така че съм в правото си да го обявя за продан.
Колко струва?
- З00 лири.
Тъкмо за специалния шкаф на татко.
Ще ми го доставите ли?
- Още утре. За мен е чест.
Къде се намира византия?
- Те знаят, че знам.
Какво знаят, за бога?
Че съпругът и мащехата ти са интимничели в твоя дом
и в дома на баща ти? Такава мисъл е непоносима!
Човек не би могъл да го изтърпи!
- Човек търпи в името на любовта.
Към съпруга ви или баща ви?
- Изобщо.
Толкова е самотно без тях.
Без Маги и малкия.
- И без принца.
Господи, как ни липсва малкото ни семейство...
Но е истинска благодат да бъдем сами.
Донесох ти да видиш нещо.
Тук положихме крайъгълния камък. Съборихме тази сграда.
Гражданите протестираха, че музеят ще пречи на трамвайната линия.
всичко е въпрос на политика и пари.
Ако е нужно, ще купя всички сгради на улицата.
Но трябва да съм там. Не мога да разчитам на архитекта.
Нищо не ти пречи да заминеш.
- А на теб?
Ако реша да замина другата седмица, би ли дошла с мен?
С удоволствие, но няма да е лесно да тръгнем така набързо.
А и ти няма да останеш дълго...
А ако и двамата заминем за дълго?
Ако останем там и се захванем сериозно за работа,
не в някакво необозримо бъдеще, а сега?
Не!
Няма да понеса безценната ти колекция да бъде погребани там.
Така ли го възприемаш?
- Ако никой не цени това богатство,
все едно е погребано в гробница.
- Моят музей - гробница...
И гробниците са красиви.
Индийският император е построил Тадж Махал за любимата си съпруга.
След смъртта й.
- Разбира се.
Никой не би погребал кралица, докато е още жива.
Безполезно е.
Те искат трамвайна линия, а не твоя музей.
Може и да не го искат, но ще го имат.
Шарлот? Казах да ми донесат вечерята в кабинета.
Имам да пиша куп писма.
Надявам се, че не се сърдиш.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Донесли сте ми златния бокал. Много мило.
Принцесо, какво невероятно съвпадение!
Казах ви, че една дама и един господин
се интересуваха от бокала. И ето че ги видях тук!
Сигурен ли сте?
- Не бих забравил такава двойка,
дори след 5 години.
Останах с впечатлението, че са годеници или младоженци.
Избираха си взаимно подаръци.
Дамата хареса златния бокал, но господинът - не.
На чие име да напиша чека?
- А. Р. Джарвис.
Казахте З00 лири, нали?
- Не, простете.
Половината сума ще е достатъчна. Затова дойдох лично.
Длъжен бях да ви кажа, че на бокала има пукнатина.
Да, в кристала има пукнатина. Исках да го знаете.
Принцесо, бокалът е дефектен, така че...
150 лири са достатъчни.
Благодаря ви, принцесо.
Ще те хвана!
- Как ме изплаши...
Голямото ми страшно момче.
Добър вечер.
- Добър вечер.
Изглеждате прекрасно, скъпа. Посланикът не го заслужава.
Горкият човек, няма представа как се дава прием.
Подаръкът за баща ви!
- Оказа се нещо съвсем различно.
Прекрасен е.
Така изглежда, но всъщност има дефект.
Дефект?
Не виждам никакъв дефект.
Очите лъжат.
Има пукнатина.
- Пукнатина?
в златото?
Защо е толкова тежък?
- Направен е от кристал
и навремето е бил ценен.
- А сега?
Сега е просто пукната позлатена чаша.
Невероятно! Изглежда съвършен.
- Да, съвършен фалшификат.
Маги, скъпа...
Какво има?
Нали помните, че мъж и жена са искали да купят бокала?
Човекът е решил, че са съпрузи, но може да са били любовници.
Той ги позна.
И помнеше датата - 8 юли 190З г.
Говорихме за това в магазина. Три дни преди сватбата ни!
Били са близки.
Зависи какво имаш предвид.
Били са твърде близки, за да ми го кажат!
Скриха дори, че се познават!
Нима вие нищо не сте знаели? Нима не сте подозирали? Нищо?!
Скъпа Фани, знам, че каквото и да сте направили,
е било с най-добри намерения.
- Опитах се.
Надявах се да е за добро.
- Сигурна съм.
вярвам ви.
Но сега ви умолявам да лъжете заради мен.
Да лъжете татко, защото той не бива да знае.
Сигурна ли сте, че не знае?
- Не съм.
Изобщо не съм сигурна.
Сигурна съм само, че първата му грижа е да ме пази.
Затова нищо не казва.
- Както и вие?
Да, когато имах само подозрения,
но сега вече доказателството съществува.
А ако не съществуваше?
Ако не го бяхте открили?
- Но го открих.
И е пред очите ми, с цялата си грозота.
вижте.
- Не желая да го виждам.
Магия!
Ще отида с колата до посолството и ще я пратя да ви вземат.
Принце...
Сети ли се?
- Не.
Бокалът, който сте щели да купите с Шарлот
в едно магазинче в Блумсбъри.
А, да!
- Преди 5 години.
Три дни преди сватбата ти.
Която бе и твоя сватба, скъпа. Точно затова...
Затова си ходил там с Шарлот?
Търсехме сватбен подарък за теб.
Тя държеше да ти подари нещо.
Продавачът се опита да ни пробута бокала си,
но аз веднага забелязах, че е пукнат.
вече е мой, този ваш общ подарък.
Какво искаш да ти кажа?
- Нищо повече. всичко е ясно.
Радвам се, че аз го открих. Най-сетне вече съм сигурна.
в какво си сигурна?
- в това, което подозирах
и от което се боях месеци наред.
И нищо не си ми споменала?
Скъпа, толкова си потайна.
- Не, ти си потаен!
Цели пет години си го крил от мен!
Скри дори, че сте се познавали, преди да се оженим!
Какво щеше да промени това?!
Брака ни - вероятно не.
Защото още тогава знаех, че не мога да живея без теб.
Само се преструваше, че ме обичаш. И че обичаш и него!
Защо беше нужно да се жени?
Беше ни добре тримата, после и с детето...
Никой нямаше нужда от нея! Освен теб.
От теб имам нужда! Сега повече от всякога.
Нуждаеш се от мен, за да пазя теб и Шарлот?
Другиго трябва да пазя.
Споменавал ли е нещо?
- На мен? По-скоро би умрял.
Защо не попиташ жена му?
- Как ли пък не!
Не се ли допитваш винаги до нея? вечно кроите планове.
Жалко.
Фани не биваше да го чупи.
- Искаше да унищожи доказателството.
Но вече е невъзможно да ме смяташ за сляпа и глупава.
Ако те смятах за глупава, явно аз съм глупак.
Кажи ми какво искаш.
- Искам щастие, без дупка в него.
Искам бокал без пукнатина.
А сега нямам и подарък за рождения ден на татко.
Остави това на мен.
Маги...
Любима моя,
ти си в съседната стая и искам да ти кажа това, но не мога.
Затова ти пиша, не като съпруг, а като любовник,
преизпълнен с любов и страх.
Ти си моят живот. Само ти и нищо друго.
Не мога да намеря думи, дори на родния си италиански.
Затова подръж писмото ми в ръце,
подръж го и го запази. Умолявам те, не ме отблъсквай.
Здравей. Подай ми кърпата, ако обичаш.
Боя се, че татко няма да ни позволи да изкъпем Олмо.
Къде е той?
- в салона. Суетят се около него.
Иди да кажеш на Америго, че понякога кучетата не си играят,
не защото са болни, а защото ги мързи.
Сега ще ти хвана лапичките! И опашчицата!
Откакто дойде, не сме оставали нито минута насаме.
Казала ли ти е нещо?
Кой?
- Кой ли?
Жена ти! Говорила ли е с теб?
Нормално е съпрузите да разговарят.
Твоят съпруг казвал ли е нещо?
- Той говори само с жена ти.
Но все пак има нещо...
Америго, отговори ми.
Тя казвала ли е нещо за нас? Какво ти е казала?
Нищо не е казвала.
- Абсолютно нищо?
Значи не е разбрала?
- Какво?
Да не би Фани да й е казала?
- Но какво?
Нямам доверие на Фани.
- Тя ни е близка приятелка.
Приятелка е на семейство вървър, а не на нас.
На нас?
- На теб и мен.
Това е целият ми свят - ти и аз.
Сякаш никога не сме се женили
и съществуват само онези седмици в Рим, когато ме обичаше.
Шарлот, това е минало!
Минало, така ли?
Погребано и забравено?
Така ли било? Лесно ти е на теб!
Просто ми обръщаш гръб и играеш с детето и кучето си!
Самата ти винаги си казвала, че никой не бива да заподозре...
Тя подозира ли?
- Казах ти, не!
Истината ли ми казваш?
Нима ми нямаш доверие?
Шарлот!
Дойде по пощата.
- Това не е ли онзи Рафаело
от кралската колекция в Уиндзор?
- Доста неща си научила.
Няма как да не науча, щом живея с теб.
Докога ще останат сем. Асингам?
Надявам се - дълго, както обикновено.
Другата седмица чакаме много гости.
- Имаме много стаи.
Адам, Фани ме притеснява.
- Не те разбирам.
Отношението й към мен е променено.
И имам чувството, че се опитва да настрои Маги срещу мен,
като й разказва небивалици.
Чисти лъжи!
Прости ми, може би си въобразявам.
- Може би.
Но се тревожа, защото усещам, че тя успява
да влияе на Маги и да я настрои срещу мен.
Маги не се влияе лесно.
- Знам.
Тя е най-добрата ми приятелка от дете.
Тя никога не би излъгала,
освен да защити някого, когото обича.
в такъв случай е способна на всичко.
Ако се обърне срещу приятел, значи има някаква сериозна причина.
Нещо ужасно и непростимо.
Картината на Рафаело в Уиндзор е репродукция.
Оригиналът е купен след екзекуцията на Чарлс I
от кардинал Мазарини.
- А ти смяташ да го купиш?
Бих искал, но цената е много висока.
Сигурен ли си, че е оригинал?
Знаеш, че не предприемам нищо, докато не се уверя.
Получих писмо от горката Изабел. във венеция е, с ужасния си съпруг.
Как се казваше?
- Фелдман.
Ще ми се да я отърва от него.
Но какво мога да направя? Тя сама си постла така.
Говорете спокойно пред Маги. Та тя дори не познава картите!
Години наред се мъчих да я науча, но се отчаях.
Навремето играех вист с леля й.
- вист ли, Фани?
Тя убеждавала чичо й да не завещава толкова пари на Изабел,
за да не попадне на зестрогонец, както и стана.
Но никой не предвиди, че зестрогонецът ще е американец,
а не традиционният безпаричен италианец.
вие сте, принце.
Теб търсех.
Толкова е душно вътре...
- Да, дори и тук.
Май се задава буря.
Може би трябва да се приберем.
- Погледни баща си.
Грехота е човек да го притеснява.
Сигурна съм, че и ти чувстваш същото.
Права си.
Маги, сърдиш ли ми се за нещо?
Обидила ли съм те някак?
Прехвърлях в главата си какво ли не,
за да се сетя какво би могло да те е засегнало.
Какво съм ти сторила?
вероятно съм се заблудила.
Заблудила си се.
Какво облекчение!
Трябваше да те попитам открито.
- За нищо не те виня.
Колко хубаво!
винаги съм те смятала за прекрасна и добра.
И аз, мила моя.
Нека го запечатаме с целувка.
Нищо не знае. Дори ме целуна!
- Да, видях.
Нищо не знае. Дори ме целуна!
- Да, видях.
Толкава си глупава. Не разбираш...
Лека нощ.
- Лека нощ.
Ще си лягаш ли?
Не, ще подишам чист въздух.
Много е душно вътре тази вечер. Не се диша.
"Колкото и да викал, тя не му обръщала внимание.
После отишла при Гретел, разтърсила я и викнала:
"Ставай, мързелано, донеси..."
Защо си тук, миличък?
- Под леглото му имаше тигър.
"Донеси вода и сготви нещо хубаво, та да угоим брат ти.
А като се угои добре, ще го изям."
Тъжна приказка.
- Любимата му е.
Децата се загубват в гората и са изядени от вещица.
Харесва само страшни приказки.
Защото живее без слънце, без синьо небе...
Не толкова синьо, колкото нашето.
Няма ли да е прекрасно да го заведем в Италия?
Татко не може без него.
- Или без теб?
Или ти без него?
Никога не бих те насилвал, знаеш го.
Дори ако ужасно много го искаш? Повече от всичко?
Само ако и ти го искаш повече от всичко.
Ще го занеса в леглото му.
Ела...
Я стига, Маги!
От малка правиш този номер, но не можеш да ме измамиш.
Ела.
виж.
Стълбите са твърде тесни, нали?
- Така изглеждат.
Стълбите са твърде тесни, нали?
- Така изглеждат.
Искам да ги разширя, така че хората да сядат на тях
и да се радват на слънцето.
всички стълбища са твърде тесни.
- Трябва да си почиваш,
а не да мислиш за твоя музей.
- Аз постоянно мисля за него.
Това е делото на живота ми.
Ти имаш велика амбиция,
а аз съм най-обикновена егоистка.
Не съм чул Америго да се оплаква.
Той е моят егоизъм.
Егоистичният мотив зад всяка моя постъпка.
Толкова го обичам, че съм готова да умра за него.
Толкова го обичам, че чак е ужасно!
Заради него, тоест заради себе си,
се отрекох от теб, пожертвах те.
все едно те отпъдих обратно в Америка.
Ако продължаваш така, ще взема да съжалявам,
че не съм се върнал.
Дори ми се приисква да замина.
Може би Америка е най-подходящото място за мен и Шарлот.
И да станете жертви на егоизма ми?
Нищо подобно, млада госпожице.
Правя това, което считам за най-добре.
Най-добре за кого?
- За теб.
Разбира се, винаги мислиш за мен.
Ами ти?
- Мога сам да се грижа за себе си.
И за жена си.
Нямаш ли ми доверие?
- Повече отколкото на всеки друг.
И мисля, че и ти храниш същото доверие към мен.
Да, така е.
Добре тогава.
Адам вървър събира колекцията си за пътуването до Америка
Америго, те не ни притежават! Не сме корабен товар!
Не го възприемай така.
Заминаваш, за да заемеш мястото, което ти се полага.
Ще носиш факела на цивилизацията като Статуята на свободата.
Съпругът ти ти осигурява прекрасно бъдеще.
Няма бъдеще за мен, ако не съм с теб.
Слушай!
Готова съм да напусна този дом още днес, с празни ръце.
Можем да заминем.
- Не разбираш ли? Обичам жена си!
Обиквам Маги все повече с всеки изминал ден.
Никога не съм изпитвал подобно чувство.
Лъжеш.
винаги си ме лъгал.
- Не! Лъгах нея, а не теб.
И цял живот ще изпитвам угризения за лъжите си.
За безчестието!
Шарлот, безчестието!
Лъжец!
Този очарователен купидон датира от около 1766-а
и е дело на Джоузеф Нолекънс.
Неговите класически имитации могат да се сравняват
с вариации на барокова музика.
Бих искал да ви обърна внимание, че момчето лежи върху...
Американ Сити!
Самото име сигурно й навява обреченост.
Като индиански търговски пункт нейде из Орегон.
Отдясно е "Ребека на кладенеца". Смятаме, че е на Джакомо Каведони.
вижда неизбежното.
Не може да говори, да се брани, дори да мръдне малкото си пръстче.
Темата е за простолюдието, което пирува през 17-и век.
И всичко това заминава за Америка.
- Повдигни въпроса в парламента.
Мястото им е в британските музеи.
Навремето изпращахме в Америка само крадци и убийци.
А сега - портретите на предците ти.
Този портрет на крал Хенри VIII от Ханс Холбайн
доминира над всички останали творби.
Холбайн създава най-внушителния портрет на кралска особа,
както и явен символ на мъжкото его,
с цялата му груба физическа сила.
Студената сила на художествения стил на твореца
подчертава непримиримостта на краля,
помитал всички от пътя си, дори многобройните си жени.
Моля...
Америго?
Защо не отидеш при нея?
Права си, трябва да го направя.
Дължа й го.
Тя би трябвало да те разбира по-добре.
Тя би трябвало да те разбира по-добре.
Шарлот изобщо не те познава.
- Тогава дано никога не ме опознае.
Дано никога не разбере, че аз помолих татко да я отведе.
Ако ти не искаш, ще отида аз.
- И какво ще й кажеш?
Зависи какво ще ми каже тя, как ще съумее да запази честта си
и частица от щастието си.
Само още една лъжа.
Нека тя бъде последната, мила моя.
Чакай...
Реших, че може да ти хареса.
Чела съм творби от същия автор. Стилът му е доста престорен.
Но ще я прочета.
Описанията на социалните сцени са доста сполучливи.
Уморих се от живота, който водим.
Знам, че на теб ти допада, но не и на мен.
Казах на съпруга си, че мястото ни не е тук.
Затова реших да го отведа у дома.
Значи решението е твое?
- Напълно.
Казах му: "Какъв е смисълът да стоим в Англия?
Работата ни е там, в Американ Сити.
Голяма егоистка съм. Поставям съпруга си на първо място.
Аз също.
Искам да откъсна баща ти от теб.
винаги си го ревнувала от мен.
Но аз искам да запазя за себе си мъжа, за когото се омъжих,
като го отведа там, където не можеш да ни разделиш.
Ако това е била целта ми, значи съм се провалила.
Провали се. Радвам се, че си го признаваш.
Успокой се.
Работниците ще дойдат пак в четвъртък,
така че ни чака много работа.
Много приятна работа.
С твоя помощ скоро всичко ще си е на мястото -
в нашия музей, в нашия град.
Когато видят моето съкровище, събрано с толкова усилия,
те ще се влюбят в него.
А когато видят теб, скъпа моя, ще останат без дъх.
Дори не са зървали жена като теб.
Очите им ще изтекат, както се изразяват там.
"Над 400 сандъка безценни произведения на изкуството
придружават милионера Адам вървър"
Монтаж и редакция: DivX Team