Jackie Brown (1997) Свали субтитрите
"Аз бях третия брат от петима,"
"и правех всичко възможно за да оцелея."
"И не казвам, че това което правех беше правилно."
"За да се измъкнеш от гетото трябваше да се бориш всеки ден."
"Толкова дълго бях в калта, че даже не си помислях да се изправя."
"Знаех, че има и по-добър начин на живот и се опитвах да го намеря."
"Но и ти не знаеш какво ще направиш преди да ти се наложи"
"Отвъд Сто и десета улица си е цяло изпитание."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого на улицата."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това на улицата."
-Как си?
"Има още едно нещо за което искам да си поговорим с теб сега."
"Хей, братко има и по-добър начин да се измъкнеш."
"Смъркайки този кокаин, пушейки тази трева Човече, ти си се предал."
"Приеми моя съвет - или живей или умри."
"Трябва да си силен ако искаш да оцелееш."
"Семействата от другата страна на града"
"Ще отидат по дяволите без гетото наоколо."
"Във всеки град можеш да видиш, че всичко върви към разруха."
"А Харлем е столицата на всички гета."
"Нека да го изпея - Отвъд Сто и десета улица...
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това...
"...на улицата."
"Да, можеш...
"Само се огледай около себе си, огледай се..."
"Само се огледай около себе си, о, да..."
Моля пътниците от първа класа за полет 710 до Кабо Сан Лукас, да се явят на изход 103.
Моля пътниците за полет 710 до Кабо Сан Лукас, да се явят на изход 103.
Само пътниците за първа класа!
Добър ден.
Добре дошли на борда. Добре дошли на борда.
"Здравейте, аз съм Сидни - личен инструктор и финалистка от конкурса за мис Ориндж Каунти."
"Това е моят ТЕК-9. Това там е ТЕК-9."
Малък и евтин автоматичен боклук произведен някъде на юг от Маями.
Те ги продават за 380, А аз ги вземам за 200, и ги продавам за 800.
Рекламират тоя боклук като най-популярното оръжие сред американските престъпници.
Представяш ли си? Направо е написано на брошурата.
"Най-популярното оръжие сред американските престъпници".Все едно се гордеят с това.
Обичам моят TEК-9.
Чакай да превъртя малко.
"Вижте подчертания дизайн на това оръжие." Виж това.
Това тук е "Стайер Ауг".
"Стайер Ауг" е едно гадно копеле. Слушай.
Уау! Обаче е скъпо.
Произведено е в Австрия.
Моите клиенти не знаят нищо за него, и затова няма никакво търсене.
Скъпа, наистина имам нужда от още малко лед .
Я почакай.
Нека ти кажа обаче, че ако, им покажем...
това лошо момче, на всички копелета ще им се прииска да го имат.
Сериозен съм като сърдечен удар.
Когато ХонгКонг-ските филми се появиха, всяко негро искаше да има Магнум 45 .
И не искаха по един, искаха да имат по два...
'щото всичките искаха да бъдат убийци.
Но онова което филмите не ти казват и това което те не знаеха...
e че Магнум 45 имаше сериозен шибан проблем - засичаше.
Е, аз се опитах да насоча клиентите си към удобния 9-милиметров...
'щото мамка му, е почти същото оръжие и няма проблеми - не засича.
Обаче нали ги знаеш тия смотаняци. Не можеш да им кажеш нищо.
Те искат Магнум 45, убиеца от филма има такъв, и те искат същия.
- Мерси, скъпа.
Кой ти е партньор сега?
Един хитрец на име Уолкър. Занимава се с една рибарска лодка в Мексико.
Аз му доставям стоката, той я пренася до моите клиенти при по-големите сделки.
Преди да му помогна, това негро нямаше даже гърне в което да се изпикае или прозорец през който да го направи.
Сега това копеле разполага с доста пари
Купи си яхта с всичките му там високо технологични навигационни глупости.
О-оо, Ето.
AK-47, най-доброто наистина.
Когато непременно, задължително трябва да убиеш всички копелета в стаята...
имаш нужда точно от това.
"Нищо не стои между мен и моят Калашников."
Това тук е китайско производство.
Купувам ги за 850 и ги продавам двойно.
Ще отговориш ли вместо мен, скъпа?
Знаеш, че търсят теб.
Момиче, не ме карай да ти сритам задника.
"AK-47 е най-известното щурмово оръжие в целия свят."
"Това е китайско производство. Можете да го познаете по допълнителните нитове..."
Ало. За теб е.
Ей, Бръмбър. К'во става?
Аха. Още се мотае с оная стриптизьорка Шантел?
Досадно е, нали?
Аз само си седя и гледам.
Мисли си, че сега той е най-добрия.
Е, аз съм впечатлен. Изглежда, че знае много.
Само повтаря нещата които е чул.
Той не е по-голям оръжеен експерт от колкото съм аз.
- Искаш ли?
- Разбира се.
"Изстрелва цял пълнител от 500..."
"9-милиметрови куршуми със скорост от 387 метра в секунда."
"Със своите 4,5 кг, това е наистина тежко за подобно малко оръжие."
Деми Мур.
"Наистина ограничава искрите излизащи от дулото по време на стрелба."
"Никога не съм държала нещо друго, в което да съм усещала толкова сила."
Е, кога излезе от затвора?
Преди четири дни.
- В кой затвор лежа?
- Сюзънвил.
Колко време?
Четири години без два месеца.
Четири години?
- За какво те осъдиха?
- Банков обир.
Наистина ли?
- Добре, до по-късно.
- По дяволите, поразена съм.
Ето, виждаш ли за какво ти говоря?
Това беше относно един тип от Ню Йорк...
който иска 9-милиметров Смит и Уесън, модел 5946.
И защо го иска?
'Щото е същия пистолет като на онова негро от "Ню Йоркските тайни агенти".
И заради онова негро аз ще спечеля 1,250 от този негър.
А ти на колко го купуваш?
За по-малко от двеста.
- Сериозно ли? Казвам ти, Луис.
Помисли си, и ми кажи не е ли това бизнесът в който искаш да участваш.
- O, сдобих се и с пет автомата M-60.
- Ало.
Пристигат направо от войната в Залива.
Вече продадох три от тях, 20 бона на парче.
- Уау, това са добри пари.
- Ще изкарам милиони от тая работа, човече.
Вече имам половин милион на съхранение в Мексико.
Когато доставя следващата пратка, ще изкарам още половин милион.
- И тогава?
- Тогава ще изляза от играта.
И ще прекарам остатъка от живота си харчейки.
- Е, ще ми кажеш ли кой се обажда?
- Боумънт.
Не се бъзикай с мен, кучко.
Боумънт, 'кво става?
Какво по дяволите правиш в затвора?
И защо си надробил такива лайна?
Мамка му, негро.
Нямаш ли поне малко мозък, та да не караш пиян и със шибания пистолет в ръка?
Боумънт.
Боумънт.
Чуй ме. Първо трябва да се успокоиш.
Да, да, да, разбира се че си уплашен.
Нали затова им плащат на тия копелета, да ти изкарат ангелите.
Това им е шибаната работа.
На съдията не му пука изобщо за това.
Той вече е готов да те прибере на топло. Това ли искаш?
Десет години ли искаш?
Утре ще те измъкна, обещавам, обаче това значи че трябва да те взема довечера.
Реджи, разбери, няма друг начин.
Ще трябва да прекараш нощта в пандиза, и както ти казах утре ще те измъкна.
Къде си сега? При майка ти?
Дай да говоря с нея.
Г-жо Гилмор.Г-жо Гилмор, аз съм Макс Чери.
Аз съм попечителя на Реджи... Точно така, попечителя за гаранцията.
Вижте сега, Реджи е в голяма беда.
Ще дойда да го взема и искам да го наглеждате докато аз...
Сядай.
Да, искам да съм сигурен, че ще е там когато дойда да го взема.
А да, и още нещо, това е втори шанс за него.
Те няма да... Точно така.
Добре. Значи мога да разчитам на вас да ми помогнете да помогна на сина ви.
Много ви благодаря. Дайте да говоря пак с него, моля ви.
Добре Реджи, изяснихме се. Разбра, нали? Добре.
Направи си една голяма услуга и бъди там когато дойда да те взема.
С какво мога да ви помогна?
Къде мога да изтръсквам?
Използвай чашата, ако искаш.
А, и имам нужда от гаранция за 10,000.
- Добре ли сте там отвън?
- Да.
- Ще си сипя малко кафе?
- Добре, сипи си.
Кой е този голям грозен негър до теб на снимката , там горе?
- Това е Уинстън. Работи тук.
- Проклятие!
Едричък е май, а? И е стегнат?
- Да.
- Но вие сте му шеф въпреки това, нали?
Да.
Обзалагам се, че вие сте искали да се снимате, нали?
Добре, искате гаранция от 10000.
- Какво ще предложите за допълнителна гаранция?
- Май ще трябва да използвам пари в брой.
- Носите ли ги?
- Тук в сака са.
- Имате парите. За какво съм ви аз?
- Хайде бе, човече.
Нали знаеш как е.
Чернокож се появява с 10,000 в брой, веднага ще поискат да разберат откъде ги имам.
След това ще искат да забършат голям подкуп започвайки да хленчат, че съдът струва пари.
Не искам да вдигам шум, Джак. Ти ще ми помогнеш.
Ще ти струва хилядарка.
Не е проблем за мен.
За кого е гаранцията? Роднина?
За един приятел, казва се Боумънт. Задържали са го в Окръжния.
Хванали са го че карал пиян, но са го обвинили в притежание на скрито оръжие.
- Тъпият задник имал пистолет в себе си.
- Десет хиляди е висока гаранция.
Заяли са се с него. защото вече е лежал на топло.
Плюс това той е от Кентъки, и си мисля че са доста предубедени...
срещу братята от Юга.
Ако избяга, и трябва да ходя до Кентъки да го връщам...
ти ще плащаш разходите.
Мислиш ли, че можеш да го направиш?
Вече го правя. Как му е пълното име?
Боумънт. Само това знам.
Как мислиш, Боумънт му е първото име или фамилията?
Хм, ако трябва да отгатвам, бих казал че Боумънт е християнското му име.
Свържете ме с Архива, ако обичате.
Здравейте, Обажда се Макс Чери. Извинявам се, с кого говоря?
- Ордел, ще почакам в колата.
- Здравей, Вики.
Добре. Няма проблеми. Ние сме почти готови , нали?
- Отивам.
- Ей, ей.
Пусни си малко музика докато седиш в колата. Ето ти ключовете.
- Кой е за колата?
- Ето го, този е.
С това малко черно нещо се спира алармата и се отключва вратата.
- Какво да направя?
- Нищо няма да правиш.
Само го насочи към колата, натисни бутона, ще чуеш тих сигнал.
Това значи, че вратата се отключила и алармата е спряна. Можеш да се качваш.
Добре.
Усилвай колкото искаш, но не пипай високите.
- Нагласил съм си ги точно както ми харесват.
- Добре.
Боумънт Ливингстън.
Ливингстън, а?
При първата си присъда е лежал 9 месеца. Пуснат е условно с 4 годишен изпитателен срок.
- Не думай.
- Знаеш ли защо е на изпитателен срок?
- Нямам представа.
- Притежание на нерегистрирано автоматично оръжие.
И предполагам, че сега ще разглеждат това като нарушение на изпитателния срок?
Те вече са решили, че това е нарушение на изпитателния срок.
- Твоето момче може да отнесе 10 години...
плюс обвинението за скрито оръжие.
Това няма да му хареса. Боумънт изобщо не ще да чува за пандиза отново.
- Кажи си името и адреса.
- Ордел Роби.
O-Р-Д-E-Л...
Р-O-Б-И.
Флорънс булевард номер 1436 ...
Камптън, код 90222.
- Това къща ли е или апартамент?
- Къща.
Кой по дяволите звъни ?
Твоят благодетел, негро. Качвам се.
Качвай се. Отворено е.
"За да се наслаждавам на живота..."
"имам нужда от хубава жена, и аз съм с красива жена."
"Не бих могъл да излизам с жена която е достатъчно възрастна да ми бъде съпруга."
- О. Ди.!
- А-ха-ха!
- Радвам се да видя, че си свободен.
- 'Кво става?
Ела тук, момче. Не заслужавам ли една шибана прегръдка.
-Не знаех, че ще се отбиеш.
- Да-а.
Моя негър.
Добре, че ме измъкна. Направо не знам какво да кажа. Благодаря ти, Благодаря ти.
- А-ха. Кой ти спаси задника, а?
- Ти го спаси.
- Кой? Кой? Кой?
- Ти. Ти, негро. Ти.
Дяволски си прав. Видя ли? Така стават нещата.
Ти си забъркваш задника в неприятности, Аз ти измъквам негърския задник.
Това ми е шибаната работа. И мога да те уверя, негро, че винаги ще е така.
Хей, виж, човече, все още съм страшно уплашен О. Ди..
Говореха сякаш са ужасно сериозни...
че ще си излежа времето за онова автоматично оръжие.
Хайде, стига де. Просто са се опитвали да спекат лайната от страх.
Ако това са се опитвали, повярвай ми - успяха.
- Откога е тая история с автоматичното оръжие?
- От преди три години.
Три години? Успокой се, човече, това е загубило давност.
А бе то в панделата няма място за всички чернилки дето трепят хора.
Как си мислиш че ще намерят място за теб?
Те ми казаха нещо съвсем различно.
На това му викат "да се ебават с теб". Виж, ще ти кажа как ще отвърнем на удара.
Става ли? Утре ще те взема, ще те закарам до центъра...
и ще те запозная с моя адвокат.
Нека ти кажа нещо за моя адвокат. Името на това братле е Стасин Гойнс.
Тая чернилка е като подивяло куче.
Той е моят личен Джони Кокран.
Всъщност, той срита задника на Джони Кокран.
И също като Джони Кокран, това негро мрази ченгетата. Наистина.
Той живее за да се ебава с полицията.
И сега, като услуга, го накарах да разгледа твоя случай.
Той каза, че не трябва да се тревожиш. Те само са се бъзикали с теб.
Ние ще насъскаме това зло псе срещу тях и те ще спрат да се ебават с теб.
- Добре звучи, мой човек. Много добре.
- Влез да го отпразнуваме.
- Не, не.
Виж наистина закъснявам за една уговорка.
Всъщност се надявах да дойдеш с мен.
Какво искаш да кажеш?
Нали знаеш.
Не искам да съм от тоя тип чернилки дето ти правят услуга...
и после идват веднага да искат услуга от теб ...
но в момента ми се налага.
- Какво?Какво искаш?
- Искам да ми направиш една услуга.
- Ще трябва ли да излизам навън?
- Само за малко.
Ами, бях планирал да не мърдам никъде.
Стига де, вече е много късно. В къщи съм си, надрусах се. Стига де.
Аха-аа. И защо си си в къщи, а?
Ти си у вас защото аз изхарчих 10,000 долара за да те измъкна.
Виж, имам малък проблем, разбираш ли?
Имам нужда от помощ, и ти можеш да ми помогнеш.
Хайде, влез и си облечи нещо, и да ходим да вземем колата.
Хайде.
- Готов съм. Какъв е проблема?
- Няма никакъв проблем.
По скоро е положение.
Помниш ли ония пет автомата M-60, три от които продадох миналата година?
- Аха.
- Е, тая вечер ще продам останалите два.
Има една група от корейци в корейския квартал направили са нещо като квартален патрул.
Имат нужда от малко "тежка артилерия" за да научат кварталните чернилки на уважение.
Ще им продам другите два автомата, разбираш ли?
Проблема е , че никога не съм правил бизнес с тези корейци досега.
Не се притеснявам, 'щото като цяло на азиатците може да се разчита.
Те не искат неприятности.
Може да се пазариш с тях за цената и прочие...
но не бива да се тревожиш че ще те застрелят в гърба.
Обаче аз си имам правило:
Никога не прави бизнес с хора с които не си правил бизнес досега, без подкрепата на приятел.
Затова имам нужда от теб. За подкрепа.
Виж, всичко което се иска от теб е да легнеш тук и да държиш това копеле.
Разбираш ли? Ще им кажа да дойдат до багажника за да им покажа стоката.
Когато отворя багажника, ти изскачаш и ги заковаваш тия копелета.
Стига бе, зарежи тая простотия. Няма да застрелям никого.
Изобщо не съм казвал че трябва да застреляш някой.
Трябва само да ги държиш на мушка. Те ще схванат за какво става въпрос.
Трябва да си превъртял, ако си мислиш че ще вляза в тоя миризлив багажник.
Отиваме само до корейския квартал.
Няма да си вътре повече от десет минути.
Няма да се возя в ничий багажник и за минута. Защо да не седна отпред до теб?
Не става да се возиш при мен. Елемента на изненада е 90% от цялата работа .
Съжалявам, човече, обаче няма да се завирам в никакъв шибан багажник.
- Не мога да повярвам че се отнасяш така с мен.
- Как се отнасям бе, човек?
Просто не искам да се завирам в никакъв шибан, миризлив багажник, това е.
- Имам проблем с тесните пространства.
- И аз имам проблем, изхарчих $10000 за да изкарам
една неблагодарна чернилка от затвора...
Обаче го направих.
А колко голяма ти беше килията в затвора, копеле?
- Задължен съм ти за всичко което направи.
- Ами тогава си пъхай задника в багажника.
Искам да то помогна, обаче не искам да съм заключен в шибания багажник на ничия кола.
Мислиш ли че аз исках да изхарча 10000 долара за да ти измъкна задника, а?
Знам че ми помогна.
- Да или не?
- Разбира се че не си, обаче виж, в багажника?
Това беше единственият начин да ти помогна, нали? И аз го направих.
Виж бе, човек, всичко за което те моля е да влезеш в тоя багажник...
да държиш шибаната пушка, и да я насочиш към тия будисти когато отворя, ясно ли е?
- Намери някой друг за тая простотия.
- Ще ти кажа какво ще направим.
Като свършим работата с тия корейци...
ти и аз ще отидем до бара на Роско и ще хапнем пиле и палачинки за моя сметка.
Помисли си.
Ще хапнем от специалитета, задушено със сос и лук...
с гарнитура от червен боб и ориз, малко свежа салата.
Това си е добро хапване.
Човече.
Точно колко време ще трябва да бъде затворен тук?
Ей, каза десет минути. Ей, копеле, удари ми шибаната глава!
Копеле с опашка, такова.
Какво по дяволите не ти е наред?
"Здравей, любов моя! Дочух целувка от теб"
"Нека да се забавляваме в червения опияняващ сатен"
"Утринният дъжд не отстъпи,"
"и слънцето не изгря"
"Водопади и дъги препускат в мислите ми"
"В градината която виждам"
"Пурпурните одежди на запада кънтят"
"Оранжеви птици и речните притоци раззеленени"
"Прекрасна музика аз чух"
"Толкова весела и шумна"
"Скъпа моя моя скъпа любов"
"Нуждая се от теб О, колко имам нужда от теб"
"Но ти само се държиш лошо с мен"
"Разбиваш сърцето ми и ме караш да тъжа"
"Кажи ми къде сгреших"
"и те накарах да страниш от мен толкова дълго"
"Защото скъпа моя моя скъпа любов"
"Липсваш ми Липсват ми целувките ти"
"Вместо да се разделяме..." Извини ме, скъпи.
"Нека се целунем и сдобрим"
"Не отхвърляй моята любов"
"В моята прегръдка остани"
Ало. "Нуждая се от теб, нужен си ми"
Здравей, скъпи. "Скъпа моя..."
Ами, нали знаеш, правя само това което правя, скъпи.
O, не. Добре. Почакай.
Луис, скъпи. Ордел се обажда.
O,трябва да пишкам.
"Разделени, моя любов..."
"През целия си живот..."
"Само теб обичах..." Ало.
Луис, мой човек. 'Кво правиш?
Добре съм. Забавляваме се със Симон.
Така ли? Изигра ли ти нейното шоу?
- Да.
- Аха.
Чувам "Сюприймс". Тя не е лоша, нали?
- Не, даже е доста добра.
- Изигра ли ти Мери Уелс вече?
Ами,не им знам имената на всички, но вече изигра цяла камара от тях.
Аха. Добре, познай къде съм?
Не знам.
Аз съм в уютната седалка на един Олдсмобил...
паркиран точно срещу къщата на Симон.
- Ти си отвън?
- Да.
- Влизай, какво чакаш.
- А, не.
Вече съм го гледал това шоу.
Искам да ти покажа нещо само на теб. Хайде излез навън?
- Кой е тоя?
- Това е Боумънт.
Кой Боумънт?
Служител, който се наложи да уволня.
Какво е съгрешил?
Попадна в такава ситуация че щеше да прекара десет години в пандиза.
Това сгреши.
И ако познаваше Боумънт щеше да знаеш...
че няма никакъв шибан начин да излежи десет години.
А като знаеш това, ще разбереш че би направил всичко което е по силите му...
за да не гние тези десет години в затвора...
включително да изпее на федералните всяка шибана подробност...
за черния ми задник.
А това приятелю, е ярко изразен случай...
на "аз или той"...
и най-добре повярвай...
че няма да съм аз.
Разбери, Луис...
ако ще се включваш в играта с мен...
трябва да си подготвен...
да изминеш целия път.
Засега аз имам половин милион долара в сейф...
в една банка в Кабо Сан Лукас.
Правейки тази доставка...
Ще ги закръгля на повече от един милион.
Нали не си мислиш че бих позволил на някой скапан негър, като тоя, да прецака работата?
Помисли си пак.
Преди да позволя това да се случи, ще застрелям това негро право в главата...
а, ако трябва ще гръмна още десет чернилки като него.
Разбираш ли това което ти казвам?
Да.
- Значи всичко е по старому?
- Да, с теб съм.
Ти си моят човек.
Мис Браун!
Здравейте, аз съм детектив Марк Даргас от Лосанджелиското полицейско управление
- Мога ли да ви попитам какво има в чантата?
- Обичайните неща.
Аз обслужвам полетите за "Кабо Еър".
- Мога ли да помогна с нещо?
- Кой е този?
Извинете, това е специален агент Рей Николет от отдела за алкохол, цигари и оръжия.
- Така ли? А мога ли да видя документите ви?
- Да. Разбира се.
Не бихте ли възразили да хвърлим един поглед в чантата, нали?
Да възразя? Имам ли избор?
- Да. Имате право да кажете не.
- Не.
А аз имам право да ви накарам да почакате тук с Рей, докато донеса съдебно разпореждане.
Ако не искам всички тези главоболия, мога да ви прибера по подозрение веднага.
- По подозрение в какво?
- Може ли да кажа нещо?
Той просто иска да надзърне в чантата за минутка.
Няма да откъсвам очи от него така че той няма да може да вземе нищо.
- Добре.
- Благодаря ви много.
Колената ме болят.
Приятен ли беше полетът ви?
Скапан е тоя полет до Кабо. Веднъж ходихме до там със Сюзън, жена ми.
Имаше невероятна турболенция.
Ей, мога ли да погледна в този плик?
Олеле.
По дяволите.
Бих казал че има около, ами...
петдесетина хиляди долара тук.
Какво ще кажеш, Рей?
Изглеждат като 50,000 оттук.
- Тези пари ваши ли са?
- Какво ако кажа че не са?
Би трябвало да знаете, че суми над 10,000, се декларират.
Забравихте ли, или?
Може да отнесете 250,000 глоба, плюс две години в затвора.
Ще ни обясните ли на нас, или предпочитате да обяснявате в митницата?
- Не казвам нито дума повече.
- Джаки...
Надявам се че нямате нищо против да ви наричам Джаки.
Ония момчета в митницата? Те са банда нищожества. Извини ме, но си е така.
Има нещо в работата им което ги прави големи твърдоглавци.
Може да отидеш и да си поговориш с тия момчета...
които са много подозрителни и много неприятни човешки същества...
или може да говориш с двама добряци, като Марк и мен.
Ти решаваш.
Нека да разгледаме досието на Джаклин Браун.
Според досието, не за първи път се сблъсквате със закона.
През 1985, докато сте работили като стюардеса за компанията "Делта"...
сте арестувана за това, че сте пренасяли наркотици за пилота?
Този пилот ми беше съпруг, и на мен ми се размина.
Искаш да кажеш, че са ти предложили сделка и си се съгласила.
Той лежа в затвора, а вие се разминахте с условна.
Не съм чул да сте искали разрешение да пушите в кабинета ми.
- Може ли да пуша?
- Не, не можете.
Разминавате се само с плясване по ръцете...
но това ви прецаква възможността да работите за големите авиолинии.
Тринадесет години по-късно, вие сте на 44 години...
летите за най-скапаната авиокомпания - Мексиканската...
и изкарвате по колко, 13000 долара годишно?
Печеля по 16,000, плюс премиите.
Работили сте в този бранш 19 години, и доходът ви е 16,000, плюс премиите?
Не сте успели да завладеете света, нали, Джаки?
Джаки, имаш ли добър адвокат?
Може ли да си позволи добър адвокат е по-правилният въпрос.
В противен случай ще изкараш в ареста три седмици...
преди общественият защитник да се добере до теб.
Ей, Джаки, познаваш ли някой на име Боумънт Ливингстън?
Да? Не?
Защото той те познава.
Добре де, познавал те е.
Вече не познава никого. Мъртъв е.
Намерили са го в багажника на една кола тази сутрин...
застрелян с два куршума.
Един в гърдите, един в главата.
Така че може да се предположи. че съм учуден.
Ако ти не си познавала Боумънт...
от къде предполагаш те е познавал Боумънт?
Вижте, госпожице Браун, на нас изобщо не ни пука за вас.
Знаете кого искаме.
Ако сътрудничите, и ни кажете това което искаме да знаем, ние ще ви измъкнем оттук.
Ако откажете, и продължите с това театралничене, което правите и в момента...
ще ви предадем на митницата и те ще ви изправят пред съд.
С вашето досие, съдията ще ви даде две години.
Може би ще лежите около година и малко...
но ако аз бях 44-годишна чернокожа жена...
отчаяно нуждаеща се от скапаната си, жалка работа която случайно е намерила...
Не мисля че бих рискувала да захвърля цяла година.
Така че нека да започнем отначало, може ли?
Кой ти даде тези пари в Мексико, и на кого трябваше да ги донесеш тук?
Няма да кажа нито една шибана думичка повече.
Бих искал вашето разрешение да проверим отново за да знаем за колко годинки си говорим.
Разбира се. Давайте.
Докато ние преглеждаме тук, нека да видим какво още има там вътре.
Бихте ли?
Несесер.
- Аха, и какво има вътре?
- Тоалетни принадлежности.
Будилник.
Пудриера с огледало.
Противозачатъчни.
- Какво е това?
- Моите диетични глупости.
Нека да видим какво още има вътре.
Ето. Ето. Ето.
- А това какво е?
- Откъде дойде това?
Хайде, дами. Първата врата вляво.
"Деветдесет и девет години са много, много, много време"
"Деветдесет и девет години са толкова много, много, много време"
"Деветдесет и девет години са много, много време"
"Ето, погледни ме"
"Аз никога няма да бъде свободна"
"Аз съм с дълга присъда"
Браун, случай 70032.
Обвинението е ...
притежание на наркотици с цел нелегално разпространение.
- Как ще пледира вашият клиент?
- Ами, Ваша Чест, тя отказва да говори.
Много добре.
Детектив... Варга.
- Даргас, Ваша Чест.
- Простете.
Вие ли бяхте задържащият офицер по този случай?
- Точно така, Ваша Чест.
- И имате ли препоръки относно гаранцията?
- Да, имам, Ваша Чест.
- И те са?
Поради предишната присъда на обвиняемата...
и изключителната възможност да отлети, предвид професията и...
щатът настоява за гаранция не по-малка от 25,000.
Държавата съгласна ли е с това?
Ще определя гаранция от 10,000...
и дата - 21 Август...
за предварителното изслушване.
Ваша Чест, кога ще бъде то?
След 6 седмици. Ще продължим с вашето дело тогава.
Оуенс, случай 72242.
Обвинението е в притежание на незаконно оръжие...
и нападение над полицай.
- За какво ще пледира вашият клиент?
- Мислех че ще определят гаранция от 25.
Клиентът ми желае да пледира Виновен, Ваша Чест.
Задържащият офицер в залата ли е?
Опа-а. Не те чух да си миеш ръцете.
- Удобно ли ти е?
- Аха.
- Вратата беше отворена и аз влязох.
- Това го виждам.
- Защо?
- Имам още малко работа за теб.
Така ли? И какво е направил той?
Тя е стюардеса.
Хванали са я на връщане от Мексико с малко прашец.
Определиха и гаранцията днес следобед - 10000 долара.
Та се чудех дали не може да вземем онези 10000 които ми дължиш за Боумънт...
и да ги прехвърлим за стюардесата.
- Гаранцията за притежание е само хиляда.
- Е да, обаче...
са я прецакали. Обвинили са я в "притежание с цел продажба".
44-годишна чернокожа жена хваната с по-малко от 50 грама...
те наричат това "с цел продажба".
Ако същото се случи на някоя филмова звезда, ще го нарекат само "притежание".
Все още ми се струва висока тази гаранция.
Ами, имала е в себе си, мисля че бяха 50 бона в брой.
Добре, но преди да говорим за стюардесата...
нека махнем Боумънт от списъка първо.
Знаеш ли, мисля че някой вече го е направил.
- Какво?
- Не си ли чул?
- Да съм чул какво?
- Някой с голяма злоба му е пръснал мозъка.
Мамка му. Даже се римува.
Мозъка на Боумънт бил е пръснат.
Полицията свърза ли се с теб?
О, да, по дяволите. Първо това направиха.
Видели са че аз съм платил голямата гаранция на моето момче..
и са започнали да разсъждават по логиката "където има пушек има и огън".
Измъкнаха ми задника от леглото в десет сутринта.
Здраво уплашиха приятелката ми Шеронда.
Тя си помисли че ще ме опандизят със сигурност.
- Стюардесата...
- Знаеш ли и фамилията?
Браун. Джаки Браун.
- Какво прави тя за теб?
- Кой е казал че прави нещо за мен?
Тя ми е приятелка. Мои приятели попадат в беда, и аз искам да им помогна.
Боумънт работеше за теб.
Това ще си остане между нас, както е при адвокати и клиентите им?
Не можеш да кажеш нищо от това което ти казвам, нали?
Ти не си мой клиент, не и докато не те арестуват и аз не те измъкна.
Значи няма никаква... Как беше тая дума?
Поверителност.
Защо да ти казвам каквото и да било?
'Щото искаш аз да разбера какъв хитрец си.
Имаш си стюардеси, които ти носят по 50 бона.
И защо една стюардеса би ми донесла 50 бона?
Сега пък искаш от мен да разсъждавам над това с какво се занимаваш.
Бих казал че си в бизнеса с наркотици, обаче парите ти се движат в грешната посока.
В каквото и да си забъркан, изглежда ти се разминава, така че явно имаш някаква власт.
Добре. Искаш още една гаранция?
Искаш да прехвърлим тези 10,000 които си заложил за Боумънт на стюардесата.
Това значи доста канцеларска работа.
Трябва да извадя смъртен акт, да го представя в съда...
да взема квитанция за връщане на гаранцията да напиша друго заявление...
- Ей, ей, ей. ...друго споразумение за обезщетеност.
- Джаки няма време за това.
- Казвам ти какво трябва да направя.
Това което ти трябва да направиш, в случай че си забравил...
е че трябва да ми платиш комисионна от 1000 кинта.
- Мога да го направя.
Знаеш че разполагам с парите. Просто не ги нося у мен.
Върни се с парите и аз ще оправя гаранцията на стюардесата.
Защо не подходиш към въпроса с малко състрадание, става ли?
Джаки не е престъпник. Не е свикнала с такова отношение.
На престъпниците не им пука, но на обикновения гражданин...
няколко нощи в окръжния затвор може да му се сторят като години.
Ордел, това не ти е кварталната кръчма. И ти не можеш да плащаш на сметка .
Чуй ме, става ли?
Имаме 44-годишна, отдадена на професията си черна жена несправедливо обвинена...
Несправедливо обвинена? Нима не е носила кокаин на връщане от Мексико?
несправедливо обвинена в "нелегално разпространение".
Ако тя е носила този боклук... и забележи че казвам "ако"...
тоя боклук си е бил за лично ползване.
Трябва ли да имам угризения за това че съм бял и да забравя че имам работа за вършене?
Така значи, а?
Добре тогава.
Имам хиляда кинта за теб.
- Здравей, Кенди.
- Здрасти, Макс.
Доведох Анита Лопес. Прибирам Джаки Браун.
- Добре, няма проблем. Въоръжен ли си?
- Можеш да си сигурна.
Макс, ето я, идва.
"Защо си мисля за теб"
"През цялото време"
"Та аз дори не те познавам"
"не те познавам"
"Защо се чувствам така"
"мислейки за теб"
"Всеки ден"
"Та аз дори не те познавам"
Госпожица Браун?
Да?
Аз съм Макс Чери. Вашият попечител.
Мога да ви закарам до вас, ако желаете.
Става.
"Обичам те все повече с всеки изминал ден"
"Издигни ме до небето..." "Искам да си моя завинаги"
"Обичам те все повече"
"Ако имаш нужда от нещо..."
"Само ми кажи и аз ще ти помогна"
Наистина ли сте попечител по гаранции?
А кой си мислите че съм?
- Показах ви служебната си картата.
- Мога ли да видя и личната ви карта?
Сериозно ли?
"Това пожелание е за теб"
"Завинаги и винаги"
Кой ми плати гаранцията?
- Ордел?
- В брой.
"Сърцето ми прескочи"
"Издигни ме до небето..." "Искам да си моя завинаги"
"Обичам те все повече и повече"
"Издигни ме до небето..." "Не те познавам..."
"Но те обичам все повече..."
Имате ли цигари?
Там няма да намерите никакви цигари.
- Може ли да спрем, за да си купя?
- Разбира се.
Ходили ли сте в Ривър Батъм?
- Мисля че не съм.
- Мястото не е лошо. Полицаите се събират там.
Не можем ли да спрем до някой денонощен магазин или нещо такова?
- Помислих си, че бихте искали да пийнете.
- Умирам си за едно питие, но не и там.
Какво ще кажете за Хилтън, на летището?
- Тъмно ли е вътре?
- Нещо като спортен бар е.
Не ми звучи като тъмно място.
А защо трябва да е тъмно?
Защото изглеждам като Току що излязла от затвора, затова.
Закарай ме до нас. Има едно местенце наблизо.
Не, благодаря. Отказах ги преди три години.
- Напълня ли след това?
- Около пет килограма.
- Свалям ги и ги качвам отново.
Аз затова не ги отказвам.
Ако няма да летя повече, ще имам достатъчно време да открия любимата си марка.
Знаеш ли...
онзи ден се замислих че сигурно съм написал около...
15,000 гаранции откакто съм този бизнес.
Замислих се, че около 80% от тях са били свързани с наркотици, така, че...
Ако искаш, мога да ти помогна да осмислиш положението си.
Дотук ми казаха че ако сътруднича...
ще се размина с условна присъда, може би.
Или ако си държа езика зад зъбите, ще получа най-много пет години.
Правдоподобно ли ти звучи?
Бих казал че ако те съдят, и осъдят, няма да получиш повече от година.
Но това е ако си в щатския затвор.
Но те няма да искат да направят това.
Ще те осъдят само за притежание, няколко месеца в окръжния затвор...
и година или две изпитателен срок.
Случайно да знаеш кой пъхна дрогата в чантата ти?
Да.
Не става въпрос за това.
Те ме чакаха.
И знаеха за парите.
- Знаеха дори точната сума.
- Какво искаха да разберат?
Кой ми е дал парите, и на кого е трябвало да ги донеса.
Намерили са онова момче в багажника на една кола с пръсната глава.
Казаха, че той им е изпял за мен.
Това би трябвало да е бил... Боумънт Ливингстън.
Ти пък откъде знаеш за него?
Измъкнах го в понеделник. Намерили са го мъртъв във вторник.
Ордел ли плати гаранцията му?
Точно както при теб... 10,000.
"Някъде след като навърших 18..."
"Напуснах Тенеси с песен в сърцето..."
- Мерси за питието.
- Няма защо.
- За правния съвет, и за превоза.
- Няма нищо.
Всичко добро. Ще се чуем.
"Имах малко проблеми с татенцето на моята любима..."
"Един от братята и беше закоравял разбойник..."
"Написах писмо на на чичо ми Фъд..."
"И яздих обратно яхнал моя жребец..."
"Моят жребец беше висок и стегнат..."
"А цветът на очите му на фона на изгряващото слънце бе зелен..."
"Моят жребец бе силен и темпераментен..."
"Не съм виждал друг кон като него..."
Как я караш, Джаки?
Влизай.
- Имаш ли нещо за пиене?
- Има малко водка в хладилника.
- А портокалов сок има ли?
- Аха.
Ами като добра домакиня...
защо не забъркаш една водка-ориндж?
Разбира се.
Е?
- Ще ми благодариш ли?
- За какво?
Кой по дяволите си мислиш че те измъкна от затвора?
Онзи който ме тикна там. Благодаря ти много.
Ей, теб те хванаха с кокаин. Това си е твое дело.
- Не беше мой.
- Какво?
Мамка му.
Мога да се обзаложа че е бил Уолкър, който изпращаше Мелани.
Да-а. Ако ти не си скрила коката там, трябва да е бил той.
Тая простотия не трябваше да става. Съжалявам, скъпа.
Сигурен съм че са те изтормозили с много въпроси за това, нали?
И за всичките тия пари, откъде си ги взела.
Вероятно са те питали и на кого ги носиш.
Питаха ме.
И ти каза?
"Искам да говоря с адвоката си".
Сигурна ли си че са ти издържали нервите и не ти се е изплъзнало нещо?
Искам да кажа, че ако си, няма да съм ти ядосан.
Трябва да знам.
Не задаваш правилните въпроси.
Би трябвало да ме попиташ защо ме прибраха.
Чакаха ме.
Знаеха за парите даже знаеха точната сума.
Казаха ли ти как са се добрали до тази информация?
Да.
Боумънт Ливингстън?
Знаех си. Знаех си.
Питаха ме дали познавам Уолкър.
Наистина ли?
Не им казах нищо за него.
Споменаха ли моето име?
Не.
- Не си им казала нищо за мен?
- Не.
Много благородно от твоя страна.
Казаха ли ти какво му се е случило на онова приятелче Боумънт?
Да, казаха ми.
Да-а.
Някой трябва да му е бил много сърдит на тоя Боумънт.
Или пък уплашен от това което е можел да изпее, за да не лежи в пандиза.
Сигурен съм че са те изтормозили с техните тъпи въпроси за това.
А ти не си им снесла нито един отговор?
- Ами....
- Страх ли те е от мен?
Има ли причина да си нервна когато съм до теб?
Това ли е, каквото си мисля че е?
Какво си мислиш че е?
- Мисля че е пистолет опрян в оная ми работа.
- Е, правилно мислиш.
А сега си махни ръцете от врата ми...
чернилко.
- Какво ти става, по дяволите, Джаки?
- Затваряй си устата.
Не мърдай. О, а това какво е? Какво по дяволите е това?
Това няма нищо общо с теб. Аз го нося винаги.
прекалено дълго си говорила с полицаите.
- Не полицаите се опитаха да ме удушат.
- Стига де.
- Само се бъзиках.
- Е, аз обаче не се бъзикам.
Ще изпразня и двата пълнителя в теб ако не правиш това което ти казвам.
- Разбираш ли какво ти говоря?
- Джаки, стига си се правила на луда.
- Разбираш ли какво по дяволите ти говоря?
- Да, жено. Разбрах!
Сядай на онзи диван.
Виждаш ли? Ченгетата са ти размътили мозъка, настроили са черен срещу черен.
- Така правят. Настройват ни един срещу друг още...
- Затваряй си миризливата уста.
И сядай на дивана!
Сложи си ръцете зад врата.
- Започва да става глупаво. - Глупаво, а? Искаш ли да видиш нещо много глупаво?
Ако още един път трябва да ти казвам да млъкнеш, ще те гръмна.
- Дойдох само за да си поговорим.
- Да си поговорим?
Според мен, аз и ти имаме едно нещо за което да си говорим.
Само едно...
и това е какво смяташ да направиш за мен.
- Мога да ти наема адвокат.
- Не, нека бъдем реалисти.
Рано или късно ченгетата ще дойдат да ми предложат сделка...
и ти го знаеш.
- Затова беше дошъл да ме убиеш.
- Не бях дошъл да те убивам.
Не, това е наред. Добре.
Прощавам ти.
Нека предположим, ако ти кажа...
че ще се чупя от тук.
- Ако не го направя,отивам в затвора.
-А-ха.
Искам сто хиляди...
в разплащателна сметка на мое име...
ако ме осъдят най-много на година, или ме сложат на изпитателен срок.
Обаче ако се наложи да лежа повече от година...
ще ми платиш още 100,000.
Мога да го направя.
- Знаеш какъв е проблема. Всичките ми пари са...
- В Мексико.
- Точно така.
- Помислила съм и за това.
И ми хрумна една идея.
Нека да я чуя. Пак сме приятели.
Защо не насочиш този шибан пистолет в друга посока?
- Ще говоря с ченгетата утре и ще ти кажа дали става.
- Добре.
Искаш ли си пистолета?
Влизай. Сега ще ти го донеса.
Макс, виж, толкова съжалявам за това.
Страхувах се да ти го поискам назаем, защото си мислех че ще ми откажеш.
Имам предвид, ти щеше.
Искаш ли кафе?
- Ако има готово.
- Има. Влизай.
Настанявай се като у дома си .
Сядай.
Имаше ли шанс да го използваш?
Чувствах се по сигурна с него.
Млякото се е пресякло докато бях в затвора.
- Може и без мляко .
- Добре.
Искаш ли да го задържиш за известно време?
Ще е незаконно, но ако ще те накара да се чувстваш по добре, предполагам...
Мерси, обаче вече си имам.
- Излизала си сутринта да си купуваш пистолет?
- Какво? Не те чух.
- Излизала си сутринта и си си купила пистолет?
Ами, нека просто да кажем че вече имам, става ли?
- Някой ти е дал на заем?
- Да.
Добре! На линия сме.
Може да стане малко силно. Искаш ли малко музика?
Разбира се.
Страхотно.
Нямах търпение да се прибера снощи...
и да измия миризмата на затвор от косата си.
- Изглежда добре.
- Мерси.
Не си ли чувала за победата на компакт дисковете ?
Е, имам няколко, но не мога да си позволя да започна всичко отначало.
Вложила съм толкова пари и време...
в моите плочи.
Е, да, обаче не можеш да намериш новите албуми на плочи.
Не си купувам нови неща толкова често.
"Дадох ти сърцето и душата си..."
"момиче"
"Направих го, нали, скъпа..."
Приятна музика. "Направих го, нали, скъпа..."
Да-а.
- Кои е изпълнителят?
- "Дъ Делфоникс".
- Хубаво е. "Направих го, нали, скъпа..."
- А-ха. "Направих го, нали, скъпа..."
Взех си болничен. Доколкото авиокомпанията знае, аз още съм на работа.
- Така ли?
- Не знам. Днес ще отида да
говора с Николет и Даргас.
Ще направя това което ти ми предложи... пък да видим какво ще стане.
Имах предвид да имаш адвокат който да преговаря за теб.
Не, първо искам да говоря лично с тях. Вече знам повече за парите на Ордел.
Ако ченгетата искат това насочи ги и готово.
Знам, но там има доста пари.
Половин милион долара, и всичките са в Кабо, а и още ще пристигнат.
- Как разбра за тях?
- Ордел ми каза снощи.
- Той се обади?
- Отби се тук.
- Какво правихте?
- Говорихме.
Мислиш ли че още ти има доверие?
Имаше някакви съмнения в началото, но винаги ми е вярвал.
И повече от всичко му се иска да повярва че все още може да разчита на мен.
- Защо?
- Защото има нужда от мен.
В противен случай, парите му ще си останат в Кабо. Искаш ли захар?
Не, благодаря. Трябва да има и други начини да си прибере парите.
Може, но аз съм единствената която някога е използвал.
Не може да използва никой от другите си хора. Те са измамници.
Може и да опита... сам да пренесе парите...
но той не обича да се реди на опашка пред митниците.
Значи или трябва да вербува друга стюардеса, или да продължи да ми вярва.
А аз го накарах да почувства че все още може.
Ще им предложиш да го натопиш ли?
Да, ако ще се измъкна. Ако ли не - майната им.
Много е възможно Ордел да е убивал и преди.
Проумяваш ли това?
Не смятам да лежа в затвора отново и не смятам да съм на изпитателен срок.
Макс, как се чувстваш остарявайки?
Ти не си стара. Изглеждаш чудесно.
Не, аз питам как се чувстваш ти когато остаряваш.
- Не те ли притеснява?
- Не е нещо за което се замислям.
- Наистина ли?
- Бях малко чувствителен относно косата си...
когато преди няколко години започна да пада, така че се погрижих.
Как ти подейства това?
Добре Иначе нямаше да го направя.
Направих го за да се усещам по комфортно, и знаеш ли, получи се.
Когато погледна в огледалото. Приличам на себе си.
При мъжете е различно.
Не мога да те съжалявам от тази гледна точка.
Защото съм готов да се обзаложа...
че изглеждаш по същия начин както си изглеждала и на 29.
Е да ама задника ми не е същия.
По-голям ли е станал?
Да.
Няма нищо лошо.
Нещо друго тревожи ли те?
Винаги съм се чувствала все едно всичко започва отначало.
- Колко гаранции каза, че си издал?
- 15,000.
- Това много ли са?
- Достатъчно.
Аз съм прелетяла единадесет милиона километра...
и съм посрещала пътници 20 години.
Но след ареста ми, най-добрата работа която успях да си намеря беше в Кабо Еър...
а това е най-скапаната авиокомпания в този бранш.
Знаеш, че изкарвам по 16,000 годишно...
плюс пенсионните осигуровки които не струват и пукната пара.
И с този нов арест който е надвиснал над главата ми, Макс, уплашена съм.
Ако изгубя и сегашната си работа, наистина ще трябва да започвам отначало...
а не ми е останало нищо което да ми послужи за основа.
Ще загазя много лошо.
И това ме плаши повече отколкото Ордел.
- Здрасти! Здравей, чудесно е че си тук.
- Да. Здравей, Джаки. Как си?
- Добре съм.
- Ще си поговорим с Рей отвън за минутка?
- Разбира се.
- Само за минута.
- Мога ли да запаля?
Разбира се.
-Какво става?
- Иска да направим сделка.
- Така ли? Изплашена ли е?
- Звучи малко изплашена.
- Какви са условията и?
- Иска да си запази работата.
- Така ли? И какво ще ни даде в замяна?
- Не е уточнила подробностите.
- Изчакваше и ти да дойдеш.
- Знае че случаят е мой, нали?
Е, не го каза, обаче не е глупава.
- Знае, че ти си този който я иска.
- Да вървим. Супер.
Джаки, извинявай че те накарахме да чакаш.
Така, какво можем да направим за теб?
Нуждая се от разрешение за напускане на страната, за да си запазя работата.
- Можем да се погрижим за това.
- Трябва ми за утре.
Ако не се появя на работа утре, ще ме уволнят.
Добре, ти знаеш какво искаме ние.
Ако съм на работа, ще успея да ви помогна.
Да ни помогнеш за кое, Джаки?
- Да хванете Ордел Роби.
- Значи, вече го познаваш.
Не сте ме питали досега.
- Сега казваш, че го познаваш.
- Разбира се, че го познавам.
- Аз му пренасям парите.
- Без майтап?
- Знаеш ли как си печели парите?
- Продава оръжие.
- Виждала ли си го да продава?
- Не.
- Тогава откъде знаеш, че се занимава с оръжие?
- Той ми каза.
Ако не беше така, защо някой от отдела за алкохол, цигари и оръжия ще го преследва?
Добре, как смяташ да ни помогнеш?
Ще направя всичко което мога за да го хванете, даже микрофон ще нося.
В замяна на помощта ми, искам разрешение за напускане на страната, и имунитет.
Не искаш много, а?
Можете ли да го направите или не можете?
Ами знаеш ли...
мисля че може да стане.
"Сега ще чуеш как той се моли за живота си, госпожичке..."
"защото е предал Нани Витали."
"Прочети вестника."
"Прочети го!"
"Нани Витали, опасен престъпник."
"Който вече е убил двама души."
"Знаеш ли как му викат?" "Лудото Куче - Убиец."
- Здравей, момиче.
- Здрасти!
Ей! Ей, ей, ей! Някой май си е купил нови дрехи.
Да, напазарувахме малко.
Не можех да оставя моето момче да обикаля наоколо облечен като скитник.
- Стига де. Не изглеждах като скитник.
- Да бе да.
Само дето дрехите ти все едно бяха взети от Армията на спасението.
По дяволите. Вече си се надрусала? Едва два следобед е.
Толкова късно ли е?
Пушиш прекалено много от тия лайна, това ще ти съсипе мечтите.
Освен ако мечтите ми са да се друсам и гледам телевизия.
Вие двамата май сте се наговорили, а?
Не ставай. Аз ще вдигна.
Разполагай се.
Джаки! 'Кво става?
Не, Джаки, Не съм получил съобщението ти.
- Тъкмо щях да ти кажа!
- Не, не, не, не, не по телефона.
Пробвай.
- Трябва да си сигурна че никой не те следи.
- Готово ли е?
Да. Има още една доза.
- Махни си палеца от отвора.
По дяволите.
Добре ли си?
Май... остарявам.
Вече не мога... да пуша и да се смея без да се закашлям.
Кашлянето е полезно. Разширява капилярите.
Знаеш ли, че когато кашляш, вкарваш въздух... в случая, пушек...
в такива части на белите дробове които обикновено не се използват.
Така , че кашлянето е за добро. Надрусваш се по здраво.
Определено знаеш доста за това.
Луис, трябва да изляза за малко.
След като ти харесва да се друсаш...
защо не останеш тук с Мел, да позяпате телевизия?
- Продължавай.
- Аз ще опитам тая трева по-късно, като се прибера.
Ще се надрусаме заедно довечера когато си изпълня задачите за деня.
Това Рутгер Хауер ли е?
Не, това е Хелмут Бъргър.
Hmm.
- Ще ме изпратиш ли до вратата?
- Добре.
- Надявам се нямаш нищо против че те оставям с Луис.
Няма проблем.
Опитай се да не му разкъсаш дрехите, става ли? Нови са.
- Ей, Луис! Ще се видим по-късно.
- Добре. До скоро.
- Искаш ли Метрикс?
По дяволите. Мамка му.
Какво е Метрикс?
Това е нещо като енергийна бомба, нещо като шейк, който пиеш вместо обилен обяд.
Нещо диетично?
Не. Това е като протеините които пият културистите, за да качат маса.
Не, мерси.
Добре.
Кога се видяхме за последно?
Ами... преди шест, седем години.
Все едно не е минало толкова време.
Доста време мина.
- На колко години си на тази снимка?
- На коя?
На тази с ролерите. Ето тази.
На 14.
- Била си на 14?
- Аха.
Помислих си, че си поне на 16.
Тогава бях почти толкова висока колкото съм и сега.
- А на другата снимка, зелената?
- Да?
Снимана е в един бар наречен Флипърс.
Помниш ли го? Беше в Холивуд. По това време в Лос Анджелис ли си бил?
- Не.
- А къде?
Бях в Детройт.
С Ордел?
Да. Вече се бяхме запознали.
А падахте ли си по диското?
Не-е.
- Хайде де. Не ме лъжи.
- Не, наистина. Не обичам да танцувам.
- А вечер не излизахте ли?
- Излизах понякога за да забия някое гадже, но...
навсякъде беше толкова шумно пък и нали не обичам да танцувам.
Обикновено просто си пийвах по баровете.
Кого си изрязала?
- Това съм аз в Япония.
- А това рамо на кого е?
Това е едно момче с когото живеех тогава.
Казваше се Хи-Хиро... Хиро... Хироши.
- Трябва доста да те е впечатлил.
Така и не можах да го опозная.
Аз не успях да проговоря японски, а и неговия английски беше ужасен.
Какво се опитвам да кажа? Всъщност английския му беше по-добър от моя японски.
- Трудничко вие е било.
- Не съвсем.
И без това нямахме кой знае какво да си кажем.
Не го познавах добре, но достатъчно за да разбера...
че няма да ми липсва много...
Както и да е, пазя си тази снимка, защото от целия ми шибан престой там...
това е единствената ми снимка от Япония.
- Това е в Япония.
- О, да.
Ами... Да, може... Да, прилича. Може да се познае.
Искаш ли да се чукаме?
Да.
Три минути по-късно
Това беше забавно.
Да. Това беше върха.
Сега може да разпуснем малко.
Да.
Има ли бира?
Да, разбира се. В хладилника.
Отивам на бара, скъпа.
- Джаки Джак!
- Хей.
Трябва да запомня това място. Много е шик.
На две минути от бардака, и на десет от лодката. Не е зле.
- Какво ще пиеш, братко?
- Направи ми една водка ориндж.
- Още нещо?
- Не, мерси, аз съм добре.
О, да, добре си.
Сигурен съм, че когато идваш събота вечерта тук...
ти трябва "Анти-негро" спрей за да държиш всички досадници настрана.
- Справям се добре.
- Глупости, Джаки.
Ти си горещо парче. Сигурен съм че се справяш отлично, не просто "добре".
- Някой проследи ли те?
- Не мисля.
Но това няма значение, защото те вече знаеха че ще се срещаме.
- Откъде по дяволите знаят?
- Аз им казах.
- Ти си им казала...
- Три двадесет и пет.
- Ето. Задръж рестото.
- Благодаря ви, сър.
- Казала си им, че съм аз?
- Те вече знаеха.
Това, по дяволите, не значи, че е трябвало и ти да го потвърдиш.
Единственият начин да ми разрешат да летя, беше...
да се съглася да им помогна, което те си мислят че правя в момента.
Така , че най лесно беше да им дам някой, който вече познават... теб.
Нещо друго казвала ли си им?
Да, че имаш половин милион в Мексико, и искаш аз да ти го донеса.
- Мамка му... Изпяла си им всичко?
- То си е истина, нали?
И какво като е истина по дяволите?
Те знаят, че аз ти доставям нещата.
Да, казах им за половиния милион. Обаче на тях изобщо не им пука.
Всичко което искат, е да те хванат, че търгуваш с оръжие.
Така, че им казах, "Искате ли доказателство, че търгува?"
- "Нека да пренеса парите".
- И те казаха?
Да.
Ей, какво има? Искам да кажа, нали това обсъждахме миналата вечер.
Струва ми се че е малко рисковано, знаеш ли. Заеби това.
Нека ти обясня всичко, става ли?
Ще направя две доставки... първата ще е от 10,000.
Нещо като суха тренировка. Те ще ни наблюдават, за да разберат как става.
При втората доставка, ще ти донеса петстотинте хиляди.
Това е много рисковано.
-Не, няма да мога да припаря до парите.
- Няма да ти се наложи.
Казах им, че ти никога не взимаш парите сам.
Винаги изпращаш някой, и аз никога не знам предварително кой.
- Това е добра идея.
- Ако ме слушаш ще разбереш че е дяволски добра.
Първият път когато го правя, те ще душат наоколо...
и ще видят че давам десетте хиляди на някого.
- На кого?
- Не знам. Някой твой приятел.
- Жена?
- Ако искаш.
Да. Да, Имам някого предвид.
Чакай малко. Ако ще те пуснат да минеш... защо не пробваме да пренесем
всичките кинти още първият път?
- 'Щото не им вярвам.
При следващото пътуване, когато ще ти нося половиния милион...
ще изглежда така, все едно правя същия трик, както първия път.
- Но ти няма?
- Не. Ще ги дам на някой друг преди това.
И те ще проследят не този който трябва...
мислейки си че тя ми носи парите.
- Това е идеята.
- Значи ще ни трябват две жени.
- Можеш ли да се погрижиш за това?
- Да.
Да, имам ги на разположение.
И къде планираш да го направим?
В търговския център Дел Амо, някъде из заведенията за бърза закуска.
И предполагам, че искаш част от парите за себе си?
Планът е мой. Заедно сме в това.
Да, но парите са мои, и нямам нужда от партньори.
Аз не съм ти партньор. Аз съм ти помощник.
Ще ти помогна да измъкнеш парите си от Мексико, ще ти ги донеса в Америка...
и ще ти помогна да направим всичко това под носа на ченгетата.
Следователно, съм твой помощник а помощниците взимат 15%.
- Не, помощника взима десет процента.
- Не, толкова взимат посредниците.
- Ще ти дам десет.
- Не. Не.
Помощникът взима 15%, посредника 10.
Аз взимам 15%, разбра ли?
Ще ти дам само десет.
Плюс обичайното заплащане.
Става.
И така той каза, "Майната му", и се захвана с оръжията.
Можеш да продаваш оръжия навсякъде където има търсене, и на никой не му пука.
Държи се като някакъв международен търговец на оръжие...
хайде де, не на нас тия. Само на наркомани продава.
Това май свърши.
- Изгасна ли?
- Да.
Да, дотук беше.
Обаче трябва да признаеш че не е много умен.
Ами...не бих стигнал до там че да кажа това.
Та той си мърда устните когато чете.
Какво означава това според теб?
Да кажем, че е уличен хитрец.
Това му го признавам. Обаче все пак си е загубеняк.
Онзи ден застреля един който работеше за него.
Какво се опитваш да ми кажеш?
Че трябва да се чупя от тук?
Въобще не се опитвам да ти кажа нищо такова.
Знаеш къде отиде, нали? Да се види с онази стюардеса.
- Това притеснява ли те?
- Моля ти се!
Ами, откъде да знам. Живееш с него, така че...
Не! Аз живея тук а той се отбива понякога.
Разказа ли ти за половиния милион който има в Мексико?
Разбира се, че ти е разказал. Разказва на всеки който е готов да го изслуша.
Ами това е което той и онази стюардеса правят.
Планират как да пренесат парите до тук.
В смисъл?
Нека той и стюардеса да донесат парите...
и след това ние ще ги свием от тях.
- Може ли да те питам нещо?
- Стига бе.
Не ставай сериозен, дошли сме да разпускаме?
Не. Става въпрос за Мелани.
Знаеш ли какво? Много съжалявам за това...
но трябваше ненадейно да отскоча до едно място.
И си помислих, добре де, майната му, Луис не е бил с гадже отдавна.
Затова реших, нека се позабавлява малко с Мел.
А тя какво каза?
Не съм я питал. Познавам Мелани.
Тая кучка ще те изчука две минути след като изляза през вратата.
Мелани е много добра в това да ти метне едно "негърско" чукане.
Всъщност изобщо не е добра, но обича да се чука.
- Значи не ти е гадже?
- Това ли си мислеше?
- Не, не бях сигурен. Не знаех.
- Обаче я изчука въпреки това?
Ами...
това че не ти е приятелка май го усетих.
Надявам се че поне си се почувствал виновен след това.
После се почувствах, да.
O, o, мамка му.
Обаче,... все пак какво е тя за теб?
Тя е просто една от кучките които оправям.
Взех Мел от Хермоуза Бийч...
и наех тоя апартамент за Симон в Камптън където си и ти...
и на четири пресечки имам едно младо 19-годишно селско момиче на име Шеронда.
Намерих я на автобусната спирка два дни след като е избягала от провинцията...
боса, приличаше на излязла от кокошарника.
Заведох я в моето местенце в Камптън, и казах и че това е Холивуд.
- И тя ти повярва?
- О, да.
За тъпия и селския задник, Камптън е като Холивуд.
Най-близкото до което е била, всъщност.
Но ти се доверяваш на Мелани за твоя бизнес?
О-о!
Опитала се е да те настрои срещу мен, нали?
- Да.
- Знаех си.
Знаех си.Знаех си! Виждаш ли, и без да ми казваш - разбрах. Познавам си кучката.
Не разбирам защо държиш някой на който даже не се доверяваш.
Не бих и се доверил. Познавам я.
Не мога да те разбера, човече.
Ами, не може да се вярва на Мелани...
но винаги можеш да разчиташ на Мелани да бъде Мелани.
И все още не мога да разбера защо я държиш при себе си.
Казах ти. Тя е моята сладка, малка сърфистка.
Вече не е толкова хубава колкото беше...
и е три пъти по-голяма кучка от преди...
обаче е бяла.
Имате едно ново съобщение.
Здравей, Джаки. Макс се обажда.
Исках само да разбера как мина днес при ченгетата.
Ако искаш да ми се обадиш, домашният ми телефон е...
915-9302.
Или може да ме намериш в офиса, където телефона е...
313-3688.
Има го и на визитката която ти дадох, когато се видяхме за първи път.
Не знам дали я пазиш, но там е написан.
O, нека ти дам и номера на пейджъра ми.
- Той е 991-1075...
после набираш 6872.
Чакаш сигнала, и набираш 59...
и затваряш.
Ами, добре, значи ще си поговорим по-късно.
Надявам се че всичко е наред. Чао.
Край на съобщението.
Дел Амо град Торанс, калифорния
най-големият закрит търговски център в света
Парите ще бъдат в пазарска торбичка от Дел Амо, нали?
Ще си взема нещо за хапване, ще седна тук, после идва твоето момиче.
- Намери ли вече някоя?
- А-ха.
- Коя?
- Защо те интересува?
Интересува ме да не вляза в затвора.
- Да не ми изпратиш някоя дебелоглава курва и...
- Ей, ей, ей, ей!
Няма да е някоя дърта курва. Ще е някое точно маце, обещавам.
Окей, разбрахме се, нали? Аха.
Ще разгледам наоколо да потърся фланелка която исках да си купя.
- Ще се видим после.
- Ей, не си забравяй торбичките.
Мамка му!
Макс! Макс!
Ей.
Здравей.
- Изненадваш ме.
- Вървях точно зад теб.
И не ми обръщаше внимание. Какво те води насам?
- Ще ходя на кино.
- Кой филм ще гледаш?
Какво по дяволите става тук?
- Звънях ти снощи.
- Знам. Чух съобщението.
Рей искаше да вечеряме, за да можем да си поговорим, за "ужилването" което подготвяме.
Така го нарича,"ужилване".
Държа се... Държа се много добре.
Мислиш ли, че ще ти помогне?
Може би.
Но ми се струва, че е нещо повече като че ли иска парите за себе си.
Намекнал ти е нещо такова?
Не. Опитва се да се прави на печен.
Мисля че няма нищо нередно в това.
Той е само едно младо момче на което му доставя удоволствие да е ченге.
Познат ми е този тип хора. Повярвай ми.
Интересува го повече Ордел отколкото парите му.
Ако направи нещо незаконно, то ще е за да се добере по-лесно до присъдата...
но не би избягал с парите, те са доказателство.
- А ти, Mакс?
- Какво аз?
Ако бях на неговото място ли?
Не, сега на момента, без да се поставяш на мястото на никой.
Ако ми се открие възможност да гепя пълна чанта с пари, дали ще го направя?
Знаеш произхода на парите. Не са спестяванията на някого.
Дори няма да усетят че ги няма.
Липсата на половин милион няма как да не се усети.
Отбягваш въпроса, Maкс.
Добре де, предполагам че ще бъда изкушен...
особено сега, когато смятам да се откажа от бизнеса с гаранциите.
- Защо?
- По ред причини.
Основната е че, ами... отегчих се.
И кога взе това решение?
Отдавна си мислех...
и най-накрая реших.
Май беше в... четвъртък.
- Госпожица Браун?
- Да?
- Аз съм Макс Чери. Вашият попечител..
Нощта, когато ме измъкна от затвора?
Да. Отидох да взема онова момче.
Разбрах че е отседнал у тях, и...
Промъкнах се вътре, и го изчаках...
Чакай малко. След като бяхме заедно, си се промъкнал в нечия къща?
Да. Върнах се в офиса и разбрах че си ми взела пистолета...
взех друг пистолет и още един, газов...
отидох у тях в Ел Монте и зачаках да се прибере.
- И когато той се прибра?
- Стрелях по него с газовия пистолет.
Докато беше замаян му сложих белезниците и го заведох в участъка.
- Наистина ли?
- Това ми е работата.
- Наистина ли го направи?
- Всъщност, той така и не се прибра.
Но седейки на дивана у тях в тъмното, стискайки газовия пистолет.
Цялата къща смърдеше на котешка пикня.
След няколко часа, си помислих...
"Защо го правя?"
19 години в тая мръсотия.
Реших. Край.
Не ми отговори на въпроса, Макс.
На кой въпрос?
Ако имаш шанс сега, след като си вече безработен...
да се измъкнеш с половин милион долара...
ще го направиш ли?
ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПАРИТЕ ПРОБНА ВРЪТКА
Трябва да престанем да се срещаме по този начин.
- Как беше полетът?
- Нормално.
- Сигурен съм че си доволна да работиш отново.
- Да.
Аз съм агент Рей Николет от А.Т.Ф.
Джаки Браун, Ордел Роби.
Прехвърляне на парите, пробната врътка.
Часът е 3:07...
1-ви юли, 1995.
Местоположението ни е паркинга на летището...
ред "F", сграда "D".
- Какво правиш?
- Документирам всичко това.
- Мислех си че ще оставите тази пратка да премине.
- Ще я оставим. Не се безпокой.
Но всичко ще е отразено в моя доклад.
Обектът носи пътническа чанта.
Вадя от чантата кафяв плик.
В плика има пари.
- Само стотачки ли са?
- Аха.
Сто доларови банкноти.
Добре, сега ще ги преброя.
- Кога трябва да си там?
-В 4:30. Ще ме чака жена.
- Как се казва?
- Не ми каза.
- Ще я проследите ли?
- Когато си тръгне, някой ще я последва.
- Ще я спрете ли?
- Не, не този път.
Добре. Сумата на парите ...
в кафявия плик е десет хиляди долара, нали?
- Обектът ще достави парите в...
Пазарска торбичка от Дел Амо.
Пазарска торбичка от Дел Амо.
- Торбичката е... лилава..
- Бяла е.
- Бяла.
- Бяла е.
- Добре де, торбичката е бяла..
- С розови надписи.
- Лила..
- Лилави картинки.
- Надписите са розови.
- Добре..
Торбичката е бяла. Има лилаво по нея, и розови надписи.
- Точно така.
- Отпечатано е красиво маце.
Добре, ето ти я.
- Мястото заето ли е?
- Не. Заповядайте, седнете.
- Май си гладна.
- Ами, да.
Сложи торбата на пода, окей? Под масата, до моята.
И като си тръгна... Абе, ти си знаеш.
Как се казваш?
Шеронда.
Шеронда, хубаво име.
Шеронда, продължавай. Можеш да хапваш.
Е, Шеронда, беше ми приятно.
Ей сега ще се върна. Само да проверя торбата. Чакай ме тук.
Макс, нали и ти това каза. Рей иска да пипне Ордел.
Изобщо не го е грижа за парите.
Не могат да го осъдят за парите. За оръжията - могат.
Прекалено опростяваш нещата.
Това се прави, когато искаш да се измъкнеш от кашата в която си се забъркал.
Разсъждаваш разумно.
Мога да го направя, Макс. Знам, че мога.
Само че, не мога да го направя без теб.
Всичко е наред.
Извинявай, скъпа. Знаеш ли колко е часа?
- Не, госпожо. Нямам часовник.
Може и да стане.
Ако успее да се справи с ченгетата по подходящ начин...
сигурно ще се получи.
"Дадох ти сърцето и душата си..."
"Нали така, скъпа..."
"Нали така, скъпа..."
- Кой е?
- Джаки Браун.
Не е като да те питам дали мога да отида някъде и да остана да преспя.
Просто искам да поизляза малко да се разсея.
Сега пък и ще се цупиш!
Сега ще и трябват 20 минути да си намери чантата, сандалите...
слънчевите очила, и да излезе.
Джаки, това е Луис. Луис, Джаки.
А мацето което потропваше сърдито с крака...
това е Мелани, която тъкмо си тръгваше!
Забавлявай се, скъпа. Не се нервирай.
- Искаш ли питие?
- Не. Искам да говоря с теб, навън. Веднага.
Ами, заповядай в моя офис.
- Какво има?
Разбрахме се да го направим както аз кажа, или изобщо да не захващаме!
- За какво, по дяволите, говориш?
- За какво говоря ли?
- Шеронда предаде парите на някой друг.
- Откъде знаеш?
- Нали бях там! Видях я!
- Не трябваше да си там по това време.
- Знаех си, че ще пробваш някакви простотии!
- Спри за малко!
- Никакви простотии не сам пробвал!
- А това, как го наричаш тогава?
Това са си моите шибани пари! Мога да правя каквото си поискам с тях.
Не можеш да правиш каквото ти скимне при положение, че е заложен моя задник!
- Или го правим по моя начин, или майната му!
- Джаки, Джаки, Джаки!
- Успокой се вече! Спокойно!
- А, не! Няма да се успокоя! Не!
Слушай! Чуй ме! Жената, която си видяла беше Симон, моя приятелка.
Тя е тази която ще получава парите.
Мислех си, че трябва види как става врътката. Свястна жена е.
Ще ти допадне. Всъщност, тя е на път за насам в момента. Чакай малко.
Луис, обади се на Симон. Кажи и по-бързо да си довлече задника тук.
Кажи и, че я чакаме.
- За тая дреболия ли си се ядосала?
- Дреболия ли?
- Извинявай.
Ще си сипя още едно. Сигурна ли си, че не мога да изкуша и теб?
- Хайде.
- Добре, става. Да.
Обаче ми сипи нещо силно.
Николет и Даргас ще ме спрат на летището и ще бележат банкнотите.
Това не ми харесва.
Маркировката може да се махне!
Ще им кажа, че всичко ще е както преди, и те ще проследят Шеронда.
Ей, Луис. Луис? Няма ли я?
- Ей! Никой ли не отговаря?
Това засяга и теб, така че слушай по-внимателно, става ли?
- Лу!
Обаче този път ще дадеш на Шеронда торбичка на "Билингсли", нали?
Точно така. Еднаква с тази която Симон ще ми даде, нали?
Симон и аз правим размяната в "Билингсли". Тя знае ли как изглеждам?
Нали те видя с Шеронда, не помниш ли?
Taka, значи със Симон ще се срещнете в отдела за дрехи, нали?
- Да. Дизайнерските бутици.
- Да, да, да. Мястото със скъпите боклуци.
Пробната за дрехи. Има голяма табела над вратата. Не може да я пропуснеш.
И защо точно там?
Защото ченгетата ще ме следят изкъсо.
Затова не можем да рискуваме да го направим отвън, на открито...
или пък около барчетата и ресторантите.
Затова трябва да е в пробната и то задължително с жена.
Добре. Та значи ти ще вземеш...
торбичката от "Билингсли" която Симон ти даде, и ще я дадеш Шеронда.
- Точно така.
- Симон ще трябва да изчака.
И да наднича от пробната докато...
ти и дадеш знак, че никой не я наблюдава.
После ще излезе от магазина, ще се качи в колата, и готово.
Ето! Виждаш ли?
А ти какво ще правиш през цялото това време?
Понеже куките ще ме следят, аз ще бъда в един стриптийз бар, и ще чакам Луис...
да ми се обади когато всичко е наред.
Трябва да тръгвам!
- По дяволите! Кой ти праща съобщения постоянно?
- Рей, ченгето.
Това малко ме нервира, май ти и това копеле доста сте се сближили.
Ей, ако не бяхме толкова близки с него, всичко това нямаше да проработи.
Ордел има един тип който работи за него, казва се Луис.
- Запозна ли се с него?
- Да, Днес следобед, преди да дойда тук.
Беше в апартамента на Ордел в Хермоуза Бийч.
Не знам дали живее при него, но мога да разбера.
- Двамата говорихте ли си?
- Не съвсем.
Пича се казва Луис Гара. Излежал е четири години в затвора Сюзънвил.
- За какво?
- Банков обир.
Проследихме го. Той определено работи за Ордел.
Излежали са заедно две години, преди около...
20 години или повече в затвора Хънтсвил.
Обаче той не живее при Ордел в Хермоуза Бийч.
Настанил го е в Комптън.
При някаква 56-годишна дребна крадла, която се казва...
Хаукинс, Симон Хаукинс.
- Познаваш ли я?
- Не.
- Говорили ли са за нея?
- Все още не.
Добре, а коя е другата?
Някакво бяло маце на име Мелани, още едно от гаджетата на Ордел.
- Каква е нейната роля?
- Заради нейния кокаин бях закопчана.
- Така ли?
- Тя знае всичко. Не е вътре в играта...
И затова е бясна.
Е, определено бих искал да си поговоря с нея.
Всички готови ли са за утре? Наред ли е всичко?
Всичко е по старому, с изключение на една малка промяна.
- Казах му, че Ордел е променил сумата която смята да пренесе.
Мислиш ли, че захапаха въдицата?
О, да. Накарах ги да си помислят че Ордел е здраво изнервен...
а пък те се блазнят от мисълта, че той се страхува от тях.
Едно добро ченге никога няма да те остави да разбереш, че е разбрало когато го лъжеш.
На него просто му трябваше разумно обяснение.
Всичко е по старому, с изключение на една малка промяна.
И каква е тя?
Ордел усеща, че положението е напечено, за да пренася парите си...
знае, че го следите и е станал голям параноик.
- Значи сме го поизпотили малко.
- Засега ще остави половиния си милион...
но ще пренесе 50,000 в случай, че му потрябват за гаранция.
- Няма да е толкова лесно.
- Не бъди толкова педантичен. Рей повярва.
Нали ще трябва да му покажеш парите на летището.
Няма да му покажа цялата сума, той ще види само 50,000.
- И къде ще са другите пари?
- В чантата, най-отдолу.
- А ако провери?
- Няма. Не го е правил преди.
Той очаква да види 50,000, и те ще бъдат там, отгоре.
- Поемаш голям риск, хлапе.
- Не е така.
Ако ги намери, ще кажа че Уолкър ги е сложил...
и не съм знаела за тях, както и преди за кокаина.
- Тогава ще си вън от играта. И то без нищо.
- Да, но поне няма да съм в затвора...
и поне ще съм опитала.
Те ще те следят непрекъснато.
Точно затова ти няма да предприемаш нищо, преди да изляза от пробната.
- Облечена в рокля.
- Не, костюм. Харесала съм си един.
- Прилича на...
Извини ме.
Ало?
Виж сега, имаме малка промяна в плана.
Не, не, не, не е нещо сериозно.
Всичко е както си беше, с една малка разлика.
Сещаш ли се за оная кучка Симон която видя в търговския център?
Днес не дойде, явно е решила да избяга от мен.
Двамата с Луис ходихме до квартирата и. Изчезнала е.
Шибаната кучка е изчезнала с моите десет хиляди долара.
Ей, ей, ей. Не ме нервирай и ти.
Мамка му, нали ти казвам, че няма никаква промяна.
Всичко си е точно както се разбрахме.
Само дето този път когато правим размяната...
на мястото на Симон ще е Melanie.
Мелани има толкова усет колкото и онази кучка. Тя ще бъде на същото място.
Добре. До по-късно.
Страхливец.
РАЗМЯНАТА НА ПАРИТЕ
РАЗМЯНАТА НА ПАРИТЕ ИСТИНСКАТА ВРЪТКА
Пликът съдържа 50,000 долара.
Преброих ги, сега маркирам банкнотите...
в горния ляв ъгъл със зелен флумастер върху втората нула.
Изкушавал ли си се някога?
От какво? Да си прибера някоя от тези в джоба?
Аха.
Ако го направя, трябва да ти дам и на теб, нали?
Разбира се, никой не колко точно са парите.
Предполагам, че можем да си вземем колкото си поискаме. Така ли е?
Да. Всичко което каза е истина.
В смисъл, не е като да ги откраднем от някого.
- Това също е възможна гледна точка.
- Да.
Само, че тази гледна точка не се споделя от агенцията за която работя
След като тези пари са доказателство, те принадлежат на агенцията.
Официално снемам обвиненията срещу теб.
Не прави нищо глупаво.
Как да направя каквото и да е глупаво като ме следите непрекъснато?
Знаеш ли, радвам се, че си проумяла това...
защото ми спестяваш труда да ти го подчертавам.
Ето каква е сделката.
Искам да вземеш тези пари.
И да ги пъхнеш в тази пазарска торба от "Билингсли".
И точно тези пари очаквам да видя...
като погледна в торбичката на Шеронда.
Ясно?
- Да, ясно.
- Разбрахме се.
Има само три причини, поради които можеш да не се явяваш в съда.
Първата е - ако си в болница, втората - ако си в затвора, и третата - ако си пукнал.
Това значи, че не си ми приятел. Защо ме забъркваш...
Уинстън!
- Чакай. Задръж малко. Изчакай за минута.
- Излизам за няколко часа.
Къде отиваш?
В търговския център Дел Амо. Ще отида на кино, може да хапна.
- Кой филм ще гледаш?
- Някой който започва скоро и изглежда добре.
Добре. Забавлявай се.
- Хайде да тръгваме!
- Ей сега!
И преди малко каза същото. Трябва да тръгваме!
Ало?
Луис? Какво по дяволите правите още там?
Ами, аз, аз, аз, чакам нея. Аз съм готов за тръгване.
Мамка му, ти си тоя дето командва!
Ами тя продължава да повтаря "Ей сега", 'кво да направя?
Отиди, хвани тая кучка за косата, и и измъкни шибания задник навън!
Моите пари са заложени на...
- Ей, трябва да тръгваме! Закъсняваме!
- Хайде, Мел! Трябва да тръгваме! Хайде!
- Целуни ме отзад, отрепко!
"Живея на улицата"
"Защото няма къде да се приютя"
"Уличния живот е единственият който познавам"
"Когато живееш на улицата"
"Има хиляди начини да се преструваш"
"Преструваш се, а в това време животът ти отлита"
"И оставяш хората да разберат"
"Какво си искал да постигнеш"
"И всяка вечер сияеш като супер звезда"
"Докато животът отминава като евтин маскарад"
Ще го намалиш ли?
На мен ми харесва.
Луис, канех се да ти кажа, че си малко напрегнат.
"Когато живееш на улицата е по добре да не остаряваш"
"Или ще почувстваш студенината"
"Винаги ще има любов за продан"
"Като приказка за възрастни
"Щастието винаги се усмихва на родените с късмет"
"И ако запазиш младежкия си дух песента ти вечно че се пее"
"Ще срещнеш любовта по своя път под щастливата луна"
"Живея на улицата"
"Защото няма къде да се приютя"
"Уличния живот е единственият който познавам"
"Когато живееш на улицата"
"Има хиляди начини да се преструваш"
"Преструваш се, а в това време животът ти отлита"
- Здравейте. Мога ли да ви помогна?
- Да.
Мисля, че ми хареса този костюм. Бих искала да го пробвам.
Уау! Изглеждате много добре.
- И костюмът ми отива, нали.
- Стои ви невероятно.
Ако носите този костюм на бизнес среща, вие ще диктувате правилата.
Наистина ли? Харесва ми. Ще го взема.
- Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
В брой.
- Мелани?
- Джаки?
Как си?
- Ще купиш ли костюма?
- Да. Харесва ли ти?
- Много добре ти стои.
- Имаш ли нещо за мен?
Разбира се.
Има и малък подарък за теб.
Нима Ордел някога е направил нещо за нас, а?
Мерси.
Реших да остана с костюма вместо пак да обличам измачканата ми униформа.
- О, няма проблем.
- И така, колко струва?
- Значи, блуза...
панталони.
Общо 267 долара.
Добре.
- Чакайте! Рестото ви.
Някой е забравил торба с плажни хавлии в последната пробна.
Рей, Рей, Рей, Където и да си покажи се! Рей!
Рей, Мелани нахълта в пробната.
Взе всичките пари и побягна!
Мамка му.
Хайде. Закъсняваме. Раздвижи се, по дяволите
- Мърдай.
- Луд ли си?
Трябваше вече да сме там, и щяхме да бъдем
ако ти не се размотаваше.
Исусе Христе, Луис, забави малко.
- Исусе. Оуу!
- Просто... престани с глупостите си.
Оу.
Идиот.
- Пусни ме.
- Стой до мен, кучко.
- Шибан монголоид.
- Шибана...
Ето, виж това. Хубаво е...
Наистина ли? Харесва ми. Ще го взема.
- Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
В брой.
Костюма и отива. Ще отида да разгледам...
Стой на шибаното си място, разбра ли? Просто стой тук.
Потиш ли се?
Работата ти идва множко?
Ще бъда ей там.
- Никъде няма да мърдаш.
- Много се набиваш на очи.
Не ми пука, а ти ще стоиш тука.
Ей, Ще ме пуснеш ли!
- Дизайнерски бутици.
- Мамка му.
Ей, къде отиваш?
- Изчезвам оттук. Ти как мислиш?
- Нека аз да нося чантата.
- Майната ти. И сама мога.
- Дай ми чантата, по дяволите.
- Да ти го начукам...
- Какво, ще я скъсаш ли?
Дай ми тая чанта преди да съм те нокаутирал.
- Разкарай си ръцете.
- Добре, де. Исусе, какво ти е?
Аз ще нося чантата.
Добре, имаш я. Вземи успокоително, за бога.
Да ти го начукам, и на теб, и на успокоителните ти хапчета.
Помниш ли откъде влязохме? Не-е, не е оттук.
Къде по дя... Накъде? Накъде?
Исусе, вие двамата сте най-големите скапаняци...
които съм срещала през целия си живот.
Как въобще си успял да обереш банка?
Ей, когато обираше банки, и тогава ли не успяваше да си намериш колата?
Нищо чудно, че са те тикнали в затвора
Дали е на този ред, Луис?
Дали?
Луис?
Лу-иссс?
Това ли е алеята, или е следващата?
- Тази е.
- Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм.
- Напълно ли? Не изглеждаш уверен.
Ей, не казвай...
Не казвай нито дума повече, разбра ли? Дръж си устата затворена.
- Виж...
- Сериозно. Нито една шибана дума повече, ясно?
Добре, Луис.
Видя ли, точно където ти казах е.
Боже.
"В моята среднощна изповед"
"Когато признах на целия свят, че те обичам"
"В моята среднощна изповед"
"Когато казах всичко, което исках"
"Любовта, която не разбра, момиче"
"Направих го, нали, скъпа..."
"Направих го..."
Да ви покажа ли нещо?
Не, просто убивам времето, чакайки жена ми.
О, разбира се. Е, ако нещо ви хареса, не бъдете срамежлив.
Няма. Мерси.
Уау! Изглеждате много добре.
- И костюмът ми отива, нали.
- Стои ви невероятно. Ако носите този...
- Стой до мен, кучко.
- Шибан монголоид.
Ето, виж това. Хубаво е...
Ще го взема. Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
- В брой.
Ей, Ще ме пуснеш ли!
- Дизайнерски бутици.
Реших да остана с костюма вместо пак да обличам измачканата си униформа.
О, няма проблем. разбирам.
- И така, колко струва?
- Значи, блуза, панталони.
- Ето ни и нас.
Общо 267 долара.
- Заповядайте.
- Чакайте! Рестото ви!
Някой е забравил торба с плажни хавлии в последната пробна.
Извинете.
Жена ми мисли, че е забравила торбата си с плажни хавлии в пробна.
Да, мисля, че са си там. Влезте ги вземете. Няма никой вътре.
- Мерси.
- Последната пробна.
Взех ги.
...нали, скъпа..."
"Опитвах толкова много пъти, и това не е лъжа"
"Като че ли те карам да се смееш всеки път когато плача"
Продължавай да караш до Девета, докато видиш всичките онези автосалони.
Ще оставим тая таратайка на паркинга и ще вземем...
кола, за която ченгетата нищо не знаят.
Къде е Мелани?
Точно това исках да ти кажа. Бъзикаше ме постоянно.
Ядоса ми се, защото не я оставих да носи чантата.
И после започна да ми се подиграва за това-онова...
че, не съм се сетил къде е паркирана колата веднага, след като излязохме.
Започна да се заяжда с мен. "Това ли е алеята, Луис?"
"Тази ли беше, Луис?" Направо ме изкара извън нерви.
- И, какво? Заряза я там?
- За.., застрелях я.
Гръмнал си Мелани?
- Два пъти. На паркинга.
- Не можа ли да и кажеш да спре?
Ами, как да и кажа? Нали я знаеш каква е.
Не можа ли само да я шамаросаш?
Можех, но точно тогава... в момента, не знам...
И я гръмна? Два пъти?
- Мъртва ли е?
- Ами... Доста .
Какво значи "доста", Луис? Това не е никакъв шибан отговор.
- Да или не. Мъртва ли е?
- Така мисля.
- Така мислиш? Кажи ми, Луис. Мъртва...
- Да. Мъртва е.
- Къде я простреля?
- В гърдите и стомаха.
Ако е трябвало да го направиш, значи е трябвало, братко.
Това което не ни трябва, е тази кучка да оживее.
Всеки друг, но не и тя.
Луис?
Какво?
Къде са останалите пари?
- Колко има там?
- Не знам. Може би 40 хиляди. Даже по-малко.
Ами, ти... ти каза 550.
Да, малко не достигат, нали? Малко, около половин милион.
Виж, виж. Това е чантата с която тя излезе.
Тя не е бъркала вътре. Нито пък аз.
Излезе откъде?
От пробната. Всичко протече точно както трябваше.
Колко се забави вътре?
Минута. Дори по-малко. Излезе веднага.
- Луис, истината ли ми говориш?
- Слушай, кълна се в Господ.
Кълна се в живота си.
Тя излезе с тая шибана чанта, и аз и я взех.
- И после?
- И после нищо - това е.
Излязохме на паркинга.
- Където ти я застреля?
- Точно така.
Луис, сигурен ли си, че Мелани не е в някоя стая някъде...
с половин милион долара...
за които съм си скъсал гъза от бачкане?
- Да те шибам, как може да ме питаш това.
- Знам, че кучката искаше да ме нареди.
Майната ти, братко. Как може да се съмняваш в мен?
Не се ли опита да те наговори?
По дяволите!
Спри колата за малко.
Как може да ме питаш?
Добре, къде е пистолета с който я застреля?
Там вътре.
Какво още искаш да ти кажа? Че съм можел да извадя два от патроните.
Джаки Браун го е направила.
Ако е била тя, защо не ги е взела всичките?
О, със сигурност ще я попитам преди да и пръсна мозъка.
Може пък федералните да са ги взели.
Ъ-ъ, не. Ако в чантата нямаше...
нищо друго освен хавлии...
тогава може би щях да си помисля, че не е могла да извади парите...
от куфара и агентите са ги взели.
Но тя е напъхала книги вътре за да ни изиграе.
Аз затова не проверих. Защото чантата тежеше нормално.
Точно така. Слага вътре около 40 бона...
за да ми натрие носа.
Разбираш ли? Искала е да разбера, че тя ме е обрала.
Ами. Не знам... Наистина, не знам. Не знам.
Ако не ги е взела тя, са били федералните.
Или... или... Я, чакай малко.
Ами ако е дала парите на някой друг преди...
Мелани даже да е влязла в пробната.
А-ха.
- Човече, забравих да ти кажа?
- Какво?
Знаеш ли кого видях там?
Не, кажи ми.
Тогава не се замислих. Не, не, учудих се...
какво прави там.
Зачудих се какво прави там, но не предположих...
че може да има нещо общо с нас.
Помислих си, че е със жена си, или гаджето си. Търговския център е огромен..
Луис, Луис, Луис! Изплюй камъчето, кого си видял?
- А да, Макс Чери.
- Макс Че...
Видял си Макс Чери в същия магазин, когато сте...
Ей, погледни ме като ти говоря!
Видял си това копеле по същото време, в същия магазин, където...
трябваше да вземем половиния милион.
И не си се замислил какво прави там?
Не. А те двамата познават ли се?
Да, по дяволите, познават се. Той и беше попечител.
- Ами, аз откъде да знам?
- Нали познаваш твоя попечител.
Знаеш, че тези копелета са по-подли и от торба със змии, нали?
Как да се усъмня в нещо след като изобщо не знаех...
че те двамата се познават?
Не ми се слушат шибаните ти извинения , Луис.
Не се оправдавам.
Само ти казвам... шибаните... обяснявам ти причините.
О, значи ми обясняваш причините поради които...
изгуби всеки шибан цент, който имам?
-Ей... Ей.
- Ще ми разясняваш причините?
- По-добре...
- Нека аз ти ги обясня, копеле.
Очевидно е, че твоя задник не струва и пукната пара.
По-добре престани.
Какво ти става бе, човек?
Преди беше печен.
Не ми каза, че ще пазаруваш.
- Мислех, че съм ти казала.
- Е да, ама, не си.
Знаеш ли, ако бях на твое място...
със всичките простотии, които ти висят на главата...
Не знам, сигурно щях да пазарувам по-късно.
Добре де, отбих се там по-рано. Как да ти кажа, харесах си го тоя костюм...
отдавна си търсех такъв и реших да го пробвам...
- Чакай малко. Чакай малко.
- Чакай, чакай, чакай. Само минутка.
Изчакай една шибана секунда, става ли? Нека да довърша.
Отидох по рано. Мислех си да пробвам костюма, да видя дали ще ми хареса.
Ако ми харесаше, щяха да ми го опаковат, и аз пак щях да надяна униформата си...
защото Шеронда очакваше да съм облечена с нея.
Срещам се с Шеронда, давам и торбата с петдесетте хиляди и се прибирам.
Е да, но не си го направила.
Защото нямаше начин. Рей, кълна ти се.
Мелани се появи изневиделица и грабна торбата.
И после някой я е застрелял заради торбата.
Какво стана с чантата която тя ти даде?
Не ми даде нищо. Мелани не беше част от плана.
Сигурно Ордел я е накарал.
Затова тя дойде в пробната, грабна чантата, и изчезна.
Не можах да я последвам, защото бях само по бельо.
И се напъхах в костюма, защото униформата е по-трудна за обличане...
- Но ти остана време да платиш.
- Трябваше да платя. Рей, бях обезумяла.
Какво можех да сторя?
Добре, какво направи после?
Тръгнах да те търся. Отидох до мястото където...
беше те видях за последно, но теб те нямаше.
Какво да направя, ако нещо се случи? Не се бяхме уговорили нищо предварително.
Имаше ли някой с Мелани?
Беше сама в пробната.
Добре.
Нямаш никаква представа какво е станало с петдесетте хиляди.
Безследно изчезнаха, а? Нямаш никаква идея къде са 50-те бона?
Ни най-малка.
- Никаква. Нямаш представа...
- Не.
И тук, и там, може да са навсякъде?
Нищо не знам. Нищичко. И нямам представа къде са шибаните пари.
- Ама никаква. Изобщо.
- Даже и съвсем малка представа.
- Да те сложа ли на детектора?
- Давай, ако това ще те успокои!
Давай, донеси го. Ще се подложа на тест.
Господи.
Наистина се надявам да не си направила нещо тъпо, Джаки.
Трябва да ти кажа нещо.
Fuck.
Луис Гара е мъртъв. Полицията на Ел Ей го намерила застрелян в кола, на Девета улица .
И, ние изпуснахме Ордел.
Мислех си, че го следите.
Да, но ни се изплъзна.
Влезе в стриптийз бар около 3:30 и повече не излезе.
Бара е на Девета улица, на по-малко от 2 км. от мястото, където са намерили Луис.
Изглежда приятелчето на Луис го е гръмнало два пъти, от упор.
- Какво ще стане сега?
- Ще приберем Ордел.
Имаме три убийства, които можем да свържем с него, и имаме и теб.
За какво съм ви аз?
За какво си ни ти?
Мислиш, че съм свила част от парите?
Ей, нямам доказателства че си сторила каквото и да е.
Не си платила за шикозния си нов костюм с маркирани банкноти.
И аз се радвам, че е така. Ти ни помагаше.
Ти ни посочи Мелани. А също и Луис.
Мелани беше намерена с пачка маркирани банкноти натъпкани в шортите.
Това подкрепя твоите думи.
Ще се опитам да пипна Ордел с маркираните банкноти.
Но ако има още нещо...
нещо, за което не си ми казала, нещо за което не знам, между теб и Ордел.
Едно ще ти кажа.
Ако е така - моли се да го намерим преди той да те е намерил.
Не, не, не, вече ти казах. Не мога да тръгна утре, Уолкър.
Няма никакъв начин не и преди да открия шибаните си пари.
Хайде бе, човек. Ако не бях аз, как щеше да си купиш шибаната яхта.
О, да, да, добре. Сега разбирам що за приятел си ми, копеле такова...
Ало? Ало?
Тоя шибаняк ми затвори. Представяш ли си?
Неблагодарна чернилка. Помагаш му да се издигне...
и докато се обърнеш вече не те ебава за слива.
Копеле! Мамка му!
По дяволите, момиче. Как може да живееш така?
- Как?
- Ами така.
В тая противна мизерия.
"Гаранции и попечителства".
- Макс там ли е?
- Няма го в момента.
- Добре, но къде е? Извън града?
- Някъде наоколо.
- Дай ми домашния му телефон.
- Не, ще ти дам номера на пейджъра му!
Добре. Дай ми го тогава, негро.
- Да.
- Търсих те.
- Знаеш ли кой съм?
- Г-н Роби, нали?
Твоите 10,000 все още са у мен. Затова се обаждаш.
Допълнителната гаранция която ми остави за Боумънт Ливингстън...
и после прехвърли за г-ца Браун, сещаш ли се?
О, тя се отървала, така ли?
Решиха да отхвърлят делото днес сутринта.
Кажи ми къде си. Ще мина да ти донеса парите.
На телефона ли си още?
Виж сега. Знам, че си и помогнал.
И знам, че ти знаеш какво искам.
И Джаки може да ми разкаже каквото и дойде на ум...
стига в края на разказа тя да ми донася шибаните ми пари.
И ако иска да ми е приятелка, ще го направи.
Ако повече не иска да сме дружки...
просто и кажи да си да си припомни стария Боумънт.
Ако отиде в полицията...
ще я назова като мой съучастник.
И ще застанем пред съда, ръка за ръка, оковани заедно в шибаните белезници.
Давам ти думата си. Разбра ли това, което ти казах?
Предай и го, и ще се чуем пак.
Прав беше. Бил е Ордел.
Ако имаш време, мислиш ли, че би могъл да откриеш къде се скрил?
Ченгетата не могат да го намерят, а?
Те нямат твоят очарователен характер.
Разбира се. Не ми трябва да знам какво правя, стига ти да знаеш.
Мисля, че знам. Достатъчно ли е?
Напълно.
А бе ти луд ли си, да блъскаш по вратата като някой шибан полицай?
- Куршума ли си търсиш?
- Помислих си, че може да спиш.
Спри да се бъзикаш с мен, защото ти ще заспиш. Завинаги.
Сам съм.
Размърдай си задника и влизай вътре.
Ей, спри, копеле. 'Кво правиш?
Нали си искаш парите? Възстановяване на гаранцията?
Това ли е всичко?
- Трябва да ми подпишеш квитанция.
- Не, не, не, копеле.
Знаеш какво имам предвид. Говори ли с нея?
Иска да ти върне парите.
Нали ако не искаше, ченгетата щяха да разбиват вратата ти в момента.
- А между другото, как ме откри?
- Уинстън те намери.
- Как е успял?
- Това му е работата.
Намира хора които не искат да бъдат открити.
Браво на тая чернилка.
Значи иска да ми върне парите, а?
Да. Иска сама да ти ги донесе, и да си прибере десетте процента.
Освен това иска да ти обясни защо е трябвало да ги задържи.
Е, това ми се иска да го чуя.
Обърни се. Вдигни си ръцете.
Защо ти не ми разкажеш?
Джаки няма вяра на Melanie. Тя се опитала да уговори Джаки да...
разделят половиния милион между тях двете.
Поела е голям риск, само за да е сигурна, че ще си получиш парите.
И ти и помогна, нали?
Само я придружих на излизане.
И сте си причинили тези главоболия, само за да защитите моите интереси?
Така погледнато, да.
Задника ми може и да е глупав, но аз не съм глупав задник.
Отиди и седни на онзи диван.
Не се притеснявай за нея. Тя дори не разбира, че си тук.
Сядай.
Това място смърди.
Ще свикнеш.
- И къде са парите ми?
- В моя офис.
- Where Джаки at?
- She's been there since Thursday night.
Ако иска да говори с мен, защо не си седи у тях?
- Уплашена е.
- Да, бе. Това трябва да се види.
Все още е. Не иска да бъде застреляна преди да ти обясни какво се е случило.
- Кажи и да донесе парите тук.
- В сейфа са, не би могла.
Обади и се и и кажи комбинацията.
Нали ти казах, ти си и изкарал ангелите.
Няма да си покаже носа навън преди да си си прибрал парите и да си духнал.
И ти очакваш от мен, ей така, просто да дойда там?
Ако тя искаше да ти устрои капан, вече щеше да си на топло.
Като каза, че ще я назовеш за съучастник, това я уплаши повече от всичко друго.
- Повярва ти.
Затова иска да ми върне парите, нали?
И това няма нищо общо с неприятностите около Мелани, а?
Аз също нямам доверие на Мелани, но мога да се оправям с нея.
Тя беше моята малка русокоса сърфистка.
Казах му на шибания Луис, че е трябвало само да я зашлеви.
Обаче не, трябвало е да я застреля.
- Джаки е в офиса ти, а?
- А-ха.
Сама? Онова огромно негро Уинстън не е там, така ли?
Съвсем сама.
Добре тогава.
Ще звънна там, и дано тя да отговори.
Тя ще вдигне.
Ще бъда тук. Ще се видим след малко.
По дяволите. Откакто я познавам...
никога не съм я чувал толкова изплашена.
Обикновено, е спокойна като камък.
Чакай. Дай ми ключовете - аз ще карам.
Не знаех, че харесваш "Делфоникс".
Доста добри са.
"Дадох ти сърцето и душата си, момиче"
"Но този път наистина те напускам"
"Надявам се да ме разбереш, скъпа"
"Надявам се да ме разбереш, скъпа"
"Направих го, нали, скъпа..."
"Не исках да те нараня"
"Не исках..."
"Не исках да те нараня но..."
"Трябваше да те напусна, скъпа..."
Парите ми са в офиса, нали?
Ако почне да ми разправя разни глупости, че не са там...
и трябва да ходим другаде да ги вземем...
Ще ти пръсна мозъка на момента.
А онази кучка ще я прострелям в колената,за да разбера...
къде са ми шибаните пари.
Сигурен съм, че ще ми каже.
Ей, гледай ме като ти говоря, копеле.
Чуй ме.
Когато вляза, ако оная чернилка Уинстън е вътре, или пък някой друг...
ти си първият, когото ще застрелям, разбра ли?
Да.
Искаш ли да ми кажеш нещо преди да слезем от колата?
- Не.
- Последен шанс. Сигурен ли си?
Дано да е така, копеле.
Хайде.
Да тръгваме.
Имаш ключ, нали?
Сега, като се качим искам да продължиш много бавно, разбра ли?
Ще стоиш пред мен.
И никакви резки движения.
Защо е толкова тъмно тук?
Ей, Джаки. Ти ли си?
Да.
Мамка му, момиче.
Защо стоиш на тъмно?
Рей, той има пистолет!
Мъртъв ли е?
Да, мъртъв е.
Маркираните банкноти в него ли са?
Четиридесетте хиляди би трябвало да са в джоба му,...
както и десетте хиляди които аз му дадох.
Защо си му дал 10,000?
Върнах му парите от гаранцията.
Занесох му ги, за да не идва тук.
Добре, а как го откри?
Аз го намерих.
- Как така ти си го намерил?
- Такава ми е работата.
- Не се ли обадихте в полицията?
- Казах на Джаки.
И тя ми каза, че вие искате да го хванете.
Рей?
Помниш ли, когато каза, че се надяваш да го пипнеш преди той да ме е пипнал?
А-ха.
Е, ти успя. Благодаря ти.
Три дни по-късно
Чук, чук. Ей.
Хей, ти.
Получих пакета .
Беше забавно да получа половин милион долара по пощата.
- Минус десет процента.
- Защо си взел само толкова?
- Такава ми е тарифата.
- Това не беше полица за гаранция, Макс.
- Едва се реших да взема и толкова.
- Ти си ги заслужи.
Ами, аз тръгвам, всичко е опаковано, и готово...
- Колата е на Ордел.
- Конфискуваха всичко друго.
Талона беше в жабката.
А ключовете под седалката. Ей.
Какво има? Никога ли не си взимал колата на някой назаем?
Не и след като е мъртъв.
Не съм те използвала, Макс.
Не съм казал такова нещо.
И не съм те лъгала.
- Знам.
- Бяхме партньори.
На 56 съм. Не мога да виня никого за нещата които аз съм направил.
Обвиняваш ли се, че ми помогна?
Не.
Ще се почувствам по-добре, ако вземеш още пари.
Все едно не съм те чул. Къде отиваш?
- Испания.
- Мадрид или Барселона?
Първо в Мадрид. Бил ли си там?
- Чувал съм, че не вечерят преди полунощ.
- Искаш ли да дойдеш?
Мерси, но, ами, забавлявай се.
А ако се опитам насила да те взема?
Благодаря ти, че го казваш, но - не.
Страх ли те е от мен?
Малко.
Ще ти изпратя картичка.
Обещаваш ли?
Разбира се, партньоре.
Трябва да въртиш бизнеса си, Макс.
"Чери - Гаранции и попечителство".
И в какво е обвинен синът ви?
Да, това е доста сериозно нарушение.
Вашият син ученик ли е още?
Разведени ли сте с баща му?
Бихте ли ме извинили? Ще звъннете след около половин час?
Да, благодаря ви.
"Аз бях третия брат от петима,"
"и правех всичко възможно за да оцелея."
"И не казвам, че това което правех беше правилно."
"За да се измъкнеш от гетото трябваше да се бориш всеки ден."
"Толкова дълго бях в калта, че даже не си помислях да се изправя."
"Знаех, че има и по-добър начин на живот и се опитвах да го намеря."
"Но и ти не знаеш какво ще направиш преди да ти се наложи"
"Отвъд Сто и десета улица си е цяло изпитание."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого на улицата."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това на улицата."
"Има още едно нещо за което искам да си поговорим с теб сега."
"Хей, братко има и по-добър начин да се измъкнеш."
"Смъркайки този кокаин, пушейки тази трева Човече, ти си се предал."
"Приеми моя съвет - или живей или умри."
"Трябва да си силен ако искаш да оцелееш."
"Семействата от другата страна на града"
"Ще отидат по дяволите без гетото наоколо."
"Във всеки град можеш да видиш , че всичко върви към разруха."
}"А Харлем е столицата на всички гета."
"Нека да го изпея - Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това..."
"...на улицата."
"Да, можеш..."
"Само се огледай около себе си, огледай се..."
"Само се огледай около себе си, о, да..."