Rough Air - Danger On Flight 534 (2001) Свали субтитрите

Rough Air - Danger On Flight 534 (2001)
Carlton America представя
ЕРИК РОБЪРТС
във филма БУРЯ ВЪВ ВЪЗДУХА
Участват още: АЛЕКЗАНДРА ПОЛ, КЕВИН ДУБИНВИЛ, АН ОУПЪНШОУ,
ДИЙН МАКДЪРМЪТ, ДЖОН ФЮРИ,
РЪСЪЛ ЙЕН, МАРК ЛУЦ, ЛИА ПИНСЪНТ
110-ти, колесникът ви не е напълно спуснат.
Направете още едно кръгче.
Командире, левият не е спуснат. Не можем да се приземим.
Нямаме избор, горивото свърши.
Искате ли кафе?
- Не, благодаря.
Арч Дейвис, от "Еърджет".
- Приятно ми е.
Отдавна не съм ви виждал. Как сте?
- Бива.
На почивка ли сте?
- Ще обиколя Европа за 2 седмици.
Пак ли ще летите?
- Не.
Пътувам с 206 до Ню Йорк.
- Май още не е излетял от Рим.
534-ти закъсня с два часа. Сменяли някакъв чип.
132-ма много изнервени пътници чакат да се качат на борда.
На всичкото отгоре съкратиха половината служители в Лондон.
Всеки се страхува, че той е следващият.
Не исках да прозвучи така...
- Няма проблеми.
Трябва да прегледам митническите декларации.
Музика МАРТИ САИМЪН
Оператор ДЕРИК АНДЪРШУЛЦ
Сценарий ДЖИМ МАКИЧЪК
Режисьор ДЖОН КАСАР
Бордовата карта. Мястото ви е ей там.
Я, младоженците от "Еърджет".
- Здравей, Трейси. Сюзън - Трейси.
Това е Марго. Този е първият й полет в чужбина.
Ще бъде страхотно да видя Бостън дори и само за ден.
Всичко наред ли е?
- Угаждаме на всички, но не е лесно.
Като излетим, мога да ви настаня тук.
Няма проблеми, и отзад ще ни е добре.
Ако имате нужда от нещо, обадете се.
Непременно.
Бордовите карти, моля.
Мога ли да видя картите ви?
- Разбира се.
Надолу, вляво.
Извинете.
Вие сте Тай Конър! Ще играете ли в САЩ тази година?
Не знам. Стийв?
- Работим по въпроса.
Да си сменим ли местата? Треньорът раздава фъстъци.
Изкушението е голямо, но не.
- Знаех си.
Ти си супер, мой човек.
Направо си върхът, сериозно.
- Дори и след 3 години те познаха.
Америка не обича футбола.
- Но той ще измести бейзбола.
Ще намеря спонсори, ще видиш.
Ще измести бейзбола?
- Ще го измести.
Стюардеса!
Това ли е първа класа?
В "Гълфстрийм" е по-просторно.
Тези места са най-добрите, сър.
Повечето пътници се чувстват удобно в тях.
Наред ли е всичко, г-н Матюс?
- Закъсняхте с 2 часа. Коя сте вие?
Кейти Филипс, старшата стюардеса. С какво мога да ви помогна?
Не обичам стюардесите да ми остроумничат.
Ужасно съжалявам, сър. Мога ли да се реванширам?
Можете, Кейти, с едно питие.
Скоч и сода.
- Веднага, сър.
И, между другото, сега ни наричат "бордови домакини".
Ако ни наричате така, ще реагираме по-бързо.
Този тип не си е прибрал масичката.
- Бъди великодушна.
Всички са изморени и ядосани.
И не поливай онзи с вино.
- Бях му намислила едни спагети...
Би ли го занесла на новия ни приятел?
Би ли го занесла на новия ни приятел?
Наведи се.
Детектив Мълдуун, аз съм Кейти Филипс.
Отзад сме ви запазили 2 реда, настрани от пътниците.
Благодаря ви.
- Последвайте ме.
Един момент!
- Моля ви, седнете.
Този човек е убиец!
- Седнете, сър.
Убил е жена си и партньора си! Няма да пътувам с него!
Престанете!
- Пусни го!
Сядайте! Блайт, погледни ме. Успокой се.
Чака ни дълъг полет. На пода ей там има халка.
Ако искаш, ще те вържа за нея.
Разбрахме ли се? Да вървим.
- Ако искате, слезте.
И утре имаме полет.
Видяхте ли го какво ми направи?
Сам си си виновен, кой те кара да си купуваш билет за I-ва класа?
По дяволите...
Да му се не види...
Дами и господа, от Кулата ще ни задържат малко.
Над Атлантическия океан бушува буря и нарушава графика.
Кейти, слушам.
- Командир Фъргюсън е.
Смяната ни свърши. Приятен полет.
- Благодаря.
Правилникът не позволява на екипажите да летят извънредно.
Трябва да намерим друг екипаж.
Тук не е Бостън, нямаме резервни екипажи.
Не мога да намеря хора за толкова кратко време.
Командир имам, но ми трябва първи пилот.
Момент. Мисля, че го намерих. Но ми трябва разрешение.
Ако искате да изпълним полета, събудете шефа.
Майк Хоугън.
Да, същият Майк Хоугън.
Не ще да захапе.
Извинете.
- Мога ли да ви помогна?
Имате ли още от ония фъстъци?
- Мисля, че да. Седнете.
Вашите желания са заповед за мен.
- Пазете се, той ще ви омае.
Седнете.
- Благодаря.
Искате да бъда първи пилот?
- Имаме разрешение.
Имам административно наказание.
- Но сега заповядаха друго.
Знам за разследването. Слава Богу, че няма пострадали.
Сега имате възможност да се реабилитирате.
Готов ли сте да се върнете на борда, Майк?
Смятате, че това ще ме реабилитира?
- Поне е някакво начало.
Пък и нямаме друг пилот.
- Жалко.
Кой е командир?
- Джак Брукс.
Не го познавам.
- Дойде от Корпоративни линии.
Има връзки в ръководството.
И е фотогеничен.
- Е, какво решавате?
Ще се возите като багаж или ще пилотирате?
Ще ви донеса униформа.
Да се захващаме, Джак.
ЛЮК НА ТОВАРНИЯ ОТСЕК
ЛЮК НА ТОВАРНИЯ ОТСЕК
Как сте, капитан Хоугън? Желая ви успешен полет.
Майк Хоугън. Приятно ми е.
Сядай.
Закъсняваме с часове, Хоугън. Искам да наваксаме поне един.
Трудна работа.
- Не и за добри пилоти.
По-добре да не бързаме.
- Знам за инцидента в Бостън.
Знам и че си наказан. Самолетът е много добър,
един от най-добрите. Слушай ме и всичко ще бъде наред.
Ясно?
- Ясно.
Уточни маршрута. Свирни като дадат разрешение.
Разбрано. Защо ли се захванах...
Добър вечер.
- Здравейте, командире.
Има ли кафе?
- Да, сър. Как го пиете?
Със сметана и захар. Нещо интересно в Първа?
Футболист и агента му, човек с "Гълфстрийм"...
Как се казва?
- Кал Матюс.
Той притежава "Гълфстрийм"?
- Компанията му.
В другия салон?
- Повечето са туристи.
Там са и детективът и онзи, дето убил жена си.
Настаних ги далеч от другите.
А, и един от нашите механици, в случай, че нещо се обърка.
При моите полети нищо не се обърква.
Какво знаеш за Майк Хоугън?
Нещо лошо ли казах?
Хора като него нямат място в тази авиолиния.
Пътниците са доста ядосани. Може би трябва да побързаме.
Оправи я. Ето тук. Идеално.
Летяла съм с него по линията "Лондон - Ню Йорк".
Голям натегач е. Пази се от него. Добре ли си?
Опитвал ли се е да те сваля?
А и мога да се браня.
Г-н Матюс, командир Джак Брукс.
Ще ви закарам в Бостън навреме.
- Сериозно?
Вижте кой е пилот на месеца.
Ето с такива хора обичам да летя, капитан Джак.
Нуждаете ли се от нещо? Няма проблеми, веднага.
Помогнете на г-н Матюс.
Бих му помогнала да слезе от самолета...
Приятен полет. Статията си я бива. Господа,
аз съм командир Джак Брукс.
- Тай Конър.
Искам да се извиня за закъснението. Ще го наваксаме.
Звучи добре.
Госпожице...
- Трейси. Трейси Никълс.
Погрижи се господата да имат всичко необходимо.
Разбира се, капитане.
- Чудесно. Приятен полет.
534, имате разрешение за рулиране към писта 1-0-Дясно.
Чакайте разрешение за излитане.
Командире, аз съм от компанията. Искам да...
Командир Брукс, слушам.
- Имаме разрешение за рулиране.
Тръгваме.
Какво става?
- Ще ни закарате ли невредими?
Извинявайте, 534.
Трябва да проверим каргото.
- Диодите светнаха ли?
Трябва да наваксаме поне час. Доверявам се на приборите.
Да излитаме, преди да са намерили друг повод да ни задържат.
Заключи вратите.
- Разбрано.
90 м до края на пистата.
- Разбрано.
Пълна тяга, вдигай го.
Набрахме височина.
- Прибирай колесниците.
Най-много мразя този момент.
- Достигането на коридора?
Тогава най-често стават инцидентите.
Инцидентът вече стана.
- В смисъл?
Първи пилот е Майк Хоугън.
Здравата ще ни раздруса.
Супер, уредих среща с "Рийбок". Вдруги ден. Ще ги разбиеш.
Май не обичаш да летиш, а?
- Не обичам.
А ти?
- Обичам.
Като пийна два "ативана", светът става прекрасен.
Чака ни турбулентност.
- Ще им кажа.
Добър вечер, тук командир Брукс.
Добре дошли на борда. Съжаляваме за закъснението.
Може да ни раздруса малко, докато набираме височина.
Щом преминем този участък, нашите домакини ще ви обслужат.
Какво беше това?
- Няма страшно, спокойно.
Разхерметизирани сме.
- Къде?
Изгасна. Ще проверя налягането.
Всичко е наред.
- Чудесно.
Като се качим на 10 000 м, ще наваксаме този час.
Смяташ ли, че идеята е добра?
Аз съм командирът, ти си първият пилот.
Страх ли те е да летиш?
- Имам си по-приятни занимания.
Ако стане нещо, и аз ще умра.
- Но ти нямаш какво да губиш.
А аз ще загубя остатъка от живота си.
Да...
Откога летиш, Хоугън?
- От 16 г.
Любим самолет?
- "Локхийд".
Стара машина. Какво мислиш за автоматичните?
Не са лоши, стига автоматиката да работи.
Запознават ни и с автоматиката.
- Но не ни учат какво да правим,
ако автоматиката се скапе. При старите самолети имаме шанс.
Свиквай с технологията, иначе излизаш от играта.
Вероятно имаш право.
Искаш ли да занесеш кафе на момчетата?
Искам колкото да ходя на зъболекар.
- Не можеш да се криеш 6 часа.
Тук 534, говори Майк Хоугън.
- Отдавна не сме се чували.
Държим курс 3-0-0, Мики.
- Задава се буря от Гренландия.
Ще ви закачи преди материка.
Иначе ви чака нощ, по-тъмна от сърцето на барман. Край.
Дръж фронта, става ли?
Аз отивам отзад.
Няма да е добре, ако заспиш.
- Благодаря.
Не знаех, че летиш с нас.
- Значи сме квит.
Откога не сме се виждали?
- От почти една година.
Добре съм, а ти?
- Бил съм и по-добре, и по-зле.
Какъв му е проблемът на Лъскавото момче?
Трябва да се пазиш от него.
- Това и сам го разбрах.
Ти винаги си с един ход напред, нали? Трябва да се връщам.
Оцеля ли?
- На косъм.
Всъщност какво е станало с Майк? Знам, че се е приземил "по корем".
Обвиниха го, че се е приземил вместо да отиде на друго летище.
А иначе?
- Иначе, той пое вината
задето компанията икономисваше гориво.
Майк не е имал гориво, за да ходи на друго летище.
Накарали го да наваксва време и резервата му свършила.
Майк пое вината, въпреки че никой не пострада.
Марго каза, че шефовете искат да го пенсионират.
Сигурна ли си, че между вас всичко е свършило?
Шануик до 534.
- Слабо те чувам.
Височина?
- 10 000 м.
Май бурята идва към нас.
- Дръж тази височина.
Ако стане напечено, качете се на 11 и дръжте курса.
Но така ще останем без радар.
- Вие и още 12 самолети.
Късметлийското число 13...
Кой от вас е затворникът?
Супер. Какво си направил?
Връщай се на мястото си, момче.
Тая гнусна музика ще побърка хлапетата.
Остаряваш, Мълдуун.
- След 3 г. се пенсионирам.
Какво ще правиш после?
С жената ще...
Полетът ще бъде дълъг. Нека не се опознаваме, става ли?
Знаете ли, че с нас пътува затворник?
Сядай, Кери.
- Говоря сериозно.
Ами ако похити самолета и ни закара в Алжир?
Кери, и бездруго сме изнервени. Моля те, седни.
Защо никой не ми вярва?
- И аз се питам същото.
Трябва да отида до...
Да вървим.
И побързай.
Няма как да избягам.
По-живо.
Излизай.
- Остави ме на мира.
Стига толкова.
- Добре, излизам.
Излизам.
Сега доволен ли си?
Сега доволен ли си?
Всичко ли е под контрол?
- Шегаджия.
Просто исках да се уверя.
- Защо си проваляш кариерата?
Каква кариера?
- Ти все риташ срещу системата,
вместо да се пригодиш към нея.
- И какво ти носи това?
На мен ли? Ще оглавя профсъюза преди да навърша 50 г.
Поздравления. Но преди това ни чака буря.
Шануик ни съветва да се качим на 11 км.
Ще променим курса с 10 градуса.
- Но няма да наваксаме.
Ще пътуваме по-спокойно.
- Ще наваксаме. Картата.
На юг ще летим в периферията на бурята.
Тя се насочва на юг и ще се разпростре на 200 мили.
Не и ако стигнем навреме.
- Няма да стигнем. Гледай.
ПРЕДНА ВРАТА НА ТОВАРЕН ОТСЕК
КАБИНАТА РАЗХЕРМЕТИЗИРАНА
Помощ!
Чува ли ме някой?! Помощ!
Благодаря ти, който и да си ти.
ПОВРЕДА В СТАБИЛИЗАТОРА
Господи! Какво стана?!
Нещо ни удари, не е само бурята. Стабилизаторът е муден.
Трябва веднага да се приземим.
- Насред Атлантика?
Знам, Кейти.
- Не си го изкарвай на мен!
Извинявай. Какво да правя?
- Провери щетите.
Къде да гледам?
- Първо - крилата, после - корпуса.
А с Брукс какво ще правим?
- После ще му мислим.
Ще оцелеем ли?
- В момента не знам, скъпа.
Дами и господа, говори първи пилот Хоугън.
Имаме проблем с машината, така че затегнете коланите.
Изпълнявайте инструкциите на бордовите домакини.
Отивам отпред да видя какво става.
- Страх ме е, Роджър.
Пилотът изправи машината, което е добре.
Бързо ще се върна. Вероятно бих могъл да му помогна.
Внимавай.
Видими щети?
Мога ли да помогна с нещо?
- Познаваш ли Майк Хоугън?
Той пилотира самолета. Иди при него.
Искам да знам какво става.
Знаете ли кой съм аз?
- Знам.
Ако не ме пуснете, за да си върша работата,
ще се наложи да ви озаптя. Седнете си на мястото!
Искам само малко информация, нищо повече!
Трябва да ида при пътниците.
- Починете малко.
Лошо сте се ударили.
Може да има пострадали.
- Аз ще им помогна.
Уча в медицински колеж и баща ми е лекар.
Знам как се дава първа помощ.
Аз съм Роджър Лий и съм авиомеханик.
Мога ли да помогна?
- Умееш ли да пилотираш?
Не, аз съм наземен механик.
- Супер...
Тогава настани някъде Брукс и се върни тук.
Добре ли е?
- Да, но има голяма цицина.
И ще се подуе още. Имате ли аптечка?
Ще я донеса.
- Чудесно.
Командир Брукс е в безсъзнание. Майк стабилизира самолета,
но трябва да го приземи.
- Да го приземи?! Къде?
Майк ще намери къде. Успокой хората.
Нищо работа, а?
- Ще се справиш, обучена си.
Но не и за такива случаи.
- Изслушай ме. Ще оцелеем.
Ако някой може да ни приземи, то това е Майк.
Наблюдавайте го, ще донеса лед.
Засега ще остане у мен.
Повярвайте ми, няма къде да отидете.
Този не е ли командирът?
- Пилотът овладя самолета.
Има пулс и диша.
Във всеки мач има по някой контузен.
Какво става?
- Това се опитваме да разберем.
Ей там има аптечка.
Нищо му няма. Как си е ударил главата?
Нищо му няма. Как си е ударил главата?
Шануик, тук 534. На борда стана авария.
Повтарям: тук 534, на борда стана авария.
Обадете се, по дяволите.
- Чух ви, 534. Какво става?
Сериозна повреда, самолетът е разхерметизиран,
уредите не работят нормално. Втора турбина изгасна.
Поддържам височина от 3000 м. Трябва да се приземим незабавно.
Къде сте в момента?
- Не знам точно.
Минахме последната контрола. Сега сме на 270 градуса.
Насочете се към летище Кефлавик в Исландия.
Завой надясно 0-1-0. Ще закачите периферията на бурята.
На тази височина харчим повече гориво.
Обаче нямам избор, тия машини не обичат да плуват.
Ще предупредя Кефлавик. Успех, Майки.
Кефлавик, тук Шануик. 534 е претърпял авария.
Идва към вас.
Разбрах, Шануик: аварирал 534 идва към нас.
Край на спокойното дежурство.
534, къде сте?
Какво откри?
- Крилата са в ред
и няма видими щети по корпуса.
- Пътниците?
Дребни наранявания и охлузвания, световъртеж, болки в ушите,
но нищо сериозно.
- Дръж ги под око.
А ти как си?
Добре съм. Какво ще правим?
Ще се приземим на твърда земя.
Кефлавик, тук 534, налага се да кацна принудително.
534, тук Кефлавик.
- Радвам се да ви чуя.
Някой засече ли този самолет?
534, не ви виждаме на радара.
В момента сме на 240 мили южно от вас.
Съжалявам, че ви развалих купона.
- Няма проблеми, 534.
Шануик ме предупреди. Как е положението?
Втора турбина не работи.
- Близо ли сте до бурята?
Много.
- Трябва да си заслужа заплатата.
Така изглежда.
- Ще ви дам векторите.
Гледайте да не се изгубите.
- Няма, обещавам. Благодаря.
Започва се.
Чакайте малко.
- Много ли е зле?
Какво става?
- Още не знаем.
Уредите не работят.
- Трябва да се върнем в Лондон!
Исландия е по-близо!
- Глупости! Ще избиеш всички!
Не пипай! Контузен си тежко, остави пилотирането на мен.
Изслушай ме! Имаме малък шанс да преминем през бурята!
Не мога да ти поверя самолета.
- Нямаш избор.
Ако искаш да помогнеш, седни!
И трай. Дай нещо да го вържем.
Няма време за спорове. Вържи го.
Помогни ми.
- Кротко, командире.
Дръжте го, той е опасен.
Дръжте ръцете му, г-н Конър.
АВТОПИЛОТ
Хайде, завий. Завий.
Завий.
Дай ми нещо, с което да те управлявам.
Така ли искаш да играем? Нямаш проблеми, драги.
Само не искам повече... изненади.
Вързаха командира.
Роджър, май една от вратите в товарния е отворена.
Трябва да я проверя.
Говори първи пилот Хоугън. Засега овладяхме положението.
Имаме проблем в товарния отсек. Ще кацнем в Исландия след 1,5 час.
Кефлавик е най-близкото летище. Ако на борда има пилот,
да се обади на бордовите домакини.
Познавате ли пилота? Имате ли му доверие?
Бих му поверила живота си.
- За вашия не знам,
но моят живот си ми е мил.
- Ако спаси мен, ще спаси и вас.
Искам едно питие.
- Моментът е неподходящ.
Дамата ви каза нещо!
- Не ме докосвай!
Искам питие.
Къде е скочът? Платил съм си, ще пия.
Престанете!
- Ще пия!
Седнете си на мястото, ще ви донеса скоч. Моля ви.
Извинявайте.
Вървете.
Кейти, слушам. Веднага ли?
Идвам.
Какво има?
- Майк търси пилот.
Имам разрешително. Мисля, че ключът е у вас.
Този пък какво прави тук?
- Не е ваша работа.
Този убиец няма работа тук!
Виж какво, г-н Баровец, те имат нужда от втори пилот.
Ако не им помогна, самолетът няма да стигне до летището.
Разбием ли се в океана, свободата ще е последното нещо,
което ще ме вълнува. Наслади се на остатъка от полета.
АВАРИЯ В СТАБИЛИЗАТОРА
Този пътник каза, че е пилот. Трябва да се върна в салона.
Добре, миличка.
Блайт? Ти си затворникът, нали?
- Нещо такова.
Какво си пилотирал?
- Двумоторен "Команчи",
който се побира в това чудовище.
Същото е, само турбините на този са по-мощни.
Какво се иска от мен?
- Имам проблем с врата на товарния.
Трябва да проверя. Ти стой тук и гледай приборите.
Не знам дали ще...
- Няма време за дискусии. Сядай.
Включих го на автопилот, не пипай нищо.
Когато тук се размести, свирни.
Е, Блайт, дръж го хоризонтален.
Ето тук е. Трябват ни две отвертки.
Една за теб и една за мен.
Готово.
Хванах капака.
Как ти се видя?
- Като танк.
Е, върви малко по-добре от него. Когато е в ред, разбира се.
Е, върви малко по-добре от него. Когато е в ред, разбира се.
Какво стана?
- Удари ни мълния.
Самолетът не реагира.
- Компютърът се е намесил!
При полет до Ню Йорк самолет се отклонил рязко от курса.
Компютърът сбъркал данните от сателита.
А при ръчно управление?
- Компютърът ще се намеси.
На ти сега една автоматика.
- Насочваме се към бурята.
Самолетът може ли без компютър?
- Може би.
Нямаме какво да губим. Разбирам от компютри.
Много или малко?
- Много, поне доскоро.
Клавиатурата е пред теб.
Насочил се е към Бостън.
- Право към бурята.
Насочи го към Кефлавик. Ето ти летателния план.
Не ми позволява да променя данните.
Опитай пак.
- Опитвам.
Какво ми пука, ако се разбием? Всички ме мислят за убиец.
В момента всички сме в кюпа. Важното е да постъпим правилно.
Помогни ми, Блайт.
Ще обезопася салона.
Давай, Блайт.
Давай, Блайт.
Давай, Блайт.
Стига, де!
Вкарах данните, но не ще да ги приеме.
Ще успееш ли?
- Опитах всичко, което знам.
Опитай пак.
- Безсмислено е.
Не е, опитай!
Завива!
- Става!
Браво.
Как е?
- По-добре от преди.
Обаче изключихме компютъра и автопилота.
Не можа ли да ме излъжеш?
- Ще пристигнем навреме.
Плажовете на Исландия са слънчеви и топли.
Роджър, слез долу и запуши оная дупка.
Тя ни бави и хаби много гориво. Блайт, слез с него.
Преди да направим тая тъпотия,
кажи какви шансове имаме да кацнем?
- Защо, бързаш ли?
Няма да имам голям шанс, ако не запушим дупката.
Да вървим.
А сега?
Ще запушим дупката!
- С какво?
С контейнера!
Какво ще правиш с него?
- Възнамерявах да похитя самолета.
Но плановете ми се объркаха.
- Трябва да кажа на Хоугън!
Ами ако ти кажа, че съм невинен?
- Това не е моя работа.
Не съм невинен.
Ако не ме осъдят на смърт, ще изгния в затвора.
Защо си го направил?
- Не знаех на какво съм способен,
докато не ме принудиха да изгубя достойнството си.
След това нищо няма значение.
Моят партньор и жена ми ми отнеха всичко:
децата, бизнеса, целият ми живот.
Побъркаха ме.
- Защо ни помагаш?
Не знам, Роджър.
Явно вече нищо друго няма значение за мен.
Ще ни трябва помощ.
Отвържи ме.
- Не мога, сър.
Кой казва така?
- Командир Хоугън.
Аз съм командирът.
- Когато командирът е зле,
първият пилот поема поста му.
- Но аз съм добре.
Погледни ме. Развържи ме.
Никога вече няма да летиш. Никога!
Ако Майк не приземи самолета, никой от нас вече няма да лети.
Трябва ни помощ в товарния отсек.
Вратата е откъсната и трябва да запушим дупката.
Че това наша работа ли е? Недейте така.
Ще дойда.
- Не сте длъжен.
Напротив.
- Тай, не мога да ти позволя.
Губим време. Идвам.
Долу е студено, облечете се.
Водете ме.
Нямаш работа тук.
- Будалкаш ли ме?
Ако ти се случи нещо, умирам.
Какво си намислил?
- Ще свържа двата контейнера.
Помогнете ми да ги преместим!
- Дръж фенерчето!
Ченгето пита къде е Блайт!
- В товарния отсек е.
Добре ли си?
Да.
Командирът е вързан, в самолета има грамадна дупка,
навън фучи буря и пилотът ни не е от най-добрите.
Господи... Извинявай, Кейти.
Няма нищо.
- Хоугън е страхотен пилот.
Недей, скъсахме отдавна.
- Защо?
Да си чувала за щастлив брак между пилот и стюардеса? - Не.
Мислех, че ние ще успеем. Дори си мечтаех за семейство.
Но след инцидента той се промени. Затвори се в себе си.
И един ден просто си тръгна.
Оттогава, за първи път го видях и говорих с него тази вечер.
Но когато беше хубаво, беше много хубаво.
Всички искаме същото.
Каква е разликата между стюардесата и турбината?
Този виц го знам.
Когато самолетът кацне, турбината спира да хленчи.
Добре ли си?
Би трябвало да свърши работа. Как е?
534, вие сте на 140 мили южно от нас.
Каква е скоростта ви?
- 250 възела.
При по-голяма ще се разпаднем.
Чакаме ви след около 30 минути.
Как сте с горивото?
Харчим повече, заради дупката в корпуса.
Едва ли ще ни стигне.
Висотомерът показва 1-0-1-7 милибара.
Стандартен заход?
- Не, разхерметизирани сме.
А при завоя?
- Същото, бавни сме.
Имате ли дълги писти?
- Най-дългата е 3 км.
Има и добра видимост.
3 км? Чудесно. Хайде, драги.
Ще се справиш.
През него ли ще минем?
- Да, за да не се отпуши дупката.
Ами ако се отпуши?
- Тогава ще му мислим.
Давай, Джонсън! Бутай!
Пак!
Заяде, не ще да мръдне!
Задрал е в парче метал!
Не мога да го стигна! Много е близо до вратата!
Губим време!
- Знам!
Ще трябва да го измъкна!
Не върши глупости, ти имаш жена.
- Ще се справя.
Недей да спориш, Роджър.
Това може да е последното ми решение в живота.
Чакай! Дай фенерчето!
Дръж го да не ме премаже!
Дръж го, Джонсън!
Не го достигам!
Срежи въжето!
Срежи въжето, Роджър!
Бутни го назад!
Достатъчно, стига!
Бутай напред!
Ще я запушим!
Блайт!
Запушихме дупката, но Блайт изхвърча!
Струвало си е, имам по-добър контрол над машината.
Ами Блайт?
- Той изкупи греха си.
И ни даде още един шанс.
- Ами ако не го оползотворим?
Ще е по моя вина.
Сядайте по местата си. Ако се наложи, ще ви повикам.
Благодаря ви.
Е, Хоугън, нали искаше още един шанс?
Онзи тип умря, за да ти го осигури.
Да видим как ще оползотвориш този шанс.
Дами и господа, скоро се приземяваме.
Няма да е по стандартния начин, което значи, че ще е по-твърдо.
Затегнете коланите. Благодаря ви.
Слушайте внимателно!
Приберете опасните предмети, дами, свалете токчетата си.
Тук Кефлавик. 534, виждам ви на монитора.
Добре дошли в Исландия.
- Добре заварили.
Как се казвате, 534?
- Майк.
Приятно ми е, Майк, аз съм Сара. Ще ви приземя като стар приятел.
Скорост на захода?
- 6 км/мин.
Посока ?
- 0-1-0, според курса.
Посока ?
- 0-1-0, според курса.
Добре, завой наляво 2-3-0.
Разбрано, наляво 2-3-0.
Имате време, не бързайте. Спуснете се на 1524 м.
Помогни ми.
- Не мога.
Сам няма да се справя. Трябват ми втори чифт ръце.
А Роджър?
- Мястото му е при жена му.
Само на теб имам доверие. Сядай, Кейти.
Майк, имате достатъчно място за заход към писта 02.
Слушайте ме внимателно.
- Сара, запознайте се с Кейти.
Дръжте връзка с нея, докато аз си играя с турбините.
Кейти, спуснете се на 900 м.
900 м. Ей там.
Спускаме се.
Сара, вече сме на 900 м.
- Чудесно.
Сега лек завой надясно 0-4-0.
- 0-4-0, ето го.
Вече сме на курс 0-4-0.
Мамка ти...
Мамка ти...
Не мога да завия натам!
- Сара, самолетът няма да издържи!
Спокойно, Кейти, ще измислим нещо.
Искай писта "изток-запад".
- Сара, искаме "изток-запад".
Там има насрещен вятър.
- А ние нямаме избор!
Ако я пропуснете?
- Няма да имаме друг шанс!
Не мога да направя толкова остър завой.
Спуснете се на 300 м и свалете скоростта на 300 км/ч.
Разбрано.
- Разбрано.
Кажи им да се подготвят за аварийно кацане.
Моля да се подготвите за аварийно кацане.
Реших да ви правя компания.
534, 24 км до външния маркер. Поддържайте височина от 300 м.
Не се спускаме достатъчно бързо.
- Не се спускаме достатъчно бързо.
Все още сме на 2100 м.
- Ще пропуснете пистата.
Не можем да се спуснем!
- Трябва! И можеш.
Нали ни докара дотук?
Прекалено високо са. Прекалено високо сте!
Сара, слезнахме на 300!
- Браво!
Имате разрешение за аварийно кацане на писта 2-9.
Само че изправете машината.
Сега идва трудното, Кейти. Ще завия,
но ти трябва в същото време да спуснеш задкрилките. Ясно?
Не знам как се прави.
- Гледай самолетчето на хоризонта.
Виждаш ли лоста отляво? Вдигни го на 5 градуса.
Спокойно, ще чуеш задкрилките. Лоста за приземяване е в средата.
Разбра ли?
- Да!
Като ти кажа, действаш.
Кейти, къде сте?
- Тук сме.
Имаме си доста работа.
- Ясно. Повтарям:
курс 2-9-0, скорост - 330.
Всеки момент ще видите маркера.
- Пристигаме. Колесниците!
Готова съм!
- Започваме.
Пуснете ме! Аз съм командирът!
Не вие пилотирате самолета. Затегнете колана.
Приближавате външния маркер. Вятър от 3-6-0, скорост 13 м/сек.
Имате разрешение за кацане.
- Звучи хубаво.
Но още не сме кацнали. Колесниците!
Насрещен вятър! Дръж се!
Гледай!
Кацаме.
Кацаме.
Сега всичко зависи от теб, Майк.
Ще държим носа вдясно, за да не излезем от пистата.
Скоростта е по-висока, но имаме 3 км да спрем.
Ще успеем ли?
- Не знам, миличка.
Давай.
- Височина?
700 м.
200 м. 180 м.
120 м. 90 м.
60 м. 45 м. 30 м.
Дръж го! С двете ръце! Натискай! Бавно! Натискай!
Дръж го здраво! Здраво!
- Държа го!
Господи, изтърва го!
Започна се.
Господи...
Събудете ме, като стигнем до "ръкава".
"Благодарим ви, че летяхте с нас."
Не ме докосвай.
Определено умееш да се появяваш театрално, Майк.
Стийв се обажда. Направо няма да повярваш...
Обади ли се?
Кажи на хората, че се приземихме.
Мисля, че и сами разбраха.
- Тогава да ги "разтоварим".
Добре се справи, Кейти.
Ти - също.
Вече можем ли да слизаме?
- Предполагам.
Идваш ли?
- Ей сега.
Внимавайте по стълбата. Автобусът ще ви отведе до терминала.
Благодаря ви.
Много ви благодаря.
- Радвам се, че помогнах.
Успех.
Доколкото разбрах, скоро няма да летим.
Какво ще кажете за едно кафе?
- Не мисля че...
Добре работихме в екип, а и колко често идвате в Исландия?
Добре, сега вървете.
Между другото, аз съм Сем.
- Трейси.
Знам.
Благодаря ти, Роджър.
- Трябва да благодарим на Блайт.
Желая ви всичко хубаво.
Кой би допуснал, а?
- Човек никога не може
да познава някого истински.
- Благодаря ви. За всичко.
Внимавайте по стълбата.