28 Days Later (2002) Свали субтитрите
Бинго!
По дяволите.
По дяволите.
- Боже мой...
- Стегнете се...
...ако искате да ги измъкнем от тука.
- Мога да ги отворя тези, няма проблеми.
- Захващай се тогава!
Охрана, имаме нарушители...
Аз знам кои сте. И знам за какво си мислите...
Ако не искаш да пострадаш, дръж си затворена устата и не мърдай.
Маймуните са заразени. Дадено им е вещество за забавяне на реакциите.
- С какво са заразени?
- За да лекуваш първо трябва да знаеш.
С какво са заразени?
Ярост.
- За какво говори този?
- Отворете клетките.
Не! Не! Не!
Слушай, ти извратено копеле, ще вземем с нас измъчваните животни.
Сега ще те измъкнем от тук.
Животните са заразни. Инфекцията е в кръвта и слюнката. Едно ухапване...
Спрете... Спрете! Нямате представа!
Махнете го! Помогнете ми!
Махнете го! Махнете го!
- Какво става с нея?
- Трябва да я убиете!
Боже мой!
- Какво й има?
- Ние трябва да я убием веднага!
Господи...
Ехо?
Ало?
Ехо!
Ало?
Ехо!
Ехо?
Ехо?
Отче?
Отче, добре ли сте?
Охх, не трябваше да го правя.
Не трябваше да го правя.
По дяволите!
Ела насам!
- Ела насам!
- Хайде!
Върви, върви, върви!
Продължавай да вървиш!
- Какво по дяволите става?
- Млъквай!
- Всичко е готово.
- Кои са тези хора?
Движение! Движение!
- Какво по дяволите става?
- Просто се движи!
Движение!
Един мъж влиза в бар с жираф. И двамата се напиват.
Жирафа припада.
Мъжа става да си ходи и бармана му казва: "Не може да оставиш т'ва нещо тук да си лежи."
А мъжа отговаря: "Не, това не е нещо. Това е жираф".
Тоя няма и капка чувство за хумор.
Вие двамата ще се разбирате като запалена къща.
Та кой си ти?
Ти си от болница.
- Доктор ли си?
- Той не е доктор. Той е пациент.
Аз съм велосипеден куриер.
Доставях една пратка от Фарингдон до Шафтесбъри Авеню когато една кола ме удари.
Днес се събудих в болницата. Събудих се, и аз...
...аз халюцинирам или аз...
Как се казваш?
Джим.
Аз съм Марк. Това е Селена.
ОК, Джим.
Имам някои лоши новини.
Всичко почна като един бунт, но от самото начало знаехме, че е нещо различно.
Защото то се случваше в малките селца и в големите градове.
И след това, то не беше само по телевизията.
То беше навсякъде по улиците. То влизаше при теб през прозорците.
Това беше вирус.
Една зараза.
Не ти трябва лекар, за да ти каже това.
То беше кръвта.
То беше нещо в кръвта.
Когато решиха да евакуират градовете, вече беше твърде късно.
Заразата беше навсякъде.
Барикадите на армията бяха пометени.
И тогава започна изселването.
Деня преди да спрат излъчванията,
имаше съобщения за зараза в Париж и Ню Йорк.
От тогава не сме чували нищо.
- Какво прави правителството?
- Няма правителство.
Разбира се, че има правителство!
Винаги има правителство. Те са в бункер или самолет...
Не, няма правителство, няма полиция, няма армия.
Няма телевизия, радио нито електричество.
Ти си първия незаразен, когото виждаме от 6 дена.
Къде е семейството ти?
Те са мъртви. Както и това на Селена.
Твоето сигурно също е мъртво.
Виж, аз трябва да ги намеря. Те живеят в Дептфорд. Мога да стигна до там.
Ти ще отидеш и ще се върнеш, а?
- Няма да успееш.
- Не, ще успея!
Никой никога не се връща.
Урок номер едно.
Никъде не ходи сам, освен ако нямаш друг избор.
Урок номер две.
Винаги пътувай денем, освен ако нямаш друг избор.
Ние ще те заведем утре.
Ние всички заедно ще отидем да намерим твоите мъртви родители, ОК?
Яж.
Ако искаш да забавим, просто кажи.
- Ако вътре има някой...
- Разбирам.
- Който и да е...
- Разбрах!
ОК.
Джим...
Чакай!
Те са умрели в мир. Трябва да си благодарен.
Не съм благодарен.
Моите...
...родители и моята сестра, ние отидохме на гара Паддингтон,
надявахме се да се качим на някой самолет, да си купим място на някой самолет.
Спомням си, че баща ми носеше много пари,
макар че парите бяха напълно безполезни.
Около 20,000 други хора имаха същата идея.
Тълпата беше неспокойна.
Аз изтървах ръката на сестра си.
Спомням си, че пода беше мек.
Погледнах надолу и видях, че съм стъпил върху хора.
Като върху килим. Хора, които бяха паднали и...
Някъде в тълпата имаше заразени. Разпространи се много бързо.
Никой не можеше да избяга. Можеше само да се катериш.
Да се качиш върху повече хора. Аз това и направих. Катерих се.
Качих се на покрива на една будка.
Когато погледнах надолу, не можех да кажа кои бяха заразени, и кои бяха здрави.
Тогава видях баща ми. Не майка ми или сестра ми.
А моят баща.
Неговото лице...
Селена е права. Трябва да си благодарен.
Нямаме време, за да се върнем в магазина. Ще останем тук тази нощ.
Моята стая е горе. Вие двамата може да я вземете.
Не, ние всички ще спим в една стая. Така е по-безопасно.
Джим.
- Ти си се върнала.
- Да.
- Как беше?
- Добре.
Ще ми подадеш ли и аз да си пийна от това?
- Празно е.
- Хa!
Ето. Вземи.
Ще започна да работя по тях тогава.
Марк! Марк!
Селена! Помощ!
Чисто е.
- Това е г-н Бриджис.
- Ухапан ли си?
И неговата дъщеря. Живеят четири къщи по-надолу.
- Ухапаха ли те?
- Не.
Някаква кръв от тях попадна ли в устата ти?
Не.
Марк?
Чакай...
Почисти го.
Имаш ли дрехи тука?
Хмм... Аз... Да.
Тогава ги вземи и се облечи. Тръгваме веднага.
Още заразени ще дойдат. Те винаги идват.
От къде знаеше? От къде знаеше, че е заразен?
- Кръвта.
- Кръв имаше и по мен. И по теб.
Аз не знаех, че е заразен. Той знаеше, че е. Аз го видях на лицето му.
Ако някой се зарази, имаш около 20 секунди да го убиеш.
Това може да бъде твоя брат, сестра или приятел. Няма никакво значение.
Така, че да си знаеш, ако това се случи на теб, ще те убия без да ми мигне окото.
Той беше пълен с идеи. Имаш ли някакви идеи Джим?
Искаш ли да намерим лек и да спасим света или да се чукаме?
Няма смисъл в плановете.
Да останеш жив е най-доброто, което може да ти се случи.
Хей, хей, хей, хей.
Какво е това?
Да вървим.
Каква е връзката между високите блокове и количките за пазаруване в суперите?
Престани да говориш. Имаме доста път нагоре.
Трябва ли ти почивка?
- Ти?
- Не.
Да, но аз се нуждая от почивка.
Какво става?
Нищо.
Имам главоболие.
- Силно ли е?
- Доста.
- Защо не каза нещо по-рано?
- Мислех си, че не ти пука.
Нямаш и грам тлъстина по себе си и всичко, което си ял е захар.
Така, че се разпадаш.
Не може да направим много по този въпрос
освен да те натъпчем с болкоуспокояващи и да ти дадем още захар. Колкото до захарта,
Пепси или Лилт?
Имаш ли Танго?
Всъщност, имах една кутийка от Танго някъде.
Тихо! Това е инфектиран.
Ооо не, те са вътре. Движи се!
Чакай, Селена!
Чакай ме, моля те!
Моля те, Селена! Моля те!
- Чакай ме!
- Побързай!
- Бягай!
- Чакай!
Моля те! По дяволите!
- Селена!
Надолу по коридора. Апартамент 157. Движение!
Благодаря ви. Благодаря ви.
Отворете вратата!
Отворете вратата!
- Отворете!
- Къде е татко?
Какво?
- Отвори шибаната врата!
- Къде е татко?
Пусни ги Ханна. Пусни ги вътре.
Влизай те. Влизай те!
Така... Аз съм Франк.
Джим.
- Селена.
- Селена. Радвам се да се запознаем
Това е моята дъщеря Ханна.
Ела, слънце. Кажи здравей.
Ела.
И...
Това е супер. Просто супер.
Бих казал, че това заслужава празненство.
Защо не седнем и...
Ханна, какво имаме да предложим?
Имаме маминия - " Creme de menthe".
Супер. "Creme de menthe".
Oоо, да. Вижте, седнете, ако обичате.
Настанете се удобно.
- Къде са тези тъпи чаши?
- Средният шкаф.
Не тия, а хубавите? Нали е празник.
Най-горния шкаф.
Това ли е домът ви?
Хубав е.
Заповядайте.
Знам, че не е много,но ... наздраве.
Наздраве.
Добре ли си Джим?
Да.
Съжалявам, не можахме да запазим вода. Същото е и с тоалетната. Не работи.
Ще трябва да използваш кофата.
Трябва да се изхвърля всяка сутрин.
Просто я изхвърли през балкона.
Всичко е ОК.
Слушай, късно е. Ние ще си лягаме.
Имаме свободна стая.
Там.
Ти и Селена...?
Не. Не, не, не.
Хъм...
Аз ще взема хола. Това ми стига.
Добре.
Не, имам в предвид, ОК.
Така, хъм...
- Лека нощ тогава.
- ОК. Лека нощ, Франк.
Много добре.
- Много дрипав.
- Да.
- Какво мислиш за тях?
- Те са отчаяни.
Може би се нуждаят повече от нас, отколкото ние от тях.
Аз мисля, че са добри хора.
- Добри хора?
- Да.
Трябва да си по-загрижен за това дали те ще те забавят.
- Защото, ако те те забавят...
- Аз ще ги изоставя.
- Без да ми мигне окото.
- Да.
Аз не бих го направил.
Тогава ще свършиш мъртъв някъде.
Отивам да поспя малко.
Селена...
Ти си мислиш, че не разбирам, но аз разбирам.
И също така знам, че щях да съм мъртъв, ако не те бях срещнал.
Разбира се.
Не, виж...
това което имам в предвид е - благодаря ти.
И аз имам в предвид - разбира се.
Лека нощ Джим.
Лека нощ.
Няма налягане на водата от 3 седмици.
Мислех си, че всичко ще е ОК с водата от съседните апартаменти.
Но тя свърши толкова бързо, че няма да повярваш.
Пиеш я,
тя се изпарява,
и така си и остава.
Всичките са празни.
Не е валяло от 10 дена.
Може да поставиш пластмаси, за да събираш росата и кондензациите.
Видях го по телевизията веднъж, но не мога да го направя да работи.
Не би си го и помислил даже.
Че ще се нуждаем от дъжд толкова много.
Не и в скапаната Англия!
Джим, не може да останем тук.
- Не е имало излъчвания от седмици.
- Просто чуйте.
Спасението е тук. Отговора за заразата е тук.
ако чувате това, вие не сте сам.
Има и други като вас. Има и други оцелели.
Ние сме войници и сме въоръжени.
Боже мой. Войници.
- Тихо. Има още.
- Нашето местонахождение е 42-ра блокада, M602,
27 мили североизточно от Манчестър.
- Вие трябва да ни намерите. Спасението е...
- Сега се повтаря.
- Това е запис?
- Да, запис е.
Но той ни казва да отидем тук.
Ето тук.
Според това как се развиват нещата, ще ни трябват 2-3 дена, за да стигнем там.
"Ние"?
Звука се разнася в апартамента. Аз и Ханна се нуждаем повече от вас.
- Виж, аз не имах в предвид...
- Не, всичко е наред. Това е истина.
Аз не мога да напусна блока, ако сме само двамата.
Нещо може да ми се случи. Ханна ще е сама тогава. Не мога да рискувам.
Но с други хора...
Ако това е запис, ако сме само двамата. то войниците, може да са мъртви.
- Възможно е. - Това нещо свързано с отговора за заразата...
Няма отговор! Тя направи всички поражения, които можеше!
- Може би те имат лек.
- Може би те нямат нищо.
- Начина да разберем е да отидем там.
- Може да умрем докато се опитваме, Франк!
Или да умрем тук.
Както и да е, това, което каза татко не е вярно. Вие се нуждаете от нас така, както и ние се нуждаем от вас.
Ние се нуждаем един от друг.
И ние никога няма да сме в безопасност в градовете. Войниците ще ни пазят.
Така че, трябва да се опитаме да стигнем там.
Да стигнем там как?
Трябва да знаете нещо, аз не взимам чекове или кредитни карти.
- Какво мислиш?
- Това е най-прекия път.
Тогава да вземем някой не толкова пряк път. Някой, който е на светло, а не под земята.
Нека просто приключваме.
Не, не.
Не. Виждаш ли, че това е много скапана идея.
И знаеш ли защо? Защото по видими причини е скапана идея.
Значи, ще караме в тунел, пълен със смачкани коли...
Това наистина е една шибана идея!
Дръжте се!
Татко!
По дяволите!
Най-лошото място, където може да ти се спука гума.
Съгласен съм. Мисля, че е по-добре да го направим колкото се може по-бързо.
Аз ще взема колелото. Ти вземи крика.
Чухте ли това? Хей, хей, чухте ли това?
Какво да чуем?
Добре, направих го.
Татко?
- Исусе Христе!
Шибани плъхове!
Те бягат от инфектираните.
Движение!
Забрави за крика Ханна. Няма време. Просто вдигайте, всички заедно.
Хващай! Едно, две, три, вдигай!
Вдигай, вдигай!
- Не ги гледай! Не гледай!
- Мога да ги видя! Те идват!
По-бързо Ханна!
Почти съм готова.
- Постави гумата Ханна!
- Опитвам се.
Три, две, едно,
пускай!
- Влизайте в колата!
- Хайде!
- Франк, карай!
- Движение, Франк!
Ууууу!
Довиждане скапаняци!
Франк, спри таксито.
Хайде на пазар.
Ти...
Ти...
Ти...
Някой вижда ли някакви плодове?
Хъмм. Облъчени.
Не взимайте нищо, което се нуждае от готвене - OK?
Мисля, че това може да се яде сурово.
Кафе без кофеин...
Върни го обратно.
Не може да взимаш всякакви боклуци.
Ако не намеря някое шоколадово сладко скоро, ще умра и то веднага.
Тези не се ли броят - Terry's Chocolate Orange!
Сега, единичен малц, 16-годишно, тъмно, богато на вкус.
Топло, но не и агресивно.
- Торфен послевкус.
Спира огъня, но оставя топлината.
Или да го правим или ще трябва да ходим пеш.
Ти - не.
- Стой наблизо Джим.
- Какво?
Чу ме.
Къде отиваш?
Имаме достатъчно храна Джим.
Да, но нямаме чийзбургери.
Все едно съм тръгнал на екскурзия с леля ми!
Боже мой.
Ехо?
Мразя те!
Намери ли нещо?
- Намери ли нещо Джим?
- Не! Да се махаме от тука.
ОК, приключихме тука.
OK, Ханна.
Easy. Brake!
Спирачки, спирачки!
Вън.
Мммм! Боже мой!
Направо мога да усетя вкуса на витамин С.
Мммм, стафидите са толкова мокри.
Какво каза?
Стафидите. Те са много мокри.
Елате и вижте.
Точно като семейство са.
Дали са заразени?
Не.
Справят се отлично.
Хайде. Нека ядем!
Знаеш ли за какво си мисля?
Че никога няма да чуеш някое парче от оригинална творба отново.
Или, че никога не ще прочетеш книга, която вече да не е била написана,
или да видиш филм, който вече да не е сниман.
Хъм... за това ли си мислиш?
Не.
Мислех си, че не бях права.
За кое?
За цялата тази смърт.
За цялата тази гадост.
Това не се е отразило много върху Франк и Ханна защото...
Еми - тя има своя баща, а той има дъщеря си. Така, че...
Нагла маймунке!
Сгреших като казах, че да останеш жив е най-хубавото, което може да ти се случи.
Виждаш ли, за това си мислех.
Наистина ли?
Ммм. Открадна ла си ми мислите.
Съжалявам.
Всичко е - OK.
Можеш да го задържиш.
Става късно. По-добре да останем тук през нощта.
Не мога да заспя.
Аз също.
Не се чувстваш в безопасност, нали?
Когато си навън така.
Мисля, че сме в безопасност.
Селена май няма никакви проблеми.
Да, забелязах.
Хей, Селена...
Какво? Какво има?
Как можеш да спиш?
По дяволите. Не ни ли трябва лекарско предписание за тези неща?
На мен не ми трябва предписание. Квалификацията ми е химик.
Оуу, супер. Валиум.
Не само, че ще заспим...
...но и да ни нападнат през нощта няма да ни пука.
- По две за всеки.
- Мерси, аз не искам.
Може ли татко?
Не може, скъпо мое.
Моля те?
- Не.
- Не мога да заспя.
Хайде бе Франк. Остави я да поживее малко.
- Дай й половинка таблетка.
- ОК. Готови сме.
Лека нощ.
Много сантиментален човек си Франк.
Франк?
Ханна?
Франк?
Ехо? Ехо!
Ехо!
Ало! Ехо!
Шшшш...
Имаш кошмари.
Мерси, Тате.
Ставай поспаланко.
Побързай Бебе Рут.
По-бързо.
- Да не изтървах закуската?
- Ти ще проспиш всичко.
- Пържено ли ядохте? - Ще спрем в някоя кръчма по пътя. Вратата!
Нашето местонахождение е 42-ра блокада, M602,
27 мили северо-западно от Манчестър.
Вие трябва да ни намерите. Моля ви!
Спасението е тука.
Отговорът за заразата е тука.
Това трябва да е Манчестър.
Това е Манчестър, целият град.
Няма пожарни, за да го угасят
42-ра блокада.
Това е.
Не разбирам, татко. Да не са си тръгнали?
- Не ми харесва това нещо. Мисля, че трябва да тръгваме. - Не!
Превозните средства. Трябва да ги проверим. Трябва да има нещо.
Нищо.
Не мога да повярвам.
Франк...
Франк!
- Трябва да тръгваме.
- Да.
Къде по дяволите да отидем?!
Махни се от него.
Махне се от него!
Татко, добре ли си?
Да, всичко е наред, скъпото ми.
Съжалявам, че избухнах.
Ханна...
Много те обичам.
- Какво?
- Стой надалеч от мен.
Стой там където си.
- Татко?
- Стой настрани от мен! Не се приближавай!
Махай се! Махай се! Махай се!
- Татко!
- Махай се! Махай се!
Нещо не е наред ли? Татко!
Джим! Джим, той е инфектиран!
- Не!
- Сега, Джим! Сега!
- Джим, убий го! Джим!
- Татко!
Убий го!
Стойте настрана от него!
Не се приближавайте до тялото!
Татко?
Трима оцелели. Един мъж, две жени.
Повтарям - един мъж, две жени.
ETA, 15.
Поставете чая да се прави.
Аз съм майор Хенри Уест.
- Добре дошли.
- Джим.
Здравей Джим.
Здравейте.
Добре, имаме легла и чисти чаршафи, както и бойлер за топла вода.
Така, че ако искате вземете душ.
Изглежда имате нужда от един душ. Заповядайте.
Не е смешно. Имам доста да готвя, Дорис - ти скапаняк такъв!
Прегази го!
Как е тя?
Тя загуби баща си Джим. Ето как е.
Всичко е скапано.
Какво имаш в предвид?
Не, не прави това. Недей, стига, недей.
Хей, не прави това.
Ханна е такава, каквато Франк каза. Твърда, силна, ще се справи така както и аз.
- Така както и ти се справи.
- Аз не искам тя да се справя.
Аз искам тя да е - ОК.
Когато тя имаше баща тя беше - ОК.
Тогава беше - OK за тях, и беше - OK за нас.
А сега всичко просто се оплеска.
Значи сте чули нашето излъчване?
- Да, ние го чухме.
- Сигурно сме ви разочаровали.
Сигурно сте се надявали за бригада. Хеликоптери и полева болница.
- Ние просто се надявахме...
- За отговора за заразата.
Да.
Както казах и преди, той е тук. Въпреки, че той не е това, което сте си представяли.
- Късметлии сме, че ви намерихме.
- Вие сте късметлии.
Огъня изгони стотици инфектирани от Манчестър.
Околностите гъмжат от тях.
Но не се притеснявайте.
Вие сте в безопасност тука.
Терена е открит около къщата. Имаме прожектори, които са закачени за генератор.
Висока стена, която ни опасва.
И ние поставяме в ливадите капани и противопехотни мини.
Не би ти се искало да косиш тези ливади, но ако те попаднат там ние ги чуваме.
Второто по значимост нещо за сигурността е, нашата истинска работа - да строим отново.
Вътрешността на къщата. Сърцето.
Бойлер на дърва, който ни снабдява с топла вода. Стъпка към цивилизацията.
Кухнята.
Ето къде си. Сега ще те сменя.
- Да не го хвърлиш.
- Ето, дай ни малко.
Не се бийте. Ще го върнеш ли обратно? Върни го.
Джоунс, нашия местен консервен отварач.
- Какво готвиш Джоунс?
- Изненада, сър.
Нямам търпение.
И най-накрая, запознай се с Майлер.
Майлер, Джим.
Джим, Майлер.
Зарази се преди два дена.
Митчъл успя да го нокаутира и му поставихме верига около врата.
Държите го жив?
Идеята е да научим нещо за заразата.
Оставил съм го да ме учи.
И научи ли те той на нещо?
В определен смисъл - да.
Той ми каза, че никога не ще пече хляб.
Не ще отглежда посеви,
или животни.
Той ми казва, че е без бъдеще.
И накрая той ще ми каже колко ще отнеме на инфектираните да умрат от глад.
Трябва да изчакаш и да видиш
надяваме се да е чипс, дано да е чипс
Шапката.
Така, да видим какво имаме тук?
Шунка от кутия, грах от кутия, боб от кутия и...
- Много добре, Дорис!
- Омлет!
- Това е цяло пиршество Джоунс.
- В чест на нашите гости.
Напълно. Щях да предложа да вдигнем тост,
но този омлет е достатъчен.
- За новите приятели.
- Новите приятели.
Джоунс, да забеляза докато готвеше, че тези яйца са развалени?
Помислих си, че солта ще скрие вкуса им, сър.
Изхвърли ги.
Дорис - глупак такъв.
Предполагам, че едва ли можеш да готвиш?
Не мога да ти опиша колко много се нуждаем от някой, който да знае туй онуй в кухнята.
Какво разочарование. Като видях тези яйца и си помислих, че е Коледа.
Пак ще имаме яйца. Когато всичко се оправи.
Ти шоумен такъв! Виж го само, а?
Той все още чака да отворят магазините Marks & Spencer's.
- Ти не знаеш нищо.
- Аз мисля, че Бил е прав.
Ако погледнете целия живот на тази планета,
ние...
нали разбирате, Човека е бил тук само за съвсем кратък период.
Даже и инфекцията да ни избие до един,
това е като завръщане към нормалното.
- Нали това имаше в предвид Бил?
- Да, да.
Срещали ли сте се с нашия сержант на Новото Време?
Нашия духовен гуру.
Кажи ми Фарел, защо точно влезе в армията?
Това, е което аз виждам от 4 седмици от както е започнала заразата.
Хора убиващи хора.
И е това, което съм видял 4 седмици преди заразата, и 4 седмици преди това...
Толкова назад доколкото мога да си спомня, хора убиващи хора.
Което според мен ни поставя в нормално състояние.
- Ти не ядеш?
- Не ми се яде.
Ти трябва да ядеш Ханна.
Не съм гладна. Искам да погреба баща си.
Той е един от хората, за които говорите.
Давай, движение, движение!
По-бързо!
Движение! Движение! Движение!
Враг пред нас!
Мик, аз уцелих един!
Какво, да не искаш сладко за награда? Продължавай да стреляш тъпако!
По дяволите! Видя ли го как отскочи!
Прекрати огъня!
Никога не съм виждал нещо такова в живота си!
- Докладвам чисто!
- По дяволите!
- Чисто.
- Чисто.
Да, да, чисто.
Оуу, здравей!
Слушай скъпа това вече няма да ти е нужно.
Защото имаш мен за защита сега.
Ако искаш да видиш наистина голям секач просто ела при мен и аз ще ти го покажа.
Да ти го начукам!
- Това е предложение Мич.
- Покажи и нещо.
Какво ще кажеш още сега, а?
Мичъл!
Спокойно, тигре. Не ти се иска да си имаш проблеми с мене синко.
Сержант Фарел!
- Кое е първото, което трябва да се свърши?
- Подсигуряване на периметъра.
Ами заемай се тогава. Джоунс, Бедфорд, отивате с него.
По-спокойно.
- Сержант?
- Сър.
Махни телата от ливадата.
Останалите отивате с него.
Моите извинения.
Питие?
Виж, ние сме ви благодарни, OK?
Ние сме ви много благодарни за закрилата, но ако ще оставаме тук...
- Кого си убил?
- Никого.
Кого си убил? Нямаше да си жив сега, ако не си убил никого.
Аз убих... Аз убих едно момче.
Дете?
Да.
Но ти се е наложило. Иначе то щеше да те убие.
Оцеляване.
Аз разбирам.
Аз им обещах жени.
Какво?
Преди осем дена заварих Джоунс с пистолет в устата.
Той каза, че ще се самоубие защото нямало бъдеще за нас.
Какво можех да му кажа?
Че ще се бием със заразените, или че ще изчакаме докато не умрат от глад. А после какво?
Какво могат девет мъже да направят освен да изчакат и те да умрат?
Преместих ги от блокадата и включих предавателя, и им обещах да намеря жени.
Защото жените означават бъдеще.
Селена! Ханна!
- Какво има?
- Трябва да тръгваме.
- Джим, почакай!
- Нямаме време! Движение!
По-бързо!
Взимаме колата и тръгваме!
Не! Вие няма да ги задържате тука! Трябва да ги пуснете да си отидат!
Не може да ги задържите! Стойте по местата си!
Не мога да ви позволя да ги задържите тука!
Не може да правите такова нещо!
Добре, хванете го!
Искам да ти дам последен шанс.
Можеш да бъдеш един от нас.
Но тях не мога да ги пусна.
OK, Джим. OK.
Него също.
Смитър каза: "Жените и спермата не се смесват."
А г-н Бърнс каза: "Ние всички знаем за какво си мислиш Смитър."
И това ми беше любимата шега от The Simpsons.
Точно това си правят на няколко стотин мили от тук, от другата страна на канала,
от другата страна на Атлантика. Ядат си вечерята и гледат шибаните Simpsons!
Те си лягат в техните легла до техните съпруги.
А ние сме завързани за шибания радиатор защото главния командващ е превъртял!
Да започнем от начало докато останалата част от света никога не е спирала.
Просто си представи, просто си помисли по въпроса.
Как може заразата да прекоси океаните?
Как може да прекоси планините и реките? Тя може да бъде спряна.
Точно сега телевизорите си бачкат и самолети си летят,
а останалата част от света продължава да живее по старому.
Замисли се! В действителност се замисли.
Какво би направил с един малък заразен остров?
Те са ни поставили под карантина.
"Няма никаква зараза. Има само хора убиващи хора." Той е луд!
Време е да тръгваме.
Карантина?
- Моля ви...
- Повярвай ми, това не ме интересува.
Виждаш ли, мисля да взема черната. И ще я накарам да се гърчи.
Мичъл, кълна се в Господ, че ще си платиш за всичко.
Движение.
Хайде, движи се! Ставай!
Ставай шибаняко! Движение!
Ставай!
Раздвижи си шибания задник!
Добре шибаняци такива. Почнете с мен.
Не, Мич. Мич използвай пушката.
- Значи мислиш да ме намушкаш?
- Застреляй ги!
- Защо?
- Защото е по-бързо по дяволите!
Това ли е начина, по който ще убиеш твоят сержант Джоунс?
- Аз ще ги застрелям!
- Не, ти няма да правиш такова нещо.
И ти ще го оставиш да ме намушка? Като шибано куче?
Ще се наслаждавам на това нещо.
Ти тъпако! Какво правиш? Да не искаш да ме гръмнеш?
- Искаш да ме гръмнеш, а? Ще те убия!
- Къде отиде той по дяволите?
Да го еба! Ставай! След него!
- Джоунс, движение!
- Виждам го! Виждам го!
Къде си?
- Виждаш ли го?
- На там!
Ооо не. Преебахме се.
Преебахме се!
Отпусни се.
Той е от другата страна на стената. И няма транспортно средство.
Няма и оръжие.
Той е мъртъв.
Първото нещо, което ще направим е да ви приведем в по-приличен вид.
Предишната дамата на къщата е имала голям гардероб,
от който тя със сигурност вече не се нуждае.
Не можете да направите това нещо с Ханна.
Идете в главната спалня и донесете най различни неща.
Да, сър.
Не...
Дами...
- Това е само едно обличане!
- Не! Селена!
- Мислех си, че момичетата обичат да се обличат. - Скъпи рокли.
Селена!
Уоу, уоу, успокой се!
Селена!
Селена! Селена!
Трябва да ме оставите на саме с Ханна. OK?
- Слушай, добре. Главния командващ иска...
- Той иска да се облечем хубаво.
Ако искате да се преоблечем трябва да напуснете стаята. OK?
Просто така ще е учтиво.
Да, добре.
Добре.
Хайде момчета. Да излезем от стаята.
Трябва да вземем тези хапчета Ханна, OK? Давай. Глътни ги.
Да не се опитваш да ме убиеш?
Не скъпа.
Ще те накарам да не ти пука. OK?
Какво правиш?!
- Някой е на барикадата!
- Джим!
Движение!
Стойте тук и си сложете роклите.
Да тръгваме! Движение!
Той прескочи стената. Ние си мислехме, че ще умре.
Млъквай Джоунс! Стой тук.
Дейвис?
По дяволите!
- Какво беше това?
- Светкавица.
Чух нещо.
Прозвуча ми като оръжие.
Добре, ще отида и ще огледам.
Момичета,
ще го наглеждате нали?
Тези хапчета,
мисля че имат ефект.
Усещам ги. И...
не ми се спи.
Но...
Няма ги от доста време.
Какво ще правиш, ако те не се върнат?
Ти ли ще си офицера ако Хенри е мъртъв?
По този начин ли стават нещата?
Млъквай.
Аз мисля, че те няма да се върнат. Аз мисля, че те са убити.
- Казах ти да млъкнеш!
- Ханна...
Те са мъртви.
И ти ще си следващия.
- Ставай!
- Уоу!
Ще се измъкнем от тук. Остани с мен Ханна.
Не се притеснявай. Чувствам се добре. Наистина.
Разкарай го от мен!
Разкарай го от мен!
Засече! Засече!
Ей! Къде по дяволите отивате? За какво е цялата тази стрелба?
Недей просто да седиш тук, скапаняк такъв! Тичай след тях!
Вие двете - там! Движение!
Ела ми де!
Какво ще направиш сега, а?
Нагоре, по-бързо!
Кол!
- Защитавай тези стълби с шибания си живот! - Ханна!
- Майлър е на свобода.
- Ханна!
Съжалявам...
- Сър...
- Шшш.
Шшш.
Ханна?
Ханна?
Селена?
Аз нямам куршуми. Нямам никакви куршуми!
По дяволите не ме изоставяй!
Движение!
Движи се!
Движи се! Движи се!
Сега сме само аз и ти скъпа. Но не се тревожи, аз ще те измъкна от тук.
След това ще си намерим някое малко шибано местенце някъде. Само ти и аз.
И ще си живеем щастливо след това нали?
Това беше по-дълго от секунда.
Джим?
Слушай. Слушай. Не всичко е прецакано.
Ние ще бъдем OK. Не всичко е прецакано.
- Трябва да ти обясня нещо.
- Млъкни.
Всичко ще е OK.
Ханна всичко е OK! Той не е заразен.
Ама аз си помислих, че той те хапе.
Аз я целувах. Да не си пияна?
- Дълга история.
Трябва да се махнем от тук. Движение!
Хайде! Движение!
Ти уби всичките ми момчета.
Чакай...
Ханна!
Ханна? Ханна!
Ханна!
Влизай.
Заключени са.
Портите са заключени!
По дяволите направи го!
Хайде Джим, дишай! По дяволите дишай!
Не и пердетата.
Изглеждаше добре в това, знаеш ли.
Идва!
- Наистина ли го чу?
- Да!
- Не мога да чуя нищо!
- Казах ти, че го чух!
Давай.
Мислиш ли, че ни видяха този път?