Rat Race (2001) (Rat Race - CD1.sub) Свали субтитрите
Здравейте, искам да си платя сметката, 14322.
- Г-н Шефър?
- Да, аз съм.
- Сметката ви е готова.
- Страхотно. Благодаря.
- Имахте ли късмет снощи?
- Аз... аз не съм комарджия.
Бях тук за ергенското парти на един приятел. Май той е комарджията.
Какви са тези 110 долара?
- За филмите, които сте наели.
- Не съм гледал филми.
Добре, да видим. "Афро-курви".
"Афро-курви"?
Гледал сте го... да видим... 11 пъти.
"Афро-курви" в 2:30, "Афро-курви" 4:00, "Афро-курви" в 5:30.
Пише, че на сутринта сте гледал "Гринч" за 10 минути,
а после сте се върнали на "Афро-курви".
Кълна се, че не съм го гледал. Бях на ергенско парти.
Там имаше 35 човека. Може да попитате всеки от тях.
- Отнемете ми рекорда.
- Това не е рекорд, г-не.
- Задраскайте го.
- Колко пъти го гледахте?
Не! Не съм го гледал!
Сигурен ли сте? "Изпълнен със задкулисни интриги,
с участието на две секси негърки..."
Не искам да знам за какво се разправя. Не съм го гледал.
Не съм.
Г-це? Г-це, може ли още едно от същото, моля?
Съжалявам, помислих, че сте жена.
Аз съм жена.
Знаете ли, изглеждате ми познат.
Да и на мен.
Всички така ми казват.
Предполагам, че имам типично лице.
А сега, загубеняка на седмицата. Този път той е малоумен.
Съдията Оуен Темпълтън направи най-глупавото нещо
в историята на футбола.
Това се случи миналата неделя в Далас, при резултат 10 на 10.
Наближаваше продължението. Всичко беше страхотно.
Трябваше да се хвърля жребий кой ще започне.
- Далас, изберете.
- Тура.
- Ези е.
- Тура беше.
- Не, не беше...
- Тура беше.
Не... чакайте! Задръжте! Сега... кажете!
- Тура!
- Тура е.
- Ези е.
- Какво правиш?
Видяхте ли...
Добре, малки братко, просто се успокой.
Спокойно.
Добре, това е. Виждаш ли леда?
Премини през фоайето, подхлъзни се на леда, гравитацията ще свърши останалото.
Моа си упя рата.
Вярно, би могъл да си счупиш врата. Но бих поел този риск.
Зато ти не о павиш?
Защото, Айнщайн, един от нас трябва да е жертвата,
а другият да даде показания.
Аз съм ти роден брат и пак не разбирам какво ми говориш.
Как ти е езика? Нека го погледна.
Ка изледа?
Изглежда добре. Доста по-добре.
Добре, да го направим.
Ние сме в скрита камера, така че го направи добре.
Извинете. Аз съм адвокат. Глория Олред.
- Какво, по дяволите, се случи?
- Подхлъзна се на парче лед.
Тези арогантни смотаняци. Това ще им излезе през носа.
Как е врата ви? Никога не съм виждала такава небрежност.
Това вече е прекалено.
Тя е ангелче.
Какво сладичко личице. Погледни тези бузки.
- Тя е толкова прекрасна.
- Има твоите очи.
Това е единствената й снимка, която имам.
Толкова е захабена, защото непрекъснато я гледам.
- Не си я виждала от 27 години?
- До днес, не.
- Тя просто ти се обади ей така?
- Не, аз я открих.
Наех детектив, изхарчих всичките си пари, но сега ще се срещнем.
- Мислиш ли, че ще ме познае?
- Естествено ,че ще успее?
- Да.
- Ще успее.
Вера Бейкър.
Детенцето ми...
Извинете, трябва да се обадя.
Мерил е.
Не! Това е неприемливо!
Ако не успеем до вторник, няма да можем да ги пуснем по магазините за деня на майката.
Неприемливо е и не ми се извинявай, а го направи!
Просто млъкни и си свърши работата!
О, скъпа, счупи си телефона.
Всичко е наред. Имам резервни.
- Защо не седнем?
- Да.
Вероятно искаш да ме питаш за хиляди неща.
Бях млада. Не казах на никого, че съм бременна.
Мислех, че ще мога да се справя.
Ей, не мислиш ли, че приятелките ти биха могли
да се понадигнат и да ни донесат нещо за пиене?
- Да.
- Разбира се.
Какво бихте желали?
Мимоза.
И двете искат мимоза.
Значи продаваш козметика?
Да, имам собствена компания.
Ще стане много известна.
И не си омъжена?
- Лусиана каза, че може би не си.
- Кой?
Лусиана, моята психоложка. Тя ми каза да те потърся.
Каза ми, че имаш нужда от мен.
- Така ли каза?
- Каза, че си била самотна,
че се тревожиш за пари и че сънуваш кошмари.
Кой, по дяволите, не прави така?
Казах ли ти, че няма да ни трябва пиколо.
Да, поздравления, Ранди. Преодоля още едно затруднение.
Така спестихме още малко, скъпа.
- Аз си заплювам това легло!
- Ей, не е честно.
- Ти си избираше снощи.
- Я се разкарай, Джейсън.
- Направи ми...
- Ей, внимавайте с езика.
- Бев, хавлиите им.
- Да.
- Виж каква гледка.
- Да.
- Хубава гледка.
- Добре, скъпа. Защо не разопаковаш?
- Добре.
- Ще поогледам наоколо.
Чакай, чакай. Нали няма да ходиш в казиното?
Не, разбира се, че не.
Нали карах дотук от Големия Каньон. Трябва да си поразтъпча краката.
Закле ми се в очите на майка си, че идваме тук, за да видим Дейвид Копърфийлд.
- Без хазарт.
- Само ще поогледам наоколо.
Всъщност, ще отскоча до магазина за подаръци.
Аз скачам по-далеко от теб.
- Аз скачам по-далеко.
- Да бе. Гледай.
Това сигурно боли. Скъпа, децата имат нужда от теб.
- Хей, Ник. Ники!
- Здравей.
- Нали не си тръгваш?
- Трябва да съм в съда във вторник.
- Не, не трябва.
- Работя за хора, които са.
Не можеш да си тръгнеш. Все още не сме приключили.
Ричи, трябва да вървя. Спал съм само два часа.
Стийв Кънигам доведе нова стриптийзьорка. Трябва да я видиш.
- Невероятна е.
- Трябва да се прибирам.
Не, не трябва, Ник. Познавам те, уплашен си.
Уплашен си, че всичко тук ще стане неконтролируемо.
Някой ден ще станеш главен държавен адвокат, тогава често ще ти се случва да се плашиш.
- Не искам да го обсъждаме.
- Ти дори не залагаш.
Дори и четвърт долар. Така не се живее.
Всъщност, това твоето не е живот. Ти се криеш.
- От никого не се крия.
- А, така ли?
Добре, докажи го.
Направи нещо, каквото и да е. Наруши някое правило.
Ето, Ник, вестник. Хайде, вземи го.
Вземи го, хайде, Ник.
Трябва да хвана самолета.
Ще се видим в Чикаго.
О, я гледай, спечелих!
Погледни как падат парички.
"Вие печелите. Потърсете службата за клиенти".
Какво? Цял долар?
Хайде, скъпа!
Хайде.
Спечелихме!
- Спечелихме една.
- Какво е това? Това не са пари.
Това ли е печалбата? Безплатно ядене?
Всъщност не е ядене.
Това е специален прием от 10:00 в стаята за конференции.
"Където изключителни,
случващи се веднъж в живота ви възможности, ви очакват".
Това е всичко, което знам.
- Какво мислиш?
- Мисля, че е някаква далавера.
Далавера, добре! Ще го направим.
- Трябва ми документ за самоличност.
- Добре.
Ето! Заложих!
Семейна почивка? Точно тези моменти се помнят.
Семейна почивка? Точно тези моменти се помнят.
- Никога не се повтарят.
- Точно така.
Извинете. Имате ли представа какво става?
Безплатна кльопачка. Ето това става.
Тази стая е страхотна.
- Някой знае ли защо сме тук?
- Убий ме, не!
О, господи.
Би трябвало да искаш обезщетение.
Са си го напаих.
- Какво?
- Сам си го е направил.
Знаех си, че ви познавам. Вие сте съдията... некадърника.
Просто медиите го раздухаха повече.
Шивачът на съпруга ми загуби 800 долара заради вас.
- Всички си мислят, че хвърляме монети.
- Може ли да се снимам с вас?
Всъщност е юбилеен жетон.
- Усмивка.
- Моля ви...
Закъснях ли? Вижте, спечелих жетонче.
Златно жетонче. Това не е ли прекрасно?
Погледнете тази стая.
Каква прекрасна стая. Видяхте ли стаята?
Да! Ние сме в нея.
Аз съм Енрико Полини.
Знам какво си мислите. Енрико е женско име.
- Не, не си мислех това.
- Това е игра на думи.
- Къде има игра на думи?
- Храна. Вижте всичката тази храна.
Какво прекрасно парти. Малки кучешки бисквитки.
Наричат ги виенски коктейлни бисквити.
Виенски бисквити! Съжалявам. Английският ми не е много добър.
Но се уча.
Това беше. Вера. Да се махаме от тук.
- Искам да кажа довиждане. Чао
- Извинете.
Благодаря ви, че дойдохте. Аз съм Доналд Синклер, собственик на хотела.
Нямаме много време.
Метеор с размерите на Северна Каролина заплашва да се блъсне в Земята.
Ударът ще унищожи всичко и всички на тази планета.
Построил съм бункер в подземието на хотела, който ще устои на ударната вълна.
Има място за осем души. Избрах седмина ви, плюс мен.
Когато всичко свърши, ние ще населим и цивилизоваме отново планетата.
Не можах да се сдържа! Съжалявам.
Шега. Той се пошегува.
Да седнем, моля. Мерил, вие и майка ви седнете там.
- Откъде знаете, че ми е майка?
- Няма повече тайни.
Всъщност, не е съвсем вярно. Има една тайна, една последна.
И тя касае всички ви.
- Излиза ми пъпка на задника.
- Ей...
А, г-н Шефър!
Любопитството ви надделя, нали? Елате и седнете.
- Всичко е наред. Благодаря.
- Нищо не сте пропуснал.
Току що открихме ловния сезон.
Открихме ловния сезон.
Е, ще се смеете по-късно.
Както знаете, шансът да ударите джакпота в казиното
или да спечелите на щатската лотария е едно на милион.
Сериозните хора изобщо не се мъчат, но днес,
вие имате шанса да изиграете една игра,
където вероятността да спечелите е...
едно на шест.
Трябва само едно хвърляне...
на зара.
Това е моят адвокат, г-н Гришам,
който, за съжаление, откакто е роден, е толкова безличен.
Г-н Гришам настоява всеки от вас, който желае да се включи в експеримента
да попълни формуляра, за да освободи казиното от отговорност
при злополука и т.н..
Е, кой избираш, Клод?
Младата жена с черното сако. Изглежда отчаяна.
Да, но майка й е с нея.
- Това би могло да я забави.
- Възможно е.
Така. На 563 мили от тук
има малко градче, наречено Силвър Сити, Ню Мексико.
- Златната треска.
- Точно така, Ник.
Да, там открили злато през 1860.
Това била втората голяма златна треска в американската история.
Много добре, Ник. Мисля, че Ник би трябвало да ни е капитан.
В търговската част на Силвър Сити има гара.
Ако минете отпред, там има няколко заключени шкафчета от дясната страна.
Г-н Гришам, ключовете моля.
Шест еднакви ключа.
Всички те отварят едно и също шкафче.
Това е шкафче 001.
В шкафчето има червена чанта, в червената чанта има...
2 милиона долара.
В брой, петдесетачки и стотачки, правят я приблизително толкова голяма.
Първият пристигнал... взима всичко.
Сложих предаватели в ключовете ви, за да ви следим пътя.
Ами... това е.
Вървете.
Не може просто така, случайно, да си изберете хора.
Мога да правя всичко, което ми харесва, Оуен. Аз съм ексцентричен.
Вървете!
Чакай, чакай. Това нещо като надпревара ли е?
Надпревара. Това е надпревара.
Надявам се да спечеля.
Какви са правилата?
Има само едно правило. Готови ли сте? Ето го.
Няма правила.
Вървете.
Вървете!
Значи като казвате "вървете", имате предвид да тръгваме?
Започвайте, давайте, движете се.
Теоретически вече се състезавате от около 40 секунди.
Засега г-н Шефър води,
защото е най-близо до вратата.
Луд ли сте!
Надпревара! Надпревара! Трябва да се поразгреем.
Въглехидратите са важни. Макароните помагат.
Дишането е важно.
Извинете. Едно...
Това трябва да е някаква шега. Това трябва да е.
Какъв ще е този задник, който ей така ще дава 2 милиона?
Може да е някакъв рекламен трик.
Каква реклама? Той ни помоли да сме дискретни.
- Може да е тайна реклама.
- Тайна реклама ли?
Да!
Не знам какво цели, но винаги има някаква цел.
Доналд Синклер... хората като него правят милиони долари,
играейки си с будали като нас.
- Аз не съм будала...
- Можете ли да повярвате...
11:30 директно за Чикаго. Ще бъда на него.
Знаете ли какво? Прав е.
Няма да прекъсвам първата си семейна почивка
от три години насам, за да участвам в някакъв си глупав лов.
Добре, значи няма да участвате?
Е миля ака.
- Аз, не.
- Не. Страхотно.
- Значи това беше?
- Точно така.
Радвам се, че се запознахме. Ще слизам надолу.
Стаята ми е два етажа по-долу, приятно ми беше.
Приятна почивка.
Знаете ли, така е.
Мисля, че по-добре и аз да се прибирам.
- Хайде, хайде!
- Давай, Вера!
Задръжте вратата, моля.
Не бързайте.
Чакайте, това е лудост!
Ако ще го правим, защо да не е заедно?
Ще разделим парите по равно.
- По равно ли?
- Знаете какво имам предвид.
Да, да, това е добър план.
Това е надпревара.
Печеля, печеля.
И те потеглят!
Никой... никой не ви е предлагал подобно зрелище.
Състезание с животни, които не могат да си съставят план,
лъжат, мамят и играят мръсно.
Това е комарджийският опит.
Това моят начин да кажа, че разбирам хора като вас.
Знам какво искате и от какво се нуждаете.
Това казино... моето казино... вие зависите от него.
- Аз го хванах!
- Извинете!
- На летището.
- Готово.
Излизаме от вратата. Не те виждам. Къде си?
- Забравих да платя на прислужницата.
- Забрави прислужницата. Ето го!
- Хайде! Да вървим!
- Добре.
Бев, това е истинска работа! Кълна се!
Каква е?
Работата? Каква е работата?
Мастило за писалки.
- И е в Ню Мексико?
- Силвър Сити, Ню Мексико.
Обичам Ню Мексико. Скъпи, ще дойдем с теб.
- Не!
- Защо не?
Защото вече платихме за стаята. Видя ли сега кой пилее пари.
Твоя беше идеята да спрем тук.
Не ми пука за Дейвид Копърфийлд. На почивка сме. Идваме с теб.
- Но ти не разбираш...
- Идваме с теб!
- Хубаво.
- Да!
Хубаво. Ето, повикай пиколото. Кажи му да докара колата.
Щастлива ли си, а?
Извинете. Надпреварвам се.
Извинете. Надпреварвам се.
- Какво прави той?
- Мисля, че спи.
- Спи?
- Трябва да е нарколептик.
Това е рядко срещано разстройство на съня.
- Но аз заложих на него!
- Аз също. 2 милиона долара.
Съжалявам господа. Край на залозите.
Спи!
- Нимаай!
- Не ми казвай как да карам!
Жълто е, ще мина!
- Къде ми е видео играта?
- Всички сложете коланите.
- Скъпи, за какво е това бързане?
- Това е шансът на живота ми.
Ти не си просто пътнически агент, Роджър, ти си ангел.
Има един чартърен самолет в Лас Вегас.
Трябва просто да го хванем.
- Подава.
- Отърви се от нея.
- Поглежда на ляво.
- Отърви се от нея. Хвърли топката!
Ето защо не те избраха!
Ще си щастливец, ако играеш дори футбол в зала в Барселона!
- Харесвате ли футбола?
- Разбира се.
Успяхте ли да гледате последния мач на Далас миналата седмица?
Беше истинска подигравка. Това беше престъпление срещу футбола.
Загубих 20 хилядарки на този мач! А почти бяха спечелили!
Сега трябва да карам по две смени заради този идиот!
Стиви Уондър би се справил по-добре, ако беше свирил този мач.
Къде, по дяволите, е летището?
Още едно завъртане на монетата и всичко щеше да си дойде на мястото.
- 10.50, приятел.
- Задръж рестото.
Много ти благодаря. Приятен полет.
Знаеш ли кой беше това?
Онзи съдия, където хвърляше монетата!
О, господи! Прав си! Той беше!
Беше ми в таксито и го пуснах да си ходи без да му направя нищо!
- Къде отиваме?
- Трябва да вървим. Хайде!
- Хайде, хайде.
- Будали.
Извинете. Здравейте.
- Не съм някакво влечуго.
- Нямам дребни.
Не, не е това. Чета същата книга като вас.
Вижте, Линдберг.
Фантастична е, нали?
- Докъде стигнахте?
- Той току що си бе сменил пола.
Кой? Линдберг?
- Смяна на пола?
- Да.
Това е забавно.
- Така си мисля.
- Това е забавно.
Въпреки, че не бих бил толкова горд със себе си.
Аз съм най-лековерният мъж в Чикаго.
Мога ли да ви взема нещо за пиене?
Не мога. Имам полет.
- Ще ви поотпусне.
- Искам да кажа, ще летя. Аз съм пилот.
Пилот? Има ли много жени пилоти?
Има само една.
Когато се прибера, ще измисля да кажа за това нещо велико.
Добре, изпрати ми го.
Полет 115 за Албукерк, Ню Мексико.
- Изход 17, побързайте.
- Четири билета за Албукерк.
- Някъде отпред, моля.
- Добре.
Хайде!
Толкова е вълнуващо. Никога досега не съм била на частен самолет.
По-голям е от апартамента ми.
- Господа, колко ще трае полета?
- Час и десет минути.
Ако го направите за по-малко от час, ще ви изведа и двамата на вечеря.
Дадено...
- Внимавай. Извинете.
- Мръднете!
- Кой е следващият?
- Аз бях!
- Аз бях!
- Аз бях!
- Какво? Вие да сте следващият!
- Лъжец ли ме наричате?
Аз бях на ред. Редя се вече от 20 минути.
Толкова ли се е редил?
Да, така е.
- Кой е следващият?
- Те са, те са.
Два билета за Албукерк.
Съжалявам. Няма места.
Има за 4:30, но трябва да се прекачите в Далас.
Как така това беше? Аз няма да се предам, ти също.
Никой няма да се предава! Ще ти кажа нещо, братко.
Ако ние не излетим оттук, никой няма да излети.
Това не е на добре.
Дуейн!
Не!
Блейн!
По дяволите!
По дяволите!
Не мога!
Какво правиш? Не знам къде да отида!
- Мърдай!
- Опитваш се да ме убиеш ли?
Дуейн, спри колата!
Отменете всички полети. Свържете ме с Главно управление.
На вниманието на всички пътници.
Поради технически проблеми в радарната система
всички полети са отложени до второ нареждане.
Извиняваме се за неудобството.
Трябва да вървим.
- Побързайте!
- Чантите?
Забравете чантите! Да вървим!
Оттук!
- Това вашата книжка ли е?
- Да.
- Къде е издадена?
- В Гуам.
Карай на изток и побързай.
Здравей отново. На изток ще бъде.
Имаме един Каприз.
- Какъв цвят е?
- Цветът няма значение.
Само ни дайте някоя кола, която е паркирана близо до изхода.
Питай за застраховка.
Искате ли да си направите застраховка за злополука?
- Колко струва?
- Няма значение. Ще си направим.
Просто побързайте.
Натисни "enter". Сега "shift".
"Shift", ето тук.
Ей, внимавай!
Автобус! Пешеходци!
Идиот!
Добре, измислих.
- Какво?
- Остроумен отговор.
Аз казвам, "Има ли много жени пилоти".
Ти отговаряш, "Има само една".
Тогава аз би трябвало да кажа, "Две, ако броим Линдберг".
Защото каза, че си е сменил пола.
Май работата стана.
- Аз съм Ник Шефър.
- Трейси Фосет.
Предполагам, че вече мога да ти взема питие.
Казах ти, че ще летя. Излитам за Розуел след 5 минути.
Не чу ли? Полетите са отложени.
Това е за редовните полети. Аз карам хеликоптер, те са по друга система.
Розуел, Ню Мексико?
- Летиш за Ню Мексико?
- Цяла седмица не сме летели.
Пребоядисваха цялата флотилия.
Ти можеш да летиш. Никой друг не може да лети.
Но ти можеш да летиш.
- И ти летиш за Ню Мексико.
- Да.
- Но никой друг не може да лети.
- Да.
Трябва ти превоз ли?
Хайде!
- Кокосов орех.
- Кокосов орех! Кой има?
Аз.
Фил.
Точно такава кола ще си взема.
- Не си го и помисляй.
- Защо не?
Защото Фолксваген костенурка е бил използван от нацистите.
Не бих се чувствал удобно да карам наоколо нещо подобно.
- Е, ами няма да я караш ти, а аз.
- Тате, трябва да спрем.
- Не, не трябва.
- Трябва! Наистина.
- Нали току що спирахме!
- Тоалетната беше гадна.
- Не можеш ли да издържиш?
- Не мога! Неотложно е.
Скъпи, там има ресторант.
Това са три мили до там и после обратно. Ще загубим десет минути.
Е и? Дъщеря ти трябва да отиде до тоалетната.
- Моля те, спри, татко.
- Добре.
Джейсън, потърси някоя празна бутилка.
Бутилка? Момичетата не пикаят в бутилки.
Добре, съжалявам.
Джейсън, имаме нужда от бутилка и фуния.
Тате, не искам да пишкам. Другото е!
- Съжалявам, не мога да спра.
- Татко, като прерийно кученце е.
Какво означава това?
Когато прерийните кучета си вкарват и вадят главата в земята.
Хич и не искам да си го представям.
Да, сър, Силвър Сити щом желаете.
Това са около 700 мили.
- Помислихте ли за това?
- О, не, няма значение.
Работата си е работа.
Колко мислите, че ще струва?
Не бих се тревожил за това. Ще ви кажа какво.
Просто ще ми платите каквото мислите, че е честно,
защото аз вярвам на преценката ви.
Мразя те. Мразя те!
Никой не гледа. Ще пусна радиото, така че никой да не те чува.
Никога няма да ти простя. Мразя те.
Никой няма да те чуе, скъпа. Изкарай го навън.
Ще те оставя тук. Има паркинг близо до болницата.
- Страхотно.
- Е, какво й има?
- На кого?
- На сестра ти. Каза, че е сериозно.
Ухапване от акула.
- Ухапване от акула?
- Да.
И са я настанили в Силвър Сити?
Имат много добри специалисти там.
Колко бързо карах?
- Къде сме?
- Това е пряк път.
- Може би трябва да караме по магистралата.
- Това е идеята.
Ти искаш по магистралата. Аз искам по прекия път.
- Защо не хвърлим монета?
- Не е това, което си мислиш.
- Ти, сляп кучи син!
- Чакай! Спри!
Дай ми проклетата свирка! Ще ти я набутам в задника!
Върни се!
По дяволите.
Ще го убия.
- Искате катерица?
- Не, благодаря ви.
Търсим междущатския път.
Доста сте се отклонили.
Как са се загубили.
Как ще се приберат в къщи. Сигурни ли сте, че не искате една?
Сигурни сме. Благодаря.
Те са страхотни домашни любимци. Научих тази да се ръкува.
Но не се продава. Коя иска да отиде с хубавите дами?
"Вземи ме. Вземи ме. Не се страхувай, не хапя.
- Как се казваш, хубава г-жо?"
- Вера.
Г-жо, наистина. Не сме заинтересувани.
Не говоря с теб? Говоря с Вера.
Какво ще кажете за Бъки? Обича да се катери по дърветата и да яде ядки.
Г-жо, не искаме катеричка.
Знаете ли или не, къде е междущатския?
Разбира се, че знам. Не съм малоумна. "Кажи им за краткия път".
Благодаря ти, Бъки.
Почти забравих. Има прекрасен кратък път.
Ще ви изведе точно на път №14. Ще ви спести 30 мили.
Сега слушайте внимателно.
Карайте право напред точно 1,8 мили.
- 1,8.
- Завийте наляво при ранчото.
Карайте 5,4 мили и ще стигнете един голям хълм.
Ще видите голям жълт знак с рисунки по него.
Поемете по черния път в дясно. Той ще ви изведе на междущатския.
Благодаря.
Чакайте малко. Ето ви малко ядки,
в случай, че срещнете катерици.
"Чао. Трябваше да ме купите".
Ще успееш. Ще успееш.
Къде съм?
Барби музей! Може ли да спрем?
Съжалявам, Кими. Имаме план и не може да се отклоняваме от него.
Моля те, татко, моля те.
- Ей, ей!
- Не е честно.
Все не спираме там, където искам аз.
Сигурен съм, че Джейсън не би искал да влиза в Барби музей.
Майтапиш ли се? Бих спрял навсякъде. Писна ми да седя тук отзад.
Трябва да отбиеш и да спреш, за да дадем малка почивка на децата.
Добре, може би на връщане.
- Спри колата.
- Не мога да направя това.
- Всички имаме нужда да спреш колата.
- Не мога да го направя.
- Трябва да спреш колата.
- Не!
Спри колата!
Добре, но само за 10 минути.
Барби музеят.
Клаус Барби,
познат като касапинът от Лион.
Нека еврейските летописи говорят за неговите лагери на смъртта
и неговите престъпления срещу човечеството.
Този музей е посветен с любов на Клаус Барби, който никой не познава.
Съпругът, любящият баща, познавачът на вино
и трикратният шампион по танци.
Ей, ей, тоа не е ли оня, ебелия.
Барби се е присъединил към СС през 1935,
където скоро става един от любимите млади офицери на Фюрера.
Може ли да си тръгваме?
Ето тук го виждаме да стои до колата на Хитлер,
същата кола, която е изложена отвън на двора.
Тръгвате ли си?
Да. В 4:30 имаме горене на книги, после...
- Кръщене.
- Да, кръщене,
на един от най-чистокръвните бели, християнин, не еврейски приятел...
- Семейство. Кръвни роднини.
- Химлер Хесен фон Щурихбрг...
- Много ви благодаря.
- Да, харесва ни делото ви.
Благодаря. Прекрасно беше. Страхотно си изкарахме.
Магазин за подаръци.
Да, знам, скъпа. Следващият път, обещавам, наистина.
Вървете.
- О, господи! Ограбили са ни
- Какво ще правим сега?
Казвам да тръгнем по междущатския.
Не, не по агиталата. Има пяк пъ.
Не знаеш какъв ще е прекият път. Може да е черен път.
Найш ли во? Ие сме ама. Сто да не е аделиме?
- Какво?
- Ие сме ама.
Мое а се аделиме.
Точно така. Ти си гений. Ние сме двама.
Ако се разделим и ти откраднеш кола, всеки ще може да стигне по свой си начин
и ще удвоим шанса да сме първи.
Доре. Ти земи...
Иаме сао един юч.
Ето, тук е ранчото. Завий на ляво.
Точно 1,8 мили. Браво катеричке.
Не мога да повярвам, татко. Открадна Мерцедеса на Адолф Хитлер.
Хитлер и без това не го е плащал. Откъдето дошло, там и отишло.
Те ще се ядосат.
Те винаги са ядосани. Те са нацисти. Изглежда това им е работата.
Когато стигнем Силвър Сити, ще им се обадим. Все ще измислим нещо.
На север?
Малко отклонение. Ще отнеме минутка.
Само искам да кажа здравей на приятеля си.
Не мога да повярвам. Този кучи син!
Това е колата на Шарлийн.
- Шарлийн?
- Бившата му приятелка, поне така си мислех.
Хайде стига. Сигурно има някое невинно обяснение.
Вероятно е дошла да си вземе някои дрехи...
Хубаво и топличко.
Какво, по...
В неподходящо време ли идвам, задник?
Ще ти натикам този хеликоптер в гърлото!
Какво правиш?
Не се притеснявай. Баща ми беше пилот. Летя от 15 годишна.
Не се тревожа за теб. Тревожа се за мен.
Шон, имаш ли минутка? Искам да поговорим за връзката ни.
Ето ти, смотаняко!
- Това е...
- Не камиона!
О, господи!
Помогни ми, отвори го!
Не ми е удобно...
- Отвори го!
- Добре.
Тя иска да ме убие.
- Трябва да се махаме.
- Още не!
Ах ти, безгръбначно животно!
Червей! Лайно!
Господи! Какво си въобразявах? Искам си обратно петте месеца!
Ще си махна татуировката!
Престани да ме удряш!
Къде отиваш, скъпи? Чакай ме!
- Мисля, че почти го убихме.
- Трудно е! Като хлебарка е.
Поправи...
Трябва ли да сме толкова ниско?
Хайде. Хайде. Тръгни, хайде.
Току що нарушихме около 115 закона.
- "Ние"?
- Аз изчезвам оттук. Идваш ли?
Знам, че изглежда зле...
Беше ми приятно да се запознаем.
Излизай от камиона, Шон.
Това беше, Трейси. Всичко между нас свърши.
Чакай, Трейси!
Това е първото незаконно нещо, което правя, откакто се помня.
Как се чувстваш?
Треперя, но това трябва да е от катастрофата с хеликоптера.
- Излизай от камиона ми, Трейси!
- Камионът си е мой! Аз го платих!
- Кой е този?
- Никой.
- Ти никой ли си.
- Никой.
Стой далече от нея, никой, освен ако не ти е омръзнал живота.
Щом си тук, направи ми услуга. Шарлийн си е забравила сутиен в камиона ми.
Ще се погрижиш ли да си го получи? Благодаря ти, скъпи!.
Помощ!
- Къде е шофьорът?
- В тоалетната е.
Господи. Никога няма да стигнем в Санта Фе до 3:00.
- Това е смешно.
- Смешно.
Бих искала да побърза. Не ми изглежда да е много добър.
Г-не, трябва да ми помогнете. Жена ми...
Тя е отвън. Ще ражда.
- Ще какво?
- Ражда!
- Ще ражда?
- Вече се подава!
Виждам му главата!
- Трябва ми сакото ви.
- Защо?
За течността й!
- Водите й изтекоха.
- Изтекоха?
Сакото! Сакото! Дайте ми сакото!
- И панталоните.
- Панталоните ми?
Панталоните! За нея, за плацентата й...
знаете, за онова там нещо...
слузта... изтича.
То е просто дупка и...
Бързо! Панталоните. И шапката.
Защо? Защо шапката?
За нейната...
вагина.
Да тръгваме, дами. Всички да се качват, потегляме.
- Какво се случи с Марти?
- Съпругата му ще ражда.
- Ще ражда?
- Аз съм Оуен, новият шофьор.
Тишина.
Успокойте се!
Ще потеглим след минутка. Това е Оуен.
Той е новият шофьор.
Всички кажете здравей.
Здравей, Оуен!
Следващата ни спирка е третият годишен конгрес
"Аз обичам Луси" в Санта Фе, Ню Мексико.
- Какво ще кажем?
- Ба-ба-лу!
- Мъртъв ли е?
- Хей, господине, мъртъв ли сте?
Това е надпревара.
Бягай, бягай, бързо като светлината.
Такси!
Лошо! Лошо!
Не мърдайте! Стойте там. Видях всичко.
Ей сега слизам.
По дяволите! Глория Олред.
Хей, приятел? Добре ли си?
Ти си добре! Изглеждаш страхотно.
- Ще съобщиш ли за това?
- Такси!
Не ти трябва такси. Ела!
Къде отиваш? Може аз да те откарам.
Силвър Сити, Ню Мексико. Надпреварвам се.
Силвър Сити? Днес е щастливият ти ден!
Аз отивам в Ел Пасо. Точно по път ми е.
Обаче трябва да съм там до 7:00 вечерта.
- Така че ще карам много бързо.
- Страхотно.
Да!
Само едно копие ли искате, защото може да получите още едно на половин цена?
Само едно и побързай.
Това е най-добрата идея, която някога си имал.
Разделяме се. Вземаме два ключа. Удвояваме шанса да спечелим.
Не мое да е проваим.
- Помниш ли къде отиваме?
- Силвъ Сии, Ню Месио.
Да, гарата, шкафче 001.
Ула, ула, ено.
Правило номер едно: дискретност. Не говори с никого.
- Няа, бестаам.
- Говоря сериозно.
Става въпрос за около 2 милиона долара в брой.
Хората ще искат да ни убият, за да ни вземат ключа.
Обишам е.
Добре, малки братко, ти крадеш кола.
Се опиам да окрана оня Курвее ей там.
Не ме интересува какво ще е, стига да е бързо.
Ще се срещнем в Силвър Сити. Да не си забравиш ключа.
Тоа ибано опеле!
Ше о убия...
Ето о!
Добре, на 2,4 мили сме.
Ето го жълтият знак с рисунките.
- Завий на дясно.
- Виждам го.
- Видя ли?
- Видях.
Това ми харесва. Като търсене на съкровище е.
- Намали!
- Не мога!
ТРЯБВАШЕ...
ДА СИ КУПИШ...
КАТЕРИЦА!
Мисля, че любимият ми епизод, ако мога да определя такъв, е 34.
Дами, Луси... Лусита, стойте зад линията, моля.
Помниш ли оня, в който Рики не искаше да си свали шапката?
Не си го спомням този. Звучи като шедьовър.
Ами този, в който тя го затвори в хладилника?
Г-жо? Луси! Трябва да я хвърлите, моля.
Луси, косата ти...
Благодаря ти. Не успях да реша дали да я оставя така или да пробвам нещо ново.
...гори!
- Спри автобуса!
- Няма да спираме!
Просто я изгасете!
Спри!
Тоалетната!