Back To The Future 1 (1985) (Back To The Future CD2.sub) Свали субтитрите

Back To The Future 1 (1985) (Back To The Future CD2.sub)
Ей, Джордж, приятелю!
Къде ли не те търсех.
Помниш ли ме? Дето онзи ден ти спасих живота?
- А, да.
- Искам да те запозная с един човек.
Лорейн?
Келвин!
Искам да се запознаеш с моя добър приятел Джордж Макфлай.
Здрасти! Много ми е приятно да се запознаем.
- Как е главата ти?
- Добре. Добре.
Притеснявах се за теб откакто си тръгна онази нощ.
Добре ли си?
- Съжалявам. Трябва да тръгвам.
- Хайде!
Не е ли невероятен?
- Тя даже не го погледна!
- По-сериозно е отколкото си мислех.
Майка ти е влюбена в теб вместо в баща ти.
Ей... опа, чакай малко бе, Док!
Да не искаш да кажеш че майка ми си пада по мен?
- Определено.
- Е много яко!
Пак тази дума. "Яко"!
Защо в бъдещето всичко трабва да е яко? Да няма проблеми с гравитацията?
Единственият начин да ги съберем е, ако са самотни.
Трябва да ги накараш да осъществят някакво
съвместно социално взаимодействие
- Имаш предвид нещо като среща?
- Точно така!
Каква среща? Какво правят младите през 50-те?
Те са твои родители. Ти трябва да знаеш.
Какви са техните интереси? Какво обичат да правят заедно?
Нищо.
Виж! Ще има някаква танцова забава скоро.
Разбира се! Танцовата забава! Билли са на нея заедно.
- Там ще се целунат за пръв път.
- Добре, хлапе.
Трябва да се лепнеш за баща си като марка и да се увериш, че ще я заведе на танците.
Джордж, приятелю...
...помниш ли онова момиче, с което те запознах, Лорейн?
Какво пишеш?
Историйки.
Фантастични разкази за пришълци,
идващи на земята от други планети.
Стига бе! Не съм знаел, че някога си писал.
- Дай да прочета нещо.
- Не, не.
На никой не давам да чете моите разкази.
- Защо не?
Ами ако не ги харесат? Ако ми кажат че не са добри?
Мисля, че е трудно за някой да ме разбере.
Не, не е толкова трудно.
Както и да е, Джордж. Тази Лорейн...
Тя наистина те харесва.
Тя ми каза да ти кажа, че иска ти да я поканиш
на танцовата забава.
- Наистина?
- Да.
Само трябва да отидеш там и да я поканиш.
Сега? Тук в кафенето?
Ами ако ми откаже? Не знам дали ще понеса такъв отказ.
Освен това, мисля че тя предпочита да отиде с някой друг.
С кой?
С Биф.
Недей да се дърпаш! Хайде де!
Искаш го.
Знаеш, че го искаш.
Затвори си мръсната уста. Аз не съм такова момиче.
Може би си, но все още не го знаеш.
Разкарай си пипалата от мен.
Чу я. Каза ти да си разкараш пипалата от...
...нея.
Ако обичаш.
К'ъв си ти бе, кретен?
Май си търсиш боя.
Понеже си нов тук, ще те ти се размине...
...за днес.
Така, че що не се направиш, че някой те вика
и не се разходиш до тука!
- Джордж!
Защо продължаваш да ме следиш?
Джордж, казвам ти, ако ти не поканиш Лорейн на танците
аз ще съжалявам до края на живота си.
- Но аз не мога да ида на танците.
Ще изпусна любимото си телевизионно предаване за научна фантастика.
Да, но Лорейн иска да отиде с теб.
Дай и шанс.
Аз просто не съм готов да поканя Лорейн на танците
и нито ти, нито който и да било друг от тази планета
може да ме накара да променя мнението си.
Научна фантастика, а?
ВАН ХАЛЕН
Кой си ти?
Тишина, земни обитателю!
Името ми е Дарт Вейдър.
Аз съм извънземен от планетата Вулкан...
Марти!
- Марти, Марти!
- Ей, Джордж, приятелю!
Не си ли на училище. Какво правиш тук?
Успах се. Виж, имам нужда от помощта ти.
Трябва да поканя Лорейн, но не знам как да го направя.
Добре. За начало си оправи панталоните. Тя е в кафенето.
Господи! Абе това как...?
Какво те накара да си промениш мнението?
Миналата нощ, Дарт Вейдър дойде при мен от планетата Вулкан
и ми каза, че ако не поканя Лорейн ще ми разтопи мозъка.
Нека това да го запазим това в тайна за сега, става ли?
- Да, да.
- Добре. Ето я, Джордж.
Просто иди там и я покани.
- Добре ама не знам какво да й кажа.
- Каквото и да е.
Кажи нещо естествено, първото, което ти дойде на ум.
Нищо не ми идва на ум.
Боже, Джордж! Истинско чудо е че съм се родил.
- Какво? Какво?
- Нищо.
Кажи й, че съдбата ви е събрала.
Кажи й, че е най-красивото момиче на света, което някога си виждал.
Момичетата обичат такива неща.
- Какво правиш?
- Записвам си го. Добро е.
- Да, добре. Оправи си перчема!
- Да.
Лу, дай едно мляко!
С шоколад!
- Лорейн.
Моята сърна...
...ме доведе при теб.
Какво?
Ами исках да кажа...
Чакай малко! Не те ли познавам от някъде?
Да.
Да. Аз съм Джордж. Джордж Макфлай.
Аз съм твоята сърна.
Искам да кажа...
...твоята съдба.
Ей, Макфлай!
Нали ти казах да не идваш повече тук.
Това ще ти струва доста.
Колко пари имаш?
Колко искаш, Биф?
Добре бе, келеш.
- Сега ще те...
- Я, Биф, какво е това?
Това е Келвин Клайн. Господи, невероятен е!
Ей, хлапе, спри! Спри!
Ще ти го върна.
Счупи ми го!
Върни се бе!
Брей, я го вижте!
Хванете го!
В колата! Бързо!
- На какво се е качил?
- На някаква дъска с колела.
Направо е невероятен!
- Хайде, хайде!
- Внимавай за колата!
Ще го убия.
По дяволитееее!
Д. ДЖОНС ЕСТЕСТВЕНА ТОР
Много ти благодаря, хлапе.
Ще го пипна тоя кучи син.
- От къде идва?
- Да, къде живее?
Не знам...
...но ще разбера.
О, Господи!
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
О, Господи.
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
Док?
Здрасти, Марти. Не те чух да влизаш.
Това видео е фантастично устройство.
Слушай, Док.
- Не съм ти разказал за нощта, в която...
- Не искам да знам нищо за бъдещето.
- Но ти не разбираш.
- Разбирам.
Ако знам твърде много излагам съществуването си на опасност,
както ти изложи твоето.
Прав си.
Нека да ти покажа плана си за изпращането ти у дома.
Извини ме за грубия модел!
Нямах достатъчно време да го усъвършенствам.
- Добър е.
- Благодаря.
Ще пуснем един електрически кабел от върха на часовниковата кула
през улицата надолу към двете улични лампи.
Междувременно, сме снабдили машината на времето с голяма електрод,
който е свързан директно с приливния кондензатор.
В точно определен момент
ти ще тръгнеш от края на улицата,
карайки право срещу кабела, ще развиеш скорост от 140 км/ч.
Според листовката, точно в 10:04 вечерта тази събота,
светкавицата ще удари часовниковата кула, кабела ще отведе енергията,
електрода ще направи контакт с него,
като по този начин ще изпрати 1,21 гигавата в приливния кондензатор
и ще те изпрати обратно в 1985-та.
Така! Гледай сега! Навий количката и я пусни.
Аз ще симулирам светкавица.
Готово.
Приготви се!
Пускай.
Сега вече целия съм изпълнен с увереност.
Не бой се. Аз ще се погрижа за това. Ти се погрижи за баща си.
Между другото
какво стана днес? Той покани ли я?
- Така мисля.
- Тя какво каза?
Това е майка ти! Проследила те е! Бързо! Да покрием машината на времето!
Здрасти, Кел... Марти.
- Лорейн!
От къде знаеш че съм тук?
Проследих те.
Това е моят док... моят чичо...
...Док Браун.
- Здрасти!
- Здрасти!
Марти, може да ти се стори малко нахално,
но се чудих...
...дали би ме поканил...
...на танцовата забава в събота?
Искаш да кажеш...
че никой не те е поканил?
- Не.
Не още.
- Ами Джордж?
- Джордж Макфлай?
Той е симпатичен, но аз...
е...
аз мисля, че един мъж трябва да бъде силен
за да може да защитава себе си
и жената, която обича.
Не мислиш ли?
Да.
Още не мога да разбера.
Как бих могъл да отида на танците с нея,
когато тя ще ходи там с теб?
Понеже, Джордж, тя иска да отиде с теб.
Просто още не го знае.
И за това ще и покажем, че ти, Джордж, не си страхливец.
Ти си този, който ще защити и себе си, и нея.
Да, но аз не никога през живота си не съм се бил.
Виж, няма да има нужда да се биеш, татко...
...братко.
Ти, всъшност, ще дойдеш да я спасиш.
Нека да преговорим отново плана! Къде ще бъдеш в 8 и 55?
Ще бъда на танците.
- Точно така! А къде ще съм аз?
- Ти ще си в колата, с нея.
Така! Някъде към 9:00, тя много ще ми се ядоса.
Че защо ще ти се ядосва?
Ами, защото, Джордж, добрите момичета се ядосват когато момчетата се възползват от тях.
- Ти ще я пипаш по нейната...
- Не! Не, Джордж, виж.
Ще е само наужким.
Та в 9:00, ти си се разхождаш просто по паркинга.
И тогава ни виждаш да се боричкаме в колата.
Идваш, отваряш вратата и казваш...
Твой ред е, Джордж.
Хей ти, махни си гадните ръце от нея!
- Наистина ли мислиш, че трябва да съм груб?
- Определено!
По дяволите, Джордж, налага се!
Добре! Значи идваш. И ме удряш в корема...
и аз се махам, ясно?
И тогава двамата с Лорейн заживявате щастливо завинаги.
Както го казваш звучи много лесно.
Аз просто... ще ми се да не се страхувах толкова.
Няма от какво да се плашиш. Трябва ти само малко повече самоувереност.
И знай, ако вярваш в успеха,
можеш да постигнеш всичко.
Прогнозата за времето в Хил Вaли, събота вечер.
Предимно ясно, с разпокъсана облачност.
Атмосферното налягане ще бъде ниско...
Сигурен ли си за тази буря?
Колкото и в метеоролозите от бъдещето.
Знаеш ли, Марти, ще ми бъде тъжно като си отидеш.
Ти промени живота ми, даде ми нещо, към което да се стремя.
Поне знам, че ще дожевея до 1985-та.
Че ще успея с това!
Че ще имам шанс да пътувам във времето!
Трудно ще дочакам 30 години, за да те видя отново,
след всичко, което се случи през последните няколко дни.
Наистина ще ми липсваш, Марти.
И ти ще ми липсваш.
- Док, относно бъдещето...
- Не !
Разбрахме се, че всяка информация за бъдещето може да бъде изключително опасна.
Даже и намеренията ти да са добри, може да предизвикат драстични промени.
Каквото и да имаш да ми кажеш, ще го разбера, когато му дойде времето.
"Скъпи Др. Браун,
В нощта, когато се върнах във времето...
...ти ще бъдеш...
...застрелян от терористи.
Моля те вземи всички необходимите мерки, за да предотвратиш тази ужасна катастрофа.
Твоя приятел...
...Марти."
ДА НЕ СЕ ОТВАРЯ ПРЕДИ 1985-та
Добър вечер, д-р Браун. Какъв е този кабел?
Просто малък експеримент с времето.
- Какво има тук отдолу?
- Не! Не го пипайте!
Това е съвсем нова техника за прогнозиране на времето.
Имате ли разрешително за това?
Разбира се че имам.
Един момент! Само да видя дали ще го намеря тук.
Искаш ли...
...да останем тук за малко?
Това е чудесна идея. Обичам паркингите.
Аз съм почти на 18. Няма да ми е за пръв път.
Какво ?
Марти, изглеждаш толкова нервен. Има ли нещо?
Не.
Не.
Лорейн, какво правиш?
Отмъкнах го от барчето на майка ми.
Ама ти не трябва да пиеш.
- Защо не?
- Ами защото...
може в бъдеще да съжаляваш.
Не бъди толкова задръстен!
Всички важни хора пият.
Боже, ама ти и пушиш?
Започваш да звучиш точно като майка ми.
Ще маправим малка почивка, но ще се върнем след малко,
така че не си отивайте!
Марти? Защо си толкова нервен?
Лорейн...
...някога...
...изпадала ли си в ситуация, в която знаеш какво трябва да правиш,
но когато настъпи момента, да не знаеш какво точно ще излезе?
Имаш предвид като на първа среща?
Нещо такова.
Мисля че знам какво точно имаш предвид.
Така ли?
Знаеш ли какво правя аз в такива ситуации?
- Какво?
- Не се тревожа.
Има нещо нередно.
Не знам какво точно е,
но когато те целувам, сякаш целувам...
...брат си.
Това май няма никакво обяснение, нали?
Повярвай ми,
има си идеално обяснение!
Някой идва.
Струваше ми 300 долара да оправя колата, копеле такова
и сега ще ти ги отпоря от задника.
Дръжте го!
Пусни го, Биф! Ти си пиян.
Я виж какво си имаме тук!
А не! Оставаш тук с мен. Хайде, Лорейн!
- Пусни ме!
- Остави я на мира, негоднико!
Отведете го отзад! Аз ще дойда след малко.
Признай си, че го искаш! Хайде де!
Абе изчезвайте бе! Това не ви е ХХL?
Да го натикаме ей там!
Това ти е за дето ми развали прическата.
Какво, по дяволите, правите на колата ми?
Хей, скрий се бе, кимур! Това не те засяга.
Кого наричаш "кимур" бе, калвач?
Вижте, момчета...
...не искам да се карам с вас.
Я бягай при майка си, момче!
- Биф!
- Побързай, Биф!
Пуснете ме да изляза!
Реджинълд, къде са ключовете?
Ключовете са в багажника.
- Я повтори?
- Казах, че ключовете са тук вътре.
Хей ти, махни си гадните ръце от...
Май си объркал колата, Макфлай.
Джордж, помогни ми! Моля те!
Обърни се обратно, Макфлай, и се разкарай!
Глух ли си бе Макфлай?
Затвори вратата и да те няма!
Не, Биф. Ти ще я оставиш на мира.
Добре бе, Макфлай.
Сам си го изпроси...
...и ще си го получиш.
Спри, Биф!
Ще му счупиш ръката!
Биф, не!
Помогни ми Реджинълд.
По дяволите, човече! Нараних си ръката.
- Чии са?
- Мои.
Благодаря! Много ви благодаря!
Ще му счупиш ръката!
Биф, Биф, остави го на мира!
Пусни го! Пусни...
Добре ли си?
Кой беше този?
Джордж Макфлай.
Този е Джордж Макфлай?
Извинете ме!
Бурята!
Ей момчета, трябва да се върнете на сцената да свирите.
Виж ръката на Марвин!
Той не може да свири с тази ръка, а ние не можем да свирим без него.
Марвин, ти трябва да свириш!
Те се целуват за пръв път на дансинга. Ако няма музика, те няма да танцуват.
Ако не танцуват и не се целунат, няма да се влюбят, а тогава аз съм свършен!
Танците свършиха, освен ако не знаеш някой, който да може да свири на китара.
Това е за всички влюбени.
Джордж, няма ли да ме целунеш?
Ами не знам.
Чупи се бе, Макфлай! Аз я поемам.
Хей, момче, добре ли си?
Не мога да свиря!
Джордж!
Джордж!
Джордж...
Извини ме!
Браво, мой човек, беше добре! Да изсвирим още нещо!
Не, трябва да тръгвам.
Хайде де! Да направим нещо живо!
Нещо да ги раздвижи.
Добре, добре!
Така!
Сега ще ви изсвичря един стар хит...
Там от където идвам е стар.
Момчета, в #Сол мъжор!
Следете акордите и спазвайте ритъма!
Джордж, чух че си проснал Биф. Добра работа!
Мислил ли си някога да се кандидатираш за председател на класа?
Чък! Чък, Марвин е.
Братовчед ти! Марвин Бери!
Нали търсеше ново звучене?
Чуй това!
Предполагам, че още не сте готови за това...
...но децата ви много ще го харесват.
Лорейн!
Марти, музиката ти беше много интересна.
Да.
Надявам се, че няма да имаш нищо против, ако ме изпрати Джордж.
Но разбира се, Лорейн. Имам чувството, че вие двамата много ще си подхождате.
И аз имам същтото чувство.
Слушай, Аз трябва да тръгвам, но...
...исках да ти кажа, че срещата ни беше много поучително за мен.
Марти, ще те видим ли отново?
Гарантирам ви го!
Е, Марти, искам да ти благодаря за всичките добри съвети.
Никога няма да ги забравя.
Добре, Джордж.
Е, всичко хубаво!
И още нещо.
Ако някога имате деца...
...и едното от тях, когато стане на 11 години...
...случайно направи пожар във всекидневната...
...не бъдете много строги с него!
Добре.
Марти. Какво хубаво име.
По дяволите! Къде е това момче?
По дяволите!
По дяволите дяволите!
Закъсняваш! Имаш ли понятие кое време е?
Стига де! Трябваше да се преоблека.
Да не мислиш че ще се върна облечен в оня костюм?
Баща ми наистина успя. Всичко е наред.
Повали Биф с един удар.
Не съм знаел, че способен на това. Никога повече няма да го е страх от Биф.
- Никога?
- Не. Защо? Какво има?
Така!
Да нагласим време в което отиваш.
Това е точно времето, в което си напуснал.
Нека те върнем точно в същата минута!
Ще изглежда сякаш никога не си тръгвал.
Сега, нарисувал съм една бяла линия в другия край на улицата.
Това е мястото, от където ще тръгнеш.
Точно съм изчислил разстоянието,
имайки предвид скоростта на движение и
съпротивлението на насрещния вятър към момента, в който светкавицата ще падне,
което ще стане точно след 7 минути и 22 секунди.
Когато будилника се включи, натисни газта!
Добре.
Е, мисля че това е всичко.
- Благодаря.
- Аз ти благодаря.
Ще се видим след 30 години.
Надявам се!
Не бой се!
Когато кабела се докосне
със куката на електрода при скорост 140км/ч.
в този момент светкавицата ще удари кулата...
и всичко ще бъде на ред.
- Добре.
- Какво е това?
- Ще разбереш след 30 години.
Това за бъдещето ли е?
- Информация за бъдещето.
- Чакай малко!
Предупредих те за това, хлапе.
Последствията могат да бъдат какастрофални!
Док, това е риск който трябва да поемеш.
- Животът ти зависи от това!
- Не!
Отказвам да поема такава отговорност.
В такъв случай ще ти го кажа направо.
Велики Скоте!
Ти вземи кабела, аз ще ти хвърля въжето!
Добре! Ясно!
Док!
- Хайде, давай! По-бързо!
- Добре! Дърпай!
Давай!
Док!
Трябва да ти кажа за бъдещето.
- Какво?
- Трябва да ти кажа за бъдещето!
Какво?
В нощта, в която се върнах във времето ти беше...
Док!
Върви!
- Не, Док!
- Погледни часовника!
Имаш по-малко от 4 минути.
Моля те, побързай!
Да!
По дяволите, Док! Защо ти трябваше да късаш писмото?
Само ако имах повече време!
Чакай малко. Имам време колкото си искам.
Аз съм в машина на времето. Мога просто да се върна малко по-рано и да го предупредя.
Добре. 10 минути са ми достатъчни.
Така. Времето е настроено.
Приливният кондензатор... прелива.
Двигателят работи. Всичко е наред.
Не! А, не!
Хайде де! Хайде! Не точно сега.
Хайде!
Хайде де! Време е. Вече е време, хайде!
Моля те! Моля те, запали!
Док!
Луд пиян шофьор!
Браво! Фред!
Изглеждаш чудесно. Всичко изглежда чудесно.
1 и 24.
Все още имам време. Идвам, Док!
Не! Не, не отново!
Хайде! Хайде де!
Либийците!
Не!
Копелета!
Тръгвай!
Док! Док!
Не!
Ти си жив.
Противокоршумна жилетка?
Как разбра?
Така и не успях да ти кажа.
Ами приказките за това как може да се съсипят събитията в бъдещето?
За пространствения времеконтиниум?
Ами помислих си, какво пък толкова!
Та колко напред в бъдещето отиваш?
30 години. Кръгло число!
Потърси ме като отидеш там!
Предполагам ще съм на около 47.
Непременно!
Пази се!
Ти също!
Добре. Довиждане, Айнщайн!
И хвърли едно око на стартера! Нещо заяжда.
Непременно.
Какъв кошмар!
Ако Пол се обади, кажи му, че ще работя до късно в бутика.
Линда, първо не съм ти телефонен секретар
и второ, някой на име Грег или Крег те търси по телефона преди малко.
- Кой от двамата?
- Не мога да помня всичките ти гаджета.
Какво, по дяволите, е това?
Закуска.
Пак ли си спал с дрехите си?
Да. Аз...
Какво си облякъл, Дейв?
Марти,
винаги ходя с костюм в офиса.
- Добре ли си?
- Да.
- Трябва да я преиграем!
- Да я преиграем?
- Защо? Да не си хитрувала?
- Не.
- Здравейте.
- Добро утро.
Мамо! Тате!
- Удари ли си главата?
-Марти, добре ли си?
Изглеждате великолепно! Мамо, изглеждаш толкова слаба!
О, благодаря ти, Марти. Джордж!
Добро утро, сънливко.
- Добро утро, деца.
- Добро утро, мамо!
Марти, за малко за забравя. Дженифър Паркър се обади.
Много я аресвам. Толкова сладко момиче е!
Не беше ли довечера на голямата ви среща?
Какво? Какво, мaмо?
Нали щяхте да ходите на езерото? Планираш го от 2 седмици.
Нали говорихме за това. Как да отида на езерото?
Нали колата е разбита?
- Разбита?
- Разбита ли?
Кога, по дяволите, е станало това? Защо не ни каза?
- Сигурен съм че колата е наред.
- Защо все последен научавам?
Виждаш ли? Биф е при нея, пастира я.
Биф, искам да съм сигурен, че си я минал 2 пъти, не само веднъж.
- Тъкмо завършвам втория път.
- Биф, недей да ме лъжеш!
Извинете, мистър Макфлай!
Исках да кажа, че тъкмо започвам втория път.
Голям е образ тоя Биф!
Винаги се опитва да се кръшка.
Все трябва да вървя подире му, още от училище.
- Но, ако не беше той...
- Ние никога нямаше да се влюбим.
Мистър Макфлай! Мистър Макфлай, това току що пристигна.
Здравей, Марти! Мисля че е новата ви книга.
Скъпи! Твоят първи роман.
Винаги съм казвал, че ако вярваш в успеха, можеш да постигнеш всичко.
Марти, това са твоите ключове. Излъскана е и готова за довечера.
Ключове?
- Ще ме повозите ли, господине?
- Дженифър!
Боже, каква радост за очите ми!
Нека те погледна.
Марти, държиш се така, сякаш не си ме виждал от седмица.
Ами не съм.
Добре ли си?
Наред ли е всичко?
О да!
Всичко е прекрасно.
Марти!
Трябва да се върнеш с мен!
- Къде?
- Обратно в бъдещето.
Чакай малко! Какви ги вършиш, Док?
Набавям си гориво.
ДОМАКИНСКИ ТЕРМОЯДРЕН РЕАКТОР
Давай, бързо! Скачай в колата!
А, не. Виж, Док, Тъкмо си дойдох. И дженифър дойде сега.
- Смятаме да направим едно кръгче с новия ми пикап
- Вземи я тогава. Това засяга и нея.
Я чакай! За какво говориш? Какво става с нас в бъдещето?
- Да не сме станали някакви тъпаци?
- Не, не, Марти.
И двамата с Дженифър сте много готини. Става въпрос за децата ви, Марти.
Нещо ще се случи с тях.
Док, по-добре дай още назад. Пътя няма да ти стигне да вдигнеш 150км/ч.
Пътя ли? Там където отиваме, не ни трябват пътища.
Превод и субтитри DANNEY team © 2002