Darkness (2002) Свали субтитрите
Всичко, което си спомняш.
Не мога, не мога да си спомня.
Трябва ни помощта ти за да намерим другите деца.
Къща.
- Какво?
- Отведоха ни в къща.
Ана Пакуин
- Кой?
- Не знам. Някакви хора.
Лена Олин
Мислиш ли, че другите деца все още са там?
Иън Глен
Мислиш ли, че са ги наранили?
Джанкарло Джанини
Да.
Феле Мартинес
Справяш се много добре. Ще ги намерим.
Ферми Рейксач
Но трябва да ни кажеш още. Трябва да опиташ да си спомниш.
Стивън Енкуист
Не мога да си спомня нищо.
{s:28}'ТЪМНИНА'
ИСПАНИЯ 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Мамка му!
- Изпий го.
- Но...
Стига недоволствай. Пий.
- Взе ли ги?
- Кои?
Моливите.
Да.
Закуси ли?
- В момента закусва. Как мина?
- Изтощена съм.
И без това щеше да ми трябва време да свикна,
а на всичкото отгоре ме сложиха нощна смяна.
Не се тревожи, току що започваш.
- Ще говоря с баща ми да смени дежурствата ти.
- Ще видим.
Знаеш ли къде е тостерът?
Нямам представа.
Все още имаме купища неотворени кашони.
Няма да успея ако не ми помогнеш.
- Хей, здравеняко.
- Здрасти.
- Днес е първият ти учебен ден, нали?
- Да.
- Нервен ли си?
- Малко.
- Скоро ще имаш много нови приятели.
- Хайде, Пол.
Ще закъснееш.
Чао.
Време беше.
Тъкмо щях да те събуждам.
Имаме работа.
Много е рано.
Освен това съм на плуване.
- Това са само два часа.
- Без да броим пътя.
Това е кофти, постоянно трябва да използвам автобус.
Нямам търпение това място да заприлича на истинска къща. Тук сме почти от три седмици,
и никой освен мен,
не е разопаковал дори един кашон. И не забравяй, че ми обеща да си пребоядисаш стаята.
Мамо, аз не... Не знам дали ще остана.
Мисля че вече го обсъдихме, Реджи. Знаеш какво мислим с баща ти.
Някога ще ме изслушаш ли? Исках да завърша училище в Щатите заедно с приятелите ми.
Толкова ли е противоестествено?
- Здрасти.
- Здравей.
Какво правиш тук?
Ти си луд.
Не правя нищо лошо.
Тук съм за да взема Американската ми приятелка.
Тогава си закъснял, защото трябва да вървя.
Кажи ми ако ще оставаш.
Няма.
- Хайде, трябва да се махаш.
- Защо не останеш?
Върви, моля те.
Видели са те.
- Ще говорим за това по-късно.
- Обещаваш ли?
Обещавам.
Предупреждавам те,
няма да е лесно за семейството ти да живеете в друга държава. Особено за децата.
Знам. Това е голяма крачка. Надявам се, че ще свикнат.
Мястото е страхотно.
Мислиш ли?
Нуждае се от ремонт.
- Да, вярно е.
- Трябват ми дъски, пирони и боя и само гледай.
Освен това имам месец преди семестърът да започне.
Късмет.
Запознахте ли се?
- Не. Здрасти.
- Как сте?
Тъкмо казвах, че мечтата ми се е сбъднала.
Знаете ли какво? Той лъже.
Не ти ли се играе вече?
Благодаря.
Всички се забавляват добре.
Пол ми напомня за Марк, когато беше на неговата възраст.
Преди...
да замине.
Сега внуците ти са близо до теб
и много скоро ще ти се качат на главата.
Сигурно е доста странно преживяване за тях.
Горкият Пол.
Много ще те хареса. Ще видиш.
Ще ревнувам.
Радвам се да те видя, татко.
Това е. Край.
Най-накрая. Помислих, че нямат край.
Страхотен начин да приключиш едно парти.
Не отново.
Вторник
...експертите ви предупреждават. Не поглеждайте директно към слънцето,
нито пък с оптически прибор.
Пазете се, но не го пропускайте. Не забравяйте, че това е уникално събитие.
Много специално затъмнение
което се случва веднъж на 40 години и до него остават 5 дни.
- Тук ли си живял с дядо?
- Да, когато бях на твоите години.
Тогава ли замина за Щатите?
Защо замина?
Родите ми решиха да се разделят и...
Нямах избор. Трябваше да замина.
Заедно с майка си?
Точно така.
- Ти и мама ще се разделите ли?
- Не.
Само семейства които не се разбират се разделят. Ние се разбираме, нали?
Да.
Едва вторият ми ден е а се обзалагам, че съм единственият закъснял.
Не се тревожи, ще успееш.
"Ние сме като самотни диви зверове
редящи жаловити стихове към обширното стадо."
- Татко, знаеш ли кои зверове са диви?
- Да, например...
Например крава.
- И какво казва твоята крава?
- "Разкарай си гъза
от лицето ми."
"Разкарай си гъза
от лицето ми."
Татко, виж, подейства.
Татко?
Хей, загубеняк, какво правиш? Тръгвай!
Мамка му!
Помогнете ми!
Помогнете ми!
Моля ви!
- Кога беше последният пристъп?
- Преди повече от 10 години.
"Хаутингтън" е непредсказуем, но нещата не са сериозни.
Колкото бързо е дошъл, може и да си иде.
Не знам.
Ще му предпиша Халоперидол.
Но ако получи пристъп, знаеш че може да се задави.
Дръж го под око.
Не можеше да се случи в по-неподходящо време.
Не се тревожи. Всичко ще се оправи.
Довери ми се.
Татко.
Добре съм, скъпа. Нищо не е станало.
Хайде, да влезем вътре.
Чака ни доста работа.
Това ще стане най-страхотната къща в целият свят.
Мамо?
- Какво се случи?
- Баща ти получи малък пристъп,
но не е нищо сериозно. Не се тревожи. Говорих с дядо ти.
Трябва отново да взема лекарства известно време.
Мамо.
Всичко започва отново.
Нищо не започва. Това беше единичен инцидент. Не преувеличавай.
Помниш какво се случи. Много добре знаеш какво е това.
И точно сега.
Точно сега какво?
Напълно изолирани сме. Ами ако нещо се случи?
На 10 минути път от града сме, а и вече ти казах, че нищо няма да се случи.
- Мамо.
- Какво?
Ако не ти харесва тази къща или семейството ти, взимай си нещата и заминавай.
Нали това искаше?
Давай тогава!
И без теб ще се оправим.
От създаването на света, хората са разбирали този феномен по различен начин.
Но какво всъщност представлява затъмнението?
- По-добре ли си?
- Не.
Аз се карам с майка ми постоянно.
Нормално е.
Не, не е.
Никога преди не е била така жестока.
Сигурно дори не е забелязала.
- Понякога хората казват някои неща...
- Не ми пука.
Не се чувствам удобно тук.
Не се чувствам щастлива в тази къща.
- Здрасти, тигре.
- Здравей.
- Какво правиш?
- Рисувам.
Вече не си ли играеш с това?
Преди много ти харесваше.
Ще умреш ли?
Не.
Виж, приятелю, стана така, че баща ти...
Бях прекалено напрегнат тази сутрин.
Забрави го.
Няма да позволиш това да те тревожи, нали?
Хайде,
време е за сън.
Татко,
недей.
Хайде,
ще гася.
- Добре ли си?
- Да.
Защо си буден?
Не можех да заспя.
Татко каза, че не мога да оставя лампата светната.
- От кога те е страх от тъмното?
- Не ме е.
Ами?
Тъмнината тук е различна.
- Какво искаш да кажеш?
- Изяде ми моливите.
Ето какво ще направим. Ще легна с теб
докато заспиш.
- Обещаваш ли?
Разбирай се.
- След минутка идвам.
- Добре.
Сряда
- Не намирам повреда.
- Определено има повреда.
Проверете отново.
Не знам от какво може да е. Ще погледна фасунгите.
Къде ми е скицника? Оставих го тук снощи.
- Много странни рисунки.
- Не са странни.
Това са просто рисунки.
Да, но рисуваш едно и също.
Не са едни и същи. Различни са.
На мен ми изглеждат еднакви.
Това е, защото всичките рисунки са на деца. Но на различни деца.
Пол.
- Какво е това? Наранил ли си се?
- Не знам.
Мама видя ли го?
Да. Каза че вероятно съм го направил в съня си.
Когато е тъмно.
Излизам.
- Ако стоиш навън, не се приближавай до пътя.
- Добре.
Какво правиш тук?
Трябва да изхабя последните снимки от тази лента и ти ще си ми модел.
Харесваш ми като фотограф, но повече ми харесваш като бояджия.
Татко, това е Карлос.
- Здрасти.
- Здрасти. Приятно ми е да се запознаем.
Разбираш ли нещо от електричество?
Не.
Хайде.
Не изглежда мухлясало, по-скоро... ръждясало.
Не разбирам.
Пребоядисали са цялата къща преди да се нанесем.
Довери ми се, скъпа,
ще стане страхотно.
Ще стане. Отивам да донеса тънки четки за всеки случай.
- Ако искате, обадете се в енергото.
- Нещо тук не работи като хората.
Тук сме от три седмици и всяка вечер светлините угасват.
Мъждукат, все едно напрежението е намаляло. Разбирате ли?
Ако бях на ваше място, щях да поговоря със съседите.
Ако е от захранването и при тях ще е така.
Какви съседи? Нямаме съседи.
Това е кошмар.
Успокойте се. Направих каквото можах.
С други думи, "майната ти", така ли?
В собствената ми къща. Точно пред лицето ми ти ми казваш "майната ти"!
Няма да получиш и пени от мен. Нито едно шибано пени.
Застрахователната компания ще ми плати. Обяснявайте се с тях.
Не сега.
Какво има?
Оставам.
Не мога да си тръгна точно сега.
Няма да те питам защо.
Мъдро решение.
Защо си още будна? Късно е.
Чаках те.
Изтощена съм.
Надявам се си боядисала стаята си.
- Трябва да поговорим.
- Утре. Скапана съм.
Не може да си представиш колко работа имах днес.
Защо не поговорим?
Искам да ти кажа нещо.
Ти каза да не се тревожа,
но татко е много изнервен.
Трябваше да видиш как се разкрещя на техника тази сутрин.
Той просто...
- И Пол не е добре. Искам...
- Пол е добре.
Погледни рисунките му.
Нормалните деца такива неща ли рисуват?
Той е дете. Трябваше да видиш ти какви рисуваше. Хайде.
Четвъртък
Не пипай!
Съжалявам.
Старите неща са много деликатни.
Какво е това?
Стая. Скрита зад стената.
- От къде разбра че е там?
- Пол ми каза.
Хей, виж това.
Защо не я закачим тук?
Мамка му!
Работи.
Това им е хубавото на старите неща,
не им трябва електричество за да работят.
Ще го спра.
Недей.
А ти, малък медиум, от къде знаеше че стаята е там?
За какво говориш?
- Татко каза че ти си му казал къде е стаята.
- Нищо не съм казвал. Това е лъжа.
Искаш да се правиш на мъченик, добре.
Ако продължаваш така, не знам какво ще правим.
Какво става?
Нищо. Брат ти отново се е наранил. Това е всичко.
Непохватко.
Кой ти направи това?
Реджи, не започвай отново. Не се дръж като параноичка.
Да се държа като параноичка?
Случва се за втори път. Искаш да ми кажеш, че нищо не става?
Не казвам това. Казвам само, че такива неща се случват.
Трябва да е по-внимателен.
Мамо, защо отказваш да видиш това което е пред очите ти? Не е нормално.
Ще говорим с дядо ти. Може би той ще поговори с Пол.
Какво повече искаш да направя?
Трябва да изстържа ръждата от пода. Къде оставихте ножа?
Отварях кашони вчера. Трябва да е някъде там.
Не те разбирам.
- Наистина не те разбирам.
- Какво става тук?
Всичко е наред. Страхотно е. Не може да бъде по-добре, нали мамо?
Фантастично. Може би и ти трябва да разопаковаш нещо.
Какво става?
Каза че няма да ме питаш защо.
Какво?
Защо оставам.
И?
Искам да ме попиташ.
Баща ми е болен.
Страда от рядка болест.
Нарича се "Синдромът на Хаутингтън".
Точно преди Пол да се роди състоянието му се беше влошило.
Получаваше пристъпи.
Не знаеш какво е
да те е страх от собствения ти баща.
Но... нали сега е добре.
Лекува се.
Години наред беше добре, до сега.
До сега?
Не се справя много добре.
Нещо не е наред и с Пол.
Вече два пъти се събужда със синини.
Почакай.
- Нали не мислиш...
- Нищо не мисля.
Държи се странно и рядко говори.
Понякога си мисля, че е заради къщата.
Нещата са много по-сложни от колкото изглеждат.
Къде е Пол?
Дядо дойде да говори с него. Горе са.
- Аз съм майка, а всяка майка се тревожи.
- Не се тревожи.
Реджина...
тъкмо си мислех, че няма да мога да те видя.
- Здрасти, дядо.
- Ще настинеш.
- Изсуши се, скъпа.
Опитай да го накараш да остане за вечеря.
Благодаря отново.
Как си?
Добре. Как е Пол?
Добре е.
Сигурен съм че не е нищо сериозно. Смяната на къщите,
навиците, обкръжението.
Никога преди не се е страхувал от тъмното.
Не мисля, че страхът на Пол е най-голямата ти грижа.
Защо ще се наранява сам?
Опитва се да привлече внимание.
Но и татко се държи странно.
Състоянието му се влошава.
- Станал е агресивен както преди.
- Това са глупости, Реджина.
Знам през какъв период преминаваш. И знам че не ти е лесно. Но баща ти,
е под контрол.
Спри да се притесняваш. Нищо няма да се случи.
- Нали така, скъпа?
- Благодаря, дядо.
Тръгвам си.
Каза че не трябва да се тревожим.
Децата се държат странно понякога.
Трябва да намерим къде да закачим тази картина.
Не знам...
Марк, моля те. В момента говорим за нашите деца.
Преминават през тежък период. Реджи...
сега е в трудна възраст.
Може би не я разбираме достатъчно.
Ами аз?
Кой разбира мен?
- За какво говориш?
- Стига.
Мислеше, че не чувам тайните ви разговори зад гърба ми?
Полудяваш.
Точно така. Точно за това ви отношение говоря.
Благодаря ти. Сега знам от кой вземат пример.
Марк, моля те, успокой се.
Взе ли си лекарствата?
Марк!
Марк?
Марк!
Реджина!
Мамо?
Реджи, бързо! Ела тук.
Чувствам се замаян.
Дишай бавно?
Дръж така. Ще взема алкохол.
Не сега!
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Къде са бушоните?
В пералното.
Реджи!
Пол?
Пол, какво става? Пусни ме да вляза.
Не ми позволяват.
- Тук има някой.
- Пол, пусни ме да вляза.
Не мога.
- Пол!
- Татко!
Млъкни!
Плашиш го!
Престани, татко!
Отвори вратата веднага!
Мамо!
- Престани!
- Мълчи!
Пусни ме!
Спри!
Пол, скъпи, ела тук. Всичко е наред.
Всичко е наред.
Наред е.
Не знам.
Уплаших се. Не можехме да отворим вратата.
- Миличък, добре ли си?
- Какво ти е?
Сега съм тук. Всичко е наред. Всичко свърши.
Не е свършило.
Те никога няма да си идат. Само се крият.
Кои? За какво говориш?
За децата.
Какви деца?
Онези в стаята ми. Не ме пускаха да изляза.
Мразят ме. Казват че съм измамник.
Пол,
тук няма никой.
Само ти и аз,
и мама и татко.
Тези деца не съществуват.
Въобразяваш си.
Напротив, съществуват. Излизат само когато е тъмно. Живеят в мрака.
Не ги ли чу?
Не чу ли?
- Ало.
- Карлос?
- Реджи, не е ли малко късно?
- Знам и съжалявам.
- Трябва да ми помогнеш.
- Какво има?
Заради къщата е.
Петък
Никой не е живял в тази къща преди вас.
Човекът, който я е продал на баща ти не съществува.
Не съществуват и агентът по недвижимите имоти и адвокатът.
Телефонният номер в договора никога не е бил пускан в употреба.
Значи няма за какво да се хванем?
Може би. Намерих малко информация за архитекта.
Страхотно.
Искаш ли да ми помогнеш?
- Къде е Реджина?
- Излезе още щом съмна. Не знам къде е.
Няма никой.
Виждала съм го и преди.
Стоеше пред къщи,
миналата нощ в дъжда.
Сигурна съм че е той.
Хайде.
Не трябваше да идвате.
- Ти си проектирал къщата, нали?
- Само направих чертежа според
размерите които те ми дадоха.
Те?
Кои те?
Никога не ги видях.
Всичко получавах чрез посредник.
Трябваше само да чертая
и да си мълча.
Само за това настояваха.
Но не това бе най-странното.
Трябва да поговорим.
О, да. Ще поговорим, за нещото което закачи там.
Отвратително е.
- Какво говориш? Нали ти ми каза да я закача там.
- Какво?
Снощи. Точно тук.
- Скъпа, не това е проблемът.
- Не ли?
Тогава какъв е проблемът?
Змиите.
Кое?
Змиите.
Навсякъде са. В стените.
Чувам ги как си шептят.
Говорят си за нас.
Трябва да направим нещо.
Беше в дизайна.
Формата на къщата.
В някои части на света,
подобни форми са използвани
при постройката на храмове, или друг вид окултни архитектури.
Нещо свързано с прераждане на духовна енергия,
или призоваване на нещо.
Минаха толкова много години... но все още не ми харесва.
- Реджи, по-добре да си вървим.
- Не, почакайте.
И тогава...
децата започнаха да изчезват.
Какво смяташ да правиш?
Да ги намеря.
Гнездото им трябва да е някъде под къщата.
Ще го намеря.
Седем деца.
Никога не ги откриха.
Освен едно.
Когато полицията го разпита,
думите му бяха безсмислени...
Беше някаква шантава история за кръгла къща.
Беше тъмно.
Толкова тъмно.
Прекарах години, обсебен от тази история.
Дебнех около къщата.
Тя винаги беше празна.
И изведнъж, един ден разбрах, че ново семейство
се е нанесло там.
Имат и дете. За пръв път от 40 години.
- Защо сега?
- Защо не се обадихте в полицията?
И какво да им кажа?
Мислите ли че щяха да повярват на дрънканиците
на един старец, който е с единия крак в гроба?
- Трябваше да кажете на някого.
- О, да, трябваше.
Но не го направих, и знаете ли защо?
Защото ме беше страх.
За какво говорите?
Моля ви, вървете си.
Само това знам.
Благодаря ви че споделихте теориите си, господин Вилалуб.
Това е телефонният ми номер.
В случай че си спомните нещо.
- Изведи брат си от къщата.
- Защо?
Изведи го.
Мамо!
Всичко е наред.
Получи още един припадък, но сега е добре.
- Да вървим.
- Не, няма да караш в това състояние.
- Карлос, ще ги закараш ли до болницата?
- Ами ти?
Аз ще остана. Трябва да свърша нещо.
Реджи.
Карлос, моля те.
Върви.
Ало?
Ало.
Наблюдаваме те, кучко.
Какво по дяволите искаш?
Само да ти кажа, че баща ти ще се оправи.
- Ако нямаш нищо против.
- Мамо.
Съжалявам. Помислих те за някой друг.
На всички ни е тежко.
Изглежда, че проблемът в бил в успокоителното което му дадох след като се поряза.
Не трябва да се смесва с Халоперидол. Аз съм сестра.
- Трябваше да се сетя.
- Не мисля че това е проблемът.
- Трябва да поговорим.
- Ще го оставят под наблюдение за няколко дни.
Мамо?
Мамо.
Събота
"Ороборус."
Това е древен окултен символ.
Означава тъмнина, завръщане към началото,
хаос...
- Какво прави в дома ми?
Какво е това?
Ритуал.
"Вземи последният дъх и любовта на седем деца.
Затвори кръга с кръвта им,
когато утрото се превърне в нощ."
Старецът беше прав.
Седем деца с прерязани
от любящи ръце гърла.
Когато утрото се превърне в нощ...
Затъмнението.
То е утре.
Случва се веднъж на 40 години.
Последният път когато са опитали, нещо се е объркало. Едно от децата е избягало.
Трябвало е да са седем, а са били само шест. Ще се случи отново.
Този път ще е Пол.
Реджи,
никой няма да нарани Пол.
Баща ми е болен.
Понякога не знае какво прави.
- Реджи, чуваш ли се...?
- Мамо,
заради къщата е.
- Не е така.
Татко ти никога няма да ни нарани. Това което говориш е ужасно.
- Толкова ли ти е трудно да приемеш, че баща ти и аз...?
- Мамо! Моля те!
Татко е болен!
Нещата които стават, всичко съвпада.
Затъмнението е утре. Не се връщайте в къщата, моля те.
Ще направим каквото каже дядо ти, той лекува баща ти. Не ти.
- Ало.
- Дядо.
- Реджина е.
- Реджина, качи се.
Вилалуб е.
Намерих един от пликовете които ми изпратиха
чрез посредник.
На него има марка,
и адрес.
Отивам там. Ти също трябва да дойдеш.
Това ще те успокои.
Трябва да ми повярваш.
Не знам какво да правя.
Вярвам ти, Реджина.
Само че...
е прекалено странно.
Не знам.
- Не разбрах и дума от това което ми каза.
- Трябва да ми помогнеш.
- Ти си доктор. Ще те послушат.
- Добре.
Не искам да се тревожиш. Ще се обадя в болницата.
Моля те!
Не им позволявай да се върнат в къщата.
Няма да се върнат. Довери ми се.
- Да?
- Старецът, Вилалуб се обади.
Намерил е адреса на човекът който му е изпращал инструкциите. Каза че отива там.
Чакай. И аз искам да дойда.
В една от онези сгради зад парка е. Номер седемнадесет.
- Какво?
- Реджи,
номер седемнадесет.
- Номер седемнадесет?
Ще те чакам отпред.
- Но аз съм там.
- Реджи, чакай ме.
Дядо.
Реджина.
Трябваше да си в къщи.
Заедно със семейството си, защото те са в къщата.
Защо стоиш на тъмно?
Къде е Реджи?
Не знам.
Не се е обаждала.
Очаквах да се обади.
Остави я.
Знаеш как се държи напоследък.
В началото беше науката.
Започваш да изучаваш умовете на децата.
От какво се страхуват.
Има нещо от което всички деца се страхуват.
Във всички времена и култури.
Най-безразсъдния страх:
Страхът от тъмното.
Ще полегна.
Изтощена съм.
Звучи ми добре.
И сега, почти сме готови.
След толкова много години.
За какво говориш?
За тъмнината, скъпа,
за истинската тъмнина.
Най-висшата форма на злото.
Чиста...
и жива.
И сега,
моментът настъпи.
Най-накрая
ще се прероди.
Мръсен
и извратен.
Не опитвай, Реджина.
Играта вече започна.
Не остава много време.
Приближаваме се до момента когато слънцето и луната ще се подредят в права линия
потапяйки за момент света в мрак.
Защо?
Защо?
Защото е въпрос на вяра.
Ние сме произлезли от това.
Такъв е нашият произход.
Зло, безредие...
Открихме заклинание,
чрез което да си го върнем.
Яйцевидният храм
и седем детски гърла
прерязани от любящи ръце.
И затъмнението разбира се.
Беше просто експеримент. Аз съм доктор.
Знаеш ли как са наричали древните тъмнината?
"Великият лъжец."
- Къде е Реджина?
- Тук е. Влез.
Слава Богу че дойде.
Не знаех какво да правя.
Какво става тук?
Знаеш ли какво става тук?
Стана това, че ти се прецака.
Не знам защо всички се опитват да развалят този момент.
Веднъж започнало никой не може да го спре.
Няма обратен път.
Всичко бе перфектно.
Бяхме седем.
Построихме храма.
Чакахме затъмнението.
Всеки със собственото си дете.
Но в последната минута всичко се провали.
Само аз останах.
Само аз оцелях през всичките тези години.
Иронично, нали?
Защото вината беше моя.
Оставих сина си да избяга.
Не можах да го направя.
Мамо!
Да, Пол.
Може ли чаша вода?
Мамо.
Моля те, иди си.
Ти го обичаш.
Пусни ме.
Все още можем да го спрем.
Правилата на играта са пределно ясни.
Седем детски гърла
прерязани от любящи ръце.
Да си ида?
Искаш да си ида.
За какво говориш?
Това е моята къща.
Отвори вратата!
Веднага!
В последната минута
разбрах че нищо няма да стане,
защото дълбоко в себе си,
аз не го обичах.
Марк?
Моля те, иди си.
Пол няма нищо общо с това.
Не си разбрала нищо, нали?
Не Пол, идиотке.
Баща ти.
Какво?
Трябва да е същото дете.
Марк, остави ни на мира.
Отвори шибаната врата!
Марк!
Марк, ти си болен.
Не си вземаш лекарствата, затова си болен.
Не!
Лъжеш! Това е лъжа!
- Марк, махни се. Не виждаш ли че си болен?
- Мамо...
не беше татко.
Не той ме удари.
Това е невъзможно.
Никога няма да се случи.
Тъмнината е много умна.
Знае много добре на какво е способна майката за да защити детето си.
Марк, достатъчно!
Това е играчката ми.
Змия,
която ще ражда.
Звучи познато, нали?
Никога няма да се случи.
Прочетох го в книгата.
Гърлата трябва да са прерязани...
а майка ми никога не би го направила. Невъзможно е.
Имай вяра, Реджина.
Тъмнината си знае работата.
Добре, ето ми лекарството.
Марк.
Какво правиш?
Ето ги шибаните хапчета.
Татко.
Съжалявам.
Обичам те.
Обичам те.
Толкова те обичам.
Тичай.
Не ти остава много време.
Тичай!
Твой ред е.
Отговори ми!
Хапчета. Шибани хапчета.
Искаш да си взема хапчетата...
Какво става?
Пол,
донеси химикал. Трябва да направим отвор или ще умре.
Върви!
Пол, по-бързо!
Пол, качи се в стаята си и не гледай.
Върви!
Мамо, не!
Какво правиш?
Трябва му кислород. Трябва да му прережа гърлото.
- Не разбираш ли че точно това искат да направиш?
- Баща ти умира.
Трябва да му прережа гърлото, за да може да диша.
Не мога да го направя.
Не мога.
Дай на мен. Аз ще го направя. Само ми кажи какво да правя.
Чист разрез точно под Адамовата ябълка.
По-бързо.
Мамо!
Сега вземи тръбичката.
Мушни я в гърлото му.
Каква тръбичка? Каква тръбичка?
- Тук беше.
- Мамо!
Къде е?
Мамо!
Къде?
Мамо!
Прекалено късно е.
Мамо!
Неделя
Всичко свърши.
Седмото дете
е мъртво.
Къде е...
Реджина?
В къщи.
В ада.
Къде е фенерчето?
Къде е?
Мамо трябва да се махнем от тук. Къде е Пол?
- Къде е?
- Горе.
- Реджина!
- Пол!
Страх ме е.
Пол, идвам.
Реджина!
Ела с мен.
Играе си с нас. Иска да ни заблуди. Лъже ни.
Ще се махнем от тук.
Мамо?
Не се плашете.
Всичко ще свърши.
Само не трябва да ви е страх.
- Той е мъртъв.
- Не, не е.
Искам си татко, мамо.
Можем да го спасим.
Трябва само да изключиш печката.
Само така можеш да се пребориш с тъмнината.
Не ни остава много време.
- Трябва да ми се довериш, Реджина.
- Какво говориш?
Поне веднъж в живота си,
трябва да ми повярваш.
Не.
Изгаси светлината.
Изгаси ги.
Можеш да го спасиш.
- Моля те, мамо.
- Не разбирам.
Лъжеш.
Изгаси го.
Ти не си моята майка.
Изгаси я.
Направи го заради татко.
Мамо?
Мамо!
Къде е мама?
Не е тук.
Не гледай. Трябва да се махнем от тук.
Хайде. Трябва да се махнем. Ще опитаме през прозореца.
Ще опитаме през прозореца.
Пази се.
Трябва да се махаме. Скачай.
Хайде!
- Влизайте.
- Влизай в колата, миличък.
Всичко ще е наред.
Ще се върнем ли в Щатите?
Да.
Качи се горе. Искам да ти покажа нещо.
Ще ти хареса.
Изигра ни.
Излъга ни.
Всичко свърши, Пол.
Не.
Превод и субтитри: {s:28}Blink182