The Parole Officer (2001) Свали субтитрите
Изтърсих се от стола.
Аз не гледах към...
Знам, че носите поличка, но не видях нищо.
Сега се носят повече панталони.
Е и аз предпочитам поличките. По-здравословно е,нали?
Даже си го представям.
Позволяват на въздуха да циркулира около...
..ВАГИНАТА!
Очакваме ви, г-н Градинар.
Да,Добре.
Имаме оплакване от вас
започващо с това, че каквото пипнете изсъхва
набързо като цветята в офиса.
Който и да е писал това писмо, боледува от раздвоение на личността.
Но то е подписано от всички във вашия офис.
Да, да.Точно това имах предвид.
Има раздвоение на мненията между мен и тях.
"Разрушително поведение" г-н Градинар.
Вярно ли е това?
Ако мислите,че да запомниш първото име на клиента
е по-маловажно от придобиването на обилни разноски,
да те са прави.
Ако е по-добре за клиент излязъл за 14ти път от затвора
да бъде прехвърлен на друг отдел отново и отново,
да те са прави.
Но аз съм видял над 1000 клиента и всеки един от тях
От тези, А вие в момента колко имате?
Трима.
Саймън Градинаря ме вдъхнови.
През първият ми ден навън, той ми даде празен лист хартия
и каза, "Това е твоето бъдеще."
"Можеш да напишеш молба за работа на него, или да си избършеш гъза."
И аз казах, "Не се страхувам да си оцапам ръцете."
Преди да срещна Саймън, аз пребивах и ограбвах хора.
Но сега...
съм продавач на риба.
И всички ме уважават.
Преди 12 месеца бях в затвора.
Аз съм ръководител по поддръжката на компютърни мрежи,
осигурявам РС,Мас и различни компиютърни конфигурации
с поддръжка в реално време.
Колко хора могат да се похвалят с това?
Имате ли да добавите още нещо за г-н Градинар?
Той е досаден.
- Вярно е.
- Той е досаден.
Говорихме с клиентите ви, г-н Градинар.
Те са добри хора. Казвах им,
"Вие сте на половината на пътя до върха на планината.Престъплението
е бързия път надолу.Отговорността е трудният път нагоре.
"Но когато стигнете там- Каква гледка само.
- "Защото във всеки грешник..."
- Благодаря ви.
Има ваканция в Манчестър.
Отивам.
# Мечтател
# Ти си един глупав мечтател
# Може да си сложиш ръцете на главата,о не ...
# Какъв мечтател
# Ти си просто един мечтател
# Така че може да си сложиш ръцете на главата,о не ...
- # Някъде далече...#
- Мазник.
# Какъв ден, какъв смях
# Знаеш ли... #
# Да сега всичко ти се стоварва на главата... #
# Сега не можеш нищо да направиш
# Мечтател
# Ти малък тъп мечтател
# Така че най-добре вземи, че се гръмни тъп мечтател... #
Ей,идиот!Земи да намалиш!
'Отбийте встрани! Отбийте встрани!'
Разкарай се оттук!
Вие спасихте живота на това момиче.
Детектив Бъртън, Първомайска полиция.
Тъй вярно сър.
- Здрасти,ти сигурно си Кристи?
- Да.
Оки-доки.Какво ти има на главата...
- Паднах.
- Браво.
Я сега... "Кражба на кола, кражба на кола, влизане с взлом,
"палеж, кражба на кола, кражба на кола и кражба на кола."
Изключена от СОУ "Проф.д-р Асен Златаров", ОУ "Кирил и Методий", ЕГ "Иван Вазов".
Не изключена от 31 СОУ. Защо?
Щото изгоря.
Аха. Това е палежа. Започвам да разбирам.
Ух.
Можеш да си закачиш шапката на тая пишка.
Наистина е голям.
Дай ми го тука.
Ще поговорим и за това.
- Здрасти.
- Здравей.
- Големопишковци.
- ЪЪЪ, ами...
- Ти интервюираш Кристи Кларк?
- Да.
Кърсти! Кърсти!
Набарах те! Пусни ме,перверзник!
- Ах!
- Ето я и нея.
Хайде, Кристи.
Признай си и притежанието на наркотици и ще свалим другите обвинения -
несъобразено шофиране, съпротива при арест,палеж.
Хайде даже ще го отпразнуваме на по бира.
Ще вземем и едно списание за г-н Градинар.
Всички простестиращи могат да си земат колелата...
- Инспектор Бъртън?
- Мара,Саймън.
Знам че е откраднала колата,
но казва че не знае нищо за наркотиците и аз й вярвам.
Вие сте новичък май?
Тя имаше клас A наркотици в себе си.
Тя каза че наркотиците били...
- 'в мече коала.'
- Били къде?
- ..не били нейни.
- Слушай.
Имаме да хващаме убийци и изнасилвачи.
Не може да се моткаме,не сме на изпитателен срок.Не се обиждай.
Адио,Саймън.
Има нещо, за което забравих да питам инспектор Бъртън.
Той ще бъде на ул."Капитан Райчо" 44. Събира много информация там.
Знаеш ли за Гей списанието? Не беше мое.
Нямам нищо против гейовете.
Простооо... Не съм ГЕЙ!
- ОКСИ.
- Та в този ред,
искаш ли да вечеряме някой път?
- OK.
- Супер!
Ще се видим.
- АААААА!
- Ще се срещнем пак,млади момко.
Да бе, много страшно.
ОК. Занимание?
Студент.
Ооо!
Счетоводителите играят футбол в наши дни.
Те казват на мениджърите кого могат да си купят и кого-не.
Като се замисля за това, ние управляваме всичко днес.
Счетоводителите управляват света.
Но това не е лошо за бизнеса,нали?
Затова Мачестър Юнайтид печелят всичко.Всичко е до парите.
- Къде е Кокран?
- Лъска си обувките.
Ето я приятелката ти.
- А Поршето ми?
- Нали е застраховано за кражба.
Имаш ли нещо за мен?
Прекрасно.
- Защо бонусът?
- Време е да си кажем сбогом.
Пазара е наводнен с клас A. грам кока е 40 долара.
Не си струва риска,нали? Затова ще започнем нещо легално.
Ами има само един проблем и това е колкото аз виждам. АЗ.
И Аз.Това май са 2 проблема.
- Не можем да си притискаме късмета.
- Не е късмет,яко сме бачкали.
Току що заковахме една проститутка да му покрива гъза.Това е добро,Пол.
Май ще се пенсиорнираш.
Погледни Ал Пачино.Ти си джудже с калкулатор.
Да имам си калкулатор,той си ми требе.
Мога поне да смятам. Не съм тъпо ченге.
Данъчния е добре дошъл в офиса ми.
А ако дойде при теб какво ли ще открие?
Я да видим. "Ченгенцето печели толкова?"
Педерас. И харчи толкова.
Няма логика освен ако не крадва по малко,а?
Какво по дяволите правиш?
Шефе.
- Още ли искаш да станеш почтен?
- Не, промених си мнението.
- Утрепа го.
- Какво?
Какво?
Някой иска ли риба?
Кой е там?
Излизам.
- Кой си ти бе?
- Моля не стреляй.
- Това не е ли моя чипс?
- Имам хипогликемия.
Обратно на диабета.
Произвеждам много инсулин,
изпадам в летаргия.
Какво правиш тука?
Не знам.
Вижте той е жив!
Хванете го!
Ето го!
Добре,слушайте. Може ли да кажа нещо?
Ако ме нападнете, Ще ида в полицията.
Ще докладвам за вац. Ще ви направят досие.
Имате си вече.Добре.
Имам 40 лева! По 20 на всеки.
И кредитна карта.
Има 200 лв лимит, изтеглил съм само 40.
Вземето го.PIN-а е. "Битката при Хейстингс".
О,Господи!
Ох,как боли..Ох
- Oх.Кърваво лайно!
- Кървав кебап!
Къде изчезна тоя шибаняк?
Ох, Гордън Бенет!
Тоя избега.
'Добро утро Манчестър.8:00ч е.
'Човек откри труп тази сутрин
'минавайки покрай канала.
'Полицията търси собственика на портфейл намерен до трупа...'
Здрасти,аз съм Саймън Градинаря. Искам да съобщя за убийство.
ЪЪЪ.Знам че изглеждам ужасно. Спах лошо снощи.
Един ме фрасна в лицето.
Паднах от един покрив в канала.
И един кондом ми се надяна на пръста.
Уф.
Не съм луд.Аз съм полицай на изпитателен срок.
Знам че ви е све тая,но
може ли да говоря с по-висш офицер.
Разбира се.
Оки-доки.
- Ох.
- Здрасти,Саймън.
Здрасти.
Да го очистим.
Не може. Нали сме полицаи.
Да бе вярно.
- Какво за счетоводителя?
- Това беше нещастие.
И ще го пуснеш да си ходи?
Засега. Той е много изплашен.
Сигурно ще ходи да строи къщички в Леголанд.
Ако проговори ще го посетим.
Ще намери кило кока и глава в хладилника си.
Да погледнем фактите.
Аз отговарям за това разследване. Твоят портфейл беше до трупа.
Ти..."помагаш на журналистите да пишат глупости".
В голяма каша си се забъркал.
Но мисля че можем да ти помогнем.
Ако си затвяряш устата няма да има проблеми.
- Сплашвате ме,а?
- Чакай само да ти кажа.
Ако си отвориш устата...
Отиваш в затвора.
Перверзниците в затвора само тебе чакат,
и аз ще се погрижа да разберат за теб,
ще се редят на опашка.
Гъза ти ще стане като скъсан джоб.
Добре казано.
- Обичаш ли Тайландска храна?
- Защо?
Мислех че искаш да отпразнуваш, това че не си заподозрян вече.
Не мога.Отивам си. Не съм за тука.
Връщам се на старата си работа.
- Ако ме вземат.
- Един обяд за довиждане?
По-добре да си вървя.
Излизам с много приятелки тази вечер. Мислех че ще искаш да дойдеш.
Не се тревожи няма да липсваш на никого.
Беше ми наистина приятно да работим заедно.
Успех с новата кариера
Дито.
# Не'ам къща, не'ам патъци
# Не'ам мангиз, не'ам и класа
# Не'ам ризи, нит пък пуловер
# Ни моа са парфюмирам, нема и де да легна... #
- Довиждане.
- # Акъла ми го неа... #
Чао.
# Ебал съм си майката
# И съм пълен простак
- # Не'ам и приятели... #
- "Дито."
- # Никой не ма обича... #
- "Дито."
# Нямам билет за Луната, напрау не'ам думи
# За мене неа Господ #
'Ще ти скъсат гъза в затвора.'
ААААА!
'Инспекторе, преди 4 дена
'извадихте 15-годишно момиче от горяща кола.
'Чувствате ли се герой?'
'Просто си вършех работата,
'и всеки друг полицай би направил същото на мое място.
'Ако това помага на хората да видят човека под униформата.Прекрасно е.'
'Вие навярно ще получите тазгодишният медал за храброст на Първомайката полиция.
'Подготвяте ли се за церемонията, която ще се състои следващата седмица?'
'С нетърпение, но ще бъда на работа до последният момент.Работата на първо място.
'Престъпниците не си почиват много в наши дни.'
Пет питиета, моля.
Шест.
- О. Секс.
- Ааа, Секс!
Бил, имаме ли още от онова Саке?
Ах.Бил.Къде е касетата от Вторник?
- Тук трябва да е.
- Току що я дадох на шефа.
Добре. Уилиам. Направи ми услуга. Би ли подържал това?
Чакай малко.
Къде е проклетото Саке?
Бил тъкмо го намери. Къде отиде шефа?
Да депозира нещо в банката.
- Мерси.
- Чакай малко.Ти кой си?
Джон. Джон Джоунс.
ДД.
- Мога ли да ви помогна?
- Пипнах те.
Какво? Аз... Господи! Ема, това си ти!
- Мислех че напускаш града.
- Ъъъ, не, Аз-аз размислих.
Изглеждаш невероятно.
- Аз съм проститутка.
- Ахаааааааа.
Защо? В полицията не ти ли плащат добре?
Не,аз работя под прикритие.
Много правдоподобно. Мда. Успя да ме заблудиш.
- Не бива да говорим тук.
- Защо?
Маями Вайс.
Искаш ли кафе? Да.
Защо гледаше към банката?
Ами, възнамерявам да я ограбя.
- Саймън!
- Здрасти, Джордж.
Заповядай, заповядай.
Някой да е паднал от стръмният бряг?
Не. Всеки ден ги инспектирам.
Не се тревожи за мен, Саймън.
Никога няма да се върна към криминалния живот,
и то благодарение на теб.
Така че, ако искаш услуга само трябва да попиташ.
Радвам се, че го казваш.
Защото искам да ми помогнеш...
Да?
..да ограбя банка.
Това е някакъв тест,нали?
Не, не. Всъщност, технически погледнато това не е престъпление.
Няма да вземаме пари. Само видеокасета, на която има заснето убийство.
Джордж,беше отвратително. Видях как удушват човек.
Добре де, счетоводител.
Не, не можеш да ме изкушиш.
- Убиецът е полицай...
- Не.
- ..командващ...
- Не!
Не преигравам. Не мога да ида в полицията. Натопиха ме!
Няма към кого да се обърна.
Виж, винаги си казвал, че престъплението е бързият път надолу.
А искаш от мен да ограбя банка?
Все едно да искаш бивш наркоман да си удари една помпичка за последно.
Какво мислиш за това,което току що казах?
Ами... Има смисъл.
Не биваше да ям къри, но сега се чувствам по-добре.
Съжалявам!
Искам да сляза!Моля ви има ли Господ!
Почакай! Ти казваше,
"Вие сте по средата на планината. престъплението е бързият път надолу.
- "Отговорността..."
- "Идете там и ще видите страхотна гледка."
Не излиза ли че си лицемер?
При дадените обстоятелства - НЕ.
Виж, Саймън, не че не искам да ти помогна.
Простооо...
Заради майка ми. Тя има артрит и трудно се придвижва.
Знаеш как е,имам магазин. а също и нея, знаеш как е,
малко е изперкала.
Тя не знае защо има риба навсякъде.
Иначе щях да дойда с вас.
Ей, Рамбо! Един буркан не можеш да отвориш'.
Ако бях аз щях да ги изпържа и да ги изям досега.
Дай мама да ти покаже.
И ти си ми едно голямо момиче.
Бях такъв идиот. Но сега не съм такъв.
Аз търгувам с компютри, и то благодарение на теб.
Най-хубавото е че се продават сами.
Всичко, което правя е да осигуря поддръжка на мрежата за малко пари,
което много радва потребителите, а и мен.
Щастлив съм.Много съм щастлив.
Това е насрана работа. Мразех я!
Всички сме вътре. Манчестър, дупе да ти е яко.
Все още не. Остана още един.
Виктор?
- Кой е Виктор?
- Имаше една история,
според която Виктор задигнал диамантите от короната
и след това си ги върнал обратно без някой да забележи.
- Откъде знаеш като никой не го е видял?
- Четох го в "Първомайски Новини".
Да точно там го четох.
Той е майстор на маскировката.
Мда. Понякога дори аз не мога да го позная.
- Виктор?
- Аз съм жена му.
След като работи с теб, се опита да се откаже от криминалният живот
насочвайки интересите си в Народния Драматичен театър.
Една нощ се промъкнал да оправи сейфа
в предприятието за плодови торти на Джаксън.
2 дни по-късно, докато една от машините работела.
Предполагат, че е паднал в мелачката.
На този етап, той се беше размесил.
Опитаха се да го съберат,
но всичко което извадиха беше половин дузина пайове и няколко пасти.
И това е което е...
Да.
Каква загуба.
- Ъъ, на човешки живот.
- Ахам.
Той много ви уважаваше -
той имаше едни инструменти, които съм сигурна, че би искал да ви даде.
Мерси,но мисля че си имаме косачка.
Съжалявам.
Страхувам се, че беше малко разхвърлян.
- Уау, ЦПИ.
- Какво?
Цифров Предавател на Изображения.
- Я скивай това.
- Не стреляй.
Камера в окото на Риба.
Очевидно Виктор е имал чувство за хумор.
Има купчини от това.
- Това какво е?
- Манерка.
- За?
- Чай,кафе,горещ бульон.
Ще го вземем.
Заповядайте в моята скромна обител.
Има само едно правило. Ако може да си свалите обувките?
Килимът е нов - нали разбирате.
Като изключим това, чувствайте се у дома си.
Приготовления за сън.
- Имам малка спалничка...
- Благодаря ти много.
- Канапе...
- Пу за мене.
- Надуваем дюшек...
- Земам го!
- Добре. Храна. Кой е гладен?
- Да.
Имаме хумус, салата, кускус,
изсушени маслини и сирене.
- Къде е сиренето?
- В хладилника.
Имаш ли хлебец?
Това нарязан хляб ли е?
Ами, някакъв френски хляб е.
- Не, не е нарязан.
- Добре.
Добре, изглед отгоре на банката.
Пътят е тук. Входната врата. Три прозореца...
стълби вляво и задна врата,
която мисля, че води до трезора.
Доста примитивно. Но...
Какво ни спира да влезем в трезора и да вземем касетата?
Това не е важно.
Вратите са бомбоустойчиви, прозорците са бронирани,
...няма и съседна сграда.
- Охранителни камери отвътре и отвън.
Вратите са с аларми с двойно захранване. Има сензори за топлина и движение във всяка стая.
Всичко е свързано електронно с полицията, през контролния център.
А трезора е заобиколен от три метра бетон.
С голяма врата от 2 тона.
Комбинацията на ключалката се сменя всяка седмица.
И може да се променя само отвътре.
Малко кафе за освежаване?
Ще изолираш захранването на системата и ще я отрежеш!
Това не е цялостна мрежа. Има резервни системи.
Може да се задейства алармата, ако не стане.
Тези технически лайна вече са остарели!
- Ще го взривим, ще вземем парите и ще избягаме.
- Млъкни!
- Имаш предивд видеокасетата, не парите.
- А, да бе.
Русокоско, ако искаш да правиш дупки, заповядай.
- По-добра идея не чух.
- Това са вече остарели лайна!
Ако няма какво да кажеш, по-добре млъкни!
Кажи му да престане да повтаря "тези лайна са остарели"!
- Става досаден.
- Държи се като официален съветник.
Аз съм съветник!
Колин, кое не е остаряло?
- TSMISP.
- Какво?
Това е една специфична програма за компютърни атаки.
Има предвид вирус. Съвсем се оля вече!
- Искаш ли да му пукна тиквата?
- Само пробвай, рибена главо.
Това наистина боли!
Слушайте! Много съм ви благодарен, че се решихте да ми помогнете да ограбим банката.
Но това не е състезание. Трябва да работим като отбор.
Всички тук сме много различни хора, което е добре.
Джеф например обича "Oasis".
Колин харесва...
- Какво харесваш?
- Твърдо белгийско техно.
Супер. Джордж обича "Бийч Бойс".
А аз съм по-скоро фен на "Дийп Пърпъл".
"Дим над водата"?
По-скоро резултата от едно шумно събитие в Монтро.
Едно казино се запалило, те видели дима и...
Както и да е, въпроса е че...
- Трябва да се захващеаме с работата.
- Именно.
Колин, какво е TSMISP?
И дали, ако ни разкажеш за него, ще ни изгубиш времето?
То открива всички аларми в контролния център.
- Ще задейства ли алармата в нашата банка?
- Не само нея. Ще открива алармите на всички.
Това няма да изключи системите.
По-скоро да задействаш алармите на всички банки в града.
Колин, вземи си още един тостер.
Мисля, че заслужаваме свободна сутрин.
Ема?
- Здравей, Саймън.
- О, здрасти.
Казаха ми да дойда тук...
- Колежката ми ли?
- Точно така.
- Седни някъде.
- Да, добре.
- Аз съм под душа.
- Бива.
- Какво ще правиш следобеда?
- Нищо.
Чичо ми Бърнард...
е отчасти собственик на...
една много хубава лодка по канала.
И по някакъв късмет,
днес му е ден да я кара,
но не е много добре.
Има проблеми с ъъъ...
тялото си.
Но вътрешно е доста добре.
Топло и удобно...
и прекрасно.
Както и да е, имаш много красива и хубава...
котка.
- Така че, какво мислиш?
- За кое?
Нали се сещаш, ти, аз...
лодка,
канал.
Освен ако нямаш по-добра идея.
Това е символ на плодородието.
Ако го докоснеш, ще увеличиш сексуалната си потентност.
- Точно така.
- Продължавай.
- Какво?
- Докосни го.
Няма.
Да не те е страх да пипнеш пенис?
Говориш на човек, който ще ослепее.
Давай, докосни го.
Аз само ще отида до...
Не забравяй да си измиеш ръцете.
Добър ден.
- Не е това, което си мислите.
- Така ли!
Дървен е.
Моля ви. Ще направите ли нещо за този човек там?
Ема! Помощ!
Излезте, сър. Знам, че сте там.
Излизам след малко.
Мъж в дамската тоалетна. Искам подкрепление. Вероятен ексхибиционист.
Аз не съм ексхибиционист.
Ще излезете ли, сър? Не трябва да сте тук.
Имам рядко щастие.
Така, къде е извратеняка?
- Излизай веднага, мръсно копеле.
- Изчакай малко. Почти свърших.
Не, това е.
Извинявам се, беше по спешност. Сега, какъв е проблема?
Докладваха ви за непристойно поведение.
- Имаше буца в панталоните си.
- Да, имам няколко.
Насрах се.
Къде е най-близкият магазин за гащи?
Надолу по улицата и после първата пресечка вляво.
Много благодаря.
- Изплъзна мисе от ръката.
- Не се безпокой.
И на мен се е случвало няколко пъти.
Като Жан-Клод Ван Дам. Къде?
Олдам, в дискотеката. Имаше голям нож.
Ти го свали с един удар.
Разказвал ли съм ти за това?
Всичките ти истории завършват с това, че си свалил някого с един удар.
Имам няколко ножа и вилици.
Да, хайде да ядем с ръце. Какво толкова.
- Мислех си нещо.
- Продължавай.
Ако се опитаме да влезем през прозореца, може да ни видят.
Но като се качим на покрива ще се прикрием и това ще ни спечели време.
Как ще влезем?
Ще стигна и дотам. Има пожарна врата.
- Която се отваря само отвътре.
- Почакай малко де!
Там има нещо като въздухопровод, нали?
Аз мога да вляза оттам, да заобиколя и да отворя пожарната врата.
- Ще ви пусна всичките вътре.
- Брилиянтно.
Отвора на въздухопровода, за който говориш,
е 14 кв. инча.
- Брилянтно, но с грешка.
- Ще мога да мина. Ще започна диета.
- Тогава това няма да ти трябва.
- Никога не ми барай храната.
Джеф, Колин, успокойте се.
Беше добра идея. Просто...
По-добре да не беше спорил.
Джеф си има много проблеми в момента.
Знам, но понякога много ме дразни с глупостите си.
Но съжалявам, ако съм го разстроил.
Това е доста голямо от твоя страна, Колин.
Искаш ли да добавиш нещо, Джордж?
А? Какво? Ами... ъъъъ...
Не.
Джеф, доста ти тих...
Кърсти! Какво, по дяволите, правиш тук?
Мислех да те окрада.
- Това, което правиш е незаконно.
- Също и обирането на банка.
Откъде знаеш, че ще обираме банка?
Записано е на таблото за бележки.
Правилно, Кърсти.
Ако забравиш за това, аз ще забравя, че се опита да ме ограбиш.
Това не е равностойно, защото ти ще ограбваш банка.
- Какво искаш?
- Да се присъединя към бандата ти.
- Ние няма да крадем пари, ясно?
- Да.
- Моля те?
- Много си малка.
Мога да шофирам колата за бягство. Задигнала съм 44 коли.
И си хващана 44 пъти. Съжалявам, Кърсти, но не ни трябваш.
Така, докъде бяхме стигнали?
Джеф имаше гениалната идея да влезем през въздухопровода,
а аз посочих, че никой от нас няма да може да мине оттам.
Аз ще мога.
Божикравичка до Богомолка.
Чувам те, Божикравичке.
На една миля съм и още ви чувам.
Добре, пробвай с пет мили. Край.
Дори да успеем да влезем вътре, как ще избягаме?
Имам идея по този въпрос.
В петък не се доближавайте до целта, докато не настъпи час пик.
- Проблеми?
- Защо този протест е в делничен ден?
- За максимални поражения.
- Тъпаци!
Ако го направим в неделя от 12 часа пред банката,
ще има по-голям ефект.
- Някои от нас са на работа.
- Да!
- Градът е изпразнен в неделя!
- Улиците ще са на наше разположение.
- За децата!
- Петък, 17:00ч. Вече е решено.
- Кой го реши?
- Комитета.
- Педали!
- Ебаси демократичната организация!
- Да! Да!
- Така е.
Избраният комитет взе решението си и ние трябва да се съобразяваме с него.
- Мамка му!
- Ще ги оставите ли да ни мандахерцат?
- Кажете му, че не сме овце.
- Ние не сме овце!
- Накарайте го да гласуваме.
- Нека да гласуваме!
Добра идея!
Добре. Всички, които искат протеста да е...
- в неделя по обед...
- Пред банката.
..пред банката да си вдигнат ръката.
Да!
Побързай!
Господи.
Това не е шибан маратон!
Ако разберат, че са качили вирус, няма ли да кажат на някого?
Щеше ли да кажеш нещо, ако го беше видял?
Да, но това е скучно, нали? Просто вариация на...
Това не го бях виждал преди.
Някакво развитие по разследването?
Имаш предвид счетоводителят без глава? Не, той е нещо като мъртва зона.
- А онзи инспектор?
- Той не е важен.
- Нека да не говорим по работа?
- По-добре да тръгвам.
- Едно за из път.
- Не, благодаря.
Вземи си водка. Това е заповед.
Как върви личния ти живот напоследък?
- Всъщност нямам време за нищо.
- Знам какво имаш предвид.
- Да не се опитваш да ме напиеш, инспекторе?
- Аха.
Не вярвам в домашната романтика.
Кой е казал нещо за романтика?
Прави това, което можеш най-добре.
Какво е това?
- Това е РОКУД.
- Какво?
"Робот за Отключване на Ключалки, Управляван от Джордж."
- Това телескопично ли е?
- Нещо подобно. Хидравлично.
И когато влезе в трезора,
ще излъчи електромагнитен импулс върху дисплеите,
карайки часовниците да се занулят и да отворят вратата.
- Откъде знаеш това?
- Чух те, когато говори с майка си по телефона.
Да, тя обича да знае какво съм замислил.
Сега, с този механизъм, за РОКУД ще е лесна работа...
Казах ти, че е много тежък.
- Това е само малка модификация.
- Има нужда от нов дизайн.
- Ако това не стане, отиваме в затвора.
- Ще стане.
Как ще пуснем робота в трезора?
И какво каза, че имало вътре?
10,000 в монети, акции и чекове. Надявам се.
- Това ще купи ли легла за децата?
- И няколко инвалидни колички.
- Те са сакати?
- По-скоро затруднени.
- Разбира се.
- И слепи.
- Така ли?
- Някои от тях.
Така, ъъ...
Естествено не можем да допуснем нещо такова в трезора.
Можем да направим изключение само за ценна скулптура или картина.
- Извинете, може ли да ви стисна ръката?
- Да.
- Вие сте д-р Моро.
- Монро.
Да, разбира се. Може ли да ви кажа благодаря?
Благодаря ви за всичко, което направихте за децата от "Св. Саймън".
Трябваше да видите лицата им, когато за първи път си сложиха обувки!
Сърцераздирателно. Знаете ли как му викат в дома за деца?
- Не.
- Татко!
Бог да ви благослови.
Имате ли свои деца?
Да, да, имам.
Те са скъпоценни, нали?
Да.
Изчакайте ме тук, докато отворя голямата врата.
Това е масивна врата. Сигурно сте доста силен.
Боя се, че ще се наложи да застанете ето там.
О, да. Съжалявам
1-7-8-9...
- Какво има?
- Върни го назад да го видим пак.
Я гледай!
- Чия е идеята за това?
- На Саймън.
- Той препречи пътя с гъза си!
- Хората понякога си мърдат гъзовете.
- Защо тя не премести прасето?
- Майната ти!
- Без псувни.
- Не е виновна Кърсти.
Защо помагаме на човек с кадифени панталони?
- Защото той помогна на вас.
- Това беше работата, за която му плащаха.
Трябва ни решение, а не хленчене от някакъв с лимонена глава.
- Лимонен педал.
- Да!
Не. Не ни трябва къдрав лигльо, който да се прави на капитан Кърк.
Той поне направи нещо.
Предсатви си, че търсиш Спок в "Стар Трек IV".
"Съжалявам. Не успяхме да го намерим."
Моля?
Това беше в "Стар Трек III". Казваше се "В търсене на д-р Спок".
1-7-8-9... 3-5-20!
Написано е на шибаната му ръка!
- Здравей.
- Здрасти.
Ъъъ... влизай.
Всички, това е Ема.
Тя е моя приятелка и е полицайка.
- Не съм на работа в момента.
- Това е братовчед ми, Колин.
Здравей.
- Това е братовчеда Джеф.
- Здрасти.
- Здравей.
- Това пък е... чичо Джордж.
Здрасти.
- А това е...
- Знам, ти си...
Дъщеря му.
Здравей
Може ли да... Извинете ме.
- Те не са ти семейство, нали?
- Не.
- Тя е автоджамбазката.
- Знам.
- Всичките са ми бивши клиенти.
- Защо тогава са във всекидневната ти?
Те са част от доброволна група за самопомощ.
Срещаме се редовно и се опитвам да ги накарам
да се грижат не само за своите проблеми, но и за проблемите на околните.
Това им помага поради 2 причини.
Първата е, че не са толкова изолирани и могат да се концентрират,
а втората е, че много ми харесват коленете ти.
И очите ти.
Искам да кажа, че всичко ти харесвам, но най-много - коленете.
- Това ли видя в огледалото?
- Коленете ти ли? Не.
Всъщност да, само тях. Другото едва ли го видях.
- Не, не можем да го направим тук.
- Да, добре.
Какво планираш?
Искаш ли да ти кажа или предпочиташ да бъда спонтанен?
Саймън, какво си намислил?
Мога да ти обясня.
Инспектор Бъртън уби Тревър Дийсън.
- За какво говориш?
- Видях как го направи.
- Ядях чипс зад едни кашони...
- Защо не ми каза преди?
Бъртън щеше да ме натопи и изпрати в затвора.
Щяха да ме изнасилват всеки ден.
- И за какво е всичко това?
- Не мога да ти кажа.
Ти си полицайка.
Мислех, че съм ти приятелка.
Кой провери личните вещи на Тревър Дийкън?
Лично Бъртън. Защо?
Добре.
- Може ли да ви попитам нещо, сър?
- Да.
Жертвата, Тревър Дийкън.
- Познаваше ли го?
- Не.
Тогава защо номера ти е записан в мобилния му телефон?
Мислиш, че аз съм го убил?
- Не казах това.
- Тогава кой?
Да пием за утре.
За най-дръзката кражба на века.
Има предвид прическата ти.
За... приятелите.
Да... благодаря ти.
За приятелите.
Заповед за обиск.
Намерих заключен шкаф, сър.
Изглежда като капак в тавана.
Затворническата храна е консервирана,
но след около 10 години се свиква.
Толкова присъждат за убийство на счетоводител.
Само че не го убих аз, а ти.
Да, ама аз имам алиби, а ти не.
Требе да имаш повече доказателства, ако ще ме натопиш в убийство.
Шефе, мисля че ще искаш да видиш това.
Добър материал за малко момиче.
Уолш, изведи тази малолетна от стаята.
Знаеш, че е под 16 години, нали?
Разбира се, че си знаел. Тя беше твоя грижа. На тази възраст са доста напращели.
- Ти си ужасен.
- Той е прав.
Толкова съм ужасен, че ще ми дават награда за храброст утре.
Странен свят, нали?
Лошо куче!
Пусни я!
Пусни я!
Пусни я!
Пусни, шибано псе!
По-добре да огледам градината.
Не мисля, че проверихме в кухнята.
Г-н Гардън, бихте ли отворили хладилника?
Какво има в тенджерата?
Варена глава.
- Адвокатът ти ще позакъснее.
- Ще го почакам.
Може ли да обясня? Наистина ли мислеше, че варя глава?
- Ти ме излъга.
- Дай ми 10 секунди.
Мога да докажа, че Бъртън е убил Дийкън. Една охранителна камера записа всичко.
Касетата е в трезора на банката.
Трябва да проникна в банката, за да изчистя името си.
Това бяха 12 секунди.
- Може ли да си взема списание?
- Хайде, по-бързо.
Това е онази жена там!
- Може ли да погледна чантата ви, мадам?
- Какво е това?
Не съм купувала нищо. Само си платих бензина.
Бъртън ще си вземе наградата след 3 часа.
- Моля?
- Само казвам, че...
Бъртън ще си вземе наградата в съвета.
Защо ми казваш това?
Да не мислиш, че ще ни дадат шампанско, за да му вдигнем тост?
Добра идея. Мога да разбия бутилката в главата му.
- Той е саркастичен.
- Просто казвам, че...
щеше да е страхотно да му видим лицето тогава.
Щеше да е страхотно, ако Адолф Хитлер
бе създал вегетариански ресторнат вместо Третия Райх.
- Но не стана така.
- Не обичам вегетарианци.
"Влизай, е Кърсти"!
- "Кърсти е, влизай!"
- Бързо!
- Бързо!
- Влизай!
Тя носи цялата екипировка!
Не знаех, че имаме микробус.
Аз го свих. Не мислех, че този път ще ми направиш проблем.
Знам, че си в тая каша по моя вина.
Не, вината е моя.
Отчасти е твоя.
Минавай.
Добре, да го направим!
Една снимка, инспектор Бъртън?
Божикравичка до Богохулка. Чуваш ли ме?
Казва се Богомолка.
- Богохулка?
- Чувам те!
Чисто е. Само някакви бабички си чакат рейса.
- Както и да е, тя имаше лимонен кекс.
- Обичам лимонен кекс.
- Страх ме е от високото.
- Вече можеш да се пуснеш.
Програмата на Колин ще активира алармата
след точно 15 секунди.
Готови ли са всички?
Добре, 10 секунди.
Аз ще броя. Пет...
четири, три,
две, едно.
Браво, Колин.
- Внуши си, че си слаба.
- Лесно ти е да го кажеш.
- Извинете ме.
- Ще се видим на сцената.
Какви са тези сирени?
Пищят отвсякъде. Софтуерни проблеми.
"...Четирима мъже са избягали от участъка на Гладстон."
- Обади се на Милс да провери какво става.
- Добре, шефе.
Хайде.
- Да помогна?
- Да, хващай.
- Какво да го правя това?
- Направи чай на Джордж.
С една бучка захар.
Извинете, полицай. Знаете ли че алармите се включиха?
Добре, мадам, отбелязах мнението ви.
Откъде знаеш къде точно е касетата?
- 1962.
- Годината, в коята се събраха "Бийч Бойс".
- Кои са пък тия педали?
- Няма да ти харесат.
В тяхната музика се чува какво пеят.
Той каза, че ако не яде нищо, тя ще умре.
Това не беше обичайният й доктор, а и имаше брада.
Нейният доктор флиртува с курвите в Испания. Някои се уреждат, нали?
Какви ми ги надрънка, да та еба?
Вижте! Статуя на гръцката богиня Атина.
Да се надяваме, че е на наша страна.
- Да не се преобърна?
- Да.
- Аз ви казах да му сменим дизайна.
- Наистина го каза.
- Така... сега какво ще правим?
- Прецакани сме! Прецакани сме!
Освен, естествено, ако Кърсти не натисне червеното копче.
Тези двамата наистина се притесниха.
Богохулка да Божикравичка. Чуваш ли ме? Край.
- "Мустафа? Мустафа?"
- Обади се, Божикравичке.
- Този беше доста груб.
- И употреби думата с "Е".
"..Сали и Дженифър са пред магазина на Бродкрофт Роуд."
Накъде върви света в наше време.
Господи, той видя жицата! Божикраво! Скакауец!
Бинго! Часовниците са занулени.
- Божикравичке!
- Казвай.
"Полицията ще дойде до 5 минути."
- Пет минути?!
- Мамка му.
Съсредоточете се! Така. Някой да е записал кода за достъп?
Само ви пробвах.
Пише, че кода е грешен.
- Да не са го сменили?
- Или има някаква резервна система.
Който е обирал банки преди да си вдигне ръката.
Джордж, ти за какво беше в затвора?
Аз съм сериен двуженец.
Джордж, изолирай проблема.
- Просто обичам сватби.
- Не онзи проблем. Този проблем.
Добре. Не можем да минем през тази врата,
а ченгетата ще минат през тази.
- И какво ще правим?
- Нищо.
Виктор!
Докато алармата действа, вратата няма да се отвори.
Помислих, че ще имаш нужда от помощ.
Още няколко минути и ще го кракна.
Сега пробвай пак.
Но това значи, че са в сградата.
В подобни случаи винаги помага да си бърз.
- Мислех, че си мъртъв.
- Само си почивах.
- Видях гроба ти.
- Жена ти каза, че са погребали...
..шест пая и няколко пасти.
Каква загуба.
Това не беше толкова трудно. Какво правиш?
Отварям депозитната каса на Бъртън.
- Взехме това, за което сме дошли.
- Няма нищо лошо да погледнем.
Къде е Виктор?
Всичко изглежда чисто, сержант.
- Трябва да проверим трезора.
- Аз ще отида.
Рийд, върви с нея.
- Вътре има и още.
- Това не са наши пари.
- Не са и негови.
- Това са пари от наркотици.
Правителството ще ги похарчи за оръжия за масово унищожение.
Точно сега сте като на половината път да изкачите планина.
Престъплението е лесният път надолу.
- Обираме банка!
- Технически, да...
Да вземаме парите сега, а ако си променим мнението, ще им ги върнем по пощата.
- Това е добро решение.
- Не е решение!
- Ти взимаш парите!
- Технически, да.
Сержант, асансьорът спря. Чувате ли ме?
- Да не спряха тока?
- Не, това е Виктор.
- Трябва да се върна.
- Никога не се връщай.
- Забравих касетата.
- В такъв случай - връщай се.
Запечатайте сградата и претърсете всички стаи.
- Сержант?
- Какво?
- Искаш ли да излезем някой ден?
- Какво ще кажеш за утре вечер?
- Не мога тогава, заета съм.
- Следващата седмица тогава.
Не мога. Пак съм заета.
Всъщност си промених мнението. Жени!
Това е само началото!
Мисля, че се справихме.
Някой от нас трябва да скочи пръв, за да види дали всичко е наред.
Другия ще се погрижи тя да не се паникьоса, след като скочи.
Правилно! О, Господи!
Джордж, нямам нищо против да скоча първи, ако се притесняваш.
- Ами малко се притеснявам.
- Няма ти нищо, ще се оправиш.
Само направи една крачка и гравитацията ще свърши останалото.
Джеф е долу, а аз съм точно зад теб.
- Благодаря, приятелю.
- Лесна работа.
Хайде, Колин!
Трябва ни ключа за тази врата!
Лесна работа.
Къде е Саймън?
Ще му трябва малко чипс.
- Бронирано стъкло.
- Нали е банка.
Тръгвай.
Съжалявам, сержант.
През идващите дни,
ще направим невъзможно за кола да влезе в Манчестър!
Колелото ще стане символът на новият световен ред!
Внимавай малко!
Хайде, копеленца! Махнете се от пътя!
Разкарайте се!
Направихме го!
Взехме парите! Да тръгваме!
Прави каквото искаш!
Аз вземам касетата, за да изоблича Бъртън.
- Здрасти.
- Здравей.
- Какво има на касетата?
- Това... е...
Късометражен филм за убийства на полския режисьор Кшищоф Кшеслофски.
Простичката история на човек, коята започва с извършването на убийство,
после преминава през съдебния процес и накрая кулминира с екзекуцията на героя,
която е толкова безмислена, колкото и убийството.
И точно това е посланието на филма, че убийството е грешно.
Гледал съм го. Филма е боза.
- Да, така е.
- Защо се нарича "Вторник"?
Тръгвайте след него.
Охрана! Идват насам.
Вземи касетата и я занеси на г-н Кокран.
Аз ще довърша тук.
Нали няма да удариш човек с очила?
Ела насам.
Никога не се ебавай със служител в офис.
Съжалявам.
Благодаря.
Всеки от тези офицери, които се награждават днес,
педставляват силите на доброто, които искам да видя през 21 век.
Те са полицията на хората.
Ела тук.
Една дума и си мъртъв. Сега, къде е касетата?
Чакай!
С един удар.
- Ето парите те.
- Благодаря.
- Ние ще изкачим тази планина.
- Добре.
Всички сте арестувани. Отново. О, благодаря много.
Чудех се как ще се добера да това.
Унищожи го. Ти свърши работата вместо мен.
Който се смее последен, се смее най-добре.
- Имаш ли таен план?
- Да.
- И какъв е той?
- Тайна.
Инспектор Бъртън?
- Как изглеждам?
- Като измамник.
- Имаме ли таен план?
- Не, прецакани сме.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Къде отиваме?
- Ти ми кажи.
Днес съм много щастлив, не само защото получавам тази награда,
но и защото след толкова време униформата все още ми става.
Извинете ме!
Извинете, че ви прекъсвам, на съм насочил пистолет към главата на тази полицайка,
така че знаете процедурата в подобни случаи да останете спокойни,
да не ме предизвиквате и да ме слушате.
Казвам се Саймън Гардън и съм инспектор.
Погрешно съм обвинен в убийство.
Не мога да повярвам, че отзад има хора, които си говорят.
Тихо!
Бъдете тихи, моля ви, иначе ще я застрелям в главата.
Благодаря. Аз не съм убиец.
Знам, че положението не изглежда добре, но не съм способен на убийство.
Дори не знам как да стрелям с пистолет.
Но просто трябва да дръпнеш спусъка, нали така?
Кърсти?
Взехме тези пари назаем от банката.
Бяха в депозитна кутия
на името на инспектор Бъртън.
Г-н Гардън, свалете оръжието от главата на полицайката.
Спокойно, няма да дръпна спусъка... но може и да го дръпна.
Може ли, сър?
Обясни за парите.
Тези пари щяха да послужат за полицейски удар
върху престъпна организация, в която проникнах като корумпиран полицай.
Току-що пропиля 2 години полицейска работа, Саймън.
Ами касетата?
Каква касета?
Благодаря.
От доста време не съм го казвал,
но те арестувам по подозрение в убийство.
Сър, мога да обясня.
Така! Сега аз държа пистолета,
и както видя, ще стрелям, ако се наложи.
Докато си там, сложи парите в чантата, ако обичаш.
Трябва да има повече от това.
Ако ме застреляш, ще станеш сериен убиец.
Не!
За да станеш сериен убиец, трябва да си убил трима души.
Съжалявам, така е в Америка. Тук стигат и двама.
Дръпнеш ли спусъка няма да постигнеш нищо. Само ще изглеждаш глупаво.
Тези ти трябват.
- И тези.
- Това беше добре.
Добре. Това е полицейска работа.
Ние ще поемем оттук.
- Благодаря.
- Няма защо.
Аз ще се погрижа за парите.
- Ще ме откопчаеш ли?
- Изгубих ключа.
Ами, добре. Джордж?
Няма проблеми.
О, не. Това е "Spear & Jackson" ключалка.
Няма да можем да ги отворим до утре.
Колин?
Съжалявам, беше такъв красив момент.
Това в джоба ти... да не е пистолет?
Не, това е пенисът ми.
Превод и субтитри: nikolay_rusev@hotmail.com и dimitar_zaprianov@hotmail.com