Frida (2002) (Frida CD2.sub) Свали субтитрите
- Съжалявам.
Трябва да се справи. Идете си в къщи да си починете.
- Фрида!
Би трябвало да сте в леглото, г-жо Ривера.
Бебето ми липсва.
- Върни се в леглото.
Вече няма да мога да имам деца.
- Можем да опитаме отново.
Дa, но трябва да си починеш.
- Toва е моят син!
Г-жо Ривера...
- Искам да го видя. Какво сте му направили?
Искам да видя сина си. Какво сте му направили?
Аз ще се погрижа за това.
Обещавам ти, oбещавам ти.
Какво е това, по дяволите?
- Закуска.
Опитваш се да ме убиеш? Трябва ми енергия за работа.
Ако напълнееш още малко, следващия път ти ще отидеш в болница.
Не вярвам в Бог, но всеки ден му се моля
да те запази за мен.
Наистина? Бих казала, че трябва много да обяснява.
От днес ще ставам по-рано за да купувам закуска.
Фрида?
Фрида, дойде си.
Напуснах го.
- Имаш право.
Трябваше да бъда тук.
Сега си тук.
Разболя се и проклетите растения умират с нея.
Толкова много преживяхме заедно.
Понякога... Понякога съжалявам, че изобщо се ожених.
Мисли, че съм я мразил.
Нанесохме си много вреди един на друг, и понякога мисля така.
Тогава се разболя... А аз викам Божията воля...
РИВЕРА НАРИСУВА КОМУНИСТИЧЕСКИ СЦЕНИ НА СТЕНАТА НА РОКФЕЛЕР
Видяли сте работата ми.
Знаехте за моите възгледи, когато ме наемахте.
- Дa.
Показах Ви скици. И на вас, и на вашия баща.
- Дa, дa.
Какво сте очаквали от мен? Танцуващи момичета?
Нe. Не очаквах портрет на Ленин.
Да бъдем искрени: на рисунката която ми показахте,
беше някакъв анонимен работник.
Сам се превърна в Ленин.
- Не, вие го превърнахте
в Ленин и те ни обвиняват във вестника!
Наистина ли вярвате, че моето семейство e зависимо от вестникарските писания?
Ще ви защитим. Особено вас. Ще ви защитим от всяко нападение.
Вашите работи са прекрасни, както винаги...
Но Лениновия портрет е позор зa много хора...
най-вече за моят баща...
Поставихте ме в неудобна позиция.
Затова Ви моля да промените само този единствен детайл.
Toва е против моите принципи.
Дa... Пригодихте вашите принципи, като идвахте на нашите
партита и като ядяхте на нашата маса.
Надявам се, че ще размислите...
Има голяма тълпа навън.
Едната половина мисли, че си дявол.
Другата половина мисли, че си герой.
Kaжи ми искрено, какво мислиш.
Kaквото пише в документа, това ще бъде...
- Нe, наистина.
Това е което много ме плаши.
- Защо?
Затова се питам дали той наистина е прав.
Може да съм бил лекомислен и съм рискувал повече.
Диего, ти не можеш да загубиш. Не е страшно един разрушен мурал.
Ще има още много. Има хора, които са зад теб.
Tи рисуваш техните сънища и идеали. Нито един художник
не може да се похвали с това.
Те могат утре да разрушат стената, и пак ти ще победиш.
Не съм сигурен.
Диего!...
Сеньор Ривера...
Ще трябва да Ви помоля за последен път да размислите за позициите си.
Няма да компроментирам моята визита.
В този случай, това е вашия хонорар. Напълно изплатен, както е договорено,
вашите услуги повече не са ни необходими.
- Това е моя картина.
На моята стена.
Копеле!
Диего, хайде да си вървим.
- Фрида, трябва да се борим
с тези копелета. Те разрушиха стената, но картината е тук.
Ще я нарисувам отново и без неговите пари.
- Без никакви пари?
Нямаме достатъчно, дори да ходим до Чикаго..
- Няма да ходим в Чикаго.
Отказали са поръчката.
Време е да си ходим в къщи.
- С опашка между краката?
Не ни е тук мястото. Уморена съм от тези хора,
уморена съм от тичането ти покрай тях.
Това ли искаш? Искаш ли да се върнеш за това?
Да, искам да се върна!
Работя.
- Виждам. Донесох ти обяд. Докторът каза, че трябва да ядеш повече.
Диего.
Стига, достатъчно. Диего!
Диего.
Диего, престани!
Господарю Шолотло, принц на тъмнината, ти си най-добрият критик.
Само ти виждаш какво направи тази страна от мен.
Диего, трябва ти помощ.
Фрида, защо ти и Диего живеете в отделни къщи?
Защото сме различни.
Любовта ни събира заедно. Затова имаме мост.
Значи мостът е вашата "любов"?
Да, може да се каже.
- А защо е толкова малък?
Не работи, болен е, в депресия.
Казва, че хората в тази страна са глупави като магарета.
Обвинява мен за това, че се върнахме.
Смешно.
Фрида, късметлийка си с него.
Отчаяна съм. Понякога мисля да се върна.
Не трябва да се връщаш,
а да започнеш да работиш.
Можеш да ми помогнеш да подредим ателието на Диего.
Откъде да почнем?
- Нищо не пипайте.
- Диего!
Не се притеснявай.
Хайде долу.
Сегa.
- Боже...
Със сестра ми!
Излизай! Навън!
Фрида.
Аз съм животно. Да. Аз съм идиот.
Това нищо не значи.
Фрида, кажи ми.
Имаше две големи нещастия в моят живот, Диего.
Инвалидността и ти. Tи си по-лошото.
Излизайте.
Вън. Вън.
Не мога да приема това място горе, а и вечер става хладно.
Но поне знам какво ми е в къщата.
Диего не ти ли дава пари?
- По-добре да бъда бедна.
Избра сестра ми...
С родната ми сестра...
Да върви по дяволите.
- По дяволите.
Намери си работа. Рисувай известно време.
- Продадох някои картини.
Няма да е достатъчно да си покриеш разходите.
Не ме разбирай погрешно, харесват ми твоите картини,
само не съм сигурна, че можеш да преживяваш по този начин.
Груба си. Виж. Какво е това?
Беше във вестника. Мъж наръгал жена си 22 пъти.
Когато съдията го попитал защо, той казал:
"Toва са само няколко малки убождания."
Koй e?
- Духът на Фрида Кало.
Сещам се за нея.
- Как си?
Самотен. Тези дни ме посещават само духове.
Е, как е твоят Диего?
- Не знам защо така го нарекох.
Никога не е бил мой. Нито ще бъде. Но е добре.
Предполагам, че рисува.
- А ти, рисуваш ли?
Да, и искам да ми позираш. Не трябва да напускаш къщата.
Искам да я напускам. Добре тогава,
всеки ден ще ходим на различно място.
- Звучи добре.
Ти нарисува всички от семейството?
- Да, отдавна.
Подсети ме какво исках тогава.
Искаше да бъдеш независима личност.
Фрида.
Тя никога не те е обичала, знаеш ли?
Каза, че ще ми донесеш само неволи.
Трябва да говоря с теб и с нея.
Искам една услуга от теб.
Много си храбър да дойдеш тук и да ми искаш услуга.
Не е за мен, за Троцки. Изгониха го.
Никой го не иска, a Сталин иска да го убие.
Получих писмо че е получил разрешение да дойде в Мексико.
Искам да го посрещнем заедно.
Пусни го да живее в къщата на баща ти.
Знам, че искам много, но това е тежко време за него.
А ти, Фрида, внасяш живот и топлина на всяко място.
Троцки е голям човек, намиращ се в голяма опасност
и ние имаме възможноста да му помогнем.
Добре.
Не разбирам какво е това нетърпение за един философ.
Велик човек - истински революционер. Това, което правим, е важно.
Ако ме слушаш, не би трябало да влизаш в политиката. Тя унищожава.
Добър съвет, татко.
Извинете, че не можах да Ви дочакам като пристигнахте.
Наталия и аз сме ви дълбоко благодарни за вашата
великодушност в тези тежки времена. Вашата шармантна
жена направи последната част на нашето пътуване много приятна.
За нас е голяма чест, че можем да приемем вас и жена ви в нашия дом.
Диего, прегладнели са, хайде да ядем.
Благодаря.
Истина е. Не, аз не мога да повярвам.
Тия хора са идиоти. Протестират за агресията на Хитлер,
а на Сталин му пеят. Нима не са еднакви?
Да. Но не точно.
- И двамата са чудовища.
Хитлер изглежда луд.
- Изглежда? Той е болен!
Разбира се, че е луд, но има способността
да мобилизира умовете на хората, а Сталин е
само досаден.
Това е брутално. Сталин е само бюрократ.
В това е разликата. Еднакви са. Само един луд може
да иска да превземе континента.
- Лудостта.
Да. И предизвикателството.... Вижте нас.
Мексиканци, руснаци, французи, на тази прекрасна нова планета на Ривера.
Ще ви кажа нещо, приятели. На базата на моя житейски опит,
загубите и болката триумфират.
Последствието от това не е унищожаването на моята вяра в истината,
в човешката солидарност, даже напротив -
направи я неунищожима.
Във вас има надежда. Благодаря ви от сърце.
Наздраве!
Помисли така да си живееш живота.
Да оценят главата ти, a ти пак да си толкова смирен.
- Дa.
Лека нощ, Диего.
Престани, Андре, мразя ласкателствата.
- Не ме интересува, това е прекрасна работа.
Всички ли ги видя?
- Да.
Непрекъснато ги гледам. Джулиет Леви купи няколко в Ню Йорк
и ги препродаде. Продаде четири на някакъв гангстер
Робинсън. И то за 200 долара всяка.
Той е обран. Не успяхме дa излъжем никой друг.
Моите малки картини не могат за никой нищо да значат, освен за мен.
Стой! Долу! Дръпни се от вратата! Назад!
Назад!
- Дръпнете се.
- Бързо, всички вътре!
Фрида, какво правиш?
Давам ви пет секунди да се махате от тук. 1, 2...
Не се притеснявайте. Това бяха сестрите на майка ми.
- Какво искате да кажете?
Носеха икони и пръскаха със светена вода. Мислят, че мястото е прокълнато,
и че вие сте антихрист.
Какво мислите за рисуването?
Moжете да направите изложба.
Искам само да покажа страната си. Ще ви позволят,
щом ви признаят на друго място. Картините ви трябва да се видят.
Кой идва с мен горе?
- По-тежко е, отколкото мислите.
Всичко е по-тежко, отколкото мислим.
- Аз ще дойда.
Сигурна ли си?
- Ако старец може, защо не и инвалид?
Не, всичко е наред. Не вярвам, че убийците чакат на върха.
Фрида, боли ли те?
Не мога повече нищо да ви кажа.
Толкова пъти ме чупиха и пак ме сглобяваха.
Всички тези операции ми нанесоха повече вреда от нещастието.
Всичко ме боли. Кракът, най-много.
Добре съм.
Като всичко свърши, ще получим повече от това, на което се надяваме.
Харесва ми при картините ти. Носят ти послание.
Мислиш, че никой не го е грижа, но грешиш.
Твоите картини изразяват това, което всички чувствуват.
Сами с болката си.
- Moже би.
Лион, кажи ми за твоите деца.
- Моите деца.
Знаем, че ено от момичетата е убито, и едно от момчетата.
Мислехме, че още едно момче е в затвора, но получихме писмо.
И него екзекутираха, всички ги няма. Аз прокълнах семейството си.
Като че ли аз съм прокълнат.
- Не трябва да говориш така.
Истина е. Сталин има повече мощ, от който и да е цар.
Аз съм сам, с няколко приятели, и против
най-голямата машина за унищожаване на света. И какво мога да направя, освен да работя?
Не можеш и да предположиш, какво удоволствие е за мен, че съм тук.
Да, виждам всичко това.
Това е първия път, когато се чувствувам като истинска личност след години.
В книгата си "Държавата и революцията", Ленин
отстъпи от оригиналното учение на Карл Маркс, което са въвели социалдемократите...
Продължавам от социалната демокрация.
Фрида.
За тази книга говорих. Кажи ми какво мислиш.
- Благодаря.
Ще се върна след час.
Не, не, по-добре е така. Ще престанем с това.
Не отиваме далече, само зад ъгъла.
Бих искал да размислите. По-сигурно е, ако не друго.
Повече от сигурно.
Благодаря, приятелю.
Скоро ще се видим.
Наталия?
Няма смисъл, това беше за негово добро.
Той не мисли за своето добро. Мисли за нейното.
- За какво говориш?
Говоря за някой, който е готов да жертва собственото си благополучие,
отколкото да нарани жената която обича.
Да не си си изгубила ума?
- Върви по дяволите, Диего.
Знаеш ли какви могат да бъдат последиците от това?
-Той не се страхува, защо ти се страхуваш?
От всички хора на земята, защо точно с него, Фрида?
Искахме!
Разби ми сърцето, Фрида.
Боли, нали? Защо?
Това беше само чукане, като ръкостискане.
Аз ти казах какъв съм, когато се омъжи за мен.
Да, каза ми, а аз все пак се омъжих за теб, и ти обеща, че ще бъдеш лоялен.
Беше ми като другар. Мой приятел, моят най-добър приятел.
Но никога не си бил мой съпруг.
- Фрида.
Скъпи Диего, как си дебелчо.
Защо не си ми казал, че Париж е такъв кошмар?
Французите са най-претенциозните и най-досадните хора на света,
по-добре ми беше да ям торта в ресторанта,
отколкото да слушам ломотенето на забележителните кучки на Париж.
На изложбата не се случи нищо кой знае какво.
Мексиканските художници не са нищо повече от екзотика.
Самотна съм и чакам вести от дома.
Диего, това писмо е лъжа. Париж беше добър към мен,
но без теб това нищо не означава. Цялата лудост на нашите 12 години
заедно, преминава през мен и чувствам, че те искам повече
от себе си. Може би ти не ме обичаш толова много, но все пак малко ме обичаш, нали?
Ако това не е истина, надявам се някога да стане. Обожавам те. Фрида
Носи се слух, че Троцки е убит.
Мислихме, че е истина.
Може да са се опитали да го хванат.
Говори с председателя.
- Не. Ще ходя в Калифорния.
Калифорния?
- Да.
И Фрида, искам да се разведем.
- Заради кого?
Заради американската актриса?
Слушай ме! Не че ми пука за г-н Троцки,
но не можем да позволим да убиват политическите бегълци у нас.
Нали?
Още ведъж. Къде е мъжът ти?
- Нямам мъж.
Фрида.
Господи.
Кристи.
Много съжалявам.
Не беше твоя вина. Моя беше.
Трябваше да знам.
Какво направи за да ме извадиш от тук?
Диего полудя като разбра. Веднага ми се обади.
Диего.
Още малко.
Откога кракът ви е такъв?
- Koй знае? Да свършваме и да плащам.
Това е гангрена. Трябва да се ампутира.
Имате късмет, че не се е разпространило по-нагоре върху крака.
Отслабнал си.
Останала си без пръсти.
Затова ли си тук? Да ми изразиш съчувствие?
Тук съм да видя как си. Как се чувствуваш?
Уморена съм от отговаряне на този въпрос, иначе, зле.
Как си ти?
Аз...
Тук съм да те помоля да се омъжиш за мен.
Не трябва никой да ме спасява, Диего.
- На мен ми трябва.
Изгубих пръстите на единия крак,
имам инфекция на бъбреците. Пуша, пия, псувам,
не мога да имам деца. Нямам пари и имам цял куп болнични сметки,
да продължавам ли?
- Практично, това е препоръка.
Фрида.
Липсва ми времето когато бяхме заедно.
Казват, че не трябва да вярваш на куче и на сълзите на жена.
Грешат.
Кристина!
Стъпала, защо сте ми, когато имам криле за да летя?
Искам да изгорите тялото ми като умра.
Не искам да бъда погребвана. Достатъчно време прекарах в леглото.
Изгорете ме.
- Фрида...
Не съм вече Фрида. Мисля, че цялата Фрида изчезна от мен.
Виж какво е останало.
Какво гледаш?
Глупаво момиче.
Луда ли си? Забраниха ти!
- Не можеш да ми кажеш това.
Мога.
- Дай ми го.
Докторе, моля ви, помогнете ми.
- Какво става?
Казах и да остане в леглото. Тя настояваше да ви извикаме
Отивам на изложбата си.
- Фрида.
Цял живот чаках да направя изложба в Мексико, няма да я пропусна.
Ако се влоши бронхитът ви, ще се превърне в пневмония.
Нямаш шанс да напуснеш леглото.
Ще ти донеса всички клюки. Обещавам.
Кристина!
Имаше едно слабо дете, дойде при мен и ми вика:
"Диего, искам да ти покажа рисунките си!"
И ме накара аз да сляза долу.
Аз слязох, и оттогава не престанах да ги гледам.
Искам да говоря за Фрида не като неин съпруг,
а като художник. И й се възхищавам.
Нейната работа е отровна и нежна.
Твърда като стомана и фина като крило на пеперуда.
Хубава като усмивка
и сурова като горчивината на живота.
Не вярвам... че някога преди жена е оставила
такава агонизираща поезия...
- Замълчи.
Koй e умрял?
Къде е музиката?
Гледайте, докторе, изпълних заръките ви, не напуснах леглото.
Фрида....
- Moга ли да пия текила?
Обещавам, че няма да пия на погребението си.
- Договорихме се.
За Фрида.
- За Фрида!
Добре ли си?
- Легни до мен.
25 години сме заедно.
Фрида.
Щастлива сребърна сватба.
Има още две седмици.
- 17 дена.