Alive (1993) Свали субтитрите
Ж И В И "По действителен случай."
Баща ми направи тези. Беше маниак на тема снимки.
Това съм аз.
Това са Фелипе и Нандо.
Това е Алекс Моралес, той загина веднага.
Това е Антонио, капитана на отбора.
След 20 години, доста анализираш.
Спомняш си хората, героизма.
"Чудото от Андите". Така го наричаха.
Много хора идват при мен и казват, че ако са били там,
със сигурност са щели да умрат. Но това няма смисъл.
Защото докато не попаднеш в такова положение
нямаш представа, как ще се държиш.
Да се възправиш срещу самотата, където го няма упадъка
и нищо материално, с което да търгуваш
те издига на духовно ниво...
Там усетих присъствието на Бога.
Там е Бог, за който съм слушал в училище...
И там е Бог, който е скрит в
това, което ни заобикаля в цивилизацията.
Това е Бога, който срещнах в планината.
{o:380,100}Южноамерикански отбор по ръгби, заедно с приятели и близки.
{o:380,100}Прекосяващи Андите за да играят мач в съседно Чили.
Може ли малко чай?
- Да сър.
Искаш ли чай?
- Не, благодаря.
Това е.
Хайде, подай топката! Насам!
Пази се!
Къде си отседнал в Париж?
Извинете моля.
- Париж не е за теб, Канеса.
Защо не?
- Много си емоционален.
Как мога да обясня това на момчетата?
- Той пропуска тренировките всяка седмица.
Добре си е.
- Даже самолета изпусна.
Аз съм капитан на отбора. Аз ще кажа, кое е добре.
Ако искаш да играеш в отбор по ръгби, трябва да даваш 100% от себе си, ясно?
Всички да минат отдясно в самолета. Да го направим.
Чакай да се наглася.
- Давай.
Мамо, виж.
- Какво?
Планините са толкова красиви.
- Не ме карай да гледам.
Изглеждат като големи зъби.
- Ще се приземим след 20 минути.
Добре. Да говорим за нещо друго. Вземи си шоколад.
Благодаря.
Става облачно.
Просто стой над облаците.
- Няма проблем.
Кое е по-важно за теб. Ръгбито или момичетата?
Момичетата. А за теб?
- Момичетата.
Но когато играя, ръгбито е по-важно.
- Освен ако момичетата не гледат?
Точно така.
Хайде да си сменим местата. Искам да видя планините.
Не стъпвайте по седалките.
Пазете се.
Уругвайски 571, височина 3000 м. Благодаря.
Чаят ви, сър.
- Благодаря.
Включваме сигнал за затягане на коланите. Нека тези хлапета да седнат.
Времето пред нас се разваля.
Скоро ще се приземяваме. Моля всички да седнат.
Мислиш ли, че те чуват?
Хайде де, седнете.
Видяхте ли, сега сядайте.
- Каквото и да е, за да се успокоиш.
Какво става?
Виж какво прави Алонсо.
- Дами и господа,
сложете си парашутите! Ще скачаме над Андите!
Остави това и сядай.
- Добре де, добре.
Разкарай тая цигара.
Боже мой!
- Добре ли си?
Нандо, всичко ли е наред?
- Да, само въздушна яма.
Мамо, и аз се изплаших.
Майчице, не!
О, мамка му!
- Пълна скорост, хайде!
Какво стана?
Трябва ли да летим толкова близо до планините?
Милостива Дево, Бог е с теб...
Мощност! Трябва ни още мощност!
Не мога...!
О, човече!
- Спря.
Исусе!
Мисля, че съм добре. Алекс?
Мъртъв е!
- Зербино, добре ли си?
Хората са ранени, Антонио.
- Бях в медицинското училище само 6 месеца.
Помогни ми.
- Едуардо. Къде отива?
Канеса добре ли е?
- Да...
Къде е Едуардо?
- Отиде натам.
Едуардо, върни се.
- Помогни на Канеса. Помогни му.
Лилиана!
Добре съм.
Не мога да дишам.
От височината е. Добре си. Просто се отпусни и дишай.
Какво да направя?
- Виж натам.
Канеса! Помогни на Федерико.
Кракът му е срязан.
- Добре съм. Помогнете на ранените.
Спасих ни молейки се на Дева Мария.
- Дръпни се оттук.
Какво да правя?
Върви вземи малко въздух.
Просто седни ето там.
Ще ти изчистя носа с кърпичката.
Боби! Боби Франсоа!
Здрасти, Карлитос. Цигарка?
- Да.
Остани с мен, моля те.
Има двама мъртви в багажа.
Моля!
- Остани с Фелипе.
Спокойно госпожо.
- Краката ми!
Да, госпожо. Съжалявам за краката ви.
Рой, ранен ли си?
- Не знам.
Ела тогава. Помогни ми.
Хвани от другата страна. Едно, две, три!
Алберто.
- Мъртъв е.
Не съм мъртъв. Никога не съм се чувствал по-зле, но не съм умрял.
Добре. Да махнем тези неща.
Внимателно! Краката ми са счупени.
Нандо оцелял ли е?
Не мисля.
Може би е за добре. Майка му е мъртва.
Моля ви!
- Има и други ранени хора.
Аз ще остана с теб.
- Благодаря.
Имаш ли минутка?
- Какво има, Пабло?
Това. Сериозно ли е?
Забрави, добре си.
- Така ли мислиш?
Не се притеснявай, здрав си. Подпри се на тази седалка.
Ето. Стегни го и ще те прегледам после.
Вода.
Мамо! Мамо! Искам у дома!
Пусни я тук.
По-добре ела да видиш пилота.
- Добре, помогни да я преместим.
Още един опит, г-жо Алфонсин.
- Не, недей! Ще ме убиеш!
Нека го направят, госпожо. Трябва да го направят.
Може би не трябва?
Едно, две, три, дърпай!
Спрете! Спрете!
- Ще я убием!
Аз спирам.
- Това е ужасно!
Добре!
- Не го докосвай!
Да поразчистим тук.
- Пази крака му.
Вода. Вода.
Разтопи малко сняг.
- Ето.
Къде е радиостанцията? Трябва да се свържем със Сантяго.
Преминахме Курико. Преминахме Курико.
Приятелю, радиото...
- Чантата ми.
Как да се обадим в Сантяго?
- 11... 300.
Ще го наберa. 11, 300.
Добре.
Счупено е, няма ток.
- Чантата ми.
Иска си чантата.
- Не я виждам.
Търсим. Какво има в нея?
Пистолета ми. Пистолета.
Не, приятелю, не можем да го направим.
Сложи това от тази страна.
Ръцете ми замръзват!
Вече е късно. Спасителите няма да ни открият днес.
Трябва да изкараме нощта.
- Как ще ни открият?
Не се притеснявай, ще ни открият.
Температурата ще падне през нощта. Може би с 30, 40 градуса.
Ще се справим с това. Не се притеснявай.
Студено ми е.
- Калъфите могат да послужат като одеала.
Добра идея. Махайте калъфите за да се завиете.
Как ти е стомаха?
- Добре, чудесно.
Добре.
Кой е това?
- Канеса. Хайде!
Мислех, че е само палто, но той се оказа отдолу.
Ранен ли си?
- Идентифицирайте се!
Името ми е Роберто Канеса. Студент съм по медицина.
Член съм на отбора по ръгби, който летеше със самолета.
Ти си член на екипажа му, нали?
Така ли е?
Да. Аз съм механикът.
- Знаеш ли как да оправиш радиото?
Не.
Взел си палтото от това момиче.
- Не!
То е на Ана Парадо.
- Върни и го.
Вземи и го пак и ще те убия.
Извинете ме.
- Какво правиш?
Отивам си в леглото.
- Нататък ли?
Хайде, Едуардо. Ударил си е главата.
Хей, Роберто?
Искаш ли малко вино?
- Благодаря.
Откъде го взе?
Хуго намери цяла каса. Смята, че са на пилота.
Това обяснява управлението на самолета.
Напълно сме прецакани.
- Не знам.
Върни се там и помогни на другите.
Ще се оправим.
Кой опитваш да убедиш, Антонио?
Нямам такова предчувствие.
Достатъчно за пророк.
Идеята за калъфите беше чудесна.
Благодаря ти.
Ето ти малко вино.
- Благодаря.
Свалихме всички калъфи.
- Сложете ги отвътре, близо до носа.
Умирам! Мили Боже, болката!
Толкова много ме боли.
- Сигурно е ужасна.
Успокой се. Бог ще се погрижи за теб.
Краката ми!
Боже, прости на всички, които не ми помагат! Аз агонизирам!
Млъквай! Мълчи, глупава краво, или ще ти ударя един в лицето!
Кълна се в Бога, ще го направя. Млъквай!
Господи, студено е, много!
- Антонио!
Много е студено. Ще измръзнем.
Рой! Ела, Рой. Трябва да закрием дупката.
Хайде, или ще умрем от студ.
С какво? С багажа.
Много ми е студено.
- Хващай един куфар.
Какво правиш?
- Ти също.
Замръзвам.
- Трябва да затворим дупката.
Помогни ми с тази седалка, Рафаел.
Сложи я най-отдолу с куфарите. Подай ръка.
Карлитос?
Буден ли си?
- Ти сериозно ли?
Знаеш ли какво мисля? Че Нандо не е толкова зле.
Не знам.
- Нека го стоплим между нас.
Внимателно с главата му. Премести го насам.
Одеало.
Хуго опитва да свести Нандо.
- Вижте, стига ми, писна ми!
Мразя тези идиоти. Млъкнете или ще намразя и вас. Оставете ме на мира.
Повдига ми се.
Ето. Опитай и заспивай, Хавиер.
Това е височинна болест. Не се плаши.
Благодаря.
Е, имаме цигари.
- Да.
Как ще ни открият?
Трябва да знаят, къде сме паднали. Не се бой, ще ни намерят.
Какво се случи? Удари главата си.
Разбихме ли се?
- Да.
Невероятно.
Мъртъв е. Помогни да го изнесем.
Мъртъв ли е?
- Да.
Да го преместим отзад. Трябва да ги държим навън.
Хайде Карлитос, помогни.
Как си, Сузана?
- Краката ме болят.
Всеки със счупен крак или ръка трябва да отиде и да го зарови в снега.
От това ще спадне отока.
Измръзнали са.
Какво усети?
- Благодаря ти.
Какво е положението?
- И двамата са мъртви.
Ти си механик, нали?
Имаш ли сигнални ракети?
- Не.
Аварийни принадлежности?
- Не, нищо подобно.
Какво му става?
- Какво ти става на теб?
Ами радиото?
Какво радиото?
- Може ли да се накара да работи?
Не и без батерии!
Е, има ли батерии или не?
Батериите са в опашката, а нея я няма!
Полудял е. Както и да е, радиото няма значение.
Те ще ни намерят със или без радио.
Сигурен ли си?
- Нямам и сянка от съмнение.
Кой е това?
Жената, която крещеше цяла нощ. Г-жа Алфонсин.
Не ми казвай, че е тя.
- Какво значение има?
Развиках и се. Казах и да млъкне.
Всички искахме това, Карлитос.
- Но аз го направих, а сега е мъртва.
Толкова се срамувам.
Господи, прости ми!
- Спокойно.
Шоколадови фъстъци, малки шоколадчета,
четири бутилки вино, половин бутилка ром и девет пакета лешници.
Колко сме?
- 27.
Ще гладуваме.
- Вижте...
Лошото време ще се оправи. Хеликоптерите ще дойдат следобед.
Но трябва да сме внимателни и да си поделим това, което имаме.
Харесва ми доброто хапване.
Една капачка вино и по едно парченце шоколад на всеки.
Предпочитам добро хапване за вечеря.
- Хайде, подредете се.
Внимателно.
Благодаря ти за дребното парченце шоколад.
Няма защо.
Напълни това. Не е за мен.
- За кого е?
Нандо.
- Той е в безсъзнание.
Дяла още му се полага.
- Занеси му го.
Кралят е щедър днес.
Вдигни му главата.
Изглежда по-добре.
- Да. Изглежда великолепно.
Слава Богу, че имаме цигари.
- Хиляди.
Мога да пуша, докато мозъка ми изсъхне.
Какво е това?
Самолет!
Търсят ни!
Ако не можем да ги видим, значи и те не могат.
Какво си тананикаш?
- Погледът на любовта.
Колко красиво.
Мисля за децата ни.
Аз също. И за дома.
Има по един такъв във всяка седалка. Сняг.
Ще се разтопи и ще имаме вода.
- Ти си гений!
Това е страхотно. Направете още.
Ще маркирам квадрат, където никой да не пикае. Даниел, помогни ми.
Антонио има потенциал на диктатор.
- Без съмнение.
Коче?
- Да?
Изсвири "Полетът на бръмбара".
- Начукай си го.
За да сме честни в тази дилема, трябва да признаем, че местенцето е красиво.
Не е дърво, не е птица, не е стрък трева.
Да, рай.
Можете да помогнете, има работа.
- Глупости, Рой.
Ще платя за пица, ако донесеш.
Как си?
- Остави ме да спя.
Какво?
- Канеса, виж Нандо.
Мисля че е добре. Мисля, че се пробужда.
Видя ли? Казах ти.
Не си стържи зъбите. Ще си развалиш усмивката.
Погледни ме. Хайде.
Той те позна!
Какво стана?
Разбихме се.
Майка ми?
Мъртва е.
Слушай! Забрави я!
Сестра ти е жива и трябва да се погрижиш за нея.
Къде е тя?
- Трябва да си починеш.
Къде е тя? Къде е?
Тук съм сега.
Идва самолет! Хайде!
Могат ли да ни видят?
- Разбира се, че могат!
Тук сме!
Помаха ни с крила!
Наклониха се, да!
- И ти ли видя?
Знаех си, че ще ни намерят! Знаех си!
Спасени сме!
Отиваме си у дома!
Пица за всички!
Отиваме си у дома, Федерико!
Как сте, момчета?
- Добре.
Добре. Пийнете си от това.
Ами порционите?
- Видяха ни. Пий.
Антонио заспа.
- Рой също.
Гушнал се е до Антонио. Като кучето му.
Карлитос, подай гърнето за малка нужда.
Как ще ни спасят?
- Хеликоптери.
Голям самолет.
- Няма къде да кацне.
Ние успяхме.
- Да бе! Ама че кацане.
Какво е това?
- Шоколад.
Ще ни стигне до утре.
- Прав е, дай парченце.
Трябва ли да го правим?
Защо не? Всичко свърши. Ще дойдат сутринта.
Трябва да почакаме, докато ги видим.
Как се чувстваш?
- Не е зле. Време за вечеря?
Да.
Къде са те?
- Идват.
Скоро ще се стъмни.
Какво по дяволите е това?
- Има ли значение?
Да не си загубвам ума? Сигурно се побърквам.
Кой е пипал в кутията?
Коя свиня е бърникала?
Не разбирате ли, че си играете с живота ни?
На практика нямаме нищо!
Защо не вземете по един нож и не опитате да си режете гърлата докато спите?
Кой беше?
Кой беше?
- Аз.
Не мога да повярвам.
Мислех, че ще ни вземат.
- Може да е наземна мисия!
Може да трябва да дойдат пеша. Може да отнеме дни, седмица!
Нямаме нищо за ядене! В капан сме!
Знам, но мислех, че ще ни вземат тази сутрин.
Кой си ти, че да рискуваш моя живот?
Кой си ти, да вървиш срещу нас?
- Не беше само той, и аз го направих.
Аз също.
- Аз пих вино.
Аз ядох шоколад.
Всички го направиха освен може би Хавиер и Лилиана.
Само аз не можах, защото ми се гади.
- Не и на мен!
Водач ли съм на тази група?
Не знам. Такъв ли си?
- Капитан съм на отбора.
Това отбор ли е или вече е сбирщина главорези?
Отговорете ми!
Трябва ли да гласуваме?
- Няма нужда. Ти си водача.
Отговори ми Антонио. Ако са ни видели, дори да е земна мисия,
защо не ни хвърлиха поне продукти?
Можеха да го направят. Трябваше да го направят досега.
Имам идея да направим два хамака за Федерико и Алберто.
Ще бъде по-добре за краката им. Ще ми помогнеш ли, Зербино?
Разбира се.
- И аз ще помогна.
Видях няколко пръчки и ремъци. Можем да ги направим.
Пет дни. Това е петия.
Гладен съм.
Повдигни.
- Добре.
Като нов е. Ще ни трябват още два колана.
Виж! Това е радио!
- Предпочитах да е предавател.
Работи ли?
- Чувам шум.
Дай го на Антонио, преди да почне да крещи.
Ще свършим ли с това, преди да се стъмни?
- Разбира се.
Чувам нещо. Трябва да направим антена.
Къде са самолетите? Къде са самолетите?
Как е тя?
- Не знам. Заспа.
А как си ти, Нандо?
Аз? Добре, не се притеснявай.
Няма хеликоптери още.
Тя умира.
- Не можеш да знаеш това.
А когато умре, ще изкача тези проклети планини
и ще се върна при баща си, при стаята у дома си.
Как? Ще замръзнеш.
- Не и ако имам достатъчно дрехи.
Ще умреш от глад.
Не можеш да изкачиш планините с парче шоколад и глътка вино.
Тогава ще отрежа месо от пилотите.
Все пак, те ни докараха дотук.
Как си?
- Добре, а ти?
По-добре. Поне не съм на пода.
Ами да.
- Как е кракът ти?
Не знам.
Моите са зле.
Ще се оправят.
Видя ли краката на Алберто?
Да.
Неговите са по-зле от моите.
Алберто и ти имате проблеми.
Нека ти кажа нещо, Роберто.
Името ми е Федерико Аранда и аз ще се върна.
Алберто е в много по-лошо състояние от мен. Трябва да го държим под око.
Млъквай! Млъквай! Не говори така!
Всичко, което казах беше...
Не го казвай отново.
- Какво става?
Антонио чул по радиото, че самолетите не са ни забелязали. Още.
Изглежда зле.
- Млъквай!
Трябва да се изкачим, да намерим опашката.
- Батериите са в нея.
Можем да пуснем радиостанцията и да се обадим за помощ.
Трябва да направим нещо. Ще започнем да гладуваме. Утре ще се изкачим.
Колко още остава?
- Хайде!
Хайде!
- Не мога! Задушавам се.
Хайде, още едно усилие.
Да го направим. Това е.
Хвани крака ми. Дръжте ги!
Държа те!
- Дръж се!
Издърпайте ме!
Това беше ужасно.
Можех да подишам малко въздух.
Да, и аз.
Трябва да се върнем.
По-трудно е отколкото си мислех. Толкова съм слаб.
Знаеш ли какво каза Нандо?
- Какво?
Каза, че ако силите го напуснат, ще яде от пилотите.
Защото са разбили самолетите.
По-добре да се връщаме. Когато слънцето залезе ще замръзнем.
Пилотът каза, че сме отминали Курико. Значи сме в Чили.
Къде намери тази карта?
Открих я.
- Добре я разчита.
Тази долина води само на изток. Слиза дълбоко в планините.
Изходът е на запад. Натам е Чили.
Отвъд тези планини са зелените долини на Чили.
Забрави.
- Алберто има карта.
Ще ни трябва повече от карта за да се измъкнем оттук.
Не се справихме с един малък хълм. Кой ще изкачи цяла планина? Супермен?
На тази височина, без храна, сме слаби като котенца.
Ще ти кажа.
Или ще ни спасят, или сме мъртви.
Времето настъпи. Без повече глупости.
Трябва да се молим, човече. Нека кажем молитвата.
Няма да кажа молитвата, Карлитос. Аз съм агностик.
Тогава не я казвай. Да видим, дали Бог ще те спаси.
Който иска да я кара така, добре.
Света Дево, изпълнена с милосърдие, Бог е с теб.
Благословена сред жените
и благословен е плодът на твоята утроба, Исус.
Майко на нашия Господ,
моли се за нас, грешниците сега и в часа на нашата смърт. Амин.
Не съм Бог. Не мога да те спася.
Не мога да съм отговорен.
Опитах, защото съм капитан, но кой би го направил?
Кой има силата?
Не бъди глупак. Точно така, ти не си Бог.
Не се терзай толкова и ще се почувстваш по-добре.
Всички знаят че се постара достатъчно да ни държиш сплотени.
Не мога да помогна. Мисля за майка си.
Аз мисля за децата си. Аз също.
И ще ги видиш отново.
- Знам, че ще ги видя. Зная.
Сузана е мъртва.
Сестра ми е мъртва.
Съжалявам, Нандо.
Ще стои при мен през нощта и утре ще я изнеса.
Палтото вече не и трябва.
Не мога да повярвам, Рой.
Не мога да повярвам.
Преустановиха издирването. Отказват се.
Мислят, че сме мъртви.
Ще те убия! Ти ми обеща!
Какво става?
Чух по радиото. Отказаха се да ни търсят.
Ставай. По-добре кажи на другите.
Не мога. Ще убия надеждите на всички.
И какво толкова велико има в нея?
Даниел! Събери всички.
Добре, добре. Всички ли са тук?
Да, всички.
Добре. Чуйте, трябва да ви кажа нещо.
Добри новини. Преустановили са търсенето.
Как може това да са добри новини?
Защото означава, че ще се измъкнем оттук сами.
Ще се спасяваме сами. Чили е на запад, нали?
Точно така.
- Той е луд.
Няма да стане. Когато се катерихме нямахме сили.
Така е.
- Това е защото нямаше храна.
Щом търсенето е спряно сме сами, трябва да се спасяваме и да ядем.
Да ядем какво?
Мъртвите?
- Не.
Иска да каже, че трябва да ядем умрелите.
Точно така.
Трябва да ядем мъртвите. Трябва да се изправим срещу това.
Нандо е прав.
- Не мога да повярвам!
Ти също ли, Роберто? Говориш да станем канибали!
Казвам да ядем месо, за да не умрем.
Не мога да го направя.
- Отвратително.
Така е, и какво?
Ако раните ми се нуждаят от промивка ти го правиш, макар че е отвратително.
Да, правя го, но няма да те изям.
Млъквай!
- Съжалявам.
Вярваш ли, че имаме души, които напускат телата ни?
Не знам. Не съм свещеник!
- Добре.
Не искам да говоря за това.
- Трябва. Гладуваме и сме в капан.
Ако душата отлита, тялото е само обвивка.
Това е началото на края.
Това навън в снега е само месо, Антонио. Храна.
Няма да го направя. По-добре да умра. Страхувам се от Божия гняв, ако го направя.
Той ни захвърли тук.
Може и да е така, като тест, за да види какво ще направим, дали ще останем цивилизовани.
Не мисля, че му пука.
- Откъде по дяволите знаеш?
Нека Тинтин каже нещо.
- Той никога не говори.
Винаги съм смятал, че Бог вижда смисъла у нас, в борбата за живот също.
На всяка цена?
- Не.
Не трябва да убиваме невинни за да живеем.
Какво ще стане с нашата невинност, ако оцелеем като канибали?
Съжалявам, но не мога да го направя.
- Аз съм с теб.
Аз не мисля, че мога. Как ще се върнем в семействата си?
Можеш да се върнеш жив. Мисля, че те ще предпочетат това.
Готов ли си да излезеш навън, да отрежеш плът от човешко тяло и да я изядеш?
Никой от нас не може да реши такова нещо.
Тук сме сами.
- Можехме да сме на луната.
Трябва да е имало и други хора в такова положение.
Не знам. Не ни остана нищо друго освен да се молим.
Е?
Ще се молят. Ще решат на сутринта.
Какво сме сторили, че сега Бог иска да ядем телата на приятелите си?
Ами те какво биха си помислили?
Не знам.
Не мога да спя.
- Не хаби батерията.
Знам, че ако умра,
ако моето мъртво тяло може да ви помогне да оживеете, бих искал да го използвате.
Ако умра и не ме изядете, ще се върна и ще ви наритам задниците!
Това беше добро.
Хванете ръката ми и се закълнете. Който загине е съгласен...
тялото му да се използва като храна.
Добре.
- Заклевам се...
Съгласен.
- Аз също.
И аз...
- Аз също.
Още си мисля.
Да.
Можеш ли да обещаеш, че ако ме ядеш,
ще си измиеш чиниите?
Бог да ви благослови, всички.
Пабло, как ти е стомаха?
- Чудесно.
Дай да видя.
Изглежда добре.
- Казах ти.
Трябваше да си мъртъв, знаеш ли?
Е, какво мислиш, Тинтин?
- Че трябва да ядем.
Ако го направим, никога няма да сме същите.
Като причастието. Ще живеем от тяхната смърт.
Хората ще ни разберат.
Това може да свърши работа за рязане.
Добре. Дай ми го.
Много трудно се реже.
Месото е почти замръзнало. Ще изям това парченце.
Някой да вземе това.
Някой да го вземе и да яде. Хайде!
Казвам ти, ако имам месо в стомаха, ще мога да направя нещо.
Къде беше?
Не си взел от сестра ми, нали?
- Не.
Не беше жена. Не знам кой беше.
Другите ядоха ли?
Един по един.
- Добре.
Ще направя каквото мога. Силен съм, когато съм наред.
Когато не съм, ти си наред. Господи, тя беше толкова красива.
Кучи син! Тръгнали са без мен?
Не можеш да го направиш, преди да ядеш.
Отидоха да търсят опашката. Батериите! За да пуснем радиото!
Не мога вече да ги видя.
Вижте това!
Тази вечер ще се молим за катерещите се. За да се върнат при нас.
И ти ще се молиш, Фито.
- Казах ти, агностик съм.
Света Дево, изпълнена с милосърдие, Бог е с теб.
Благословена измежду жените и благословен е плодът на твоята утроба, Исус.
Яж това. Изяж го!
Мислиш ли че са добре?
Не. Както бяха облечени...
През нощта е било -30, -40. Те са мъртви.
Това е слънцето!
- Не, сънуваме.
Какво...?
Слънцето. Благодаря, Боже!
Вижте! Седалка от самолета!
Тежка е. Помогнете.
Готови? Хайде!
Сигурно е обгорял.
Какво правиш?
Взимам портфейла му и нещата му да ги дам на майка му.
Тук има още.
Този е от липсващите. Засега са трима.
Краката ми започват да замръзват.
- Трябва да се връщаме.
Искаш ли да пробваш нещо?
Защо мирише толкова зле, дори след като си ги почистил?
Заради инфекцията. Ще ги почистя довечера отново.
Не гледай толкова отчаяно, Роберто. Вземи урок от Алберто.
Нищо не го спира.
Изоставих римската църква, заради една утопия.
Добре си направил, Алберто.
А от мен: Името ми е Федерико Аранда и аз ще се завърна.
Как е Федерико?
Мисля, че има гангрена. За Алберто съм сигурен.
Вижте това! Вижте това!
Внимавайте!
Внимавайте!
Не са загинали, Роберто. Всичко е възможно.
Имаше само парче от крилото. Опашката трябва да е другаде.
Ето го плана. Ще изпратим група към опашката.
Аз ще отида.
- Аз също.
Ще я храним с повече порции и ще ги обличаме с най-дебелите дрехи.
После след седмица ще отидем да намерим батериите и ще пуснем предавателя.
Там става студено. Не мога да го направя отново.
Аз също.
Трябват ми повече пари.
Ето.
Бих искал да имаме огън всяка вечер,
и някой да отиде за пица.
Ще платя, ако отидеш.
- Не, настоявам, аз плащам на теб.
Чувствам, че Бог се грижи за нас. Не го ли усещате? Чувство за съдба?
Да, чувство за съдба.
Исках всички да знаете...
ако умра имате разрешение...
Можете да ме изядете.
Ако някой можеше да го чуе!
Сядай, Антонио.
Коче, жалко, че не посвири на челото.
Какво?
- Реших нещо.
Какво, мила?
- Искам да имам още едно бебе.
Това преживяване... Усещам чудото на живота, дълбоко.
Не е заради това, мила. Ами защото не ядеш.
Ако не ядеш, как ще живееш за да имаш още едно бебе?
Прав си.
Ще хапна малко. Ще го направя.
Ще ям утре. Да, ще ям утре.
Бог да те благослови.
Къде са всички?
- Не знам.
Светни насам.
Лавина!
Не виждам!
Добре ли сте? Кой е това?
Помощ!
Тук има някой! Има някой!
Дръж се!
Ще те извадя... Лилиана! Помощ! В името на Бога, да извадим жена ми!
Моля те, не ми я отнемай сега!
Той диша. Нандо!
Копайте, моля те, Нандо!
- Извадете го!
Дърпайте! Извадете го!
Осем са мъртви. Осем от нас са мъртви.
Не можем да излезем. Има виелица.
Нека погледна.
Слушай, днес е рождения ден на Рафаел.
Е и? Трябва да го отпразнуваме.
Честит рожден ден...
Честит рожден ден, скъпи Рафаел...
Честит рожден ден.
Пожелай си нещо.
Желание?
Само искам това да свърши.
Още вали сняг.
- Все пак това е виелица.
Няма да повярвате.
Какво?
- Днес е моят рожден ден.
Честит рожден ден, скъпи Карлито
Толкова много ви обичам.
Честит рожден ден.
И желанието ми е... желанието...
Тази вечер ще прочетем молитва за живите и самия живот.
За тези, които оцеляха в самолетната катастрофа, глада и лавината.
И тази вечер, Фито, без шеги. И ти ще се молиш с нас.
Не казвам молитви, Карлитос. Аз съм агностик.
Какво е това?
- Божичко, това е друга лавина!
Светлина.
Добро утро, Карлитос.
Добро утро, приятели. Знаете ли какъв ден е днес?
Не, какъв?
- Днес е рождения ден на баща ми.
Баща ми е художник и е малко луд.
И сега в сърцето си, под изгрева на слънцето вярвам, че ще го видя отново.
Чувствате ли го?
- Кое?
Бог. Бог е навсякъде днес.
Насам! Тук съм!
Тук бяха мъртвите. Сега са под снега.
Почти като погребение.
Притеснявам се за Едуардо.
- Защо?
Губи духа си.
Кога тръгваме?
- На 15-ти.
15-ти вече мина.
- 15-ти другия месец.
Това е доста време.
Зимата свършва, нощите са по-къси. Ще имаме шанс.
Защо плачеш?
- Защото съм толкова близо до Бог.
Всичко е наред.
Толкова красиво.
Красиво е.
Събуди се, моля те.
Всички, събудете се.
Името ми е Федерико Аранда и аз трябва да ви кажа,
че Алберто Антуна, смелото момче е мъртво.
Беше само на 21 години.
Дай им вечен покой, Господи.
Нека вечната светлина ги огрява. Нека почиват в мир. Амин.
Трябва да е достатъчно за ядене.
- Трябва да почакаме още няколко дни.
Защо?
- Ще стане по-топло.
Чаках. На 15 каза, че времето не е добро. На 16-ти каза същото.
Чакам те от 4 седмици. Взимай си багажа, това е.
Добре.
Как си, Федерико?
Чудесно, Нандо. Успех в пътешествието.
Благодаря. Казаха ми, че не искаш да ядеш Хавиер?
От теб зависи, дали искаш да се измъкнеш оттук.
Вероятно...
Забрави жена си! Забрави я! Спомни си за децата си!
Ще ядеш ли?
Ще ям.
Добре.
Пази се Федерико. Моли се за мен.
- Добре.
Ще намерим опашката и ще донесем батериите.
Ако не успеете?
- Ще продължим.
Накъде? През планините?
- Ще намерим опашката.
Оправи ли радиото?
- Почти. Много жици са.
Ще разберем.
- Добре, Едуардо, виждаш ли тези?
Малки обувчици.
- Малки червени обувчици. Вземи тази.
Когато пак станат чифт, ще се прибереш у дома. Разбра ли?
Добре. Да вървим.
Къде си учил за предавателите?
Не съм. Помагах на братовчедите си да сглобяват касетофоните си.
Сега съм техника.
- Животът ни зависи от това.
Кой те пита? Не ме притеснявайте! И без това се вълнувам!
Хайде, остави го на мира.
- Да вървим.
Чакайте да видите. Няма да повярвате!
Шоколад!
Пуловери!
Чисто бельо!
Комикс, който не съм чел!
Паста за зъби!
Вкусно!
Много интересна историйка.
Може би трябва да продължим утре.
Какво? Ще върнем батериите и ще пратим сигнал за помощ, това е.
Невероятно. През цялото време опашката е била само на 3 часа от нас.
Може би трябва да продължим да ходим до Чили?
Какво говориш? Нямаме екипировка, ще умрем.
Не, ще върнем батериите и ще се обадим.
Едно, две, три.
Това няма да проработи.
Не знам.
- Трябва да продължим...
Няма да се самоубивам ходейки из планините. Това е глупаво...
Добре. Ето какво ще направим.
Ще донесем радиото тук.
- Не можем да го пуснем сами.
Ще доведем Рой.
- Не искам да отивам.
Не знаем нищо за радиостанции.
- Все пак не искам!
Не знам какви са тези жици! Правил съм само касетофони!
Имаме само брошура!
- Идваш.
Ти го вземи. По-умен си от мен.
Не искам да се качвам в снега! Не искам да тръгвам!
Колко е далеч? Ходим от доста време!
Нямам вече сили. Чувствам се слаб и болен.
Бих искал да млъкне.
- Идеята беше твоя.
Внимателно.
- Съжалявам.
Пали нещо друго.
Скоро ще се стъмни. Ще си увия краката в това за да ги стопля.
Проклятие!
- Ти беше.
Защо не се откажеш? Ще напаля огън.
Тинтин, да запалим огън.
Това върши работа. Чувствам се уютно, като бръмбар.
Какво ще правим?
- Поправи радиото.
Ако не можем?
- Не мисля, че ще тръгне.
Когато стане, няма да е заради тебе.
- Никога не съм казвал...!
Ако не тръгне, какво мислиш че трябва да направим Тинтин?
Не знам. Каквото вие решите.
Г-н Швейцария?
Ако радиото не проработи, ние...
- Няма да се катеря по планините!
Тогава ще тръгна без теб.
Ще загинеш. Ще измръзнеш до смърт!
Не, няма. Има достатъчно от тези за да си направя спален чувал.
Виж това! Виж.
Виж тази торта.
В правилна посока ли вървим?
Така мисля.
Хайде!
- Не мога!
Знаеш че можеш!
- Остави ме!
Трябва да продължим. Ако мрака ни хване сме мъртви!
Продължавай!
- Ами Рой?
Върви напред. Аз ще донеса Рой в самолета!
Казах ти, че зимата не е свършила!
- Остави ме!
Хайде!
- Не мога да вървя!
Не мога да те нося! Ще убиеш и двама ни!
Не мога!
Какво искаш да кажеш? Малко лайно!
Не можеш да кажеш, че не можеш! Ставай и направи 10 крачки.
Ставай и върви!
- Добре!
Те са!
Радиото проработи ли?
- Не.
Къде е Нандо?
- Не знам.
Хайде! Хайде!
Ето!
- Благодаря.
Не сте ли го видели? Федерико е мъртъв!
Не е добре.
- Какво искаш да кажеш?
Опитай да поспиш.
Той е зле.
- Какво му става?
Изненадан ли си? Колко време човек може да живее така?
Карлитос казва, че спалните чували са готови.
Не.
- Да, време е да вървим.
Почти загинахме в тази буря. Зимата не е свършила, чуй ме.
Ти имаш желанието, но аз притежавам мозъка.
Казвам да останем, докато чувалите не са готови.
Готови са!
- Не, не са!
Рафаел е мъртъв!
Време е да вървим, Роберто. Преди да се превърнем в животни.
Добре.
Още пазя обувчицата.
И аз моята.
Бог да бъде с вас. Ще се справите.
- Благодаря.
Чакайте!
- Карлитос, нека вървят.
Забравих да ви кажа, че снощи сънувах, имах невероятно видение.
Видях зелени поля и цветя. Можех да помириша тревата
Експедицията ви ще успее.
И не забравяйте пицата!
Готово.
Там изглежда като добро място за лагер.
Мисля, че това е върха.
Може би води на някъде.
- Внимателно.
Помощ!
И ти ще паднеш!
Дръж се! Дай колана!
Ще те хвана. Дръж се!
Дръж се!
Хвана ли ме?
Дръж се!
- Хванах те.
Побързай!
Държиш ли ме?
- Да.
Побързай!
- Дръж се!
Сега ме издърпай!
Прегърни ме. Дърпай.
Е, какво мислиш? Искаш ли да пробваме другия път?
Готов ли си, Роберто?
- Виждаш ли тази линия?
Това е път.
- Не виждам нищо.
Ти виждаш ли, Тинтин?
Виждам линия. Не мога да кажа че е път.
Мисля, че трябва да се върнем.
- Да се върнем?
Да. Планините са много високи.
И какво да правим, ако се върнем?
- Да отидем до пътя.
Може да е път, но може и да не е.
- Моите очи са най-силни. Път е.
Връщам се.
- Аз продължавам.
Ти какво ще правиш, Тинтин?
- Не знам.
Какво ще кажеш да оставим нещата при теб, да се качим до върха и да проверим какво се вижда.
Ще ни изчакаш ли, Роберто?
- Добре.
Тогава ще се върна.
Ще видя долина, река.
Ще видя зелени дървета и хълмове.
Върни се и вземи Канеса. Кажи му, че всичко ще наред.
Кажи му да се качи и да види сам.
Нандо е на върха.
- Ти видя ли?
Не, но той каза, че е невероятно.
Трябва да си почина.
Планини! Само планини!
Свършихме!
Напълно сме загубени!
Не, не сме.
Отвъд тези планини някъде има зелена долина.
Виждаш ли онези планини? На тях няма сняг.
Трябва да са на 50 мили. Мислиш ли, че можеш да вървиш толкова?
Ако трябва ще вървя.
- Аз не мога.
Напротив, можеш.
- Не мога.
Не съм силен, колкото теб.
Знаеш ли какво значи това, че оцеляхме толкова много, 70 дни?
Че се изкачихме тук? Знаеш ли какво е?
Това е невъзможно. Невъзможно е, а го направихме.
Знам.
Гордея се, че в такъв ден съм жив.
Че доживях да го видя,
и да го погледна от такова място.
Обичам те, човече! Виж!
Великолепно е.
Това е Бог.
Ще ни води през всяка скала. Кълна се, пред теб.
Ще вземем Тинтин. Ще го пратим обратно до самолета да вземе допълнителната си храна.
Виждаш ли? Където залязва слънцето?
Натам е запад.
А на запад са зелените долини на Чили.
Ще умрем, знаеш ли?
Може би. Но ако умрем, ще умрем ходейки.
Успех!
Отиваме си у дома!
И така, бяхме спасени.
Нандо и Канеса прекосиха Андите и бяхме спасени.
По-късно, група от нас се върна и погреба телата.
Вдигнаха необработен каменен олтар върху гроба,
и върху него поставиха железен кръст.
Няма какво повече да ви кажа.
Ние бяхме събрани от голямо преживяване.
Филмът е посветен на 29 души, които загинаха в планината и на 16-те, които оцеляха.
Превод: bigstoyan