Marco Polo - Episode 04 (1982) (Marco Polo (1982) Episode 4 part 2.srt) Свали субтитрите
Милорд Ахмед!
Моля ви, милорд, принц Чинкин се е завърнал
и ви очаква в тронната зала.
- Принц Чинкин ли? Изчакай ме.
Добре дошли отново, милорд! С какво мога да ви бъда полезен?
Заради моя народ! Заради всичките ти жертви!
Стража! Бързо!
- Бързо, насам!
Май Ли!
Май Ли!
Не, Май Ли!
Бяха двама, велики господарю. Дошли са от юга.
Помогнал им е прислужник, който е бил предател.
Първо изглеждаше като отмъщение.
Дъщерята на единия е била отвлечена и принудена да се покори на Ахмед.
Самоубила се е.
Получих новата информация от пратеника ни в Яндзу.
Марко?
- Да, велики господарю.
Съобщил е за повсеместна корупция, рушвети и убийства,
включително две посегателства срещу собствения му живот.
Това не е възможно!
Ахмед...
- Истина е.
На юг е зейнала бездна на корупция и жестокост.
Очакваше се хората да се надигнат срещу него.
Но смъртта му може да е искрата, която да възпламени широкомащабно въстание.
Тази искра трябва да се потуши незабавно -
безмилостно и без изключения!
- Да, велики господарю.
Вече разпоредих екзекуцията на атентаторите.
А другият...
- Какъв друг?
След смъртта на Ахмед е арестувана и млада жена от бялата раса -
осиновената дъщеря на един от атентаторите.
Изглежда е замесена в заговор за провокиране на бунт
на всички китайски служители в Забранения град.
Тя също е много близка с Марко Поло. Предрешила се е като монахиня.
Кажи на Марко, че е време да се научи да разграничава
кой заслужава приятелството му и кой - не.
Всички помощници и съучастници на Ахмед ще бъдат екзекутирани.
Замесените в убийството му и опита за бунт също трябва да умрат.
Никаква милост за никого от тях!
Депортирайте всички, взели гласно или негласно страната на бунтовниците.
Канбалик трябва да се изчисти от семената на размирието
и редът да се възстанови.
- Да, велики господарю.
Скрийте децата!
Трябва да се подчинявам на заповедите на хана.
Стига ти, че не наказва и теб.
Нека ме накаже, но да спаси Моника.
Тя е невинна. Никога не е навредила никому.
Ако пожелаеш, можеш да я спасиш. Трябва да я спасиш!
Баща й бе обезглавен, но бунтът няма да умре заедно с него.
Тя се счита за негова дъщеря и става опасен символ.
В името на божията любов...
В името на любовта и на твоя бог, защото се боя и от него,
прояви милост!
Ти си религиозен човек, очаква се да бъдеш милостив!
Дръзваш да се усъмниш във вярата ми?
Молитвата има ненадмината сила. Да, има начин тя да бъде спасена.
Но ще трябва да жертваш много повече, отколкото допускаш.
Колко? Богат съм и съм готов да дам всичко.
Не се научи да надникваш в сърцето на човека, нали Марко?
Разбирам, че постът ми на моменти ме прави фанатично суров.
Но също като теб ненавиждам корупцията, дори повече!
Не исках да кажа това. Просто съм объркан...
Заповедите на хана не допускат изключения.
Тази жена е осъдена на смърт.
Не можеш!
Ще отида...
- По-добре се научи,
че бурните емоции са гибелни.
Ще се опитам да я спася заради теб.
Но има само един начин.
Тя трябва да бъде поверена на реката на времето,
да бъде изпратена в изгнание.
Ще я видиш още веднъж за последен път
и повече никога не бива да я търсиш.
Моника...
- Не, Марко!
Предупреждавам те, застрашаваш живота й.
Хората на юг са готови да приемат империята,
ако правителството покаже, че ги приема като свободни граждани,
а не като победени врагове.
- Как да го постигнем?
Осигурете им правосъдие.
Покажете им, че ние на свой ред им имаме доверие.
Нима това е възможно?
Благородният Марко има убедителни доказателства, че това е постижимо.
Радваме се, че у младия Марко Поло мъдростта все още надделява.
Ще се радваш да научиш, че имам намерение
да разпоредя тържествено честване на вашия християнски празник.
Така можем да помогнем с молитви на болния ми син.
Как го наричате вие?
- Свето Възкресение.
Но разумно ли е да почитаме християнството,
когато Наян и хората му стават все по-неспокойни?
Вярата тук няма почти нищо общо.
Наян е влуден от амбиция и коварните съвети на Кайду.
Умолявам ви да направите разлика, велики господарю.
Наян открито призовава хората си към бунт.
Използва новата си вяра срещу вас, за да разцепи империята.
Няма ли да е по-разумно да не подсилвате това оправдание?
Чествайки това възкресяване, все едно казваме на тези хора,
че символът на кръста, който носи Наян, заслужава почит.
Ще ти отговоря, Пагс-Па, както и на всички вас.
В империята ни се почитат петима пророка -
Конфуций, Буда, Исус Христос, Мойсей и Мохамед.
Разумно е да почитаме всичките,
за да не рискуваме да обидим най-великия във вечното синьо небе.
Защото, докато не се изправим пред него, не можем да знаем кой е той.
Доколкото това засяга Кайду и Наян,
те трябва да знаят, че повече няма да търпя безочието им.
Отнеси това послание на Наян.
Говори му с моя тон - високо и ясно, за да не му остане никакво съмнение.
Той трябва да се подчини веднага или ще го сполети гневът ми.
Принуди ли ме да пролея кръвта на братята ни,
това ще се стовари върху него.
Някой ден, може и много скоро, ханът ще приеме будизма.
Не мисля.
Тук има твърде много мюсюлмани и християни.
Казваш, че поражението от Япония е навредило на Кублай.
Той ще се опита да обедини народа си чрез сила,
но няма да му повярват.
Ще прибегне до религията, но ще се провали.
Но... императрица Чаби все още може да го убеди.
Така си мислиш ти, Марко. Чаби е монголка и ще се подчини.
А от Чинкин не можем да очакваме помощ.
Кръвта му е отровена и той ще умре, може би по-скоро, отколкото мислим.
Какво да предам на Кублай, господарю Наян?
Кажи на великия Кублай следното:
"Наян казва, че знае, че сте от една кръв,
но никога няма да пожертва новата си вяра
и свободата и независимостта на народа си. "
Разбирам.
Обещах му прошката ви, велики хане, ако Наян се откаже от плановете си.
Но той отхвърли всякакви предложения за мир.
Искате ли да се върна и да опитам отново?
Помоли Марко Поло да остане.
- Както желаете, велики господарю.
В името на великия хан срещата приключи.
Господарю Марко Поло, моля останете. Великият хан желае да говори с вас.
Как би постъпил, ако ти беше великият хан?
Аз - хан?
Не бих дръзнал да го сънувам дори.
Древна китайска история разказва за човек, сънуващ, че е пеперуда.
Когато се събужда, той се пита
" Дали съм човек, сънувал, че е пеперуда
или съм пеперуда, която сънува, че е човек?"
Може би това е част от сън.
Аз може да съм Марко Поло, който сънува, че е хан,
а ти може да си истинският Кублай.
Велики хане, как би постъпил?
Бих проявил милост към Наян.
Бих призовал християнската му вяра,
отвръщайки на заплахите му със снизхождение.
Той би разбрал, че получава лоши съвети и би се разкаял.
Ти наистина не си Кублай и това не е сън.
Великият хан няма право да прощава.
Заветът на великия Чингиз е и този -
да бъдем безмилостни към предателството,
особено когато предателят е от нашата кръв.
И да оставаме насаме в момент на вземане на решение.
Насаме...
с умиращия ми син.
Чинкин почина кротко.
Усещам...
огромна празнина в душата си.
Чинкин ми помагаше да виждам едно по-добро бъдеще.
Ако бе останал жив...
- Все не вярвах на древните знаци,
нишките на съдбата, които моят народ толкова добре разчита
в танца на звездите.
Но през последните няколко месеца
надеждата ми угасваше.
Дори ханът изглежда някак променен.
Сякаш...
Простете ми, велика господарко,
но той сякаш е твърде уморен да удържи империята в ръцете си.
А Тимур, който сега е негов наследник,
става свидетел на неща и събития, прекалено големи за него.
Когато му предадох думите на Наян, той сякаш почти не ме чу.
Нищо не може да го накара да наруши мълчанието си,
освен когато дойдоха посланиците на Персийския хан Аргун,
за да поискат принцесата за негова съпруга.
Когато му казах, че Кокачин ще бъде избрана,
той плака като дете.
Тя трябваше да е съпруга на Чинкин.
- Значи вече е решено?
Кокачин ще стане съпруга на Аргун. Това ще бъде полезен съюз.
Аргун е лоялен. Този брак ще скрепи още повече връзките ни.
Но пътят до Персия е дълъг и опасен.
Говори с Кублай, Марко, той ще се вслуша в теб.
Трябва да му обясниш, че единствената грижа на Наян е народът му.
Той трябва да позволи на Наян и Кайду да запазят свободата на предците ни.
Не можем да ги затворим зад стени и в градове.
Велики хане, господарю, бунтът се е разпространил.
Кайду хан ще обедини силите си с Наян.
Това е най-голямата заплаха към империята досега.
Ако Кайду се обедини с Наян, ще се изправим пред огромна армия.
Въпреки че говори с него, си знаех, че сърцето му го влече натам.
Не независимост, а война, която да му изгради нова държава в Северен Китай.
Кайду се надига в Централна Азия, отрязва ни достъпа на запад
и разцепва империята на две.
Наян с право се страхува, че хората му ще бъдат смазани,
защото ще му осигуря такава война... Истинска монголска война,
която завинаги ще ги стрие на прах!
Какви са разпорежданията ви, велики господарю?
Колко време ти трябва да призовеш гарнизона от юг?
Тридесет до четиридесет дни, милорд.
- Твърде дълго е.
Събери имперската ми стража. Извикай гарнизона от Шанг-Ду.
Затворете всички проходи на север. Трябва да действаме незабавно.
Ударете Наян, преди да е обединил силите си с Кайду.
Отново ще поведа армиите ви към победа, велики хане.
Не, ти ще бъдеш до мен.
Аз самият ще оглавя армията си.
ПЪРВИ ДЕН от Втората Луна
ПЕТИ ДЕН от Втората Луна
ДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
ДВАНАДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
Той бил Бог, избрал да слезе на Земята сред нас като човек.
Родителите му били много бедни.
Те нямали какво да дадат на сина си, освен любовта и грижите си.
Нищо повече, помните ли?
Разказах ви как е бил роден...
ПЕТНАДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
СЕДЕМНАДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
ОСЕМНАДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
ДВАДЕСЕТИ ДЕН от Втората Луна
Ти, Наян си виновен в най-голямото предателство,
извършвано някога в империята.
Тъй като си от моята кръв и кръвта на Чингиз Хан,
кръвта ти не бива да се пролива на земята.
Ще умреш според закона ни.
Умолявам ви, велики Кублай,
мирът е възстановен, а империята ви е в безопасност и дори още по-силна.
Позволете на мен, верния ви слуга, да се завърна...
Не!
Но аз съм стар, господарю...
- Не и колкото мен!
Не, велики господарю, но скоро няма да мога да осъществя това пътуване.
Ако не тръгна скоро, повече никога няма да видя Венеция и дома си.
Веднъж вече си ходи у дома си.
- Но това бе преди години...
Не мога да се лиша от вас.
И няма да ви лиша от силата на гнева си,
ако дръзнете отново да говорите за отпътуване.
Натрупахте тук цяло състояние.
Така е, велики господарю, ние...
- Ще се разпоредя
богатството ви да се увеличи десетократно.
Само не предизвиквайте гнева ми.
Открихме ги у него. Казва, че му ги е дал благородният Поло
като възнаграждение за службата му.
Той е от Зайдонг.
Малко далече е от морето и лодката си.
Със сигурност лъже. Откраднал е скъпоценните камъни.
Знаете ли нещо за този моряк, благородни Поло?
Не познавам този човек. Никога не съм го виждал.
Я да видя.
Рубини, сапфири, смарагди...
На вид изглеждат много скъпи.
- Нищо не струват.
Цветни камъчета без всякаква стойност. Разгледай ги внимателно.
Самият ти си достатъчно експерт, за да се съмняваш в преценката ми.
Щом нямат стойност, значи не е извършена кражба.
Може би си дошъл да ни продадеш тези камъни,
но си сбъркал - за тях не бих ти дал и парче хляб.
Но ако имаш нужда от хляб,
вземи това и се връщай на лодката си.
- Баща ми взе решение според закона.
Човекът е невинен.
Не можем да го осъдим, само защото е опитал.
Е?
Аз му дадох скъпоценните камъни срещу това.
Това е нов навигационен уред.
Виждаш ли това желязо с форма на стрела?
Както и да въртиш кутията, то винаги сочи север.
С него ще плаваме спокойно, без да объркаме пътя.
Пътя...
Обратно във Венеция. Не мога да продължа, Марко.
Улавям се как душа въздуха, за да доловя мириса на морето.
Всяка завеса, всяко веещо се знаме за мен е като корабно платно.
Отведи ме у дома, Марко. Отведи ме във Венеция,
преди да съм изгубил волята си за живот.
Марко, изглеждаш изненадан да видиш Кокачин отново с нас.
Мислех, че Ваше величество вече почти е достигнала Персия.
Стигнахме до Дацио, в периферията на пустинята Гоби.
Там ни връхлетя силна пясъчна буря и решиха да не продължават нататък.
Тези господа са пратеници на хан Аргун.
Пътувахме в продължение на три луни през всякакви трудности.
После пясъчната буря ни убеди,
че не можем да гарантираме сигурността на принцесата.
Не можехме да поемем такава отговорност.
Познавам тази пустиня. Постъпили сте разумно.
Има само един възможен път.
Той е труден и рискован, но е възможен - морето.
Поискайте от хана стабилен кораб и опитни навигатори.
На ваше място бих избрал морето.
Още ли скърбиш за Наян?
Не мога да забравя това клане.
Братя срещу братя.
Аз също страдах.
Мечтаех за мир, който да направи всичко по-добро,
дори сърцата на хората.
Но Наян не заслужава с лейди Чаби да скърбите за него.
Той също искаше мир.
Гордостта му бе по-силна от всяко друго чувство.
Помисли.
Ако твоят Бог бе на негова страна, нямаше да допусне да го победят.
Победен бе само един бунтовник, но не и вярата ти.
Ако ме чуеше сега, великият хан щеше да приеме християнството.
Отдавна трябваше да станем приятели.
Помисли колко много щяхме да постигнем заедно.
Вече е твърде късно.
Не.
Приятелството е мост между пространството и времето,
дори когато си у дома си във Венеция.
Кога ли ще стане това? Знаеш, че ханът отказва да ни пусне.
Чу ли, че принцеса Кокачин не е успяла да стигне Персия?
Горката принцеса. Изглежда съдбата й е да остане неомъжена.
Споменах на пратениците, които я придружаваха,
че единственият успешен начин да достигнат Персия е по море.
Естествено, нужен им е опитен навигатор,
който да ги преведе през бурното море.
Защо се смееш?
С теб сме родени, за да се разбираме, Пагс-Па.
Казах абсолютно същото на посланиците на Арган.
Както виждам, не можеш да бъдеш изненадан.
Щастлив съм, че те открих, господарю Марко.
Неслучайно съм тук. Исках да говоря с теб.
Скоро ще се върна в Тибет, в моя храм в снега.
Имам нужда от усамотението и чистотата там.
Властта е отрова, Марко. С времето тя разваля душата.
Завиждам ти за вярата ти.
Де да бях и аз толкова сигурен.
- Сигурността е един сън, илюзия.
Всички сме пътници към великото неизвестно.
Сбогом, приятелю.
Моля, станете, благородници.
Всички чухте великия хан.
Нейно царско височество трябва да получи подходящ ескорт,
който ще е чест за него и хан Арган.
Най-опитните ни посланици и придворни дами ще придружат принцеса Кокачин.
Господарят ви със сигурност ще бъде удовлетворен.
Кога трябва да отплавате?
- Веднага, велики хане.
Сега ветровете са подходящи. След месец ще са срещу нас.
Дошъл си да яздиш с мен за последно.
- Да, милорд.
Не исках баща ти и чичо ти да ни напуснат,
само защото щеше да тръгнеш с тях.
Знаейки каква мъка би ми причинило това, не бих се съгласил никога.
На мен също ми е тежко, милорд.
Поне обеща, че ще се върнеш.
Веднага щом предам писмото ви на папата
и на кралете на Франция, Англия и Испания
и се отбия у дома си,
ще се опитам да спазя обещанието си.
Знам, че ще го направиш,
но аз няма да съм тук, за да те посрещна.
Все пак, част от теб ще остане в тази земя,
докато хората пазят спомена.
Хората, които дойдат тук от твое име, няма да имат нужда от охрана.
Ти доказа, че си наш приятел и те ще бъдат посрещнати като такива.
Назад!
Кайду беше прав.
Завладяхме света, възседнали кон, и трябваше да го управляваме оттам.
А сега съм твърде стар, за да се кача на седлото.
Аз съм само наполовина монголец.
Проля се твърде много кръв.
Братя се биеха срещу братя.
Боговете са ни разгневени.
Тимур ще наследи една срутваща се империя.
Всичко, което направих, беше заради Чинкин.
Но му дадох не това, което искаше той.
Той вярваше в мечтата за обединен Китай.
И това ще стане... някой ден.
Но тогава ще бъде друго време.
Марко, помогни ми.
Ще има вечери, когато студеното дихание на северния вятър
ще носи мириса на монголските поляни и звука на цвилещи коне.
Ще ме обземе носталгия и ще си мисля за теб
като за един далечен син.
Хвани ръката ми, Марко.
Помни - когато един монголец хване ръката ти,
част от неговия дух преминава в теб.
КАНБАЛИК
Признавате, че сте влизали в места за езически обреди?
И сте участвали в магически ритуали?
ЗАТВОРЪТ НА ГЕНУА Есента на 1299 г.
Разказах само какво съм видял, без да спестя или добавя нищо.
Очите ми са едно, а християнското ми съзнание - друго.
Колкото до религиите, за които ви разказах, научих едно нещо -
те са добри или лоши според сърцата на хората, които ги изповядват.
Свети Павел не се е колебал да влезе в езически храмове в Гърция и Рим.
Нима се осмелявате да сравнявате този венецианец със светия апостол?
Ще кажа, че никога не съм се чувствал толкова близо до своя Бог,
както след като опознах религиите по света.
Писали сте, че Марко Поло е открил Райската градина.
Никога не съм казвал подобно нещо.
Може да съм го написал по погрешка, когато разказваше за Бадакшан.
Можем да го махнем.
Истина ли е, че сте записали под негова диктовка
за ориенталски съпруги, които си лягат с чужденци
и то насърчени от собствените си съпрузи?
Господин Поло каза, че такъв бил обичаят им,
начинът им да почетат гостите си.
- Всеки моряк в Пиза и Венеция,
вероятно и в Генуа разказва същите истории!
Това, че грехът се повтаря в много земи не го прави по-малко противен
или по-малко осъдителен за онези, които го провъзгласяват и толерират.
Тези истории не са за невинни уши.
- Простете ми.
Исках само да кажа, преподобни господа,
че тези истории ме карат да тъжа за дома, за съпругата си.
Какъв съм късметлия, мислех си, да имам жена, която е само моя.
Твърдението ви за съществуването на звездни групи или купове,
непознати на науката астрономия,
нарушава хармонията на Сътворението,
както я виждаме ние, преданите служители на Бог и неговото учение.
Също така подривни са твърденията ви за съществуващи страни и народи,
където знаем, че няма нищо друго, освен непрогледен мрак.
Д-р Пиетро ди Абано има разрешение да говори.
Никоя от астрономическите ни карти
не включва звездите, които този венецианец твърди, че е видял.
Но наблюденията на г-н Поло, колкото и да са невероятни,
напоследък се потвърждават от навигатори и арабски астрономи.
Ерес, потвърдена от неверници.
- И не само от тях.
Най-после сме в състояние да прочетем...
Все още не можем да печатаме книги със специални машини като в Китай.
Затова трябва да чакаме търпеливо преписването на отделните копия.
Най-после можахме да прочетем
разказа на францисканския монах Джовани де Карпини
за пътешествията му отвъд границите на Монголия,
където бяхме сигурни, че няма нищо друго освен мрак.
Щом в Монголия сте водели толкова охолен и високопоставен живот,
защо искахте да се върнете във Венеция?
Баща ми и чичо ми искаха отново да видят дома си, преди да умрат.
Вярвам, че завръщането ни е било по Божията воля,
за да покажем на хората пътя към новото познание.
Продължавате да твърдите, че всичко в книгата е истина?
Летящи хора, магически прах, който избухва във въздуха
и кара от небето да се изливат фонтани от светлина?
Бог ми е свидетел, не съм разказал и половината от онова, което съм видял.
Моля за публична изповед, както са правили ранните християни.
Този човек е виновен.
Той ме насърчаваше да избягам от затвора.
Нещо повече, даде ми ключ, за да избягам.
И не само това -
с историите си той събори стените на килията ми и ме направи свободен.
Той се бори и спечели битката срещу най-стария ни враг -
невежеството.
Благодарение на Марко Поло пътувах надалеч оттук,
видях нови места и времена, които предстоят.
Той не само е пътувал до Китай, но и от миналото в бъдещето.
И ето ме тук - под ваш арест, и все пак, свободен.
В мен запламтя една нова вяра - вяра в човека,
същество, родено, за да преодолява граници и предразсъдъци.
Той ме накара да разбера, че насилието, омразата, подозрението,
са облаци, които светлината на познанието разпръсва.
Марко Поло ме освободи от страха.
От дългите си пътешествия в познати и непознати земи
той се завърна като победител на новото човечество.
Погледнете го.
Ако оставите сърцата си свободни и умовете - открити за разума,
ще видите около него аура на интелект,
прозиращ далече отвъд простите факти, места, хора.
Светлина, която ни прави силни и търпеливи, благородни и цивилизовани,
способни да изследваме новите хоризонти пред нас
и огромните чудеса на звездите.
Решението ни е взето с известни резерви, г-н Поло.
Смятаме, че сте се докоснали до неща, непонятни за вас
и сте се доближили опасно близо до измамни учения,
срещу които Светата църква непрестанно е нащрек.
Но вярваме, че не сте имали намерение да извършвате грях.
Затова ви нареждаме да обмислите и преразгледате историите си
според съвестта си.
Дано Бог се смили над вас и ви просветли.
Свободен сте да си вървите.
Ами аз?
Благодаря ви...
Марко, радвай се на свободата си във Венеция и заради мен.
Моята страна Пиза е изгубила войната и не може да постигне мир.
Един Господ знае кога ще ме освободят.
Моля за прошката ти.
- Защо?
Аз трябва да ти благодаря.
- Заради някои измислици,
малко цвят, който си позволих да добавя...
Ще разбереш, когато прочетеш какво съм писал. Не ме намразвай.
Сега вече знам, че не е било необходимо.
Книгата на чудесата си е твоя.
- Наша.
Нашата книга, Рустикело.
Хайде, Рустикело.
ВЕНЕЦИЯ Зимата на 1299 г.
Виж, Марко, жена ми и синовете ми!
Във Венеция Марко не бе посрещнат с почести и слава.
Остана сам с чудното си познание.
Дълго време хората не му вярваха,
макар да бе единственият човек, пътувал толкова надалеч.
Синът на Николо Поло, благороден гражданин на Венеция.
Той, чиито мечти винаги се устремяваха към бъдещето,
мечтаеше за миналото и да се завърне в Китай, втората си родина.
Той повече не напусна Венеция и почина там в лето Господне 1324.