Sweet Sixteen (2002) Свали субтитрите
- Аз!
25 пенса за един път. Хайде плащайте.
Наредете се на опашка. Кой е първи? Отивай отзад. Хайде. Пари.
Искаш ли да видиш? Нареди се при другите.
- Плати ли? Разбирасе че си?
- Добре.
- Виждаш ли нещо?
- Супер.
Времето свърши.
Виждаш ли онази голямата? Това е сатурн.
- Видя ли?
- Не. Само звезди.
- Пак звезди.
- Сега?
- Звезди.
- Ами сега?
Пак звезди.
Това там е Сатурн. Можеш да разбереш по пръстените й. Следващият.
Кой е наред?
Плати ли си, малчуган?
Добре. На тях за по пет секунди, щото за платили само половината.
- Какво виждаш?
- Звезди.
Слагам ги в джоба ти.
- Слагам 25 пенса в джоба ти.
- Хайде, мърдай. Давай.
Знаеш ли колко време е един ден, там горе?
- Десет часа и 14 минути.
- Супер.
- Заеби го времето в Сатурн.
- Не ти остава много време, момко. Следващият.
Ето приятел.
- Търсите ли си евтини цигари?
- Какви са? Не.
- Ще изглеждате по-добре с тях.
- Не, благодаря. Не са мой тип.
- Здравейте, дами.
- Искате ли да си купите евтини цигари?
Тези ще ви предпазят от сърдечна болест.
Ето ти, приятел. След 60, помагат дори със сърдечния ритъм. Дами.
Така. Благодаря ви че правихте бизнес с нас.
Цигари на тънка цена?
Евтини цигари?
Том, момчетата пак се върнаха.
Хей, вие двамата! Елате. За втори или трети път идвате тук, да продавате боклуци.
Просто задоволяваме клиентелата ви.
Хайде махайте се, Саймън и Гранкфъл, вън!
Не спичай толкова е, дъртак.
Искаш ли нещо а? Ето и за вас, г-жо Робинсън.
- Как я карате?
- Супер зле е, човече.
- Магия. Празна чанта. Празна чанта.
- Искаш ли го този товар?
- Мамка му. Ченгетата.
- Копелета.
Какво ще правите сега?
- Чакайте малко.
- Къде отиваш?
Какво прави той?
Няма проблеми, брато?
- Може ли да карам, синко?
- Чисто е. Давай.
Какво по дяволите...? Малко копеленце такова! Лапе такова!
Неворятно шибано! Баси кефа.
Що не си гледаш в шибаните огледала, бе?
- Как да го видя това?
- Мамка му. Виж какво направи!
- Това е гараж!
- Мамицата му. Къде ми е каската?
Беше... Ей там, онова малко копеленце е с каската ти.
- Идва! Давай!
- Спри!
- Спри!
- Какво правиш бе!
Откажете се момчета!
Спри!
Боже, виж колко е часа.
Знаеш ли колко е часа, а? Знаеш ли?
Закъсняваме! Това е времето, малък тъпанар.
Какво ти бях казал? Разбра ли ме?
- Къде беше?
- Навън.
- Само това ли ще ми кажеш? Навън?
- Дядо ти, те пита.
Знаеш че майка ти се тревожи много.
Сигурно стои и се чуди, къде по дяволите сме.
Лапни това.
- Хайде.
- Кажи му да го направи.
Прави каквото ти казват! Писна ми от теб днес. Като дъвка е.
Лапни го. Хайде.
Окей. И от другата страна.
Хайде да те видим. Погледни ме.
Усмихни се.
Казах усмихни се!
Така е по-добре. Сега приличаш на красив хамстер.
Добре. Когато отидем там... Всички сме щастливи, нали?
Отивам за кафе.
Връщам се с кафето.
Става нещо. Кафето се разлива.
Аз се отдръпвам, дядо ти също. Нали?
В суматохата, ти целуваш майка си. Това разбра ли го?
Това изглежда добре.
Свали си шапката.
Благодаря. Разтвори си ръцете.
Това е страхотно. Добре. Вземи си нещата. Пета маса, момчета.
- Здрасти, сине. Добре ли си, тате?
- Бутам я някак си, скъпа? Как я караш?
- Радвам се да те видя, миличък. Ангелчето ми.
Как си? Да не помисли че няма да дойдем?
Добре е че се виждаме. Малко бяхме задържани.
Лиъм. Лиъм?
Добре.
Лиъм, защо стоиш там? Ела тук.
Лицето му бе червено, по целия път досега.
Как върви училището?
- Училище ли?!
- Какво ти училище!
Не е виждал училище за последните 9 месеца.
И тъй кой иска кафе?
- Аз бих искал едно.
- С мляко и захар?
- Още помниш.
- И аз искам едно.
- Много ни липсва, синко, нали?
- Да.
Добре ли си мамо? Има ли нещо?
- Хайде, кажи ми.
- Добре съм.
- Някой да не би да те притеснява тук?
- Не.
- Чиста ли си?
- Знаеш че не съм взималко нищо от години.
- Защо питаш?
- За какво е всичко това тогава, мамка му?
Стан ме нагласи. Заради останалите тук е. Не заради мен.
Мамо?
Стан е нагласил всичко заради жените тук, за да печели от приятелите им.
Ако те хванат с такова нещо, отнасяш поне шест месеца.
Не можеш да искараш още 6 месеца тук.
- Претърсват ли ви?
- Избират случайни двама.
- Какво ще правиш ако решат да изберат теб?
- Ще го преглътна. Правил съм го и преди.
Това няма да продължава повече. Свърши се.
- Какво ще правиш?
- Веднъж вече обра прешкира заради това копеле.
Ще бъде много ядосан ако не направя това.
Каквото и да казва, не се натъжавай.
- Лиъм, не започвай?
- Мамо...
- Ооо, по дяволите човече!
- Лиъм, прегърни майка си.
Имаш ли дрехи? Извинявай за държанието ми.
Понякога не вярвам на себе си. Чувствам се като бик в китайски магазин.
Не мога да повярвам какво направих току-що. Ето. Изпий си кафето.
Раб, отиди да ни земеш ново.
Аз ще остана с моите приятели-наркомани.
Какво мислиш за момчето си?
Не искаш ли да целунеш майка си?
Кажи му по дяволите.
Целуни майка си.
Дядо, не си ли забавляваме с него?
Нека се посмеем малко. Какъв комедиант. Нямаш нужда от вицове когато си с него.
Целуни шибаната си майка.
- Ще се видим после, мамо.
- Лиъм, моля те недей.
Слушай. Ако не целунеш майка си за довиждане, малка отрепко,
ще те бия от тук, чак до в къщи.
- Целуни шибаната си майка, малък мръсник!
- Стан, успокой се.
- Ще се видим после, мамо.
- Лиъм?
Пусни го.
Знаеш ли колко страшно много, ми стува това? Знаеш ли, бе?
Дай ни стоката.
- Искаш я така ли?
- Да дай ми я.
- Ела си я вземи тогава бе!
- Малко копеленце!
Не го удряй в лицето. Майка му ще го види после. Шибан идиот!
Шибан идиот.
Уха! Това е достатъчно. Шибан идиот, такъв.
- Хайде, стига.
- Това е достатъчно. Къде е стоката?
Следващият път ще ходиш като Чарли Чаплин!
Ще ти счупя краченцата, малък наркоман!
Никога не съм стигал до това положение.
Мамка му, хвърли я през оградата. Копеле гадно!
Мамицата му! Шибано семейство, като Лоръл и Хаурди сме!
- Скачай през шибаната ограда.
- Топките ми се заклещиха, копеле!
Удряш като някое момиченце, копеле такова!
Ти само почакай. !
- Здрасти, Лиъм.
- Здравей, Хейзъл.
- Какво става?
- Нищо, скъпа.
Сигурен ли си?
Гледам те отдавна. Добре ли си?
Лиъм?
Разбира се.
Събирай си нещата. Обадих се на Шантел, тя знае че идваме.
Ей, момче!
Това са ти глупостите. Вземи ги, взимай си боклуците, и повече да не съм те видял близо до тази врата!
Грижливия ми дядо а?
От моята собствена кръв и плът. Копеле.
Обичам шибаният ти дядо. Толкова е смешен.
Ето ти малко, старо палячо. Как са ти топките, копеле мръсно? Болят ли те?
- Ще излезе лошо име на това място.
- Млъквай.
Ти също ли си си боядисвал косата, русокоско?
- Това кой е?
- Какво беше това?
- Те започнаха.
- Не забравяй, аз трябва да живея тук.
- Здравейте.
- Влизайте.
Здрасти.
Стига си гледал!
- Коя е птичката?
- Птичката може да говори сама, малчугани.
Съжалявам. "Малчугани"?
- Казвам се Сюзан.
- Хубаво име.
Това са брат ми Лиъм и приятелят му Пинбол.
- Срещнах Сюзан във вечерното училище.
- Какво вечерно училище?
- Оново в центъра.
- Това в което ние ще ходим.
Което търсихме онзи ден, нали?
Оо, къде отиваш?
Не бързай. Седни.
- Трябва да се прибирам.
- Няма проблем. Шантел, ще ти звънна по-късно.
- Ще ти се обадя, ако ти взема телефона!
- Зашо сте такива?
- Тръгна ли си?
- Не ходи на прозореца!
- Още ли е там?
- Добре. Леле. човече. Виж това.
Махнете се от прозореца.
Не, Калъм, трябва да видим това.
Виж я само, виж!
Внимавай.
- Какво си направил?
- Казах ти, че паднах.
Не си падал. Обърни се.
Какво ти се е случило?
- Паднах.
- Не, не си.
Това ще щипе малко.
Аах! Полека, Шантел.
- Не си питала за майка ни още.
- Не искам да питам за нея.
Ако си добър към малкия Калъм, можеш да останеш.
- Не, ще си плащам както си трябва.
- Не чуваш ли?
Ако си добър към малкия Калъм, можеш да останеш.
И не си мисли че ще правя всичко тука. Няма да ме метнещ.
Ще готвим и чистим заедно.
Няма да се псува в къщи. Не е добре за Калъм.
Никакво пушене. Не е добре за Калъм.
Никакви мацки. Не е добре за Калъм.
Обърни се.
Няма ли да те вземат обратно на училище?
- Може да се каже.
- Ами в " Детски Грижи "?
Не знам дали майка ще излезе скоро.
Защо не дойдеш в моето училище? Не струва нищо.
Може да те вземат, след като си на 16.
И Пинбол може да стане свещенник, нали?
Лиъм, погледни се на какво приличаш.
Виж се.
Трябва да се стегнеш?
Лиъм?
Погледни ме.
Ще се стегнеш, нали?
- Добре.
- Обещай ми.
Ето ида.
Калъм, мой човек!
Кой е това? Глупавият Пинбол?
Откъде го изкара това?
Търсих кола със седалка за бебе.
Как да не. Шантел, ще ни убие човече.
Не, няма. Как ще разбере? Калъм идваш ли? Разбира се.
Ела при Пинбол.
Не те бъзикам бе. Ако разбере ще полудее.
Скачай.
- Готов ли си, Калъм?
- Добре ли си, мъник?
- И без ръце мога, гледай!
- Мамка му!
Смешник такъв! Хвани волана бе, идиот!
Шибан идиот!
- Не виждаш ли че има бебе отзад!
- Успокой се!
- Добре ли си?
- Съжалявам, Кал.
- Шибан идиот!
- Извинявай.
Защо по дяволите го усилваш сега?
Е гати!
Да!
Така харесва ли ти, Калъм, мънико? Супер брилиантно, човече!
Тук. Спри.
Чакай малко, Калъм. Ей сега се връщам.
- Къде отиваш?
- Да вида това място.
- Къде отиваш?
- Няма проблеми, човече.
Какво правиш, бе?
Виж само. Ще разгледам наоколо.
Виж това, човече. Две спални, телевизор, микровълнова.
Маса за шест човека, няма проблеми.
Виж само гледката, човече.
Добре, човече. Това е то.
Представи си това място през нощта, под чисто небе.
Да си ловиш риба, малко клюпачка, малко момичетата.
- Сюзан да те стопля!
- Никой тъпанар да ти казва както да правиш.
Едногодишен абонамент за пица? Страшно.
Мама ще се зарадва толкова много на това, след толкова време в онази дупка.
Рая, човече.
Добре, мамче? Аз съм твоя сладък малчуган и ти пращам тази касета да те разведря малко.
Седя си тук с две приятелчета.
Пинбол, Нощната птица, Страничният ритник - работниците на месеца!
- Най-бързите разносвачи на пица.
- Това е все признато, между другото!
Аз и Пинбол бяхме в провинцията днес. Намерихме едно малко местенце.
Намира се до езеро, мамо. Страхотно е за пикник.
Ще те заведем там веднага когато излезеш. Само още десет седмици докато се съберем.
- Как беше, Пинбол?
- Ще ти хареса, Джийн.
Щом излезеш, веднага ще те заведа.
Малкото е много добре. Кал е голям сладур, нали?
Добре ли сте, момчета? Ще се видим после. Трябва да тръгвам.
Правя касета за майка си. Кажи здравей.
- Няма проблем.
- Хайде, Сузи.
Здравей. Името ми е Сюзан.
Ммм... надявам се да се запозная с теб и късмет.
- Довиждане.
- Браво, Сюзан.
Чао.
За какво става въпрос изобщо? Какво ще правите бе?
- Къде отивате?
- Тя там ли е?
- Лиъм? Пинбол?
- Ето я.
- Хайде де!
- Не е ли страхотна?
- Нали виждаш добре с тези лупи?
- Страхотна е човече.
Пинбол, това е най-добрата гледка, която можеш да си представиш.
- Скоро ще я гледам и по-често.
- Иска ти се!
- Тя ще бъде моя!
- Ей ритник, кажи нещо бе.
Дано поне да ви дават добра овесена каща, Джийн.
Сериозен съм!
- Лицето му!
- На какво се смеете?
Хубав ден, а?
- Какво виждаш...
- Птици.
- Една девойка се преоблича.
- Дай да видя.
Не бе, бъзикам те. Съжалявам. Няма никой.
- Какво виждаш?
- Нищо.
- Виждаш ли и циците?
- Не.
- Там са баща ти и дядо ти.
- Той не ми е баща!
- Стан. Извинявай, приятел. Може и да е.
- Просто млъкни!
Шибан задник.
Кой е това?
- Слободан.
- Кой?
- Слободан МакТавиш.
- Кой е това?
Някакакъв градинар, празноглавецо.
Дръж за малко. Ще му се обадя.
- На дядо ти?
- Откъде по дяволите той ще има телефон?
Дай ми го.
Стан на телефона. Какво мога да направя за вас?
Интересувате ли се от облицовани стъкла?
- Не и днес, синко.
- Какво ще кажете за обзаведена кухня тогава?
Не, приятел. Не ми трябват такива неща, нали се сещаш?
А искаш ли от всичко по малко? Звучиш ми като някой обратен.
Да ти го начукам, малък...мръснико...
- Направо полудя.
- Виж му лицето само.
- Мислиш ли че ме позна?
- Не.
Подава нещо на градинаря.
Значи скоро ще получат пратка.
Мамка му!
Сега е нашия шанс, човече.
Знам къде държат наркотиците си. Можем да ги приберем няма проблеми.
- За какво говориш?
- За стоката. Знам къде е.
- Искаш да разбием къщата на Стан?
- Да. И да приберем стоката.
Ти си луд. Не бъди глупав!
Какво ти става? Знаеш че можем да я продадем.
- Може да не съм от най-умните, но не съм глупав.
- Ще мога да купя караваната, за майка си.
- Дори не искам да си помисля за това.
- До никъде не сме стигнали с тези смотани цигари!
- На мен ми е добре с цигарите.
- Погледни това място!
- Знам.
- Помисли за караваната.
Шибаните пари, които ще приберем.
Братле, става въпрос за страшно много пари.
Караваната и още много пари, човече. Можем да направим каквото си искаме с толкова пари.
- 50-50?
- Добре! Мамка му, 50-50!
Трябваше да се сетя!
- И къде я крият?
- Под една дъска.
- В къщата?
- Не, при кучетата.
Кучета? Определено няма да го направя вече.
Кучетата са там.
Ти си една торба с лайна бе. Побързай! Движи се!
Видя ли ги. Ето ги там са.
- Лиъм ще те разкъсат.
- Млъквай бе! Ела тук.
Тук, момко. Точно така. Ела тук. Ела тук. Добро момче.
Ела тук, момче. Ела тук. Дай им шибаната клюпачка.
Не се страхувай.
- Нахрани ги.
- Няма да ги храня.
Няма да те докоснат.
Ето.
Хайде елате. Ето ви малко.
- Ей, мъник ела тук.
- Дръж шибаните кучета там.
Хайд, вземете си.
Добре, добре.
Добре. Намерих я.
Благодари на Господ за това!
Какво правиш? Лиъм? Не. Ела.
Лиъм? Сериозен съм. Ела бе.
Лиъм? Лиъм, ела тук.
Хайде. Какво правиш?
- Какво каза на ченгетата?
- Оставих им едно кратко съобщение.
- Трябва да е била добра.
- Супер!
- Ще пуснат кучетата.
- Ченгетата няма да припарят до тях.
Затова ще ги използваме.
Шибан идиот такъв.
Ще го вземат на сериозно. Това си е наркотик.
Полициаите се побъркаха, защото не могат да го намерят.
Той полудява, защото си мисли че са му прибрали стоката. Играч!
- По дявлите, Лиъм!
Ей, дядка, как са ти топките? Искаш ли да видиш моите, мръснико!
- Това е било в устата му!
- Дай ми целувчица!
Искаш ли една?
Нее. Не искам да рискувам да загубя нито едно от тези.
Колко мислиш имаме тук?
Една голяма торба. Стоката е добра и можем да я продадем.
- Две хилядарки.
- Ще купим караваната.
- Какво?
- Добре. Не се притеснявай за това.
Едно време гледах, как баща ми го правеше. Беше добър.
Учителката ми винаги се чудеше, защо съм толкова добър по математика и останалите предмети.
Иска ми се да й кажа сега.
- Тук нали е добре да я оставим?
- Да, само аз и по-големия ми брат сме.
Никой друг смотаняк няма наоколо. Той поне не се занимава с тия работи.
Това ще ти трябва, братле. Задължително.
Нее. Не го искам. Ще използвам главата си.
Не са цигари. На тия тъпаци ще им призлее. И аз ще имам такова.
Казах че не го искам.
И още нещо, няма да го използвам.
Супер сериозен съм.
Ние не сме наркомани? Така че всичко това ще отиде за караваната.
- Да. Не се притеснявай.
- Стисни ми ръката.
- Целуни ми го.
- Супер сериозен съм, човече.
Аз също.
Здрависай ме.
Красота.
Ще купуваш ли?
Не. Последния път, когато бях тук, се прецаках яко.
- Искаш ли да видиш мостра?
- Не.
Тук ли, пичове?
Ами камерите?
Здрасти, мамо. Аз съм.
Току-що сложих мъника да си легне.
Шантел е на училище вечерта, така че аз го наглеждам.
Трябва да видиш колко е пораснал.
Понякога, като те погледне,
право в очите...
като че ли си единствения човек, който е виждал.
Както и да е, сега вече продаваме цигари, в големи количества.
Издигаме се мамо. Така че, може да имам малка изненада за теб, когато излезеш.
Само 61 дена, мамо.
Деня преди рожденния ми ден.
Това съм аз, твоя малък син. Ще дойда да те видя скоро. Може да доведа и малкия.
До скоро.
Това са 4,500, които трябва да платите до 30ти ноември.
- Г-жа МакГуайър трябва да се подпише тук.
- Добре.
Ето ключа. Тя кога ще се върне?
Няма да си дойде за около два месеца. В момента взима курсове, някъде на юг.
Какъв е телефона за връзка?
Не желае да бъде безпокоена. Много напрегнат курс е.
С какво се занимава, ако мога да попитам?
Работи в затвора.
Ще се видим после. Чао.
- Лиъм, ти си едно тайно момче.
- Как?
- От къде намери пари да платиш?
- Аз питам ли за финасовите ти възможности?
- Взе ли я?
- Черно на бяло.
- От къде ще вземеш тези пари?
- Аз съм бизнесмен.
- И какво ще правиш?
- Сделки.
Ще докарам бусове с цигари.
- И цигарите ще ти помогнат за това?
- Досега го правят.
Продава разни работи от седем годишен.
Калъм, чакай. Чакай ме.
Да не го изпуснете.
Хайде отвори.
Ето.
- Тичай, тичай, тичай.
- Чакай само да отключа вратата, приятел.
Отвори я.
Ще ви извадя ключове на всички, дори на Нощната птица.
- Нощната птица?
- Човече, какви пикници ще си правим тук.
Пикници и разни други работи.
Хайде сядайте ей там. Ще ви снимам.
- Долу ръцете от сестра ми.
- Извинявай, Шантел.
Ръцете ти. Съберете се още малко. Зеле.
Ходя със сестра ти.
Бягай. Дръж.
- Може да паднеш на някой камък, Калъм.
- Ходи бавно.
Да държа ли ръката ти?
Хайде, виж. Хвърляй камъчета.
Това беше добро. Нов рекорд. 15, 16 пъти.
- От къде ще вземем ?4,500?
- Ще ги намерим.
Ей, ти.
- До ноември?
- Да.
- Не мисля така, Лиъм.
- Повярвай ми.
Има очите на Шантел.
Тя беше невероятна на неговите години.
Беше наистина красиво бебе.
- Разказвам му за теб през цялото време.
- Разбира се, че не го правиш.
Да, дори сложих снимка над кошарката му, за да те знае, когато излезеш.
Тя е страхотна.
- Красив е.
- Прилича на теб.
Не е вярно.
Шантел направо умира за да те чуе, мамо. Трябва да й драснеш някой ред.
Лиъм, тя не може да ме понася.
Имам изненада за теб. Голяма изненада.
- Каква е?
- Take it.
- Дай да видя.
- Не, следващият път.
Какво е, Лиъм. Кажи ми.
- Каква?
- Каравана.
- Знам, но...
- Нашата каравана.
Не обществена, не под наем, а наша. Само наша, мамо. Аз я купих.
- Сигурно ти е струвала цяло състояние.
- Аз съм богат.
- Колко?
- Не се тревожи.
Платих депозита и първата вноска.
Изглежда страхотно.
Никой няма да ни притеснява вече, никакви наркоманчета, никаква полиция. Само аз и ти.
И Шантел и Калъм ако искат. Има място.
Само трябва да го подпишеш мамо.
Това е твоето име там. Тя е твоя.
Подпиши тук. Наша е.
- Мислил ли си сериозно за това?
- Да.
- Сигурен ли си?
- Мамо, сигурен съм. Само подпиши.
За бога, подпиши.
И още двама. Колко още?
- Колко станаха?
- Общо 42.
- По дяволите. Там се правят луди пари.
- Абсулютно.
Ако успеем да ги отрежем за малко,
можем да правим повече бизнес преди обед, отколкото за цяла седмица.
Знаеш ли кой живее там? Шибания Джей Елис, един сериозен противник.
Ще внимаваме. Ще внимаваме, и ще правим бизнес.
Искаш да бъдеш изхвърлен през прозореца, намушкан с нож, и да бъдеш хвърлен на питбулите?
- Не бъди глупав.
- Само ще създадем контакти.
Един ден бизнес, след това се покриваме някъде.
Къде? На някоя от тъпите ти планети? И там ще ни намерят.
- Мога да загубя караваната, човече!
- Заеби я караваната.
Знаеш ли какво? Начукай си го. Ще го направя сам. Страхливец.
- Не се връщай повече.
- Торба с лайна.
Никога няма да го направиш. Перко.
- Добро утро.
- Накъде си тръгнал?
- Ще си взимам нещо.
- Имам малко стока.
- Добра ли е?
- Върха е. Най-доброто.
- Сигурен ли си?
- Много по-добра от тази на Елис.
Дай една дръпка.
Ей, момчета? Търсите ли си малко материал?
Какво имаш?
Добра идея.
Дайте ми шибаната стока!
Fuck! Лиъм! Лиъм! Мамка му...
Лиъм!
Мамка му...
Боли ли, а? Шибан перко!
- Дайте ми стоката!
- Начукай си го!
- Няма проблем, човече.
- Няма проблем?
- Дайте ми стоката!
- Какво по...?!
Задник!
Казвам ти, по-добре остани на земята този път!
Ще те убия, ако станеш!
- Побързай!
- Шибан глупак!
Задник!
Смачка ми носа. Мисля че носа ми е счупен.
Всичко е наред. Изобщо не се притеснявай.
- Уха! Дайте ми стоката!
- Тоя е ненормален!
Дайте ми стоката или ще получите истинска война!
- Ще го убия това копеле!
- Дайте ми стоката!
- Дай му материала.
- Начукай си го!
Дайте ни стоката!
- Ти си го начукай!
- Дай му я.
Или...!
Ще го хвана! Ще го хвана това копеленце!
Искаш караваната нали? Ти си луд, братле.
- Колко пъти съм правила това?
- Правила си какво?
Това.
Все едно и също.
Спомняш ли си? В дома за деца?
"Къде е мамчето ти?"
Помниш ли как избяга и се сби с 3 големи момчета?
Всички си помислиха колко си смел.
Аз не.
Аз крещях през прозореца.
Чух ръката ти да изпуква.
Когато те пуснаха, ти все още им се смееше.
Ти не се сби с тях, защото беше смел.
Направи го, защото не те интересуваше какво ще стане с теб.
И това разби сърцето ми.
Поредния бой за теб.
Как може да се грижиш за нас, когато не те е грижа дори за себе си?
Обърни се.
Обърни се!
Какво да кажа на малкия на сутринта?
Че си се подхлъзнал?
Че някакви наркомани са те окрали и са те пребили до смърт?
Всичко което малкия Калъм има на света, сме аз и ти.
Никой друг.
Това което се е случило с нас, няма да се случи с него.
Никога.
Кълна се, само през трупа ми.
Искам мир в къщата.
- Айде, Сюзан?
- Ти шантаво копеле.
Прати ми съобщение. Иска да се срещнем.
- Не говори така.
- Наистина, човече. Тя ме иска.
Влизайте вътре!
Най-добре се дръжте примерно. Дори не искаме да сте тук.
Добре. Чисто е.
- Застанете там.
- Не мърдайте.
Просто стой миро, мъник.
Затваряй си шибаната уста, синко.
Стига сте ги оглеждали. Не мърдайте!
Как сте, господа?
- Нали ти казах, Ал Капоне.
- Какво каза?
- Кажи го още веднъж, мъник.
- Ал Капоне.
Малко копеленце. Охладете го малко.
Чакай! Задръж, човече! Той няма нищо общо с мен.
Аз съм този който ви трябва. Аз организирах всичко.
- Сядай.
- Какво ще му правите?
Ще го чукаме. Сядай.
Разтвори ръцете си.
Направи го.
Добре, чист е.
Добре. Колко си годишен?
- Петнайсет.
- Кой ти е доставчика?
Мислиш че ще оберем ли?
Аз не правя така. Никога. Нямам нужда.
Но искам да знам кой ти е доставчика.
- Знаеш ли защо те питам?
- В случай че някой се намеси.
- Това ли е?
- Откраднах го от Стан.
- Стан Ървайн?
- Да. Излиза с майка ми.
Знаех къде го крие, затова го откраднах, заедно със зъбите на дядо си.
Може и да е истина. Обвинява някакво корумпирано ченге.
Истина е. Излъгах го. Просто позвъних на полицията да ме покрие.
Стан не е от най-умните.
Значи си помисли че ще му кажем? Че ще те набием?
Това не ме притеснява, но може да си го изкара на майка ми.
Рискуваш много, мъник.
- Стой настрана от дилърите ни.
- Особено от този на големия Елис.
Може и да стиска, малчуган,
но наън има твърде много конкуренция.
Знаеш ли какво трябва да правиш?
Да се смея на шегите на шефа?
Ооу.
Може да продължим вече.
- Тръгвай по дяволите!
- Дай ми шибаните маратонки!
Следващият път когато те видим, ще бъдеш с два счупени крака и няма да ти трябват маратонки!
Да го духаш!
- Замръзвам!
- Не можа да млъкнеш.
- Дай си якето.
- Да ти го начукам.
- Виж се на какво приличаш!
- Млъквай!
Ето го и шибаният ти приятел.
Ще му го върна.
Така изглежда, шибан идиот такъв!
Оо, чакай.
Ако докажем че можем да го направим - едно шибано голямо ако -
ще ни даде нормална пратка.
Колкото повече продаваме, толкова по-голям е дела ни като в бизнеса.
Искат благонадеждни дилъри. Никаквишибани наркомани.
- Сега продаваме.
- А след като свърши?
Откъде ще вземем още стока? Откъде ще знаем дали е менте?
- Човека е точен.
- Не. Гадно копеле е.
Видя клуба. Това си е шибана друга класа.
- Ще ни вкара, просто ей така.
- На кой му пука?
Всичко което ни трябва са няколко месеца, няма съмнение че сме сериозни.
Какво ще се случи с мен и теб?
Ще го направим заедно. Нали сме партньори.
Не му вярвам.
- Можем да се учим от него.
- Да се учим да ближем задници?
Решавай идиот такъв, или ще намеря някой друг!
Искаш да свършиш като някой старец ли?
Това е страхотно нали?
Или искаш да направиш нещо?
- Вземи си.
- Да го духаш, човече. Още си е копеле.
- Богато копеле.
- И така какво следва?
Трябва да се докажем. Да продадем повече, от всеки друг, без да ни хванат.
Трябва да действаме бързо. В това е тайната.
- Мога да си купя шибан мотор.
- Не.Твърде очевидно е.
- Сетих се. Сетих се, мамка му.
- Какво?
Кажи ми.
- Казвай.
- Мотопеди.
Ще се върна след 2 минути.
Побързай. Имам още една доставка.
Побързай, чули?
Десетачка. Много добра сделка.
Имаш ли телефон, на който да се свържа с теб? Да.
Къде е тоя бе човек?
- Побързай, човеко!
- 2 минути. Успокой се.
Хайде бе човек.
Бързаме, хайде!
Още една има, тука сме готови.
- Да ти го начукам. Нямам време за обиколки.
- Трябва да занеса това.
- Няма да го направя.
- Казах ти.
Нощна птица? Това е абсурдно, между другото.
Това копеле прави каквото си иска. Аз съм доставил само една пица.
Идва. Трябва да затварям.
- Движи се бе! По дяволите бе човече!
- Казах ти 2 минути.
Вече минаха 5 шибани минути.
ПОбързай малко, да те чукам! Мърдай!
- Мамка му! Шибан задник.
- Успокой се бе, човек.
Вината не е моя. Това е много лошо за бизнеса.
Пиците ми вече замразнаха!
- Мамка му!
- Ако караше по-бързо, всичко щеше да е наред.
Мамицата му!
- Къде беше?
- Съжалявам за неудобството.
Час и половина, аз се обадих да ми я донесеш веднага бе!
- Имах проблеми с транспорта.
- За една шибана пица.
- Да не си ми я донесал от Италия.
- Бях задържан.
Ти ебаваш ли ме бе?
- Съжалявам приятел.
- Дано поне да е правилната пица.
Тя цялата замръзнала бе. Знаеш ли какво трябва да направиш с това? Заври си я отзад.
Разкарай се от шибания ми поглед!
- Това или Хаваи е?
- Фънджи.
Не мога да ти разчитам.
- Къде бяхте вие бе?
- Успокой се бе.
Да се успокоя? Имам 16 поръчки тук!
- С тоя ще ти трябват години, човече.
- Наравихме малко обиколка.
- Къде бяхте? В Западна Европа?
- Имахме репутация.
Най-вкусната, най-бързата и всичко разбито за една вечер.
Колко направи от бакшиши тази вечер?
- Ти не си виновен.
- Колко направи от бакшиши?
Пет, шест лири. Зависи.
Е гати ужаса.
Искаш ли парите или не? Ела тук.
Има още много там, откъдето дойдоха тези.
- Това за мен ли е?
- И за него.
Ако продължава така, може и да се разберем.
- Сега е щастлив.
- Разбира се че е.
- Разреди ли материала?
- Не. Ще го направя по-късно.
- Не? Мързеливо копеле! Хайде отивай.
- Дойдох тук преди теб.
- Точно така! Отивай при стоката.
- Ще я разредя по-късно.
По-добре да е свършено тази вечер, между другото.
Излизай.
Да излизам. Бръсна се бе, жена.
Леле, малкия ми брат е пораснал.
Превруща се в мъж!
- Какво да направя за малко интимност?
- Какво бръснеш?
Я виж тук. Не е смешно!
- Изпуснал си малко.
- Я излизай бе!
- Искаш ли да ти помогна
- Излизай.
- Искаш ли?
- Излизай!
- Пита ли какво искат?
- Каза ми да сме тук в девет иполовина.
- Притесняваш ли се?
- Не.
Да не беше нервен или ядосан?
Защо трябва да е ядосан? Правим добър бизнес, просперираме.
Само се успокой.
Ще дойдат на време. Само се дръж добре, нали? Бъди точен.
- Здравейте.
- Джак. Здрасти, Тони.
- Как я карате? Как е Гингър?
- Бива.
- Айде, господа.
- Къде си мислите че отивате?
Къде правите по дяволите? Мамка му, какво правите?!
- Довиждане.
- Лиъм! Мамка му!
Тони, какво става? По дяваолите, човече! Лиъм!
Стга. Мамка му!
Лиъм! Какво е това!
Мамка му!
- Искате да вземе и този малкия ли?
- Това е най-добрият ми приятел.
- Ако искаш да направиш нещо, заеби го.
- Той е прав, Лиъм. Слушай Тони.
- Този познаваш ли го?
- Да. Градинаря.
Точно така. Запомни лицето му.
Добре.
Ало, Моурийн? Тони се обажда.
Ей сега се връщам. Чакай ме отзад, разбра ли?
Виждаш ли тази врата?
Моурийм е сервитьорка. Тя ще те вкара. Ще носи нещо за теб.
Той ще те бъде там.
Изчакай го малко.
След това ще го проследиш. Увери се че никой друг няма да влезе.
Той няма да очаква нищо от теб. Разбра ли?
- Какво да разбера?
- Ще го очистиш.
- Да го убия?
- Да.
Ти ще го очистиш, малчо.
Сега си в голямата игра, синко. Вече си вътре.
Добре ли си?
Добре, Лиъм. Трябва да минеш по този път.
Слушай сега. Барът е насам.
Твоя човек е там. Седи на бара.
Тоалетната е ей там. Чат ли си?
Имам нещо за теб.
Аз ще бъда до бара и ще ти кажа като дойде.
Лиъм? Лиъм?
Тръгна.
Лиъм! Свали оръжието!
- Всичко е наред, синко.
- Няма проблем. Свали го.
- Няма проблеми, малчо.
- За малко да ми откъснеш топките!
Разбрахме че ти стиска. Сега си един от нас, синко. Добър си, добър си.
Шибани копелета!
Помислих че щеше да ме накълца на салата!
Лиъ, видя ли това? Само така, приятел.
- Беше направо невероятен!
- Страхотна работа, синко. Страшно.
Дайте на момчето нещо за пиене.
Шантел, какво си донесла? Нещо за пиене има ли?
- Обикновено какво се носи на пикник?
- Сок?
- Да. Няма да ти дам.
- Умирам от жажда.
- Това е за пикника.
- Тя как е?
Няма да ти дам, докато не отидем.
Добре, приятел.
Какво се е случило?
Лиъм?
- Лиъм, какво има?
- Лиъм?
Лиъм. Искам да отидем до караваната.
Лиъм, какво е станало?
Лиъм?
Не влизай там. Чичо Лиъм! Недей!
Лиъм! Лиъм!
Лиъм!
- Лиъм!
- Шш.
Кой би ти направил такова нещо?
Лиъм.
Трябва да останеш там със Сюзан. О, Кал.
Растрои малкия. Стига вече.
- Ще го убия!
- Лиъм.
Отваряй шибаната врата, Стан! Чули ме?
- Отваряй шибаната врата!
- Стан го няма!
- Кажи му да излезе, стар копелдак такъв!
- Млъкни, нехранимайко такъв!
- Кажи му да излезе!
- Той не е тук!
Махай се бе, келеш. Отивай да си играеш с играчки.
Кажи му че когато го спипам, е умрял!
- Мамка му...
- Какво? Нищо не ти разбирам.
Само го направи! Само опитай момче, и ще сляза там долу!
Да го духаш! За какъв се мислиш! Какъв си ти!
Довиждане, дърт мръснико!
Малко копеленце!
Пак ще се видим копеле гадно! Чакай само да те хвана!
Глупав, малък задник!
Ти само чакай да те хвана! Ще те смачкам!
Виж какво направи!
Не, няма нищо мамо. Просто ще остана с малчугана за тази вечер.
Имахме малко проблеми днес.
Нищо важно, ще ти кажа на сутринта.
Мамо, няма проблем. Не се паникьосвай. Ще ти кажа утре.
Нищо ми няма мамо.
Не ми трябва пижама. Ще взема от тези на Шантел, ок?
Нямам нищо чисто. Пробвай с Лиъм.
Врати са заключени отдавна, мамо!
Чао, мамо.
- Като някой кръвопиец е.
- Не ми звучи зле.
Като кошмар е.
Тези няма ли да спрат шума отвън. ЩЕ събудят малкия.
Кой е Лиъ,?
- Дъглас?
- Кой?
- Мамка му.
- Кой е Дъглас?
- Никой. Стой тук.
- По-добре не прави бели.
Какво има?
Колата на Дъглас, братле. Кой я кара?Как кой-Пинбол.
- Казах ти че ще си отмъстя.
- Какво искаш по дяволите?!
- Шибана магия!
- Ти си маса зле ве.
Начукай си го бе!
Мамка му, знаеш ли какво си направил? Ако не я върнеш сме пътници!
- Сме? Няма вече ти и аз тук.
- Шибан идиот! Знаеш ли кой е той?
- You daft fucking boy.
- Fuck off. I'm out of here.
Чакай, чакай. Чакай.
Аз да не съм педал бе? Разкарай се от пътя, аз изчезвам!
Мамка му!
Смотаняк шибан. Щели да ме поохладят малко, а?
Хайде да те видя тогава!
Здравей малкия?
Г-н Дъглас.
- Искате ли кафе?
- Еспресо, благодаря ви.
- Сър?
- Същото като неговото, ако обичате.
Кълна се, ше платим всяко пени. Само...
Забрави за това.
Току-що купихме пицарията. На сметката на Тони.
- Купили сте "При Фрако"?
- Да.
Искам да купиш 3 мотопеда, и заедно с няколко добри момчета, да вършите работата. Окей?
- След колко излиза майка ти?
- Три седмици.
- Какво мислиш да правиш след това?
- Не знам нищо.
Ако остане със Стан, може да получи абонамент за мястото където е сега.
- Ще се опитам да купя нова каравана.
- Забрави я.
Давам апартаменти под наем. Има един който е безплатен.
Най-добрият е. С добра гледка към реката.
Добри комшии.
Можеш да заведеш майка си там.
И ако всичко е наред - а аз мисля че това ще е така, Лиъм -
можеш да го купиш след извесно време.
Защо правите това?
Щом работиш за мен, аз се грижа за теб. Просто е.
Можеш да се нанасяш в момента, в който се отървеш от онзи келеш Пинбол.
Той не знаеше какво прави.
Имаше малко проблеми. Баща му беше наркоман. Аз съм всичко което има.
Ще оправя нещата, кълна се. Той ще ви се извини, а аз ще ви платя.
Хей, ако не можеш да се оправиш с това, махни се от тук веднага.
Той ми е като брат.
Такова предложение се прави само веднъж.
Извинете ме. Има ли някакви изоставени апартаменти тук?
- Последния.
- Мерси.
- Някой от вас да е виждал Пинбол?
- Не.
Ако знаете къде е, кажете ми.
- Не съм го виждал.
- Аз също.
Боо!
Хей, ще удариш ли един подпис?
- Всички излизайте. Махайте се.
- Не. Остане тук, момчета. Не мърдайте.
- Дим да ви няма.
- Не мърдайте.
Илизах бе келеш! Всички се махахте веднага!
Махайте се! Не съм в настроени човек!
Направо излизай.
Да не би някой да я открадне.
Искам си якето.
- Ще се видим после, Крис.
- Чао приятел. Довиждане, Пинбол.
А, кафевия нос. Не мърдай, не мърдай. Има нещо на носа ти приятел.
Малко е гадничко.
- Млъкни по дяволите. Трябва да поговорим.
- Дошъл си да ме очистиш, нали?
Айде давай. Убий ме де. Давай.
- Успокой се. Трябва да поговорим.
- С една ръка съм.
- Мухамед ал Пинбол, а?
- Да ти го начукам.
- Летя като пеперуда, жиля като пчела.
- Загазили сме човече!
- Вдигни си ръцете! Вдигай ги!
- Пинбол, слушай...
- Точно така!
- Хайде, вдигни си ръцете.
- Ще ме чуеш ли, мамка му?
- Какво имаш тук? Наркотици?
- К'во е това?
- Махни го.
Острие. Какво ще правиш с това? Така ли ще направиш?
- После така! Така!
- Да ти го начукам!
Махни го.
Значи си дошъл да ме очистиш? Ето - вземи го.
Мъж ли си или какво? Взимай го мамка му!
Ще ти помогна. Готов ли си?
Караваната. Точно така. Шибания Пинбол я изгори.
Не беше Стан, аз бях.
- Защо...?
- Не мърдай.
Залях с една туба бензин. Бум! Как фръкна само.
Колко жалко само. Не мърдай, мамка ти.
Ти ме нарани. Щях да направя всичко за теб.
Абсулютно всичко. Но ти ме прееба.
Не ми ли вярваш? Назад!
- Искаш ли си шанса? Давай направи го.
- Шибано копеле.
Ще го направя тогава, а? Защото ти ме нарани.
- Така ли а?
- Какво правиш по дяволите?
И още веднъж! Видя ли какво направи?
Какво по дяволите правиш, човеко? Дай ми ножа. Дай ми го.
Остави.
- Дошъл си да ме убиеш.
- Шибан клоун. Защо го направи?
Дошъл си да ме убиеш.
Щеше да го направиш, нали така?
Линейка, моля.
Улица 119 Мичъл. Побързайте, моля ви.
Мамка му, тъпо копеле.
Дай да видя, дай да ти видя лицето...
- Щеше да го направиш.
- Нямаше да направя нищо.
Глупаво копеле.
Тони.
Аз съм. Направих го.
Добре.
Една жена пита около 3 пъти за теб.
На нас ни вика, щото тебе те няма.
- Това са адресите.
- Като указател.
Две десетачки, приятел.
- There you go, mate.
- Мерси.
Ето я и пицата ви.
Не, няма...!
- Много добре, между другото. Благодаря ви много.
- Здрасти, Анджела.
- Какво си мислиш, че правиш?
- Продавам пици.
- Пици? Друг път (!)
- Чесно.
- Продаваш наркотици. Току-що те видях.
- Това са пици.
- Тя има малчуган.
- Бързам.
Тя има малко. Знаеш ли какво й причиняваш?
Ти си боклук и аз ще й кажа!
Имам новини.
- Имам най-висока оценка на теста.
- Верно ли?
- Да.
- Страхотно!
- Намерих си работа.
- Браво. Гордея се с теб.
На половин ден работа е. Майката на Сюзан ще ми помогне с Калъм. Ще съм много зета.
Човека за който продаваме цигарите? Дава и апартаменти под наем.
Доволен е от начина, по който управлявам пицарията.
Предложи ми апартамент, когато мама излезе.
Да. Много добре. Това е което си искал винаги.
Има всичко - нова миялна машина, климатици.
Шантел, има достатъчно място за теб и Калъм.
Защо просто не й дадеш още един шанс?
Лиъм, тя не ме иска. Тя не иска и теб.
- Тя беше още едно невинно девойче тогава.
- И нищо не се променило!
- Защото не й даваш шанс.
- Колко шанса да й дам?
Проблемът ти е, че твърде много я мразиш.
- Тя наистина иска да види Калъм.
- Лъжеш!
Виж, имам допълнителни ключове. Тези са твоите.
Моля те.
- Лиъм, не знам.
- Какво те спира?
Страхувам се.
Знам че мислиш, че така е най-добре...
Най-добре е. Ново начало за нас.
Ти и Калъм надалеч от тук и мама вън от затвора.
Не знам.
Шантел.
Шантел, отвори вратата.
Не исках да те обидя. Просто мисля за теб и Калъм.
- Хайде, отвори вратата.
- Не. Няма нищо.
- Шантел, моля те отвори.
- Не.
Ела да те прегърна.
- Кога излиза?
- Десет и половина.
Ало?
Здравей, Тони. Как си? Добре. Виждал ли си Стан?
Сигурен ли си, че това копеле няма да се появи?
Мерси, Тони. Оценявам жеста. Добре, човече. Чао.
От доста време не съм, била в тази част на града.
- По-добре свиквай.
- Къде отиваш?
Изненада е. Ще разбереш, като я видиш.
- Знаеш ли къде отиваме?
- Не питай.
- Нищо не казвам.
- Лиъм, къде ме водиш?
Изненада е.
Кой живее там?
Срещу ето тези стълби.
Ето.
Пристигнахме.
- Шегуваш ли се?
- Не. Хайде. Отключи.
Надникни.
Все още мисля че се шегуваш с мен.
Ще ти покажа кухнята.
Вградена печка и микровълнова.
- Миялна машина.
- Миялна машина.
Чисто нова. Много удобна.
Тераса.
- Представи си това през лятото, мамо.
- Красиво е, нали?
Ела да видим спалнята.
Уоу.
Гардероба ти. Твоята баня ей там.
Баня в спалнята ми. И душ.
- Харесва ли ти?
- Не знам какво да кажа.
Няма нужда да казваш, каквото и да било.
- Всичко е твое.
- Стан знае ли за това?
Кажете едно топло, добре дошла на Джийн.
Много ни липсваше на всички. Джиий, тази песен е от нас.
Роби Уилямс - "Let Me Entertain You".
Сложете ги в кухнята. Ей там.
- Някакви следи от Стан?
- Не съм го виждал.
- Оглеждайте се.
- Да, добре.
На третият етаж сме.
- Изглеждаш много добре.
- Знам. Мерси че дойде.
- Как я караш младежо?
- Внимавай с пръстите.
- Изглеждаш супер.
- Къде отиваме?
Тук ли? Виж, това е Сюзан.
Шантел. Ти дойде. Благодаря ти, мила. Радвам се да те видя.
- Как си?
- Добре съм.
Ей, здрасти. Виж се какъв си хубав само.
Ела да видиш баба, Кал?
Не го наричаме Кал. Името му е Калъм.
- Какво искаш да кажеш?
- Името му е Калъм.
Искате ли нещо за пиене?
"You Stole The Sun From My Heart." Хайде, всички на дансинга.
Здравей.
- Как си?
- Добре.
- Хубаво е че си тук.
- Как си?
Не се оплаквам.
Търся Калъм.
- Той спи ли?
- Да. Ето го там спи.
Няма смисъл да го закачам. Останете тук.
Не бива да го будим. Ще останем.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Защо си станала толкова рано?
- Ти се оспа.
- Къде е Калъм?
- Още спи.
Цялата работа вчера го умори.
Главата ми ще експлоадира. Хайде стягай се.
Мама стана ли?
А?
Какво ти е?
Нея я няма.
Една малка разходка ще й помогне. Майче пийна малко повече вчера.
Не, Лиъм. Нея я няма.
Отиде където обикновено ходи. Просто "старата ни майка".
Лиъм!
Лиъм, успокой се.
Ти си виновна. Какво й каза?
- Нищо не съм й казвала!
- Махни се от пътя ми.
- Лиъм, успокой се!
- Остави ме.
Къде ми е другата шибана обувка?
Лиъм, остави я. Ще те побърка. Остави я, за бога!
Лиъм, слушай. Не че не й пукам не може да й пука!
Тя е една загубена душа и ще провали и теб също!
Видях че си говорите вчера. Какво й каза?
- Ако си я закарала обратно при Стан, аз ще...
- Да я закарам при Стан?
Ако не е Стан, ще е някой друг или някой друг!
- Никога не съм я виждал толкова щастлива.
- Стига си се заблуждавал.
Къде ми е шибаната маратонка?!
- Дай ми обувката.
- Лиъм, по-спокойно.
- Давай ми шибаната обувка.
- Моля те, Лиъм. Аз съм тази, накоято и пука за тeб.
Това ли е? Сплутяваш семейството а?
- Нуждаем се от теб.
- Лъжите ти изгониха майка ми!
- Не съм такава!
- Никога не й даде шанс!
Дадох й твърде много шансове.
"Не го наричаме така." Само се заяждаше!
- Чуй се само!
- Какво си казала?
Нищо.
- Само ми дай обувката.
- No. No!
- Преди да направя нещо, за което да съжалявам после.
- Давай.
- Не ме предизвиквай.
- Точно като дядо ни, като бащите ни!
Като Стан! Като всички онези неудачници!
Като майка ни! Ти си същият като тях!
- Млъкни, мамка му.
- Liam! Лиъм, недей!
Ти си една отровна крава, Шантел!
Кълна се в Господ! Чуваш ли ме! Погледни ме.
Когато се върна, по-добре да си изчезнала от тук. Чуваш ли ме?!
Работиш ли? Улица Гилмор. Грийнок Хил.
- Къде е майка ми?
- Какво по дяволите искаш? Майка си ли?
- Големият мъж дойде. Момчето дойде да те види.
- Какво правиш тук?
- Дойде за една дръпка, така ли?
- Не, не е така.
- Мамо, да тръгваме.
- Не мога.
Няма значение каквот той, Шантел или някой друг казват.
- Колко тъжно.
- Само аз и ти, мамо.
- Лиъм, не разбираш.
- Хайде.
- Не мога!
- Тръгвай за бога.
- Стан, недей.
- Не се страхувах от него. Нищо не може да ни направи.
Стига. Къде ти е чантата?
- Оо, по дяволите...
- Лиъм, ела тук!
- Губиш си времето, синко.
- Стан, млъквай.
- Спри да го окуражаваш.
- Казваш ми да млъкна? Нахълтваш тук.
- Хайде мамо.
- Не мога, Лиъм.
- Имам апартамент. Това е ново начало.
- Не мога.
Шантел си тръгна. Само аз и ти сме.
Мислиш си че майка ти иска да живее с теб? От тебе и се повръща.
Лиъм, прибери се аз ще дойда да те видя после.
- Хайде мамо.
- Не мога. Ти не разбираш.
Кажи чао-чао на майка си.
- Стой там, кучко!
- Не й говори така!
Ще й пратиш някоя от твоите касетки. "Мамче, обичам те."
Кажи му за караваната. Какво ми каза?
"По средата на нищото. Страхотно!"
- Не беше така.
- Така беше. Кажи му какво ми каза.
- Кажи му шибаната истина.
- Това е истината.
И ти с твоята малка къщурка, а?
Мислиш си че се издигаш в шибания Гурок?
- Стан, млъкни.
- Няма да млъкна.
Аз те обичам. Той не. Не виждаш ли? Нуждая се от теб, мамо.
"Обичам те". Обичам майка ти и тя ме обича.
Набий си го в кухата глава. А сега си тръгвай.
- Престани.
- Прави каквото ти казвам. Тръгвай си.
Тръгвай си, синко. Шибано малко копеле.
Лиъм! Какво правиш?
- Лиъм!
- Копеле!
Какво направи? Спри!
Оо, не! Какво направи?
- Лиъм!
- Погледни ме!
Оо, Господи!
Махай се! Стига!
- Ще убия мръсника.
- Какво направи?
Боже мой!
Извикайте шибана линейка.
Копелето ме намушка с ножа. Намушка ме!
- Ало?
- Здрасти, Лиъм.
Шантел е. Добре ли си?
- Къде си?
- Не знам.
Вярно ли е?
Всички те търсят. Полицията беше тук.
Оо, Лиъм. Как може?!
Как може?!
Днес е рожденния ти ден. Ставаш на 16, знаеш ли?
Какво мислиш да правиш? А?
Шантел, батерията ми пада.
Обичам те, Лиъм.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ - Nock