Dances With Wolves (1990) (Dances With Wolves CD2.sub) Свали субтитрите
Не иска да опита. Инати се.
Тя плачеше,
май ти си се заинатил за нещо.
Кристин!
Прибери децата в къщата.
Веднага!
Кристин! Къде си?
Кои са тези, Уили?
Приличат на паони.
Бащите ни говорят с тях.
Какво искат?
- Не знам.
Бягай, Кристин!
Бягай!
Мамо!
Хайде, Чорапчо. Бекон.
Чорапчо, също като Циско, стана мой верен приятел.
Все още не яде от ръката ми,
но винаги ме предупреждава, когато нещо не е наред.
Не съм виждал бизони. Съжалявам.
Гладни ли сте?
Имам храна. Много храна.
Всичко, казано ми за тези хора беше лъжа.
Те не са просяци и разбойници.
Те не са някакви страшилища,
а учтиви и непринудени хора.
Общуването е трудно,
а Кроткия е не по-малко обезсърчен от мен.
Напредъкът ни се основава предимно на несполуки.
Исках да питам за жената от прерията,
но е трудно, предвид езиковите пречки.
Едно е ясно. Няма бизони и това ги тормози.
Вчера ме поканиха в селото си.
Нямам търпение да отида.
Очаквахме те.
Кажи му, че се радваме, че е тук.
Здравей.
Ти... тук...
...хубаво.
Благодаря. Много ми е приятно.
Питай го какво търси във форта.
Фортът...
Чакай, чакай! Как се казвате?
Нашите имена?
Как му е името?
Той е прав. Първо трябва да се представим.
Той...
Рита.
- Рита?
Още.
Още рита?
Ритаща..
Птица?
Ритащата птица.
Какъв е той? Ваш вожд?
Не.
Свят човек.
А твоето име?
Не знам...
Как те наричат?
Стоиш?
Ставаш? Вдигаш се?
Вдигнала?
Така ли се казваш? Вдигнала?
Вдигналата...
Юмрук?
Да.
Вдигналата юмрук?
Вдигналата юмрук, аз съм Джон Дънбар.
Джон... Джон Дънбар.
Дъм-бър.
Не.
Дънбар. Не Дъм-бър.
Това беше значителен напредък в отношенията ни.
Жената, която намерих, говори английски.
Не съм склонен да отговарям на всички въпроси.
Чувството ми за дълг ми подсказва да не дрънкам много.
Приятно ми е да видя отново Форт Седжуик.
С нетърпение очаквам друго посещение от новите ми съседи.
Все още това е мой дом
и аз чакам подкреплението
надявайки се преговорите да бъдат плодотворни.
Бизон!
Видях бизон!
Татанка?
Пратиха следотърсачи да открият дирята.
Докато си събирах нещата, цялото племе потегли.
Дисциплината и бързината на сиуксите
могат да възхитят всеки военачалник.
За един ден аз се превърнах от съмнителен тип
в обект на възхищение.
Хвърлят ми широки усмивки и одобрителни погледи.
Станах знаменитост.
Летен-тант!
Следотърсачите откриха дирята точно където им казах.
Не беше трудно -
огромна ивица изровена земя
ширнала се до хоризонта.
Каква ли бе числеността на стадото
сътворило тази невероятна картина?
Летен-тант!
Касапницата явно бе дело на жестоки хора,
които не зачитаха обичаите на сиуксите.
Сърцето ми се сви, когато разбрах, че са били бели ловци.
Радостните викове стихнаха
при вида на мъртвите бизони, оставени да гният,
убити само заради езиците и кожите им.
Докато те празнуваха предстоящия лов,
аз се чудех къде да се дяна.
Не знам дали разбираха, но аз не можех да спя сред тях,
макар, че никой не ме погледна с укор.
Виждах само смущението на хора
неспособни да предвидят бъдещето.
Добре ли си?
Не мога повече. Преядох.
Нямам сили да разказвам повече.
Искаш ли да го пробваш?
Не мога. Твърде много е.
Добра сделка.
Сключихме добра сделка.
Не мога, преядох! Уморен съм!
Голям татанка.
Тази шапка е моя!
Носиш моята шапка.
Шапката е моя.
Намерих я в прерията. Тя е моя.
Моя е.
Тази шапка е на лейтенанта.
Оставил я е в прерията. Значи не я е искал.
Да, но сега виждаш, че си я иска.
Всички знаем, че това е войнишка шапка.
Всички знаем кой я носи.
Щом искаш да я задържиш, добре.
Но дай нещо за нея.
Добра... сделка!
Изглежда тук всеки ден завършва с чудо.
Благодаря на Бога за този ден.
Безсмислено беше да стоим повече.
Не можехме да носим повече месо.
Бяхме ловували 3 дни.
Изгубихме 6 коня и дадохме само трима ранени.
Не бях виждал толкова лъчезарни и всеотдайни хора.
Единствената дума, която ми идваше наум беше "хармония".
Често съм се чувствал самотен,
но едва днес се почувствах напълно самотен.
Минаха само два дни, а сякаш беше цяла седмица.
Новите приятели ми липсват.
Техните образи са пред очите ми, но това не ми стига.
Утре ще ги навестя.
Та те са мои съседи. Какво лошо има?
Върви си!
Върви си, Чорапчо!
Лош вълк!
Вече е есен
и прекарвам повече време с моите приятели.
Дадоха ми собствена колиба, чувствам се отлично.
Ритащата птица все пита колко още бели ще дойдат.
Казвам му, че белите хора само ще преминат през земята му.
Но говоря полуистини.
Един ден те ще бъдат много.
Но не мога да му кажа това.
Вдигналата юмрук усеща, че крия нещо,
но си мълчи.
Група воини тръгва на бой срещу паоните.
Помолих да вземат и мен.
Усетих, че правя грешка, но те са мои приятели,
а паоните жестоко ги тормозят.
Дано не съм прекалил.
Заповядай.
Да седна?
Ритащата птица иска да знае
защо желаеш да воюваш с паоните.
Те не са ти сторили нищо.
Те са врагове на сиуксите.
Само сиукси ще се сражават.
Кажи му, че съм воювал по-дълго от повечето млади бойци.
Кажи му.
Воинските умения на сиуксите не са като тези на белите.
Ти не си готов.
Разбирам.
Кажи му, че не мога да науча тези умения в лагера.
Той те моли да бдиш над семейството му,
докато го няма.
Тази негова молба е голяма чест за теб.
Кажи му, че... ще бъда щастлив да бдя над семейството му.
Той благодари на Танцуващият с вълци.
Кой е Танцуващият с вълци?
Това е името, с което всички тук те наричат.
Танцуващият с...
Разбира се! Онзи път...
Танцуващият с вълци.
Как е по вашему?
Говори с белия човек, ако това ти харесва.
Приятно ми е да говоря белите слова.
Днес ги обръснах.
Продължавай.
Трева расте в прерията.
Сгреши! Каза: "Огън лумва в прерията."
Не ми се смей.
Как се сдоби с името си?
Бях малка
когато дойдох да живея в племето.
Караха ме да работя по цял ден.
Имаше една жена, която не ме обичаше.
Все ме наричаше с лоши думи,
а понякога ме и биеше.
Един ден тя пак започна да ме ругае,
навела лице към моето.
И аз я ударих.
Не бях много голяма, но тя падна.
Падна тежко и повече не мръдна.
А аз стоях над нея вдигнала юмрук
и питах има ли друга жена,
която иска да ме тормози.
Оттогава никой не ме е закачал.
Има си хас!
Покажи ми.
Покажи ми къде я удари.
Защо не си омъжена?
Извинявай.
- Трябва да тръгвам.
Съжалявам. Мога ли да ти помогна?
Не.
Някои от словата ти са погрешни, но си схватлив.
Какво искаш да ти разкажа днес?
Интересува ме Вдигналата юмрук.
Защо при нея няма мъж?
Тя е опечалена.
Не разбирам.
Какво означава "опечалена"?
Тя жали за някого.
За кого жали?
Не е прилично да се говори за мъртвите.
Но ти си нов, затова ще ти кажа.
Тя жали за мъжа си. Той беше убит неотдавна.
Точно тогава ти я откри в прерията.
И докога ще жали?
Това ще реши Ритащата птица.
Той я намери, когато тя беше съвсем малка.
Хората говорят за теб.
И какво казват?
За чудото, което постигна с Танцуващият с вълци.
Аз го наскърбих и трябва да говоря с него.
Не можеш. Той си отиде.
Замина тази сутрин.
Сигурно си се чудиш: "Ама защо не пише той?"
Здравей, Чорапчо.
Няма да де нараня.
Можеш да го направиш.
Лесно е, Чорапчо.
Аз съм в траур.
Трябва да внимаваме.
Какво?
Беда!
От север идват паони! Скоро ще бъдат тук.
Каменно теле, чакай. Ще дойда с вас.
Те не идват за коне. Идват за кръв.
Вземи оръжията си.
Аз ще ида.
- Не, аз!
Каменно теле, чакай.
Аз имам оръжие. Имам много пушки.
Във форта ли?
- Да.
Далече е, нямаме излишни хора.
Пушката прави от един воин двама.
Вземи един човек и тръгвай.
Ще взема Големият смях.
Стреляй!