Unfaithful (2002) Свали субтитрите
Навън е ветровито.
Стига си избивал хората.
- Не ги убивам, мамо.
Тате, виж какво мога! Тренирах.
Зрелищно, малък. - Супер!
Облякъл си се наопаки. - Знаех си.
На теб не ти ли върви така повече?
Не е за вярване, че го научи на това.
На своя глава го е направил.
Чарли, изми ли си зъбите? - Да.
Чарли? - Измих ги!
Дай да видя. - Погледни тази кола.
Отивай, сериозно говоря.
- Влудяваш ме, мамо.
Отивай.
Кони, помниш ли като исках да купим ""Омни"" и ти каза ""не""?
Помниш ли каква му беше цената?
150. - Топло. 61.
Аз ще се измия, мамо. - Не, аз.
Знаеш ли колко върви нашата кола?
Кажи ""и"".
Познай, Кон. - Не знам, Едуард, моля те.
Сега ги изплакни. - 7 4.
Хубаво ги изплакни и повтори. - Не трябваше да купувам този боклук.
Купи си друг. - Вече е късно, Кон.
Вдигни седалката, скъпи.
Не забравяй да я свалиш.
Когато свършиш.
Наистина ли ти трябва всичко това? - Мамо...
Никой не ходи с такива тъпи шапки. - Ти ходиш и не си тъп.
Как изглеждам? - Много си хубав.
Обичам те. Хайде, тръгваме.
Господи...
Хайде!
Май е по-добре да не излизаш.
- Ще водя преговори за търга.
А и някой скоро има рожден ден. - Траут играе за ""Джързи"".
Не забравяй. - Беше от ""Янките"", нали?
А и за какво са ми наколенки?
- Вземи му наколенки.
Господи...
Такси!
По дяволите!
Такси!
Много съжалявам!
Извинявам се.
Съжалявам...
Да съберем нещата ви.
По дяволите!
Такси! - Книгите ми...
Трябва ми такси. Ще ми помогнете ли да спра едно?
Добре.
Ще ви пазя книгите. - Благодаря.
Кофти ден за таксита.
От този ужасен вятър е. - Да, отнася ви като листо.
Ако разперите ръце, ще излетите за къщи.
Ще го запомня за следващия път.
Лоша работа.
Знам. - Слушайте, аз живея горе.
На втория етаж.
Ще ви донеса лейкопласт.
Хванете се за нещо, не излитайте.
А ако искате, се качете да се измиете.
Хайде!
Не съм бивш убиец, честно.
По дяволите! Скапаният асансьор пак не работи.
Хайде, още един етаж.
Простете за бъркотията.
Писател ли сте?
Букинист.
Банята е там, вляво.
Вървете, има аптечка за първа помощ.
Можете да видите и рецептите ми.
Направих ви чай. - Благодаря.
Боксирате ли се? - Правех го на младини.
Изумително място.
Да, но не е мое.
Собственикът е мой приятел, скулптор, и живее в Париж, което е гот.
Мога да стоя тук с книгите си.
Може ли да ползвам телефона, за да се обадя до къщи?
Разбира се, телефонът е отзад.
Благодаря.
Глория, аз съм. Добре, добре.
Как е Чарли?
Здравей, скъпи. Как мина в училище?
Кое беше най-хубавото?
Можеш ли да повярваш, че мама си изпусна влака?
Лед.
Преди около час.
Започвай си домашните.
Като си дойда, всичко ще ти разкажа. Обичам те, чао.
Беше синът ми Чарли.
На осем е. Другата седмица става на девет.
Аз съм Пол Мартел и през юли ставам на 28.
Аз съм Констанс... и закъснявам. Трябва да тръгвам.
Вземи си книга, преди да си тръгнеш.
О, не. Не мога.
Можеш. За сувенир.
Ей там, отзад. Като преди.
Продължавай.
Спри.
А сега надясно.
Надясно.
А сега вторият рафт отгоре надолу.
Вземи четвъртата отляво.
Намери ли я?
Мисля, че да. - Отвори на страница 2З.
Пий вино. То е вечността на живота.
То е всичко, което ще ти даде младостта.
Сега е сезонът за вино, рози и пийнали приятели.
Бъди щастлива само за този миг. - Този миг е твоят живот.
Трябва да си тръгвам. Благодаря.
Ще намериш ли изхода? - Надявам се.
Това е жалко.
Беше ми приятно, Констанс.
Върни се, ако ти дотрябват още книги или медицински грижи.
Здравей, Гло.
Да не би телевизорът да работи?
Тъкмо го гасях.
Разбира се.
Вятърът ме събори на земята.
Добре ли сте? Желаете ли нещо?
Гадно!
Да не си се била? - Не, само паднах.
Боли ли? - Малко.
Супер!
Къде отиваш? - За фотоапарата.
Сложете си лед. - Благодаря.
За какво ти е фотоапарата?
За училище. Тъкмо учим за урина и кръв.
Престори се, че много те боли.
Готов ли си? - Да.
Ще е супер.
Вятърът я съборил. Потекло й кръв.
Ще става фронтови фотограф. Добре ли си?
Да. Повали ме все едно бях баба.
Унизително.
Тате, виж снимките!
Поне имаме доказателство. Можем ли да осъдим някого?
Не. Едно мило момче ми помогна.
Било е торнадо, тате! Ураган!
Тате, виж! Било е ей така!
Живееше наблизо. Даде ми лейкопласт и ми поръча такси.
Хубав ли беше?
Лошо ми стана.
Написа ли си домашното, Чарли? - Не мога, не знам как.
Ела, ще ти помогна. После ти ще помогнеш на мен.
Разбра ли как се казва момчето? Ще му изпратим бутилка вино.
Евтино вино.
Констанс, стой така. Чакай малко.
Остани там. Искам да видя как става...
Не разбирам как... приближава.
Добре, задръж така. Ето, приближих те.
Стой де. Искам да видя как се фокусира.
Чакай така.
Супер. Много хубаво.
Толкова си красива! Само ако знаеше... Виж се само.
Боже, каква красавица!
Има ли нещо?
Нищо.
Абсолютно нищо.
Много е хубаво така. - Не е!
Престани!
Наистина има нещо. Намерих го там долу.
Татко, мамо!
Не мога да спя!
Аз отивам.
Господи.
Сега идвам, не заспивай.
Тичай.
Мамо, откачи ли? Забравила си ми обяда.
Не съм. Оставих ти го до вратата.
Какво дъвчеш?
Нищо.
Плюй. Какво е това?
Прекрасно. - Мамо?
Не искам да бъда глупаво зайче. - Мили, това е пиеска.
Ще има още много зайчета. Хубаво ще е да си зайче.
Много си сладка, мамо. - Говори ми все така.
Обичам те. - И аз. Какво е това там?
Благодаря.
Чао!
По дяволите.
Здравейте. Аз съм Пол Мартел. Оставете съобщение, благодаря.
Ало?
Там си, значи? Аз съм Кони Сомнър.
От онзи ветровит ден.
А, ти ли си?
Как е коляното? Охлади ли го? - Да, и го вдигнах високо.
И направих каквото се сетиш. Вече е много по-добре,
затова реших да се обадя и да благодаря и... исках да попитам за адреса ти,
защото исках да ти изпратя... - Къде си?
Какво? - Попитах къде си.
На Гранд Сентрал. И доста трудно те чувам.
Ела да се видим. - Какво?
Да, разходи се насам.
Ще ти направя кафе.
Кафе.
Добре.
До скоро, чао.
Нямаш трайни увреждания.
Предлагаме медицински грижи, ""Син кръст"".
Аз не съм осигурена.
Не се занимаваме с такива случаи.
Това беше шега.
Виж това.
Джек Лондон.
Първо издание на ""Белия зъб"" с оригинална корица. И знаеш ли?
Купих я за долар и 50.
Колко струва?
Около 4 000 пъти повече.
Тези са на френски.
Учила съм го в училище.
Дали искам да си съблека нещо?
Палтото. Искаш ли да си свалиш палтото?
Да, палтото ми. Благодаря.
Но не мога да остана дълго. Имам задачи за вършене.
Отивам да правя кафето. - Добре.
Това е ""Байър"".
""Брейл"".
Не, ""Байър"". Бил е французин.
Затвори си очите.
Какво?
Затвори си очите.
Майка ми готви пиле.
От нейното пиле кашлям.
Ще ми се преди да го бе сготвила,
да бе махнала перушината.
Не пише това.
""Насладата от готвенето""
По-добре да си тръгвам.
Наистина.
Пази се, не падай.
Благодаря за кафето.
Ти не го изпи.
Здравей. - Здрасти, Кони.
Пемзи, здравей. - Кони!
Чакай да му позвъня. - Благодаря.
Каква изненада! Ела да те видя. - Здравей, Бил.
Преча ли? - Не, тъкмо си тръгвах.
После ще ти донеса бюджета. - Благодаря.
Искате ли кафе? - Не.
Благодаря.
Така е хубаво.
Защо не каза, че ще излизаш? Щях да те докарам.
Замръзнала си. Какво е това?
Спрях на един ъгъл и ти купих подарък.
Какъв е поводът? - Никакъв, не знам.
Среден размер е, но отговарял на по-голям.
Виж ти! - Не е нужно да го пробваш.
Аз съм шефът, мога да правя каквото искам.
Какво ще кажеш?
Чакай малко.
Да?
Добре, задръж другото обаждане.
Зает си, тръгвам си.
Седни, седни.
Здравей, Хенри. Какъв е проблемът?
Не, нищо не съм получавал.
Добре, пусни ми го.
Това не ми върши работа. Имам 200 неизползваеми камиона.
Добре, насрочвам съвещание. Искам да видя и Франк Бръмбол.
Защото не ми е приятен.
Казвам да се направи нещо и то трябва да се направи!
Не се съмнявам.
Както и да е.
С какво друго се занимаваш?
С търга.
Кого обсаждаш?
""Обичайните заподозрени"".
Кой?
Боб Гейлорд.
Боб ли?
Ако Боб ти даде пари, трябва да те пратят в Близкия Изток.
Е, казвай.
Какво?
Какво ще кажеш?
Запазвам го.
Моля те.
Здравей.
Ето ме отново. Нося кифлички.
Каква е тази музика? - Харесва ли ти?
Да.
Искаш ли да танцуваме?
Сега ли? - Да.
Добре.
Трябва да те предупредя, тромава съм. - Разбира се, американка съм.
Не съм го правила досега. - Кое?
Колко приятелки си имал?
Две.
Наистина ли?
Бих ли те лъгал?
Не знам, би ли?
Очите ти са изумителни, знаеш ли? Никога не ги затваряй, дори нощем.
Спи с отворени очи.
Ще работя по въпроса.
Обещаваш ли?
Чакай.
Мисля, че това е грешка.
Няма такова понятие като грешка. Или правиш нещо, или не го правиш.
Аз не мога да направя това.
Забравих си палтото.
Не мога. - Какво? Какво има?
Не мога, не знам как да го направя. Не е редно!
Удари ме. - Какво?
Удари ме.
Удряй.
Здравей, Ед. - Здрасти, Боб.
Отдавна не съм те виждал. - Да, тази седмица работя до късно.
Как е детето? - Огън момче е. Ще има рожден ден.
На колко става? - На 9.
Напоследък да има големи обири? - Не и тази седмица.
Като говорим за обири, пази се от Кони.
В състояние е и теб да ипотекира. - За какво говориш?
Не се ли опита да те крънка за пари? - Не.
Но аз мислех, че е говорила с теб за училищния търг.
Не, но аз не бях в града. Може да е говорила с Меги.
Да, сигурно аз съм се объркал.
Все едно, дължим ви вечеря.
Заспа.
Да ти донеса ли нещо?
Не, благодаря.
Тежък ден? - Не точно.
А твоят ден как мина?
Добре. Нали знаеш, обичайните неща...
Сигурен ли си, че нищо не искаш?
Кон? - Да.
Ти обичаш ли ме?
Разбира се, че те обичам.
Що за глупав въпрос?
Сигурно просто се чувствам тъпо.
Сега и аз си лягам.
Добре.
Извинявай.
Какво правим тук?
Обядваме.
Не бива да го правя.
Какво, да обядваш ли?
С теб.
Трябва да си вървим.
Стой така.
Виждаш ли онези, дето плащат?
Да. - Добре.
Ако онзи отдясно плати, си тръгваме. Ако онзи отляво плати... оставаме.
И аз те целувам.
Не.
Дай на мен.
Аз печеля.
Не. - Такъв е животът.
Не го прави.
Има ли място за двама? - Разбира се.
Хубава музика. Какво е?
Мисля, че е африканска.
Харесва ми.
Вземи.
Да идем в леглото. Хайде.
Стой. - Студено ми е.
Остани с мен. - Студено ми е.
Остани.. - Ела оттатък.
Хайде да обядваме заедно?
Свободна ли си?
Занимавам с онези дарения. Има куп неща за вършене.
Може да го направим по-рано. Към 12.
Към 12 ли? - Да.
Дали ще съм гладна в 12?
Можем да тръгнем заедно, ще те изчакам.
Поне до час няма да съм готова.
- Няма проблем, ще те изчакам.
По дяволите. - Какво?
Току-що се сетих.
На козметик съм от 12,З0 ч. в салон ""Джорджианас"".
Важното е да бъдеш красива.
Салон ""Джорджиана"".
Не се преуморявай.
Да, Манхатън.
Козметичен салон ""Джорджиана"".
Да, правилно. ""Джорджианас"".
Благодаря ви.
Обаждам се да потвърдя час за днес от 12,З0 ч.
Кони Сомнър. С-О-М-Н-Ъ-Р.
Да не е записана за друг час?
Не, благодаря.
Кони, за бога...
Кони!
Трейси! Здравей.
Тъкмо щях да ти звъня. - Всички така казват.
Познаваш Сали от ""Родителски грижи"".
- Здравей, отдавна не сме се виждали.
Изглеждаш блестящо. - Накъде така?
Обикалям за щори за кухнята.
Ние отиваме да пием кафе. Ела с нас.
Ще закъснея. - За щорите ли?
Хайде де! - Добре.
Само да звънна един телефон.
Можеше да ползва мобифона ми.
Здрасти, аз съм.
Няма да повярваш.
В кафенето зад ъгъла съм.
Защо ме представи така?
Прозвуча като Сали от ""Противозачатъчни грижи"".
Не мога да мръдна.
Ще ме изчакаш ли?
Чакай ме!
Напомних на Глория за хим. чистене и да прибере Чарли.
Чарли е толкова сладък.
Благодаря.
Аз не мога да ям.
Само кафе. - И аз ще пия само кафе.
Извинете, отивам до тоалетната.
Изглежда адски добре.
Дали се е коригирала?
Все едно, пак е страхотна.
Така става, преди да се срине плътта.
Отвън ме чакат приятелки.
Избираш най-идеалните места.
Тя не е такава, много е мила. - Разбира се.
И още по-лошо. Хем е мила, хем хойка, и задникът й си е все същият.
Ходиш ли на тенис? - Твърде ангажирана съм за тенис.
А ето те и теб. Притеснихме се. - Не, добре съм.
Помислихме, че те е отвлякъл онзи як жребец.
Кой як жребец? - Не го ли видя? Великолепен е!
Всичко пропускам. - Копчето ти е разкопчано.
Благодаря.
Ето го.
Виждам какво имаш предвид. - Само да ме погледне и скачам.
Няма да го направиш. - Защо не?
Заради Адам и децата. - Те не е нужно да знаят.
Ще го направя само за себе си. За развлечение.
Приеми го като курс по грънчарство. - Изневярата не е курс по грънчарство.
Но може да е. - Само дето започва така.
Но после нещо се случва. Някой... разбира или друг се влюбва
и всичко свършва катастрофално.
Винаги свършва катастрофално.
Трейси...
Не!
Кога?
Много отдавна.
И е нещо в живота ми, което, ако можех, бих поправила.
Не ме ли изчука току-що в кафенето?
Да, направих го.
Можем да спрем дотук, без да има наранени.
Мисля, че ако спрем дотук, аз ще бъда наранен.
Значи при всички положения ще има наранени.
Може би не. Може би ще се уморим един от друг.
Господи, надявам се да се уморя от теб.
Ти си в ума ми.
Ти си единственото в ума ми,
когато се будя... всяка сутрин.
Ти си ми в мозъка още преди да съм отворила очи.
И за какво си мислиш?
Зависи.
Ако е през деня и не знам кога ще те видя, нямам търпение,
търся оправдания да дойда в града и да те видя.
А в дните, в които знаеш, че ще се видим?
А в дните, в които знаеш, че ще се видим? В тези дни съм... спокойна и се мразя.
В тези дни съм... спокойна и се мразя.
Господи...
Да видим какво имаме тук.
Днес следобед ще ги тествам.
Какво става, Ед? - Нещо важно.
Чух, че си говорил с Дъмбар Бранкс от конкуренцията.
Откъде го чу?
Виж, аз... Предполагам, че може да ме топят.
Факт е, че доста хора те топят напоследък.
Но кой кого топи. - Чакай малко. За какво говориш?
Говорил съм с някого. Какво толкова? - Говорим за лоялност, Бил.
Освобождавам те, ще ти дам и препоръки.
Имам семейство, Ед.
И тук имаше семейство.
Чакай малко! Ти ли ще ми говориш за семейство?
Та ти и понятие си нямаш за това.
Защо не погледнеш собственото си скапано семейство?
Него погледни!
Ед. - Франк.
Благодаря, че реагира така бързо.
Лично е, не е по работа.
Така че си помисли. Прецени дали искаш да се замесваш.
Но само на теб имам доверие. Искам да проследиш една личност.
Аз...
Искам да проследиш жена ми.
Гори, мамо. - Какво?
Пилето гори! - По дяволите.
Кипи, мамо. Кипи!
Благодаря.
Полека, полека.
Пилето е малко сухо. Съжалявам. - Нищо.
Утре трябва да отскоча до Чикаго.
За колко време? - Само за една нощ.
В колко е полетът ти? - В осем.
Сутринта.
Синът на Ан се жени за дъщерята на Емили.
Аз никога няма да се женя.
Защо? - Мразя момичетата.
Това може и да се промени. Понякога се случва.
Не и с мен.
Какво има? - Днес уволних Бил Сторн.
Значи това те тормози. - Нищо не ме тормози.
Защо го уволни?
Не може да се разчита на него.
Какво значи да разчиташ?
Човек да чете по друг човек. - Не, това е друго.
Все едно, вече му нямам доверие.
Ако се видиш с Доли, тя ще ти каже.
Какво? - Как можа да го направиш!
Какво съм направил?
По дяволите!
По дяволите!
Хайде!
Много съжалявам, съжалявам!
Скъпи, добре ли си? Сигурно си се разтревожил.
Успокой се, мамо. Нищо ми няма. - Добре.
Тук е Пол Мартел. Оставете съобщение, благодаря.
Мамо?
Трябваше вече да спиш.
Ти плачеш, мамо. - Скъпи...
Мама е малко тъжна. Ела да си легнеш.
Не бъди тъжна, мамо. Татко утре се прибира.
Казва се Пол Мартел.
Живее в апартамент номер З на ""Мърсър стрийт"" 4-ЗЗ.
Ходи при него през деня. Обичайно по обяд.
Остава около 2-З часа.
Ходят на кино?!
Или остават в апартамента му.
Вдигни.
Ей, госпожо!
Поне ключовете оставете.
Чакай, стой!
Махни се!
Успокой се! Какво правиш?
Колко са? Пет, десет?
Аз коя съм?
Гаджето за понеделник? - Тя беше просто приятелка.
Просто приятелка.
Шибан лъжец. - Аз ли съм лъжецът?
Не мога повече така.
Хубаво, върви си в предградията в уютния си дом с басейн.
Какво правиш?
Да ти го начукам!
Това ще те направи щастлива.
Да ти го начукам!
Не, не мога!
Пол, всичко свърши.
Не мога!
Мразя те!
Престани! Не мога!
Ще ме чукаш ли?
Искаш ли? - Да.
Кажи го. - Искам да ме чукаш.
Кажи го!
Много ви благодаря. Благодаря ви.
Да?
Вие ли сте Пол Мартел? - Да.
На колко години сте?!
Кой сте вие?
Едуард Сомнър.
Съпругът на Кони.
Може ли... да вляза?
Да, разбира се.
Желаете ли питие?
Защо не.
Имам скоч, водка... портокалов сок.
Водка.
Студена ли е?
Да.
Държа я във фризера.
И аз. Вкъщи.
Кажете ми как... срещнахте жена ми.
Случайно.
На улицата.
Имаше силна буря, тя си удари коляното и...
Вие сте онзи.
Казала ви е за това? - Да.
Как върви? - Добре.
Искам да кажа, бива.
Тук ли се срещате? - Да.
Харесва ли й? - Сигурно, не се оплаква.
Само вътре ли стоите, или и излизате?
Зависи, понякога и излизаме.
- На нея допада ли й?
Харесва ли й кварталът? - Да.
Доста се отличава от предградията.
Знаете ли, че сме женени от 11 години?
Имаме син.
Тя ми каза.
Още? - Да, моля.
Това беше причината да напуснем града. Кони мислеше, че ще е по-добре за него.
На мен каза, че идеята била ваша.
Вие... говорите за мен?!
Доста книги.
По-добър съм в купуването, отколкото в продаването.
Не знаех, че пее.
Откъде имате това? - Подарък ми е.
От нея.
Защо го е направила?
Не знам, може би просто е искала да ми купи нещо.
Тя не ви го е купила, защото й е от мен.
Аз й го подарих. - Какво?
Аз й го дадох! Аз!
Зле ми е, не мога...
Искате ли вода?
Лошо ми е.
Не ми е добре. Не се чувствам добре.
Не съм... добре.
Не се чувствам...
Господи!
Аз съм Пол Мартел. Оставете съобщение, благодаря.
Здрасти, аз съм.
Слушай...
Неприятно ми е да го казвам на секретаря ти, но...
... трябва да приключа това.
Просто... не мога повече. Не мога да живея така.
Толкова ми омръзна да лъжа и наранявам семейството си.
Съжалявам. Надявам се...
Не знам на какво се надявам.
Съжалявам.
Съобщенията - изтрити.
Става ли ти?
Знаеш ли си солото? - Да.
Може ли да го чуя?
Да ви помогна ли? - Не.
Благодаря ви.
Как си?
Добре ли си?
Беше великолепен, знаеш ли?
Нали беше чудесен, Едуард? - Да, чудесен.
Наистина чудесен. - Трябва да помогна за почистването.
Като се прибера, ще те целуна за лека нощ.
Извинявай, Ед. Само съм те ожулил.
Всичко е наред.
По-добре го вържи, ще се отвори. - Не, няма нищо.
Всичко е наред.
Удари ли те?
Да.
Ще извикаме ли ченгетата?
Все пак да проверим багажника. - Утре ще го оправя.
За секунда ще стане. - Не!
Господи! Чарли, погледни баща си и ми кажи какво не е наред.
Какво?
Обувките ти са различен цвят.
Скъпи, изглеждаш ужасно. Как беше снощи? Спа ли?
По едно време те нямаше.
- Излязох на чист въздух.
Добре ли си? - Да.
Харесва ли ти тук, Кони? - Какво?
Разбира се, че ми харесва. - Защото можем да се върнем и в града.
Скъпи, какво те е прихванало?
Добре ли си?
Да, добре съм.
А ти добре ли си? - Нищо ми няма.
Всички сме добре и никъде няма да се местим.
Дошли са ченгета, мамо!
Какво ли искат?
Сигурна съм, че нищо.
Дали са от Тайните служби?
Здравейте. - Г-жо Сомнър?
Аз съм детектив Дийн, това е детектив Марашник.
Станало ли е нещо? - Не.
Познавате ли Пол Мартел? - Да.
Не много добре. Защо? - Знаете ли къде е?
Не.
Предполагам, че си е вкъщи.
Знаете ли къде живее?
В Сохо, нали?
Намерихме името и телефона ви на бюрото му.
Направил ли е нещо? - Не знаем.
Семейството му го е обявило за изчезнал.
Съпругата му не знае къде е.
Не знаех, че е женен.
Разделени са.
Кога го видяхте за последен път?
Не знам, трудно ми е да кажа...
Продава книги. Аз...
Едва го познавах. Смятах да купувам книги от него.
И купихте ли? - Все още не.
Случило ли му се е нещо? Мислите ли, че е добре?
Трудно е да се каже на този етап.
Но работим по въпроса.
Както и да е, благодарим за отделеното време.
И аз благодаря. - Харесвам тези стъклени топки.
Синчето ми събира такива. - Ако научите нещо, ни се обадете.
Разбира се.
Тате, днес у нас идваха ченгета.
Ченгета ли? Какво искаха?
Един човек изчезнал и те проверяват наред.
Кой е изчезнал?
Скъпи, изправи се.
Кой е? - Не мисля, че го познаваш.
Продава книги.
Вече не помня откъде го познавам.
Той лош човек ли е, мамо?
Защо са решили да говорят с теб?
Вероятно заради името и телефона ми.
Той защо е имал името ти?
Купих си книга от него.
Внимателно, внимателно.
Здравей, мила. Защо не живеехте по-близо!
Господи, благослови храната, която си сложил на трапезата ни,
и ни помогни да знаем за нуждите на другите. Амин.
Имаше една история за пуйката и Едуард...
Г-жо Сомнър. Извинете, че ви безпокоим през уикенда.
Аз съм детектив Дийн, това е детектив Марашник.
Ако може да поговорим за няколко минути?
Разбира се.
Чарли, ще идем на верандата.
- Може ли и аз да дойда?
Не, скъпи, остани тук. Играй си с Папи, сега идваме.
Не знам дали жена ви е казала, но идвахме преди седмица и половина.
За Пол Мартел. - Това беше... изчезналият, нали?
Вече не е изчезнал. Намерихме трупа му миналия уикенд.
Господи, това е ужасно.
Боже...
Помните ли къде се запознахте с г-н Мартел, г-жо Сомнър?
Казах ви. - Не, г-жо, не ни казахте.
Съжалявам, не си спомням.
На благотворително тържество.
- Може ли да сте по-конкретна?
""Джули Арт"".
Музикалното училище.
Да, знам къде е. - Разбира се. Извинявам се.
И вие ли бяхте там, сър?
Да, мисля, че да.
Може би и вие сте се срещнали с г-н Мартел?
Не си спомням.
Може би ще го разпознаете.
Не, не съм го виждал.
Той ли е? - Да.
Да сте ходили в апартамента му?
Не... Аз едва го познавах. Дори не знам защо е имал телефона ми.
Може би ви е харесвал. - Мисля, че това е достатъчно.
Значи никога не сте били в дома му, а в квартала?
Не. - Никога ли, или не често?
Никога. Дори не помня кога за последно съм била в Сохо.
Било е точно преди 4 седмици.
Имате глоба за паркиране точно на адреса на Мартел.
О, това... Да.
Пих кафе с приятелки в едно малко кафене. Забравих.
С Трейси и Сали. - Да.
Вижте... жена ми ви каза всичко, което знае, аз също.
Ако нямате нищо против, искаме да се върнем при сина ни.
Добре.
Все пак ще ви дам визитката си. - Аз я имам.
Добре.
Приятен уикенд. - И на вас.
Сомнър, моля.
Кони?
Здравей, Трейси.
Взимам си копринения костюм за довечера.
Мислех да се облека в черно.
Но ще отстъпя. Нека някоя друга бъде неотразима.
Какво да носим освен сияйните си особи?
Как се справяш? - Добре.
Нуждаеш ли се от помощ? - Не.
Виното не е студено, затова ще го пъхна във фризера.
Напомни ми го да го извадя.
И без това повечето гости пият червено.
Обожавам тези кълба. Купували сте ги там, където сте ходили.
Съседите получиха 79 500 за дома си. За 2 дни получиха 6 оферти.
Всички продават в наши дни.
- Колко ли струва тази къща?
Не знам. Къде ще идеш, ако си продадеш дома?
При тези цени, в Таити. - Банкок...
Кони, а това откъде е?
От Фиджи.
Помниш ли, че те молих да ме заведеш във Фиджи?
А ти ме заведе на Хаваите. И ходихме на риба...
Какво стана, Едуард?
Какво направи?
Нарани ли го?
Едуард... нарани ли го?
Ти си бил, нали?
Господи, Едуард...
Говори. Кажи ми какво направи!
Ти ми кажи какво направи.
Как си го чукала отново и отново... Как си ме лъгала!
Отново и отново!
Едуард, моля те... - Няма да ми говориш сега.
Дадох всичко... за това семейство.
Всичко.
И ти какво направи?
Захвърли го...
... все едно е нищо.
И за какво?
За един тъп хлапак!
Как така реши, че няма да узная? Че няма да почувствам?
Разбрах го от първия ден.
Защото те познавам, Кони. Познавам те и те мразя!
И не исках да убия него, а теб!
Господи...
Едуард... Божичко...
Господи.
Мамо, виж какво направих.
Скъпи, спокойно.
Няма нищо. - Съжалявам, мамо.
Случва се. Със всекиго може да стане.
Защо не си в леглото, мамо?
Не знам.
Чарли, погледни ме.
Искам да знаеш, че те обичам повече от всичко на света.
И искам да знаеш, че и двамата с татко винаги ще те обичаме.
Каквото и да се случи.
Хайде, миличък. Ела да ти оправим леглото.
И да сменим чаршафите, нали?
На моята красива жена най-хубавото от всеки ден
А можете да се качите и горе. Хайде!
Не съм бивш убиец, честно.
Какво ще правим?
Толкова ме е страх.
Ще се предам.
Не!
Не, ще се справим.
Лека-полека.
Никой няма да узнае.
Ние ще знаем.
Можем да изчезнем.
Можем да съберем пари,
да продадем всичко и да напуснем страната.
Сеньорита. - Мексико...
Защо не?
Можем да си вземем малка къща на плажа,
да си сменим имената...
Хората го правят непрекъснато.
Какво ще кажем на Чарли?
Че това е приключение.
Можем по цял ден да ловим риба.
Можем да се научим да свирим на китара.
И аз всяка нощ ще ти правя серенади, за да заспиваш.
И ще прекараме целия си живот на този плаж.
И когато дойде време да умрем, просто ще влезем в морето.
Какво ще кажеш?
Звучи идеално.