Charlotte Gray (2001) (CharlotteGrayCD1.sub) Свали субтитрите
Шарлот Грей
Връщайки се назад в миналото.
Всичко изглежда, че е толкова лесно.
Бяхме във война.
Нацистите бяха наши врагове.
И понеже доброто трябва да триумфира над злото.
Ние триумфирахме над тях.
Откъде можехме да знаем, че войната.
ще потвърди тези истини.
Когато всичко тук е невъобразимо.
Всичко може да бъде истина.
Даже лъжата.
-Седи ли някой тук?
-Не.
Имам още едно пътуване, а след това ще има места само за правостоящи.
Вечерях на края на влака.
Не беше особено приятно, но тук...
Моля...
Моля, ползвайте моята.
-Всичко е наред, благодаря.
Не.
-Извинявайте...
-Канерли, Ричард Канерли, много ми е приятно.
-Шарлот Грей.
Ами...
Връщате ли се в къщи или заминавате?
Работя в Лондон.
-Аха!
Не ми казвайте нищо, Нека позная.
Работите в УАВС.
Работя в лекарски кабинет.
Това е добре за вас.
Защо?
-Ами, имам предвид, че...
Риска да бъдеш в Лондон, през цялата война.
Това е задължение.
-Разбира се.
Аз съм цивилен чиновник.
-Разбира се, ние не представляваме нищо.
Немците пускат клюки, че въобще не сме съществували.
Говорите ли френски?
-Да.
Живяла ли сте там?
-Учех там.
В Париж?
Най-хубавия град на света.
Разбира се, не бих искал да живея сега там.
-Пълно е с проклетите немци.
Немските отряди са извършили светотатство.
-Това, което немците са направили на Франция не е шега.
Не, не.
Разбира се, че не е.
Хайде, елате!
Промоция на нова книга на пазара.
-Площад Соутбъри 14 С. В. 3.
Моля елате, ако можете.
Развесели се.
-Ще се позабавляваме.
Ти ще се забавляваш.
Аз ще стоя в коридора със сухарите.
Това е само парти по повод излизането на нова книга на пазара.
"Скъпа, ""книжки"" означава ""номерца"".
-В такъв случай трябва да издаваш книги. "
Престани. Ако си такава принципна, никога няма да излезеш от вкъщи.
Кажи и, Сал.
-Не ме интересува дали са грозни,
само да имат хубави зъби.
Автора.
Здрасти, Джим!
-Хана!
Ти си прекрасен!
-Обичам разговорите.
Извинявайте.
Моля да ме извините.
-Няма нищо.
Малко е шумно там.
-Да.
Питър Грегъри.
-Шарлот Грей.
По дяволите с тези любители на литературата!
-Извинявайте.
Пилот-офицер Боровски.
-Госпожица Грей.
Това е приятелят ми.
-Приятно ми е да се запознаем, госпожице Грей.
Разбирам...
Ами...
От Шотландия ли сте?
Откъде по-точно?
-От Сант Ендрюс.
Близо до Единбург, прекрасно.
-Толкова шумно, колкото и тук, нали?
Били ли сте в Акили.
-Да, бях там.
И действително беше шумно.
Не обичам да пия топъл джин.
-Как могат да пият такива неща?
Поне не поливам с него растенията.
-Не знаех, че си забелязал.
Госпожице Грей!
-Знаех си, че сте вие!
Прекрасно е, че дойдохте.
-Приятно ми е да се запознаем.
Здравейте.
-Ще ми позволите ли, да ви запозная с няколко мои познати.
Ние сме там в ъгъла.
"Морис! Запознай се с госпожица Грей!
-Тя чете ""Стонуол"" на френски! "
Това, че не си поръчвате ядене, може да е и заради келнера. Съгласна ли сте?
Да, така е.
-Нашите хора винаги търсят хора, които говорят на френски.
Които са ангажирани във войната.
Вземи мен.
-Не си изкарал тестовете.
Те са тренирани, но истината е такава,
че или говориш свободно, или не.
-Така мисля.
Впрочем, не е много лесно да се правиш, че си французин,
още повече ако не се владее езика.
Ще бъде прекрасно ако се съгласите.
-А и така реагирахте за това, какво нацистите са направили на Франция.
Дики!
-Моля, да ме извините.
Престани!
-Дадох ли ви номера на телефона си?
Да.
-Моля ви, звъннете ми.
Партито е страхотно.
-Благодаря.
За какво ще пием?
-За войната.
Здравейте, отново.
-Здравей.
Пак ли е този проклет Емет?
-Искам още веднъж моя руснак!
И моя.
Това е ужасно.
-Даже не се стараеш.
Накажи ме.
Добро попадение!
Плановете ми за инвазия се провалиха.
Ти си тук...
-Така мисля.
Какво ще кажеш ако замина за Франция?
Защо?
-Някой помолил ли те е затова?
За какво?
Ще бъда нещо като агент на разузнаването, като куриер.
Не съм сигурна.
-Това е прекалено опасно.
Ти летиш. Това е опасно.
-Летя, защото това е единственото нещо, в което съм добър.
Престани.
-Даже не извика!
Ти си храбър и смел, и трябва да се гордееш с това!
Просто се страхувам за теб, това е.
-Не, аз искам да съм смела.
Като теб.
-Просто бъди себе си.
Ако бъда себе си, никога не бих ти позволила да заминеш.
Вярваш ли в съдбата?
-Обича...
Нямам предвид точно съдбата, имам предвид...
Ако някой ти каже...
Ако прощаваш, това те кара нещо да направиш.
Да отидеш там, за да...
Бъдеш смел.
Шарлот...
Аз не съм смел.
Това е само...
Войната се смесва с хората, за да не знаем, че тя е тук.
Не, чуй ме.
Изгубих всичките си приятели.
-Всички.
Мислиш ли, че се чувствам смел, когато аз съм жив а те не.
Това не е храброст.
Това е случайност.
Скоро ще те напусна.
Кога?
-Утре.
Това ще бъде в покрайнините на Франция.
-Това...
Колко дълго?
Три седмици.
Ще се върнем в Лондон на 18-ти.
Чакай ме тук.
Война.
-Мир.
Война.
-Цветя.
Франция.
Дръжте си затворени очите.
Франция.
-Любов.
Любов.
-Ключ.
Дворец.
-Тъмен.
Смърт.
-Стар.
Мъж.
Само с една дума.
Мъж.
-Без коса.
Мъж.
-Без коса.
Извинявайте.
Хайде, хайде!
-Не се отпускайте!
Добре, добре.
"Помнете, какво ви казваше майка ви:
-Стойте изправени, когато скачате! "
Франция, както знаете, в този момент е разделена на две зона.
Северната зона с Париж, е заета от немците.
"Южната зона, така наречената ""свободна зона"", е заета и ръководена от французите след Виши. "
Като сътрудничи с Третия Райх, правителството в Виши е получило позволение за самостоятелен надзор.
"И точно там, в ""свободната зона"" има най-много представители на съпротивата. "
За тези от избраните, които успеят,
там ще работите.
Помнете, че когато сте на вражеска територия, трябва да се отнасяте към всички с малко подозрение.
Селските продавачи, месната полиция, даже своите колеги от съпротивата.
"С нетърпение очаквам нашата следваща среща.
-Големи благодарности... """
Колкото дълго сте там ще предавате, Хан ще ни чуе.
Така че, престанете с тези глупави разговорчета.
-Крачка напред!
Крачка напред!
-Още веднъж: крачка напред!
Още веднъж!
Направете го!
Смело!
Крачка напред!
-Вашите задания са прости.
Когато се опитват да ви спечелят или да ви измъчват,..
вашето искрено доверие ще бъде единственото име, което ще знаят.
Ако става дума за вашата най-голяма безопасност, това ще е вашата przykrywka.
През следващите няколко седмици, ще се учите как да се преобразявате.
От това което сте сега в някой напълно различен.
Моля те, мамо, не ходи.
-Нищо няма да ми стане.
Какво, като ми знае името.
Върнах се!
-Мамо, аз не живея в Лондон.
Здрасти, Шарлот!
-Да, чао...
Чао, чао.
Чао!
Какъв е този курс на който беше?
За шофьори.
-Нали разбираш, първи ден.
Знам с какво се занимават шофьорите.
Шофьор ли ще бъдеш?
-Да, мисля че да.
Защо тогава ще ходиш на курс?
Не трябва да казвам на никой.
-Никога не се знае, кой ще чуе.
Лъжкиня.
Ти не можеш да караш.
Хвана ме.
Боровски ли е?
-Да.
Говори госпожица Грей.
-Запознахме се на партито.
O, госпожо Грей.
-Да, търся Питър.
Трябваше да срещна с него вчера вечерта.
А, да...
Питър, да...
Моля, чуй те, съжалявам.
Смятаме, че е катастрофирал във Франция.
Но, ви моля да не губите надежда.
-Питър е истински воин.
Трябва да имаме повече информация след няколко дни.
Ще можете ли да ми позвъните отново?
-Да.
Госпожице Грей, всичко наред ли е?
Защо сте се записали в списъка за Франция?
Нали знаете, че само 1 на 3 се връща.
-Искам да помогна да спечелим войната.
Мислите ли, че да бъдеш куриер във Франция е нещо престижно?
Щях да съм глупачка ако смятах така, нали?
-Много жени така смятат.
Има ли нещо лошо в това?
Баща ви е участвал в Голямата война, нали?
Бихте ли определили това, като импониране към него?
Не.
-Защо ще искам да му импонирам?
Но баща ви вие показал Франция.
Завел вие във Военните Гробища, нали така?
-Да.
А майка ви?
-Чуй те, това...
Не разбирам, защо ми задавате тези въпроси, след като знаете отговорите?
Може ли да се каже, че лесно се привързвате към някого?
Средно.
-Била ли сте някога влюбена?
Да.
От тези три неща, кои биха били най-важни:
Съдбата, надеждата или любовта?
Надеждата.
Хайде, хайде!
-Не се отпускайте!
Хайде, момичета!
По-живо, дами!
-Това е финала!
Госпожице Грей?
-Да?
Имам новини за Питър.
-Наистина ли?!
Свързаха се с нас по радиото вчера вечерта.
Къде е станало?!
-Не, не бих могъл...
Не, моля ви, кажете ми.
-Обещавам, че няма да кажа.
Добре, добре.
-Слушайте внимателно.
Мястото се казва Жилес.
-Жилес?
Само ви моля, не казвайте на никого, че аз...
-Не, не, разбирам!
Ако се разбере.
-Аз... не... разбирам ви.
Благодаря много, че ми каза.
-Той се чувства добре.
Благодаря!
-Някой идва.
Трябва да тръгвам.
-Добре!
Паспорт, руска карта, свидетелство за непринадлежност към еврейската раса.
Снимка на мъжа ви... и приятелите.
Червило - френско, запалка, патрони.
-Готово.
Цигари...
Любимият парфюм.
А между другото...
Не си поръчвай кафе със сметана.
-Нямат го от година.
Халката.
-Доминик.
Готово.
За да можеш да се свържеш с Англия: Мирабел.
-Мирабел.
Хапчетата за сън.
Да тръгваме.
Ще се свързвам с теб по радиовълните.
"Твоята свръзка ще се срещне с теб в ""Кафе де Спот"" в четвъртък сутринта в 10: 00 в Лезинак. "
Ще бъде облечен в син шлифер и ще те попита, какво е времето в Париж.
"Ще отговориш: ""Не е зле, като за това време на годината. """
Знам, че това е малко английско, но лесно се запомня.
Добре се справихте.
-Благодаря.
Не, не, наистина.
-Най-важно е да не се паникьосаш.
Това е само тест.
-Ще ти помогне да влезеш в играта.
Почти няма да усетиш, че си заминала.
Винаги помни коя не си.
От момента в който се вдигнем от земята, до тогава, когато безопасно се приземиш в Англия,
ти си Доминик Гилберт от Париж.
-Можеш ли да повярваш в това?!
Казаха ми, да се опитам малко да поспя!
-Дошла си на юг да търсиш мъжа си.
Който е тук в Доблю.
-Нямаш деца.
Нямаш никакво мнение за правителството във Виши.
Просто искаш да издържиш войната.
От този момент Шарлот Грей е мъртва.
1, 2, 3.
Какво става?
Немци.
Помощ!
Мамо!
Ела, бързо!
Якоб!
-Чакай!
Нещо за пиене?
-Благодаря.
Всичко наред ли е?
Да, да.
Забрави да се отвържеш.
-Видях светлини.
Какви светлини?
-Сбъркала съм.
Благодаря.
Ти си...
-Доминик Гилберт.
Добре дошла във Франция Доминик.
Престанете!
Хайде, момчета!
-Дръж се.
Лека нощ.
-Чао.
Мадам.
-Благодаря.
Документите ти.
Искаш ли една?
-Не. Благодаря.
Познаваш ли този човек?
С теб ли работи?
-Беше в самолета.
Каза ни само това, което трябва да знаем.
Какво още ти каза за нас?
Ние сме комунисти.
-Каза ли ти това?
Не.
-Пречи ли ти това?
Защо трябва да ми пречи?
-Вие в Лондон сте лискти.
Единствената причина да ни изпращате оръжие е факта че южна Франция е всичко което имате.
Но, това ще стане след войната.
-Сега изчаквате.
Още сега искате да променяте нещата.
-Нека първо да спечелим.
Това е...
Мястото за свръзка.
Искаха да се чукаме, но...
Не се познаваме.
-Чудесно.
Благодаря, че пристигна.
Оценявам това.
Мамо!
-Татко!
Почакай ме!
Наистина ли мислиш, че тя беше ангел?
-Кой?
Жената от небето.
-Не мисля.
Може и да е, не можем да го знаеш.
Ако искате да знаете моето мнение, за това е прекалено рано.
Подронват позициите ни от години.
Взимат най-добрите места за работа.
Денят в който казаха, че нито един евреин не може да е учител,
беше за нас много важен ден.
-Не знаех, че баща ми беше един от тях, Вивиян.
Струва ми се, че имат достатъчно мъже.
Не, не, не.
-Тя се среща с някой друг.
Моля за номера?
-Свързвам ви.
Купи си сладкиши от госпожа Гайо, а пикантни ястия можеш да си купиш при господин Алберт.
Всичко останало може и да е и конско месо.
-Моля за номера.
Свързвам ви.
Момчета.
Не трябва ли да сте на училище?
Къде са родителите ви?
-Не знаем.
Добър ден, госпожо.
-Добър ден.
Линията е заета.
-Съжалявам много, госпожо.
Вината не е моя.
Момчета, момчета!
-Почакайте!
Моля, минете госпожо.
Знам какво си намислила Беатрис!
Движете се!
Госпожо.
Едно кафе.
Не сте ли оттук?
-Не.
От Париж.
Какво е времето в Париж?
-Не е зле, като за това време на годината.
У теб ли са?
-Не ми ги давай.
Защо?
-Мисля, че някой ме следеше.
Остани още малко, и после излез.
-Почакай! Има още нещо.
Нямам тук много време.
Имам един приятел.
-Мисля, че се укрива в Жилес.
Имаш ли там някакви контакти?
-Не знам, трябва да попиташ Люсил.
Трябва да тръгвам.
Извинявайте господа, дами, моля за документите ви.
Документи.
-Благодаря, госпожо.
Дай ми ги.
-Какво?
Под масата, бързо!
Дръпни се.
Благодаря.
-По бизнес.
Той няма да ми помогне.
Ще се радвам, когато дойде лятото.
-Както и всички ние.
Благодаря, госпожо.
Добър ден, госпожо.
-Вашите документи, моля.
Станете.
Изпразнете джобовете си.
Какво е това?
-Подарък.
Отворете го.
Извинявайте.
-Благодаря.
За какво ви трябват?
-Това е подарък за брат ми.
Заедно ли сте?
Не.
Елате с мен.
Не. Тя го е напуснала за онзи учител от Тулуза.
Казах ти го миналата седмица.
-Филип.
Свързвам ви.
Познаваш го.
-От съвета на ТДР.
Онзи с хубавата усмивка.
Всичко наред ли е, господине?
Да. Всичко е наред.
-Благодаря, Софи.
Това не беше добра идея.
-Има една жена.
Те трябва да направят нещо.
-Псевдонимът и е Франсоа.
Срещнах се с нея днес сутринта в кафенето.
-Полицията я арестува.
Имаше проверка на документите.
-Чакай, чакай, чакай.
Чакай малко.
Каква жена?
-Имаше размяна.
Трябваше и един пакет.
-Даде ли го вече?
И какво?
-Попитаха я за какво и трябват.
И я вкараха в колата.
-Не попитаха ли за теб?
Не.
-Как мислиш, какво ще и направят?
Кой ви видя заедно?
Барманът говори с мен...
-Да, той е наред, някой друг?
Не мисля.
-Не знам.
Всичко стана толкова бързо.
Как са я засекли?
-Следили са я.
И е дошла в кафенето?
Просто е искала да ме предупреди.
-Това щеше да продължи съвсем кратко.
Ние разговаряхме малко.
Трябваше да се представи по-добре.
-Не е трябвало да влиза изобщо там.
Притеснявала се е, че могат да ме задържат.
-Не можеш...
да говориш!
Какво ще и направят?
-Не знам.
Във всеки случай, нищо не можем да направим сега.
Защо не се свърза със своя английски информатор при тази ситуация?
Защото той още не се е появил.
Имаш ли кода за срещата?
-Да.
Извинявай.
-Трябва да тръгвам вече.
Не, не, не.
Почакай.
-Трябва ти ново прикритие.
Баща ми живее в Лесигне.
Понякога дава под наем стаи.
-Това не е най-добрия изход,
но на първо време, ако някой те пита
ще кажеш че си моя позната, от Париж.
От Париж ли си?
-Преди войната... да.
Почакай тук един час, а аз ще поговоря с баща ми.
Като излезеш оттук питай за пътя за Лут Деман.
Ще кажеш, че си новата домашна помощница.
-Тук новините бързо се разпространяват.
Там има две момчета, на който родителите са изчезнали.
Ще им помогнеш.
Ако трябва да живея при баща ти, не трябва ли да знам твоето истинско име?
Джулиен.
Извинете.
Господине.
Казвам се Гилберт.
Синът ви...
-Знам.
Каза ми.
Казвам се Левад.
-Можете да започнете от това да изкъпете момчетата.
Вонят.
Вратата е отворена.
Ехо!
Ехо!
Мамо?!
Скрий се!
Аз съм Доминик.
-Работя за господин Левад.
Помоли ме, да ви изкъпя.
Така, че ако ми позволите...
Ще почакам навън.
Тя е онази жена от небето.
-Знаех за това.
Какво прави тя тук?
Тя е домашна помощница.
Какво е станало с кърпите ви?
-Отиваме си в къщи.
Не, почакайте, моля ви.
Целите сте мокри.
-Моля ви.
Изсушете се.
-Отиваме си в къщи! Не ни харесва тук!
Господин Левад е неприятен!
-Аз също не го харесвам.
Сигурна съм, че господин Левад...
-Къде са родителите ни?
Сигурна съм, че не биха искали, да се простудите, нали?
Моля ви.
Всичко ли е наред с момчетата?
В леглото са.
Питаха за майка си.
Разбрахте ли какво е станало?
-Били са арестувани вчера вечерта от полицията.
Закарали са ги в лагера в... Дранси.
Момчетата не са ги взели само защото, някъде са били изчезнали.
Имам връзки там.
-Работим за да ги освободят.
Горката майка, сигурно ужасно се притеснява.
Щяха да бъдат на безопасност тук в селото.
-Беше грешка, че ги закараха в града.
И ти нямаше свободни стаи.
-И никоя не беше достатъчно добра за теб.
Моля да извините баща ми.
-Той не е свикнал да приема гости.
А имам ли някакъв избор?
-Моля, седни.
Седни!
-Благодаря.
Познавам господин Де Гей.
-Беше преподавател в Тулуза.
Изпълнявах някой работи в университета.
Това са добри момчета.
Искаш ли да хапнеш нещо?
-Не, благодаря.
Както искаш.
-Приготвих гулаш от заек.
Обичате ли гулаш от заек?
-Да, много, благодаря.
Виждаш ли, госпожицата го обича, а даже още не го е пробвала.
Той смята, че готвя лошо.
Когато имаш някакви новини от информатора, кажи ми.
Разбира се.
Ще се сбогувам с момчетата, преди да тръгна.
Сега можете да ме обслужите.
Извинявайте, дали не съм сбъркала.
-Не ми казвайте името си.
Нямах намерение да го казвам.
-Дванадесет седмици проклета подготовка и първото нещо което казваш е името си.
Добре, да свършваме и да се махаме оттук.
Немците използват главната железопътна линия, за превоз на бойни машини на милицията на юг от Бордо.
Военния влак от Лезение в понеделник през нощта в 00: 30.
Най-важното е да се взривят вагоните и танковете и да се унищожат.
Разбра ли?
-Да.
Трябва да го предам на Октър?
-A на кой мислеше че трябва да го предадеш?
На Местната Жандармерия ли?
-Просто...
Извинявайте.
Запознах се...
-Свръзката в града. Казва се Франсоа.
Отведоха я.
-Не знаете ли...
Какво е станало с нея, нали?
-Тя е мъртва.
Като се има предвид, че много я харесвах.
-Нямаше късмет за разлика от вас.
Във всеки случай, не можем да си позволим лукса, да се сближаваме прекалено много.
Сега.
Тръгвайте.
Хей, Агъст?!
-Клеър продължава да твърди, че е готова да се омъжи за слепец?
Тя твърде, че очилата са моята най-добра черта.
Не бих бил така горд с това ако бях на твое място.
Само така говориш, лъжец.
Време?
-2 минути.
Готово ли е?
-Още 2 секунди.
Готово.
Тръгваме.
Всичко е наред.
Залегнете!
Готово!
В атака!
-Джером, не!
Джером!
Останете по местата си!
Внимавай!
Хайде!
-Движете се!
Тръгвайте!
Ще отидеш с него.
Доминик.
Нещо за пиене?
Благодаря.
Това, което направихте сега...
Ръцете ви...
Винаги е шок първия път.
Казах на Джулиен, че ще умре биейки се с немците.
Старият човек помни такива неща.
Участвали сте в...
-Бях инженер.
Войната обича инженерите.
Правим смъртоносните машини.
Джулиен каза, че си от Париж.
А мъжът ви?
-Той е военен пленник...
В Бон.
-Съжалявам.
Защо синът ви не живее с вас?
Не се разбираме много добре?
-Синът ми е комунист.
А вие?
-Политиката не ме интересува.
Защо тогава е тази битка?
-Защо е този риск?
За вашата страна.
Никой не се сражава за страна.
Сражаваме се за семействата си, за някой който обичаме.
Това няма значение.
-Зависи на коя страна си.
Аз съм на ваша страна.
-Да... мисля, че е така.
Добър ден, госпожо.
-Добър ден.
Много хубава пола, госпожо.
Господин Бенех, чакаме ви.
-Да, разбира се.
Усмивка! 1, 2, 3!
Благодаря.
Да, моля?
-До Жилес, моля.
2 франка.
Благодаря.
Никога не излизайте от вкъщи без придружител.
-Не знаехме къде си.
Слушайте, аз...
-Извинявайте.
Просто трябва да останете с някой.
Това е много важно.
Залегни!
-Мъртъв си!
Ела, ела, ела.
-Победих!
Добре.
-Аз победих!
Застанете така!
-Аз искам да съм пръв.
Пръв... е... Якоб.
-Якоб, застани тук!
Едно!
Две!
Три!
Браво!
Браво.
-Браво.
Добре, Андре, сега е твой ред.
Едно.
Две.
Три.!
-Сега!
Много добре!
-Да!
Добре, още веднъж.
-Да го направим още веднъж.
Вземи и моя.
-Хайде.
Чу ли новините?
-Видях ги.
Какво очакват властите във Виши?
-Подмазваха се на всеки германец,
и няма нищо странно, че немците не са пострадали, от когато ги пазят.
Трябва да се гордееш със себе си.
Трябва им войска, за да се бият, знаеш за това.
Благодаря.
Приятно е да гледаш, че момчетата се смеят.
-Да.
Трябва много да внимаваме.
-Имаш ли някакви новини.
За родителите ли?
-Още не.
Това ми бяха единствените чисти дрехи.
Трябва да се заема...
-Момчетата изглеждат на доволни.
Да, така изглежда.
Ще се свържеш ли...
-Когато получа следващата задача.
Да.
-Това е добре.
Добре се справи миналата нощ.
Трябва да съм в централните въоръжени сили.
-В кампанията Бърмингам.
Да доставям гориво.
Шибана война!
Имате ли нещо за мен?
Боже, колко мразя това място.
Не можете да си представите.
Приготвя се приземяване на парашутисти.
-Утре през нощта.
Това са основните пунктове за ориентация.
-Предай ги на жабоядите си.
Тук няма много квадратни неща за ядене.
Трябва да...
Да ви помоля за една услуга?
-Моли.
Трябва да се свържа с един колега.
Мисля, че се укрива на безопасно място в Желес.
Как се казва приятелят ти?
-Как се казва?
Грегъри.
-Питър Грегъри.
Той е пилот, неговият самолет...
-Ще разпитам.
Това е много важно.
-Казах, че ще разпитам.
Не!
Оставете ме!
Махай се!
-Всичко е наред.
Всичко е наред.
-Моля те!
Сънувал си.
-Това е само сън.
Якоб си мисли, че си ангел, защото падна от небето.
Това не е вярно?
-Не.
Аз ли съм виновен?
-Какво?
Аз ли съм виновен, че мама и татко си тръгнаха?
-Не.
Не, ти въобще нямаш вина.
Това е заради войната.
-Нали нищо няма да им стане?
Да, всичко ще бъде наред.
Господин Бонъри - изчезнал!
Франсоа Диен - изчезнал!
Джордж Андре - изчезнал!
Мартин Пиро - изчезнал!
Господин Емет Туке - изчезнал!
Джулиен!
Джулиен!
Млъквай!
Трябва да тръгваме, разбираш ли?
Да.
Имаме новини за родителите на момчетата.
-Добри ли са?
Преместили са ги в Полша.
-Какво?
В трудов лагер ли?
-Не знам.
Извинявай, че трябваше да ме виждаш в такова състояние.
Работя за баща ти.
-Добре е да се опознаем.
Какво ще кажем на момчетата?
-Нищо.
Все още.
Разговарях с един от жандармите, който ги е отвеждал.
Каза ми, че им е оставил съобщение.
Но...
Това е продължило прекалено дълго.
-Трябвало е да заминава.
Съобщението е изчезнало в Русия.
-О, Боже.
Разговаря ли с информатора си?
-Да.
И какво?
-На старото място, в същия час.
Ще се срещнем на кръстовището в седем.
Открих това сложено между вратата.
-За теб е.
Благодаря.
Тази вечер в 18: 30. ГЛАВНОТО ШОСЕ ЗА ТУЛУЗА. НОВИНИ ЗА ЖИЛЕС.
Добри новини?
-Може би.
Не знам.
Трябва да изляза.