Charlotte Gray (2001) (CharlotteGrayCD2.sub) Свали субтитрите
Трябва да изляза.
Кажете на Жулиен...
Мисля, че...
-Трябваше да се срещна с него.
Кажете му, че ще се върна колкото се може по-скоро.
Не забравяй за полицейския час.
Харат, ела, бързо!
Чао, мамо.
-Чао.
По дяволите!
По дяволите!
-Проклетия мехур!
Трябва да се изпикая!
Боже!
О, Боже, колко е добре.
О, Боже, колко добре.
Неговия самолет...
Какво?
Къде е Жулиен?
-Трябваше вече да е тук.
Действаме по план, бързо!
Гуаво, бъди в тила.
Нагоре!
Стой!
-Спрете!
Документите му бяха намерени при него.
Не трябва да съм тук.
-Трябва да съм в леглото си.
Това не съм аз.
След няколко дни ще си бъдеш в къщи, малката.
Нали не искаш да си тук.
Хората предават своите съседи, за да ги арестуват, защото прекалено много шумят.
Сега никой не е обикновен.
Ще се свържа с теб преди да дойде самолета ти.
Не излизай. Само ако е нещо спешно.
-Добре.
Добре, добре.
Доминик, гладен съм!
Андре, дай си чинията.
Няма мармалад! Аз искам с мармалад!
Тук не е хотел, Якоб.
-Мама винаги ми прави с мармалад!
Но аз не съм твоята проклета майка!
Яжте!
Ела.
Никога не трябва да ги плаша. Направих нещо ужасно.
-Ще се оправят.
Да, но какво ще им кажа?
-Как ще ми се доверят отново?
Ще го направят.
Наистина.
-Децата прощават почти всичко.
Тогава защо Жулиен не може да прости на теб?
-Мислиш ли, че е е толкова ядосан?
Това е тъжно.
Това, което си направил в миналото, се е върнало при теб.
-Синът ми е ядосан, защото съм всичко което има.
Майка му умря, когато беше на 3 години.
-Бях лош баща.
Интересувах се от работата си.
И от момичета.
-А сега?
Сега съм стар да се променям.
-Аз съм това което съм.
Моят най-голям срам е това, че живея прекалено дълго,
за да видя как страната ми сама предава себе си.
Жулиен!
Вкарай момчетата вътре!
-Елате, бързо!
Какво е станало?!
-Какво...какво правиш? Пусни ме!
Казала си им!
-Не знам, за какво говориш.
Казала си на шибаните немци, че ще бъдем там!
-Жулиен... кълна се.
Не се заклевай!
-Казала си им, че се приближаваме!
Не съм казала на никой!
-Млъквай!
Пусни ме!
-Заради теб, даже не бях там, за да ги предупредя.
Дойдох прекалено късно, защото те чаках да дойдеш.
-Извинявай, пробвах...
Знаеш ли колко души разстреляха?!
-Аугуст, Клеър, всички!
Нищо не можах да направя!
-Не можех да извикам на немците!
Просто стоях и гледах!
-Просто гледах!
Не можех...
Къде беше?
Аз...
Трябваше да дам рапорта на моя информатор.
Нямах време да ти кажа.
-Жулиен, заклевам се, че с никой не съм разговаряла!
Единственият човек, който знаеше координатите, беше ти.
Заклевам се...
-Да...
Някой им е казал.
-Знаеха точното място, точното поле, кой ще е пътят.
Имаха карта с най-точните подробности. Всяко шибано дърво.
-Остави я на мира, тя казва истината.
Извикаха я.
-Видях съобщението. Не е направила това.
Това ли са вашите документи?
-Да.
Този автомобил е доказателство за това, че сте преминали демаркационната линия нелегално миналата година.
Обърнете се.
-Застанете до колата!
Като учител виждам почти всички: децата, родителите, старите хора.
Почти няма такъв човек, който да не познавам в града.
Вземи.
Трябва да поговорим.
-Извинявайте.
Навън.
Картите, които са направени за скачането на парашутистите, от къде са?
-Можеш да не ме посещаваш на публични места.
Наистина ми се живее още.
-Имало е изтичане на информация.
Нямам понятие за какво говориш.
-Някой е знаел за информациите, които ми подаде.
Немците са знаели, че ще дойдем там.
-Нямахме никакъв шанс!
Това няма нищо общо с мен.
-Аз казвам това, което ми е наредено.
Как тогава са разбрали?!
-Кой може да знае това.
Когато ме извика, имаше ли някакво понятие за това което ще се случи?
Не, разбира се че не!
-Просто спазвах всички инструкции.
Какви инструкции?
На Лондон?
-Лондон знае всичко.
Аз съм тук само за това, за да не плащам данъци.
-Мръсниците са разбрали, че майка ми е била французойка.
Ставаше дума или за нея или за моя псевдоним. Моя грешка.
-Но Лондон...
Когато ги срещна за първи път, те ли те преследваха или ти тях?
Не ми отговаряй.
-Те те преследваха, нали?
Така е.
-Къде беше това, в бар, във влак?
Казал ли си им да ме вземат оттам?
Каза ли им?
Чуй ме.
-Единствената причина заради който шефовете разбраха,
е факта, че трябва да пазят всички, които са във вътрешността.
Ситуацията се влоши, губят войната.
Всеки го знае.
-Лондон, Французите.
Нещата се променят.
-Сега вече не се бием само с немците.
Искаш да ми кажеш, че са направили всичко това, за да доберат до 6-ма нищо не значещи комунисти.
Добре.
-Искаш да знаеш кой е казал на немците за акцията?
Могли са да го направят много хора.
-Човека, който прихваща информацията, някой от Лондон.
Месаря от Лезинак, може аз а може ти.
А най-добре, ако бях на твое място,
щях да се отрека от всичко и да зарежа всичко това.
Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Мисля, че те разбрах.
-При всички случаи се махаш оттук.
Сряда 02:15.
На същото място, където пристигна.
Даже ти трябва да го помниш.
Ако останеш тук, ще трябва да разчиташ само на себе си.
Мога ли да ви помогна?
Извинявайте, казвам се Бенех.
Чудите се, защо съм тук?
Знаете ли, аз...
Наблюдавам ви от известно време.
Знам, че е глупаво, но...
Вие сте красива жена.
-Какво искате?
Почувствах, че съм задължен да ви предупредя.
Да ме предупредите?
-Един господин от Париж пристигна вчера.
Тук е за да помага на немците за разпределението на евреите в лагери.
Бях един от щастливците, като важен човек в Лезинак,
да се срещна с този човек.
Каза ми, че в рамките на нашето сътрудничество с немците,
правителството във Виши е дало разпореждания, който позволяват депортацията на еврейски деца.
Защо ми казвате това?
-Вашият приятел Жулиен...
държи две еврейски момчета в дома си.
-Чух ги.
Кой ви каза да дойдете тук?
-Не, не, не, моля ви.
Никой не знае че съм тук.
Дойдох, защото аз...
Искам да ви бъда приятел.
Трябва да тръгвам.
-Не, не, моля ви почакайте, госпожо!
Моля ви, почакайте.
-Спрете.
Спрете!
-Обърнете се!
Моля ви, няма причини за това, за безсмислени неща!
Аз съм влиятелен човек в този град и разговарям с влиятелни хора!
Така че ще ми станете приятелка...
И момчетата ще са в безопасност.
Целунете ме!
Утре!
-Неразположена съм.
Ще бъдем заедно утре, когато съм чиста.
Нали ме искаш чиста?
-Ако се опиташ да избягаш...
Няма...
-Няма да имам никакви скрупули да те застрелям!
Утре.
-По-добре ела.
Познавам много хора.
Разбираш ли, много хора!
Разбирам!
-Разбирам.
Следи ли ни някой?
-Не мисля.
Трябва да предупредя Жулиен.
-Ще го наблюдават!
Така ще е най-добре.
О, госпожо.
-Всичко наред ли е?
Ела.
-Хайде, ела.
О, Якоб.
-Ела!
Ела тук!
-Имам малки котенца.
Родиха се преди два дни.
-O, котенца!
Ти гониш!
Чакай, чакай, чакай!
Хванах те!
-Помощ!
Победих!
-Да.
Доминик!
Трябва да тръгвам.
Слушайте внимателно и двамата.
Искам да останете тук, на тавана.
Нали?
-Това е много, много важно,
да не слизате долу, може само ако госпожа Карито ви вземе.
Разбирате ли?
А какво ще ядем?
Госпожа Карито ще ви дава ядене, господин мармалад.
Искам просто да седите тук...
и да не вдигате шум.
Защо и ти не можеш да останеш?
-Да, остани!
Така е най-добре, скъпи.
Утре ще дойда.
Без бой, нали!
Можем ли да спрем за малко?
Ти... Мислиш ли, че е възможно някой да извърши престъпление,
несъзнателно?
-Не.
Може да бъде част от самия него, но не може да е отговорен за него.
За да си отговорен за него, трябва да съзнаваш това, което вършиш.
Би ли могъл да си простиш...
Ако си част от нещо ужасно, за което не си знаел?
Да, разбира се.
-В противен случай, каква полза ще имат от мен другите.
Не съм сигурна дали все още знам, какво правя тук.
Премести ли момчетата?
-Да.
Ще бъдат ли в безопасност?
-За кратко.
Искаш ли супа?
Още е топла.
Къде е Доминик?
-Отиде да си почине.
Благодаря ти, че се погрижи за момчетата.
Знам, че не е било лесно.
-Всички деца са страшно досадни.
Вече знаех за това.
Яж!
Това винаги е твоето решение.
Яденето.
Остани тук тази нощ.
-Уморен си.
Кой е?!
Господин Левад.
-Идваме от името на кмета.
Искаме да говорим с вас.
-Господата са от името на кмета, искат да се видят с мен.
Сложи няколко стола в трапезарията.
Господине!
Извинявайте за тази бъркотия.
-Никога не използваме тази стая.
Искате ли нещо за пиене?
Моля, седнете господине.
Господин Левад...
Казвам се Пол Пишо.
Работя в отдела за контрол и разследване,
на правителството във Виши.
-Това е много важно звено за разследване.
От нея приехме няколко нейни функции.
-Полиция по еврейските въпроси.
Миналия месец нашето правителство, е поискало информация
за всички евреи, на територията на свободната зона.
Вашето име не е в списъка.
Имате ли документ за непринадлежност към еврейската раса?
Защо аз...
-Моля за документите ви!
Моля?
-Вашите документи!
Паспорта ви, руската ви карта, позволение за работа.
Ако обичате.
-Всичко ли?
Всичко, моля.
-Добре.
Позволете ми да ви кажа нещо за сътрудничеството.
Целта на сътрудничеството е и винаги е била
запазването на сигурността и независимостта на гражданите на Франция.
Това е нашето искрено убеждение, че сътрудничеството с окупаторите,
предлага на Франция най-големи шансове за осъществяването на предназначението си.
Ще допълня още, с ръка на сърцето,
че няма по-свята проява на патриотизъм, от сътрудничеството.
Тези документи не са подпечатани правилно.
Не знам, какво имате предвид.
-От близо година,
всички важни документи трябва да са подпечатани като "еврейски", или не.
Знаете за това!
-Казах ви вече, че не знам нищо за това.
Господин Левад!
-Господин Пишо, не сте довел всички тези хора тук,
за да се карате за документите.
-Каква е вашата цел?
Моля?
-А вие сте...
Той е мой...
-Аз съм негов син.
А, да син.
-Седнете, моля.
Според нашите документи, произхода на господин Левад не е изцяло френски.
За целта на разследването трябва да установим произхода на дедите му.
Господине.
-Неговите деди са били французи.
Но, това не е важно за нашето ръководство!
Как може да не е важно.
-Той е французин.
Аз съм французин.
-Какъв французин си ти?
Жулиен!
-Той се е сражавал при Вердан.
Четири години е гнил в окопите за Франция.
-Мислите ли, че някой тогава го е разпитвал?
Господине.
-Мога ли да поговоря с...
Моля.
-Жулиен.
Мога ли да поговоря с теб?
Жулиен!
Говорете.
-Жулиен.
Знам всичко за еврейските момчета.
-Преместил си ги, нали?
Разбира се, че това е задължение на един учител, да се грижи за своите ученици.
Нали така?
Тогава... Виждаш ли... Имаме проблем.
Господин Пишо трябва да изпълни задълженията си.
И за да го направи, трябва да отведе баща ти.
Или момчетата.
Разбира се, той още не знае за това.
Това зависи от теб.
Имаш нужда от време за размисъл.
Разбирам това.
Имате ли да ни казвате нещо?
-Негови дядовци са били евреи.
И ако те са направили баща ми евреин...
Тогава и аз съм евреин.
Искрено казано, не.
Според сегашните инструкции, вие сте само 1/8 евреин,
и затова не сте евреин.
Обаче има още няколко въпроса, които бихме искали да обсъдим с вас.
ще ви бъда признателен, ако си останете в къщи.
Отведете възрастния господин.
Не можете така да го отведете, трябват му дрехи.
-Побързайте!
Господине.
Всичко е наред.
Не съм забравил.
-Остави ме.
Тук имаш чисти дрехи!
Жулиен.
Жулиен.
Трябва да стигнем при момчетата преди Бенех.
Жулиен.
-Трябва да се измъкнем оттук.
Какво предлагаш?
Че аз...
-Аз, да им кажа, че изведнъж...
Че се чувствам повече евреин от баща си?
Направи всичко, което беше възможно.
-За какво?
За две момчета, които и без това сигурно ще загинат.
Какво предлагаш тогава, да се предадем ли?
Защо пристигна тук?
Заради Франция, заради дълга, не знам.
-Чувствах, че...
Имаше един мъж, когото обичах.
Заради него ли постъпи тук?
Да.
Какво стана?
-Загина.
Съжалявам.
-Защо трябва да съжаляваш?
Обичаше ли го?
-Не трябва така да говорим, тук не е безопасно.
Баща ти е...
Той е добър човек.
-Ще разбере, че не си имал избор.
Няма да разбере.
Целуни ме.
Точно така.
По-близко.
Хей!
Разкопчай ми блузата.
Хей!
Хей, какво става!
По дяволите!
Сега!
Бягай!
-В църквата!
Събуди се!
-Долу има някой!
Чуй това!
Оставете ги на мира!
-Оставете ги на мира, мръсници!
Оставете ги на мира!
-Не!
Андре! Якоб!
-Доминик! Доминик!
Ще ви открия!
Скоро ще се видим.
-Да, благодаря, надявам се!
Добър вечер, малките!
Стигнахме!
-Внимавайте на стълбите.
След вас.
-О, благодаря.
Моля.
-Това е много хубав квартал на града.
Малко е запусната, но аз я харесвам.
Почакай тук!
Закъснях.
Качили са ги на влак.
-Това е всичко, което успях да разбера.
Кажи нещо?!
Трябва да тръгваме.
-Не, не!
Доминик.
Бенех е мъртъв.
-Видяха ме.
Сега вече нищо не можеш да направиш!
-Няма да замина!
Моля те, моля те, помисли малко!
-Ще те убият!
Това ли искаш?
-Не.
Не, тогава замини с мен!
-Имаме шофьор, който е готов
да ни закара чак до Тулуза.
-Оттам можем да се доберем до Пиринейте.
Доминик.
-Няма да замина! Няма да го направя!
Чуй ме!
-Ако останеш сега, ще загинеш!
А преди да умреш, ще те измъчват!
А когато те измъчват, ще започнеш да говориш!
Мислиш ли, че това ще ни помогне да спечелим!
-Как можеш така да ми говориш?!
Какво?
-Какво, искаш да умреш ли?!
Не!
-Защо, защо?!
Защото не можеш да се примириш, че ти ще преживееш,
когато други са обречени на смърт?!
Мислиш, че не ме боли, когато отвеждат баща ми?!
Като виждам, че не мога да му помогна, или да му кажа "извинявай"?!
Мислиш ли, че това не боли?!
Нищо не мога да направя!
Такава е истината!
-Приеми това, че си оцеляла!
Не!
-Такава е истината! Точно така е!
Не!
-Това не е достатъчно! Това не е достатъчно!
Доминик!
-Това не може да е достатъчно!
Направи всичко, което беше по силите ти!
-Не говори така!
Всичко, което е по силите ми?!
Как се осмеляваш да ми говориш по този начин!
Не знае какво направих!
Не знаеш, коя съм!
Не знаеш даже името ми.
Господин Жулиен!
Да?!
Трябва да направя нещо.
Трябва да има нещо, което да може да се противопостави на това.
Трябва да тръгваш.
-Не.
Извинявай.
-Нищо няма да ми стане.
Ще се свържа с информатора си.
Моля те, тръгвай!
Сега!
Ти си всичко за мен.
-Тръгвай!
Тръгвай!
Полиция, отворете!
Отворете!
Провери горе!
Има ли някой?!
Не!
Господине.
-Елате тук.
Вашия багаж.
Добре. Остави го.
Андре!
-Якоб!
Андре!
Якоб!
Якоб!
Якоб!
Доминик!
-Доминик!
Якоб!
-Доминик!
Доминик!
-Доминик!
Андре!
Господин Левад!
Господин Левад!
Вземете, имам писмо.
-От майката на момчетата.
Вземете го!
-Вземете го!
"Мои най-скъпи дечица,"
"Надявам се, че някой ви чете това писмо,"
"баща ви и аз се чувстваме добре,"
"Извинявайте, че не можах да се сбогувам с вас, или да ви пиша по-рано,"
"Но, трябваше да заминем много бързо, и от тогава работя много тежко,"
"Работим в името на войната - в Германия,"
"Когато това всичко свърши, ще се върнем,
"Но през това време,"
"Трябва да сте силни и да се грижите един за друг,"
"Яжте добре, колкото можете повече,"
"Даже ако понякога нямате желание,"
"Старайте се да не се разделяте,"
"А ако някъде трябва да излизате, искам, винаги да се държите за ръце,"
"Така, както правите, когато пресичате улицата,"
"Прегръщаме ви от цялото си сърце,"
"Любящите мама и татко."
ЛОНДОН ШЕСТ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Сега ще отидете ето там.
-Виждате ли онази жена, която отиде натам.
Благодаря.
-Следващия!
Госпожо Бакстър.
Колко деца имате?
-Три.
Четири.
Виждате ли онази сграда?
-Ще бъде ваша.
Благодаря ви.
Шарлот?
-Да?
Пристигнаха снимките.
-Искаш ли да ги разгледаш?
Не, благодаря.
-Не казвай "не". Станали са чудесно.
Мисля, че ще пропусна.
-Както искаш.
Дойде за теб днес сутринта.
Добре ли си?
-Не изглеждаш добре.
Тръгвам, тръгвам.
-Тръгвам.
Получила си писмото ми.
Да, разбира се.
Извинявай, че ти стоварих това изведнъж.
Не е лесно да бъда далеч от теб.
От колко време си в Англия?
-От няколко месеца.
Тук не беше добре, когато се върнах.
Казаха ми, че си мъртъв.
-За момент и аз си мислех, че това е истина.
Не, те ми показаха снимки.
-На тях имаше...тяло.
Това беше навигатора.
Задържаха ме във Франция, далече от телефона известно време.
Не можеха да ме преместят.
-Мислех, че ще полудея.
Всичко наред ли е?
-Да, да. Извинявай.
Аз просто...
-Не мога до края да..
Добре е че се върна.
А ти?
-Какво стана с теб?
Заминах за Франция.
Като видях, че никой не иска да ходи там.
Защо ти...
Сигурно съм мислила, че мога да намеря теб.
О, Питър...
-Какво е станало?
Шарлот?
-Беше прав за войната.
Прави всички ни на глупаци.
А останалите убива.
Всеки се нуждае от време, за да се съвземе.
Всичко това...
-Такова невероятно объркване.
Знаеш ли...
Никога не съм преставал да мисля за теб.
Можем да заминем някъде.
-Където и да е.
Питър.
-Не искаш ли да заминем?
Не мога да се върна.
Съжалявам.
Трябваше да ме послушаш.
-Тогава нямаше да съм себе си.
ФРАНЦИЯ 1945 ГОДИНА МИР
ЕВТИНИ СТАИ
Здравей.
Здравей.
Не мислех, че...
-Знам.
Има нещо, което исках да ти кажа.
-Какво е то?
Казвам се Шарлот Грей.