Original Sin (2001) Свали субтитрите
"Не можеш да избягаш от любовта".
Това беше обява в един балтиморски вестник.
По този начин, той я намери.
Тя беше млада жена,
нуждаеща се от съпруг.
А той беше мъж, който искаше съпруга.
Не можеш да се ожениш за нея, никога не си я виждал.
Днес ще се срещна с нея.
Двамата - в американското консулство.
До девет ще се оженим, а в десет съм на работа.
Абсурдно е. Това е абсурдно.
"На един мъж му трябва жена". Нали все това ми повтаряше?
Ето, спрях се на една.
- Американка е.
- Как изглежда?
В живота на мъжа винаги идва момент, когато оркестъра засвирва,
а той е единствения, който има нотите.
- Днес е твоят ден.
- Обичам те.
- Тя не е хубава.
- Не трябва да е хубава.
Трябва да благородна, искрена и достатъчно млада за да ми роди деца.
О, вече си се решил? Какво имаш предвид?
Ти искаше да те обичат, Луис.
Любовта рядко идва по този начин.
Любовта е за другите.
За тези, които вярват в нея.
Тръгвай.
Защо ми се смееш?
- Смееш ми се цяла сутрин.
- Няма значение. Ти върви.
Не, това не е любовна история,
но е история за любов.
И силата, която има над живота.
Сила да лекува или да разрушава.
И ето откъде започва историята.
Г-н Варгас?
- Луис Варгас?
- Да.
Не ме познахте, нали?
Г-ца Ръсел?
Да.
Джулия Ръсел?
- Тази снимка...
- Подведох ви, съжалявам.
Не трябваше.
Но бях несигурна.
Не исках да са заинтересовани от мен, само защото имам хубаво лице.
Така че, изпратих снимка на друга жена,
а не моята.
Разбирам.
Трябва да ми простите. Исках да го напиша много пъти,
но смелостта ми все ме напускаше. Съжалявам.
И сега,
стоя пред вас каквато съм
- и вие не сте разочарован?
- Не, не.
Изобщо не съм разочарован.
Но не очаквах точно това.
Ако моята измама е променила вашите намерения
и ако не сте удовлетворен по някакъв начин...
- Не, не.
Не е това.
Длъжна съм да се върна в къщи,
- ако кажете ще го направя.
- Моля ви, г-це Ръсел,
г-це Ръсел.
Вие бяхте откровена с мен
и аз ще бъда откровен с вас.
Вие също трябва да приемете една моя измама.
Вие сте като на снимката.
Да, да разбира се.
Но ви писах, че съм чиновник
във фирма за износ на кафе. Но не съм.
Аз съм собственик на фирмата.
Бизнесът е мой.
Не искахте да съм заинтересована от вас,
само защото имате доста добра банкова сметка.
- Да.
- Да.
Е, ами...
тогава имаме нещо общо.
И на двама ни не може да се вярва.
Разбира се,
ако моята измама променя вашите намерения,
ако не сте заинтересована да се омъжите за състоятелен мъж...
Не, мисля, че мога да го преглътна,
ако вие се примирите с хубава съпруга.
Ще положа усилие.
Г-це Ръсел.
Г-н Варгас.
Сега имаме цялото време на света да се опознаем.
Е, не, не цялото.
Не?
Ще бъдем женени в девет часа.
- В такъв случай трябва да побързаме.
- Да.
Вземи този пръстен
в знак на моята любов
към теб.
Музика,
музика,
музика.
Дами и господа, да вдигнем тост
За нашия младоженец
и неговата красива и очарователна булка.
Ще танцуваш ли с мен?
Да танцувам?
Не танцувам.
Аз пък казвам, че танцуваш.
Нека щастието ви споходи,
всичко да върви по вода и никога да не свършва.
- Алън, това е достатъчно.
- Почти приключих.
Вече приключи. Седни.
Искаш ли да разгледаш къщата?
Не. Мога да я разгледам утре.
Добре.
Трябва да ми дадеш малко време,
за да свикна с положението.
Ще ти дам колкото време поискаш,
Дни и нощи, колкото ти трябва.
А когато поискаш да дойда при теб,
ще го направя.
Ще съм готов.
Ще направиш това за мен?
Ако поискаш, да.
Тогава ще кажа лека нощ.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Стаята ти е там, на дясно.
Добре, мисля, че ще я намеря.
Най-после се събуди.
Отдавна се съмна.
Съжалявам, не съм облечен.
Мога да изчакам навън, но кафето ще изстине.
Не, няма проблем.
Ако някой ми донесе кафето сутрин, преди да се облека,
ще бъда много щастлива.
Променя деня.
Но сутрин пиеш само чай.
Сега пия и кафе.
Но когато писах, че работя в компания за кафе, ти ми писа...
Беше сестра ми.
Тя мисли, че кафето е греховно удоволствие.
Престорих се, че съм съгласна с нея. Тя ми четеше всички писма до теб,
така че не винаги можех да казвам истината.
Още една причина да ги забравим.
Всичко вече е зад теб.
Какво мислиш?
За какво?
Вярваш ли в това, в което вярва сестра ми?
Че удоволствието може да е грях?
Защо си избра американска съпруга?
Тук, ние сме миналото.
А вие, вие сте бъдещето.
Защо,
защо предпочете да го напуснеш?
За да избягам от бъдещето.
За да бъда някой друг.
Аз съм друг с теб.
Някой повече като...
самия мен.
И там, в неговите прегръдки,
тя стана някоя друга.
Някоя повече като самата нея.
Казвам ти, никога не съм бил по-щастлив.
Няма такова нещо като щастливо женени, Луис.
Това е оксиморон.
Аз съм си щастлив и така.
Няма ли да се върнеш към някои от старите си навици.
Да се видиш с някои от твоя тип, креолки.
Вече не са.
Кога ще я видим отново?
Ще ходим на театър следващата седмица.
Някаква американска пътуваща трупа, която иска да види.
Защо не се присъедините?
Прекрасно, прекрасно.
Отвратително.
Евтина мелодрама.
Джулия, мила, изглеждаш ми зачервена.
- Така ли?
- Да.
От театъра е.
Дори и да е евтина мелодрама.
Извинете ме.
Да няма треска?
Страда от малко повече руж.
Глупости. Една дама не слага руж.
Не, една дама не слага.
Една дама, също така, не се разхожда
сама в театъра.
Извинете ме.
Вероятно второ действие ще ти е по-интересно.
Извинете, сър, но на публиката не е разрешено
- да е зад кулисите.
- Махни си ръцете от мен.
Това е моята съпруга, по дяволите.
Луис, дошъл си да ме спасиш.
- Джулия?
- Като в пиеса.
- Какво правиш тук?
- Не е ли вълнуващо, Луис.
С всички тези клопки и устройства.
- Кой беше този мъж?
- Какъв мъж. Бях се загубила.
Това е всичко.
Накара сърцето ми да спре.
Почувствай колко бързо бие моето.
Господи.
Ти ще бъдеш смъртта за мен.
Надявам се.
Заведи ме у дома, веднага.
- Г-н Варгас.
- Да?
За вас са.
Моя скъпа сестро,
не разбирам, защо се държиш така с мен.
Минаха много седмици откакто ме напусна.
И през цялото това време нито дума, за това дали си пристигнала,
дали си срещнала г-н Варгас, дали сватбата се е състояла?
Какво да си мисля?
Вече се свързах с посолството в Хавана
и властите, там, в Сантяго.
Знам какво мислиш за нея,
но трябва да й пишеш.
Трябва да й пишеш, преди да е пратила полицията.
Да, прав си. Не постъпих добре с нея.
Въпреки, че тя никога не е била мила с мен.
Просто...
го направи.
Направи го.
Не, не...
- Не, не!
- Всичко е наред.
Аз съм, аз съм, Луис.
Беше само сън.
Добре ли си?
Спокойно, спокойно.
Беше само сън, само сън.
Само сън.
Аз съм при теб.
Беше само сън. Добре ли си?
- Имаш ли нужда от нещо?
- Да.
Остани при мен.
Сега си с мен.
Всичко ще се оправи.
Ще останеш ли?
Разбира се.
Разбира се.
Всичко е наред.
Добър ден, г-н Варгас. Пощата.
Луис, не отивай.
Как е кралицата на къщата тази сутрин?
Виж! Видя ли, направих го.
Това е за добро. Благодаря ти.
Ще го занеса до пощата преди обед.
Няма нужда, аз ще го направя.
- Да ти напиша ли адреса?
- Няма нужда. Имам го в офиса.
А ти се занимавай с каквото поискаш.
Какво ще правиш днес?
Ще ходя при английски шивач на Плаза Диего.
В такъв случай ще ти трябват пари.
Подпишете се тук, госпожо.
Искате това да се отнася за личната ви
- и за фирмената сметка?
- Да. Благодаря ви.
Искам жена ми да използва всичките ми сметки.
Добре тогава.
Как да се подпиша? С кръщелното име ли?
Не, не. С това на мъжа ви.
И след това всеки път трябва да се подписвате по същия начин
на всеки чек.
Ще се постарая.
Е, Луис, в края на краищата това любов ли е?
Или е само похот?
Има ли разлика?
И още как. Любовта е да даваш,
да им даваш всичко.
А похотта,
какво е похотта, Алън?
Похотта е да вземаш,
да им вземаш всичко.
Да вземеш всичко, без причина.
Е, кое е?
Даваш или вземаш?
И двете.
Искам да й дам всичко.
Искам да й взема всичко.
О, Луис, загубен си.
Не, не.
Мисля, че тя се е загубила.
Не знам как, защо,
но мисля, че мога да го променя.
Мога да го променя.
Г-н Варгас, нали?
- Да.
- Уолтър Даунс.
Не исках да ви притеснявам.
- Няма проблем.
- Казаха ми, че мога да ви намеря горе.
С какво мога да ви помогна?
Нищо особено. Едва ли ще ви затрудни.
Нает съм от г-ца Ръсел.
- От Джулия?
- Не, Емили,
сестрата на Джулия. От Денвър.
Аз съм частен детектив. Току що пристигнах от Нюмингтън.
Разбирам. Знам,
че г-ца Ръсел е била...
притеснена,
но й писахме преди няколко седмици.
Сигурен съм, че когато получи писмото
ще бъде по-спокойна.
Тогава г-ца Джулия е добре.
Да, повече от добре. Вече не е г-ца Джулия.
- Вече е г-жа Варгас. Тя е моя съпруга.
- Значи наистина сте женени.
Да.
- Това е много добра новина.
- Щастливо женени.
Да, разбирам.
Каква мистерия е щастливия брак?
Руменина по бузите. Блясък в очите.
Личи си, предполагам.
Да, така е. И г-ца Ръсел ще се радва да го чуе.
Ще ви бъда благодарен, ако й го кажете.
Да, наистина ще й кажа.
- Благодаря.
- Ще бъда и по-убедителен в доклада си,
когато се срещна с жена ви.
Добре.
Защо не.
Чуйте,
ще си бъдем в къщи в неделя следобед.
Искате ли да се отбиете за кафе?
Да.
И предайте на жена ви, че с нетърпение чакам да я видя.
Добре.
О, да, моля ви, поставете го там.
Благодаря ви.
Луис.
Точно на време.
Тази е за разходки, другата за пазаруване?
Интересно, интересно.
А останалото?
Не ти ли харесва?
Какво искаш да кажеш?
Седмицата има седем дни.
Да.
Какъв е този сандък? Има ли нещо в него?
Не, нищо хубаво. Освен това...
загубих ключа.
Може да повикаме ключар.
Всъщност мога и сам да се справя.
Не, не.
Ела, ще ти покажа нещо.
Сега ще се целуваме със съпруга ми.
След това ще се къпем.
Благодаря, благодаря.
Много ви благодаря.
Каква приятна миризма.
Парфюмът ми?
Не.
Пура.
Пробвах ги.
Една от моите пури?
Исках да усетя вкуса на твоята уста.
Нямаш никакъв срам.
Не,
няма срам в това, да се обичаме един друг.
Обичаш ли ме, Джулия?
А ти обичаш ли ме?
Или си от тези, които не обичат?
Трябва да ти кажа,
в неделя ще имаме гост.
Така ли?
Да.
Частен детектив.
Пристигнал е от Денвър.
Значи Емили го е изпратила?
Да, детектив Даунс.
Значи детектив Даунс?
Не се тревожи. Иска да види дали си добре,
щастлива и наистина моя жена.
И тогава тези глупости ще свършат.
Кога проклетата птица ще престане да пищи?
Джулия?
Гореща вода. Ето, ето.
О, не.
Не.
Дон Луис, вижте. Мъртва е.
Току що пееше.
Да, но вече не пее, нали?
Малкото й вратле е прекършено.
Изхвърли я навън.
Не искам Джулия да я види.
Как умира човек на този уред?
Мисля...
Завъртането на колелото прекършва врата.
А ако не го прекърши?
Тогава човек удушава ли се?
Страх ли те е?
Не.
Джулия не се страхува.
Но Бони, да.
Не разбирам.
Коя е Бони?
Коя е Бони?
Търся г-н Варгас.
Това е въпрос, който Луис все си задаваше.
Госпожо, много ви моля.
Госпожо...
- Г-н Варгас?
- Извинете, господине.
Казвам се Ръсел.
Емили Ръсел.
Аз съм сестрата на Джулия.
Така че,
ще разберете, колко разстроена бях, когато получих това писмо.
Разстроена?
Мислех, че ще бъдете доволна.
Това писмо, сър...
което е писано в отговор на това, което й изпратих последно
и което е подписано с нейното име,
не е от Джулия.
Разбира се, че е. Разбира се.
- Сам го изпратих.
- Това писмо не е писано от сестра ми.
Г-це Ръсел!
Съжалявам.
Съжалявам. Моля ви не се разстройвайте.
- Кълна ви се...
- Кълнете се в каквото желаете.
Това... не е...
почерка на Джулия.
Това е почерка на непознат.
Непознат човек.
Поне за мен.
- Къде е тя?
- Господине,
изпрати да ви повикат.
- Къде е тя?
- Къде е отишла, Сара?
- Не знам.
Изпрати ме до пощата и когато се върнах...
СВЕТА БИБЛИЯ
Няма да се върне.
- Нали, Сара?
- Тя никога не е била тук.
Беше женен за сън,
сън, който открадна душата ти.
Луис?
Какво има?
Тя избяга.
Съпругата ви се появи в 14:55.
Малко преди да затворим.
Както ни бяхте казали,
дадох й 4 достъпа до сметките ви.
Баланса ви до този момент е
15 американски долара и 40 цента в едната сметка.
и в другата 10 долара.
Ах, ти...
Обясних на съпругата ви, че само вие можете да закриете напълно сметките.
Съжалявам.
Дон Луис?
Господ трябва да е бил ядосан,
когато е пожелал да срещнеш тази жена.
Искам я обратно,
Сара.
Искам да се върне.
Не, не. Защо?
Защо искаш отново да се върне?
Не, това не е любовна история,
но е история за любов.
За тези, които се предават
и цената, която плащат.
И за тези, които бягат от нея,
защото се страхуват
или защото не вярват, че са достойни за нея.
Тя избяга.
Той се предаде.
Г-н Варгас?
Да.
Уолтър Даунс.
Какво щастливо съвпадение.
Да.
Помня ви.
А, властите?
Нищо ли не могат да направят?
Не, не.
Все пак...
нямаше престъпление.
Тя беше моя съпруга. Взела е каквото съм й дал.
Вашите пари
и вашата любов,
и не сте подозирали.
Оказа се, че знам по-малко за жените
от колкото си мислех.
А знам твърде много, няма никаква полза от тях. Като изключим необходимостта.
Стават за компания на мъжете.
Чуйте ме.
Можете ли да я намерите?
Може би.
В момента съм нает да намеря истинската Джулия,
за която трябваше да се ожените.
Намерихте ли я?
Дали сте я намерили?
- Все още не.
- Когато я намерите, ако я намерите,
може да е свързана с Джулия, за която съм женен?
Може би.
А заплащането?
Ще ви платя, колкото искате, ако я намерите.
Само това искам.
Предполагам сте установили загубите си.
Казах, че ще ви платя, колкото искате.
Да, мисля, че да.
Ако намеря вашата Джулия
и ви я доведа,
какво ще й направите?
Когато си е отишла,
любовта.
Какво искате от нея?
Какво толкова искате?
Искам да я убия.
Да, спомням си тази дама.
Слаба, тъмна и много...
Спомням си я през деня, бризът играеше с полите, а идваше към мен.
Едвам я удържаше надолу с ръка
и когато мина край мен се усмихна.
Мисля, че пътуваше с група американски актьори,
които са имали турне на острова.
Да, спомням си я,
защото увиваше няколко листа в кърпичката си.
Мислех, че е странно,
но тя ми обясни, че са за птичката й.
Тя пътуваше с птичка.
О, да, да.
Спомням си я.
Дамата с клетката с птица.
Но тази не прилича много на нея.
Беше млада и много красива.
О, да. Това е тя.
Истинската Джулия никога не се появява,
защото е мъртва.
Искате да кажете...
- убита?
- Да.
Може да са се запознали.
Тези жени винаги се запознават.
Някой, който да използва момичето,
някой, който да я преследва,
също като нас.
И ето къде се случило,
тук,
в Хавана.
От тук, господа и добре дошли в Хавана.
Г-н Даунс ще бъде в стая 37.
Г-н Варгас, надолу по коридора, в стая 42.
Благодаря.
Ще поразпитам из местните власти,
да видя да ли са се появявали мъртви тела напоследък.
Можеш да дойдеш с мен.
Не, благодаря.
Хавана е много населен град,
особено по време на Карнавала.
Бих ви предложил ресторант Опера, сър.
Отсреща на улицата е.
Благодаря.
Много е популярен сред американските туристи.
Защо, тази вечер,
не се позабавляваш?
Да се почерпиш с вкусна вечеря и хубава пура,
приятна проститутка.
Предпочитам да бъда сам, благодаря.
Тогава те оставям сам.
Лека нощ.
Ето, заповядайте.
На спокойствие.
И ако видите нещо или някой, който да ви заинтересува,
уведомете ме и ще видя какво мога да направя.
Благодаря.
Мога да поканя всеки, който пожелая
и много ще се радвам
да сменим датата.
Много ще се радвам...
да сменим датата.
когато се оженим
ще покажеш всичко.
Женени! Жена ти може да има нещо против.
Оттук, моля.
Този ми приятел, колкото и задника ми.
- Едуард, чуй се какво приказваш.
- Да, мила.
Джул...?
- Мога ли да ви помогна, сър?
- Да.
Мисля, че видях стар познат.
- Полковник...
- Полковник Уърт?
- Да.
- Оттук, моля.
Не, не.
Не искам да го притеснявам сега.
- В хотела ли е отседнал?
- Не, той е оттук,
от Хавана. Живее на Авеню дьо Медиос.
Мисля, че годеницата му е в хотела.
- Неговата годеница?
- Да,
г-ца Касъл.
Да, да. Разбирам.
- Благодаря.
- Няма защо, г-не.
Мила моя, нямам толкова пари.
Мили, аз казвам, че ги имаш.
Годишно очакваш 200 хиляди долара и не по-малко.
От къде знаеш това?
При благоприятни условия можеш да реализираш
поне 1,5 милиона паунда захар,
което в лоша или добра година струва 5 цента за паунд.
Не, недей ме кара да говоря за това,
сега.
Чаках този момент цяла вечер.
Сега, не гледай.
Бъдете добра, госпожо.
Бъдете добра към стария човек.
Аз съм добра.
Толкова, колкото трябва.
Би ли ми развързал роклята?
О, да. Позволи ми това удоволствие.
Това е достатъчно. Благодаря.
Благодаря
за чудесната вечер. Лека нощ.
- Не.
- Да.
Ще се държа прилично. Ще се седя и ще те гледам.
Виждаш ли? Седя...
- и гледам.
- Това ли искаш?
Знаеш.
Ти си много привлекателен, но аз съм много уморена.
- Лека нощ.
- Не.
- Не.
- Лека нощ.
- Не, не.
- Да.
Лека нощ.
Нека остана с теб. Моля те , нека остана.
Скъпа, скъпа, аз ридая.
Сърцето ми е пудинг.
Ще си тръгна,
но пудинга ми изцяло натрошен.
Лека нощ,
моя малка гълъбице.
Раздялата е такава сладка скръб.
Скъпи...
Били...
Аз съм, Джулия.
Не си ме забравила? Нали?
Кой е Били?
Просто приятел.
Сигурно нямаш много приятели.
Били,
аз,
полковника.
- За всички ли се омъжи?
- Не, само за теб.
Лъжкиня,
лъжкиня,
лъжкиня.
Какво е тогава?
- Какво е?
- Да.
Какви са ти плановете за мен?
Моите планове...
Дойдох тук, за да те убия.
Мили боже.
Добре тогава, направи го.
Ето, моето сърце. Не се колебай.
Парите ти ги няма.
- Направи го.
- Няма ги?
Като жената, която си убила?
Какво? Не.
- Да, били сте заедно на оня кораб.
- Не е вярно.
Видели са ви заедно.
- Не бях сама.
- Тя ти е казала всичко за мен?
Не.
Аз му казах.
И той дойде на следващата сутрин
и ми каза, че й се е случило нещастие,
и че трябвало да заема нейното място. Така че го направих.
Друг мъж?
Съучастник, приятел...любовник?
Съучастник.
Ти го видя.
Зад кулисите, на пиесата.
Мой приятел, мой съучастник.
Да, да мой любовник.
Той е актьор, като мен.
Казах му, че няма, казах му, че не мога да продължавам.
Защо, защо не?
Защото започвах...
защото започвах да се влюбвам в собствения си съпруг.
Не можех да го крия дълго. Не можех да го държа настрана.
Ти ме накара да пиша на сестра й
- и тогава всичко свърши.
- Курва.
Затова зарязах всичко.
Знам.
Взех парите и му ги дадох.
И тогава избягах.
Няма значение.
Всичко свърши.
Курва! Лъжкиня!
- Крадла!
- Да.
- Не разбираш ли...?
- Да.
Не разбираш ли?
Не мога да живея без теб!
Не мога да живея без теб! Не разбираш ли?
Не разбираш ли колко много те обичам?
Съжалявам!
Къде се намирам?
Коя си ти?
Наистина.
Казвам се Бони.
Бони Касъл.
Бони Касъл?
Това кръщелното ти име ли е?
Щеше да е,
ако бях християнка.
Но не съм.
Никога не съм била кръщавана.
Нямам семейство.
Били също.
Отгледани сме в сиропиталище извън Сан Луис.
Той ми даде името.
Видял го е на картичка от Шотландия,
която имала рисунка на нея,
на замъка Бони.
А когато бяхме на 14 години избягахме заедно.
Като брат и сестра, баща и дъщеря, съпруг и съпруга.
- Той използваше спасението ми.
- Не.
Не.
Не искам да знам.
Не сега.
Ти си Джулия Ръсел, от Денвър.
Родена си...
в деня в който стъпи на оня кораб
и стана моя жена.
Но тогава изобщо не съм Джулия Ръсел, нали?
Аз просто съм твоя жена.
- Кой е?
- Не знам.
Едуин е, мила моя.
Подранил ли съм?
Не бързай,
нищо не ми доставя повече удоволствие
от това да те чакам пред вратата ти.
Освен разбира се, ако не пуснеш вътре.
Господи.
- Мога ли да ви помогна, сър?
- Не сте облечен, сър.
Не, не съм.
Зает съм в момента с лични дела,
дела, в които дрехите са повече от пречка.
- Лични дела?
- Да, сър.
С Бони... лични дела.
Мили боже.
Колко съм невъзпитан, моля влезте.
- Не, сър. Да не сте луд?
- Луд?
Не.
Просто съм любопитен, какво точно правите пред вратата на съпругата ми.
Вашата съпруга?
"Съпруга" ли казахте?
Едуин, бъди внимателен.
Той е с ужасен характер.
Извинете, сър.
Моля да ме извините.
Аз съм стар глупак.
Не знаех.
Много съжалявам.
Е,
добро утро, сър.
- Добро утро.
- Добро утро.
Видя ли?
Нямаш минало.
Отиде си. Свърши се. Изчезна.
Сега имаш само мен.
Добро утро.
Ето те и теб. Не беше в стаята си тази сутрин.
- Имам много интересни новини.
- Също и аз.
Намерено е тяло на жена.
Предполага се, че е убийство. Как е испанския ми?
Джулия Ръсел.
Забит нож във врата
и изхвърлена през борда. Вероятно работа на мъж,
но лесно може да бъде направено и от жена.
Острието на ножа било все още във врата й.
Така че, твоята жена сега официално е беглец.
Не само ние ще я преследваме, но също и полицията.
Развесели се, това са добри новини.
Не след дълго ще я хванат.
Тя...
не го е направила.
Още я обичаш, нали?
Разбира се, как би я мразил толкова много,
ако все още не я обичаше.
Повярвай ми, приятелю, няма такова нещо като любов.
Има само заблудени чувства.
Беше моя нож. Използва моя нож.
Да, да.
Не бях аз. Кълна ти се.
Вярвам ти.
Никой друг няма да ми повярва, че съм невинна.
Чуй ме.
Никой друг не е от значение.
Не и за мен.
За какво мислиш?
За теб.
Добре дошли в Карденас.
Оттук. Това е входа.
Много е елегантна
и в много добра част на града.
Има предимно американци и туристи от континента.
Мисля, че ще намерите обзавеждането, което ви е необходимо.
Спалнята,
всекидневната, много хубава кухня.
По време на карнавала сте близо до Хавана,
но всъщност е отдалечено.
Известни сме заради бойците ни
и заради лечебните сили на слънцето.
Варгас.
Какво приятно съвпадение.
Да, да наистина.
Какво те води в Карденас?
Уверявам те, че не е лечение?
Не, разбира се, че не.
Имаше доклади за жена отговаряща на описанието,
Била е видяна на влак, пътуващ на изток.
Не си видял или чул нещо,
нали?
Загубих вкуса си към жени с такива описания.
Радвам се да го чуя.
Слушайте...
Мога ли да ви почерпя с пиналяс?
Какво е това?
Питие,
питие.
Надолу по улицата има кафе.
Слънцето е силно.
Лицето ви е доста изпотено.
Тялото е със сигурност идентифицирано
от сестра й. Много тъжно, но вярно
Две бенки високо на бедрото.
златна коронка на задния зъб.
а на лявата ръка
малък кръгъл белег.
Много интересно.
Ще ме извините ли.
Трябва да отида до тоалетната.
Разбира се.
Направи каквото трябва.
Джулия?
Джулия?
Ела горе.
Луис.
Не съм те разочаровал, нали?
И все още, изпълнен с обожание.
- Къде е тя?
- Кой?
Не, няма я.
- Ти я извика.
- Чакай, нямаш никаква работа тук.
Моля те, бъди умен. Тръгни си.
Слушай, Луис,
откажи се, преди да стане много късно.
Помагаш на престъпник
и си много близо самия ти да станеш такъв.
Съвземи се.
Ти видя, тя не е тук. Така, че напусни.
Не ме лъжи г-н Варгас.
Мога да я помириша по теб.
Нейния парфюм, лъхащ от дрехите ти.
Току що сте се разделили, нали?
Това е. Махни се! Махни се!
Обгръща ли те с ръце по този начин?
Гали ли страна в твоята ето така?
Целува ли те по устата?
Ако те целуна сега, ще я вкуся ли?
О, господи!
Би направил това за нея?
Ехо?
Чакай, чакай.
Като говорим за дявола, ето я и нея.
Не, не ,не!
Господи. Какво си направил?
Това... това е той.
Детектива е.
Беше дошъл за теб.
Какво правиш? Не го докосвай!
Не го докосвай!
- Сам ли дойде?
- Да.
- И никой не го е видял да влиза?
- Аз, аз, аз...
Не знам.
Господи, Джулия.
Убих човек.
Трябва да тръгваш. Отивай към гарата.
Намери две места за сутрешен влак, пътуващ на изток.
Няма значение накъде.
Аз ще се свържа с оня агент,
ще му кажа, че сме решили друго,
и че е възникнало нещо спешно.
Джулия?
Да, какво?
Току що убих човек.
А аз току що си купих шапка,
но не мисля само за това.
Не го премислям отново и отново. Просто съм си купила шапка.
Няма значение.
Няма значение.
Вече е направено.
- Помогни ми.
- Господи.
- Това трябва да свърши работа.
- Ще го донеса.
Не, ти трябва да отидеш на гарата, преди да е затворило гишето.
- Ела тук. Сложи това.
- Добре.
Не бързай.
Върви бавно, наслаждавай се на разходката
и никой няма да те забележи.
- Разбра ли?
- Да.
Били,
най-накрая получи това, което заслужаваш.
Не се ли радваш да ме видиш?
Не се ли радваш да видиш отново стария детектив Даунс.
- Трябва ли?
- Имах много добри отзиви,
когато играх тази роля в Чикаго
или не помниш?
Остави ме да си вървя.
Ти наистина помисли, че съм мъртъв.
Нали?
Помисли си, че има истински куршуми в пистолета?
Помисли ли, че са истински в нощта, когато той дойде да те убие.
Той не би поел риска да те застреля.
не и преди да те хвана.
- Остави ме да си вървя.
- Никога.
Не и преди да се върнеш в играта.
- Каква игра?
- В нечестната, драга, в измамата.
Няма никаква игра.
Така ли? Аз я виждам толкова ясно.
Какво виждаш, а?
Виждам го останал без пари.
Виждам ти да се оправяш с това.
Виждам го да прави единственото, което може да направи,
да отива в Сан Диего и да продаде дял от фирмата си.
Виждам го да се връща обратно с пари.
Виждам нас,
да завършваме това, което започнахме.
Аз и ти - заедно.
Ще те направим богата... вдовица.
Не, не.
Той струва много повече, отколкото му измъкнахме първия път.
И е толкова лесен.
Толкова ти е отдаден,
отново в прегръдките ти.
Общи престъпления и различни тайни.
- Остави ме да си вървя, моля те.
- Моли се!
Моля те, пусни ме!
Това го погъделичка и той се уголеми.
Той казва,
че ме обича.
Никой не те обича, Бони.
Никой не би могъл,
освен мен.
Той ме обича.
Мисля, че той ме обича.
Не достатъчно, за да живее живот на беглец.
Задни улички, евтини хотели.
- Не ме притискай.
- И заживели щастливо.
Приятна, уважавана двойка, живееща на главната улица.
Неделна вечеря, разходка в парка,
деца...
Господи. Какво ти е направил.
За коя се мислиш.
- За коя?
- Престани.
Ти си курва, Бони.
Само да те докосне мъж и ти си вече мокра.
Не е ли истина?
Такава си родена и такава ще умреш.
Рано или късно, ако полицията не те хване.
- Не би ми го направил.
- Аз бях първият ти мъж, Бони.
Най-първият ти.
И ще бъда...
последният ти.
По един или друг начин.
Нямаш бъдеще с него, скъпа.
Приеми истината.
Той не може да живее собственият си живот.
И определено,
не може да живее твоя.
Остави го да си върви.
Не.
Остави го.
Не.
Нека си върви.
Добре.
Джулия?
Джулия?
Толкова съм гладна.
Ами той?
- Не можахме да се отървем от тялото.
- Не, направено е.
- Направено е?
- Да.
Искаш да кажеш, че си го направила сама?
Опаковах багажа и оставих един костюм за влака.
Взе ли билетите?
- Билетите? А, да.
- Добре.
Тръгваме утре сутринта,
обратно в Хавана. Не е проблем.
Какво приключение.
Ела в леглото.
Сигурно си изморен.
- Аз също.
- Чакай, чакай.
Да?
Нямаш ли съвест?
Изобщо?
Разбира се, че имам, но не позволявам да излезе от мен.
Това е нещо, което се случи, нещо трябваше да се направи.
А когато нещо трябва да се направи, го правиш, нали? Така, че за нас,
кратък живот, но вълнуващ.
Лека нощ.
Чуй я какво говори.
Чуй какви думи излизат от устата й.
Имаш предвид Бони?
Да, Бони.
Нямаше ли контрол над нея?
Не, не можех да я контролирам.
Никой не може.
Никой, освен Били.
А той искаше останалите пари.
Намери къща в бедната част на града.
Бони каза, че никой няма да ги забележи там.
Беше права.
Имаше много неща, които нямаше се да забележат там.
Единственото, което трябваше да направи
е да накара Луис да отиде до Сан Диего
И той щеше да го направи.
Не, не, не разбираш.
- Фалирал си?
- Да.
Ще отида утре до Сан Диего. Ще взема първия влак.
Как ще го направиш?
Трябват ни пари, нали?
Както кажеш.
Не!
Джулия?
Успокой се.
Не искам да ходиш в Сан Диего.
Но трябва.
- Не искам да ходиш
- Нямам избор.
Имаш избор.
Още веднъж.
- Когато ръката ми е вдигната на гърдата?
- Купа.
- До лявото ми ухо.
- Каро.
- До дясното.
- Спатия.
- Гърлото ми?
- Пика.
- Кутрето на лявата ми ръка.
- Асо.
- Кутрето на дясната ръка?
- Десет.
- Когато направя така нямам нищо.
- Добре.
- Да.
Да.
Толкова си естествен.
- Слушай...
- Това е начина.
Това е единственият начин, нашият начин.
Аз и ти - заедно.
Моля те.
Сега,
Кажи ми... какво държа?
- Още една чаша уиски?
- Да.
Много е за мен.
Да, защо не.
Да, наистина, защо не.
Добре.
Той отново печели.
Съжалявам, господа.
Още шампанско?
Дамата ще има ли нещо против, ако сваля сакото си?
Не, моля.
Не забравяйте, че съм наравно тук.
Лесно е да се каже.
- Да ви донеса ли друго питие?
- Не.
Благодаря.
Още уиски?
Бихте ли помолили дамата да се оттегли, сър?
Какво искате да кажете?
Трябва ли да ви се казва.
Махнете ръцете си от съпругата ми. Моля ви, сър.
Ако има нещо по-подло от това да мамиш другарите си,
то е да използваш жена да го прави вместо теб.
Джулия.
О, скъпа.
Нека да видим какви други номера знаеш?
Добре ли си?
Да.
Да...
Да извикам ли някой?
Толкова си мил.
Толкова си млад и невинен.
- Не.
- Какво?
Никой не е невинен.
Ти също имаш история да разкажеш.
Ще ми я разкажеш ли?
Ако има време.
Нямам история.
Не и като твоята.
Сега беше историята на Бони,
а виж какво направи.
Той не можеше да живее в нейния свят,
А тя никога нямаше да е подходяща за неговия.
Никога нямаше да го заслужава.
Трябваше да го пусне да си върви.
Тя щеше да бъде Бони.
Ясно, трудно
и просто.
Луис ще отиде до Сан Диего.
Тя щеше да оцелее.
Драги Алън,
поздравления.
Току що закупи дял от Варгас-Джордан Кафе Експорт.
Цената, която плати е всичко,
което имаше в сейфа, което мисля е в твоя полза.
- Съжалявам.
- Луис! Чакай!
Съжалявам, че не изчаках да обсъдя това с теб,
но както може би знаеш, сега бягам от правосъдието.
Повече от това не мога да кажа.
За какво говориш?
Убийство.
- Извърших убийство.
- Не.
Да.
Направих го за нея.
И истината е,
че бих го направил отново.
Късмет
и благодаря, че ми беше приятел.
Тръгвай.
Господ да ти помага.
Ще ми запалиш ли пура.
Да.
Ще направя кафе.
- По дяволите!
- Какво се случи?
- Плъх.
- Плъх?
Мина точно до крака ми.
Виждаш ли го?
Не.
Не го видях. Къде тръгна?
- Отивам до аптеката.
- По това време?
- Да.
- Девет часа е. Затворено е.
- Тази е частна, работи до десет.
- Чакай, чакай...
Няма да се бавя.
Не може да го спасим, скъпа,
- ако за това си мислиш.
- Защо не?
Защо просто да не тръгнем?
Имам два билета за влака.
Имаме парите.
- Остави го.
- Не, Бони.
Не ти отива да бъдеш състрадателна.
Как да ти се доверя?
- Винаги ще има някой между нас.
- Защо трябва да го нараняваш?
Той е част от теб, която трябва да умре.
Трябва да го убием или кълна се, той ще убие теб.
Какво правиш... Били?
Връщам се там с теб.
Ще довършим работата. Прави каквото ти се казва.
Не, не.
Кажи го.
Кажи, че си моя.
Моя си.
- Да.
- Да, какво?
Да, твоя съм.
Стресна ме.
Забави се.
Какво правиш в тъмното?
Мисля.
За какво?
Мислех си, че ако те загубя, животът ми ще свърши.
Нищо няма да е останало,
освен тъмнината.
Не говори такива неща.
- Намери ли каквото търсеше?
- Да,
но трябваше да обиколя няколко места.
Ще отида да се преоблека.
Измий си ръцете и си лягай. Аз ще донеса кафето.
Заповядай.
Как мислиш, че умират?
-От отровата?
- Да.
Не знам.
Отнема ли много време?
Предполагам, че зависи от това колко им даваш.
Правилно.
Болезнено ли е?
Наистина не искам да се замислям.
Не.
Не, не, не. Разбира се, че не.
Не искаме нашата съвест да ни напомня за миналото, нали?
Това е нещо, което трябва да се направи.
А когато нещо трябва да се направи,
го правиш.
Да не би кафето ти да е горещо.
Видях го.
Кого?
Проследих те.
Кого видя? Какво?
Джулия,
Ще играем ли играта
или ще говорим истината?
- Най-добре истината.
- Добре.
Той тук ли е?
Да.
Къде?
Чака навън, когато изгася лампите.
Когато съм мъртъв?
Да.
Аз го доведох до теб, когато бяхме в Хавана, нали?
Да.
От къде е знаел, че няма да те убия?
Бил сложил халосни куршуми в пистолета ти.
Като в пиеса.
Всичко.
Лъжи.
От момента в който те срещнах.
Не всичко.
Смяхте ли ме се, двамата, зад гърба ми?
Смяхте ли ми се за това, колко съм глупав,
колко съм сляп?
Не.
Смей се сега, когато ти казвам това.
Обичах те, Джулия.
Джулия не е тук. Джулия е мъртва.
И се смей, когато ти казвам, че още те обичам.
Не.
Не мен.
Не ме обичаш.
Да.
О, да.
Теб.
Не Джулия Ръсел,
не Бони Касъл.
Теб.
Обичам те, защото те познавам.
Защото... те познавам.
Такава, каквато си.
Добра и лоша.
По-добра и по-лоша.
Вече съм ти казвал това, а ти не ми повярва.
Тази вечер ще повярваш.
За нас.
Кратък, но вълнуващ живот.
Не го прави.
Никаква друга любов.
Никаква друга, освен теб.
От първия до последния.
От началото до края.
Не се променяй Джулия. Никога не се променяй.
Не, не, не!
Дръж се за мен.
Да вървим, любими.
Да вървим.
Не, не!
Не.
Разочарова ме, Бони.
Какво мислиш,
че са истински куршуми?
Говорите ли английски?
Да.
- Има нужда от лекар.
- Ами този?
Той е мъртъв. Той има нужда от лекар.
Добре, ще повикам полиция.
Луис, Луис...
Обичам те, обичам те.
Обичам те, обичам те. Чуваш ли ме.
Обичам те, обичам те.
Не, не. Дръж се.
Не, не. Не умирай!
Остани! Дръж се!
И тук историята приключва.
Поне за мен.
Въпреки, че той е жив сега,
как да се свържа с него?
Вярвате ли в прошката?
- Да.
- В изкуплението за човешката душа?
Да.
Дори и за някой като мен?
Да.
Вярвам.
Тогава ще го видя в рая, нали?
Да.
- Бихте ли ми подали шала.
- Да, разбира се.
- Молете се с мен.
- Добре.
Носих това на сватбения си ден.
Всичко готово ли е?
Съжалявам, госпожо,
време е.
Позволете ми.
Какво, по дяволите?
Това е свещеника.
Той си тръгна. Видях го.
Стража!
МАРОКО
Трябва да кажа,
че е удоволствие да срещнеш толкова приятна компания.
Удоволствието е изцяло мое.
Благодаря на вас, господа, че ми позволихте да гледам.
Наздраве за дамата.
Господине, може ли да кажа,
че сте късметлия да намерите такава съпруга.
Да, такъв съм.
Може би,
по-късно ще ви разкажа как стигнахме дотук.
Това е...
интересна история.
Някои неща са дори истина.
но засега мога само да кажа,
че от момента в който я видях
я обикнах.
И без значение цената,
не можеш да избягаш от любовта.
Четири.