The Recruit (2003) (The Recruit-CD1.sub) Свали субтитрите
- Никой не вдига.
- Продължавай да опитваш... Сигурен съм, че той е на път...
- Определено е на път.
- Защо никой не вдига телефона?
- Ало?
- Хей Джеймс! Жив ли си бе човек?
- По дяволите!
- О!
- Съжалявам!
- Извинете... Джеймс Клейтън.
- Съжалявам, че закъснях. Претърпях злополука с водно легло.
- Бил Рудолф, от фирма "Дел".
- Радвам се да Ви видя. Мога ли да ползвам Вашия компютър?
- Да.
- Благодаря Ви.
- Здравейте момчета.
- Здравей.
- Ах...
- Тук някъде е.
- Ето го. Добре.
- В 7:00ч тази сутрин, дълбоко заспал,
Аз чух този трясък като... смачкващо се дърво.
Помислих, че е част от съня, който сънувах,
но не, леглото се беше сгромолясало на пода.
- Нашата програма използва най-добрите безжични технологии...
... които ние променяме,
трансформирайки ги в една съвършено нова програма.
- И как се нарича тя?
- "Сп@ртакус."
- Защо?!
- Беше наречена така след въстанието...
- На робите.
- Безжична мрежа.
- Ние имаме такава.
- "Сп@ртакус" връща всяка отделна радиовълна обратно
на неговия роб.
- Ние контролираме програмата.
- Гледай.
- Погледни. Избери си екран и гледай.
- Ало, Бил Рудолф.
- Хей, кой е този? Някой се опитва да ни хакне.
- Какво е това?
- Прекрасно е!
- Благодаря.
Би ли могъл... да сложиш нашего лого на представянето на "Sony" ?
- Разбира се... срещу прилична сума.
- Ще се разберем, а?
- Да.
- Добре.
" Какво, ако не искам да чуя нещата, които ти казваш? "
" Къде беше ти до вчера, когато аз бях беден? "
" Ти искаш да си с мен, това е добре "
" Но е прекалено, прекалено късно "
" Отново и отново, те молех "
" Само за мъничко светлинка "
- Благодаря.
- " която да ми покаже пътя "
- Хей.
- " Аз бях тотално в мрак "
- Какво ще обичаш?
- " Ти постъпваш като... "
- Бих желал да те науча на нещо.
- Добре, но точно сега съм доста зает.
- Джеймс, най-важното нещо, което трябва да знаеш,
е че не знаеш нищо.
- Какво виждаш...
...какво чуваш...
нищо... не е...
каквото изглежда.
- Питие?
- Мартини.
- Разбира се.
- Така се започва, знаеш ли.
- Ще ти се обади след ден-два.
- Името му е Джон Медика.
- Той е шеф на R&D за Дел.
- Той ще те покани някъде навън за по едно мартини.
- Преди да е изминало много време, ти ще работиш
във "Висше криптиране" във Бетесда.
- Едва след пет години, ще вземеш своята първа годишна отпуска-пътуване до Тексас.
- Дотогава ще си се оженил, Ще имаш 0.5 деца, ще получаваш 200000 на година,
и това е всичко... това е цялото шоу.
- После умираш.
- И всичко започва заради едно гадно, малко мартини.
- Е, значи ти си вербовчик.
- Това съм аз.
ЦРУ
- Шегуваш ли се?
- Молбите за ЦРУ са повече от десетки.
- Уоу.
- Ще трябва ли да убивам някого?
- Би ли искал?
- Хей момче... "Хайнекен"?
- Да, секунда.
- Всичко, което знам за ЦРУ е, че те са сбирщина мазни,
стари бели момчета които заспиват точно когато имаме най-много нужда от тях.
- О, добре, както казах, ти нищо не знаеш.
- Аз знам какво знам.
- Радвам се да те видя, Джеймс.
- Аз съшо.
- Като си помисля, най-вероятно ще попаднеш в петролния бизнес...
точно като баща си.
- Хей!
- Хей, хей...
- Познаваш ли баща ми?
- Джеймс, аз съм вербувал и обучавал, и служил,
с най-добрите, което нашата родина можеше да предложи
повече от четвърт век.
- Аз съм железен познавач на таланти.
- Това е моят подарък.
- Вербувам ви, г-н Клейтън.
- В случай, че не си забелязал, аз не съм човек за ЦРУ.
- Нямаш представа какво означава да си човек за ЦРУ?
- Не и аз.
- Не? Добре, не знам.
- Завърши с отличие в М.И.Т.,
специализирайки се в криптография,
изпадна от класацията за студентски психо-профилактичен тест.
- Това е поверително.
- Да, точно така.
- Ти си подвижен, атлетичен, и...
- И какво?
- Израснал си далеч, отвъд морето... Узбекистан, Бруней...
- Венецуела.
- Да, баща ми работеше за "Шел Ойл" не задълго.
- Баща ти е починал през 1990г...
при една самолетна катастрофа в Перу.
- На къде биеш?
- На къде бия?
- Накъде по дяволите, мислиш че бия?
- Името ми е Уолтър Бърк.
- Номерът ми е на спортната страница.
- Обади ми се.
- Ще бъда тук до утре на обяд.
- Много драматично, Джеймс.
- Искам да поговорим. Може ли да поговорим?
- Да.
- Къде си?
- Добре, знаеш ли къде е телефонната кабина, от която се обаждаш?
- Да.
- Завърти се.
- Както го обичаш!
- Доста си самоуверен.
- Е...
- Разкажи ми за баща ми.
- Ти вече знаеш, нали?
- Имам предвид, затова стоиш тук.
- Ако искаш отговори, значи си в грешната кола, дете.
- Аз просто знам някои тайни.
- Не можеш да вярваш на най-добрите си приятели,
на твоите 5 чувства...
Само на малкото гласче вътре в теб,
което повечето цивилни дори не са чували...
Слушай него.
- Имаи доверие само на себе си.
- Мисля, че това е което баща ти би казал.
Доверявай се само на себе си, Джеймс.
- Мога ли да Ви помогна, г-не?
- Джеймс Клейтън... Тук съм за интервюто.
- Просто спрете там, минете през охраната.
- Благодаря.
- Здравейте., казвам се Джеймс Клейтън.
- Тук съм, за да се видя с Уолтър Бърк. Той ме очаква.
- Можете да го почакате ето там. Ще му съобщя за Вас.
- Джеймс.
- Хей.
- Правило номер едно... не трябва да те хванат.
- Бяха добри офицери.
- Добри приятели.
- Така, значи си готов да започнеш?
- Разбира се.
- Имаш измамник във F-4.
- Добре,дайте ми го в повече ъгли,
и двата теста.. дайте и двата.
- По-ясно.
- Абсолятно едно и също!
- F-4... изгони го.
- Хванах те в измама, приятел.
- Моля те напусни.
- Все още имаш добро зрение, Уолтър.
- Каква е тази история,
че си видял една стара жена, да бута бебешка количка?
- А Уолтър вижда, че количката язди малко говедо, и бам!
- Никакви въпроси, духва бабата право вън от обувките.
Обърна се, тя беше от Хамас
и цялото това нещо беше натъпкано с експлозиви.
- Не беше Хамас, беше Абу Нидал.
- Абу Нидал, точно така.
- Тези истории за войната... ти просто ги обичаш, нали?
- Ух, D-4...
кажи му да забрави за мацката и да приключва теста.
- Бърк каза, "Забрави мацката, и приключвай с теста."
- Как обикновено те карат да се
чувстваш обърканите проблеми?
- Объркан.
- А когато се ядосаш,
изпитваш ли трудност да се контролираш?
- Разбира се.
- Как обикновено се справяш с даден провал?
- Зле.
- Бил ли си някога преднамерено жесток с някое животно?
- Да.
- Моля разкажете ни остойно.
- За Коледа, свързах рогата на един северен елен с главата на кучето си.
- Бихте ли определили себе си
като субективно устойчив или обективно податлив?
- Метафизично - без никакви бръчки.
- Случвало ли Ви се е скоро да пътувате с влак,
да танцувате под дъжда, да не чувствате болка?
- Да не чувствам болка.
- Знам, че казах нещо за танцуване по дъжда, но... да не чувствам болка.
- Благодаря.
- Господи, мразя това.
- Здрасти.
- Здравей.
- Аз съм Джеймс.
- Лейла.
- Както в песента.
- Да.
- Голямо кафе.
- Аз съм голямо момиче.
- Разбира се.
- Името ти Джеймс Клейтън ли е?
- Джеймс Дъглас Клейтън.
- Отговаряй само с "да" или "не".
- Името ти Джеймс Клейтън ли е?
- Да.
- Роден си на 21 октомври, 1976?
- Да.
- Работил ли си някога за нечие чуждо правителство?
- Не.
- Вземал ли си успокоителни днес?
- Не.
- Маями.
- Нещо против да седна тук?
- Няма проблем.
- Здрасти. Рони Гибсън от Вашингтон Д. С.
- Джеймс Клейтън отвсякъде.
- Радвам се да Ви видя.
- Аз също.
- Имаш ли някъква представа какво си говорят онези там двамата?
- Мисля, че това е Фарси.
- О, да. Да, Фарси.
- Чисто е.
- А...Какво правиш?
- Нищо.
- Какво?
- Някои от тези столове са включени...
Те те баламосват, докато през ето тези жици текат
10,000 волта под задника ти.
- Глупости.
- Точно така.
- Добро утро.
- Добро утро.
- Дами и господа, казвам се Денис Слейн.
- Аз съм помощник директор по операциите на Ленгли.
- Бих желал да Ви приветствам с добре дошли
в Специалния отдел за трениране на сръчността
или както я наричат на галено "Фермата".
- Сега позволете ми да Ви представя
Вашия старши инструктор, г-н Уолтър Бърк.
- Добро утро.
- Добро утро.
- И така, защо сте тук?
- Защо сте тук?
- Не е заради парите.
- Ако сте ГС-15 офицер, със нормално заплащане...
Ще изкарвате колко? 75 бона на година?
- Не можете да купите прилична спортна кола за тези пари.
- Не е заради секса.
- Хей, това че сте тук, няма да ви отвори паращута.
- О, Вие сте зъболекар?
- Аз съм член на ЦРУ, началник на Московския отдел.
- Ало?!
- А славата?
- Нашите грешки са извесни...
- Нашите постижения... не.
- Това е мотото на компанията.
- Вие спасявате света,
те Ви изпращат в някой прашен сутерен на Ленгли,
дават Ви малко лимонада и бисквити,
и Ви показват Вашия медал.
- Вие дори не си го взимате вкъщи.
- И така няма пари, няма секс, няма слава.
- Защо сте тук тогава?
- Казвам, че ние всички сме тук, в тази стая,
защото вярваме.
- Ние вярваме в доброто и злото,
и избираме доброто.
- Ние вярваме в правилното и грешното,
и избираме правилното.
- Нашата кауза е справедлива.
- Нашите противници... навсякъде.
- Те са навсякъде около нас.
- Има страшни работи навън...
- Което ни води тук... във Фермата.
- Вие всички пристъпвате през огледалото.
- Какво виждате, какво чувате...
... нищо не е каквото изглежда.
- Г-н Бърк?
- Хей.
- Аз просто, ъъ... аз се надявах, че може би бих могъл да ви купя една бира...
...и бихме могли да поговорим.
- Имам толкова много въпроси относно баща ми.
- Правиш грешка, синко.
- Позволи ми да те поправя.
- Бях доста приветлив с теб
по време на твоето вербуване поради тази причина...
просто те вербувах.
- Аз не съм ти приятел.
- Не съм ти съюзник.
- Аз съм твой инструктор... точка по въпроса.
- Достатъчно ли говорихме?
- Всички "СТ" да докладват при Централната площадка, 15 минути.
- Всички ли са готови?
- Добро утро.
- Хайде.
- Хайде.
През следващите няколко месеца,
ние ще Ви научим как да мамите,
да бъдете артисти, ще Ви научим на психологична манипулация
над съзнанието, на подвизи.
- Ние ще Ви дадем оръжията...
...черният занаят.
- Не вълшебства... само номера.
- Готови! Огън!
...прикритие, надзираване, разкриване.
- Ще имате възможност да убивате с множество оръжия...
или изобщо без оръжие.
Ще скачате нощем с парашут, ще скачате от хеликоптер...
Ще изучавате мокри и сухи експлозиви,
тактическо, високоскоростно шофиране в спешни случаи.
- Ще станете...
...Бонд... Джеймс Бонд.
- Благодаря Ви, г-н Клейтън.
- Вие вече играете. Това е добре.
- Вие сте пред всички нас.
- Да започнем с Клейтън. Защо не вземеш... Зак?
- Аах!
- Хубаво движение.
- Къде, по дяволите, научи как се прави това?
- Полицейската академия "Метро дейд".
- Старши инструктор ли си във фермата?
- Да.
- Истина.
-Добре... ако погледнете екраните,
ще видите, че пулсът му е равен,
дишането нормално,
зениците свити... все признаци на истината.
- Ела, раздразни ме!. Хайде! Нека бъде интересно!
- Носил ли си някога дамско облекло?
- Кой каза това?
- Да.
- Истина.
- Бил ли си... отсядал ли си някога в Перу?
- Да.
- Истина.
- Името ти Уолтър Бърк ли е?
- Не.
- Истина.
- Хайде, да го направим.
- Огън!
- Прибери и приближи!
- Отстрани своите мишени!
- Нинтендо.
- Това са книжни мравки... предаватели с микрофон.
- Те прилепват плътно до тялото или дрехата,
и са биологично произведени,
така че скоро след като бъдат отделени
от мястото им на съхранение, те започват да се разрушават.
- След 48 часа, тази буболечка се самоизяжда.
- Това са всички живи средства за наблюдение...
...дигитални, миниатюрни, превъзходни,
аудио и видео.
- Можеш да ги скриеш навсякъде.
- Вашата цел е да се промъкнете вътре, да инсталирате по три бръмбара,
и да напуснете без да бъдете хванати.
- Разполагате с 8 мин.
- Какво имаме тук, Уолтър, група от Д.С. & T.,
или няколко човека от НАП?
- Не знам.
- Някой да е излизал? от къщата напоследък?
- Не много.
- Не изглежда така, сякаш ще се случи тази нощ.
- Денис, не подценявай хората ми, ако обичаш.
- Обикновено са по-добри...
- Трябва да са от по-долна класа.
- Добре, може би да, а може би не.
- Кой знае?
- Съдбата знае.
- Обичам тази част.
- Буенас ночес, амиго.
- Ти току що беше разкрит.
- Двама долу.
- О, кой брой?
- Буенас ночес, амиго. Ти току що беше прикрит.
- Браво, момче.
- Аах!
- Ауч.
- Тръгвай!
- Върви, върви!
- Кой беше този?
- Добре ли си?
- Да.
- Окей.
- Някои от вас няма да оцелеят във Фермата.
- Някои ще бъдат помолени да напуснат.
- Някои ще напуснат.
- Но онези от вас, които успеят да завършат,
ще бъдат изпратени на работа извън Ленгли
или в различни посолства по света като официални агенти под прикритие.
- Което означава, шпиони с дипломатически имунитет.
- Сега, от време на време, обаче...
някой е избран да бъде неофициален агент под прикритие,
или Н-О-К... НОК.
- НОК е най-истинкият шпионин...
винаги на линия, винаги сам, беззащитен.
- Ако ви хванат,
най-вероятно ще бъдете измъчвани, застреляни, и/или обесени.
- И сега най-хубавата част...
... никой никога няма да чуе за вас.
- Ще станете звезда на стената,
празно място в книга.
- Така, чувствам как всички вие Алфи такива,
се надявате за този пост докато говоря...
- Така че, запомнете всичко е изпитание.
- Да? Добре.
- Добре, Мога да си позволя 10 цента.
- Йо, аз съм аут.
- Добре, ще те видя аз теб.
- Хайде, ще се побъркаш, Рони. Просто го преодолей.
- Ти си ченге от Маями, прав ли съм?
- Да.
- Така, защо не говориш Испански?
- Говоря.
- Добре, къде научи Фарси... Персийският район?
- О, това е смешно.
- Не, вечерно училище... Атлантическия университет на Флорида...
така, че бих могъл да отида там.
- Поздравления.
- Благодаря.
- Рони.
- Отвън съм.
- Добре, изглежда сме само аз и Сони Крокет.
- Сони Крокет...
черен ли е или бял?
- Какви са момичетата по Южния бряг?
- Какво искаш да направиш?
- Всичко е наред.
“ Сони, ти си момче “
“ Вдигаш много шум, играейки си на улицата “
- Ще видя облога ти и ще повиша.
- О, о, о... $2 най-много, помниш ли?
- Хайде, тук не играем по правилата във Фермата.
- Играем ли? Играем ли?
- Играем ли Сони?
- Чудесно.
- Окей. Така...
- Разширени ли са ми зениците?
- Може да блъфирам...
- Или може би просто тук е много тъмно. Ти как мислиш?
“ Ще станеш голям мъж някой ден “
“ Ще имаш кал по лицето “
- Окей, ще ти го дам. Предавам се.
- Какво имаше?
- Хей! Ние не играем така.
- Ти раздаваш.
- Хей, човече, добра игра.
- Добре, добре, добре...
- Изглежда мъжка вечер, хех?
- Някак си тъжно...
- Ще променя това.
- Време е за пътешествие. Фургонът е отвън.
- Всички отиваме да пийнем в “Блу Ридж”.
- Добре, вашата цел... достигате паркинга
с някоя, която възнамерява да прави секс с вас.
- Искаш от нас да свалим момиче?
- Да. Ъ-ъ... всъщност пет,
по една за всеки.
“ Промени се “
“ Но бъди себе си, сега “
- Здравей.
- Здравей.
- Ето, Кити.
- Благодаря, Бари.
- “ Промени се “
" Но бъди себе си, сега "
“ Промени се “
“ Но бъди себе си, сега “
- Не ме интересува.
- Нито пък мен.
- Как така?
- Ами вашите лични интереси не ме интересуват.
- Просто съм вън от играта.
- Има само едно нещо, от което се интересувам сега.
- И какво в то?
- Ти как мислиш?
“ Промени се “
“ Но си остани ти, сега “
“ Промени се “
“ Но си остани ти, сега “
- Звучи ми забавно.
- Извини ме за момент.
- Хей... какво става? Какво правиш тук?
- Как ти изглежда?
- Изглежда си пияна.
- Възприемчив.
- Всичко наред ли е?
- Да, всичко е супер.
- Добре.
- До утре.
“ Оу, промени се “
- Джеймс...
“ Но бъди себе си, сега “
- Отрязаха ме. Вън съм.
- “ Промени се “
- Шегуваш се.
- “ Но бъди себе си, сега “
- Вън съм от програмата.
- “ Промени се “
- Сериозно... казаха ли защо?
- Не казаха нищо.
- Просто сядат, поразпитват те,
и после те тикват в някой скапан мотел.
“ Промени се “
“ Но бъди себе си, сега “
- Съжалявам, мисля единствено за това, че ми се повръща.
- Добре ли си?
- Да, мисля, че пих прекалено много текила.
- Знаеш ли, просто ти и аз
най-накрая чувстваме тази химия,
и знаеш ли, аз дори имам мотелска стая,
където бихме могли да отидем
и да правим напълно оправдан, утешителен секс,
но сега мисля само как да не повърна.
- ... стаята се върти нали?
- Да, като пумпал.
- Трябва да си отидеш вкъщи. Ще ти повикам такси.
- Хайде. Ела.
- Навит ли си да ме отведеш до вкъщи и да ме вкараш вътре?
- Искам.
- Бар “Блу Ридж”, да.
- 10 минути? Благодаря Ви.
- Таксито ще дойде след 10 минути.
- Окей.
- Окей.
- Хайде, изчакай с мен отвън, а?
- Аз...
- Хайде.
- Лейла, хайде чакай вътре. Студено е.
- Не. Не, не, не, не, не. Просто чакай.
- Хайде. Искам да те целуна.
- Кажи ми.
- Благодаря.
- За какво?
- Операцията завършена.
- Моята операция беше да попреча ти да изпълниш своята.
- Кой каза, че моята завършена?
- По-леко, човече.
- Беше просто операция!
- Просто си върши работата, това е.
- Господи, мразя го този.
- Свърши си работата. Добре.
- Гражданин ли си на САЩ?
- Да.
- Истина.
- Свързан ли си по някакъв начин с ЦРУ?
- Не.
- Не е вярно.
- Добре, хайде да потанцуваме.
- Клейтън, сменете си местата със Зак.
- Добре, всички знаем, вярвам,
каква е лъжа, когато я видим.
- Но един добър разпитвач може също да смекчи субекта...
Нали знаете... да го извади от контрол,
да го направи уязвим.
- Никога не знаеш какво може да ти се случи.
- Така че... давай.
- Името Ви Лейла Мур ли е?
- Да.
-Истина.
- Миналата вечер в бара,
ти каза, че усещах химия между нас.
- Така ли беше?
- Какво?
- Негов е разпита, отговори на човека.
- Лесен въпрос... да или не?
- Аз бях под прикрите, беше част от операцията.
- Истина.
- Ти каза, че искаш да отидем вкъщи и да правим утешителен секс.
- Така ли беше?
- Ти злоупотребяваш.
- Искаше ли да правиш секс с мен миналата нощ... да или не?
- Не.
- Би ли направила всичко, за да станеш агент на ЦРУ?
- Всичко?
- Не.
- Лейла!
- Стой далеч от мен.
- Мога ли да говоря с теб?
- Има граници, Джеймс.
- Ти искаш да се подмазваш на Бърк, направи го сам.
- Не става въпрос за Бърк.
- Ти спечели, окей?
- Как е?
- Боже!
- Съжалявам глупака.
- Някой, когото познавам ли е?
- Може би.
- Отпусни го.
- Ти си пръв.
- Не знам как да...
- Мястото ми не е тук.
- Хайде... писано ти е да го правиш, синко.
- Познаваш ме по-добре отколкото аз самия?
- Хей, тази чанта знае повече за теб, отколкото ти самия, Джеймс.
- То е вътре в теб!
- То е в кръвта ти.
- Аах!
- Раците на мама Ланда
от 14-ти кръг в Сейгон...
най-добрите раци на света.
- А това място... на второ място след тях.
- Окей, защо просто не питаш?
- Давай и ме питай.
- Познаваше ли го?
- Не.
- Срещнах го веднъж.
- Фолклендс... около '89.
- Какво... какво правеше той там?
- Мисли, синко. Не мога да ти кажа нищо определено.
- Просто не мога.
- Дори не мога да потвърдя неговата задача.
- Не мога.
- Той ми разказваше истории...
- Той казваше...
веднъж, когато уцелили, в пустинята завалял нефт.
- Това е правел той, Джеймс. Разказвал е истории.
- Да.
- И е лъгал.
- Това не означава че не те е обичал.
- Какъв е бил той всъщност?
- Какво е правил?
- Ти ще се побъркаш, дете. Със сигурност.
- Понеже непрекъснато гледаш назад,
ще пропуснеш целия си живот.
- Това е загадка, която не можеш да разрешиш.
- Кой е... кой е Едуард Клейтън?
- Ами, наред с всичко друго, той беше баща на Джеймс Клейтън.
- Беше и нещо друго.
- Беше призрак, Джеймс... точно като мен.
- Точно като теб.
- Не гледай сега.
- Бяхме... следени до бара.
- Сериозно?
- Да.
- Понякога тези момчета просто обичат да се размотават наоколо,
за да видят дали могат да се доберат до вътрешността на Фермата.
- Ще пратя някой да се заеме.
- Здрасти.
- Изглежда добре.
- Да, но мога ли да го направя наслуки
скачайки от самолета?
- Обзалагам се, че можеш.
- Благодаря.
- Може би не е най-подходящото време за извинения.
- Няма нужда да ми се извиняваш.
- Мога ли?
- Разбира се.
- Ето как гледам на нещата...
- Научихме много един за друг.
- Да, по трудния начин.
- Да, по труден начин но въпреки това... поне знаем.
- Добре...
- И така, сега... напред сме в играта.
- Така ли е?
- Точно.
- И какво правим сега?
- Нищо.
- Не тук.
- Не сега.
- Не, не сега.
- Къде ще си, след една година?
- Вероятно ще сервирам при Данни'с.
- Мм-хмм... да.
- Когато аз бях дете, баща ми би извадил атласа...
- Окей, днес ние практикуваме изкуството на наблюдението.
- Запомни твоите тренировки.
- Човекък когото следим е...
- Заек.
- А човекът, който следи...
- Око.
- Око.
- Зад окото е останалата част от наблюдателния отбор,
който не може да види заека но следи окото.
- Докато заека пътува,
помощниците на отбора ще се въртят на позицията на окото,
така, че заекът да не може да разбере, че го следят.
- Заек, не забравяй, твоите затворени точки
ти помагат да идентифицираш кой е по петите ти.
- И Изключвайте тези клетъчни телефони.
- В полето, те действат като проследяващи устройства.
- Добре? Какво правим?
- Импровизираме, модифицираме, адаптираме, надделяваме.
- Хайде да се хващаме на работа!
- Изключи ли си телефона?
- Не го взех.
- Добре.
- Хей... изглежда добро място за криене.
- Права си.
- Хайде да се скрием тук и да чакаме, окей?
- Разбира се.
- Джеймс! Джеймс!
- Лейла!
- Не!
- Джеймс!
- Махни се от мен!
- Аз съм от Дипломатическия корпус.
- Знаем, че работиш за ЦРУ.
- ЦРУ.
- Не работя за ЦРУ.
- Но мисля че вие - да.
- Наслаждавай се на студения си душ.
- Гладен ли си, Джими?
- Момчета, правите най-доброто.
- Осъзнаваш ли, че никоя страна с McDonald's
никога не е нападала Съединените Щати?
- Във Фермата научиха ли те на това?
- Не знам за какво говориш.
- Мислиш, че това е игра ли, Джеймс?
- Мисля... че е изпитание.
- Не.
- Съжалявам, приятел.
- Не е изпитание.
- Всичко е изпитание!
- Всичко е изпитание.
- Добро утро, Джеймс.
- Как се казват твоите инструктори?
- Окей.
- Окей.
- Джон е разумното момче.
- Пол е хитрият.
- Джордж е прекалено тих.
- А това ново дете...
не мога да запомня името му.
- Ох.
- Сега разбирам защо тя се молеше за теб.
- Забавен си.
- Съжалявам, ако тези вонят.
- She pissed herself.
- О, Лейла.
- Лейла?
- Бърк! Искаш ли име?!
- Бърк! Бърк!
- Искам да видите това.
- Искам да видите какво се случва на някого...
на някого, за когото ви е грижа,
така че няма да забравиш...
- Какво трябва да научиш от това упражнение...
и го научи добре...
Правило номер едно!
Не се... оставяй... да те хванат.
- Хей, приятел, изпотил ти се е задника.
- Знам. Горещ е.
- Не... имам предвид, че ти наистина си с потен задник.
- Не се притеснявай приятел.
- Просто имаш нужда от малко помощ.
- Това е моя тайна.
- Тампони?
- То е като хладен пролетен бриз
духащ през бузите на задника ти.
- Засега няма да пробвам нищо.
- Здравейте, тук е Бил Рудолф от “Дел”.
- Не мога да се обадя в момента, но моля оставете съобщение след сигнала.
- Ще Ви се обадя възможно най-скоро. Благодаря.
- Хей, Бил Рудолф, благодаря ти за обаждането.
- Джеймс Дъглас Клейтън е на телефона.
- Срещнахме се при М.И.T. в Бостън на... ние... Сп@ртакус...
Сп@ртакус...
и аз бях със семейството си,
но сега се върнах и съм готов да полетя със Сп@ртакус,
ние можем да полетим със Сп@ртакус
и да променим нещата.
- Ще ми се обадиш ли...
- Добър удар.
- Гърлото ми.
- Пусни. Сега.
- Сега.
- Какво...
- Виждам, че живееш добре.
- Вземи си някои дрехи. Ще пътуваме.
- Пътуване?
- Да. Ще чакам отвън.
- Тая смрад е стигнала до мозъка на костите ти...
- Какво правя тук?
- Свърши се, спомняш ли си? Вън съм от играта.
- Няма да играя твоите тъпи игри.
- О, ще играеш, Джеймс.
- Ще играеш, защото твоята лична машина...
която те вози, движи, мотивира...
е стремежа да задоволиш...
- Мен.
- Точно така, спри.
- Спри проклетата кола!
- Добре! Тръгвай, излизай.
- Издържа своето упражнение с разпита по-добре
отколкото всички останали в последните 15 години.
- Аз се провалих!
- Всички се провалят! Това е целта!
- Упражнението не свършва, докато не се провалиш.
- Тогава защо ме изхвърлиха?
- Не са! За това съм тук.
- Ти си НОК, Джеймс.
- Глупости.
- Отпадането ти беше измислено.
- Ти си НОК.
- Казах ти, че съм железен познавач на таланти.
- Защо аз?
- Влизай.
- Не мога да повярвам.
- Още психологически игри на Фермата...
- Нищо не е както изглежда, бла бла...
- Не, не, не, не.
- Отвори онова, отвори джабката.
- Така.
- Сега виж защо ти.
- Затова.
- Лейла? Ка...
- Лейла Мур...
израснала от три годишна при Том и Сюзан Мур
от Уорчестър, Мас.
- Както и да е,нейната истинска фамилия не е Мур... а Насари.
- Родната й майка е Алжирка, а баща й - Французин.
- Всичко е там...
- Тайни сметки, запис на обажданията, фалшиви паспорти.
- Лейла е двоен.
- Тя е къртица, Джеймс.
- Не вярвам. Това е лудост.
- Как по дяволите тя е влязла във Фермата...
- Ние я искахме да влезе!
- Искахме да навлезе в нещата, колкото е възможно повече,
защото тогава тя ще ни отведе при своите шефове.
- Знаем точно какво иска тя.
- Въпросът е на кого ще го даде. Това е което не знаем.
- Лейла ще ни отведе право по хранителната верига.
- Няма да го направя.
- Няма ли?
- Джеймс...
защо мислиш, че дойдох в Кеймбрижд за да те вербувам?
- Никой не вече не търси кандидати...
- Имам предвид, че молбите стигат до тавана.
- Имахме нужда от теб... Джеймс.
- Няма случайности.
- Ти и Лейла си подхождахте.
- Тя е сирак.
- Ти си млад мъж търсещ баща си.
- И двамата сте дълбоко мотивиран, и дълбоко независими.
- Вие даже изглеждате добре заедно.
- Чифтосахме ви за Фермата, синко.
- Чифтосахме ви, запомни ли?
- Бар “Блу Ридж”?
- Сесията с детектора на лъжата?
- Теста с точките за прикритие?
- И проработи, нали?
- Тя ти вярва.
- Може би те обича.
- И ти ще вземеш тази вяра и тази любов
и ще ги използваш, за да разбереш за кого работи тя.
- Джеймс...
- Първата ми мисия беше в Италия...Триесте.
- Дружеството на физиците се събира там всяка година.
- И така аз срещнах това момиче... красиво, сладко.
- Тя работеше за Руската група като секретарка.
- Както и да е, аз си свърших работата. Изработих я. Върнах я
- Много скоро, тя ми даде всичко, ти знаеш...
- Имам предвид, наистина висококачествено...
и... изведнъж съм герой.
- Но аз съм още дете,две години отдих, вън от Окала, Флорида.
- Имах това прекрасно италианско момиче, и тя полудя по мен,
и ние се влюбихме.
- Знаех, че руснаците са се добрали до нея...
- Знаех, че тя е в опасност, но...
материалът беше ценен.
- Можех да я предупредя.
- Можех да я спася.
- Но информацията беше по-важна.
- Разбираш ли?
- Информацията беше по-важна от нея...
по-важна от мен.
- Това е, което правим.
- Имам нужда да помисля.
ВКАРАЙТЕ ДИСК 2.