M.A.S.H. (1970) (M.A.S.H. CD2.sub) Свали субтитрите

M.A.S.H. (1970) (M.A.S.H. CD2.sub)
- Ти също, но не го осъзнаваш.
- Доста е дълбоко.
- Мисля, че това беше пръста ми.
Имам нужда от помощта ти, Хокай.
- Засегнат е не само дроба.
- Какво мислиш?
- Не знам.
- Хей, Радар.
- Да.
Дойде ли А отрицателна от Сеул?
- Непрекъснато я поръчваме, но тя все не идва.
- Как да дадем на хлапето лекарството?
Добре, готов е.
Тръба и иригатор, моля.
Дайте малко гел и пяна.
Не сега, скъпа. Лягай да спиш.
Ножици.
- Тампон.
- Още тампони.
- Да направим шев тук. Благодаря ви.
- Разширител за ребра.
- Клампа.
- Да му направим секси белег, а? Фантастично.
- Много кръв.
- Тампон.
- Ножици. Внимавай.
- Дай ми нещо, с което да бръкна.
- Тръба за мен.
- Как го допуска?
- Добре, млад е.
- Нещата се изплъзват.
- Подигравчия.
- Дай ми форцепса и тампон.
Горещи устни, ти може да си трън в задника, но си страхотно добра сестра.
- Благодаря, Трапър.
- Много кърви, Джон.
Има съсирек във вената над предсърдието. Трябва да е входната точка.
Клампа.
Усещам парче точно под съсирека.
- Ти контролираш вената.
- ОК.
- Трябва да спрем това шуртене.
- Клампа.
- Какво да направим?
- Да спрем шуртенето.
Това е много добър технически термин.
Исусе. Не е вената. Белодробната артерия от ляво е.
- Добре. Нека да го отворим още и да поразгледаме...
- Не можем да поразгледаме. Ами ако го изтървем?
Нямаме кръвта! Ако режеш още, ще го изгубим.
Виж, Хокай, артерията може да ерозира.
Сега е времето да действаме.
- Отрицателна.
- Нали каза, че нямаме кръв.
Намерих донор.
Отблизо всички бяха смачкани и не приличаха на себе си.
Пълен ли беше или празен, когато катастрофира?
Пълен, но това няма голямо значение.
Двамата пича, които возеше вече бяха мъртви.
А пилотът?
Пилотът е добре. Паднало му е капачето на коляното и е изгубил функциите надясната си ръка, но иначе е супер.
Не чух. Какъв беше цвета на косата й?
Черна, блестяща. Блестяща черна коса.
Черна? Ти харесваш черни? Аз...си падам повече по руси.
Знаех си. Знаех си, че си падаш по Горещи Устни Хулъхан.
- Правилно! Правилно!
- Върви на майната си, капитан Пиърс.
Знаеш ли, всеки път като я видя и ми иде да драйфам. Между впрочем, басирам се, че тя не е истинска блондинка.
Как се осмелявате да говорите така за един офицер от армията на САЩ, сър?
Не само че го казвам, но го и подкрепям с 20 кинта. Какво ще кажете?
Имаме облог. Ти си ми свидетел.
Добре, но кой ще бъде глупакът, който ще го докаже?
Ами аз бих могъл, ако никой друг не иска...аз...
Не, не. Ние... Трябва по някакъв начин да го видим всички заедно.
Пет минути минаха от времето за женската баня. Къде са?
Ще дойдат.
Много е добро, Хо-Йон.
- Какво става?
- Радар....
- Разгледа ли документите?
- Какво?
Не знаеш за документите, които полковникът остави?
- Защо не ми каза за документите?
- Опитах се.
Ето. Ето. Идват.
- Евелин, би ли ми помогнала?
- Разбира се.
Хей, Франки, ще погледнеш ли мазолите ми, ако обичаш?
Ноко, пристигнаха снимките на децата ми.
- Горещи Устни, искаш ли да ги видиш?
- Не ме интересуват.
Хей, Скорч.
Браво!
Браво! Браво!
Браво! Автора! Браво!
Браво! Автора! Браво!
20 кинта, а?
Печелиш.
Край! Това е!
Майоре, какво се е случило?
- Къде е Блейк?
- Не можете да влезнете при полковник Блейк.
- Млъквай, мръсник!
Това не е болница! Това е лудница!
И вината е ваша, защото не правите нищо за да ги обезкуражите!
- Какво искате да направя?
- Арестувайте ги!
Да видим какво мисли военният съд за пияното им хулиганство.
Първо ме нарекоха Горещи Устни, и вие гоставихте!
И после ги оставихте да вършат каквото си искат!
И ако веднага не ги предадете на военната полиция ,
аз...аз ще си подам оставката!
По дяволите, Горещи Устни, подайте си проклетата оставка.
Оставката ми!
Оставката ми!
Оставката ми!
Още малко вино, скъпа?
Да, ако обичаш.
Това истина ли е?
Хайде, хлапе.
Хайде. Добре ли си? Ще се справиш.
- Първо подаръка, после шофьора, после киното.
- Искаш да кажеш и тримата?
- Ами аз отивам, където и Уорън.
- Искаш да дойда с вас ли?
Ами, Бун...
Той е син на Сайнман Ре (Корейския президент - б. пр.), и трябва да влезе.
Хей, войниче!
- Аз ли?
- Да, ти. Откъде си?
- От военнополева болница на фронтовата линия.
- Не, питам те за родния ти град.
Той е на източното крайбрежие.
Раняван ли си досега?
Да, малко...незначително.
- Искаш ли да кажеш здравей на майка си?
- Ами майка ми всъщност е мъртва.
О, ами съжалявам.
- Но бих искал да кажа здравей на баща ми, ако може.
- Да, да, чудесно.
Здравей, тате.
Извинете. Преглеждам този младеж,
за да разбера дали става за войник в нашата армия.
Да, знам. Здравей, Хо-Йон. Как си, момче?
Пулсът му е много ускорен
и кръвното му налягане е опасно високо.
Така ли?
Значи смятате, че не е годен за армията.
Така реших отначало. Но след това видях в документите му, че е работил в американска болница,
където има доста наркотични вещества и може да е взел някое по погрешка.
- Защо ще прави такова нещо?
- Кой знае?
За да разбера истината ще го задържа тук за няколко дни.
Утре бързият му пулс и високото кръвно може и да са си отишли.
- Вижте...
- Така че предлагам да се сбогувате с него.
- Докторе, аз...
- Добър опит. Хайде, Хо-Йон.
О, човече.
* Това предаване стига до вас чрез Радио Токио
* с любезното съдействие на Ветераните от Задграничните Войни, пощенска кутия 63 в Седалия, Мисури.
* С постановление на Федералния съд "Ел Дю Понт и Компания",
* компания "Оръжия Ремингтон" и Имперската Химическа Индустрия на Великобритания
* са кроели планове да разделят мунициите....
Идиот! Бутна ме по хълма надолу и ми счупи чадъра.
Ще ми се тези неща да не кацаха тук докато играем голф.
- Това отдясно е той. Чакайте! Чакайте!
- Капитан МакИнтайър.
Лейтенантът идва от Сеул за да ви види.
- Вие ли сте капитан МакИнтайър?
- Да, аз съм капитан...
Лейтенант, изглеждате ужасно. Капитане, вижте му очите. Покажете си езика.
О, не, не. Свалете си ризата и ми кажете къде боли.
Не съм виждал подобен случай откак ходех на училище. О, Боже.
Слушай, Волмър, кажи им да проготвят главната операционна.
Това е случай един на пет. Мисля, че мога да ви спася.
Трябва да заминеш незабавно за Кокура, Япония.
Кокура, Япония? Това пък за какво?
Един конгресмен. Гръмнала граната по време на учение. Има парче в сърцето.
- Какво?
- Бащата на пациента е конгресмен.
Гръмнала граната по време на учение. Има парче в сърцето.
- Това ли е рентгеновата снимка?
- Да.
Както изглежда някакъв велик сърдечен хирург в Бостън казал на конгресмена,
че единствения човек, който може да помогне на сина му е Капитан Джон МакИнтайър.
Разбира се, предполагам, че би могло да има двама капитани с име Джон МакИнтайър...
Не, не, аз съм единственият Джон МакИнтайър.
Виж, Хамънд казва, че мога да взема някой да ми асистира. Искаш ли да дойдеш?
Да.
Лейтенант, мисля, че мога да ви спася. Взимайте по едно от тези на всеки половин час.
А сега влизайте в хеликоптера и и си закопчайте ризата. Вие сте във военната армия.
- Това дори не е близо до сърцето му.
- Знам, това е нищо.
Но кога друг път ще отидеш в Япония с голф екип?
Хайде, Шърли.
Проклета армия.
Проклета армия!
Проклет армейски джип!
Извинете, бихте ли ми казали, къде се намира синът на конгресмена?
- В отделение шест.
- Скъпа, би ли ни регистрирала?
Един момент! Не можете да влизате там. Кои сте вие?
- Кой съм аз? Аз съм специалистът от...
- Не ви вярвам.
Не можете да влезете преди да се обадя на капитан Питърсън.
Чакай секунда, този войник надвишава заповедите си. Ще я призова на дуел.
- Махайте се!
- Отворете!
- Той има два медала "Пурпурно сърце".
- Не можете да влезнете!
- Ще обезобразя тялото ти.
- Ще извикам полиция. Не можете да влизате.
- Не сте виждали такъв звяр.
- Ще извикам капитан Питърсън. Стойте далеч от мен.
- Капитан Питърсън, ако обичате.
- Капитан Питърсън.
- Какво правят тук двама гамени като вас?
- Госпожо, ние сме двама хирурзи и сме тук за да оперираме.
Не можете да се доближавате до пациента докато полковник Мерил не даде одобрение. А той все още обядва.
Майко, искам да започна да работя след час. Ние сме двама специалисти от Довър
и възнамеряваме да отворим гърдите на това момче и след това да се приберем да играем голф преди мръкване.
Така че намерете ми анестезиолога, за да приготви пациента
и след това ми донесете последните му снимки. Тези, които видяхме са от преди 48 часа.
После кажете в кухнята да ни приготвят обяд. Шунка е добре, а пържола - още по-добре.
След това ми намерете сестра, която да може да работи достатъчно близо до мен, без да ми се пречкат циците й.
О, о глупачка.
Как искате да е приготвена пържолата?
Пешкир.
Кажи вълшебните думички.
Добре! Настоявам за обяснение.
Някой да разкара това мръсно старче оттук.
Мръсно старче....
Аз съм полковник Мерил.
Не ми пука дори да сте Джак Армстронг, любимецът на Америка.
Ако гръдният му кош се инфектира, ще кажа на конгресмена кой е виновен.
- Ножици, моля.
- Ще ми разрешите ли да зашия раната?
Щипки.
- Кой беше това?
- Това е полковник Мерил.
- Този дюкян тук е негов.
- О, да?
А вие кой сте?
Аз съм д-р Джекил, а това е моят приятел д-р Хайд.
Защо не запазиш рапирата на остроумието си за глупаците у дома, Хокай?
Разказвал ли съм ти за моя приятел Me Lay Marston?
О, да. Този дето ходил наоколо и разправял на момичетата "Me Lay(аз лягам), you lay (ти лягаш)"?
Веднъж преброих 50 пъти. Да, разказвал си ми за него.
Ами той пуска газ за синчето на конгресмена тук.
О, наистина ли? Ами щом пуска газ, играе ли голф?
Не знам.
- Играеш ли голф?
- Не, нямам време за голф.
Зает съм да пръскам лунна светлина над Болницата на Новата Ера на д-р Ямачи, както и над неговия бардак.
Този възрастния, когото срещнах, когато идвах насам.
Той има примитивна детска болница и я финансира чрез публичен дом. И двете се намират в една и съща сграда.
Съобщение за вас: Елате долу, там сме ви приготвили нещо.
- Нещо ме чака в Кокура!
- Ето, войниче, вземи тези.
Вземи ни голф екипите, но да не изпуснеш нещо, че ще играем голф по-късно.
Чао, сводник.
- Дами.
- Момичета.
Господа, внимавайте с това...
Военна полиция.
Добре, пичове, играта свърши.
Най-после ни хванахте, а?
Къде се провалихме?
Не знам. Мисля, че беше жената. Нещо ми казва, че съм я виждал и преди.
Тя е онази от Танжер.
Можете да почакате в кабинета на полковника. Той ще се върне след минутка.
Не ви обвиняваме.
Вие просто си вършите работата.
* Юнайтед Прес Интернешънъл избра днес войната в Корея
* за топ новина за 1951 г.
- Бяхме по средата на удара.
Боже мой.
Добре. Вие сте арестувани.
- Ще ви изправя пред военен съд.
- Я стига, полковник.
Не вие ни държите в ръцете си, а ние вас.
Вие, момчета, се издънихте с този случай и ние ви спасихме задника.
Сега ще останем още един ден за да контролираме детето на конгресмена
и да...поиграем голф.
Ако това ви устройва, значи се споразумяхме.
Ако ли пък не, можем винаги да звъннем във Вашингтон
и вие ще разкажете вашата история, а ние - нашите. Проста работа.
Междувременно ще сме в апартамента за специални гости, където ще се изкъпем и избръснем.
Ако имате нужда от нас, ще ни намерите там.
Това клиент ли е?
Извинете.
Ето, опитай ти.
- Харесва ли ти?
- О, отвратително е.
Вижте, много ми е неудобно,
но бихте ли ми направили услуга - да погледнете едно детенце?
- Сега?
- Дете?
Ами след една небрежност
едно от нашите момичета се сдоби с недоносено американо-японско момченце.
Опитваме се да го поддържаме живо, но то или показва признаци на живот или кашля и се опитва да си отиде.
Няма нужда да го гледаме. Просто кажете на тази шибана болница да даде малко Липодол,
а ние ще му направим рентгенови снимки.
Няма как да влезем.
Полковникът не иска да чуе за цивилни, а още по-малко за "туземци", както обича да ги ...
- Тогава не му казвай нищо повече от необходимото.
- Кажи му, че специалистите от Довър имат спешен случай.
Кажи му да приготви операционната, ти анестезирай детето и аз и Трапър ще оправим тази трахео-осфагеална фистула.
Добре, Ми Лей, дай го тук.
И се опитай да го приспиш колкото се може по-бързо.
- Откъде се появи това бебе?
- Наблюдавай го.
- Вие ли ни го носите?
- Да.
Спънахме се в него. Не го искаме, но не можем дане му помогнем.
Добре, този път няма да ме сплашите.
И заповядвам веднага да спрете с нелегалното използване на армейско оборудване.
И съм твърд като Гибралтарската скала.
Освен това.....Не можете да правите това....
- Тази ще изпратим в Уест Поинт.
- Какво по дяволите става тук?
Така казват всички. Какъв развратен, възмутителен, жалък...
Не може да се сравнява с Безболезнения Поляк, но не е зле.
- Хванахме ви със свалени гащи!
- А мъжете се бият на фронтовата линия!
* Внимание! Внимание!
* Полковник Блейк е осигурил за нас "Дупките на Монтесума".
* толкова големи, че само най-големият екран може да ги покаже всичките.
* Техниколор. "Кажете на моряците", тези обични момчета с прекрасни муцунки,
* които сега обичаме повече от всякога.
* Кажете им, че все още са най-великите на света.
* А те са: Лейтенанта, Енергичния, Англичанина, Бейби фейс, Доктора,
* Поета, и Боянд Слатери - красивия,
* благодарение на които са създадени най-интересните военни филми.
* Поради възможна инфекция, заведението Холивууд Грил на Арлин Чу е с ограничен достъп.
* Това е всичко.
- Трябват ми по-дълги игли.
- Разкарайте тези тампони оттук.
Режи надолу отзад.. Хей, Даго.
- Здравейте. Добре ли прекарахте в Япония?
- Да, чуках една кабуки танцьорка.
- Ако имате нужда от мен - тук съм.
- ОК.
Да, но не мога да спра кървенето.
- Как върви, Безболезнен?
- Нормално.
- Тук съм, ако имате нужда от мен, Хенри.
- О, не мога да говоря с вас сега, отче.
Не, искам да кажа, че той ще се оправи, нали?
- Да, той ще се оправи.
- О, добре.
Някой друг има ли нужда от помощ?
О, ами поразпитай наоколо.
За какво пък е пуснал резето?
- Дюк! Хайде, Дюк. Отвори.
- Какво? Не, нямам нужда от нищо.
Хей, Дюк. Хайде. Отваряй, бе пич.
Кой е?
- Какво, по дяволите, правите тук?
- Работим от часове. Отвори.
Чакайте минутка. Сега идвам.
- Здравей, Горещи Устни.
- Липсвахме ли ти?
Засрамете се.
Ами...
- Радар.
- Да, сър.
Задръж тук, ако обичаш.
- Полковник Блейк.
- Хенри? Да. Тук е Чарли. Да.
Имам новини за теб. Беше толкова обезпокоен за битката при Олд Балди.
- Е, тя приключи.
- О, това са страхотни новини, генерале. Кой победи?
О, между другото, имам един доклад тук, Хенри, от твоята главна сестра майор О'Хулъхан.
В него тя отправя някои обвинения, Хенри, на които ми е трудно да повярвам.
Ами не им вярвайте тогава, генерале. Благодаря ви, дочуване.
Да...Какво?
- Благодаря ти, Радар.
- Няма за какво, сър.
* Внимание. Внимание. Филмът в петък вечер ще бъде "Славната бригада".
* Разтърсвай ги, удряй ги, целувките които никога не си имал.
* Военните инженери на Чичо Сам се сражават заедно с гърци...новозенланци,
* показвайки на света нов начин на водене на бой, като използват булдозери като бузуки,
* байонети като бузуки...куршуми.
* В главната роля Виктор Мачур. Това е всичко.
Аз ще бъда с полковник Блейк. Разгледайте това място. Вижте какви са сестрите.
Добре, сър.
- 4077 - ма Военно-Полева Хирургич....
- Да, да.
- Сър, знаете ли...
- Да, знам къде е.
О, добре.
Добре.
- Благодаря.
- Виж, Чарли,
не можеш да обвиняваш Хенри, само защото Горещи Устни Хулъхан не си харесва името!
Въпреки че тя все пак е дама. Какво, по дяволите?
Стига си плакал. Тя е за редовата армия. Тя е фанатичка на тема ритуали.
Тя дори не ни дава да играем футбол.
- Футбол?
- Генерале, тя е кон с капаци, Чарли.
Да. Не знаех че имате футболен отбор.
Е, той е още в стадий на планиране.
Не, не, ние имаме много добър отбор.
Да? Ами ние имахме отбор с 325-та бригада миналата година.
- И то какъв отбор.
- Да, аз тренирах момчетата лично.
- Той е най-добрият треньор в Далечния Изток.
- Да.
Сега се опитваме да направим списък на поделенията, които ще участват тази година.
Разбира се, ние вложихме малко пари в залагания.
Колко...колко пари вложихте?
- Пет хиляди, шест хиляди.
- Пет хиляди долара!
Вижте, не мисля, че сме готови за такава лига.
Ами сигурен съм, че можем да съгласуваме дата, в която да играем срещу вас.
- Това може да се уреди.
- Да, мисля да поговоря за това с Хенри.
Благодаря, момчета. Благодаря за питието.
- Благодаря.
- Какво, по дяволите....?
Сър, още от тъмните дни от преди Пърл Харбър, се горедеех да нося тази униформа.
- Какво, по дяволите е това?
- Хеликоптер.
Хокай, този човек има пет път повече жива сила, от която да избира играчи.
Така е, значи ще си осигурим скрит коз, нали?
Ще накараме Хенри да отправи искане за определен неврохирург.
Той ще поиска д-р Оливър Хармън Джоунс.
- Д-р Оливър Хармън Джоунс?
- О, той.....Кой е д-р Оливър Хармън Джоунс?
Той е по-известен като Копиехвъргача Джоунс.
- Той е добър играч.
- О, да! Онова негро, дето игра в 49 - тите.
- Разбира се.
- Разбира се, помня. Той е добър.
Хенри, ако имахме по-тесни връзки, нямаше да се получи това недоразумение, нали?
Ето, еднин футболен мач между твоята и моята част би помогнал.
Футболен мач?
Ще играем на вързано, да кажем на пет хиляди, и ще се позабавляваме.
Специалните служби в Токио казват, че това е най-добрият начин
да запазим американския си начин на живот в Азия.
- Залаганията?
- Не! Футболът!
А майор О'Хулъхан?
Искаш да кажеш Горещи Устни? Да го духа!
- Това е хеликоптер, генерале!
- Знам, че е хеликоптер!
Мислех си...за социалния проблем, нали разбирате.
Искам да кажа, той е единственият негър офицер в целия лагер.
Ами щом имаме проблем, ще си го решаваме сами, момченце.
- Ама вие сериозно, а?
- Разбира се, че сме сериозни.
Като че не сте ми достатъчни вие двамата янки, ами сега и...
Заради жена му или беше религиозен проблем?
- Беше проблем, породен от обстоятелствата.
- Сащо те наричат Копиехвъргача?
Тренирах хвърляне на копие по едно време.
Добре, не сме тук за да продаваме лимонада, а за да тренираме.
Но най-напред да поздравим Копиехвъргача. Мога ли да те наричам така?
Наричайте ме както искате.
Искам да знаете, че тук на игралното поле всички сме равни - офицери и сержантски състав.
Сега, ще започнем с три основни принципа:
организация, дисциплина и отборно чувство. Сега...
- Извинете ме. Имате ли нещо против да загреем първо?
- Това е добра идея. Ти организирай това.
Спечели тази линия, хей! Задръж тази линия, хей!
Добре, Сайдман, продължавай да се буташ или както там го наричате това.
Това е добре. Горещи Устни, продължавайте да размахвате ръце и крака!
Радар, ти си треньор. Не си ефрейтор, а треньор,
така че ги накарай да тичат. Добре, Горещи Устни.
Добре, Сайдман, дай им пет.
Добре, момчета, пет минути почивка. Копиехвъргач!
Изглеждаме доста зле, нали?
За колежански играчи, които не са тренирали седем години, да, изглеждате.
Имам идея как да изкараме малко пари.
Оствяме го резерва първото полувреме. Залагаме половината пари. Те ще спечелят няколко точки, нали?
Второто полувреме той влиза в игра и изравняваме.
Залагаме за втората част и печелим.
- Добър план, капитане.
- На мен ми звучи добре.
О, а аз имам друга идея. Мисля, че трябва да заучим няколко положения.
Обикновено във футбола се използват заучени положения.
- Ако нямате нищо против, аз си позволих...
- О, имате..
- Скицирах седем или осем възможности.
- О, тези са добри.
- Мисля, че това е всичко, с което тази банда може да се справи.
- О, много добри. Да. О, много, много добри.
А какви са тези малките стрелкички?
Право в ръцете му.
- Е, това са само шест точки.
- Шест точки!
- Това е само една точка.
- Една точка!
Кой е този №1? Не можем да го спрем.
Наричат го Супер Бръмбара. Една година игра в Рамс.
- Не можем да направим нищо с него.
- Трябва да влезеш. Не можем да чакаме.
Не, ще се придържаме към стратегията си, но ще трябва да го извадите от игра.
Ей, Дейвидсън, тук.
Да успокоим малко играта. Не искаме разултата да скочи много.
Той я хвана!
- На кого подаде?
- Това не е ли ефрейтор Джъдсън?
Джъдсън е защитник! Той не може да тича!
Джъдсън, какво, по дяволите правиш?
- Дюк, хвърли ми тази топка!
- Имаше празно пространство! Защо падна?
Аз не съм бегач, аз съм защитник.
Днес наистина ще си разчистим сметките.
- А, това са само две точки.
- Две точки.
- Абе ти за какво се мислиш? За оръдие?
- Що за хващане беше това?
Заложихме много пари в тази игра. Да потънеш в земята от срам!
Давайте! Да!
- Сега какво?
- Имаме свободен удар.
Свободен удар! Момичета!
Удари топката! Ритни топката!
- Още шест точки.
- Още шест точки.
Вижте, вижте. Той е контузен.
Напуска играта!
Той е контузен! Той е контузен! Напуска играта! Той е контузен!
Той е контузен! Той е контузен! Напуска играта! Той е контузен!
Какво ти става? Смит!
- Тези негодници му направиха нещо.
- Тренер, подобрих ли си рекорда на 400?
400! Това не ти е състезание по бягане. Това е футбол! За какво, мислиш, че ти плащам?
Вдигнете го. Поразтъпчете го. Направете нещо.
- Мисля, че спечелих на 440.
- 440! Това е футбол, дявол да го вземе!
Добре, момчета. Влезте и ги убийте!
Добре, педал, главата ти ей сега ще хвръкне!
- Готов съм, тренер.
- Готов за какво?
- Аз участвам в дългия скок, тренер.
- Върнете го на пейката. Дълъг скок!
- Все още 16 на 0.
- 16 на 0.
Е, не е толкова зле. 16 на 0 в първата част.

- Време е за изстрела.
- Да.
- Господа, отпреди тъмните дни на Пърл Харбър с гордост нося тази униформа...
- Имаш ли кърпа?
- Хенри, сключи ли залозите?
- Днес ние носим...
- Сключи ли залозите?
О, залозите, залозите! Довърши речта за след първото полувреме.
Удари ги, събори ги!
Размажи ги, довърши ги! Убий, убий, убий!
Горещи Устни! За всяко нещо си има време и място , мамка му!
О! Да. Бу-бу.
Бу! Бу!
Хайде, Смити! Хайде, момче.
- Какво му има на този?
- Ти би трябвало да знаеш. Нещо му направихте.
- Предполагам, че не искаш да удвоим залога.
- Защо, по дяволите да не искам?
Ние ви бием и без него и ще продължаваме да ви бием.
- Би ли подкрепил това със залог?
- Да, мамка му! Три към едно. Удвоявам залога.
Номер 24, кой е той?
Спрете го!
Спрете го! Спрете го! Кой е този? Нямаше го през първата част.
Спрете го!
- Това е Копиехвъргачът Джоунс.
- Кой?
Той играеше за Сан Франциско преди да го мобилизират. Трудно ще го спрем.
Хенри, извадихте скрит коз, а?
- Радар, какво се опитва да каже генералът?
- Не го пуснахте през първата част!
Току-що беше информиран за самоличността на Копиехвъргача.
- Неговите играчи го познаха.
- Как ти се харесва, Чарли?
- Не можеш да вярваш на никого.
- Сега го гледай как бележи точките.
Това не е ли нарушение?
Какъв отбор е това? Падат ми наоколо като мъртви мухи!
Гледай! Червен флаг! Получихме червен флаг!
Горещи Устни!
Това е наказателен удар, идиотке!
Джъдсън, пусни го! Ще те изхвърлят от играта.
Джъдсън, убий го!
Какво ти става? Тук сме да играем футбол, а не да се бием!
Копеле №88 ме нарече негро.
Как те нарече?
Негро.
Добре, това е стар професионален трик да те изхвърлят от играта.
- Защо не му отвърнеш със същото?
- Какво, да го нарека негро?
Не, момчетата в лагера споменаваха сестра му. Името й е Гладис. Използвай го!
- Да.
- Добре, добре.
Какво, по дяволите правиш, за Бога?
Какво става?
Изхвърлят го.
69 е страхотен!
69 е страхотен!
Ето, Чарли, още едно парче месо за месарницата ти.

- Коя е брюнетката? Нова ли е?
- Да, аз я намерих.
Да. Не е лоша. Убийте ги! Убийте ги, мамка му!
Боже мой! Застреляха го!
Горещи устни, ти си невероятна глупачка. Това е краят на частта.
За какво те направих майор? За отбор като този?
Направих най-доброто, което можах. Не знаех, че ще извадят скрит коз.
- Би трябвало да те вкарам теб в игра и да ги оставя да те убият.
- Ами коляното ми?
По-добре падай на коленете си и започвай да се молиш. Коляно, друг път.
Боже мой!
- Какво ще кажеш?
- Видяхте ли това?
Веднага сядай, по дяволите. Сядай.
Е, изглежда, че може и да успеем. Секунди остават до края.
Добре, пичове, не ни остава много време.
Ще направим едно полу-разрешено разиграване,.
Всички да отидат отдясно на центъра, освен Хокай,
който ще се дръпне един ярд назад преди хващането на топката.
Това не е съвсем разрешено. Просто вземи топката от Трапър между краката си
скрий я под фанелката си и върви към вратата им. Разбра ли? Сега, ти, Трапър....
Добре. Хайде.
- Ще трябва да го направим само веднъж. За $ 5000.
- Струва си опита.
- Ще ни трябва чудо.
- Както казах, да го направим.
Готови?

- Какво правиш? Връщай се!
- Взех топката!
Бягай с нея!
- Два долара.
- Два долара.
Четири долара.
Излизам. Отказвам се.
Вдигам с два.
Вдигаш ли с още два?
- Имам Оклахома.
- О, Боже!
- Какво е това?
- Две осмици, десятка спатия, двойка и петица.
- Ти побеждаваш!
- Какво имаш?
* Токио. Слушате радиото на Въоръжените сили на САЩ
Дюк? Зает ли си?
- Какво има?
- Хенри е получил заповедите ни за уволнение. Можем да си отидем у дома.
- Сега?
- По всяко време. Когато поискаме.
Ще имаш ли нещо против, ако приключим с мозъка на този човек първо?
Не можеш ли да зашиеш това? Този кръвоносен съд е под контрол.
- Просто...
- Нали?
- Искам да съм сигурен, че сълзенето е спряло преди да зашия.
- Проклет перфекционист.
Да, ами аз...
Ще се видим.
Пет проклети месеца, а не дават на човек отпуска за добро поведение.
Хей, ще се видим.
Възможно е.
Да се грижите за гаджетата.
Сбогом, Пъп-пъп.
Ще си тръгнеш ли, за Бога? Върви си преди да са решили друго. Изчезвай!
О, Боже, вслушвай се с предимство в нашите молитви и благослови с дясната си ръка този джип.
Изпрати своите ангели-спасители, така че всеки, който се вози в него да бъде измъкнат от опасностите.
Както даде вяра и състрадание на своя раб Филип към мъжът от Етиопия,
който седеше в колесница, четейки Светото писание,
покажи пътя към спасението на своите слуги,
така че, с помощта на твоето благоволение и намерението винаги да да вършат добри дела
да могат след всичките изпитания на техния живот на земята,
да постигнат вечно блаженство чрез Исус, нашия Бог. Амин.
- Капитан Пиърс, шофьорът ви скоро ще дойде.
- Той е тук.
Хайде, шофьоре!
Внимание филмът тази вечер беше "MASH".
Проследява делника на нашите бойни хирурзи
докато те си проправят и зашиват своя път покрай фронтовата линия.
Оперирайки докато бомби...
Оперирайки докато бомби и куршуми свирят покрай тях,
открадвайки смях и любов между ампутациите и пеницилина.
Хокай да не открадна този джип?
- Не, сър. Това е онзи, с който дойде.
- О, много добре. Ела, скъпа.
Видяхте Хокай, Трапър, Дюк, Даго Ред,
Безболезнения, Радар, Горещи Устни, Диш и щабния сержант Волмър
докато момчетата се съберат отново.
В ролите Доналд Съдерланд, Елиър Гулд,Том Скерит, Сали Келерман, Робърт Дювал,
Джо Ан Пфлъг, Рене Обержоноа, Роджър Боуен, Гари Бъргоф, Дейвид Аркин,
Джон Шък, Фред Уйлямсън, Индъс Артър, Тим Браун, Кори Фишър, Бъд Корт,
Карл Готлиб, Дон Деймън, Тамара Хоръкс, Кен Праймъс, Дани Голдман,
Ким Атвуд, Майкъл Мърфи, Джи Ууд, Рик Нилан и Боби Труп.
- Проклета Армия.
- Това е всичко.
Превод и субтитри by BeTTeR
10.01.2003