M.A.S.H. (1970) (M.A.S.H. CD1.sub) Свали субтитрите

M.A.S.H. (1970) (M.A.S.H. CD1.sub)
{c:$FFFF99}
M.A.S.H. Mobile Army Surgical Hospital
ВОЕННО ПОЛЕВА ХИРУРГИЧЕСКА БОЛНИЦА
# През сутрешната мъгла виждам
# видения за нещата,
# болките, които ми бяха спестени.
# Осъзнавам и разбирам,
# че самоубийството е безболезнено.
# То ни носи много промени.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
# Играта на живота е трудна
# и ще я изгубя така или иначе.
# Губещата карта един ден ще изтегля
# така, че това е всичко, което искам да кажа.
# Самоубийството е безболезнено.
# Самоубийство.
# То ни носи много промени.
# Промени.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
# Мечът на времето ще прониже кожата ни,
# не боли в началото.
# но докато си проправя път.
# Болката се усилва, гледай я как се зъби,
# Самоубийството е безболезнено.
# То ни носи много промени.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
# Един храбрец веднъж попита ме
# да отговоря на един ключов въпрос:
# Да бъда или да не бъда?
# Отговорих: "Защо ме питаш?"
# Самоубийството е безболезнено.
# То ни носи много промени.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
# И ти можеш да сториш същото
# ако искаш.
- Радар!
- Да, сър.
- Обади се на Майор Бърнс.
- Да се обадя на майор Бърнс
Кажи му, че имаме нужда от още двама хирурзи за дневната смяна.
- Ще се обадя на генерал Хамънд.
- Кажи на Хамънд, че имаме нужда от нови двама хирурзи.
Надявам се, че ще ни изпрати тези новите двама хирурзи. Имаме голяма нужда от тях.
- Какво, сър?
- Казах всичко на Радар.
Какво?
И беше КОРЕЯ
Току-що оставих синовете ви да се бият в Корея.Те дадоха най-доброто от себе си и аз мога да доложа, че те са великолепни във всяко едно отношение.
Сега завършвам военната си кариера и си отивам. Стар войник, който се опитваше да изпълни дълга си и когото Господ беше осветлил да вижда този дълг. Довиждане
Генерал Дъглас МакАртър
Ще отида в Корея. Дуайт Айзенхауер
- Какво, по дяволите си мислиш, че правиш?
- Какво? Аз...
Само защото си капитан, не си мисли, че ще решаваш тук.
Аз ще решавам.
- Би трябвало да...
- Знам какво би трябвало да направиш.
Шофьорът ти ще дойде скоро. Сега пие кафе.
- Расист.
- Внимание.
Изброените хора да се яват на мястото за отпътуване:
Carey, Michael S. Phelps, Robert A. Colbert.
Cleaver, Herschell B. Roosevelt, Charles B.
- Довиждане, дами. Благодаря ви.
- Сбогом.
Govowska, Theodore G. Miller...
- 4077-ма военнополева болница?
- Това тук е джипът.
Добре.
Добре, да тръгваме, момче.
Вземи и другата ми чанта.
Да, сър. Да, сър.
Шермерхорн! Настигни това копеле! Току-що ми открадна джипа.
Хей! Внимавай къде стъпваш, чуваш ли?
Пристигнахме, сър. Офицерската столова. Може би ще искате малко да се подкрепите.
Не бих могъл да ям след това шофиране. Искаш ли малко от това?
Не, благодаря ви, сър, но бих хапнал.
Ами защо не влезеш с мен и не си вземеш сандвич?
Ще ви следвам навсякъде, сър.
О, какво ще кажеш за тази гледка, а янки?
Да, сър.
Кои са тези хора? Твои приятели ли са, Мърхард?
- Не, сър. За пръв път ги виждам.
- Може би това е смяната.
О, не ставай глупав. Чакаме някакви страхотни хирурзи.
Предполагам, че са се отделили от тяхната част и търсят нещо за хапване.
Доста дръзко да идват тук да ни ядат храната.
Извинете. Бихте ли ми направили малко място? Благодаря. О!
Внимавай с това.
- Тя трябва да използва Файзохекс...
- Мисля, че съм влюбен.
..със сапун Файзохекс по лицето. Тя наистина има болнав тен.
- Но щом има болнав тен...
- Не трябва да ползва сапун.
Истината, лейтенант, е, че нямам какво да правя довечера,
току-що пристигнах и, ами, помислих си, че може да ме поразведете наоколо.
Капитане, ако обърнете внимание на прекрасната ръка на лейтенанта, тя определено е омъжена.
Аз съм командващия офицер и ще се оправя с това.
Бандини, те ядат тук, защото им се яде.
- Вие само минавате оттук ли?
- Тъкмо се наслаждавах на това прекрасно блюдо тук.
Капитане, говорите за лейтенант от армията на Съединените Щати.
Аз съм полковник Блейк.
О, полковник. Аз съм Дюк Форест, новият ви касапин.
- Това тук е шофьорът ми.
- Капитан Хокай Пиърс.
- Тръгвате ли си?
- Да.
- Приятен ден, лейтенант Диш.
- Капитан Хокай.
Капитан Хокай Пиърс, имам докладна за вас. Изглежда сте откраднал джип в щаба.
Не, не, сър. Не съм го откраднал. Ето го отвън.
О, така ли?
Капитане, когато се явите на новото си назначение, идете при командващия офицер.
Капитан...Пиърс, нали?
- Капитан Пиърс и аз си падаме по пиенето...
- Добре. Щом ще работите близо до фронта.
Имаме и спокойни периоди, но когато започнат боевете, ще имате повече работа за 12 часа...
- Колко медицински сестри има в базата, сър?
- 17.
- А колко в моето...
- Четири.
- ...отколкото цивилен хирург за един месец.
- Тя ми харесва за моя сестра.
- Може да се уреди.
- И младото момиче, блондинката.
Отец Маккейли, бих искал да се запознаете с капитан Пиърс, нашият нов хирург.
Това е католическия свещеник. Това е капитан Форест.
- Даго Ред.
- Даго Ред!
- Капитан Валдовски, нашият зъболекар.
- Познат като Безболезнения Поляк.
- Капитан Блек, нашият анестезиолог.
- Аз съм зъболекаря.
- Джон Блек, аз ще ви пускам райския газ.
- Дюк? Добре дошли.
- Това е капитан Бандини.
- Благодаря. Как сте?
- Момчета, ако имате някакви проблеми, палатката ми...
- Капитан Бандини. Дюк, приятно ми е.
Казвам, ако имате някакви проблеми, палатката ми е...
- Радар! О.
- Аз съм ефрейтор О'Рейли. Наричат ме Радар.
- Ще останете в палатката на майор Бърнс.
- Заведи ги в палатката на майор Бърнс.
Не се безпокойте за джипа, ще му сменя номерата.
О, и смени номерата на този джип.
Ефрейтор О'Рейли, нали не разквартируваш тези хора в офицерската зона?
О, извинете ме.
Тук съм заради слепия си брат, който не може да си позволи пътуването до Корея.
- Пуснете ме, сър.
- Хей, Дюк Форест.
Е, това гадже е мое.
- Здравейте, пичове.
- Кой? Това гадже?
- Да.
- Кой ти каза това?
- Откъде знаеш?
- "Въпреки че бродя през долината
на мъртвите сенки,
не изпитвам страх от злото, щото с мен си ти."
Защото. Защото с мен си ти.
- Исусе Христе.
- Това пък какво е?
Това е майор Бърнс, сър. Извинете ме.
- Нов персонал, майоре.
- Добре.
- Здравейте, Хокай Пиърс.
- Как сте?
- Дюк Форест.
- Франк Бърнс.
- Как сте.
- Продължавай, Хо-Йон.
"Купата ми се препълни."
"Добротата и милостта непременно
- ще те следват..."
- Какво е това?
Хо-Йон, едно от момчетата в столовата. Уча го да чете.
Наистина ли? Четеш библията, а? Хубаво.
Слушай, имам една книжка тук, в която има много картинки.
Мисля, че е по-лесно да се научиш да четеш, когато гледаш картинки. Малко приключение.
- Разрешавате ли да напусна, майоре?
- Разбира се, Хо-Йон.
Забавлявай се.
Ето. Конец, Мери.
- Какви са тия конци?
- По дяволите, не виждам какво правя.
- Скорч, имам нужда от още тампони и клампи.
- ОК. Само минутка, Лес.
Дай ми голяма бала с тампони, за голям шев.
- И големи тампони. Използвай тези.
- Това кърви. Трябва да го извадим.
Не мога да спра кървенето тук долу.
- Какво толкова му е смешното?
- Нищо, сър. Съвсем нищо.
- Истина ли е това, което чувам за теб?
- Дюк, върни се на бъбрека. Хайде.
- О, да.
- Готин е.
Дайте ми клампа. Дайте ми клампа.
- Ето.
- Капитан Пиърс, вие ли ме повикахте?
Не, и името ми е Хокай. Подай ми триона.
Не виждам добре. Тук е като реката Мисисипи.
Не ми се струва едно парче. Мисля, че трябва да излезе.
Тук. Ето тук.
И ми дай от онази. Навий още марля тук.
- Готов ли си?
- Готов съм.
Сестра, дайте клампа, моля. Да, сър.
Почешете ми носа. Точно на върха.
Точно там. Малко по-силно, ако обичате.
* Внимание. Внимание.
* До целият сержантски състав....Внимание. Внимание.
* Всички от сержантският състав да се явят за кратка оръжейна проверка в 0400.
* Това е всичко.
- Какво е това?
- Това е мартини, Франк.
- От най-доброто. Обучаваме Хо-Йон за барман. Искате ли едно, сър?
Аз не пия.
Исусе Христе, мисля, че не се шегува.
- Мисля, че ще трябва да го изпием сами, Хокай.
- Мисля, че си прав.
Не смятам, че е редно да включвате и момче, което още няма 17 години.
- Ще спите ли сега?
- Да.
- Отивам изпера дрехи.
- ОК.
Правиш много изкусно мартини, Хо-Йон. Така те искам, чу ли?
Отче наш, ти който си на небето, да се слави името ти.
Да бъде царството ти на земята, както на небето.
- Виждал ли си този синдром преди?
- Не и при някой над осем годишна възраст.
И не ни въвеждай в изкушение, а ни пази от злото.
Защото твое е царството и силата и славата за винаги. Амин.
- Амин.
- Амин.
Господи, пази нашите мъже на бойното поле, за да могат да се завърнат при близките си.
И, мили Боже, пази нашия върховен командващ на полето,
и нашия най-висш командващ във Вашингтон.
Франк, тази религиозна мания от в къщи ли я носиш или я прихвана тук?
Франк, колко дълго продължава това шоу?
Става все по-дълго и по-дълго. Сега трябва да се моля за твоята и на капитан Пиърс душа.
# Напред, христиански войни,
# напред към войната
# с христовия кръст,
# както преди.
# Христос, нашият царски предводител
# ни води срещу неприятеля,
# напред в битката
# след Неговия флаг.
# Напред, христиански войни,
# напред към войната
# с христовия кръст,
# както преди.
- Да?
- Какво е положението?
Четирима чакат за операция, двама за изписване, и четирима чакат антибиотиците да надделеят.
Вероятно можем да се справим с положението, ако няма повече стрелби. Хвани тук.
Ножици.
- Не можете да влизате в кабинета на полковника.
- Ама ние точно него търсим.
Хенри, трябва да направиш нещо. Търпим го вече цяла седмица. Готино гадже.
Да, тя някак си се извиси покрай теб.
- Какво има, господа?
- Този небесен пилот. Разкарай го от палатката ни.
- От вашата палатка?
- Да. И дай тази сестра на негово място.
Тя няма да ни държи будни по цяла нощ с молитви.
Тук съм от доста време. Разбирам какво се опитвате да постигнете, но няма да ви позволя да ме командвате.
За нищо на света не искаме да тe командваме, но има още нещо.
- Имаме нужда от гръден хирург.
- Трябва ни някой добър, или ще го закъсаме.
Нито една военно-полева болница няма гръден хирург. Няма да ни дадат.
Сър, операционната е пълна и екипите не смогват.
Идват още пълни хеликоптери и линейки.
Момчета, днес ще трябва да поработите от по-рано.
И да добавим извънреден труд към 12 - часовия си работен ден? Профсъюзите ще те съсипят.
При тези часове ни трябва почивка. Не можем да я получим с Бърнс и неговите разговори с Бога.
Бърнс си тръгва до 24 часа.
Кажете им, че капитан Пиърс и капитан Форест идват.
- Хенри, още нещо.
- Казах ви, майор Бърнс ще напусне палатката ви до 24 часа.
- Гръдния хирург.
- Не.
Ще опитам. Не може да искате повече от това.
Моята операция мина добре. Раната на главата е това, което го довърши.
Диш, ела тук и дръж този мускул.
Диш, трябва ми дълга игла.
Даго!
Амин.
- Обърни го, Дюк.
- Мамка му, не мога.
- Дръж другия.
- Даго, искам да задържиш този мускул. Сега.
- Моля те, хайде. Сега.
- Да. Съжалявам.
- Здрасти, Даго.
- Задръж. Не го размахвай, просто дръж.
Клампа.
Съжалявам, Даго, но този човек е още жив, а другият е умрял. Такива са фактите.
Можеш ли да го държиш с два пръста, Даго? По дяволите, видя ли?
- Къде е Хокай?
- Искаш да кажеш капитан Пиърс?
- Не, трябва да погледна в разписанието.
- Те са тук вътре.
- О, Боже.
- Хокай, не забравяй, че съм омъжена.
И аз съм женен. Обичам жена си. Ако тя беше тук, щях да съм с нея.
Не става въпрос за любов към някого. Това е въпрос на взаимопомощ.
Знаеш ли, дадох обет пред себе си,
че докато ме няма ще бъда вярна на съпруга си.
Разбира се, това са обетите, които даваме, когато сме с някой.
Хокай?
- Хо-Йон?
- Дюк казва по-добре домъква твой задник бързо.
- Имаме нов гръден хирург в твоя палатка.
- ОК.
* Това е Радио Токио, с музикална интерлюдия за вашето добро настроение.
- Това е той.
- Здрасти, аз съм Хокай Пиърс.
Да. Виждаш ли? Всичко, което можах да измъкна от него беше, че е от "Бастън"
и че е бил в армията два месеца.
- Така ли?
- Да. И това е всичко.
Добре, слушай...ти къде беше, когато те мобилизираха?
Просто бях любопитен.
В къщи. Казах ти и преди.
Не, искам да кажа, какво правеше? Живееше ли, работеше ли някъде?
Къде?
В болница.
Коя болница?
Ами в къщи.
Има ли някаква причина поради която не трябва да знам в коя болница?
Не знам, ще питам.
Има ли някаква причина, поради която приятелят ми не трябва да знае името на болницата?
Изглежда, че няма причина. Виждал съм те някъде преди.
Не ти знам името, страннико, но лицето ти ми е познато.
Винаги ли си носил тези мустаци?
Бираджия ли си или би споделил едно мартини с мен?
- Мартини. Това би...Обичам мартини.
- Хо-Йон, дай на джентълмена едно мартини.
Мисля, че ще ви хареса. Съвсем сухо е.
- Не слагате ли маслинки?
- Маслинки? Къде, по дяволите си мислиш, че се намираш?
Налага се да правим известни компромиси заради войната. На три мили сме от фронтовата линия.
Да, но човек не може да се наслади истински на мартинито си без маслинка, нали разбирате?
Без нея просто...
не е същото.
* Внимание. Братството на обединените евангелически църкви е дарило
* 34 сборника с химни на 4077-ма военнополева болница.
* Тези сборници се намират в библиотеката на лагера и могат да се заемат срещу карти.
* Това е всичко.
Слушайте, момчета, ще ми плащат ли да ви давам уроци? Ножица за ребра.
Малки кости, а?
- Ще имам нужда и от разширител, сестра.
- Дай го, бейби.
Как мислиш? Да ти го завържа ли?
- Имаш ли нужда от още аспирация?
- Да, добре.
Задръж тук, моля те.
- Как е той, Джон?
- Добре е.
- Аспирация.
- Изглежда това е. Изглежда това е.
Какво направихте с нашите конци? Нашите свършиха.
- Още конци и по-големи игли.
- Дай на мен.
- Дайте още аспирация.
- Всичките ви хирурзи са еднакви.
Ако този пич знаеше какви клоуни го оперират, щеше да припадне.
- Мисля, че това и направи.
- Сестра, имам нужда от аспиратор.
- Идва.
- Дръж се за него, бейби.
- Трябват ни още няколко шева тук.
- Прекрасно, да. Благодаря ви.
Добре, че имате хубаво тяло, сестра, иначе да бяхме се отървали от вас.
- Не ме набождай!
- Дръж го чисто.
Мога да завържа това.
Сега големите шевове за затваряне на гръдния кош.
- По-големи игли, Ноко.
- Сега аспиратор.
Затваряй го.
Някой да знае дали е офицер или волнонаемен?
- Волнонаемен е.
- Прави големи шевове.
* Внимание. Капитан Банди...Капитан Бандини...
* Внимание. Внимание. С цел възможна трансце...
* транспо, трансп...
* възможна Т-Р-А-Н-С-П-Л-А-Н-Т-А-Ц-И-Я капитан Бандини
* извършва изследване на артерията на ръката.
* Следното съобщение дойде току-що.
* Моля махнете всички картини, пощенски картички, голи календари и др. от стените,
* така че стаите ни да изглеждат чисти и подредени. Това е всичко.
Ти си бил. Разказвал ли съм ти как Андроскогин Колидж отнесоха Дартмънд като виелица с 6:0,
и как пресякох един пас?
- Да.
Те имаха този страхотен в пасовете играч, и ние удържахме 0:0 до последните 20 секунди.
И после той се развихри и ние отпътувахме, бум!
Добре, че устата ти беше затворена иначе щеше да ти влезе в гърлото.
- Как си, Трапър Джон?
- Мислех, че никога няма да се сетиш.
Джон МакИнтайър, Трапър Джон.
Единствения мъж, намерил сексуално облекчение в дамската тоалетна на Бостънънските железници .
Кондукторът отваря вратата, момичето поглежда към него и изпищява: "Той ме хвана на тясно."
- Как си?
- Страхотно. Какво става там?
Ами сигурно днес е денят на Безболезнения Поляк в банята.
Ден на Безболезнения Поляк?
- Уолт Валдовски, зъболекарят.
- И тези момчета чакат да му изтрият гърба?
Не, можеш да го наречеш най-надарения зъболекар в армията.
Можеш да го наречеш така.
Веднъж в медицинската академия правих аутопсия на един. Май беше умрял от липса на оросяване на мозъка.
- Да ти вярвам ли?
- Чувал съм го това.
Изключителен. Един приятел пък има...
Мили Боже. Бих искал да видя това чудо възбудено!
Сестра!
Бун, донеси ми един кубик адреналин и сърдечна игла.
- Съжалявам, един к...?
- Просто го донеси!
Стяга ли?
И ми отрежи около четири инча парче тел и около инч и половина лента.
- Здрасти.
- Кой е?
Аз съм Трапър. Да махнем част от тези неща.
Идиот! Казах сърдечна игла.
- Искате ли да извикам сестра?
- Прекалено късно е Бун. Ти го уби.
Свободно. Това е майор О'Хулъхан, нашата нова главна сестра.
Тук вършим мръсната работа.
- Капитан Мърхард.
- Тампон.
- Здравейте.
- Здравейте, капитане.
Денис. Помните ли? Аз ви помогнах за багажа при кацането.
- О, да. Здравейте, Денис.
- Здрасти.
- Това е капитан Блек.
- Здравейте, капитан Блек.
- Здравейте, аз съм Грозния Джон, човекът с райския газ.
- О...Грозния Джон.
О, това сте вие Джъдсън. Капитан Сакс.
- Капитан Сакс. Как върви операцията?
- Шегувате ли се?
Ножици.
- О, и това е капитан Ноко МакКарти.
- Майоре! О, да!
Сега ще ви покажа остатъка от операцията, ако извините шегата ми.
Това е предоперативното помещение
Аз ще взема тези неща - това е следоперативното помещение, ако нямате нищо против.
О, Волмър, погрижете се за тези неща.
- Свърши ли за днес?
- Да, защо?
Добре. Добре. Чудех се, дали ще имаш време да понесеш това.
- Копеле гадно.
- Трапър! Капитан МакИнтайър! Какво по дяволите...?
- Този човек е капитан?
- Какво става? Кой започна това?
Аз го ударих. Той е абсолютен невежа, тоя задник.
Нямаше да може да ме докосне, ако не ме беше изненадал.
Оставете на нас, полковник. Ние ще решим това помежду си.
Вие да не мислите, че това е пансион тук?
МакИнтайър, вие сте арестуван. Ограничавате се в рамките на палатката!
Хенри, шегуваш ли се?
- Съжалявам за този неуместен инцидент.
Опитваме се да не забравяме, че сме военно поделение.
Силно се надявам.
Волмър, този човек е под арест. Ограничете го в рамките на палатката му.
- Капитан МакИнтайър, вие официално сте....
- О, хайде. Стига, Волмър.
* Внимание, до всички в лагера. Проби от урина се изискват от целия персо...а..
* Игнорирайте последното съобщение.
- Съжалявам, полковник.
- Какво, по дяволите ти става?
- Хенри, искаш ли кафе?
- Да, моля.
- Хо-Йон, кафе!
- Какво ти става?
Не знам. Сигурно съм си изгубил силата. Въобще не очаквах копелето да успее да се изправи!
- Това не е отговор.
- Знаеш защо го направи.
Не мога да допусна подчинените ми офицери да се бият помежду си.
Мамка му, Хенри. Франк Бърнс е опасен!
Всеки път, когато негов пациент хвърли топа, той казва, че виновен е Бог или някой друг.
Този път обвини едно хлапе, което беше достатъчно глупаво да повярва в това.
Уморих се от вашите опити да се разпореждате с поделението. Този път ще има дисциплинарни мерки.
- Какво ще направиш, Хенри? - Мислех да назнача Трапър за главен хирург -
- да консултира смените ви - твоята и на Франк.
- Много добро решение.
Но сега не мога да го направя по-рано от седмица.
Ако го обявя сега, след това, което новата главна сестра видя, виковете й ще стигнат до Вашингтон.
Нямате ли захар тук?
* Добро утро. Днешната музикална селекция ще бъде представена от
* Рисовете на Ачи Такамура Семучива.
Полковник Блейк, Генерал Хамънд не вдига телефона. Бил на футболен мач.
- На тези генерали им дай само да си гледат кефа.
- Да сър.
* Внимание, внимание. Мога ли да помоля за вашето внимание?
* Филмът тази седмица е "Когато Уили се завръща у дома."
* Най-смешния филм за Втората Световна Война.
* Ще видите много любов, смях и приключения когато Уили се завръща у дома.
* С участието на Дан Дейли, Корин Калвейтанд и Колийн Таунсенд.
- Капитан Пиърс, мога ли да се присъединя към вас?
- Вие вече се присъединихте към мен, божествена. И сте изключително желан гост.
Откъде сте?
Ами, предпочитам да мисля за армията като за мой дом.
Така ли? Наистина?
Хо-Йон, донеси ми още кетчъп.
- Наблюдавам сестрите във вашата смяна.
- Знам.
Разбира се, вашето мнение е по-меродавно от моето.
Искате да знаете мнението ми за сестрите от моя отбор? Ще ви кажа.
Мисля, че те са превъзходни, направо страхотни. Изключително съм доволен от тях.
- О, това е за втори път тази седмица.
- Разбира се, ти какво очакваш?
Здравейте, господа.
# Когато светлините се включат отново
# по целия свят
Имаш ли достатъчно място?
- Той добре ли е, Хокай?
- Той добре ли е, Даго?
Да, ако ме питаш дали ще живее.
Ще живее.
Надявам се да има някой наоколо утре сутринта, когато се събуди
за да му каже, че вече няма нищо между краката.
Ха, някой е платил сметката за тока.
- Майор Бърнс, за разлика от вас, е изключително недоволен.
- Това не ме изненадва.
Франк Бърнс няма представа от оперативна интервенция,
той няма представа от човешкото тяло,
и изобщо, ако сте достатъчно наблюдателна, няма как да не забележите, че Франк Бърнс е идиот.
Той е изключително говедо и нескопосан хирург.
Напротив, забелязах, че майор Бърнс е не само технически добре подготвен хирург,
а че е добър военен хирург.
- Свършихте ли?
Също така забелязах, че сестрите, както и мобилизираните мъже ви наричат "Хокай".
Защото това ми е името - Хокай Пиърс.
Тази фамилиарност не допринася за максимална ефективност.
О, стига, майоре!
Току-що ме отказахте. Разбирате ли това?
Сега ще се върна в леглото си, ще изпия по-голямата част от бутилка скоч,
и при нормални обстоятелства, бих ви нарекъл привлекателна,
и бих ви поканил да споделите с мен малкото ми легло и вие вероятно бихте дошли.
Но вие ме отказахте. Искам да кажа, че вие сте това, което наричаме редови армейски простак.
Чудя се как такъв дегенерат
като вас е могъл да стигне до отговорна длъжност в армията.
Той е мобилизиран.
- Радар.
- Куфарчето ви, сър.
- Ще се видите с Хамънд.
- Ще прекарам деня с Хамънд.
- Майор Бърнс ще ви замества.
- Майор Бърнс ще ме замества.
- Успех.
- Ще се видим сутринта.
- Някакви последни инструкции към хората?
- Радар знае всичко.
Кой ще е дежурен довечера?
Чакайте малко. А какво ще...
- О, капитане.
- Да, сър.
Имам няколко ризи с липсващи копчета. Помолете Сатсуми да ги зашие, ако обичате.
- Ще се радвам аз да ги зашия.
- Не е нужно.
- Не ми струва нищо. Хубаво палто.
- О, да. Моята...а...беше ми изпратено.
- Няма нужда да правите това.
- Пазете се.
# Поздрав към шефа, той е най-добрия от всички хирурзи.
# Той има нужда от кралица да задоволи всичките му нужди.
# Поздрав към шефа, той е най-добрия от всички трапери.
# Той има нужда от кралица да му седи върху пакета.
# Поздрав към шефа, той е най-добрия от всички касапи.
# # Той има нужда от кралица с по-голям чифт цици..
# Поздрав към шефа, полковникът си го избра...
Блейк ще полудее. Това цяла нощ ли ще продължава?
# ...той прие заповедите му и си ги завря отзад.
Не, не. Не храна. Не храна.
- Секс. Искам секс. Дайте ми малко секс.
- Скорч, ела напред.
- Не, не, дайте ми тази.
- Той избра теб.
Тази. Знойната кучка с огън в очите. Свалете й дрехите.
Искам тази. Да! Да!
Свалете й дрехите и ми я доведете сега. Искам я сега!
Докторе! Докторе! Забравихте си това, докторе.
Това писмо
е написано
в защита
на...
Армейския морал.
Добре. Армейския морал.
Чакайте, чакайте малко. Радар ще ни изпее нашия куплет.
"Това писмо е написано в защита на армейския морал."
"Чувстваме, че е наш дълг да представим на вашето внимание тази нездрава ситуация."
"Пишем това писмо съвместно за да ви уверим, че никой от персонала не е повлиял върху този доклад."
"С уважение: Маргарет Джей. Хулъхан, Майор Бърнс."
- Перфектно.
- Мисля, че е прекрасно писмо.
- Ние сме добър отбор, нали?
- Мислим еднакво.
Разбира се.
Почти е време за вечеря.
- Ти не си ли гладна?
- Зверски. А ти?
- За теб, Маргарет.
Така. Кокото по-бързо пристигне, толкова по-бързо ще превърнем това място в дисциплинирана военна част.
* Внимание, до всички в лагера. Ефрейтор Джъдсън е подал информация в кабинета на полковника,
* че отново има три неотчетени кутии с амфетамин сулфат.
* Това е третият случай за последния месец.
* Това трябва да спре по заповед от кабинета на полковник Блейк, 4077-ма военнополева болница.
Единственото, което ми се иска е да занеса това писмо лично.
- Лека нощ, Франк.
- Лека нощ, Маргарет.
- Ще мина по-късно да видя дали всичко е наред.
- Това няма да е необходимо.
Не, няма да ми коства нищо.
Ще оставя вратата отключена.
* Внимание. Капитан МакИнтайър ще изнесе лекция по преливане на кръв и други телесни течности
* в залата за събирания в 0800...Поправка. В 021...В девет часа тази вечер.
Свали си шапката, Радар.
...преди краля...кралицата.
Не ставай нервен, Радар.
# Да живее шефа, полковникът...полковникът...
# Да живее шефа, полковникът го избра....
Добре ли си?
Добре съм.
Безбожни простаци, всичките.
Неуважението към теб, Франк. Това...това е, което не мога да простя.
Свикнал съм с него.
- Бонбон ?
- Не, благодаря.
Това, което ме огорчава е отношението им към теб.
Би трябвало да са признателни, че те има.
Аз определено съм.
Аз съм признателна, че те има теб, Франк.
Станахме си много близки за кратко време.
Това не е просто случайност.
Сигурен съм в това.
Бог е искал да се намерим.
- Да бъде волята му.
- Скъпа!
О, Франк! О, Франк!
Ще ти помогна. О, да.
О! Почакай, почакай. Дрехата ми.
Ципът. Ципът ми.
О, Боже!
Включи фенерчето.
Изключи го преди да отвориш.
Здрасти. Какво става? Мога ли да се присъединя към вас?
Една радиопиеска.
О, да. О, Франк.
- О, Франк. О, да.
- Това поредицата "Бикерсънс" ли е? Много ги харесвам.
- Кои?
- "Воюващите Бикерсънс". Обичам ги.
О, Франк.
Силно. О, Франк.
По-силно. По-силно.
О, не, аз....Забравих. Аз....
- Светиш ми в очите.
- О, съжалявам.
Скъпа....
О, той е такъв сладур.
О, Франк! О, Франк. устните ми са горещи.
О! Целуни горещите ми устни.
- Ммм, да, наистина са горещи.
- Устни? Горещи...горещи устни?
Трябва да споделим това с останалите в лагера.
- Превключи.
- ОК.
О, Франк. Да!
- Скъпа....
- О, о, Франк.
О, Франк, прегърни ме силно.
- Франк! О!
- Какво е това, по дяволите?
О! О, да. О!
Д-р Франк прави малко разширяване и кюртаж.
- Звучи като осъществената мечта на майора .
- Включена е.
О, майоре.
О, Франк.
Франк. Почакай.
- Какво има?
- Изключи светлината.
Не! Чакай! Изключи светлината.
Облечи си дрехите! Обуй си панталоните!
Не ми викай!
Не ме бутай!
Колко жалко, че Хенри го нямаше. Щеше да повярва, че е истинско радиопредаване.
Аз повярвах.
Трябва да изпратим похвално писмо до Армейското радио.
А, прекрасно. Да. Най-възвишеното радиопредаване, което съм чувал.
Просто кулминационно.
Добро утро, дами.
А, здрасти, Горещи Устни.
О, о, за Бога, върху...
- Съжалявам, че ви докоснах, но...
- Какво й става днес?
- Мисля, че е едно от тези женските настроения.
- Не й отива да се държи така.
Кучка. Погледни новия ми потник.
- Ще получи нервен срив.
- Дори не може да излезе през вратата.
Добро утро, Франк.
Новини от жена ти?
- Полковник, забравихте си куфарчето.
- Оставих го в джипа.
- Там го оставихте.
- О, да, забравих го.
Добро утро, капитане. Надявам се, че не...Погрижи се за това.
Надявам се, че не сте се занимавали с онези ризи. Нямаше нужда.
- Вече е късно, сър. Всичко е готово.
- Ами, благодаря ви. Добро утро, отче.
Знаете ли, имам...
- Полковник, сър. Как беше посещението ви?
- Страхотно. Генералът го нямаше.
О...вижте, за снощи, сър. Нищо не можех да направя, сър.
- Нищо?
- Нищо.
- Ами, значи нищо не е можело да се направи.
- Благодаря ви, сър.
О, какво е това?
Франк Бърнс и Хокай Пиърс, много обнадеждаващо.
Момчетата ме помолиха да те питам как е Горещи Устни в леглото. Дали е...
- Гледай си работата.
- Не, Франк, с нея по-добре ли е от чикиите?
За какво е това? Някакви сведения ли измъква?
Не, Хокай ще го запише за доброволно турне по всички лагери.
Наистина ли?
Можеш ли да разбереш какво си говорят?
Мърда ли си много големия задник, Франк, или лежи отпуснато?
Ами, Хокай зададе на майора анатомичен въпрос.
Много професионално.
Би ли казал, дали стене много, Франк?
- А какво казва Бърнс?
- Майор Бърнс не говори много.
Мисля, че формулира отговора си.
Сериозно, Франк. Така ли прави:...
Или лежи там тихо и не издава звук?
- Дръж си мръсната уста затворена.
- Или прави така...
Махнете го от мен!
- Франк, това урок №1 ли е?
Франк Бърнс полудя.
Нося очила, за Бога!
Пази си задника, Хокай. Той е секс маниак. Не мисля, че Горещи Устни го е задоволила.
Не му давай да те целува, Хокай.
* Дойде времето за нас
* да кажем сайонара.
* Сърцето ми ще бъде завинаги
* твое до вечността.
* Знаех, че един ден * ще си кажем сайонара...
Полковник, правото си е право. И аз ли, ако начукам Горещи Устни и ударя Хокай ще мога да си вървя в къщи?
* Ще помня нашата любов
* до деня, в който умра.
* Ще виждам лицето ти
* в луната и звездите на небето.
- Хокай.
- Идвам след минутка.
- Хокай.
- О, по дяволите.
ОК, Сайдман, намери някой друг. Трябва да вкараме този в операционната както си е на носилката.
Дръж се, ще се оправиш, пич.
ОК. Не мога да си махна ръката. Хайде.
Добре, имаме ли всичко нужно?
Сега ще заспиш. Ще се оправиш.
- Горещи устни, дай ми стерилен нож.
- Ще имам нужда от две съдови клампи
и набор за артериален шев.
След като ми дадеш клампата искам да ме облечеш и да ми сложиш ръкавиците. Разбра ли? Готово?
ОК. Ето. Ще шурне малко. ОК.
- Хвана ли?
- А, да.
- Клампа.
- Да.
ОК, облечи ме.
- Ръкавици. Готов ли е артериалния набор?
- Да.
ОК, Грозен, махни се, защото работя тук.
Бейби, ще видиш шев, какъвто не си виждала преди.
* Внимание. Внимание. Говори кабинетът на полковник Блейк.
* Американската Медицинска Асоциация току-що обяви марихуаната за опасен наркотик.
* Независимо от предишните твърдения, че не е по-опасен от алкохола,
* сега вече е потвърдено нейното опасно въздействие. Това е всичко.
От къде го взе? Дай да опитам на теб.
- Да?
- Да.
Хей, Даго Редо! Здрасти. Идваш на време за коктейла.
- Влизай.
- Не, благодаря. Не мога, наистина.
- Хокай. Хокай.
- ОК, Ред.
- Мога ли да говоря с теб?
- Да, разбира се.
Не, отвън.
- Какво?
- Трябва да говоря с теб отвън.
Здравей, Пъп-пъп.
- Съжалявам, че те отделих от бандата, но...
- Какво?
- Ще отнеме само един момент. А,...има проблем с Уолт Валдовски.
Безболезненият? Да не те боли зъб? Той е добър.
Не, не, проблемът не е мой. Разбираш ли, проблемът е негов.
- Какво искаш да кажеш? Какво има?
- Ами, какво има...Има...
Трудно е да говоря за това, разбираш ли, защото научих за проблема му по време на изповед.
- О, и не можеш...
- Не мога да го разкрия.
Не можеш ли да ми подскажеш?
- Просто идея?
- Ами, не.
Но мога да ти кажа колко сериозно е положението.
Той и момчетата играеха покер
и едно от момчетата го помоли да раздава в една от игрите.
И тогава Уолт каза: "Какво значение има? Това е само игра."
Безболезненият е казал:"Какво значение има? Това е само игра." Покерът, само игра?
Да.
- Да, и аз това си помислих.
- Май че е време да отида на зъболекар.
Благодаря ти.
- Разбираш ли, не знаех какво...да правя.
- Пъп-пъп.
- Има някои...
- Има някои неща, които опрощението на греховете просто...
...е...
Седмица, осмица, вале. Ниска тройка.
Четворка, тройка...Хокай, имаме празен стол, който чака играч.
Така ме боли зъб, че няма да повярвате.
Защо водиш това куче тук. Предния път като го доведе изгубих $ 30.
Защо седиш зад мен? Това страшно ме изнервя.
- На мен ми носи късмет. Стой си, Бун.
- Хайде, да играем. Двойка. Асо.
- Мога ли да си сипя малко скоч?
- Разбира се.
- Ти искаш ли?
- Не.
- Как си?
- Не, не ме пипай.
Виж, ако...
Ако един мъж не е мъж повече,
за какво му остава да живее?
Добре, разкажи ми за това. Какъв е случаят?
Ами, нали знаеш онази малката сестра, която беше снощи тук с поделение 325?
- Малката с големите...цици.
- Да, знам я. Да.
Ами, както и да е....
Не искам да хойкам и тук, защото имам тези...
три момичета в къщи, за които съм сгоден.
И си искал да бъдеш верен. Слушай, та ти си на 7 000 мили от дома.
Ами, както и да е, аз се видях с нея снощи и...се провалих.
- Искаш да кажеш, че не ти е пуснала?
- Тя искаше, но аз...аз не можах...
- О не си могъл...не си го...
- Да, нищо не се случи. Изобщо.
Това се случва на всеки. На мен ми се е случвало четири или пет пъти...
Да, но никога не се бе случвало на мен.
Хайде стига. Ти си най-надареният зъболекар в армията.
- Ти си зъболекарския Дон Жуан на Детройт.
- Това е само прикритие.
- Кое е прикритие?
- Дон Жуанството.
- Четох за това. Това е прикритие.
- Прикритие на какво?
Ами...
Аз съм обратен.
Аз съм жертва на латентен хомосексуализъм.
Превърнал съм се в педи.
- А ти...направил ли си нещо?
- Не, но това е само въпрос на време.
Просто не мога да го приема.
Виж, Хокай, да предположим, че ти си открил че ти си един...а?
- Един?
- Да. Не би го признал на жена си, нали?
- Не, сега разбирам, че това би било проблем.
- Аз имам същия проблем, само че утроен.
Нали разбираш, истински състезател.
След като спрял да се надбягва, го оставили за разплод
И имал средно по 120,
130 жребчета всяка година.
И живял до 36.
И после, като умрял му направили аутопсия и се разбрало,че е безплоден.
Не, това е малко известен факт, но е истина.
- На Безболезненият са му останали още няколко години.
- Може и повече.
Безболезненият е зъболекар. А зъболекарите не трябва да четат. Това му е проблемът.
Проблемът му е,че го вярва. Той е убеден.
Това е смъртоносна фикс-идея.
- Ето го идва! Трошачът на челюсти.
- Той няма да троши нищо.
Просто се дръжте естествено.
Здрасти, Безболезнен. Как върви?
Искаш ли картоф?
Не, всичко е наред, пичове. Знам, че сте говорили за мен, и...
Ами, дойдох да ви кажа, че взех решение, да ...да извърша самоубийство.
Ами, ако наистина смяташ да го направиш,
мислиш ли, че мога да взема грамофона ти?
- О, разбира се.
- Благодаря ти.
Ще ни липсваш, Безболезнен. Как смяташ да го нашравиш? Калибър 45 между очите?
- О, това е ужасно мърляво.
- Но е сигурно.
Ами, това е друго нещо, за което исках да ви питам.
Аз съм...малко нов в това и...
Имате ли някой специфичен начин, който бихте ми препоръчали?
Не знам. Мисля, че колегите ми и аз можем да измислим нещо
за да прекъснем жизнените....
- Черна капсула.
- Черна капсула.
- Разбира се. Чиста работа.
Какво е черна капсула? Имате ли някоя? Ще свърши ли работа?
Свършило е работа за Хитлер и Ева Браун. Би трябвало да свърши и за теб.
Хокай, наистина трябва....Трябва да се посъветвам с армейския епископ.
Не мога да дам опрощение на човек, който ще извършва самоубийство. Това е смъртен грях.
Виж, Даго, той няма да извърши самоубийство. Само има намерение за това.
Така че нямаш работа с деяние, а само с намерение.
И ако го направиш, той няма да се самоубие, така че предотвратяваш смъртен грях. ОК?
Ами, трябва да проверя.
- Добре, провери.
- Ами има и...
Добре, до къде стигнахме?
Продължаваме.
Значи, всички вие дойдохте тук за да кажете последно сбогом на стария Уолт.
- Сбогом, Уолт.
- Добрият стар Уолт.
Знаете ли, хрумна ми, че може би все пак това не е последно сбогом.
Мисля, че може би Уолт отива в неизвестното, за да подготви там почвата за всички нас.
- А?
- Искам да кажа само едно нещо.
Никой не е заповядал на Уолт да отиде на тази мисия. Той е доброволец.
- Това е истина.
- И за това ние даваме най-престижните си медали.
- Това е красиво.
- Ето това означава да бъдеш истински войник.
- О, да. Наздраве! Наздраве!
- Да. Да.
Господа, мисля, че има само един човек, който може да добави нещо към това.
- И това е Даго Ред.
- О, отчето. Нека чуем отчето.
Уолт, ето...ето твоята черна капсула.
Това нещо действа доста бързо, нали?
Мисля, по-добре да отида и легна там.
Уолт, това ще ти помогне.
# През сутрешната мъгла виждам
# видения за нещата,
# болките, които ми бяха спестени.
# Осъзнавам
# и разбирам,
# че самоубийството е безболезнено.
# То ни носи много промени.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
# Играта на живота е трудна
# и ще я изгубя така или иначе.
# Губещата карта един ден ще изтегля
# така, че това е всичко, което искам да кажа.
# Самоубийството е безболезнено.
- Където и да идеш, носи това. Успех.
# То ни носи много промени.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
- Винаги ще те помня такъв.
# Единствения начин да победя е да не играя честно.
# И да легна преди да съм победен.
# И да отстъпя мястото си на друг
# Защото това е единственият безболезнен подвиг.
Безболезнен.
# Самоубийството е безболезнено.
# То ни носи много промени.
- Готин купон. Благодаря, че ме покани.
# Мога да го приема или отхвърля ако искам.
- Истината е...
че хвърляш цялото си образование на вятъра.
# И ти можеш...
- Лека нощ, челюстотрошачо.
# да сториш същото,
# ако искаш.
Здрасти, бейби.
- Здравей.
- Радвам се, че можа да дойдеш.
Съжалявам, че толкова късно.
Няма нищо. Така или иначе не мога да спя. Толкова съм нервна.
Утре си тръгваш?
Да. Ще съм на път след по-малко от 12 часа.
Предполагам, че най-щастлив от всички ще е съпругът ти.
Каква е тази внезапна загриженост за него?
Един мъж трябва да се отнася по-мило с жена си. А не да се прибира в къщи изнервем.
- Стига си търсил логика защото само доказваш...
- Нищо лично...
...защо не трябва да си легна с теб.
Нямах пред вид себе си.
Имаш рядката привилегия, която се дава в редки случаи само на много висшестоящи.
Имаш привилегията да спасиш живота на едно човешко същество
чрез деликатен акт на милосърдие.
Какво е това? О, Хокай, мъртъв ли е?
Не, не.
Не е мъртъв. Не още.
Безболезненият има психологически проблем, и ти си единствената, която може да му помогне.
О, не, Хокай. О, не. Хайде, стига.
Не, Мария. Погледни на това като мед. сестра. Безболезненият има нужда от терапия.
Това ще му помогне и няма да те накара да се срамуваш нито за миг.
Ако смяташ. че твоята добродетел е по-важна от живота на Безболезнения, добре.
Искам само да останеш за малко тук и да бъдеш с него за минутка.
Просто го погледни.
- Остани на близо и го огледай...целия.
- О, Хокай.
...огледай го добре.
Хокай!
О, това е нелепо.
Забравихте си шапката. Не бихте искали да си тръгнете без сувенир.
Приятен път.
Лейтенант Шнайдер, забравихте си пътния лист. Чакайте.
Трябва да си вземете... Това ви е пътния лист.
- Добро утро, Безболезнен.
- О, здрасти, Хокай.
Как е?
Спах като мъртвец снощи.
Ами, извинявай, но бързам. Страхотен ден. Чакат ме две челюсти. Хайде, Сайдман.
Приятен ден.
* Внимание. Внимание.
* Религиозната служба с участието на Йом Кипур ще се проведе....няма да се проведе този петък,
* поради непреодолими обстоятелства.
* За тези, които биха искали да разгледат наоколо, съботата е резервирана. Това е всичко.
Трапър, този е за теб, бейби.
- Този човек е жертва на войната, докторе.
- Ти също, но не го осъзнаваш.
- Доста е дълбоко.
- Мисля, че това беше пръста ми.
Имам нужда от помощта ти, Хокай.
- Засегнат е не само дроба.
- Какво мислиш?
- Не знам.
- Хей, Радар.
- Да.