Final Encounters (2000) Свали субтитрите
Хората над 20 години да се подредят в ляво.
Сакатите да се подредят в дясно!
Движете се без да нарушавате реда.
Още един ден ни доближава до победата на Брека.
Големите добиви доведоха до по-голямо производство на храна.
Дажбите от жито, този месец са повишени с 4%
благодарение на повишената ефективност на фабриките.
Генерал Мърент планира посещение на съоръженията,
за да можем всички да научим урока за просперитета
и да го приложим в нашите усилия във великата война.
3апомнете, вие сте последната защитна линия на Брека.
Това е още един ден от войната срещу тиранията.
Още един ден ни приближава до победата на Брека.
Големите добиви доведоха до по-голямо производство на храна.
Дажбите от жито, този месец са повишени с 4%
благодарение на повишената ефективност на фабриките.
Генерал Мърент планира...
Екип 6, съобщение
за допълнителни заповеди.
Пригответе се за настройка на диска.
Къде беше? От един час те чакам.
Не трябва да идваш тук.
Никой няма да ме хване.
Кой ще ме издаде? Ти?
Каза ми, че днес ще се упражняваме.
3нам. Но точно сега не мога.
Имам нещо за теб.
Външната защита на Обсидиан. Първата ми страшна мисия.
Трябва да го направиш за по-малко от 3 минути.
- Тогава ми покажи как да избегна кучетата-пазачи. - утре.
Но до тогава вече ще съм пуснала в мисията в ход.
Не отивай. Имам лошо предчувствие за днес.
Само днес ли? Аз винаги имам лошо предчувствие,
но съм го правила много пъти и съм оцелявала, и някой ден ти също ще го правиш.
Нормално ли е да те е страх?
Да, само не трябва да позволяваш на страха да те спре.
- 3апомни, когато се биеш...
- Бий се както наистина.
Няма да чакаш дълго.
Внимавай да не те хванат на излизане.
Мислех, че аз съм малка.
- Чие място ще заеме тя? - На който се издъни пръв.
Остава й още поне една година, така че гледай да не е твоето.
Програмата за защитата на бункера не е софтуер на Обсидиан,
но е доста коварна, така че внимавай.
Мъртъв си.
Когато затворите на оръжията остареят и се износят, могат да хлътнат навътре,
и с едно натискане на спусъка, ще направиш първото си и последно убийство.
- Ясно ли се изразих, войнико? - Да, сержант!
Винаги проверявай затвора.
Махни пръста си от спусъка!
- И? - Някои от новобранците ще се справят,
но едва ли са обучавани да използват пушка преди да ги пратят при нас.
В най-добрия случай по няколко часа.
Някои от тях не са напълно зле, като им се даде време.
Той от полу-добрите ли е или от полу-лошите?
Обзалагам се, че компютърните опции не приемат толкова млади.
Проклетите вещици са виновни за всичко.
Какво е числеността на врага, сър?
Един взвод, двойно по-голям от нашия. Единственото предимство е, че ги няма от три години,
така че вероятно имат по-малко амуниции от нас.
- Какво е целта? - Това е трудната част.
Какво е това, по дяволите?
Каквото и да е, намира се в подземието на главния бункер.
Ще използват компютърни опции за пробият ограждението и да отворят подземието,
но трябва да стигнем до там.
- Нечий дух е наистина зъл.
И всичките духове на света не могат да те предпазят от куршумите.
Просто не знам.
Как изглежда?
Детонатора е добре.
Това нещо е по-старо от теб.
3авърти го!
Не става. Връщаме се. Не мога да рискувам.
Сър, генерала разчита всеки от нас да се върне с чест.
От къде взе този лозунг? От някой плакат?
Аз не съм генерала. Аз просто съм тук.
3нам, че нашия взвод е само една светеща точка на картата, но моята работа е да я запазя светеща.
Живей за да разказваш, Сатърленд.
Така са много по-добре.
Разбираш ли какво се опитвам да кажа?
Не, сър. Но съм съгласен с вас, ако това ще помогне.
Поне си честен.
Сър, съобщение от генерал Мърен.
Смяна!
Стоя пред вас...
както вие стоите между реда и хаоса в Брека.
Селището под вас се управлява от наш взвод войници,
които се обърнаха срещу нас.
Тези негодници не са ваши братя,
а предатели и дезертьори, подли като самата армия на Обсидиан.
Вашата цел днес...
е най-важната, за която някога сте се били.
Донесете я
у дома победоносно.
3аключи и зареди.
Изглежда са изгорили знамето. Това не е добър знак.
Трябва да ги влачим до окопите.
Иска ми се да имаше друг начин.
Добре, 20 секунди. Пестете амунициите си.
Който и да го е направил, бил е истински майстор.
Или ненормалник.
3апочвай.
Добре, движение!
Контакт! Включи алармата! Контакт, 50 метра!
Добре, залегни!
Тръгвайте!
Хайде, шибана реликва!
Чепмън, събуди се!
Сатърленд, назад!
Идва!
Чисто е!
Влизай!
Добре, движете се!
Мамка му!
Сатърленд, тази бомба не свърши работа! Някои са живи. Пази си гърба!
Виждаш ли Долар и Филипс?
Да, виждам ги.
Те са добре. Отивай към бункера.
Да тръгваме!
Екип "Б", по местата.
В първия окоп съм. Виждаш ли бункера?
Навсякъде има врагове. Има преградна ограда. Двама копаят. Предложение?
- Чакай вещиците. - Мамка му!
- Добре съм. - По дяволите! Стой на фокус.
Първа цел, премахване на оградата.
3ареди!
Движение! Огън!
Добре, под бункера. Давай!
Винаги робуваме на проклетите вещици.
Отварям подземието.
Време беше! Андерс!
Излизаме!
Не!
Вещиците се забавиха много.
Абел, тя е мъртва.
Нищо повече не можеш да направиш.
Поздравления. Справи се чудесно. Какъв й беше проблема?
Беше на 16.
Това са децата, които ми пращаш.
Само това остана.
- Тогава трябва да спреш.
- Има много заместители.
3аместители? Тези деца трябва да са в първата година на обучението, не в битка.
Стига вече.
Няма да ти помогна да убиеш нито едно повече.
Добре. Ще те махна от разписанието на дежурствата,
и те сами могат да се изправят лице в лице със системата.
Тогава новобранците ще трябва да се придвижат с две позиции независимо от възрастта.
Не можеш. Трябва й поне още една година.
Ако останеш, да. Ако не...
Дийна е само на 12.
Не е моя вината, че си я обучила толкова добре.
Добре. Ще направим инструктаж след 20 минути.
Те ще го направят. Няма нужда ти да го правиш, Абел.
Надявам се да дават медал за това.
- Сатърленд! - По дяволите, Стоунър!
Онези задници го разкъсват на парчета. Трябва да се присъединиш към тях.
- 3ащо още не си се напил? - Никой не иска да пие със снайперист.
Трябва да ги претърся за храна.
Хайде, опитай се да се забавляваш.
- Освен битките, в живота има и други неща. - Така ли? Какво например?
Чух, че 75-ти се е изправил срещу Обсидиан близо до Стъклената стена.
Избили са ги до крак.
Ние се изправяме срещу фермери и дезертьори, те се изправят срещу силите на Обсидиан.
Не знам дали са късметлии след като всички са мъртви.
Не познавам никой от тях...
но си мислех, защо да не идем да пийнем по едно за тях? Какво ще кажеш?
Аз я убих.
убих я.
Кучето-пазач на Обсидиан?
Изведох я за 3 минути и 40 секунди.
40 секунди е прекалено много.
- Кой е? - Чепмън.
Ако ми носиш диска, ще ти покажа някои трикове.
Ще ти бъдат нужни. Хайде.
Чух, че си имала вещица тук. 3наеш ли, коя е била?
3акъсняла! Това беше!
След всичко, което са ми разказвали за теб, не може да си била ти.
Не бях аз. Хора като нас вече са минало.
Ние основно стреляме един по друг и се потапяме дълбоко.
Не, когато те се бият, лайната им са като магия.
Сгреших, пил си.
Не. Точно за това са били толкова добри едно време.
И трябва да си благодарен на това, което е останало?
Да. Благодарен съм на хората, на които мога да разчитам.
Добре, отегчих се.
Мога да си намажа лицето с цветовете на войната.
Мога и да събера човешки уши и да си направя огърлица.
Всичките тия снайперски глупости.
Щях да забравя.
Какво, по дяволите? Полудя ли? Ще ни убият, ако ни хванат с това.
Врага ще те убие, ако не поддържаш уменията си.
О, ти имаш медал.
Ако някой ти даде медал, той просто иска да се биеш.
Но ако ти даде допълнителни амуниции, иска да живееш.
Ще се видим в ада, братле!
Спокойно, сержант.
Сержант Сатърленд, имате заповед да докладвате на генерала.
Генерала ли, сър?
Генерал Мърен. Вече сте закъснял с 90 секунди.
- Беше на баща ми. - На генерал Райт?
Нося го повече от 20 години.
От деня, в който той го свали за да сложи по-нов медал.
Той умря с чест, сър.
Така е, сержант.
Създаден е за самотно детство.
Сержант Сатърленд, запознайте се с Абел.
Програмист, Пети боен клас.
Вие двамата сте най-добрия екип на Брека.
62 операции заедно, включително и последната.
Няма проблем. И ние говорим същото за вас.
Това, което ви свързва е опита.
3атова ви избрах за личен ескорт.
- Ескорт? До къде, сър? - До самия град Обсидиан.
- На мисия да приключим войната. - Нападение.
Не. Баща ми не би успял да стигне до Обсидиан с 6 милиона мъже.
Силата вече не е възможност.
Трябва ни само време, сър.
С темпото, с което напредват,
до шест месеца ще унищожат напълно Брека.
Губим войната, сержант.
Приятелите ти умряха за това, Сатърленд. Но може да спаси милиони.
Нарича се уорхамър. Последното по рода си.
Направено е преди баща ми да е бил роден.
3а онези негодници е било просто една статуя.
Вероятно е откраднато при нападение.
Проектирано е да разруши електрическите системи на Обсидиан.
Щом го сложим в града им, той ще бъде напълно беззащитен
и те ще бъдат принудени да преговарят.
Нашият екип ще пътува през планини, ще премине през техните армии,
през пустинята и през Стъклената стена на Обсидиан.
- През нея ли, сър? - Ще разберете как като му дойде времето.
Всеки от вас ще има партньор.
Вашият ще бъде сержант Стоунър.
Помощниците ми ще ви помогнат за оборудването.
Свободни сте.
Ваш помощник ще бъде Лейтън.
Тя е единствената с опит.
Извинете, сър, имам една молба. Обучавам едно момиче...
Да, скоро ще бъде достатъчно голяма за да влиза в битки.
Да. След като заминем с Лейтън, тя ще се придвижи с две позиции и...
Не. Ще се погрижа да я наглеждат най-добрите от хората ми
и ще я държа настрана докато се върнеш.
Благодаря, сър.
Абел, ако успеем,
тя никога няма да види битка.
Никой от новаците няма да види.
Благодаря.
Понякога се чудя кого ще загубя първо.
- Момичетата, с които тренира оцеляха ли? - Не.
Моите също ще ми липсват.
Никога не допускай че ще надживееш когото и да било!
Точно когато се мислиш за непобедим допускаш грешки.
Дай ми програмния си буфер. Ще ти прегледам мисията.
Да видим. Справил си се добре на първа линия. 3ащо си спряла тук?
Справих се доста добре на следващия слой.
Не питах за това.
Каза ми да играя сякаш е наистина. Не исках да рискувам.
Отнема много време, а и хората на полето могат да умрат.
Обзалагам се, че не записваш грешките на Лейтън.
Правя го, по дяволите!
Просто не й го казвам.
- Ще трябва да проверяваш сама когато замина. - И не можеш да ми кажеш къде?
Не, и ти не трябва да питаш.
Искам да ме видиш когато вляза в битка за пръв път.
Няма да отнеме цяла година.
Освен това, няма да се биеш още една година. Разбираш ли ме?
Искам да ми обещаеш, че ще стоиш настрана докато се върна.
- Добре. - 3нам, ме не обичаш бижута, но...
Имам нещо за теб.
- От къде го взе? - Имам си източници.
Източници? На твоята възраст аз нямах никакви източници.
Прекрасно е.
Мисля, че мога да направя изключение. Само този път.
3апомни, независимо какво ти казват другите,
да останеш жив е най-голямата победа.
Не се бий освен ако не ти се налага.
И тогава се бий за да победиш.
Съжалявам, но това не ти влиза в работата.
Искам да знам максималния обхват.
Ако се притесняваш, мога да те разбера. Ограниченията не са лесна работа.
Ами ти? Пушка? Не те ли кара да се чувстваш старомоден?
Нищо, което върши работа не е старомодно.
Всичките тия енергийни глупости, които вие, изтънчените дами използвате,
имат обхват само около 100 ярда извън системата.
- И оставя следи. - Като какво?
Като озон. Можеш да го подушиш.
А не можеш да подушиш барута?
Не и от 3 000 ярда.
Това са цели 3 000 фута озон.
Ще пристигнем в зоната за кацане след 90 минути.
От тук нататък ще бъден извън обхвата на самолета
и ще разчитаме само на себе си.
Първата ни цел е да вземем последния член на екипа.
Извинете, сър. Само със шест човека ли отиваме в Обсидиан?
Просто се приготви, войнико.
С твоята пушка сме седем.
Въпроса не е в това, че живота е кратък.
Смъртта е много продължителна.
... или да нахрани милиони гладни бреканци...
...които лежат като кучета по улиците на нашата някога велика столица.
От вас сме получили само страдание.
Страданието на една нация...
Това той ли е?
Да. Изглежда не е разбрал правилно мястото на срещата.
Двама в тълпата, двама до него, въоръжени с пушки.
Стоунър, мога да поема този в ляво.
Аз мога да поема онзи в дясно, но тоя с одеалото...
Трябва да го направим едновременно.
Абел? Върши си твоята работа.
- Разбрано. - Стоунър, покрий пазачите и тълпата.
Все пак мисля, че си старомоден.
Чудесно. Попаднах от трънка на глог.
Ще попитам още веднъж. Ще се отречете ли от лоялността си към Брека?
- Щеше ли да пощадиш живота ми, ако го бях направил? - Не.
Много поощрително.
Можем да го направим много по-зле за теб. Народа от равнината...
Сега пък сте народ.
Ще убиете 5% от населението си.
На работа.
- Абел, в обхват ли сме? - Мисля, че да.
Накарай ги да се уплашат.
Няма да изкараш дълго.
Имаш ли какво да кажеш за последно?
Да.
Трябват ви повече жени, шибаняци!
Какво, по дяволите?
- Господи! Стоунър, видя ли това? - Не. Бях зает с работа.
Това е контрол на тълпата.
Всичко това, обзалагам се, че е мъртъв.
Ти ли си програмиста?
Истински майстор.
Програмист, не вещица.
Откакто съм пехотинец не съм вещица.
Добре, хванахме го. Как го искаш?
Отправете се към мястото на срещата. Радвам се да те видя, Евънс.
Благодаря. Честно казано, бях започнал да се тревожа за спасяването.
Никога не си ме подвеждал. И аз ти обещавам същото.
На колко години е това?
3а вечния мир между Обсидиан и Брека.
Старо е, човече.
Ето малко вода, братле.
Доста време прекарах тук.
Спокойно, брато.
Добро е.
- Наистина е добро. - 3наеш какво казват хората.
Гладът е най-добрия готвач, а жаждата - най-добрия барман.
Да те намерим вързан за един паметник на мира...
Баща ми не би повярвал на очите си.
- Как те наричаше той? - Медали.
- По дяволите! Мразех това. - Той точно за това го е правел.
Ще стане нещо от тях когато пораснат.
Но виж ги сега.
Сякаш се страхуват един от друг.
По наше време нямаше вещици.
Сега света е различен.
Не трябва да е чак толкова различен.
Баща ми щеше много да хареса Сатърленд.
Той го направи. Без да задава въпроси.
Боже, какво ли е да командваш цяла армия от тях?
Видях как Райт води цяла армия в битка,
бяха много бързи, затова...
Нека се надяваме, че няма да ти се наложи да разбереш.
По дяволите!
Иди да поспиш.
3нам, че баща ти би се гордял с това, което правиш тук.
Не мога да повярвам, че загубихме Чепмън заради тях.
Липсва ли ти?
Не е за това, че ми липсва, просто...
Това повече няма да се случи, не и докато съм жива.
Виж, Абел, ако някога нещо се случи с теб...
ще се погрижа за Дийна.
Благодаря.
Не трябва да се тревожиш за това. Взела съм мерки.
При това, Дийна може сама да се грижи за себе си.
Не трябва да си тук.
Всичко е наред. Търсих те.
Докато си тук,
трябва да използваш стаята на програмистите за уроците си.
Обещах на Абел, че няма да го правя. Казах, че...
Няма да влизаш в битка. Разбира се.
Но тя би искала да се упражняваш.
И така аз мога да ти помогна.
Ще й покажем колко по-добра си станала за времето докато тя се върне.
Можем дори да успеем да й помогнем в мисията.
3нам, че това ще й хареса. Какво ще кажеш?
Предполагам, че става.
Добре! Ще мислим за това като за игра.
Време е за моята смяна, сър.
Ще замръзнеш, синко.
- Това за какво е? - 3а каквото и на теб. 3а да надживееш останалите.
Трябва да се гордеете с това, сър.
Когато бях на твоите години, се бих за бащата на Мърен.
Сега продължавам да правя същото. Нищо не се е променило.
Щях да се гордея повече, ако всичко беше приключило.
Преди ги правеха от чисто злато, когато имаше такова.
- Сега са само позлатени. - Глупости!
Провери, ако искаш.
Надраскай гърба на медала, където никой няма да забележи.
Точно това направих.
3ащо е всичко това? Само преди час бяхме на страната на Мърен за да победим.
- Не за победа. 3а края на войната. - Същото е.
Не, не е!
Селото, откъдето взехте уорхамър... Мислиш ли, че ги беше грижа за каузата на Брека,
или за победата над Обсидиан?
Не, вероятно те просто се опитваха да оцелеят през зимата.
Ти не беше там.
Синко, бил съм там сто пъти. Всичко се повтаря.
Брека е съсипана, ние водим война със собствените си хора.
Кога за последен път сме виждали верен на бог Обсидиан войник?
Така е.
Май си прекарал повече време в битки с нашите вещици отколкото с врага.
Лека нощ, Медали.
Бил ли си вътре?
Нека кажем, че знам доста пътища около него.
Чух, че тяхната раса е различна. Не са бреканци или обсидианци.
Прокопали са тунели до повърхността от пещери дълбоко под земята.
Всичката ти информация ли е толкова лоша?
Те са част от разгромената армия на баща ми.
Дезертирали са когато са се връщали към Брека. Разположили са се в тази крепост.
- 3начи и те са нещастници?
- Не просто нещастници.
Нали Медали е тук.
Просто ще го изпратим да ги изкара от там.
Никой не може да изкара един Клейвър.
Сатърленд, само за момент.
И ти ли си толкова наплашен, войнико?
Не, сър. Ще направя каквото е необходимо.
Трябва да ми помогнеш да ги държим фокусирани като нас. Разбираш ли?
- Да, сър. - Точно тук, преди 20 години...
3апочна да се разпада света на баща ми.
Когато всичко свърши, бащите и на двама ни ще могат да почиват в мир.
Какво ни кара да се приближаваме толкова до тези отрепки?
уорхамър е само част от оръжието.
Последната част е в подземията на Клейвър.
Мислех, че си взел Евънс за да ни покаже пътищата около Клейвър. Да влезем вътре...
Бях там шест месеца и се измъкнах жив. Не се тревожи за това.
Да не би нещо да ти е изпило мозъка?
- Преминаваш границата, синко!
- А ти изпускаш основната математическа зависимост...
По дяволите! Това е заповед!
Изпълнявай. Лейтън?
Какво правиш, по дяволите? Говориш с генерал Мърен.
Мислиш ли, че на врага му пука?
Това влиза в плана.
Сатърленд, ще поправиш предавателя за да отключиш подземието и да се срещнеш със Стоунър тук.
Лейтън ще те прикрива. Просто влизаш и излизаш.
Абел, ти и Евънс оставате с мен.
3а Бога! Хайде!
Всички действате на тъмно. 3нам това.
Иска ми се да беше различно. 3найте, че имам причини.
- Каква е моята част, сър? - Ти си най-важен. Ти ще влезеш в подземието.
Да... сър.
Той е точно под първия пазач.
Точно така, отпусни.
- Лейтън? - Готова съм. На позиция съм.
15 000 ярда.
3асечи на десет.
Половината.
Една четвърт.
- Нула. - Стреляй.
- Добър изстрел. - Мъртъв е.
Хайде, войнико.
Наглеждайте я, сър.
Сатърленд?
Сатърленд? Там ли си?
На позиция. Иска ми се да не бях.
Няма охрана. Търговска тайна. Готово ли е?
Да. Какво стреля това нещо? Скоби?
Токсични стрели. Нарича се изтънченост. Трябва да я ползваш по-често.
Чакай. Мисля, че това е той.
Той е офицер, но и той като нас ползва кенефа.
- Готово! - Сега лошата новина.
Предавателя е в основата на черепа му, ще трябва да копаете за да го стигнете.
Мамка му!
Трябва да е заобиколен от живи тъкани, така че можете да го сложите само на две места.
Съжалявам, човече. Аз не съм изобретил проклетото нещо.
- Работи ли? - Разбрано, полковник.
Сега трябва да стигнем до Стоунър. От лявата ти страна.
Горе главата! Току-що намериха един мъртъв навън.
Става напечено. Действайте, аз съм навън.
Голяма изтънченост. Впечатлен съм.
Побързай, по дяволите!
Какво виждаш?
Чака ни много работа.
Стоунър? На изхода е пълно с охрана.
- Не можеш да го използваш. - Не мога ли? Тук нямам много свобода на действие.
Ще трябва да опиташ да стигнеш до Сатърланд.
- План "Б". - Влез в подземието.
Стоунер, имаме дупка! Да вървим!
Брега е чист! Давай!
- Давай! - Човек в подземието!
- Ще вляза. - Не.
- Мога да вляза за три минути. - Не.
- Мога да ги измъкна! Те са объркани. 3нам как да вляза. - 3нам какво правя. Не!
Към вратата!
- Ранена ли си? - Не знам.
- Как така? Хайде, трябва да се измъкнем от тук. - Крака ми прещрака!
Какво искаш да кажеш?
Сатърленд, приближават към теб!
Той е на няколко фута. Хайде, Стоунър.
Всичко е под контрол, Евънс. Сядай.
- Няма да го обсъждаме. - Не го обсъждам.
- 3аповядвам ти да стоиш там! - Не прави същата грешка като баща си!
Не би го пренебрегнал по този начин.
Не... той загуби своите битки.
- Хайде, Стунър. - Стоунър, Мърен е. 3анеси частта на Сатърленд.
На няколко фута е, по дяволите!
- Няма да тръгна без теб! - Трябва да му занесеш частта.
- Хайде! - Всичко зависи от теб.
Взех го! Да тръгваме!
- Стоунър? - Свален е. Минете по фланга.
Подземието е чисто! Давай!
Давай!
Вън съм!
- Сатърленд, добре ли си? - Добре съм.
Да вървим.
Опитай да говориш с него.
Сатърленд, можеш ли да ме разбереш?
Сатърленд, ти свърши работата, войнико.
3ащо не престанеш?
Добре.
Какво стана със Стоунър?
Ще бъда наблизо.
Когато давам заповед, тя трябва да бъде изпълнена.
Може и да не ти харесва, но имам причина за всичко, което правя.
- Трябваше ли да ги оставя да им сритат задниците? - Точно за това е Лейтън.
- Те са деца, за Бога! - Не, не са деца. Те са войници!
Трябва да престанеш да спориш с мен за това.
По дяволите!
От баща му съм виждал и по-лошо.
Дай да видя.
Искам да ти благодаря.
Няма нужда да говориш. Довери ми се. Аз съм човек, който вече знае.
Когато бях млад,
винаги си представях, че някой герой ще появи от някъде и ще ме спаси.
Някой като онези момчета.
Копелетата никога не се появяват.
Навън сме само ние.
Ръката определено е счупена. Трябва да я превържем.
Какво правиш?
- Отговори ми! - Чисто счупване. Мога да я наместя.
Не мисля. Всички, на които си го използвал са мъртви.
Това е защото мърдат, стой спокойно.
Съжалявам за Стоунър.
- Не си спомням кога съм имал истински приятел. - Ами Лейтън?
Познавам я... но не е като в началото.
Такова приятелство вече не съществува.
Може би е по-добре да не се забъркваш изобщо.
3а това ли носиш медальона?
Не мърдай. Пречиш ми.
Справя се по-добре от мен на нейната възраст.
По-бърза е и е посветена...
Разбирам. Тя е по-добра инвестиция.
Не трябва да рискуваме приятелството,
трябва да го заложим на един победител.
Съединих костта.
Не мога да променя отношението ти.
Това е единственото, което още не съм изгубила.
Ей! Ръката. До сега не съм виждала нещо подобно.
Нищо особено. Вещиците поправят толкова неща колкото и чупят.
Ще направя нещо с теб.
Отнася се за Стунър, така че не гледай тъпо.
Добре.
- Каза, че крака му е прещракал. - Куршума е преминал през костта, това е.
Може би не е.
Продължавам да го премислям. Бил е добре прикрит в подземието, нали?
- Когато той слезе никой не стреляше. - Има нещо, нали?
Програмистите могат както да чупят кости, така и да ги наместват.
В Клейвър няма такива дискове.
Какво говориш? Че Абел е счупила крака му?
Тя беше с Мърен през цялото време.
Дори не беше в обхват.
Наистина ли?
Как можем да знаем със сигурност?
Ако беше умряла ти, а аз бях измъкнала Стоунър,
той би искал някой да зададе тези въпроси.
Сатърленд, всеки, който съм обичала истински умира в определен момент.
Така е с оцеляващите.
Трябва да се уверим, че те не умират напразно.
Ще я наглеждам.
3а теб все още има надежда, Медали.
Престани да ме наричаш така.
Кучи син! Огромно е!
Непобедимата бариера на Обсидиан.
Ако разрушим част от нея, тя зараства сама.
- Може ли да бъде премината? - Преди 10 години взвод наши войници намериха път.
Струваше живота на мнозина.
- Колко успяха да преминат? - Само аз.
Да тръгваме.
Ще имаме достатъчно време докато изгрее слънцето.
- А ако не успеем? - Ще се изпържим.
Почти е готово.
- Твой ред е. - След теб.
Номера е да не паднеш.
- успял си да преминеш без кука? - Цялото разстояние.
Отне ми два часа и половина.
Което означава, че имам медал.
- А те паднаха. - Колко е дълбоко?
Какво беше това?
Дъното.
Продължавай. Останалата част е лесна.
- Просто продължавай нагоре.
- Не, Евънс, идеята не е добра.
Искам да остана за малко сам.
Моите уважения към тези, които не са успели.
Добре, но побързай.
3апочва. Да тръгваме!
Почти стигнахме. Продължавай!
Продължавай!
Чакайте! Евънс е още там. Трябва да се върна за него.
3абрави. Нямаме време. Продължавай.
Може да е попаднал в капан.
Тогава е мъртъв. 3абрави за това. Хайде.
Не, трябва да опитам.
По дяволите!
Не мисля, че ще успея.
Няма да успееш.
Хайде, Евънс!
Можеш да го направиш!
Мога да те достигна, ако ми подадеш ръка.
Евънс!
Това Обсидиан ли е?
Да. На седмица разстояние.
Преди Клейвър, не очаквах, че ще стигнем толкова далеч.
Всичко от тук нататък ме устройва.
Това е защото причината ти да се бориш е на сигурно място у дома.
А твоята?
Вече не знам.
Вече загубих трима добри приятели.
Всеки път си казвах, че това е необходима жертва.
Стоунър и Евънс живяха по-дълго от повечето хора.
Не мислех, че той ще тръгне пръв.
Винаги съм мислел, че ще бъда аз.
3апочнах да вярвам, че хора като Стоунър и Вардън...
Ние бяхме над това. Избрани, по някакъв начин.
Но никой не избран.
3а пръв път осъзнавам това.
Също и че вече нямам на кого да вярвам.
Бяха Вардън и Стоунър. След това Евънс.
Сега имам теб.
- Аз нямам ли право на глас? - Процеса на елиминирането. Това си ти.
- Абел, нужна ми е помощта ти. - 3а какво?
Евънс подозираше, че Лейтън е виновна за Стоунър и сега той е мъртъв.
- Не може да говориш сериозно.
- Каза, че не я познаваш добре.
Искаш да ти помогна срещу нея?
Ти би ли се скрила зад гърба на Стоунър?
Не, и сигурно щях да сгреша.
Абел, не искам да губя повече никого.
Тогава си в погрешен бизнес.
Трябва да разбереш! 3а мен е още по-трудно.
Аз вярвах във всичко.
Тя все още ли е с него?
Какво стана?
Лейтън, тя се опитваше да ме саботира!
Има някой долу, Сатърленд.
По дяволите! Това не ми се случва.
- Какво намери? - Обратна верига.
- Ако я бях използвал първия път, щеше да ме разкъса на парчета.
- Има ли сериозни повреди?
Не. Добра работа. Много подходящо.
Изгори всичко.
Вероятно се движи с локатори.
От нашите е.
До тук успяхме да стигнем.
Вътре може да има амуниции.
Минали са 20 години. Амунициите няма да стават за нищо.
Контакт, на 2 часа! 3 000 метра!
Абел, трябва да спасим амунициите.
Изнеси ги.
Пазете припасите си. Не стреляй, Сатърленд.
Абел, как се справяме?
Петима мъже, движат се към нас откъм дърветата. Няма да е за дълго.
Какво?
- Долу съм. - Какво искаш да кажеш?
Лейтън свързва наново.
Вън съм!
Хайде.
Сега аз съм вън.
Да... По дяволите!
Две... три...
Добра работа, Абел. Но ми напомни да поговорим за темпото ти.
- Той е от Обсидиан, сър. - Ето къде сме.
3нам, че съм виждал и преди...
Прилича на хлапе от моя взвод.
Има ли радио?
- Сатърленд, има ли радио? - Не, сър.
- Само пушката, сър. - Добре.
Може още да не са ни забелязали. Всичко изглежда чисто. Чисто ли е, Абел?
Чисто е.
Чисто е.
Изглежда е носил нещо важно.
Така е.
Чаках 20 години за да намеря баща си.
Единственото нещо, което открих е, че няма какво да кажа.
Вероятно когато сключим примирие с Обсидиан ще можем да издигнем тук монумент.
Да направим това, което той не можа. Да приключваме.
- Жив ли е още? - Все още е на плаката.
Надявам се да е.
Баща ми би искал той да види края на всичко това.
- Не реагирайте. Оставете ги да приближат. - Кои са те?
Отрепки от Обсидиан. Наши революционери.
Комуникирахме с тях от време на време по компютърната система.
- Срещу тяхното правителство? - Обсидиан също има тайно движение в Брека.
Но уорхамър не е у тях.
Не, не, остави ги.
Прости им. Те просто не бяха сигурни.
- Сега вече знаят. - Най-после дойдохте да ни освободите.
Хората ви страдаха дълго под управлението на бруталното правителство на Обсидиан.
Време е това да се промени.
- Прилича на плъх. - Ти си това, което ядеш.
Дойдохме да ви освободим.
Но първо трябва да ни заведете в града.
Малка разходка.
Оттук.
Да.
Останала им е шепа войска и танкове,
така че можем да им отклоним вниманието с атаки на тези три места.
Вашите хора трябва да нападнат тук и да пробият защитата.
Ще има голяма стрелба, но вие не отстъпвайте.
Докато успеят да съберат малкото им останала войска,
уорхамър ще бъде на мястото си и всичко ще приключи.
- 3наеш ли срещу колко войници ще се изправим? - Около сто.
Целта е да поставим уорхамър под главната крепост.
Някои от нас изглеждат млади,
но както казва генерала, не сме толкова зле, ако ни се даде време.
Не знам.
Щом генерал Мърент е тук, ще имаме нови попълнения.
3нам, че се опитваш да направиш най-доброто.
Генерала разчита на всеки от нас за да освободим града от...
Ключът се връща жив.
Кевик.
Живей за да разказваш, хлапе.
Така е по-добре.
Сатърленд. Разбрахме всичко.
Два взвода отиват тук за да разбият защитата.
Други четири идват тук за да ги отрежат.
- Ще загубим първите два отряда, но... - Какъв е обхвата на уорхамър?
Какво значение има?
Ще загубим много хора за да се придвижим с две пресечки на изток.
Ако спрем тук, няма да срещнем никакво съпротива. Ще спасим двата отряда.
уорхамер трябва да бъде поставен точно под главната крепост.
Ако е проектиран да измъкне целия град, разстоянието не би било от значение.
Не би било от значение, "сър".
Мисля, че е голяма цена за две пресечки.
Остави ни.
Какъв ти е проблема, войнико?
- Ако имаш какво да ми кажеш, кажи го насаме. - Тогава сега е момента!
Тук сме, сър. Не изпитвам нищо към тези хора.
- Нашата задача е да доставим това оръжие... - Не си ти този, който ще ми каже каква е задачата ни!
Няма да ми казваш каква е мисията ни. Няма да ми казваш как да ръководя битка!
Няма да поставяш под съмнение заповедите ми. Разбра ли?
Очаквах това от Стоунър, но не и от теб.
Да, и сега той е мъртъв, сър.
След всичко това, би спрял...
...заради живота на няколко предатели?
Предатели?
Мислех, че те са ваши революционери, сър.
- Изглеждаш сякаш си бил в ада. - Бях.
Бях в лоша компания.
Има нещо, което трябва да видиш.
3аписва последните три програми, които са пуснати в системата на Обсидиан.
Тя осакати Стоунър за да бъдеш принуден да го оставиш.
- 3а Евънс няма нищо. - Това ли е?
Има и нещо друго. Част от файл, който е заредила.
Пише: "Стоунър: Компонента от Клейвър.
Евънс: Стъклената стена. Сатърлент:Верноподаниците".
Моето име последвано само от "уорхамер".
- Този списък не ми харесва. - Всеки от нас й е бил нужен за определена цел.
Ти си й нужен последен. Има връзка със самия уорхамер.
Трябва да кажем на генерал Мърент.
Аз току-що го ядосах.
Тогава защо ми саботираше диска?
Не мога да ти помогна, ако не се погрижим първо за това.
Разбираш ли какво ти казвам?
Сатърленд ни прави постановки.
Играл си е с нас през цялото време.
Аз изведох партньора му. Ти трябва да го изведеш сега,
докато е сам.
Това няма да се хареса на хората ми.
Той трябваше да бъде последния лоялен войник.
Вече ти дадох източния сектор на Обсидиан. Сега какво искаш?
- Пристанищата. - убий го и пристанищата са твои.
Винаги е било приятно да се прави бизнес с теб.
Абел!
- Сатърленд? - Абел.
Обсидиан знае, че сме тук! Пращат всички хора, които имат.
- Трябва веднага да заредим уорхамер. - Къде е Сатърленд?
Мъртъв е. Чакай ме на източния изход.
Абел, чуваш ли ме?
Какво си ти?
Аз съм уорхамър. Каква е целта ми?
Широко обхватна детонация.
20 мили.
Радиоактивен прах.
3а мен е чест да служа. Чакам зареждане.
Войските на Обсидиан ще бъдат тук до 4 минути. Трябва да го заредим веднага.
- Не. - 3ареди оръжието, войнико!
- Това е заповед. - Не.
- Кажи ми какво стана със Сатърленд. - Сатърленд е мъртъв.
убиха го близо до склада с амунициите. Сега зареди оръжието.
Няма да заредя това оръжие и повече няма да воювам с тези хора.
Абел, толкова сме близо до прекратяването на този 100-годишен конфликт.
Колко милиона бреканци трябваше да умрат за да можем ние да стоим...
...тук, в подножието на града на врага?
Би ли спряла заради живота на няколко войника?
Войници, чиято работа е да умрат за Брека? Това е работата на войниците!
Да, със сигурност, под ваше командване.
Трябва само да преведеш няколко кода и ние ще спечелим войната.
Разбираш ли това? Ще бъдеш герой!
Не, благодаря. И при Лейтън ли мина с този номер?
3астреля я само за да си покриеш задника.
Лейтън разбра жертвата.
Разбрала е? Когато натисна спусъка тя беше просто едно уплашено хлапе.
Винаги има много уплашени деца,
които да заемат мястото й.
Получих попечителството на Дийна преди да тръгнем.
Ако не се върна, тя ще умре.
Какво би казал баща ти за това?
Баща ми не би достигнал Обсидиан и с пет армии.
Аз го направих с шепа шибани хлапета.
Сега бъди добро момиче и зареди оръжието.
Ти си герой.
Това е една от старите бомби.
Използвали са ги за да изравняват цели градове.
- Какво мога да направя? - Ще трябва да я обезвредя.
- Не! 3а теб! Какво мога да направя за теб? - Нищо.
Дръж го настрана докато свърша.
Обсидиански боклук!
Как въобще са печелили битки?
Щом този нещастник може да го сглоби, аз мога да го разглобя.
Ти ме простреля, Сатърленд! Сега трябва да те убия.
Мислех, че медала, който ми даде е фалшив. Целта ти не струва нищо!
Добре. Вече си ранен.
Няма никакво значение.
Току-що пропусна шанса си да умреш бързо.
Не схващаш ли? Ние печелим!
Горе главите!
Вие сте бреканци. 3ащо ми се противопоставяте?
Времената се промениха. Вашата кауза е мъртва.
Каузата е жива!
Все още съм жив, Мърен! Ти ще се провалиш!
Също като баща си!
убиваш един бреканец.
Не, убивам един предател.
Ако аз умра, умира и тя.
Също и ти!
Майната им на оръжията, Сатърленд! Ще те убия със собствените си ръце.
Всичко свърши, Сатърленд! Можеш ли да го почувстваш?
Трябва да изпълним дълга си към каузата.
Тя е мъртва.
Градът ни е разрушен.
Предаваш всеки един от нашите войници.
Нашите войници са деца.
Не виждаш ли? Ние печелим!
Виждам...
Че войната свърши!
Войната свърши.
Абел!
- Мърен? - Единствения медал, който съм имал.
Може би това е най-доброто, което може да предложи стария свят.
Мисля, че сега ще се пенсионирам.
Верноподаници?
Войници. Добре въоръжени.
Обсидианците ни откриха.
Този път закъснях.
Съжалявам.
Може ли да бъде повредено?
Да. Това е проста съвкупност от чупливи части.
Ако ще умра за една лъжа, ще умра за моята собствена лъжа.
Връщам се веднага.
Народа на Обсидиан ви намира
за достойни за най-високата чест, която можем да окажем на чужда нация.
Вашата смелост и жертвоготовността на вашия генерал...
спасиха града от унищожение.
Ние сме ваши длъжници.
Не сте ни длъжници.
Страдахме много,
както и двата ни народа в продължение на повече от век.
3нам, че нямата причини да оцените живота на приятели те ми, които загубихме по пътя насам...
след като толкова много ваши приятели загинаха в битките с нас.
Мога само...
да ви помоля да имате в предвид едно нещо.
Верноподаниците искаха да го спрат като донесоха уорхамър тук.
Това е причината генерал Мърен да сформира малкия ни отряд за да ги следваме ден и нощ,
през целият път от Брека.
Мир... и край на войната.
3а това умря генерал Мърен.
Това ще живее посредством вас, които оцеляхте
след десет десетилетия на лудост и смърт.
И само за това...
си заслужава да се борим.
Една жена и двама мъже приближават.
Войници.
Добре. Може и да имат малко храна.
Стой настрана. Вътре има три вещици.
Три вещици?
Не бих искал да се забърквам.
- Тогава си върви! - Бих искал.
Какво мислиш?
Не вярвам във вещици.
Не вярвам във вещици.
Донесохме храна.
- Трябваше да напуснем поста си защото... - Вече няма значение.
- Войната свърши. - Войната свърши.
- Не ти искам глупавия диск. - Не!
- Вземи си твой червен диск! - Ейприл!
- Той е мой! - Казах, че е мой!
Най-после имаме истински шанс за мир.
Това искаше Мърент.
Да, това каза, че иска.
Какво значение има?
Абел, никой няма да разбере какво се случи в действителност.
Не знам нищо освен това, което ми каза ти.
Благодаря.
- Добре. - Съжалявам.
Не знам какво да правя без пушка в ръцете си.
Трябва да ти дадат медал и за това.
Имам толкова медали и национални ценности,
че не знам какво да ги правя.
Това вече не е нужно.
На Евънс нямаше да му хареса.
Дай ми пушката, войнико.
Нека ти покажа какво се прави с това нещо.