Brian's Song (2001) Свали субтитрите
Този филм е създаден по публикации и интервюта.
Тренировъчен лагер на Чикаго Беърс
Хайде, госпожици.
Пиколо, ако се забавиш още, ще съжаляваш.
За какво си се замислил?
Мисля само за едно нещо, господине.
Как с играта си да издигна отбора до още по-голяма слава.
Представяй си, че бързаш, като играеш.
Ще е добре като за начало. Достатъчно за днес.
Достатъчно за днес.
-Днес хич те няма, Пиколо.
-Благодаря, Бил.
От твоята уста звучи... Както и да е.
Това сигурно е той. Канзаската комета.
-Сейърс ли?
-Да.
Чух, че треньорът му плаща 100 000 долара за четири години.
-Чух още, че си вирел носа.
-Да си го вири.
-Що за израз е това?
-Не си ли го чувал?
Какво означава? Все едно е излязъл от речника на дъщеря ми.
-Има се за по-добър от всички.
-Не разбирам такива хора.
Ще ги разбереш по-добре, щом се запознаеш със Сейърс.
Сейърс. гейл Сейърс.
Точно така.
Аз съм Брайън Пиколо.
Запознахме се на Шампионата за аматьори през юни в Бъфало.
Да.
Знам, че не си спомняш. Няма значение.
Но аз няма да забравя как си поговорихме тогава.
Дойдох и ти казах: ''Аз съм Пиколо. Ще играем в един отбор.''
А ти отвърна, няма да го забравя, ти каза: ''Аха.''
Точно така: ''Аха.''
Когато съм потиснат, винаги се сещам за това.
Много не биха си направили труда да ми отговорят, но не и ти.
''Аха'' каза тогава. Просто така.
Познаваш ли Халас?
Само от телефонните разговори.
Искам да те предупредя. Напълно глух е с лявото ухо.
Изобщо няма да си признае, та му говори отдясно,
иначе няма да чуе и дума.
Новаците трябва да си помагат, нали?
Какво има?
-Кой си ти?
-Сейърс.
Защо не казваш? Влизай.
Как е кракът ти? Разбрах за контузията.
Добре. Вече се оправих.
Как ти е главата?
Наред.
Заради Мача на звездите изоставаш с три седмици.
-Няма да е лесно.
-Знам.
Мога само да ти обещая равни възможности за участие.
Но ще трябва да се състезаваш с Джон Арнет,
Ралф Кюрек и Брайън Пиколо.
Друго не ми трябва.
Тази година ще използвам често нападателите като ресивъри.
В колежа хващал ли си пасове?
Обикновено в защита. Само къси подавания.
Пикае ли ти се, Сейърс?
Не.
Очаквам от отбора да работи здравата и да не се отказва.
-Това не е Американската лига.
-Да, знам.
Благодаря ти, че се отби. Сега изчезвай.
Благодаря.
Сейърс?
Чувам идеално и с двете уши. Не вярвай винаги на Пиколо.
Виж го. Не разговаря дори и със своите.
Сега слушайте.
Новодошлите още не са запознати с правилника, затова внимавайте.
Утре ще получите игровата тактика. Тя е като Библията.
Също толкова безценна.
Нямаш нищо против да се храня с братята, нали?
глоба от 500 долара, не се отменя, няма изключения.
Вечерен час. Не ви е приятно. И на мен не ми е приятно.
Ще говоря открито.
Отначало мислех, че мразиш белите.
Сега мисля, че по принцип мразиш хората.
-Прав ли съм?
-Остави ме на мира.
-Не искам да ти казвам...
-г-н Сейърс!
Казах за глобата, ако се обадиш на сбирка на отбора.
Случайно да си чул?
-Не.
-глобата е 25 долара.
И току-що ти беше наложена. Разбра ли?
Какво е това име гейл? Разбирам Кери или Ранди.
Става и за мъже, и за жени. Но гейл? Защо не Едит?
-Или Джуди?
-Джемайма.
готови! Начало!
Бърз е. Много е бърз.
Като динамит съм, ако имам съперник.
Имаш се за голяма работа, нали?
Какво толкова. И аз щях да мисля така, ако тичах толкова бързо.
Познавам много като теб. Ти си природен талант.
Дори нямаш нужда от много тренировки.
Ти си един от тези, на които всичко им се удава.
Като се погледна в огледалото, виждам човек без проблеми.
Това е най-дългото изречение, което съм чувал от теб.
Сигурно си изтощен.
И аз познавам много като теб. Искат да минат с усмивки и шеги.
Но имат само това. Както идват, така си и отиват.
-Язък за барута?
-Още не съм видял барут.
Можел и да се шегува.
Е, няма за какво да се тревожиш.
Халас е вложил доста пари в теб и няма да те отстрани от отбора.
Не само заради парите.
Знам.
готови! Давай!
Така.
Синьо, осемдесет!
Начало!
Пиколо, тъпак такъв. Това беше финт надясно.
Каква ти е задачата в такива случаи?
Да блокирам крилото, ако идва насам.
Освен ако това не е Дик Бъткъс.
После уведомявам куотърбека и викам свещеника.
Няма да е смешно, ако глътнете прахта заради Пиколо, идиоти.
Отново. Съберете се!
Не можеш вечно да живееш в миналото, Джордж.
-Вече сме 1966-а...
-Знам коя година сме.
Да се концентрираме, за да си нямаме проблеми.
Какво толкова може да стане?
Влез.
Ще висиш като истукан,
или ще кажеш нещо, гейл?
-Викали сте ме.
-Точно така. Влизай.
Виж.
Ще променим досегашната политика. Започваме с теб.
големите мозъци ми казват, че е време играчите
на един пост в отбора да живеят заедно.
Може би вече не е добре
да са разделени по расов признак.
Схващаш ли?
И ако стане така,
в отбора ще настъпи разбирателство.
Това е целта, нали?
Да.
Притеснява ли те да делиш една стая с бял?
Не.
Ще имаш ли проблем да живееш с Брайън Пиколо?
Ами...
Всъщност не.
Дано да е така, гейл. Много хора ще се ядосат.
Няма да е забавно, когато играем в Атланта, Далас, Хюстън.
Можеш да откажеш.
Не, от моя страна няма проблем, стига той да е съгласен.
Ще се съгласи. Повярвай ми.
Извинявай. Мислех, че това е моята стая.
-Вече е и моя.
-Сигурно се шегуваш.
-Не ти ли казаха?
-В една стая ли сме?
-Ти и аз?
-Точно така.
За тази вечер? За тази седмица?
За този сезон.
Какво? Защо никой не ме попита?
И на мен не ми е приятно да съм с теб.
Ако искаш да бъдеш с друг, моля, заповядай.
Ти си голям расист.
Ти ме предизвикваш.
Изведнъж ти става много весело, а?
И без това няма значение. Всеки момент ще ме изхвърлят.
-Видя играта ми днес.
-Няма да те изхвърлят.
Значи си ясновидец? Шегобиец при това.
Защо да ни слагат в една стая, ако няма да си в отбора?
По дяволите.
Винаги съм те харесвал, Сейърс.
Слушайте.
За новите играчи на Чикаго Беърс.
Отборът с най-добрите нападатели.
Наздраве.
Наздраве за новия съквартирант на Пик. Канзаската комета.
Много смешно.
годината ще е доста обещаваща.
-Може да научиш нещо.
-Какво например?
Стига. Брайън никога дори не е познавал цветнокожи.
Пълна лъжа.
Кого си познавал?
Нищо не мога да направя за теб.
Ами момчетата от отбора в Уейк Форест?
Имам предвид сприятелявал ли си се с цветнокож?
Но не някой, когото си потупвал отзад от време от време на време.
И така да е. Какво от това?
Не ме интересува цветът му. Просто той гледа толкова
отвисоко.
Отвисоко?
Цялото му отношение изразява ''аз съм по-добър от теб''.
Той е по-добър от теб, Пик. По-добър от всички ни.
-Благодаря, че ми го напомни.
-Скъпи, остави го.
Какво? Целуни ме.
Как се справяш?
Като най-големия, най-лошия, най-злия, най-бързия,
най-изплашения до смърт некадърен футболист на света.
Млъкни. Ти си голяма работа. Няма човек, който да не го знае.
Стига ми ти да го знаеш.
-Обичам те.
-И аз теб.
Недей. Не се съгласявай да си в една стая с белия.
-Защо?
-Какво искаш да докажеш?
Ще ти създаде проблеми. Като през гражданската война.
Някой ден все ще стане.
Скъпи, хората още не са готови. Опитвам се да те предпазя.
Какво очакваш да направя? Все едно имам избор.
Не си длъжен да правиш всичко, което ти кажат.
Не правя всичко, което ми кажат. Виж, аз съм част от отбора.
Какво ще си помислят хората, ако откажа да живея с бял?
Че си умен.
Не ми пука дали съм в една стая с бял.
Просто ми се иска да не беше точно този.
Хубаво, но да не ми плачеш после, когато излезеш да играеш
и на терена е избухнал пожар.
Е, преувеличих.
-Защо говориш така?
-Понякога ме тревожиш.
Аз да те тревожа?
Откриване на сезона Детройт гостува на Чикаго
Само толкова ли можеш?
Слушай.
Ела тук. Направи нещо.
Как се чувстваш в Националната футболна лига, гейл?
Добре.
Сигурно доста добре. Днес играта определено ти вървеше.
-Да.
-Извинете.
Може би искате да говорите с човека, който донесе победата.
-Ти си Пиколо?
-Да. гледайте да не сбъркате.
Та ти не стана от пейката.
Забелязали сте стратегията ми. Наблюдателни сте.
Играем умно, за да печелим.
Отборът ме гледа и с мимики им казвам какво да правят.
Халас се опитва официално да утвърди този пост.
Пълна резерва на скамейката.
Ще съм първият в Залата на славата за стоене на скамейката.
Както се изразяват професионалистите.
Вие сте първите чернокож и бял от Лигата в една стая.
Как я карате?
гейл?
Чудесно. Само дето непрекъснато говори.
Защо показваш мръсното ни бельо пред хората?
Защо никога не изразяваш чувствата си?
А пред приятелите в бара си доста словоохотлив.
Писна ми да гледам тези четири стени,
докато се прибереш в малките часове.
Е, ще се оправим.
Щом още разговаряме, значи всичко е наред.
БЕЪРС 31 - РАМС 6
БЕЪРС 45 - ВАЙКИНгС 37
БЕЪРС 31 - ПАКЪРС 10
БЕЪРС 35 - ДЖАЙЪНТС 14
Това ми харесва.
''Да не са те отгледали в обор,
че си в стая с тая чернилка.
Или си изпълзял изпод някоя помийна яма.''
-Това ли е всичко?
-Както обикновено.
''С обич, майка.''
-Това не те ли притеснява?
-Не.
Тези писма не те ли дразнят?
Цял живот слушам едно и също. А аз просто си гледам играта.
-Не ти вярвам.
-Не ми пука дали вярваш.
На твое място щях да искам да си го изкарам на някого.
Както добре виждаш, не си на мое място.
Така е. Точно това е въпросът. Ти си толкова надменен.
Такъв си. Човек се опитва да е любезен,
да поддържа разговор, а ти му обръщаш гръб.
Не ме познаваш.
Така е. Кой ли те познава! Отборът смята, че си вириш носа.
Виря си носа?
И аз не знам какво значи това. Явно ти подхожда.
-Внимавай.
-С никого не разговаряш.
Когато отбележиш, си тръгваш. Не се поздравяваш с никого.
-Толкова е неамериканско.
-Не съм тук да си търся приятели.
Не очаквам да подскачаш от радост, но ние сме един отбор.
Нищо няма да ти стане, ако завържеш познанства.
-Нищо няма...
-Идвай.
гладни, храна. Сега, отиваме да ядем.
Искам пържола и то веднага.
Обядва преди пет минути. Какво ти става?
Няма ли да дойдеш с нас?
Ако обещаем да не разговаряме с теб?
Знаете ли какво? С удоволствие бих дошъл с вас. Благодаря.
Само да си взема якето и портфейла.
Всъщност можем да си поръчаме да ни донесат храната.
-Пица или китайска храна.
-Шегувам се.
В Джорджия сме. Разбира се, че няма да дойда с вас.
След час имам среща с мои приятели.
Добре.
-Чао, гейл.
-До скоро.
Хайде, Пик! Веднага!
Лори? Трейси?
Някой да е виждал Трейси и Лори?
-Не, Пик, не съм ги виждал.
-Бяха тук преди малко.
Не разбирам. Скъпа, виждала ли си момичетата?
-Погледна ли в стаята им?
-Да, и в дрешника.
-Какво става?
-Толкова е странно.
Знам. Може да съм ги оставил в сушилнята.
Разбира се.
Пик, гледай.
Други спортни новини, играчът на Чикаго Беърс Гейл Сейърс
е определен от Лигата за Откритие на годината.
Канзаската комета отбеляза най-много точки за сезона: 132.
Следва Бети Дрискъл и още футболни новини,
след което Бързия Луи Клайн с мача на седмицата.
Добре, да видим в сушилнята.
Само дано не съм я пуснал.
Моля се да не съм.
Как си?
Чудесно. Но ще ни трябва още бира, имам само 4 бъчви.
-Какво съм си въобразявал?
-Разбираш какво имам предвид.
Имаш предвид Сейърс.
Браво на него. Сериозно.
Не му завиждам. Е, надменен е.
Бъхтя се десет пъти повече. А той е десет пъти по-добър от мен.
За секунда овладява kеуf, което на мен ми отнема седмици.
-Но иначе нямаш нищо против?
-Естествено.
-Бива си го. Точка по въпроса.
-Теб също, ако те пуснат в игра.
И моят ден ще дойде.
Страхотна супа.
Обичам те.
-Сега е твой ред да го кажеш.
-Знаеш, че е така.
-Няма да се разболееш, ако кажеш.
-Ако досега не си го разбрала,
няма значение колко пъти ще го кажа.
Сигурно е Бъткъс.
Отивам да намажа вратата с масло, за да може да влезе.
...следеше отблизо протестите...
Ела да хапнеш, скъпи.
И аз трябва да съм там, за да дам своя принос.
Скъпи, ти допринасяш достатъчно.
Заради играта ти на терена хората те уважават.
Това им вдъхва вяра, че и те могат.
Дано е така.
Може ли да те попитам нещо?
Мислиш ли, че съм надменен?
Дами и господа, наградата за Откритие на годината се връчва
на Гейл Сейърс.
Футболът е...
Футболът е колективен спорт.
Той не е надменен, а притеснителен.
Много ви благодаря за наградата.
ЧИКАгО БЕЪРС
-Много благодаря.
-Моля.
-Имаш един сигурен почитател.
-Престани.
-Беше приятно.
-Да, много приятно.
Хубава реч.
Особено тази част: ''Футболът е...''
Много ме впечатли.
Аз съм Джой Пиколо. Съпруга на г-н Добри обноски.
Извинявай. Аз съм гейл. Съпругата ми.
Линда. Приятно ми е.
Мислех си да помоля за трансфер.
Не че не ми харесва вечно да съм резерва.
Само търкам скамейката.
После се отказах. Чикаго ми харесва, отборът също.
Но не ми е приятно да свиря втора цигулка.
Следващия сезон искам да играя в нападение.
Старият мисли, че не ставам. Може би ще вземе Рони Бул.
Другото място е твое.
Към него се стремя, Сейърс.
По-добре блокирам от теб. С пасовете сме на едно ниво.
Не мога да пробягам 50 м като теб, но 5 пъти по 10 мога.
Резултатът е все същият.
Догодина на тренировъчния лагер ще съм в отлична форма.
Ще направя всичко да те изместя от централна позиция.
-Приятна вечер.
-Приятна вечер.
Ето кой е надменен.
Тренировъчен лагер на Чикаго Беърс - сезон 1966i67 г.
Какво е това?
Списък на играчите за срещите.
-Кои играят в нападение?
-Бюканън, Волт и Сейърс.
Много е тихо тук.
Освен когато прелитат самолетите.
Знаеш ли, ти си много добър играч.
Ти също.
Сан Франциско гостува на Чикаго - 1968 г.
Хайде. 3:00 часа, южен вятър, на три.
готови? Разбиваме!
гейл!
Трябва да хапнеш. Да ти донеса ли нещо?
-Нещо за четене? Списание?
-Не.
-Лекарят каза, че трябва...
-Няма ли да ме оставиш намира?
Опитвам се да ти помогна.
Не искам храна. Нито тъпи списания.
Само ме остави намира? Толкова много ли искам?
Неподходящ момент ли избрах?
Отивам за списанието.
Не се шашкай, но лекарят ти попита коя година сме.
Пиколо, не днес. Не съм в настроение.
Чух, че възвамеряваш вече да не играеш.
Шегуваш се. Затова ли дойде чак тук?
Да ми дрънкаш врели-некипели?
В момента инсталират това в гаража ти,
подарък от Джордж Халас и Беърс.
Повръща ми се.
Преди шест месеца искаше моето място. Сега си ангел-пазител.
-Още не си свършил с футбола.
-Край с него!
Дори и да мога да се върна, няма да е същото.
Не ми пука.
На всеки, който плаче пред 45 000 души, му пука.
Я млъквай!
Остави ме намира. Не искам да ме съжаляваш.
Ненавиждам подобно отношение. Особено от твоя страна.
Не те съжалявам. Не се самоласкай.
В училище бях един от най-добрите нападатели в щата.
За беда най-добрият беше Фредриксън.
Когато големите колежи дойдоха да гледат, кого, мислиш, избраха?
-Има ли още много, Пиколо?
-В колежа се скъсах да тренирам.
Постигнах големи успехи, но никой не ме взе.
Нито в АФЛ, нито в НФЛ. Реших да пробвам сам.
И знаеш ли какво? Беърс ме взимат.
И знаеш ли какво?
Сейърс решава да дойде в Беърс и пак съм номер две.
Вече си номер едно.
Да. Но ако не се върнеш такъв,
какъвто беше, ще кажат, че съм извадил късмет.
Че не е имало друг. А аз не искам така.
Не.
Не, ще те победя, но победата нищо няма да струва,
ако не си в най-добра форма.
Нито секунда по-бавен. Нито мъничко по-слаб.
Ще те съсипя от упражнения, за да те върна във форма.
И повярвай ми, не го правя заради теб.
Затова няма защо да повръщаш.
Няма да се унижавам, за да си вдигнеш самочувствието.
До края на сезона остават пет мача.
Толкова време ти остава за самосъжаление.
Защото след това си мой.
Оправяй се.
Детройт гостува на Чикаго
Красив 14-метров тъчдаун от Брайън Пиколо.
Има общо 102 метра за 21 атаки.
Ненадминат е в този мач!
Искаме да благодарим на Чикаго Беърс
от името на фондация ''Грижа за семейството''.
Насам, госпожи. Усмихнете се.
...закуските са отзад, игри за децата, благодарим, че дойдохте.
И победа, Беърс!
Здравей.
-Съпругите спасяват света.
-Това сме ние.
-Колата ти там ли е?
-Да.
-Брайън смята, че се справя.
-На мен почти нищо не казва.
Вече навлизаме в третия месец от безкрайното лошо настроение.
Как усещаш? Дали ще се възстанови?
-Може ли да говоря откровено?
-Стига да не е за косата ми.
Обичам гейл. При това много.
Но ми писна до смърт да говоря за него.
-Сериозно.
-Напълно те разбирам.
Аз ли си въобразявам или всички ни имат
за малки спътници, които обикалят около мъжете?
Все едно сме войнишки съпруги, но с хубави къщи.
Не искаш ли да кажеш: ''Това е една игра. Млъкнете.''
Защо не хвърлят боклука така бързо, както тичат с топката?
Може да хвърли Дик Бъткъс през глава, но да си вдигне бельото...
Защо се отказа от Канзас сити? Не те ли искаха?
Да, Чийфс ми направиха предложение.
Но реших, че един черен има по-голям шанс в Чикаго.
Сигурно е приятно да избираш.
Сигурно е приятно да не се тревожиш
в кой град един бял има по-добър шанс.
Все пак е приятно да си си ти. Бих искал да го изпитам.
За какво говориш?
За това какво значи да си лягаш и да знаеш, че си успял.
Да знаеш, че имаш талант и че всички го признават.
-Какво е чувството?
-Не те разбирам.
Напротив. Ти не чакаш своя шанс. Ти си го получил.
Осъществяваш се. Чупиш рекорди.
Шест тъчдауна в един мач през миналия сезон.
-Не счупих рекорда.
-Но го изравни.
голяма работа.
Недей така, гейл. Не го омаловажавай. Обидно е.
Чудя се дали не съм пропуснал нещо.
Дали не е трябвало да тръгна натам, а не насам?
-Искаш ли да чуеш истината?
-Може би.
Нямам чувството, че съм постигнал нещо.
А ако се появи, все едно съм го взел назаем.
Ти чакаш нещо да се случи.
Аз се чудя кога ще свърши.
И не знам кое е по-лошото.
Все пак ти завиждам. Признавам си.
Може аз да ти завиждам. Виж се.
Ако се откажеш от футбола, можеш всичко да правиш.
Можеш да се продадеш, да даваш интервюта.
Аз дори не завърших колеж. Направо подписах с Беърс.
Отиде ли ми коляното, отива ми играта,
и какво ми остава?
Веднага можеш да започнеш да разказваш вицове по баровете.
Стига бе!
Тренировъчен лагер на Чикаго Беърс - 1969i70 г.
Приятно, нали?
-Защо не вземеш хапче за гърло?
-Винаги кашлям през зимата.
Пик,
исках да...
исках да ти кажа нещо.
Неизвестността ме убива, гейл. Какво?
Бях готов да се откажа.
Оценявам това, което направи за мен.
Казах го.
Задължен съм ти.
Изобщо не си ми задължен.
Просто исках да помогна.
Виж, той ми е задължен.
От седмица слагам това в дезодоранта на Кюрек.
Не.
Цяло чудо е, че изобщо може да вдигне ръцете си.
-Наистина си ужасен.
-Ти провери ли своя дезодорант?
Изглеждаш много добре, гейл.
Благодаря, тренер.
В петък имаме голяма тренировка.
Добре.
Какво гледаш, Пиколо?
Красивото ви, изсечено лице, господине.
Да сте забелязали колко добри са новаците тази година?
Този Рос Монтгомъри е много впечатляващ.
И е много любезен.
Не бих се изненадал, ако те смени като втори халф.
Защото ще те направя нападател.
С теб започваме от зоната на нападателите. Тренер, вижте го.
Остана без думи. Не е за вярване.
Чудесно. Ти и аз.
Хайде, дай лапа.
Не съм виждала човек да яде толкова, без да пълнее.
Смятам го за свое задължение. Миналата седмица свалих 1 кг.
-Време за още една порция.
-Отвратително.
Ако искам да сваля половин кило, ям само диетично сирене.
-А той трябва само да спи.
-Аз се мъча, за да съм във форма.
Нуждая се от колкото е възможно повече пържоли и сладки.
Наздраве за нападателя на първа линия.
Благодаря, че изправи гейл на крака.
И че се оправяше с него, с което ме отмени.
Наздраве и за другия нападател.
Добре, че ме оставиха с него, защото никога няма да го победя.
Стига.
Да отидем да се раздвижим.
С други думи на бара дават мач. Вървете.
Наистина ли?
-Веднага се връщаме.
-Добре.
Как си?
Нормално. По-добре.
Той отново стана човек.
Питах за теб самата.
Контузията в коляното му.
Нещо в мен се преобърна.
Веднъж в болницата, гейл каза, че е краят на кариерата му.
За миг му повярвах.
Беше така убедителен. Тогава ми мина тази мисъл:
''Сега коя съм аз?''
Ако спре да играе заради коляното, и аз ли трябва да се променя?
Аз съм госпожа гейл Сейърс.
-Така пише на пощата ми.
-Стига.
Само защото пресата ни омаловажава,
все едно сме ходещи фризури...
При теб е различно.
Ти си била медицинска сестра. Това е професия.
Би могла да се върнеш към нея.
-Ако нещо...
-Вероятно.
Имаше ли нещо против, че спря работа?
Исках да бъда с Брайън.
Това бе основната причина.
Когато се занимаваш с футбол, пътуваш.
Не знаеш в кой град ще се окажеш следващата година.
Приех да съм на втори план.
Кой знае какво ще стане след 10-12 години.
Знам само, че не искам да се питам: ''Коя съм?''
след тези 10-12 години.
Чикаго гостува на Сейнт Луис
Моят фолксваген беше по-лек от теб.
Аз съм крепост. Вие останалите сте паянтови бараки.
Стига, разигравайте тия смешки на друго място.
Вярно ли е, че сте избран за посланик на добра воля на НФЛ?
Млъкни и не мърдай.
-С палец ли подпряхте кантара?
-При теб няма да свърши работа.
Свалил си още половин кило.
Все едно имам избор.
-Признайте си.
-Няма по-кльощав играч от теб.
Изцеждате ни до дупка, после се оплаквате, че сме кльощави.
-Не може да ви се угоди.
-Изчезвай.
И изяж един сандвич!
Кажи на приятеля си, италианеца, да зареди малко спагети.
Не се тревожете. Опитва се да ме надбяга.
Свалил е пет килограма и бяга по-бавно с половин секунда.
По-бавен, по-лек.
Планът нещо не е проработил.
Извинявай, че те събудих.
Добре ли си?
Тази нощ не спира.
Доста време се проточи.
Още като ученик всяка зима изкарвам простуда с кашлица.
Не и толкова сериозна.
Алергия. Целият съм задръстен.
На мен ли ги приказваш?
Трябва да повикаме лекар. Ти ли ще го направиш или аз?
Никой няма да вика лекар.
Отборът само ме ръчка и мушка.
Няма да кажа на стария, че съм скапан. Ще ми мине.
Какво става? Добре ли си?
Въздухът е пълен с прашинки.
Докторе? Дай нещо на Пик.
-Каза, че има алергия.
-Вече му дадох един спрей.
Докторе!
Тренер?
-Добра игра, гейл.
-Благодаря.
Какво става със съквартиранта ти?
Не знам за какво говорите.
Има алергия.
-Не знам каква точно.
-Връщам го в Чикаго.
Ралф Кюрек ще го замести.
-Защо?
-Правилата са еднакви за всички.
Играе най-добрият, изключения няма.
На много хора им трябва малко време, за да влязат в релси.
Някои по-бавно...
Но Пиколо никога не е бил такъв.
Винаги е бил във форма. Винаги е давал всичко от себе си.
Дори и като е правил грешки. Но вече не е така.
-Не е честно.
-Стига с тия детински глупости.
Най-важно е какво е честно спрямо отбора.
Може би има проблем със здравето. Може да е нещо лично.
Все едно, най-добре да го оправи в Чикаго.
Не е редно да се погребва по този начин.
Кога ще научи?
Ейб говори с него в момента.
-Можеш ли да повярваш?
-Успокой се. Остават два мача.
Слабея, имам два по-лоши мача и ме пращат на кино.
-Какво?
-Иди на лекар, като се прибереш...
Нали бях при тукашния. Каза, че нямам алергия.
Тогава защо не мога да дишам? Ще си изкашлям и вътрешностите.
''Може да е вирус. Стафилококова инфекция.
Може да е какво ли не. Изпий един аспирин.''
Сервитьорът в Лен Тоунс ми дава по-добри съвети.
Иди, оправи се и се върни.
Наясно си, че няма смисъл, гейл.
Знам точно какво ми е.
Мисля, че съм бременен.
Не знам кой е бащата. Пълна бъркотия.
Никак не е смешно.
Може ли да не си играете с това?
Няма нищо.
Ще ви помоля да си вдигнете ръцете.
Защо не може да се направи тук?
Местонахождението на тумора усложнява операцията.
Такава тук не сме правили.
За вас ще е по-добре болница като ''Слоун-Кетъринг'' в Ню Йорк.
Този...
-Този тумор как се казва?
-Ембрионален клетъчен карцином.
Как така ми се появи изведнъж?
Всъщност сте го имали цял живот. Поне в начален стадий.
Понякога при раждане в тялото остава ембрионна тъкан.
В този случай близо до сърцето ви.
Предизвиква реакция и се превръща в чуждо тяло.
Не знаем защо става така.
В интерес на истината
не знам как сте успели да играете с това.
Друг на ваше място от два месеца да е на легло.
Какво ще стане след операцията?
Ще внимаваме за разсейки. Курс химиотерапия.
Знам, че звучи страховито.
Нека процедираме стъпка по стъпка.
Да ви настаним в Ню Йорк и да назначим дата другата седмица.
гейл. Влизай. Затвори вратата.
Не знам как да ти го кажа, затова ще говоря направо.
Обадиха ни се от Чикаго.
Брайън Пиколо има рак.
Открили са тумор.
В момента пътува за Ню Йорк за операция.
Ще се оправи ли?
Стига да са го хванали навреме, но никой не знае със сигурност.
-До края на сезона ще отсъства.
-Но ни предстои мач.
-Кой ще каже на отбора?
-Аз.
-Да се съберат.
-Аз ще им кажа.
Аз ще им кажа.
Момчета, слушайте. Сейърс иска да ви каже нещо.
Знаете, че даваме топката от мача
на най-добрия играч.
Искам днес да направим друго.
Току-що разбрахме, че Брайън Пиколо е болен.
Сериозно болен.
Смятам, че трябва да посветим играта си на това
да спечелим срещата и да връчим топката на Пик.
Можем всички да се подпишем, да отидем в болницата
и да му я дадем.
Затова нека победим.
БОЛНИЦА ''СЛОУН-КЕТЪРИНг''
Когато посвещаваш мач на някого, гейл,
идеята е да го спечелиш.
Нямаше кой да играе резерва на скамейката. Какво очакваш?
Пик, след операцията преброй инструментите,
защото в братовчед ми бяха забравили тампон и пинсети.
гадно.
И велосипед да забравят, ако искат, стига да извадят другото.
Ако си нося това в бара, изобщо няма да се налага да ставам.
Какво става тук? Хайде, махайте се!
Да не си мислите, че тук всичко е на вересия?! Вън!
Хайде, Пик. Чао, Джой.
Вън!
До скоро. Бъди мил с мамчето!
Чао, мамче.
-Веднага се връщам.
-Добре.
-До утре.
-Ще се видим от другата страна.
Съжалявам.
Ще се видим долу.
-Много ли е зле?
-Зависи дали има разсейки.
-Ще се оправи ли?
-Страх го е.
Ти как си?
И мен ме е страх.
Все повтаря, че не мога да плача, закон на Лигата.
Как са децата?
Те са при родителите ми в Атланта. Не знаят.
-Има ли къде да спиш?
-Болницата има стаи за близките.
С какво мога да ти помогна?
Кажи ми, че ще се събудя след пет минути, ще е било бронхит,
и когато изляза навън, ще сме на нашата улица.
Всичко ще се оправи.
-Здравей.
-Подай ми.
Добър пас.
Време е да помолим татко за нова.
Дъвчете, момчета.
Не гълтайте така.
Не съм ял такава вкусна храна от вечерята в чест на Халас.
Не мога да повярвам, че се пенсионира. Край на една епоха.
Липсваше ни. Старият те спомена.
Няма ме няколко месеца и всичко се разпада?
-Изглеждаш добре, Пик.
-В сравнение с кога?
С първия ден, когато разбра, че ще сме в една стая.
Странно, Брайън. Откакто те няма,
вече спокойно вдигам ръце над главата си.
-Искате ли да видите белега?
-Не!
В момента ям.
Сега ми кажи.
Извадиха го.
Отстраниха всичко.
Хубаво.
Казаха, че няма да мога да си дойда. Доктори, нищо не разбират.
Вероятно гледаш по друг начин на нещата.
Всички това разправят.
''Ти се справи, сигурно вече истински се радваш на живота.''
Но знаеш ли какво? Винаги съм се радвал на живота.
Никога не съм приемал нещата за вечни.
Не е нужно да съм болен, за да заобичам залезите.
-Разбирам.
-Време е за лакомствата.
Добре, татко. Хайде, свали лакомствата.
Искам си хамбургера.
-Имаш си задължения като татко.
-Татко ще ни свали лакомствата!
Ще ги събудиш, ако не престанеш да ги гледаш.
Ти се справи, Брайън.
Премина от другата страна.
Всичко е наред.
Всичко е пак на място.
Време е за лягане.
-Какво има?
-Ти как мислиш?
Това, което искате да направите,
мислех, че се прави само на жени.
Радикална мастектомия се прилага и при двата пола.
Но наистина е по-често срещана при жените.
-Мислех, че сте извадили тумора.
-Така е. Това е ново образувание.
В гръдния мускул.
Хубавото е, че изглежда, че няма разсейки.
Като отстраним лявата страна, всичко би трябвало да е добре.
А след това?
Още химиотерапия.
Да.
Чуйте, докторе.
Правете, каквото трябва.
Режете ме както искате,
но ми оставете толкова, че да се върна на терена.
Защото отново ще играя футбол.
Разбирате ли ме?
Аз отново ще играя.
Разбирам.
И ще съм ви задължен, ако в бъдеще не разплаквате жена ми.
Разбира се.
Не може да бъде.
Аз съм умрял и отивам в рая и срещам треньора Халас.
Никъде няма да ходиш, момче.
А когато сгафиш и ме видиш, значи не си в рая.
Благодаря, че дойдохте. Жалко, че пропуснах вечерята ви.
Пълно с крокодилски сълзи. ''Ето ви шапката, но защо бързате?''
Бе дошло време да се оттегля.
Как си, момче?
Разбрах, че доста са те накълцали.
-Не по-зле от тренировките ви.
-Най-лошото вече мина.
Липсва ли ви?
Да.
Мислех си,
че сега коляното на гейл е добре, Кюрек е здрав
и догодина няма да ми е лесно да наваксам.
Затова може да се върна като кикър.
Защо не?
Няма да ми трябва такава бързина?
Нито скорост. Какво мислите?
Напълно е възможно.
И ще те следя, седнал под някой чадър
с коктейл в ръка и полуголи танцьорки наоколо.
Брайън?
Знам, че много викам и крещя, но съм си такъв.
Но вие, момчета,
сте ми като родни синове.
Всичките до един.
Затова ще се погрижа за всичко.
Няма да плащате никакви сметки.
Няма да има нужда да си бъркате в джоба.
Ще се погрижа за договорите ви, ще ви плащам премиите.
Ако трябва да пътувате някъде, аз ще се погрижа за това.
Ако децата трябва да летят, Ед Маккаски е насреща.
За нищо няма да се тревожите.
За нищо освен за излекуването.
Не мога да го приема.
Отборът е все още мой. Ще ми се издължиш на терена.
Това е последното нареждане на този треньор.
Не изпускай топката.
Добре.
Другата седмица отивам в Лондон да ми подменят бедрата.
Нови методи. Затова трябваше да се пенсионирам.
Вече не можех да гоня съдиите нагоре-надолу по терена.
Но кажеш ли на някого, ще ти дам да се разбереш.
Как се чувстваш?
Честно.
Без футболни метафори. Без намигване и смушкване.
Не мога да кажа при тия боклуци, с които ме наливат.
Боли ме. Не усещам гръдния си кош.
Но имам едно чувство.
Какво?
Имам чувството, че всичко ще се оправи.
Все едно съм се справил. Все едно сме се справили.
Стига толкова сълзи.
Край. Помниш закона, нали?
Знам. Но съм толкова щастлива.
Нямам търпение да се махна оттук.
Все още нищо не съм видял от Ню Йорк.
Да взема ли момичетата от баба им?
Не. Да изчакаме.
Нека първо изляза.
Искам да ме видят на крака, с поне малко коса.
Обичам те.
Аз също.
Откриха и друг тумор.
В белия му дроб.
Искат да махнат дроба.
-Дай на мен.
-Предпочитам да правя нещо.
Съжалявам, че ви накарах да биете целия този път.
Кажи с какво можем да ти помогнем.
Ще му съобщят утре.
Не знам как ще понесе още един такъв удар.
Наистина не знам.
Ще бъдеш ли до него, гейл, когато му го кажат?
Разбира се.
Като си помисля какво ли му минава през главата...
Би трябвало да съм там...
Знам много добре какво да направя. Налага се да го направя.
Той не би го одобрил.
Не мога да го загубя.
Не мога да загубя Брайън.
Избухнаха безредици при намесата на Националната гвардия.
Някои бяха арестувани, имаше леко ранени...
Вече не мога да позная този свят.
Сякаш всичко това става на друга планета.
Така е.
Винаги съм мислил единствено за футбола.
Останалото е било врява извън стадиона.
Има и нещо положително.
Вече няма да се притеснявам за повиквателна от армията.
Връщаме се към обявената програма.
Човек гледа да отметне някоя и друга неприятност.
И това вече е изключено.
Къде е този човек?
Искам да ме изпише и да си ходя. Твърде много болни има тук.
Чувстваш ли се достатъчно силен, за да се прибереш?
Предпочитам да остана още една седмица.
Защо всички ми говорят като на дете?
Искам да чуя истината.
Разбирам защо ми се сърдиш.
Помниш колко бях откачил заради едно коляно.
Да, но можеше да съсипе кариерата ти.
Какво става, гейл?
Нищо.
Никак не умееш да лъжеш.
Здравей, Брайън.
-гейл.
-Здравейте.
Дойде часът на истината.
И победителят за наградата на името на Джордж С. Халас
за най-смел играч в професионалния футбол е
Гейл Сейърс.
Честито.
Тази вечер искам да кажа няколко думи
за един мой приятел.
Казва се Брайън Пиколо.
Носи сърце на великан.
Притежава удивителна смелост,
която е толкова рядко срещана днес.
Тя му позволява да се надсмива над себе си,
над живота
и над съперника си, който в този момент е ракът.
Горд съм, че имам приятел, олицетворяващ смелостта
24 часа на ден,
всеки ден от живота си.
Ласкаете ме с тази награда и аз ви благодаря.
Но веднага ви заявявам, че я приемам заради Брайън Пиколо.
Тази вечер е моя,
но утре ще е на Брайън Пиколо.
Обичам Брайън Пиколо
и искам и вие да го обичате.
И тази вечер,
когато се молите,
кажете на Господ и той да го обича.
Изведнъж изнасяш речи за едното нищо.
Вече не може да ти се затвори устата.
Как така?
Трябва да съм заядлив за двама.
Не мисли, че е лесно.
-Как мина?
-Мисля, че добре.
Препоръчвам два бели дроба за някои прости дейности.
Като дишането.
Да, но чух, че надценяват дишането.
Да.
Заради замърсяването на въздуха.
Казаха ми, че си дарил кръв.
Мъничко.
Това обяснява всичко.
Какво?
Ракът изчезна.
Но коляното ми се скапа.
Трябва да вървя.
Добре, приятелю. Дръж се. Ще се видим довечера.
Няма да мърдам.
Здравей.
Как е той, Джой?
Честно.
Побързай, гейл.
Обичам те, Джой.
Какво?
Обичам те.
-Обичам те.
-Всичко е наред.
-Обичам те.
-Знам.
И аз те обичам.
-Толкова те обичам.
-Всичко е наред. Обичам те.
Всичко е наред.
-Толкова те обичам.
-Знам. И аз те обичам.
Обичам те.
-Всичко е наред.
-Обичам те.
И аз се нуждая от теб.
-Добре ли си?
-Преобличат го.
Не иска да гледам.
Вече е в черния му дроб.
Знае ли?
Никой не му е казал, но знае.
Да знаеш само колко много говореше за теб.
Колко много искаше да е като теб.
Джой, трябва да има нещо, което можем да направим.
Иди да го видиш.
Добре.
-Яла ли си нещо?
-Не искам.
-Трябва.
-Все едно съм го предала.
Трябва да видиш лицето си.
Ти трябва да видиш своето.
Искаш ли да чуеш нещо смешно?
Да.
Лекарят ми каза,
че вече няма да мога да играя футбол.
''Не. Шегувате се.''
Съжалявам, Пик.
Не.
Работата е, че не ми пука.
Вече не ми пука.
Сега предпочитам рождените дни.
Да.
Ако можех да бъда на още няколко.
Още няколко забави с момичетата ми.
Дали някой би могъл да ми помогне за това?
Ще бъдеш на още много тържества.
Да. Знам.
От теб научих много за спринтовете, гейл.
Признателен съм ти.
Наистина много.
Нямаше да тичам, ако не беше ти, да ме буташ
и изцеждаш.
На следващата тренировка ще те настигна.
Ще те чакам.
Ще поспя малко.
Чудесно.
Ще се видим утре сутринта.
Добре. Ще се видим на сутринта.
Ще те виждам в лицата на момичетата.
Носят те в себе си.
Няма да те забравят, Брайън.
Няма да ги оставя.
И те няма да ме оставят да забравя.
Всеки път, щом ги погледна,
щом ги изслушвам,
или ги сънувам,
ще виждам теб.
Винаги ще те виждам.
Брайън Пиколо умира на 16 юни 1970 г. на 26 години.
Днес в резултат от финансираната от фонд ''Брайън Пиколо'' работа,
повече от половината заболели от този рядък тумор са излекувани.
SubtitIеs bу SОFТIТLЕR