Back To The Future 1 (1985) Свали субтитрите
Един филм на Робърт Земекис
ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО
Октомври е месецът за нови покупки.
И затова, Тойота ви предлага сделката на годината.
за всички модели на Тойота от 1985 година.
Няма да намерите по-добра кола
на по-добра цена никъде другаде в Хил Вали.
Очаква се Сената да гласува за това днес.
В другите новини, от Агенцията за атомни изследвания
изтече информация, че е изчезнал плутоний,
който е откраднат от склада им преди две седмици.
Либийска терористична група е отговорна за кражбата.
Официалните лица го отдават на досаден административен гаф.
ФБР, които са натоварени с разследването, отказаха коментар.
Док?
Док?
Ало! Има ли някой в къщи?
Айнщайн, ела тук.
Какво става.
Господи!
Това е отвратително.
Рок енд Рол.
Ало.
- Марти, ти ли си?
Док. Къде си?
Слава богу открих те. Ела на ”Туин Пайнс” тази вечер в 1:15 ч.
Направих важно откритие. Имам нужда от помощта ти.
1:15 ч. сутринта? Док, какво става?
Къде си бил цяла седмица?
- Работя.
Айнщайн с теб ли е?
- Да, тука е.
Оставил си оборудването цяла седмица.
Оборудването ми. Това ми напомня, Марти.
Не го пускай на пълна мощност. Защото може да се повреди.
Да. Ще го имам в предвид.
Ще се видим довечера. Не забравяй.
1:15 ч. сутринта, алея ”Tуин Пайнс”.
Това часовниците ли са?
- Да, сега е 8:00 часа.
Идеално! Моят експеримент работи!
Всички са с 25 минути назад!
Чакай минутка, Док.
Да не искаш да ми кажеш, че сега е 8:25 часа?
Точно.
- По дяволите!
Закъснявам за училище.
Дженифър.
- Стрикланд те търси.
Ако те хване, ще ти бъде за 4-ти път.
Добре, ела. Мисля че е чисто.
Не бях виновен. Докторът нагласил всички часовници с 25 мин. назад.
Докторът?
Все още ли се мотаеш около д-р Емет Браун, Макфлай?
{10457)Едно предупреждение за вас, мис Паркър.
И едно за теб, Макфлай. Мисля че станаха 4 подред.
Приеми един съвет от мен млади момко.
Така наречения д-р Браун е опасен. Той е истински откачалник.
Стой далеч от него, или ще си имаш неприятности.
Да, сър.
Имаш проблем със стойката. Ти си лентяй.
Напомняш ми за баща си, когато беше тук. Той също беше лентяй.
Мога ли да тръгвам вече, г-н Стрикланд?
Твоята група е в списъка за прослушването след училище.
Защо ли се безпокоя, та вие нямате никакъв шанс.
Твърде много приличаш на твоя старец.
Никой Макфлай до сега не е влизал в историята на Хил Вали.
Да, но историята се променя.
Следващите, моля.
Започваме.
Ние сме "Глупаците".
Едно, две, три.
Това е достатъчно. Благодаря ви.
Спрете, ако обичате.
Безпокоя се, че сте твърде шумни.
Следващите, моля.
Следващата група, моля.
Преизберете кмета Голди Уилсън.
Прогресът е неговото презиме.
"Твърде шумни." Не мога да повярвам.
Никога няма да имаме шанс да свирим на сцена.
Марти, един отказ не е краят на света.
Просто си мисля, че не съм създаден за музика.
Но ти наистина си добър и твоя демо запис е велик.
Трябва да го изпратиш на някоя звукозаписна компания.
- И Док все това повтаря.
- Знам.
Ако си го набиеш в главата, можеш да направиш всичко.
Това е добър съвет, Марти.
Ами какво ще стане, ако изпратя записа, и те не го харесат?
Ами ако кажат, че не съм добър?
Ако кажат, "Ти нямаш бъдеще"?
Няма да мога да го понеса.
Започвам да звуча като моя старец.
- Той не е толкова лош.
- Спасете часовниковата кула.
Той ти разреши да вземеш колата утре вечерта.
Виж този 4x4.
Направо е страхотен.
Някой ден, Дженифър. Някой ден.
Няма ли да бъде страхотно да идем с тази кола на езерото?
Хвърляме два спални чувала отзад.
И се излягаме под звездите.
- Спри.
- Какво?
Майка ти знае ли? За утре вечерта?
Не, разбира се. Мама мисли, че отивам на къмпинг с приятели.
Майка ми е старомодна. Ако разбере, че ще ходя с теб.
Ще ми изнесе стандартната лекция,
как тя никога не е правила такива неща, когато е била млада.
Мисля, че жената е родена монахиня.
Тя просто се опитва да запази дотойнството ти.
Тя прави нещо много добро.
Ужасно.
Спасете часовниковата кула.
Кметът Уилсън спонсорира начинание да замени този часовник.
Преди 30 години, светкавица удари кулата и часовника е спрял оттогава.
Комитетът за спасяване на Хил Вали мислим, че трябва да я запазим
като част от нашата история и наследство.
Ето четвърт долар.
- Благодаря.
Не забравяйте да вземете листа.
Спасете часовниковата кула!
До къде бяхме стигнали?
Точно до тук.
- Дженифър!
Баща ми. Трябва да тръгвам.
Ще ти се обадя довечера.
Ще бъда у баба.
Ето, нека ти дам телефона.
Чао.
Влача след себе си кола. Някой да отговори.
Идеално. Просто идеално.
Не мога да повярвам, че ми зае колата си
без да ми кажеш, че спирачките не са наред.
Можех да се убия.
Виж, Биф, никога преди не съм забелязал,
че спирачките на колата не работят, когато я карам.
Здрасти, синко.
Сляп ли си, Макфлай?
Как ще ми обясниш тази развалина тук?
Биф, мога ли да предположа,
че твоята застраховка ще покрие за щетите?
Моята застраховка? Това е твоята кола.
Твоята застраховка ще покрие. Кой ще ми плати за това?
Полях се с бира при сблъсъка. Кой ще плати за химическото?
И къде са ми докладите?
Още не съм ги довършил, но ще приключа до няколко...
Ало? Ало? Има ли някой в къщи?
Мисли, Макфлай. Мисли!
Трябва ми време, за да ги препиша.
Знаеш ли какво ще стане, ако ги предам с твоя почерк?
Ще бъда уволнен.
Не искаш това да се случи, нали?
- Нали?
- Разбира се, че не.
Не искам това да се случи.
Сега, виж. Ще завърша тези доклади тази нощ
и ще ти ги донеса възможно най-рано утре.
Да не е много рано. Спя до късно в събота.
Обувките са ти отвързани.
Не бъди толкова наивен, Макфлай.
Добре си се наредил тук.
Докарах ти колата до вас,
а всичко, което имаш за мен, е светла бира?
Какво гледаш бе, глупак?
Прати много поздрави на майка си от мен.
Знам какво ще кажеш, синко
и ще си прав.
Прав си.
Но,
Биф е мой началник,
а и се страхувам, че не ме бива много в конфронтациите.
Но колата, тате.
Имам предвид, счупена е. Напълно е строшена.
Имах нужда от нея утре вечер, тате.
Нямаш си и представа колко важно е това за мен?
Знам, и всичко, което мога да кажа...
Съжалявам.
Повярвай ми, Марти, по-добре е
да не се притесняваш за тези проблеми
и главоболието от тези танци.
Той е прав. Последното, от което имаш нужда е главоболие.
Деца, пак ще трябва да ядем този кейк сами.
Чичо ви Джоуи пак не са го пуснали от затвора.
Ще е добре, ако му напишете някой ред.
Чичо "Затворник" Джоуи?
Той е твой брат, мамо.
Да. Много е неприятно, да имаш чичо в затвора.
Всички правим грешки, деца.
По дяволите. Закъснях.
Дейвид, внимавай какво говориш!
Ела тук и целуни мама преди да тръгнеш.
Хайде, мамо. Бързам. Ще изпусна автобуса.
Ще се видим по-късно тате.
Време е да смениш това олио.
Марти.
Не съм отговорила на въпроса ти.
Когато ти беше отвън цупейки се около колата,
Дженифър Паркър те търси два пъти.
Не я харесвам.
Всяко момиче, което се обажда на момчета, си тръси белята.
Мамо. Нямa нищо нередно да се обаждаш на момче.
Мисля че е ужасно. Момичета да гонят момчета.
Когато бях на твоите години, не съм гонила или обаждала на момче
или стояла в паркирана кола с момче.
Тогава по какъв начин си се срещала с някой?
Ами, то просто се случва.
Както когато се срещнахме с баща ти.
Беше толкова глупаво. Дядо ти го блъсна с колата.
Беше писано да се случи.
Както и да е,
ако дядо ви не го беше блъснал, никой от вас нямаше да се роди.
Да, добре.
Не мога да разбера какво е правил татко по средата на улицата.
Това беше то, Джордж? Гледаше птици?
Какво, Лорейн? Какво?
Както и да е, дядо ви го блъсна с колата
и го доведе в къщата.
Изглеждаше толкова безпомощен.
Като малко загубено кученце, и моето сърце се спря на него.
Да, знаем. Разказвала си ни тази история милион пъти.
Толкова си го съжалила.
Че си решила да отидеш с него за риба и сте танцували под небето.
Не. На танцовата забава "Магията в морето".
Нашата първа среща. Никога няма да я забравя.
Беше в нощта на онзи ужасен проливен дъжд, помниш ли, Джордж?
Баща ви ме целуна за пръв път там, на дансинга.
И тогава аз осъзнах,
че ще прекарам остатъка от живота си с него.
О, не.
Ало.
Марти, да не си заспал?
- Док.
Не, не бъди глупав.
Слушай, много е важно. Забравих видео камерата.
Можеш ли да се отбиеш да я вземеш на път за насам?
Да, на път съм.
Айнщайн! Къде е доктора, момче?
Док!
- Марти! Взел си я!
- Да.
Моят последен експеримент. Това, което съм чакал цял живот.
Ама, това е "Де Лаурен".
Ще отговоря на всичките ти въпроси. Включи камерата и да продължаваме.
- Какво е това?
- Това сега няма значение.
Не сега.
- Готов съм.
Добър вечер. Аз съм д-р Емет Браун. Аз съм на алеята "Туин Пайнс".
Събота сутрин, 26 октомври, 1985 г., 1:18 ч. сутринта.
Времеви експеримент номер едно.
Ела, Айни. Влизай вътре.
Ела тук. Седни.
Сложи си колана.
Добре.
Моля забележете, че часовникът на Айнщайн
е синхронизиран с моя контролен часовник.
Снимах го?
- Добре. Проверка, Док.
На добър път, Айнщайн. Пази си главата.
Защо сложи Айнщайн в колата?
Само гледай.
- Да. Добре.
Снимам.
Господи!
Не мен! Колата!
Ако моите изчисления са точни,
когато това бебче развие 88 мили...
ще видиш нещо невероятно.
Гледай това!
Какво ти казах?
88 мили в час!
Времево отместване осъществено точно в 1:20 сутринта!
Боже Господи!
Боже Господи, Док! Ти унищожи Айнщайн!
Не се бой. Не съм унищожил никой.
Молекулярните структури на Ахнщайн и колата са напълно невредими.
Тогава къде, по дяволите, са те?
Правилният жъпрос е, кога, по дяволите, са те?
Айнщайн се превърна в първия пътешественик във времето.
Изпратих го в бъдещето.
Една минута в бъдещето, да бъда по-точен.
Което ще рече, че точно в 1:21 ч.,
ние ще се срещнем с него и с машината на времето.
Чакай малко, Док.
Да не искаш да ми кажеш, че си построил машина на времето
- в този "Де Лаурен"?
- Виж сега,
ако ще строиш машина на времето в кола, защо тя да не бъде стилна?
Освен това, неръждаемата стоманена конструкция прави изтичането...
Пази се!
Какво? Гореща ли е?
- Ледена. Много ледена.
Айнщайн, малък дяволе!
Часовника на Айнщайн е една минута назад и продължава да работи!
Той е добре.
- Той е добре.
Той изобщо не е разбрал какво се е случило.
Изобщо не е загрижен, пътешествието беше мигновенно.
Ето защо неговия часовник е точно една минута зад моя.
Той е пропуснал тази минута и е пристигнал сега във времето.
Ще ти покажа как работи.
Първо, включваш кръговете на времето.
Това показва къде ще отидеш, това къде си и това къде си бил.
Въвеждаш времето с тази клавиатура.
Например, подписването на декларацията за независимост.
Или раждането на Исус Христос.
А това е много важна дата в историята на науката.
5-ти Ноември, 1955 г.
Да, Разбира се.
5-ти Ноември, 1955 г.
Какво е станало тогава?
Това е деня, в който изобретих машината.
Спомням си толкова добре.
Стоях на тоалетната и закачвах часовника.
Порцеланът беше мокър. Подхлъзнах се и си ударих главата.
Когато се съвзех, имах видение.
Видение. Снимка в главата ми. Снимка на това.
Това е, което прави пътуването във времето възможно.
"Приливния Кондензатор".
"Приливния Кондензатор"?
Загубих 30 години и семейството, за да разбера видението си онзи ден.
Господи, беше толкова отдавна?
Всичко наоколо така се промени оттогава.
Помня когато това бяха ниви докъдето ти стигне погледа.
Старият Пийбоди купи всичко това.
Той имаше лудата идея да засади всичко с борова гора.
Това е много добре, Док. Направо велико.
С нормален бензин ли върви?
За съжаление, не. Изисква нещо много по-мощно. Плутоний.
Плутоний. Чакай малко.
Да не искаш да ми кажеш, че това нещо е ядрено?
Продължавай да снимаш.
Не, това е електрическо,
но имам нужда от ядрен синтез, за да генерирам 1.21 ГВ ток.
Нали не си отишъл просто до магазина и си купил плутоний.
Открадна ли го?
Разбира се. От едни либийци. Искаха да им направя атомна бомба.
Аз взех плутония и им върнах бомба пълна с машинни отпадъци.
Сложи си радиационния костюм.
- Господи.
Сега е безопасно. Всичко е както трябва.
Не спирай да записваш какво става.
Имам нужда от тоя запис.
Нека да оставим това тук. Готово.
За малко да си забравя багажа.
Кой ги знае какво бельо носят в бъдещето.
- Алергичен съм към синтетиката.
- Бъдещето.
- Там ли отиваш.
- Точно.
25 години. Винаги съм мечтал да видя бъдещето, да гледам през годините,
да видя прогреса на човечеството.
Защо не?
Ще видя кой печели следващите 25 години световните титли.
Док.
Потърси ме като отидеш там.
Разбира се. Записвай.
Аз, д-р Емет Браун,
тръгвам на път на историческо пътуване.
Къде ми е мозъка?
За малко да забравя да си взема плутоний.
Как щях да се върна? Един заряд, едно пътуване.
Трябва да съм си загубил ума.
Какво е това?
Господи.
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
- Кой?
Ти кой мислиш? Либийците!
Леле мале!
Ще им отвлека огъня!
Док, чакай!
Не!
Копелета!
Давай!
Давай!
Айде бе! Мърдай! Мамка му!
Господи!
Леле мале!
Айде да ви видя можете ли да вдигнете 90.
Тате, какво е това?
Какво е това, тате?
Изглежда като самолет без крила.
Това не е самолет. Виж.
Не, вижте!
Слушайте.
Ало.
Извинете ме.
Съжалявам за хамбара.
То е мутирало в човешка форма! Застреляй го!
Дръж това, мутирал кучи сине!
Чакайте!
Застреляй го, тате!
Пощенската ми кутия!
Ти космическо копеле! Строши ми кутията!
Добре, Макфлай.
Съвземи се. Всичко това е сън.
Просто много реалистичен сън.
Tрябва да ми помогнете.
- Не спирай, Уилбър!
Не може да бъде.
Това са глупости.
Хайде.
Чудесно.
Запомнете,съграждани, бъдещето е във вашите ръце.
Ако вярвате в прогреса, преизберете кмета Ред Томас.
Прогресът е неговото презиме.
Кмет Ред Томас с прогресивна платформа,
означава повече работа, по-добро образование...
големи градски подобрения и ниски такси.
В избирателния ден, дайте своя вот за доказания лидер.
Преизберете кмета Ред Томас.
Това трябва да е сън.
Хей, момче. Да не си скочил от кораб?
- Какво?
- Защо си със спасителна риза?
Искам да използвам телефона.
Отзад е.
Браун.
Чудесно. Жив си.
Хайде.
Знаете ли къде е 1640, Ривърсайд. Нямa ли да си поръчаш нещо?
Да.
Дай ми един Таб.
Не мога да ти дам Таб докато не поръчаш нещо.
Добре. Дай ми диетично Пепси.
Ако искаш Пепси, трябва да си го платиш.
Просто ми дайте нещо без захар.
Нещо без захар.
Макфлай.
Какво правиш?
Биф.
Говоря на теб Макфлай, Макфлай, ти малка гадино!
Биф. Момчета. Как сте? Приключи ли с домашната ми работа?
Всъщност, почти съм готов наи-късно в понеделник...
Ало? Ало? Има ли някой в къщи?
Мисли, Макфлай. Мисли!
Трябва ми време да го препиша.
Знаеш ли какво ще стане, ако предам домашната си работа с твоя почерк?
Ще ме изхвърлят от училище.
Ти не искаш това да стане нали?
- Искаш ли?
- Разбира се, че не.
- Не.
- Не искам това да се случи.
- Ти какво гледаш бе, глупак?
- Гледай си твоята работа.
Тоя си мисли, че ще се дави.
Та за моята домашна, Макфлай?
Добре, Биф.
Ще я довърша довечера и ще я донеса при първа възможност утре сутринта.
Не много рано. Поспивам си в неделя. Обувките ти са развързани!
Не бъди толкова наивен, Макфлай.
- Не искам да те виждам отново.
- Добре. Чао.
- Какво?
- Ти си Джордж Макфлай!
Да. А ти кой си?
Защо позволяваш на тия да те тъпчат така?
Те са по-големи от мен.
Изправи се. Имай малко уважение към себе си.
Ако позволяваш да те тъпчат сега, ще го правят през целия ти живот.
Виж ме. Мислиш ли, че ще прахосвам живота си в тази къща?
Внимавай, Голди.
- Не, сър!
Аз ще направя нещо. Ще ходя на вечерно училище.
Някой ден, ще стана някой.
Точно така. Той ще бъде кмет.
Да,...
Кмет!
Каква добра идея! Ще се кандидатирам за кмет.
- Цветнокож кмет. Това ще е деня.
- Чакайте и ще видите. Аз ще бъда кмет.
Ще бъда най-силния човек в Хил Вали
и ще изчистя този град.
Добре. Можеш да започнеш, като измиеш пода.
Кмет Голди Уилсън.
Харесва ми как звучи.
Хей, Тате! Джордж! Хей, ти на колелото!
Той наднича крадешком!
Татко!
Един момент. Кой си ти?
Стела! Още едно от проклетите деца изскочи пред колата ми!
Ела тука. Помогни ми да го внесем в къщата!
Мамо?
Ти ли си?
Ето ме.
Просто се отпусни.
Ти спиш вече девет часа.
Имах ужасен кошмар.
Сънувах, че съм се върнал назад във времето.
Беше ужасно.
Ами, ти си спасен и сега си обратно с добрата стара 1955 г.
1955 година?
Ти си моята...
Името ми е Лорейн.
Лорейн Бейнс?
- Да.
Но ти си...
Ти си толкова...
Ти си толкова слаба!
Просто си почивай, Кaлвин. Имаш голяма цицина на главата.
Къде са ми панталоните?
Ето там...
на моя шкаф.
Никога не бях виждала лилаво бельо до сега, Кaлвин.
Келвин? Защо продължаваш да ме наричаш Кaлвин?
Това не е ли твоето име? Калвин Клайн.
Пише го на бельото ти.
Предполагам, че ти викат Кел?
Не, всъщност, хората ме наричат Марти.
Приятно ми е да се запознаем, Кaлвин...
Марти Клайн.
- Hещо против да седна тук?
- Добре.
Добре. Добре.
Имаш голямо натъртване.
Лорейн, там ли си?
Боже господи! Това е майка ми!
Бързо! Сложи си панталоните!
Марти, колко дълго си бил на пристанището?
Извинете?
- Предполагам си моряк.
Затова сигурно носиш спасителна риза.
Бреговата охрана.
Сам, тук е момчето, което удари с колата. Той е добре. Слава богу.
Какво правеше по средата на улицата?
Не му обръщай внимание. Не е в настроение.
Остави това нещо. Ела да вечеряме.
Вече познаваш Лорейн.
Това е Милтон,Сали,
това е Тоби, a ето там, в кошарата, е малкия Джоуи.
Значи, ти си моя чичо Джоуи.
Оттук ли свикна с решетките?
Да. Джоуи много обича да седи там.
Плаче когато го извадим и затова го оставяме там.
Марти, надявам се, че обичаш бифтек.
- Аз наистина трябва да...
- Седни тук, Марти.
Сам, спри да се занимаваш с това и ела тук да си изядеш вечерята.
Вижте това.
Сега можем да гледаме Джаки Глесън докaто ядем.
Нашият първи телевизор. Татко го купи днес.
Вие имате ли телевизор?
Ами, да. Ние имаме два.
Вие трябва да се богати.
Скъпи, той се шегува. Никой няма два телевизора.
Това съм го гледал. Това е класика.
Kогато Ралф си сваля дрехите, той е човек от космоса.
Как си го гледал? То е чисто ново.
Да, ами, гледал съм го на запис.
Какво е запис?
Ще разбереш.
Знаеш ли Марти, изглеждаш ми малко познат.
Познавам ли майка ти?
Да, мисля че я познавате.
Тогава ще й се обадя. Не искам да се притеснява.
Не можете.
Няма никой в къщи.
Сега.
Знаете ли къде e улица "Ривърсайд"?
На другия край на града е. След "Мейпъл". Източният край.
След "Мейпъл"? Това трябва да е пресечка на "Джон Ф. Кенеди".
Кой е пък този "Джон Ф. Кенеди"?
Мамо? Щом родителите на Марти са извън града,
не мислиш ли, че трябва да остане тук тази нощ?
След всичко, което му се случи, татко едва не го уби с колата.
Правилно, Марти.
Tрябва да останеш през нощта. Мисля, че е наша отговорност.
- Ами, Не знам.
- Може да спи в моята стая.
Трябва да тръгвам!
Благодаря ви много. Вие сте чудесни.
Ще се видим по-късно.
Доста по-късно.
Той е много странен млад човек.
Той е идиот.
Идва от възпитанието. Родителите му сигурно също са идиоти.
Лорейн, ако някога имаш дете като него, ще се откажа от теб.
Док?
Не казвай нито дума.
Никакви имена. Не искам да знам нищо за теб.
Слушай, Док...
- Тишина!
Не ми казвай нищо.
Трябва да ми помогнеш.
- Тишина.
Ще прочета твойте мисли.
Нека да видим. Ти идваш от много далече?
- Да. Правилно.
- Не ми казвай!
Искаш да се абонирам за "Сатърдей Ивнинг Пост".
- Не.
- Нито дума!
Тихо.
Дарение.
Искаш да направя дарение
за Младежката Брегова Охрана.
Док,
аз съм от бъдещето.
Идвам с машина на времето, която ти построи.
Имам нужда от твоята помощ да се върна обратно в 1985 г.
Господи!
Знаеш ли какво означава това?
Това означава, че това изобщо не работи!
Помогни ми. Само ти знаеш как работи машината на времето.
Машина на времето?
Не съм изобретявал машина на времето.
Добре. Ще ти докажа.
Виж шофьорската ми книжка. Изтича 1987 г.
Виж моя рожден ден. Та аз още не съм се родил.
Виж тази снимка.
Това е брат ми, сестра ми и аз.
Виж на фланелката, Док. "Випуск 1984 г."?
Добър фотографски номер. Отрязали са косата на брат ти.
Казвам ти истината. Трябва да ми повярваш.
Тогава кажи ми, момче от бъдешето,
кой е президент на САЩ през 1985 година?
- Роналд Рейгън.
- Роналд Рейгън? Актьорът?
Тогава кой е вицепрезидент? Джери Луис?
A Джейн Уиман е първата дама.
- Чакай, Док!
И Джак Бени - министър на финансите.
Слушай ме.
Наслушах се на глупости. Довиждане, момче от бъдещето!
Не, чакай, Док.
Натъртването на главата ти. Знам как е станало. Ти ми каза.
Стоял си на тоалетната, закачвайки часовника,
подхлъзнал си се и си ударил главата.
Тогава ти е дошла идеята за "Приливния Кондензатор",
който прави пътуванията във времето възможни.
Нещо се развали стартера и аз го бутнах тук.
След като паднах от тоалетната,
aз нарисувах това.
"Приливния Кондензатор".
Pаботи!
Pаботи!
Най-накрая съм изобретил нещо, което работи!
Можеш да заложиш задника си, че работи.
Трябва да я закараме до моята лаборатория.
Трябва да те върна вкъщи!
Това е.
Това няма значение сега.
Tова съм аз! Погледни ме!
- Аз съм остарял!
-Аз съм д-р Емет Браун.
Аз съм на алеята "Туин Пайнс".
Благодаря ти господи, все още имам коса.
Какво е това, което съм облякъл?
Това е антирадиационен костюм.
Антирадиационен костюм?
Заради радиоактивността от атомните войни.
Това е невероятно.
Портативно телевизионно студио.
Нищо чудно, че президента е актьор. Ще изглежда добре по телевизията.
Това е частта, която трябва да видиш.
Eлектрическо e, но трябва атомна реакция за да генерирам 1.21 ГВ...
Какво казах?
...това нещо е електрическо, но имам нужда от атомна реакция,
- ...за да генерирам 1.21 ГВ...
- 1.21 гигавата!
1.21 гигавата.
Боже Господи!
Какво, по дяволите, е гигават?
Как може да съм бил толкова невнимателен?
1.21 гигавата!
Как ще генерирам такава мощност?
Не може да бъде, може ли?
Док, виж. Всичко, от което се нуждаем е малко плутоний.
Сигурен съм че в 1985 г. плутоний се намира във всеки магазин на ъгъла,
но в 1955 г. е малко по сложно.
Марти, съжалявам, но се страхувам, че ще останеш тук.
Док, да остана тук? Не мога да остана тук.
Аз имам живот в 1985 г.
- Имам си момиче.
- Хубава ли е?
Док, тя е прекрасна.
Тя е луда по мен. Погледни това.
Виж какво е написала тук.
Това казва всичко.
Док, ти си единствената ми надежда.
Марти, съжалявам, но единствения източник на такава енергия,
1.21 гигавата електричество, е светкавица.
Какво каза?
- Светкавица.
За жалост, никога не знаем кога и къде ще удари.
Ние знаем.
Това е!
Това е отговора.
Тук се казва, че светкавица
ще удари часовниковата кула в 10:04 ч., следващата събота вечер!
Ако успеем по някакъв начин да впрегнем тази светкавица
по канал до Приливния Кондензатор,
изглежда, че ще проработи.
Следващата събота вечер ще те изпратим обратно в бъдещето!
Става. Събота е добре.
Ще имам цяла седмица в 1955 г. Ще ми покажеш това онова.
Невъзможно. Hе трябва да напускаш тази къща.
Не трябва нито да се виждаш, нито да говориш с някой.
Всичко, което правиш може да има последствие в бъдещето. Разбираш ли?
Да. Разбира се. Добре.
Марти,
имал ли си взаимоотношения с някой друг днес, освен мен?
Да, ами, аз, така де, сблъсках се с родителите си.
Боже мой! Дай да видя снимката отново с твоя брат.
Както и очаквах. Това доказва теорията. Виж.
Главата му я няма. Все едно някой я е изтрил.
Изтрил от съществуване.
Това място е толкова чисто. Изглежда като ново.
Твоята намеса в първата среща на родителите ти размества бъдещето.
Ако не се срещнат, няма да се влюбят, няма да се оженят и да имат деца.
Затова брат ти започна да изчезва.
Сестра ти ще го последва, и ако не оправиш грешката, си следващия.
Звучи кофти.
- Не знам какво да направя.
Кой е баща ти?
Ето го.
Добре. Добре, момчета.
Много смешно. Вие момчета много сте пораснали.
Може би ти си осиновен.
Добре, много умно, момчета.
Добре, бутнахте книгите ми.
- Макфлай.
Това е Стрикланд.
Господи, той още тогава е нямал коса?
Стегни се човече. Ти си лентяй.
Да не искаш да бъдеш лентяй през целия си живот?
Не.
- Какво е видяла майка ти в него?
- Не знам.
Мисля, че го е съжалила, защото баща й го блъснал с колата.
Той блъсна мен с колата.
Последствията от това ще бъдат ужасни.
Това се случва в болниците когато мед. сестра се влюбва в пациента.
Върви при него, момче.
Джордж, приятелю
Търсих те през цялото време.
Помниш ли ме, спасих ти живота онзи ден?
- Да.
- Трябва да те запозная с един човек.
Лорейн?
Кaлвин!
Искам да се запознаеш с моя приятел, Джордж Макфлай.
Здрасти. Приятно ми е да се запознаем.
- Как е главата ти?
- Добре. Добре.
Притеснявах се за теб откакто си тръгна онази нощ.
Добре ли си?
- Съжалявам. Трябва да тръгвам.
- Хайде!
Не е ли невероятен?
- Тя даже не го погледна.
- По-сериозно е, отколкото мислех.
Майка ти е влюбена в теб, вместо в баща ти.
Чакай малко, Док.
Да не искаш да ми кажеш, че майка ми си пада по мен?
- Определено.
- Това е кофти.
Каква е пък тази дума. "Кофти".
Защо използвате тази дума? Да няма проблем с гравитацията?
Единствения начин да са заедно, е ако си нямат гаджета.
Трябва да ги накараме да направят нещо заедно,
да се видят някъде насаме.
- Имаш предвид среща?
- Точно така!
Каква среща? Какво правят младите през 50-те?
Те са твои родители. Ти трябва да знаеш.
Какви са техните интереси? Какво обичат да правят заедно?
Нищо.
Виж! Ще има някаква танцова забава скоро.
"Магията на танците под водата"! Предполага се, че ще отидат там.
- Там те се целуват за пръв път.
- Добре, момче.
Ставаш сянка на баща си и бъди сигурен, че той ще я заведе.
Джордж, приятелю,
помниш ли онова момиче, с което те запознах, Лорейн?
Какво пишеш?
Истории.
Фантастични разкази за посетители,
идващи на Земята от други планети.
Я се разкарай! Hе знам, че си писал нещо.
- Дай да прочета нещо.
- Не, не.
Не давам на никой да чете моите истории.
Защо не?
Ами ако не ги харесат? Ако ми кажат, че не са добри?
Мисля, че ще е много трудно за някой да ме разбере.
Не, не е толкова трудно.
Както и да е, Джордж. Лорейн.
Тя наистина те харесва.
Тя ми каза да ти кажа, че иска ти да я поканиш
на танцовата забава "Танци под водата".
- Наистина?
- Да.
Само трябва да идеш и да я поканиш.
Точно тук, сега, в кафенето?
Ами ако каже не? Не знам дали ще приема такъв отказ.
Освен това, мисля, че тя иска да отиде с някой друг.
Кой?
Биф.
- Не се притеснявай.
- Остави ме.
Знаеш, че го искаш.
Знаеш, че искаш да ти го дам.
Затвори си мръсната уста. Аз не съм такова момиче.
Може би си, но все още не знаеш.
Разкарай си ръцете от мен.
Чу я. Тя каза, разкарай си ръцете...
Моля.
Какъв си ти бе, глупако?
Да не би да си търсиш белята.
Понеже си нов тук, ще те оставя...
днес.
Сега се направи, че някой те вика...
и се разкарай от тук.
Джордж!
Защо продължаваш да ме следиш?
Джордж, казвам ти, ако не поканиш Лорейн на танците,
ще съжалявам до края на живота си.
- Но аз не мога да ида на танците.
Ще изпусна любимото си предаване, научна фантастика.
Да, но Лорейн иска да отиде с теб.
Дай й шанс.
Аз просто не съм готов да поканя Лорейн на танците
и нито ти, нито който и да било от тази планета
може да ме накара да променя мнението си.
Научна фантастика.
Кой си ти?
Космически нашественик.
Името ми е Дарт Вейдър.
Аз съм извънземен от планетата Вулкан...
Марти!
- Марти! Марти!
- Джордж, приятелю.
Не си ли на училище. Какво правиш тук?
Аз имам нужда от твоята помощ.
Трябва да поканя Лорейн, но не знам как да го направя.
Оправи си панталоните. Тя е в кафето.
Господи! Ти как...?
Какво те накара да си промениш мнението?
Миналата нощ, Дарт Вейдър дойде от планетата Вулкан
и ми каза, че ако не поканя Лорейн, ще ми разтопи мозъка.
Нека го запазим в тайна засега, става ли?
- Да. Да.
- Добре. Ето я.
Иди там и я покани.
Но аз не знам какво да кажа.
- Кажи нещо.
Кажи нещо естествено, първото, което ти дойде на ум.
Нищо не ми идва на ум.
Господи. Истинско чудо е, че съм се родил.
- Какво? Какво?
- Нищо.
Кажи й, че съдбата ви е отредила да бъдете заедно.
Че е най-хубавото момиче, което някога си виждал.
Момичетата обичат такива неща.
- Какво правиш?
- Записвам си. Харесва ми.
- Да. Не се грижи за това?
- Добре.
Лу, дай едно мляко.
С шоколад.
Лорейн.
Моята съдба...
ме доведе при теб.
Какво?
Ами исках да кажа...
Момент. Не те ли познавам от някъде?
Да.
Да. Аз съм Джордж. Джордж Макфлай.
Аз съм твоята съдба.
Имам предвид...
твоята съдба.
Макфлай.
Казах ти да не идваш повече тук.
Това ще ти струва.
Колко пари имаш?
Колко искаш, Биф?
Добре, скапаняк.
- Сега ще те...
- Биф, какво е това?
Това е Кaлвин Клайн. Господи, той е мечта.
Детенце! Спри! Спри!
Ще ти го върна.
Ти го счупи!
Върни се!
Олеле, вижте го само!
Хванете го!
В колата! Бързо!
На какво се е качил?
- Дъска с колела.
Той е истинска мечта.
- Хайде, хайде!
- Внимавай за колата!
Ще го убия.
По дяволите!
Благодаря много, дребен.
Ще хвана този кучи син.
- От къде идва той?
- Да, къде живее?
Hе знам... но ще разбера.
Боже Господи.
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
Боже Господи.
Откриха ме. Не знам как, но ме откриха.
Бягай, Марти!
Док?
Здрасти, Марти. Не те чух да влизаш.
Фантастично устройство, това видео.
Слушай, Док.
Не съм ти казал за...
- Не искам да знам нищо за бъдещето.
- Но ти не разбираш.
- Разбирам.
Ако знам твърде много, излагам на опасност съществуването си,
както ти излагаш твоето.
Прав си.
Нека да ти покажа планът ми за изпращането ти у дома.
Извини ме за грубия модел.
Нямах достатъчно време да го изгладя и боядисам.
- Добър е.
- Благодаря ти.
Ще пуснем електрически кабел от върха на часовниковата кула
долу, прекарваме го през улицата между две улични лампи.
Междувременно, сме снабдили машината на времето с голяма кука,
която е закачена директно в "Приливния Кондензатор".
В пресметнатия момент...
ти тръгваш от края на улицата,
карайки право срещу кабела, развиваш скорост от 88 мили в час.
Според листа, точно в 10:04 ч. тази събота вечер
светкавица ще удари кулата, наелектризирайки кабела
като свързващата кука ще направи контакт
и по този начин ще изпрати 1.21 гигавата в кондензаторa
и ще те изпрати обратно в 1985 г.
Добре, сега. Гледай това. Навий колата и я пусни.
Аз ще симулирам светкавица.
Готово.
Готов.
Пускай.
Изпълни ме с много доверие.
Не се притеснявай. Аз ще се погрижа. Ти се погрижи за баща ти.
Между другото,
какво стана днес? Той покани ли я?
- Така мисля.
- Тя какво каза?
Майка ти е! Тя те е проследила! Да покрием машината на времето.
Здрасти, Кел... Марти.
Лорейн.
От къде знаеш че съм тук?
Проследих те.
Това е моят док... Моят чичо,
Док Браун.
- Здрасти.
- Здрасти.
Марти, може да изглежда малко дръзко,
но според мен ще бъде чудесно,
ако ти ме поканиш
на танцовата забава в събота?
Искаш да кажеш...
Искаш да кажеш, че никой не те е поканил?
Не.
Все още.
- Ами Джордж?
- Джордж Макфлай?
Той е симпатичен, но...
Аз мисля, че мъжа трябва да бъде силен,
да може да се защитава
и да защитава момичето, което обича.
Така ли е?
Да.
Все още не мога да разбера.
Как очакваш да ида на танците с нея,
ако тя вече ще е отишла там с теб?
Ами, защото, Джордж, тя иска да иде с теб.
Но все още не го разбира.
И за това ще й покажем, че ти Джордж, не си страхливец.
Ти си този, който ще стане и ще я защити.
Да, но аз не съм се бил през целия си живот.
Виж, ти няма нужда да се биеш, тате...
Ти ще дойдеш да я спасиш, нали?
Нека да преговорим плана отново. 8:55 ч., къде ще бъдеш ти?
Аз ще съм на танците.
- И къде ще съм аз?
- Ти ще си в колата, с нея.
Някъде около 9:00 ч., тя много ще ми се ядоса.
Защо ще ти се ядосва?
Защото, момичетата се ядосват, когато момчетата ги използват.
- Ти ще я пипаш по...
- Не. Не, Джордж, виж.
Това е просто сцена.
Та в 9:00 ч., ти се разкарваш из парка наоколо.
Ще ни видиш да се боричкаме в колата.
Идваш, отваряш вратата, и казваш...
Ти си, Джордж.
Хей, ти, махни си ръцете от нея!
- Tрябва ли да съм груб?
- Определено.
По дяволите, Джордж.
Добре. Значи идваш. И ме удряш в корема.
Аз се махам, разбираш ли?
И ти с Лорейн заживявате щастливо.
Звучи толкова лесно.
Иска ми се да не ме беше страх.
Няма от какво да се плашиш. Само ми се довери.
И знай, ако си го набиеш в главата
можеш да направиш всичко.
Времето в Хил Вaли тази събота вечер.
Приятно, с разпокъсана облачност.
Спокойна и тиха градска вечер.
Сигурен ли си за тази буря?
Доколкото може да се вярва на метеоролозите.
Знаеш ли, Марти. Ще ми бъде тъжно като си отидеш.
Ти промени живота ми, даде ми нещо, към което да се стремя.
Поне знам, че ще видя далечната 1985 г.
Че ще постигна целта си!
Че ще имам шанс да пътувам във времето!
Ще ми бъде трудно да чакам 30 години, за да те видя пак,
след всичко, което се случи през последните няколко дни.
Наистина ще ми липсваш, Марти.
И ти ще ми липсваш.
- Док, за бъдещето...
- Не!
Bсяка информация за бъдещето може да бъде много опасна.
Даже и намеренията ти да са добри, може да предизвикат драстични промени.
Това, което искаш да ми кажеш, ще разбера когато му дойде времето.
"Скъпи Др. Браун:
"В нощта, когато се върнах във времето
"ти ще бъдеш
"застрелян от терористи.
"Моля те вземи необходимите мерки, за да предотвратиш тази ужасна случка.
"Твоя приятел...
"Марти."
{27637 Добър вечер Др. Браун. Kаква е тази жица?
Просто един малък времеви експеримент.
- Какво има под това?
- Не! Не го докосвайте!
Това е съвсем нова техника за прогнозиране на времето.
Имате ли разрешително?
Разбира се че имам.
Само секунда. Да видя дали ще го намеря.
Искаш ли...
да останем тук за малко?
Това е добра идея. Обичам паркингите.
Аз съм почти на 18г. Няма да ми е за пръв път.
Какво?
Марти, изглеждаш малко нервен. Има ли нещо?
Не.
Не.
Лорейн, какво правиш?
Откраднах го от шкафа на старата дама.
Да, ами, ти не трябва да пиеш.
- Защо не?
- Защото ти....
Може да съжаляваш за в бъдеще.
Марти, не бъди толкова прям.
Всички, които познавам пият.
Ама ти и пушиш?
Започваш да говориш точно като майка ми.
Ще си вземем малко почивка, но ще се върнем скоро,
така че никой да не ходи никъде.
Марти? Защо си толкова нервен?
Лорейн,
някога...
имала ли си ситуация, в която знаеш, че трябва да направиш нещо,
но когато това стане, да не знаеш точно какво?
Имаш предвид как да се държиш на първата си среща?
Нещо от сорта.
Мисля, че знам точно какво имаш предвид.
Така ли?
Аз знам какво да правя в такава ситуация?
- Какво?
- Не се тревожи.
Има нещо нередно.
Hе знам какво точно е,
но когато те целувам, все едно че целувам...
брат си.
Това няма никакво обяснение, нали?
Повярвай ми...
има прекрасно обяснение.
Някой идва.
Струваше ми 300 долара да оправя колата, кучи сине
и сега ще си ги взема от теб.
Дръж го.
Пусни го, Биф. Ти си пиян.
Охо, виж какво си имаме тук.
Не! Стой тук с мен. Хайде, Лорейн.
Пусни ме!
- Остави я на мира!
Отведете го. Аз ще остана тук.
Просто го отведете някъде. Хайде.
Махайте се. Това не е шоу.
- Хей, да го хвърлим там.
- Да!
Това е защото ми изцапа косата.
Какво, по дяволите, правите с колата ми?
Хей, скрий се призрак. Това не те интересува.
Кого наричаш призрак, скапаняк?
Слушайте, момчета...
не ми се иска да се карам с вас?
Отивай у вас при майка си, момче.
- Биф!
- Побързай, Биф!
Пуснете ме от тук!
Рейнолд, къде са ключовете?
Ключовете са в багажника.
- Я повтори?
- Казах, ключовете са тук.
Пусни ме!
Хайде!
Хей ти, махни си ръцете от....
Май си объркал колата, Макфлай.
Джордж, помогни ми! Моля те!
Обърни се обратно, Макфлай, и се разкарай.
- Моля те, Джордж.
- Глух ли си?
Затвори вратата и си бий шута.
Не, Биф. Ти ще я оставиш на мира.
Добре, Макфлай.
Изпроси си го...
и ще си го получиш.
Спри!
Биф, ще му счупиш ръката!
Биф, не!
Помогни ми Рейнолд.
По дяволите, човече! Порязах си ръката!
- На кой са тези?
- Мои.
Благодаря, много ви благодаря.
Ще му счупиш ръката!
Биф, остави го на мира!
Пусни го! Пусни го!
Добре ли си?
Кой беше този?
Това е Джордж Макфлай.
Това е Джордж Макфлай?
Извинете ме.
Бурята.
Момчета, трябва да се върнете на сцената и да свирите.
Виж ръката на Марвин.
Той не може да свири с тази ръка, а ние не можем да свирим без него.
Марвин, ти трбва да свириш.
Те се целуват на дансинга. Ако няма музика, няма да танцуват.
Ако не танцуват и не се целунат, няма да се заобичат и аз съм история.
Танците свършиха освен ако не намериш някой, който да свири на китара.
Това е за всички влюбени.
Джордж, ще ме целунеш ли?
Не знам.
Чупи се, Макфлай. Аз продължавам.
Хей, момче, добре ли си?
Не мога да свиря.
Джордж!
Джордж!
Джордж.
Извинете ме.
Браво, това беше добро. Дай още една.
Не, трябва да тръгвам.
Хайде бе. Нека направим нещо, което да ги раздвижи.
Нещо да ги раздвижи.
Добре. Добре!
Добре.
Tова е малко старичко, но...
Cтаро е там откъдето идвам.
Добре, слушайте, това е джаз-блус.
Гледайте ме за промени, и се старайте да ги спазвате.
Джордж, чух че си набил Биф. Добра работа.
Мислил ли си някога да станеш председател на класа?
Чък, Марвин е.
Братовчед ти, Марвин Бери?
Нали търсеше ново звучене?
Слушай това.
Май още не сте готови за това,
но децата ви ще си паднат.
Лорейн.
Марти, това беше много интересна музика.
Да.
Надявам се, че нямаш нищо против Джордж да ме закара до вкъщи.
Чудесно! Много добре, Лорейн. Аз имах предчувствие за вас двамата.
Аз също.
Слушай, aз трябва да тръгвам, но...
исках да ти кажа, че това беше образователно.
Марти, ще те видим ли отново?
Гарантирам ви го.
Е, Марти, искам да ти благодаря за всичките добри съвети.
Никога няма да ги забравя.
Добре, Джордж.
Е, бъдете щастливи.
И още нещо.
Ако някога имате деца
и едното от тях, когато стане на 11 години
случайно направи пожар в хола,
не го бийте много.
Добре.
Марти. Много хубаво име.
По дяволите! Къде е това момче?
По дяволите!
По дяволите!
Закъсняваш! Имаш ли си понятие за времето?
Хайде де. Трябваше да се преоблека.
Да не мислиш, че ще се върна в тоя костюм?
Стареца наистина се промени. Всичко е наред.
Свали Биф с един удар.
Не знам дали му дойде отвътре. Повече няма да го е страх от Биф.
- Никога?
- Не. Защо? Какво има?
Добре!
Нека нагласим твоето време.
Това е точно времето, в което си напуснал.
Нека те изпратя обратно точно по същото време.
Ще изглежда все едно никога не си идвал.
Hарисувал съм бяла линия на улицата от другия край.
Това е мястото, от където ще тръгнеш.
Изчислил съм прецизно дистанцията,
взимайки предвид скоростта ти,
съпротивата на вятъра когато светкавицата ще удари,
което ще стане точно след 7 минути и 22 секунди.
Когато алармата се включи, натисни газта.
Добре.
Е, мисля че това е всичко.
- Благодаря.
- Аз ти благодаря.
Ще се видим след 30 години.
Надявам се.
Не се притеснявай!
Когато докоснеш тази жица
със свързващата кука точно с 88 мили в час,
мигновено светкавицата ще удари кулата,
всичко ще бъде наред.
- Добре.
- Какво означава това?
- Ще разбереш след 30 години.
Това е за бъдещето, така ли е?
- Информация за бъдещето.
- Чакай малко.
Предупредих те за това, момче.
Последствията могат да бъдат бедствени!
Док, това е риск, който ти ще направиш.
- Живота ти зависи от това!
- Не!
Отказвам да поема отговорност.
В такъв случай, ще ти кажа направо.
Мили Боже!
Ти вземи кабела, aз ще хвърля въжето долу.
Добре! Разбрах!
Док!
- Давай. По-бързо!
- Добре! Дърпай!
Давай!
Док!
Трябва да ти кажа за бъдещето.
- Какво?
- Трябва да ти кажа за бъдещето!
Какво?
В нощта, когато аз се върнах във времето ти беше...
Док!
Върви!
- Не, Док!
- Погледни часовника!
Имаш по-малко от 4 минути.
Моля те, побързай!
Да!
По дяволите, Док! Защо трябваше да късаш писмото?
Ако имах само малко време.
Чакай малко. Аз има време колкото си искам.
Аз съм в машина на времето. Ще се върна по-рано да го предупредя.
Добре. 10 минути са ми достатъчни.
Времето е настроено.
"Приливен Кондензатор"
Двигателя работи. Всичко е наред.
Не, не.
Хайде де. Хайде. Не точно сега.
Хайде.
Хайде де. Време е.
Моля те. Запали!
Док.
Луд пиян шофьор.
Добре. Фред.
Изглеждаш чудесно. Всичко изглежда чудесно.
1:24 часа.
Все още имам време. Идвам, Док!
Не! Не, не отново!
Хайде! Хайде де!
Либийците.
Не!
Копелета!
Давай!
Док! Док!
Не!
Ти си жив.
Защитна жилетка?
Как разбра?
Така и не можах да ти кажа.
Защо бяха тогава тия приказки за това какво можело да се случи?
За времевия континиум?
Помислих си, на кой ли му пука.
Та колко далече отиваш?
30 години. Това е добър номер.
Потърси ме като отидеш там, става ли?
Предполагам ще съм на около 47 години.
Непременно.
Пази се.
Ти също.
Довиждане, Айни.
И погледни стартера. Малко заяжда.
Непременно.
Какъв кошмар.
Ако Пол се обади, кажи му, че ще работя в бутика до късно.
Линда, не съм ти телефонен секретар...
и някой на име Грег или Грейг те търси по телефона преди малко.
- Кой от многото?
- Не помня всичките ти приятели.
Какво, по дяволите, е това?
Закуска.
Ти пак ли си спал с дрехите?
Да. Аз...
Какво си облякъл, Дейв?
Марти...
Аз винаги нося костюм в офиса.
- Добре ли си?
- Да.
- Трябва да повторим.
- Да повторим?
- Защо? Да не си ме измамила?
- Не.
- Здравейте.
- Добро утро.
Мамо! Тате!
- Главата ли си удари?
- Добре ли си?
Вие изглеждате чудесно. Мамо, ти си толкова слаба.
Благодаря ти, Марти. Джордж!
Добро утро, сънливко.
Добро утро, деца.
- Добро утро.
Марти, за малко за забравя. Дженифър Паркър се обади.
Харесвам я. Тя е толкова сладка.
Не беше ли довечера нощта на голямата среща?
Какво? Какво, Ma...?
Нали щяхте да ходите на езерото? Планираш това от 2 седмици.
Ние говорихме за това. Как да отида на езерото?
Нали колата е счупена?
- Счупена?
- Счупена?
Кога е станало това? Защо не ни каза?
- Сигурен съм, че колата е наред.
- Защо съм последния, който научава?
Виждаш ли? Биф е при нея, лъска я.
Биф, искам да съм сигурен, че си я минал 2 пъти.
- Тъкмо завършвам втория път.
- Не ме лъжи Биф.
Съжалявам, г-н Макфлай.
Имах предвид, че сега започвам втория път.
Биф. Що за характер.
Винаги се опитва да се измъкне с нещо.
Все трябва да стоя до него, още от училище.
Но, ако не беше той... ние никога нямаше да се влюбим.
Г-н Макфлай, това пристигна сега.
Здрасти, Марти. Мисля, че е новата ви книга.
Скъпи! Твоят първи роман.
Винаги съм казвал, че ако си упорит, ще постигнеш всичко.
Марти, това са твоите ключове. Излъскана е и готова за довечера.
Ключове?
- Ще ме вземете ли, мистър?
- Дженифър!
Не съм те виждал от толкова време.
Дай да те погледна.
Марти, държиш се сякаш не си ме виждал от седмица.
Не съм.
Добре ли си?
Всичко наред ли е?
Да.
Всичко е чудесно.
Марти!
Трябва да дойдеш с мен!
- Къде?
- Обратно в бъдещето.
Какво правиш, Док?
Имам нужда от гориво.
Отивай. Бързо! Качвай се в колата.
Аз тъкмо дойдех. Дженифър е тук. Говорим си за това какво ще правим.
Вземи я и нея. Това и нея я касае също.
За какво говориш? Какво става с нас в бъдещето?
- Да не ставаме задници?
- Не, Марти.
Вие с Дженифър сте добре. Вашите деца, Марти.
Нещо лошо ще се случи с вашите деца.
Трябва да се върнем назад. Няма достатъчно път, за да вдигнем 88.
Пътища? Там където отиваме, нямa нужда от пътища.