Antwone Fisher (2002) Свали субтитрите
Това е Антон.
Антон?
По дяволите. Бъркли!
Какво?
Вътре си от 10 минути, човече.
Я млъквай.
Да, бе. Да знаеш...
все някой ден главнокомандващият ще те хване...
Би трябвало да те издам. Хайде, мърдай.
Разкарай се от пътя ми, предател.
Хайде.
Стига си се забавлявал, човече.
Как е, Фишер?
Ако не се разкараш ще стане зле.
Какво е това на лицето ти?
Хайде кажи нещо сега! Винаги приказваш!
Спокоен съм, спокоен съм.
Спокоен съм.
Офицер Фишер, обвинен сте в...
насилие над Член 128...
Нападение без разрешение над по-висш офицер.
За какъв се признавате?
Виновен, сър.
По ваше твърдение казвате, че нападението...
над Офицер Бъркли е било провокирано от...
расово петно. Така ли е?
Да, сър.
Офицер Бъркли, отправил ли сте някаква...
расова забележка към Офицер Фишер?
Не, сър.
Ей, боклук ти...
Стой мирно!
Стой мирно.
Синко, намираш се във Военноморската флота на САЩ.
Признавам те за виновен.
Ще има глоба от $200 за 2 месеца.
Няма да можеш да слизаш от кораба...
за 45 дни, и после ще изпълниш 45 дни допълнителна служба.
Понижавам чина ти от военнослужещ...
офицер трети набор...
на военнослужещ моряк.
И те поверявам на психиатричната клиника...
за да те прегледа...
преди следващият ти понижителен период. Свободен си.
Е, какво стана?
Как мина?
Старите работи. Издъних се...
но този път трябва да мина през психиатричната клиника.
Трябва да минаваш през лудницата?
Фармър, млъкни.
По дяволите.
До другата седмица.
Моряк Фишер.
Оттук.
Разбрах, че това не ти е за първи път тук.
Видял си Д-р Уилиамс?
Не, той ме видя.
Това жена ви ли е?
Да.
Седни, ако обичаш.
Разбрах, че обичаш да се биеш.
За някои хора това е единствения начин да се научат.
Но си плащаш цената, за да ги научиш.
Искаш ли да говорим за това?
За кое?
За това, което те тормози.
Защо трябва нещо да ме тормози?
Защото съм скочил на бяло момче?
Нещо трябва да ми има?
"Изпратете го до психиатъра.
Негър се опитва да убие господаря си."
"Трябва да е луд."
Уволнението ли си търсиш, Фишер?
Не търся нищо.
Точно там е въпросът.
Ако искам да се махна от военноморската флота...
просто ще напусна.
Непозволена отпуска?
Да, както флотата го нарича.
И как това ще ти разреши проблемите?
Аз нямам никакви проблеми.
Откъде си, Фишер?
Къде си прекарал детството си?
Кливланд.
Родителите ти още ли живеят там?
Никога не съм имал родители.
Починали ли са?
Никога не съм...
Никога не съм имал родители.
Това би те направило...
чудо на медицината, Моряк Фишер.
Откъде си?
Пръкнал съм се от под камъните.
Добре.
Добре.
Искам да те видя следващата седмица.
Няма да се върна тук.
Защо не?
Защото ми няма нищо.
Съгласен съм с теб.
До другата седмица.
Виж на рецепцията на излизане.
Следващата Сряда, 14:00ч.
Уолкър. Филип Уолкър.
Това беше името на последният, който ме дебнеше така.
О, не, разкрит съм.
Да, разкрит си.
Какво става? Как я караш?
Под ограничение съм.
- Отново?
- Да.
Как слезе от кораба?
Просто се връщам от клиниката.
Защо?
Ами...
работя върху тази книга...
за командира.
Каква е книгата?
Ами аз... не мога да говоря...
за това в момента.
Е, щях да те поканя на един купон.
Мен?
Да, теб.
Е, под ограничение съм.
Да, каза ми.
Трябва да...
знаеш, да се връщам, в кораба.
Сигурно ме търсят...
в момента, така че... знаеш...
Ще се видим.
По дяволите.
Ще се видим, когато ти махнат ограничението.
Да?
Да, вкарайте го.
Разкарай си гадните ръце от мен!
Помислих си, че може да си забравил...
че трябва да дойдеш, затова...
изпратих охраната да те докара.
Може да ме накарате да дойда тук...
но не можете да ме накарате да говоря.
Благодаря ви. Свободни сте.
Не искаш ли да говориш с мен?
Нека ти кажа нещо, синко.
Погледни колко много работа имам.
Нямам време за губене.
Имам само 3 сесии...
за да направя оценка...
и да отправя препоръка към командирът ти.
Знаеш, че иска да те изхвърли...
извън флотата, нали?
Можеш да седнеш и да не ми говориш...
ако така искаш...
но сесиите ни няма да започнат...
докато не започнеш да ми говориш.
Нямам какво да ти кажа.
Добре.
Тогава ще седим, докато имаш.
Имам цял куп работа за вършене.
Можем да си седим тук всеки ден...
докато не се пенсионирам. Не ми пука.
Нито пък на мен.
- Добре.
- Ами кораба?
Какво за него?
Изпратете ме на кораба.
Ето там има един кораб.
Сядай там.
Ти да видиш! Времето изтече.
До другата седмица, 14:00ч.
Искаш ли малко чипс?
Какво?
Не съм казал нищо.
Помислих, че каза нещо.
Само си прочиствах гърлото.
Добре.
Може би ти има нещо.
Добре съм.
Просто...
Просто какво?
Просто загуба на време седмица след седмица...
да стоя тук...
губейки си времето.
Не искам да си...
губиш времето, Антон.
Е, какво искаш да кажа?
Не какво аз искам да ми кажеш.
Искам да чуя това, което ти имаш да ми кажеш.
Може да започнем като ми зададеш някой въпрос.
Не знам.Трябва да тръгнем отнякъде.
Мога да го направя.
Каза, че си се пръкнал от под камъните.
Какво искаше да кажеш с това?
Не знам, аз...
Това ми дойде първо на ума.
Какво мислиш, че означава?
Може да означава, че...
че си под напрежение...
че усещаш тежест, която...
те смачква.
Че си в тъмното, че си сам.
Каза, че нямаш родители.
Имах родители.
Добре.
Само три сесии, нали?
Само три.
Баща ми се казваше Едуард.
Значи си го познавал?
Не.
Дори не знам последното му име.
Знаеш ли къде е?
Да, знам къде е.
Джоуи...
Отишъл до къщата на бившата си приятелка.
Скарали се за нещо.
И тя го е убила.
Къде е била майка ти, когато това се е случило?
Зад решетките.
Разбирам.
Бил съм роден в затвора...
два месеца след като са убили баща ми.
Майка ти защо е била затворена?
Не знам.
Знам само това, което ти казах.
И си се обърнал към общината?
Да. Приютиха ме в дом за сираци.
Трябваше да съм там докато...
майка ми не излезе и да предяви иск за мен, но...
Тя излезе, но така и не ме потърси.
Колко дълго беше там?
Две години.
Антон, как се чувстваш от това?
Не знам.
Хайде, трябва да имаш някакви чувства от това.
Как се чувстваш?
Дъждовни дни.
Дъждовни дни? Добре.
Защо?
В Кливланд вали често.
Не през цялото време...
но за хлапе...
което иска да излезе навън и да играе...
изглежда сякаш вали всеки ден.
Но...
хлапетата очакват да вали по някой път...
но...за това хлапе...
валя прекалено много.
Добре.
Да идвам ли пак другата седмица?
Да.
Опитвал ли си да намериш майка си?
Не, сър.
Добре. До следващата седмица.
Тежък ден ли имаше?
Не повече от обикновеното.
Доматите са от градината ни.
Наистина?
Много по-вкусни са от миналогодишните.
не съм вегетарианка или нещо такова...
но...
Кой знае? Може би се превръщам в такава.
Тези домати са наистина вкусни.
Когато бях малък...
бях настанен в дома на Тейт.
Преподобния Тейт, той беше гласовит проповедник.
Имаше си собствена църква.
Имаше съвсем малко членове.
Това бяха г-жа Тейт, братовчедката Найдийн...
моите братя по съдба Кийт...
Кийт беше наполовина бял...
Дуайт, и аз.
Ходихме на църква по три пъти в неделя...
Изучавахме Библията във вторник...
в четвъртък имахме обща среща...
в петък правихме хорова репетиция.
Разбрахме, че ако усетим Светия Дух...
пред г-жа Тейт...
тя ще ни даде ванилови вафли след църквата.
Така че го усещахме всяка неделя.
Преподобния Тейт...
той не харесваше Дуайт изобщо.
Казваше, че бил прекалено горд.
Затова се опита да избие гордостта от него.
Понякога дори се опитваше да го бие до смърт.
Теб биеше ли те?
Не, сър. Мисля, че ме съжаляваше.
Затова ми харесваше...
но се срамувах от него.
Ами г-жа Тейт?
Какво за нея?
Не знам кой от вас безполезни негодни...
твърдоглави негри си е сложил мръсните ръце на стената ми...
но се обзалагам, че ще открия виновния.
Аз ви приютих...
когато мръсните ви майки ви изхвърлиха на улицата...
и това ли е благодарността, която получавам?
Неблагодарни негри.
Сега знам кой е виновния.
Тя се хвалеше докато...
ме биеше до безсъзнание.
Заплашваше ме, че ще го направи отново.
Но така и не го направи.
Защо мислиш не го е направила?
Може би я е било страх.
Но намери друг начин.
Обичаш ли огън?
Не, госпожо, не, госпожо...
Не обичам огън.
Ти...
стой...
далеч от нещата, които не ти принадлежат.
Чу ли ме?
Чу ли ме?!
Да, да, госпожо!
Чу ли ме?! Да!
Онемял негър.
Опитвах всякакви начини,...
за да й се харесам...
но така и не успях.
Ти ли беше най-малкото от децата?
Не, Дуайт беше най-малък.
Аз бях по средата, Кийт беше най-голям.
Г-жа Тейт ни настройваше един срещу друг...
толкова много, че започнахме да се мразим.
Но мисля, че дълбоко в нас...
наистина се мразихме.
Какво искаш да кажеш?
Кийт беше наполовина бял.
Тя сравняваше Кийт...
с мен и Дуайт.
Той беше добрия...
а ние бяхме лошите.
Казваше как Кийт е по-добър от нас...
защото баща му е бял.
Исках да бъда Кийт.
Но дори Кийт не можеше да се отърве...
от това да го наричат негър.
Много рядко използваше имената ни.
Използваше думата "негър" толкова често...
наричаше ни негри толкова често...
че можехме да познаем...
на кого говореше...
по начина по който казва "негър".
Какво се случи с Дуайт и Кийт?
Дуайт е в изправителния дом в Лукас.
Майката на Кийт го прибра обратно при нея.
Той беше изнасилен от един от нейните приятели.
Това, което се е случило на Кийт, случи ли се и на теб?
Не.
Добре.
Добре. Г-жа Тейт била ли е...
Била ли е някога мила към теб?
Да, по някой път.
Понякога казваше на приятелките си, че...
сме добри деца, и че се гордее с нас.
Приятелски моменти.
Приятелски моменти?
Да. Знаех какъв...
ден ще бъде...
от миризмата на въздуха, когато се събуждах.
Откъде разбираше?
Ако сутринта миришеше...
на овесени ядки и яйца...
или на изпарена от пода вода...
след като го е измила...
Трябваше да съм нащрек цял ден.
Но... помиришех ли палачинки...
всичко беше наред.
Често ли правеше палачинки?
Не, сър.
Мога да забавя следващият клиент...
ако искаш да говорим още.
Не, сър.
Хей, Слим.
Какво?
Ще си ходиш ли у дома през следващата отпуска?
Да. Трябва да се събера със старите приятели.
Когато си взема отпуска...
ще бъда като... вампир...
който идва до града с ковчега си.
Просто местенце, където да си полегна.
Какво трябва да значи това?
Човече, млъкни. Някои се опитват да спят.
Затвори си плювалника.
Кога се прибираш у дома, Свинчо?
Когато майка ти...
ми изпрати парите за услугите, които й правих!
Ами ти, Фиш?
Кога ще се прибираш?
Фиш?
Фиш!
Миналата нощ...
сънувах Джеси.
Кой е Джеси?
Той беше най-добрият ми приятел.
Когато не бях вкъщи...
бях там, където беше и Джеси поради три причини.
Първата, че му бях приятел...
не можеше да ме набие.
Джеси, виж! Имам 5!
И другите причини бяха... че не можеше да ме набие.
Аз имам само 3.
Много го харесвах.
Дай ми твоите.
Обичахме да подлудяваме нашия приятел Кени.
Да отидем при Кени.
Кени се въртеше поради същите причини...
поради които аз се мотах около Джеси.
Кени, нека видя.
Къде е Джеси?
Спрете, спрете! Разкарайте ги, разкарайте ги!
Ей, Кени, какво ти е?
Кени, не забравяй да ни пишеш!
Кени, не забравяй да ни пишеш!
Г-жа Тейт мразеше Джеси.
Мразеше, когато сме заедно.
Но от години не можеше да ни раздели.
Бях толкова щастлив, когато ме изгони.
Тони.
Този черньо Джеси те търси.
Каза нещо, че ще ходите на изложбата.
Това е безобразие...
и кой ти каза, че ще отидеш...
на изложбата?
Откъде имаш пари, негро?
Откраднал ли си ги?
Вече ти казах. Копах на поляната.
Не може да не си ги откраднал.
Дай ми парите.
Казах да ми дадеш парите!
Съвсем не знаеш какво да правиш с парите.
Затова никога не съм ти оставяла.
Защо трябва винаги да правиш нещата...
усложнени?
Усложнени?
Усложнени.
Къде ги учиш такива шантави думи?
Шантави? Това не е шантава дума.
Не нахалствай, момче.
Никой не нахалства.
Не бъди толкова дързък!
Не съм такъв!
Недей...
Няма да ти позволя да ме биеш повече!
Никога!
Исусе!
Искам те вън от къщата ми.
И кой мислиш ще те приюти?
Гаден негър, никой не те иска.
Дори гадната ти майка няма да те пожелае.
Дай си ми обувката.
Би трябвало да си се почувствал много добре...
когато си й взел обувката.
Да, почувствах се сякаш щях да й...
скоча на главата...
но се успокоих.
Защо се успокои?
Не знам
Радвам се, че си.
Как се почувства?
Почувствах се сякаш съм спечелил награда...
но бях уплашен.
Защо?
Това беше първия път, когато се почувствах...
по-силен от нея.
Беше като изненада.
Какво стана с Джеси?
Загубихме контакти. Знаеш как е.
Да.
Може да ти е от полза да разбереш манталитета...
на хора като Тейтс.
Ето.
Наречена е "Робското Общество"...
Защо ми е да разбирам някой, който ме е налагал?
Това, което си преживял...
е резултат от отношението...
което робите са получавали от своите господари...
и после са предавали на собствените си деца...
от поколение на поколение на поколение...
и е стигнало до Тейтс.
Сър, това звучи като оправдание.
Та аз бях дете.
Разбирам те.
Звучи сякаш си на тяхна страна.
Не казвам, че това, което са направили е било правилно.
Било е неправилно.
Всички имаме право на избор. Те са направили грешния избор.
Но не става въпрос за тях. Става въпрос за теб.
Изпратиха те при мен...
защото имаш проблем с гнева си.
Имаш право да си гневен.
Но трябва да се научиш да контролираш този гняв...
да го използваш конструктивно.
Вместо да се биеш...
отиди в салона.
Наудряй боксовата круша, вдигай тежести.
Трябва да използваш тази енергия за свое добро.
Каза, че взимаш уроци по Японски, нали?
Да.
Добре, поел си по правилния път.
Може ли да говорим за това следващата седмица?
Три сесии, синко. За съжаление...
само толкова са ми дадени, за да направя препоръка...
и ще препоръчам...
да ти бъде даден втори шанс.
Това искаш, нали?
Да останеш във флотата?
Да, сър.
Добре. Добре, пази се.
Антон!
Антон!
Как е? Как я караш?
Добре съм.
Не изглеждаш добре.
Всичко е наред.
Какво правиш вътре?
Още ли работиш по онази книга?
Не, свърших я.
Просто минах оттук за по-кратък път.
Къде отиваш?
Никъде.
Аз... трябва да тръгвам.
Шерил, ще се видим някой друг път.
Защо винаги говориш за нечия майка?
Човече, не говорим за нечия майка.
Говорим за твоята майка!
Ей, Фиш!
Обзалагам се, че няма да се биеш повече
на тази лодка.
Човече, това не е лодка.
Т'ва е кораб.
"Т'ва е кораб!"
Селянин, кой те допусна във флотата?
Фиш!
Каква е тази книга, която четеш?
Нека видя корицата.
"Робското Общество"...
За какво я четеш?
Защото искам.
Това не е робски кораб.
И не живеем в робско време.
Не мога да ви кажа.
Ти си единствения, Чичо Том на тоя кораб.
Ти си фалшив брат.
Грейсън, човече...
Защо винаги приказваш разни глупости?
Това, което правя не ти влиза в работата.
По-добре се разкарай от лицето ми, брато.
Или се опитваш да се мотаеш с братята...
или с белите момчета.
По-добре си седни обратно...
А ти по-добре си избистри мозъка. Какво ще направиш?
Какво е направиш? Хайде!
Престанете!
Пусни ме! Разкарай си ръцете...
Благодаря ви, сър.
Кой е следващият?
Е д-р Дейвънпорт...
до салона ли го изпратихте?
Да поудря боксовите круши?
Нали това предписвате?
Е, ти защо си тук?
Чувстваш ли се под напрежение?
Чувстваш ли сякаш цял камък те затиска?
Хайде. Говори по дяволите.
По-бързо.
Имаш само три сесии!
Какво зяпате?
Какво зяпаш?!
Болен ли сте?
Имаш ли нужда от лечение? Има?
А ти имаш ли нужда от лечение, а? Имаш ли нужда от лечение?!
Някои шибани болни моряци...
трябва да идват тук след работните часове!
Това е заради добрият д-р Дейвънпорт...
той ще ви подаде ръка!
Или там вътре може да има книга...
в която ще има разрешението на всичките ви проблеми...
и отговорите на всички въпроси! Така ли е?!
Така ли е?
Би ли влезнал в офиса ми?
Приключи ли?
Тъкмо сега започвах.
Нека ти кажа нещо, синко.
Може да си се изпуснал...
но говореше на по-висш офицер.
Разбра ли ме?
Разбра ли ме?!
Да, сър. Изпуснах се.
Радвам се, че си го осъзнал.
Не, сър, имам в предвид, че се изпуснах...
говорейки с вас.
Какво?
Три сесии, нали?
Точно така.
Не може да се нарушава устава.
Точно така.
Е, какво да правя, Командире?
Защото не знам какво да правя.
Не знам какво да правя.
Уморен ли си?
Как мина твоят ден?
Беше дълъг ден.
Все пак не се оплаквам.
Е, не ме чакай.
Имам още много работа за вършене.
Знам.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Хубаво е, че ми свърши забраната.
Да, оттук нататък ще внимавам какво правя.
Искате ли нещо от борсата?
Човече, какво ти става?
Прекарваш повече време там, отколкото когато беше под ограничение.
Просто се опитвам да бъда добър моряк.
Само се шегувам.
Но все пак ми донеси малко Скитълс.
И Сникерс.
И малко свински кожички.
И един сандвич. Благодаря ти.
Какво правите тук, сър?
Бях в околността и видях кораба ти.
Значи просто си видял този голям стар кораб...
акостиран на пристана?
Искам да те видя обратно в офиса ми...
следващата сряда, след работа.
Ако искаш да продължиш.
Мисля, че първо трябва да проверя календарът на кораба...
сър.
Добре.
Ще ме осведомиш, нали?
Да, сър.
Хей, Шерил.
Какво става?
Нищо.
Работа ли свършваш?
Да.
Ти... Сърдиш ли ми се?
Защо да ти се сърдя?
Съжалявам.
Няма проблем.
Е, значи ти свърши ограничението?
Да.
Да.
Значи сега можеш да излезеш?
Да.
Какво ще кажеш за сега? Свободна съм.
Не, трябва да... Трябва да се срещна с един човек.
Обещах да се срещнем...
след няколко минути, така че...
Как се казва тя?
Не е нищо такова.
Какво ще кажеш за утре?
Ами, какво ще кажеш за другиден?
Сряда, след работа?
Така ще е по-добре.
Добре...
ще се чакаме във фоайето на женските казарми...
в 17:00ч.
Добре.
Ще се видим в 17:00ч.
Добре. Да.
Уговорихме се.
Свършихме ли?
Да, свършихме.
Мога ли да ти задам един въпрос?
Разбира се.
Мислиш ли, че е...
Мислиш ли, че е възможно...
някой, който е имал цял живот проблеми...
да не е същото?
Мислиш ли, че е възможно...
да се промени?
Абсолютно. Защо питаш?
Без причина.
Искаш ли нещо за пиене?
- Не, добре ми е, сър.
- Добре.
Нали знаеш...
когато се срещаш с някого...
и ако имаш проблеми...
не би могло...
Коя е тя? Как се казва?
Как се казва?
Шерил.
Работи на борсата.
Това е хубаво. Дръж се мъжки.
Нали?
И?
Говорил ли си с нея?
Да, говорих, но...
Някак си... оплитам си езика.
Всички са некадърници в началото.
Добре.
Не, не и колкото мен.
Не, всички, Антон. Повярвай ми.
Дори и ти?
Дори и аз. Всички.
И...
Довечера ще излизаме.
Добре.
Трябваше да излезем няколко дни преди днес...
но...
исках да си прочистя мозъка.
Малко да си почина.
Първо да поговоря с теб.
Добре. Да.
Е, какво трябва да правя?
Тя хубаво момиче ли е?
Да, очевидно я харесваш.
Мисля, че трябва просто да излезеш с нея.
Имам в предвид...
Сега ще ти кажа. Понякога помага това...
да не се тревожиш за някоя среща като...
изиграваш роля.
Как така?
Все едно ти играеш себе си, а аз ще играя Шерил...
и ще те попитам няколко въпроса...
и ще проведем разговор...
и ще видиш, че ще си изкараш чудесно.
Да, ти играй Шерил.
Добре, сега. Така е добре.
Точно така. Достатъчно съм силен, за да играя Шерил.
Добре. Ти започни първи.
Не.
Аз ще започна.
Е...
как я караш?
Добре.
Добре, добре.
Е, къде ще ходим?
Навън.
Виждаш ли?
Гладна съм. Ти?
Бих хапнал.
Видя ли? Това беше добре. Отпусна се.
Мислиш ли? Абсолютно.
Не мисля, че има за какво да се притесняваш.
Ще ти дам номера си.
Ако имаш някакви проблеми...
или въпроси можеш да ми се обадиш.
По всяко време на денонощието.
Забавлявай се. Обади ми се.
Ще се оправим.
Добре. Никога не знаеш, синко.
Тези неща понякога могат да ескалират.
В какво да ескалират?
Жена ми и аз излезнахме навън. Това ескалира в годеж.
Не, няма да ескалираме в годеж.
Добре. Тръгвай.
И се забавлявай.
Забавлявай се.
- Нали?
- Ще се забавлявам.
Добре, довиждане.
И без ескалиране.
Без ескалиране.
Добре.
Заповядай.
- Благодаря.
- Няма за какво.
Какво е това?
Фрапучино.
Фрапучино?
Да. Харесва ли ти?
За $6.00?
Какво те интересува колко струва?
Правим толкова много пари.
Затова влязох във флотата.
За да видя света, да натрупам богатство.
Не знам какво да правя...
с всичките пари, които имам.
Добре, сега ми кажи...
истинската причина.
Наистина?
Да, наистина.
Добре...
баща ми беше във флотата, ветеран от Виетнам...
и неговите момчета щяха един ден да пораснат...
и да служат, като него.
Имаше един малък проблем. Никога нямаше момчета.
- Затова ти...
Затова аз, да.
Знаеш ли, струва си.
Дори и да мразех флотата...
което не е така...
си заслужава дори да...
дори да му видиш блясъка в очите...
когато сложа униформата.
Значи сте близки?
Да. Близки сме.
Нямам търпение да се прибера вкъщи за благодарствения молебен.
Ти ще се прибираш ли вкъщи?
Ще се прибера.
Гладна съм. А ти?
Бих хапнал.
Какво?
Нищо.
Какво?
- Какво?
- Сигурен ли си?
- Да.
- Добре.
Трябваше да си поръчаш нещо друго.
Това ми харесва. Вкусни са.
Зеленчуците са полезни.
Искаш ли да опиташ малко?
Хайде.
Опитай. Вкусни са.
Има... бяло зеле...
лилаво зеле, жълто зеле.
Гадно зеле.
Не е толкова гадно.
Е...
какво обичаш да правиш?
Или какво искаш да правиш?
Какво би искал да правиш?
Какво бих искал да правя ли?
Искам да преподавам.
Наистина?
Майка ми беше учителка.
- Наистина?
Учителят е...
мисля, че е властна позиция.
Трябва да даваш на децата.
Мисля, че от теб ще стане отличен преподавател.
Наистина? Благодаря ти.
Мисля...
Мисля, че си красива.
Благодаря ти.
Какво?
Просто е забавно.
Искам да кажа, мило, какво става...
с устата ти, когато се усмихваш.
Едната страна се извива повече от другата.
Забелязвал ли си го?
Не.
Сладко е.
Благодаря ти.
Не трябва да го криеш.
Трябва да се усмихваш по-често.
Полезно е.
Да.
Пристигнахме.
Добре ли си прекара?
Да. Беше страхотно.
Благодаря ти.
Е... лека нощ.
Лека нощ.
Какво беше това?
Японски.
Означаваше, "Достави ми огромно удоволствие...
фактът, че прекарах вечерта с теб."
Страхотно. Беше красиво.
Благодаря ти.
И как казват...
"Може би ще го направим отново някой друг път?"
Не знам
Осведоми ме.
Добре.
Лека нощ.
Лека нощ.
Лека нощ.
О, да, аз я целунах, човече!
Но не съм... Не съм вникнал
в интимните детайли с теб.
Наистина. Точно така си беше.
Това е моето момиче и аз я уважавам...
Господи, тук изглеждам като пица
Здравей.
Какво правиш?
Подреждам.
Подреждаш.
Цялата купчина тук.
Е...
можеш да започнеш като се отървеш от тази.
Направи купчината по-малка.
Не, ти ще трябва да се впишеш тук.
Така ли? Спомням си тази.
Можеш да я разкараш и нея също.
Погледни тази.
Сякаш беше преди цяла вечност.
Не и за мен.
Да видим тези.
Какво?
Докога ще продължаваме да правим това?
Просто ще продължаваш да ме пренебрегваш?
Хайде, скъпа. Стига.
За какво говориш? Искам да кажа...
просто се забавляваме.
Защо не...
Ще продължаваш да се правиш...
че не знаеш за какво ти говоря, така ли?
Виж, не знам за какво ми говориш.
Не знаеш...
Гладен съм. Тъкмо влязох и...
Говори ми.
Джером?
Тя ме целуна.
Какво? Тя ме целуна.
Не съм я притискал изобщо.
Единствено я изпратих до къщата й...
поговорих й малко на Японски...
и после тя ме целуна.
Чуй, моряко Фишер...
Сър, извинете, че почуках на вратата ви...
но трябваше. Трябваше да говоря с вас.
Добър вечер.
Съжалявам, че се натрапвам така.
Знаеш, че това е неправилно.
Да, сър, знам. Но какво ще правя?
Ще плаваме до Мексико следващата седмица...
и мисля, че с това момиче ще излезе нещо сериозно.
Добре, добре.
Тя ще бъде тук, когато ти се върнеш.
Откъде знаеш? Може би няма да е тук.
Ако тя те харесва толкова, колкото ти нея...
ще бъде тук, гарантирам ти.
Значи просто трябва да се успокоя?
Това би било най-добре.
- Да.
- Добре.
Това повече няма да се повтори.
Благодаря ти много. Лека нощ.
Благодаря ви, сър.
Винаги си добре дошъл.
Кой беше това?
Един пациент.
Бил е на първата си среща.
Беше много развълнуван.
Не е могъл да изчака, за да ми каже.
Не го обвинявам.
Хайде давай!
Раздвижи се повече!
Супер, човече! Фиш!
Не знам за теб, но както виждам...
нямаш мацка до теб.
Ти не знаеш ли?
Моя човек Фиш казва, че си има приятелка.
Тя е във флотата. Нали, Фиш?
Да, всяка свободна минута и пише писма.
Колко романтично.
Не разбирам.
Разбираш.
Не знам...
Няма си приятел.
Няма с кого да танцува. Много добре разбираш.
Ела, ела!
Не, не искам.
Отиди с нея.
Нищо няма да ти стане...
приятелката ти няма да разбере.
Хайде, човече. Ставай.
Не, не искам.
Какво не искаш?
Остави го на мира, Грейсън.
Не го притеснявам.
Но то не ми отговори на въпроса.
Какъв въпрос?
Какво не искаш?
Как така никога не съм те виждал с момиче?
Казва, че си има приятелка, нали?
Някой да я е виждал?
А?
Някой?
Не се притеснявай, миличка.
Още е зелен.
Никога не е правил онези лоши неща.
Прекалено е страхлив.
Да ти го начукам, Грейсън.
Какво каза?
Чу ме.
Да ми го начукаш?
Сред всички жени тук?
Ти пожела мен?
Виждате какво имам в предвид, братя?
Притеснявам се за теб, Фиш.
Виж колко е оживено.
Защо не искаш някоя мацка?
Да. Педал.
Пак се почна.
Дейвънпорт.
Кога му пристига самолета?
Добре. Не, не, разбирам.
Разбирам.
Добре, нека говори първо с мен.
Добре, благодаря ви.
Мислех, че сме приключили с побоищата, Антон.
Отвори ми.
Телеграфираха ми изявленията на другите моряци.
Искаш ли да започнем всичко от начало?
Виж, трябва да говориш с мен, синко.
По-добре да споделиш с мен...
защото сега аз съм единственото, което имаш.
Опитвам се да уредя въпроса...
с командира ти...
но трябва да получа и нещо от теб.
Не знам какво да ти кажа.
Разкажи ми какво стана.
Те ме предизвикаха.
Как така са те предизвикали?
Някои от момчетата се заяждаха с мен.
Не можах да издържа.
Защо?
Не знам.
Просто...
просто си правеха шеги.
Какви шеги?
Шеги за мен и за...
и за жени.
Не можах да издържа.
Какви шеги точно за теб и жените, Антон?
За това, че съм девствен.
Така ли е?
Не знам.
Може би.
Добре.
Защо мислиш, че не си бил с жена?
Помисли си, синко.
Трябва да има причина. Искам да кажа...
че си хубав млад мъж.
Би трябвало да си имал много възможности.
Може би не харесваш жени. Може би харесваш мъже.
Харесвам жени.
Може би не те интересува секса.
Интересува ме.
Мисля си за него през цялото време.
Добре. Върнахме се, от където започнахме.
Как така никога не си бил с жена?
Бил съм.
Добре.
Кога?
Кога?
Когато бях малък. Имаше...
Имаше една целувка.
Добре.
Как ти се стори?
Мразих я.
Беше...
Беше ужасно.
Защо?
Повърнах.
Защо?
Защо?
Защото...
защото тя си пъхна езика в устата ми.
Тя... винаги го правеше.
Това е моята майка.
Това не е твоята майка!
Ти каза, че по-старата е твоята!
Промених си мнението!
Какво? Не може така!
Това е моята майка!
Негър?
Негър, чу ли ме?
Казах негър.
Идвам, госпожо!
Дуайт! Кийт!
Да, госпожо. Идвам.
Слезте долу.
И ви казах да не си разхвърляте дрехите!
И ви казах да не си разхвърляте дрехите!
- Найдийн?
- Да?
Отиваме до града...
до социалната служба.
Добре.
Тони? Ти оставаш с Найдийн.
Да, госпожо.
Тони.
Какво гледаш навън?
Какво гледаш?
Точно така.
Дай ми целувка.
Сега отивай на долния етаж.
Чу ли ме какво казах?
Слизай долу.
В мазето и ги свали.
По-бързо.
Откопчей ги всичките.
Хайде.
Хайде, казах!
Сега ги свали.
Чу ме, свали ги.
Свали ги до долу.
Сега ела по-близко.
По-близко. Не се страхувай.
Докосвай ме.
Знам, че искаш.
Да, точно така. Целуни ме.
Хайде. Казах да ме целунеш.
Бебчо, дай ми целувка.
Антон!
Ще те издам!
Какво става, човече? Добре ли си?
Влизай.
Добре ли си?
Направила го е пак.
Също така те е ударила?
Всичко е наред, Антон.
Можеш да останеш тук.
Ще се погрижа за теб.
Хайде. Да ти намерим фланелка.
Караше ме да правя такива неща.
А аз бях малко момче.
Ако не правех, каквото ми кажеше...
ме удряше.
И Джеси е единственият, на когото си казал?
Да, сър.
Тя е единствената жена, която някога съм виждал гола.
Аз съм почти на 25 години.
Никога не съм го правил.
Това е ужасно.
Мразя го.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Здравейте, г-жа Дейвънпорт.
Аз съм моряка Фишер.
Антон Фишер, госпожо.
Е, какво мога да направя за вас?
Тук съм, за да се срещна с командира.
Аз съм един от пациентите му. Каза ми да дойда тук.
Е, още не се е прибрал.
Но...
Влезте вътре. Можете да изчакате.
Искате ли сок от ябълки?
Разбира се. Благодаря ви.
Изглежда се приготвяте за благодарствения молебен, госпожо.
Не ме наричай госпожо.
Караш ме да се чувствам остаряла.
Наричай ме Бента
Ще се прибираш ли за празниците?
Не, но готвача на кораба...
е предвидил богато меню.
Ще бъда там.
Звучи хубаво.
Заповядай.
Благодаря ти много
Първото нещо, което видях...
когато бях за първи път в неговия офис...
беше ти.
Да. Беше твоя снимка.
Изглеждаше със хубаво лице...
добро лице, и... сигурно се чувства добре...
щом се е оженил за жена като теб.
Готов ли си да започнем?
Да, сър.
Беше ми приятно.
И на мен ми беше приятно също.
Добре.
Просто се опитвах да бъда мил.
Защо не се опитваш да си такъв на кораба?
Седни.
Къщата ми харесва.
Благодаря ти.
Разкажи ми за твоята къща.
Къщата, когато си напуснал семейството си.
Сър?
Тейтс. Когато са те изгонили.
Разкажи ми за това.
Върнаха ме в сиропиталището.
Казаха ми, че трябва да...
да развивам социалните си умения.
Никой не осиновяваше тийнеджъри.
Изпратиха ме в поправително училище...
в Пенсилвания.
От там имам тези отлични умения сега.
И после?
После останах сам.
Социалния работник ме заведе до...
едно общежитие.
Даде ми $67...
и...
ми каза "Довиждане".
Колко време прекара в общежитието?
До следващата сутрин.
И?
Няколко нощи спах по парковете...
и дойдох тук.
В къщата ми?
Не, сър.
Влязох във флотата.
Това.
Това е историята на Антон Фишер.
Добре.
Това беше.
За днес приключихме.
Добре, сър.
Също така не говори повече с жена ми. Чу ли ме?
Да, сър.
Добре.
Моряко Фишер.
Сър?
Ела тук.
Какво съм направил?
Не се прави на ударен. Ела тук веднага.
Не знам какво си намислил...
но по-добре внимавай.
Не съм направил нищо.
Не си направил нищо ли?
Не си направил нищо ли?
Не съм направил нищо.
Жена ми те кани на благодарствения молебен.
Тя мисли, че си много чаровен.
Имаш ли някаква идея...
откъде може да е получила това впечатление?
Гледай ме в очите, когато ти говоря.
Не, сър.
Може би забелязва любезните хора.
Добре, любезни ми. Следващият четвъртък.
Благодарствения молебен, в моята къща...
с моето семейство, на моята маса. 14:00ч.
Не закъснявай.
Да, сър.
Сега изчезвай от тук.
Тук е хубаво.
Как намери това място?
Това е фар.
Аз съм моряк.
То ме намери.
Остроумният ми той...
Често ли идваш тук?
Понякога идвам тук, за да мисля.
Или да разрешавам някои проблеми.
Знам какво имаш в предвид.
Мога ли да бъда искрен с теб?
Да.
Помниш ли когато...
ти казах, че...
работя върху онази важна книга?
Да.
Е, излъгах.
Знам.
Знаеш?
Да.
Ходиш на психиатър, нали?
Знаела си.
Да, знаех.
Не беше много трудно да се досетя.
Да не се опитваш да ми кажеш, че съм луд?
Не.
И?
Ще те разбера, ако...
Ако не искаш да бъдеш притеснявана повече.
Ти не си единственият...
който е ходил на психиатър.
Ти ходила ли си?
Не...
но ти казах, че баща ми е ветеран от Виетнам.
Той е ходил.
Сигурно се е побъркал.
Ти защо ходиш на психиатър?
Животът ми преди флотата беше доста сложен.
Срамувах се.
От какво?
Че съм нежелан.
И...
че нямах родители.
Знаеш ли, аз...
дори се страхувах да се доближа до теб.
Ще ми повярваш ли...
ако ти кажа...
че и аз се срамувах да се доближа до теб?
- Не.
- Да.
Докато не осъзнах, че ме преследваш.
Не съм те преследвал.
Е, ако има нещо, с което бих могла да помогна...
тук съм.
Вече ми помагаш.
Какво правя?
Просто си ти.
Честит празник.
Честит празник, сър.
Честит празник, госпожо.
Знам.
Беше....Берта.
Да.
Хайде... влез.
Добър ден.
Аз съм Антон.
Да, гладен съм.
Бих хапнал.
14:00ч, нали? Какво те забави?
Спрях да взема малко ябълков сок, сър.
Добре. Честит празник.
Благодаря ти. Влез.
Всички чакат теб.
Тъкмо щяхме да казваме молебена.
Добре, всички. Това е Антон.
Антон, това е моето семейство.
Това е майка ми - Джони Мей.
Това е жената на брат ми - чичо Дюк.
- Как е?
- Здравейте, сър.
Това е баща ми - Хауард.
Това е сестра ми - Гвен...
и нейната дъщеря.
Здравей, Антон.
Искаш ли да седнеш до нея?
Гвен, Гвен...
Ела тук и седни.
Добре.
Така.
Дюк, защо не започнеш с молитвата?
Добре.
Всички си хванете ръцете.
Нека наведем главите си.
Отче, ти който си на небето...
прекланяме се пред теб...
всички смирени.
Благодарни сме ти за възможността...
да споделим още един благодарствен молебен...
като семейство.
Благодарим ти за здравето, с което ни дари...
И за нашите приятели...
които не почитат с тяхното присъствие.
Също така се молим за мир по целия свят...
и в живота ни. Амин.
Амин.
Добре.
Това изглежда чудесно. Да!
Ето ти едно парче.
Благодаря ти.
Искаш ли още пуйка?
Не, благодаря ви, госпожо.
Не се прави на срамежлив.
Особено на масата.
Татко, остави момчето на мира.
Добре ми е.
Добре, тогава да те видя как си сипваш още.
Храната е безплатна.
Хауард...
Когато бях в службата...
по време на войната... това е било преди да си бил роден...
Хауард!
Както и да е, аз прекарвах почивните дни...
в Европа на пост.
Пропусках гозбите на мама, които готвеше по празниците.
Хауард, защо не оставиш момчето на мира?
Не го притеснявам изобщо, Джони Мей.
Не, ти ме остави на мира.
Той иска да яде!
Виж, аз просто говоря с момчето.
Сигурен съм, че иска да е вкъщи със семейството си.
Нека те попитам нещо.
Откъде си?
Кливланд.
Кливланд, така ли?
Да.
Кливланд...
Обзалагам се, че ти липсват вкусните гозби на майка ти...
нали?
Извинете ме.
Къде отива?
Не знам.
Видя ли? Така става на всеки празник.
Защо искаш да му причиниш това?
Ти изгони момчето!
Така става всеки път!
Не съм го изгонил. Просто се опитвах
да говоря с него.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Никога не съм прекарвал истински благодарствен молебен...
при Тейтс.
Предполагам, че и този тук...
също не е истински за теб.
Имаш прекрасно семейство.
Благодаря ти.
Това е за теб...
че ме прие в този ден.
Има подарък за мен. Пари ли са?
Не.
О, това е стихотворение.
Не мога да го прочета без очилата.
Защо не го прочетеш ти?
Предпочитам ти да го прочетеш.
Моля те.
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Загубено е то само."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Изоставено съвсем само."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което плачеше, когато спеше."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което винаги беше гладно."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което извървя бодливия и тесен път."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Момчето, вътре във мъжът."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което познаваше добре болката и тъгата."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Което умираше ден след ден."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"То се опита да бъде добро момче."
"Кой ще плаче за малкото момче?"
"Кой плаче вътре в мен?"
Кой ще плаче за малкото момче, Антон?
Аз.
Винаги така става.
Красиво е, Антон.
Знам. Казах ти, че съм добър.
Да, така е. Добър си...
защото си искрен.
По-искрен си от повечето хора...
дори когато си ядосан.
Единственото нещо, за което не си искрен със себе си...
е нуждата да намериш семейството си.
Истинското ти семейство.
Не мисля, че ми трябва да ги търся.
Ще си отговориш на много въпроси, ако ги откриеш.
Аз нямам въпроси.
Объркан си заради тях...
защото не са дошли да те спасят.
Може би не са знаели.
Как може да не са знаели?
Това е въпрос, който трябва да зададеш на тях.
"Уважение с добра воля...
Това е дефиницията на Уебстър за прошка.
Защо трябва да им прощавам?
За да се освободиш...
и да се захванеш със собствения си живот.
Защо трябва да търся семейството си?
Аз имам теб, Док.
Мисля, че си прекара добре днес.
Антон. Мисля, че...
си прекара добре, нали?
Да, така изглеждаше.
Той направи най-милото нещо на вратата...
когато се сбогувахме.
Покани ме на церемонията си.
Знаеш, че се дипломира за Японски език.
Да, знам.
Е, той иска да дойда.
Да бъда с теб.
Какво му каза?
Казах му, че ще бъде чест за мен, Джером.
Добре...
добре.
Поздравления.
Офицер Фишер. Добра работа.
Благодаря ти, Командире.
Бях в очакване. Шерил, нали?
Как е, Шерил?
Приятно ми е да се запознаем.
Чувал съм само хубави неща за теб.
Къде е жена ти?
Не можа да дойде.
Изпраща ти нейните поздравления.
Един малък подарък за теб.
Добре.
"Философията и мненията на Маркус Гарви"...
Благодаря ви, сър.
Няма за какво.
Има ли къде да поговорим насаме?
Имаш ли нещо против?
Няма проблем.
Добре. Беше ми приятно.
И на мен, сър.
Е?
Как си, Док?
Ти как си?
Аз съм добре.
Да, добре си, Антон.
Добре си.
Дочувам само хубави неща за теб от твоя командир...
Разбрах, че се справяш много добре...
и се отнасяш добре към другите моряци. Гордея се с теб.
Благодаря ви, сър.
Мислил ли си повече да намериш семейството си?
Не знам. За какво?
Мисля, че няма нищо по-важно от това, Антон.
Какво се опитвате да ми кажете, сър?
Че се гордея с теб...
че измина наистина дълъг път.
Добре.
Какво не е в ред?
Няма нищо, което да не е в ред.
Много ми е трудно да ти го кажа.
Сесиите ни приключиха.
Слушай.
Просто ме чуй.
Как така са приключили?
Приключиха, синко, време е да продължиш напред.
Не можеш да спреш тук.
Но ти ми разрешаваш проблемите.
Каза ми, че трябва...
да разрешим проблемите ми.
- Чуй ме...
- Разкарай се от мен!
Махайте се!
- Вън!
- Никой никога не остава!
Всички ме изоставят!
Хората растат. После продължават напред.
Ти порасна. Време е ти да продължиш напред.
Майка ми ме изостави!
Баща ми! Разбирам...
Джеси и ти!
Джеси? Какво имаш в предвид?
Не трябваше да споделям, ей такова! Джеси!
Джеси? Кажи ми за него...
Звънци ми звънтят в шибаната глава!
Звънци? Разкажи ми за звънците...
Но аз продължавам да се доверявам на хората!
Да се доверявам...
Какво се е случило с Джеси, Антон?
Стой далеч от мен.
Вече нямам доверие на никого...
Кой е?
Току-що попитах кой е.
Фиш!
К'во става, човече?
Как си?
К'во става с теб, братле?
Стига си ме бъзикал.
Да престана? Добре...
не ме карай да те бия сега.
Знаеш, че не можеш да ми направиш нищо.
К'во става с теб, човече?
К'во става с теб?
Къде беше толкова време?
Къде живееш? Как е?
В общежитието съм.
Къде живееш, човече Кажи ми наистина.
На улицата съм.
Какво правиш на улицата, братле?
Нямаше къде другаде да отида.
Нямаш къде да отидеш.
Не можа ли да дойдеш тук?
Не, човече. Майка ти не би ми позволила да остана тук.
Объркал си се. Тя няма да разбере.
Работи по цял ден...
спи по цяла нощ. Освен това...
в тази къща са отседнали много хора...
Няма начин да разбере, че си тук, братле.
Наистина, можеш да останеш.
Имаш ли нещо в хладилника?
Да, има някаква храна...
Бързаш ли?
- Гладен съм.
- Гладен ли си?
- Да, човече.
- "Да, човече."
- Влизай.
Смърдиш сякаш си бил...
доста време на улицата, човече.
По-бавно, братле.
Никой няма да ти открадне храната.
Помниш ли, когато...
г-жа Тейт не ти даваше да използваш лосиона й?
Мажеше те с олиото за готвене вместо това.
Цял ден обикаляше по улиците...
и миришеше на пилешко.
Все едно някое пиле крякаше: "Гладно съм!"
Беше толкова забавно.
Наистина беше смешно.
Не беше по-смешно от онзи път, когато майка ти...
те гонеше по улицата с онази тухла.
Добре, добре. Спомняш ли си?
Да, спомням си.
Беше смешно.
Човече, това не беше смешно.
Още имам цицина отзад на главата.
Фиш, знаеш, че си ми най-добрият приятел, нали?
Какво искаш?
Какво, не мога ли да съм щастлив, че виждам своя приятел?
Не мога ли да се радвам, че си обратно вкъщи?
Искам да направиш нещо за мен.
Какво?
Пази ми гърба.
Да не те търси някой?
Защо ще ме търсят, човече?
Просто искам да ме пазиш.
Добре.
Ти си ми най-добрият приятел, нали?
Да, човече.
Хайде. Да отидем да се измиеш...
и да тръгваме по улиците.
Нали познаваш Бренда, която харесвах.
Бренда, която ти харесваше...
сега си има около 3 деца.
Много е затлъстяла.
Не е такава, каквато беше преди.
Как е майка ти?
Спуква се от работа.
Наистина?
Да.
Давай, човече. Избери си нещо.
Извади парите, старче!
Джес, какво правиш?
Това не е игра.
Не е някакъв майтап.
- Джес...
- Чакай, Фиш.
По-добре си ми дай парите!
- Ей, Джес...
- Пази ме, Фиш.
До следващият ден...
бях във военния лагер.
Мислех си, че Джеси беше късметлия...
и му завиждах.
Как може да е късметлия? Той е мъртъв.
Той ме остави...
и знаеше, че той беше единственият, който имах.
Значи си му ядосан...
защото мислиш, че те е изоставил.
Да.
Малко.
Защо той е късметлията?
Защото не трябваше да се бори повече.
Нито пък ти.
Значи мислиш, че ще се справя?
Мисля, че вече си се справил.
Ти какво мислиш?
Мисля, че...
може би в друг живот или време...
можеше да съм цар.
Искам когато откриеш семейството си...
да се свържеш с мен.
Става ли? Искам да ми разкажеш всичко.
Да, сър.
Обичам те, синко.
И аз те обичам.
Кой е?
Познай.
Антон.
Не, аз съм Торбалан...
Аз... заминавам.
Кога?
Когато си пуснеш молбата...
и дойдеш с мен.
Наистина ли?
Да.
Но аз скоро се върнах от командировка.
Няма да ме пуснат отново тази година.
Не можеш ли да помолиш за спешна отпуска?
Кажи им, че някой твой близък...
има голяма нужда.
Шерил...
наистина искам да дойдеш с мен.
Имам...
2 отворени билета.
до Кливланд.
Ще се опиташ да ги намериш.
Да. Трябва да ги намеря.
Но не мога без твоята помощ.
Добре. Нека видя какво може да се направи.
Първо бяха белите момичета.
Тях ги осиновяваха най-бързо.
После бяха белите момчета...
после черните момичета...
и после, последни, но не маловажни...
бяха черните момчета.
Съжалявам.
Всички актове за раждане след 1980...
са преместени в социалната служба.
Кога за последно сте виждал майка си?
Бил съм на 2 месеца.
А бащата?
Никога.
Място на раждането.
Женския затвор в Охайо.
Сега се връщам.
Трябва да се подпишете.
Желая ви късмет, г-н Фишер.
Благодаря ви.
Тук няма нищо.
Защо не отидеш да видиш настойничката ти?
- Коя, г-жа Тейт?
- Да.
Не мога...
Няма да се върна обратно.
Защо не?
Тя може да знае нещо за твоето семейство.
Не.
Не съм правил това никога.
Ела с мен.
Ако продаваш дрога, трябва да не спираш да вървиш.
Господи. Това ти ли си, Антон?
Ела тук, скъпи.
Не ме докосвай.
Да, аз съм...
и вече съм пораснал.
Искам да говоря с г-жа Тейт.
Искаш ли да влезнеш?
Не.
Искаш ли да я доведеш на вратата?
Тони е тук.
Господи Боже.
Къде е детето?
О, негър! Прегърни ме.
О, негър.
Не знаеше ли пътя до вкъщи?
Къде беше толкова време?
Дойдох за едно нещо:
какво можете да ми кажете за истинското ми семейство.
Не знам нищо за истинските ти родители.
Име, номер, нещо такова?
Казах, че не знам.
Влез, хайде.
Спомням си всичко.
Всичко.
Можеше да ми помогнеш...
вместо да ме биеш до безсъзнание, а ти...
Не знам за какво говориш...
Знаеш много добре. Бях на 6 години!
Я слушай...
Не, ти слушай!
Не, мисля, че си забравил...
Мисля, че вие сте забравили. Казах да слушате мен!
Дойде моето време.
Разбрахте ли?
Няма значение...
какво се опитахте да направите.
Не можахте да ме унищожите.
Все още съм тук.
Все още съм силен.
И винаги ще бъда.
Антон.
Елкинс.
Баща ти се казваше Едуард Елкинс.
Ти поеми Шейкър Хай и Източен Кливланд...
аз ще поема Акрон и Кливланд.
Да. 1976.
Здравейте.
Търся семейството на Едуард Елкинс.
Едуард Елкинс.
Здравейте.
Здравейте, търся семейството на...
не... Еду-ард.
Е-Д-У-А-Р-Д.
Какво? Говоря съвсем ясно.
Не можете...
Добре.
Благодаря ви.
Търся семейството на...
Едуард Елкинс.
Трябваше да ми го кажете още в началото.
Да, ние сме от Калифорния.
Да, много е приятно тук.
Добре, благодаря ви, госпожа.
Благодаря ви. Довиждане.
Нещо ново?
Какво носиш?
Китайско.
Ало?
Добър вечер, госпожо.
Да?
Търся семейството на...
Едуард Елкинс.
Кой се обажда за Едуард?
Казвам се Антон Фишер.
Извинявам се, че ви притеснявам.
Просто се опитвам да открия семейството си.
Едуард Елкинс почина...
преди много време.
Да, госпожо, знам...
преди много време, но той ми беше баща.
Чакай, чакай, чакай. Кой ми се обажда...
по никое време?
Откъде взе този номер?
От телефонния указател.
Звъня цял ден на Елкинс.
Нямам причина да ви лъжа, госпожо.
Е, Едуард не е споменавал за...
Как се казваше?
Антон.
Антон.
Не мисля, че той е знаел, че майка ми е била бременна.
Тя е била в затвора.
Знаеш ли как е умрял той?
Да, госпожо.
Бил е убит от една от неговите приятелки.
Господи.
Почакай.
Как така се появяваш след...
20 и кусур години посред нощ?
Дълга история.
Но съм във флотата...
и се намирам в западната част.
Трябва да се връщам след няколко дни.
Искам да минеш през къщата ми преди да заминеш.
Добре.
Добре, виж. Имаш ли химикал?
Запиши си адреса ми.
Да.
Той е 1089 Дрексел.
1089 Дрексел.
Знаеш ли къде е това?
Да, госпожо.
Добре, тогава ела в къщата ми утре.
- Добре. Госпожо...
- Да?
Ще имате ли нещо против, ако си доведа приятелката с мен?
Не. Бих искала да се запозная с нея.
Сигурен съм, че и на нея ще й е приятно.
Чуй...ако...
Ако Едуард е бил твой баща...
в момента говориш с леля си, синко.
Говориш с леля си Анет...
сестрата на баща ти.
Е, ще се видим утре.
До утре.
Лека нощ.
Чао.
Намерих ги.
Намерих семейството си.
Наистина?
О, скъпи.
Не знам. Какво мислиш?
Прилича на Еди look like Eddie.
Наистина ли?
Да, изглеждаш точно като него.
Донесох си акта за раждане.
Роден '76.
Това е годината, в която Едуард умря.
Да, той... Той е починал през Юни...
а аз съм роден през Август.
А името на майка ти е...
- Ева Мей Фишер.
- Eva Mей Fisher.
Ева?
Познавам Ева. Това е сестрата на Джес.
Кой?
Джес.
Имаш в предвид Фиш?
Да, Фиш. Джес Фишер.
Името на момчето е Антон Фишер.
Това е сестрата на Джес Фишер, Ева Мей.
Нали се сещаш, Мей-Мей.
Живее след Ходж Стрийт.
Не, не си спомням Мей-Мей.
Знаете ли къде живее?
Не я познаваш, нали?
Не. Аз... Аз...
Не, не.
Искаш ли да се срещнеш?
Да.
Да, да.
Сигурен ли си?
Защото можем да се погрижим за това на момента.
Да, сигурен съм.
Нека си взема шапката.
Искаш ли да дойда с теб?
Не, защо не останеш тук с нас, скъпа?
Добре, да тръгваме.
Чао.
Няма да позволиш да се случи нещо с мен, нали?
Не, Антон.
Няма да позволя да ти се случи нещо.
Кой е?
Ева, Джеймс е. Джеймс Елкинс.
Брата на Едуард.
Чуваш ли ме, Ева?
Джеймс е.
Какво искаш?
Можем ли да влезнем?
Здрасти, Ева.
Здрасти.
Всичко е наред, синко. Влез.
Ева, кой е това?
Това е Джони.
Не.
Това е Антон Куентън Фишър.
Ева, кой е Антон Куентън Фишър?
Това е първородният ми син.
Господи.
Тук нищо не става.
Искаш ли да останеш?
Ще остана.
Ще те чакам в колата.
Искаш ли нещо за ядене?
Не.
Защо никога не си ме потърсила?
Не се ли чудеше къде съм...
или какво правя...
или какъв ще стана...
или дори дали съм жив?
Не си ли се запитвала?
Грижих се сам за себе си.
Наистина.
Никога не съм прескачал закона.
Прочел съм стотици книги...
писах стихотворения...
рисувах картини.
Обиколих света.
Служа на родината си.
Говоря 2 езика...
и уча трети.
Не съм зачевал деца.
Не съм взимал наркотици...
дори не съм изпушил една цигара.
Мечтаех си за теб.
Моята майка.
Моята майка.
Каква ли щеше да бъдеш.
Как ли ще изглеждаш.
Твоят глас и усмивка.
Дори твоят аромат.
През всички тези години аз мислих за теб.
Мечтах за теб. Не ти ли липсвах?
Всеки ден по пътя към училище...
си представях, че си зад ъгъла...
и когато стигнех там, ти трябваше да си там.
И в главата ми, ти винаги беше там.
Просто не можеше да ме намериш.
За това тичах към следващият ъгъл...
и трябваше да си там.
Знаех, че трябваше.
Тогава трябваше да ми купиш сладолед.
И да ме отведеш вкъщи.
Аз съм добър човек.
Добър мъж.
Хей, как си? Аз съм твоят чичо Хорас.
Разкарай се от пътя, Хорас. Ето го и него!
Погледни се! Само се погледни!
Аз съм леля Еда.
Аз съм братовчедка ти Джанет.
Добре дошъл у дома!
Аз съм леля ти Анна. Как си?
Това е жена ми, "Т."
Как я караш, красавецо?
Аз съм братовчед ти Еди.
Баща ми ме е кръстил на твоя баща.
А това е брат ми Рей.
Как е, човече? К'во става, братле?
Аз съм братовчед ти Джейсън. Как е?
Добре, момчета, отворете.
Добре дошъл.
Добре.
Хайде, да ядем!
Искаш ли малко палачинки?
Разбира се.
Започна се.
Ами малко наденица?
Вече не съм девствен.
Радвам се да го чуя.
Как си, синко?
Страхотно, сър.
Добре. Добре. Добре, добре.
Много се радвам, че те виждам.
Е?
Послушах съвета ти.
Намерих семейството си и майка си.
Добре.
Да.
И?
Вътре в себе си й прощавам...
но ако не я виждам повече...
Разбирам.
Странно е да се отнасям така към майка си...
но е така...
и съм длъжен да ти кажа, че ти беше прав.
Дължиш го на мен?
Да, сър.
Имах нужда да я намеря.
Да. Е...
ако съм бил прав, то е било по възможно най-грешните причини.
Сър?
Искам това да остане само между нас, става ли?
Да, сър.
Аз и жена ми щяхме да имаме деца...
но открихме, че не можем.
Тогава я пренебрегнах.
Все пак знаех какво да направя за нея.
Тя имаше нужда от помощ, лечение.
Сигурен съм, че го е получила.
Най-добрият психиатър, онзи който ме е учил мен.
Но аз... добрият, силният...
Мислех си да се откажа от всичко.
Много тихо и спокойно. Това беше моята малка тайна.
Докато един ден, един младеж влезна в моя офис, в моя живот...
и той ми каза тази малка тайна в лицето ми.
Накара ме да се срамувам от себе си, както никога досега.
Заради теб, Антон, съм по-добър доктор...
и се уча да бъда по-добър съпруг.
Ти не си ми задължен. Аз съм ти задължен.
Ти си шампионът, синко.
Победи всички, които досега са те побеждавали.
Отдавам ти чест.
Гладен ли си, моряко?
Бих хапнал, сър.
Да вървим.
В памет на баща ми, Едуард Елкинс, когото нямах удоволствието и честта да познавам. Антон Фишер.
За вас преведе XXX