George Of The Jungle (1997) Свали субтитрите
Дълбоко в сърцето на Африка има едно място, където не е стъпвал човешки крак.
Място принадлежащо на лъвове, слонове и маймуни.
Място наречено "Букуву".
Прелитащите над него пътешественици само могат да се наслаждават на прелестите му:
изкрящите му реки...
тучните му пасища, пухкавите му облаци и...
скритите в тях планини.
Не се отчайвайте, приятели!
Не всичко е загубено.
- Джордж, Джордж!
Изтощени и окаяни, те търсели под дърво и камък...
...но така и не открили най-ценния си товар.
Джордж, Джордж е човекът от джунглата,
по-силен от когато и да било!
Внимание, дърво !
Джордж, Джордж е човекът от джунглата,
живеещ там като свободно същество!
Внимание, дърво !
Щом попадне във беля, яко дим изчезва на часа.
Има той приятел вечен, маймун на име Ейп наречен.
И Шеп е с него, верният му слон, обича да донася клон.
Най-верният другар му е се случи. За Джордж е просто като куче!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ~~~ ДЖОРДЖ - ЧОВЕКЪТ ОТ ДЖУНГЛАТА ~~~ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Внимание, дърво !
Чуй неговият вик могъщ, той истински е станал мъж!
И всичките животни от гората, сега на джунглата на краля са в краката
Джордж, Джордж е човекът от джунглата
Грабни лияната, скочи и полети!
И ако в дърво се блъснеш ти, стани и болката си преглътни!
Само Джордж, Джордж е човекът от джунглата,
по-силен от когато и да било!
Внимание, дърво !
Внимание... ...Ох, ау... дърво !
Джордж, Джордж е човекът от джунглата
Внимание, дърво !
След двадесет и пет години, малкото момченце...
стана мъж и се превърна в крал на джунглата.
Той е бърз. Той е силен.
Той е надежден. Той е умен.
Той е в безсъзнание.
В това време, на 43 лияни от тук...
кралството на Джордж е застрашено от ужасяващ нашественик.
Здравейте, всички. Пак съм аз.
Трети ден сме в Мбуебуе. Погледнете това невероятно...
- Акациево дърво.
- Акациево дърво. Да видим какво има на него.
Не е ли невероятно?
А тук...
е склада, който повярвайте ми, не ви трябва да виждате.
Между другото, Бетси, много ти благодаря за влажните кърпички.
Направо ми спасяват живота.
А това са чудесните ни носачи. Махнете, момчета!
А това е нашият водач, Мистър Куоме.
Без него сме загубени. Здрасти !
Това е страхотно.
- А това е... Лайл?
- Здравей, джоланче.
- Какво правиш тук?
- Така ли посрещаш годеникът си?
- Не се ли радваш да ме видиш?
- Да, разбира се, че се радвам.
Джунглата те обича. Прекрасна си.
- Как ме откри?
- Ами просто наех двамата най-добри следотърсачи в света.
Претърках се, Макс. Много здраво се претърках.
Нали ти казах да не носиш 9 кила черна кожа в джунглата?
- Не ти ли казах?
- Е, да.
Памук, ти казах. Памукът диша!
Занесете нещата ми до палатката на дамата докато си клатите краката.
По-късно тази вечер, Лайл Ван Де Груут не пестеше време да убеждава
своенравната си годеница да се върне.
- Добре, наемам го, наемам го.
"Хилтън", Наероби. Полета до там ни е два часа.
С възглавници, ясно?
Един момент! Връзката се губи. Тук обхвата е лош.
А, сега е добре. Не, чакайте! Губя връзка!
Батерията ми падна! Не! Ай сиктир!
Не искам да ходя никъде, Лайл. Утре ще изкачим планината,
където живеят големите маймуни Ти не искаш ли да ги видиш?
Само ако могат да разбъркат добро мартини с джин, без да го разлеят.
Аз и Тор ще се радваме да помогнем на вас и дамата в планината, м-р Ван Де Груут.
- Да.
- С м-р Куоме като водач, разбира се.
Ако ми позволите, бих отбелязал, че маймуните биха могли
да бъдат пленителна гледка, особено Бялата Маймуна.
Бяла маймуна? Каква е тя?
Питайте м-р Куоме. Обзалагам се, че той може да ви каже.
- Това е само една местна легенда.
- Бихте ли ни я разказали, моля?
Говори се, че е висока над два метра,
със сила на лъв.
При пълнолуние и ясно време,
тя се скита сама из джунглата,
пронизвайки тишината на долината с тъжния си вик.
Някои казват, че е жадна за кръв.
Други твърдят, че си търси женска,
но никога няма да я намери.
Денем, управлява цяло Букуву от върха на планината.
Но през нощта...
Тя и Снежния човек тичат през глава до букувското кино.
Сега дават всичките 14 епизода на
"Планетата на маймуните".
Какъв тъпак.
Снежния човек? Макс, той ще струва повече и от бялата...
- Урсула, какво правим тук?
- Лайл, изминах целия този път...
Добре, добре. Какво ли не бих направил за теб.
Изглежда ще участваме, момчета.
Щом слънцето надникна над планината на маймуните...
подкани горските обитатели да изпратят спешно съобщение до Джордж по бонгосите,
предупреждавайки краля на джунглата, че нашествениците приближаваха.
Лайл, чуй! Какво беше това?
Може да е любовния зов на бялата маймуна.
Бяла маймуна! Звучи като име на коктейл.
Ей, барман, искам два тъмни "Манхатъна" и една "Бяла маймуна".
Ван Де Груут не би отказал този "коктейл",
ако знаеше колко наблизо е бялата маймуна в момента,
летейки през зеленината, изследвайки своите земи отблизо,
люлеейки се между дърветата с изумителна лекота.
Оу!
И така, уморените пътешественици трескаво се движиха напред
към билото по опасни пътеки.
Когато най-сетне пред погледа им се откри планината на маймуните, въздъхнаха облекчено "О-о-о" !.
- А-а-а!
- Казах "О". О-о-о!
- O-о-о!
- Така е по-добре.
Движете се по моста по един. Стъпвайте много внимателно.
Дъските му са прогнили. Една грешна стъпка и може да полетите надолу.
Ако това стане, ще имате много време да махате нагоре за сбогом.
Не се бой, фастъче. Минавал съм по подобен мост на ост. Мауи.
Беше здрав е като камък. Виждаш ли?
Ей, спри! Не прави така! Спри това! Какво пра...
- Не!
Не се бойте. Никой не умира в този филм.
Само уплахът е в повече.
Какво ви казах?
Не бива да се водят толкова неопитни хора на подобни пътешествия.
"Минавал съм по подобен мост на Мауи, който беше здрав е като камък".
Видя ли как ме гледат тия юнаци?
Вероятно си мислят, че съм най-големия кретен който са виждали през живота си.
Вероятно си мислят какво зло могат да ми сторят.
Тоя е най-големия кретен който съм виждал през живота си.
Нека помислим какво зло можем да му сторим!
Ако ни изоставят, никога няма да се приберем.
Трябва да се помиря с тях. Отивам.
Господа, пура... за пушене?
Ето, подаръци от Америка.
- Ей, я къш!
- Яз ви давам пура, вие нещо ваше.
А така! Осъществен е първия контакт.
Готови, хоп...
А така, мой човек. А?
Харесва ви вълшебния огън, а?
Ето и още.
Ето ви. Вълшебни картинки.
Друг подарък от Америка. Заповядай.
Не ми благодарете.
35-милиметров!
Превод, моля!
Казва, че харесват вълшебните ви картинки,
но предпочитат резолюцията на "Лайка" с 35-милиметров обектив.
Каза също, че обектива ви е зацапан, но той има оборудване за почистването му.
Тогава му кажи да почисти това докато се върна.
- Хайде, да вървим.
- Къде?
Да ти намерим маймуната, та да се махнем от тук.
Лайл, не можем да ходим сами из джунглата. Може да се загубим.
Работата ми е да ти намеря това, което искаш.
Ако поискаш двойно безкофеиново кафе, поръсено с шоколадови пръчици...
ще ти намеря двойно безкофеиново кафе, поръсено с шоколадови пръчици.
Ако поискаш бяла маймуна, ще ти намеря бяла маймуна.
Хайде, муни, муни, муни!
Тук, горилке, ела! Хайде!
- Не мърдай!
- Да не дойде наистина? Стана ли?
- Боже, уплаших се.
- И аз се уплаших.
Отивам да доведа помощ. Ти да чакаш тук.
O, не!
Маци-пис, пис, пис!
Кога си ми зъбите последно, бе?
Без гъделичкане! Без гъде... Не...
Каучуково дърво! Много удобно за оттласкване. Опалячка, котенце.
Джордж дори не загрял още.
Задушаващо тръшване! Сега забавно ли ти е?
Лошо коте!
- За малко, а?
- Внимавай, дърво!
Oпа !
Тоя приятел изглежда смешно.
Бялата маймуна!
Урсула! Урсу...
Урсула, намерих ти ластичето за коса.
Махай се!
Беше ужасен.
Беше... 180-килограмова човекоподобна бяла маймуна.
Бялата маймуна отведе приятелката ми.
Задържах я колкото можах. Кръв навсякъде!
Бялата маймуна... моята приятелка.
Тя... тя тежеше 180 килограма.
Бялата маймуна отведе приятелката ми! Бялата маймуна отве...
Помощ! Помощ! Човешко същество се нуждае от помощ!
След една неспокойна нощ,
баснословно богатата наследница, Урсула Станхоуп...
се събуди от мелодичните трели на птичките в Букуву и се почувства
решена да продължи издирването на този защитник на слабите,
пазител на беззащитните и всички наоколо - добрякът...
... Джордж от джунглата!
Но откри най-напред това...
Махай се! Махай се!
- Здрасти! Oпа!
- O, Боже!
По-добре ли се чувстваш, приятел?
Добре. Това е просто сън.
Просто още сънувам оня откачен сън. Здравей!
O, не, не! Не бой се! Ейп приятел.
- Ейп направил теб закуска.
- Какво иска то? Какво иска то?
"То" иска собствена катедра по физика, щом поставяш въпроса.
Освен, ако, разбира се, не смяташ, че халюцинираш от някаква тропическа треска.
Много забавно!
Стори ми се, че чух маймуната да говори.
Но това е напълно обяснимо, нали?
Искам да кажа, защо една маймуна да не чете книги?
И защо да не се намирам в къща върху дърво...
с румсървис, че и с Тарзан, облечен само с, ъ, ъ...
- Как наричате това нещо?
- Гъзовейка.
Точно така.
Предполагам, че доста се шокира. Да.
Има температура.
Студен компрес. Докосвай я леко, Джордж. Тя е важна за теб.
Точно така. Браво!
Този приятел малко странен.
Тя не е "приятел", Джордж. Тя е жена, женска от твоя вид.
Искаш да кажеш, че Ейп и Джордж не братя?
Е, в известен смисъл сме роднини.
В края на краищата, и двамата принадлежим към семейството на приматите.
Семейство на приматите. Братя!
Смятам, че това дава основание за едно добро ръкостис...
Мамо, накарай тази маймуна да спре да говори!
Предполагам, че трябва да се въздържам да говоря около нея, което както изглежда я разтройва.
- Как твое име?
- Урсула.
Урсула Станхоуп.
- Ти кой си?
- Джордж.
Джордж Приматов.
А това брат Ейп. Ейп Приматов.
A? А, да!
Добре, сега ще припадам пак.
Чао !
Бялата маймуна беше гола вода. Тъкмо щях да й извия врата...
и двата й лъва ми скочиха в гръб.
Значи в тази версия има една бяла маймуна и два лъва?
Щото в предишната беше само един.
Гледай сега, Куоме, важното е, че ме превъзхождаха по численост.
Лесно е да те превъзхождат по численост, когато си гръгла нула.
Абсолютно!
Урсула!
Здрасти. Когато се събудих тази сутрин, си спомних за лъва...
и се сетих, че вчера ме спаси.
И просто исках да ти благодаря.
Сега се чувствам по-добре и мисля, че приятелите ми може да ме смятат за мъртва.
А не искам моят годе... онзи, с който бях, да се тревожи.
Така че трябва да вървя да ги потърся,
та се чудех дали би могъл да ми помогнеш?
Урсула иска вече върви?
Добре, Джордж помогне. Повика вярно кученце.
O, имаш си куче. Това е чудесно.
Кученце ще помогне намерим приятели. Джордж повика Шеп.
Шеп! Ела, момче!
Хайде! Ела, момче!
Шеп!
Шеп идва. Хайде, Шеп! Хайде, момче!
Браво, момче! Искаш да играем? Хайде! Ела, ела!
Добро момче.
Ела, момче! Ела! Добро куче, Шеп! Хайде!
Ей, опа! Спри, спри, спри!
Седни! Седни!
Добро куче! Добре съм го дресирал, а?
- Джордж го дресира от паленце.
- Това е твоето куче?
Тоз Шеп е сивото, обичащо фъстъци пуделче на Джордж.
Добро куче, Шеп! Добро куче!
Добро куче, Шеп! Добро куче!
Какво добро куче! Искаш ли да му стиснеш лапата?
- Добро кученце. Послушно!
- Шеп...
Дай лапа! Джордж... Джордж!
Джордж!
- Видя ли? Шеп дава.
- O, Джордж!
Наистина голямо пуделче.
Носи ли пръчки?
Ето, момче. Хайде! Ще донесеш ли пръчка?
Искаш ли пръчката? Къде е пръчката?
Къде е пръчката, Шеп?
Ето я къде е. Ето, момче. Донеси!
Хайде, Момче! Тичай! бягай, момче!
Браво! Добро момче. Тичай, момче! Донеси я!
Къде отиде?
Не, не в розите!
Браво, Шеп!
И така, с помощта на голямото сиво, обичащо фъстъци пуделче на...
кралят на джунглата, Джордж и Урсула се впуснаха...
в отчаяно търсене на годе... на онзи, с който беше тя.
Лайл! Лайл!
- Урсула! Урсула!
- Който отчаяно търсеше нея.
Но до края на деня отчаянието й се бе изпарило.
Това беше фантастично!
А и тя се бе отказала от всякакви мераци за завръщане,
освен от този, да е в компанията на краля на джунглата, седнала върху кученцето му.
- Сега къде отиваме?
- Да намерим птица Туки-Туки, да разкаже новини от джунгла.
Птицата Туки-Туки? Харесва ми!
По-късно си почиваха, докато умореното им кутре дъвчеше...
Я чакайте! Кучешкият кокал е прекалено голям. Разкарайте го!
Така е по-добре.
Бонгосите бият. Какво ли значи това?
Туки казва, че в беда малка маймунка.
Джордж разследва.
Какво е станало?
Къде са други маймунки?
Къде? Там?
Колко са много? Толкова много?
Много маймунки. И какво случило тогава?
Разкажи на Джордж още.
Не !
Малка маймунка казва, че други маймунки наричали нея "дребосък".
- Не искали играят с нея.
- Горкичкото! Здравей, маймунке!
Здравей! Добре ли си?
Не тъжи!
Малка маймунка харесва Урсула.
- Какво й каза?
- Гледай само!
В това време, при един много голям отпечатък от ходило в калта...
Пуснете ме да мина! Какво става?
Този отпечатък не е на нито един от хората ми.
Видя ли? Ето ти доказателство, че бялата маймуна съществува.
Сега само трябва да открием момичето и маймуната ще ни падне в ръцета.
Не, сериозно. Не знам дали искам да правя това отново.
Урсула трябва спокойна когато люлее с лияна.
Люля-баля! Хайде!
Искаш ли Джордж от джунглата да ти разкрие тайната на люлеенето с лияни?
Добре. Разкрий ми всичките си тайни!
Тайните на Джордж? Ха! Това ще е най-късия разказ.
Увиване около крака е един от специалните номера на Джордж от джунглата.
- Сега готова да опита пак?
- Не.
- Ето така, Урсула! И носи се по въздуха с изящна лекота,
сърцатият ни момък кат циркова звезда.
- Виж, без ръце! С движения изящни сърцата женски запленява,
и със лияна нежно към тях се залюлява.
И носи се по въздуха от своето место...
- Много добре!
- Джордж, внимавай... сърцатият ни момък ще срещне там...
... дърво !
Дами и господа, представям ви Кралят на Джунглата!
Къде, по дяволите, ми е таймера за варене на яйца?
Туки !
Писна ми тая крадлива птица да ми отмъква кухненското обзавеждане.
Отвратително създание!
Джордж, какво ,за бога, си направил?
Джордж просто чувства днес специален, това е.
Възможно ли е да изпитваш специални чувства вътре в себе си?
А-ха.
Джордж изпитва специални чувства точно в момента.
Разбирам.
- Хубавото е, че е от мой вид, нали?
- Да.
Ейп?
Кажи на Джордж как да направи Урсула своя женска.
Моля? Братко?
Най-напред трябва да превлечеш вниманието й с надуване на бузите и свиване на устата.
- Покажи на Джордж!
- Добре. Ето така. Гледай!
По-изразително!
После покажи интереса си към нея като обърнеш устни,
издавайки напред челюстта си, показвайки събите си.
- Така ли? Така, нали?
- След това почни да хвърляш листа във въздуха,
после подскачай наоколо и крещи, демонстрирайки надмощието си.
- Така ли, Ейп?
- Браво! Така изобщо не би ти устояла.
Урсула !
Боже, това пътуване наистина е тежко.
Пусни го! Да не си му магаре?
"Урсула! Урсула!"
На следващото изкачване ние ще минем, но той няма.
- Ей, я се върнете!
- Няма да ни изоставят, нали?
Настроени са враждебно.
За твое сведение, Куоме,
имам талант да разговарям със служителите си.
- Нали няма да възразиш, ако поговоря с тях?
- Те говорят само Суахили.
Е, по една случайност си нося разговорника по Суахили.
Ами заповядай тогава.
Извинете, момичета...
Знам, че в момента не се чувствате особено добре,
но ако ми позволите да ви поръчам ордьовър от пържени миди,
утре сутринта всички ще сме в ситни пъпчици.
Мисля, че разрешихме проблемите.
Кажи им, че ще платя 50 Замола на този, който ми помогне да хвана бялата маймуна жива.
Жива? След като отвле...
Е, единственото, което знаем е, че е хвърлил ластичето на Урсула.
- 50 замола на човек. Какво ще кажете?
- Говорят само Суахили.
Хиляда замола на човек и стискаме ръцете.
- Хей, я почакай!
- Дадено!
В това време, при един много голям и красив водопад,
Урсула се удивляваше, че е изгубена в пустошта с един човек от джунглата.
Ето ме тук, изгубена в пустошта, с един човек от джунглата.
Трябва да съм ужасена, че никой никога не би ме открил, но не съм.
- Благодаря ти.
- За какво?
За това приключение.
Винаги съм мечтала за такова.
Крал на джунглата винаги готов да помогне.
Джордж, добре ли си?
Лицето ти се е подуло като...
Да нямам нещо по зъбите?
Добре.
Виж...
Аз ще поизляза малко да взема въздух.
- Сигурен ли си, че хвърля листа?
- Да, Джордж хвърля листа.
Е, не унивай момчето ми! Прекарах целия ден,
в библиотеката, прелиствайки всяка една книга...
и най-накрая открих това.
Съдържа всички добри съвети за ухажване при хората.
Чуй сега: "Какво прави хубаво момиче като теб...
в такова месо?"
Давай!
- Здравей.
- Здрасти.
Какво...
- Да не си се бил с някой крокодил за това?
- Не, Джордж не бие.
Крокодил имал зъбобол.
Джордж извадил зъб. После крокодил дал на Джордж. Подарък.
Добра муска.
- Муска?
- Амулет за късмет. Пази.
И аз има нещо подобно. Искаш ли да го видиш?
Не струва нищо.
Намерих го в опаковка "Зрънчо", когато бях на десет.
Това е моят амулет за късмет. Моята муска.
Мога ли да...
Искам ти да го носиш.
За джордж?
Това най-хубав подарък, който Джордж получавал някога.
Благодаря!
- А така, мой човек.
- Да!
Време за танци.
- Урсула, иска танцува?
- А, не. Благодаря.
- Ще се срамувам.
- Какво значи "срамувам"?
Това е когато се чувстваш глупаво пред други хора.
Нали се сещаш, сякаш те преценят.
- Никога ли не си се чувствал така?
- Не.
Тук няма други хора.
- Имаш право.
- Джордж не чувствал глупаво.
Понякога Джордж блъска в дърво, а понякога...
Понякога Джордж падал от къща на дърво, но не чувствал глупаво.
Винаги после ставало нещо хубаво.
Джордж просто късметлия, предполагам.
Няма други хора тук да те преценят. Само Джордж.
И тъй, Джордж от джунглата току що проведе първият си
танц с партньор.
Но романтичната среща с богатата наследница от града наближаваше своя край,
тъй като на следващата сутрин Куоме и хората му вече бяха в опасна близост.
Като същата опасна близост на Лайл с обкръжаващата го растителност.
Край! Достатъчно!
Аз съм най-богатия, най-умния и най-красивия тук, затова ще вървя пръв.
На близо има слон.
Лошият герой пада в ако. Класически елемент в комедиен филм.
Сега идва частта, в която всички избухваме в смях. Готови ли сте?
Готови сме.
Който се смее последен, се смее най-добре.
В случай, че някой се пита, добре съм.
Изчисти ли ми запалката?
Ей сега, русокоса маймуно!
По-живо де!
Това беше Урсула. Чухте ли това?
Тя е жива. Урсула...
Що не докараш и духов оркестър, че да те чуят по-добре бе, глупак?
Трябва да сме тихи, ясно?
Тихи. Ясно!
Време е за купона.
От тук поемаме ние.
Изчезни бе!
Това е той!
Ама той е човек. Казах ти, че няма никаква бяла маймуна.
Накара ме да бия целия този път, за да гледам някакъв си с леопардови гащи.
- Ако исках такава гледка, да бях си останал в Маями.
Я чакай, бялата маймуна е човек? Сега ще му дам да се разбере.
Момент! Бихте ли проверили дали е опасен?
Тук, момче! Къде е малкото ми кученце?
Имам чувството, че не е.
Добре. Отивам пръв.
Ако стане опасен, ще го сплаша с това.
- Мислех, че е запалка.
- Запалка е, но той не го знае.
Урсула, аз съм.
Лайл. Твоят мъж. Дойдох за теб. Добре ли си?
Урсула!
- Лайл, какво правиш тук?
- Слава Богу!
Меченцето ми, невредима си. Не мога да повярвам!
Толкова се притеснявах за теб.
Лайл! Въобще не ми се лигави! Отвратена съм от теб.
Помня какво направи, когато се появи онзи лъв.
Какво говориш? Бих се с лъва през цялото време.
Ти се беше вцепенила от страх и не помниш.
- Помня Джордж, ето кой помня.
- Джордж?
Погледни натам. Какво виждаш?
- Слон.
- А какво имат слоновете?
- Бълхи.
- Слонова кост! Бялото злато.
Урсула, нямам никаква представа за какво говориш. Не може ли просто да си вървим?
- Джордж!
- Урсула!
Прицели се...
Бягай, Шеп! Спасявай живота си!
Да не би тая маймуна да говори?
Тая маймуна говори!
- Знаех си.
- Говори.
Стреляй по нея!
С приспивателно бе, идиот! Тая маймуна струва цяло състояние.
Не!
Спри или ще стрелям!
- Не!
- Не!
Джордж!
Брей! Добре, деца, нека сега се успокоим и да си припомним най-важното.
Лайл е голям левак. Горкият Джордж, наистина беше прострелян,
но, няма да умре, защото все пак той е главният герой.
И тъй, истински загрижената и неприлично богатата Урсула Станхоуп,
качи Джордж на частния си самолет за своята родина, където щеше
да му осигури най-доброто възможно медицинско обслужване.
Ще ти осигуря най-доброто възможно медицинско обслужване.
A онези досадни, вредни и долни бракониери Макс и Тор,
очакваха съдбата си в затвора в Бужумбура.
Вие двамата, излизате.
- Оправдани?
- Не, депортирани.
Междувременно, Куоме и хората му бяха изправени пред невъзможната задача,
да разпознаят нападателя на Джордж измежду обичайните заподозрени.
Твърде нисък. Твърде потен.
Един момент! Това е човека. Това е човекът който стреля.
- Никога не забравям лица.
- Аз ли?
Не, Макс. Забрави! Не ща да чувам нито една твоя идея повече.
Тази ще я харесаш. Ще отмъкнем говорящата маймуна на Джордж.
- Да се връщаме в планината?
- Тор, тази маймуна е билетът ни
към шоубизнеса.
- Не.
- Помисли само. Ще имаме говореща маймуна.
Какво правят Зигфрид и Рой с животните си?
- Кинти?
- Точно.
Приготви се за румсервиз, друже и за момичета.
Взимаме си маймуната и заминаваме за Вегас.
До следващия уикенд ще сме звездите на "Тропикана".
- Никой няма да може да ни се опре.
- Точно така.
Джордж от джунглата вече трябва да е преполвил пътя до Сан Франциско.
Да, но бракониерите съзаклятници почти бяха прави.
В настоящия момент красивият ни герой бе изминал целият път до Сан Франциско.
- Да, Майко, невредима съм.
- Сигурна ли си, че не си пипнала заразна треска?
Да, Майко, не съм пипнала заразна треска.
- Как ти е температурата?
- Нормална.
- Цвета на езика?
- Розов.
- А как ти е... ?
- Добре е.
А, Лайл? Как е скъпият ми бъдещ зет?
Лайл е...
... щастлив да се прибере у дома. Би ли изчакала за секунда?
Джордж, не викай, моля те, животни в колата! Благодаря!
Мамо? Там ли си?
Мамо, задръж! Отново губя връзка. Джордж. Джордж. Недей!
Слушаш ли ме въобще? Това е важно.
Да. Знам, че е важно. Джордж! Пари, пари, пари...
Това по-бързо от голямото, обичащо фъстъци пуделче Шеп.
Обичам те, мамо. Трябва да затварям. Чао! Пази се от...
Е, какво мислиш за моята джунгла?
Таз къщичка на дърво много голяма.
Хубаво място от където можеш да викаш приятели.
Не, не, недей!
Съседите!
Тук сме на десетия етаж, Джордж.
Не мисля, че някое животно ще стигне до тук.
Е, да. Джордж знае това.
Джордж знае това.
Сигурно си уморен. Аз...
ще ти оправя кушетката в дневната.
O, не. Джордж спи тук в къщичка на дърво.
Добре. Лека нощ!
Сладки сънища, Урсула.
Сладки сънища, Джордж.
Е, Урсула имаше годеник в затвора
и човек от джунглатаа на терасата.
А сега чакаше най-добрата си приятелка.
- Здравей.
- Здравей.
- Дойдох възможно най-бързо.
- Къде е той?
- Под водопа... под душа.
Вече не.
- Джордж!
- Лош водопад.
Първо вода била гореща, после Джордж се подхлъзнал на тоз странен, жълт камък.
- Здрасти. Аз Джордж от джунглата.
- Аз съм очарована.
Джордж, дръж тази голяма книга!
Хоп! Ще използваме и това вместо дрехи.
- Извинявай, Бетси.
- Няма проблем.
Ясно защо са го направили крал на джунглата.
Бетси, имам проблем.
Как да кажа на нашите, че годеникът ми е в африкански затвор,
а в къщи съм довела човек от джунглата?
Сериозно си хлътнала по Джордж, а?
Не, не съм!
- Тогава мога ли аз да го взема?
- Добре, нека да помисля...
Какво трябва да правя утре?
Утре е годежното ти търежство и ако не обявят амнистия в...
затвора в Бужубура, Лайл няма как да присъства.
Така че кажи им истината и не се тревожи, а и покани Джордж.
- Тъкмо ще потвърди историята ти, нали?
- Да. Вярно.
Първото, което ще направя е да кажа утре всичко на татко.
Нека е второто. Предлагам първото да е да купиш дрехи на човека от джунглата.
Хубава гъзовейка.
Като представителка на род с консервативни възгледи,
Урсула Станхоуп не губи нито секунда
да заведе Джордж от джунглата в най-добрите магазини за дрехи.
- Това е "Ниймън Маркъс".
- Брей! Има много голяма и светла пещера.
Здравейте. Бихте ли желали да пробвате новите ни парфюми?
Благодаря ви.
По-късно, в мъжката секция, след като откри отдавана изгубените си братя,
кралят на джунглата бе очарован да открие, че изглежда много добре в "Армани".
Ама дяволски добре.
Защо всички тичат бясно наоколо, като антилопи в размножителния сезон?
Просто се опитват да оцеляват. Тук е... друг вид джунгла, Джордж.
Оцеляват само силните. Самоизяждаме се като кучета.
- Като кучета... Тук ядете кучета?
- Не, не точно това имах пред вид.
Джордж никога няма доведе тук Шеп. Никога!
Всяка история си има своите големи съвпадения, а ето го и нашето.
Бяха видяни от вечно бъркащата се във всичко майка на Урсула.
Да, Лайл Ван Де Груут, моля?
- Съжалявам. Още не се е върнал от Африка.
- Не е ли?
Не. Съжалявам.
В това време, в планината на маймуните,
приятелите на Джордж си търсиха занимания след неговото заминаване.
Не!
O, виж само. Съсипано е. Съсипано!
Шеп, ела веднага тук.
Хайде!
Колко пъти да ти казвам? Лъкът за виолата ми не е за дъвчене!
Лошо куче!
А ти! Махай ми се от очите, перната гад такава.
Но! Не по дървото с къщичката! Да те вземат...
Урула, майка ти е. Вдигни телефона...
и ми кажи кой беше този мъж, с който те видях днес да се шляеш.
И къде е Лайл? Трябва да обсъдем годежното тържество.
Знам, че си там, Урсула. Вдигни телефона и ми кажи защо ме отбягваш!
Вдигни телефона!
Е, мисля, че това вече беше прекалено.
Просто стой тук докато съм на работа!
Можеш да гледаш телевизия, да ядеш, да си почиваш.
Аз ще се прибера веднага щом мога. Само стой тук.
"Стой тук"? Джордж е кралят на джунглата. Нищо построено от модерния човек не би го задържало.
Не е верно. Джордж смята да прави точно това което казва Урсула.
Ами? Така ли?
За малко само.
В този момент Бетси придружаваше Урсула до баща й, за да му разкайе за Лайл.
Успех, малката.
- Изненада!
Урсула, добре дошла у дома миличка,
и честит годеж!
Кафето, което ви сближава. Когато сте влюбен
Сега Джордж разбрал. Джордж вземе кафе и Урсула поиска Джордж.
Облаците ще се придвижат на запад и ще създадат зона на високо атмосферно налягане.
Времето ще е разкошно.
Ако още не сте излязли, направете го!
- Кой, аз?
Вас имам предвид.
Добре!
И тъй, ободрен от кафето...
Джордж от джунглата пое на разходка из крайбрежния град.
Превръщайки се бързо в турист, кралят на джунглата направил
първата в живота си вечеря на колела,
обикаляйки градските улици, докато не открил нещо тъй забележително,
че се чул да казва:
- У-у-у!
Но нищо не било така вълнуващо за краля на джунглата както
гледката на най-големия въжен мост, който някога бе виждал.
O, да!
Помощ !
Някой да ми помогне!
- Да се залюлееш или да не се залюлееш?
- Помощ!
Залюлееш.
Докато кралят на джунглата бързо изчисляваше ъгъла и скоростта на залюляването си,
Урсула имаше чувството, че сама е скочила от моста.
Чувствам се толкова виновна. Не знам какво да правя.
За начало предлагам да кажеш на баща си това за което си дошла.
- Здравей, тате.
- Здравей, миличка. Виж това!
Най-удивителното нещо, което се е случвало на Бей Бридж.
...където силни ветрове го отклониха към Бей Бридж.
Репортерката ни, Валъри Девлин е на мястото на събитието. Валъри?
Благодаря ти, Терилин. Включваме се в репортаж на живо от
Бей Бридж, където един парашутист виси
- безпомощно на 150 метра над водата.
- Моля ви, побързайте! Помогнете ми!
Не е ясно и кой е този самотен смелчага.
- Това е Джордж.
- Изглежда държи някакво въже в ръката си.
- Явно се кани да се залюлее на него.
- Трябва да вървя.
Извинете, сър. Трябва да се кача на тази лодка.
Здрасти, приятел. Аз Джордж от джунглата! Искаш ли лияна?
Благодаря ти много, човече! Измъкни ме от тук!
- Мерси, човече!
- А, за нищо.
Кралят на джунглата винаги готов да помогне-е-е !
- Джордж!
- Урсула!
Пази се от...
- Джордж! - Урсула!
- Какво правиш? Добре ли си?
- Току що спаси живота на този човек!
- Джордж просто късметлия, предполагам.
Това с кафето наистина вършело работа.
...на живо в една от най-опасните спасителни операции.
За вас репортер от Бей Бридж бе Валъри Девлин.
Казват, че, крайморският град ни бил най-романтичния в света
и изглежда са прави. Под моста се случва истински романс.
Очаквайте ни и след рекламите.
В това време в джунглата...
Там има пет миризливи маймуни. Коя от тях ще вземем във Вегас?
- Оная, дето играе шах.
- Шах и мат!
- Сладки сънища, бананоядецо.
- Хвани я!
Туки, върви да намериш Джордж!
Тор!
Да я сложим в клетката докато е под упойка! Хайде!
Докато досадните бракониери сумтяха и пухтяха,
дърпаха и влачеха със себе си масивния примат,
вярната птица Туки-туки вече се бе устремила
в полет към Сан Франциско,
където Джордж от джунглата се опитваше да даде кураж на Урсула...
за срещата с родителите й,
като й помагаше да набере смелост в себе си.
- Направи горски вик и почувстваш храбра.
- Не. Не мога.
- Хайде. Поеми дълбоко дъх! Помага на гласа.
- Не, не, не!
- Урсула, моля? Моля?
- Не, не!
- Не мога да го направя.
- Смело. Кралицата на джунглата. Хайде!
Не е зле за начинаещ.
Окуражена от горските викове,
Урсула Станхоуп влезе, за да поднесе новините на родителите си.
Майко, татко, обичам ви много... и двамата.
Трябва да ви кажа нещо много важно
и се надявам да ме разберете.
- Вече не искам да се омъжа за Лайл.
- Разбираме, скъпа.
Майтап бе!
Младата мис Станхоуп разказа всичко...
- И тъй, като навлязах в джунглата...
... доста бързо...
Докато не стигна до финала.
Тогава Лайл стреля в него. За това сега е в затвора, а Джордж е с мен
и аз вече не искам да се омъжвам за Лайл.
Знаех си. Това е онзи, който се люлееше на моста.
Видях ви как се мляскахте по телевизията.
- Майко, не сме се мляскали...
- Как можа да ми причиниш това?
На ясно ли си колко важни хора сме поканили?
- Успокой се, Беатрис и я остави да каже...
- Смятах да им представия
Лайл Ван Де Груут, а не някакъв дивак от джунглата.
Беатрис, това ще е нейната сватба, не твоята.
- Е, и?
- Беатрис, знам, че си объркана...
аз също, но не можем да я принуждаваме да се омъжи за някого против волята й.
- Че защо не?
- Мамо, тате.
Готова съм да отида да се извиня на всички и да им разкажа какво се е случило.
Абсолютно забранявам!
Сега резбирам, че... че си пипнала някой от онези вируси.
Да, накой от онези ужасни тропически вируси,
които объркват ума на добрите момичета.
И ако Лайл преживее този ужасен затвор, ще му се извиниш и ще го целунеш.
А на тазвечершното парти ще се правим, че нищо не се е случило.
И тъй, скъпа, къде е твоят очарователен, млад приятел?
- Е, къде е?
- Не знам. Трябва да е тук.
Ами намери го. Нямаме цял ден на разположение. O, Урсула, виж!
Чудесна е! Виж какви изискани фигурки на теб и скъпия Лайл!
Джордж, внимавай с...
Мамо, тате, това е Джордж.
Здравейте, мистър и мисис Урсула!
Как сте?
Винаги е голямо удоволствие за мен да ви видя, г-н кмете!
А, вие знаете, колко е ми приятно да се измъквам от кметството,
и да се смесвам с обикновените хора за разнообразие.
Е, ние сме напълно нормални, уверявам ви... по един необикновен начин, разбира се.
Разбира се. A къде е това момче Лайл?
Много искам да се запозная с човека, който считате за достатъчно добър за да се омъжи за дъщеря ви.
О, за съжаление Лайл в момента е зает
с едни юридически сделки.
- Пастет, г-н Кмете?
- Знаете, че не ям такива неща.
- Прекарах там чудесно.
- Бихте ли ни извинили, моля?
- Извинете ме, д-р Голдблум.
Седем и трийсет е. Знаеш ли къде е твоя човек от джунглата?
Значи с това си се занимавала в джунглата. Умно момиче!
Да. Люлееше ме с лияни и ме хранеше с кокосово мляко.
- Знаех си.
- Дали е и интелигентен?
Не. Искам да кажа, че не е умен колкото...
лекар, адвокат или банкер,
но има нещо повече от тях.
- Той притежава...
- Сексуален интелект.
"Сексуален интелект"!
- Брей!
- O, Боже мой!
Какво ли разбират мацките от коне, а?
Джордж, как се чувстваш тази вечер?
Много хубав костюм... Джордж, нали?
- Да. Къде живеете?
- В джунглата.
Да чух. Е, и в Ню-Йорк животът не е лесен.
Обмислихте ли отношенията си със Станхоуп? Може да се окаже плодотворно.
Плодотворно? Това място не толкоз плодотворно. Тук никой няма кокосови орехи.
Джордж.
Мог... O!
Би ли предружил навън...
Много ви благодаря... ... за момент?
Разбира се.
- Здравей, Веатрис.
- Здравей, Елла.
От скоро се познаваме, Джордж,
но мисля, че вече знам за теб нещо.
Ти си влюбен в дъщеря ми.
- O, мисис Урсула не била толкоз тъпа.
- Колко мило.
А имам чувството, че и Урсула отвръща на чувствата ти,
а това представлява проблем за мен.
Виждаш ли, ти и Урсула заедно,
би било неподходящо за социалния й статус.
Разбираш ли? Нека ти го обясня така, че да ти стане ясно.
Там, от където идваш...
зебрите се женят за зебри, а леопардите за леопарди.
Райета с райета, петна с петна.
Е, Урсула е райе, а ти си петно,
което възнамерявам да отстраня възможно най-скоро.
Значи ти не искаш Урсула да обича Джордж.
По-скоро бих заковавала езика си на тази маса всяка сутрин за закуска.
- Това боли.
- Теб ще те боли повече, ако направиш нещо,
което би провалило сватбата на дъщеря ми с Лайл Ван Де Груут.
Когато Лайл се върне, тази сватба ще се състои, както бе планирано.
Ако сториш каквото и да е, за да попречиш на това,
ще ти махна причината да се обличаш с препаска.
Стек тартар, мисис Станхоуп?
O, не, благодаря ви. За днес приех достатъчно протеини.
Приятна вечер, мистър Джунгла.
Туки? Туки !
Туки. Джордж толкова щастлив да види Туки.
Ейп отвлечен? Ейп завлечен?
Джордж спаси Ейп!
Урсула.
Естествено, че се е върнал в джунглата Че къде другаде да иде... в Хага?
Но защо би тръгнал без да се сбогува?
Лично аз смятам, че е проявил разум, правейки нужното в случая.
На ясно е, че мястото му е там, а твоето тук.
Просто всичко е въпрос на райета и петна.
Какво? O, не!
Ти си го прогонила. Майко, какво си му казала?
Просто му казах, че ако наистина го е грижа за теб,
трябва да те остви да живееш собствения си живот и да се омъжиш за Лайл.
- Няма да се омъжа за Лайл, майко.
- Беатрис, може би просто трябва да...
Артър! Виж, Урсула, скъпа, не ставай смешна!
Има голяма разлика между бракът по сметка и някакъв флирт в джунглата.
"Флирт в джунглата"? "Флирт в джунглата"!
Кой ти е казал, че съм флиртувала в джунглата?
Не мисли, че ще заблудиш майка си.
Беше хлътнала до уши в тази маймуна още от както я доведе тук.
Виж, Урсула, една такава любов е само увлечение. Ще отмине.
- "Любов" ли каза ?
- Не.
- Каза! - Урсула.
- Права си.
- Не го казвай.
- Аз го обичам. Махам се от тук.
Урсула, ти не може да го обичаш. Артър, кажи нещо!
- Пази се по пътя, миличка.
- Какво?
- Довиждане, татенце.
- Обичам те.
- Ка...
- Обичам те, мамо. Благодаря ти!
- Урсула... Артър, направи нещо!
- Какво искаш да направя?
- Ясно е, че нищо не може да я спре.
- O, Господи!
- Урсула!
- Боже, тая жена е като цирей на задника.
В това време, от другата страна на света,
друг един задник се чувстваше зле,
като този на маймуната Ейп, заключена в една клетка,
в очакване на чуе страховитото ...
Ей, ама добре го казах, а?
... и чудейки се дали някога ще дойде.
Но заключеният бозайник дори и не подозираше,
че защитникът на слабите, пазителят на баззащитните
и всички наоколо, добрякът Джордж от джунглата,
бе по-близо, от колкото предполагаше.
Следващият път Джордж вземе по-голям сандък.
Егати късмета!
- Чу ли нещо?
- Какво?
- Чух някакъв шум.
- Млъквай и бутай!
Май си счупих зъб.
- Абе, Тор, отвратителен си.
- Не бях аз, бе.
Не съм аз.
- Гладен съм.
- Я да млъкваш!
Мрънкаш от два дена и почваш да ме вбесяваш.
Знаеш ли, че трябва да контролираш гнева си.
Пробвал ли си метода не Бранковски "Укроти гнева"?
Не му се връзвай, Тор! Той е просто една маймуна.
Добре тогава. Щом няма да ядем можем да си поговорим.
Запази си храната, когато съм гладен, ставам по-словоохотлив.
Дай му един банан, Тор. Още малко ни остана.
И вчера така каза.
Тая пътека не ни води на никъде.
На оная табела пишеше: "Пряк пък към Реката на Маймуната."
Защо ще пише "Пряк път", ако няма да води към...
Я чакай малко! Може би тази табела е подвеждаща.
Много добре, Макс. Табелата наистина е подвеждаща.
Пътеката 6 пъти обикаля планината и води точно зад къщичката на дървото.
- Знаех си, че сме се изгубили.
- Не го слушай, Тор!
Опитва се да ни изиграе и да ни отклони от прекия път
за да бием два пъти повече път.
Вече бихме два пъти повече път!
Нали не искаш една маймуна да те прави на маймуна?
К'во?
Да тръгваме! Щом казва, че прекия път води до къщичката на дървото,
значи точно това е верния път.
Ейп?
- Горкият брат Ейп.
- Внимателно!
Макс, виж! Върнахме се при къщичката на дървото.
Опитах се да ви измамя, но вие, момчета, сте прекалено умни за мен.
- O, не! "O, не" е точният коментар за изтощените...
Що веднъж за разнообразие не кажеш нещо градивно, като например, какво да правим сега.
Защото не ви харесвам.
- И аз те мразя, кирливо копе...
Ще се направя, че това не съм го чул. Сега забавно ли ви е?
- Тор, заяждаш се с разказвача!
- Той започна.
- Не бях аз.
- Ти беше!
- Не бях аз. - Ти беше!
- Не бях аз!
- Ти беше!
- Тор, престани!
Край! И сантиметър повече няма да влача това нещо.
- Веднага се връщай и се залавяй за работа?
- Ти, дребна невестулка такава!
Невестулка? Ти пък си тлъст бронтозавър.
Я да се погрижим за тоя!
Защо се забави толкова?
Защо на Ейп летят звездички около главата?
Джордж, помниш ли правилата за честен бой, на които съм те учил?
- А-ха!
- Е, сега е подходящ момент да ги забравиш.
Да го довършим тоя!
- Макс, не мога да дишам.
- Вдишвай, Тор, вдишвай.
Нека те видим сега бе, горски.
- Ами сега!
- Престани! Ейп!
Махни се от мен! Махни го от мен, Макс!
Шеп, пази се!
Урсула?
Джордж добър учител!
Джордж. Джордж. Изминах целия този път за да ти кажа...
Урсула каже после. Джордж сега зает.
- К'во?
- Приятел, имаш тукан на гъза.
Знам.
Добро изпълнение, Джордж. И твоето, Туки.
Моят герой!
Аз ли казах това?
- Джордж. Насам, Джордж!
- Ейп, стой там! Джордж веднага върне.
Ясно.
Сега Джордж може говори. Какво Урсула дошла да каже?
Само онова, което знам със сърцето си...
че истински, силно...
- Още не си ми видял запалката.
- Лайл.
- Лайл? Да, Лайл.
Чрез рушвет, Ван Де Груут успя да се измъкне от затвора в Бужумбура
и да се присъедини към една тъмна секта от бреговете на езерото Танганайка,
за което му бе издадено и писмено свидетелство.
- Какво правиш тук?
- Изненада, сладкишчето ми?
Виж, сега съм ръкоположен за пастор
от "Църква на Небесната Мощ и Светлина" - ООД, по пощата,
оторизиран законно да извърши собствената си брачна церемония.
- Лайл, няма да се омъжвам за теб.
- Всъщност ще се омъжиш.
- Хайде, да вървим, моя африканска кралице!
- Джордж!
Е сега вече Джордж бесен! Джордж ще ти откъсне...
- По-полека, дивако!
- Всички мирно!
Приключихме операцията, както заповядахте, сър.
Благодаря, Гунар, Гюнтер, Ханс, Ян и Фил.
Ние ви благодарим, сър!
Не се сърди, горски!
Просто спечели по-добрият.
А това, бих казал, е онзи, който има наемници.
Готова ли си да тръгваме, миличка? Чака ни лодка за Бужумбура. Хайде!
- Джордж!
- Урсула.
- Хайде!
- Не минавай по този път!
- Мини по дръгият! Не...
- До скоро! Адиос! Ауфидерзейн!
- Пусни ме! Престани
- Урсула!
ПРЯК ПЪТ ДО РЕКАТА ПЪТЯТ В РЕМОНТ
- Пусни ме, Лайл!
- Хайде, по-живо!
Я вижте - маймунка!
Бонгосите! Винаги вършат работа.
Добра работа, братя маймуни! Чуйте сега Джордж много внимателно!
Мои благородни роднини, вие ми служихте добре!
Сега трябва да вървя, но вие можете да гледате как Шеп се справя с тези злодеи!
Давай, Шеп!
Престани! Престани, Лайл!
- Хайде.
- Престани! Такъв кретен си!
Я влизай тука! Хайде!
Знаеш ли, аз ти прощавам и искам да ти дам още един шанс.
Лайл, не знаеш на къде вър...
Джордж, къде си?
Видя ли? Нали ти казах, че ще ни чака лодка.
Така. Вече всичко е наред.
Преподобният Лайл е готов да извърши церемонията.
Ти, Урсула Станхоуп, взимаш ли мен, Лайл Ван Де Груут
- за твой законен съпруг?
- Опомни се, Лайл.
- Лайл.
- Да, мила?
- Лайл?
- Боже мой!
Лайл!
Благодаря, Туки.
Това ще бъде най-голямо залюляване в историята на джунглата.
Ще боли много, но Джордж трабва направи.
- Джордж!
- Какво, по...
- Това ще боли.
- Джордж, пази се от дървото!
Джордж не чувства добре.
Слава Богу, успяхме. Кажи "Да", Урсула!
A! Браво! Вече сме женени. Нека сега погледна моята булка.
Не!
Не! Не!
Джордж, дойдох тук, за да ти кажа, че те обичам.
- Урсула обича Джордж?
- Много!
И Джордж обича Урсула.
И така, Джордж от джунглата получи първата целувка в живота си,
която не беше от слон или маймуна.
И под светлината на изгряващата луна
Урсула Станхоуп се омъжи така, както бе мечтала,
като богата наследница от Сан Франциско за крал на джунглата,
съединили завинаги сърцата си в брачен съюз.
- Пръстените!
- Пръстените.
Пръстените ли? Туки!
Артър, направи нещо! Всичките тези маймуни!
Чувствам се като Джейн Гудол.
Госпожо, аз познавах Джейн Гудол, а вие не приличате на нея.
МЛАДОЖЕНЦИ
- Обичам те!
- Добро момче!
И тъй, това е краят на историята за защитника на слабите,
пазителя на беззащитните и всички наоколо, добрякът
Джордж от джунглата.
За един благороден крал, неговата прекрасна кралица
и техния пъргав, млад наследник на трона на джунглата.
Джордж, пази се от...
Знам какво си мислите - как едно дете отгледано от маймуни
е отраснало и станало крал на джунглата, открилo своята кралица
и заживялo щастливо до края на дните си?
Джордж просто късметлия, предполагам!
Джордж, Джордж е човекът от джунглата,
по-силен от когато и да било!
Внимание, дърво !
Превод и субтитри: DANNEY team © 2003