Novocaine (2001) Свали субтитрите
Може да си загуби душата. Може да си загуби живота.
Но винаги съм казвал, че най-лошо е човек да си загуби зъбите.
Повярвайте ми. Аз знам.
Слушаш ли ме, Майк? Защото съвсем сериозно ти говоря.
- Хайде, Майк.
- Определено не съм доволен.
- Не си си чистил зъбите с конец, нали?
- Франк, опитвах се.
Джин, включи видеото. Искам да запиша това.
Добре докторе.
Това е новата камера за устната кухина, която използвам. Обичам я.
- Защо е втази кутия?
- Огнеустойчива е.
Всичките ми данни са в огнеустойчив шкаф заради застрахователната компания.
Знам, че е скъпо, но това не е играчка.
Гледай към монитора. Искам да ти покажа нещо.
- Спокойно, Майк.Дишай.
- Мръдни го този език.
На другата страна. Пази го де.
- Майк, абе просто се изплези.
- Изплези се бе, Майк.
Ето я проблемната област. Боли ли?
Ами тук?
така си и мислех. Ще го затворим временно до 21-ви.
- Добре ще го оправим следващата седмица.
- Графикът е пълен.
- Ами след 2 седмици в четвъртък?
- Чудесно. Подай ми машинката.
Между другото, знаеш ли, че нетрадиционната застраховка за която говорихме
Знам, нали ми каза. Прехвълил си всичко на нова корпорация.
По този начин си напълно осигурен.
Къщата, практиката ти, сметките.
Вече му каза Дръж.
Хубавото е , че всичките ти спестявания...
са защитени от новата корпорация.
Успокой се. Обещавам да не дълбая много надълбоко.
Стига бе. На дълбоко? Чакай малко.
Полегни си и гледай филма. Тоя ми е един от любимите.
Пуснах филма. Дишай дълбоко.
Мисля, че ще ти хареса.
Разказва се за пощальон в южна Франция.
Кара си колелото по цял ден и доставя поща.
Красиво място. Множество хълмове, слънчогледи.
Понякога му завиждам. Знаеш ли какво имам предвид Майк?
Струва ми се, че заспа, а на теб? И на мен, докторе.
Някой чака ли в офиса? Да.
Едуин Хамада е за 11 1аса,но ще закъснее.
Ами в такъв случай...
Джиин ми беше годеница...
жена мечта, която може да изпече перфектен хляб...
и после да реорганизира целия офис...
и в края на деня да изглежда прекрасна.
Освен това,е най-добрият хигиенист, който съм имал.
- Дори работи през уикендите.
- Перфектно.
Няма нужда да казвам, че аз бях нейното опитно зайче.
Тя беше умна.
Засмяна.
Ненаситна.
А ето го и моят офис - менеджър,Пат.
Между тях двете, неможех да направя издънка.
Добро утро.
Може да си мислиш, че зъболекарските елфи са дошли през нощта за да оправят бумащината...
Вервай ми, никак не е лесно да поддържам зъболекарски офис...
след като зъболекарят дори не е тука.
Ти си единсвеният зъболекарски елф тук. И двамата знаем, че без теб немога да се справя.
И не се опитвай да ми се мазниш.
Така, МакКартър--
Близнаците МакКартър ще бъдат тук след 15 минути...
така че ти препоръчвам да оставиш кафето и да се захващаш за работа.
Кой е на ред?
Нова пациентка,Сюзан Айви,в трета стая.
Трета да бъде, и ще се видим на обяд,скъпа Пат.
Изглежда перфектно, нали? И аз така си мислих.
Но някакси неможах да се оттърся от чувството че перфекционизмът е само илюзия.
Тогава завих зад ъгъла и тя беше там.
Съжалявам, че закъснях. Имах малък--
Малък ли,докторе?
Имах малък проблем с колата. Какво мога да направя за вас?
Зъбът ми. Събудих се снощи крещейки.
Имаш чувството, че някой ми кове пирон в челюста.
Добре, нека да погледнем.
- Има ли нещо?
- Не, просто парфюма.
Съжалявам. Толкова треперех...
че се олях цялата.
Няма нищо.
Ще оцелея.
Добре, да хвърлим едно око?
Нали няма да ми причините болка, докторе?
- Разбира се, че не.
- Обещайте ми.
Добре, обещавам.
Отвори си устата.
- Виждате ли нещо?
- Всъщност, да.
Имате развален зъб, който определено се нуждае от отваряне.
Знаех си, че нещо не е наред.
Имам свободно време през деня. След обяд става ли?
Не, съжалявам, не мога днес. Утре става ли?
Трябва да бъде сутринта.Към 7:30?
- 7:30, чудесно.
- Добре.
Още нещо. Ще ми дадете ли болкоуспокояващо? Едвам мисля.
Разбира се. Опитайте това.
- Две на всеки четири часа.
- Благодаря.
Айбипрофин? Не, към това съм алергична.
Преди ми помагаше това как му беше името--
Дем - Дем - нещо си.
- Демерол?.
- Точно така, Демерол.
Много добре ми действаше.
Съжалявам. Не съм такъв зъболекар.
Какъв зъболекар?
Знаете какъв. Мога да си загубя разрешителното.
Предишният ми зъболекар ми го предписваше непрекъснато.
Тогава, отидете при него.
Моля ви, докторе.
Обещахте, че няма да ме боли.
Пет таблетки.
Десет?
Моля?
Пет са достатъчни
Доверчив съм, но не съм глупак.
Знаех си, че ме пързаля и трябваше да я изгоня още тогава...
но не го направих.
Виждате ли, на това му викат привличане.
Откриваш, че правиш неща, без да знаеш защо...
но така или иначе ги правиш.
Лека нощ, д-р Франк. Не стойте до късно.
- Лека нощ, Пат.
- Имате час в 7:30, утре.
Добре, обещавам.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
- Д-р Санкстер.
- Здрасти докторе.
Обажда се Уейн Понс от аптека Линкълн. Имам една рецепта тука.
На името на Сузан Айви.
- Ваша ли е?
- Точно така, рецепта за Демерол.
Добре.Изчакайте.
Благодаря.
Готина мацка, нали?
Да, предполагам. Добре, лека нощ.
Между дургото, 50 таблетки е много над лимита.
Следващият път няма да я изпълня.
- Имате предвид 5.
- Не, 50.
Така пишеше-- 50 таблетки "Демерол"
- Дай я на телефона?
- Тя си тръгна.
След като си тръгна защо ми звъните за проверка на рецептата?
Виж какво, брато, просто си гледам работата.
Сега ако има проблем, по-добре ми кажете...
За да се обадя на властите.
Няма проблем.
Лека нощ.
- Проблем ли има ?
- Не.
Просто аптекар, който проверява рецептата. Тръгваш ли си?
Да, ако нямаш нищо против. Трябва да си взема нещата от химическото..
Утре вечерта съм на Тае-куон-до. Искаш ли да дойдеш?
Не, благодаря.
Сигурен ли си? Упражненията могат да ти се отразят добре.
да не искаш да кажеш, че не съм във форма?
Да кажем, че само трябва да се стегнеш малко.
Само мъничко. Ще се видим довечера.
Чао.
Знаеш ли какво?
Имам по-добра идея.
Мисля, че говорихме за това. Не на стола.
Сигурна ли си? Човек никога не знае. Може да ти хареса.
Не съм тук за да изпълнявам тайните ти фантазии.
Но довечера...
Ако слушкаш,на леглото.
За първи път излъгах Джийн.
Лъжата много прилича на кариес.
Части от храната остава между зъбите...
седи си там, и си пробива път през емайла...
като го разрушава отвътре навън...
докато се наложи да се извади зъбът.
Една малка лъжа...
всичко тръгва от там.
Исусе Христе.
Боидисах ти шибания кабинет, вместо тебе.
Ставай!
Ей са.
Хайде. Дай ми ръка.
- Хайде. Помогни ми.
- Пази костюма.
Помогни ми да стана.
- Държа те.
- Хайде!
Казах ти, че не мо'ем да станем.
Какво подяволите ти става?
Нагълтах се с някакви гадости от кабинета.
- Колко изпи?
- Знам ли. Пет, десет.
- Хайде!
- Това са само лекарства.
Да бе, лайнар такъв?
Да! Кой е лайнар сега, а, брато? Хайде!
Казват че вкъщи е мястото от което, когато се прибереш...
не могат да те изхвърлят.
Явно за брат ми, Харлан, При мен беше вкъщи.
Никога на съм му направил нищо лошо но някакси...
Винаги съм чувствал, че му дължа нещо.
Дай ми две малки "Джак Даниелс" с две ледчета.
- Едно питие, Харлан.
- Хайде бе, отново сме заедно.
Направи ги двойни, благодаря.
Добре.
Много добре.
Знаеш ли какво , Франк? Преебах всичко.
Не си преебал всичко. Просто леко си се издънил.
Благодаря.
За братята.
Един успял и един загубеняк.
Успокой се, ако обичаш , Харлан.
Знаеш ли, Аз съм пълен нещастник.
Господи, така ми се пада. Нали?
И аз започнах като теб.
Същите родители, същите гени.
Успокой се. Вече ти казах, че можеш да останеш.
Ако следвам правилата.
За Бога. Може би така трябва да бъде?
- Как?
- Ти да имаш всичко, а аз нищо.
Аз какво да направя, да се разплача ли?
Понякога се държиш сякаш всичко ми е паднало от небето.
Имаш предвид Джийн?
Стой настрана от нея, ясно? Просто стой настрана.
Тя защо не ме харесва?
Ти как мислиш?
Изчезвай. Затваряй си устата!
Добре, затварям си устата.
Малък копелдак! Разкарай се--
Махай се! И да не съм те видял тука повече!
- Добре.
- Изчезвай бе.
- Съжалявам.
- Бегай бе!
Ебати гнома--
Задник!
Добре! Достатъчно! Печелиш!
Споко!
Абе ти на мене ли ще ми викаш споко?
Успокой се приятелче.
Приятелче? Не искаш да го удрям така ли приятелче?
- С тебе приятели ли сме?
- Мене не ме гледай.
Май че е по-добре да тръгваш преди да излети совалката.
- Кое?
- Ченгетата идват. Сирени.
Извади късмет.
"Приятелче." Ще ти дам един приятел.
Следващия ден беше катастрофален още като отидох на работа.
Моля те обади и се! Направо ме подлудява.
- Г-н Смит има кофти ден.
- Дай да погледна.
- Има 6 милиметров джоб на 29.
- Дай да погледна.
- Да ти помогна ли?
- Да ако обичаш.
- Бихте ли си отворили устата?
- Всичко ще бъде наред татко.
Да видим какво има тук.
Чакай, добре.
Пусни де. Ох.
Няма нищо г-н Смит.
- Ще се погрижиш ли--
- Готово.
- Това не е цената която ми казахте.
- Какъв е проблема?
Това не е цената която ми казахте.
- $3,500 за две коронки?
- Толкова струва.
- Може ли да го обсъдим по-късно?
- Не.
- Ето, няма вече сметка. --
- Той нямаше предвид...
- Все още дължите парите.
- Напротив.
- Какъв е проблема тук?
-Джойс има проблем.
- Ето ти ръкавицата.
Какъв е проблема?
Не е сложено добре. Имаме....
Просто го издърпай така. Разбирам какво имаш предвид.
Точно така. Доста е стегнато.
Мога да го извадя.
Обикновено нямам нищо против ако пациент си пропусне часа...
но този път имах.
Две, четири, шест, осем, десет.
- Какво стана, Франк?
- Кога?
Кога мислиш?
Трабваше ли да става нещо?
Явно не.
За какво става въпрос?
Изглежда си забравил, но снощи имахме среща?
Господи, съжалявам Толкова съжалявам, миличко.
Брат ми се появи снощи.
Брат ти? Шегуваш ли се?
Беше ми боядисал банята в червено, намерих го припаднал на пода.
Казах му, само една дума да каже и ще го изгоня.
Съвсем ясно се изразих.
- Ще остане при теб?
- Да.
След това което направи? Та той направо ми се натискаше.
Беше пиян.
Брат ми е. Не мога просто да го изпъдя.
Всичко ще бъде наред.
Хайде. Усмихни ми се.
Хайде. Моля те. Имам нужда от това.
Здрасти. Надявам се че не съм закъсняла.
За какво?
За часа ми , глупчо.
Надявам се, че нямате нищо против, но съм си донесла някои неща.Не издържам на болка.
Защо клатите глава?
Трябваше да сте тук в 7:30 сутринта.
Сутринта? Аз разбрах 7:30 вечерта.
Виж, няма да ти давам повече рецепти...
така че се прибирай вкъщи.
Дойдох да ми оправите зъбчето. Това е.
Ще го направиш или не?
Мога ли поне да пийна една бира?
Почистване на зъба и бира не се връзват.
Не си играйте с това ако обичате?
Всичко като по учебник, нали?
- Никога ли не нарушавате правилата?
- Никаква бира.
Полегни назад и захапи това.
Мислиш се за много лош нали?
Искаш ли да го оправя или не?
Добре захапи това внимателно.
Дръж главата неподвижно.
- Мръдна ли по време на ренгена?
- Не.
Върни го обратно, и не си играй с това.
- Не забравяш ли нещо?
- Извинявай.
- Отвори.
- Мога ли да те питам нещо?
- Питай.
- Излизал ли си с някоя от пациентките си?
Моля те без повече лични въпроси. Само си отвори устата.
Мога ли да ти задам професионален въпрос?
Ако е наложително.
Правил ли си го на стол?
Виж какво. Хайде да го отложим за друг път.
- Да не ти стана неудобно?
- Всъщност да.
Не мисля че си много щастлив.
Така ли?
Наведи се напред.
Кажи ми.
9:00 вечерта е. Какво правиш още тук Франк?
Оправям ти зъба.
Устите на хората са важни за мен.
А моята?
Твоята също.
Знаеш ли какво си мисля?
Какво си мислиш?
Мисля, че в крайна сметка ще уползотворим алкохола.
О, бейби.
Хайде.
Чудесният свят на хиените. Гледал ли си го тва?
- Пропуснал съм го.
- Страхотно е. Къде беше?
Имах среща.
Май се е проточила?
Може ли да те питам нещо?
Какво?
Не би се отказал от хубавата си годеница нали?
Какво имаш предвид, Харлан?
Дъниш се две вечери подред. Знам ли.
От къде знаеш?
Ами тя дойде да те търси.
Нека ви кажа нещо. Няма нищо по-лошо от ...
пренебрегната жена.
Няма да вдигна.
Няма.
За снощи--
Бояджията, г-н Лангстон? Сали дай ми 2 кубика Прокаин...
и ампула кокаинов хидрохлорид, ако обичаш?
- Веднага докторе.
Ще ви оправим за нула време.
Погледнете провинцията. Красиво е нали?
- Били ли сте във Франция?
- Не.
Някой ден.
Обичам този филм.
- Мамка му.
- Какво?
Нищо г-н Лангстон. Просто--
Дръжте си очите затворени. Много е важно.
- Какво става?
- Просто си взимам инструмент.
Това част от процедурата ли е. Много е важно...
да си държите очите затворени защото...
може да засегнем зъбите.
Сега ще говоря с доктора.
Извинете ме докторе. Може ли да говоря с вас за момент?
Разбира се. Идвам ей сега. Би ли ме заместила моля те?
Всичко ще е наред, но имаме проблем.
- Знам но трябва да поговориме--
- Не става дума за това.
- Харланд бил ли е в офиса?
- Не, защо?
Сигурен ли си? Съвсем сигурен ли си?
Определено. Какъв е проблема?
- Липсват ни транквиланти.
- Какво имаш предвид?
Погледнах в хладилника, и беше изпразнен.
Чакай, чакай, чакай.
Скъпи, това не е всичко.
- Какво още?
- Има един човек...
от АБН.
Той е в офиса ти и иска да говори с теб. Ето какво ще направиш.
Просто дишай. Отпусни се.
Да се отпусна? Не говори прекалено много.
Скъпи изглеждаш добре.
Др. Сангстер, Мелвин Гелдинг, Агенция за Борба с Наркотиците.
Според нашите записи имате 2,000 кубика Валиум...
800 милиграма кокаинов хидрохлорид
и 3,000 милиграма други наркотици.
- Така ли е?
- Горе-долу.
Съжалявам за въпроса, но винаги ли имате...
такова голямо количество наркотици под ръка?
Ами тук правим много операции...
и имаме клиника за спешни случаи през уикендите.
Мога ли да попитам защо?
Снощи едно 18 годишно хлапе се е хвърлило в една пропаст с колата на майка си.
- Ще остане инвалид за цял живот.
- Съжалявам.
Да много тъжно.
За съжаление...
в него намерихме това.
Някаква идея от къде го е взел?
Щеше да е най-добре да му кажа всичко...
но повече нямаше да я видя.
Нямам представа.
Нали не сте му го продали вие?
- По случайност?
- Разбира се че не.
Чудесно, не ми приличате на такъв човек.
Може ли да хвъля един поглед на наркотичния ви запас?
Ами всъщност това е невъзможно.
Да бе.
- Мога ли да попитам защо?
- Всички са раздадени.
Повечето от тях бяха тук от преди година.
Ясно.
В такъв случай, мога ли да видя опаковките?
Съжалявам, но не ги държим тук.
Те са в склада.
Еее...баси. Малко е сложничко?
Не искам да ви плаша ама ще ви се случи случка...
ако ви хванем че продавате наркотици.
Е, не продавам. Нали ви казах.
Все тая, ако продавахте...
ще трябва да ви вземем разрешителното...
и да ви съдим до дупка.
Нали разбирате.
Аха.
Ще ми трябват празните шишенца...
така че ще се весна след 2 дни...
ще ми ги приготвите нали?
Приятен ден , докторе.
Мерси. Не ме изпращайте.
Няма страшно. Просто недуразумение.
Дай ми досието на г-н Розенберг, ако обичаш? Благодаря.
Какво стана с наркотиците?
Моя грешка. Забравих да ти кажа.
Занесох всичко в аптеката снощи.
Така ли?
Върнах им цялата стока.
Бяха с изтекъл срок на годност. Тъкмо за това говорихме с него.
Но аз ей сега говорих с Пат, и тя не ми каза нищо--
Пат не знаеше, защото ми се обадиха след като тя си тръгна.
Утре идва нова пратка.
Беше много глупаво от моя страна . Трябваше да ти кажа.
- Така е.
-Именно там бях снощи.
Ходих до аптеката,и след това пийнахме с аптекаря.
Малко прекалих с пиенето.
Аха от тук те подушвам.
- Освен това изглеждаш ужасно.
- Знам така е.
- Мислиш ли че можеш да ми простиш?
- Не.
- Хайде де.
-Не.
- Знам че можеш.
- Знам че знаеш.
Скъпи трябва да се подстрижеш днес.
- Нали няма да забравиш?
-Добре.
- Имаш червило.
- Няма проблеми. Чао.
Трябва да си измия ръцете.
Ето пак започвам ,с кариесите.
Лъжите се задълбочават , дупките се уголемяват.
-Какво ти трябва?
- Търся нещо.
- Аз ще ти го донеса.
- Не и сам ще го намеря.
Просто едно досие . Не си прекъсвай работата .
- Кърпичката ти ще падне.
- Каква кърпичка?
Малката ти червена кърпичка--
Нямаш ли си друга работа освен да гледаш всяка моя стъпка?
- Съжалявам.
-Добре.
Ще си взема почивка.
Търся Сюзан Айви. Тук ли е?
Кой търсиш?
Джими-зет ми беше на смяна снощи.
Мога ли да се свържа с него?
Да не сте от алкохолното бюро?
- Не, просто приятел.
- Ако сте и приятел...
защо не знаете къде е отседнала?
Може ли да се обадим на Джими и да го питаме?
Ами има мач довечера по платения канал.
- Сигурно си е вкъщи.
- Би било чудесно. Благодаря.
Вие имате ли кабелна?
Така си и мислех.
Джими, ти ли си?
Тука един човек търси една клиентка от снощи.
Малка сладурана с шарено палто.
- Опитайте в мотела.
- Добре ще се видим после.
Опитайте в мотела веднага след рампата.
Златен Покой, му беше името.
Ако е същото момиче, трябва да е отседнала там.
- Хайде да си поиграем.
- Да бе!
Искам да играем на игра където танцуваме.
Само мъничко. Нищо друго, само танцуваме.
Добре.
Обичам те повече от всичко на света
Какво правиш? Остани с мен.
Имам чувството, че ме отблъскваш.
Не те отблъсквам.
Просто не искам повече да правим такиванеща. Ти си ми брат.
Ела тук. Защо се държиш така?
Моля те не го прави. Знаеш че мразя това.
- Не ме ли обичаш?
- Разбира се че те обичам.
- Ами покажи го.
- Обичам те.
И аз те обичам. Дай една целувка.
Мъничка целувчица.
Разкарай се!
Какво правиш? А?
Повече няма да го правим. Ти си ми брат!
Да си тук като се върна!
- Аз съм Франк Сангстер.
- Кой?
Зъболекарят.
Е, най после дойде.
- Какво ти е на носа?
- Ударих се в една врата.
Би ли затворил?
Искам да ми върнеш това което взе от мен.
- Моля?
- Знаеш за какво говоря.
Не, не знам. Да не си загубил нещо?
Виж какво.
Върни ми това което взе и няма да кажа на никого.
- Но аз нищо не съм взимала.
- Глупости.
Мислех че си дошъл за друго.
По-добре си върви.
Това беше. Ти си пристрастена към наркотиците.
И двамата го знаем. Снощи, имах пълен хладилник с наркотици.
На сутринта ги нямаше.
- И?
- И не ме карай да звъня в полицията.
Звъни.
Тук е доктор Франк Сангстер--
Добре печелиш.
Сюзан, виж, не искам да те заплашвам.
Просто ми трябват обратно.
Брат ми ги взе.
- Къде е той?
- Знам ли?
Продава ги някъде.
Каква е далаверата? Бръмчиш из града.
Хващаш си няколко зъболекаря-- Или и лекари става?
Със зъболекари е по-лесно. По-тъпи са.Не се обиждай.
Мерси.
Нищо лично.
Просто с това се занимавам.
- Не че ми харесва.
- Тогава защо го правиш?
Нали ти казах, че имам брат.
- Напусни го.
- Ще ме намери.
Това ли ти е на носа?
Не се занимавай с мойте проблеми. И сама ще се оправя.
Личи си.
Кога ще се върне?
Знам ли?
След ден-два.
Чуй ме. Кажи му че има 2 дни.
Ако не ми върне нещата , ще се обадя в полицията.
- Тръгваш ли?
- Трябва.
Може ли--
Може ли да останеш докато заспя?
Моля те.
Знаеш ли че си сладък за зъболекар.
Благодаря.
- Знаеш ли какво искам?
- Какво?
Брат ми--
Да се махне.
Да изчезне и да ме остави намира.
- И още нещо.
- Какво?
Май те харесвам.
Може би.
Чудих се цяла вечер.
Хей, къде си?
- Какво искаш да кажеш?
- Изглеждаш ми отнесен тази вечер.
Няма такова нещо.
Излязох през прозореца...
по мокрото шосе...
до мотела.
Страхотно.
Джиин така и не разбра.
Поне аз така си мислех.
- Др. Сангстер?
- Какво има Били?
Скалар, ако обичате.
Имате милиони малки косъмчета по лицето.
Така ли?
Др. Сангстер, елате бързо.
Няма нищо.
Знам че не бива да ви притеснявам, но някакъв мъж дойде.
Когато Пат му каза че не може да го приемете веднага побесня.
- За Бога!
- Изчезвай веднага!
- Млъквай!
- Не ми казвай да млъквам!
- Ти ли си зъболекаря?
- Точно така!
- Ти си оня от бара.
- Какво правиш тук?
- Сега ме чуй.
- Не, ти ме чуй.
- Искам да си тръгнеш веднага.
- Затваряй си устата и слушай.
Няма да повтарям. Стой настрана от сестра ми!
- Не познавам сестра ти.
- Познаваш я приятелче.
- И не ми харесват заплахите ти.
- Какво става?
Вашия шеф заплашва сестра ми.
Каква сестра?
- Франк?
-Просто млъкни.
Не можеш да и говориш така животно такова!
- И ти млъквай!
- Ще се обадя в полицията.
Ела в кабинета ми. Да се разберем двамата.
Не искам да се усамотяваме бе педал!
Това беше! Моля напуснете.
- Няма, ще ме накараш ли?
- Стой зад мен.
Проблем ли имаш? А ти?
Джиин успокой се.
Височка си.
- Падам си по високи каки.
- Тогава стани.
- Стига.
- О... ама ти си бил прав.
Върни се в офиса и ни остави за минутка.
Не ме гледай бе?
Само да го пипнеш с пръст и ще те смачкам.
- Айде де.
- Оставете ни ако обичате.
За няколко секунди? Моля!
Внимавай.
Разкарай се!
- К'во гледаш бе?
- Аре минавай отзад!
- Сестра ти ми каза какво става.
-Господи!
Какво ти направи? Свирка? Еба ли я няколко пъти?
Тя това прави за наркотици бе кухар!
Точно това ми трябва. Харлан излез!
На кой му пука? Това е безобидно престъпление!
А защо я биеш?
Така ли ви каза?
Просто млъкни, изобщо не знаеш за какво говориш.
Искаш ли си шишенцата с името ти отгоре?
Кофти, щ'ото вече ги няма.
Д'еба! Ах ти глупав...!
Чакай малко.
Не искам да те виждам повече, ясно?
Защото ако те видя ще те пребия?
Разбираш ли? Ще взема химикалката.
Не мога да повярвам че ме излъга.
Не знаех дали ще ми повярваш.
Мислиш че щях да заподозра теб?
Не знаех какво ще си помислиш. Знам само...
че наркотиците бяха тук предишния ден.
Ти ме излъга...
и си отишъл в хотела на момичето за да я заплашваш?
Не съм я заплашвал казах и да ми върне наркотиците...
или ще се обадя на ченгетата.
Защо не се обади веднага?
Знаеш какво става като се намеси полицията.
Нещата излизат от контрол. Опитвам се да си опазя разрешителното.
- Загазил ли си?
- Не, не съм.
Колко пъти да ти казвам не съм загазил?
Хайде.
- Тоя тип здраво ме изплаши днес.
- Знам.
Много се дразна.
Никога повече няма да го видим тоя. Обещавам ти.
- Ще ти се обадя довечера.
- Внимавай.
- Чао.
- Внимавай, Франк, сериозно.
Виж аз съм само един зъболекар.
Зъболекар.
Виж аз съм само един зъболекар.
Мисля че не трябва да се виждаме повече.
Мисля че не трябва да се виждаме-- Виж просто--
Недей, ОК.
Брат ти дойде в офиса ми днес.
Предполагам си му казала че съм идвал тук.
Беше кофти ден. Наистина.
После се питах.
- Абе ти олигофрен ли си?
- По дяволите!
Точно така, тъпо копеле.
Нали ти казах че не искам да те виждам повече?
Направих грешка. Тръгвам си.
Не си тръгваш защото иначе заплахата ми не действа.
А аз не говоря празни приказки.
Стой където си.
Ще ме намушкаш ли? Остави ги преди да се нараниш.
- Сериозно ти говоря!
- Пусни ги бе шибаняк!
Ще те пречукам!
Здрасти брато. Какво ще искаш?
- Чашка бърбън.
- Каква марка?
Без значение.
Имаме Четири Рози, ВО, Джим Блек, Серджам.
- Абе просто едно питие?
- Добре.
- Още три.
- Тежък ден а?.
Точно така. Беше тежък ден.
- Кръв, пот и сълзи.
- Ти го казваш.
Много мразя да съсипвам готини ризки като тая.
- какво имаш предвид?
- На рамото.
Вервай ми братче, такива петна никога не излизат.
- Какво стана? Поряза ли се?
- Да.
По дяволите!
Боя?
Боже мой!
Не бях аз Джиин. Не съм го направил.
- Кой е това?
- Оня тип от вчера.
- Кой?
- Лудия дето идва в офиса.
Трябва да се обадим в полицията.
- Чакай да помисля.
- Не за какво?
По дяволите остави телефона за да помисля!
Не съм 100% сигурен че ще ми повярват.
Разбирасе че ще ти повярват. Защо?
Отидох в хотела и го намушках в ръката.
- Какво?
- Ами той ми налиташе.
- Не мога да повярвам.
- Защо ще намушкваш някого?
Ще ме оставиш ли да помисля малко?
Мога да си тръгна веднага.
Тогава наистина ще изглеждаш виновен.
Мога да си взема билет от летището.
Франк, скъпи, плашиш ме.
Държиш се като престъпник, а не си.
Нали? Ти си невинен.
-Джо какво имаме?
- Все още нямаме оръжието.
Определено изстрел от пушка в главата.
Джими, остави тая кутия и ми помогни.
Колко време отнемат тия работи?
През цялата нощ ли ще има полиция?
Ето така, чудесно. Вземете това, тия ми харесват.
Благодаря ви сър. Един чифт мъжки обувки номер--
- 12.
- Номер 12.
Др. Сангстер?
Детектив Лари Лънт. Това вашата къща ли е?
- Да.
- Разбрах, че вие сте намерили трупа.
- Тъкмо се прибирах--
- Ланс ела тук.
Искам да се запознаеш с някой.
Какво става?
Запознай се с др. Сангстер. Той е открил тялото.
Докторе, това е Ланс Фелпс, актьорът.
Следва ме неотлъчно, прави проучване за следващия си филм.
Почти като истински, нали?
- Разпитай го.
- Добре.
Предпочитам да говоря с вас.
Няма страшно. Това е просто проучване.
Кога намерихте тялото?
Ами, преди около 2 часа.
- Познавахте ли го?
- Виждал съм го.
- Къде?
- В кабинета ми, зъболекар съм.
- Пациент ли ви е?
- Сестра му дойде за почистване на зъб.
- Чукаш ли я?
- Моля?
Сестрата-- Спиш ли с нея?
- Това е нелепо!
- Хайде. Все едно мен ме няма.
Просто не искам да говоря с тоя тип.
- Ти ли го уби?
- Не не съм.
Тогава няма за какво да се тревожиш. Това е просто разследване.
Няма да го включва във филма нали? Виждаш ли?
Достави му удоволствие.
Добре. Не не съм спал с нея.
Имаш ли представа кой го е направил?
Какво ти е на ръката?
Нямам представа.
- Лъже.
- Виж това не е правилно!
Чакай малко.
Не е зле.
Опитай се да не издаваш мислите си прекалено много показваш.
Трябва да покажа нещо...
'щото иначе хората няма да знаят какво става тук.
Разбирам. Ще поговорим за това после.
Разгледай наоколо. Виж какво ще откриеш.
Гот.
Не е зле, а?
Виж това е чудесно. Ти ми помагаш--
Съжалявам за причиненото неудобство. Оценяваме помощта ви.
Всичко е наред.
Искаме да ви зададем още няколко въпроса. Останете тук следващите няколко дни.
Означава ли че съм заподозрян?
Заподозрян? Нали казахте че не сте го направил.
Точно така.
Значи няма за какво да се тревожите.
Още нещо.
Какво?
Тези ваши ли са мис Нобъл?
Разбира се. Къде ги намерихте?
Съжалявам.
Някой ги намери в спортния екип на доктора...
и се чудех--
Заповядайте. Трябва да си ходя.
Всичко хубаво...
и още веднъж благодаря за помощта.
Нейни ли са Франк? Момичето от мотела?.
Нейни ли са?
Да съжалявам.
Добре Франк, знаеш ли какво? Отивам си.
За първи път...
ми мина мисълта че не водя нормален живот.
Не ми е мястото при графици и часове за кариеси.
Трябваше да бъда някой друг.
Това ме човъркаше.
Отодох да си побъбря с Уейн Понс...
фармацефтът на аптека Линкълн.
Каза че е звънял за една рецепта--
Не съм тук.
Дадено.
Лили Понс, детективът от снощи?
А да здравейте.
Ще ми помогнете ли?
- Разбира се.
- Добре.
- Какво превите тук?
- Нищо, просто проверка.
Размотавам се наоколо.
Мерси.
Добре, хайде да влезем вътре.
- Вътре?
- Да.
Ако нямате нищо против. Само за малко.
Чудесно местенце си имате докторе, чисто и спретнато.
- Точно както ми харесва.
- Обзалагам се.
- Докторе--
- Не сега Сали.
- Имам въпрос--
- Не пушете.
- Имаме силно запалим газ.
- Всички имаме.
Тръгна си.
- Пат кой е наред?
- Андрю Пейн 11:30.
- Покани го да влезе.
- Добре.
- Мога ли да ви помогна?
- Ще ми трябват зъбите ви.
- Моля?
- Зъбите.
Трябват ми рентгеновите снимки.
- За какво?
- Просто така.
На мен не ми звучи много просто.
- Вие да не сте патолог?
- Добре.
Имаме чудесен набор от снимки.
- Може да ползвате тези.
- Съжалявам.Трябва ми нов набор.
Не искам да ви засягам, но все пак трябва и да работя.
Разбирам ви. Но въпреки това ми трябват нови.
Някой от вашите хора ли ще го направи или аз?.
- Мога ли да изляза за 3 минути?
- Разбира се.
Вие захапвач ли сте?
- Какво?
- Нали знаете.
Тия дето обичат да хапят и дъвчат разни неща?
Не. За какво става дума?
Мога ли да ви задам един личен въпрос?
Питайте.
Имате ли някакви прегрешения...
за които искате да ми разкажете?
Прегрешения
Малки грехове.
Може би това ми е грешката. Всичко което трябваше...
да направя е да изплюя камъчето.
- Оставете ме намира!
- Сюзан!
Пак не разбирам.
- Защо той--
- Чуй ме.
Той не иска да ходиш в полицията.
Тук ли сте отседнал сър?
Не точно.
- Бихте ли ме последвали сър?
- За какво?
За да се обадим в полицията.
- Има някаква грешка, аз съм зъболекар.
- Да вървим.
Разбирам.
- Хайде тръгвай.
- Добре.
- Излез от тук.
- Слушай.
Ако ти дам 100$ ще ме пуснеш ли?
- Колко?
- 100$.
Да.
Къде е? Тук беше.
Не ти казах да го убиваш. Казах че искам да изчезне.
- Харлан ела тук.
- Ти го уби!
- Преди 5 минути беше тук.
- Моя брат бе идиот не твоя.
- Не съм го направил.
-Признай си.
Казах че искам да изчезне и ти го уби.
- Знаеш ли какво? Мисля че ти си го убила.
- Лъжец! Ти го уби!
Стига бе! Престани.
Какво е правил тук?
- Дойде да ми каже.
- Какво?
Какво си направил.
Харлан ти е казал че съм убил брат ти ?
Не съм.
- А ти?
- Не.
Какво друго каза?
Каза да те изнудвам за пари...
за да не ходя при ченгетата.
Как се запозна с него? Харлан?
Бяхме в Детройт.
Дюан си замина, и аз отидох в един бар.
И там беше той.
Пихме по едно и после...
той дойде в стаята ми и...
се надрусахме.
Какво още?
Разкажи ми за себе си.
Каза че имаш много наркотици при теб.
Харлан знаеше ли за брат ти?
Не исках да се срещат. Дуейн става ревнив като говоря с други мъже.
Защо?
Защото така?
Защо ме гледаш така?
И Харлан те упъти право при мен?
Май не те харесва много.
Явно не.
Обаче неизвестно защо...
аз май те харесвам.
Полицията свързва местен зъболекар...
с клането в детройтски бар.
Др . Франк Сангстер от Мервин Гроув е издирван...
във връзка с бруталното убийство на Дуейн Айви.
Полицията откри трупа днес в къщата на зъболекаря.
За Бога.
Ако имате информация за местонахождението на др. Сангстер...
моля обадете се на този телефон--
- Кой е?
- Полиция.
Една минутка.
Обличай се.
Г-це Айви, детектив Ланг от чикагската полиция.
Не може да нахлувате в банята ми.
Нека да поразчистя малко.
5, 4, 3, 2, 1.
Добре това е. Влизам.
Виждате ли няма никой.
- Ако нямате заповед--
- Затваряй си устата или аз ще ти я затворя.
Сядай и си мери приказките.
Харесва ми дупето ти.
Щипни го.
Прикривай предната врата.
На нас ли говориш? Извинявай, кучето лае.
Какво каза?
Абе стойте на входа и накарайте проклетото куче да млъкне.
Не ме карайте да слизам.
Съжалявам не ви чухме.
- Бихте ли повторили?
- Слизам долу.
Закарай колата отпред.
Правим само това което шефа ни каже.
Абе ,закарай колата отпред.
Какво по--
Мамка му.
Усещането е като НОВОКАИН.
Добре приятел ставай. Това да не ти е кънтри клуб.
Мамка му.
- Да имаш кърпичка?
- Моля?
Кърпичка. Пак ми кърви носа.
- Не нямам.
- Кофти.
Хайде. Имаш посетител.
Здрасти чопър.
Приятелката те чака.
Франк, какво става по дяволите?
Очевидно съм задържан за убийство. Смешно нали?
Не не е.
Какво ти е на лицето?
Паднах.
Да не са те били, Франк?
- Ако е така ще ги наритам по--
- Никой не ме е бил. Паднах.
Не знам защо въобще трябва да ми пука.
Как можа да ми причиниш това?
- Аз съм в затвора не ти.
- Да не е моя вината?
Някой се опитва да ме натопи.
Кажи го на приятелката ти с червените гащички. Обзалагам се че знае повече от мен.
Добре успокойте се.
После ще се карате за това.
През следващите 50 години. Нали Чопър?
Защо продължаваш да ми викаш така?
А ти как мислиш момко?
Не се преструвай. Имаме отпечатъците от зъби.
Какви отпечатъци?
Които си оставил по тялото.
Добре си го схрускал нали Чопър?
- Млъкни Хауърд.
- Ти млъкни Анди.
Млъкнете и двамата. Опитваме се да поговорим.
Какво има?
Ето за какво са и били снимките.
Това е свиждането свърши.
Чакай нали каза 15 минути.
Съжалявам ти ми каза да млъквам.
Кажи чао.
- Къде го водите?
Обади се на Майк да ми намери адвокат. Ще го направиш ли?
Съжалявам не може да влезнете.
Тоя трябва да го закарам за споразумение.
Ще продължи най-малко още 20 минути.
Някакъв мафиот. Седнете.
Виж к'во друже.
Не мърдай.
Не мърдай. Разбра ли?
Радвам се да те видя.
- Как е човече?
- Добре.
Току-що присъствах на истински разпит.
Беше добър. Ще го използвам.
- Виждал ли си Лънт?
- Все още не.
- е си ли разбрал?
- Какво?
Обадиха ми се от студиото.
Всичко е на зелено. Снимките скоро ще започнат.
- Това е чудесно.
- Напълно си прав.
Ролята е невероятна.
Слушай.
Мога ли да ти задам няколко въпроса, както онзи път?
- Забрави.
- Хайде де, човече.
Твоя случай е най-добрият. Наистина ще ми помогнеш.
Слушай.
Франки, направи това за мен, човече, и никога няма да го забравя.
Това е обещанието на Ланс Фелпс.
- Не точно в момента.
- Ще отидем в отсрещното кафе.
Ще ти купя една поничка. Ще се забавим най-много 15 минути.
- Искаш да кажеш веднага?
- 15 минути.
В отсрещното кафе.
Добре, но само 15 минути.
Благодаря ти.
Да!
Няма да съжаляваш, кълна се.
Не искам просто да се държа като ченге. Искам да ям, да пия и да сера като ченге.
Стойте, момчета.
- Не мога да ви пусна.
- Защо?
Преди да си ми дал автограф.
Знаех си. Това е Ланс Фелпс.
Гледал съм всичките ти филми.
- Обожавам го този тип.
- Благодаря.
Той известен ли е?
Той ли? Не, не.
Намали малко поничките? Никой не обича дебелите ченгета.
Непрекъснато го обмислям в главата си...
... и си казвам, няма начин.
Няма как ти да си го извършил.
Разбира се, че не, защото би било твърде очевидно.
- Публиката няма да се върже.
- Каква публика?
Нали се сещаш. Все едно е филм.
- Това не е филм. Това е живота.
- Знам.
- Но те знаят ли го?
- Кои?
Публиката.
Хей, аз отивам да се обадя.
Идвам след 2 минути. Поръчай за мен.
- Можеш да звъннеш от мобилния ми.
- Ще използвам монетния.
- Поръчай ми едно кафе. Веднага идвам.
- Добре, но слушай.
Не споменавай името ми, когато влезнеш. Не искам хората да разбират, че съм аз.
Добре.
- Къде отиваш?
- Не те ли бяха хванали.
- Избягах.
- Не е ли чудесно това?
- Имам нужда от помощта ти.
- Значи нямаш никакъв късмет.
Какъв е проблема?
Проблема ли искаш да чуеш? Последните 72 часа пред очите ми има само ченгета.
- И пред моите?
- Млъкни!
Нямам наркотици, нямам пари и ми писна да живея в подобни дупки.
На всичкото отгоре брат ми е мъртъв и ти си го убил.
- Знаеш, че не съм--
- Стига си се преструвал.
Идентифицирали са зъбите ти. Казаха го по телевизията.
Някой се опитва да ме натопи.
Глупости. Вече има положителни проби.
Наведи се.
- Видяха ли ме?
- Не знам.
Влизай в багажника.
Бих искал да ви задам някои въпроси.
Задайте ги на колегите си.
Те вече знаят всичко.
Виждала ли сте този човек след убийството на брат ви?
Както казах на колегите ви, дори не познавам този човек.
- Отивате ли някъде?
- Да.
- Къде?
- Мичиган.
Имам чичо там. Има нужда от помощ за ресторанта си.
Г-це Айви...
... какво ще кажете да се навъртате наоколо в случай, че реши да се покаже?
С най-огромно желание, но...
... чичо ми вече ме очаква.
Най-добре да тръгвам. Дълъг път ме чака.
Ето какво ще направим.
Вие ще останете тук...
... и няма да ви арестувам.
Какъв боклук.
Вече не ги правят като преди?
Гладна ли си?
Жадна?
Е, аз съм.
Отивам до магазинчето на ъгъла.
Ти стой тук.
- Налага ми се, нали?
- Именно.
Не ме карай да те преследвам. Ясно?
Ставай. Хайде.
Нямаме много време.
Хайде, хайде. Насам. Бързо.
За Бога!
- Добре ли си?
- Искам вода.
Ето, пий.
Виж...
... ето ти 37 долара.
- Само толкова имам. Вземи ги и си върви.
- Няма да си тръгна без теб.
Ченгето ще се върне всеки момент.
- Има нещо между нас.
- Няма нищо.
Чукахме се. Има разлика.
Не е така, и го знаеш.
За Бога, идва. Бързо, скрий се под леглото!
Какво правиш?
Разтягам се. Практикувам йога.
Идвал ли е докато ме нямаше?
Ето какво ще ти кажа.
Ако дойде здраво ще загази.
- Имаме неоспорими доказателства.
- Какво доказателства?
Вече знаеш за зъбните отпечатъци.
Вече има и една ножица. Някой я прати по пощата.
Ножица?
С нея е наръгал брат ти в ръката. На нея има 7 ясни отпечатъка.
Ножица? Защо не ми казал това.
Плюс това е продавал наркотици от клиниката си.
Направо е свършен.
О, да. Това легло е готино.
Добре, хайде.
Дай ми една причина да не се развикам и да събудя копелето.
- Защото знаеш истината.
- А всички доказателства?
Това от къде се взе? Ножица?
Не знам, честно.
- Наръгал ли си го?
- Да, но само в ръката.
Ще ми помогнеш ли или не?
Невероятен си. Защо да го правя?
Защото ме харесваш.
И ти е писнало да лъжеш и да крадеш за наркотици. Това ли искаш?
- И ти ще ме спасиш от това?
- Да.
Осъзнай се. Издирват те. Ще те хванат.
Не, няма, защото ще ми помогнеш.
Погледни ме.
Добре ме погледни.
Дори на себе си не мога да помогна. Как бих могла на теб?
От теб искам само да ми повярваш.
Добре, Франк, печелиш.
- Какво ще правим сега?
- Да се махаме оттук.
Ключовете.
Стой тук.
Да, да, добре.
Зъболекарският крем на Леля Вален издържа цял ден...
... като наистина закрепва изкуствените ви зъби.
Благодарение на Леля Вален.
Нанесете няколко капки от Зъболекарският крем на Леля Вален и сте готови,..
... и уверени в това, че зъбите ви са здраво закрепени.
Къде сме?
Това е къщата на Джиин.
- Какво правим тук?
- Търсим.
Какво?
Зъби.
Не си ли се питал за какво й е отливка на зъбите ти?
Каза ми, че иска да се научи да прави отливки.
Не беше ли поне малко подозрителен?
Не. Тя беше много усърдна в работата си.
Огледай се и се опитай да видиш нещо.
Вероятно са скрити на някое скрито място.
Тази жена наред ли е.
Сигурно готви огнеупорна риба тон.
Това за Джиин е нормално. Обича всичко да бъде изрядно.
Тя е много, много...
... много подредена.
Мисля, че трябва да е тук--
Това не ми вдъхва доверие.
Не съм го писал аз.
Имаш ли някаква застраховка живот или някакво завещание?
Не, просто--
Току-що открихме нова корпорация.
Пекарнята на Барби. Г-н Мъфин на телефона.
Майк, аз съм Франк.
Какво става? По всички канали те дават.
Тази корпорация, която направихме за офиса.
Има ли някаква допълнителна клауза, според която...
... ако ме осъдят за углавно престъпление всичко да бъде преписано на--
Разбира се, че има.
Не ставай смешен. Ти го предложи.
- Не съм.
- Напротив.
- Не съм.
- Може да е била Джиин.
- Изчакай да се обадя на Луис.
- Не, не. Благодаря.
Нека позная.
Тя е ръководела корпорацията, нали?
Идеално.
Наследницата?
Недей да съжаляваш много, Франк.
Ти не си единственият--
Какво му е на това животно?
Кое?
Заека там. Много е--
Усмихва се.
Ето ги.
- Това твоите зъби ли са?
- Моите са, да.
- През прозореца.
- Много е високо.
- Къде?
- Тук.
Чакай. Лампата.
Отливката!
Хайде, Франк, бързо. Качва се по стълбите.
Хайде. Бързо.
Да, аз съм.
Успокой се малко. Много е просто.
Донеси пушката в офиса.
Всичко съм планирала.
С кого говори?
Не, просто донеси пушката в офиса. Ще я оставим там, ясно?
Какво?
- Трябва да й кажеш нещо.
- Ще я проследим до офиса.
Това е най-тъпата идея за сега.
Да, ще говоря с него.
Какво по--
По дяволите.
Да, ще бъда добра със старчето.
Какво?
Сложи го в торба!
Донеси ми го в офиса след 15 минути.
Ти. Ти.
Да се махаме веднага оттук.
Трябва да разбера с кой говори досега. Мамка му! Няма памет за последния номер.
- Но ти вече знаеш.
- Брат ми не би убил човек.
- Имаме още един проблем.
- Какъв?
Взела е зъбите.
Никой не ни следи.
Защо не дадеш малко газ?
Това е трошляк от 73, Франк. По-бързо не може.
Виж. Малкия го дават по телевизията.
Харлан! Престани! Това трябва да е чисто!
За малко да нараниш малкия.
- Ти просто не разбираш.
- Наистина ли?
Какво по-точно не разбирам?
Там е работата, Харлан.
Ако ти обясня какво не разбираш, ти пак не ме разбираш.
За Бога.
Имахме много точен план. Прост, идеален план.
Да, имахме.
Накара ме да го преговоря 8 милиона пъти.
Чакай малко. Чакай. Погледни ме. Спри за малко.
Кажи ми го отново, още веднъж. Ще--
Добре, намирам някаква наркоманка в Детройт, водя я тук...
... карам я да открадне упойващите вещества от Франк за да излезе, че той ги продава.
Добро момче.
Направих точно както ми каза. Намерих идеалното момиче.
Не направи както ти казах. Доведе двама наркомана, не един.
И изведнъж онзи тип идва в офиса.
Имаш ли представа какво си направил? Това там е брат й.
- Не ме гледай.
- Млъкни.
- Не съм го довел аз.
- Млъкни!
Доведи го тази вечер в къщата на Франк.
Разбра ли, смотан, тъп--
- Ти ме излъга.
- Уби онзи тип!
Никой не трябваше да умира.
- Вземи го!
- Не я искам тази пушка!
Франк ще дойде всеки момент. Просто върви!
Не знам как успя да ме забъркаш в това.
О, престани, Харлан! Приеми фактите!
Ти искаш това, което има брат ти, но не можеш да го получиш сам.
Защо не се омъжи за него?
- Моля?
- Защо просто не се омъжи за него?
Слушай.
Цял живот съм се грижела за някой...
... и вече ми писна.
Всичко съм организирала. Гледах всичко да бъде идеално.
Правела съм живота на всеки лесен.
Писна ми от това! Повече няма да съм зависима!
Знаеш ли колко е трудно...
... да си перфектен...
... когато всеки иска да се погрижиш за него?
Някой правил ли е това за мен? Никой не го е правил.
Никой. Никой!
И ми омръзна всички други да получават облагите...
... и за мен да не остава нищо.
Искам аз да съм шефа! Искам да съм отгоре! Защото го заслужавам!
Ще го получа и ако не можеш да разбереш това, значи си идиот.
Ето. Виждаш ли? Продължаваш да ме наричаш така.
Но ти си тази, която уби човека.
Сега кой е идиота?
Прав си.
Аз съм. Сега чувстваш ли се по-добре? Прав си.
Прав си.
Не знам. Знаеш ли какво? Наистина съжалявам.
Така си е, прав съм.
И двамата се издънихме.
- Ела тук. И двамата сме виновни.
- И аз съжалявам, скъпа.
Ще се погрижа да получим това, което заслужаваме.
Сега легни.
Ще се погрижиш ли за малкия ми приятел?
А ти погрижил ли си се за мен? Донесе ли това, което те помолих?
Да, нося го.
Добре, иди да легнеш.
Хайде.
Легни на стола.
Хайде, настани се.
Добре, отпусни се.
Легни назад.
Само да се приготвя.
Какво правиш?
Приготвям се за теб.
- Хайде. Изгарям, сестра.
- Сестра.
Боли.
Само още секунда.
Какво правиш--
Франк, това наистина е лоша идея.
Всичко ще бъде наред.
В магазина за понички след час, нали? Ще бъдеш там?
Да.
Внимавай.
Харлан, какво правиш в--
Изведнъж, стоейки там...
... вникнах в нещата.
Тя ме беше натопила, ясно.
Не само за убийството на Дуейн.
Но също така и за това на Харлан.
Имаше отпечатъци от зъбите ми по цялото му тяло.
Тогава видях разрешението.
Стоеше точно пред мен.
Франк Сангстър трябваше да умре...
... както и целият му идеален свят.
Странно е, но...
... не боли колко си мислех.
Всъщност, с всеки изваден зъб...
... се чувствах все по-добре...
... по-малко потиснат...
... малко по-свободен.
Докато не се почувствах толкова свободен...
... че това, което трябваше да направя изобщо не ми изглеждаше лошо.
Насам. Още вода.
Рано на следващата сутрин, когато намериха останките...
... щеше да е останало само едно нещо-- зъбите.
Зъбите на Франк Сангстър.
Джиин ми е дала поне един добър съвет.
Тя настояваше за огнеупорните шкафчета...
... за видеокасетите.
Елате тук.
Просто се оправям за теб.
Добре, да го погледнем от друга страна.
Имаме запис на който се вижда как застрелваш зъболекаря в главата.
Да преминем към съществото. Знаеш какво искаме да ни кажеш.
Продължавате да ми задавате едни и същи въпроси.
- А ти продължаваш да ни даваш различни отговори.
- Това е истината.
И когато ни кажеш каквото искаме да знаем--
- Аз съм честна с вас!
- Честна?
- Това е обида!
- знаеш ли какво е това?
Това е остатъка от живота ти!
- Пусни ме!
- никъде няма да ходиш.
Отиваш директно в затвора. Точно така. Никъде.
Добре, това са пълни глупости. Знам, че ще си признаеш.
Да извикаме ако искаш екипа за разпит!
Стават доста твърди, ако не им съдействаш.
Хайде. Откажи се.
Кажи ми каквото искам да чуя!
Ще броя до едно!
- Едно!
- Повече не видях Джиин.
Но тя е доста дружелюбна. Сигурен съм, че има много нови приятели.
Голямото момче ще бъде тук,..
... Фъзи ето тук,..
... Теди ето тук, Пиги ще бъде тук,..
... Мънки ще е тук, а малкият Скипи ето тук.
Сюзън и аз...
... стигнахме до летището същата вечер и се измъкнахме от страната.
Трябваше ни малко време, но с парите от книгата...
... написана под името Харлан Сангстър...
... успяхме да си купим една малка вила сред природата на Франция.
Но няма да ви кажа къде.
Няколко месеца по-рано заведох Сюзън при местен зъболекар...
... и накрая й оправиха този зъб.
Каза, че се чувства страхотно.
Все още вярвам в мотото си.
Най-лошото нещо, което може да се случи на човек е да загуби зъбите си...
... освен, ако не си ги извади сам.