25th Hour (2002) (25th_Hour_CD2.sub) Свали субтитрите
- Готина е.
- Ахъм.
Човече.
Един от училището...
този, ъм, учителя по биология, Тери...
Познаваш ли Тери?
Не, не мисля.
Както и да е, та той... той харесва едно момиче.
- Харесва ученичка?
- Да, ученичка.
Да.
- Непълнолетна.
- О, човече.
- Та тя е на 16, може би 17.
Не знам.
Ъм, тя не е красива,
ъм,... не в класическия смисъл,
но тя...
Не знам. В нея има нещо особено.
Нали разбираш.
И аз му казах. Аз...
Казах на Тери, да забрави за нея, нали знаеш?
Но той е като обсебен,
и ме плаши как говори за нея.
Но той пък... "Още пет години и
тя ще е завършила колеж."
"Та, аз ще съм на 36.
"Нали знаеш, и... нали знаеш?
няма нищо лошо в това, нали?"
Не си я шибал още нали, а? Или си?
Не, съжалявам. Чу ли какво ти говорех?
Не, не съм я изчукал.
Естествено...
Това е добре, защото, човече, би било огромна грешка.
Ами, аз... аз не съм извратеняк.
Знаеш ли какво не бива да пита никога един мъж в галантерия?
Какво?
"Имате ли ги и в детски размер?"
Помисли върху това.
- Какво пък значеше това?
- Това е пример.
- Просто шега..
- Пример ли?
Защо винаги трябва да става така?
Не може ли просто да си седнем тихо и кротко,
и да си пием биричката?
Какво ти става?
Франсис Ксавиер Слотъри.
Здравей, скъпа.
- Как си, Натюрел?
- Здрасти.
- Радвам се, че те виждам.
- Аз също.
- Здрасти.
- Как я караш, Джейк?
Нат.
- Изглеждаш фантастично.
- Ето, седни.
Благодаря ти.
Какви ги вършите, момчета?
Франк флиртува с барманката.
O, нима? Е, каква е присъдата?
Виновна е, че изглежда добре.
O, та тя е само цици, Франсис.
O, така ли? Видя ли и дупето?
Има доста добро дупе. Направо струи сексапил.
О, струи от нея, ама нещо друго.
Виждаш ли, ето това е... това е толкова типично.
Точно за това ти говорех, Джейк.
Защо винаги, когато някъде влезе жена с готини цици,
всяка друга жена веднага я нарича курва?
Аз имам готини цици. И не съм курва.
Казваш ти. И друго...
Ей!
Когато се обадя на някое гадже, и й кажа "Ей, ще се видим
за вечеря едикъде си,"
не мога да се отлепя от телефона още половин час?
Това е лудост. Вие сте болни.
А, и кажи ми. Моля те, обясни ми това.
Защо жените плачат
след страхотен секс?
Да, защо е така?
Какво е това, а?
О, боже мой.
- Какво?
- Ти наистина ли?
Да.
Ами, то си е приятно нещо, не е...
О, моля те.
Ти си един жалък тъпак, Франсис.
Изглежда, че те свалиха,
от 99-те процента.
Да. Благодаря, Джейк.
Трябваше да си тук преди малко.
Пропусна страхотна история за въображаемия приятел на Джейк.
Oкей.
Е, къде е човека?
Не че, вигаги не закъснява.
По-добре да закъснее утре.
Как е баща му?
Сякаш е остарял с 20 години през последните два месеца.
Много лошо.
Хайде, хайде.
Трябва да го даваме по-весело,
нека бъде хубава вечер за него.
Добре.
Защо не ни осветлиш за още някой сексуален трик?
Определено ще ни разведри.
Туш.
Къде е дамската тоалетна?
Благодаря ти.
Сигурен съм, че тя плаче след секс с него.
Залагам цяло състояние на това.
Иска ти се да разбереш, нали?
Пригответе се за трагичен завършек, дечица.
- Здрасти.
- Здравейте.
Отдавна ли чакате?
Не, подранихме малко.
Аха. Натюрел?
В тоалетната.
Ей, тези са от мен.
- Наздраве. Благодаря ти, Джоди.
- Благодаря ти.
Ей, трябва да дойдете в неделя на купона за рождения ми ден.
Да.
Благодаря, Джоди.
Ти няма нужда да идваш.
Аз просто... просто ви поканих.
- Не, благодаря.
- Благодаря ти.
Майната й на неделята.
- Ей.
- Майната й на неделята.
Бая народ се е събрал да се сбогува.
Имаш доста почитатели.
Да.
Мисля, че ние сме най-дъртите тук.
"Ние"?
Това е моя човек.
Как я караш, великане?
Г-н. Мъжки... човекът пристигна!
Пристигам и си отивам едновременно.
7 години, човече... не е шега работа.
Човече, това е обезпокоително.
Това е думата.
Проклятие, добре ли си?
Опитвам се да не мисля за това, нали разбираш?
Какво... какво е това? Какво... какво става тук?
Това е прочутия ДиДжей Дъск, човече.
Това е приятелчето ми от Форт Грийн.
Готин е. На 17 години, човече.
- 17?
- Шибани 17!
Но направо кара мацките да подскачат, пич.
И не се тревожи за тъпканицата.
- Всички сте във ВИП ложата.
- Това са мои хора.
Искаш да влезем оттук ли?
Не, минавате отзад, вратата ще бъде отворена.
- Не се притеснявай за това.
- Благодаря ти.
Ей, слушай, не се разбеснявай,
докато не стане време за беснеене,
чуваш ли?
Грижи се за себе си.
Ще се видим после.
Ще се видим, когато мога.
Ей, Елински!
Г-н. Елински! О, боже мой!
Какво правите тук?
Аз-аз мислех, че никога не напускате училището.
Мислех, че си имате легло долу в парното или нещо такова.
Ъъм...
Мери Д'Анунцио.
Мери "(5-)" Д'Анунцио, да, аз съм.
Шегувам се. Не е толкова важно.
Не, окей. Тук съм с приятели, така че, трябва да вървя.
Тоя пич, който дойде днес в класа? Той познава тоя-оня, нали?
Тоест, мислите ли, че може да ни вкара?
Не, аз не... не мисля...
Знаете ли, никого не пускат.
Казват, че е претъпкано,
но аз трябва да вляза... наистина, трябва.
Фен ли сте на Дъск?
Да, е-естествено.
Той е абсолютно точен пич, нали? Тоест, невероятен е.
Не мога да повярвам, че ви кефи.
Не се обиждайте, но си мислех, че ви харесват стари шлагери
като на Бари Манилоу или нещо подобно.
Не, мисля, че... мисля, че Дъск е много добър.
Всъщност, аз... аз харесвам по-ранните му работи.
- Ей, Джейк!
- По-ранните му работи?
Да?
Какви ги вършиш?
Аз...
Хайде, задържаме човека на вратата.
- Ние сме заедно.
- Да вървим.
Ти си онзи тип с кучето, нали?
Пак ти. Да. Не мина ли времето ти за лягане?
O, не. Аз съм с Джейк. Ние сме... ние сме гаджета.
- Гаджета? Наистина?
- Тя се шегува.
Ами, идвайте. Има достатъчно място за гаджетата.
Аз съм тук с приятели. Може ли...може ли и те да дойдат?
- Момичета?
- Мери, моля те.
Да не си откачила?
Не може да вкараме и още една сурия типове. Да вървим, хайде.
Тя не може да влезе вътре.
Не, няма нищо, няма нищо.
- Монти...
- Какво става? Тези двамата.
Да, добре.
Не е истина.
Знаеш ли, виждала съм снимки на това място.
Когато Дафт Пънк е бил тук.
И, ъм, кой си ти? Известен ли си?
Ей, Д'Анунцио какво ще кажеш
да спреш за малко с въпросите?
Пийни малко шампанско.
Окей.
Коя е тази?
Една от ученичките на Джейк.
Какво?
Наслаждавайте се.
Шампанско за истинските ми приятели...
и истинско страдание за фалишивите ми такива.
Наздраве.
Харесва ли ти?
Аха.
Някой иска ли да танцува?
Хайде, танцувай с мен.
Върви.
Не, не, давай. Ще се присъединя после.
- Наистина ли?
- Да.
Ей, Дафни, имаш ли уиски?
Какво по-точно искаш?
МакКалън, осемнайсетгодишно.
Ще се кача да видя дали горе нямаме.
Чакай. Ще дойда с теб.
След секунди се връщам.
Не мога да повярвам, че вкара моя ученичка тук.
О, хайде де.
Стига, тя е сладка. Наистина е сладурана.
Малко прекалено бърбори, но е сладурче.
Заради теб ще ме уволнят.
Осъзнаваш ли това?
Сега тя ще разкаже на приятелите си,
а те на техните приятели,
и просто ще плъзне мълвата.
- Че какво толкоз ще кажат?
Ще кажат, срещнал си я в клуба,
видели сте се, и сте си поговорили малко.
Сериозно, искам да кажа, ти не си направил нищо лошо все още.
Какво искаш да кажеш с "все още"?
Тя е готина. И си пада по теб. Ще ти се метне за нула време.
Тя е на 17, разбра ли?
И ми е ученичка.
Аз не мога да я пипна дори...
Не сега, но след около седем месеца ще завършва...
Ще бъде на годините на Натюрел, когато я срещнах.
- Както казах, още не.
- Окей!
Окей. Виж, Джейк, Джейк, майтапя се.
- Ами, нали знаеш...
- Няма да те тормозя.
Ти си умен. Прекалено си умен за тези глупости.
Наистина, винаги си бил над тези неща.
Уважавам това. Наистина.
Ето, още една глътка.
Казвам ти, още една такава, и аз ще съм, ъм...
Да, бесен съм.
Ей, слушай, направи ми тост.
Искаш да ти вдигна тост?
Да, хайде. Няма да те видя доста дълго време.
Искам да имам хубав спомен. Кажи нещо хубаво.
Окей.
Ъъм...
Боже.
Джейк, отпусни се.
Недей... ето, ъм, за Дойл.
- За Дойл.
- Добре.
Твоето куче сега.
- Не.
- Да.
- Той те обича.
- Така ли?
Обича те, и има нужда от дом, защото заминавам.
Да, ами, не знам. Не знам.
Тоест, нали си виждал колко е малък апартамента ми?
Е, и? Дойл е куражлия. Виждал е и по-лошо.
Ще се приучи да живее и на по-тясно.
Ще оцелее.
Да, ами Нат?
Не, не, тя се... тя се премества с майка си.
Жената го мрази,
Дойл ненавижда Франк,
а баща ми е алергичен, така че...
Като го спасих... спасявайки го...
Кълна се в бога, най-доброто нещо, което съм направил през живота си
беше, че спасих малкия кучи син,
защото всеки негов ден той преживяваше,
благодарение на мен.
- Знаеш ли какво?
- Ще го прибереш ли вкъщи?
Ще го приютиш ли, докато ме няма?
Ще бъде чест за мен.
- Наистина ли?
- Да.
Клубът е луднал, момчета.
Има чудесен ордьовър от мацки тук тази вечер.
А ти си талантлив скаут, а?
Определено. Как я карате вие?
- Добре.
- Добре.
Е, кое е малкото курве с теб, Джейк?
Моя ученичка.
Готина ученичка.
Какво?
Не!
Не и "ученичката"?
"Приятелката на Тери"... ученичката?
Знаеш ли какво? Напомни ми никога да не ти споделям нещо.
Окей, слушай. Остави го на мира.
Той е единствения достоен мъж тука.
- Той върши благородно дело.
- Добре.
Купон започнал без мен?!
Да, започна без теб, дебел руски шибаняк такъв.
Дебел украински шибаняк.
Ами, и има ли... има ли разлика?
Монти, приятелю, ти отдълго тук?
Не много.
Отворили шампанско без мен.
Ей, времето тече, Костя.
Нямам всичкото време на света.
- Здравей, Франк.
- Как я караш, Костадин?
Костя, моля... Костя.
- Как я караш, братле?
- Добре съм.
По-добре би бил, когато наш приятел се завърне, нали?
Джейсън, да?
Джейкъб.
Шампанското ми, харесва ти?
Добро е..
Монти, имам прекрасна жена, много хубава.
Така ли, ами, нещо не съм в настроение за това.
Имам си хубаво момиче.
Знам, знам. Тази вечер е специална.
Последна вечер като свободен.
Избрал я специално за теб.
Последното момиче, което ми беше избрал имаше три зъба,
и то всичките кътници.
Смешно, че го казваш.
Защо? Защо да е смешно, че казвам това?
Каквото казваш, беше смешно.
Костя, не можеш... когато ти...
Това е израз. Ако кажеш това...
Това е, ъм, евфемизъм, нали?
Можеш ли да му го обясниш? Ти си учител по английски.
Ъъм...
Мисля, че той иска да каже, Костя, че когато казваш,
"Смешно е, че го казваш,"
това означава, че си се сетил за някоя смешна история.
Точно.
Не, не.
Беше смешно, когато каза...
"Смешно е, че го казваш."
Все още ми звучи безсмислено.
Ето, с това трябва да се разправям.
С теб съм.
- Виждаш? Перфектно ясно.
- Ела.
- Ще я видиш.
- I don't think so.
Натюрел, тя танцува ей там.
Ние бъдем бързи. Трябва видиш тази кучка.
Защо не намериш готини мацки за приятелите ми тук?
- Франк?
- Нее, аз съм си добре.
Аз съм чудесно.
Да слезем долу.
- Ела с мен.
- Добре ми е.
Не, не, не. Забрави това.
Трябва говоря с теб, за около, 5 минути.
Добре.
Аз тук ли да остана?
Да, някой трябва да се погрижи за Натюрел
и, нали знаеш, твоят... твоят блян.
Да кажа ли на Нат, че си отишъл да правиш секс с проститутки?
Не, не казвай това.
Кажи й каквото искаш. Просто не си тръгвай, става ли?
Изчакай малко. Ще идем до Ъптаун и ще вземем Дойл.
Е, кога да мина да те взема?
Ще изчезвам към 4:00.
В частната стая ли отиваме?
Естествено, частната стая.
Съжалявам, Монти.
Трябва да говоря с Франк за пет минутки.
Ще се видим долу.
След момичето, Чичо Николай иска говори с тебе.
Знам, знам, Костя. Дай ми 5 минутки.
Помни, те чакат.
Знам, че ме чакат! Дай ми 5 шибани минути!
Окей.
Изглежда добре в сребро, а?
Да.
Знаеш ли, Натюрел... казвал съм ти, нали?
Тя е единственото момиче, за което съм си фантазирал
след като спах с нея.
Това нормално ли е?
Това си е съвсем нормално.
Здравейте, момчета.
- Утре, а?
- Точно така.
Просто кратка дрямка. Пази се, братле.
Мамка му.
Мамка му.
Как си, братле? Добре ли си?
Шест месеца, нали знаеш.
Хайде де, стига.
Шест месеца преди да ме спипат,
щях да дойда при теб с мангизите...
да ги пуснеш в оборот, да ги сложиш в банката.
Недей така.
Щях да се отдръпна, и да гледам как се множат.
Щяхме да забогатеем.
Знаеш ли, Монти, не трябва да говориш така.
Просто си казвах, "Не, чакай,
мога да изкарам още малко, само още малко."
Станах алчен, прекалено алчен. И се прецаках.
Човече, ще откачиш, ако
продължаваш така да говориш за това.
Смо това мога да правя, да мисля за това.
- Няма да ме бъде, Франк.
- Не, ще те.
Има хиляди типове там, по-корави от мен.
Искам да кажа, тук, някакъв боклук не иска да ми плати,
и с Костя зад гърба ми, съм доста страшен.
Но там съм едно хърбаво бяло момче без приятели.
Тези типове ще ме довършат и ще ме захвърлят.
Не, няма, човече.
И знаеш ли защо? Защото ти си по-умен от всичките.
Ще се изправиш там,
щес и държиш очите отворени и устата затворена.
Ще им знаеш имената, и цялата история.
Ще завладееш мястото само за седмица.
Мястото е претъпкано.
Сложили са койки и в гимнастичския салон
за да се справят с идващите.
Отивам в място заедно с още 200 човека, Франк.
Така че, представи си... първата вечер, гасят лампите.
Пазачите се оттеглят,
поглеждайки ме през рамо, смеейки ми се,
"Доста си далеч от вкъщи."
Вратите се затварят, бам... аз съм на пода,
някакъв огромен тип е опрял коляно в гърба ми.
Може и да отупам някой друг, но те са прекалено много.
Някой изважда тръба изпод дюшека си,
и започва да ме млати в лицето...
не просто за да ме нарани, а за да ми избие зъбите,
така че да им въртя свирки цяла нощ,
и да не се притесняват, че мога да ги ухапя.
Дакажем, че изкарам седемте години
без 84 дни за добро поведение.
И какво тогава? Какво мога да върша?
Не мога да си намеря работа в нормалния свят.
Не мога пак да върша това.
15 години до доживот е за второ нарушение.
Тоест, аз...
аз ще бъда 38-годишен изпедерастен бивш затворник
със зъбки, дадени ми от държавата.
На 38 все още си млад.
Ще излезеш оттам, и двамата заедно,
ще започнем нещо... например, ще отворим бар.
Ние сме две ирландски хлапета от Бруклин.
Не може да нямаме бар, нали?
Как може да нямаме собствен бар?
Хайде, ще даваме безплатни хот-дози в "Съботната футболна вечер"
нали?
Ще сложим стар джу-бокс в ъгъла.
Зелена бира в деня на Св. Патрик.
Майната й на бирата, Франк.
Ти се спукваше от бачкане 15 години за да се махнеш от тая зелена бира.
Боже, и аз мразя това. Просто казвах, че имаме възможности.
Оценявам загрижеността ти.
Просто не го виждам, човече.
След седем години ти ще си имаш собствен бизнес.
Не те виждам да работиш с мен.
Но ние се познаваме от тригодишни още.
Някога да съм те излъгал, а?
Някога да не съм изпълнил обещанието си към теб?
Да съм казал, че ще бъда някъде и да не съм се появил?
Не.
Ще бъда там, и когато излезеш, чуваш ли ме?
Мамка му, ще бъда там.
Знам, знам че ще бъдеш,
но няма да си с мен утре,
а всичко е за утре.
Слушай, имам една идея,
по един начин има вариант да си осигуря спокойствие,
но трябва да ми направиш огромна услуга.
Хубаво.
Джейк Змията.
Джейк Змията.
Какво правиш?
Не се паникьосвай. На никой тук не му пука.
На мен ми пука.
На мен ми пука!
Знаеш ли какво ще стане, ако някой ме види?
Ивинявам се, г-н. Елински.
Пияна ли си?
Да.
И взех малко екстази по-рано.
Това не ми трябва да го знам.
Знаете ли, Натюрел е жестока.
Тя познава всички тук,
и направо обожавам това име, нали?
Нали знаете, 100% "натурално."
Натурален вкус.
А какво му е на гаджето й, Монти?
Като че ли мястото е негово.
Мери,...
Мери,...
Мислиш ли, че ще успееш да не говориш
за това в училищеl...
Имам впредвид, за цялата тази вечер?
А мислите ли, че е възможно
да ми пишете шестица този срок?
Кажи ми, че се шегуваш.
Кажи ми, че се шегуваш.
Шегувам се.
Точно затова ми харесваш, Елински.
Какво?
Какво?
А?
Какво харесваш в мен?
Няма значение.
Ей, мислите ли, че съм странна?
Не, не мисля, че си странна.
Позволено ли ти е да оставаш до толкова късно...
през седмицата?
Мислите ли, че на майка ми й пука?
Тя вероятно е с гаджето си, и без това.
Трябва да поспя.
Изключено. Не можете да заспите все още.
Дъск се развихря.
Ей,...
има ли тоалетна тук?
Има ли?
Да.
Да?
Къде е?
Тя е, ъм...
горе по стълбите.
Там отзад.
- Искаш да пишкаш ли?
- Не.
Ей.
Здрасти.
- Мога ли да те помоля за нещо?
Ще наглеждаш Монти тази вечер, нали?
Дръж се за него.
Какво има?
Той се държи... наистина странно.
Той отива в затвора след няколко часа.
Как искаш да се държи?
Искам да бъде поне малко изплашен.
Ами, той е изплашен, Натюрел.
Повярвй ми, изплашен е.
Просто не искам да се нарани.
Така че, ще се погрижиш ли за него?
Мисля, че той не иска да бъда тук.
Защо? Защо да не те иска тук?
Видя ли как ме гледаше преди малко?
Като че ли не ми вярва.
И каква причина има за да не ти вярва?
Ще си ида горе, Франсис.
Когато го видиш, просто...
Хубаво.
Разбрах.
Хей.
Добре ли си?
Как можа да направи това, а?
Просто да го захвърли?
Аз съм най-стария му приятел.
Какво направих за да го спра? Какво му казах? Нищо.
Нито дума.
Когато започна да продава трева на хлапетата в Ковънтри,
не казах нищо.
Всички разправяха как взимат от Монти,
цялото училище,
и аз знаех че ще го заковат накрая, знаех го.
И не казах нито дума.
През последните шибани 10 години, само го наблюдавах
как затъва все повече и повече с тези приятелчета,
които не би искала да докоснат и Дойл дори.
И казах ли, "Ей, внимателно, Монти,
осъзнай се бе, човек"?
Нищо не казах.
Просто си седях и гледах как си съсипва живота.
А и ти, също, нали? И двамата.
- Всички.
- Монти никого не слуша.
Знаеш колко е твърдоглав, нали?
Казвах му да престане поне сто пъти.
Наистина ли?
Това преди да се настаниш в апартамента му ли беше или след?
От всички вечери, моля те само не тази. Не започвай това.
Кой плащаше за апартамента?
Трябва да пийна.
Джей Ди, скоч.
Преди да ти даде платинената огърлица или след това?
Внимавай какви ги дрънкаш, а?
Кой плати за диамантените обеци на Картие...
за сребристата рокля, която носиш сега?
Платени са от пристрастеността на други хора.
- Отдръпни се.
- Точно това казвам.
Летяхте до Сан Хуан двамата, само в първа класа.
С какво, мислиш, плати за Пуерто Рико?
Никога не си била в Пу... слушай ме.
Никога не си била в Пуерто Рико в живота си преди Монти.
Ти ли си му казвала да престане? Как ли пък не, Натюрел.
Махни се.
Знаеше каква е сделката на минутата, в която го видя.
Хайде.
Никога не си работила нищо през целия си живот.
Живееше на гърба на другите.
И никога не си казала нито думичка.
Кой си ти, че да ме съдиш?
А? Ти отказа ли го?
Ти си най-добрия му приятел, и никога не каза нищо.
Но сега аз съм виновна? Аз съм лошата?
Никога не съм взела парите му. Нито веднъж, дори и...
Откога чакаш този момент, а?
Дойдох за да поговоря с приятеля си Франсис.
Само преди минута, ти ми бе приятел. Пиян ли си?
Кажи ми, че си пил прекалено. Ти си шибано пиян.
Аз съм ирландец. Аз не мога да се напия, разбра ли?
И знам точно какво казвам.
Точно след седем години, аз ще бъда пред затвора.
Ти ще се омъжена за Монти. Вярно или невярно?
- Вярно или невярно?
- Какво ти става?
Искаш аз да съм лошата ли? Хубаво, аз съм лошата.
Щастлив ли си сега?
Божичко, Франсис.
Просто казвах,...
че ти знаеше къде е скрил парите.
Знаеше къде е скрил наркотика, нали?
Какви, по дяволите, ги плещиш?
Какви, по дяволите, ги говориш сега, Франсис?
Много добре знаеш за какво говоря.
Казах на Монти, когато те срещна,
но той не искаше да ме слуша.
Казах му, "Натюрел Ривера,...
тя не е нищо повече от пикантно малко курве."
Нат.
Търсих те навсякъде.
Още едно? Ето.
Тя добре ли е?
Хйде да се махаме, а?
Не. Трябва да изчакаме Монти.
Целунах я.
Ти какво?
Моята ученичка, Аз... аз я целунах.
Ти на какъв се правиш... Р. Кели ли?
Целунах моята 17-годишна ученичка.
Джейк,... я пийни.
Млъквай.
Извинете. Може ли... може ли чаша вода?
Майната му. Сипи му.
- Сипи му.
- Окей.
Не искам да пия повече, Франк.
Дай му уиски.
Млъкни. Изпий го.
Монтгомъри, как е купона?
Чудесен. Благодаря за организацията.
Първия път, когато бях в затвора...
бях на 14 години.
Кльощаво малко момче... много изплашено.
Когато излязох, ми бе поникнала брада.
Бях възрастен.
Върнах се в родния си град.
Отидох при майка си. Целунах я.
И тя запищя.
Не ме позна.
Бил съм в три различни затвора, Монтгомъри.
В три различни страни.
И знаеш ли какво научих?
Научих, че затвора е лошо място, в което да бъдеш.
Седем години са дълго време.
Някои хора биха направили всичко
за да избягнат седем години в затвора.
Твоят баща е трудолюбив човек.
Къде е бара му?
Стейтън Айлънд?
Бей Стрийт № 2192?
Пътува от Бей Ридж... с Джийп Гранд Вагонер от 1986-та.
Да ти кажа ли колко е навъртял с тази кола?
Баща ти...
Харесвам баща ти,...
отруден човечец.
Имал е лош късмет.
Всички в квартала са обичали майка ти.
Да?
Да.
Всички казваха, че била красива жена.
Искам да помогна на твоя баща.
Мога да използвам такъв човек, работлив човек,
на когото да мога да разчитам.
Мога да се погрижа за баща ти.
Разбираш ли какво имам предвид, Монтгомъри?
Няма нужда да правите това. Не трябва...
Нищо не съм казал на никого, окей?
Не забърквайте баща ми.
Зададох ти въпрос, Монтгомъри.
Да. Разбирам абсолютно какво имате предвид.
Имам добра работа за твоя баща.
Ще ми помогнем за парите, които дължи.
Не, благодаря ви.
Добро оръжие.
Точно.
И надеждно.
Без засечки.
Стрелял ли си някога?
По някого, имам впредвид.
Не.
Това е играчка за теб.
Не играчка, а реквизит. За теб е реквизит, като на актьор.
Греша ли?
С пистолета, ти се чувстваш... по-опасен.
Не бих могъл да знам. Не е мой.
Нищо не съм казал.
Никога не съм казал нищо, Николай. Кълна се в бога.
Те преследваха мен за да пипнат теб.
Знам това. Ти го знаеш. Те се опитаха.
Не им казах нищо.
Вярвам ти, Монтгомъри.
Това е съветът ми към теб...
когато влезеш там, разбери кой кой е.
Открий човека, когото никой не защитава...
човек без приятели...
и го пребий, докато окървавиш очите му.
Накарай ги да мислят, че си малко луд,
но и ги уважаваш, също така.
Уважавай, когото трябва.
Добре изглеждаш. Няма да ти е лесно.
Но помни, бях на 14, когато влязох за пръв път.
Татуирах си "Оцелей!" на ръката
в нощта преди да вляза.
И го направих.
Правим каквото трябва за да оцелеем.
Монти, моля те! Монти!
А сега имаме този проблем.
Колко хора знаеха, че държиш стоката в дивана, а?
Гаджето ти и Костя. Никой друг.
Изправете го!
Костя те предаде, малки ми братко.
Той се обади и открадна седем години от живота ти.
Притиснали са го яко.
И вместо да го издържи като мъж, той те е продал!
Не е вярно.
Знаеш ли как да го използваш?
Да, знам как да го използвам.
Добре. Този човек не заслужава да живее.
Той предаде теб. Предаде мен.
Открадна от теб.
Открадна седем години от теб. Сложи му края.
Моля. Не, не, не.
Не, не, не. Не, не го прави!
- Млъкни!
- Не!
Млъкни! Не говори!
- Ти, копеле мръсно!
- Те лъжат.
Защо го направи?! Защо го направи?!
Накара ме да повярвам, че е тя?! Защо ми каза, че е била тя?!
- Не прави това.
- Защо ми каза, че е била тя?!
Убий тази хлебарка!
Защо?!
Не, не, не, не, Монти! Не!
- Защо?! Защо?!
- Моля те!
Защо ми каза, че е била тя?!
- Направи го!
- Нямах избор!
Нямах избор, Монти!
- Защо?!
- Моля те.
Защо?! Защо?!
Нямах избор.
Нямах избор.
Казахте ми да се доверя на този човек, Доверих му се.
И затова получих седем години.
Почистете собствената си бъркотия.
Внимавай!
Правете каквото искате с него.
Когато изляза през тази врата, съм приключил.
Аз съм вън и баща ми също.
Постъпваш глупаво.
Ще ме пуснете ли или не?
Помни какво ти казах.
Човек... без приятели.
Не, Монти, моля те.
- Монти, хайде.
- Повярвай ми. Моля те.
Ти ми беше приятел.
Моля те, Монти, съжалявам. Не ме оставяй.
Хайде. Пропускаш купона си.
Не!
Знаеш ли колко е часа?
Колко е часа?
Късно през нощта. Не, рано е вече.
Ще издържите ли още малко?
Да.
Да. Определено.
Хей.
Ела тук.
Ето, това е Джейк.
Помниш ли Джейк?
Да. Иди при Джейк.
Хей, кое време е?
Остават ми още няколко часа.
Съжалявам за всичко,
което ти причиних, Натюрел.
Бях объркан.
Мислех... мислех, че ти...
Няма значение.
Има значение за мен.
Не искам да ме мразиш, когато вече ме няма.
Никога не бих могла да те мразя, Монтгомъри.
Обичам те.
Ей, остани с мен.
Ома още нещо, което трябва да свърша.
- Не си отивай.
- Ще се върна.
Няма ли да е живот това, а?
Да.
Да работиш на влекач, да си в реката всяка сутрин.
Да, чудно би било.
Чудно.
Колко ти е часа?
6:15.
Добре.
Добре.
Хайде.
Готов ли си за г-н. Дойл?
Да.
Каишката е твоя.
Трябва да ме направите грозен.
Не мога да ида изглеждащ така.
Казах ви вече. Всичко е до първия ден.
Ако ме видят да изглеждам така,
с мен е свършено.
Хайде. Ти каза всичко. Каза, че ще направиш всичко.
От това имам нужда.
Какво си въобразяваш?
Ще ти посиня окото,
и никой няма да те закача?
Трябва ми много повече от синина на окото, приятелю.
Ще ми помогнете ли, по дяволите?
- Трябва да ме спукате от бой.
- Не мога да го направя.
- Мисля, че можеш.
- Няма да те ударя, Монти.
Мисля, че малко ти се иска.
Какво?
Мислиш, че си заслужавам малко. Мисля, че го искаш отдавна.
Гледаше ме така, сякаш
искаше да ми набиеш акъл в главата.
Ето, сега ти е паднало. Имам нужда, Франк.
Това ли беше услугата... "Направете ме грозен"?!
Как, по дяволите, ти хрумна, човече?!
Това са глупости!
Не ме ебавай, Франк. Трябва да го направиш за мен.
Няма да ти отвърна.
Няама да те... Няма да те сритам...
Какво, по дяволите, искаш от мен, бе човек?!
- Това е лудост!
- Млъкни! Млъкни!
Никой не говори на теб! Наистина го мисля! Не се бъркай!
Добре, достатъчно! Това са глупости!
Отивам да закуся. Ще забравя за тея простотии.
Няма да закусваш.
Чуй ме! Не прави това, Монти.
За какво ми ги разправяше тогава тея лайна?
"Ще бъда до теб, Монти"?
"Ще бъда там, когато излезеш."
Той не знае какво прави.
Мисля, че цялата сегашна ситуация ти е доста изгодна.
Какво искаш да кажеш с "изгодна"?
Ще ме изпратиш, казваш, "Чао, Монти,"
и после ще се "погрижиш" за Натюрел.
Никога не бих преминал границата с нея, човече!
- О, глупости!
- Това с а пълни лайна!
Франк, той не искаше да каже това.
Мислиш ли, че не виждам как я гледаш,
циците й, дупето й?
Искал си да я шибаш от години.
Не прави това, човече!
Ей!
Ей! Ей!
Престанете!
Не прави това! Не го прави!
Направи го!
- Не!
- Направи го!
- Не!
- Направи го! Хайде!
Не!
Давай!
Направи го, шибан смотаняк! Направи го!
Не!
Спри! Франк, спри!
Ще го убиеш!
Франк.
Престани!
Франк!
Франк... Франк...
Съжалявам!
Хайде, стига. Това е достатъчно. Спри.
О, мамка му.
О, боже.
Монти! О, боже мой!
Няма нищо. Само ме вкарай вътре.
Пренеси ме вътре.
Разбира се.
О, божичко, скъпи.
О, боже мой.
О, боже, Монти, нека те отведа в болница.
Защо остана с мен през цялото това време?
Трябваше да си отидеш още много отдавна.
Престани да говориш така.
Аз ще те чакам.
Колкото е необходимо.
Не плачи, скъпи.
Аз съм такъв идиот.
Натюрел, провалих се.
Наистина развалих всичко.
Кой е?
Кой ти направи това?
Трябва да вървя.
Нека той те откара в болница, скъпи.
Няма нищо. Няма нищо.
О, боже.
Как стана това?
Не зная. Той просто така се появи.
Монти,...
Размазали са го.
Боже, погледни го.
О, боже. Тея хора са хулигани.
Ще го закарам в болница.
Да се сбогуваме тук, татко.
Не се ли доверяваш на шофирането ми?
Не мога да го направя така.
Остави ме да си отида, татко.
Моля те, по-лесно е.
Да, бе. По-лесно?
Боже мой, ти не разбираш.
Нека те закарам дотам.
Трябва да разбера къде е за визитациите, нали разбираш?
Окей, приятелче?
Помогни ми.
Ще ми помогнеш ли?
Oкей.
Дай ми сака.
Без болници, татко.
Без болници.
Да вървим.
Трябва да тръгвам.
Чакай малко. Чакай, чакай, чакай.
Не, не.
Не искам да идваш да ме виждаш.
Не.
Искам да си щастлива,
искам да ме забравиш и да живееш твоя живот.
Мисля да поемем по "Хенри Хъдзън"
към алеята "Спрейнбруук",
и след това по "Таконик".
Трябва да ни отведе там.
Лека разходка до Отисвил.
О, Исусе, виж какво са направили с теб.
Казвам ти, Монти, всичко ще бъде наред.
Изглежда зле, знам.
Но когато отокът падне, всичко ще е наред.
Да.
Добре са те поотупали тези хулигани, все пак, а?
Колко бяха?
Не знам, тате. Доста.
И ти им вкара по някоя нали?
Да, и аз им вкарах по някой добър удар.
А, за около месец.
Ще изглеждаш по-добре от всякога.
Хей, татко...
Ти беше прав. Не е била тя.
Не е била Натюрел.
Разбира се, че не е била Натюрел.
Готино куче.
Готино куче.
Само ми кажи и ще свия вляво.
В ляво накъде?
Ще минем на запад по моста "Джордж Вашингтон".
Ще те позакърпим някъде и продължаваме.
Ще намерим някое хубаво малко градче.
По пътя ще спрем в Чикаго, за една игра на "Къбс".
Казваще ми, че винаги си искал да видиш стадиона "Ригли".
Татко,...
Просто казвам, че ако го искаш,...
ако това искаш, ще го направя.
Не, те ще вземат бара ти.
Моят бар. Боже, барът ми.
Да вземат бара и да вървят по дяволите.
Мислиш, че барът ми е по важен за мен от теб,
единствения ми син?
Само кажи и тръгваме.
Ще ме открият.
Ще ме намерят, рано или късно.
Знаеш ли как откриват такива хора?
Хващат ги, когато се върнат вкъщи.
Хората бягат, но обикновено се връщат.
Затова и ги хващат.
Така че, върви... и никога не се връщай.
Никога не се връщай вкъщи.
Ще караме.
Ще продължаваме да караме.
Ще се отправим към средата на нищото.
Ще вървим докато свърши пътя.
Никога не си бил по на запад от Филаделфия, нали?
Това е хубава страна, Монти.
Хубаво е там.
Изглежда съвсем различен свят...
планини, хълмове, крави, ферми и бели църкви.
Веднъж отидохме на запад с майка ти
преди да се родиш.
От Бруклин до Тихия океан за три дни.
Имахме пари само за бензин, сандвичи и кафе,
но успяхме.
Всеки мъж, жена и дете, живели някога
трябва да видят пустинята поне веднъж преди смъртта си.
Няма нищо мили наред около теб,
освен пясък и скали, кактуси и синьото небе.
Няма жива душа.
Няма клаксони, аларми, нищо не ти подсвирква,
няма луди, псуващи и пикаещи по улиците.
Ще откриеш тишината там.
Ще откриеш спокойствието.
Ще намериш Бог.
И така, отправяме се на запад.
Продължаваме, докато открием хубаво малко градче.
Тези градчета в пустинята,...
знаеш ли как са се появили?
Хората искали да избягат отнякъде.
Пустинята е за ново начало.
Ще намерим бар, и ще си вземем нещо за пиене.
Две.
Не съм пил от две години,
но ще изпия едно с теб.
Едно последно уиски с момчето си.
Ще отпием бавно,...
вкусвайки ечемика, оставяйки го да се разлее.
И тогава аз ще си тръгна.
Искам да вземеш това.
Ще ти го пазя.
Ще ти кажа, "Никога не ми пиши.
Не идвай да ме видиш."
Ще ти кажа, "Вярвам в Царството Господне,
"и вярвам, че ще бъдем заедно с теб и майка ти отново,
но не и в този живот."
Ще си намериш работа някъде...
работа, при която плащат в брой,
и шеф, който не задава въпроси.
Ще си създадеш нов живот и никога няма да се връщаш.
Монти, хората като теб.
Това е дарба.
Ти се сприятеляваш където и да идеш.
- Как сте, момчета?
- Две бири.
Ще работиш здраво.
Ще си държиш главата ниско и устата затворена.
Ще си създадеш нов дом там.
Ето, Джеймс.
Много благодаря.
Ти си нюйоркчанин. Това никога няма да се промени.
Носиш Ню Йорк и в костите си.
Ще прекараш остатъка от живота си на запад,
но ще си останеш нюйоркчанин.
Ще ти липсват приятелите, ще ти липсва кучето ти,
но ти си силен.
Носиш нещо от майка си в теб.
Силен си като нея.
Ще намериш когото трябва, ще си извадиш нови документи.
Защо не влезете и седнете?
Шофьорска книжка.
- Как се казваш?
- Ъм, Джеймс.
Джеймс. Не си оттука, нали?
Не, идвам от запад.
Е, да направим снимките.
Стой мирно. Усмихни се. Окей.
Дай по-голяма усмивка, Джеймс?
Хайде, по-голяма. Oкей.
Ще забравиш стария си живот.
Не можеш да се върнеш.
Не можеш да се обадиш. Не можеш да пишеш.
Никога не поглеждай назад.
Ще си изградиш нов живот и ще го живееш.
Чуваш ли ме?
Ще живееш живота си така, както трябваше да бъде.
И може би,...
Това е опасно,
но може би след някоя друга година,
ще пратиш вест на Натюрел.
4...
3... 2... 1.
- Честита Нова Година.
- Честита Нова Година.
Пипни това, точно там.
Майка ти е лунатичка.
Побързай! Трябва ми компания.
Ще създадеш ново семейство,
и ще ги отгледаш, чуваш ли?
Осигури им добър живот, Монти. Дай им каквото имат нужда.
Имаш син.
Може би, ще го кръстиш Джеймс. Това е хубаво, звучно име.
И може би, един ден, след много години,
много след като съм умрял, и сме отново заедно с майка ти,
ще събереш цялото си семейство заедно
и ще им кажеш истината,
кой си ти и откъде идваш.
Бяхме заедно в Ню Йорк.
Ще им разкажеш цялата история.
Арестуваха ме.
И тогава ще ги попиташ
дали знаят какво щастие е, че са тук.
Всички заедно...
Всичко стана така, сякаш никога не може да се случи.
... сякаш никога не можеше да се случи.
Този живот бе толкова близо до невъзможното.
{C:$804000}Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /