25th Hour (2002) (25th_Hour_CD1.sub) Свали субтитрите
Това куче... как му казват? Булпит?
Не. Нарича се питбул. Но това не е питбул.
Не знам каква порода е.
Обзалагам се, че е струвало доста пари някому.
Дай ми пистолета си.
- Застреляш го?
- Да.
Ти да не би да откачил?
Оставили са го тук да страда и да умре така.
Те са... те са го изхвърлили през шибания прозорец на колата
и просто са продължили.
Ужасно е. Хайде, чакат нас.
Стига де, свикнали са.
Бедното животно. Божичко, мисля, че тазът му е счупен.
Охо! Мамка му!
Шибанякът му. Има още живец в него, а?
Мисля, че булпит не иска играе с теб, Монти.
Да, бе. Без майтап.
Хайде. Искаш полиция дойде ли?
О, погледни, гасили са шибаните си цигари в него, човече.
Що за тъпи задници. Да го сложим в багажника.
Какво?!
Наблизо има ветеринарна клиника. Харесва ми това момче.
Той се опитал отхапе лицето ти.
Това е мърша.
Ако искаш куче... Аз купя тебе малко паленце утре.
Не, не. За какво, по дяволите ми е малко паленце? Хайде.
Къде отиваш, Монти? Монти, чакай.
Какво, по... Не доближавам тоя булпит, Монти.
Това животно е отвратително.
Казах ти... не е питбул.
Виж го само. То е добро кученце.
Виждам го в очите му. Това е едно кораво копеленце.
Не се дава лесно.
Понякога мисля, ти си голям глупак.
Ако се помотаем още малко, ще умре, разбираш ли?
Ти искал да го застреля с моя пистлолет.
Това беше от жалост. Той не е готов още да умре.
Живее му се още.
О, и той ли ти каза?
Не, но е като малко дете, нали?
Децата не вият и скимтят така, знаеш ли?
Освен, когато видят доктора с иглата.
Това ще е добре за него за в бъдеще.
Ти нямаш деца.
С теб не може да се разговаря, Костя.
Хайде.
Хайде, малък кучи сине.
Ей, там ли ще си стоиш?
Няма ли да ми помогнеш, по дяволите?
Просто... му отвлечи вниманието от мен или нещо такова.
Хайде де!
Опитвам се да ти помогна, тъпаче такова!
А? Хайде. Хайде.
Кой е по-голям мъж?
Монти е големия пич.
Какво върти се в малката ти главица?
Буум. Бам. Гепихме го.
Ти кървиш. Ухапан си.
Това е кръвта на кучето.
Боже, отпусни се малко, де.
Живей си живота.
Имаш дупка във врата и кървиш от нея.
Гризнал ме е любвеобвилно в опит да спаси помиярския си задник.
Правило първо... не можеш да прибира полу-умрели животни.
Чакат ни хора.
Хора с пари.
А ти играеш на каубой.
Не,... кучебой, по средата на пътя.
Кучебой? Това е смешно, Костя.
- Да бе, смешно.
- Ти усъвършенства израза.
Лош късмет си, Монти. Носиш лош късмет на мен.
Винаги всичко, което се обърква се обърква.
Вече не само аз и ти сами навън.
Сега, аз, ти и Дойл.
Кой пък е Дойл?
Дойл! Законът на Дойл.
- На Мърфи.
- Какво?
Кой Мърфи?
Кой е Мърфи? Кой е Дойл?
Това е закона на Мърфи...
"Всичко, което може да се обърка, ще се обърка."
- Точно. Да.
- Да, точно.
{s:22}Едуард Нортън
във филма
{s:26}::: 25-ият час :::
участват още:
{s:22}Филип Сеймор Хофман
{s:22}Бари Пепър
{s:22}Розарио Доусън
{s:22}Ана Пакуин
{s:22}Брайън Кокс и други
музика: {s:22}Терънс Бланшард
оператор: {s:22}Родриго Прайето
сценарий: {s:22}Дейвид Бениоф / по едноименната му книга /
режисьор: {s:22}Спайк Лий
Как я караш, Монти? Ей, Дойл.
- Спокойно, Дойл. Мирен, мирен.
Какво искаш, Саймън?
Ами, аз... имам нужда.
Събудих се преди час. Бях гладен.
Нищо не мога да направя. Намини към 110-та улица.
110-та улица?
Хайде, човече. Не мога да отида там.
Искам да кажа...
Махни това. Махни го.
Аз, ъм... аз не...
Не ми трябват подаяния, нали разбираш.
Приключих, Саймън.
Тази сутрин, нали, докато се бръснех,
се порязах... виж, виж... четири пъти.
Хайде де, Монти! Стига бе, човек!
Не мога да ида в Харлем. Погледни ме.
Тея... "Чернилките"...
жив ще ме изядат, човече.
Вече съм извън бизнеса, Саймън.
Слушай, обирай си крушите. Остави ме на мира.
Боиш се да не би... да не те издрусам ли?
Познаваш ме. Аз съм. Аз съм Саймън.
Не ме слушаш въобще. Аз съм чист вече.
Разбра ли? Приключих.
Играта свърши.
От пет години идвам при теб, човече... пет години!
Махай се!
Разкарай се оттук.
Добре. Аз... аз... тръгвам си.
Няма нужда да изгадняваш чак толкова.
Но,... ще го запомня.
Разбра ли? Ще запомня това.
Това е Данте.
Уау, как се казва?
Дойл.
Зрасти, Дойл.
Извинете, господине? Мога ли да Ви помогна?
Ехо?
Ехо?
Извинете, какво казвахте?
Имате ли среща с някого?
О, не. Учех тук.
Ще Ви помоля да напуснете
заедно с кучето.
Да, добре. Окей. Само за минутка.
Не се допускат кучета в границите на училището.
Добре, добре. Разбирам.
Вижте това, елате тук. Той е добричък.
Погледнете какъв малък негодник съм бил някога.
В средата, с топката.
Предполагам, не сте били център.
Не, не.
Стартирах добре, като че ли.
В подготвителния клас. Играех в отбора, като бранител.
Така ли?
Все още държа рекорда за асистиране.
Хмм, не. Марвин Рей го подобри миналата година.
Не, не е.
О, да.
Сигурна ли сте?
Напълно. Аз съм треньор на девическия отбор.
Е,... бяхме непобедени онази година.
След това ме изхвърлиха от отбора за сбиване
и всичко се разпадна.
Много жалко.
Хей, знаете ли къде да открия Джейкъб Елински?
Той е стар мой приятел.
"Да нехаем, докато все още можем,
"като страстни хищни птици да се впуснем,
"и по-добре времето ни неусетно отлети,
"околкото да вехнем във безмерната му власт.
"Да впуснем всички сили и своя чар
"в едно съвъкупление, да впуснем нашите наслади в неравна битка
"през портите железни на живота...
"така не можем слънцето да спрем,
"но нека неговият бяг да продължим."
Добре.
Това беше добре.
Отлично декламиране.
Е, какво мислите?
Каква е идеята тук?
- Люк.
- Може ли да отида до тоалетна?
Не, ходи преди 20 минути вече.
Ами, аз имам, ъъм... инфекция на пикочния мехур.
Поемата.
"На свенливата възлюблена."
Андрю Марвъл.
Е, не е особено проникновено.
Тоя пич иска чукне нещо,
и просто я сваля.
Извинете ме... само за минутка.
Хей...
- Какво става?
- Ей, кой е това?
Виж кой е тук. Твой приятел.
Съжалявам... съжалявам, че така случайно наминах.
Просто исках да поговорим само за секунда.
К-какво има?
Нищо.
Какво вършиш тук?
Преподавам на класа си,... предполагам.
- Така в кръг?
- Да.
Уау.
Това е жестоко. Харесва ми.
Здравейте, клас.
Здравейте.
Извинявам се за прекъсването.
Просто малка, лека промяна в плана.
Трябва да видя баща си довечера,
а хората... явно са ми устроили нещо като...
прощално парти, нали разбираш?
Аха.
Така че, може вие с Франк да се видите някъде.
Може би в онова място,... където Франк ходи често.
А аз ще намина по-късно, а?
Става.
- Нали?
- Разбира се.
Добре.
Тази е сладурана, с червената блузка.
Май ми намигна.
Как се справяш, човече? Просто не знам как издържаш.
Ще се видим по-късно.
Да, към полунощ, мисля.
Полунощ. Полунощ е...
- Да? Добре.
- Окей.
Хайде, приятелче.
Приятен ден.
Извинявам се за това.
О, боже.
Имате ли малко време?
Естествено.
Да, влез... влизай.
Мислех, че учащи не се допускат
в учителския салон.
Няма да те издам.
Да. Седни.
Какво мога да направя за теб?
Искам да знам защо сте писали (5-) на моята тема.
Получила си, каквото заслужаваш.
Никой в този клас не може да пише, и Вие го знаете!
Всички го знаят.
Не се притеснявай за другите.
Ти не се съревноваваш с тях.
Да, ама не. Съревновавам се с тях.
Когато кандидатствам за колеж,... може би сте чувал за това...
се гледат тези неща, наречени "оценки".
И ако оценките не са достатъчно високи, тогава...
Бележките ти ще бъдат отлични.
Винсънт Писела пише разказ за умиращата си баба,
а Вие му пишете (6+).
Междувременно, в нощта на погребението,
знаете ли къде беше той?
Натряскваше се на баскетболно парти и щипеше девойките по задниците.
Искам да кажа, какво е това? (6+) по милост?
Тоест, всеки пише
за умиращата си баба, и знаете ли защо?
Не е, защото е толкова травмиращо.
А защото гарантирано ще му донесе (6+)!
А пък Вие направо се разтапяте:
"О, Винс, това беше толкова въздействащо, толкова покъртително."
Не, въобще не е.
На Вас не Ви пука. На мен не ми пука.
Никой не го е грижа.
Това правят бабите. Умират!
Понякога... на момчетата е трудно да изразят своите емоции.
Е, и...
като щипе дупето ми,... ъъм...
Винс всъщност показва колко скърби по смъртта на баба си?
Какво каза майка ти, когато... когато си направи това?
Когато си направих кое?
Да.
Тя каза, ъъм...
"Откъде взе пари за това?"
- И?
- И, какво казах аз или...
откъде взех парите?
Ами, какво отвърна ти?
Казах, "Той ме харесва."
Харесва ли те?
Не.
Какво Ви интересува това?
Просто съм любопитен.
Значи, ъм...
Вие няма да промените оценката ми?
Не, няма да променя оценката ти.
Страхотно! Знаете ли какво? Само си изгубих времето с Вас.
Почакай!
О, боже.
Да, Слотъри.
Не, сега не мога да говоря. Изникна ми спешна работа.
- Само исках да зна...
- Ще ти се обадя по-късно.
Трябва да се срещнем при Монт...
Ей, Франк, идваш ли с нас довечера?
Не, ще се срещам с приятели тази вечер.
Голямата среща, а? Коя е новата мацка?
Може ли аз да я прасна първи?
Да бе, мечтай си, братле.
Не, по-скоро ще е прощално парти.
Сега слушай, Франк, още нещо...
още ли се занимаваш с онези акции?
И още как. Защо? Притеснява ли те нещо?
Концесионните индекси спадат главоломно от 3 седмици,
и това хич не ми харесва.
Индексите спадат и всички мислят, че заетостта ще се увеличи?
Гледай ме като ти говоря.
Всички мислят така,
защото е доста вероятно.
Когато вали, дъждът те мокри.
Прав ли съм или не, Франк?
Не и този път, Сал Имам си теория.
О, чудесно! Имаш си теория.
Слушай, Франк... майната ти на теб и на теорията ти.
Здраво си загазил, Франк.
Взел си $60 милиона заем от банката...
100 милиона долара.
Охо! 100 шибани милиона?
Вие двамата, какви ги вършите?
Искате да увеличите бройката на безработните ли?
Захващайте се работа!
Сал, вдигнаха ми кредита до $100 милиона.
Вдигнаха то го миналата седмица и ти веднага го удари?
Че какво да го правя? Да си седя ли?
Най-напред,... няма да ми повишаваш тон.
Това първо.
И второ, не можеш да излагаш мен и компанията на риск
като влагаш $100 милиона в някаква фикс идея.
Вярно или невярно? Хайде де!
Вярно или невярно. Да.
Слушай...
Мисля, че се очаква спад, разбираш ли?
Някъде докъм 140, 135.
Не ми пука какво мислиш, Франк.
Идваш тук, а дори не си се избръснал.
Престани да си играеш с тази скапана топка и ме слушай внимателно.
Къркаш си говняния "Редбул", вониш като пияндур,
цяла нощ ми купонясваш,... но добре, съгласен съм.
Но да ми се правиш на голям тарикат вече прехвърля границата.
Все още съм ти шеф,
и ти нареждам... продай половината от акциите веднага.
Разбра ли ме?
Ясен ли бях, Франк?
Ясно ли се изразих?
Да.
Да? Хубаво.
Успешен ден.
И между другото, още важи уговорката за петък вечер.
Откъм кортовете, на първия ред. Не закъснявай.
Истински хаос е тук на етажа на борсата.
Само след секунди, индексът на безработицата ще бъде обявен.
Братята Саломон, както и много други
очакват той да бъде висок...
около 250 000.
Соломон се надяват на висок индекс.
Прогнозата им е за 280 000.
Майната им на братята Соломон.
Майната им... майната им на братята Соломон?
Да, майната им. Те са се подсигурили.
Искат всички на своя страна.
Какво пък толкова е важен този индекс на заетостта?
- Фелън.
- О, да, Фелън.
Както и да е, виж...
Повече работни места означава по-малко хора, търсещи работа.
Тоест, става трудно да се намерят свестни хора за тези работи.
Означава, че трябва да се вдигне заплащането за да ги привлечеш.
Тогава инфлацията се вдига. Разбра ли?
- Да.
- Не, не мисля, че си.
Затова аз работя това,
а ти разнасяш пощата.
Сега се разкарай от бюрото ми.
Носиш раирана риза и раиран вратовръзка.
Знаеш го, нали?
Ами, да, заради мадамите.
А мадамите знаят ли, че изглеждаш като
шибана оптическа илюзия?
Наистина ли?
Махай се. Изчезни. Хайде.
Изчезвам оттук.
По добре да се залавяш, синко.
Знаеш ли, смешно е,...
но нещо не те виждам да въртиш телефоните и да продаваш акциите,
а със сигурност чух как татенцето намина
да ти подреже крилцата, така че съм изненадан.
Няма да не се подчиниш на пряка заповед, нали?
Абе, Маркъс... аз казвам ли ти как
да връткаш свирки на приятелчето си? Не.
Разкарай се.
- Ей, Шулц.
- Да.
Колко очакваш за тоя индекс на безработицата?
250, 270... там някъде.
Голяма цифра. Голяма.
Ей, Франк... справяме ли се?
Справяме се.
... инвеститорите и пазара.
в непознати води.
Е, кой знае?
Ето го и индекса.
Нови заявления...
Извадете ме! Сега, сега, сега!
Задръж малко! Това не може...
Сега ще стане весело!
Ей, къде беше?
Станах към 7:00 сутринта. Вече беше излязъл.
Ами, да. Просто...
Исаках да се поразходя малко.
Хей.
Отколко време седиш на стълбите?
Цял ден.
Чаках те.
Прекрасен ден е.
Да, предполагам, че е.
Здрвейте, г-н. Дойл.
Липсвахте ми тази сутрин.
Хайде.
Монтгомъри, искам да говориш с мен.
За какво, Нат?
За това как се чувстваш.
Е, как мислиш, че се чувствам?
Ами, затова питам за да не гадая.
Ами, добре. Не гадай.
Какво желаеш?
Искам да бъда като онова момиче в "Х-Meн",...
което минаваше през стени.
Продължавай.
Ако не мога да правя така,...
не знам,... бум,... ще си тегля куршума.
Проблемът е решен.
Не се шегувай с това.
Кой казва, че се шегувам?
Е, какво ще правиш довечера?
Преди да се самоубиеш, де.
Чичо Николай ми е организирал парти при Бридж.
Явно, всички ще сме там.
О, стига де! Трябва да отида. Нямам избор.
Пък може и да се позабавляваме.
Мислех, че си приключил с тези типове.
Да, почти.
Искам да кажа, никога не можеш да се откъснеш от тея момчета, но...
Това е доста противен навик, знаеш ли?
Хайде, да си вземем вана.
Не, не точно сега.
Давай, върви.
Не се виждам... като баща.
Не?
Виждам те, какъв грижовен ще бъдеш.
Просто не би могъл да ги отгледаш.
Мислиш, че искам да отгледам моите отрочета?
Няма да отглеждам собствени отрочета.
Е, определено няма да правим деца,
ако така ще ги наричаш.
О, аз... мисля, че ще имаме...
чудесни деца.
- Не мислиш ли?
- Мисля.
Добре, я да погледна това.
Какво? Не. О, не, не, не.
Не мога да повярвам, че си си направила това.
Не мога да повярвам... Защо? Защо?
Живяла си в Щатите през целия си живот.
Беше в Пуерто Рико два пъти на екскурзия.
Знаеш ли, аз съм горда с произхода си.
Да, но какво трябва да значи това?
Че аз трябва да си татуирам ирландското знаме на задника,
само защото родителите ми идват от там?
Има достатъчно място на плоския ти, мършав, бял задник
за ирландското знаме.
-О, да, е, децата ни ще са страхотни
с такива родители тогава.
Деца? Ако така се развиват нещата, няма да имаме деца.
Вероятно е майка ти.
Идвам.
Дойл, престани.
Костя, винаги уцелваш най-неподходящия момент.
Съжалявам за притеснението, гопожо.
Тук ли е Монтгомъри Броугън?
Монти.
Монти!
Монтгомъри Броугън?
Да, аз съм.
Аз съм агент Флууд от Отдела за борба с наркотиците.
Виждам. Какво е това?
Имаме заповед за обиск на апартамента Ви.
Вие сериозно ли?
Давайте,... действайте.
Ей, мирно, Дойл.
Не виждам гривната на това куче.
То е домашно. Не му трябва етикет.
По-добре е да стои мирно или ще извикам да го приберат.
Доста хора се оплакват от ухапвания от такива зли копеленца.
Дойл.
Хайде.
Седни.
Нещо против, ако седна?
Не, заповядайте.
Ъм, г-це Ривера? Това е името Ви, нали?
Останете на място, г-це.
Не се мотайте наоколо.
Знаете ли, този диван не е особено удобен.
А, може би е заради позата Ви.
Позата Ви е много важна.
Не, това е, ъм, разтегаем Кастро.
Много е неудобен. Малко е... неравен.
Ами, не го разбирам.
Изглежда толкова хубав диван.
Колко платихте за него, г-це Ривера?
Може би е от пълнежа.
И още как!
Може да е пълнежа.
Да.
Вероятно е пълнежа.
Давайте, да приключваме с това.
Хммм.
Има нещо ръбесто тук, г-н. Броугън.
Знаете ли, добре е, че го открих.
Сега вече диванът ще бъде доста по-удобен за сядане.
Мааамка му.
Г-н. Броугън, мисля, че сте прецакан.
Царски.
Мааамка му.
Скъпи,...
Скъпи?
Добре ли си?
Да.
Тази вечер ще бъде най-хубавата в живота ми.
Най-хубавата в целия ми живот.
Аз просто,... цял ден бях в очакване...
исках да знам, че ще бъдем заедно поне за малко.
Знам, знам.
Ще говориш ли с мен?
Говори ми, окей?
Не сме разговаряли отдавна. Това е последната ни нощ...
Не. Не, не, не. Това не е последната ни нощ.
Това е последната ми нощ.
Не твоята. Ти ще имаш още много други.
С твоите приятелки...
на клубове, мотаейки се по барове...
"Ти и аз" сме "ние". Това е нашата последна нощ.
Можеш да си останеш вкъщи и да гледаш филми с майка си.
Ще имаш всякакви такива вечери.
Виж, не разбирам, какво не ти е ясно.
Ей, знаеш ли какво? Не мога да направя това сега.
Скъпа, искам просто да се успокоиш.
Моля те, успокой се.
Но ние не сме говорили за това изобщо.
После няма да ме погледнеш и в очите дори.
Трябва да вървя. Чакай ни на мястото в Чайнатаун.
Къде отиваш?
Трябва да се видя с баща си довечера.
Направи ми услуга, облечи си онази сребриста рокля, става ли?
Искаш ли?
Да... да.
Искам да те запомня така.
Ммм, много добре. Много добре.
Здравей, красива лейди.
Хубаво бебе.
Приличаш на Холи Бери. Казвали ти го?
Върни се.
Ще ти направя полу-черно полу-русначе.
Толкова красиви жени. Обичам този квартал.
Колко върви наема тук?
Не можеш да си го позволиш. Повярвай ми.
Какво правиш тук?
Нещо лошо има?
Не, просто си живея живота.
Как мислиш, тъпанар такъв?
Чичо Николай иска говоря с теб.
Иска бъде сигурен ти дойдеш в клуба довечера.
Ти си третия човек от два дни, който ми го казва.
Какво, по дяволите, става? Какво иска той всъщност?
Не знам.
Идваш чак дотук за да ми кажеш, че не знаеш?
Ти не отговорил на мои обаждания и Чичо иска се увери,
че довечера си при Бридж.
Ще бъда там, за бога. Кажи му.
Предай му, че... ще дойда с приятели.
И с Натюрел.
Монти. Чакай, Монти, моля те.
- Защо водиш нея?
- Че защо не?
Това ние обсъждали преди, нали?
Ти си ми ядосан.
О, знаеш ли какво? Ще престанеш ли с това?
Вече ти казах,... не е била тя.
Как разбрал това?
Че защо да го прави?
Може нейна леля е нелегалeн емигрант. Нали знаеш, тези мексиканци...
Ей, ей, тя е от Пуерто Рико.
Това я прави гражданин на Съединените Щати.
Това не може да се каже за теб.
Може би, федералните са... те са я спипали...
Федералните. Знаеш ли, ти просто си дрънкаш.
Пълниш ми главата с глупости. Ти си луд.
Питал ли я?
Не, не съм я питал.
Слушай.
Преди да заминеш,... трябва да разбереш.
Ще се видим там.
Старите приятели идват ли още?
Не като преди.
Е, нали знаеш,... един по един.
Тежко им беше на тези момчета.
Бях в началното училище с това момче Ник.
Спомняш ли си... Ники?
О, Ник. О, да, да. Добро хлапе.
Местенцето изглежда добре, все пак.
Няма ли да си свалиш палтото?
Ъм, не. Малко ми е студено.
Това е страхотен бифтек.
Само най-хубавото за теб, миличък.
Ще ти пращам сладкиши всеки месец.
- И фъстъчено масло, нали?
- Разбира се.
Аз, ъм... говорих със Сал.
- О, татко, стига.
- Ще видя дали не може да помогне.
Татко, този тип е вън от системата вече 20 години.
Все още познава и някой друг.
Виж, не е там работата.
Аз-аз не искам да се забъркваш в това, окей?
Наистина. Аз... ще се оправя.
Знаеш ли, все още ще си млад, когато излезеш.
Знам, че не искаш да мислиш за това,
но не се забърквай в глупости там.
- Просто бъди кротък.
- Не се тревожи за мен, моля те.
Това не трябваше да се случва.
Можеше да бъдеш... трябваха ти пари,
Можеше да бъдеш, какъвто поискаш... лекар, адвокат.
Това исках да кажа.
Не го прехвърляй на мен.
Когато Сал и бандата му те притискаха за пари,
не те чух да казваш, че искаш да съм бил студент по право.
Нито дума тогава.
Откъде си мислеше, че идват тези пари... от Доналд Тръмп?
- Това беше грешка.
- Да я забравим, тогава.
Направих доста грешки.
Трябваше да спра да пия, когато почина майка ти.
Моля те, недей сега.
11-годишно момче, чиято майка е починала и с баща пияница.
Няма да обвинявам друг освен себе си.
О, стига. Престани.
Не си виновен ти, тате.
Ще пусна една вода.
Да, майната ти и на теб.
Майната ми? Майната ти!
Майната ти на теб и на целия град и на всички в него.
Не, не, не, не.
Майната им на клошарите, просещи пари
и присмивайки се зад гърба ми.
Майната на миячите,
омазващи чистото предно стъкло на колата ми.
Намерете си работа!
Майната им на синкхите и пакистанците,
гърмящи из улиците в раздрънканите си таксита,
целите вонящи на къри и осмърдяващи целия ми ден.
Терористи на обучение. Я, по-леко!
...да си направиш една от тези операции
за удължаване на пениса.
Майната им на путьовците
с намазаните с восък гърди и напомпани бицепси,
духащи си един на друг в моите градинки и моите затънтени дворчета,
лъскащи си бастуните по моя Канал 35.
Майната им на корейските търговци
с техните камари от преоценени плодове
и техните лалета и рози, увити в найлон.
10 години в страната, а още не могат да говорят английски.
Майната им на руснаците в Брайтън Бийч.
Престъпни мутри, киснещи в кафенетата, наливащи се с чай в малки чашки,
с кристалчета захар между зъбите,
въртящи далаверите си и вечно кроящи нещо.
Връщайте се, откъдето сте дошли!
Майната му на лихваря Хасидим,
мотаещ се по 47-ма улица
в мръсните си габардинени палта и пърхут,
продаващ апартейдски диаманти от Южна Африка.
Хайде, жена Ви го заслужава.
Майната им на брокерите от Уол Стрийт.
Самообявените господари на Вселената.
Майкъл Дъглас-Гордън Греко, искащи да бъдат шибаняци,
изнамиращи нови и нови начини да оберат трудовите хорица.
Пратете тези задници в пандиза доживот!
Мислиш, че Буш и Чейни не знаят за това ли?
Хайде, стига бе!
Майната им на пуерториканците.
По двайсет в една кола, размахващи американски знаменца.
Най-отвратителното зрелище в града.
И изобщо не ми говори за доминиканците,
защото те са още по-зле и от пуерториканците.
Кой е тоя шибаняк, бе? Разкарай се оттук!
Майната им на италианците от Бенсънхърст с техните зализани прически,
шушлякови анораци, медальони на Св. Антоний,
размахващи своите Джейсън Джиамби Луисвил Мърльо бейзболни бати,
опитващи се да звучат като "Сопрано"
Ще ти смажа шибаната кратуна!
Бенсънхърст! Бенсънхърст!
Майната на съпругите от Ъпър Ийст Сайд с техните
цветни шапки и 50 доларов артишок.
Такси!
Оядени муцуни целите с козметични операции и лифтинг
изпънати стегнати и лъснати.
Не можеш да заблудиш никой, миличка!
Такси!
Майната им на брато-тата от Ъптаун.
Те никога не подават топката,
не играят в защита,
правят поне по пет крачки при атака на коша,
и след това започват да се карат с всички и да
обвиняват за всичко белите.
Няма да отстъпим! Няма да отстъпим!
Робството свърши преди 137 години.
Преодолейте го най-накрая.
Майната им на корумпираните ченгета с техните анално-нашествени палки,
и техните 41 изстрела,
прикривайки се зад синята стена на бездействието.
Вие предадохте доверието ни!
Майната им на свещениците, които пускат ръце на
невръстни дечица.
Майната й на църквата, която ги защитава и покварява нас.
И докато сме на темата, майната му на Исус Христос.
Лесно се е отървал...
за ден на кръста, седмица в ада,
и после цяла вечност хор от ангелчета.
Пробвай да изкараш 7 години в Отисвил, Исусе.
Майната му на Осама Бил Ладен, Ал Кайда
и всички задръстени, първобитни
фундаменталиски задници навсякъде по света.
От името на всички загинали невинни
се моля вечно да прекараш заедно със 72-те ти курви
пържейки се на горелка в ада.
Вие, чаршафоглави камилари можете да ми целунете кралския ирландски гъз.
"Забелязах колко много от собствените ми мисли
бяха доказателства за репресии, сексуални или иначе..."
Майната му на Джейкъб Елински.
Хленчещ неудачник.
Майната му на Франсис Ксавиер Слотъри, най-добрия ми приятел,
да ме критикува, докато зяпа задника на гаджето ми.
Майната й на Натюрел Ривера.
Аз й се доверих, а тя ми заби нож в гърба.
Прати ме право в пандиза. Шибана кучка.
Майната му на баща ми, с неговата безкрайна скръб,
стоящ зад бара, наливащ уиски със сода,
продаващ го на пожарникарите, викайки за "Бронкс Бомбърс"
Давайте, янки!
Майната му на целия град и всички в него,
от залепените една за друга къщи в Астория
до мансардите на Парк Авеню,
от жилищните комплекси на Бронкс до таваните на Сохо,
от квартирите в Алфабет Сити
до старите тухлени блокчета на Парк Слоуп
до двуетажните вили в Стейтън Айлънд,
нека земетресение ги срути, огън да ги опожари,
да изгорят на пепел, и после водата да се вдигне
и да залее целия този развъдник на плъхове.
Не.
Не, майната ти на теб, Монтгомъри Броугън.
Ти имаше всичко,
и го изгуби, тъпак скапан!
Какво мислиш за Натюрел?
Тя е добро момиче. Майка ти би я харесала.
- Да, но вярваш ли й?
- Дали й вярвам?
Защо трябва да й се доверявам?
- Мислиш, че мога да й се доверя?
- Накъде биеш?
О, не зная.
Хората... говорят странни неща.
Чух оттук-оттам,
че вероятно тя ме е предала.
Че защо ще прави такова нещо?
Може би са я притиснали?
Случва се. Изравят нещо и почват да изнудват.
Тя те обича. Не виждам защо би те предала.
Не знам, не знам.
Искам да кажа, всичко се обърка, тате.
Гледам тези хора покрай мен,
и си мисля, "Това ли са приятелите ми?
Та аз дори не познавам тези хора."
А също,... дори и Натюрел.
Наистина ли... я познавам?
Не зная.
Толкова е...
Единствените хора, на които вярвам сте ти, Джейкъб и Франк...
тези, с които израстнах.
Липсват ми тези момчета.
Да, знам.
Трябваше да се срещна с тях.
Чакат ме.
Т-трябва да тръгвам.
Ами храната ти?
Не мога.
Добре.
Ще се видим утре сутринта.
Не, не. Защо? Ще взема автобуса до там.
О, забрави за автобуса.
Аз ще те закарам. Ще бъде по-бързо.
Вземи... това.
Ше ти позволят да го запазиш.
Когато беше малко хлапе,
обичаше да спиш с пожарникарската каска.
Искаше да бъдеш като баща си.
Казвал ли съм ти как се карахме за името ти?
Да. Ти си искал да се казвам Джеймс.
Джейм Броугън Младши... Хубаво, звучно име.
Но, не. Майка ти реши, че е твърде скучно за теб.
- Тя харесваше Монтгомъри Клиф.
- Обожаваше го.
"Място под слънцето",... любимия й филм.
Аз казвах, "Монтгомъри Клиф,...
"виж какво стана с бедния нещастник.
Умря прекалено млад. Това е лош късмет."
Лош късмет.
Аз ще тръгвам, окей?
До скоро, тате.
Монти...
Той ще работи за мен. Поемам неговата работа.
Слушай, трябва да затварям Ще говорим утре.
Духач.
- Как я караш, братле?
- Здрасти.
Здрасти.
- Радвам се да те видя.
- Как си?
Добре. Влизай.
Добре.
Биричка?
- О, да.
- Супер.
- Ето, вземи.
- Благодаря.
Наздраве.
Боже господи!
Да.
Да, "Ню Йорк Таймс" пишат, че въздухът е доста мръсен тук.
О, така ли?
Е, майната им на "Таймс". Аз чета "Поуст".
Еколозите казват, че въздуха си е добре.
Някой ни лъже.
Да.
Ще се преместиш ли?
Заеби, човече.
При такъв наем, който плащам за това местенце?
По дяволите, не.
Ще ти кажа нещо.
И Бин Ладен да пусне още една ей тука пред вратата, не се местя.
Какво ще му кажем?
Не казвай нищо.
Той отива в ада за 7 години.
Какво да направя, да му пожелая успех?
Просто ще се накъркаме.
Да е сигурно, че тази нощ ще я помни дълго.
Това е.
Така ли си го замислил?
Да.
Дори не знам защо ме покани.
Какви ги говориш, човече?
Ами, ние вече доста рядко се виждаме.
Ти и аз сме приятелите му от детството.
О, да.
Като че ли, сегашните му приятелчета много са му помогнали.
Аз просто...
Просто не мога да повярвам, че си отива за 7 години.
Някой го е натопил и...
О, не ми пробутвай тези говна.
Какви говна?
Хайде, Джейк. Стига с тези простотии.
Да, гепиха го.
Но, ало... Монти е шибан нарко-дилър.
Мамка му!
Какво, бе... ти да не би да си живял в приказка досега?
- Не.
- Не. Той е нарко-дилър.
Да, плаща му се от трагедията на другите хора.
Гепиха го, сега ще го тикнат в затвора.
И ще ти кажа още нещо.
Вие двамата сте най-добрите ми приятели в целия свят,
и аз го обичам като брат, но, мамка му, той си го заслужава.
Заслужава си го.
А какво ще прави с Дойл?
Откъде пък да знам?
Не знам.
Може би ще го остави на Натюрел или нещо подобно.
Трябва да му разрешат да вземе Дойл поне.
Какво?
Да му позволят да си вземе и Дойл.
Така няма да е толкова самотен.
Не можеш да си взимаш и шибаното куче в дранголника, Джейк.
Просто казвах, че би било мило, ако можеше.
Да, бе.
Да, много мило.
Монти е печен. Мисля, че ще се оправи.
Ако аз бях на негово място,... нямаше да изкарам и ден,
но... Монти, той е друг.
Ами? И си вярваш на това?
Да.
Ти нищо не разбираш, а?
Какво не разбирам?
Да ти го кажа по-простичко, а, Джейк?
На типове, изглеждащи като Монти не им е добре в затвора, ясно?
Човече, той има три алтернативи, и нито една не е хубава.
Първа, може да избяга. Втора, тегли си куршума.
Тегли си куршума?
Не казвам, че това ще направи.
Просто ти изреждам неговите алтернативи.
Третият вариант е той да влезе в затвора.
Да, и точно това и ще направи.
Той ще иде, а аз ще го видя, когато излезе.
Може би.
Ще ти кажа нещо.
След тази вечер, сбогом, Монти.
Какво значи пък това?
Човече, ако той избяга, край. Никога няма да се върне.
Ако си дръпне спусъка, затварят ковчега.
Край, няма го.
Затварят го, свърши се. Никога няма да го видиш отново.
Ще го видя.
Не, няма.
Ще го посещавам там, и ще го виждам като излезе.
Това са пълни глупости. Такъв наивник си, Джейк.
- Ти никога няма да го видиш...
- Наивник?
Да, абсолютно.
- Какво... защо...
- Няма да го видиш отново.
Да не си въобразяваш, че ще се върне и пак ще орбъщаме бирички
със спомените... за старите дни... и отново ще сме приятели?
След тази вечер, е свършено, Джейк. Събуди се най-накрая.
Оставете я да си върви.
Доста готино маце си имаш.
Тея испански курви.
Ооо, какъв страшен поглед.
Олеле.
Видя ли как ме гледаше?
Натюрел Ривера... що за име.
Скива ли й атрибутите?
Виж какво? Действай по друг начин, човече.
Не можете да я пипнете.
Не. Не, не, не, не.
Пропускаш нещо.
Тя те спипа.
- Лъжеш!
- Така ли?
- Да
- О, това е толкова романтично.
Ти наистина й вярваш.
Всичко, което знам е, че тя си тръгва оттук.
Да. Току що я освободихме.
Май ще има голям купон довечера
в кафето на Джими Бронкс, а?
Да. Защо не?
Голямо празненство.
Сега за нея остава целия гъзарски апартамент.
Какво? Да не си мислеше, че е с теб, защото си много готин?
Маааамка му.
Девойчето е докопало гърнето с медец и го е излизала до дъно.
Да.
Тя е голяма хитруша.
Обаче, ти, от друга страна...
Ти би трябвало да си хитър.
Учил си в тузарско частно училище, а?
Не е зле за утрепка от Бей Ридж.
Да, но после си се издънил и са те изхвърлили
за продажба на тревица на богатите мамини синчета.
Как ти се струва това?
Нали знаеш какво им се случва на красавците като теб в затвора?
Така ще ти се израдват.
Да, възможно е.
Но, от друга страна... може и да не стане.
"Боже, господин съдия, какво да кажа?
"Всичко оплесках.
"Знаете ли, майка ми почина.
"Т-толкова се тревожех за баща си.
"Трябваше да му помогна.
"Бях толкова объркан.
"Забърках се лоши хори,
"и направих голяма грешка.
"Наистина го направих, но... ми беше за пръв път.
Съжалявам, и никога повече няма да се повтори."
Изпитателен срок. Условна присъда.
Ти май не четеш вестниците, нали, умнико?
В Ню Йорк,
имаме прекрасното нещо, наречено закон на Рокфелер.
Нека те осветля по въпроса.
Намерихме около килограм в твоя диван.
Такова количество те урежда с 1-ва степен углавно престъпление.
15 години минимум при първо нарушение.
Сега, при такова законодателство,
съдиите се съобразяват с прокурорите.
Така че, ако съпругата на господин Прокурора го е хокала сутринта,
си прецакан.
Заминаваш си вовеки.
Ако си късметлия... истински късметлия...
и, той е получил добро обслужване предната вечер.
Може би ще пледира за 2-ра степен престъпление.
Но това все още са си от 3 до 5 години за първо... минимум.
Доколко можеш да си нагъл зависи
само от настроението на прокурора, а той ще
ни попита: "Послушен ли беше той?"
Така,...
защо не ни разкажеш за приятелчето си Николай?
Нека ти улесним живота.
Може ли да задам един въпрос?
Разбира се.
Когато слагаш хуя си в устата му,
продължава ли да дърдори така?
'Щото ми се струва, че никога не млъква,
и съм... съм любопитен...
не става ли... не става ли досадно?
Значи, ти го шибаш в устата,
а той не млъква.
Виж, скапан шибаняко,
когато си там вътре и го поемаш в дупенцето
от няколко пича, наричащи те Шърли,
ще е благодарение само на себе си
и закона Рокфелер.
Да се махаме оттук.
Кажете на прокурора, че имаме твърдоглавец.
Трябва ти гадже.
- Гадже ли?
- Да.
Я, чакай малко.
Кога за последен път си имал прятелка?
Добре. Кога за последен път чукна нещо?
Набелязал съм си нещичко.
- Да, бе, набелязал бил.
- Наистина.
Знаеш ли какво?
Ти спадаш към 62 процента.
- Какво е това?
- 62-та процента?
- Да.
- Ти си в този рейтинг.
Всички ергени в Ню Йорк, всички ние се конкурираме
за едни и същи жени... е, истинските поне.
И аз съм в 62-та процента?
- Да, господине.
- Иначе казано,
аз съм по-добър от 62% от нюйоркските ергени.
Класираш се по-високо от тях, да.
Но по-зле от тези, 38%?
37. Не от 100 процента.
И как станаха 62%?
Има си цяла наука за изчисляването им.
Наука за изчисляването им?
Звучи доста научно.
И ако мога да попитам, ти къде се вписваш?
Забавно е, че питаш.
Защото аз се падам точно в остатъка от 99%.
Естествено.
И кой го определи?
Аз.
Ти го определи? И ги изкара 99?
- Това е много интересно.
- Така ли?
И на какво се базира това?
Това е система. Просто твоят рейтинг.
Не съм казал, че си кофти, Джейк.
Не, само каза, че съм лош ерген.
Ти си по-добър от средностатистичския ерген.
И... какъв е критерия?
Първо, парите. Ти нямаш никакви.
Парите по завещание не струват нищо,
защото винаги има един червен сигнален напис, гласящ
"Мама и татко могат да спрат кранчето един ден."
Така че, си вън от 10%.
10% на златните мини ли?
10% в момента.
Второ...
хронично имаш лош дъх.
Без да се засягаш,
но никоя жена няма да легне с някой със смрадлив дъх,
так че,...
Шибай се!
Не се разстройвай толкова, а?
А какво те слага теб в 99-те процента?
Това се чудя аз.
Окей, ами, най-напред, аз, ъъм...
Какво?
Освен заплатата и парите, които печелиш.
Добре.
Явно съм благословен с огромен член.
Гени, човече.
Това, че си боядисваш косата не те ли сваля с няколко позиции?
Не, съвсем не.
Това притеснява жените само ако и теб също.
Посивяването определно те притеснява.
- Не, не ме.
- Разбира се, че те.
Ако не беше така, нямаше да си мацаш с тая гадост
главата по 10 билиона пъти на ден.
Ей, това не е съществено важно, Джейк.
Ами, обноските ти на масата и те ли не са важни?
Виждаш ли това сребристо нещо отляво на чинията ти?
Нарича се вилица.
Когато хората ядат ориз изполват пръчици или вилица.
Да, и зрелите хора не ядат... пържен ориз
с голи ръце.
Не знаеш как да се държиш.
Мачкаш ми топките заради това как ям ли?
Цяла седмица се опитваш
да измамиш разни чужди правителства...
или каквото правиш там... и след това излизаш оттам
и се вливаш в странния свят
извън офиса ти, наречен реалност,...
а не знаеш как да се държиш.
- О, така ли?
- Вземам си думите.
Ти ли ще ми говориш за реалността?
Джейкъб, ти си богато еврейско синче от Ъпър Ийст Сайд,
срамуващо се от собственото си благосъстояние.
Ти си нещастен 24 часа, 7 дни в седмицата,
опитвайки се да превъзмогнеш факта, че си облагодетелстван.
Майната му на това!
Знаеш ли какво?
Това са само чикиджийски либералистки дрънканици, човече.
Това ли наричаш реалност?
Е, какво ще кажеш за Монти?
Да видим.
Монти отива в затвора.
Той е поничка... голяма, кръгла нула.
Айде да не ходим на тренировки. Само днес.
Ами, не ходи.
Да идем вкъщи.
Айде де, Нат. Да вървим.
Майка ми няма да се върне до късно.
Има и кльопачка.
Хубаво, 'щото нямам пари.
Вито си е вкъщи.
Е, и?
Това пък какво е?
Нищо. Не ми пука.
Не ти ли пука, Нат?
Какво искаш да кажеш пък сега?
Да бе, вярно.
Май си падаше по него преди.
Никога не съм си падала по него.
Ти винаги си искала да ни събереш
защото си мечтаеш да ти бъда като доведена сестра,
ама това никога няма да стане.
Не се дръж като че ли никога не си си падала по него.
Нат, моля те, а?
Всеки път, като дойдеш у нас...
"Вито, изпрати ме до някъде"...
Всеки път? Що за тъпотии са това?
Както и да е, той е с онова момиче непрекъснато.
- Как си, Саймън?
- Монти, какви ги вършиш?
- Радвам се да те видя, човече.
- Аз също.
Кой е тоя?
Той е нов. Голдън. Добър е.
Е, знаеш какво ти казах.
Той е голям. Като огромен
камион е, нали ме разбираш?
Добре, Саймън. Знам как да си върша работата.
- Опитвам се да помогна.
- Добре, спокойно.
Кога скъса с нея?
Преди около месец.
Но тя не спира.
Обажда му се вкъщи, обажда се и затваря.
Моля те, моля те.
Той ли скъса с нея, или тя с него?
Той се нуждае от някой.
Извинете.
- Защо той не...
- Ивинявам се.
- Може ли огънчето?
- Какво?
Ще ми дадете ли запалката си за секунда?
Какво прави тоя?
Тоя е луд.
Ей, виждала съм те и преди, нали?
И ти ми изглеждаш позната. Познаваме ли се?
Да. Беше в класа на брат ми.
Пит.
Да, знам кой си.
Ей, Нат, хайде. Да си вървим.
Имаме тренировка.
Ще те настигна.
Да, добре.
Както и да е.
Ти си луда.
- По какво имате тренировка?
- Баскетбол.
Сериозно ли? Играеш ли?
Хайде де. Каква си, бранител?
На трите точки.
Играеш малко напред, нали?
Значи си силна и бърза.
Аз играех на... едната точка.
Ако пропуснеш прекалено много,
ще те изритат... наистина.
Просто ще си допуша цигарата.
Странно. Не ми... Не знам.
Не ми изглеждаш на баскеболистка, знаеш ли?
Повече ми приличаш на...
на бегачка, на спинтьорка.
Откъде си?
Не, искам да кажа... от Ъптаун ли си?
От училището? Стипендиантка?
Какво, не мога ли да бъда от Ривърдейл?
Можеш да бъдеш откъдето искаш. Просто... съм любопитен.
Не исках да те засегна. Аз просто...
Знаеш ли, и аз бях стипендиант.
Това е хубаво. Имаш късмет.
Как... как се казваш?
Нат? Натали?
- Натюрел.
- Натюрел?
Наистина ли?
Натюрел. Уау. Харесва ми.
На колко си години?
18.
Наистина ли си на 18?
- Защо питаш?
- 'Щото не всеки ден
срещам хубаво момиче като теб, играещо на трите точки.
Това е жестоко.
- А ти наколко си?
- Достатъчно за да питам.
Прекалено си стар за да се мотаеш на пложадката.
Не се мотаех.
Просто... минавах оттук.
Ами ако бях на 17?
Е, разговорът щеше да е доста по-кратък.
Но, не си. Ти си на 18, така че няма проблем.
Може ли да дойда някой път и да видя как играеш?
Сериозно. Бих искал.
Може би.
Може би?
Окей.
Аз ще съм този на скамейката, викащ "Давай обратно в защита!".
Ще се видим.
Хей.
Ела тук, да те запозная с някой.
С кой?
Тя е точно за теб.
Ей, Джоди.
Там ли си?
- Здравей, скъпа.
- Здравей, душице.
Как я караш?
- Здрасти.
- Здрасти.
Това малкият ти брат ли е, Франк? Сладур е.
Не се занимавай с мен. Аз съм в 62-та процента.
О, това сигурно е, защото не работиш на Уол Стрийт.
Скалата е изкривена заради парите.
- Всеки го знае.
- Да, всеки знае.
Всички в този бар.
Видя ли това дупе?
- Готина е.
- Ахъм.
Човече.
Един от училището...
този, ъм, учителя по биология, Тери...
Познаваш ли Тери?
Не, не мисля.
Както и да е, та той... той харесва едно момиче.
- Харесва ученичка?
- Да, ученичка.
Да.
- Непълнолетна.
- О, човече.
- Та тя е на 16, може би 17.
Не знам.
Ъм, тя не е красива,
ъм,... не в класичския смисъл,
но тя...
Не знам. В нея има нещо особено.
Нали разбираш.
И аз му казах. Аз...
Казах на Тери, да забрави за нея, нали знаеш?
Но той е като обсебен,
и ме плаши как говори за нея.
Но той пък... "Още пет години и
тя ще е завършила колеж."