BBC Walking With Dinosaurs (1999) (Walking With Dinosaurs.part1.srt) Свали субтитрите

BBC Walking With Dinosaurs (1999) (Walking With Dinosaurs.part1.srt)
Представете си, че може да пътувате във времето, назад, преди появата на човека.
Назад с 65 милиона години.
Ще видите огромни промени в растителността и климата.
Дори и земната повърхност би се променила,
като планините се редуват с континенти.
Сега достигнахме до период в земната история, познат като Креда.
Това е много различен свят.
Хималаите все още не съществуват, а Атлантика е наполовина.
Няма трева, само иглолистни гори и папратови степи.
В този свят господстват динозаврите.
Огромни хищници като Тиранозавъра, 5-тонно чудовище,
вилнеят из земята.
В този филм
ще ви покажем как са живели тези забележителни същества,
как са яли, как са се били и са се възпроизвеждали.
Ще станете свидетели как природните сили
са довели тези животни до техния край.
Но също ще ви върнем много по-назад.
В Юрския период, когато животът на земята
е бил най-забележителен.
Животните са се радвали на топлия тропически климат,
нямало е сняг по полюсите.
Цветята и широколистните дървета още не са се били появили.
Въздухът и земята са били населени с хищници,
които най-общо се определят като динозаври.
Но те не са били единствените гиганти.
Огромни птерозаври са царували в небесата, а отдолу,
гигантски морски влечуги са населявали океаните.
Най-напред ще се върнем дори още по-назад,
за да разберем откъде са дошли динозаврите.
Това е Земята през Триаса.
Нямало е отделни континенти,
само една огромна суша, наречена Пангея.
Това е сурово място, като преобладава пустиня.
През Триаса е имало
много и различни разновидности древни влечуги.
Но сега, от тази суха пустош,
се е зародило нещо напълно ново.
Семейство влечуги, предопределени да променят живота на земята
през следващите 160 милиона години.
Това са първите динозаври
и оттук започва нашата история.
НОВА КРЪВ
Първите слънчеви лъчи по западните хълмове
на единствения земен континент, Пангея.
Този свят е бил управляван
от група гигантски влечуги повече от 50 милиона години.
Но е дошъл деня на тези древни създания.
Върху тези папратови степи,
от еволюционната надпревара се е появил нов тип влечуги,
който се бори за надмощие в този странен свят.
Върху тези земи през Триаса, динозаврите са все още рядкост,
но започват да показват първите признаци на бъдещия си успех.
Краят на дъждовния период е и реката е пълноводна.
Но няма да остане така,
защото предстоят 9 месеца без дъжд.
Един тип влечуги са се приспособили на продължителна суша.
Динозаври като този Целофазис, могат да оцелеят със съвсем малко вода.
Те са с леки кости, бързи и са се приспособили прекрасно...
да убиват.
Динозаврите тогава са се били появили преди около 10 милиона години,
и то като малки хищници.
Това, което ги прави уникални, са специалните им хълбоци и глезени,
които им позволяват да пазят равновесие на два крака.
Със страшно бързите си реакции, те са създадени да оцеляват.
Хор оповестява пристигането на голямо стадо Плацери.
Те слизат долу за сутрешния си водопой.
Тези впечатляващи еднотонни зверове нямат връзка с динозаврите.
Те са много по-древни влечуги.
Преди са били много и силни животни,
но сега тези са единствените останали от своя род.
Те са изчезващ вид.
Въпреки страховития им вид, те са тревопасни.
Бивните им са предимно за разравяне на корени.
Но при двама разярени мъжки, бивните могат да са смъртоносно оръжие.
За бързия Целофазис, Плацерите са плячка.
Тази млада женска си набелязва стария и слабия
от бавнодвижещото се стадо.
Един ден, потомците на Целофазиса
ще превземат света.
Заради бързината и ловкостта си,
те доминират в средата на Триаса.
Надолу по реката виждаме едно от най-странните животни през Триаса.
Цинодонтът е липсващата връзка между влечугите и бозайниците.
Когато тича, гръбнакът му се мърда,
както при влечугите.
Но има козина и живее в дупки, както бозайниците.
Вътре, женската спи на легло от лишеи.
Връзката между Цинодонтите е много силна,
за цял живот.
Като всички земни влечуги, те снасят яйца,
но след като се излюпят, малките са зависими от родителите
и през първите три месеца
се хранят с мляко от майката.
Тази форма на възпроизвеждане е еволюирала,
за да предпази малките от хищниците навън.
През деня дори и бащата седи на безопасно в дупката
и се грижи за домакинската работа.
Ловува само през нощта.
В недалечното бъдеще
ще се появят малки бозайници от подобни влечуги.
В горещините на сухия период,
стадото Плацери се разпръсва из шубраците, за да търси храна.
Внезапно топлият ветрец се променя
и във въздуха се понася полъх на страх.
Постосукус, безмилостен хищник, дебнещ в засада,
най-голямото месоядно на земята.
Уплашените Плацери бягат, но са отчайващо бавни,
а един от тях е смъртно ранен.
Мъчителят им е далечен роднина на динозаврите,
но за разлика от тях, той е много тежък да бяга на два крака.
Но дори и така, той е достатъчно бърз, за да следва стадото.
Съвкупността от шока и загубата на кръв,
сломява ранения Плацер.
Ухапването на хищника си е свършило работата.
Плацерът е много слаб, за да се съпротивлява
и за Постосукуса това е лесна плячка.
Докато отмине сухия период,
само растителността около реката е зелена
и това привлича екзотични ловци, като този Петинозавър.
Това е летящ хищник, който има много дълги пръсти,
за да държат фините му крила.
Около реката обитават летящи хищници и водни кончета.
Насекоми като това са се появили далече преди първите влечуги.
Преди около 100 милиона години,
те са полетели из въздуха и са станали въздушни убийци.
Но през Триаса, тези ловци са станали плячката.
Челюстта, пълна с остри зъби,
се справя много бързо с насекомото.
Петинозавъра има силни, леки кости, за да може да лети,
и както динозаврите, е бърз и смъртоносен.
Влечугите стават новите господари на въздуха.
При температури над 40 градуса,
на Плацерите им трябва много вода,
затова прекарват много време в реката.
Но стадото е нервно.
Те знаят, че това е много удобно място за засади.
Постосукусът не е на лов.
Вече е изял дажбата си
и също се нуждае от глътка вода.
Дълъг 6 метра, с непробиваем гръб,
на него му трябва огромно количество храна
и заради това трябва да защитава голяма територия.
Единственото същество, от което се страхува, е друг Постосукус.
Средата на сухия сезон е, още месеци без дъжд.
Сред пущинака се процеждат малки рекички.
В една от тях, Петинозавъра прави освежаваща баня.
Непрекъснато се оглежда за опасност.
Цинодонтите лежат на сигурно и хладно
през най-горещата част от деня.
Но никое животно не е напълно в безопасност.
Женският Целофазис е доловил миризмата им.
Скоро започва да изследва входа...
и не е сама.
Очевидно тези динозаври досега не са се срещали с Цинодонти.
Наблизо Плацерите търсят влажни корени
изпод сухите папрати.
Постосукусът отново е гладен.
Но при последното си нападение е получил рана от бивни на бедрото,
сериозна пречка при такова тежко животно.
Стадото Плацери го забелязват, преди да е направил засада
и предприема агресивна защита.
Явно тук няма да намери храна, а в такъв суров свят,
раната може да се окаже фатална.
Вечер е и в дупката
Цинодонтите се подготвят за нощен лов.
Малките сега са поотраснали
и са започнали да се движат из гнездото,
но все още са уязвими.
Ще им трябват още два месеца,
за да могат да се справят без родителите си.
Възрастният мъжки проверява дали е безопасно.
Любопитно малко го последва до края на дупката.
Мъжкият се отзовава прекалено късно на скимтенето му.
Той прогонва динозаврите още веднъж,
но този път те не са далече.
Наблизо, жаден мъжки Постосукус
нахлува в територията на ранената женска.
Но в този период
няма място за два гигантски хищника в една суха долина.
Женската е прекалено слаба, за да се бие.
След като е защитавала територията си едно десетилетие,
тя е прогонена от дома си.
Мъжкият използва скъпоценната вода, за да маркира територията си.
Междувременно, Целофазисите са започнали да разкопават дупката.
Положението на Цинодонтите става отчайващо...
тъй като скоро динозаврите ще открият гнездото.
Когато слънцето залязва, двойката има само един избор.
Това означава да забравят родителските си инстинкти
и да изядат малкото си.
Така за динозаврите няма храна
и Цинодонтите имат шанс да избягат.
Под лунната светлина, те издебват момента и изоставят дупката.
На сутринта Целофазисите се завръщат.
Те все още надушват Цинодонтите и ще им отнеме време,
за да разберат, че усилията им са напразни.
Сухият сезон продължава.
След напразните усилия пред дупката,
женският Целофазис е намерил нещо в пресъхналото речно корито.
Това е някаква риба и зъбите на динозавъра
ще се справят бързо със защитната й обвивка.
Но не я оставят да се нахрани на спокойствие за дълго.
Броят на Целофазисите е нараснал
и това води до конфликти.
Увеличаването на броя им води и до други промени в поведението им.
Под безмилостното слънце,
стадо Целофазиси се подготвя за убийство.
Раненият женски Постосукус вече не може да използва задните си крака.
Но въпреки това, мощната й челюст може да разкъса динозаврите.
Силата напуска огромното месоядно.
Сега мощната броня и мускули на Постосукуса
не са нищо повече от храна за бързите малки динозаври.
Муцуната им и острите зъби,
могат да достигнат под дебелата люспа.
Те го изяждат отвътре.
Дъждовете закъсняват
и сега започва истинското изпитание за издръжливост.
Когато огромната площ се превръща в червена пустиня,
Плацерите са принудени да мигрират в търсене на вода.
Но в тази изключителна суша,
динозаврите имат значително предимство пред другите влечуги.
Когато вършат физиологическите си нужди, отделят много малко вода.
Това предимство е най-осезаемо, когато реките са почти пресъхнали.
Целофазисите постепенно се увеличават
и в такива тежки години,
властват предимно динозаврите.
Почти не остава място за други влечуги, а без плячка,
динозаврите се обръщат един срещу друг.
Канибализмът е нещо обичайно.
През Триаса, животът е принуждавал всеки на крайности.
Нощта ни открива, че динозаврите не са единствените животни,
които са оцелели.
Цинодонтите са преживяли битката на живот и смърт
и са изкопали друга дупка, скрита под сухата папрат.
Мъжкият отново ловува в мрака.
Той е хванал единствената възможна плячка,
малък Целофазис.
След деветмесечна суша,
най-накрая дъждът идва.
Скоро жадната растителност е напоена.
В дупката, женският Цинодонт е снесъл нови яйца.
В бъдещето, стратегията да залагаш на малките си,
ще се изплати на техните наследници бозайници.
Но докато бозайниците еволюират в следващите 160 милиона години,
ще оцеляват само малко видове,
спотайващи се в свят, завладян от динозаврите.
Навън, бъдещето вече е дошло.
Женският Целофазис е оцелял по време на сушата,
заедно с много други от вида му.
Но към тях също се е появил и друг вид динозавър.
Огромно стадо Платеозаври
са прекосили пълноводната река.
Трудно е да се повярва, че тези зверове имат връзка с Целофазиса,
но те са само тревопасни динозаври.
Размерът им е ключът към успеха.
Поради факта, че са 4-тонни, те са много големи, за да бъдат застрашени.
Такива неща ще се случват,
настъпила е ерата на динозаврите.
20 милиона години по-късно,
хиляди видове влечуги са изчезнали,
но динозаврите стават все по-силни.
Хищниците добиват огромни размери, но плячката им става дори по-голяма.
В следващия епизод
ще се срещнем с гигантите на Юрския период.
Някъде в гората през Юрския период,
майка динозавър снася яйцата си.
Тя е 25-тонен Диплодок.
Всяко яйце с размерите на топка,
внимателно е поставено в дълбока дупка.
С голяма нежност тя ги заравя
и ги оставя на съдбата им.
Останалата част от гигантското й стадо пасе.
Тя е част от семейство динозаври, наречени сороподи,
които преобладават в тази част от историята на земята.
Те са най-големите животни,
които някога е имало на планетата.
ВРЕМЕТО НА ТИТАНИТЕ
Това е Юрския период
и огромният континент Пангея,
който се е простирал от полюс до полюс, сега се разделя.
Сега е значително по-мокро, отколкото в ранния Триас,
а където преди е имало пустинни,
сега има обширни иглолистни гори.
Динозаврите вече са се били появили преди 70 милиона години,
а в този зелен свят,
те са еволюирали до голям брой разновидности.
Преди три месеца, майката Диплодок снесе 100 яйца
в тази гора.
Сега трябва да се излюпят,
но май са открити от похитител на яйца.
Виновникът е един Орнитолест, двуметрово месоядно,
близко до динозаврите, което ще еволюира в птица.
Обикновено ловува малки гущери и бозайници в гората.
Това е нещо допълнително похапване.
На десетина метра от него,
горският килим се размърдва.
Точно по погледа на хищника,
се излюпва малък Диплодок.
Братчетата му и сестричетата му също се показват
от затрупаните яйца.
Бройката им е голяма.
Орнитолеста е прекалено зает в ядене и лов.
Получил си е дажбата.
Малка женска се колебае за момент...
и тогава, заедно с другите оцелели,
се отправя навътре в гората толкова бързо, колкото може.
Майка им ги е снесла в края на гората,
защото е била прекалено голяма да влезе по-навътре.
Но малките трябва да се скрият навътре в гората.
Единственият им шанс за оцеляване в следващите месеци е,
да останат скрити от хищниците сред растителността в гората.
Сред огромните дървета секвоя,
в гората има гъста папратова растителност.
Сред тях,
малките започват да се хранят.
Като новоизлюпени, те тежат само няколко килограма,
но те трябва да достигнат около тон за една година,
това означава по 2-3 килограма на ден.
Но гората не е идеалното убежище.
Когато са в опасност, сороподите остават на едно място
и разчитат на маскировъчната си окраска за защита.
Този път може и да се получи,
но често зорките хищници получават храната си.
Не цялата повърхност е покрита с гора.
Съществуват обширни папратови степи,
където се скитат титаните на Юрския период.
Динозаври като Стегозавъра,
с характерните си гръбначни плочи.
На тези степи няма дървета,
заради постоянната паша на гигантски тревопасни
и никой не е спомогнал толкова за това,
както най-големите динозаври - сороподите.
Има много различни разновидности
на тези огромни, дълговрати същества.
Тези са Диплодоци, най-дългите от всички.
за по-голяма безопасност, те се придвижват в стада от 30 и повече.
Някои от по-възрастните достигат до 40 метра дължина.
Те използват много силния си, но не гъвкав врат,
за да пасат в големи площи без много усилия.
За да балансират дължината на врата,
те имат големи опашки с край като камшик,
които използват за комуникация между членовете на стадото.
Такова голямо стадо привлича по-малки животни.
Докато те пасат растителността, около тях се роят насекоми.
А насекоми ловци, като тези женски мухи,
използват динозаврите като гигантска храна.
Има дори и малки летящи влечуги или птерозаври,
наречени Анурогнати,
които са се специализирали в живота сред тези гиганти.
Тези птерозаври се хранят с насекоми
и прекарват целия си живот на Диплодоците.
Те се бият, хранят и дишат
върху същества, които са 150 000 пъти по-тежки от тях.
Всеки Диплодок изхвърля повече от тон екскременти всеки ден.
Това привлича много повече насекоми,
особено торни бръмбари.
След милиони години, потомците на тези бръмбари
ще се срещат в слонската тор из африканските пасища,
но техния чуден начин на живот започва тук,
в Юрския период, при динозаврите.
Стадото гиганти се придвижва,
заедно с цялата своя жизнена среда.
След нощния дъжд, от секвоите се вдига пара, заради тропическите температури,
а динозаврите изпълват въздуха със своя хор.
Минала е година, откакто малките сороподчета се скриха в гората,
и навътре в каньона пасе малка женска.
Тя вече е повече от 3 метра.
Тя се храни заедно с друг свой връстник,
като се придържат заедно за безопасност.
Те са тук, защото по стените на каньона се стичат капки,
които образуват дебел слой мъх и папрат.
Но каньона слиза до степите
и зеленината привлича по-големи динозаври.
Седем тонен мъжки Стегозавър.
Той също е тревопасен, но е много опасен.
Големите плочки на гърба му, са предимно за внушителен вид.
Но еднометровите шипове на опашката му са смъртоносни.
Те могат да имат опустошителен ефект,
заради много малкия мозък за размера му.
Малките се придвижват навътре в каньона,
далече от Стегозавъра.
Но два Алозавъра също са привлечени тук,
защото са надушили плячка.
Стегозавърът пълни с кръв окраската си,
като създава страховита гледка.
Объркан и уплашен от вида на тревопасното,
Алозавърът отстъпва.
Сороподчетата са малка плячка за Алозаврите.
Това са лъвовете на Юрския период,
най-големите хищници на епохата си.
Малките пак търсят закрилата на папратите,
защото дори и да тежат по половин тон,
те не са толкова добре скрити, колкото трябва.
С порастването си, зъбите им стават като на възрастните.
Те са идеални да късат листата на папратите.
Наблизо лежи стар скелет на възрастен Диплодок.
Огромните и много тежки кокали
е непосилно да бъдат преместени от някой горски обитател.
Женската може би само подозира,
че след 10 години и тя ще е толкова голяма.
Но малките осъзнават, че са прекалено близо до края на гората
и се връщат в зелените й дълбини.
Възрастен Диплодок разчиства гората.
Така те променят пейзажа около тях.
Огромни площи от степите и горите са оставени по този начин,
защото те повалят дърветата в търсене на храна.
Диплодоците търсят папратите, които растат между дърветата.
Зъбите им са по-подходящи за меките листа,
отколкото за твърдите клони.
Една от причините тези същества да са толкова огромни е,
защото така имат изключително голям стомах,
който може да смели твърдата растителност през Юрския период.
Цели листа влизат в стомасите им,
където камъни, които динозаврите са погълнали,
им помагат да смелят храната си,
за да се извлече хранителното от тях.
Това е процес, който предизвиква много газове.
Докато стомаха смила,
тялото продължава безжалостното търсене на храна.
В гората един Анурогнат е тръгнал на лов.
Но не за насекоми.
Той си търси приемник.
Намира не напълно пораснал Диплодок.
Това е женската, която се излюпи преди пет години.
Сега тя е дълга 12 метра тежи над пет тона.
При нея са започнали да се развиват
гръбнака и дългата камшикообразна опашка на възрастните.
Хищниците вече не са заплаха.
Орнитолеста показва дългите си нокти
в отчаян израз на агресия.
Диплодоците все още са заедно,
но стават много големи за гората.
Храната е малко и дърветата ги ограничават.
Скоро те трябва да се присъединят към възрастните в равнината.
По бреговете на реката, която тече през гората
все още има място,
но природата ще се погрижи за бъдещето на тези динозаври.
Сред дърветата се понася мирис на пушек.
Тази миризма ужасява всички горски динозаври.
На юг има огромен горски пожар.
Диплодоците тръгват да бягат,
но за да поддържат тежестта си,
винаги трябва да имат по три крака на земята.
Въпреки опасността, те единствено могат да вървят.
Огънят напредва бързо
и през нощта, огромна огнена буря връхлита околността.
Сред звука на пожара
се чуват уплашените викове на динозаври, попаднали в капан.
Тези Юрски пожари са редки, но могат да са опустошителни.
Сутрешната светлина открива телата на горските динозаври,
които са изгорели сред пламъците.
Оцелели са само три от малките.
Те са били изтласкани на степите.
За тях това е опасна територия.
Те все още не са достатъчно големи да отблъснат атаката на Алозавър.
За младите Диплодоци, другите динозаври тук са непознати...
и огромни.
Това е Брахиозавър, 13-метров соропод,
който е специалист в опасването на върховете на дърветата.
Той може бе усилия да достига шишарки и крехки листа,
които никой друг динозавър не може да достигне и е огромен.
Този възрастен тежи повече от 70 тона,
което прави този вид най-големите земни животни, живели някога.
Младите диплодоци нямат предимството на такъв размер,
затова спешно се нуждаят от защитата на стадо възрастни.
Сред широколистната растителност
се чува жалния вик на млад соропод.
Това е вик, на който възрастните трябва да отговорят.
Останали са само два млади
и те се нуждаят от помощ.
Стадо огромни възрастни отговаря на призива им.
Възрастна женска преценява двамата новодошли.
Тя ги приема.
Те тръгват след възрастен, най-накрая в безопасност.
Стадото е в отлично състояние.
В него има от 12 метрови младежи,
до възрастни, три пъти по-големи от тях.
Размножителният период е и за първи път,
женската, която се излюпи преди 10 години,
е достатъчно възрастна и голяма, за да се възпроизведе.
Мъжките започват да привличат вниманието.
Изправят се на опашките си, за да впечатлят женските.
Обикновено се стига и до бой.
При същества с такива размери,
използваната сила по време на сблъсъците е колосална,
достатъчна да си счупят ребрата и да разтърсят земята.
Победителят печели правото да се чифтоса.
Нашата женска е наближена от млад мъжкар.
Тя отговаря на призивите му първо чрез потропване,
после чрез много нискочестотни викове.
Този ултразвук е толкова нисък, че повечето животни не го чуват.
Той приема тези сигнали чрез земята
и отговаря като се приближава до нея, като допира тялото си в нейното.
Тя показва, че приема.
Чифтосването е опасно за женската.
Тя ще понесе още 10 тона на гърба си.
Като е станала голяма,
гръбнакът и краката й са станали по-силни
и ще й помогнат да се справи с това изпитание.
След няколко дни Диплодоците се успокояват.
Женската се храни на края на стадото,
но тя все още не е достатъчно голяма, за да е защитена от нападение
и не забелязва, че я наблюдават.
Един Алозавър знае, че е уязвима.
Хищниците я чакат да се отдалечи от стадото.
Спасена е от опашката на по-голям Диплодок.
Тя се присъединява към стадото с дълбока рана отстрани,
но ще се възстанови.
Диплодоците живеят до 100 години,
а след като достигнат определен размер,
няма хищник, който да ги застраши.
Сороподите преобладават в късната Юра.
Ще минат милиони години, преди нови тревопасни динозаври
ще се появят да ги заменят.
С тяхното изчезване, животът никога няма да е толкова голям.
В крайна сметка, сороподите изчезнали.
Низините, в които живеели, били наводнени,
защото морското равнище се покачило.
Така се появили огромни морета.
В следващият епизод
ще се срещнем с гигантските хищници, които са ги населявали.
Най-страховития хищник от Юрския период
дебне плячката си.
Взирайки се през водата,
хищникът наблюдава жертвата си,
чакайки най-подходящия момент да нападне.
ЖЕСТОКОТО МОРЕ
Под тези сини води лежи бъдещия континент Европа,
но сега, през късната Юрска ера,
съществуват само няколко разпръснати острова.
Разпадането на старите континенти
е причинило покачването на морското равнище,
което е наводнило низините и е създало обширни плитки морета.
Тук динозаврите не властват.
Вместо това са се появили огромни морски влечуги,
които са се приспособили идеално към тези прекрасни води.
Всички те дишат въздух, като този осем тонен Криптоклид.
На сушата, те са тромави и неповратливи,
но във водата се променят.
Всички морски влечуги преди са живели на сушата,
но преди 75 милиона години,
техните предци са влезли във водата
и краката им са се трансформирали в плавници.
Те делят плиткото море
с други странни същества от Юрския период, като амонитите,
които ловят дребни животинки с пипалата си.
Тези богати, огрени от слънцето води,
са в северния край на Тетския океан,
който разделял земята на два континента,
един на север и един на юг.
Веднъж в годината, тук се развива действието
на забележителна природна драма.
Започва с един бременен Офталмозавър,
последван от стотици подобни.
Всички идват тук от дълбините, за да родят.
Това са най-старите морски влечуги
и най-добре адаптирани към водния начин на живот,
с аеродинамичното им тяло, подобно на рибешко.
Много други морски влечуги,
например Криптоклида, използват и четирите си плавника,
за да ловят рибните пасажи из водата.
Размахвайки ги като подводни криле, плавниците могат да бъдат използвани,
за да им дадат огромна маневреност
и голямо ускорение.
Този уникален начин на придвижване
обаче ще изчезне от морските обитатели
в края на ерата на динозаврите.
Животните от малките островчета,
също са зависими от морското изобилие за оцеляването си.
сред назъбените скали живее колония летящи влечуги.
Тези морски птерозаври са Рамфоринки.
Те са придобили уникална способност да ловят риба,
без да си мокрят крилете.
Прокарват клюновете си през водата,
като взимат всичко, което попадне в тях.
Зъбите на тези летящи влечуги може и да са странни,
но са идеални за хващането на хлъзгавата риба във водата.
Но поглъщането на улова им е друг въпрос.
Офталмозаврите започват да раждат.
Повечето морски влечуги снасят яйца на сушата, но не и Офталмозавъра.
Те раждат живи малки.
Така не им се налага да излизат от водата
и им е позволило да придобият тялото си, подобното на рибешко.
Женската ражда от две до пет малки,
но тъй като се нуждаят от въздух,
малките трябва да се родят с опашките напред,
иначе ще се удавят, преди да са излезли от майката.
Новородените имат няколко секунди,
за да достигнат повърхността и да вдишат първа глътка въздух.
Непосредствено след раждането си, малките са много уязвими.
Водите са пълни с хищници.
Дори Офталмозаври изяждат малките на други,
за да увеличат шанса на техните да оцелеят.
Единственото сигурно място е сред коралите.
Раждането е опасно и за майките.
Тази женска отчаяно се опитва
да роди малкото си.
Борейки се за въздух, тя стои близо до повърхността.
Усилията й привличат акули.
Тези хищници имат остър слух,
а звукът от пляскането навлича беда на животното.
Идеално развити машини за убиване,
акулите обитават океаните
много преди да се появят морските влечуги.
След 20 минути, усилията я изтощават.
Налага й се да диша по-учестено.
Акулите наближават.
Внезапно, нещо прокрадващо се в мрака, изплашва акулите.
Леоплеродонт, с неговите 150 тона,
той е най-големия и най-силен хищник,
живял някога на планетата.
Този мъжки е дълъг колосалните 25 метра
и е голям дори за своя вид.
Съдейки по размера, вероятно е над 100-годишен.
Той също е усетил майката от разстояние.
Леоплеродонтът има обоняние, което дори му оказва посоката,
две кухини в носа му,
които едновременно с това действат и като уши
и му оказват посоката, откъдето идва миризмата.
Това сложно насочващо устройство
се насочва от най-големите челюсти, познати някога.
Всеки от четирите плавника на Леоплеродонта е повече от 3 метра
и това му дава такава мощ,
че да носи огромното си туловище без никакви усилия из водата.
Сега кораловите рифове около островите
са пълни с малки Офталмозаври.
Тази заплетена мрежа от пещери е тяхното убежище,
откъдето могат да започнат да учат за света.
Малките Офталмозаври имат издадени зъби,
които им позволяват да се справят с по-твърдата храна,
която намират около коралите.
Но този малък мъжкар трябва още да учи,
че този амонит е прекалено твърд за него.
На сушата, храната не е толкова обилна.
Динозавър се опитва да плува между островите
в търсене на месо.
При наличието на огромни морски хищници,
това е опасно пътуване.
Големите динозаври тук са рядкост,
а с петте си метра от главата до опашката,
Острептоспондула е най-големия.
Основно се храни с мърша,
като преброжда островите за мъртви животни.
Но на такъв малък остров
е доста трудно да се намери мърша.
Но друг е пристигнал първи тук.
Този Острептоспондул
обира последните останали късчета от мъртва костенурка.
Но дори и толкова малко
е достатъчна причина за кавга.
Никой от тях не би рискувал да бъде наранен
и затова печели най-мощният рев.
Единствената храна, която не идва от морето, са насекомите.
Дървесните бръмбари обитават дърветата.
Те представляват вкусно протеиново угощение,
което се крие в тях.
Това изкушава млад Рамфоринк да потърси ларви,
но това не работа, за която е пригодена муцуната му.
Вече на две седмици,
малките Офталмозаври растат бързо от морската си диета,
но все още са в опасност,
особено от акули.
Коралите предлагат временно укритие за малкото.
Преследвачът му има смъртоносно предимство,
не трябва да излиза на повърхността, за да диша
и само трябва да изчака, докато на малкия му потрябва свеж въздух.
Но малкото влечуго има нещо на негова страна...
бързината.
В безопасност, докато не му се наложи да вдиша отново.
От поемането на много въздух
поражда проблема за задържането под водата.
Криптоклида е намерил решение.
Той не търси храна в пясъка.
Трябват му камъчета и едър пясък.
Пресявайки ситните зрънца,
той задържа по-големите в стомаха си за тежест,
което го задържа долу и противодейства на въздуха в дробовете му.
Сушата гарантира безопасност на Криптоклида,
те се покачват на скалите за почивка,
също и да са далеко от Леоплеродонта.
Тъмнината не носи спокойствие в неспокойното море.
Милиарди микроскопични същества
изплуват от дълбините, когато се стъмни
и рибни пасажи започват да ги преследват.
Офталмозаврите са майстори на нощния лов.
Повечето остават в дълбините,
но някои искат да се възползват от изобилието тук.
С техните очи, които виждат в тъмното,
те се впускат на лов в мрака.
Беззъбите им муцуни са идеално оръжие,
с което лесно улавят бързо движещата се плячка.
С наближаването на пълнолунието,
странни на вид посетители
излизат от скривалищата си.
Това са подковообразни раци, древни същества,
които се появяват 150 милиона години преди Юрската ера.
При прилив, женските излизат на брега
и всяка снася повече от 18 000 яйца,
които мъжките се съревновават да оплодят.
Тази стратегия им е служила добре
още преди да се появят динозаврите
и ще им служи още поне 150 милиона години.
Рано сутринта подковообразните раци предизвикват треска за храна.
Всяка година Рамфоринките идват на този плаж,
за да се хранят с яйца,
докато последните няколко раци се връщат във водата.
Питателните яйца са лесно намерена храна за тези влечуги.
Но в природата никой не е в безопасност.
Месец по късно,
малките рачета започват да се излюпват от яйцата.
Приливът, който е извел женските на сушата,
сега връща техните малки във водата.
За малките, безопасния живот около рифовете,
е към своя край.
След няколко седмици, те ще са достатъчно големи,
за да живеят в морските дълбини.
Първите признаци са когато, както възрастните,
започват да показват умения в улова на риба.
Това не е безопасно.
Акулите все още са заплаха.
Един ден те ще станат най-опасните хищници във водата,
но през Юрския период,
те самите са плячка.
Леоплеродонтът е експерт в засадите.
Той си поема гигантска глътка въздух,
после се скрива в дълбините.
Там може да задържи дъха си за повече от час.
Леоплеродонтът яде и акули.
Внезапно се появява женски Леоплеродонт.
Мъжкарят няма да търпи това.
Леоплеродонтът ревностно пази територията си
и сблъсъците винаги завършват с насилие.
Женската е принудена да напусне.
Плавникът й е зле разкъсан
от острите зъби на мъжкара
и привлича акули, които следват кървавата диря.
Вече четири месеца, откакто са родени малките
и те са готови да напуснат,
но се изправят срещу една от най-големите опасности
на жестоките морета.
Тези острови често биват опустошавани
от свирепи тропически бури, които са толкова силни,
че разбиват морското дъно, смазват корали
и убиват хиляди морски животни.
Бурята е взела своите жертви.
Това не са само крехките Рамфоринки,
пречупени от бурния вятър,
но и старият Леоплеродонт, който, объркан в калните води,
е бил захвърлен на пясъка.
Когато лешоядите започват да дебнат, те са внимателни.
Докато гигантът е все още жив,
огромните му челюсти са смъртоносни.
Но те могат да си позволят да почакат.
150-тонното тяло на хищника
бавно го задушава.
Животът е напуснал Леоплеродонтът.
Най-могъщият хищник в света,
сега е само угощение
за група щастливи лешояди.
Юра е златният период за гигантските морски влечуги.
Ще минат още 90 милиона години,
преди те да изчезнат от океаните,
заедно с динозаврите от сушата.
повечето от малките Офталмозаври са оцелели след бурята
и сега се сблъскват с живота в морето.
Един ден женските ще се върнат и ще направят същото,
ще дадат началото на следващото поколение.
Морските влечуги са една от забележителностите на древните времена,
дори костенурките са единствените оцелели до днес.
В света на динозаврите има още една група, летящите птерозаври.
В следващия епизод ще видим, че те са били повече от изключителни.