Lord Of The Rings - The Fellowship Of The Ring - Extended (2001) (Lord Of The Rings - The Fellowship Of The Ring - Extended CD2.srt) Свали субтитрите
Миспеше, че в Ломидоп ще бъдеш в безопасност.
Майка ти усещаше, че ще бъдеш преследван цял живот
и няма да избегнеш съдбата си.
Елфите могат да изковат отново кралския меч,
но само ти имаш силата да го развъртиш.
Не искам тази сила. Никога не съм я искал.
Ти си последният от този род.
Старият ми меч. Жилото.
Вземи го.
Толкова е лек.
- Да. Елфическа изработка.
Острието свети в синьо, когато наближат орки.
А точно тогава трябва да бъдеш особено внимателен.
Ето и още нещо.
Митрил.
Лек като перце и твърд като драконови люспи.
Хайде, облечи я.
Старият ми пръстен.
Много бих искал...
отново да го подържа.
Съжалявам, че ти докарах това, момчето ми.
Съжалявам, че трябва да носиш тази тегоба.
Съжалявам за всичко.
Носителят на Пръстена поема на поход към Съдбовната планина.
Вие, неговите спътници не сте обвързани с клетва
да пътувате по-далеч, отколкото е волята ви.
Сбогом. Не забравяйте целта си.
Нека благословията на елфи и хора
и всички свободни народи бъде с вас.
Задругата чака Носителя на пръстена.
Мордор, Гандалф? Наляво или надясно е?
Наляво.
Поемаме на запад от Мъгпивите ппанини за 40 дни.
Ако имаме късмет, проходът на Рохан ще е отворен за нас.
Оттам пътят ни завива на изток, към Мордор.
Втора, първа, пета. Добре! Много добре.
Работи с краката.
- Бива си те, Пипин.
По-бързо!
Ако някой ме пита, което очевидно не се случва,
бих казал, че заобикаляме излишно.
Можем да минем през Мините на Мория.
Братовчед ми Балин ще ни посрещне царски.
Не. Няма да хвана пътя през Мория, освен ако нямам друг избор.
Извинявай!
Дръж го!
За Графството!
- Дръж го, Мери!
Достатъчно, господа.
Пусни ми ръката!
Какво е това?
- Нищо. Облак.
Движи се бързо. Срещу вятъра!
Гарвани от Дън!
- Скрийте се!
Бързо!
Шпиони на Саруман!
Пътят на юг се наблюдава.
Ще преминем през прохода на Карадрас.
Фродо!
Боромир.
Странна съдба - да страдаме толкова много
за нещо толкова малко.
Тъй мъничко.
Боромир!
Дай Пръстена на Фродо!
Както заповядате.
Това не е моя работа.
Значи се опитваш да ги преведеш над Карадрас, Гандалф.
А ако и това пропадне, къде ще отидеш?
Ако ппанината те победи,
ще рискуваш пи с по-опасен път?
Във въздуха витае зъл глас.
Саруман!
Опитва се да обърне планината срещу нас! Трябва да се върнем!
Не!
Трябва да слезем от планината!
Ако стигнем до прохода на Рохан, можем да поемем към моя град.
Проходът на Рохан е твърде близо до Исенгард.
Не можем да минем над планината. Да минем под нея.
През мините на Мория.
Мория. Страх те е да впезеш вътре.
Джуджетата дълбаха твърде алчно и твърде надълбоко.
Знаеш какво събудиха в мрака на Казад-Дум.
Сянка и огън.
Нека Носителят на Пръстена реши.
Не можем да останем тук! Хобитите ще намерят смъртта си!
Фродо?
Ще минем през мините.
Така да бъде.
Фродо, ела и помогни на стареца!
Как е рамото ти?
По-добре.
- А Пръстенът?
Усещаш как мощта му нараства, нали?
И аз го усетих. Сега трябва да внимаваш.
Пръстенът ще привлича злото към теб извън Задругата.
А може би и вътре в нея.
Тогава на кого да вярвам?
- На себе си.
На собствената си сила.
- За какво говориш?
На този свят има много сили за добро или зло.
Някои са по-велики от мен.
Някои все още не съм изпитвал.
Стената на Мория.
Вратите на джуджетата са невидими, когато се затворят.
И създателите им не ще ги открият, ако тайните им потънат в забрава.
Защо ли не се учудвам?
Е, да видим.
Итилдин.
Отразява само светлината на звездите и луната.
Пише: ""Портите на Дурин, Владетел на Мория.
Говори, приятел, и влез.""
- Какво значи това?
Много просто - ако си приятел, кажи паролата и ще се отвори.
Нищо не става.
Едно време знаех всички заклинания на елфически,
човешки и оркски езици.
- И какво ще правиш сега?
Ще блъскам главата ти в портите и ако това не помогне
и не ме тормозиш с глупави въпроси
ще се опитам да открия думите за отваряне.
Не можем да влезем в мините с пони.
Дори да е смело като Бил.
- Довиждане, Бил.
Тръгвай, Бил, тръгвай!
Не се тревожи, Сам. Той знае пътя към къщи.
Не размътвай водата.
Няма смисъл.
Това е гатанка.
""Говори ""приятел"" и влизай"".
Как е ""приятел"" на елфически?
Меппон.
Скоро, господарю Елф, ще се радваш на гостоприемството на джуджетата.
Буен огън, ечемичена бира, сочно печено месо!
Това, приятелю, е домът на братовчед ми Балин.
А го наричат ""мина""! Мина!
Това не е мина. Това е гробница.
Не...
Не!
Гоблини.
Тръгваме към прохода на Рохан. Изобщо не биваше да влизаме тук.
Бързо, да се махаме. Бързо!
Фродо!
- Помощ!
Бързоход!
Помощ!
- Пусни го!
Арагорн!
Фродо!
В мините!
- Леголас! В пещерата!
Бързо!
Сега имаме само един избор.
Трябва да влезем в дългия мрак на Мория.
Отваряйте си очите.
В дълбоките пещери има по-стари и страшни неща от орките.
Движете се тихо. Имаме да вървим 4 дни.
Да се надяваме, че ще минем незабелязани.
Богатството на Мория не е от злато, нито от диаманти,
а от митрил.
Билбо имаше плетена ризница от митрил, която Торин му подарил.
О, това е бил кралски подарък.
- Да.
Така и не му го казах, но тя струваше повече от цялото Графство.
Пипин.
Не си спомням това място.
Мисля, че се изгубихме.
- Тихо, Гандалф мисли!
Мери? Гладен съм.
Долу има нещо.
- Ам-гъл.
Ам-гъл?
- Следва ни от три дни.
Избягал е от тъмницата на Барад-Дур?
- Избягал. Или е бил пуснат.
Сега Пръстенът го е довел тук.
Никога няма да се освободи от проклятието му.
Той мрази и обича Пръстена, както мрази и обича себе си.
Животът на Смеагол е тъжна приказка.
Да, наричал се е Смеагол. Преди Пръстенът да го открие.
Преди да го подлуди.
За жалост, Билбо не го е убил тогава.
Жалост?
Жалостта е спряла ръката му.
Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои умрели заслужават живот.
Можеш ли да им го върнеш, Фродо?
Не бързай да раздаваш смъртни присъди.
Дори най-мъдрите не виждат всичко.
Сърцето ми подсказва, че Ам-гъл ще бъде част от тази история,
за добро или за лошо, преди всичко да приключи.
Жалостта на Билбо може да промени съдбата на мнозина.
Иска ми се Пръстенът да не беше идвал при мен.
И това да не се бе случвало.
Всеки, които срещне трудности, иска това. Но не можем да избираме.
Може да изберем какво да сторим с времето, което ни е отредено.
В този свят има и други сили, освен силата на злото.
Някой е избрал Билбо да намери Пръстена.
Някой е избрал ти да го получиш.
А това е окуражаваща мисъл.
Насам.
Спомни си.
Не. Но въздухът насам не мирише толкова лошо.
Когато се съмняваш, Мериадок, довери се на носа си.
Ще рискувам с повече светлина.
Вижте...
... великото кралство на Джуджетата.
Няма грешка, велико е.
Гимли!
Не!
""Тук лежи Балин, син на Фундин,
Владетел на Мория.""
Значи е мъртъв.
Опасявах се от това.
Да продължаваме, не бива да се бавим.
""Превзеха моста и втората зала.
Запречихме портите,
но не можем да ги удържаме дълго.
Земята се тресе.
Барабани... туптят в дълбините.
Не можем да излезем.
В тъмното се движи сянка.
Не можем да излезем.
Те идват.""
Глупав Тук!
Следващия път се хвърли сам, за да ни отървеш от глупостта си!
Фродо!
Орки.
Съберете се! Стойте близо до Гандалф!
Имат си пещерен трол.
Нека дойдат!
Поне едно джудже в Мория все още диша.
Май им хванах цаката.
Фродо!!!
Арагорн!
Жив е.
Добре съм, нищо ми няма.
Трябваше да си мъртъв. Този удар можеше да прониже и глиган.
В този хобит има повече, отколкото се вижда.
Митрил.
Пълен сте с изненади, г-н Бегинс.
Към моста на Казад-Дум!
Какво е това пък сега?
Балрог.
Демон от древния свят.
Този враг е твърде силен за вас.
Тичайте!
Бързо!
Води ги, Арагорн.
Мостът е близо.
Прави каквото ти казвам! Мечовете са безполезни.
Гандалф!
Мери! Пипин!
Сам.
Никой не може да хвърля джудже!
Само не за брадата!
Леко.
Не мърдай!
Дръж се!
Наведи се напред!
Леко.
Хайде!
Сега!
Към моста!
Бягайте!
Не ще преминеш!
Аз съм служител на Тайния огън, повелител на пламъка на Анор.
Тъмният огън не ще ти помогне, пламък на Удун!
Върни се в сенките.
Не ще преминеш!!!
Не! Не!
Бягайте, глупци!
Не!
Арагорн!
Леголас, вдигни ги.
Остави ги за миг поне!
По здрач тези хълмове ще гъмжат от орки.
Трябва да стигнем до Лотлориенския лес.
Хайде, Боромир. Леголас, Гимли, вдигнете ги!
Ставай, Сам.
Фродо?
Стойте до мен, малки хобити!
Казват, че в този лес живее велика магьосница.
Елфическа вещица... с могъща сила.
Всички, които я зърнат, биват омагьосани.
Фродо!!
И никой повече не ги вижда.
Твоите стъпки са стъпките на съдбата.
Ти водиш гопямо зпо, Носитепю на Пръстена.
Г-н Фродо?
Е, поне с вас има едно джудже, което няма лесно го омагьосат.
Имам ястребов поглед и слух на лисица.
Джуджето диша толкоз шумно, че можехме да го улучим посред нощ.
Добре дошъп, Легопас, син на Трандуип.
Нашата Задруга ти дъпжи много.
Арагорн от Дунеданците, познаваме и теб.
Легендарната учтивост на елфите! Говорете на разбираем език!
Не сме говорили с джуджетата от Тъмната епоха.
Това джудже може да ви каже нещо.
Това вече не беше учтиво.
Носите голямо зло със себе си.
Не можете да продължите.
Смъртта на Гандалф не беше напразна. Не би позволил да изгубиш надежда.
Ти носиш тежък товар, Фродо!
Не носи и мъртвите на гърба си.
Последвайте ме.
Карас Галадон.
Сърцето на елфическото кралство.
Владение на господаря Келеборн и Галадриел, повелителка на светлината.
Врагът знае, че сте влезли тук.
Тайната ви вече не ви предпазва.
Осмина са тук, а девет поеха от Ломидол.
Кажете ми, къде е Гандалф? Желая много да говоря с него.
Вече не го виждам отдалеч.
Гандалф Сивия не прекрачи границите на тази земя.
Той паднал е в сенките.
Отнет бе от сянка и огън.
Балрог на Моргот.
Защото без нужда влезе в капана на Мория.
Гандалф приживе не правеше нищо без нужда.
Все още не знаем каква е била целта му.
Не позволявай на бездната на Казад-Дум да изпълни сърцето ти
Гимли, сине на Глоин.
Светът вече е изпълнен със смъртни опасности
и във всички земи любовта е смесена с тъга.
Какво ще стане със Задругата сега?
Без Гандалф няма надежда.
Пътят ви минава по острието на нож.
Една погрешна стъпка и вашето падение ще бъде край на всичко.
Но надеждата е жива, докато Задругата е вярна.
Не терзайте душите си. Сега е време за почивка,
защото от тъга и път сте изтощени.
Тази вечер ще спите...
Добре дошъп, Фродо от Графството,
който си съзряп Окото.
Оплакват Гандалф.
За какво пеят?
- Не намирам сили да ви кажа.
Мъката ми е все още твърде силна.
Сигурен съм, че ще забравят да кажат за фойерверките.
А трябва да се напише стих и за тях.
Ракети чудни той роди-
цветя, и спънце, и звезди,
ипи спед тътен зпатен дъжд
изсипваше се изведнъж.
Но това описание дори не се доближава до красотата им.
Почини си.
Границите на леса се пазят зорко.
- Тук не ще намеря почивка.
Чух гласа й в главата си.
Говореше за баща ми и падението на Гондор.
Каза: ""Все още има надежда.""
Но аз не я виждам.
Отдавна не сме имали надежда.
Баща ми е смел човек.
Но кралството му запада,
а хората ни губят вяра.
Той се надява на мен. И аз ще го направя.
Бих върнал славата на Гондор.
Виждал ли си я, Арагорн?
Бялата кула на Ектелион,
светеща като копие от перли и сребро.
С високо развети знамена на утринния бриз.
Чувал ли си изкусителния зов на сребърните рогове?
Виждал съм Белия град...
Много отдавна.
Един ден пътят ще ни отведе дотам.
И стражата на кулата ще се провикне:
""Господарите на Гондор се завърнаха!""
Ще погледнеш ли в огледалото?
Какво ще видя?
И най-мъдрите не знаят,
защото огледалото показва много неща.
Неща, които са били...
които са...
И някои неща,
които още не са се случили.
Зная какво видя.
Защото и аз го виждам.
Това ще се спучи, ако се провапиш.
Задругата се разпада. Това вече е започнапо.
Той ще се опита да вземе Пръстена.
Знаеш за кого говоря.
Един по един, Пръстенът ще унищожи всички тях.
Ако ти поискаш,
ще ти дам Единствения пръстен.
Лесно ми го даваш.
Няма да отрека, че сърцето ми го е желало.
И вместо Мрачен Господар, ще имате Кралица -
не черна, а красива и страшна като зората!
Коварна като морето!
По-силна от корените на земята!
Всички ще ме обикнат...
...и ще се отчаят.
Преминах изпитанието.
Силата ми ще отслабне и аз ще замина на запад,
но ще си остана Галадриел.
- Не мога да се справя сам.
Ти си Носител на Пръстена, Фродо!
Да носиш Велик пръстен означава да бъдеш самотен.
Това е Нения, Диамантеният пръстенът.
Аз съм негов носител.
Тази задача е дадена на теб.
И ако ти не намериш пътя,
никой няма да успее.
Тогава знам какво да направя.
Просто...
Страх ме е да го сторя.
И най-малките създания могат да променят бъдещето.
Знаеш ли как са създадени орките?
Някога те са били елфи,
отвлечени от Мрачните сили,
изтезавани и осакатени.
Разбита и ужасна форма на живот.
А сега...
...са подобрени.
Боецо Урук-хай...
На кого служиш?
Саруман!
Застигнете ги. Не спирайте, преди да ги откриете.
Не познавате болка. Не познавате страх.
Ще вкусите човешка плът!
Един от полуръстовете носи нещо ценно за мен.
Донеси ми тях живи и здрави.
Убий останалите.
Никога преди не сме обличали чужденци с дрехите на нашия народ.
Нека тези наметала ви предпазят от вражеските погледи.
Лембас. Походният хляб на елфите.
Една малка хапка стига да напълни стомаха на голям човек.
Колко изяде?
- Четири.
С всяка миля на юг опасността ще нараства.
Орките от Мордор вече държат източния бряг на Андуин.
Но и на западния бряг не е безопасно.
Странни твари със знака на Бялата ръка бродят по границите ни.
Орките рядко пътуват а слънце, но тези го правят.
Спедят те.
По реката може да изпреварите врага до водопада Раурос.
Дарът ми за теб, Леголас, е лъкът на Галадримите.
Достоен за уменията на нашите събратя от леса.
Това са кинжалите на Нолдоримите. Вече са влизали в битка.
Не бой се, млади Перегрин Тук.
Ще намериш смелост в себе си.
А за теб, Самознай Майтапер, елфическо въже.
Благодаря, господарке.
Свършиха ли ви онези хубави, лъскави кинжали?
А какъв дар би поискало джудже от елфите?
Нищо. Освен за последен път да видя господарката на Галадримите,
защото тя е по-прекрасна от всички диаманти, скрити в земята.
Всъщност...
Има едно нещо.
Не, не бих могъл. Невъзможно е. Глупава молба.
За теб нямам по-голям подарък от този, който вече си получил.
Страхувам се, че заради пюбовта си Арвен Вечерницата ще угасне.
Бих искап да напусне тези брегове
и да бъде със своя народ.
Бих я накарап да вземе кораба за Вапинор.
Този избор все още й предстои.
Самият ти трябва да избираш, Арагорн.
Да се издигнеш над всичките си предци чак до дните на Елендил
или да пропаднеш в мрака заедно с всичките си събратя.
Сбогом.
Предстои ви още много.
Няма да се срещнем отново...
Епесар.
Сбогом, Фродо Бегинс.
Давам ти светпика на Еарендип,
най-обичната ни звезда.
Нека осветява мрачния ти път,
когато всички други светпини угаснат.
Аз пострадах най-жестоко от тази раздяла,
защото за последен път видях най-красивото нещо.
Няма да наричам нищо друго ""красиво"", само нейния дар.
Какво ти подари?
Поисках един косъм от златната й коса.
Тя ми даде три.
Ам-гъл. Следи ни още от Мория.
Надявах се да го изгубим по реката.
Но той плува добре.
Ако издаде на врага къде сме, пътят ни ще стане още по-опаснен.
Хапни, г-н Фродо!
Не, Сам.
- Не си ял нищо цял ден.
И не спиш. Не си мисли, че не забелязвам.
Г-н Фродо!!!
- Всичко е наред.
Не е. Тук съм, за да ти помагам.
Обещах на Гандалф.
Не можеш да ми помогнеш, Сам.
Не и този път.
Опитай да поспиш.
Пътят към Минас Тирит е по-безопасен. Там можем да се прегрупираме.
Да нападнем Мордор от твърдината си.
В Гондор няма сила, която да ни помогне.
На елфите повярва бързо.
А не вярваш в собствения си народ?
Да, има слабост. Смъртни сме.
Но в хората има и смелост, и чест.
А ти не искаш да го видиш. Страхуваш се!
Цял живот си се крил в сенките. Страх те е от това, което си.
Не бих доближил Пръстена и на стотици мили от твоя град.
Фродо!
Статуите на Аргонат.
Отдавна жадувам да зърна древните крале.
Моите предци.
Ще прекосим езерото по здрач.
Ще скрием лодките и продължим пеш.
Влизаме в Мордор от север.
Само трябва да намерим път през Емин Муил,
непроходим лабиринт от остри скали.
А след това ще стане още по-хубаво!
Прогнили, вонящи блата чак до хоризонта.
Това е нашият път.
По-добре си почини, господарю Гимли.
Да си почина!
Трябва да тръгваме.
- Не.
Орките пазят източния бряг. Ще чакаме нощта.
Не се страхувам от източния бряг.
В главата ми надвисва сянка на заплаха.
Нещо ни наближава. Усещам го.
Джуджетата нямат нужда от почивка. Не го слушай, млади хобите.
Къде е Фродо?
Никой не бива да броди сам.
А най-малко ти.
Толкова много зависи от теб.
Знам защо търсиш самотата.
Ти страдаш. Чувствам го ден след ден.
Не страдаш ли напразно?
Има и други пътища, Фродо,
по които може да поемем,
- Знам какво предлагаш.
И изглежда мъдро, ако сърцето ми не казваше друго.
Сърцето ти? И какво казва то?
Всички ни е страх, Фродо!
Но ако страхът погуби единствената ни надежда,
това не е ли безумие?
- Няма друг начин.
Искам просто сила, за да защитя народа си!
Ако само ми дадеш Пръстена...
- Не.
Защо бягаш? Аз не съм крадец.
- Не си на себе си.
Какъв шанс мислиш, че имаш?
Те ще те открият. Ще ти отнемат Пръстена.
И ще молиш за бърза смърт!
Глупак!
Ако не беше този твой късмет, той трябваше да бъде мой!
Само мой! Дай ми го!
Дай ми го!
- Не!
Дай ми го!
- Не!
Знам какво ще направиш. Ще занесеш Пръстена на Саурон!
Ще ни предадеш! Ще умреш и ще донесеш смърт на всички ни!
Проклет да си! Проклети да са всички полуръстове!
Фродо?
Какво сторих?
Моля те, Фродо!
Фродо! Прости ми!
Фродо?
Боромир се поддаде.
- Къде е Пръстенът?
Назад!
Заклех се да те пазя.
- Ще ме опазиш ли от себе си?
Ще го унищожиш ли?
Арагорн.
Арагорн.
Епесар.
Бих дошъл с теб до края.
И в огъня на Мордор.
Знам.
Грижи се за другите. Особено за Сам. Той няма да разбере.
Тръгвай, Фродо!
Бягай! Бягай!
Г-н Фродо!
Намерете полуръста!
Намерете полуръста!
Елендил!
Арагорн, върви!
Бързо, скрий се тук!
Какво прави той?
Тръгва си.
Не!
Бягай, Фродо! Бягай!
Ей! Ей, вие! Тук сме!
Ето ни!
- Насам!
Действа!
- Виждам! Бягай!
Рогът на Гондор.
- Боромир.
Бягай!
Не.
Отвлякоха малките.
- Не мърдай.
Къде е Фродо?
Пуснах го.
Сторил си това, което аз не можах.
Опитах се да му взема Пръстена.
Пръстенът вече ни напусна.
- Прости ми.
Не го усетих.
Предадох всички ви.
- Не, Боромир.
Ти се би храбро.
Запази честта си.
Остави.
Всичко свърши.
Дойде краят на нашия свят. Тъмнината ще обвие всичко,
а моят град ще падне.
Не знам колко сила имам в кръвта си,
но се кълна, че няма да позволя Белият град да падне.
Нито нашият народ.
Нашият народ...
Нашият народ...
Бих те последвал навсякъде, братко мой...
Предводителю мой.
Кралю мой.
Почивай в мир, сине на Гондор.
На Бялата кула ще го чакат.
Но той няма да се върне.
Фродо!
Иска ми се Пръстенът да не беше идвап при мен.
И това да не се бе спучвапо.
Всеки, които срещне трудности, иска това. Но не можем да избираме.
Може да изберем само
какво да сторим с времето, което ни е отредено.
Фродо, не!
Фродо!
Г-н Фродо!
Върни се!
Продължавам към Мордор сам.
- Разбира се. А аз идвам с вас!
Не можеш да плуваш!
Аз обещах, г-н Фродо!
""Никога не го изоставяй, Самознай.""
И няма да го направя.
Няма.
Хайде.
По-бързо! Фродо и Сам вече са на източния бряг!
Но ти няма да ги следваш.
- Съдбата му вече не е в нашите ръце.
Значи всичко е било напразно. Задругата пропадна.
Не и ако останем заедно.
Няма да оставим Мери и Пипин на мъчения и смърт.
Не и докато имаме сили. Оставете всичко излишно.
Ще пътуваме бързо. Да вървим на лов за орки!
Мордор.
Дано другите намерят по-безопасен път.
Бързоход ще ги наглежда.
Едва ли ще ги видим повече.
Може би ще ги видим, г-н Фродо! Може би...
Сам...
Радвам се, че си с мен.
На Джоан и Бил Джаксън: за вярата, подкрепата и обичта