Band Of Brothers - 04 - Replacements (2001) Свали субтитрите
Момчетата от Токоа,те бяха тези, които бяха там от самото начало...
Те бяха много близки.
Те приеха хората като мен, като резерви...
...но ние трябваше и да се докажем.
Повечето от тях бяха обучени парашутисти.Поне трябваше да бъдат.
Много от тях бяха ужасно неопитни, и ние го знаехме.
Надявахме се да ги опазим живи. Да останат живи.
Много от тях не оцеляха.
Но след известно време те успяха да се приспособят.
Мисля,че те се опитваха...
...да впечатлят по-старите, хората като мен или Шифти...
Не знам защо,но стигнах до положение,в което...
...не исках да се сприятелявам с резервите,които идваха...
...защото,боже,не исках да виждам как ги убиват.Това просто ме разкъсваше отвътре.
Изпитвахме страхопочитание към тях. Те носеха значките на пехотата.
Имаха звезда на крилете си.
За нас те бяха герои. Така ги виждахме.
И,те бяха добри.Бяха наистина добри.
Имахме добри офицери,но най-важното е, че имахме много добри командири.
Те се грижеха за нас.
Част четвърта: Резерви
13 Септември 1944г. Алдбърн,Англия
Добре,лейтенант,бавно и полека. Все още имаме шанс.
-Кофти,а? Имате тежка вечер.
-Съжалявам,Джордж.
-Няма нищо.
-Добър изстрел,сър.
-Благодаря ти,Бул.
-Хефрън,смени ме.
-Колко му трябва?
-Двойна седмица.
-Засрамваш лейтенанта. Пийни си.
С удоволствие.
По-добре започвай да печелиш пари, защото вече започваш да липсваш на приятелчетата си.
-Да,изглеждат малко тъжни.
-Те просто са сериозни бoйци,това е.
-Е,ще отида да се представя.
-Внимавай какво говориш. Да не ядосаш момчетата ми.
-Да бе,там седят най-свирепите убийци,които съм виждал.
-Добре,че не залагахме.
-Да бе,щяха да ни размажат.
-Искате ли да заложим?
-Пакет цигари.
-Ами,не знам.
-Хайде де.
-Който уцели центъра,печели?
-Да,един изстрел.
-Защо не?Да ги направим два.
-Два пакета.
-Да,два пакета.
-Добре,два пакета.Един опит.
-Здравейте,момчета.Как върви? За какво си говорите?
-Това е мястото на Бейб,на редник Хефрън.
-Така ли било?
-Не ми пука дори да е мястото на скапания Айзенхауер.
-Ти кой си?
-Редник Милър.Джеймс Милър.
-В отряда на сержант Рандълман съм.
-Ние също.Аз съм Лес Хеши.
-Тони...
-Гарсия.Знам.
Стария Гонорея не пропуска нищо.
-Лейтенант,цяла вечер ли ще стреляш с лявата ръка?
-Стига де.
-Само питам.Защото той е десняк.
-Джордж!Какво щях да правя без Джордж Лъз?
Боже милостиви! Два пакета,господа!Плащайте!
-Хефрън каза ли ви за Дорис?
-Не.
-Ами тогава аз ще ви светна по въпроса.
Значи,подготвяме се за онзи скок, който така и не направихме заради мъглата.
Изведнъж,Хефрън спира да си събира нещата.
Бум-бам.Всички се блъскаха един в друг.
А Хефрън се е втренчил в носа на самолета,защотото...
...на него е нарисувано едно страхотно маце.А отдолу пише: "Очарователната Дорис".
Оказа се,че Дорис е името на онази фуста,от която същия следобед
...Бейб беше получил писмо. Нали ги знаете тези...
Уеб,как им казвате на тези писма?
-Писма "Скъпи Джон".
-Точно така.Писмо "Скъпи Бейб".
Както и да е,Бейб имаше късмет. Патън отмени скоковете.
Мисията прекратена.С други думи, Бейб не трябваше да рискува и да влиза отново в старата Дорис.
Хей,Бул,в твоя отряд слушат внимателно.
-Те просто са вежливи,също както когато Бул си отвори устата.
-Джони,какво искаш да кажеш? Че момчетата на Бул му се подиграват?
-Да,особено когато ръси онези фермерски мъдрости.
Сигурно си мислят,че е тъп селяндур. Нали?
-Вие какво се хилите?
Вие,новите,да слушате сержант Рандълман,ясно ли е?
Той е най-умния мъж в ротата.
-Откъде взе това?
Това е Президентска Грамота за изключителното представяне на частта.
-За това,което направи полка в Нормандия.
-Точно така.Това,което полка направи.
-Ти не беше там.
-По-спокойно,Коб.Грамотата е за цялата част.
-По дяволите,Коб.Ти също не си се бил в Нормандия.
-Мен ме раниха в самолета,точно преди да успея да скоча.
-Хей,слушайте всички! Имам едно съобщение.
-Този тук е Карууд Липтън.
-Той вече е женен,Смоуки.
Това е Карууд Липтън,новият главен сержант на Леката рота.
Както подобава на поста му, той има да ви съобщи нещо.
-Ами,не ми е приятно да ви развалям настроението,момчета,но пак тръгваме.
Както виждате...
...това е "Операция Овощна Градина".
Що се отнася до въздушно-десантната дивизия,това е по-голямо дори от Нормандия.
Ще ни пуснат дълбоко в окупирана Холандия.
Целта на Обединените сили,е да разчисти този път между Айндховен и Арнем,
...така че двете британски бронирани дивизии да могат да минат оттам.
Нашата задача ще бъде да освободим Айндховен...
...и да останем там,докато дойдат танковете.
Цялото европейско настъпление изчаква тази операция.
По идея на Монтгомъри,ние ще бъдем под британско командване.
Добрата новина е,че ако успеем, танковете ще могат да влязат в Германия.
Това може да доведе до край на войната и да се приберем в къщи до Коледа.
Разузнаването не очаква силна съпротива.
Мислят,че швабите в Холандия са предимно хлапета и старци.
И трябва да ги изненадаме.
Във всеки случай,кажете сбогом на Англия.Не мисля,че ще отменят тази операция.
-Какво правиш?
-Виж Коб,човече.
-Гледайте и се учете,деца. Ако искате да живеете,скачайте, готови за бой.
-Кой те пусна от болницата в това състояние?
-Не са ме пуснали.Офейках сам.
Не исках да ме разпределят някъде другаде.
-Ще можеш ли да скочиш?
-Разбира се,че ще мога,Лип. Просто не мога да си седна на задника.
-Добре дошъл,Попай.
-Мерси,Бул.
-Попай се е измъкнал точно навреме за скока.
-Какво прави той тук?
-Кой,Соубъл? Ами той е новоназначения строеви S-4.
-Офицер по снабдяването?
-Да,точно така.
-Качи ме в Алдбърн.
-Знае ли,че си се измъкнал от болницата?
-Знае.
Каза,че съм късметлия. Че съм можел да пропусна скока,ако съм искал.
-Аз казах,че не искам.А той ми каза: "Скачай вътре".
-"Скачай вътре"?
-Да,знам.И аз не можах да го повярвам. Сигурно по-късно ще ме предаде на военен съд.
-Хайде да ти намерим екипировка.
-Хей,Мал,виж там.
Кучи син.
-Маларки.
-Сержант Маларки.
-Сър.
-Да не мислеше,че ще ти се размине?
-Какво имате предвид,сър?
Сержант,този мотоциклет е собственост на Армията на САЩ.
Това може и да не значи нищо за теб, но за мен има значение.
Къде го намери?
-Той е,да му се не види.
-Кой е той,сержант?
-Беше първия ни командващ офицер.
-Какво стана?
-Повишиха го.
-Просто ме потупай по крака,сержант.
-Лейтенант,ще бъдеш до вратата.
-Да,знам,но,виж,сержант...
...ти ще бъдеш точно зад мен.Когато светне зелената лампичка,просто ме потупай,става ли?
-Но зелената светлина ще бъде точно до Вас,сър.
-Просто го направи.Това е заповед.
-Ела тук.
Когато се удариш в земята,така ще те раздруса,че ще ти счупи коленете и челюстта.
Отърви се от резервния,ще скачаме от ниско.Добре си така.
17 Септември 1944г. Холандия
Хайде де.
-Съжалявам,сержант.
-Не съжалявай.Грабвай пушката и да тръгваме.
-Откъде взе това,Хублър?
-Мисля,че съм влюбен в Холандия.
-Откъде ги взе?
-От онази ферма там.
Просто си стояха там. Не знам...
...може да са ни очаквали.
Момчета.
-Успях!
Чудя се дали са ударили нещо.
-Чао,въздушна подкрепа.
Отпред има някакво забавяне. Ще минем през това поле.
Тръгвайте!Рота "Ейбъл",хайде! Бързо,бързо!
Няма да можем да стреляме много точно с това нещо.
Добре,не стреляйте.
Айндховен,Холандия
-Здравей,хлапе!
-Бул!Виждал ли си капитан Уинтърс?
-Не,защо?
Кажи на хората си да се размърдат.
-Къде са всички немци?
-Може да са навсякъде.
Движение!Движение!
Извинете ме.
Хайде,госпожо.
-Дик,времето минава.
-Да.
-Благодаря ви.Благодаря ви.
-Благодаря.
Благодаря,много сте мили.
-Какво става,Уелши?
-Снайперисти.
Трябва да стигнем до тези мостове.
-Добре.
-Хеши.
-Гледайте в обектива.Готови?
Сержант Талбърт,да тръгваме. Имаме работа.
-Какво са направили?
-Спали са с германците.
Имат късмет.Колаборационистите ги разстрелват.
Г-н Ван Коик е от холандската съпротива.
-Чакахме и се надявахме за този ден почти от пет години.
Казва,че може да ни помогне да обезвредим мостовете.
-Да,заедно можем да отблъснем останалите германци от Айндховен.
-Имаш ли някаква идея къде може да са?
-Все още работим по въпроса.
Той и приятелите му събират информация.
-Приятелите му са видяли 2-ра Британска бронирана преди,колко,половин час?
-Те са деца.
-Това са достоверни данни.
Ще направим всичко,което можем, за да ви помогнем.Всичко.
-Точно навреме.
Капитане.
С радост ще ви покажа най-краткия път до мостовете.
-Ще се радвам на вашата помощ.
-Прати охрана по краищата на града в случай,че останем да нощуваме тук.
-Хей,Ван Клинкен,Уебстър.
Спането навън е за мухльовци,момчета.
-По-добре да е нещо важно. Тъкмо бях заспал.
-Шпрехен зи Инглиш?
-Да.Малко.
-Какво правеше там долу?
-Това е противовъздушно скривалище. Семейството ми е вътре,откакто минаха първите самолети.
-Ние сме американци.Парашутисти.
-Германците заминаха ли си?
-Така мислим.Ако видиш такива,кажи ни.
-Ще останете ли?
-Колкото трябва.
-Да,на нас не ни казват много.
-И не ни хранят много.
-Моля,изчакайте тук.
-Видя ли?Аз казвам :Заеби го Париж.
-Не говори за ебане,става ли?
-Всичките говорят английски.Всичките ни обичат.Каква страхотна страна.
-Хей,я вижте.
-Ето.Вземете.
-Данке.
-Ето,опитайте.
-Това маслини ли са?
-Мерси.Данке.
-Да.
-Цигара?
-Да.
Той никога не е опитвал шоколад.
Много е вкусен,нали?
-О,мамка му,мразя яйца!
-Хей,сержант,вземи това.
-Винсент ван Гог е роден в Нойнен.
-Така ли?И какво от това?
-Наистина са те научили на полезни неща в Харвард.
Мелет!
-Я го вижте генерал Патън!
-Какво прави?
-Добра мишена е,нали?
Лейтенант!
-Снайперист!
Сержант!
Скачайте от камионите!Бързо! Застанете зад танковете!
-Мамка му!
-Хайде!Хайде!
Хайде,влизай в канавката.
Лекар отпред! Лекар отпред!
-Какво ще правим?
-Наведете се!Стойте на място!
-Движете се!Хайде,тръгвайте! Хайде!
Да вървим!Хайде!
Движете се!Те стрелят по неподвижни мишени!Тръгвайте!
Към фермата!На дясно!
-Поемете дясната страна!
-Слушам!
Тръгвай!
Минавайте!
Шваби!
-Мамка му!
-Мърдай!По дяволите,движи се!
Тръгвайте!Хайде!Хайде!
-Какво казва?
-Каза "махни".
Което значи,че или швабите са се махнали, или,че иска ние да се махнем.
Хайде!Хайде!
Рамирез!
Махайте се!
Добре,момчета,нагласете ги!
Тигър!
Мамка му!
Хефрън,след мен!
Стойте ниско.
-Имаш ли отварачка за консерви,Бейб?
-Не,сержант.
-Имаме швабски танк,на 100 ярда в ляво от купата сено!
-Не го виждам.
Пусни няколко снаряда през тази сграда,и ще го видиш много добре.
-Не мога.Заповедите ми са,никакво ненужно разрушаване на собственост.
-Казвам ти,точно там е!
Вярвам ти.Но щом не мога да видя негодника,не мога да стрелям по него,нали?
Оставаш ли или си тръгваш?
-Той много скоро ще види теб!
Какво прави тоя,по дяволите?
Напред!
-Назад!
-Тръгвайте!
-Тръгвайте!
-Огън!
Огън!
Назад!Назад!
Прикрий се!Прикрий се!
Има канавка от другата страна. След мен!
Ван Клинкен!
Бул!
Изтегляйте се!Изтегляйте се! Хайде!Хайде!
Огън!
Гранатомет!
MG42, на 10 часа.Закови ги!
Огън!
-Трябваше да го оставим!
-Той е още жив!
-Кой е ранен?
-Ван Клинкен.От другата страна на храстите е.
-Мамка му!
Добре,готов!
Назад!Назад!
Назад!
Отстъпваме! Отстъпваме!
Хайде!Назад!
Назад!Хайде!Хайде!
-Уебстър,поеми го!
-Къде?
-Трябва да го закараме в тила.
-Какво ще правим,лейтенант?
-Не съм сигурен.
Скоро ще ни обградят! Трябва да се махаме оттук.
Минохвъргачка!
...пресече пътя! Имаме пехота навсякъде!
Танковете пресякоха пътя! Отвсякъде има пехота!
-Отстъпваме!
-Лъз,назад!
-Отстъпваме!
-Хеш.къде е Рандълман?
-Не знам,сър.
Изчезвай оттук!
Милър!
Хайде!Хеши,да вървим!
Наведете се!
Лекар!
Отивай за лекар!Размърдай се!
-Док.
-Здрасти,док.
-Лейтенант.
-Минал е,Бък.От едната до другата страна. Двете бузи.
-Маларки,разкарай го оттук!
-Какво?
-Оставете ме тук на германците.
-Какво?Да не си откачил?
-Ще те носим.
-Сигурно се шегуваш.Аз тежа колкото вас двамата,взети заедно.
Хайде!
-Какво правите.по дяволите?
-Помогни ни!
Връщайте се при танковете! Германците идват от другата страна.
Продължавайте да се движите! Стойте ниско!
Хайде,бързо!Хайде,горе.
-Един куршум,четири дупки.
-Да.Почти чудо е.
-Лип,не знаем къде е Бул.
-Движете се,сержант!
-Да,сър.
Хайде!Хайде,хайде! Движение!Движение!
Размърдайте се,бързо!
Побързайте!Хайде!
-Колко е зле?
-Не знам още.
-Никс!
Добре съм!Добре съм! Добре ли съм?
-Да.Добре ли се чувстваш?
-Да.Престани да ме гледаш така.
-Капитане,имаме 5 убити,11 ранени.
-Добре,да ги махаме оттук.
-О,и сър,Рандълман също липсва.
-Рандълман?
-Да,сър.
Добре,да тръгваме.
-Къде е Бул?
-Не знам.
Не стрелях нито веднъж през цялото време.
-Разбра ли нещо?
-За кое?
-Каквото и да е.
Какво ще правим?
-Не.
Аз пък чух нещо. Лейтенант Бруър ще оживее.
-Какво? Лейтенант Бруър ще оживее.
-Не,няма начин.
-Пратиха го в Англия.Сигурно ще го изпратят в къщи.
-Как е възможно това?
-Той си обърна главата в последната секунда...
...когато сержант Рандълман му извика.
Ето.
Просто го из... Мамка му!
Просто го извади.
-Окей.
-Ето.
Вървете.Вървете.
Хуб,някакви новини за Бул?
-Щом няма труп,значи никой не е умрял, мамка му!Ясно ли е?
-Ще отида да го потърся.
Не и сам,аз ще дойда с теб. Чакай само да си взема амуниции.
Добре...
-..Аз ще отида.
-И аз.
Добре.
Идете да го намерите.
-Добре де,какво толкова?!
-Аз няма да се върна там.
Уебстър,ние или те?
Не ние.
Глупаво,глупаво,глупаво.
Тръгвайте,хайде.
Бомбардират Айндховен.
-Така ли?
Хайде,Никс. Ще се скатаваме за през нощта.
Утре няма дани махат с толкова много оранжеви знамена.
-Къде беше,по дяволите?
-Радвам се да ви видя,момчета.
-Не толкова,колкото нас.
-Обзалагам се,че си помислил,че сме те изоставили,а?
-Млъквай,Коб!
-Какво?
-Мисля,че е време да се връщаме вече.
Джони,виж.
Бул!
-Здрасти,Джони.
-Загуби се малко,а?
-Нещо такова.
-Радвам се да те видя.
-Не знам дали да те напляскам,да те целуна или да те поздравя.
-Казах им на тези,че си добре.
-Те не ти ли повярваха?
-Искаха да отидат на самоубийствена мисия,за да те намерят.
-Така ли?
-Да бе,аз им казах да не си правят труда.
Аз и без това никога не съм харесвал тази рота.
-Имаш ли дъвка?
-Да.
-Значи,намериха те.
-Какво,какво каза?
-Не ме дразни.
А сега,кой е по-глупав,ти или селяндура?
Хайде!Ставайте!Тръгваме!
Взимайте си екипировката.Бързо!
2-ри взвод,събирайте си нещата. Тръгваме.
1-ви взвод!
-Стройте се!Коб,размърдай се!
Дюкман,строй ги!
1-ви взвод,събирайте си нещата! Хайде!
Казват,че германците концентрират бронираната си техника близо да Вегел.
Може да срещнем още танкове.
-Е,щом са само старци и хлапета.
Да.
Не обичам отстъплението.
-Всичко си има пръв път.
Как са другите дивизии,които напредват на север?
Мисля,че ще трябва да намерим друг начин да влезем в Германия.
"Овощна градина" беше високо рискова операция,която се провали.Планът на Съюзниците да приключат войната до края на 1944 не успя.
Полкът на Леката рота,506-ти,загуби 180 човека,докато 560 бяха ранени.
От цялата 101-ва въздушно-десантна, 750 загинаха и 2100 бяха ранени.
При Арнем,британската 1-ва въздушно- десантна,загуби около 8 000 мъже.
Превод и субтитри: DON TOMAZO
Превод и субтитри: DON TOMAZO
(ENGLISH]