Band Of Brothers - 03 - Carentan (2001) Свали субтитрите

Band Of Brothers - 03 - Carentan (2001)
Братски Отряд
Не вярвах,че ще оцелея през денят "Д", че ще премина в слвдващата фаза.
Мислех,че веднага ще бъда убит.
Мислех,че или ще умра веднага....
...или ще оцелея без драскотина.
Мисля,че всички се страхуваха. Мисля,че има хора,които умеят да се справят със страха.
Вероятно и аз съм един от тях.
Мисля,че бях толкова изплашен, колкото и всички останали,освен че бях в състояние да мисля.
Това е едно чувство... да не разочароваш себе си...
....да не разочароваш другарите си или частта си.
Всички се страхувахме, но всички бяхме обучени...
...да се опитваме да преодоляваме страха си...
...и да се опитваме да направим това,което се очаква от нас.
Част трета:Карентан
8 Юни 1944г. Нормандия,Франция
-Хей,този ми прилича на... как му беше името?
Нали се сещаш,от 1-ви взвод?
-Нашият 1-ви взвод?
-Определено прилича.
Блайт.
Хей,Блайт.
Блайт!
Продължавайте да вървите! Наведете се!
Сигурен бях,че си ти.
Сам ли си?
Вие сте първите познати лица, които виждам.
Не съм изненадан, пуснаха ни по целия полуостров.
Откакто сме тук,се бием заедно с 502-ри.
Ти?
О,ами аз се опитвам да...
намеря Леката...
-Добре дошъл в клуба.
Разгърнете се!
Здравейте,момчета!
-Вижте кой е решил да се появи,Флойд.
-Здрасти,Лъз.
Мислехме,че няма да ви видим вече,момчета.
-Добре ли си?
-Гледй внимателно.Харесва ли ти?
-Истински ли е?
-Естествено!
-Харесва ли ти?
О,да.Страхотен е,сержант.
Страхотен екземпляр е.
Като взема моя Люгер, ще ви засрамя всичките.
Как беше скока?
-Пропуснахме зоната за спускане.
-Да бе,няма нужда да го споменаваш.
-Предполагам.
-Имаш ли сувенири за размяна?
Всичките тик-такат,за разлика от предишните си собственици. Имаш ли нещо свястно?
Все още не.
Загубили ли сме някой досега?
Бърджис го отнесе в лицето. Попай Уин го боднаха в задника.
-Ще се оправят.
-Това е добре.
-Да си мяркал лейтенант Мийхан по пътя?
-Не,защо?
Тяхната рота все още липсва. Мислят,че самолета им е паднал.
-Казват,че ще се появи.
-Не съм сигурен.
-Кой пое командването?
-Засега Уинтърс.
Лейтенант Уелш е с 1-ви взвод.
-Тръгваме,Лека рота!
-1-ви взвод!
-Взвод!Движение!
-На крак!Да тръгваме!
-Леката тръгва!На крак!
-Да вървим!
-Ставайте!Да тръгваме!По-бързо!
-Днес,хора!
Слушайте!Скоро ще се стъмни.Искам дисциплина оттук нататък. Движете се тихо и не искам светлини.
Никакви приказки,никакво пушене и игрички от рода на "Хвани съседа за дупето".
-Накъде сме тръгнали,лейтенант?
-Ще превземаме Карентан.
Това изглежда забавно.
Това е единственото място,където танковете от Омаха и Юта могат да се срещнат и да продължат заедно.
Докато не превземем Карентан,ще стоят и ще чакат в пясъците. Ген.Тейлър изпраща цялата дивизия.
"Помнете,момчета,ако се биете яко три дни и три нощи....
...после ще си отдъхнете."
Лейтенант,аз ще тръгна напред.
Ефрейтор Хоблър ще бъде разузнавач.
-Блайт,радвам се,че се присъедини.
-Благодаря,сър.
1-ви взвод,стройте се зад рота "Лисица".
Вие от 2-ри и 3-ти взвод,последвайте ни. Размърдайте се.
"Помнете още нещо,момчета. Мухите пренасят болести.
Така че,дръжте вашите затворени."
Не будете Джери.
-Мамка му!
-Какво?
Загубихме рота "Лисица",сър.
-Пак ли?
-Загубихме рота "Лисица".
-Пак ли?
-Блайт,Скини,познайте?!
-Върни се и им предай да изчакат малко.
-Хублър,вземи Блайт и идете да намерите рота "Л".
-Да,сър.Хайде,Блайт.
Мамка му!
-Изпрати ли някого?
-Да,Хублър и Блайт.
-Защо спираме?
-Заради офицери,които са се скатавали от тренировки,Никс.
-Хайде,да хващаме пътя.
Гадни комари!
-Какво има?
-Мълния.
-Гръм.
-Чувате се от другия край на полето.
-От рота "Л" ли си?
-Точно така.
Вие къде се загубихте?
-Блайт,върни се при лейтенанта и му кажи,че сме намерили рота "Л".
-Аз ще се опитам да намеря останалите дръвници.
-Хей,кого наричаш дръвник?
-Мъртъв е,редник.
-Намерихте ли рота "Л"?
-Да,сър.
Мислех,че... Помислих,че ще ме застреля.
-Fallschirmjдger.
-Парашутист?
В дивизията мислят,че един полк от тях държат Карентан.
-Е,вече са с един по-малко.
Това е еделвайс.
Расте в Алпите,по най-високите места,което значи,че
той се е изкачил дотам,за да го вземе. Твърди се,че е знак за истински войник.
Денят "Д" плюс 6 Карентан,Франция
Искам да вземеш 1-ви взвод и да тръгнете право напред. Трябва да действаме бързо.
Ще бъда точно зад теб с 2-ри и 3-ти.
-Тръгвайте!
-Да вървим,1-ви,да вървим.
Хайде,хайде,хайде!
Огън!
-В канавката!Долу,долу,долу!
-Стрелят!
-По дяволите!
-Къде,да ги вземат дяволите,са всички?
-Къде отидоха всички?
-Нямам представа.
Да вървим,Лека! Размърдайте тези MG-та,става ли?
-Да ги изкараме оттам!
-На открито са,за бога!
Хайде,хайде!
Накарай ги да се размърдат,Бък! След мен,Лека!
Движение!Движете се бе,хора!
Вървете!
Хайде!Хайде!
Излизайте от канавката!
Там убиват наши момчета,Блайт!
Движете се!Тук нямате прикритие!
Снайперист!Втория етаж,левия прозорец!
След мен!
Излизайте от тези канавки!
-Залегни,залегни,залегни!
-Стрелят!
-Това е MG42!
-Лекар!
-Не!Залегни!Застрелян е!
Излезте от дупките си,нацисти!
Има един на горния десен...
-Медик!
-Издърпайте го назад!
-О,мамка му!
Снайперист!Там!Втория етаж в ляво!
О,мамка му!
Имам нужда от прикритие! Готов ли си,Лъз?
Окей,тръгвам!
Гарниер!Разчисти този сектор в ляво!
Хайде,с мен!
Мамка му!
-Хайде,Лъз!Насам!
Добре ли си,Шифти?
Трябва да превземем този склад!
Шифти!
Разбий тези прозорци!
Типър,вземи Либгот.Започнете да разчиствате тези сгради! По двама на къща.
Вторите двама!Тръгвайте,тръгвайте!
Къщите отдясно!
Проверете ги и ги разчистете!
На ляво!Хайде!
Разбий я!
Граната!Лъз,хайде,Лъз!
-Хайде!
-Стой зад мен!
Мамка му!
Обстрелват ни!Разпръснете се! Разпръснете се!
-На мушка сме им!
-Махайте се!
-Махнете се от улицата!
-Изчезвайте оттам!
Обстрелват ни!
Махайте се оттам!
Махнете се от улицата!Бързо,бързо!
Хайде,хайде!
-Прикрийте се!
-Имам нужда от помощ!
Медик!
-Хвърляй!!
-През прозореца!
Хайде!Да те махнем оттук! Хайде,момче!
Бързо,бързо,бързо!
Махнете се от улицата!
Лип!
Хей,приятелче!
Окей си,Лип!Всичко си е там, където трябва да бъде!
Хайде.Опа-ла!
-Проверете напред!
-Вземи Типър с базуката!
-Проверете фронта!
-Тръгваме на едно!
Ало?Има ли някой?
-Типър!Тип?
Типър!Отговори,Тип!
-Джо?Ти ли си?
-Добре изглеждаш,Тип!
-Наистина изглеждаш добре. Ела тук,приятелю.Трябва да седнеш.Ела.
Леко,леко. Ето така.
О,боже!
Дръж се,прятелче.Ще те оправим, нали?
Окей.Момчета,ще ми помогнете ли? Хайде.
Поемете левия фланг! Поемете левия фланг!
Отче!
-В името на Отца,и Сина.....
-Виждаш ли това,което и аз?
...сега и завинаги,безкраен свят. Амин.
-Луди копелета са тези,ирландците.
-Ти би трябвало да знаеш.
Смоуки,прозореца!Хайде!
-Добро утро,сър.
-Как ти е името,войнико?
Сержант Фарнсуърт,рота "Ейбъл", 501-ви.
Тук съм,за да ви кажа,че сме разчистили оттук на север всичките шваби,сър.
Кажи на командващия си,че 506-ти е разчистил всичко на юг от вас.
Да,сър,ще му кажа! Хайде,Вампир,да вървим!
Лейтенант Уинтърс.
-Да,сър.
-Безопасно ли е да преминем?
-Моля,сър?
-Безопасно ли е да преминем?
-Искаме да преместим ранените.
-Да,сър.
Окей.
Хайде.Да ги махнем оттам.
Ето го.
Система с плазма.
Имаш късмет,че е било рикошет.
-Само една частица те е уцелила.
-Глупак!
-Какво?
-Нищо.
Преместете ранените в тила.
-Ще се скатаеш ли за известно време?
-Не вярвам.
-Е,поне трябва да опиташ,а?
-Какъв е плана,шефе?
-Ами,очакваме контраатака.
Карентан е толкова важен за тях, колкото и за нас.
-Имаш ли представа кога?
-Няма да чакаме,за да разберем.
От батальона искат да се насочим на изток докато стигнем твърда земя, и да установим отбранителна позиция.
С тези наводнени полета, предполага се,че ще дойдат оттам.
Ще се оправиш ли?
-Да.
Добре.
Какво му е на Блайт?
-Ами,нищо.Освен,че не може да вижда.
-Не може да вижда?
-Така казва.
Блайт?
Лейтенант Уинтърс е.
Какво стана?
Не знам,сър.
-Ами,всичко...Просто изведнъж всичко стана черно.
-Не виждаш ли?
-Абсолютно нищо.
Нищо не виждам.
Добре,успокой се,Блайт.
Ще те отведа оттук. Ще те върна обратно в Англия.
Всичко ще бъде наред.
Сър...
-...Не исках да разочаровам никого.
-Не.
Само се успокой.
Всичко е наред,синко.
-Сър?
-Какво има?
-Благодаря Ви,сър.
Окей съм.
Да,добре съм.
Добре съм.Мисля,че съм добре.
Можеш да виждаш?
Боже,не знам какво стана.
Мисля...Мисля,че съм добре.
-Добре.
Ами,остани тук още малко, и се увери,че си добре.
И после ще се явиш в твоя взвод.
Да,сър.
А сега може ли да те превържа?
Да.
-Берлин до Коледа,така го виждам аз.
-Да бе,пълен си с идеи.
-О,боже!Това швабско сирене има вкус на...
-Вони.
-И хляба е мухлясал.
Дай ми това.
Ама само как влязохме в града и го превзехме?!Изглежда,че дойчовците няма да издържат още дълго,а?
Хей,Мур,не се изненадвай много, като започнат да се предават,окей?!
-Запомни ми думите,Мал: Берлин до Коледа.
Наслаждавайте се на почивката,докато можете.Скоро ще тръгваме.
-Напускаме града,лейтенант? Вече?
-Точно така.
-Те не знаят ли,че тъкмо се настанихме тук?
Браво,Киселяко!
-Какво?
-Много умно!
Взимаш живота си в собствените си ръце,а?
-Вече ти казах.Не съм го видял с очите си.
Кое?Как Спиърс застрелва пленниците, или сержанта със собствения си взвод?
-Какво?
-Това не съм го чул!
-Сержанта е застрелял един от своите?
-Ами,предполага се,че онзи е бил пиян и е отказал да отиде да патрулира.
Кой знае дали е вярно?
-Ами,аз познавам един...
...който ми каза,че очевидец му е казал,че Спиърс е натръшкал онези пленници.
Защо?
В денят "Д".
Спиърс минава край тези пленници, които копаят дупки...
...под охрана,както си трябва.
Вади пакет цигари и им ги раздава.
Дори им дава огънче.
И тогава,изведнъж, Вдига своя Томпсън и....
Разстрелва ги.
Искам да кажа,мамка му!
Първо им дава цигари?
Ето затова не вярвам,че го е направил.
-Не вярваш?
-Аз пък чух,че не го е направил.
-Не,той го е направил,ясно?
Но са били повече от 8 човека. По-скоро около 20.
Яки изстрели!
-Застрелял всички,освен един, когото оставил жив.
-Според това,което аз чух,той е очистил този 105-ти в деня "Д" практически сам,бягайки под огъня на MG-та.
-Това вече го видях.
-Съвсем сам?
Не ми пука дали останалото е истина.
-Хей,Албърт.
-"Взимайте си цигарите и екипировката."
-Ти какво мислиш?
Не знам.
Ще трябва да повярвам на останалите. Аз не съм видял нищо с очите си.
Хайде!1-ви взвод!Вземете оръжията. Тръгваме.
На крака!Тактическа колона. Фланговите напред.
Фланговите!
-Имат предвид теб,редник Блайт! Хайде,приятелче.Ставай.

-Хей,Лъз. Колко ще вървим?
О,господи,Франк,не знам. Докато не ни кажат да спрем.
-Хълмове.Има хълмове там отпред.
-Добре,гений такъв. Отговори ми тогава:
Защо Леката е единствената рота,която или е на фронта на настъплението....
...или,както сега,на пътя на огъня?
-За да те държат в напрежение.
-Не.Не казвам това.
Казвам,че ние никога не сме в средата.
...а сме петата от девет роти в полка.
-От "А" до "И".Замислете се.
-Виж там.Виждаш ли...
Обстрелват ни!
Минете вдясно!Скрийте се в храстите!
-Разбра ли сега какво имам предвид?
Насам!
Точно така!Сержант Мур! Залегнете!
Лъз,ела тук с радиото! Сержант Мур,при мен!
Хайде,хайде,хайде!
Какво са се разпели тези?
Мълния!
Гръм.
Закачлива мелодийка,нали?
-Хей,лейтенант,какви са новините?
-Същите,каквито и следобед.
-Те са си в техните храсталаци,ние сме си в нашите.
-Ще ме пуснете ли за минутка,сър?
Ще оставиш ли Блайт да си почине малко?
-Налага ми се,сър.
-Връщай се възможно най-бързо!
-Разчитайте на мен,сър.
Как си,Блайт?
-Добре съм,сър.
Какво стана в лазарета днес?
Доктор Роу каза,че е истерична слепота.
-Не,благодаря,сър.
Знаеш ли какво ни учиха в основния курс? Обезводняването е най-големия враг на войника.
Ето.
Това е игра,Блайт. Ние...
Ние просто ритаме топката с по един метър напред всеки път.
Нищо повече от игра.
-Кое,сър?
Това.Цялата тази работа.
-Не.Благодаря Ви,сър.
Просто една игра.
Harry.
S2 казаха,че немците са оставили само една рота да пази Карентан.
Останалите са се изтеглили снощи.
-Знаех си,че беше прекалено лесно.
-Прегрупирали са се на юг от града.
Сигурно са тръгвали на контраатака, когато ги засякохме тук.
Не знаем колко са силни в момента.
Искат да си върнат града обратно.
-А ние им пречим.
Ако не ни изпреварят,ще нападнем по изгрев слънце,в 0530.
-Ще кажа на момчетата да сложат щиковете.
-Не куцаш много.
-Ще оцелея.
-Как е?
-Боли.
-Войната е ад.
-Смит,събуди се.
Хайде,Смит.Ставай. Твоята смяна започва.
Твоята смяна е.
Спокойно,Смит.Аз съм,Талбърт.
-Какво,по дяволите,правиш. Това е Талбърт.!
-Аз не...
-Боже Господи!
-Боже!
-Медик!
-Съжалявам.Не исках! Стори ми се,че е шваба.
-Можеш ли да дишаш?
-Мога да дишам.
-Погледни ме!
-Да,мога да дишам!
-Ще се оправиш.
-Какво,по дяволите,е това?
Май идва от 3-ти взвод.
-Не искаш ли да поспиш малко?
-Не мисля,че.... Не мисля,че ще мога.
Тогава иди да погледнеш.
-Мълния.
-Гръм.Гръм!
Лейтенант Спиърс,сър.
-Къде отиваш,редник?
Да видя откъде идва шума,сър.
-Аз идвам оттам. Всичко е под контрол.
-Имате доста нервни редници в ротата ви.
-Да,имаме,сър.
Имаме.Мога да ви гарантирам.
-Те не разбират колко е просто.
Колко е просто кое,сър?
-Просто правиш това,което трябва.
-Както Вие в деня "Д" ли,сър?
Лейтенант...
Сър,когато се приземихме в деня"Д", се оказах съвсем сам в канавката.
Бях заспал.
Мисля,че беше от онези хапчета срещу прилошаване,които ни дадоха.
Когато се събудих,не се опитах да намеря частта си...
...за да се бия.
Аз просто...
...си стоях там.
-Как ти е името,войнико?
Блайт,сър.Албърт Блайт.
-Знаеш ли защо си се скрил в тази канавка,Блайт?
Бях изплашен.
-Всички бяхме изплашени.
Скрил си се,защото си си мислел, че все още има надежда.Но,Блайт...
...единствената надежда,която имаш, е да приемеш факта,че вече си мъртъв.
И колкото по-рано го приемеш, толкова по-скоро ще започнеш да действаш така,както се очаква от един войник.
Без милост.Без съчувствие. Без угризения.
Цялата война зависи от това.
Денят "Д" плюс 7 Покрайнините на Карентан.
Хей,момчета,имате ли цигари? Искаш ли малко сладко?Не?
Предните постове дадоха амуниции.
-Ето ви,момчета.
-Ние не знаем с какво разполагат.
Може би ще атакуваме по-слаба група,вероятно повече парашутисти.
-А занем какви могат да бъдат те!
-Стреляш и бягаш.
Това е името на играта: Стреляш и бягаш.
Роти "Куче" и "Лисица" ще се движат с нас по левия фланг.Въпроси?
-Да ги накараме да се разкрещят.
-У дома е 9:30 вечерта.
-Поне би трябвало...
-Минохвъргачка!
-Обстрелват ни!Всички долу!
-Прикрийте се!
Долу,долу,долу,долу!
Вкарвайте ги !
-Кажи им да изчакат.Ще проверя ситуацията.
До всички постове на Леката. Лека 6,задръжте позиция.
Върви!Прицели се и зареди!
-Лека червена 6!
-Медик!
Имам минохвъргачки насреща! Няма следа от пехотата все още. Вкарваме ротата.
Десния стълб плюс 15.Заредете три!
Обхват 600!
Зареди!Огън!
Зареди!Огън!
-Хайде!
-Хайде!Бързо!Побързайте!
Гледайте за силуети на хоризонта!
Намерете си мишените!Прицелете се!
Пипнете ги!Стойте ниско!
-Гледайте хоризонта!
Стойте долу!Хайде,хайде,хайде!
Перконте!
Подреди хората си! Стойте ниско!
Обстрелвайте ги,Перконте! В дясно!
Продължавайте!Продължавайте!
Давайте в същия дух!
Искам огнево превъзходство!
Гарниер,Дръжте ги притиснати! Продължавайте да стреляте!
Сержанти,в тила!Стреляйте към билото на този хълм!
Не!
Не!
Откъде,по дяволите,се появиха?
Окей,отстъпвайте!
Мамка му!Левия фланг отиде!
-Сър,"Куче" и "Лисица" отстъпват.
-Какво?
Кой даде тази заповед,по дяволите?
Продължавайте да стреляте!Стойте долу!
Стойте наведени!Продължавайте да стреляте,Перконте!
Хайде,Блайт.Стани!
Изправи се,войнико.
Стани,Блайт.
Точно така,Блайт.Можеш да се справиш.
Стреляй,Блайт.
Удари тези проклети германци,Блайт.
Скъсай ги,Блайт!
Продължавай да стреляш! Нека си го получат!
Продължавай да стреляш!Не се отпускай!
Нека си го получат,Блайт!
Смачкай ги,Блайт!
Левия фланг!Внимавайте,по левия фланг!
Огън!
Огън!
Шваби там!Поддържайте огъня! Хайде!
Огнехвъргачка!
Хайде,Макграт,след мен! Насочете огъня на дясно!
Злегни!Залегни!
Съберете се!
Хайде!Заради теб ще ме убият, лейтенант!
Знаех си,че заради теб ще ме убият!
-Чакай,докато ти кажа,Макграт!
-Не мога!
-Задръж стрелбата!
-Не,прекалено е близо!
-Мама му стара!
-Твърде близо!
-Медик!
Хайде!
Сега стреляй,Макграт,стреляй!
-Да!
-Да!
-Прикриващ огън!
-Прикриващ огън!
-Продължавайте да стреляте на юг!
-Огън!
-Удари хоум-рън,а?
-Смит,ударен съм!
-Тук съм!
-Измъкни ме оттук!
Медик!
Рандълман!
-Добре ли си?
-Да. Бързо!Размърдайте се!
-Залповете завършени!
-Залповете завършени!
-Скип!Донеси амуниции!Върви!
-Отивам!
Лекар!
Лекар!
Боже,какво беше това?
Нашите!
-Е,здравей,2-ра бронирана!
-Точно така,жалки задници,бягайте!
Кавалерията!Идват! Танковете!
О,какви сте ми красавци,милички!
Давайте!Дайте им да разберат! Хайде!
-Виж!Нашите танкове!
-Време беше,по дяволите!
Хайде!
Хайде!
Хайде!
Хей,приятелче.
Хей,приятелче,добре ли си?
Изглежда,че вие,момчета здраво сте се били.
Денят "Д" плюс 25
Трябва да разберем какво има вътре.
-Не знам кого,по дяволите,да пратя.
-Питай има ли доброволци.
-Мразя да питам за доброволци.
-Тогава ги посочи.
Трябва да хвърлим един поглед в тази ферма. Кой иска да отиде?
Аз ще отида.
-Някой друг?
Мартин,Дюкман,току-що проявихте желание.
Аз ще съм отпред.
Блайт ще бъде отпред.Размърдайте се.
Хари,какво точно правиш с резервния си парашут?
-Мъкнеш го с теб,откакто се приземихме?
-Ще го изпратя на Кити,когато се върнем в Англия.
Коприна.Ако ще правиш сватбена рокля при този дефицит...
-Никога не бих си го помислил.
-Кое?Че съм толкова сантиментален?
Не.Това,че вярваш.че ще успеем да се върнем в Англия.
Окей.
Пак се започва.Прикриващ огън! Прикриващ огън!
Тръгвайте!Тръгвайте!
Хайде! Дръж се,Блайт!
Движете се!Наведете се!
-Лекар!
-Горния десен прозорец!
Дръж се!
Лекар!Имаме нужда от лекар!
Прекратете стрелбата!
Успокой се,Блайт.Успокой се! Хайде,Дюк,хайде!
Мръдни се.Минавам.Направете път.
Дръпни се.Аз го поемам.
-Какво стана?
-Снайперист.
Добре.Тук съм.Успокой се.
Изтеглят ни от предната линия.
-Сега?
В полеви лагер на север от брега Юта.
Топла храна и баня.
След това обратно в Англия.
Хари.
-Как е крака?
-Вдървен.Боли.
-Искат да я карам по-полека .
-Да,трябва.
Говорих с полковник Синк.
Каза,че оценява как Леката е удържала фронта.
Каза.че генерал Тейлър бил доволен.
Ето затова дойдох във Франция. За да задоволя генерал Тейлър.
Да.
С признателност за пролятата кръв в служба на страната си....
....е чест за мен да ви наградя с Орден "Пурпурно Сърце".
Благодаря,сър.
Клко станаха?
Два?Три?
Нямаш срам.
-Хей,получих един куршум в рамото...
...втори в прасеца. И цирея на пищяла,който трябваше да бъде резнат.
-А той получи само един.
Това е страхотно!
-Тя хареса мен,Алтън.
-Само в съня ти,мой човек.
-Олеле!Господи!
-Боже!
Хубаво е да си жив!
-Боже,близо бяхме.
-А,разминахме се на цяла миля.
Хей,Бул,ела насам. Бул,ела тук.
-Запазил съм ти място.
-Хей,Хублър.
-Тихо.
-"Нощта на щика."
Нощта бе тъмна и студена, когато сержант Талбърт,според разказа,
-Това не ми харесва.
навлече пончото си и се запъти
да нагледа фронта, облечен като шваба.
-Защо всички толкова са се разбързали да се прибират,а?
-Вече нямаме нужда от теб,Тед.
Над един боец се надвеси нашия герой, заспал набързо,извика той името му.
"Смит,о,Смит,стани, за да поемеш смяната си на поста".
-Момчета,имате ли представа за какво говори?
-За нощта на щика.
-Каквото и да е това.
-Но Смит,докрай изтощен,
отвори око,червено и сълзливо,
Сграбчи пушката,без да се бави, чувайки Флойд,но виждайки Джери(дойчо)
-О,господи!
-Браво на теб,Смит!
"Аз съм",извика Таб,"Не го прави"! И въпреки това Смит зареди своя щик,
Той мушна,заби,нагоре и надолу,
-Стига де!
и промуши момчето от Кокомо.
-Връщам се в казармите.
-Ти ли си Хефрън?
-Да.
-Откъде си?
-Кой пита?
-От Филаделфия ли си?
-Южна Филаделфия,да.
-Сигурен бях.
-17-та улица.
-Така ли?Улица "Фронт".
Ела тук.Седни.
-Познаваш ли едно момче,Джони Уейлън?
-Да.Познавам Джони.
Тъй като не си ранен от врага и затова не можеш да бъдеш награден с Пурпурно Сърце...
...ние поехме нещата в свои ръце.
Таб,това е за теб.
-Сувенир.
-Точно така.
-Поздравления!
-Можех да застрелям момчето десет пъти.
Просто не можехме да си позволим загубим още хора.
Няколко съобщения,момчета.
Първо...Слушайте!
Първо,учението,насрочено за 2200 е отменено.
Второ...
...всички отпуски са отменени.
Връщаме се във Франция, така че,опаковайте си нещата.
Няма да се връщаме в Англия, момчета.
Ако някой още не си е написал завещанието,да отиде в продоволствената палатка.
Камионите тръгват от Мембъри в 0700.
Продължавайте.
Ехо?
Ехо?
Добро утро,г-жо Ламб. Извинете,че Ви безпокоя толкова рано.
-Няма нищо,редник...?
-Маларки.
-Влизай.
-Всъщност,вече е сержант Маларки.
-Току-що ме повишиха.
-О,прекрасно.
Сигурно си дошъл за прането си. Чувах камионите цялата нощ.
Янките сигурно заминават.
-Да,г-жо.Този път изглежда е окончателно.
Съжалявам да го чуя.
Две ризи,два чифта панталони. Два шилинга и два пенса,моля.
Не мога...
Благодаря.
Искате ли чаша чай? Водата ври.
Не.Не,благодаря. Дяволски бъ...
Доста бързам. Но,благодаря.
-О,редник?
-Да,госпожо?
Лейтенант Мийхан е един от вашите, нали?
Надявам се,че не е забравил дрехите си.
-Аз ще ги взема.
-Благодаря.
Ще бъдете ли така любезен да ми помогнете с още няколко?
Да видим...
Сержант Евънс,редник Моя... Блаузър...
...Грей,Милър...
...Оуен...
...Колинс,Елиът...
...Блайт.
До изтеглянето й от фронта на 29 Юни, Леката рота беше загубила 65 човека.
Албърт Блайт не се възстанови от раните,които получи в Нормандия. Той почина през 1948г.
Превод и субтитри: DON TOMAZO
Превод и субтитри: DON TOMAZO
FKprod2002