Band Of Brothers - 10 - Points (2001) Свали субтитрите
::: БРАТСКИ ОТРЯД :::
Част десета:
Част десета: ТОЧКИ
Юли, 1945 г.
Юли, 1945 г. Зел Ам Зее, Австрия
Изминаха повече от 3 години, откакто Луис Никсън и аз
решихме да станем десантчици-парашутисти.
И повече от година вече воювахме в тази война
без да знаем какво ще ни се случи,
колко дълго ще продължи
и докъде ще я докараме.
Определено не очаквах да попадна
на подобно място.
Помислих, че трябва да си ти.
Добро утро.
Чух за някакъв червенокос ескимос.
Реших да проверя.
Ще се присъединиш ли за сутринното плуване?
Да бе!
Добре ме познаваш.
Ето, това е от Зелински.
О, чудесно!
Какво е това?
Станал е полкови фотограф.
Каза, че имал тези снимки на 506-та
още от Токоа.
Изтъргувах ги за няколко "Люгер"-а.
Това се казва сделка.
Какво мислиш да правиш след това?
Ами, да закусвам.
Не, имам предвид, като свърши всичко.
Ами, смешно е, че и ти го казваш,
защото се срещнах с полковник Синк.
Ами?
Да.
Да, обсъждахме възможността да остана.
В армията?
Да.
Да, да направя кариера.
Ти какво каза?
Че ще си помисля.
А какво мислиш за Ню Джърси?
Ню Джърси?
Има една фирма в Никсън, Ню Джърси.
Нарича се "Никсън химически комбинат".
Охо, звучи тежко.
Да, ами, някакси, познавам собствениците.
Май, очакват аз да поема нещата.
Мислех, да те взема с мен.
Да не ми предлагаш работа?
Е, ще видим как ще се справиш на интервюто,
но, за човек с твоите възможности
мисля, че може да изнамерим нещичко,
в съответствие на сегашната ти заплата.
Добре, ще си помисля.
Наистина съм поласкан.
Да, помисли си за това.
Добре.
Предложения за работа,...
не проумявам.
А войната още не бе свършила.
Още свиквах с горещите душове и утринното плуване.
Навлязохме в Бавария през ранния Май,
надявайки се да превземем Берхтесгаден.
Този прословут град, високо в Алпите,
бе като символичен дом за нацистите,
и всички вождове на Третия райх имаха вили тук.
Въпреки че Хитлер бе мъртъв,
явно бе наредил на СС-овските отряди да се барикадират
тук в планината,
откъдето да възпират чрез партизанска война навлизането на обединените сили.
Първата стъпка бе да блокират пътищата.
Кога очакваме да дойде инженерния отряд?
Преди половин час.
Заклещени сме тук, Никс.
Е, и ти на мястото на СС-овците,
нямаше да позволиш да извалсираме спокойно в дома на Хитлер.
Може би щеше да метнеш няколко скали само с голи ръце.
Ако ви трябва някой да намери друг път нагоре,
Леката рота е на разположение.
Навреме отбелязано.
Вече ви препоръчах на полковник Синк.
Страхотно, да открием къде се е подвизавал Хитлер.
Рон, не сме сигурни какво има там горе.
Полковникът не желае да поемаме ненужни рискове.
Значи, французите ще ни изпреварят на пътя към Орловото гнездо.
Господа, току-що разговарях с генерал ЛьоКлерк.
Той ми каза, че бил влязъл първи в Париж
и на всяка цена искал да е пръв и в Берхтесгаден.
Казах му, че напълно го разбирам.
Така, вдигай 2-ри батальон
и надхитрете този френски копелдак.
Слушам, сър.
Искам Леката рота да води.
Нека хората се строят на пътя.
Слушам, сър.
Зловещо.
Това не е присъщо.
Така е, този град не можеш да отречеш,
че е изцяло нацистки.
Какво имаш предвид?
Ами, трябва да си такъв за да живееш тук.
Трябва да намерим къде да настаним полковника.
Какво ще кажеш за там?
Не, не.
Уау.
Кити ще си падне по тези.
Колко булки получават сватбен подарък от Хитлер?
Искаш ли да си ги разделим?
Не мога да ги взема всички.
Нали разбираш, който дойде след нас
ще вземе всичко, което вече не е отпорено.
Е,...
не бих искал това да става.
Чудесно.
Не си го и помисляй!
Майор Уинтърс.
Сър.
Мор.
Разрешение да изкачим планината, сър?
Орловото гнездо?
Какво е това?
Чакай малко.
Хари, рота "Лисица" да сложи двоен пост на хотела.
Сложете барикади на пътя западно от града.
Искам батальонът да се установи и изолира в северната част.
И се пригответе за затворници.
Сержант Грант.
И, Хари, не искам инциденти.
А Леката?
Леката ще се отправи по планината през Оберзалцбург
и ще завземе Орловото гнездо.
Здравей, сребро!
Орловото гнездо беше подарък-изненада за рожденния ден на Хитлер,
построено с пари на нацистката партия.
Непристъпно убежище на 8,000 фута,
достъпно единствено чрез позлатен асансьор.
Това беше перла в короната на империята,
а човекът го бе страх от височини.
Наздраве за него.
Не, по дяволите, слушай.
Хитлер, Хитлер, не.
Хитлер, Химлер, Гьоринг, Гьобелс.
Здрасти, Адолф.
Харесва ми твоето Орлово гнездо.
Надявам се, че нямаш нищо против,
както сме се настанили.
Харесва ми какво си направил с местенцето.
Ей, ей, пийни едно.
Хайде!
За да кажем, че сме те видели да пиеш.
Слушайте.
Това дойде от корпуса.
Незабавно действие,
всички войски да останат на сегашните си позиции.
Тутакси.
Искате ли да го чуете?
Ммм.
Mмм-хмм?
Пригответе се, слушайте.
Немската армия се предаде.
Имам подарък за теб, хайде.
Това ли беше, а?
Какво е това място?
Вилата на Херман Гьоринг.
Открихме я вчера.
Държим я под удвоена охрана.
Гарантирам Ви, сър.
О, нетърпелив си да отстъпиш, а, O'Кийф?
Не, има толкова много за вършене, сър.
10,000 бутилки от най-хубавия ликьор на света,
вина, и шампанско помогнаха на Леката рота да отпразнуват
края на войната в Европа.
Всичкото е твое.
Вземи каквото искаш и всяка рота да натовари по един камион.
Тръгваме за Австрия утре сутринта,
но не мисля да оставяме нещо тук
за следващите, които дойдат.
Австрия ли, сър?
Честит П.E. ден!
Да.
П.E. ден?
Победа в Европа.
Честит П.E. ден!
Вместо нападателна бойна единица,
сега станахме окупационна сила,
и никой не искаше да напусне Берхтесгаден,
докато не видяха Австрия.
Е, какво мислиш ще ни наредят, да ги изкатерим или да се изпързаляме оттам?
Хей , как сте?
Трябва ли ви помощ?
Той е влюбен в теб!
Лейди, как сте?
Мисля, че войната свърши.
Ще ни бъде уютно тук.
Чудя се какво ще стане с нас,
хора като Вас и мен,
когато вече няма войни, в които да сме ангажирани.
Нека хората Ви съберат оръжията си,
и да ги предадат в църквата, в училището, и на летището.
Много добре.
Моля Ви, приемете това като официална капитулация, господин майор.
По-добре е, отколкото да го предам на някой чиновник.
Можете да запазите личното си оръжие, полковник.
Героичната смърт на войници и моряци
бележи мрачното бойно поле при Окинава,
където се води една от най-кървавите
битки във войната.
Хиляди американци биват ранявани...
Ей, Шарп.
През южната японска отбрана,
американците напредват бавно,
изправяйки се срещу една от най-страховитите артилерии.
Всяка малка крачка е извоювана с истински дух
срещу унищожителния огън на самоубийствения враг,
който бавно е изтикван към хълмовете.
Свирепи са сраженията и жертвите ни са много,
но Окинава е следващата ни крачка към победата над Япония.
Победа, която може да бъде спечелена само с упоритост,
единство и героична саможертва.
Е, кога тръгваме?
Все още не се знае.
Сега ли да съобщим на хората?
Някои от тях може и да имат достатъчно точки за да си отидат вкъщи.
Недостатъчно, само ако имат "Пурпурно сърце".
Мисля, че на повечето от нас ще им стигнат.
И всеки сам трябва да реши как да постъпи.
Не знам колко дълго ще чакаме заповеди тук,
но искам тези войници, оставащи с нас,
и новите резерви, да са готови за битка.
Това означава упражнения по стрелба.
Строга дневна дисциплина.
Означава строеви прегледи.
Но преди всичко, физическа подготовка.
Нека взводните да се заемат.
Направо ще те заобичат.
Какво приклякаш така, Перконте?
Да не мислиш, че дивечът ще отвърне на огъня?
Разкарай ми се от главата!
Я млъквайте, и оставете
Шифти да думне нещо за вечеря?
Охо, какво ти става, Бул?
Да не ти писна да нагъваш спаружени картофки 3-пъти дневно?
Ей, знаете ли, имам идея.
Защо просто не застреляме Бул,
и така ротата ще има манджа цяла седмица?
О, мамка му, Шифти!
Остави го да избяга.
Армията с радост ще се оттърве от теб.
Мечтая си, да знаеш.
Май искат да се помотая наоколо още малко.
Сериозно ли говориш?
Колко точки ти трябват?
15.
15, Исусе Христе, мислех си, че аз съм зле.
Ммм.
Нямам медали, никога не съм раняван.
Рота!
Взвод!
Мир-но!
Дясно рамо.
При нозе!
Свободно!
Генерал Тейлър е известен, че много военнослужещи,
включително и ветераните от Нормандия,
все още не са набрали 85-те точки, необходими за уволнение.
На тази годишнина от "Денят на дните",
той е организирал лотария, която ще изпрати
вкъщи по един човек от всяка рота,
незабавно.
От Леката рота, победителят е...
Хайде, хайде, хайде, хайде.
личен номер 1-3-0-6-6-2-6-6.
Сержант Даръл C. Пауърс.
Само така, Шифти.
Поздравления, Шифти.
Сержант Грант отговаря 2-ри взвод
да поеме всички КПП-та по кръстопътищата,
считано от 2200 часа тази вечер.
Дотук с годишнината.
Няма лабаво.
Генерал Тейлър известява също така,
че 101-ва въздушнодесантна дивизия
със сигурност ще бъде преместена на тихоокеанския фронт.
Така че, считано от утре, в 0600 часа,
ще започнем подготовката за война.
Влез.
Не исках да Ви прекъсвам, сър.
Просто исках да се сбогувам.
Знаете ли, вие...
вие...
ами...
доста време мина.
Всичко ли си имаш?
Тъй вярно, сър.
Събрах си трофеите.
Пистолети, повечето.
Бумагите са оправени.
Дори си взех заплатата.
Връщам се, обратно вкъщи във Вирджиния...
и...
не съм сигурен как ще обясня всичко това.
Виждате ли, аз...
Аз съм...
Ти си прекрасен войник, Шифти.
Няма какво повече да обясняваш.
Благодаря Ви, сър.
Два дни по-късно, Шифти Пауърс
бе на камион за вкъщи.
За нещастие, камионът катастрофирал челно
с някакъв пиян ефрейтор от друг полк.
Шифти се сдобил със счупен таз,
счупена ръка и силно мозъчно сътресение.
Той оцеля, но трябваше да прекара следващите няколко месеца
в поредица от болници.
Искаше ми се да кажа, че той бе единствения нещастен случай в Австрия.
Всичко съм обмислил, Никс.
Имам точките, връщам се при Кити.
Хари, наистина ли мислиш, че Кити още не е духнала
с някой нещастник досега?
Копеле такова!
Хич не е смешно.
Хари, не му обръщай внимание.
Как, по дяволите, да й кажа,
че съм можел да се върна при нея,
обаче после съм решил да отскоча до Токио?
Ами, добре де, не й казвай.
Освен това те е чакала 3 години, нали?
Ще приключим в Токио за около 2 години, три атаки.
Най-вероятно ще е свършило преди да цъфнем там.
Знаеш ли, истината е, че вие ще киснете тук, В Австрия,
още 6 месеца в очакване да тръгнете,
а пък аз ще съм си в Уилксбъри и ще правя дечица.
Не си ли му казал?
Не, не можах да го накарам да млъкне.
Какво, какво да ми каже?
Кураж и слава чакат тук да бъдат преместени.
Какво?
13-та въздушнодесантна се отправят към тихоокеанския в момента.
И ако ще заминавам, трябва да тръгна сега.
И ти ли си решил това?
Не мога да го пусна сам.
Та той не знае къде се намира това.
Изоставяш хората си?
Аз не им трябвам вече.
Раняван в Нормандия?
Тъй вярно, сър.
В крака.
Повърхностна рана.
Леката рота е загубила 24 души там.
Тъй вярно, сър.
17 от тях бяха в самолета заедно с командира.
Свалиха го в "Денят на дните".
Значи, Вие сте поели командването на ротата тогава?
Точно така.
Върнете се на предишните си позиции!
Всички останали, поддържайте огъня!
В Холандия...
са ви зачислили към батальон XO.
Тъй вярно, сър.
Копелетата са ви отнели ротата.
Там изстрелях последните си изстрели, сър.
За цялата война?
Тъй вярно, сър.
Преживяхте Бастон без нито един изстрел?
Съвсем вярно, сър.
И бяхте на фронта през цялото време?
Тъй вярно, сър.
Не мога да си представя по-тежко изпитание за командир,
от това да прекара такава обсада
при такива условия.
Преживяхме я.
Намерете прикритие, бързо в окопите!
Хайде, прикрийте се!
Прикрийте се!
Хайде, намерете прикритие!
И, защо искате да бъдете преместен?
Извинете, сър?
Казах, защо искате да оставите хората си?
О, не е така, сър.
Само че, ако войната продължава на тихоокеанския фронт,
бих могъл да бъда полезен там.
С надеждата да командвате собствена дивизия някой ден?
Съвсем не, сър.
Няма да правите кариера в армията?
Не.
Ами, не знам, сър.
Защото, ако мислиш, че ти трябва повече боен опит
за да сложиш още звезди на пагона,
нека ти кажа нещо, синко.
Направил си достатъчно.
Благодаря Ви, сър.
Нямах това за цел.
Майоре, подходих към тази среща
с предубеждение към постиженията Ви,
както и на 101-ва.
Ако те заминат за тихоокеанския фронт,
вие ще командвате един от батальоните.
Благодаря Ви, сър.
И честно казано, мисля, че вашите мъже
заслужават да бъдете до тях.
Тъй вярно, сър.
Благодаря Ви, сър.
И така, щях да остана в Австрия още известно време,
очаквайки заповеди,
опитвайки се да контролирам войници,
които нямаха срещу кого да се бият.
Либ, ненавиждам това.
О, боже, та те са се гаврили с него.
Той е бил там, Уеб.
Един от поляците, който беше в концлагера
каза, че този тип живее ей там.
Кой лагер?
Който и да е.
Имам преки заповеди и съм щастлив да ги изпълня.
Да не би да е нещо лично, Джо?
Какво?
Теб, лично, какво те засяга?
Нищо, това е шибана заповед.
Майор Уинтърс знае ли за това?
Сега няма значение.
О, да бе, нямало.
Ами ако е бил прост войник?
Ами ако е нямал връзки със СС-овците?
Ами ако е невинен?
Знаеш ли какво,
ами ако е бил шибан нацистки комендант на шибан концлагер?
Кой, на кой лагер?
Нямаш доказателства.
Беше ли в Ландсберг?
Знаеш, че бях.
Мислиш, че е войник като теб и мен?
Шибан невинен немски офицер?
Къде, по дяволите, си бил през последните три години?
Какво?
Млъкни!
Не?
Ела тук, старче.
Не ме лъжи!
Видя ли какво си направил с моите хора?!
Виновен е.
Либгот казва така.
Вероятно е.
Проклет копелдак!
Застреляй го.
Застреляй го!
Не.
Офицерите не бягат.
Войната свърши, всеки би побегнал.
Лятото в този алпийски рай
бе дългоочаквана почивка,
особено сега, когато бяхме в мир с германците.
Всички искаха да се приберат вкъщи.
Франция.
Във Франция беше най-хубаво.
Наистина?
Да, 5 години.
Мисля, че бях във всяка една страна, но във Франция беше най-хубаво.
Италия е на второ място.
Русия не ти я препоръчвам.
Украйна, беше добре.
Е, кога се махаш оттук?
Разформироваха ни.
Тръгваме си, когато нашият капитан го прехвърлят.
Това е краят на втората ми война.
Божичко!
Връщам се вкъщи в Манхайм.
Аз ще се заема с този.
Документите, моля.
Окей.
Ей, Уебстър.
Смяната ми.
Не поздравявай германците.
Е, хайде де.
Някакси се измъкнах от това.
Както и да е, имаме си нов враг...
японците.
75 точки.
А ти?
Ти беше в Токоа, нали?
Колко имаш?
По-добре да не знаеш.
Уволнен си, а?
Давай, тръгвай, мой ред е.
Окей, ще се видим в склада.
81.
Ъ?
Имам 81 точки.
Е, пак не са дотатъчно.
Ще видя дали някой не може да те качи.
Хей!
Хей!
Къде отиват?
Мюнхен.
Мюнхен, Мюнхен.
Искаш ли да отидеш до Мюнхен?
Искаш ли да те закарат до Мюнхен?
Да, разбира се.
Качвай се.
Много лошо.
Завий!
О, боже.
Това е редник Янович.
Беше мъртъв, когато го донесоха.
75 точки.
Какво?
Не му стигаха 10 точки.
Врагът се бе предал, но някакси все още умираха хора.
Млади мъже, които искаха да бъдат вече при семействата си,
служили с отличие още отпреди Нормандия,
бяха запрени тук, защото нямаха точките.
Вместо това, обаче имаха
оръжия, алкохол, и прекалено много свободно време.
И тогава, изведнъж, в изневиделица,
от храсталака изскача някакъв тип,
мята се на гърдите на тоя тука,
тиква му един нож в гърлото
и крещи "Ти от кои си?"
Нещо не схващам.
В "Денят на дните".
Бил Гарниер от 2-ри взвод.
Самия Гонорея.
Тъкмо ни пуснаха в Нормандия и ме направиха на нищо.
"Ти от кои си?"
Ама че образ.
Какво стана с него?
Отнесоха му крака при Бастон.
Чакай тук.
Добре ли си, Мак, имаш ли нужда от помощ?
Не ми даваха бензин.
Шваби.
Опитах се да им обясня.
Тоя шибаняк не слушаше дори.
Мисля, че беше ня'къв майор.
Виж, редник, имаме проблем.
Имате ли малко бензин?
Предай ми оръжието, а?
Е, тогава ще взема неговия джип.
Май вече няма да му трябва.
Я задръж за малко, а?
Господи.
Сержант!
Сержант Грант!
Сержант!
Божичко.
Какво?
Няма да го бъде.
Не можете ли да го оперирате?
Не и аз.
Трябва ви мозъчен хирург.
А дори и да имаше тук такъв, не мисля, че има някаква надежда.
Намери го тоя, искам го жив.
Хайде, помогнете ми.
Какво правите?
Ще търсим мозъчен хирург.
Хей, Либ.
Иска по един войник да охранява всяко КПП
и поне 2-ма на всеки излаз от града.
Бул, Маларки, съберете си хората
и с по един от свидетелите претърсете всички къщи.
Може ли да го гръмнем на място?
Хванете го жив, ако може.
Къде е Грант сега?
Отведоха го в швабска болница,
за да му намерят някакви доктори.
Отваряй!
Тръгвай с мен.
Защо?
Качвай се в джипа.
Къде отиваме?
В болницата, качвай се.
Ако ще ме застрелваш, стреляй.
Ако ли не, махни оръжието.
Качвай се в джипа, веднага!
Какво се е случило с него?
Беше прострелян в главата.
Преди половин час.
Хайде!
Ако искате да оживее, ще ми помагате.
Най-напред като махнете това.
Да вървим.
Нека аз да карам.
Ще стигнем по-бързо.
Боже!
Пак ли, каква ръка.
Не знам кой го пердашат повече, него или мен.
Да играем нещо друго?
Не.
Пак това, но разбъркай хубаво тестето, а?
Добре ли си?
Да, добре съм.
Не искаш ли да влезеш и да се присъединиш?
Би трябвало да вляза и да прекратя това.
Флойд, хайде просто да си играем карти, става ли?
Къде е той?
- Как е Грант?
- Къде е той?
- Добре ли е?
- Къде е?!
Този ли е?
Това е той.
Резерва,
рота "Ейбъл".
Къде е оръжието?
Какво оръжие?
Когато говориш с офицер, ще се обръщаш със "сър".
Военната полиция да се погрижи за това говно.
Грант мъртъв ли е?
Не.
Швабският хирург каза, че ще оживее.
Ей, отворко, ставай.
Хайде, движение, размърдай се.
Предполагам, че бяха фотоалбумите на Хитлер, сър.
Със сигурност имаше доста снимки в тях.
Та, ти си ги разгледал, но не си взимал нищо?
Точно така, сър.
Не ти вярвам.
Ще те държа под око.
Свободен си.
И по-добре да не си ме лъгал.
Какво има?
Сър, не искам да Ви затруднявам, но
бих искал да не съм повече старши на ротата.
Ако имах право на избор,
бих се върнал сред мъжете отново.
Ще се радвам да бъда обикновен сержант,
в който и взвод да ме сложите.
Е, предполагам имаш причина да искаш да се понижиш.
Благодаря Ви, сър.
Искаш ли да заемеш мястото на сержант Грант в неговия взвод?
Ще бъде чудесно, сър.
Добре тогава, докладвай на лейтенант Пийкок.
Кажи ми, ако той ти създава някакви проблеми.
О, сър, Вие решихте ли вече?
Да, реших.
И, какво реши?
Ясно ми е, че Леката рота се нуждае
от КО след войната.
Някой да ги държи изкъсо,
да не се избиват един друг.
Най-добре би било, това да е някой, знаещ какви ги вършат.
Да, напълно съм съгласен.
Искам да кажа, абсолютно безотговорно е да се оставят
в ръцете на погрешния човек.
Ти си доста ценен за военното дело.
Е, значи си решил да останеш в армията?
Да, ще остана с хората си.
Добре, радвам се да го чуя.
Е, някои от нас остават тук по собствен избор,
а други са заклещени тук, докато не намерим причини
да ги отпратим.
И така, това е изложба на въздушнодесантната техника.
Tам ще има по един от от всеки съюзнически боен самолет,
използван във войната.
Аха.
Тоест, тъй вярно, сър.
Ти ще бъдеш технически консултант
и ще се грижиш всичко да е наред.
Разбирам, сър.
Съжалявам, че не е някое по-гостоприемно местенце.
Съвсем не, сър.
Париж е чудесно.
Знаете ли, все някой, все някого,
трябваше да изпратите там.
Да, абсолютно наложително.
Шофьорът ще те остави в хотел по твой избор
и не мисля, че ще се видим тук скоро.
Няма да Ви разочаровам, сър.
Карууд, да.
ъъм...
Исках да кажа,...
както може би знаеш,
в армията, когато комисията разглежда препоръките,
за повишаване в офицер,
обикновено не се позволява оставането в същата рота.
Да, сър, очаквах подобно нещо.
Да, опасяват се, че войниците няма да се отнасят с необходимия
респект, както към непознат офицер.
Това е добър довод, сър.
Това е кретенски довод,
особено в твоя случай.
Въпреки това, ми дадоха право на избор
къде да те преназнача,
и си мислех, че в щабната квартира
ще си на добро място.
Има и по-добри, сър.
Добре.
Добре.
Точно сега, долу на летището
има един германски генерал, който отказва да се предаде
на редник Бейб Хефрон
от Южна Филаделфия.
Мисли, че е под достойнството му.
Разбираемо е, сър.
Да.
Мисля, че старши лейтенант Карууд Липтън от Западна Вирджиния
може да му подреже малко крилцата.
Няма проблем, сър.
Майоре, такава работа ли да очаквам от сега нататък?
Да.
Да.
Освен, когато не се препичаме на езерния бряг.
Лейтенант.
С Ваше разрешение, бих искал да се обърна за кратко към хората си.
Разбира се, генерале.
Капитан Соубъл.
Майор Уинтърс.
Капитан Соубъл!
Поздравява се чина, не личността.
Либгот?
Мъже, това бе дълга война, и бе тежка война.
Вие се борихте смело, гордо, за своята страна.
Вие сте необичайна група,
в която намерихте обща връзка един с друг,
връзка, създаваща се само в битка,
между братя,
споделяли един окоп.
Подкрепяли се в тежките моменти.
Видяли смъртта и страдали заедно.
Горд съм, че служих заедно със всеки един от вас.
Вие заслужавате дълъг и щастлив мирен живот.
Хавлия, хавлия, бързо, бързо, хавлия.
Благодаря.
Погледни тези две хлапета.
Какво, по дяволите, се случи с тях?
Ню Джърси, а?
Да.
Помисли си.
Да, мисля си.
Буден ли си вече?
Буден?
Време е да си лягам.
Хайде, вече изкарахме един.
Хайде, Пийуий, смачкай го Уебстър.
Бък Комптън се върна да види ротата,
а и да ни покаже, че е добре.
Той стана прокурор в Лос Анджелис.
Той осъди Сирхан Сирхан за убийството на Робърт Кенеди,
и по късно се прехвърли в Калифорнийския апелативен съд.
Дейвид Уебстър стана журналист към "Сетърдей Ивнинг Поуст",
и "Уол Стрийт Джърнъл",
по-късно написа и книга за акулите.
През 1961-ва, той излязъл сам в океана
и никой повече не го видя.
Давай, давай, давай!
Джони Мартин се върна към работата си в железопътната компания
и после захвана собствен строителен бизнес.
Сега той поделя времето си между Аризона и Монтана.
Джордж Лъз стана момче за всичко в Провидънс, Роуд Айлънд,
и като доказателство за неговия изумителен характер,
1600 души го почетоха на погрeбението му през 1998-ма.
Док Роу почина в Луизиана
през 1998-ма.
Той беше строителен предприемач.
Франк Перконте се върна в Чикаго и работи
в местния пощенски клон като пощальон.
Джо Либгот възвърна своето такси
в Сан Франциско.
Бул Рендълмън бе един от най-добрите бойци, които познавах.
Той се занимава с поземлена собственост в Арканзас.
И досега е там.
Алтън Мор се върна в Уайоминг с уникален сувенир...
личните фотоалбуми на Хитлер.
Той загина при автомобилна катастрофа през 1958-ма.
За Флойд Талбърт, никой нищо не знаеше,
докато не се появи на една от сбирките ни, преди да умре през 1981-ва.
Животът ни след войната, бе толкова
различен, колкото беше всеки от нас.
Карууд Липтън стана изпълнителен директор
на компания със стъкларски фабрики по целия свят.
Живееше добре в Северна Каролина.
Хари Уелш се ожени за Кити Гроугън,
и стaна областен управител за училищата
в Уилксбъри, Пенсилвания.
Роналд Спиърс продължи в армията,
служи в Koрeя,
и през 1958-ма, се върна в Германия като директор на затвор в Шпандау.
Той се пенсионира като подполковник.
Събери ги.
Лека рота, съберете се в кръг!
За Леката рота, бяха изминали 434 дни от "Денят на дните".
Някой по-бърз щеше да я хване, Перконте.
Чуйте, имам новини.
Тази сутрин президентът Труман
прие безусловната капитулация на Японците.
Войната свърши.
Независимо от точките, медалите или раняванията,
всеки един от 101-ва дивизия си отиваше вкъщи.
Всички щяхме да бъдем свързани завинаги от преживяното заедно.
И всеки от нас трябваше да се опита да се върне към нормалния свят.
Луис Никсън преживя трудни времена след войната.
Разведе се няколко пъти,
докато най-накрая, през 1956-та се ожени за жена на име Грейс
и всичко се подреди добре за него.
Прекара остатъка от живота си с нея, пътувайки по света.
Моят приятел, Лу, почина през 1995-та.
Приех предложението му за работа и работих като началник "Личен състав"
в "Никсън химически комбинат", докато не бях мобилизиран отново
на служба през 1950-та за да обучавам офицери и рейнджъри,
но реших да не ходя в Корея.
Стигаше ми толкова война.
Установих се в Хърши, Пенсилвания,
в малка ферма,
едно мирно кътче от света,
където живея и до днес.
И не минава ден дори,
в който да не мисля за хората, с които служих,
и които никога не можаха да свикнат със света без войната.
Това е едно много необичайно чувство.
Необикновено събитие,
и необичйно привързване.
Знаехме, че можем да разчитаме един на друг.
Така че, бяхме много сплотена група.
Храбри, толкова смели, беше невероятно,
и не познавам други, на които да се възхищавам повече
отколкото на Бил Гарниер и Джо Той.
А те бяха изключителни.
Аз съм само малко зрънце в тази голяма война, това е.
Една малка частичка.
Но съм горд, че бях част от всичко това.
Понякога се натъжавам до сълзи.
Истинските мъже,
истинските герой са момчетата,
които загинаха там
и тези, които се върнаха за да бъдат погребани вкъщи.
Въобразяваш си, че си проумял всичко, че си всемогъщ,
но когато свърши войната
осъзнаваш, колко много
си загубил от тази сила,
или поне аз.
Аз загубих тази самоувереност.
Надявахме се, че ще останем живи, това е.
Хенри V веднъж е казал на своите мъже:
"От този ден до края на света,
ние ще бъдем запомнени.
Ние, малцината, които сме братски отряд.
И този, който днес пролее кръвта си заедно с мен
ще бъде мой брат".
Помниш ли...
онова писмо от дядо ми?
Спомняш си, нали?
Помниш ли как завършваше?
"Грижливо пазя спомена...
за въпроса, който ми зададе моя внук."
Той попита:
"Дядо, ти беше ли герой във войната?"
Дядото каза, "Не,...
но служих заедно със герои".
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: FOzzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: FoZzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: FozZy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: FozzY / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / YOu Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / YoU Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You KNow Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You KnOw Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You KnoW Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know WHo I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know WhO I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I Am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I aM! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /