Band Of Brothers - 07 - The Breaking Point (2001) Свали субтитрите
моите приятели, мои другари да умират.
И, ...
така, ...
не минава много време и
вече си съвсем друг човек.
Бяхме гладни, нямахме храна,
нямахме достатъчно амуниции,
беше студено, бяхме без никакви топли дрехи.
Не можехме да запалим огън.
Ако запалиш огън, някакъв откаченяк ще те застреля.
Където и да погледнеш, виждаш само трупове.
Мъртъв войник там, тук, наш, техен.
Отделно и цивилните.
Мъртви животни.
Така, че смъртта бе навсякъде.
Не можеш с нищо да помогнеш на другарите си,
наистина...
да се погрижиш както трябва.
И, особено ако си под обстрел, в движение, изобщо.
Понесох го,
но по-късно в живота ми
тези спомени
се връщат...
и никога не се забравят.
::: БРАТСКИ ОТРЯД :::
Част седма: ПОВРАТНА ТОЧКА
След като удържа фронта при Бастон,
Леката Рота отново бе призована на помощ
да отблъсне германците от редута.
Бяхме тук сутринта и дойдохме по този път.
Така, тук трябва да има горски път,
минаващ оттук,...
което значи, че трябва да стигнем там.
Ей, по-полека!
Стига си хленчил, Маларки, или ще ти ковна един в кратуната!
Хайде де, дървена е.
Гарниер, вдигай ги, да тръгваме!
Да, сър.
Втори взвод, размърдайте се!
Доволен бях да се измъкна от дупката си и да се раздвижа.
Дори и само за да се постопля...
Разгърнете се, спазвайте дистанция!
Леката рота бе изпратена да разчисти Боa Жак,
гората, близо до градчето Фой
в подготовка на, както всички знаехме,
евентуален десант на Фой.
Виждам го, Бък, оглеждай се за мини.
През цялата ни атака през гората,
се натъкнахме само на спорадичен картечен огън от страна на германците.
и дадохме малко жертви.
Но, общо взето, срещнахме слаба съпротива.
Нахлуването в лагера на един германски офицер на кон
беше най-драматичния момент за деня.
Стой!
Дий, дий, дий.
Стой!
Мамка му!
Благодаря.
Хублър непрекъснато говореше как ще си вземе "Люгер" още от Нормандия.
И докато се окопавахме, той търчеше от дупка на дупка,
хвалейки се, че най-сетне се е сдобил с един такъв.
- И ето го, строполява се той от седлото,
като чувал с картофи.
Впечатляваща точност,
бих казал.
Както и правиш.
Както и правя.
По дяволите, Шифти, мисля че ще ти дам шанс
да си върнеш парите, а?
Не, не, аз не съм добро попадение.
Е, татенце, това си беше попадение.
Отлично, заявявам, че той ще отстреля и крилата на муха.
Хей, Лип, тоя германец, какво мислиш, че правеше?
Вероятно е разузнавал.
Сигурно си е мислил, че конят не се чува.
Аз мисля, че си е скъсвал задника от бягане.
О, да.
Какво стана с коня?
Не знам, сигурно още търчи.
Надявам се, че е добре.
Хуб, ти окопа ли се?
Да, да.
Е, мисля да се поразходя, да пострелям.
Е, ти си истинско попадение, Хуб.
Радвам се, че си от нашите.
Благодарско, Лип.
Ей, Липтън?
Да.
Благодаря за помощта.
Няма проблем, Шифти.
Ей, Лип?
- Да.
- Може ли за секунда?
Да, сър.
Помогни му.
Къде е Дайк?
Той,... ами, наоколо е.
Малко по-конкретно, сержант!
Не знам, сър.
По дяволите, не съм го виждал през целия ден.
Не го видях, докато вървяхме през гората,
така че, искам да знам какво става.
Ами, двама ранени.
Кой?
Браун и Стивънсън.
Мамка му!
И, къде, по дяволите, е Дайк?
Къде, по дяволите, се мотае непрекъснато?
Не знам, но ми се иска да си беше стоял там.
А също и лейтенант Шеймс.
Млъквайте, момчета.
Млъкваме, сержант.
Ох, ей, какво е това, мамка му?
Патрул?
Не, щяхме да чуем.
Един е, може би снайперист.
Нямаше пушка.
Какво виждаш, Шифт?
Няма никой там.
Сигурен ли си?
Аха.
Исусе, това е Хуб, прострелян е.
Снайперист?
Не, не, сам се е гръмнал.
Тъпо, тъпо.
Лекар!
Какво се е случило?
Док.
Добре ли е?
Скапания ми крак.
Какво му е?
Даде фира.
Какво стана?
Отиде на кино.
Какво, по дяволите, правиш със зареден пищов в гащите?
Мамка му, Бък, не съм го пипнал дори.
Мамка му, мамка му.
Не съм го докоснал, заклевам се.
Лекар!
Къде си ударен, Хуб?
Хуб, къде те удариха?
В крака.
Дръж се, Хуб, дръж се.
Така, не гледай, Хуб.
Всичко ще е наред.
Дяволски боли, мамка му.
Май е заседнал в костта.
Док!
Не се тревожи, Хуб.
Загрейте го, загрейте го.
Чуваш ли ме, Хуб?
Стоплете го.
Сержант!
Сержант, дай да го видя, а?
Дръжте го.
Можем ли да му помогнем с нещо, топли одеала или друго?
Ще се оправиш.
Добре, Хуб, слушай ме, Хуб.
Да не го сбърка с германски крак, а, Хуб?
Няма страшно.
Дръж се, Хуб, дръж се.
Перконте, сложи това върху него.
Завий го, завий го.
Дръж се, Хуб.
Хайде, хайде!
Хей, Лип.
Каза, че съм добро попадение, нали?
Да, така е, добро попадение си.
Хайде, Хуб, та ти си десантчик.
Силен си, човече, хайде.
Още трепери.
Не е чак толкова зле, де.
Остани с нас, Хуб.
Хуб, успокой се.
Как се справяме, док?
Окей, ще се оправиш.
Нищо не виждам, трябва да го откараме в лазарета.
Дръжте го здраво.
Добре, добре, пригответе се да го преместим.
Леко.
Дръж се, Хуб.
Нищо не виждам, трябва да...
Док!
Исусе!
Перконте, трябва ни джип.
Беше толкова навлечен,
не можахме да видим откъде кърви.
Докато стигем до лазарета,
той вече бе мъртъв.
Куршумът е прекъснал артерията на крака, сър.
Божичко, Лип!
И да знаехме, нищо не можеше да направим.
Срязана главна артерия на крака, така, това е.
Да, сър.
Е, връщам се да видя
как са момчетата, сър.
Лип.
Къде е Дайк?
Искате да го видите ли, сър?
Не, но очаквах той
да ми докладва подобно нещо.
Е, аз бях там, сър.
Аха.
Можеше и аз да докладвам.
"Къде е Дайк?"
Чух този въпрос около 1000 пъти.
Сигурно, и аз съм питал няколко пъти.
Дълги периоди не знаехме
къде е лейтенант Дайк.
Той изчезваше, от време на време, на такива разходки с часове.
Нямаше да е толкова зле, ако беше просто един от момчетата в ротата,
но лейтенант Дайк
трябваше да командва Леката рота.
Капитан Уинтърс бе командващ офицер, когото всички почитахме и уважавахме.
Мус Хайлигър, може би, също си вършеше добре работата,
но преди да разберем това,
той бе покосен от някакъв часови.
Тогава се появи Нормън Дайк.
Искам стога охрана на периметъра около командния пункт на ротата,
лейтенант Шеймс, разбрано?
Дайк не бе лош водач, защото вземаше погрешни решения.
Той бе лош водач, защото не правеше никакви.
Добре, батальон S-3 планира раздвижване,
така че, вероятно ще бъда отзоваван...
... редовно.
Някакви въпроси има ли?
Ами, да.
В какво формирование да бъдем?
Както досега, обичайното, но ще ви го изясня
по-късно, лейтенант Комптън.
Да, сър.
Добре, трябва да се обадя.
Хайде, движение.
Дайк явно беше протеже на някого в щаба.
Беше изпратен в Леката рота
за да натрупа боен опит.
Понякога, имахме чувството, че Леката рота
беше една досадна работа за него.
Нещо неприятно, през което трябваше да мине
преди да продължи нагоре по стълбичката.
Казвам ви момчета, прецакани сме.
Ако питаш мен, радвам се, че лейтенант Дайк никога не е наоколо.
Ей, знаеш ли какво?
Справяме се добре,
дори и с тъпака Нормън.
Да, Дон, добре се справяме.
Сега сме добре.
В случай, че не си забелязал, там зад хълма
има малко градче, нали така?
И в това градче има едни пичове,
и тези пичове се наричат "Германци".
Тези "Германци" имат танкове.
Знам.
О, да.
И нашите от щаба ще поискат да влезем в този град.
Хайде, познай, на кой ще наредят да отиде
и да почука на тея шибани врати там.
Знам, Бил,
това съм аз, този, с когото разговаряш сега.
Исусе Христе,
и ние трябва да направим това с командващ офицер,
чиято глава е толкова надълбоко в шибания му задник,
че практически той преглъща собствения си нос.
Хей, старши сержант!
Как е, момчета?
Здраво, сержант.
Здрасти, Лип.
Е, Мък, как е хавата?
Ами, криво-ляво.
Кибичим си и ни мръзнат задниците.
Сипем хвалебствия за лейтенант Дайк.
О, да.
Лейтенант Дайк.
Слушайте какво ще ви кажа,
не бих искал да дойда тук
като заместващ офицер,
захвърлен със сбирщина от типове,
познаващи се от... колко?
Две години?
Две години бойни действия, заедно от десанта в Нормандия.
И цъфвам аз, че трябва и да ги водя?
Как пък ще стане това?
Изобщо, как се предполага, че ще се изгради респект
от най-коравите, професионални
и посветени на идеята копелета в цялата фронтова линия?
А?
Така че, ако ме питате, този тип
трябва да измарширува до Берлин
и да се върне с мустака на Хитлер, или нещо такова.
Както и да е, слушайте,
не се притеснявайте за Дайк, а?
О, да.
Просто ще си свършим работата, и всичко ще е окей.
До скоро, сержант.
Така да е, момко.
Е, не знам на какво да вярвам,
но като старши сержант на Леката, моята работа е,
не да защитавам Дайк,
а да запазя сплотеността на ротата.
Знаеш какъв му е проблема на Дайк, нали?
Аха.
Той е просто още един от тези арогантни богати бахалюлювци
от Йеил.
О, боже, още един от тези.
Щабът няма да го смени,
само защото имам лошо предчувствие за него.
Мм-да.
Дори и така да е, кой ще сложат на негово място?
Шеймс?
Не ме прекъсвай, когато говоря, разбра ли?!
Шеймс е гледал прекалено много военни филми.
Решил е, че трябва непрекъснато да крещи.
Вие, двамата тъпоглавци, не чухте нищо от това,
което казах на сводката, нали?
Или Пийкок?
Благословен да е, няма по-упорит от него,
но просто не е създаден да води мъже в битка.
Твърдо убеден съм, че няма да стане командващ офицер,
та аз не го искам дори и за взводен!
Ами Комптън?
Практически, само той има шанс.
Бък е невероятен боен водач, обаче, знаеш ли...
Бих искал Леката рота да има
поне един опитен взводен командир.
Не че има някакво значение, защото не мога да се оттърва от Дайк.
Е, всички знаем ти кой искаш да води Леката.
Престани да се тормозиш, Дик.
Трябва да открием някой.
Всички бяхме съгласни, че Бък Комптън
ще е най-добрия избор за командир,
ако Уинтърс можеше да се оттърве от Дайк.
Но, честно казано,
Бък не беше вече същия,
откакто го раниха в Холандия.
Стана някак самовглъбен.
Имаше скапан "Люгер" в гащите си!
Божичко!
Мили боже!
Да не сте направили подобна простотия, вие двамата, ясно?
Ще се опитаме, Бък.
Сериозно ви говоря.
А ти, безумнико Бил,
загубих прекалено много време
да те превъзпитавам.
Ако направиш нещо тъпо,
считай се за отписан...
Знам, знам, ще ме очистиш.
Дори и да си мъртъв, пак ще те утрепя.
Е, до скоро,
ще навестя и останалите.
Лудия Джо МакКлоски.
К'во?
Тоя тип се мотаеше пред ДиЛанси
и просто си зяпаше хората.
Да бе, знам кой е Лудия Джо МакКлоски.
Обаче, това какво общо има, Бейб?
Ами, Бък ми напомня на него сега.
К'во?
Абе, откакто го гръмнаха в Холандия...
Чакай, чакай, чакай!
Какво искаш да кажеш? Че се е смахнал ли?
Защото Лудия Джо МакКлоски, си беше перко, Бейб.
Затова и го наричаха така - Лудия Джо.
Не казвам, че е луд,
просто казвах...
Какво, какво казваш?
Уф, забрави!
Какво?
Забрави.
Е, хайде де, ти го видя, Бил.
Беше надупчен като решето.
Хей, хей, хей, той си е добре.
Не е заради раните,
заради болницата е.
Бил съм там, разбра ли?
Хич не е хубаво.
Да, така е.
Освен това, виждаш, на крака е и си припка наоколо
както винаги.
Казвам ти, Бък Комптън си е наред.
Наистина.
Разбира се, Бък, без глупости.
Разбрахме се, нали?
Разбрахме се.
Добре.
Джордж?
Да.
Без глупости, Бък.
Да.
Да няма изцепки!
На кой, по дяволите, говори той?
Сбирщина тъпаци - доброволци, записали се да поскачат
малко от някакви самолетчета.
Колко по-тъпо може да бъде?
Явно не може.
Да.
Преплувах Ниагара веднъж.
Да, бе.
Заклевам се.
Заради един бас.
Как, в буре ли?
Не.
Не се метнах във водопадите, Джордж.
Преплувах реката.
На 10 мили от водопадите.
Казвам ти, течението беше адски силно.
О, да.
Отнесе ме поне на 2 мили надолу,
преди да стигна другия бряг.
Но, преминах.
Тогава, собствено, не мислех, че е глупаво.
Но, майка ми, сестра ми, Рут,
направо ме подлудиха после.
Сигурен съм, Мък.
А също и Фей.
О, милата Фей Танър.
Престани, Джордж.
Е, имало е защо.
Ти си идиот.
Чух за Хублър.
Колко жалко!
Да, сър.
Жалко е.
Това ли е "Люгер"-а?
Да, това е.
Какво ще го правиш?
Още не знам.
Откъде си, Липтън?
Къде си израсъл?
Хънтингтън, Зап. Вирджиния.
Хънтингтън?
Да, сър.
Не съм го чувал.
Какво работеше там?
Брат ми и аз помагахме на мама да поддържа старчески дом.
А баща ти?
Той...
Бил е убит, когато съм бил на 10, сър.
Автомобилна катастрофа.
Това е тъжно.
Е, как реши да станеш десантчик-парашутист?
Прочетох една статия за парашутистите в списание "Лайф".
Пишеше за тренировките, колко трудно било.
Казваше се, че за да си парашутист,
трябва да си най-добрия.
Исках да съм сред най-добрите, сър.
Липсва ли ти?
Да ми липсва кое?
Хънтингтън.
Честно казано, сър...
опитвам се да не мисля за това.
А вие, откъде сте, с--?
Капитан Никсън, сър.
Капитан Никсън, сър.
Какво?
Добро утро, сър, извинете за безпокойството.
Това дойде от щаба на дивизията.
Добре.
Добро утро.
Лу, заповед за отзоваване?
Не съвсем.
Мисля, че имам нещо, което ще помогне
да разрешим проблема с командването.
Охо, Дайк ще бъде прехвърлен?
Не, с това не мога да ти помогна,
но щабът е решил да изтегли по един офицер
от всеки полк, който е воювал
при героичната защита на Бастон,
и да го изпрати в Щатите на 30-дневен отпуск.
Стига е размахвал меча,
така да се каже.
Излиза, че това съм аз.
Хей, това е фантастично, Лу, браво на теб.
Благодаря.
Как, обаче, твоето заминаване ще ми помогне?
Не ти помага, затова няма да замина.
Виждал съм ги Щатите, там съм израстнал.
Затова дойдох в Европа.
Да ми бяха казали обаче, че се води война тук.
Както и да е, това е загуба на време за мен.
Сигурен съм, че ще намерим офицер
в батальона, който да замине.
Поздравления, лейтенант Пийкок.
Не се сещам за друг, който да заслужава това.
Благодаря.
Наистина се радвам, че се връщаш вкъщи.
Окей.
Най-добрите новини от седмици.
Какъв човек, какъв човек.
Благодаря, момчета.
Това значи много за мен, нали знаете?
О, я, изчезвай!
Три пъти ура за лейтенант Пийкок, банда.
Хип, Хип, Ура!
Хип, Хип, Ура!
Ако наминат насам,
не забравяйте да се ухилите в камерата.
Трябва да поддържаме самочувствието на хората вкъщи.
Защо?
Откъде да знам?!?
Окей, Никс, какво са ни приготвили във Фой?
Поне една рота от 10-та Панцер пехотна гвардия
са се заровили там.
Имат също и поне едно 88,
въпреки че не сме го забелязали още.
Ами бронираните гадове?
До тази нощ, три "Тигър"-а.
Ще ме извините ли за момент, сър?
Да.
Как се чувствам като спасяван от Патън ли?
Наистина се чуствам изключително поласкан,
с изключение на едно:
Изобщо нямаме шибана нужда да ни спасява Патън.
Разбрахте ли ме?
Джо.
Извинете ни за момент.
Съжалявам, сър.
За какво?
За Патън?
Напълно съм съгласен с теб.
Какво правиш тук?
Искам да се върна в редиците, сър.
Джо, не ти трябва това.
Отивай обратно в лазарета.
Лекувай се.
Наистина искам да съм при момчетата, сър.
Е, добре, върви.
Благодаря Ви, сър.
Джо Той беше в лазарета за три дни,
и всички се радваха да го видят отново.
Особено Бил Гарниер.
Здрасти, Джо.
Здрасти, Бил.
Радвам се да те видя, приятелю.
Аз също.
Какво, по дяволите, прави там?
Трябваше да се уверя, че си над нещата.
Аз съм над нещата.
Завързах си обувките веднъж,
съвсем сам миналата седмица.
Хей, приятели, вижте кого открих.
Ехей, Джо Той, върнал си се за още.
Как си, Джо?
Ами, доста добре.
Избягах от лазарета.
Къде те целнаха?
Тоя пък кой е?
А, това е Уеб.
Резерва.
Така ли?
Помислих, че е някакъв пич, който познавам от 2 години, а съм му забравил лицето.
Уцелиха Джо в ръката.
Новогодишен подарък от "Луфтвафе".
Много от вас ли са повредени?
Казва се ранени, дребен.
Повреден си, когато паднеш от дърво или нещо подобно.
Не се кахъри, толкова говна хвърчат наоколо,
че със сигурност ще те цъфнат все някога.
Почти всеки от тези пичове
е бил уцелван поне веднъж.
С изключение на Али, него - два пъти.
Приземи се на счупени стъкла в Нормандия,
и го подлютиха с една картофомелачка В Хоалндия.
Виж, Бул, получи парче от експлоадиращ танк в Холандия.
А Джордж Лъз, ето тук...
никога не е раняван.
Той е едно късметлийско копеле.
Така си е, скипере.
А, вече сме благословени.
Така, Либгот,
тоя щиглец,
го мелнаха във врата в Холандия.
До него, този кльощавия,
това е Попай.
Той получи изстрел в малкия си мършав задник в Нормандия.
А Бък го пое в значително по-големия си гъз в Холандия.
Явно е традиция в Леката,
да те уцелят в задника.
Да бе, дори старши сержант Липтън ей там,
получи няколко осколки от танков снаряд в Карентан.
Едно парче в лицето,
а друго едва не му отнесе топките.
Как са топките, сержант?
Справят се, Бил.
Мило, че попита.
Следобяда на 3-ти Януари,
по-голямата част от Леката се върна на старите си позиции
в горите около Фой.
Няколко мъже останаха в Боа Жак,
аташирани към рота "Куче" за да поддържат съпротивителната линия.
Късмет, дами.
Радвам се, че се запознахме.
Не бих къркал толкова много на твое място.
Ей, внимавайте, ако ви предложи цигарка.
За какво говорят тези?
Кой да ни предложи цигара?
Спиърс.
Кой?
Лейтенант Спиърс.
Лейтенант Роналд Спиърс беше взводен командир
в рота "Куче".
Вече бе легенда.
Тея истории за Спиърс са пълни глупости.
Какви истории?
Какви истории?
Ами, предполага се, че Спиърс застрелял един от своите, който бил пиян.
Шегуваш се!
Не мога да повярвам!
Да бе, а също така, един път раздал цигари
на 20 германски военнопленници
преди да ги разстреля.
Разстрелял е 20 пленника?
Абе, всъщност, май са били 30.
Кристенсън.
Лейтенант Спиърс.
Правилно ли казах името, Кристенсън?
Тъй вярно, сър.
Какви ги вършите тук?
Наблюдаваме фронтовата линия, сър.
Е, добре се справяте.
И докато го вършите може би ще подсилите укритието си.
Ами, всъщност, сър,
лейтенант Дайк каза да не си губим времето с това.
Че ще бъдем тук само един ден.
Лейтенант Дайк каза така, а?
Тогава забравете какво ви казах.
Продължавайте.
А, някой да иска цигарка?
Ти?
В късния следобяд на 3-ти Януари,
ние се върнахме на старите позиции в горите около Фой.
О, мамка му!
Някой ще умре.
Някой шибаняк ще мре.
Гарниер, погледни!
Някой скапаняк от 1-ви батальон,
се е издрискал в окопа ми.
Мисля, че тея типове дрискат във всеки окоп, Джо.
Май, не смеят да остават по земята дълго време.
Докато ние бяхме в Боа Жак,
германците обстрелвали старите ни позиции.
Имаше следи от откоси навсякъде.
Това привлече вниманието ни.
Пазете пълен мрак и тишина.
Приближаваме се.
Погледнах към Фой
и видях вражеските войски.
Все още не виждах артилерията им,
но знаех, че е някъде там.
Охо, явно дойчовците са думкали яко тук,
и то със серизен калибър, вероятно 88.
Покрили са цялата фронтова линия.
Е, поне не стрелят сега.
Може да имат нова цел--
Не, просто изчакват.
Какво?
Да презаемем позициите си.
Може би, трябва да се дислоцираме.
Не, трябва да удържим фронта тук.
Имаме си чудни окопи вече.
Само трябва да подсилим прикритията.
Ако са ни взели на мушка, може би--
Оставаме тук!
Сержант Липтън е прав.
Ще затвърдим позициите си и ще виснем тук.
Няма да отстъпваме.
Нали така, лейтенант?
Ммм?
Така ли е, лейтенант?
Да.
Погрижете се за това.
Трябва да говоря със щаба.
Да се захващаме.
Да.
Ето, Бил.
Благодаря, Лип.
Няма проблем, ще донеса още малко клонки.
Ще съм ти благодарен.
Снаряд!
Прикрий се!
Прикрий се!
Залегни, хайде, прикрий се някъде.
Направо ни занулиха!
Прикрий се, намери окоп!
Хайде, скрий се!
Скрий се!
Действай, покрий се!
Залегни!
Мамка му!
Хайде, окопайте се!
Изведнъж, в този момент,
в този недовършен окоп, всичко което си мислех
бе детския ми спомен за 4-ти Юли.
Обичах да си правя самичък
пиратки, фойерверки.
Обичах да взривявам бутилки и какво ли още не.
Очкавах този празник цяла година.
Този ден видях най-внушителната
и ужасяваща заря
за целия си живот.
Разбира се, нямаше да се смея,
ако знаех какво се е случило с Джо Той.
Да видим кой е ранен.
Да бе, Маларки, те точно това и искат.
Дойчовците се опитват да ни измъкнат на открито.
Останете в окопите!
Останете в окопите!
Добре ли си, можеш ли да ходиш?
Хайде, намери окоп, хайде.
Трябва да стана.
Трябва да стана.
Трябва да стана.
Трябва ми каската.
Помощ!
Чу ли?
Помощ!
Това Джо ли е?
Помощ!
Да, мисля, че е Джо.
Стой там.
Стойте мирно! Стойте мирно!
Стойте мирно!
Отанете в окопите!
Помощ!
Има ли някой, помощ?
Исусе.
Трябва да стана.
Трябва... трябва да се изправя.
Мамка му!
Хайде, Джо, хайде, приятелче.
Хайде, хайде, момче.
Ти каза, че ще се върнеш в Щатите преди мен.
Няма да ходиш никъде, добре си!
Трябва да си взема каската.
Забрави за нея.
Трябва да си взема каската.
Забрави я, Джо!
Има ли някой там?
Дръж се! Помощ!
Кой е там?
Аз съм Хеф, Бейб.
Измъкни ме оттук, Лип.
Хайде.
Хванах те.
Хайде, Джо, държа те.
Хайде, Джо.
Дръж се.
Добре ли си?
Хайде, хайде.
Ох, помислих, че съм се престарал с маскировката на окопа.
Снаряд!
Прикрийте се!
Хайде, хайде!
Побързай, Гарниер, ще ви взривят!
Хайде, бързо!
Джижи се, Бил!
Хайде, Джо!
Дръжте се, идвам да ви помогна!
Неее!
Лекар!
По време на втория бараж, вече не ми бе смешно.
Лип?
Добре ли си?
Стойте мирно!
Стойте си долу!
Старши сержант Липтън?
Заемете се с нещата тук.
Отивам за помощ.
Какво, по дяволите!?...
Лип, къде отива тоя?
Нямам представа, слушай, вдигай батальона,
кажи им да се обадят на BAS.
Батальонът е в готовност, Лип.
Аааах...
Ааах...
Лекар!
Внимавайте, внимавайте.
Тези тъпанари ще се опитат да ни прегазят.
Добре ли си?
Сержант!
Как си, Попай?
100% готов да трепя немци, Лип.
Окей, Джо.
Док, какво да правя?
Дръж това.
Имаш ли цигарка?
Боже, какво трябва да си сторил за да те убият тук?
Джо.
Бил, тръгваш първи.
Както кажеш, док, както кажеш.
Насам, отнесете този човек.
Хей, Лип, фраснаха стария Гарниер този път.
С нас си, войнико.
Почивай.
Отпусни се.
Хей, Джо, казах ти, че ще те изпреваря към Щатите.
Хей, Лип.
Как е Бък?
Лъз, как е Бък?
Добре е.
Сигурен ли си?
Да, добре е.
Май, трябва да поговориш с него сега, а?
Добре.
Някои мислят, че Бък се промени след раняването му в Холандия.
Може би е така...
Но, аз знам, че нещо се случи с него,
когато видя Той и Гарниер безпомощни на земята.
В доклада се казваше, че Комптън е отзован от фронта,
поради лошо заболяване на краката от влажните окопи.
Не се споменаваше, че е загубил приятелите си.
Но, Бък бе страхотен водач.
Раняван бе в Нормандия,
и после пак в Холандия.
Получи "Сребърна звезда" за участието си в
онази оперция "Денят на дните".
Понасяше всичко, което немците стоварваха върху му
отново и отново.
Лейтенант Комптън?
"Университетския отбор на Лос Анджелис не спечели купата този сезон,
сигурно, защото не си участвал.
Убеден съм, че обучаваш всички твои млади войници
да се радват на спорта, като теб.
Боже, всички знаем какъв чудесен младеж си,
с прекрасно сърце и любящ..."
Предполагам, че вече не можеше да понесе гледката на приятелите си
Той и Гарниер, разкъсани на части така.
Никой никога не го упрекна за това.
Хей, Бул.
След като отзоваха Бък,
вече не нямаше кой да измести Дайк от командването,
поне ние не виждахме никой.
Благодаря.
Здрасти, Мък.
Мък?
Да, сержант?
Търся лейтенант Дайк.
Аман от тоя Дайк!
Няма го, мотае се все някъде.
Ама, разбира се.
Светкавица 6 похищение.
А, да, сър.
Прочистили сме гората около, ъмм...
Прочистили сме горския район източно от Фой.
И така, няколко дни по-късно Леката рота, заедно с останките от 506-та
прочистиха гористата местност западно от Фой.
Приятели, знаете, че няма защо да ви будалкам, нали?
Вижте, няма да ви занимавам с глуспости.
Това е, каквото видях.
Беше толкова невероятно, че може и да не ми повярвате.
Е, "Знаеш-кой" притичва до Липтън.
Без каска, без снаряжение, абсолютно нищо.
"А, старши сержант Липтън, заемете се с нещата тук,
аз отивам за помощ.
Отивам да си лъсна шикалката".
Хей, Лъз.
Това беше добро.
Да, бе.
Окей, приятелчета.
Лека нощ, лека нощ на всички.
- Да, до скоро, Лъз.
- До скоро, Маларки.
какво мога да направя за теб, сержант?
Две неща, първо, страхотно описание на Дайк.
Мислиш ли?
Май, малко го преувеличих.
Не, много добре беше.
Второ, не го прави повече.
Особено за това, което той ми каза.
До нищо добро няма да доведе това, разбра ли?
Да, разбрах те.
Добре.
Умник!
Снаряд!
Лъз!
Лъз!
Хайде!
По-бързо!
Лъз! Лъз!
Залягай!
Хайде!
Идвай тук! Хайде!
Хайде! Хайде, Лъз!
Мък и Пенкала!
Какво?
Уцелиха Мък и Пенкала!
Лекар!
Лекар!
Хеши.
Рамото ми.
Хайде, ставай!
Стой долу, докато не свърши всичко.
Мислех, че не пушиш.
Не пуша.
Аха.
Снарядът, който падна в нашия окоп бе калпав.
Този, който падна при Мък и Пенкала, обаче, не беше.
Така ставаха нещата.
Мък и Пенкала бяха добри мъже.
Смъртта им разтърси най-много Маларки.
Най-добрите му приятели в Леката
бяха Комптън, Мък и Пенкала.
За по-малко от седмица, той видя двама от тях да умират.
Как е хавата?
Ами, фронтоваците са окей.
Снабдиха ни с храна.
Във форма сме.
Окей, значи клечим си тук.
Трябва да се разнообразим малко.
Така ли? Добре.
Добре.
По-късно през деня се върнахме на старите си позиции,
обсаждайки Фой.
Притеснявахме се за Маларки.
Ей, Маларк.
Хей, ъм...
Ти не искаше ли един "Люгер"
за малкия ти брат?
Да.
Ами, защо не...
Защо не му дадеш това?
Беше на Хуб, нали?
Да.
Да, мислех да го хвърля,
обаче, не знам.
Чуй, капитан Уинтърс се питаше дали не искаш
да отидеш в батальона
и да му станеш свръзка.
Предай му, че му благодаря, но оставам тук.
Добре де, защо не отидеш за малко
и се върнеш след час?
Да кажеш довиждане на Бък.
Това ще го зарадва наистина.
Добре.
И внимавай с това!
Да, добре.
Отдалечаването дори на 50 ярда от фронта,
само за час или два правеше чудеса
с психиката на войника.
Сутринта, след бомбардировката, при която загинаха Мък и Пенкала,
видях войник, който се опитваше да изкопае окоп с голи ръце.
Редник.
Не усещаше, че е изтръгнал вече всичките си нокти.
Хей, редник.
Разтърсих го.
И не за негово добро, а за нашето.
Страхът е отрова в битка.
Той е нещото, което всички чувствахме, но не биваше да показваме.
Не трябваше.
Той е унищожителен и заразен.
Казах ти, че ще ги започнеш.
Имаме ранен тук.
Бък не беше вече същия,
след като видя как взривиха Той и Гарниер онзи ден.
Може би, просто му трябваше малко време далеч от всичко това.
Баражът на 3-ти Януари, и снарядите на 9-ти Януари,
бяха повратна точка за много хора
в Леката рота.
Дори тогава, много малко мъже се пречупиха.
Но знаех, че ужасът от този артилерийски огън,
и безмилостното напрежение, под които бяхме
още от Бастон си вземаха своето.
Опасявах се, че войниците ще загубят
концентрация и боен дух.
А това беше опасно, особено в сраженията.
А такива ни предстояха в изобилие.
Перконте.
Хей.
Прочистихме горите източно и западно от Фой.
Настана време за неизбежната и фатална атака
на самия град.
Откровено казано, ужасявах се от нея.
Винаги съм знаел, че Леката рота, мъжете, обучавани в Токоа
няма да се измъкнат от войната невредими.
Сега, започвах да се чудя,
дали някой от нас ще оцелее изобщо.
Хей, Лип.
Леката щеше да е начело на атаката.
Проблемът беше, поне според мен,
че ротата все още нямаше водач.
В нощта преди нападението, като старши сержант аз направих,
нещо, което никога не съм си представял, че ще направя.
Лип...
Не знаех, че си пушач.
И аз също.
Рота "Куче", лейтенант Спиърс, началник на патрула.
Е, и...?
Наблюдавах града през целия ден, сър, нямаше особена активност.
Кафе?
Не, благодаря, сър.
Как е Леката рота?
Момчетата са добри, сър, готови са.
Аз ще водя 2-ри взвод, утре.
Те са най-зле, особено след като загубиха Той,
Гарниер, Мък и Пенкала.
Но все пак, ще им гласуваме доверие, сър.
Хубаво.
Но, от друга страна,
не съм сигурен в командващия ни офицер, сър.
Лейтенант Дайк е празна униформа, капитане.
Той просто...
Него просто го няма, сър.
Е, утре ще бъде на мястото си.
Да, сър, физически може би ще бъде.
Но утре ще бъде истински напечено, сър,
а той трябва да води тези мъже.
Ще се наложи да взема истински решения, сър, и...
държа да ви кажа, мисля че той
ще погуби много хора от Леката рота, сър.
Благодаря, сержант, свободен си.
Слушам, сър.
Е, казах, каквото имаше да казвам.
Уинтърс не можеше да направи нищо.
Не можеше толкова лесно да отстрани КО,
особено такъв връзкар,
заради предчувствията на един старши сержант.
Имате да прекосите около 800 ярда голо поле
преди да навлезете в града.
Почти няма прикритие, така че, действайте бързо.
Разположени са две отделения с леки картечници
в двата края, тук.
Те ще ви прикриват.
3-ти батальон ще подходи от изток,
начело с рота "Ейбъл".
Това ще им отвлече вниманието.
Рота "К" ще бъде резерва, но не би трябвало да опираме до тях.
Искам да кажа, че трябва да навлезете бързо.
Навлизате бързо, преди да са пуснали минохвъргачките,
и артилерията върху вас.
Ясно?
Ясно.
Разчитам на вас, действайте.
Прикриваща стрелба!
Да тръгваме! Движете се!
Потискащ огън!
Продължавайте!
Движете се!
По-живо, по-живо!
Потискащ огън!
Огън!
Дръж ги заедно, Шеймс.
Движете се!
Хайде.
Немци отпред!
Продължавай напред! Движи се!
Трима вътре!
Чакай малко, къде е Фоли?
Рендълман!
Либгот.
Къде, по дяволите, е 1-ви взвод?
Задръжте!
Движете се!
Лека рота, забавете!
2-ри взвод, забави!
Мърдайте!
Свържи ме с Фоли.
Махайте се оттам, хайде!
Сър, мисля, че трябва да се прикрием.
Прикрийте се!
Какво?
Залегнете!
Лек червен, лек червен, лек...
Шести, край.
Шести, Лек червен е, казвай.
Лек червен, Лек червен, в очакване сме.
Фоли, Фоли, връщай се...
тук да те виждам, мамка му!
1-ви взвод, чакайте, чакайте.
Прикрий се!
Мартин.
Хайде, войнико, след мен.
След Вас, сър.
Огън!
Отстъпвай!
Отстъпвай!
Прикрий се!
Мамка му!
Давайте напред!
Херон, след мен.
Дръпни се.
Плътно след мен.
Хайде, 2-ри взвод.
Следвайте Липтън! Прикрийте се!
Какво правим, лейтенант?
Защо сме спрели?
Назад! Назад!
Разбрано, похищение.
Чакайте шести, Херон...
Лейтенант, какъв е плана?
Не знам, не знам, не знам!
Веднага ме свържи с Дайк.
Лейтенант, какъв е плана?
Капитан Уинтърс, сър.
Какъв е плана?
Окей, окей, Фоли.
Фоли, вземи твоите момчета,
минете по фланга около селото,
и ги разбийте отзад.
Дайк, не може да останем тук!
Искаш 1-ви взвод да заобиколи
и да атакуват сами?
Ще осигурим потискащ огън.
Тук ще сме съвсем сами, лейтенант.
Ще осигуряваме потискащ огън!
Давайте напред!
Трябва да говорите с капитан Уинтърс, сър.
Сър, добре, това е.
Претичваме по фланга около селцето,
и атакуваме отзад.
Рамирез, двама души, взимай ги и тръгвайте.
Прикрийте се зад обора.
Давай, давай!
Мамка му!
Исусе Христе!
Уеб, вдигай се, прикрий се!
Потискащ огън, сега!
Перконте!
Държа те.
Прикривай ме!
Как се справяш, Перконте?
Цъфнаха ми задника, Мартин.
Нищо ти няма, стой мирен!
Изгубихме 5-ма човека.
Можеш ли да го видиш?
Горе, на онази сграда.
Сър, като патици на отстрел сме тук.
Трябва да продължим да се движим!
Трябва да продължите напред!
Дик! Капитан Уинтърс.
По дяволите! Няма да ходиш там.
Ти си командир на батальона, връщай се обратно тук!
Окей, Дик, разбирам привързаността ти към Леката рота--
Спиърс, веднага при мен!
Отивай там, освободи Дайк и продължи атаката.
Уеб, дръпни се назад, много си открит.
Хайде, Уеб, да вървим, хлапе!
Дръж се, Перконте!
Огън!
Лейтенант, какви ги вършите?!
Поемам командването.
Старши сержант Липтън.
какво е положението?
Сър, повечето от ротата се е пръснала ей там.
1-ви взвод опита да заобиколи, но са разпокъсани
и са жестоко притиснати от снайперист.
Мисля, че е на тавана на онази сграда.
Добре, искам минохвъргачки и гранатомети
да обстрелват сградата, докато я срутят.
След това, 1-ви взвод тръгва напред,
не се мотайте, всички останали, след мен.
Слушам, сър.
Най-сетне, а?
Така, 3-ти взвод, изнасяй се.
3-ти взвод, тръгвайте, давай, давай!
Добре, чухте заповедта, 2-ри взвод, след КО!
Сержант Али!
Тук сме, сержант.
Окей, 1-ви взвод, преместваме се!
Вдигайте се, 2-ри взвод.
Изнасяй се!
Вдигайте се на краката си, мамка му.
Хайде!
Хайде, Лъз, да пипнем копелетата.
Огън!
Хайде, движи се!
Огън!
Прикрий се!
Огън!
Давай, давай, давай!
Продължавайте, хайде.
Гръмнете тая барака!
Огън!
Липтън.
Градски бой, точка, градски бой, точка.
Лек 6, край.
Какво виждаш, Липтън?
Бронирана кола и пехотинци, много пехотинци.
Рота "Ейбъл" би трябвало да е на другия край на града.
Някакъв знак от тях?
Радиовръзка, каквото и да е?
Не, сър.
Сър, мисля, че се изтеглят назад.
Ако не се свържем с рота "Ейбъл", ще се измъкнат.
Прав си, чакай тук.
Точка, точка, Лек 6.
Какво, по дяволите,...?
В първия момент, немците не откриха огън.
Може би, не са могли
да повярват на очите си.
Но не това бе най-поразителното.
Смайващото беше, че след като
се бе присъединил към рота "Ейбъл",
той се върна при нас.
Взехме повече от 100 германци в плен.
След това всичко утихна.
Хайде, мърдайте, мърдайте!
Отведи ги в плевнята.
Сядай долу!
Снайперист!
Скрийте се, скрийте се!
Хайде, хайде.
Къде е?
Мамка му, не го виждам.
Втория етаж, къщата вдясно.
Не пропускай, Шифти!
Сега!
Насам.
Имам нужда от помощ тук.
Мелет, Херон, Совоско и Кен Уеб
бяха убити от снайперист.
Щеше да има и повече жертви,
ако не беше Шифти Пауърс.
Зле ли е, Перконте?
Чудна рана, Лип.
Простреляха ме през задника.
Държа се мъжки.
Ей, сержант!
Да?
Вярно ли е това за Дайк?
Да.
Милостив е Господ, а?
Да.
Очаквахме тази атака на Фой
от доста дълго време,
знаейки че трябва да я извършим.
Беше голямо облекчение за всички, когато всичко свърши.
Предполагам, че много от нас си мислеха,
че когато превземем Фой, ще ни изтеглят от фронта
и ще ни пратят в Мормелон на малка почивка.
Но не било писано така.
Два дни по-късно, превзехме Новил,
а после и Рошамп.
Прекарахме нощта в манастира на Рошамп.
За първи път, от месеци, спахме
на закрито.
Монахините събраха техния хор за да ни пее.
Беше като в рая.
Мъжете се поотпуснаха.
Най-накрая бяхме спокойни,
че скоро ще бъдем в Мормелон.
Естествено, на сутринта разбрахме,
че Мормелон трябва да почака.
Хитлер бе организирал нова контра-атака в Алсак,
и ние пътувахме към Хагенау
в помощ на фронта.
Но, тази нощ ние още не знаехме това.
Тази нощ се чувствахме чудесно.
Част от нощта прекарах,
опитвайки се да съставя списък
на липсващите другари от ротата.
Пристигнахме в Белгия общо 121 човека,
плюс 24-ма в резерва.
Общо 145.
Сега бяхме 63-ма.
Гарниер бе лошо ранен, а Хублър почина при инцидента.
Джо Той изгуби крака си.
Сред мъртвите бяха и Херон, Мелет,
Совоско, Кенет Уеб, Харолд Уеб,
Алекс Пенкала и Скип Мък.
Нашият месец в Белгия ни костваше и един добър офицер,
Бък Комптън.
И един калпав,
Нормън Дайк.
Но всичко завърши добре,
така че, май сме напред.
Какво има?
Нищо.
Е, да се връщам в батальона
преди да са изчезнали.
Нещо искаш да ме питаш, нали?
Какво да ви питам, сър?
Искаш да знаеш дали са истина или не, тези истории за мен.
Не си ли забелязал едно характерно нещо за такива истории?
Всички казват, че са го чули от някой, който е бил там.
Но когато попиташ този някой,
той ти отговаря, че го е чул от друг, който е бил там.
Нищо ново, всъщност.
Ако можеше да се върнеш 2,000 години назад,
щеше да чуеш двойка центуриони, застанали там,
майтапейки се за това как Терций отсякъл главите
на някакви Картагенски затворници.
Може би, слуховете са плъзнали,
защото Терций не е отрекъл подобно нещо.
А, може и да е, защото Терций да
е разбрал, че има нещо ценно
в това да го мислят за най-гадното и кораво копеле
в целия римски легион.
Сър?
Тези мъже не ги интересуват слуховете.
Те са щастливи да ви имат за командир.
Щастливи са да имат добър водач отново.
Е, доколкото аз знам, винаги са имали такъв.
Казаха ми, че имат човек, на когото винаги да разчитат.
Водил ги е в Боа Жак,
крепял ги е, когато говната са хвърчали около тях
в гората.
Всеки ден поддържал духа им,
запазил ги е съсредоточени, напътствал ги.
Всичко, което един добър боен водач трябва да върши.
Нямаш си и идея за кого ти говоря, нали?
Съвсем не, сър.
По дяволите, това беше ти, старши сержант.
Откакто Уинтърс стана командир на батальона,
ти бе водач на Леката рота.
О...
И няма да си старши сержант повече,
старши сержант.
Сър?
Уинтърс те предложи за повишение,
и Синк те одобри.
Би трябвало да получиш заповедта до няколко дни.
Поздравления, лейтенант!
Ей, виж, това са 1-ви батальон.
Ей!
Ей!
Какво искаш?
Да, бе, благодаря, че ни одрискахте окопите, лайнари.
Удоволствието бе наше.
Приятна разходка, момчета.
Ето ги, Леката рота, отново на път.
"Освен ранените и убитите, всеки воювал в Бастон бе пострадал. Тези, които не бяха уцелени от шрапнел или куршум, също бяха жертви." Стивън Е. Амброуз
"Сигурен съм, че всеки преживял това го носи в себе си, скрито дълбоко, в белезите си. Може би, това сплотяваше толкова силно всички в Леката рота." Кап. Ричард Уинтърс
Превод и корекции: Fozzy /You know Who I am!/