Analyze That (2002) Свали субтитрите
Били Кристъл
Лиса Кудроу
::: АНАЛИЗИРАЙ ОНОВА :::
Как е узнал за парите?
И как е разбрал, че Тони Сиско са го очистили?
Дори ние не знаехме до тази сутрин.
- Не знам.
- Бил е Пизи. Само той ще да е.
Той те мрази и в червата си.
- Не знам.
- Какво толкова трудно за разбиране има?
Сам каза, че Пизи е боклук и не може да му се вярва.
А сега, изведнъж, ти е домиляло за него.
- Просто не мисля, че е бил той.
- Добре, да приемем това.
Но, ако не е Пизи, тогава кой? Кой? Кажи ми.
Мисля, че си бил ти, Дъкс.
Шегуваш се!
Цезар? Цезар, познаваш ме.
Що за шибан идиот бих бил, ако направя такова нещо?
- Мъртъв шибан идиот.
- О, хайде, Цезар.
Цезар.
Цезар!
- Това е пълен боклук. Махни го.
- Окей, Пол.
Не. Ей!
Какво правиш бе, кретен?
Съжалявам, г-н. Вити. Не исках да Ви засегна.
О, човече.
- Забрави го.
- Скапаняци.
Остави ги да гледат каквото искат. Аз си лягам.
-Лека нощ, Пол.
- Лека нощ.
- Добре, какво искате да гледаме?
- Малкия Цезар!
Добре, добре.
Излез оттам.
- Ей, Ърл, как е?
- Преместват ме.
- Ти ли го пожела?
- Не, не аз.
- Какво става?
- Не знам.
Както и да е, благодаря ти, че се грижи за мен, Пол.
- Е, ще се виждаме.
- Естествено.
Айзък Соубъл бе човек строг, вярващ и неподкупно честен.
Един патриарх с библейско чувство за почтеност и самосъзнание.
Човек на вярата и куража, с дух и чувство за хумор.
Скала и дърво.
Добър приятел, който много ще ни липсва.
Ще приканя синът на Айзък, д-р. Бен Соубъл, да каже няколко думи в негова памет.
Никак не ми е лесно да говоря за моя баща...
...защото, в такъв смисъл, трябва да говоря за двама души.
Единият бе познатия ви Айзък Соубъл...
...изтъкнатия психотерапевт...
...и популярен автор, известен на много читатели по целия свят.
Вторият бе семейния човек.
Моят баща.
Татко.
И за тези от вас, които го познаваха добре...
...а също и семейството ни,... Е, няма какво да ви говоря.
Той беше психясал, изперкал шибаняк.
Арогантен, егоцентричен кучи син.
Бих искал да бе жив за да те утрепя! Гори в пъкъла!
Ще приканя синът на Айзък, д-р. Бен Соубъл, ...
... да каже няколко думи в негова памет.
Кой, по дяволите, си е включил мобифона?
Ти, твоят е. Вдигни, преди да са забелязали.
- Ало?
- Познай кой е, тъпако?
- Трябва да отговоря.
- Какво?
Извинявам се. Моят е. Трябва да отговоря.
- Да?
- Оставих ти 3 шибани съобщения.
- И не си ми се обаждал?
- Моментът не е подходящ.
Не е подходящ ли? Нека ти обясня, аз съм в ада в момента.
- Това е кофти момент.
- Сварваш ме в лошо време. Баща ми почина.
Хайде, ставай.
- Трябва да вървя.
- Да не си ми затворил, ти...
- Ще ти звънна.
- Опитват се да ме убият.
Здрасти, Фредо. О, и на теб, Гуидо.
Ела насам. Ще ти покажа нещо.
Ти си труп!
385, безредица в столовата.
- Благодаря, Лоренцо.
- Благодаря ти.
Не мога да повярвам, че вече го няма.
А аз не мога да повярвам какво каза. "Груб и самовлюбен"?
- Трябваше ли да го казваш пред всички?
- Защо не друсна един танц на ковчега му?
Е, може да съм се отплеснал от речта си малко.
Но, аз скърбя. Това е голяма загуба и съм в траур.
Г-н. и г-жа. Соубъл, извиняваме се, прислужницата Ви ни пусна.
Аз съм агент Милър, това е специален агент Сероун.
Ние сме от ФБР.
- Бихме искали да Ви зададем няколко въпроса.
- За какво става дума?
Тъкмо идваме от погребение.
Знаем, че моментът не е подходящ, но само за една минутка.
Разбира се, седнете.
- Съболезнования за баща Ви.
- Благодаря Ви.
Трагично е. Ще ми липсва ужасяващо.
Искам да кажа, имахме спречквания, както между всеки баща и син.
Той не беше особено сърдечен човек.
- Бен.
- Да?
За днес стига.
Окей. Не, просто казвах, че въпреки това, той беше...
... невероятни крака...
... невероятен човек.
Д-р. Соубъл, тази сутрин сте разговаряли с Пол Вити.
Защо мислите, че ми се е обаждал Пол Вити?
Защото следим всичките му разговори от Синг-Синг.
Е, да, обади ми се.
- Той ли беше? На телефона?
- Да.
- Защо не ми каза?
- Ето, говорихме за самовглъбеността.
- Майкъл.
- А на нея й го каза на секундата.
Е, ами, тя е от ФБР. Това е ценна информация за тях.
Окей, и разбирам, и не. Не ми трябва да знам подобни неща.
Не, не казвай на Лаура. Тя няма да понесе един телефонен разговор.
Това ли съм казал? Това ли казах?
- Може би трябва да Ви оставим за малко?
- Не, не, ние сме добре.
Да, направо прекрасно. Слушайте, отивам в кухнята.
Само две думи за съвет, като жена на жена:
Панталони ще Ви отиват.
Тя страда. Нормално е.
Вити?
Бяхме въвлечени в една малко криминална авантюра преди няколко години.
Искам да кажа, аз не бях, нали знаете, "въвлечен." Той участваше вътре.
Прилагах му терапевтични сеанси...
... и тогава едни хора се опитаха да ни убият.
Нищо особено не беше.
Малко след разговора с Вас, при него явно е настъпил някакъв емоционален срив.
Наистина ли? Какъв срив?
Мисля, че трябва да дойдете и да прецените сам.
Даваме му торазин. 300 милиграма.
Действа му успокоително.
Тази доза и на целия Близък Изток ще му действа успокоително.
И просто продъжава да пее песни от "Уест Сайдска история"?
"Тази нощ", "Мария". Сцената с терасата.
Накарайте го да изпълни "Полицай Крупке." Това е наистина добро.
- Пол?
- Мария?
Пол, аз съм. Д-р. Соубъл.
Мария?
Тони?
Мария! О, Мария!
- О, боже мой! Благодаря на бога, че си тук!
- Да.
- Ще ме измъкнеш ли оттук?
- Добре.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
- Обичам те.
- Обичам те.
Ето, това е.
Попява за малко, и после се вдървява напълно.
Правихте ли му неврологични изследвания?
Да. Няма тумори, припадъци, нито инсулт.
Пол?
Ако симулираш, Пол, веднага ще разбера.
Когато бях стажант, се забавлявахме с кататониците.
Е, не мисля, че се преструва. Не е толкова умен.
Хитрец е, да...
... но коефицентът му на интелигентност е малко по-висок от на чехъл.
Така че, ако наистина...
...е кататоник, ако го бодна с тази спринцовка...
- Това е физиологичен разтвор, нали?
- Да.
Добре. Тогава той не би трябвало да почувства нищо. Нали така?
Това трябва да боли.
Никаква реакция.
Искам да направя някои неврофизиологични тестове, става ли?
Естествено.
Пол, ще ти направя няколко теста за да установя психическото ти състояние, съгласен ли си?
Така, имам ли твоето съгласие публично да разгледаме резултатите от тестовете?
Мама ми е ядосана, защото гръмнах килимчето.
- Това го приемам за "Да".
- Добре.
Окей.
Пол, тук имам 10 картинки, на всяка от тях има мастилени петна, окей?
Това е първата картинка.
Сега я погледни, и ми кажи какво виждаш.
Виждам прилеп.
Прилеп или невестулка.
- Прилеп или невестулка?
- Да.
Прилеп. Прилепо-невестулка.
Нещо друго виждаш ли?
Просто писанка със зъби.
- Писанка със зъби.
- Да.
Следващата картинка.
Отлично, Пол.
Час и 12 минути.
Искам да погледнеш тази картинка и да ми опишеш какво има на нея.
Мисля, че това е някакъв тип, добър човек, работяга.
Прибира се вкъщи, и заварва жена си в леглото с джудже...
...и тя се чука с джуджето, докато той е на работа.
Значи, тя се съвокуплява...?
С джудже.
Много добре.
Няма значение кой им е връзка тук, ние имаме зад гърба си Вашингтон.
Кажи им, че не важат.
- Г-н. Чапин?
- Влезте, влезте. Добре.
- Здравейте, аз съм д-р. Бен Соубъл.
- Здравейте. Благодаря, че дойдохте. Задължен съм Ви.
- Удоволствието е изцяло мое.
- И така, какво имаме?
Окей...
Базирайки се на симптомите и резултатите от тестовете, мисля, че това е кратко психично разстройство...
...а ако продължи, ще се превърне в шизофренично отклонение.
Д-р. Кесам, психиатър на Синг-Синг потвърждава диагнозата.
- Значи е полудял.
- Не луд. Не. Поне не за постоянно.
Виждате ли, някои хора, при продължително излагане на стресови ситуации,...
...като войници в битка, например, жертви на бедствия или заложници...
...страдат от временно психично разстройство.
- Колко продължително?
- Ден, седмица, месец,...
...ако стресовите фактори са отстранени.
Което значи, че той няма да се оправи, докато е вътре в дранголника.
Състоянието му определено ще се влоши.
Сега той си е въобразил, че някой се опитва да го убие.
Това може да го превърне в шизофреник завинаги.
Значи наистина има проблем. Трябва да се яви пред комисията за амнистия след 4 седмици.
Те наистина ли ще го освободят?
О, да! Сигурен съм, че ще си умрат да пуснат навън крупен мафиот,...
...който е и умопомрачен на всичкото отгоре.
Защо не го поставят под домашен арест...
...или го изпратят в специален лечебен център?
Основавайки се на предишни контакти с него, не мисля, че е опасен,...
...а и мисля, че полага доста усилия да се превъзпита.
Добре,...
...ще Ви кажа какво ще направя.
Ще го пусна под Ваша опека.
Моя опека? О, не. Не, не бих могъл... Не, не, не.
Г-н. Чапин, благодаря Ви, все пак, но в момента съм в затруднение.
- Вижте, баща ми току-що почина.
- Съблезнования.
Аз съм в траур. Имам нарастващ шип на врата.
Освен това, усещам изгаряща болка като пикая...
- Да, аз също.
- Пребоядисваме къщата, кошмарно е.
- Искате да го очистят в затвора ли?
- Не.
Или да го изпратят в клиника за криминално-проявени откачалки?
- Разбира се, че не.
- Тогава, той е изцяло във Ваши ръце.
Казах на сина си, че не можем да си вземем куче. А сега, ще доведа вкъщи Пол Вити?
Ще се обърна към Дирекцията на затворите...
...и ще Ви атестираме като временнo поправителнo заведение.
Не мога да бъда държавно учреждение. Аз работя в предградията.
Аз поемам невротизирани майки и алкохолизирани неверници...
Имате срок от 30 дни за да го вкарате във форма пред комисията.
Това означава нормален, трезвен и напълно работоспособен.
И Ви предупреждавам, докторе. Ако той се издъни, ако избяга...
...или разбера, че всичко е било измислица за да излезе навън,...
...Вие ще бъдете напълно отговорен.
Ще си платите прескъпо.
Лицензът Ви ще бъде отнет и ще отговаряте пред закона.
Разбрахме ли се?
Да.
Е, искате ли го или не?
- Да.
- Добър избор. Ще поддържаме връзка.
- Тони.
- Здрасти, как си?
Добре ли си?
- Докторе, подпишете тук и тук, моля.
- Окей.
Добре, много ви благодаря.
Говно скапано! Казвам ти, че някой се опитва да ме убие, а ти ми затваряш?!
- Знаех си! Знаех си! Преструвал си се!
- Забучи ми шибана спринцовка!
- Ти ме използва за да се измъкнеш от затвора.
- А ти доста се мота.
Пях "Уест Сайдска история" в продължение на 3 дни. Сигурно съм наполовина педал вече.
- Какви ги вършеше?
- Бях на погребение!
Какво общо има пък това? Ти си моя лекар!
- Баща ми почина.
- Е, и?
При теб винаги е, "Аз, аз, аз." Пукнал е, майната му. Такъв е живота.
Чуваш ли се какви ги говориш? Чуваш ли се?
- Съжалявам за твоята загуба, окей?
- Да, виждам колко си покъртен.
- Добре. Кой те преследва?
- Ти ми кажи.
Може да са моите, може да са Ригаци, Лу Врътката.
Лу Врътката? Защо пък "Врътката"?
Тоя тип е откачалка. Отвъртя главата на един веднъж.
- Отвъртя?
- Да, отвъртя. Напълно.
Федералите душат около всички. Фамилиите се избиват помежду си.
Като падането на Римската империя. Трета световна война.
- Ти пък какво общо имаш с това?
- Те знаеха, че се измъквам оттук.
Последното, което искат е да се включа в плана им.
Тогава, просто им обясни, че всичко е свършило и сега започваш нов живот.
Това е направо фантастична идея. Как не се сетих сам.
Може даже да ми организират банкет и да ми подарят златен часовник.
Ти какво, гъбаркаш ли ме?
Повярвай ми, никой не се радва, че излизам. Никой.
- Да ти взема ли нещата?
- Не, остави ги. Джели ще ме вземе до час.
Мисля, че не разбираш. Ти си под моя опека.
Оставаш тук. Сеанси всеки ден. Не можеш да напускаш без разрешение.
Майтапиш се!
Влизаш ли, или да се обаждам?
Страхотен живот ще бъде, няма що. Взимай саковете.
Наистина ли мислиш, че е луд? Не искаш ли да чуеш друго мнение?
Ако той си мисли, че аз мисля, че е луд, тогава той е по-смахнат отколкото аз си мисля, че е.
В затвора той не ни е от никаква полза.
Но, обратно на улицата, Вити определено е заплаха и за двете фамилии.
Това е все едно да наливаш масло в огъня.
- Ако се върне към старите си занимания.
- Хора като Пол Вити не се променят.
Той е заплаха за обществото още от 12 годишен.
- Да бъде престъпник е всичко, което може.
- Ще се върне и ще създаде неприятности.
Тогава всички ще се отдръпнем и ще съберем остатъците.
Трябва да държим под око Вити.
Как можа? Как можа да го доведеш тук?
Този гангстер в къщата ми, да се храни на масата ни.
Нямах избор.
Това да не е нов закон? Да си имаш гангстер вкъщи?
Той е под моя опека. А ние сме временно поправително заведение.
- Защо просто не си иде вкъщи?
- Защото жена му и семеството са в Охайо.
Да бе, да, всички отиват в Охайо, освен мен.
- Искаш да отидеш в Охайо?
- Не исках да... Млъквай!
Животът му е в опасност. Той не иска да излага семейството си на риск.
Колко благоразумно. А нашето може, така ли?
Знам, че е ужасно задължение, но и аз не го исках тук.
Е, ти не си го искал, и аз не съм го искала, но ето го на.
Ето го.
Здравейте.
- Кафе?
- Какво?
Някой спомена нещо за кафе.
О, да, Вие бяхте. Казахте, че искате малко кафе.
Е, какво ти пречи да направиш?
Бен, направи малко кафе на приятелчето си.
Ще си взема една голяма вана. И надявам се, ще се удавя.
Извини я, обикновено е чудесна домакиня,...
...но е в траур, нали разбираш.
Ей, док, слушай.
Може да намине някой по-късно, така че да не се стреснеш.
Кой ще дойде? Защото, ако е Врътката, или Щипката...
- Не, по лична работа, нали знаеш?
- Ами?
Няма да остава до късно, нали?
- Абе, ти да не си под чехъл?
- Не съм...
- Няма нищо общо с Лаура.
- 'Щото чух как ти мачкаше топките.
Имахме разногласия, да.
Но конфликтите са нормални в брака от време на време.
- Или?
- Или какво?
- Ти си под чехъл.
- Пол, аз не съм...
Като направиш кафето, качи го горе. Лека нощ, смотльо.
40 минути.
- Колко ще ги оставиш да продължават?
- Да ги оставя?
Та колко могат да продължат?
След 5 минути, ще приключа това или ще се обадя на Гинес.
О, боже! О, господи.
Стига бе! Тя симулира.
Какво?
Никой не вика така.
О, да.
О, господи! O, боже!
Хайде стига, никой не вика така.
- Ми, не знам.
- "Ми, не 'нам."
Да?
- Пол, искам да поговорим.
- Какво има?
- Трябва да говоря с теб.
- Може ли по-късно?
Сега.
Чакай.
- Да?
- Имам 17-годишен син.
Ще я питам.
Не те молех за това. Трябва да говоря с теб.
Всъщност, по средата на купона съм. Не забелязваш ли?
Пол, сега.
И, госпожице, не се пуши в къщата ми. Благодаря Ви.
Добре, Пол, какво си мислиш, че правиш?
Върша си работата, както и ти би трябвало.
Трудничко е с тези "Монолози за вагината" в стаята за гости.
Бях в пандиза за 2 години и половина.
- Какво трябва да направя?
- Иди в хотел.
Така и исках. Ти каза, че не мога. Каза, или тук или в Синг-Синг.
Не искам да те мъча, но си имам някакви отговорности.
Мислех, че ще ти хареса малко домашен уют след затвора.
Да бе, точно за това си мечтаех, лъскайки 850 нощи подред.
Шибан домашен уют. Как пък не!
- Добре, Пол?
- Дoк?
- Момичето да си ходи.
- Да си ходи? Знаеш ли, май завиждаш.
Да, аз много... И за какво да ти завиждам?
Аз нищо не чух от вашата спалня.
Не мисля, че е наложително да будим съседите, когато правим секс.
Ако си достатъчно тихичък, може даже и да не събудиш жена си.
Пол, това не е смешно.
Това пък какво е?
Казах й, че ако не се върна до 2 минути да почва без мен. Трябва да вървя.
- Това не е добро начало.
- Е, беше, докато ти не почука на вратата.
- Ето, лельо Естер.
- Благодаря ти.
И отново, извинявай, че трябваше да се настаниш в хотел.
С удоволствие бихме те приели, но имаме неочакван гост.
Баща му винаги имаше място за нас.
- Не го казвай на мен.
- Млъкни!
Майната ти! Махам се оттук!
Давай, махай се, шибана курва такава!
Откачена проститутка! Разкарай се оттук!
Давай, връткай свирки по улиците, курво такава!
Как върви?
Кльопачка.
Пол?
- Пол, какви ги вършиш?
- Здрасти, док.
Търся нещо за кльопане тука. Само това ли има?
Кого от тея трябва да ошибаш за малко мръвка?
Не теб, надявам се.
Нов е в града. Да идем в кабинета ми, ще ти спретна нещичко.
- Какво има в кабинета?
- Ще отидем в кабинета и ще поговорим първо.
Ей, док, какво им стана на твоите? Нещо се шашнаха много лесно.
Знам ли. А пък ти само се позаголи малко в дневната.
Така като ги гледам, не бяха виждали "салама" от доста отдавна.
- Това е добре за тях.
- Добре за тях?
Ами, като свестят леля Голда, няма да забравя да я питам, става ли?
Седни.
Е,...
Пол, ако обичаш?
Мисля, че се нагледах на твоя "салам" за днес. Благодаря ти.
Е, какво смяташ да правиш, Пол?
Да разбера кой се опитва да ме очисти. Под прицел съм.
Могат да гръмнат през този прозорец и да ми пръснат шибания мозък. И тогава?
- Така че, трябва да се справя с това.
- Това е на първо място, разбирам.
Но аз говорех за работа.
Все трябва да има нещо, което обичаш да правиш.
Обичам да млатя разни типове по главите с бухалка. Това е хубаво.
А, обичаш спорта, значи.
- Да, точно.
- Интересно.
И така, кой си ти?
- Кой съм аз ли?
- Просто искам да знам как ти виждаш себе си.
Аз съм Пол Вити. Аз съм шефът.
Шефът на кого? Шефът на Джели?
Защото определено не си мой шеф.
Та, на какво си шеф?
Разбирам накъде биеш. Разбирам. Схванах го.
- И накъде бия?
- Опитваш се да ме разяриш. Това правиш.
Погледни ме. Вече се разтреперих.
Напълно разбираемо е, че си се нервирал.
Искам да кажа, през целия си живот си бил едно единствено нещо...
...а сега вече не можеш да бъдеш това, така че, плашещо е.
Но, ако ти не си Пол Вити "Шефът", кой си тогава?
Нека те попитам така.
Като дете, какъв искаше да бъдеш?
- Като дете. Кой помни такива простотии?
- Все нещо си искал да бъдеш.
- Искаше ли да станеш бейзболист?
- Не.
Пожарникар? Космонавт?
Хайде де, какъв искаше да станеш?
- Това е глупаво.
- Не е глупаво.
- Какво, страх те е да ми кажеш ли?
- Да, страх ме е.
Е, кажи ми. Няма да те осъждам. Какъв искаше да бъдеш?
Едно време, когато бях на...
...може би 6, 6 и половина, 7. Тогава. Точно по това време.
Мислех, че искам да стана... Исках да бъда...
Само за секунда... Нали разбираш, бях хлапе.
- Какъв?
- Може би... бях хлапе, нали разбираш?
Малко хлапе.
Какъв?
- Кажи ми.
- Исках да стана каубой.
- Каубой, наистина ли?
- Можеш ли да повярваш?
Ами, това е интересно.
Как ти хрумна?
Гледах телевизия с майка ми, баща ми.
Разбираш ли, гледахме тези шоута на каубоите.
И моят...
Баща ми ми купи цял костюм.
Взе ми огромна бяла шапка...
...ботуши, шпори, пистолети с капси...
... абсолютно всичко.
След това ме заведе във фермата на чичо ми и ме качи на едно малко пони.
Имаше и крави и всичките му работи. За мен беше, все едно съм в Дивия запад.
Всичко беше точно каубойско. Сега щастлив ли си?
И, какво стана?
- Не знам. Какво стана?
- Защо не се опита да станеш каубой?
Израстнах в Източен Харлем. Присъединих се към уличната банда на 12 години.
"Защо не станах каубой?"
Още нещо се е случило, когато си бил на 12 и трудно си го превъзмогнал.
Да.
Тогава баща ти е бил убит.
Да, мисля за това всеки ден.
- Но това пък какво общо има?
- Има много общо.
Интересно е, защото твоят баща е този, който ти е купил бялата шапка.
Той е бил в мафията, но е искал да станеш герой.
Да, искаше.
Баща ти е искал да имаш по-добър живот от него.
Искаше, да.
Искаше да отида в колеж. А аз не завърших и училище, дори.
Станало е така, защото го е нямало до теб да те напътства.
Така че, Пол, ти казваш, "Аз съм Пол Вити, Шефът",...
...но когато те погледна, аз виждам Пол Вити, 12-годишно хлапе,...
...изплашено и объркано от трудния избор, който трябва да направи.
Ти.
- Ти. Ти си добър.
- Не, Пол...
- Не, добър си. Даже повече от добър.
- Това е само началото.
Наистина си добър. Накара ме да повярвам, че съм шибано хлапе.
Точно това съм искал. Не успях да го осъзная с баща ми. Това е велико.
- Но, ти трябва да...
- Всичко е ясно. Нов избор, нови пътища.
Нови начинания. Готов съм. Тук съм, и право напред. Хайде.
Познавам един човек. Работи в службата по заетостта.
- Урежда хората на работа. Перфектен е.
- Готов съм. Пиши ме вътре.
- Готов съм да скоча с двата крака.
- Това е чудесно.
- Готов съм!
- Залегни!
Това не беше добре.
Здраво, док.
- Джели, какви ги вършиш тук?
- Здрасти, док. Мина време, а.
- Мислех, че си в затвора.
- Е, явно не съм.
- Ами, как се измъкна?
- Имах ново дело.
Оказа се, че доказателството от първото ми дело е, нали знаеш, малко замърсено.
Разбирам.
Както и да е, двама от свидетелите решиха да не дават показания, а третият...
...ами, самоуби се.
Как?
Наръгал се в гърба 4 пъти и после се хвърлил от мост.
Голямо нещастие.
Хубаво е, че си тук отново.
Във война сме, Пол. Хич не е безопасно там, отвън.
Ригаци направо ни изтласкват.
Имаме нужда от теб, Пол.
Да ти кажа, Сали, вече съм вън от играта.
- Свърши за мен. Стига ми толкова.
- Фамилията има нужда от теб.
Какви ги говориш? Никой не работи така като теб.
"Еър Франс", още разправят за теб.
Пол, помисли. Направи го за мен, а?
- Ще си помисля.
- Окей.
Хайде стига, какво е това? Шибано погребение?
Току-що излезе от колежа, за бога. Да празнуваме.
Ще пийна едно, и ще ида да видя шефа.
- Да, к'во?
- "Да, к'во?"
Така ли отговаряш на гости, а? "Да, к'во?"
Няк'ъв проблем ли имаш?
- Да, и к'во?
- Изобщо не си прави труда.
Пол, каква изненада.
- Да, Пати, как върви?
- Добре.
Ела тук. Дай целувчица.
Ела насам.
Хайде де, какво толкова? Защо си ми толкова ядосан?
Хайде.
- Как си, Пол?
- Добре.
- Пропусна мястото.
- Не може да си прекалено предпазлив.
Ей, знам. Съжалявам за Кармайн.
- Беше добър човек.
- Да, знам.
Живееш с някого от 21 години. И един ден изваждат трупа му от реката.
- Тежко е.
- О, да, обзалагам се.
Особено, когато мълвата се носи, че ти си тази, която го е бутнала там.
- Ето затова не клюкарствам. Грозно е.
- Да, така е.
Секунда само. Мишел, Тереза, 10:30 е. Стига сте се мотали и се подгответе за балета!
Толкова е трудно да си самотен родител и бизнес дама едновременно.
Например, много хора говорят, че сега, когато си вън...
...ще се опиташ да откъснеш фамилията от мен.
Аз кавам, "Не, Пол няма да ми причини това."
- Никога. Не и аз.
- Добре.
Е, изглеждаш добре. Какви ги вършиш напоследък?
Ами, опитвам се да разбера кой иска да ме очисти. Някакви идеи?
Жесток свят е там навън, знаеш.
И никой няма да е спокоен, докато не приключим с Рагаци.
- Значи нямаш нищо общо, така ли?
- Пол, успокой се, а?
Не съм и се опитала да те убия. Разбра ли?
Виж, нека бъдем приятели, а?
Кой знае?
Може и повече от приятели.
Ще ми излижеш ли бъркалката?
Пати, нека бъдем сериозни.
Искам да бъда оставен на мира, окей?
Няма да предприемам нищо, просто се грижа за себе си,...
...каквото винаги съм правил, и това е.
- Разбира се, разбрах те, окей?
- Разбра ли ме?
Да. Наистина. Отпусни се. Седни и ще ти направя кафе.
Не, трябва да вървя. Имам бизнес среща с някакъв тип.
Ако си замислил нещо, трябва да ни го представиш за обсъждане.
- Не, легално е. Съвсем различно.
- Побиха ме тръпки.
Да, е, ще се оправиш.
Дай целувчица. Хайде, дай целувка.
- Ще се пазиш, нали?
- Ти също.
Добре.
- Наминавай по-често, Пол.
- Да, ще се видим.
Дебни го като ястреб.
Къса ми сърцето, но ако премине чертата, застреляй го като куче.
С удоволствие.
Погледнете колко е голям багажника. Можете да поберете три тела тука.
Шегувам се. Само да разведря обстановката.
- Добре, благодаря Ви. Задължени сме Ви.
- Естествено.
- Ей, каква кола карате, между другото?
-Ами, "Lexus 430 LS".
Това е като "Toyota".
- Не, "Lexus" е.
- Да, бе, "Toyota", "Lexus", все едно.
Японски, нали? Нека не забравяме Пърл Харбър.
Както и да е, сега сериозно. Искате ли да купите тази кола или не?
- Ами, ще си помислим.
- Какво има да му мислите?
Казахте, че ви харесва. Зададохте ми 10,000 въпроса. Отговорих на всеки един от тях.
Изпробвахте я. Влюбихте се в нея. Какво още ви трябва?
Ами, доста е скъпичка, и трябва да обсъдим покупката.
Да я обсъдите ли? Защо не обсъдите това, а?
Мачкате ми топките от един час,...
...питате ме за всяка шибана част в тая кола.
- "Ами светлините?"
- Не можете да се държите така с клиентите.
Вие не сте клиент, що се отнася до мен.
- Ще купите ли колата или не?
- Не и от Вас. Искам да се видя с управителя.
О, искате да видите управителя? Сега ще ви го покажа.
- Ето ви го управителя. Точно тук.
- Невероятно.
- Хайде.
- Искате да говорите с него?
Какво да ги правя? Изхвърли ги!
Чухте ли го? Каза, "Изхвърли ги."
Какво да им препоръчам? Кажи им да си вземат "Honda"!
Ей, той го каза. Той е шефа.
Е, кажи ми, как беше първият ти ден?
Добре, добре, добре.
Чудесно, Пол. Това е чудесно. Продаде ли някакви коли?
Почти.
6:45, окей.
- Пол, благодаря за всичко.
- Чакаме тук от 20 минути.
Имам само две ръце, лява и дясна. Мога да те ошамаря и с двете.
Сега се разкарайте. Скапани навлеци. Хайде.
- Г-н. Торе. Г-н. Торе. Пусни го.
- Ей, Пол. Радвам се, че си навън.
- Как си? Синът ми, Майкъл.
- Ей, Майкъл, радвам се да се запознем.
- Исках да те питам нещо.
- Да?
Мислиш ли, че янките ще спечелят сезона?
- Ще направим каквото можем.
- Ще ми направиш лична услуга.
Много е важно.
- Опитай.
- Ще поговоря с отбора.
- Давай, хапни.
- Джоуи, радвам се да те видя.
- Добре дошъл отново.
- Благодаря ти, Чарли.
Ей, Пол.
- Ей, Джоуи.
- Как си? Чух, че си навън.
- Да, ами, нали знаеш...
- Масата за шестима не е готова.
Ще взема четворката засега.
Когато г-н. Арнолд се върне, веднага ми го доведи.
Е, какво правиш? Тук ли работиш?
Е, нали знаеш, под гаранция съм. Трябва да съм добро момче, нали?
И аз имам пръст в сделката. Така че, какво да правя? Трябва да...
Разбрах. Ще пийнем по едно в бара.
- Добре, окей. До скоро, Джоуи.
- Радвам се, че те виждам.
Усмихнете се, всички.
Благодаря, Пол. Задължен съм ти.
Ей, може ли малко минерална вода, и питиета за всички,...
...а и още малко хляб, като се поосвободиш? Благодаря.
- Искаш още хляб?
- Да. Хляб.
Ето ти.
Сега ще ви донеса напитките.
Този камък би трябвало да е с цвят G. Но малко жълтенее, май?
Заради флуоресцентната светлина е.
Всичко изглежда жълтеникаво.
Не, мислех, че флуоресцентната светлина прави всичко да изглежда синьо.
Абе, аз да не съм Едисон? Шибан... флуоресцентната светлина е виновна. Това е с цвят G.
Ами, може би.
Погледни го така.
Какво мислиш?
Ами, не...
Не знам.
- Малко е...
- Да.
Може ли да го погледнем през лупа? Това ще ни улесни доста.
Имате ли лупа?
Просто поискахме лупа.
- Къде си мислиш, че отиваш?
- Къде отивам ли?
Сиропиталището откри истинските ми родители. Отивам в дома на Джели.
Не, не отиваш. Ти си под мое попечителство. И имаме още сеанси заедно.
За какво са ми? Колкото повече говорим, толкова по-зле ставам. Виж ме. Аз съм шибана развалина.
- Отново сънувах онзи сън.
- В който си Мусолини ли?
Не, другия. Където аз съм на 16, а ти си Фройд.
И съм изплашен до смърт...
...а тези великани се приближават с патлаци в ръце. И аз се боря с тях.
Много кофти.
- Сънят с меката шпага?
- Да.
- Вероятно не трябва да слушам тея глупости.
- Тогава недей!
Пол?
Извинявай.
Да поговорим за това.
Не мислиш ли, че сънят е сексуален?
Мислиш, че шпагата е моя хуй, който не ми става. Не е това.
Защото бях със Шийла вчера и имах такава ерекция, че можеше да се люлееш на него.
- Това не искам и да го знам.
- Мога да си увесвам мокрите хавлии на него.
Поздравления. Много ценна придобивка.
- Същински жребец е той, там долу.
- Благодаря ти. Схванах.
- Виждал съм го.
- Ей, марш в колата.
- Е, какво означава?
- Сексът може да означава много неща.
В случая мисля, че си притеснен как се представяш в работата си.
Поставен си под голямо напрежение.
Целият ти живот се променя, опитваш да намериш работа, която ти харесва.
Док, нищо няма да ми пасне. Бачкане от 9 до 5?
Забрави. Направо ще погина.
Знаеш ли, че ти удържат процент от заплатата? Какво, по дяволите, е това?
Обречен съм.
Ще свърша на улицата, продавайки хот-дог.
Поеми дълбоко дъх, Пол.
- Искам да кажа, пулсът ми е като на шибан заек!
- Просто се отпусни. Вдигнал си кръвното.
Точно така. Ето, дишай в тази торбичка.
Вдишвай, издишвай. Навътре, навън.
- Ти си виновен.
- Моля?
- Това е по твоя вина.
- Моя вина?
Ти ми каза да си намеря работа, като че ли съм някакъв нещастник. Толкова е унизително.
Така ли? Наистина ли? Знаеш ли какво, правя каквото мога. Ясно?
И ако не го оценяваш, ако всичко това не ти харесва,...
...тогава намери някой друг да разговаря с теб, егоистичен кучи син такъв!
Аз не съм искал да се раждам такъв!
Какво, по дяволите, пък е това?
Извинявай. Страдам, нали разбираш?
Добре, аз съм пациента тук. Стига толкова.
Сега пък какво гълташ?
Ехинацея, пчелен восък.
За имунната система. Заради дърветата и полените.
Окей.
Сещаш ли се за телевизионното шоу "Малкия Цезар"?
Да, знам го.
Продуцентът на шоуто е един тип на име Раул Берман.
Един познат му казал, че те познавам, и г-н. Берман ми се обади тази сутрин...
...и каза, че иска да се срещнете.
- От какъв зор?
Не знам. Защо не се видите и да разбереш?
Тъкмо го измъкнахме навън от дома си. А сега трябва да вечеряме с него?
- Това май не е много професионално, а?
- Не, светско.
Ще се срещне с телевизионен продуцент, който може да му осигури работа.
Доста е притеснен, и ме помоли да дойда и да успокоявам топката за малко.
Та, той е възрастен мъж. За какво му е компаньонка?
Не му трябва. Трябва му някой за буфер. Затова съм и аз. Тук съм в ролята на буфериращ.
Ако кажеш "буфер" още един път...
331, всички са вътре. Явно ще хапват нещо.
Ще се върнем преди да са приключили с вечерята.
Две хапчета ли взе току-що?
Така ли? Не, това беше друго... китайско билково незнам какво си. Друго е.
Просто не пий нищо.
Да пия? Скъпа, аз съм лекар, знам какво правя.
Обожавам това място. Правят най-хубвото суши тук.
Да, има приятен аромат.
Опита ли жълтоопашката, Пол?
Тука няма ли свястна храна, бе? Това ми прилича на шибана стръв.
Раул, трябва да ти кажа нещо относно Пол, роден е без задръжки.
Няма задръжки. Приказва, каквото му дойде на ум. Никога не се въздържа.
- Какво ти е?
- Какво искаш да кажеш?
- Приличаш на шибан слабоумник.
- Взех хапче. Взех хапче "ибопрофен".
Май не трябваше да опитвам май-тай и сакето.
Реагираха, и сега имам малки проблеми с горната си устна. Това е.
- Ще отмине за около час.
- Ще си затвориш ли плювалника?
Виждате ли? Каза ми, да си затварям плювалника!
Страхотен е! Направо е страхотен.
След две секунди, ще ти забуча шибаната вилица в шибаното ти око.
Ще забучи шибаната вилица в окото ми! Какво ви казвах?
Никакви задръжки.
Може ли още едно от тези, моля?
За мен също. Бих искал "Космополитен".
- Не, не, не.
- Защо не?
- Буферът малко се е препълнил.
- Окей.
Г-н. Берман, обожавам шоуто Ви.
Благодаря.
И Антъни Бела, този, който играе Ники Цезар?
Израстнал е в Бенсънхърст, врата до врата с приятел на съпруга на братовчедка ми.
Не исках да разбивам илюзиите ти, но няма начин да е от Бенсънхърст.
Той е по-скоро измислен италианец от Кънектикът, или там някъде.
Чуйте, Пол, искам да Ви попитам, бихте ли работили в "Малкия Цезар"...
...като консултант и технически съветник, нали разбирате, да напътствате актьорите?
Да направим по-достоверни диалозите.
- Да бе, както и да е.
- О, мили боже! Толкова е вълнуващо!
Фантастично!
Предлагам тост? Тост за Пол и "Малкия Цезар"
Залегнете!
Този ресторант наистина ми харесваше.
Харесваше ми преди това покушение.
Нали това е терминологията, Мафия психиатъре?
Съжалявам.
Знаеш ли, че мънкаше и се лигавеше като някой от пациентите ти тази вечер?
Какви бяха тези хапчета? Какво беше взел?
Ами, точно сега, всичко, до което се докопам.
Окей? Защото се чувствам в огромна дупка, от която не мога да изляза.
Не ти трябва това. Не ти трябва Пол Вити да навлиза в живота ти точно сега.
Особено пък сега.
Мисля, че трябва да те оставим да скърбиш за загубата на баща ти.
Знаеш ли, просто, намирам всичко това за много объркващо.
Ами, аз станах терапевт,...
...защото той беше такъв. Искам да кажа, лесно беше.
Неговото признание беше толкова важно за мен. В смисъл, това бе всичко, което исках.
А никога не го получих.
И сега си мисля, това ли...?
Това ли бе причината да стана такъв?
И сега, когато го няма искам ли да продължа така?
Защото не знам.
Хайде, скъпи.
Просто искам да си щастлив.
Ей, приятелче.
- Питам само веднъж. За кого работиш?
- За майка ти работя.
- Майната ти.
- Майната ми?
Да. Не, не, не, чакайте, чакайте! Спрете! Чакайте!
- Спрете!
- За кого работиш?
Вдигнете ме! Спрете! Вдигнете ме горе!
Пусни го.
Работя за Лу Врътката. Ригаци.
- Врътката?
- Да, Врътката.
- Я ми произнеси името му?
- Не знам как. Р-И-Х-А-Ц...
Не можеш да му кажеш и името, шибан тъпанар.
Издърпай го.
Какво ти става, бе?
Ти каза "Пусни го".
- Казах ти да го издърпаш.
- Не точно това чух аз.
Значи си чул, каквото си искал да чуеш.
Е, май, ме спипа тук.
Какво, по дяволите, ти се е случило?
Вити ме хвърли от един покрив.
Вити? Говорил си с Вити?
Да, говорих с Вити.
- И какво му каза?
- Нищо.
- Сигурен ли си, че нищо не си му казал?
- Не съм казал нито дума, г-н. Ригаци.
Мога ли да си вървя? Кракът ми май е счупен.
Май те боли, а? Чакай малко.
Ще ти дам нещо за това.
Мразя да гледам хората да страдат.
Разкарайте го.
Какво правим с Вити?
Труден е за убиване.
Но не е безсмъртен.
Ще дойде и нашия час.
- Окей, пускай ролката.
- Декори.
Ей, обичам ги препечени.
Като че ли не знам как ги обичаш? Правя това от 20 скапани години.
- Имаш ли парите?
- Почти.
Не стигат 15 бона. Но не се коси, уредил съм ги.
Просто трябва да...
Просто трябва да...
Стоп! Стоп! Няма ли да разкарате тоя пушек оттук?
Стоп!
Направете нещо по въпроса с пушека?
Ето такива проблеми има със снимките на открито,...
...макар че си заслужава за автентичност.
Е, изглежда автентично.
Ей, Тони!
Тони.
Антъни Бела, Ники Цезар.
- Това е Пол Вити.
- Няма нужда да ми казваш кой е.
- Удоволствие е да се запознаем, колега.
- Здрасти, колега.
Не мога да повярвам. Англичанче.
- Та ти дори не си италианец.
- Австрало-италианец.
- Има доста от нашите там долу.
- Там долу къде?
- Смешно ти е нещо, а?
- Това е нервно-защитен механизъм.
Ще се опитам да го преодолея, ако Ви дразни. Аз просто...
Е, Пол, ще се присъединиш ли?
Може и да се. Харесва ми обстановката.
Страхотно, колега. Нетърпелив съм да работим заедно. Толкова неща имам да питам.
- Добре, колега.
- Добре.
- Ще направим ли шибаните снимки?
- Да, да.
Пол, благодаря ти. И добре дошъл.
Добре дошъл на борда.
Има едно нещо.
Не знам кой ги решава тея работи,...
...но има неща, дето хич не ми изглеждат както трябва.
Да, и аз забелязах.
Какво най-много те впечатли?
Ами, хората, най-вече. Искам да кажа, имаш шеф, говорещ на австралийски.
- Какво, по дяволите, е това?
- Не е по мой избор.
- И какво си правил преди?
- Театрални постановки, предимно.
Това обяснява нещата. Имам някои хора, които мога да доведа,...
...и които ще придадат автентичност на обстановката.
Вечно ще съм ти благодарен, ако го направиш.
От нещо друго имаш ли нужда?
Искам една от тези каравани, като на филмовите звезди.
Уредено е! Уредено е! Сега ще ида да го уредя.
Чудесно!
Брайън!
- Ей, Пол. Наистина ли ще го направиш?
- Да, наистина ще го направя.
Луд ли си или какво? Откачам вече с тея неща за работата.
До седмица, или ще очистя този Раул или ще се застрелям себе си.
Това е добро прикритие, докато реша какво точно да правя. Но, извикай момчетата.
- Ей, тук си има опашка.
- Да, точно зад гърба ми.
Вземи пилето и два пъти макарони.
Трябва да си в отбора. Не спираш да плюскаш.
"Кажи ми, защо трябва да ми пука за братовчеда на жена ти?"
- Не, не става.
- Не става ли?
Ами тази? "Стиви Уондър вижда по-добре от теб!"
- Не. Въобще.
- Не е ли добра?
Изобщо.
"Колко иска скапания доносник за това?"
- Не.
- Не?
- Не става?
- Не става.
Божичко.
Това е всичко. Това е... това краят на сцената.
- Отрязахме всички диалози от нея.
- Ще минем и без тях.
Влизай в колата!
- На разпродажбата ли отиваме?
- Млъкни и влизай в колата.
Да, да.
Сядай.
Внимателно! Яйцата са на дъното.
- Ами?
- Да.
Ти ли си психото на Пол Вити?
- Да, аз съм.
- Е, той куку ли е, или какво?
Съжалявам, не обсъждам проблемите на пациентите си с никого.
Започвай.
Ами, той страда от нервно разстройство, и...
И какво?
Антисоциално личностно отклонение.
Социопатия.
Заболя ме шибаната глава. Какво, по дяволите, говориш?
Той има престъпно съзнание.
Той е престъпник, така ли?
Това ли е новото?
И за това си получил лекарска степен?
Какво точно работиш за него?
Опитвам се да му покажа, че има възможност да се промени.
Грешка.
Ти не искаш да се промени.
Това е г-жа. ЛоПрести.
Пати.
Пати, аз съм Бен Соубъл.
Пол Вити е от изключителна важност за фамилията.
Не желаем ти да го превърнеш в стромбони.
Стромбони? Това е нещото, с което чистят леда на хокейните мачове?
Онова е Замбони, тъпако. Стромбони.
Това е скопен бик.
- Не, не искаме това да става.
- Не и ако и ти искаш да станеш такъв.
Не, благодаря, много съм привързан към топките си.
Както може би усещаш.
Тогава, действай и мисли му. Ясно?
Да. Да, разбрах.
Довиждане.
И без лоши чувства.
Няма, може би никога повече.
Ще ни трябва някаква кука или кран. С 50-футова стрела, най-малко.
Видях един в Бейон, но ще звънна тук-там.
Добре, действай.
А, и ще ни трябва градски автобус. Някакви идеи?
Имам познат в Транспортния синдикат. Голям длъжник ми е.
- Само ми кажи кога да звънна.
- Здравей, Пол.
- Здрасти. Как я караш?
- Здравейте, момчета. Как сте?
- Пати, как си?
- Добре. Май всички отиват в Холивуд, а?
Извинете. Прослушването приключи. Започваме да снимаме.
Ами? Аз също. Да се поразходим. Хайде.
- Чух, че пак си имал неприятности.
- Да, Лу Врътката ми е вдигнал мерника.
Няма нужда да ти казвам, Пол. Сам на улицата, просто нямаш никакъв шанс.
Точно затова е фамилията.
Още откакто прадедите ни са стъпили на тази земя.
Това не е нещо, от което просто да си отидеш.
Когато си черен, си черен навсякъде.
- Какво?
- Нищо.
Е, ще ми кажеш ли какво става?
Отново си събрал екипа.
Нищо не става. Те сега са актьори.
Не ме будалкай, Пол.
Знам, че си замислил нещо и усещам, че ме изключваш.
Добре де, добре. Ще ти кажа. Намислил съм нещо.
Ще си получиш дяла.
Просто ни остави да го направим. Това ще е голямо.
Окей?
Чудесен приятел си. Никога не бих настоявала за нещо такова,...
...но мисля, че е добре да вземеш Еди и няколко от моите момчета,...
...нали се сещаш, да ти помагат в делата.
Еди "Да, к'во?-то ли"
- Той е добър човек.
- Той е шибан чикиджия.
Млад е. Има още много да учи.
Какво е това, училище за бандити ли? Захванали сме се със сериозни неща тук.
Провери го. Говори с Франки Четката. Говори с Джаки Чифута.
Вършил е разни работи за тях. Те ще гарантират за него.
Пол, моля те. За мен?
Ще прави каквото му кажа, няма да се пречка, и ще си държи шибаната уста затворена.
Добре. Чудесно. Благодаря, Пол. Задължена съм ти.
О, Боже! Мили боже!
Виж, миличко...
Миличко, първо на първо...
...ще снимаме сцената с проститутката утре.
А и косата, моля ти се, какво е това? Що за скапана прическа?
Раул, това е моя приятелка.
Пати. Това е Пати Ло. Това е Раул.
Пати Ло...?
Пати ЛоПрести?
Ужасно съжалявам, ужасно.
Как можа да не ми кажеш, че г-жа ЛоПрести ще ни посети днес на снимките!
Уволнен си! Махай се!
Затова аз,... Моля Ви, чувствайте се като у дома си.
Ако има нещо, което бих могъл да направя...
Шибай се.
Веднага, веднага.
Театрален режисьор.
- Тук ли да чакам, г-н. Ригаци?
- Не, набутай си колата отзад и стой мирен.
Стига си се цупил, окей?
Кажи ми. Ядосана ли беше? В опасност ли съм?
Не се тревожи. На твое място не бих си палил колата няколко седмици.
Ще накарам Брайън. Той е нов.
Хей, Пол.
Хей, Лу.
Това е Лу Ригаци, Лу Врътката.
Врътката?
Брайън? Извинете ме.
Пали колата ми!
Сега!
Хайде, искам да поговорим.
Тоя, дето стреля по теб е действал на своя глава.
- Не съм му нареждал такова нещо.
- Ами?
Погрижихме се за него. Повече няма да има инциденти.
Освен, ако не мислиш да работиш за Пати Ло.
Аз ли? Не.
Хубаво. Значи нямаме противоречия.
Чудесно, ще спя спокойно вече.
Нека ти кажа нещо, защото нещата няма да вървят така.
Искаш да си на печелившата страна, която се оказва, че съм аз, а?
Това е разумно.
Така че, работи за мен. Ще ти е добре.
Не, благодаря.
Е, дотук със спокойния сън.
Внимавай.
Виж, Джели, просто си избираш цифри.
- Знаеш ли защо? Това е открито наддаване.
- Джели.
- Хей, док! Как я караш?
- А ти как я караш?
Как сте? Как си, Йо-йо?
Mo-Mo.
Mo-Mo, вярно. Мислех си за цигуларя.
Джели, къде е Пол?
В караваната си.
Да.
Док, какво търсиш тук?
Какво търся тук ли? Ти какво правиш тук?
Дойдох да ти кажа, че имаш среща с човека за гаранцията, и кого виждам?
Пати ЛоПрести!
Пати коя?
Стига си ме лъгал. Цялата ти банда е тук.
Кой казва, че лъжа? Най-накрая си намерих работа, оправям си живота,...
...а ти ме обвиняваш? Толкова ли ми нямаш доверие?
Пол, не че ти нямам доверие. Просто не ти вярвам.
Ето защо е толкова трудно на бившите затворници.
Правиш веднъж една грешка и никой не ти позволява да я забравиш.
А, значи сега ти си жертвата? Пол, кажи ми истината!
Я, чакай.
- Кажи го пак.
- Да кажа какво?
- Каквото каза. "Кажи ми истината."
- Кажи ми истината.
- Не, рязко, като одеве.
- Пол, кажи ми истината!
Това е. Това е добро.
- Какво?
- Наистина, това е мощно.
- Повярвах ти. Ставаш за актьор.
- Пол, аз не съм актьор.
По-добър си от тея нещастници там.
- Ти можеш да изиграеш тази част.
- Не мога. Имаме среща.
Ние снимаме в момента. Има роля, която можеш да изиграеш. Казвам ти, само за теб е.
Е, играх Музиканта в началното училище. Хората казваха, че съм добър.
Джели, какви ги...?
Помощ! Помощ!
Ей, помогнете ми!
Не искам да правя това!
- Тези писъци звучат ли ти реалистично?
- О, да, определено са реалистични.
Изобщо не беше смешно. Нямаше никакво обезопасяване. Можеха да ме изпуснат.
Ако не искаше да го правиш, трябваше само да кажеш.
Ти каза сцена на покрива. Не знаех, че трябва да ме хвърлят.
Те не те хвърлиха. Просто те увесиха оттам. Това е.
Знам какво искаш да направиш. Кофти ти е, че си под моя опека ...
...и се опитваш да ми го върнеш, правейки ме на глупак.
Хайде де! Беше страхотен. Направо велик.
Като размисля, втория дубъл май беше по-добър.
Джели не ми помагаше особено, честно казано. Така че, аз...
Майната ти, Пол. О, боже. О, боже. Това е. Окей.
- Какво правиш, пак ли се самолекуваш?
- Не.
Не ми пробутвай тези успокоителни, мултивитаминени говна.
- Хайде де, какви ги вършиш?
- Гинко билбоа. Помага на паметта и...
...абе, забравих какво още. Но, не се тревожи за мен.
Мисли какво ще обясняваш на онзи служител за гаранцията.
Тоест, какво ще му кажеш? Че си напуснал къщата ми?
Че отново си събрал бандата? И защо? За училищната сбирка на класа?
- Позната ли ти е тази кола?
- Коя кола?
Тази, която ни следи от няколко минути.
Тази ли? О, да. Известна ми е. Това е "Mercedes S500". Чуден автомобил.
8 цилиндров. А тези с 12, направо са зверове.
- Избягай им.
- Какво?
- Избягай им.
- Какво?
- Чупи ги!
- Да им избягам? Не можеш...
Ще спра, Пол. Може да са ФБР.
ФБР са назад с 2 коли. Трябва да си по-наблюдателен. Наляво.
Отбивам. Няма да ни застрелят. Посред бял ден е.
Посред бял ден е идеалното време. Вижда се по-добре. Надясно!
Трябва да спрем. Колата е под наем.
Ей, по дяволите, взел съм я под наем!
- Махни се. Аз ще карам.
- Къде да се махна?
- Отивай отзад. На задната седалка!
- Проклет колан.
Прескочи!
- Затегни колана, док.
- По-лошо ли ще стане?
Е, няма да стане по-хубаво.
Престанете!
О, боже мой!
Мислиш, ли че ще излязат?
Да бе, това бяха Джеймс Бонд и морския пехотинец, така че имат добър шанс.
- Кофти ми е. Къде отиваш?
- Трябва да се погрижа за това.
- Пол, твоят отговорник...
- Прати му много здраве.
- Пол, предупреждавам те. Ако си тръгнеш сега...
- Сбогом, док.
Това е. Оправяй се сам, приятелче. Това е. Аз приключих.
Аз...
...съм прецакан.
Е, къде е той, докторе?
Де да знаех.
Тъй като го освободих под Ваше попечителство, това не е отговорът, който исках да чуя.
Той си е наумил нещо. Ще ме осветлите по въпроса?
Нищо не знам.
Наистин чувствам, че той се стреми към правия път.
- Не думай?
- Да.
И затова получаваме два трупа на дъното на реката?
Ето.
Вити и Сал Масиело.
Вити и Пати ЛоПрести. Вити и Еди ДеВол.
Кажете ми. Мога да Ви ги извадя в джобен формат.
Давам Ви 24 часа да го намерите и да ми го доведете.
В противен случай, се изправяте пред обвинения за възпрепятстване на закона и съучастие в убийство.
- Може ли да си тръгвам?
- Разбира се, но без колата.
Конфискуваме я като веществена улика.
- Ще ме качите ли донякъде?
- Приятен ден.
Нямам много време.
Вероятно ще дойдат тук за мен, така че ще организираме всичко в клуба.
Пол, не че любопитствам нещо, но за какво ни е притрябвал тоя Еди ДеВол?
Тоя тип е едно крадливо копеленце.
Ей, и аз не съм особено въодушевен. Но ако това ще държи Пати настрана, така да бъде.
- Да?
- Г-н. Вити?
- Г-н. Бела би искал да Ви види в гримьорната си.
- Не може. Трябва да вървя.
- Важно е.
- Ще говоря с него утре.
Ето, вземи. Кажи му, че не си ме виждал, окей?
- Пол, прекрасно, колега. Ела насам, моля те.
- Точно сега не мога, колега.
Трябва да те питам нещо. За две секунди? Хайде.
- Трябва да...
- Хайде.
- Не може ли по-късно?
- Умолявам те. Важно е.
Пол, чудя се какво да направи моя герой, когато разбира, че има дело срещу него.
Мислех си за едно прасване на стената.
Но това е правено вече, когато убиха чичо Лени, тогава млатнах една кола...
...всъщност, беше микробус, когато Пизи провали голямата нарко-сделка.
Така че, трябва ми нещо по-различно този път.
Нещо, което да не включва млатене на, нали разбираш, на каквото и да било.
Ами, ритни нещо. Кажи ми как е станало после. Трябва да вървя.
Пол, почакай. Това е много интересно.
- Да ритна какво?
- Отде да знам. Ритни някой в лицето.
- Кой?
- Който и да е, просто някой.
Поваляш го, надаваш му няколко ритника в лицето и си заминаваш.
- Защо?
- А защо не?
Вбесен си, той ти е подръка. Хайде, чакат ме отвън.
Персонажът ми не би могъл да направи това. Какво друго би ми предложил?
- Не знам. Можеш да изревеш здраво.
- Да изрева здраво?
Това е много оригинално.
Затваряй си шибаната човка! Не ми дреме какво ще правиш. Трябва да вървя.
Затваряй си шибаната човка! Не ми дреме какво ще правиш. Трябва да вървя.
- Какво каза?
- Какво каза?
- Я, чакай. Какви ги вършиш, бе?
- Я, чакай. Какви ги вършиш, бе?
- Е, сега ще ти спукам задника от бой.
- Е, сега ще ти спукам задника от бой.
Това беше велико!
Определено ще пасне на героя ми.
Благодаря Ви.
Джели? Къде е Пол?
Майкъл. Какво правиш?
Работя за г-н. Вити. Да, сега съм му шофьор.
А, не. Не. Не. Не, Майкъл, така няма да стане. Съжалявам.
- Но ти непрекъснато ме караш да си намеря работа.
- Да правиш сандвичи в метрото, да...
...а не да шофираш колата за бягство.
Татко.
Не ме таткосвай. Той трябваше да говори с мен първо за това.
Добре. Къде е той?
Не мога да ти дам такава информация.
Не можеш да ми дадеш такава информация?
Виж, обещах да не издавам, каквото съм чул в колата, окей? Дал съм клетва.
Дал си клетва? Имаше ли кървав обред?
Бен?
Какво...? Какво се е случило? Къде беше?
Ще ти кажа истината. Бях въвлечен във високоскоростно преследване с коли.
- Какво?
- Колата ми я направиха на решето...
...и двамата мъже, които ни преследваха вероятно са се удавили.
- О, мили боже!
- Не е толкоз зле, колкото звучи.
- Кога ще свърши всичко това?
- Довечера. Просто трябва да го намеря.
Защо? Преди няколко дни ти се чудеше дали все още искаш да си психиатър.
Скъпа, трябва да довърша това. Трябва. Разбираш ли?
Върви.
- Върви. Само гледай да не те застрелят.
- Oкей.
- Моля те.
- Добре.
- Ей, Клеменца. Къде е той?
- Не казвам.
Ще кажеш на баща си...
...или, боже помогни ми, ще ти съдера задника от бой.
"Малките чаровници", окей? Това е клуб в Куийнс.
- Дай ключовете от колата.
- Но аз съм отговорен за нея.
- Дай ми шибаните ключове!
- Вземи моята кола.
- Окей.
- Ето.
Благодаря. Чао.
Здрасти.
Извинете ме.
Извинете ме.
Джели.
- Ей, док, какво правиш тук?
- Къде е Пол?
- Май те харесва.
- Трябва да говоря с Пол.
Човече, дай и малко пари.
Здрасти. Имам само 20-тачка, така че може ли ресто?
10, 5, и по един ме уреждат чудесно. Благодаря ти.
Oкей.
Много ти благодаря за изживяването.
Благодаря ти.
Слушай, това са ми монетите за паркинга, нямам вече банкноти, така че...
Къде е Джели?
Какво правиш?
Какво искаш да кажеш? Изпускам малко парата. Какво чак толкоз?
Ето го и него.
- Как е хавата, Поли?
- Върви добре.
Познаваш ли момчетата? Огромния Боби и Ал Пачино?
Ал Пачино? Това истинското ти име ли е?
Не. Викат ми така, защото приличам на Ал Пачино.
- Актьора.
- Някой да те е наричал Карол Бърнет?
Защо?
Защото толкова приличаш на Карол Бърнет, колкото и на Ал Пачино.
- Какво зяпаш, бе?
- Ами, виждам приликата.
Ето, точно тук, досущ като Пачино.
Е, всички ли сме тук?
- Всички сме тук.
- Тогава да действаме, а?
- Какво ще действате?
- Да вървим.
- Ще действате какво?
- Да вървим.
Нещо криеш от мен.
Нещо не ми казваш. Искам да знам какво става тук.
- Няма да си тръгна, докато не ми кажеш...
- Разкарай се. Ще пострадаш.
Окей, това ще е трудно.
Имаме само една възможност, а има милиони начини нещата да се осерат,...
...така че слушайте внимателно.
Федералното златно хранилище в Манхатън.
Три пъти в годината, пратка златни кюлчета се отправя в тежко бронирани камиони...
...от хранилището към трезора на Федералния резерв...
...за да осигури чуждите правителства, търгуващи в злато.
В 3:00 сутринта, след около 8 часа,...
...ние ще ограбим този камион.
Добре, всички погледнете картата. Това ще стане тук.
- Какво е това, мамка му?
- Тоя подслушваше на вратата.
- Здравейте, момчета.
- Оттървете се от него.
- Здрасти, Карол.
- Труп си, тъпако.
Свали оръжието. Свали шибаното оръжие!
Остави шибаното оръжие настрани, окей?
- Какви ги вършиш?
- Ти как мислиш?
- Тоя може да издаде всички тук.
- Дръж си ръцете далеч от него. Той е с мен.
Ами? Как, вътре в играта?
- Само не започвай с това "Да. К'во?" отново?
- Или е вътре или е труп. Какво да бъде?
Мисля, че вътре е по-добре. Ако имах право на глас, щях да съм за вътре.
- Вътре е. Аз поемам отговорността.
- Окей.
Без повече изненади. И отсега нататък никой да не изчезва от погледа ми.
Ясно ли е?
Ето, пробвай това.
- Това бронежилетка ли е?
- Надявай се да е.
Виж дали няма да влезе под ризата ти.
И ти би влязъл под нея. Няма ли нещо по-малко?
Абе, тук да не ти е "Блумингсдейл", а?
Ей, никой не знаеше, че и ти ще цъфнеш. Благодари се, ако останеш жив.
Всички трябва да сме благодарни, ако оживеем. Този план е пълна лудост. Абсолютна глупост.
Ей, ей, внимавай.
Лудост да, но не и глупост. Искаш ли да оживееш?
Ще правиш каквото ти кажа, ще си затваряш устата, и ще гледаш да не си оцапаш гащите.
- Ще се оправиш ли с един M-16?
- Искаш да стрелям с него ли?
Не бе, връткай си го като бастунче.
- AK?
- Не.
- Kалашников?
- Джели.
- Кажи ми, ако нещо ти хареса.
- Ами, мога ли да взема това?
О, да. Това ми навява скъпи спомени.
- Носи го със здраве.
- Благодаря.
Чудесно.
Студено. Студено.
- Провери всичко там.
- Говори с доктора, мисля, че е изумял нещо.
- Добре ли си?
- Да, супер.
Ще се опитам да те измъкна преди да се разхвърчат лайната.
- Само не истеризирай, окей?
- Добре.
Ето ги, идват.
Голяма, голяма грешка.
- Тук са.
- Тръгвайте. Давай! Давай! Давай!
Не мога да повярвам!
Разкарайте камиона!
Ей, къде отиваш, бе?
Това е засада!
Всички слизайте, наблюдавайте стените! Наблюдавайте стените и вратите!
По моя команда, шофьорите обратно по камионите.
Поемете гърба. Аз ще поема командването.
Ще отблъснем тези скапаняци от тук.
- Какво, по дяволите?
- Вдигат камиона!
Вдигат шибания камион!
Кучи синове!
Дръж се!
Дръж се, Харолд! Дръж се!
Преминава отгоре.
Направо не е за вярване!
Дръжте се!
- Все още не е късно. Няма нужда да правиш това.
- Да вървим. Да тръгваме.
О, многострадалните ми топки.
Отворете шибаната врата.
- Къде са ключовете?
- Нямаме ключове.
Ключове имат само в банката.
Дръж си шибаната глава ниско долу!
Мърдайте насам!
Движение. Влизайте вътре.
Ето ни и нас.
Поемете портата. Вие там, поемете портата. Превземете стената. Изкатерете се по стената.
На стената, момчета. Изкачете се по стената!
Отворете портата! Бързо, бързо, бързо.
Разбийте портата.
Вземете рампата.
Знаеш ли, може и да стане тая работа.
Давай! Давай! Давай! Прескочете стената. Хайде.
10-13, води се престрелка. Изпратете подкрепление.
10-13, води се престрелка. Води се престрелка.
Движение! Движение! Движение! През стената!
- Прехвърлете се през шибаната стена!
- Ти се прехвърли през шибаната стена!
50 кюлчета. Само 50 кюлчета са ни нужни. 50 кюлчета.
- Да вървим.
- Колко прави това?
350 на унция, 16 унции са 1 паунд, 90 паунда са едно кюлче. Смятай.
- 22,995,000.
- Какво?
Е, плюс-минус нещо.
Давай отново!
Разбиват портата.
Боби, размърдай товарачите. Да побързат.
Дотук с чистите ми гащи.
- Това са точно 50.
- Добре, подредете ги.
- Хайде. Да вървим.
- Да се махаме оттук.
Изтегляме се. Изтегляме се.
Пол, помниш ли какво ми каза за истеризирането?
- Да.
- Съжалявам. Какво направих?
Имах прекрасен живот, и прецаках всичко!
Ще отида в затвора. Това ще е кошмарно. Аз съм с толкова нежни черти.
- Толкова съм дребничък. Всички ще ме опознаят.
- Трябва да се успокоиш!
- Не мога да се успокоя. Ще умра.
- Успокой се!
- Не мога да дишам! Задушавам се!
- Чуй ме. Отпусни се.
- Вземи се в ръце!
- Не мога! Всички ще умрем!
- Няма да умрем.
- Ще умрем! Всички ще загинем!
- По-добре ли си сега?
- Аз съм виновен за всичко.
Исках да бъда до теб. Наистина исках да ти помогна.
Исках,... но не можах, защото не съм достатъчно добър.
Откакто почина баща ми, загубих себе си. Не мислех, че това ще ми се отрази толкова зле.
Но, Пол, сега разбирам как си се чувствал, когато баща ти е бил убит.
Нямаме време за това.
- Но, това е...
- Казвам ти.
- Не го прави.
- При теб е било 10 пъти по-лошо.
- Не го прави.
- Убили са го пред очите ти.
- Бил си само малко хлапе.
- Не задълбавай натам.
- Но, това е толкова тъжно.
- Недей да задълбаваш. Казвам ти...
- Всичките му мечти за теб умряха с него.
- Ето на. Щастлив ли си сега?
- Той те обичаше, Пол. Наистина те обичаше.
- Знам, и аз го обичах.
- Обичах го.
- Знам. Знам.
Олеле, тая е тежка.
Как върви обира?
Наистина ли мислеше, че ще преживееш това?
- Ами, да. Надявах се.
- Е, хубава работа.
- Г-н. Ригаци ще е много благодарен.
- Мислех, че тоя работи за Пати ЛоПрести.
И тя така си мислеше, но този явно е играл двойна игра.
Тук има само една страна на нещата, за която съм загрижен: моята.
Какво си мислеше? Че просто ще си стоя...
...и ще позволя на някакъв дърт изтърсак, като теб да се намести отново тук?
Сбогом, г-н. Вити.
Не мога повече!
Ето защо ви мразя толкова, шибани социопати!
Непрекъснато променяте правилата за собствена изгода!
Е, не и този път, ти необщително, жалко говно такова!
Този път, се ебаваш с погрешния психиатър!
Малко освежаване?
Сеансът приключи.
Кучи син. Разбийте я!
Вдигнете ги и ги оставете там.
- Чудесно върви. Страшен план.
- Млъквай.
- Чао.
- Да, к'во?
Какво е социопат?
Отде да знам.
- Ей, хора!
- Хайде, помогнете ни.
Хайде! Оттук! Бързо!
- Измъкват се! Хайде.
- Да тръгваме!
Хвърлете оръжието!
Хвърлете оръжието!
Хвърлете шибаното оръжие!
Хвърлете оръжието, веднага!
- Кои по дяволите са тия?
- Стоп, стоп, стоп! Какво става, мамка му?
Хвърлете оръжията си! Никой да не мърда!
Раул! Виж, ако ще променяш сценария, можеше да ни кажеш.
Кои са тези хора? Какво правят на снимачната площадка?
- Какво правите на моята улица?
- Имаме разрешение!
- Твоето разрешение си го набутай отзад!
- О, приятелче.
Освободете движението, моля. Освободете движението.
Това прилича на китайско учение...
Исусе!
- Загази здраво. Загази много яко!
- Ще те пратя във федерален затвор!
Затвор? Да не мислиш, че нямам връзки?
- Стига ми. Отивам си в караваната.
- Не, трябва да останеш.
- Разкарай тези коли, проклет да си!
- Ти да мълчиш. Опитвам се да мисля.
- Проблем ли има, полицай?
- Дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Ето, прецакани сме. Абсолютно се издънихме.
Ти.
Аз?
- Ти си един опасен психиатър.
- Добре, Мо-Мо.
- Кефиш ли се, а?
- Да, чувствам се отлично.
Какво мислиш сега? Искам да кажа, какво следва?
Ще бягаш до края на живота си?
Ще се върнеш в Синг-Синг? Или ще ти открият трупа в някоя уличка?
- Какво ще правиш сега?
- Това ли са ми алтернативите?
Ей, док. Остави ме на мира за няколко минутки, а?
- Винаги ли всичко трябва да разваляш?
- 5 минути?
- 5 минути.
- Окей. 5 минути.
- И после?
- И после какво?
- Ще видиш какво.
- Ще видя.
WWEN новини, 8:06. Температурата е 22 градуса.
Кратък обзор на събитията от предната вечер. Грандиозен обир на брониран банков камион.
Агенти на ФБР, дествували по анонимен сигнал...
...нахлуха във ВиК компанията "Ригаци" рано тази сутрин...
...открити са 50 златни кюлчета, откраднати при дръзкия обир.
В акцията бе арестуван известния криминален бос Луис "Врътката" Ригаци...
...а също и 11 други важни сътрудници на фамилията Ригаци.
Остатъкът от златните авоари бе намерен на мястото на престъплението...
...съвместно със 3-ма извисени похитители, очевидно изоставени...
На организираната престъпност бе нанесен сериозен удар...
...и съм щастлив да обявя на гражданите на Ню Йорк и цялата нация,...
...че този голям град отново е безопасен за всички.
Въпроси?
Ей, док.
- Видя ли се с Пати?
- Да. Видяхме се.
- Как са нещата?
- Всичко е наред.
- Щастлива е, че Врътката е отстранен.
- Хубаво. Хубаво. Говорих със щатския прокурор.
- И какво каза той?
- Радва се за златото,...
...и няма да повдигне обвинение срещу теб. Но не се забърквай в глупости повече.
Майната му.
Е, значи всичко завърши щастливо, а?
- Признай, че се чувстваш по-добре.
- Да, чувствам се по-добре. Естествено.
20 милиона отлетяха в канала. Защо да не се чувствам добре?
- Ти страдаш, Пол. Нормално е.
- Нормално е, да.
Не е лесно. Но трябва да знаеш, че постъпи правилно.
Ти също, док.
- Не се уплаши. Иска се смелост за това.
- Направих, каквото трябваше.
Ти беше звяр. Видях звяра в теб.
-Просто неосвободена агресивност, това е.
- Слушай.
Ще те пращам на хората, които не харесвам.
Ще ги обработваш психологичски, а после ще ги спукваш от бой.
Искам да ти благодаря, док.
- Няма за какво, Пол.
- Ти много ми помогна.
Ти.
- Ти си добър.
- Не, не съм.
Не, не, не. Ти си адски добър.
Имаш дарба, приятелю. Казвам ти, имаш дарба.
Добре де, имам дарба.
Добре.
- Oкей. Окей, док.
- Благодаря.
- Да.
- Давай го спокойно.
- Ще се видим.
- Добре.
Ей, док.
К Р А Й
Когато бях стажант, се забавлявахме с кататониците.
Просто малко веселба, иначе е толкова скучно.
Oкей, нека просто... Oкей.
Когато бях стажант в градската болница,
...се забавлявахме с кататониците, просто малки шегички.
Окей.
Няма да те нараня.
- Извинявам се.
- Клапа.
На нея й го каза на секундата.
Е, ами, тя е от ФБР. Това е ценна информация за тях.
Разбирам. А аз не трябваше да знам. Oкей.
Не. Не. Защо? Защо да казвам на Пола? Тя не може да понесе и един телефонен разговор.
Но ти не се казваш Пола.
- Ами как?
- Лаура.
Oкей.
- Ето го.
- Кафе?
- Какво?
- Някой спомена нещо за кафе.
Да. Вие бяхте. Казахте, че искате кафе.
Да.
- "Е, какво ти пречи да направиш?"
- Знам.
Просто изчаквах. Изчаквах си момента.
Е, пропусна и моя даже.
Ето. Благодаря Ви много.
Ей, Майкъл.
Джели.
Майкъл!
Само да изляза от тази кола!
Хайде. Кой би...? Кого заблуждаваме?
- Ти мразеше баща си.
- Не мразех баща си.
- Не, обичах го.
- Ти мразеше баща си.
Мразеше го. Ти адски го мразеше. За какво, по дяволите, си говорим?
- Добре. Разбрах. Спирам.
- Добре, това беше добро.
- "Да. Виждам клко си покъртен."
- Да, виждам колко си...
- Ей, това е моя реплика.
- Това е твоя реплика.
Какви ги върша тук? Какви ги вършиш тук?
Дойдох да ти кажа, че имаш преварителен...
- Върни се и опитай отново.
- Ще го направя.
Предварителна среща. Предварителна среща.
Имаш преварителна среща с твоя човек за гаранцията.
Майната ти. Майната ти. "Предварителна".
Аз съм от Бронкс, и е 4:00 сутринта.
Влез.
Ей, док, какво правиш тук?
- Предварителна.
- Да, предварителна.
Влез.
- Не.
- Добре.
Клапа.
Знаеш ли кой ми е бил любимец винаги?
От последните, великият Граучо Маркс.
Слагаше си разни неща по, по своето...
Рисуваше си ги по веждите и после...
"Това е най-тъпото нещо, което съм чувал." Такива неща правеше.
Ей, вижте. Аз съм шерифа на подводния клуб.
Отдайте чест, аз съм капитан Миднайт.
За съжаление, това е тъжно.
Точно за това си мечтаех, лъскайки 850 нощи подред, домашно приготвена мръвка.
Да, например шибана агнешка пържола.
Домашно приготвена мръвка. Като...
- Чакай да се сетя нещо добро.
- Яхния с ориз?
Помогни, де.
Просто исках да го видя пак.
- Продължаваме ли?
- Бива ли ни? Окей. Ще лъскаме до смърт.
Добре. Това беше супер. Мисля да продължаваме нататък.
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /