Don't Say A Word (2001) Свали субтитрите
Обичам "49-тките"! Монтана и Райс?
Завинаги ше останат на стената на славата, бебчо.
Но покриват ли си района? Не по дяволите.
Не и като "Джайънтс". Нека ви кажа нещо.
Може да ми дадете Симс и Баваро, Мегет и Л.T. по всяко време.
Тези момчета са вашето месо с картофи. Дяволски добри са, бебчо.
И дори не класираха "Маями". Не успяха. Защото "Маями" са нищо.
Маями нямат нищо освен Марино със златната ръка и няколко дебелокраки мажоретки.
Изобщо ги няма в играта.Те са като девственици които не могат да намерят проклетата дупка.
Ето защо ги освиркват през цялото шибано време. Разбирате ли?
не може да се вярва на тези момчета, човече.
Да, спечелиха доста точки, постилат си за следвашата седмица.
Така че се стегни и заложи проклетата ферма. Разбираш ли?
Прасетата, хамбара, малките пиленца и дори трактора.
Заложи всичко.
- "Далас", най-добрия американски отбор, сладкия ми черен задник.
- Хайде.
Да те пиша ли...
Всички, дори бабите искат да заложат на Каубоите.
Ето защо те ще спечелят с два тъчдауна, просто за сигурност.
И каквъв е шанса това да се случи? Така че ми направи една услуга.
Взимай точките и бягай.
Хайде, момчета.
Всичко наред ли е? Освен ако не си някакъв кретен, безнадежден фен на "Сеинтс".
Тогава залужаваш да ти погинат 50 декара царевични насаждения.
- Спорта на Америка, бебчо.. футбол.
- Мразя футбол.
Говорим ли за моя спорт. Мога да направя всякакъв облог.
- Една минута, момчета.
Време е за шоу.
Добре, хайде да го направим.
Това е гаден навик, човече.
Тръгвайте!
- Всички на земята!
- Долу, лягайте на пода!
- Всички!
- Лгайте! На пода! Движение! Да тръгваме!
- Движи се!
- Хайде!
Какво зяпаш? Лягай там долу!
- Колко време имаме?
- Две минути.
Видях те, бабо! Докарай си задника тук. Хайде.
Бинго.
Няма камери.
- 1798.
- Лоша година.
90 секунди!
Намерих го.
Горе.
- Какво е това?
- Нищо. Само вехтории.
Една минута!
- Не е тук.
- Там е.
- Не е тук.
- Там е!
45!
О, Господи.
30 секунди!
Добре, хайде.
Взехме диаманта.Нека видим това сладурче, струващо десет милиона, бебчо!
Дяволски си прав.
Главния хирург беше прав! Цигарите могат да убиват!
- Обръщай.
- Проблем ли има?
- Обръщай по дяволите!
"Психодинамиката на принудителната кражба е добре позната.
"Действието е свързано с освобождаването на несъществуващо чувство за вина.
"Целящо да навреди на въображаем враг или е вид отмъщение...
"срещу този който е бил лишен от права върху дадена личност, от нещо чувствително...
или по някакъв начин заразен с нарцисов комплекс за ощетяване."
Но да откраднеш гащички от момичешката съблекалня,
няма нищо общо с това.
Никога не съм бил голям фен на Фроид, междудругото.
Незнам дали трябва да кажа това, аз съм професионалист.
Няма да кажа нищо.
Обещай да си удържиш думата.
Добре.
Знаеш ли, това което правиш с гащичките..
Всеки го прави.
Най-добрия ти приятел го прави. Пощальона, директора. Всички лъскат.
И ако някой ти каже, че не го прави, знай че лъже.
Мама казва че съм...
Казва, че съм превъзбудим.
- Сега си мъртъв!
- Ало? Здравей, татко.
- Здрасти.
- Извинете. С кого говоря?
- Това съм аз.
Не, Моята Джеси е на осем. Това момиче, с което говоря е най-малко на единадесет.
Може ли да говоря с майка ти?
Мамо.
- Не забравяй пуйката.
- Защо не накараш да ти я донесат?
Денят на благодарноста е, Нейтън. Направи всичко възможно птичката да долети тук.
Добре, добре. право напред, нали? Коя улица трябваше да пресека, 74та?
- Брака е стоманен капан.
- Ще бъда там след 10 минути.
- Чао.
Я се скрий.
- О, стига.
По дяволите!
Луис?
По-добре наистина да е спешно.
О, моя герой! Погледни.
Тя не е от твоите Далтънови попечителски фондове, но се нуждае от помощта ти.
Незнам. Няма да ти говоря с дни.
Ноща преди Дена ня благодарноста е...
- Исусе Христе.
- Късметлия е, че още е жив.
Използвала е бръснач за този санитар в Рокланд. 111 пробождания. Добре го е подредила
- Какъво я е накарало да го направи ?
- Добър въпрос. Местили са я напред назад по сиропиталища последните 10 годнин.
Това го виждам. Избирателна немота, натрапничево принудително държание,пост-травматични симптоми.
20 различни хоспитализации, 20 различни диагнози.
Плюс I.Q извън диаграмите. Видяла е баща си убит от метро когато е била на осем.
- Др. Сачс?
- Какво?
Момичето, което беше нахапано по ръцете от гълъби, хванала е един от студентите в хватка ключ.
Обадете се на охранта. Уверете се, че студента ще документира атаката и го накрайте да се подпише.
Луис, незнам какво по дяволите искаш от мен.Имам семейство, което ме чака.
Нейтън, прекарай 15 минути с нея.
Тя е 18 годишно момиче, не е наранявало дори муха, до тази седмица.
Ти и аз сме единственото нещо, което стои между нея и доживотен затвор или дори нещо по-лошо.
Почакай! Какво искаш да кажеш с това,"ти и аз,"? Тя е твой пациент.
Ти си задник. Разбра ли?
Ти си голям задник, защото ме накара да прозинеса това.
Ти си по-добър от мен в тези работи, ясно? Ти си по-добър, по-добър.
Всички знаят Нейтън Конрад и знаменития му подход с тинейджърите.
Елизабет Бъроус. Това е един от тези случай, които ти и аз чакаме цял живот!
Преди да те провъзгласят за бог помогни и на нас простосмъртните. Майтапя се. Не исках така да прозвучи.
Виж.
Тя се нуждае от теб.
Добре, тя се нуждае от мен. Но кое е толкова спешното? Защо точно тази вечер?
Ако не отбележим някакъв напредък до понеделник, ще я транспортират до Крийдмор...
ще я вържат с вериги за леглото за остатъка от естествения и живот.
Ето защо. Ето защо се нуждае от теб още сега.
5 минути. 5 минути!
Арни, Франки, добър вечер.
- Др. Конрад, пак ли сте на визитация тази вечер?
- Опасявам се, че да.
- Момчета навити ли сте за едно обискиране?
- Аз ще пропусна.
Но др. Сачс, винаги е навит.
- Какъв е новия коктеил?
- Халдол, Дроперидол и Ативан.
- И тя е още будна?
- О, да, будна е.
- Каза ми да остана.
- Хайде, миличка.
- Яде ли?
- Не яде, не пие, не спи,
не ходи до тоалетна, не допуска никой да я докосва...
и не обелва нито дума.
- Др. Сачс, той ми каза да остана.
- Ще поговоря с него.
Обещавам, Луис. Обещавам.
Нещо по въпроса с тежката артилерия?
Нужни са били пет човека, за да я махнат от бедното момче в Рокланд.
Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш?
Не.
Не.
Не.
Бихте ли отворили вратата?
- Добре ли си?
- Дали съм добре?
- Да.
- Добре съм.
Здравей.
Елизабет, казвам се Др. Конрад.
Аз съм психиатър.
Разбрах, че не си яла с дни.
Мога да те разбера.
Работя в тази болница. Знам на какво прилича храната.
Елизабет, имаш ли нещо против да ти премеря пулса?
Имам предвид, че ще трябва да те докосна.
Това не трябваше да стане.
Истинските Кататоници имат, как му казваха, восъчен ефект на техните крайници.
Това значи, че остават точно по начина по който са оставени.
Има нещо повече в теб, отколкото виждат очите, Елизабет.
Ти си много, много добра в това което правиш.
Има ли нещо за което искаш да поговорим?
Добре. Все още не се познаваме толкова добре.
Знам, че сигурно си била много уплашена за да сториш това с онова момче.
Знам, че си ядосана, защото съм видял онези снимки.
Но също знам, че много те боли.
Защото никой не влиза тук без основателна причина.
Може би другата седмица ще си поговорим.
Искаш същото което и те искат.
Не е ли така?
Кой какво иска?
Елизабет, кой какво иска?
На никой от вас.
На никой от вас.
На никой от вас.
Здравейте?
Кой си ти?
Пет към три, че тая стара чанта няма кабелна.
Трябва ми спортния канал.
Вечерята свърши!
Как я караш, Тони?
- Добре. Ти как си? Радвам се да те видя отново.
- Аз също.
Здравейте!
Това определено прилича на жилището на Конрад.
Мирише като жилището на Конрад.
И определено е преотоплено...
като жилището на Конрад.
Но не звучи като жилището на Конрад.
Зравей, мила. Търся едно малко момиченце...
около метър и шейсет,светло кестенява коса.
Каде отиде?
Ако не намеря това малко момиченце,
ще трябва да слезна долу и да си намеря друго малко момиченце.
Връшам се след 10 минути.
- Здравей!
- Здравей, тате.
- Как си?
- Виж какво нарисувах днес в училище.
Много е хубаво. Погледни само цветовете. Имаш толкова уникално виждане.
Това е моето виждане, честно.
Не трябваше ли вече да си в леглото?
Не мога да спя. Имам психични проблеми.
- Разбирам. Какъв вид психични проблеми по-точно?
- Аз съм невротичка.
- Влизала си в кабинета ми.
- Трябваха ми кламери.
Иди да кажеш лека нощ на мама.
- Закъсня.
- Лека нощ, мамо.
- Лека нощ, бебче.
- Изми ли си зъбите? Може ли да помириша?
- Да.
Ммм, вкусно.
Ще сложа маймунката от тази страна,
А Сали тук за да ти правят компания.
- Имал си лош ден.
- От къде ти хрумна?
Намръщено лице!
Ако имам намръщено лице, то е защото минава 10:00 а ти все още си будна.
Къде беше тази вечер?
Работех.
Защо?
Помагах на едно младо момиче.
Добре, но ще трябва да си платиш.
Добре, какво да бъде?
Една прегръдка... две целувки.
Две целувки? Дорба сделка.
Ето една прегръдка. Mммм.
И една целувка.
И втора целувка.
Ще пуснат ли Барт Симпсън на парада утре?
Ще пуснат Барт Симпсън на парада ако заспиш веднага.
Добре, но не мисля, че им пука дали ще спя или не.
Лека нощ, захарче. Обичам те.
И аз те обичам.
- Нека ви помогна, дедективе.
- Благодаря.
Прекрасно.
Кое по-точно е прекрасно?
- Якето ви, коженото яке. Прекрасно е.
- Добре.
- Чувал ли си за моста Манхатън?
- Не.
Всъщност, построен е неправилно, потънъл е 10 метра. Но все още се държи.
- Сид Саймън.
- Ще се видим после.
Дедектив Касиди. Какво мога да направя за вас?
Какво имаме тук?
Удавник, жена, без документи.
Някаде около 20-те.
Следите по кожата и показват, че е престояла във водата около два, три дни.
По това време на годината с тази студена вода? Може и повече.
Два, три дни най-много.
Ръцете и са били вързани. Намерили ли са въже или нещо подобно?
Все още търсят.
Намерено е било и друго тяло, преди няколко дни.
- В района на Парк Батери.
- Да.
Жертвата била мъж, средна възраст. По-предния ден.
Добре. Ще ми трябва предварителен доклад до довечера.
Мечтайте си, дедективе. Имам шест, седем случая чакащи си реда.
Сид, Имам важни планове за Деня на благодарността. Разбираш ме, нали?
- Утре е най-доброто, което мога да направя.
- Благодаря ти.
Нека е първото нещо, което ще направиш.
Колите отместени, улиците са разчистени,
за традиционното Шествие на Пуйката...
Не можеш да бъдеш объркана.
Ето те. Неподвижна,
напълно незащитена...
и съвсем уязвима.
Мисля, че се нуждаеш от едно къпане.
- Познай какво, сладурче?
- Какво?
- Вече се изкъпах.
- Нима? Но не си изпробвала...
фанстастичното специално къпане на Нейтън Конрад, нали?
- Не.
- Не, не го прави.
Не съм изпробвала това все още.
- Прекалено гореща? Не е прекалено гореща, нали?
- Не, приятна е.
Добре.
Трябва да сме по-тихи.
Ти си тази, която вдига шум.
Приготви се да умреш от удоволствие!
Джеси, хайде. Нека се присъединим към спускащите се ездачи.
Чух те за "спускащите се ездачи."
Сънувала си. Не съм казвал нищо.
- Беше студено, знаеш ли?
- Знам, че беше, бебче.
- А също и много ветровито.
- Беше дяволско препускане. Добро утро.
Добро утро. Мислиш ли, че още спи?
Незнам. Джеси?
Джеси, хайде. Парада ще започне съсем скоро.
Добре, тогава ще ида сам.
Ще гледам целия парад сам.
Джеси, хайде. Закуската започва да изстива.
Има ли си някакво скривалище за което да не знам?
Вероятно. Обикаля из къщата като дива котка цяла седмица.
Джеси, ела тук веднага!
Скъпа, ела да ядеш преди да е истинало.
Нейтън, може да е излезнала на балкона.
Не е там.
Знае много добре, че не трябва да излиза навън без да ни пита.
Джеси, ела тук веднага!
Отивайте си по къщите и се наслаждавайте на Деня на Благодарността.
Загубила е единия си чорап.
- Какво?
- Изчезнала е.
Какво искаш да кажеш, "Изчезнала е"? Чакай..
Какво искаш да кажеш, "Изчезнала е"? Чакай..
- Някой е влезнал в къщи.
- Не, не. Тя е в коридора.
- Някой я е отвел.
- Никой не я е отвел, Нейтън.
- Рабили са ключалката. Прерязали са веригата на вратата.
- Какво?
Обади се в полицията!
Няма сигнал.
Освободете линията. Спешно е.
Нещо не е наред с проклетия телефон.
- Нищо му няма на телефона, Нейтън.
- Освободете линията, спешно е.
Знам.
- С кой говоря?
- Дъщеря ти е при нас.
- Какво..
- Кой е?
- Кой е най-лошия ти страх, Нейтън?
- Какво казват?
- Първчният шок води до омекване на колената. Има ли нещо вярно в това? - Къде е тя?
- Невредима е.
- Дайте да говоря с нея!
Не искам да я нараня. Искам да направиш нещо за мен.
- Не.
- Какво?
Не и докато...
Докато не говоря с дъщеря си, и не се уверя, че е добре.
Правило номер едно: Ти не определяш исканията. Ще слушаш какво ти казвам.
Можете да ми се обадите пак, когато мога да говоря с дъщеря си.
- Какво правиш?
- Аги.
- Какво по дяволите правиш?
- Чуй ме.
- Не! Луд ли си?
- Чуй ме!
- Не! Не! - Аги, трябва да се уверим, че тя е наред.
Ами ако не се обадят?
Ало?
- Татко?
- Джеси, добре ли си, захарче?
Нараниха ли те, скъпа?
Не. Татко, може ли вече да се прибера в къщи? Татко!
Джеси!
Това беше много смело, Нейтън.
- Кажи ми колко пари искаш!
- Не ти искам парите.
Вдигни жена си, преди да си е счупила и другия крак.
Какво? Нейтън, какво става?
Не дърпай завесите. Обичам да гледам.
Добре. Сега.
ня бюрото до вратата има клетъчен телефон. Знам какво си мислиш. Недей.
Докато набереш "1" от 911, Джеси ще е мъртва.
Правило номер две: Не се опитвай да се обаждаш или сигнализираш на никой.
Ако го направиш, ще убия дъщеря ти. Не защото го искам,
а защото има правила, разбираш ли?
- Да.
- Какво?
Мога да ви видя. Мога да ви чуя.
Когато напуснеш сградата, където и да отидеш, ще бъдеш наблюдаван.
И ако искаш да видиш дъщеря си жива, не казвай нито дума.
- Сега, кажи ми разбра ли.
- Разбрах.
Добре. Имаш една пациентка.
Името и е Елизабет Бъроус. Много разстроено момиче.
тя има шест-цифрен номер в главата си, заключен дълбоко в разстроеното и съзнание.
Пази го с живота си.
- Какъв вид номер?
- Това не те засяга точно сега.
Трябва ми този номер. А на тебе ти трябва дъщеря ти. Ето защо се случи всичко това.
Ти си професионалист, Нейтън, както и аз.
Ако и двамата си свършим работата по най-добрия възможен начин,
утре по това време, ще е... все едно нищо не се е случвало.
Сега, върни се до Бриджвил.
Вземи Роувъра.
Без полиция, без отбивки от пътя. И, Нейтън,
Аги ще е добре.
Правило номер три:
Имаш време до 5:00 следобед.
Нека да правим това което ни казват.
- Нейтън, защо просто не позвъним в полицията?
- Защото не можем.
- Нейтън!
- Защото им вярвам.
Използвай клетъчния телефон ако си в опасност
Честит Ден на Благодарността.
Задник.
Хей, Др. Конрад,не тряваше ли да водите Джеси на парада?
Тя настина.
Няма следи от сексуално насилие.
Виждам наранявания по врата и.
Следи от кървене по мускулите около ларинкса и.
Незнам Сид. Момичето не съвпада с данните на никое от изчезналите момичета.
Също има следи от фрактура по лявата част на челюстната кост.
- Сид, как е умряла?
- Няма следи от удар с тъп предмет.
- Врата и е пречупен на две.
- От какво?
От две ръце.
- От две ръце.
Сид, същия метод ли е използван и при трупа от Батери Парк?
Същото разместване на черепа.
- А петната по тялото?
- Изгаряния от цигара.
Била е изтезавана. Благодаря ти.
Има затворническа татуировка. Добре.
Ще ми трябват отпечатъци от пръсти и зъбна картина на нашата Джан Доу, пронто.
Знаеш, че е Деня на Благодарността.
Прав си. Така е.
Добре, надявам се, че нейното семейство не я чака за да нареже пуйката.
Касиди, не съм впечатлен от твоите "обвиняващи ме" глупости.
Вероятно е помагала на майка си с чиниите.
Отпечатъци и зъбна картина.
- И след това изчезвам от това проклето място.
- Благодаря ти, Сид.
Хайде!
Свалете прозореца си, господине.
- Полицай, аз съм доктор.
- Поздравления.
Преди малко почти прегазихте един свирач на туба.
Трябва да пресека този парад.
Нужен ми е ескорт до Психиатричната Болница Бриджвил веднага.
Приличам ли ти на шибан хеликоптер? Използвай 57ма улица.
Говори с ченгетата.
- Какво да правим?
- Бъдете търпеливи.
Има едно младо момиче, което може да умре, така че, офицер Креидман,
можете да ми помогнете да спася това момиче... или не.
Трябват ми вдама. Двама от вас. Да тръгваме.
От тук. Хайде, хайде.
Задръжте групата. Задръжте групата там.
Отворете тези врати за мен, момчета.
Кучи син.
Осигури си полицейски ескорт и мина напряко през парада.
- Това ми хареса.
- Кое?
Полицейския ескорт. Много ми хареса.
- Не ми каза контекста на числата.
- Тя знае.
Виж, това момиче е прекарало десетилетие с патолози опитващи се да я разгадаят.
Дори и да знае, 5:00 краен срок е абсурдно.
От моята практика съм забелязал, че хората са най-добри когато се опитват да спазят някакви неразумни крайни срокове.
Не можеш просто да натиснеш ключа в главата и.
Трябва да ми вярваш. Не става по този начин в случаи като този.
Виж, парите не са добри, знам. Но ти имаш и семейни облигации.
И, Нейтън, не губи телефона.
- Доктора кацна.
- Пусна ли алармата на колата?
- Не.
- Добре. Ние ще го държим под око.
- Имате ли ключ за офиса на Др. Сачс?
- Да.
- Може ли да го отворите? Отворете го.
- Но Др. Сачс не е тук.
Мисля, че Нейтън ти обясни правилата много ясно.
Върни клетъчния телефон обратно.
Няма количество в нарушаването на правилата.
Ти кучи син! Нараниш ли малкото ми момиченце и ще....
Какво ще направиш?
Щеше да кажеш нещо много лично.
Мисля.
- Не.
- Така е добре.
Ако мъжът ти си изиграе играта както трябва днес, няма да има нищо за което да се притесняваш.
Има и добра страна, Аги. Това ще...
ви сближи повече отколкото една ски екскурзия...
или сапунена баня.
Дистанционното е от ляво. Вдигни го.
Вдигни го!
Добре. Сега го включи.
Най-интересното от Северна Каролина
Опитай HBO.
Не, това съм го гледал. Прекалено много насилие.
Опитай някоя мила семейна драма.
Нейтън!
- Какво правиш тук?
-Не трябваше да си тук.
Как влезе? Кой те пусна?
Трябваше да си в Гринуич с Ким и семейството и.
Защо си тук на Деня на Благодарността?
Защо съм тук? Трябва да свидетелствувам за двойно убийство...
в понеделник, и си помислих, че мога да дойда да проуча това онова.
Какво? Ровил си ми във досиетата!
Това са моите... Щях да ти дам ключа, човече.
Преровил си всичко това?
Е, не всичко. Наскоро ги получих.
Прегледах главното досие. Пълно е с объркващи диагнози.
- Мисля че преиграва.
- Преиграва?
Луис, преструва се брилятно.
Ето защо в Рокланд не са могли да определят заболяването и. Тя е бързо приспособима.
Присвоява си симптоми от други пациенти.
Може би само се преструва се на шизофреничка.
Хайде, Аз.. Не мога да повярвам че всичко е само пушек и огледала.
Това ще я простави на първо място на стената на славата на мнимите болни.
По-скоро ще повярвам, че има някакъв вид автентична патология под всичко това.
Тя има класически симтоми на пост-травматичен стрес. Нейното P.T.S.D. е истинско.
Видяла е как баща и умира. Това е било епицентъра на взрива който е последвал.
Също така вярва, че нещо или някой я преследва.
Ето защо е останала по сиропиталищата последните 10 години.
Иска да остане вътре.
20 различни хоспитализации,
20 различни диагнози.
Всичко е било театър.
Нейтън, това я прави много,
много талантлива млада дама, нали?
Или много отчаяна.
- Луис?
- Да?
Някой знае ли, че лекувам Елизабет Бъроус вместо теб?
Всички. Написах го снощи след като си тръгна. В случай, че се върнеш.
Исках да знам, че ще можеш да влезеш, в случай, че не съм наоколо. Също така искам да си възстановиш старата паролата.
Вратата, моля!
- Елизабет, добро утро.
- По-добре ли се чувстваш?
Донесъл съм ти нещо.
Шоколадова пуйка.
Захарта ще помогне на тялото ти да преработи всичките тези лекарства които са ти давали.
Харесваш ли Деня на Благодарността?
Това е любимия ми празник.
Искаш ли да пипнеш?
Моля?
Видях те, че гледаш.
Знам какво се опитваш да направиш. Опитваш се да ме объркаш.
Няма да стане.
Другия доктор?
- Др. Сачс.
- Да.
Не го харесвам.
Мога да те разбера.
Много смешно.
Елизабет, има нещо много важно за което искам да те помоля.
Но първо искам да ти покажа нещо.
Имам дъщеря. Тя е осем... наближава осемнадесет.
Казва се Джеси.
Нося някои от любимите и неща.
Това е Хортън Чу Какво?
Толкова пъти съм и го чел, че вече е доста похабен.
И това. Обича да ми рисува странни картини.
И това...
Това е Сали.
Харесва ли ти някое от тези?
Сигурен съм, че от болницата ще ти позволят да го задържиш.
- Но можеш да си избереш само едно.
- Какво по дяволите е това, "Играчките са около нас"?
Искаш да избера за теб?
Избери преди да си загубил. Преди да си избрал, преди да си загубил, преди да си...
- Др. Конрад?
- Да?
Изчезвайте.
Не.
Искам да напуснете.
- Не сме си свършили разговора, Елизабет.
- Знам какво се опитвате да направите.
Искате да ме объркате.
Няма да стане.
Как се казваш?
Имаш доста дълга коса.
Косата ми трябваше да е толкова дълга, но мама ме накара да я отрежа.
Какво е това нещо на врата ти?
Неучтиво е да не отговаряш, когато някой те пита нещо.
Това е символ.
Какво значи?
Без приказки.
Елизабет, Има нещо, което трябва да знам.
Джеси.
Джеси? Така се казва малкото ми момиченце.
Искаш ли да видиш някои от картините, които Джеси е нарисувала?
Ще направим сделка.
Ще ти покажа картината ако отговориш на въпроса ми.
Струва само един отговор? Няма значение "да" или "не".
Може би.
Ще задам въпроса си сега.
Мъжът, който нарани в Рокланд...
има ли нещо общо с ужасното нещо...
което ти се е случило в метрото преди години?
Бягай, скъпа, бягай! По дяволите! Бягай, скъпа, бягай!
- Не знам за какво говореше вчера.
- Бягай!
- Незнам кои са или какво искат.
- Напусни!
- Сега ще го направя. Знам колко го искат.
- Знам колко важно е било за теб да го запазиш в тайна. - Напусни! Напусни! Напусни!
- Напусни! Напусни! Напусни!
- Елизабет...
Изчезвай! Напусни! Напусни!
Махай се! Махай се!
Върви си!
Благодаря ти. Съжалявам.
Загуби я.
Куклата все още е у нея, нали?
- Да?
- Значи е минало добре.
Виж, мога да спечеля доверието и, но без повече информация...
- Стрелям в тъмното.
- Отговорът е пред теб.
Вече прегледах досието и! Разбра ли?
Тогава погледни по-внимателно.
- Ти...
- Нейтън,
- 12:22 е.
Сигурен съм в едно нещо.
Ще има сблъсък на поне няколко отровни вида.
Вижте това.
Виждате ли как си е вдигнал опашката? Сърдит е.
Вдига си жилото на нивото на главата, готов е да удари.
Удар! Жило!
Синьора Конрад?
София.
Синьора, кой направи този безпорядък в кухнята?
Яйцата са счупени, какъв хаос... Какво се е случило?
София, защо си тук?
Веригата на врата е счупена
Да, вратата. Аз я счупих. Г-н Конрад ще я оправи.
Сеньор Конрад ме помоли да сготвя за довечера.
- Какво? Какво?
- Ил такино.
- Но, но, но. Но такино.
Но телефоно! Но! Просто ми го дай.
- Извинявай. Дамело. Грация.
Ало.
Синьора?
Отърви се от нея.
София, ох, но такино.
Oх. Си.
Грация. Аривидерчи.
- Още посетители?
- Не.
О, хайде, да. Хайде, бейби, свали го. Хайде.
Добре, задоволявай се сама.
Трябва да тръгвам. Обади ми се после пак.
Видя ли това?
Какво е това? "Момиче намерено скитащо се близо до Хард Айлънд."
- Каде го намери?
- В нейното досие, в офиса ти.
"Младо момиче скитащо се в района на Хард Айлънд е било намерено вчера."
Това е по-времето, когато баща и е умрял.
Ще я проверя в Детски Служби. Може да се е била изгубила или да са я изоставили?
- Какво.. Много странно.
- На остров в източната част на реката.
Видях Сара преди два дни.
Имаше среща с гаджето си в селото. Може би все още е с него.
Може би. Почакай една секунда.
- Хей, Джейк. Табла 57. Благодаря.
- Да, добре.
- Хайде.
- Тук вони. Мирише странно.
Знам. Опитай се да дишаш през устата.
- Никога преди не съм виждала труп.
- Всичко ще е наред.
- Ще повърна.
- Слушай, никой няма да има нищо против ако го направиш.
Хайде.
- Трябва да вдигна.
Но ще бъда тук.
Касиди. Хей, бебчо. Да.
Не. Трябва да хванете този в 1:00 защото аз....
Ще бъда на гарата в 2:00.
- Нека да е в 7:00.
- Обещавам.
- Не обещавай.
Какво? Да, почти свършвам вече.
Да. В градската морга съм.
- Чао.
- Ммм.
Ето ти изследванията, които искаше за момчето със счупения врат.
Май попаднахме на нещо. Леон Едуардс Крофт.
Исусе има 15, 20 ареста?
Бил е едно много заето малко лошо момче. Няма да липсва на никой.
- Провери ли за евентуални съдружници?
- Разбира се.
Не съм ли платен професионалист?
Спокойно, всичко е наред.
Защо някой ще причини това на Сара?
Момчето с изгарянията от цигара, Крофт, той беше шофьор на тази банда.
Робери каза, са обрали банката тук, Джърси, Делалеар, Вирджиния.
Не е осъждан до '91 .
И трима от неговите приятели го покриха, лежейки 10 години в Атика.
Патрик Бари Костер. Той е бил последния излязъл.
4 Ноември. На 4 Ноември!
Крофт ли е предал тези момчета?
Незнам. Може да е разплата.
Той няма никакви приоритети. Нищо няма за него. Появил се е от нищото. Абослютно нищо.
Това е единствения път, когато се е появил. Този тип е призрак.
Призрак?
Тогава предполагам, че той е човека с когото трябва да разговарям. Благодаря ти.
- Пази си гърба.
- Да.
Взела си най-любимите неща на Джеси.
Тя и сали бяха неразделни още от времето когато беше на две.
Каде е тя?
Каде е Джеси?
Отведоха я.
Сега тя е наистина уплашена.
Толкова уплашена колкото беше ти когато стори това с онзи тип в Рокланд, но тя е само на 8 годинки.
Не е толкова силна колкото си ти.
Тя може сама да се защитава толкова добре, колкото и ти.
Виж, Не съм тук само да ти помогна.
Трябва и ти да ми помогнеш.
Иначе няма да получа малкото си момиченце обратно.
Днес е Деня на Благодарността.
Помниш ли Деня на Благодарността?
Да. Да, помня.
С кой беше?
С татко.
Само аз и татко.
Да бъдеш силна означава не е само да имаш силата да защитаваш нещо,
а също така да имаш силата и да го освободиш, особенно ако го задържаш...
задържаш го толкова силно, че дори не осъзнаваш че може да имаш и по-добър живот.
Единствения начин по който можеш да помогнеш на себе си...
е ако се върнеш.
Трябва да се върнеш обратно до онзи ден в метрото.
Не мога... не мога да го направя.
Не, мога.
Нещата потръгнаха. Стигнахме до главното събитие.
Не можеш да помогнеш на малкого ми момиченце докато не се върнеш назад.
Не, моля те.
Чуй ме.
Мъжът който е хванал Джеси...
е същия човек срещу който се бориш.
- Това са същите хора, които са пратили санитаря в Рокланд.
- Не искам да те слушам.
Всичко което искат е един номер.
- Искаш каквото и те искат.
- Те знаят, че ти знаеш този номер.
- Ще убият малкото ми момиченце ако не ми го кажеш.
- Спри.
Татко!
- Телефонен номер ли е?
- Не.
- Адрес? Акаунт?
- Незнам.
Банкова сметка ли е? Някакъв код ли е?
- Не.
- Място ли е? Какво е?
Какво...
- Какво не е наред? Да не загубихме връзката?
- Не, не, всичко е наред!
Остави го на мира.
Баща ти го няма.
Няма го, и никой не може да го нарани вече.
Но малкото ми момиченце е все още живо.
Джеси е жива.
Др. Конрад?
Уплашена съм.
Знам. Съжелявам.
- По дяволите.
- Всичко е наред. Всичко е наред.
- Елизабет.
- Ще опитам.
Всичко ще бъде наред.
Много време мина от закуската.
- Да.
- Иска ми се да имахме няколко чиизбургера.
- Прошепни обичам те
- Птичките го пеят
Най-добрата пуйка която някога си имала. Бъди внимателна. Ще те мушна във фурната заедно с нея.
- Обичам те, татко.
- Усмихни се, захарче.
- Какво е това?
- Това е 5 кубикова спринцовка...
със десет сантиметрова игла и 500 милиграма натриев Амитал.
Какви ги вършиш, 500 милиграма?
Защо направо не и набуташ едно малко Джак Даниелс в гърлото или най-добре и вкарай пушка в устата?
Виж. Станалото явно е точно под повърхността.
- Тя трябва да реагира прекрасно на Амитала, затова....
Вдигни го.
Вдигни телефона.
Кажи им, че всичко е наред...
и ще действаш по план "Б."
Всичко е наред, и сега ще преминем към план "Б."
Това е наркотик.
Знаел си за тези номера, и ме забърка и мен, Луис.
- Кълна се в бога..
- Ти ми кажи защо,
- или ще набутам това
- Хванал е шибаната ми приятелка! Държи Сара за заложничка!
Ще я убие ако не се добера до този номер.
- Приятелката ти, Луис?
- Да.
- Хванал е и дъщеря ми.
- Държи малкото ми момиченце.
- Нейтън, незнаех.
Съжалявам. Незнаех.
Трябва да се добереш до този номер и да му го дадеш. Даваш му го и ще ни остави на мира.
- Толкова ли е просто.
- Толкова ли е просто.
Др. Сачс? Др. Сачс?
- Да?
- Има едно ченге тук което иска да ви види.
- Ченге? Какъв вид ченге?
- Незнам.
- Какво иска той?
- Тя.
Не каза, но ви чака в офиса ви.
Добре.
Предай и че ей сега идвам.
Добре.
Той каза без ченгета! Каза абсолютно никакви ченгета.
Ето какво трябва да направиш. Трябва да идеш до офиса.
- Трябва да си спокоен.
- Но какво..
И да я разкараш.
Ако не успеем до 4:30, минаваме към план "Б."
Какво е това?
Фъстъчено масло и желе. Какъв вид желе е това?
Здравейте.
- Аз съм Луис Сачс.
- Здравейте. Детектив Касиди.
- Здрасти.
- Здрасти.
Хубаво момиче. Това дъщеря ви ли е?
Това? Не. Това не е дъщеря ми. Как мога да ви помогна, детективе?
- Тук съм заради тази жена.
- Какво за нея?
- Не я ли познавате?
- Не.
Работила е в болница пет месеца. Била е отсендала там.
Наистина? Имаме ги такива с дузини.
Работила е в катедрата която вие ръководите, Др. Сачс.
- Нима?
Странно, защото в такъв случай трябваше да знам коя е, но аз незнам.
- Трябва да е станала някаква грешка.
- Кога за последен път видяхте Сара?
Детективе, току що ви го казах и пак ви го повтарям,
незнам коя е тя.
Къде отиваме?
Имате ли адвокат, сър?
- Какво?
- Имате ли адвокат?
- Какви ги говорите...
- Не познавате Сара, нали?
Не, не познавам Сара. Но какво беше това за адвокатите?
Преди седмица, в Сентрал Парк, с вас.
Разказала е всичко на съквартиранката си Ванеса. Познавате Ванеса нали? Тя ви познава.
- И Ванеса не познавам.
- Др. Сачс.
- Ще ви прочета правата.
- Правата?
- Но преди това..
- Какво съм направил?
- Искам да ми направите една услуга.
- Добре.
Това е последния уикенд, със вас, до фонтаните на Сентрал Парк.
Вие сте направили тази снимка, и ето как изглежда сега.
Тази вие сте я направили. Тази аз я направих. Кой според вас се е справил по-добре, аз или вие?
- Това не е Сара.
- Това е Сара. Това е Сара, лежаща в моргата.
- Не, не е...
- Работя в отдел убийства, Др. Сачс. Това е Сара.
Моргата?
Това е грешка. Това не може да е Сара. Не такава беше сделката.
- Не такава беше сделката?
- Не такава беше сделката.
Добре. Защо не ми разкажете каква по дяволите е била сделката?
Кой участва в сделката? Тя част ли е от нея?
Ами този? Или този? Или пък този?
Ами този? Или този? Или пък този?
Кажете ми, кой участва в сделката! Защо не ми разкажете?
- Той каза, че ние имаме време до 5:00 днес!
- Кои "ние"?
- Обърках се!
- Не сте се объркал. Кои "ние"?
Ние бяхме толкова близо, всичко от което имахме нужда беше още половин час...
Др. Сачс, кой е ние?
- Това не е Сара!
Защо не престанете да ми губите шибаното време и не ми кажете кои ние?
Хей. Обичаш ли кънтри музика?
Хей. Обичаш ли кънтри музика?
- Розово по ноктите имат...
- Всичките ми приятелки имат време за своите розови нокти..
- Кукличке, когато ме намериш да стоя в моите розови...
Какво казах относно шума?
Умното момиче на татко.
По-добре се надявай майка ти да не е чула това.
Пусни я на цял екран.
По-близо.
- Чула е.
- От къде знаеш?
Спря да диша.
Какво мога да направя да вас, докторе?
Арни, трябва да те помоля за една услуга.
Да не извеждаш Бъроус на разходка?
Излизаме. Доведи я!
Мамо, Татко, Тук горе съм! Мамо!
Мамо! Мамо!
Пуснете ме!
Погрижи се за нея.
Трябва да отвориш вратите.
На чие разрешение?
Това е между теб и мен.
Виждате ли, ето защо на това място му викат лудница, Докторе.
Защото трябва да съм напълно шибано луд за да ви оставя да го направите.
Добре. Ти си знаеш, Трябваше да те попитам.
Всичко е наред, Арни. Това е просто Версед.
Всичко е наред. Всичко ще бъде наред. Ще се оправиш след около час.
Др. Конрад? Др. Конрад!
Доктор..
Извинете ме!
Извинете ме.
Извънредна ситуация. Ранен офицер.
Имаме пробив в охраната. Извънредна ситуация.
Залостете главния вход.
Съжалявам.
Хайде.
Вижте радара, приближава. Тук е Хардфорд.
Тридесет градуса.
- Главно, това е...
- Не!
Централа, златен на цвят Ленд Роувър току що напусна Бриджвил, пое на изток.
- Добре. Напускам.
- Шофьорът е Нейтън Конрад,
търсен за разпит във връзка с убийство.
- Пратете някой в дома му веднага.
О, господи.
- Да.
- Какво си намислил, Нейтън?
- Екскурзия.
- Почакай малко.
Каде водиш Джеси?
- Защо я местиш?
- Имаш 44 минути.
Защо я местиш?
Ще ти донеса номера.
Само не я наранявай.
43 минути.
Свързахте се със слъжбата за спешни случаи в Ню Йорк.
Моля останете на линия. На обаждането ви ще бъде отговорено по реда на неговото пристигане.
Саката кучка!
- Добре ли си?
- Да.
Не!
Тук се е случило, нали, Елизабет?
Не.
Когато излезнахме от вкъщи, татко и аз..
Мисля, че ние...
Голяма кола, тъмна.
Никога не съм виждала татко толкова уплашен.
Той стисна ръката ми. Продължаваше да бяга и бяга и бяга.
Опитвах се да не изоставам.
Опитвах се да не изоставам. Той взе...
- Можеш да го направиш.
- Добре.
Можеш да го направиш. Хайде.
Опитвах се да не изоставам.
Всичко е наред.
Елизабет.
Имаше много хора,
но татко просто ме дърпаше през тях.
Погледнах назад.
Бяха много бързи.
Все още бяха зад нас.
Сега бяха само двама. Бяхме изгубили един.
Татко ме поведе покрай ъгъла.
Накара ме да се скрия.
Добре, слушай ме внимателно.
Ти и Мишка трябва да изчакате тук. Точно тук, не зависимо какво се случи.
Всичко ще бъде наред.
Чакай тук.
Хей, Ръсел! Каде беше?
Какво има в торбата? Какво има в шибаната торба?
Не можех да видя лицето на баща ми, когато се опита да поговори с тях.
Торбата.
Няма нищо в торбата!
Къде е? Къде е, Ръсел?
Какво става сега?
Къде е?
Елизабет?
- Не ти вярвам!
Елизабет, какво видя?
Къде е?
Един в кожено яке го ритеше ли риташе.
Питаха го, "Къде е? Къде е? Кажи ми къде е!"
Пуснете ме да се кача! Ще ви кажа къде е!
Елизабет.
Исусе. Помогни ми.
Всички гледаха. Гледаха и никой не му помогна.
Никой няма да ти помогне. Никой.
Всички гледаха. Гледаха и никой не му помогна!
Елизабет, какво искаше този мъж?
- Какво искаше?
- Почти мога да го достигна.
Елизабет!
Татко! Не! Татко!
Обърни се! Горе ръцете!
На колене! Веднага!
Какво искаше мъжът, Елизабет?
Номер ли искаше?
Елизабет, Трябва да знам какво искаше този мъж.
Искаше Мишка. Куклата ми.
- Къде е Мишка?
- Дръж това. Нали, миличка?
- Да.
- Края наближава.
Добре. Имам каквото искаше.
Добре. Слушам.
Реших...
- Реших, че ще ти доставя номера лично.
- Няма време.
- Нямаш избор.
- Отново се правиш на смел, Нейтън.
Това е най-добрия начин да получиш дъщеря си мъртва.
Или да пропуснеш крайния срок, който е след по-малко от 3 минути.
Пеавило номер едно: Без повече лимит на времето.
- Какво?
- Чу ме.
- Ще се срещнем там.
- Къде?
Мисля, че знаеш къде. Правило номер две: Искам да говоря с дъщеря си сега.
Чу ли ме? Искам да говоря с дъщеря ми веднага!
- Татко?
- Тиквичке, добре ли си?
Да. Татко, моля те ела и ме прибери.
На път съм миличка.
- Нещо друго?
- Правило номер три:
Без повече телефони.
Приятел! Имам спешна нужда от това. Ще ти го върна.
- Ще ти го върна.
- Аги?
- Жива ли е?
- Добре е.
- Къде е?
Аги, чуй ме.. Какво е това?
Ти ли се обади в полицията? Аги? Аги?
Не. Но някой го е направил.
Знаят ли какво става?
Все още не.
- Слушай.
- Тук съм.
Просто я върни.
Хей, приятелю! Какво правиш там долу?
Това е моята лодка. Къде отиваш? Хей!
Хей, задник! Това е моята лодка!
Др. Конрад.
Ти си точен човек.
Искам да я видя.
Искам да я видя веднага.
Зловещо място за празник.
Здравей, Елизабет.
Мислех за теб всеки ден през последните десет години. Обзалагам се че и ти си си мислила за мен.
Знам, че си преживяла много. Както и аз.
Баща ти ни изостави и двамата.
- Къде е дъщеря ми?
- Доведе я тук, защото не ти го даде.
- Къде я държите?
- Няма да ти го даде.
- Искам да видя Джеси веднага.
- Къде ми е номера?
Няма да получиш нищо докато не видя...
Днес вече обсъждахме смелоста ти.
Това не е добре.
Трябва да знаеш как се използват тези неща.
Искам да видя дъщеря си.
Мисля, че си го залужи.
- Макс!
- Татко?
Джеси?
- Татко!
- Джеси! Всичко е наред, мила.
Ще се оправиш. Всичко ше бъде наред.
Позна, че числото е номер на гроб. Много добре.
Сега какво?
Ще си довърша работата.
Хайде, Нейтън. Нагоре по стълбите.
Ей там, до масата.
И Елизабет. Не нея.
Изведи я отвън.
- Татко?
- Джеси.
Всичко е наред, скъпа.
Всичко е наред.
Сега. Да видим какво можем да направим по другия въпрос.
Офицер Петерсън, добра работа. Намерили сте колата. Къде е?
Ей там.
- Добре. Къде е моя човек?
- Ами......
преминал е през стоманената решетка,
след това е откраднал лодка от този човек.
- Лодка?
- Да. Той и някакво момиче.
- Звучи малко странно.
- Накъде е отплавал с лодката?
- Това е проблем на бреговата охрана.
- Не е.
Това е мой проблем. Това е твой проблем. Какво има там?
- От къде идва музиката, Елизабет?
- От радиото.
- Радиото?
- Къде?
- Пуснато е на лодката.
Лодката която те доведе тук за първи път ли?
Да.
Беше студено. Бях мокра.
- Очите ми горяха.
Но бях със татко.
От къде знаеш кой точно е баща ти?
Дадоха му номер.
Къде беше този номер?
беше на неговия ковчег.
Номерът беше изваян на капака на ковчега.
Опитах се да го отворя, но пръстите ми бяха вдървени.
Не можах да го повдигна. Беше прекалено тежък.
Не можах да пъхна Мишка вътре .
По-добре се моли да не лъже, Нейтън.
Къде отиде Мишка? Какво се случи с Мишка?
Видяха... Видяха ме.
- Кой те видя?
- Хората.
Хората с музиката.
Работеха. Казаха, че устните ми са сини.
И ми дадоха одеяло.
Казах им, че баща ми е вътре,
и трябва да я сложа вътре при него.
Трябва да сложа Мишка в ковчега.
Казах им.
А те какво направиха?
Помогнаха ми.
Те..
Те...
помогнаха ми да сложа Мишка...
в ковчега при него.
Позволиха ми да остана с него...
докато...
докато...
докато...
докато...
Какво си мислиш,че ще се случи когато го изкопаеш?
Ще те накара да убиеш мен и малкото ми момиченце.
Харесваш я..
Когато свършиш с нас, той ще направи същото и с теб.
Просто продължавай да вървиш.
Лодките под наем не работят на Деня на Благодарноста.
Както казах, сър, това е полоцейска работа.
Направете ми услуга, капитан Блайт. просто карайте шибаната лодка.
Хайде, Макс. Отвори го.
Изведи я!
Момичето, вън!
Момичето, вън!
Сядай. Долу!
Татко! Пусни ме!
Ще пусна един куршум през коляното ти.
Тогава ще ми дадеш верния номер.
Не!
Не! Разкарай се!
Разкарай я!
Сядай!
Ще те убия! Забрави шибания номер. Просто кажи едно здрасти на баща си от мене като го видиш.
- Тя ти го е дала!
- Нищо не ми е дала.
- Обърнала го е наопаки!
- Нищо не ми е дала! Млъквай!
- Обърнала е наопаки образа в съзнанието си!
- Лъжлива кучка!
Изопачаване на възприятията.
Объркала е дясно с ляво.
Виж. Виж.
Тя го вижда като в огледало.
Можеш ли да си представиш какво ще се случи ако това са глупости?
Централа, тук е детектив Касиди от Манхатънския отдел убийства.
Чух изтрели на североизток близо до Хард Айлънд.
На път съм искам подкрепления по вода и въздух.
Десет години от живота ми...
откупени и платени.
Погрижи се за това.
Ще те убия!
Ти не си като мен, Нейтън.
Аз щях да убия човека, който е отвлякъл малкото ми момиченце.
Полиция! Не мърдайте!
Хвърлете оръжието! Хвърлете оръжието!
Хайде.
Така и не разбрах името ти.
Патрик.
Патрик.
Сигурен ли си... че не съм като теб?
- Сигурен ли си?
Струваше ли си?
Какво?
Живота ти.
Абсолютно.
Мое е.
Тогава иди си го вземи.
Вземи си го!
Ведна се връщам, миличка.
- Държиш ли се?
- Била съм и по-добре.
Благодаря.
Да тръгваме. Хайде.
Превод и субтитри: Blink182