Monster's Ball (2001) (Monster's Ball CD2.sub) Свали субтитрите
Хайде, скъпи. Събуди се.
Събуди се.
- Блъсна го кола.
- Спокойно.
Трябва да го откараме в болница.
Веднага.
Трябва ни носилка. Тук едно момче е доста зле.
Трябва ни помощ.
Вие ли сте майката? Елате.
Син ли ви е?
Не.
Какво се е случило?
Мисля, че го е блъснала кола.
Там е майка му.
- Тя казва, че го е блъснала кола.
- Избягала ли е?
Не знам. Аз го докарах...
В рапорта трябва да напишем, че е избягала.
Аз не ги познавам. Не знам какво да пиша.
Останете, докато разкажете какво е станало, какво сте видял.
Ще отнеме само 5 минути.
Не.
Почакайте. Това е детенцето ми.
Не.
Това е моето детенце.
Знам, че не трябва да се мести някой наранен,
но тя не знаеше какво да прави.
Момчето лежеше там...
жената беше в истерия.
Направих най-доброто, което можах. Качих ги в колата
и дойдохме възможно най-бързо. Това е.
Добре, свършили сте добра работа.
Значи просто минавахте?
Да, минавах. Не познавам жената.
Ще ви дам визитката си.
Обадете се, ако сте забравил нещо.
И ние може да ви се обадим при нужда.
- Става ли?
- Ще направя, каквото мога.
Записах си телефона ви.
Може ли вече да си вървя?
Да. Благодаря.
Момчето ще се оправи ли?
Не, почина.
Г-жо Мъсгроув, ще ви дам визитката си.
Обадете ми се по всяко време,
ако си спомните нещо.
Много съжалявам.
Може ли да ми дадете нещо, за да я почистя?
Моята е.
- Ето чантата ви.
- Няма го.
- Детенцето ми.
- Да, госпожо...
Няма го вече.
Ще я закарате ли до тях?
Дори не я познавам.
- Ще я закарам до тях.
- Добра идея.
Да, ще я закарам.
Направете ми услуга и я изхвърлете вместо мен?
- Да, сър.
- Благодаря.
Къде живеете?
Госпожо, трябва да ми кажете къде живеете.
Ще погледна в чантата ви.
Само ще погледна в чантата ви,
за да разбера къде живеете.
Трябва да се обадите на някой роднина
или на приятел.
Трябва да тръгвам.
Ще се оправите ли?
Казаха ми да се обадя на сутринта в моргата.
Моля?
Казаха ми да се обадя на сутринта в моргата.
Искат да му правят аутопсия.
Защо искат да му правят аутопсия.
Блъсна го кола.
Мислят, че ще им помогне да разберат кой го е направил.
Мислиш ли, че ще го открият?
Ще направят всичко възможно.
Той е чернокожо хлапе.
Мислиш ли, че ще го направят?
Ето чантата ти. Ще я оставя на пода.
Много съжалявам.
Предупреждение за отнемане на имота
Г-н Гротовски.
Искахме да изкажем съболезнованията си за Сони.
- Много го харесвахме.
- Тъжно ни е.
Кой от вас е Уили и кой е Дарил?
Това е Уили.
А това е Дарил.
Довиждане. Благодаря.
Отивам в кафето. Искаш ли да те закарам?
И нямаш нищо против?
И без това съм натам.
Харесва ли ти музиката?
- Защото мога да я сменя.
- Не, става.
Нямаш ли кола?
Развалена е.
Спестявам да си купя нова.
$8.64, благодаря.
Благодаря.
Приятна работа!
Благодаря.
- Благодаря.
- Няма защо.
Здравей, татко?
- Виждаш ли това.
- За какво са ти?
Купих си бензиностанция.
Наистина ли?
Вече я платих.
Наша е.
Не казвай наша. Твоя е.
Аз не съм я купувал.
- Добре...
- Не ми трябва бензиностанция.
Така ли?
Ще съм такъв, с каквото се справям най-добре.
- И какво е?
- Надзирател.
Ясно.
Е, аз не съм надзирател,
а собственик на бензиностанция.
Късно е, татко, вече сключих сделката.
Искаш ли да ти приготвя нещо?
Не.
Заповядай.
Как си?
Добре съм. Изморена.
- Искаш ли нещо?
- Шоколадов сладолед.
С пластмасова лъжичка.
Точно така.
Благодаря.
Сигурен ли си?
Не е ли време да си тръгваш?
Искаш ли да те откарам?
Не,
не мога да те моля.
На път за вкъщи ми е.
- Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
- Ще бъде удоволствие.
Добре.
- На улица "Гледка".
- Клементс?
- Да, Клементс.
- Купил си Клементс?
Да.
Познавам Климент.
- Добре я поддържаше.
- И аз ще я поддържам добре.
Ще видим.
Благодаря, че ме докара.
Може ли да те попитам нещо?
Защо ми помогна?
- Какво искаш да кажеш?
- Закара ни до болницата.
Защо го направи?
Не знам...
Аз просто...
предполагам направих каквото трябваше.
Синът ми умря.
И...
ами, да...
той почина...
Никога не съм бил добър баща.
Той беше добро хлапе.
Предполагам, че...
като видях какво ти се случва,
ти ми напомни за нещо, не знам.
Нали знаеш какво е когато не можеш да дишаш?
И не можеш да избягаш
извън себе си?
Наистина.
Искаш ли да влезеш?
Тези завеси много ми харесват.
Купих ги на кредит.
Не знаех, че дават завеси на кредит. Не бях чувал.
Какво мислиш? Не са ли сладки?
Обичам ги.
Стават.
Взех ги...
Взех ги на кредит.
И човека ми каза,
че не може да се направи такава сделка.
Но мисля, че ме хареса
и ми ги даде на кредит.
Казах си: "Какво пък толкова?
Червени завеси ще стоят страхотно у дома.
Вземам ги".
- Така, че ги взех.
- Много странно.
Ти го изпи.
Господи.
Съпругът ми обичаше да пие Джак Даниелс.
Добро е.
- Чакай, ще ти покажа нещо.
- Добре.
Чакай тук.
Какво е това, нещо като училищен албум?
Не.
Тези картини...
съпругът ми ги е рисувал.
Лоурънс.
Мъжът ми ги е рисувал.
Екзекутираха го в Джаксън.
Екзекутираха го...
Тези са на сина ми Тайрел.
Нарисува ги.
Всичките.
Наследил е от таланта на баща си.
Нали?
Ако му е дал нещо, то е само това,
рисуването.
Учеше го да рисува.
Да остане в семейството.
Знам...
той беше добро момче.
Беше много добро момче.
Беше толкова добър.
Беше толкова...
Той наистина ме обичаше.
Наистина ме обичаше.
Разбирам.
Беше толкова дебел.
Наистина дебел.
Без значение какво носех в къщи,
той го изяждаше.
Без значение какво носех.
Донеса пиле,
той го изяждаше цялото, преди да си отворя устата.
Изяждаше всичко.
Не си виждал човек да яде толкова...
Или ще яде бонбони, или дъвки.
Караше ме да ходим в Супер Кей-Март
и пускаше монети в машината за дъвки.
Чакаше да му се падне червена.
Винаги чакаше за червена.
Бил е много забавен.
Вземаше червената
и я изяждаше.
Бях добра майка.
Всеки божи ден...
Бях добра. Наистина добра.
- Бях добра майка.
- Разбирам.
Не исках да е така дебел.
Не исках да е дебел,
защото знаех, че ако си чернокож в Америка,
не може да си такъв. Опитах се...
Опитах се да му го кажа.
"Не може да си такъв
в Америка ако си чернокож".
Бях сама...
Не знам какво да направя.
Искам...
Искам да ме накараш да се почувствам по-добре.
Накарай ме да се почувствам по-добре.
Нека се почувствам добре.
Искам да се чувствам добре.
Можеш ли да ме накараш да се чувствам добре?
Можеш ли да направиш да ми е хубаво?
Можеш ли?
Накарай ме да се чувствам добре.
Всички искат да се чувстват добре.
Нека се чувствам добре. Накарай ме.
Почувствах те.
Имах нужда от теб.
Имах толкова нужда от теб.
Толкова много се нуждаех от теб.
Отдавна не бях се чувствал така.
Благодаря.
Добре ли си?
Това не е свързано с теб.
Татко?
Татко?
В спалнята съм.
Какво ти се е случило?
Изкълчих си глезена, когато опитах да се изкъпя.
По дяволите, казах ти да внимаваш.
По дяволите.
Движи си пръста.
- Усещаш ли така?
- Да.
Да?
Потъвам.
- Защо говориш така?
- Не струвам нищо.
- Не говори така.
- Не мога да се изкъпя сам.
Не мога да отида до кухнята без да падна.
Не мога да отида до телефона.
Вече не се чувствам като мъж.
Мъж си, татко.
Не си спомням дори как мирише една жена.
Един мъж дойде.
Какво?
Благодаря.
- Как си?
- Здравей, как си?
Добре.
С какво мога да ти помогна?
Имам този Команчи от 89-та.
Трябва й почистване, смяна на маслото, такива неща.
Чудех се дали можеш да го направиш.
Да. За кога ти трябва?
Колкото може по-скоро.
Маги.
Остави го, мила.
Ще го оправя до утре.
Късно ли ще е?
Много ти благодаря.
Може би някой от твоите момчета
може да я изчисти, да я освежи.
Ще я продавам?
Добре.
Ще има кажа.
Сигурен съм, че няма да имат нищо против.
Не мога да я взема.
На сина ми е.
Много я обичаше. Сигурен съм, че ще иска да е от полза за някой.
Не съм казала,че не я искам.
Просто не мога да я приема.
Искам да я вземеш, наистина.
Означава много за мен.
Нека да се повозим за малко.
Хайде.
- Трябва да си взема обувките.
- Няма да ходим на далече.
Да те видя как шофираш.
- Какво е това, по дяволите?
- Скоростния лост.
Ето застраховката
и другите документи. Всичко е уредено.
- Добре.
- Бих искал да те видя довечера.
- Добре.
- Добре ли е?
- Ще се видим по-късно.
- Довиждане.
Ханк?
Така е добре.
Ехо?
Ханк.
Аз съм Летиша.
Влизам, Ханк.
Ханк?
Кой си ти?
Какво, влизаш просто така в къщата ми?
Грешката е моя.
- Помислих, че...
- Ханк ли?
- Ханк ли търсиш?
- Да.
Той тук ли е?
Коя си ти?
Казвам се Летиша Мъсгроув.
И...
аз и Ханк сме...
приятели.
Мъсгроув?
Моля те, скъпа...
имаш ли цигара?
Да.
Но ми се струва, че не трябва да пушите.
Хайде.
Имаш ли една?
Кибрит?
Е, Ханк тук ли е?
Да. Скоро ще се върне.
Аз съм Бък, баща му.
Това за Ханк ли е?
Да.
Подарък.
Ще му го дам.
По дяволите.
Сигурно е направил нещо много голямо
за да заслужи такава хубава шапка.
Предполагам, да.
Когато бях млад, аз самия много си падах по сочни негърки.
Ханк е като баща си.
Не е мъж, ако не опита черна кобилка.
Хей, Летиша! Чакай.
Къде отиваш?
Къде отиваш?
- Какво се е случило?
- Запознах се с баща ти.
- Махни си ръцете от мен.
- Не можеш да го направиш.
Дай ми възможност. Каквото и да е направил...
Или какво ти си направил?
- Нека да обясня.
- Пусни ме.
Ние сме семейство.
Аз съм ти баща. Помни го.
Ханк?
Какъв ти е проблема?
- Мисля, че това е всичко.
- Благодаря.
Написах датата в края на листа, не знаех къде...
Няма проблем.
Всичко останало съм го написал.
Ще се грижите добре за него, нали?
- Разбира се.
- Защото...
искам последните му дни да са спокойни.
Сигурно го обичате много.
Не, не го обичам.
Но ми е баща. И ето го тук.
Утре ще ти донесат телевизор.
Най-после се отърва от мен, а?
Ще се грижат за теб.
В края на коридора има телефон, можеш да ми се обаждаш.
Значи това е.
Предполагам.
Не знам какво да кажа.
Аз също.
Не искам да свършвам така.
Аз също.
Довиждане, татко.
Какво?
Искаш да ти върна колата?
Не, не искам колата.
Искам да я задържиш.
Какво?
Искам да знаеш, че го пратих на друго място.
Нямам време да говоря.
Аз бих искал да поговорим.
Това ли е всичко?
- Как си, Райс?
- Здравей. А ти как си?
- Добре.
- Коя е Летиша?
Приятелката ми.
Шерифска служба. Ехо?
- Какво става?
- Шерифска служба.
- Време е да напуснете, госпожо.
- Не, почакайте.
- Трябва да напуснете.
- Не, имам.
Не приемам нищо.
Трябваше да платите отдавна, сега напуснете.
Не, имам парите.
Предлагам да се облечете
- или ще ви изхвърля по пижама.
- Не можете да го направите.
Имам парите. Досега спестявах...
Боядисах стените и тавана
и пооправих малко.
Мисля, че ще ти хареса.
Ще ти пренеса нещата, не се притеснявай.
Ще отида до кухнята да взема нещо,
така че се настанявай.
Прави каквото искаш.
- Това са нещата на Тайрел.
- Мислех да ги кача горе.
Това е стаята на сина ми.
Добре.
Качи се, ако искаш.
Мога ли да ги разгледам?
Да, разбира се.
Това е той.
Не прилича на теб.
Прилича на майка си.
Нямам нищо против да спя отсреща, ако искаш.
- Може би искаш да спиш сама.
- Не...
Няма да се чувствам добре,
ако ме оставиш сама.
Само искам да ти е удобно.
Аз също искам да ти е удобно.
Искам да се грижа за теб.
Добре,
защото имам нужда някой да се грижи за мен.
Мога ли да те докосна?
Да.
Почувства ли това?
Да.
Почувства ли се добре?
Да.
Не съм те наранил, нали?
Не и по лош начин.
Какво?
Нищо, просто...
Искам да отида да купя сладолед.
- Сега ли?
- Да.
Чувствам, че това трябва да направя.
- Добре.
- Ами...
Ще купиш ли и за мен?
Добре.
Какъв искаш?
Шоколадов.
Купих малко шоколадов сладолед.
Добре ли си?
Сигурна ли си?
Наистина си много красива.
Искаш ли да излезем на стълбите да го изядем?
Да вървим.
На връщане минах покрай бензиностанцията.
Харесва ми табелата с името.
Мисля, че ще се справим.
БАЛЪТ НА ЧУДОВИЩЕТО