The Legend Of Bagger Vance (2000) (The Legend of Bagger Vance - CD2.sub) Свали субтитрите

The Legend Of Bagger Vance (2000) (The Legend of Bagger Vance - CD2.sub)
Благодаря ви.
Някой иска ли питие?
Ще тръгне.
Имах един чичо Руфъс...
- Какъв съм глупак!
Една машина му отряза ръката.
Той се научи да работи с лявата. После една кола му я премаза.
Защо го правя?!
- Той започна да работи със зъби.
Голяма грешка!
- Но веднъж обиди г-н Джони
и той му изби зъбите.
- Защото съм роден в Савана!
Той започна да работи с крака.
Но после хвана едни гъбички...
- Престани!
Важно е да преодоляваш трудностите.
Защо не говорим за захвата ми? Или за замаха?
Да ти разкажа ли за гъбичките?
Той стана танцьор и забогатя.
Наистина невероятна гледка -
безрък и беззъб мъж, танцуващ на музиката на Беси Смит и Дюк.
Не ми пука, че съм 1 2 точки назад!
Не искаш ли да спечелиш?
- Това е само игра.
Точно така!
Значи може би има нещо друго, което те тормози.
Мислеше, че само ще се появиш
и героят на Савана ще се завърне сам с почести.
Но не става така.
Никога няма да си онзи Джуну, който си бил някога.
Никога!
Това исках да ти кажа.
Ти не знаеш нищо за мен.
Знам, че изглеждаш доста глупаво с две различни обувки.
Господи!
Имаш готов отговор за всичко, нали?
Но няма никаква разлика
между победата, загубата и всяко едно друго постижение.
Миналото си е минало. Човек живее, после умира.
А накрая всички оставаме сами.
Накрая всички сме сами.
- Сами?
Значи Господ дава на някого цял куп таланти и умения,
а после той се проваля, отказва се и Господ си прибира всичко?
Точно така.
- И накрая всеки умира сам.
Нали това искаше да кажеш?
- Точно така.
Тъжни изводи, г-н Джуну.
- Така е.
Това е най-голямата тъпотия, която някога съм чувал
и от най-големия глупак!
Голям цинизъм те тресе.
Значи човек се ражда с нещо, после се предава и Господ...
Смешен човек си ти!
Боби изчаква за решителния ход. Не иска да поведе рано.
Уолтър го знае! Той го следва по петите.
А когато Боби реши да се откъсне, ще го изненада неприятно.
Ами Джуну?
Какво за Джуну, синко?
Има още 3 тура. Това са 54 дупки.
Ако печели по точка на всеки 4 дупки, накрая ще победи.
Възможно е!
- Но не е много вероятно.
Джуну не показа, че влиза във форма.
А играе срещу Джоунс и Хейгън.
Ти пък какво разбираш? Дори работата ти е тъпашка!
Върни се тук, Харди Грейвс!
- Остави го.
На момчето не му е лесно.
Искаш да ми кажеш нещо?
Опитвам се да реша как да ти го кажа, Джуну.
Тази визита си има цел...
и целта й е извинение.
Но аз не съм много по извиненията и затова го формулирам по-бавно.
Искам да ти покажа съжалението си за това, че те накарах да играеш,
но не и да се покажа виновна, защото нямах лоши намерения.
И за какво точно се извиняваш?
Задето те унизих публично.
Е, заслужава си.
Въпреки това мисля,
че това, което искам да кажа, е:
"Съжалявам, но вината не е моя."
Ти сам си виновен.
Страхотно извинение, Адел!
Наистина бих спряла турнира веднага, ако можех.
Защото ще става все по-лошо. Ти играеш така,
че Джоунс и Хейгън нямат шанс да направят добър мач.
А твоите фенове - всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Савана
са толкова отвратени, че едва се сдържат да не повърнат.
Е, искаш ли извинението ми?
Не.
Точно този Джуну познавам. Пълен с малки изненади.
Кое беше, Адел? Какво харесваше, когато бяхме заедно?
Харесваше ми как танцувахме.
На теб пък какво ти е?
И всички ме гледаха така, сякаш съм глупав или луд,
задето мисля, че можете да победите Джоунс или Хейгън,
въпреки че ви трябва само по една точка на всеки 4 дупки,
а остават цели 54, нали?
- Да.
И знаете ли кой не вярва във вас? Собственият ми баща!
А твърди, че ви бил приятел, преди да полудеете на войната.
Вярно е.
- Че не можете да победите?
Че бяхме добри приятели.
Той мете улиците, капитан Джуну!
В центъра на Савана и всички го гледат.
Дори приятелите ми!
Самосъжаляваш се, защото баща ти мете улиците?
Не само той е без работа.
Бащата на Уилбър Чарлс също е безработен, но казва,
че ще стои без работа, но няма да работи нещо недостойно.
Я порасни, Харди!
- Още не ми е дошло времето.
Баща ти мете улиците, защото е дал и последния си цент,
за да се издължи на партньорите си, вместо да обяви банкрут
като всички останали в града, включително и бащата на Уилбър.
Затова сега той може да пази така ревниво достойнството си.
Баща ти се изправя срещу несгодите и ги прогонва с метлата.
Обичаш тази игра, нали?
Това е най-великата игра.
- Мислиш ли?
Забавна е, трудна е, а когато излезеш на игрището,
оставате само ти и топката. Всичко е само в твоите ръце.
Затова и г-н Нунан се удря със стика по крака, когато сгреши.
Вече три пъти си чупи пръста.
Това е единствената игра, в която сам можеш да си свириш фал,
ако си честен, а хората са честни. Няма друга игра като нея.
Трябва да тръгваме.
Ако не видя какво стана, ще ти покажа топката
след 2 удара, като стигнеш до нея.
Най-великата игра...
Нали така, Харди?
- Да, сър.
Няма по-велика от нея. Състезаваш се сам със себе си.
Мисля, че е време.
- За какво?
Да видиш Игрището.
- Игрището ли?
Виждам го, дълго е 445 ярда. Има червено флагче в дъното.
И аз изоставам с 1 2 точки.
- Не това.
Ако беше в Игрището, нямаше да пердашиш топката,
сякаш сечеш тръстика.
- Дай ми стика.
Извинявай. Продължавай да пердашиш.
Добре де, какво е Игрището?
Гледай внимателно Боби Джоунс.
Сега ще видите нещо добро.
- Направете му място!
Изпрати я в облаците, Боби.
Виж как се подготвя.
Сякаш търси нещо.
И го намира.
Разполага се точно в средата му.
У сеща концентрацията.
Пред него има много удари.
От лоши по-лоши.
Но само един удар е в пълна хармония с Игрището.
Има само един удар... Неговият автентичен удар.
У дарът ще го намери.
По един идеален удар търси всеки от нас.
Ние трябва просто да му се покажем.
Да го оставим да ни избере.
Виж го! Той е в Игрището.
Виждаш ли флагчето? То е драконът, който трябва да убиеш.
Но ако погледнеш с мек поглед,
ще видиш къде приливите, сезоните
и въртенето на Земята се сливат в едно.
Където всичко се слива в едно.
Трябва да потърсиш това място с душата си, Джуну.
Търси го с ръцете си. Не мисли, а го почувствай.
Ръцете ти са много по-мъдри от главата ти.
Аз не мога да те заведа там.
Мога само да се опитам да ти помогна да откриеш пътя.
Съществувате само ти,
топката,
флагчето
и това, което си. Потърси го с ръцете си.
Вече го виждаш, Джуну.
Съществувате само ти, топката...
Там живее автентичният ти замах.
... флагчето и това, което си.
Дори сляпата катерица понякога намира лешници.
Остатъкът от следобеда е в мъгла.
Джуну не спираше да пита за Игрището,
а Багър се държеше така, сякаш нищо не е станало.
Говореше колко струват чорапите на Хейгън,
колко трябва да се суши тютюнът, за да става за пушене.
И сякаш между другото Джуну започна да играе.
На края на втория тур и на деня се появи истинско вълнение.
Харесвам тази игричка.
Защо не се освежите, дами?
Здравей, Хю. Джуну...
За мен двоен скоч. Днес беше доста интересно.
Точно това искат хората. Забавление.
Имам предложение, Джуну.
Истината е в демонстративните мачове. 1 0 бона за 2 дни работа.
Защо не тръгнеш на турне с мен? Естествено, аз ще побеждавам.
А след това ще делим 7 0 на 30. 30% за теб.
Не мисли, че го правя само за пари. Не мога да дишам без голфа.
Веднъж самият престолонаследник на Англия ми държа флагчето.
Но аз отдавна изплатих всичко, което дължа на голфа,
и сега си прибирам печалбите.
Животът е хубав, Джуну!
Защо точно аз?
- Публиката те харесва.
Ние имаме много общо.
Знаем, че не съществува нещо, за което трябва да страдаме.
Смисълът на всичко е, че няма никакъв смисъл.
Ще се забавляваме заедно.
Благодаря, ще си помисля.
Възхищавам се на играта ти.
Да се бориш така... Наистина е благородно.
Но, докато се бориш, помни едно -
кралят може да ми държи флагчето, но няма да ми даде короната си.
Не очаквай това и от нас с Боби.
Не искам короната ти, Уолтър.
Ако я исках, щях да я взема.
Ако искаш да говорим за нещо, сега не е най-подходящият...
Мога да спечеля, Адел. Мога да победя и двамата.
Погледни ме в очите и ми кажи какво виждаш.
Непоклатима решителност.
Пълна паника, Адел.
Изоставам с 8 точки от играчи, които не изпускат аванса си.
А ще ги победя. Знаеш ли защо?
- Заради паниката.
О, Джуну... Да не би случайно...
- Да.
Трябва да се връщам при гостите.
Трябва да се връщам. Ще поддържаме връзка.
Не мога да чакам още 1 2 години за следващата "вноска".
Има ли нещо в мен, което наистина ти липсваше?
Нещо, за което да се радвам, че съм ти отнела?
Харесваше ми как танцувахме.
Дай ми най-големия стик.
Този ще те държи под вятъра.
Прилича на някаква играчка.
Да, като играчка е.
Добре, тогава ще си поиграя с топката. Нещо друго?
Удряй с всичка сила.
Железен стик! Май няма значение, когато изоставаш с 8 точки.
Какъв е този стик?
- Железен.
Железен стик за дълги удари. Бих казал, че върши работа.
Вдигни флага, Харди.
- Слушам, сър.
Джуну спечели 2 точки още на първата дупка.
Това е!
Скъси дистанцията още, когато Джоунс загуби точка на втора.
Скъси и 2 точки от Хейгън на трета дупка.
1 80 ярда, а?
- Не.
1 81 .
Опитай да застанеш малко по-близо до топката.
С един удар!
Видях чудо със собствените си очи! С един удар!
Няма да повярвате! Джуну вкара с един удар!
Какво ще кажете, а? С един удар!
Ще ги победи!
Не може да бъде!
Джуну е на 1 3-а дупка, а е взел 3 точки от Джоунс и 2 от Хейгън.
Вкарал е 8-а с един удар! Бог да благослови Савана!
Назад! Как ще удря Джуну, като се качите на главата му?
Играта му в третия тур беше наистина красива.
Докато Джоунс и Хейгън откриваха нови трудности...
Джуну откри, както се изрази Багър,
как да спре да мисли без да заспи.
На края на третия тур той изоставаше с една точка.
Джоунс и Хейгън разбраха, че вече играят съвсем друг мач.
Не сега, момичета.
Господа...
Уолтър явно не е подозирал, че ще се налага да се натегне.
Сутринта беше приятно, нали?
- Да.
След този мач се оттеглям.
Но ти си във върхова форма.
Имам съпруга, 3 деца и адвокатска практика.
Време е да спра.
Това е само една игра, Джуну.
Няма да забравя как спечели първенството на Джорджия.
Не бях виждал такъв замах и човек, който да му се наслаждава така.
Това са последните ми 1 8 дупки - идеален край на кариерата ми.
Благодаря ти, Боби.
- Удоволствието е изцяло мое.
Но не мога да те оставя да победиш. Знаеш го.
Знам.
И нямам намерение да загубя последния си мач.
Извинете ме, господа. Може ли да минем?
Искам да поговорим.
- Моментът не е подходящ, Адел.
Много е подходящ.
Нямам желание да попреча на концентрацията ти,
но след снощната ни среща непрекъснато мисля.
Десет години не ми се обади.
Така не се постъпва с любим човек! Заслужавах нещо повече.
Заслужавах поне писмо, за да разбера какво чувстваш.
Не знам какво си преживял,
но каквото и да е, едва ли е толкова непоносимо,
колкото усещането да чакаш,
без да имаш представа дали любимият не те е забравил.
А ти дори не каза, че съжаляваш.
И сега очакваш да се разтопя като масло върху топла кифла?
Съжалявам, Адел. Наистина съжалявам.
Късно е за извинения.
- А какво искаш да ти кажа?
Беше толкова отдавна.
- Не, не беше.
Беше само преди миг.
Случило ли се е нещо, откакто говорихме снощи?
Не.
Поне нищо особено.
Едва ли сега е моментът да говорим.
Ти трябва да играеш.
Градът ще ти устрои най-големия парад в историята!
И най-красивия!
Джуну играеше невероятно.
И една дива надежда започна да се заражда у публиката.
Джуну можеше да победи.
Големия стик.
- Усмивка!
Отляво има вода. Играй умно като Джоунс и Хейгън.
Ще отида наляво и с 2 удара ще им затръшна вратата под носовете.
Успокой се. Има още цели 5 дупки.
Никога не съм бил по-спокоен. Две точки и съм ги бил.
Това са повече от 300 ярда!
Това е най-дългият удар за деня.
Ще стигна с 2 удара.
225 ярда срещу вятъра от пясъка.
Ъгълът е прекалено остър. Дотук с двете точки.
Кой го казва? Дай онзи железния, Багър.
Има време, когато се играе с него,
и време, когато трябва да си стои в торбата. Кое време е сега?
Кажи му, че не може да стигне само с един удар...
Невероятно! Ще опита с един удар.
И то с онова странно желязо. Смел е като гръцки бог!
Не ми пука, дори да е Аполон. Топката няма да мине.
Дано да сте си купили билети.
Ти можеш, Джуну!
Джуну, недей...
- Тихо, Харди!
Ако не успееш от първия път...
... това означава, че мястото ти е ето тук, Джуну.
Дай му топка.
Когато топката тупна,
тя разби сърцата на всички в Савана.
И най-вече това на Джуну.
Искаш ли друг стик, г-н Джуну?
Не мога да го направя.
Защо не стиснеш стика малко по-леко?
Захватът е...
- Не говоря за това!
Знам.
- Не знаеш.
Аз говоря за играта.
Тя не може да бъде спечелена, тя само се играе.
Ти не разбираш...
- Няма нужда да разбирам.
Никой на този свят не разбира своето бреме.
Всички са като теб, но ти го носиш прекалено дълго.
Време е да го оставиш.
Не знам как.
Имаш избор.
Можеш да спреш или да тръгнеш.
- Да тръгна?
Да тръгнеш.
- Накъде?
Да се върнеш там, където винаги си бил, и да останеш.
Напълно неподвижен.
И да си спомниш.
Беше много отдавна.
- Не, беше само преди миг.
Време е да излезеш от сенките.
Време е да избереш.
Не мога.
- Можеш! И не си сам.
Аз съм до теб.
Винаги съм бил до теб.
А сега играй.
Играй така, както си роден да играеш.
Играй с таланта, който Бог ти е дал.
Готов ли си?
Тогава заеми позиция.
У дари топката! Не задържай нищо в себе си.
Сега е моментът. Време е да си спомниш.
Припомни си своя замах.
Точно така, Джуну. Успокой се...
Сега е моментът, Джуну.
Да вървим, Харди.
Ей, Багър... Ти си страхотен носач!
Правя най-доброто с това, с което разполагам.
И още не сме приключили.
На 1 7-ата дупка Джуну си възвърна замаха.
Имате право да прекратите мача заради тъмнината.
Публиката ще ни обеси за палците, ако не довършим.
Играта продължава!
В такъв момент ти трябват връзки с профсъюза на русалките.
Докарайте колите, момчета!
Искам да ги наредите и да включите фаровете!
Не ми пука дали сте прислужници или полицаи. Докарайте колите си!
Къде е топката му?
- Далеч.
Има ли удар?
Тогава Хейгън се върна от отвъдното.
Дай една цигара.
Нека вдигне флагчето, на публиката ще й хареса.
Трети номер железен.
Вземи ми обувките.
Какво става?
- Вдигнаха флагчето на Хейгън.
Мачовете с Уолтър ще ми липсват.
Не задържай нищо...
Топката мръдна.
- Не е.
Мръдна.
Ще трябва да си обявя наказание.
Не! Не го прави, моля те!
Само ние двамата видяхме, а аз на никого няма да кажа.
Никой няма да знае.
Аз ще знам, Харди.
Ти също.
Кажи му да не го прави, Багър!
Това е само едно тъпо правило!
Г-н Джуну трябва да реши.
Никой не искаше наказанието.
Дори Джоунс и Хейгън. Те не искаха да победят така.
Може и да си се объркал. Да не мръдна преди да я пипнеш?
Може изобщо да не е мръднала. Светлината играе номера.
"Топката се счита за мръднала, ако промени позицията си,
но не и ако се върне в началното си положение."
Промени ли положението си? Сигурен ли си?
Понякога тя просто помръдва и се връща там, където е била.
Топката беше тук, а после дойде тук.
Удряй я бързо, преди да си размислил.
Тръгваш си.
- Да, сър.
Имам нужда от теб.
- Не.
Вече нямаш.
Имаме да изчистим една сума от 5 долара.
Бяха ми гарантирани.
- Така е.
Вече разтъпках обувките. Предполагам, че няма да ти трябват.
Благодаря, сър.
Състезателят е твой, Харди. Води го напред.
Искаш аз да поема вместо теб?
Изоставяш ли ме?
- Само за малко.
Вземи сака на г-н Джуну.
Носи го внимателно.
Ами ако стане нещо и не знам какво да правя?
Все ще измислиш нещо.
Пак ще се видим.
Какво става тук?
Не го изоставяй точно сега! Ти си единственият му шанс.
Тръгнеш ли сега, никога вече няма да носиш стикове в Джорджия!
Колко удара направи Джуну?
- С наказанието общо 3.
Не мога да направя по-добър удар.
Ако се съди по звука, сигурно съм вкарал твоята топка.
Интересен мач.
Не съм се съмнявала.
Отдръпнете се! Назад!
И Хейгън, и Джоунс бяха с по една точка пред Джуну.
Ако някой от тях вкараше, Джуну щеше да загуби.
Какво ще кажеш, Харди?
Въздухът стана по-хладен.
А тревата е топла и сигурно се е овлажнила.
Ще забави топката.
Защо не отидеш при баща си?
Сигурен ли сте?
- Да.
Много труден удар. Направи го!
Ранулф Джуну от Савана завърши наравно
с Боби Джоунс и Уолтър Хейгън
в най-великия мач в историята на голфа!
Това беше последният мач в кариерата на Боби Джоунс.
Уолтър Хейгън игра само в демонстративни мачове.
Колкото до капитан Ранулф Джуну и Адел Инвъргордън...
Те изтанцуваха своя танц.
А аз?
Сякаш вчера гледах на игрището разни старци като мен
и се чудех защо още се занимават с тая шантава игра.
Но това няма значение.
Играта не може да бъде спечелена, тя само се играе.
И аз играя. И продължавам да играя.
Играя в името на бъдещето
и търся мястото си в Игрището.
Режисьор РОБЪРТ РЕДФОРД
Сценарий ДЖЕРЪМИ ЛЕВЪН
По романа на Стивън Пресфийлд
С участието на: УИЛ СМИТ
МАТ ДЕЙМЪН
ШАРЛИЗ ТЕРОН
БРУС МАКГИЛ
ДЖОЕЛ ГРЕТЧ
ЛЕЙН СМИТ
ХАРВ ПРЕСНЕЛ и др.