The Legend Of Bagger Vance (2000) (The Legend of Bagger Vance - CD1.sub) Свали субтитрите
Време е за малко магия. У сещам я...
О, да!
Страхотен удар! Пак я пратих в гората.
По дяволите! Скапана игра.
По дяволите...
Мотая се в гората повече от катеричките.
Уизард 2? Защо пък не?
О, не! Пак ли?!
Последните 10 години получих 5 инфаркта.
Първият ме удари на едно игрище в Южна Каролина.
Не беше чак толкова зле. Имаше един-два кофти завоя,
но като цяло ставаше за игра.
Особено ако не умреш на втората дупка.
Вторият инфаркт получих в Огъста по време на Шампионския турнир.
Паднах преди първата дупка.
Извадих късмет, защото игрището бе много трудно.
Жена ми често питаше, преди да почине,
защо продължавам да играя игра, която със сигурност ще ме убие?
Всичко започна през 1928 г.
Тогава бях едно обикновено хлапе в Савана, Джорджия.
Джоунс и Хейгън са върхът. Не знам кой е по-силен.
Помниш ли как направи 350 ярда?
- По-скоро бяха 400.
Джуну щеше да ги бие и двамата със затворени очи.
Той спечели турнира 3 пъти.
Всеки град си има герои.
Нашият беше Ранулф Джуну - един роден победител.
Как исках да съм като него!
Дами и господа, Джуну трябва да направи невъзможен удар.
За да спечели, той трябва да вкара топката от 1 10 ярда.
Приближава се към топката. Публиката мълчи в очакване.
Възможно ли е да успее? Той замахва!
Пазете се!
Не го бях гледал, тъй като той беше играл преди да се родя,
но Джуну е бил на път да стане най-великият играч в страната.
С титаничен замах.
А ударите му от тревата падали до дупката
"като пеперуда с уморени крака".
Спечелил почти всичко.
Но най-значимата му победа била това,
че спечелил сърцето на Адел Инвъргордън -
дъщерята на най-богатия човек в Савана.
Но съдбата си прави странни шеги.
Патриотите като един се включиха в последната от всички войни.
Джуну и тези около него смятаха, че тяхната съдба е
да поведат младежите на Савана в битка.
Очакваше го върховна слава.
Но никой от тях не бе готов
за ужасния, мъчителен шок, който преживяха.
Заемете позиции.
Готови за атака.
Атака!
Объркан, сломен
и неспособен да преживее геройското посрещане,
Джуну просто изчезна.
Той се надяваше да забрави и да го забравят.
Като всяка южнячка, Адел можеше да понесе много.
Тя се посвети изцяло на мечтата на баща си.
Най-великолепният голф курорт в целия свят.
Ще го построя тук, в Савана. На о-в Крю.
Наследство за моята мила Адел.
Бихме искали вие да сте основните ни доставчици.
Бях на 1 0 години, когато Джуну се завърна.
Спри!
Година по-късно Голямата депресия стигна до Савана.
Хората оставаха без работа. Банките затваряха врати.
Джон Инвъргордън похарчи и последния си цент за о-в Крю
и го откри в един чудесен пролетен ден.
Изстрелът може и да не разтърси света,
но определено разтърси всяко ъгълче на Савана.
Ще разделя салона на няколко стаи.
С малко късмет ще си намерим наематели.
Харди, съгласен ли си да спиш в стаята на Кара Мей?
Ами магазинът?
Господи!
Умряла съм и съм в ада.
Нямаш избор, Адел. Курортът на о-в Крю загина.
Ти си бъзльо, Нескалоса.
- Това не е важното сега.
А кое е важното?
Да продам о-в Крю за 1 0% от стойността му?
1 0 цента за долар е добра цена.
За да може вие да го препродадете с голяма печалба?
Това, че вие сте сключили сделката, не е мой проблем.
Може би трябва да дойдем, когато шокът от загубата...
Няма да продам нищо.
Имаш дългове, достатъчни да напълнят и най-големия хамбар.
И ще ги върна... навреме.
- С какво? С топки за голф?
С парите, които хората ще похарчат на о-в Крю.
Да не съм пропуснал нещо? Не сме ли в депресия?
Някои хора имат пари и те ще узнаят за о-в Крю.
И как смяташ да го направиш?
- Как ли?
Да, как?
Ще ви кажа как.
Ще направя най-великия демонстративен мач в историята
на най-великото игрище за голф.
Боби Джоунс...
... срещу Уолтър Хейгън.
Ще играят за 1 0 хиляди долара.
Шегуваш се, Адел!
- 1 0 хиляди за един уикенд?
Бих ги направила и повече, господа, но няма да мога да ги събера,
дори след като продам всичко, което имам на тази земя.
Освен о-в Крю, разбира се.
Джоунс и Хейгън ще играят на Крю за 1 0 хиляди долара?
Точно така.
Може още да не го знаят, но ще играят.
Побърка ли се?
Крю няма да остане в историята като "лудостта на Инвъргордън".
Приятен ден, господа.
Адел!
Никой не обвинява баща ти за Голямата депресия.
Ти си глупачка, Адел!
- Спокойно, тя ще го продаде.
Нима мислиш, че Джоунс и Хейгън ще дойдат на о-в Крю,
само защото Адел го иска?
Всички титли само за една година. Големият Шлем!
Правил ли го е някой друг в историята на голфа?
Не...
- Просто оставам без дъх.
Не ми приличате на жена, която често остава без дъх.
Знаете ли, че онзи отвратителен г-н Хейгън,
който прекарва времето си в преследване на фусти,
ще играе на о-в Крю следващия месец?
Не знаех.
Но какво общо има това с Червения кръст?
Споменала съм Червения кръст?
- На вратата.
Може ли да говоря откровено?
- Така ще е най-добре.
Дойдох при вас, защото за Юга вие сте герой.
Един млад бог.
Смел, доблестен... Блестящ!
Един от най-великите играчи в днешният голф.
Бих казала и най-великия, ако не беше онзи инцидент,
при който Хейгън ви би с 1 2 точки на собственото ви игрище.
И той ще играе на о-в Крю следващия месец?
Много е талантлива, г-н Хейгън.
- Но аз ударих топката.
Ще ни извиниш ли за 2 минути, Ана-Мей?
Няма да се бавя.
- Очарователна жена, г-н Хейгън.
Макар че малко ме изплаши С такава тежест отпред
очаквам всеки момент да падне по лице на пода.
Възхищавам се на мъжете с вашата... виталност.
В днешни дни Югът и най-вече Савана са едно много тъжно място.
Споменът за загубата в Гражданската война
още живее у нашите мъже
и те не могат да общуват с нежния пол, както го правите вие.
Още по-тъжният факт е, че в Савана гъмжи от млади жени,
а няма абсолютно никой, който да ги задоволява!
Освен Боби Джоунс, който ще играе в турнира на Крю.
А той казва: "Няма страшно, не е отрова."
"Лапай един и го гълтай."
За мен е удоволствие да ви съобщя, че Джоунс и Хейгън
приеха моята покана. И то с ентусиазъм!
Основен е стремежът на г-ца Адел Инвъргордън
да почете паметта на баща си...
Но нашите хора не се предаваха лесно.
Нескалоса организира малък бунт срещу турнира.
Може да си помислите, че съм прекалил с грога,
но те ще паркират по улиците ни.
Ще натоварят полицията ни.
Мислите ли, че богатите янки
дават пет пари за Савана или за някой от жителите й?
Тишина! Янките са ни нужни,
но трябва и някой от Савана да участва в мача.
Някой, който да се опъне на Джоунс и Хейгън.
Да разберат кои сме ние. Трябва ни някой от Савана!
Защо да не е Дугал Макдермът?
- Шотландец, който само пие тук.
Боби Джоунс е от Атланта.
- Човек от Савана!
Нескалоса отлично знаеше златното правило в политиката.
Ако не можеш да ги победиш, поведи ги!
Чакайте малко! Забравяме един човек.
Знаем, че има един човек - звяр на дългите топки
и бижутер на техничните.
Истинският саванец Ендърби "Памука" Кънингам!
Той е на 80 години!
Ще му трябва носач за стиковете и двама за самия него.
Ще му трябва носач за стиковете и двама за самия него.
Джуну може да ги бие.
Джуну не може да бие и умрял опосум.
Не е вярно! Ами капитан Джуну?
Кой?
- Капитан Джуну.
Татко казва, че той е най-великият играч на Савана.
Харди...
- Казвал си го стотици пъти!
Сядай, синко.
- Момчето има право.
Джуну е роден в Савана.
Чух, че изчезнал.
- Какво стана с него?
Забравете за Ранулф Джуну, дори да можете да го намерите.
Той вече не може да различи стик от кол за ограда.
Аз знам къде да го намеря.
Намери го, Харди, и ние ще дойдем.
Полети, млади приятелю, с крилатите си сандали!
Дори да стана на 1 000 години, което е малко вероятно,
пак няма да разбера как събрах смелост да се обадя.
Но нямаше място за отстъпление.
Това е най-глупавата идея, хрумвала ми някога.
Капитан Джуну?
Аз съм Харди Грейвс, сър.
Я стига!
- Ще ти събера паричките.
Ще ги събереш друг път!
- Какво имаме тук?
Я виж ти! Май се появи още един играч, господа.
Не се страхувай.
Не ме е страх. И друг път съм виждал пияни.
И как изглеждат?
- Не много добре.
Поне не толкова добре, колкото си мислят. Но не са страшни.
Това е единственият мъж в окръга, който не говори само глупости.
Как се казваш, синко?
- Харди Грейвс.
Да не си син на Франк Грейвс?
- Да, сър.
Какво те води насам, Харди?
Най-добре да дойда пак, когато не сте толкова... зает.
Зает? Май искаше да кажеш "пиян".
Но аз не съм зает, нито пиян.
И с всичкото уиски в Джорджия няма да се напия достатъчно.
А колко е достатъчно, капитан Джуну?
Добър въпрос, Харди. Седни и ще ти кажа.
Дай едно безалкохолно на младежа.
Ще му донеса, но ще взема и парите си с мен.
Въпросът беше: Колко пиян е достатъчно пиян?
Всичко зависи от мозъчните клетки.
- Мозъчните клетки?
Всяка чаша алкохол убива по 1 000 мозъчни клетки.
Но човек има милиарди.
Първо умират клетките на тъгата и започваш да се усмихваш
После умират тихите клетки и човек започва да вика.
После умират глупавите клетки и говориш само умни неща.
А най-накрая умират клетките на паметта.
Тези копеленца умират най-трудно.
Боби Джоунс и Уолтър Хейгън ще играят мач на о-в Крю.
Някой трябва да играе за Савана и аз предложих вас.
Тук съм, защото знам, че ще победите Хейгън и Джоунс.
Май наистина съм пиян.
- Аз ще ти нося стиковете.
Срещу Джоунс и Хейгън?
- Да, сър!
Арън ще ти носи стиковете, а аз ще ти нося топките.
А аз ще нося тревата.
- А аз ще нося Джуну!
Не се Шегувам.
Татко казва, че първият ви удар е бил толкова силен,
че сте чакали по 20 минути да го измерят за рекорд.
Че по принцип сте десняк, но веднъж едно дърво ви пречело
и сте взели стик от един левичар
и сте пратили топката на 1 0 см от дупката.
Време е да се прибираш.
- Няма!
Както искаш, аз си лягам.
Лека нощ, господа.
Какво правите в дома ми?
Нямаме право да сме тук, но става въпрос за самата Савана!
Пратеникът ви трябва ли да си ляга?
Исая 1 1:6. "И малкото дете ще ги поведе."
Такъв Шанс се появява веднъж в живота, Джуну.
А вие какво ще спечелите?
Гордост за великия град Савана, тъй близък на сърцето ми.
На сърцата на всички ни.
- Няма да играя.
Защо?
Изгубих замаха си.
Ами намери го, по дяволите!
Защото ще играеш! Савана има нужда от теб.
Хванете Дугал Макдермът.
Не ни трябва някакъв пиян Шотландец,
който едва праща топката на 40 ярда.
Трябва ни гръмотевица!
Трябва ни герой, който да победи боговете на голфа. Рицар!
Ти си нашият благороден рицар.
Страхотна реч, момчета.
- Няма да приема отказ.
Ще ти се наложи, защото аз няма да играя. Измитайте се!
Спомен от пътуванията ти?
- Не е мой.
Малко е млад за другарче по чашка
С какво мога да ти помогна, Адел?
Знаеш защо съм тук.
- Знам.
Но не е ли малко късно за любовна среща?
Това ще свърши ли работа, Джуну?
Ще играеш ли в мача, ако правя секс с теб?
Да, ще играя.
- Много добре, Джуну.
Толкова рядко се виждаме, откакто си се върнал,
че смятах, че ще е по-трудно. Къде ще го направим?
Тук е добре.
Спокойно, той спи като пън. И земетресение няма да го събуди.
За земетресение ще ти се наложи да изиграеш няколко турнира
и да ги спечелиш
Е, как ще започнем?
Направо да ти скачам...
или искаш и романтична подготовка?
Малко романтика звучи добре.
Много добре...
Ето и една кратка целувка.
Съжалявам, но по това време у мен не се крие много романтика.
Дано не останеш с впечатление, че плача за нас двамата,
защото не е така.
- Не е ли?
Не.
Плача за Савана.
За Савана?
- За страданията на жителите й.
Плачеш за Савана?
- Да.
Наистина.
А за кого ще се съблечеш? За град Чатануга?
Ясно...
Виждам, че си губя времето.
Не съм те викал тук.
Определено не си, Джуну.
Ако някога решиш да спреш да се самосъжаляваш,
малко голф няма да ти навреди.
Изгубих замаха си, Адел.
- Така ли?
И къде го загуби?
Можеш да си отвориш очите, Харди.
Образователната сесия приключи. Върви си у дома.
Кой е там?
- Аз съм.
Човек, който търси къде да отмори краката си.
И се наслаждава на Божиите чудеса. Каква нощ!
Можеше да те убия.
Не, сър. Аз бях право пред вас.
Като гледам ударите ви, там бях в пълна безопасност.
Извинете ме.
Казват, че играчът си личи по захвата.
Ако си гладен, влез в къщата и хапни.
Благодаря ви, сър.
Както държи стика, така човек държи и живота си.
Искаш ли нещо от мен?
- Гарантирани 5 долара.
За какво?
За мача с господата Хейгън и Джоунс ще ви трябва носач.
Ти носач ли си?
- Зависи. Вие играч ли сте?
Не ми трябва носач, защото няма да играя.
Вече не се състезавам.
Ще се възползвам от предложението да похапна. Лека нощ, сър.
Странно е, когато човек твърди, че не играе голф,
а в същото време прави удари посред нощ.
Правил съм и по-безсмислени неща.
Всички сме правили.
Срещу 5 долара с гаранция предлагам да ви стана носач.
Пет долара?
Победителят взима 1 0 хиляди, а делът на носача е 1 0%.
Ще взема петте долара.
- И не искаш хиляда?
Вие не играете голф и сигурно ще сте трагичен,
така че 5 долара звучат добре.
Ритъмът на играта е като ритъма на живота.
Вземи!
- О, не, сър, аз...
Давай!
- Благодаря ви, сър.
Някои казват, че топката трябва да е точно пред теб.
Други казват, че трябва...
- Ще удряш ли или ще танцуваш?
Всъщност си падам по танците...
- У дари топката!
Значи си състезател?
- Аз не играя голф.
Дай ми проклетия стик.
Ето... Номерът е да откриеш замаха си.
Какво каза?
- Изгубил си замаха си.
Трябва да го намерим.
Той се крие някъде в хармонията на всичко, което е.
На всичко, което е било.
На всичко, което ще бъде.
Не съм виждал такъв удар от Шампионата през 1 91 6 г.
Тогава спряха турнира за 20 минути, за да измерят разстоянието.
Аз съм Багър Ванс.
Да направим още няколко удара.
Казват, че така Багър Ванс станал носач на Джуну.
Искам да видя още един такъв удар.
Не те лъжа, Уилбър Чарлс.
Беше само по гащи и сутиен.
И ти гледаше през цялото време?
- Нима мислиш, че ще повярваме,
че г-ца Адел се е съблякла пред очите ти?
Истина е, кълна се!
Скалпирайте ме и изпечете главата ми, ако лъжа.
Тя мислеше, че съм заспал.
Но има и друго - Джуну ще играе.
- Той ли го каза?
Е, не точно с тези думи, но... Гледайте там!
Това не е ли г-ца Адел?
- Къде?
Влезе в галантерията.
Сигурен съм, че беше тя. Бих познал фигурата й навсякъде.
Е, що се отнася до Джуну, случаят е приключен.
Ако няма играч от Савана, няма да подкрепя мача.
Сигурно има много...
Ще играя в тъпия ви мач.
Трябваше да те оставя да довършиш. Сега останах без хонорар.
Нямам представа за какво говориш
- Аз ще обясня на господата.
Няма нужда!
Бог да благослови Савана!
Денят, в който пристигнаха Джоунс и Хейгън, бе обявен за празник.
Добре дошли на първия турнир Крю.
Това е Оу Би Килър. Той пише за "Атланта джърнъл".
Следва навсякъде Боби Джоунс.
А това е Спек Хамънд - журналистът на Уолтър Хейгън.
А това е Грантланд Райс - най-уважаваният журналист.
Ще отседне в някой пансион, защото не е човек на никого.
Г-н Робърт Тайър Джоунс от Атланта, Джорджия!
Той има 1 3 титли,
включително 4 на Ю Ес Оупън и 5 на Аматьорския турнир.
Победител е и в 3 открити първенства на Британия.
Миналата година за първи път той спечели Големия шлем.
Четирите най-големи турнира само за една година!
Но едва ли много хора знаят, че докато печелеше титлите,
той завърши инженерна специалност в Техническия университет,
английска литература в "Харвард"
и право в университета "Емори" в Джорджия -
всичките с отличие.
Г-н Уолтър Хейгън!
Г-н Хейгън е спечелил 1 1 национални първенства,
4 титли на Британия и 5 на Професионалната лига.
Личният рекорд на г-н Хейгън -
22 поредни победи в турнири за професионалисти.
Добър съм!
Г-н Ранулф Джуну!
Май ние сме аутсайдерите, Уолтър.
Роден и израсъл в Савана, Джорджия!
Г-н Джуну печели първенството на Атланта на 1 6 години -
най-младият победител.
Преди мобилизирането си,
той е считан за най-добрия играч на Юга.
Г-н Джуну е герой от войната и има медал за храброст,
получен за оцеляване в мисия, при която...
повечето...
почти цялата му рота загива трагично.
Внимавай случайно да не настъпиш топката му, Боби.
Г-н Хейгън!
Дами и господа,
Боби Джоунс, Уолтър Хейгън и нашият Ранулф Джуну!
От името...
От името на градската общественост...
Задава се страхотна буря.
Къде отиваш?
- Възможно по-далеч.
Нали не очакваш да остана?
Лично аз съм учуден, че се появи дори днес.
Ще ти помогна с багажа.
Нали чу Адел? Боби Джоунс никога не е бил трети в турнир.
Не, веднъж е бил трети.
Имал е много изпити по право?
- Точно тогава.
Тези обувки ще ти трябват ли? Точно моят номер са.
Вземи ги.
- Любезно благодаря, сър.
Да, със сигурност ще има буря.
За нас е удоволствие, че ще отседнете в дома ни.
Удоволствието е изцяло мое.
Занеси багажа горе, Харди. Имам задачи за теб.
Състезанието ще е ужасно оспорвано, нали, г-н Райс?
Защо?
- Джоунс и Хейдън ще играят здраво.
Не съм дошъл тук заради тях, а заради Ранулф Джуну.
Дойдохте чак от Ню Йорк, за да гледате Джуну?
Гледал съм го само веднъж. После той изчезна.
С удоволствие ще го гледам пак, особено срещу Джоунс и Хейгън.
Разбий ги, Джуну!
Бог да те благослови! Покажи им какво значи Савана!
Разбий ги, Джуну!
- Накарай ни да се гордеем!
По дяволите!
Май имаш желание да станеш втори носач на г-н Джуну.
Не.
- Не?
Не.
- Не?
Е, може би имам. Но още ме е страх да ви попитам.
Не мога да чакам да се престрашиш, затова имам предложение.
Да приемем, че си се преборил със страха си,
попитал си ме и аз съм казал "да".
Така устройва ли те?
- Напълно, сър.
Наричай ме Багър.
Да, сър Багър.
Лъсни обувките на г-н Джуну,
а след това ще отидем да премерим нещо на игрището.
Джуну знаеше, че ако иска да има някакви шансове в турнира,
трябва да се научи да живее с демоните си.
Въпросът беше кой демон го тормози най-много -
Багър Ванс или г-ца Адел Инвъргордън?
Г-н Джоунс, задръжте!
Благодаря ви много.
Г-н Хейгън...
Готови... Не мърдайте!
Може ли да ви снимам, сър?
Благодаря ви.
Така... Погледнете насам! Широка усмивка!
Не спирайте да танцувате! Представяйте си, че има музика.
Погледнете насам!
Усмихнете се...
Благодаря ви.
Ще танцуваме ли?
- Разбира се.
По-дълга... Малко по-къса.
Така добре ли е?
Една крачка е равна на един ярд. Сега започвай да броиш.
Добрите играчи винаги опитват да си осигурят предимство,
като изпращат хората си нощем да измерят игрището.
В онази нощ двамата с Багър обиколихме цялото игрище.
Той не си записа нищо. Всичко беше в главата му.
У дари една малко по-силно.
Отново.
Точно тук се печели играта. На тревата около дупката.
Но първо трябва да го видиш. Слънцето ще е там сутринта.
А следобед ще е там.
А най-странното е, че тревата винаги е насочена към слънцето.
Тревата се накланя.
И един и същи удар ще тръгне в една посока сутрин,
а в съвсем различна - следобед.
В една посока сутрин, в друга - следобед. Виждаш ли?
Игрището за голф предлага най-различни трудности.
То живее и диша като нас.
Джуну може ли да победи?
Ако открие автентичния си замах.
- "Автентичния"?
Направи още един удар.
Всеки от нас има своя истински, автентичен замах.
Ние сме родени с него,
той си е само наш и не подлежи на усъвършенстване.
Човек трябва да го помни.
А светът може да ни го отнеме.
Той се скрива дълбоко...
под всичките "бих могъл", "ако бях" и "трябваше".
Някои хора го забравят напълно.
Някои хора го забравят напълно.
Замахвай.
- Нямам топки.
Изобщо не мисли за топката. Просто замахвай със стика.
А сега затвори очи.
- Да ги затворя?
Не можеш да накараш топката да влезе. Трябва да я убедиш.
Почувствай стика. Почувствай тежестта му.
Поеми дълбоко въздух и помириши нощта.
Чуй звуците й и не спирай да замахваш.
Почувствай морския бриз.
Всеки от нас има своя истински, автентичен замах.
Продължавай да въртиш стика, докато не станеш част от цялото.
Ние се раждаме със замаха си. Вслушай се в нощта.
Не усещам нищо.
Продължавай да замахваш, докато не станеш част от цялото.
Точно така... Сега виждаш ли?
Време е да си вървим.
- Защо?
Казват, че Бог е най-щастлив, когато децата му играят.
Изглежда той наистина бе весел в първия ден на мача.
Прииждаха хора отвсякъде.
Нямаше свободни стаи, нито в пансионите, нито в хотела.
Мачът беше невероятен.
36 дупки в събота и 36 ужасяващи дупки в неделя.
Къде е Хейгън?
- Ще дойде.
Г-н Джуну, Боб, как сте?
Правят страхотно Шоу, нали?
Чух, че после може и да поиграят.
Дами и господа,
по силата на жребия г-н Джоунс ще играе първи,
г-н Хейгън ще бъде втори, а г-н Джуну - трети.
И точно в този момент
аз почувствах как земята диша под мен.
Първият удар на Джуну бе добър и аз бях сигурен, че ще победи.
Добър удар!
Едва ли има 3 по-различни начина да се играе голф.
Замахът на Боби Джоунс бе урок по грация на движението.
При него трудните удари изглеждаха направо лесни,
а лесните - още по-лесни.
Хейгън правеше повече лоши удари за един мач,
отколкото другите за цял сезон.
Но той знаеше едно -
3 ужасни удара и един невероятен са равни на 4 добри.
А Джуну...
И до днес потръпвам, като се сетя.
В пясъка.
- Давай, топчице!
Да, в пясъка.
Но времето тази сутрин е страхотно. Може ли да взема това?
Някакви идеи?
- За кое?
Дай ми стик.
Този не е леш.
Какво става със захвата му?
Още на петата дупка Джуну изоставаше с 5 точки,
а имаше още 67 дупки.
Можеше да е и много по-зле, ако не беше ударът му на шеста.
Спечели една точка.
Вече беше само на 4 зад Джоунс и Хейгън.
Това беше единствената искрица.
Мисля, че открих играта си.
- Остава да разбереш и каква е.
На 1 8-ата дупка
Джоунс и Хейгън бяха рамо до рамо.
Колкото до Джуну...
Започвам да се излагам.
О, не! Излагаш се от доста време насам.
Може ли да предложа нещо?
Сега пък какво?
- Защо не я пратиш в гората?
Над зелените дървета и право в океана.
Точно както го правиш досега.
Тогава ще си толкова назад в мача, че може и да се успокоиш.
Какво чакаш? Прати я по дяволите! Спести си мъките.
Искаш ли да се откажеш?
Винаги можеш да се скриеш някъде. Ще кажа на всички, че си болен.
Никой няма да възрази. Дори ще се радват да си идеш.
Знаеш, че не мога да се откажа.
- Знам.
Просто проверявам дали и ти го знаеш.
Браво! Съвсем прилично!
Г-н Багър Ванс!
Бих искал да ми обясните какво точно му говорите.
Може ли да го обсъдим по-късно? В момента помагам на г-н Джуну.
И се справяте чудесно!
- Нека аз поговоря с него.
Съдията иска да определи стратегията ви за този мач,
защото май разбирате от голф, колкото аз от локомотиви.
Интересува ви стратегията?
Играчът ми е малко объркан.
Мисли се за Ранулф Джуну.
Той си е Ранулф Джуну, глупако!
- Той е, но не е той.